Пими ®

Ошо. Техника за отваряне на Третото Око

Пим — Thu, 29 Jan 2015 21:31:48 GMT

Тази техника е един от най-дълбоките методи. Опитай се да схванеш следното:

"Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта. Нека формата, напълнена със същността на 5 дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина."

Съвременната физиология, научните изследвания твърдят, че между двете вежди е разположена жлеза, която е най-загадъчната част на тялото. Тази жлеза, наречена епифиза, е третото око на тибетците - Шиванетра: окото на Шива, на тантра. Между двете очи съществува и трето око, което обаче не функционира. То е тук; може да заработи всеки момент. Но то не работи от само себе си. Трябва да направиш нещо за него, за да го отвориш. То не е сляпо. Просто е затворено. Тази техника е за отваряне на третото око.

"Вниманието между веждите..." Затвори си очите и ги фокусирай точно в средата между двете вежди. Съсредоточи вниманието си точно по средата със затворени очи, но все едно че гледаш с тях. Насочи цялото си внимание.

Това е един от най-простите методи за задържане на вниманието. В нито една друга точка не можеш да задържиш толкова леко вниманието си. Тази жлеза поглъща вниманието като нищо друго. Ако насочиш вниманието си към нея, двете ти очи биват хипнотизирани от третото око. Те се фиксират; не могат да се движат. Ако се опитваш да задържиш вниманието си върху някоя друга част на тялото, установяваш, че това е трудно. Третото око хваща вниманието, привлича вниманието. То е като магнит за вниманието. Затова всички методи из целия свят са го използвали. Това е най-простият начин да тренираш вниманието си, защото не си само ти, който се опитва да внимава: самата жлеза ти помага; тя е магнетична. Твоето внимание бива привличано от нея със сила. То бива поглъщано.

В старите тантристки трактати се казва, че за третото око вниманието е като храна. То е гладно; било е гладно цял живот. Ако насочиш вниманието си към него, то оживява. То оживява! Дадена му е храна. А щом веднъж разбереш, че вниманието е храна, щом веднъж почувстваш, че то е притегляно като с магнит, привлечено, издърпано от самата жлеза, тогава задържането на вниманието не е никак трудно. Единственото нещо, което в такъв случай човек трябва да знае, е правилната точка. Затова затвори очи, насочи ги точно в средата и почувствай точката. Когато си близо до точката, очите ти внезапно ще се фиксират. Когато стане трудно да ги движиш, знай, че си намерил правилното място.

"Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта..." Ако се е получило това внимание, тогава за първи път ще изживееш един странен феномен. За първи път ще усетиш мислите си да преминават пред теб; ще се превърнеш в свидетел. Щом веднъж вниманието ти е фокусирано в центъра на третото око, ти незабавно се превръщаш в свидетел на собствените си мисли.

Обикновено не си свидетел: отъждествяваш се с мислите си. Ако има гняв, ти се разгневяваш. Ако мисълта се движи, ти не си наблюдател - сливаш се с мисълта - отъждествяваш се и се движиш с нея. Ти се превръщаш в самата мисъл; приемаш формата на мисълта. Когато има секс, се превръщаш в секс, когато има гняв, се превръщаш в гняв, когато има страст, се превръщаш в страст. Отъждествяваш се с всяка мисъл, възникнала в теб. Между теб и мисълта не съществува никаква дистанция.

Но фокусирайки се върху третото око, ти се превръщаш в свидетел. Чрез третото око се превръщаш в свидетел. Посредством третото око можеш да видиш мислите си да преминават както облаците по небето или както хората, движещи се по улицата.

Седиш до прозореца и наблюдаваш небето или хората на улицата: не се отъждествяваш. Ти седиш отстрани, един наблюдател върху хълма - различен от тях. И ако сега присъства гневът, можеш да го наблюдаваш като един предмет. Сега не чувствуваш, че ТИ си ядосан. Усещаш, че си заобиколен от гнева: облакът на гнева те е заобиколил. Но не си разгневен - а ако не си се отъждествил с гнева, той става безсилен. Той не може да те засегне; оставаш недокоснат. Гневът ще идва и ще си отива, а ти ще оставаш центриран в себе си. Тази пета техника е техниката за откриване на свидетеля. "Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта": Сега се вгледай в мислите си; изправи се срещу мислите си. "Нека формата, пълна със същността на дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина": Когато вниманието е фокусирано в центъра на третото око, между двете вежди, стават две неща. Първо, внезапно ставаш свидетел. Това може да стане по два начина. Ти се превръщаш в свидетел и ти ще бъдеш концентриран в третото око.

Опитай се да бъдеш свидетел. Каквото и да става, опитай се да бъдеш свидетел. Болен си, тялото те боли, нещастен си и страдаш, каквото и да е то: бъди негов наблюдател. Тогава, ако това отстраняване се осъществи, ще бъдеш фокусиран в третото око.

Второ, същото е и в обратния случай. Ако си фокусиран в третото око, ще се превърнеш в свидетел. Тези две неща са част от едно цяло. И така, първото нещо: чрез концентрирането в третото око ще израсне наблюдаващият Аз. Сега можеш да застанеш пред мислите си. Това ще е първото нещо. А второто ще бъде, че сега можеш да усещаш неуловимата, фина вибрация на дишането. Сега можеш да усещаш формата на дишането, самата същност на дишането.

Първо се опитай да разбереш какво е означено с "формата", със "същността на дишането". Когато дишаш, не дишаш само въздух. Науката твърди, че ние дишаме само въздух - кислород, водород и други газове, влизащи в състава на въздуха. Те твърдят, че ти дишаш "въздух"! Но тантра твърди, че въздухът е само средството. Ти дишаш "прана" - жизненост. Въздухът е само посредника; прана е съдържанието. Дишаш прана - не само въздух.

Съвременната наука все още не може да разбере дали съществува нещо подобно на прана. Но някои учени са усетили нещо загадъчно. Дъхът не е просто въздух. Това се разбира от редица съвременни учени. В частност, трябва да се спомене едно име - Вилхелм Райх, германски психолог, който я наричал "оргонна енергия". Това е същото, каквото е и прана. Той твърди, че когато дишаш, въздухът е само вместилището, но съществува и едно загадъчно съдържание, което може да се нарече "оргон" или "прана", или "жизнен огън". Но то е много фино. В действителност то не е нещо материално. Въздухът е материята: вместилището е материалното. Но нещо неуловимо, нематериално, живее чрез него.

Могат да се усетят ефектите от него. Когато си с някоя много жизнена личност, усещаш, че в теб се надига една жизненост. А ако си с някой много болен човек, ще се почувстваш изсмукан, все едно че нещо е било взето от теб. Когато посещаваш болница, защо се усещаш толкова изтощен? Теб те изсмукват отвсякъде. Цялата болнична атмосфера е нездрава и всеки наоколо се нуждае от "жизнен огън", от повече прана. Затова, ако ти си там, в един момент твоята прана започва да изтича от теб. Защо понякога, когато си сред някоя навалица, усещаш, че се задушаваш? Защото праната ти е била изсмукана. Когато някоя сутрин си сам под небето, под дърветата, внезапно усещаш една жизненост в теб - праната. Всеки човек се нуждае от определено пространство. Ако това пространство липсва твоята прана бива изсмуквана.

Вилхелм Райх е правил много експерименти, но него го смятали за луд. Науката има своите собствени предразсъдъци и тя е нещо твърде консервативно. Науката все още не може да разбере, че тук има нещо повече от въздуха, но Индия се занимава с това от векове.

Може би сте чували или дори сте виждали някой, който е влязъл в Самадхи (Космическо съзнание) - закопан под земята - в продължение на много дни без никакъв достъп на въздух. Един човек влязъл в такова самадхи и бил закопан в Египет през 1880 за четиридесет години. Всички, които го заровили, починали, защото той излязъл от самадхи през 1920, четиридесет години по-късно. През 1920 година никой не вярвал, че ще го намерят жив, но той бил жив. След това живял още десет години. Целият бил побелял, но бил жив. И не съществувала никаква възможност до него да достига въздух.

Попитали го лекари и други хора: "Каква е тайната за това?" Той отвърнал: "Не знаем. Знаем единствено това, че праната може да проникне навсякъде." Въздухът не може да проникне, но праната може. Щом веднъж разбереш, че можеш да изсмукваш праната директно, без вместилището, тогава можеш да престоиш в самадхи дори и в продължение на векове.

Чрез фокусиране в третото око ти можеш от един момент нататък да наблюдаваш самата същност на дъха - не дъха, а самата същност на дъха, прана. А ако можеш да наблюдаваш същността на дъха, прана, ти се намираш в точката, откъдето е възможен скокът, пробивът.

Сутрата казва: "Нека формата, пълна със същността на дъха, към върха на главата..." Когато започнеш да усещаш същността на дъха, прана, само си представи, че главата ти е изпълнена с нея. Просто си представи. Не е необходимо никакво усилие. Ще ти обясня как работи въображението. Когато си фокусиран в третото око, представи си и нещото става - веднага.

Сега само твоето въображение има значение. Ти непрекъснато си представяш, но нищо не се случва. Понякога обаче, дори в ежедневния живот, нещата стават. Мислиш си за твой приятел и на вратата се почуква. Ще кажеш, че това, че е дошъл приятелят ти, е чисто съвпадение. Понякога въображението работи под формата на съвпадение. Но когато подобно нещо се случи, запомни го и веднага го анализирай. Когато се случи да разбереш, че твоето въображение е станало реалност, обърни се навътре и се огледай внимателно. Вниманието ти трябва да е някъде близо до третото око. Когато се случи такова съвпадение, то не е съвпадение. То изглежда така, защото ти не познаваш тайната наука. Твоят ум несъзнателно трябва да е преминал близо до центъра на третото око. Ако вниманието ти е в третото око, само въображението е достатъчно, за да се създаде всеки един феномен.

Тази сутра казва, че когато си фокусиран между двете вежди и можеш да усещаш самата същност на дъха, "нека формата се напълни". Сега си представи, че тази същност е изпълнила цялата глава - в частност, върха на главата, Сахасрара (най-висшия психически център). В мига, в който си го помислиш, той ще е пълен. "Там (на върха на главата) да струи като светлина": Тази прана есенция струи от върха на главата ти като светлина. И тя ЩЕ започне да струи и под струята от светлина ти ще бъдеш като обновен, прероден, напълно нов. Това означава вътрешното прераждане.

И така, две неща: първо, когато си фокусиран в третото око, въображението ти добива сила, мощ. Затова е било поставяно такова голямо ударение върху чистотата: преди да правиш тази практика бъди чист. Чистотата за тантра не е морално понятие. Чистотата е важна - защото, ако си фокусиран в третото око и умът ти е нечист, въображението ти може да стане опасно: опасно за теб, опасно за другите. Ако ти си мислиш да убиеш някого, ако тази мисъл е преминала през ума ти, самата представа може да убие човека. Затова толкова много се настоява най-напред да бъдеш чист.

На Питагор му казали да премине през определен вид постене, през определено дишане - това дишане, защото тук човек преминава през твърде опасни земи: защото, където има сила, там има и опасност. И ако умът е нечист, когато притежаваш сила, твоите нечисти мисли незабавно ще се прилепят за нея.

