Ошо. "Хаотична" медитация



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:22
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза » Ошо. "Хаотична" медитация

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. "Хаотична" медитация

  Човек е нервно болен. Не само част от хората са нервно болни, а цялото човечество, само по себе си, е нервно болно. Въпросът не е в това, да се оправят някои хора; въпросът е да се излекува човечеството като такова. Неврозата е „нормалното" състояние на човека, защото всеки един преминава през обучение, формиране. На него не му се дава възможност да бъде това, което е. Той трябва да бъде вкаран в определен шаблон. Този шаблон създава неврозите.

      Обществото ти дава определен шаблон, образец. Ти си формиран по определена форма и образец. Позволяват ти да изразяваш само една част от себе си, докато останалата част е потисната. Това поражда раздвояване, шизофрения. А тази част, която е потисната, непрекъснато се бори, за да намери израз навън.

      Затова всеки човек е шизофреничен, разделен... разделен в себе си, борещ се със себе си. Човекът, като такъв, е шизофреник. Не може да се почувства като у дома си; не може да намери покой; не може да бъде щастлив. Адът е непрекъснато около него. И докато не станеш цялостен, не можеш да се освободиш от този ад.

      Трябва да се направи нещо, което да облекчи неврозата, което ще приближи разделените в тебе части. Неизразената част трябва да се изрази и непрекъснатото потискане на подсъзнанието от съзнанието трябва да се премахне.

      Старите медитативни техники не вземат това под внимание. Затова не носят успех. Медитативните техники съществуват от дълго време; познати са от историята, но Буда, Исус, Махавира, всички те са претърпели неуспех. Нямам предвид, че самите те не са се осъществили. Осъществили са се, постигнали са своето просветление, но не са успели да помогнат на голямата част от човечеството да постигне просветление.

      Защо религията вече не може да помогне? Причината е следната: човек е бил приеман като даденост и медитативните техники са му били преподавани като на такъв, какъвто е. Тези техники могат да помогнат само до определена степен: могат да имат ефект само на повърхността. Вътрешното разделяне остава; нищо не се е направило, за да изчезне.

      Например, съществуват дзен техники... трансцеденталната медитация на Махеш Йоги... и други техники. Те могат да ти помогнат до определена степен. Могат да те успокоят; твоята повърхност може да стане по-спокойна. Но нищо не се случва с вътрешното ти същество. Не може! И в известен смисъл това успокояване на повърхността е опасно, защото рано или късно ще експлодираш отново. По същество нищо не е станало. Просто си обучил съзнателния си ум да бъде в по-спокойно състояние.

      Много лесно можеш да успокоиш ума чрез мантри, чрез напяване, чрез много неща. Всяко нещо, което предизвиква вътрешна досада, ще ти помогне да се успокоиш. Например, ако непрекъснато повтаряш Рама-Рама-Рама, това непрекъснато повторение предизвиква определена сънливост, скука и умът ти заспива. Можеш да изживееш сънливостта като покой, като успокояване, но тя не е. В действителност това е вид безчувственост. Но поне с нейна помощ можеш да търпиш в по-голяма степен своя живот. Поне на повърхността ще се чувстваш по-доволен. Но силите, невротичните сили, ще продължават да врат отвътре. Всеки ден ще изригват и ще заливат повърхността.

      Такива методи са компромисни. На много малко хора може да се помогне чрез тях. А на този, на когото може да се помогне с тяхна помощ, може да се помогне и без всякакви техники. Но такива хора са редки изключения, малцина щастливци, които не са невротици. По-голямата част от човечеството не притежава това щастие.

      Затова моето ударение е най-напред да премахна вътрешното разделяне, да те направя един - цялостност. Докато не станеш един, нищо не може да се направи. Затова първото нещо е как да се премахне твоята невроза.

      Моята техника на динамична медитация приема твоята невроза такава, каквато е и се опитва да я отстрани. Техниката по същество започва с катарзис. Това, което е скрито, трябва да бъде освободено. Не трябва да продължаваш с потискането. По-скоро, избери изразяването като път. Не осъждай себе си. Приеми се такъв, какъвто си, защото осъждането създава разделяне. В момента, в който се приемеш, отиваш отвъд, защото приемането създава обединение, а когато си вътрешно единен, имаш енергия, за да отидеш отвъд.

      Когато си вътрешно разделен, енергията ти се бори със самата себе си. Тогава не може да бъде използвана за никаква трансформация. Затова дай възможност да се появи едно възприемане на това, което си. Всичко, което си потискал до този момент, трябва да бъде освободено. А ако се освободиш от неврозата си съзнателно, един ден ще стигнеш до момента, в който вече не си невротик.

