Абсолютният отказ да обмисляш каквато и да била възможност, различна от изхода, който си избрал, подготвя Полето от възможности за чудото. По-нататъшният отказ да съдиш за каквото и да било според привидността на нещата прави момента готов за проявление на магическото.
За да извърши чудеса, човек трябва да бъде готов да пренебрегне очевидното, за което свидетелстват очите му, да затвори уши и да отиде отвъд ума. Ако си съсредоточен в ума си, ако изхождаш от разумни основания, веднага ще се откъснеш мисловно от чудото.

Винаги помни - Илюзията не е нещо, което изтърпяваш, а нещо, което избираш. Не е необходимо да преживееш Илюзията, ако не избереш да го сториш.
Тук си, защото искаш да бъдеш. Ако не беше поискал, нямаше да стане тъй.
Но знай и че Илюзията, в която живееш, е била създадена от тебе, а не за тебе - от някой друг.
Хората, които не искат да поемат отговорност за живота, който преживяват, казват, че Бог го е създал и че те нямат друг избор освен да го изтърпят.
Но Аз ти казвам, че светът, в който живееш, е такъв, защото ти си избрал да бъде такъв. Когато пожелаеш да не бъде вече такъв, ще го промениш. Не са много хората, които могат да приемат тази истина. Защото да я приемат би значило да признаят своето съучастничество, а не могат да принудят себе си да го сторят. По-скоро биха си избрали ролята на неволна жертва, отколкото на неволен съ-творец. Разбира се, това е обяснимо. Не би могъл да си простиш, ако помислиш, че светът ти е твое собствено творение, резултат от твоите собствени желания и воля. А защо не би могъл да си простиш? Защото не мислиш, че Аз бих ти простил.

Винаги, когато избираш нещо за себе си, дай го на друг. Ако избираш да бъдеш щастлив, направи така, че друг да бъде щастлив. Ако избираш да имаш благоденствие, помогни и на друг да има благоденствие. Ако избираш да има повече любов в твоя живот, направи така, че и другите да имат повече любов в техния.
Самият акт на даването на нещо те кара да преживееш факта, че го имаш, за да можеш да го дадеш. Тъй като не можеш да дадеш нещо, което нямаш в момента, твоето съзнание стига до един нов извод, до една Нова Мисъл по отношение на теб самия, а именно, че сигурно притежаваш това, за да можеш да го дадеш. В такъв случай Новата Мисъл се превръща в твоя опитност. Ти започваш да „бъдеш" именно това, а веднъж започнеш ли да „бъдеш" дадено нещо, ти вече си задействал механизма на най-могъщата творческа машина във Вселената - твоето Божествено Аз. Ти сътворяваш онова, което си превърнал в свое битие.