Много пъти си си представял, че убиваш, но за щастие въображението ти не може да работи. Ако то работи, ако превръща в действителност това, което си представяш, тогава ще стане опасно - не само за другите, но и за теб, защото толкова пъти си си мислил да се самоубиеш. Ако умът е фокусиран в третото око, самата мисъл за самоубийство се превръща в самоубийство. Нямаш време да го промениш. То става незабавно.

Може би си наблюдавал някой, който е хипнотизиран. Когато някой е хипнотизиран, хипнотизаторът може да каже каквото и да е и хипнотизираният веднага го изпълнява. Колкото и абсурдно да е нареждането, колкото и безсмислено и дори невъзможно, хипнотизираният го изпълнява. Какво става? Петата техника е в основата на цялата хипноза. Когато някой бива хипнотизиран, на него му се казва да фокусира очите си в една точка - някаква светлина, точка на стената или нещо друго, или в очите на хипнотизатора.

Когато фокусираш очите си в една точка до три минути, вътрешното ти внимание започва да се насочва към третото око. А когато вътрешното ти внимание започва да се насочва към третото око, лицето ти започва да се променя. Хипнотизаторът знае кога лицето ти се променя. Внезапно лицето ти загубва цялата си жизненост. То става мъртво, като че дълбоко заспало. Хипнотизаторът наблюдава, когато лицето ти изгубва своя блясък, жизненост. Това означава, че сега вниманието е притеглено от центъра на третото око. Лицето ти е станало мъртво; цялата енергия тече към центъра на третото око.

Сега хипнотизаторът знае, че всичко, което каже, ще стане. Той казва: "Сега заспиваш непробудно" - заспиваш веднага. Той казва; "Сега изпадаш в безсъзнание" - веднага ще изпаднеш в безсъзнание. Сега може да се направи всичко. Ако той каже: "Сега ще станеш Наполеон или Хитлер", ти ще станеш. Ще започнеш да се държиш като Наполеон, да говориш като Наполеон. Ще се променят жестовете. Подсъзнанието ти ще приеме нареждането и ще го изпълни. Ако страдаш от някоя болест, може да ти бъде наредено да оздравееш и ти ще оздравееш. Или може да заболееш от всяка друга болест.

Като постави най-обикновен камък от улицата в ръката ти, хипнотизаторът може да каже: " В ръката си държиш огън." Ще усетиш силна горещина; ръката ти ще изгори - не само в ума, но и в действителност. Кожата наистина ще обгори. Ще изпиташ усещането за изгаряне. Какво е станало? Няма огън. Само един най-обикновен камък - студен. Как? Как може да стане това изгаряне? Ти си фокусиран в центъра на третото око, твоето въображение е получило внушение от хипнотизатора и бива реализирано. Ако хипнотизаторът каже: "Сега си мъртъв", ти незабавно ще умреш. Сърцето ти ще спре. То ЩЕ спре.

Причината за това е третото око. В третото око въображението и действителността не са две отделни неща. Въображението е факт.

Представи си и това е всичко. Няма дистанция между мечтата и реалността! Мечтай и то ще стане реалност. Затова Шанкара е казал, че целият свят е една Божествена илюзия - Божествена илюзия! Това е така, защото Божественото е центрирано в третото око - винаги, вечно. Каквото и да бленува Божественото, то се превръща в действителност. Ако и ти си центриран в третото око, каквото и да си мечтаеш, то ще се превърне в реалност.

Сарипута отишъл при Буда. Той медитирал дълбоко и много неща, много видения започнали да го спохождат, както това става с всеки, който изпадне в дълбока медитация. Започнал да вижда небеса, започнал да вижда преизподни, започнал да вижда ангели, божества, демони. И те били толкова истински, че той отишъл, тичайки, при Буда да му каже, че има такива и такива видения. Но Буда казал: "Това е нищо - просто илюзия. Просто илюзия!" Но Сарипута казал: "Те са толкова истински. Как мога да кажа, че са илюзии? Когато виждам цвете, то не е видение, а е по-истинско от всяко друго цвете на света. Има аромат. Мога да го пипна. Когато те гледам", казал той на Буда. "ти не си толкова истински. Това цвете е по-истинско от тебе, тук, точно пред мен, как мога да различа кое е истина и кое илюзия?" Буда отвърнал: "Сега, когато си центриран в третото око, илюзията и реалността са едно и също нещо. Каквото и да мечтаеш, ще бъде истинско и обратното също е вярно."

За този, който е центриран в третото око, илюзиите ще станат реални и цялата реалност ще бъде само една илюзия, защото, когато твоите илюзии могат да се превърнат в реалност, ти знаеш, че няма съществена разлика между илюзията и реалността. Затова, когато Шанкара казва, че целият свят е майя, Божествена илюзия, това не е теоретично положение, не е философско съждение. То е по-скоро вътрешен опит на някой, който е фокусиран в третото око.

Когато си фокусиран в третото око, просто си представи, че същността на прана се разпръсква от върха на главата, все едно че стоиш под някое дърво и цветовете падат, или че стоиш под открито небе и от някой облак започва да вали, или че седиш сутрин, слънцето изгрява и лъчите струят. Представи си и незабавно ще се появи един поток - поток от светлина, спускащ се от върха на главата ти. Този душ ще те обнови, ще те прероди. Ти си прероден.

Ошо, „Книга на тайните” том 1

Ошо. Жените трябва да постигнат абсолютна свобода

Пим — Sat, 20 Dec 2014 16:34:54 GMT

30 април 1977 г.

Има ли полза от молитвата?
Исторически погледнато, много мъже се нуждаят от два типа жени, докато много малко жени изглежда, че се нуждаят от повече от един мъж по едно и също време...? Моркова и магарето. Сега съм нещастен с известна степен на осъзнаване. Какво е новото?
Какво трябва да правя, когато ме разстройвате?
Какво е самсара?

Вторият въпрос: Има ли полза от молитвата? Ако е така, научете ме да се моля. Имам предвид молитвата, с която да получа Божията любов. Да почувствам Неговата милост.

Първо, от молитвата няма полза изобщо. Тя не притежава употреба, не притежава полезност. Тя не е стока. Не можеш да я употребяваш: тя не е предмет. Не е средство за нещо друго, как можеш да я използваш?

Мога да разбера ума на питащия. Така наречените религии са учили хората, че молитвата е средство за Бога. Не е! Молитвата е Бог. Тя не е средство за нищо, да се молиш е цел сама по себе си. Когато се молиш, ти си божествен. Не защото молитвата те отвежда до Божественото: в молитвеността откриваш своята божественост.

Молитвата не е средство. Тя е цел сама по себе си.

Но тази лъжа е налагана упорито в човешкия ум в течение на вековете. Любовта също е средство, така е и с молитвата, медитацията всичко, което е невъзможно да бъде сведено до средство, е било сведено. Затова е изгубена красотата.

Любовта е без полза, така е и с молитвата, така е и с медитацията.

Когато питаш: "Има ли полза от молитвата?", не разбираш какво означава думата "молитва". Ти си алчен. Искаш Бога, искаш да хванеш Бога; търсиш различни средства и пътища, за да го хванеш. А Бог не може да бъде уловен!

Не можеш да притежаваш Бога. Не можеш да имаш Бога. Не можеш да интерпретираш Бога. Не можеш да преживяваш Бога. Какво тогава може да се направи за Бога? Само едно нещо: можеш да бъдеш Бог. Нищо друго не може да бъде направено по отношение на него защото ти си Бог. Може да се направи само това, което вече е налице; само това може да се направи, което вече се е случило. Нищо ново не може да бъде добавено... единствено разбулване, само разкриване.

И така, първо: молитвата не притежава полза. В момента, в който използваш молитвата, я правиш грозна. Това е светотатство! Да използваш молитвата. А този. който ти е казвал да използваш молитвата, не е само нерелигиозен, но е и антирелигиозен. Не разбира какво приказва. Говори глупости.

Моли се, не защото от това ще имаш някаква полза, а защото това е радост. Моли се, не защото чрез това ще пристигнеш някъде, а защото чрез нея ти си. Чрез нея започваш да бъдеш. Чрез нея присъстваш: без нея отсъстваш. Тя не е цел някъде в бъдещето; тя е разкриване на настоящето, което вече е налице.

Не мисли от позицията на предметите, иначе молитвата се превръща в част от икономиката, а не в част от религията.
Ако е средство, тогава е част от икономиката. Всички средства са част от икономиката. Целите се издигат над икономиката. Религията се занимава с целта, а не със средствата. Религията изобщо не се интересува от това, да те заведе някъде. Религията се интересува само от едно нещо: да разбере къде се намираме!

Да празнуваш настоящия момент, е молитва. Да бъдеш в настоящия момент е молитва. Да чувстваш присъствието на хората около тебе е молитва. Да слушаш песента на птиците е молитва. Да докоснеш дървото с любов е молитва. Да гледаш детето с дълбоко уважение, с благоговение, е молитва.

И така, първо: недей да ме питаш "Има ли полза от молитвата?"

А след това второто нещо, което казваш: "Ако е така, научете ме да се моля."

Ако започнеш с "ако", молитвата не може да бъде научена. Самото начало с "ако" е начало на съмнението. "Ако" не е част от молитвено настроения ум. Молитвата се нуждае от вяра; няма "ако". Така е, абсолютно е така.

Когато се довериш на непознатото, невидимото, непроявеното, тогава има молитва. Ако започнеш с "ако", тогава молитвата най-много да е една хипотеза. В такъв случай молитвата ще е теория, а тя не е теория. Молитвата не е предмет, не е теория. Молитвата е преживяване. Не можеш да започнеш с "ако".

Самото начало е погрешно. Направил си стъпка в погрешна посока. Отстрани "ако" и ще си в молитвата. Изхвърли всички "ако", не живей живота си с хипотетични неща: "Ако е така, ако има Бог, тогава ще се моля." Но как можеш да се молиш, ако Бог е просто едно "ако"? Ако Бог е "като че ли", тогава и твоята молитва ще е "като че ли". Ще е празен жест. Ще се поклониш, ще произнесеш няколко думи, но сърцето ти няма да е тук. Сърцето никога не се придружава от "ако".

Науката работи с "ако": религията не работи с "ако".

Питаш: "Ако има любов, тогава ме научи да обичам." Ако има любов? В такъв случай нищо не е развълнувало сърцето ти, в такъв случай пролетта не е дошла и вятърът, наречен любов, не те е докоснал. Трябва да си чул някой друг да говори за любов. Трябва да си го прочел в някой книга; трябва да си чел сантиментална поезия. Думата "любов" трябва да е стигнала до тебе, но няма и миг на любовно преживяване... затова питаш:

"Ако има любов, тогава ни научи." Но с "ако" любовта не може да се научи.

Изживял ли си някога и един миг на любов, на молитва, на блаженство? Никога не съм се срещал с човек, който да е толкова беден. Никога ли не си се вслушвал в тишината на нощта?