      Тези, които потискат неврозите си стават още по-невротични, докато тези, които я изразяват съзнателно, се отървават от нея. Затова, докато не станеш „съзнателно безумен", никога не можеш да станеш нормален. Р.Д.Лейнг е прав, когато твърди: „Позволи на себе си да си луд." Той е един от най-чувствителните хора на Запад.

      Ти си луд, затова трябва да се направи нещо по този въпрос. В старите учения се казва: „Потисни своята лудост. Не й давай възможност да излезе на повърхността или ще започнеш да се държиш като луд.", но аз твърдя: „Дай й възможност да излезе на повърхността; осъзнай я. Това е единствения път към нормалността."

      Освободи я! Вътре в тебе тя ще се превърне в отрова. Изхвърли я навън; отстрани я тотално от своята система. Но към този катарзис трябва да се подходи по един твърде методичен, систематичен начин, защото това означава да станеш луд, но с метод... съзнателно луд.

      Трябва да направиш две неща: да осъзнаваш това, което правиш и да не потискаш нищо. При нашия ум, съзнанието обикновено означава потискане. Това е проблемът. В момента, в който осъзнаеш определени неща в себе си, започваш да ги потискаш. Ето това трябва да се усвои: да си осъзнат и да не потискаш... да си осъзнат и да изразяваш.

      Моята система на динамична медитация започва с дишането, защото дишането притежава дълбоки корени в тебе. Може и да не си го забелязал, но ако можеш да промениш дишането си, можеш да промениш много неща. Ако наблюдаваш внимателно дишането си, ще забележиш, че когато си ядосан, имаш определен ритъм на дишане. Когато си влюбен ритъмът на дишането ти е абсолютно различен. Когато си релаксиран дишаш по друг начин; когато си напрегнат дишаш по друг начин. Не можеш да дишаш по начина, по който го правиш, когато си релаксиран и едновременно с това да бъдеш ядосан, Невъзможно е.

      Когато си сексуално възбуден, дишането ти се променя. Ако не позволиш на дишането да се промени, сексуалната възбуда автоматично ще спадне. Това означава, че дишането е дълбоко свързано с умственото ти състояние. Ако промениш дишането, можеш да промениш състоянието на своя ум. Или, ако промениш състоянието на ума, ще се промени дишането.

      Затова започвам с дишането и предлагам десет минути хаотично дишане на първата степен на техниката. Под хаотично дишане разбирам дълбоко, бързо, енергично дишане, без никакъв ритъм. Просто поемане на въздух и изхвърлянето му навън, толкова енергично, толкова дълбоко, толкова интензивно, колкото е възможно. Поемаш го; след това го изхвърляш навън.

      Целта на това хаотично дишане е да създаде хаос вътре в потиснатата ти система. Такъв, какъвто си, си с определен тип дишане. Едно дете диша по различен начин. Ако се страхуваш от секса, дишаш по определен начин. Не можеш да дишаш дълбоко, защото всяко дълбоко дишане достига до сексуалния център. Ако си уплашен, не можеш да дишаш дълбоко. Страхът предизвиква плиткото дишане.

      Целта на дълбокото дишане е да разруши всички твои предишни модели. Целта на хаотичното дишане е да разрушава. Хаотичното дишане създава вътре в тебе хаос, защото, докато не се създаде хаос, не можеш да освободиш потиснатите си емоции. А тези емоции са отишли в тялото.

      Ти не си тяло и ум: ти си тяло/ум (психо/соматичен). Ти си и двете едновременно. Тъй че, това, което се прави с твоето тяло, достига и до ума и това, което се прави с ума, достига и до тялото. Тялото и ума са двата полюса на едно и също нещо.

      Десет минути на хаотично дишане е чудесно! Но то трябва да е хаотично. То не е вид пранаяма („йогическото дишане"). Това е само създаване на хаос посредством дишането. И то създава хаос по много причини.

      Дълбокото, бързо дишане ти доставя повече кислород. Колкото повече кислород има в тялото, толкова си по-жизнен, толкова повече заприличваш на животните. Животните са жизнени, а хората са полу-мъртви, полу-живи. Ти трябва отново да се превърнеш в животно. Само тогава в тебе може да се развие нещо по-висше.