Никога ли не си потръпвал от нея, докосван от нея, преобразуван от нея? Никога ли не си виждал изгряващото на хоризонта слънце? Никога ли не си изпитвал родство с изгряващото слънце? Не си ли усещал повече живот в себе си, преливащ отвсякъде? Може би за един миг... Никога ли не си държал ръката на друг човек и нещо да започне да се носи от тебе към него и от него към тебе? Никога ли не си усещал, когато две човешки същества започват да преливат едно в друго? Никога ли не си виждал роза и не си помирисвал нейния аромат? И внезапно да бъдеш пренесен в друг свят?

Това са миговете на молитвата. Недей да започваш с "ако". Събери всички моменти от живота си, които са били хубави всички те са моменти на молитва. Основи своя храм на молитвата върху тези моменти. Нека това е основата, а не "ако". Тухлите на "ако" са фалшиви. Изгради основата с увереност, с абсолютна увереност само тогава, само тогава съществува вероятността да влезеш някога в света на молитвата. Това е величав свят. Има начало, но няма край. Той е като океан.

Затова моля те, недей да казваш "ако е така". То е така! А ако все още не си почувствал, че е така, тогава разгледай живота си и открий случаите на увереност относно красотата, относно любовта, относно преживяванията, които се издигат над ума. Събери ги всичките.

Обичаен навик на ума е да не ги събира, защото те са против логичния ум. Затова никога не ги отбелязваме. Те се случват, случват се на всеки. Нека повторя: никой не е толкова беден. Те се случват и на най-бедния човек. Човек е направен по такъв начин, човек е такъв длъжни са да се случат. Но ние не ги отбелязваме, защото това са опасни моменти. Ако са истински, тогава какво ще се случи с нашия логичен ум?. Те са твърде нелогични моменти.

И сега, слушаш птицата и нещо започва да пее вътре в тебе твърде нелогично е. Не можеш да разбереш как се случва, защо трябва да е така? Умът се обърква. Единственият изход за ума е да не му обръща внимание, да забрави за него! Това е само прищявка може би някакъв ексцентричен момент, може би временно си се побъркал. Умът интерпретира тези неща по този начин... не беше нищо особено, просто настроение. Беше емоционален, беше сантиментален това е всичко. В това няма автентично преживяване.

Това е начинът да отхвърлиш. Щом започнеш да отхвърляш, вече не притежаваш моменти, върху които да установиш своя молитвен живот. Оттук и въпросът: "Ако е така..."

Първото ми предложение е: навлез в своя живот; спомни си всички тези моменти. Трябва да си бил малко дете, което е събирало мидени черупки на плажа, слънцето те е огрявало, вятърът е солен и остър, а ти си се радвал страхотно. Нито един цар не е бил някога така щастлив. Бил си почти на върха на света бил си император. Спомни си... това е истинската тухла, с която да строиш.

Беше малко момче, което тичаше след пеперудата това беше момент на молитва. Влюби се за първи път в мъж или жена, сърцето ти биеше бързо, а ти започна да мечтаеш по нов начин... това беше миг на молитва, твоята първа любов. Твоето първо приятелство.

Събери от своето минало няколко мига на увереност за неща, които са се издигали над ума, които умът не може да разтълкува, които умът не може да подложи на дисекция, които просто преодоляват ума. Събери тези трансцедентни мигове, дори малко на брой, те ще свършат работа но в такъв случай няма да има "ако". Тогава се движиш с увереност. Тогава това не е предположение. Това е вяра.

Ако то можеше да стане с тебе, когато беше дете, защо да не се случи сега? Защо? Събери тези чудесни моменти, когато през теб мина тръпка.

Вчера четох за един човек, съвсем обикновен човек, много стар човек. Английският философ, мислител, доктор Джонсън, бил с него. Сутринта, когато пиели чая си, старецът казал:

Др Джонсън, може да се изненадаш, като чуеш, че когато бях млад и аз се опитвах да стана философ. Др Джонсън попитал:

Какво стана тогава? Защо не стана философ?

Човекът се засмял и казал:

Но доброто настроение непрекъснато спохождаше живота ми. Доброто настроение. Заради това добро настроение, не можах да стана философ. Отново и отново здраво се опитвах да го потисна!

Харесвам този отговор. Моментите на добро настроение са молитва. Философът не може да се моли, мислителят не може да се моли защото всяко мислене започва с ако... всяко мислене започва със съмнението. А молитвата започва с вярата.

Затова Исус казва: Само тези, които са като малки деца, само те ще могат да влязат в Царството Божие тези, на които очите са пълни с учудване, за които всеки миг е миг на изненада, тези, на които сърцата им все още са открити за вълнението, само те.

Затова най-напред отстрани "ако" и събери мигове на увереност, това е първият урок за тебе за молитвата.

Второто нещо, което казваш: "научете ме да се моля."

Няма начин, молитвата не е техника. Медитацията може да се научи; тя е техника, тя е метод. Молитвата не е метод тя е въпрос на любов! Можеш да се молиш, но молитвата не може да се научи.

Веднъж един от учениците на Исус го попитал:

Учителю, научи ни да се молим и ни кажи как да го правим.

И какво направил Исус? Знаеш ли? Държал се точно по начина, по който учителите на зен препоръчват да се действа: просто паднал на земята, на колене и започнал да се моли! Всички били озадачени. Гледали. Трябва да са повдигнали рамене: "Попитахме го да ни научи да се молим, а какво прави той? Моли се. Но как може неговата молитва да ни помогне?" По-късно трябва да са питали и Исус им е казал:

Но това е единственият начин няма техника.

Исус се молил какво друго могъл да стори? Ако са били малко по-внимателни, щели да седнат до Исус, да го държат за ръка или да докосват робата му... висш контакт. Тогава щеше да стане нещо.

Не мога да те науча да се молиш, но аз съм молитвата. И за мене не е нужно да падам на колене, за да се моля аз съм молитвата. Ти само попивай моето същество, пий ме колкото можеш повече, моето присъствие. всяка сутрин те уча какво представлява молитвата! Аз съм в молитвата! Ти бъди само малко по-отворен. Просто отвори вратите си... нека моят вятър премине през тебе. Това е зараза молитвата е зараза.

Не мога да те науча да се молиш, но мога да те накарам да се молиш. Настрой се повече към моето присъствие.

И не задържай тези въпроси в ума си, защото те ще са бариери. Бъди открит и то ще се случи. Един ден ще забележиш, че сърцето пее, че нещо вътре в тебе танцува... някаква нова енергия, все едно в тъмна нощ внезапен лъч светлина е огрял в тебе.

Това е молитвата! Не можеш да я правиш можеш само да й дадеш възможност да се случи. Медитацията може да се прави молитвата не може да се прави. Медитацията е по-научна; тя може да се усвои. Но молитвата? Молитвата е абсолютно ненаучна; тя е въпрос на сърцето.

Почувствай ме и ще почувстваш молитвата. Докосни ме... и ще докоснеш молитвата. Слушай ме и ще слушаш думи, които са пълни с молитва.

И след това, когато някой път седиш безмълвно, нека възникне диалог диалог със съществуването. Можеш да наречеш съществуването Бог или Отец или Майка всяко нещо върши работа. Но не повтаряй някакви ритуали. Не прави християнските ритуали, не прави индуистките ритуали. Не повтаряй гаятри мантра, не повтаряй намокар не повтаряй никаква мантри. Индийска, тибетска, китайска. Не повтаряй! Създай своя мантра: не бъди папагал. Не можеш ли да кажеш на Бога нещо свое? И не го репетирай, не се подготвяй за него. Не можеш ли да се изправиш направо пред Бога, както малкото дете застава пред майка си и баща си? Не можеш ли да му кажеш нещо? Не можеш ли да му кажеш "здравей"?

Дай възможност на молитвата да се случи! Не се подготвяй за нея. Подготвената молитва е фалшива молитва. А повтаряната молитва е чисто механична работа. Можеш да повтаряш християнските молитви назубрил си я, тя ти е наложена насила. Можеш да я повтаряш вечер и да заспиш, но тя няма да те накара да осъзнаеш, защото не е направена като отговор.

Слушах за един велик математик, който всяка вечер се молел с една единствена дума: поглеждал към небето и казвал: "Същото". Какъв е смисълът всеки ден да повтаряш това, което си казал вчера? Какво правиш, когато казваш една и съща молитва всеки ден "същото" е по-добро! Защо занимаваш Бог всеки ден с едно и също? Кажи нещо, ако има какво да казваш; ако няма какво да кажеш, просто кажи: "Днес няма какво да кажа."

Или запази мълчание какъв е смисълът да казваш нещо? Но бъди искрен поне между теб и Цялото нека лежи истината. Това е молитвата. Отвори сърцето си.

Слушах следната история: веднъж Мойсей минавал през една гора, когато срещнал един човек, овчар, беден човек, мръсен, облечен в парцаливи дрехи. Той се молел; било време за молитва и той се молел. Мойсей, от чисто любопитство, застанал зад него и се заслушал. Не можел да повярва на това, което чул, защото човекът казал: "Боже, когато умра, приеми ме в твоя рай ще се грижа за тебе. Ако имаш въшки, аз ще ги махна." Той имал въшки и затова с увереност можел да заяви: "Ако имаш въшки, аз ще ги премахна. Ще ти направя такава хубава баня, ще ти приготвям храната, а готвя наистина вкусни неща. Ще се грижа за твоите овце. Ще ти приготвям мляко... и това и онова. А мога да ти правя и хубави разтривки."

Това вече било прекалено. Когато стигнал до въшките, на Мойсей му дошло много той го разтърсил за раменете и казал:
За какви глупости говориш! Ще махнеш въшките на Бог, да не би Той да има въшки?

Беднякът бил смутен, казал:
Не знам със сигурност, защото никога не съм Го виждал. Всичко, което знам е това, което знам за себе си: аз имам въшки.

Мойсей казал:
Престани! Никога не се моли по този начин! Това е богохулство ще отидеш в ада!

Човекът започнал да трепери и да се поти, казал:
Но така правя през целия си живот каквото ми дойде на ума, го казвам. Не знам, научи ме на правилния начин.

И Мойсей му показал правилния начин на молитвата и овчарят си заминал с овцете. Внезапно Бог изпратил гръмотевици по гората, Бог бил много ядосан. Казал на Мойсей:

Ти си полудял! Пратих те в света, за да доведеш хората при мене, а ти ги отдалечаваш от мене любещия. Той беше любещ; беше един от най-добрите молещи се, а ти разби сърцето му, разби вярата му. Върви поискай извинение и си вземи молитвата обратно!

Мойсей отишъл, паднал в краката на овчаря и казал:
Извини ме, прости ми! Не бях прав, ти беше прав. Бог одобрява това, което правиш; забрави за моята молитва.

Точно така трябва да стоят нещата. Нека твоята молитва израства. Нека тя се появи. Да, когато усещаш, че водиш небрежен разговор с Бога, чакай за тези моменти. Не е необходимо да го повтаряш всеки ден не е необходимо, когато се появи чувството. Нека тя произтича от твоето чувство; не я превръщай в ритуал.

Понякога къпейки се, когато си под душа, изпитваш внезапен подтик да се помолиш, направи го тогава. Това е много добре; твоята баня е съвсем наред, не е необходимо да отиваш на църква. В момента, в който се появи импулса. банята ти се превръща в църква. Помоли се. Проведи лек разговор и ще се изненадаш колко добре ще се почувстваш. Когато излиза от сърцето, тя ще бъде чута, на нея ще й бъде отговорено.

Понякога, когато правиш любов с жена си, се появява внезапен подтик да се помолиш, помоли се точно в този момент! Не можеш да откриеш по-добър момент от този; ти си най-близо до Бога, най-близо до жизнената енергия, когато оргазмът те залива... моли се! Но чакай, не го превръщай в ритуал. В това се състои цялото отношение на тантра: нека нещата бъдат спонтанни.

И последното нещо, което казваш: "Имам предвид молитвата, с която да получа Божията любов, да почувствам Неговата милост."

Въпросът ти отново не е правилен: "Имам предвид молитвата, с която да получа Божията любов." Ти си алчен! Молитвата е, за да обичаш Бог. Да, любовта към Бога се връща хилядократно, но не заради желанието: това е следствие; не резултат, а следствие. Да, любовта ще дойде като наводнение. Правиш една стъпка към Бога, а Той прави хиляда стъпки към тебе. Ти Му даваш една капка любов, а целият Негов океан става достъпен за тебе. Да, това се случва! Но не трябва да има желание. Желанието е погрешно. Ако се стремиш към Божията любов и затова се молиш, тогава молитвата е сделка, тя е бизнес. Внимавай с бизнеса!

В едно малко училище някъде в Щатите учителят попитал малко момче:
Кой е най-великият човек от историята на човечеството?

Разбира се американецът ще каже "Абрахам Линкълн", индиецът ще каже "Махатма Ганди", англичанинът ще каже "Уинстън Чърчил" и т.н., и т.н. Едно малко еврейче се изправило и казало "Исус" и спечелило, било наградено. Ала учителят го попитал:

Ти си евреин, защо каза Исус? То отговорило:
Знам, че в сърцето ми е Мойсей, но бизнесът си е бизнес.

Не превръщай молитвата в бизнес. Нека бъде безкористно дарение; нека излиза от сърцето ти. Не искай нищо в замяна, тогава ще получиш много... ще ти се върне хилядократно, стотици хиляди пъти. Бог ще се лее върху тебе. Но отново, запомни: това е следствие, не е резултат.

Третият въпрос: Споменахте идеята на Юнг, че мъжът се нуждае от два типа жени. Исторически погледнато, повечето мъже се чувстват по този начин, докато много малко жени, като че ли не изпитват необходимост от повече от един мъж наведнъж. Не се ли основава тази идея на нещо в мъжката психика? Ако е така, защо?

Въпросът е от Ананд Прем. Първото нещо: тя казва "Исторически погледнато, повечето мъже изглежда се чувстват по този начин..." Историята е тинтириминтири. Историята е създадена от мъжете; нито една жена не е написала история. Тя е ориентирана към мъжа. Тя е фалшива история.

Мъжът се е опитал да постави жената при такива условия, че да може да я използва по-лесно, а тя дори не може да се оплаче. Робите винаги трябва да бъдат хипнотизирани по такъв начин, че да не могат да се бунтуват. Мъжът е поставил женския ум в такива условия, че тя да мисли по този начин, по който мъжът иска тя да мисли.

Казваш: "Исторически погледнато, повечето мъже изглежда се чувстват по този начин...", защото мъжете са по-свободни, те са господарите. Жените са живеели като роби; приели са робството. Ще трябва да отхвърлиш изцяло това робство, трябва да се освободиш от него.

Вчера вечерта четох, че през шести век имало голям християнски събор, на който се събрали всички големи християнски водачи, за да решат, дали жените притежават душа или не. За щастие решили, че жената притежава душа, но само с един глас повече. Не било голяма победа. С мнозинство от един глас! Само един глас по-малко и исторически погледнато нямаше да имате душа. Не е много, тази душа.

Мъжът е смазал психиката на жената. И това, което сега виждаш, не е психиката на жената, тя е направена от мъжа, създадена от мъжа женска психика. Колкото по-свободна си, толкова повече ще се чувстваш по същия начин защото мъжът и жената в действителност не са толкова различни, колкото са ви научили да смятате. Те са различни! Биологията им е различна и вероятно, психиката им е различна, но не са неравностойни. Техните сходства са повече, отколкото различията.

Помисли само: мъжът се храни всеки ден с едни и същи неща, докато му писне, а жената? На нея ще й омръзне ли или не? И на нея ще й писне. Каква е разликата между тях? Досадата е така естествена за жената, както и за мъжа. И докато сексуалните отношения не се превърнат в духовно приятелство, досадата ще продължава.

Нека ти стане съвсем ясно: сексуалните отношения по самата си същност не могат да бъдат дълготрайни отношения, защото доколкото става дума за секс, това е временно явление. След като веднъж си правил любов с жена, практически си приключил с нея, не се интересуваш повече от нея. Ако между вас не се появи нещо повече от сексуалната връзка, нещо по-висше, да се установи някакъв духовен контакт той може да възникне от секса, трябва да възникне, иначе сексуалната връзка е чисто физическа, ако се появи нещо духовно, нещо като духовен брак, тогава няма проблеми. Тогава можете да бъдете заедно. И тогава, независимо дали си мъж или жена, няма да мислиш за друга жена или друг мъж. Всичко е свършено, открил си своята духовна половинка.

Но ако връзката е само физическа, тялото се изморява, отегчава. Тялото се нуждае от възбуда, тялото се нуждае от новото, тялото се нуждае от усещания. Тялото копнее постоянно за нещо ново.

Веднъж една жена шофьор в Армията на спасението след дълго пътуване през долината Солзбъри, пристигнала на своето предназначение, един отдалечен лагер в полунощ. Сержантът от охраната и показал, къде да паркира камиона и след това попитал: къде ще спите тази нощ?

Момичето обяснило, че единственото нещо, което може да предприеме, е да си легне в кабината на камиона. Нощта била студена и сержантът, след като помислил малко, казал:

Ако желаете, можете да спите на моето легло аз ще спя на пода.
Предложението било прието с благодарност. След като момичето легнало на леглото, изпитало съжаление към сержанта, който легнал на твърдия, студен под и навеждайки се, казала:

Това не е справедливо, защо не се качите в леглото и да легнете до мене?
След като го сторил, сержантът казал:

Добре, как искаш да бъде? Сами ли искаш да спим или като съпруг и съпруга?
Момичето се разхихикало и казало:

Мисля, че ще е по-хубаво, ако спим като женени, не смяташ ли?
Добре, не съм суетен, в такъв случай ще спим като мъж и жена. Казал той, обръщайки се с гръб към нея и заспивайки.

Бракът отегчава. Затова срещаш толкова много отегчени лица по целия свят. Бракът е ужасна скука. Ако в него не възникне нещо духовно... което е много рядко явление. Затова мъжът започва да се оглежда навън. Жените също биха поглеждали навън, но те не са били свободни. Затова толкова много жени проституират, но рядко ще срещнеш мъжка проститутка. Да, в Лондон ги има... но мъжката проституция почти не се среща. Защо?

Проституцията е резултат от брака и докато бракът не изчезне, тя ще продължи да съществува. Тя е резултат. Върви заедно с брака. В момента, така наречените махатми се опитват да спрат проституцията и те са хората, които насила утвърждават брака. А не забелязват абсурдността на своите усилия! Проституцията съществува заради брака. При животните няма проституция, защото няма брак. Срещал ли си някога някое животно да проституира? Там проблемът не съществува! Защо изобщо съществува проституцията?

Това грозно нещо съществува заради едно друго грозно нещо: брака. Но мъжете проститутки не са толкова много, защото жените не са били свободни. Били са напълно репресирани. Дори не им се е разрешавало да изпитват радост от секса. Дори не им се е предлагало да я притежават. Само на пропадналите жени се е разрешавало да се радват на секса, но не и на порядъчните; не на дамите, само на жените. На дамите не се е предлагала тази радост те са далеч по-издигнати.

Това не е истинската история. Това е манипулирана история. Нагласена история, Ако в продължение на хилядолетия насила налагаш някаква идея, тя се превръща почти в истина. Това не е истинската психика. За да познаеш истинската психика, трябва да предоставиш тотална свобода на жената и след това да видиш. А ще бъдеш изненадан: те ще бъдат далеч по-напред от мъжете.

Можеш да ги наблюдаваш: мъжът почти винаги носи едни и същи сиви дрехи, а жената? всеки ден има нужда от нов тоалет. Наблюдавам техния ум. Ако им се даде тотална свобода, далеч ще надминат мъжете! Мъжът може да продължава; можеш да го забележиш, техните дрехи не са твърде цветни. Модата не съществува, що се отнася до мъжете. Същият официален сив костюм, същата вратовръзка. Не притежават богат гардероб, а жените? Целият пазар съществува заради тях. Те са истинските клиенти.

Мъжът е производителят: жената е клиентът. Деветдесет процента от нещата на пазара съществуват заради жената. Защо? Постоянно искат нещо ново; искат нови преживявания, нови вълнения. Може би защото е била потисната сексуалността им, тяхната енергия се е отклонила, защото не могат да имат нов съпруг, новата дреха е заместителят. Насочват енергията си другаде... Реалността обаче не е това.

Жената толкова много е била развращавана и унищожавана, че е трудно да се разбере какво представлява истинската й психика. Не обръщай внимание на историята; историята са грозни записки това е запис на продължителна робия. Най-малко жените не трябва да обръщат внимание на историята; трябва да изгорят всички исторически книги! Трябва да поискат историята да се напише отново.

Ще се изненадаш от това, че когато се предложи някаква идея, умът започва да работи съобразно нея. Умът започва да подражава на идеите. Това е една дълга хипноза, в която жените са живеели.

Не твърдя обаче, че обществото трябва да подражава на животните. Твърдя, че сексът трябва да се превърне в трамплин. Ако сексуалната ти връзка се определя единствено от секса и в нея няма нищо повече, бракът ще поражда проституцията. Но ако бракът ти е нещо по-дълбоко от тялото, тогава няма нужда.

Всяко отделно човешко същество, мъж или жена, е безкрайно пространство... можеш да го изследваш безкрайно. Това няма свършване. всяко човешко същество, мъж или жена, всеки ден е така живо и ново появяват се нови листа, разцъфтяват нови цветове, нов климат, нови настроения ако обичаш, ако наистина сте близки, никога няма да гледаш на жена си като на една и съща жена, никога няма да откриваш същия мъж до себе си. Животът е страхотно динамичен.

Но ти не обичаш! Залепил си се за тялото. Не поглеждаш по-навътре. Не поглеждаш към вътрешното небе, което непрекъснато се променя... Каква по-голяма промяна ти е необходима? Ала не поглеждаш натам. Разбира се, тялото е същото. в такъв случай възбудата се губи. Когато възбудата изчезне, животът ти става отегчителен. Когато се отегчиш, започваш да търсиш помощ, защото се изнервяш. Животът ти се влачи. Отиваш на психоаналитик; в миналото си имал навика да ходиш при проповедника, сега отиваш при психоаналитика, търсиш помощ. Нещо не е наред: не се радваш на живота, липсва насладата от него. Започваш да мислиш за самоубийство.