      Ако си полу-жив, с теб нищо не може да се направи. И така, чрез хаотичното дишане ще станеш подобен на животните: жив, вибриращ, жизнен - с повече кислород в кръвта, с повече енергия в клетките. Клетките в тялото ще станат по-жизнени. Насищането с кислород спомага за създаването на телесно електричество - или, можеш да го наречеш „биоенергия". Когато в тялото има електричество, можеш да отидеш дълбоко навътре, отвъд себе си. Електричеството ще работи вътре в тебе.

      Тялото притежава собствени електрически източници. Ако им повлияеш чрез по-дълбоко дишане и по-голямо количество кислород, те започват да текат. А ако станеш истински жизнен, тогава не си вече тяло. Колкото по-жизнен си, толкова повече енергия тече в твоята система и толкова по-малко чувстваш себе си физически. Ще се чувстваш повече като енергия и по-малко като материя.

      А когато се получи така, че си по-жизнен, в тези моменти вече не си ориентиран към тялото. Ако сексът притежава такава голяма привлекателност, една от причините е тази: ако си истински потопен в акта, тотално в него, тотално жизнен, тогава не си вече тяло - само енергия. До почувстваш тази енергия, да си жизнен с тази енергия, е абсолютна необходимост, за да отидеш отвъд.

      Втората стъпка в моята динамична медитация е катарзисът. Казвам ти да бъдеш съзнателно ненормален. Каквото и да се появи в ума ти - каквото и да е - позволи му да се изрази; съдействай му. Никаква съпротива: само един поток от емоции.

      Ако искаш да пищиш, тогава пищи. Помагай му. Силен писък, тотален писък, в който е включено цялото ти същество, е с голям терапевтичен ефект, много терапевтичен. Много неща, много болести ще бъдат премахнати само чрез писъка. Ако писъкът е тотален, цялото ти същество ще е в него.

      И така, през следващите десет минути (втората стъпка също продължава десет минути) дай възможност на себе си да се изразиш чрез плач, танцуване, пищене, скачане, смеене -„смахни се", както казват. След няколко дни ще усетиш какво представлява това.

      В началото може да е пресилено, едно усилие или може да е като изпълнение на роля. Станали сме толкова фалшиви, че не можем да направим нищо истинско или автентично. Не сме се смели, не сме плакали, не сме пищели истински. Всичко е една фасада - маска. Затова, когато започнеш да изпълняваш тази техника - в началото - тя може да е насилена. Вероятно ще е необходимо усилие; вероятно ще е като изпълнение на роля. Ти обаче не се тревожи за това. Продължавай. Скоро ще се докоснеш до тези източници, в които си потиснал много неща. Ще се докоснеш до тези източници и веднъж освободени, ще се почувстваш разтоварен. В теб ще се появи нов живот; ще се родиш отново.

      Това облекчаване е основно... и без него не може да има медитация за човека такъв, какъвто е. И отново, не говоря за изключенията. Не става дума за тях.

      С тази втора стъпка - когато нещата са изхвърлени навън - се изпразваш. Това се има предвид под празнота: да си празен от всички потискания. В тази празнота може да се направи нещо. Може да настъпи трансформацията; може да се появи медитацията.

      След това, в третата стъпка, използвам звука „хуу". В миналото са използвани много звуци. Всеки звук има свое предназначение. Например, индуистите са използвали звука ом. Може би ти е познат. Аз обаче не предлагам ом. Ом насочва удара си към сърдечния център, но човек вече не е центриран в сърцето.

      Суфите са използвали „хуу" и ако произнесеш високо „хуу", той се насочва дълбоко в сексуалния център. Този звук се използва като вътрешно почукване. Когато си станал пуст и празен, този звук може да се движи вътре в тебе.

      Движението на звука е възможно, само когато си празен. Ако си пълен с потискания, нищо няма да се получи. Понякога дори е опасно да се използва някаква мантра или звук, когато си пълен с различни потискания. Всеки от различните пластове потискане ще промени пътя на звука и крайният резултат може да е нещо, което не си и сънувал, никога не си очаквал, никога не си желал. Нуждаеш се от празен ум; само тогава може да се използва мантра.

      Никога не предлагам мантра на човека такъв, какъвто е. Най-напред трябва да има катарзис. Мантрата „хуу" не трябва никога да се изпълнява, без да са изпълнени първите две стъпки. Никога не трябва да се прави без тях. Едва на третата стъпка (за десет минути) се използва звука „хуу" - използва се толкова високо, колкото е възможно, влагайки цялата си енергия в него. Трябва да удариш енергията със звука. И когато си празен (когато си изпразнен от катарзиса на втората стъпка), това „хуу" се спуска далеч надолу и удря сексуалния център.