Ако живееш с постоянната възбуда, тогава се превръщаш в престъпник. Ако живееш според нравите на обществото, според установения обществен начин на живот, тогава животът ти те отегчава. Това е голяма дилема: никъде не ти се разрешава да отидеш! Ти си смачкан и убит между тези две възможности. Или живей според правилата на обществото, тогава животът ти ще е скучен; или се изправи против установените правила, но тогава ще изглеждаш като престъпник, ще започнеш да изпитваш вина.

Жените трябва да постигнат абсолютна свобода. Със свободата на жената и мъжът ще бъде свободен, защото не можеш да бъдеш истински свободен, ако държиш в робство някой друг. Господарят е роб на своя роб. Мъжът не е истински свободен, защото не може да бъде: половината човечество е принудено да бъде роб как може мъжът да е свободен? Неговата свобода е повърхностна. Заедно със свободата на жената, ще бъде свободен и мъжът.

Заедно със свободата се открива възможността да се установи дълбока връзка а ако това не стане, тогава няма нужда да оставаш отегчен, тогава няма нужда да оставате прикрепени един към друг.

   Един човек, който от известно време не се чувствал добре, отишъл на лекар и поискал някаква рецепта. Докторът го прегледал основно и му казал:
   Или ще оставиш напълно цигарите, алкохола и секса или до дванадесет месеца ще умреш.
   След малко човекът се върнал и казал:
   Вижте, толкова съм нещастен, направо все едно съм мъртъв, моля ви, не мога ли да пуша съвсем малко?
   Добре, най-много по пет цигари с филтър на ден, казал лекарят, който бил много безцеремонен човек. След няколко седмици човекът дошъл отново:
   Вижте сега, докторе, много ми липсва пиенето, моля ви...
   Добре, две половинки на ден и никакво напиване.
   Минало известно време и един ден болният посетил лекаря за трети път... виждайки го, докторът казал:
   Да, да, но само с жена ти и никакво възбуждане!

Животът се нуждае от възбуда. Ако не ти позволяват да имаш духовна възбуда, ти е необходима физическа. Дай възможност на по-висшата възбуда и по-нисшата ще изчезне; от нея няма нужда. Не давай възможност на по-висшата и единствената, която ще ти е достъпна, ще е по-нисшата.

Мъжът се е опитал да си остави вратичката отворена. Той е хитър и това, което Юнг казва, е същият стар капан. Мъжете винаги са твърдели, че мъжът се нуждае поне от две жени: едната тип майка, тип съпруга; другата тип любовница, вдъхновение. Ако мъжът се нуждае от две жени, тогава и жената се нуждае от двама мъже: тип баща и дон Жуан.

Това, което се опитвам да кажа е, че дори през двадесети век, мъже като Фройд и Юнг продължават да страдат от мъжки шовинизъм. Както винаги досега е било, разликата не е голяма. Жените сами трябва да помислят за себе си от мъжете няма голяма полза. Трябва да достигнат до свое собствено разбиране а сега съществува възможността да достигнат до свое собствено разбиране.

Въпросът на Ананд Прем в общи линии не се отнася до жените: той е за собствения й ум. Тя е от типа на вярната жена и тази вярност също е резултат от историческите условия. Жената е прекалено вярна, защото се страхува от несигурността, плаши се за своята сигурност, за материалното си положение, за това и онова. Страхува се страшно много. Била е накарана да се страхува! Това е номерът на мъжа, да накара жената да се страхува. Когато жената се страхува, над нея по-лесно може да се упражнява контрол. Не можеш да владееш някой, който не се страхува. Затова предизвиквай страх!

Най-напред мъжът създава страх в жената за нейната девственост. Той я принуждава да се страхува ужасно за това, че девствеността е нещо много ценно. В продължение на векове й е внушавал този страх, така че всяко момиче се страхува: ако изгуби девствеността си, всичко е загубено. Заради този страх не може да се свърза с хората, не може да завързва приятелства, не може да се движи свободно. Не може да има няколко преживявания, преди да направи своя избор. Страхът... трябва да е девствена.

Забележи разликата: не са казвали на момчетата: "трябва да си девствен" казват "момчетата са момчета." А момичетата не са момичета? И момичетата са момичета! Защо момчетата са момчета? От момчетата не се изисква девственост. На тях им е дадена свобода.

Чрез девствеността ги формират. След като жената започне прекалено много да се страхува да не изгуби девствеността си помисли: до двадесет години, двадесет години трябва да пази своята девственост, двадесет години на условности ще стане фригидна. След това никога няма да получава радост! След това никога няма да може да се носи в любовта; никога няма да получи оргазъм. В течение на векове милиони жени не са получавали оргазъм, не знаят какво представлява оргазма. Страдат. Те са само едно средство за мъжа. Това е голямо падение.

Ако девствеността е толкова важна и в продължение на двадесет години се формира съзнанието, че тя трябва да е девствена и винаги нащрек, след това ще е много трудно да се преодолее този навик. Как можеш внезапно да го преодолееш след като двадесет години си го изграждал? Просто така, един ден идва медения месец и ти трябва да го отстраниш, как можеш да го отстраниш? Можеш само да претендираш но дълбоко в себе си считаш, че съпругът ти е престъпник, животно, лош човек, защото прави нещо, за което знаеш, че е грях. Никога не си го позволявала на друг мъж, любовта е грях, а този мъж прави точно това!

Нито една жена не може да прости някога на мъжа си. Всъщност, по-специално в Индия, нито една жена не уважава мъжа си, не може. Показва уважение, но не може да го уважава, дълбоко в себе си тя мрази мъжа си, защото това е мъжът, който я е въвлякъл в греха. Как можеш да уважаваш мъжа си, когато той е грешник? Преди него беше девствена; заради него извърши падение. Затова обществото повтаря твърде упорито:

Уважавай мъжа си! Защото обществото е наясно, че жената не може да уважава мъжа си по един естествен начин, затова трябва да бъде принудена да го стори... Уважава мъжа си! Защото ако нещата се развиват естествено, тогава тя ще мрази този мъж. Това е мъжът, който я е подготвил за ада.

От този грях се раждат децата как можеш да обичаш децата си? Родени от греха, и тях ще мразиш, дълбоко в своето подсъзнание. Самото присъствие на децата ще ти напомня отново и отново за греха, който си сторила!

Цялото общество е страдало заради тази глупост. Любовта е добродетел, не е грях. А да си способен на повече любов, означава да си по-добродетелен. Да може да се наслаждава на любовта, е основното качество на религиозния човек. Това е моето определение.

Ананд Прем е голям прилепвач и си мисли, че това, което се отнася за нея, се отнася за всички останали жени. В известен смисъл е права, защото всички останали жени са били формирани по подобен начин, но това не е истина нито за другите жени, нито за тебе, Ананд Прем, това не е истина.

Стани индивидуалност, тогава ще имаш известен вкус за свободата. За жените никога не се мисли като за индивидуалности. Когато е малка, е дъщеря. Когато е млада, е съпруга. Когато стане малко по-възрастна, е майка; още малко по-възрастна и става баба но никога не е себе си. Понякога е дъщеря, понякога е майка, понякога баба, но никога не е себе си. Винаги в отношение с някой друг!

Индивидуалността е необходима като основно изискване. Жената е жена! Нейното битие на дъщеря е вторично; нейното битие на съпруга е вторично; битието й на майка е вторично. Жената е жена нейната женственост е на първо място. Когато жената започне да се превръща в индивидуалност, тогава светът ще е напълно различен по-красив, по-радостен.

Сега е налице скуката и ревността, нищо друго. Отегчен си от жена си, жената е отегчена от тебе. Ревнуваш, тя те ревнува. Защо ревността следва като сянка досадата? Досадата я предизвиква. Твърде много хора идват при мене и не искат да са ревниви, но не разбират защо се появява ревността, не разбират нейния механизъм.

Слушай: когато си отегчен от жена си и жена ти е отегчена от тебе. Това е естествено! Ако е отегчена от тебе, тогава ще трябва да се огледа за някой друг мъж някъде другаде млекаря, пощальона, шофьора който е налице, ще трябва да се огледа нанякъде. Ти знаеш, кога си отегчен и започваш да се оглеждаш за друга жена. Затова си наясно! Това е съвсем естествено заключение. Появява се ревността. Ставаш ревнив тя може би търси някой друг. Тогава започваш да търсиш начини да провериш дали тя търси някой друг или не. И естествено, как може тя да избегне оглеждането за другия? Има толкова много мъже а на нея й е скучно с тебе. Тя е твоя жена; целият й живот е поставен на карта.

Жената е ревнива; знае, че мъжът й е отегчен; не е задоволен, както трябва да бъде; вече не се прибира радостно вкъщи; вече просто я търпи. Всъщност обръща повече внимание на вестника си, отколкото на нея. Лесно избухва; и най-дребните неща го вбесяват. Цялата нежност, нежността на медения месец, е изчезнала. Тя знае, че той е отегчен. Вече не се интересува от нея.

В един момент със сигурност знае, инстинктивно чувства, че той трябва да се интересува от някоя друга ревност. Тогава, ако някой ден се прибере щастлив в къщи, тя се тревожи: трябва да е бил с друга жена, иначе защо ще изглежда така щастлив? Ако отиде на почивка или ако замине в командировка, тя се тревожи. Ако започне да ходи прекалено често в командировка, увереността й нараства... ревността отравя отношенията им.

Но това е част от досадата! Ако не ти е скучно с някой човек, няма да го ревнуваш, защото в ума ти няма да се роди тази идея. Тя не е, всъщност, заради интереса на другите към другия: заради твоя интерес към другите се появява ревността, ставаш ревнив.

Разбира се, жените са по-ревниви, защото са по-несвободни. Тяхното отегчение е по-установено. Знаят, че мъжът излиза; има повече възможности. Те са затворени вкъщи, затворени в къщи с децата; за тях е трудно да притежават такава свобода. Ревнуват, колкото са по-ревниви, толкова повече се привързват. Появява се страхът. Ако мъжът ги напусне, какво ще стане? Робът се привързва повече към своята сигурност, отколкото към свободата си. Робът е по-привързан към сигурността си, отколкото към свободата си. Ето какво се случва. Женската психика няма отношение, Прем. Да, разбирам: това се е случвало с жената; това е нещо много грозно. Трябва да се премахне. Не трябва да съществува в бъдеще, ако мъжът и жената станат малко по-осъзнати. И двамата живеят в ада!

Земевладелецът и неговата жена били почетни председатели на една селскостопанска изложба и след церемонията по откриването, се разходили наоколо, смесвайки се с арендаторите и селяните, докато разглеждали изложението. Докато негова светлост прекарал в павилиона за бира, нейна светлост се задържала дълго време пред наградения бик, за да му се полюбува. Никога не била виждала толкова великолепно надарено мъжко животно.

   Боже Мой, имаш великолепно животно, Джайлс, казала възторжено тя на селянина.
   Да, ваша светлост, той е шампион и баща на шампиони.
   Продължавай, разкажи ми за него.
   Ами, мадам, този бик тук миналата година се е качвал триста пъти.
   Наистина? Върви намери негова светлост, моля те, добри ми човече, и му кажи, че тук има бик, който се е качвал триста пъти за една година, моля те.
   Селянинът се отправил към земевладелеца и му предал съобщението...
   Много интересно, наистина бил коментарът. Винаги върху една и съща крава, предполагам?
   О, не наистина, сър, върху триста различни крави.
   Аха, отиди го кажи на нейна светлост, моля те. Животните са толкова щастливи... защото не притежават институция, в която да живеят. И, забележете, аз не съм против брака: аз съм за по-висшия брак. Против този брак съм, защото този брак е създал проституцията. Аз съм за по-висшия брак.