      Сексуалният център може да бъде ударен по два начина. Първият начин е естественият. Когато си привлечен от някой индивид от противоположния пол, сексуалният център е ударен отвън. И този удар освен това е една фина вибрация.

      Някой мъж е привлечен от жена или жена е привлечена от мъж. Защо? Какво има в мъжа и какво има в жената, което може да го обясни? Тях ги удря положително или отрицателно електричество: една фина вибрация. В действителност това е звук. Например, може да си наблюдавал как птиците използват звука, за да си намерят сексуален партньор. Цялото им чуруликане е сексуално. Непрекъснато се удрят взаимно с различни звукове. Тези звукове нанасят удари върху сексуалните центрове на птиците от другия пол.

      Тънки вибрации електричество те удрят отвън. Когато сексуалният ти център е ударен отвън, енергията започва да тече навън - към другия. След това ще има възпроизвеждане, раждане. От вас ще се роди друг човек.

      „Хуу" удря същия център на енергия, но отвътре. Когато сексуалният център е ударен отвътре, енергията започва да тече навътре. Този вътрешен поток от енергия те променя напълно. Ти си трансформиран: раждаш себе си.

      Трансформиран си, само когато енергията тече в абсолютно противоположната посока. Точно в този момент тя тече навън, но след това започва да тече навътре. В момента тече надолу, след това ще тече нагоре. Насоченият нагоре поток от енергия е това, което е известно като кундалини. Действително ще я почувстваш да тече в гърба ти... и колкото по-високо се издига, толкова по-високо ще се издигаш и ти с нея.

      Когато тази енергия достигне до брахмарандхра (последният център в тебе: седмия център, разположен на върха на главата), ти си възможно най-висшия тип човек - този, който Гюрджиев нарича „човек номер седем."

      Ти си „човек номер едно", когато енергията ти е в сексуалния център. Когато известно количество енергия достигне до сърдечния център, ти си „човек номер две": човек на емоциите. Когато известно количество енергия достигне до интелекта, си „човек номер три": човек на интелекта. Това са обикновените хора - всичките, страдащи от неврози по свой начин. Един е емоционално невротичен; друг е телесно невротичен; трети е интелектуално невротичен. Тези три типа хора са обикновените хора.

      „Човек номер четири" е този, който се опитва да движи енергията вътре: човекът, който медитира, човек, който прави усилия да отстрани неврозите, раздвояването и шизофренията. Това е „човек номер четири". И когато енергията се движи нагоре и навътре, се създава един по-висш човек. Този по-висш човек ще страда по-малко от неврози, ще е по-малко шизофреничен, ще е по-нормален.

      След това настъпва моментът, в който енергията се освобождава от последния ти център в космоса. Ти се превръщаш в супермен. Или, по-скоро, вече не си човек. Когато настъпи този момент - когато вече не си човек - едва тогава не си луд.

      Човек задължително по един или друг начин е луд, защото той не е същество. По-скоро е една фасада. Човекът не е някакъв краен резултат. По-скоро е процес - нещо по средата. Вече не е животно и все още не е това, което е предназначен да бъде. Той е по средата между животното и божеството. Това поражда неврозите.

      Вече не си животното, но животното все още е в тебе. То продължава да те сваля надолу. В това няма нищо лошо; едно животно не може да прави нищо друго. То те натиска надолу до това, което е характерно за него. Затова продължава да те смъква към сексуалния център.

      Сексът е последният център за животното и първия за човека. Затова животното вътре в тебе не може да направи нищо друго. Продължава да те дърпа надолу в сексуалния център. Но това е твоят първи център, не е максималната ти възможност. Максималната ти възможност е суперменът - издигане над човечеството, преодоляване на човечеството. Тази максимална възможност - този супермен, това божество вътре в тебе - продължава да те дърпа нагоре.

      Тези две дърпания предизвикват шизофренията. В един момент си издърпван към висшето и си като светец, а в следващия момент си дърпан надолу и се държиш като животно. Умът се обърква. Не можеш да бъдеш животно от цялата си душа - не можеш да си спокоен с животното вътре в тебе -защото по-висшата възможност, зародишът, е тук и продължава да те предизвиква. Но не можеш да отстраниш животното. То е тук; то е твое наследство. Затова разделяш себе си на две. Поставяш животинската част от себе си в подсъзнанието и съзнателно се отъждествяваш с по-висшата възможност, която в действителност не си.

      Тази висша възможност е идеалът, целта. Съзнателно се отъждествяваш с целта, но подсъзнателно оставаш с началото. Тези две точки пораждат конфликта. Затова, докато не преодолееш човека, не можеш да преодолееш лудостта. Човекът е лудостта.