Ако можеш да откриеш близостта, духовната близост, в такъв случай ше има едно естествено съжителство няма да е необходим някакъв закон, който да те принуждава. Тогава да сте заедно ще ви носи спонтанна радост. Докато продължава, добре; когато изчезне, няма допирна точка никаква допирна точка! Тогава се унищожавате взаимно, убивате се взаимно; тогава сте или мазохисти, или садисти нервно болни.

Ако моята идея един ден започне да преобладава което изглежда много трудно, защото човек така е привикнал с умъртвените си роли, че е забравил как да живее, ако един ден животът започне да преобладава и човек стане достатъчно смел, че да живее в опасности, тогава ще има истински бракове, тогава ще могат да се открият твърде много сродни души, които живеят заедно. Тогава няма да има проституция.

Разбира се, по-голяма част от човечеството ще сменя непрекъснато партньорите си, но в това няма нищо нередно. Единственият проблем, който непрекъснато изниква в ума на мъжете и жените, е: какво ще правим с децата? Това не е голям проблем. Моето разбиране е, че трябва да принадлежат на общността, не на семейството. Семейството трябва да изчезне, трябва да съществува комуната.

Например, това е комуна. Децата трябва да принадлежат на комуната и комуната да се грижи за тях. Майката трябва да е известна, коя е майката, но бащата не трябва да е известен, не е необходимо. Това е първоначалното състояние на човечеството матриархата. След това човечеството е станало патриархално: бащата е станал от значение. А заедно с бащата са се появили хиляди болести. Най-голямата болест е станала частната собственост; тя се появила с бащата. Обществото ще страда от частната собственост, докато не изчезне бащата.

Комуната, където децата принадлежат на комуната, когато комуната ще се грижи за тях. Майката ще се грижи за тях, но майката може да вярва в едно нещо: че може да сменя мъжете. Това не създава проблеми, за децата трябва да се полагат грижи; дори и да умре, комуната остава.

И когато собствеността принадлежи на комуната, а не на отделния индивид, ще има истински комунизъм. Дори в Съветска Русия не съществува истински комунизъм. Не може да съществува едновременно с бащата; не е възможно. Частната собственост се появява заедно със семейството, с отделното семейство баща, майка, деца тогава се появява частната собственост. Частната собственост може да чзчезне, само когато изчезне отделното семейство и възникне напълно различното разбиране за комуната. Възможно е и сега. Светът е достигнал до това състояние на съзнанието, при което комуната може да съществува, а чрез комуната, комунизма не обратното. Не комунизмът ще настъпи първи това не е възможно. Ако комунизмът настъпи първи, ще донесе единствено диктатура, ще породи само едно грозно общество, както това стана в Съветска Русия или както става в Китай.

Първо, нека има колективен живот, що се отнася до секса, след това ще изчезне частната собственост. Собствеността е част от сексуалното притежание. Когато притежаваш някоя жена, притежаваш собственост; когато притежаваш мъж, притежаваш собственост трябва да притежаваш собственост. Когато не притежаваш човешко същество, кой се интересува от собствеността. Тогава от собствеността няма полза; не е необходимо да притежаваш. И е по-лесно да я използваш, без да я притежаваш, защото хората, които я притежават, не могат да я използват, винаги се страхуват, нещастни са. Собствеността може да се използва по-свободно. Но най-напред трябва да изчезне семейството. Не казвам, че ще изчезнат всички семейства. Ще останат само духовните семейства; недуховните семейства ще изчезнат. Но това е добре, защото хората, които не са достатъчно духовни, защо трябва да бъдат принуждавани да се отегчават? Защо трябва да бъдат принуждавани да подържат връзка, която не им носи никаква радост? Защо? Това е престъпно.

Четвъртият въпрос: Свикнал съм да мисля, че съм достатъчно осъзнат, достатъчно предаден. Този образ все още се появява в съзнанието ми, но не му вярвам истински. Всичко това ме кара да се чудя, че може би всичките ваши приказки за осъзнаване и предаване, целят само да ни накарат да загубим ума си като в ситуацията с моркова и магарето и че нищо от това в действителност не съществува това ме кара да се ядосвам, да се чувствам като глупак и да съм безразличен едновременно.

Морковът съществува... магарето не съществува. Зависи от тебе да избереш: можеш да бъдеш магарето, в такъв случай морковът не съществува. Ако се вгледаш в моркова, морковът съществува, а магарето изчезва. Естествено, ако си мислиш, че морковът не съществува, ще се ядосаш, ще се чувстваш като глупак и ще ти е безразлично, защото ще бъдеш магарето. Вместо да си мислиш, че морковът не съществува, защо не погледнеш вътре в себе си ти съществуваш ли?

Моето ударение е: просветлението съществува, ти не съществуваш! Осъзнаването съществува, егото не съществува: върху това наблягам аз.

Но все пак, изборът е твой; зависи от тебе. Ако искаш да избереш нещастието, в такъв случай нещастието е възможно единствено чрез егото тогава трябва да избереш егото, тогава трябва да избереш магарето. В такъв случай трябва да продължиш да вярваш, че морковът не съществува. Но той съществува! Щом започнеш да усещаш моркова, започваш да забелязваш, че магарето изчезва: то е било само една представа.

С моркова има блаженство. С егото съществува единствено адът. Избери това, което желаеш...

Петият въпрос: Преди да ви срещна бях нещастен и тотално неосъзнат. Сега съм нещастен с известна степен на осъзнаване, какво е новото?

Не можеш ли да го забележиш? Тази "известна степен на осъзнаване" мислиш ли, че е без стойност? Това е първият лъч... и слънцето не е толкова далече. Ако можеш да уловиш лъча, ако се отправиш в посоката, откъдето идва лъчът, ще достигнеш до източника на светлината.

Ако в тъмнината съществува дори само един лъч, той е достатъчно доказателство за светлината, за Бога. Не го наричай "известна степен на осъзнаване".

Но разбирам. Живели сме толкова време, без да осъзнаваме, живели сме толкова дълго несъзнателно, толкова дълго сме живели като машини, че дори когато се появи малко осъзнаване, старите ни навици са толкова силни...

Едно младо момиче, свързано с Армията на спасението, отишло на преглед. Лекарят я накарал да се съблече и след това извикал своя асистент:

   Погледни тук: най-големият пъп, който някога съм виждал в цялата си практика!
   Младият доктор погледнал и попитал:
   За Бога, момиче, това е ужасен пъп мога ли да го снимам, за да го публикуват в някое медицинско списание?
   На а момичето му дошло до гуша и не можело да разбере за какво става дума.
   И вие щяхте да имате голям пъп, ако бяхте в Армията на спасението толкова години, колкото мене. Това само увеличило загадката.
   Армията на спасението какво общо има тя с това?
   Носех знамето в продължение на десет години!
   Ти си носил знамето цял живот затова пъпът ти е станал толкова голям.

Подсъзнанието ти е цялата ти биография; всичко което знаеш за себе си е само подсъзнанието. Затова, когато проникне дори един лъч светлина, най-напред не можеш да повярваш. Може би сънуваш, имаш халюцинации, представяш си. Може би в това има някакъв номер! Дори и да му повярваш. той изглежда толкова незначителен в сравнение с твоето огромно минало, че не можеш да повярваш, че ще ти помогне по някакъв начин.

Но нека ти кажа едно нещо: един малък фенер е по-мощен от цялата тъмнина около всички планети. Тъмнината не притежава сила; тъмнината е безсилна. Един малък фенер е с големи възможности, защото той е! Тъмнината е просто отсъствие.

   При хирурга дошъл един човек, целият в кръв и контузии.
   Какво е станало? попитал лекарят.
   Жена ми, един от нейните нощни кошмари.
   Не говори, малоумнико! Може да те е ударила, но не и такива контузии.
   Слушайте, докторе, имаше един от своите кошмари: извика "Изчезвай, бързо мъжът ми се връща в къщи!" И аз, още сънен, естествено. скочих направо от прозореца.
   Да си безсъзнателен, е стар, дълъг навик. Вгледай се, обаче, в тази "известна степен на осъзнаване", съсредоточи се върху нея в това е твоята надежда. Чрез този малък лъч отвори вратата.
   Не можеш ли да го видиш? Питаш ме: "какво е новото?

Шестият въпрос: Аз съм католик. Харесвам вашите беседи, но когато кажете нещо, което е против моята религия, ужасно се разстройвам. Какво трябва да правя?

Има три неща: първо, да слушаш само това, което е подходящо за тебе; не слушай това, което ти противоречи. Точно това правят повечето от хората, защото иначе пътуването ще е много тежко. Но когато ме слушаш тук, това е трудно, как да го избегнеш? Всъщност, още преди да го узнаеш, то е против тебе, вече си го чул.

В такъв случай трябва да направиш нещо, което професорите много добре знаят как да правят, пандитите, ерудитите, знаят много добре как да го правят. Когато слушаш нещо, с което не си съгласен, първо: мисли, че то е нещо съвсем обикновено; че е без значение; няма отношение към тебе; че няма да промени ума ти. То е нещо незначително! Може би се различава малко в подробностите, но в общи линии Бхагван е съгласен с тебе. Запази тази мисъл в ума си.

   Веднъж при лекаря дошла една жена и се оплакала, че не може да се възбужда. Докторът я прегледал и й казал, че ако спазва неговата специална диета, ще я обземе невероятна страст. Тя се съгласила, но след няколко седмици пристигнала отново и казала:
   Нещо не е наред! Миналата нощ толкова се възбудих, че изядох ухото на приятеля си.
   О, не се безпокойте за такава дреболия казал доктора, в него има само белтъчини, никакви въглехидрати.

Това е първият начин: да го интерпретираш мм? Това Сараха не престава да повтаря: Тълкувай? Интерпретирай го по такъв начин, че да се доближи до твоята идея. Това винаги може да се направи; необходимо е само малко умение. Малко логика, малко игра на думи това е всичко. Не е голям проблем; можеш да се справиш с него. Ако наистина си бил католик, изобщо няма да е трудно.

Чуй следното:
Ирландските работници копаели пътя пред къща, която била пълна с гримирани леки момичета. Дошъл един свещеник. свалил си шапката и влязъл вътре. Пат казал на Майк:

   Видя ли това? Какво може да се очаква от тези свещеници!
   Скоро след това пристигнал един равин, повдигнал якичката си и влязъл. Майк казал на Пат:
   Не е ли ужасно, че служители на Бога влизат вътре! Най-накрая пристигнал един католически свещеник, загърнал се с наметалото си и бързо се шмугнал във вертепа.
   Пат, не мислиш ли, че това е ужасно, като си помислиш, че някое от момичета се е разболяло.

Това е тълкуване. Когато отиде равинът е различно; когато отиде свещеникът е друго; когато пристигне католическият свещеник... можеш да промениш тълкуването. Това не е никакъв проблем: сега като че ли някое момиче е болно. Това е вторият начин, да ме отбягваш.

Третият начин е: мисли си, че този човек тук е луд. Това е най-сигурният от всички начини ако нищо друго не върши работа, това ще свърши. Просто си мисли, че този човек е луд! Само един луд може да говори неща, които са против католицизма. Това ще ти помогне и изобщо няма да те разтревожи.

Един новоназначен енорийски свещеник решил, че трябва да обиколи обширната си енория и да опознае своето паство. Един ден пътувал по прашен път няколко мили, да посети много набожно семейство с четиринадесет деца.

   Добър ден, Конъли, вие сте гордост за Ирландия най-голямото семейство в енорията.
   Добър ден, отче, но това не е най-голямото семейство в енорията, най-голямото е на Дойлан, оттатък хълма.
   Твърде умореният свещеник пристигнал и поздравил Дойлан и неговите шестнадесет деца...но:
   Бог да благослови всичките осемнадесет малки католици казал той.
   Извинете, отче, но това семейство е протестантско!
   В такъв случай приключвам веднага казал свещеникът, вие не сте нищо друго, освен мръсни сексуални маниаци!

Ако съм в съгласие с тебе "този човек е велик"; ако не съвпадам с твоето мислене "този човек е луд" това ще ти свърши работа.

Това са номерата, които другите изпълняват и нищо не ги разстройва. Сега знаеш тайната... можеш да ги използваш.

Но ако всичките ти усилия са насочени към това, да не се разстройваш, тогава защо си тук? Всичките ми усилия са насочени към това, да те разстроя толкова много, колкото е възможно. Тогава защо изобщо идваш при мене? Ако не те разстройвам, не мога да те трансформирам. Ако не те унищожа, не мога да те създам. Ако не съм абсолютно драстичен, тогава няма надежда за тебе.

Заради моето състрадание продължавам да те удрям по главата, защото това е единствения начин! И трябва да удрям страшно силно: какво мога да направя? Главата ти е толкова твърда. Нещо те е разстроило, защото пред погледа ти е попаднало нещо истинско: иначе няма да се разстроиш.

Винаги помни: всяко нещо, което те разстройва, има стойност... мисли върху него, медитирай върху него. Разсъждавай върху него. Нека остане в твоето същество толкова дълго време, че да можеш да го разгледаш от всички възможни ъгли защото, ако нещо те разстройва, това означава, че нещо те е накарало да осъзнаеш, че това, в което си вярвал до този момент, е чиста лъжа. Само истината разстройва. Само истината разрушава, защото само истината може да създава.

Аз съм хаос... и ако ти наистина искаш да си с мене, трябва да преминеш през хаоса. Точно това казва Сараха, това представлява цялата тантра разрушаване, отстраняване на характера ти, отстраняване на цялата ти идеология, отстраняване на ума ти. Това е хирургия.

Аз съм безпомощен. Трябва да го направя. И знам, че това е твърде неблагодарна работа.

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том
ОШО

Ошо. Умът е безупречен по самата си същност

Пим — Sat, 20 Dec 2014 15:03:29 GMT

29 април 1977 г.

Когато (през зимата) спокойната вода от вятъра е развълнувана,
Тя приема като лед) формата и строежа на камъка.
Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.

Умът безупречен по самата си същност, никога не може да бъде омърсен от нечистотите на самсара и нирвана. Скъпоценният камък, заровен в калта няма да блести, макар че има блясък.

Знанието не блести в мрака, а когато тъмнината е осветена, страданието изчезва (изведнъж). Стеблото израства от семето И всички листа от стеблото.

Този, който мисли за ума от гл. т. на едното или многото, изхвърля светлината и влиза в света. В (бушуваш) огън ходи с отворени очи - кой може да е по-достоен за състрадание?

О, красотата на живота! Чистата наслада от него! Радостта, песента и танца! Но нас ни няма. Съществуваме на пръв поглед, обаче почти не съществуваме - защото сме загубили връзката с живота, загубили сме своите корени в него. Ние сме като изкоренени дървета. Соковете не текат, пресушени са. Вече не се отрупва с цвят, не се раждат плодове. Дори и птиците не търсят подслон в нас.

Мъртви сме! Защото все още не сме родени. Приемаме физическото раждане като наше раждане; това не е нашето раждане. Все още съществуваме като възможност; все още не сме станали действителност. В това е и нещастието. Действителното е блаженството, потенциалното е нещастието. Защо е така? Защото потенциалното не може да остане в покой. Потенциалното непрекъснато е неспокойно - трябва да е неспокойно. Трябва да се случи нещо. Виси във въздуха. То е в предверието на ада.

То е като зародиш - как може зародишът да е спокоен и релаксиран? Покоят и релаксацията са познати само на цветовете. Зародишът трябва да живее в непрекъсната болка, зародишът трябва непрекъснато да трепери. Треперенето е: дали ще може да стане актуално? Дали ще открие подходяща почва? Дали ще намери подходящия климат? Дали ще открие подходящото небе? Ще се случи ли това? Или просто ще умре, преди да се роди. Зародишът трепери вътрешно. Зародишът се тревожи, мъчи се. Зародишът не може да спи, зародишът страда от безсъние.

Потенциалното е амбициозно, потенциалното жадува за бъдещето. Не си ли го забелязал в своето същество? Че непрекъснато копнееш нещо да се случи, че непрекъснато искаш, надяваш се, желаеш, мечтаеш... и то не се случва! А животът си отминава, продължава да изтича между пръстите ти. Смъртта се приближава, а ти още не си действителен. Кой знае? Кое ще настъпи най-напред - реализацията, разцъфтяването или може би смъртта? Кой знае? Оттук и страха, мъката, треперенето.

Скорен Киркегор е казал, че човек трепери. Да, човек трепери, защото човекът е зародиш. Фридрих Ницче е казал, че човек е мост. Абсолютно точно! Човекът не е място за почивка! Той е мост, през който трябва да се премине. Човекът е врата, през която да се премине. Не можеш да намериш покой, бидейки човек. Човек не е същество: човекът е стрела на път... въже, опънато между две вечности. Човекът е напрежение. Единствено човекът се тревожи, единственото животно на земята, което се безпокои. Каква може да е причината за това?

Единствено човекът съществува като възможност. Кучето е действително; няма нищо друго, което може да стане. Бизонът е действителен; не съществува нищо повече - всичко вече се е осъществило. Каквото е могло да стане, е станало. Не можеш да кажеш на бизона: "все още не си бизон" - това ще е глупаво. Но на човек можеш да кажеш: "Не си завършен." Не можеш да кажеш на кучето: "Не си завършено." всички кучета са напълно завършени.

Човекът притежава възможност, бъдеще. Човекът е открит. Оттук и непрекъснатият страх: дали ще го направим или не? Дали ще го направим този път или не? Колко на брой пъти сме пропускали да го направим преди? Отново ли ще пропуснем? Затова не сме щастливи. Животът продължава да празнува. В него има сладка песен, голяма радост, голяма веселба! Цялото съществуване се е отдало на оргия. То е карнавал. Цялото съществуване във всеки момент е в оргазъм! По някакъв начин човекът се е превърнал в чужденец.

Човекът е забравил езика на невинността. Човек е забравил как да се свързва с живота. Човек е забравил как да се свързва със себе си! Да се свържеш със себе си, е медитация. Да се свържеш със съществуването, е молитва. Човек е забравил самия език. Затова приличаме на чужденци - чужденци в собствената си къща! Чужденци в самите нас! Не знаем кои сме, не знаем защо сме и не знаем защо продължаваме да съществуваме. Изглежда като едно безкрайно очакване... очакване на Годо.

Никой не знае, дали Годо някога ще дойде или не. Всъщност, кой е този Годо? Никой не знае дори и това - но човек трябва да чака нещо. Затова изработва, създава идея и я чака. Бог е тази идея. Небесата са тази идея. Нирвана е тази идея. Човек трябва да чака, защото по някакъв начин трябва да запълни живота си, иначе ще се чувства празен. Очакването дава усещането за цел и посока. Можеш да се чувстваш добре; поне очакваш нещо. Все още не се е случило, но някой ден ще се случи. Какво е това, което ще се случи?

Дори не сме поставили правилния въпрос. Какво да кажем за правилния отговор. Дори не сме задали правилния въпрос. И запомни, след като веднъж е зададен правилния въпрос, правилният отговор не е твърде далече - той се крие в ъгъла. Всъщност, скрит е в правилния въпрос. Ако продължиш да задаваш правилни въпроси, ще откриеш правилния отговор чрез самото питане.

Затова първото нещо, което бих искал днес да ти кажа е, че пропускаме. Непрекъснато пропускаме - защото сме приели ума като език за връзка с живота. А умът е начинът да се откъснеш от съществуването; той е начин да измъкнеш себе си; не е начин да установиш връзка. Мисленето е бариерата. Мислите са като китайска стена около тебе и ти опипваш чрез мислите. Не можеш да докоснеш реалността, не защото тя е далече. Бог е точно до тебе - най-много на една молитва разстояние.

Но ако правиш нещо подобно на мислене, анализ, интерпретация, философстване, тогава започващ да се отдалечаваш все повече от реалността - защото колкото повече мисли имаш, толкова е по-трудно да видиш през тях. Създават голяма мъгла. Предизвикват слепота.

Това е един от фундаментите на тантра, че мислещият ум е пропускащият ум, че мисленето не е езикът за връзка с действителността. Какъв, в такъв случай, е езикът за връзка с реалността? Не-мисленето. Думите нямат значение за реалността. Тишината е от значение. Тишината е бременна; думите са мъртви. Човек трябва да усвои езикът на тишината.

След това се случва нещо подобно: ти си в майчината си утроба - напълно си забравил за нея, но в продължение на девет месеца не си отронил и дума... били сте заедно, в пълна тишина. Бил си едно с майка си; между теб и майката ти не е имало бариера. Не си съществувал като отделен аз. В тази дълбока тишина ти и майка ти сте били едно. Имало е съвършено единство. Не е било обединение, било е единство. Не сте били двама, затова е имало единство - било е просто единство. Не сте били двама.

В деня, в който отново станеш мълчалив, ще се случи същото нещо: отново ще попаднеш в утробата на съществуването; отново ще се свържеш - ще установиш връзка по един напълно нов начин. Не точно съвсем нов, защото вече го познаваш от утробата на майка си, но си го забравил. Това имам предвид, когато казвам, че човек е забравил езика за установяване на връзка. Това е начинът: както си бил свързан с майка си в нея -всяка твоя вибрация се предава на майката; всяка вибрация на майката се предава на тебе. Съществува обикновено разбиране; между теб и майка ти не съществува погрешно разбиране. Погрешното разбиране се появява, само когато се намеси мисленето.

Как можеш да разбереш погрешно някой, когато не мислиш? Можеш ли? Можеш ли да ме разбереш погрешно, ако не мислиш за мене? Как можеш да разбереш погрешно? И как можеш да ме разбереш, ако мислиш? Невъзможно. В момента, в който мислиш, започваш да интерпретираш. В момента, в който мислиш, не гледаш в мене; отбягваш ме. Криеш се зад мислите си. Мислите ти идват от миналото. Аз съм тук пред тебе. Говоря в този момент, а ти внасяш миналото.