      При третата стъпка използваш звука „хуу" като средство, което да издигне енергията ти нагоре. Тези три първи стъпки са пречистващи. Те не са медитация, а подготовката за нея. Те са „заемане на готовност" за скока, а не самият скок.

      Четвъртата стъпка е скокът. На четвъртата стъпка ще ти кажа да спреш! Когато казвам „Спри!", спри изцяло. Не прави абсолютно нищо, защото каквото и да направиш може да се превърне в отклоняване и ти ще изпуснеш същността. Каквото и да е - кашлица или кихане - и може да пропуснеш цялата работа, защото умът е бил отклонен. Тогава потокът нагоре ще спре незабавно, защото вниманието ти се е преместило.

      Недей да правиш нищо. Няма да умреш. Дори ако ти се киха и не кихаш в продължение на десет минути, няма да умреш. Ако ти се кашля, ако усещаш дразнене в гърлото и не правиш нищо, няма да умреш. Просто дай възможност на тялото си да остане мъртво, така че енергията да може да се движи в един поток нагоре.

      Когато енергията се движи нагоре, ставаш все по-тих. Безмълвието е следствие от движещата се нагоре енергия, напрежението е резултат от движещата се надолу енергия. Тялото ти ще стане толкова безмълвно, все едно е изчезнало. Няма да можеш да го почувстваш. Станал си безтелесен. А когато си безмълвен, цялото съществуване е безмълвно, защото съществуването не е нищо друго, освен едно огледало. То те отразява. Отразява те с хиляди и хиляди огледала. Когато си безмълвен, цялото съществуване е безмълвно.

      В твоето безмълвие ще ти кажа да бъдеш свидетел - непрекъснато нащрек: без да правиш нищо, а само да оставаш свидетел, само да оставаш със себе си; без да правиш нищо - никакво движение, никакво желание, никакво превръщане - а само да бъдеш тук, безмълвно наблюдавайки какво става.

      Това оставане в центъра, в себе си, е възможно благодарение на първите три стъпки. Докато те не бъдат направени, не можеш да останеш със себе си. Можеш да продължаваш да говориш за това, да мислиш за него, да мечтаеш за него, но то няма да се случи, защото не си готов.

      Първите три стъпки ще те подготвят да оставаш с момента. Ще те накарат да осъзнаваш. Това е медитацията. В медитацията става нещо, което е над думите. И когато то се случи, никога вече няма да си отново същия човек; невъзможно е. То е развитие; не е просто едно преживяване. То е развитие.

      Това е различието между лъжливите техники и истинските техники. При фалшивите техники можеш да изпиташ нещо, но след това отново ще се върнеш назад. Хвърлил си само един поглед; не е било развитие. Може да стане с помощта на ЛСД. Ще хвърлиш поглед. Може да стане с помощта на други техники: можеш да хвърлиш поглед, можеш да имаш преживяване, но след това отново ще паднеш, защото не си се развил. Преживяването се е случило на тебе; ти не си се случил на преживяването. Не си се развил. Когато се развиваш, не можеш да паднеш.

      Ако детето сънува, че е станало младеж, може да се почувства като младеж. Но това е сън. Сънят ще свърши и то отново ще се превърне в дете, защото няма развитие. Но ако си пораснал и си станал млад мъж, не можеш да се върнеш обратно и да се превърнеш в дете. Това е истинско развитие. Това е критерият, за да се прецени, дали методът, техниката, са истински или фалшиви.

      Има фалшиви техники, които е лесно да се изпълняват. Те никъде няма да те отведат. Ако се стремиш просто към преживяването, ще станеш жертва на всяка лъжлива техника. Истинската техника не се интересува от преживяването като такова. Истинската техника се интересува от развитието. Преживяването настъпва; то е без значение. Аз се интересувам от развитието, а не от преживяванията.

      Трябва да се развиеш, за да станеш едно, да станеш цялостен, да станеш нормален. Тази нормалност не може насила да ти бъде наложена. Обществото се опитва насила да я наложи върху тебе, но ти оставаш ненормален отвътре, а нормалността е само една фасада.

      Не се каня да наложа насила нормалността върху тебе. По-скоро се стремя да изкарам от тебе твоята ненормалност. Когато тя е извадена напълно, захвърлена на вятъра, нормалността ще дойде при тебе. Ти ще се развиеш. Ще бъдеш трансформиран. Това е значението на медитацията.


Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Папка: Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза | Посещения: 515 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.204.185.107