Трябва да знаеш за октоподите. Когато октоподът иска да се скрие, изпуска около себе си черно мастило, облак черно мастило. Тогава никой не може да го види. Той изчезва в създадения от него облак от черно мастило; това е неговото защитно средство. Точно същото се случва, когато изпуснеш облак от мисли около себе си - губиш се в него. След това не можеш да се свържеш и никой не може да се свърже с тебе; Невъзможно е да се свържеш с ума; можеш да се свържеш единствено със съзнанието.

Съзнанието не притежава минало. Умът е само минало и нищо друго. Затова първото нещо, което тантра казва е, че трябва да научиш езика на оргазма. Отново, когато правиш любов с жена или мъж. Какво става? За няколко секунди - твърде рядко е; става все по-рядко и по-рядко. Колкото човек става по-цивилизован - в продължение на няколко секунди преставаш да бъдеш ум. При това разтърсване си отрязан от ума. При този скок отстраняваш ума, През няколкото секунди на оргазма, когато си вън от ума, отново установяваш връзка. Отново се връщаш в утробата... в утробата на твоята жена или в утробата на твоя мъж. Вече не си отделен. Отново е настъпило единство - не обединение.

Когато започнеш да правиш любов с жена, в началото има обединение, но когато настъпи оргазмът, няма обединение - има единство; двойнствеността е изгубена. Какво се случва в това дълбоко, върхово преживяване?

Тантра непрекъснато ти напомня, че това, което се случва в тези върхови изживявания, е езикът за връзка с действителността. Това е езикът на същността; това е езикът на твоето същество. Затова мисли или от гледна точка на времето, когато си бил в корема на майка си, или от позицията, когато отново се губиш в утробата на своя любим. В продължение на няколко секунди умът просто не работи?

Тези моменти на не-ум са мимолетните погледи към самадхи, погледи към сатори, погледи към Бога. Забравили сме този език и той трябва да се усвои отново. Любовта е езикът.

Езикът на любовта е безмълвен. Когато двама любовници са наистина в дълбока хармония в това, което Карл Юнг обичал да нарича синхронизация, когато техните вибрации са синхронизирани едни с други, когато и двамата трептят на една и съща вълна, тогава настъпва безмълвието, тогава любовниците не искат да говорят. Само съпругите и съпрузите говорят. Любовниците са безмълвни.

Всъщност, съпругът и съпругата не могат да пазят тишина, защото езикът е начинът да отбягваш другия. Ако не го отбягваш, ако не говориш с него, неговото присъствие става твърде неудобно. Съпругът и съпругата веднага изпускат своето мастило. Всяко нещо ще свърши работа, но изпускат мастило около себе си; загубват се в облака и след това нямат проблеми.

Езикът не е начин за свързване - повече или по-малко той е начин за отбягване. Когато си силно влюбен, можеш да държиш ръката на любимия, но ще запазиш мълчание... пълно мълчание, никаква вълничка в това тихо езеро на твоето съзнание, нещо е предадено, посланието е дадено. Това е безсловесно послание.

Според тантра човек трябва да научи езика на любовта, езика на тишината, езика на чуждото присъствие, езика на сърцето, езика на същността.

Усвоили сме език, който не е екзистенциален. Усвоили сме чужд език - прагматичен, разбира се, който удовлетворява определени потребности. Но доколкото се отнася до висшето изследване на съзнанието, той е бариера. На по-ниското ниво е наред - за пазара се нуждаеш от някакъв език: тишината няма да свърши работа. Но колкото повече се задълбочаваш, езикът няма да свърши работа.

Вчера говорих за чакрите; говорих за две чакри: муладхара чакра и свадхистхана чакра. "Муладхара" означа основата, коренът. Тя е сексуалният център, или можеш да я наречеш жизнения център, центърът на раждането. От муладхара си роден. Чрез муладхара на майка си и муладхара на баща си, си получил това тяло. Следващата чакра е свадхистхана: тя е седалището на вътрешния аз - това е чакрата на смъртта: седалището на аза, свадхистхана - където ти наистина съществуваш. В смъртта? Да.

Когато умреш, постигаш чистото си съществуване - защото умира само това, което не си ти. Умира тялото. Тялото е резултат от муладхара. Когато умираш, тялото изчезва, но ти? Не, всичко, което е получено от муладхара, се взема от свадхистхана. Баща ти и майката ти са ти дали определен механизъм - той бива отнет от смъртта. Но ти? Ти съществуваш дори преди майка ти и баща ти да се познават; ти си съществувал винаги.

Исус казва - някой го попитал за Аврам, какво мисли за пророка Аврам, а той отговорил: Аврам? Аз съм преди Аврам още да е бил.

Аврам живял две, почти три хиляди години преди Исус, а Исус казал: Аз съм преди Аврам да е бил!

За какво говори той? Ако става въпрос за телата, как може да е бил преди Аврам? Той не говори за тялото - говори за "аз-съм-ност", неговото чисто същество... което е вечно.

Това име, свадхистхана, е хубаво. Това е точно този център, който в Япония е известен като хара. Затова в Япония самоубийството се нарича хара кири - да умреш или да убиеш себе си чрез центъра хара. Свадхистхана отнема само това, което е дадено от муладхара, но това, което е дошло от вечността, твоето съзнание, не може да бъде отнето.

Индуистите са били велики изследователи на съзнанието. Наричат го свадхистхана, защото когато умреш, разбираш кой си. Умри в любовта и ще разбереш кой си. Умри в медитацията и ще разбереш кой си ти. Умри за миналото и ще разбереш кой си ти. Умри за ума и ще разбереш кой си ти. Смъртта е начинът да се разбере.

В древните времена в Индия, учителят се е наричал смъртта - защото трябва да умреш в учителя, ученикът трябва да умре в учителя... само тогава ще може да разбере, кой в действителност е той.

Тези два центъра са били твърде отровени от обществото. Това са центровете, които са най-достъпни за обществото. Над тези два има още пет. Третият е манипура, четвъртият е анахата, петият е вишудхи, шестият е аджна и седмият е сахасрара.

Третия център, манипура, е центърът на чувствата, емоциите. В манипура непрекъснато продължаваме да потискаме емоциите си. Тя означава диамант - животът е ценен заради емоциите и чувствата, смеха, плача, сълзите и усмивките. Животът има стойност заради всички тези неща. Това е славата на живота - затова и тази чакра се нарича манипура, диамантената чакра.

Единствено човекът може да притежава този скъпоценен диамант. Животните не могат да се смеят, не могат и да плачат. Сълзите са едно тясно измерение, достъпно единствено на човека. Красотата на сълзите, красотата на смеха; поезията на сълзите и поезията на смеха, са достъпни единствено на човека. всички останали животни живеят само с две чакри: муладхара и свадхистхана. Раждат се и умират: между тези две неща не съществува нищо повече. Ако и ти се родиш и умреш, си животно - все още не си човек - и милиони хора съществуват само с тези две чакри; никога не се издигат над тях.

Научени сме да потискаме чувствата си. Научени сме да не сме чувствителни. Научени сме да не обръщаме внимание на сантименталността - бъди твърд, бъди практичен; не бъди мек, не бъди уязвим! Иначе ще те използват! Бъди твърд! Най-малкото си давай вид, че си твърд, най-малкото си давай вид, че си опасен, че не си мекушав. Създавай около себе си страх. Недей да се смееш, защото ако се смееш, не можеш да създадеш около себе си страх. Недей да се оплакваш - ако се оплакваш, показваш, че се страхуваш от себе си. Не показвай човешките си ограничения. Представяй се за съвършен.

Потисни третия център и ще станеш войник, не човек, а войник - военен човек, фалшив човек.

В тантра се е направило много, за да се релаксира третия център. Емоциите трябва да са освободени, релаксирани. Когато чувстваш, че ти се плаче, трябва да плачеш; когато чувстваш, че ти е смешно, трябва да се смееш. Трябва да изхвърлиш тази глупост с потискането на емоциите, трябва да се научиш да ги изразяваш - защото само чрез чувствата, емоциите, чувствителността, ще постигнеш тази вибрация, чрез която е възможно общуването.

Забелязал ли си го? Можеш да говориш толкова много, колкото искаш и нищо не е казано; но една проронена сълза и всичко е казано. Една сълза може да ти каже много повече. Можеш да говориш с часове и това да не свърши работа, а една сълза да каже всичко. Можеш непрекъснато да твърдиш: "Много съм щастлив, това и онова...", но лицето ти ще сочи точно обратното. Малко смях, малко истински смях и не е необходимо нищо да казваш - смехът казва всичко. Когато видиш приятеля си, лицето ти разцъфтява от радост.

Третият център трябва да се прави все по-достъпен. Той е против мисленето, така че ако дадеш възможност на третия център, по-лесно ще релаксираш от напрегнатия си ум. Бъди истински, чувствителен; докосвай повече, чувствай повече, смей се повече, плачи повече. И запомни, не можеш да направиш повече от това, което е нужно; не можеш да преувеличаваш. Не можеш да добавиш и една сълза в повече, отколкото е нужно, не можеш да се смееш повече, отколкото е нужно. Затова не се страхувай и не бъди нещастен.

Тантра позволява на живота всички негови емоции.

Това са трите най-ниски центъра - ниски не по стойност - това са трите най-ниски центъра, най-долните стъпала на стълбата.

След това идва четвъртия център, сърдечния център, наречен анахата. Думата е хубава. "Анахата" означава неиздаден звук - означава точно това, което в традицията на зен се има предвид, когато казват: "Чуваш ли звука от пляскането с една ръка?" - неиздадения звук. Сърцето е точно по средата: три центъра под него и три над него. Сърцето е вратата от долното към горното или от горното към долното. Сърцето е като кръстопът.

А сърцето е било напълно заобикаляно. Не си бил учен да бъдеш сърдечен. Не са ти давали дори да се отправиш в царството на сърцето, защото това е много опасно. Това е центърът на беззвучния звук; това е неезиковият център - неиздаденият звук. Езикът е произнесеният звук; трябва да го произведем с гласните си струни; трябва да бъде произнесен - това е пляскането с две ръце. Сърцето е пляскане с една ръка. В сърцето няма дума; то е безсловесно.

Отбягвали сме сърцето напълно, заобикаляли сме го. Движели сме се в себе си по такъв начин, все едно сърцето не съществува или, най-много, сме го разгледали като помпа за дишането, това е всичко. То не е. Белите дробове не са сърцето.

Сърцето е скрито зад белите дробове. И изобщо не е физическо. То е мястото, откъдето се появява любовта. Затова любовта не е чувство. Чувствената любов принадлежи на третия център, а не на четвъртия.

Любовта не е просто чувство. Любовта притежава по-голяма дълбочина от чувствата. Чувствата са временни. Малко или повече; любовта притежава повече валидност от чувствата. Чувствата са краткотрайни. Малко или повече, чувството на любовта погрешно се разбира като изживяване на любовта. Един ден се влюбваш в някой мъж, или жена, а на другия ден това е отминало, а ти го наричаш любов. Това не е любов. Това е чувство: харесваш жената - харесваш, запомни, а не обичаш -било е увлечение, точно както харесваш сладоледа. Това е увлечение. Увлеченията идват и си заминават; увлеченията са краткотрайни, не могат да се задържат за дълго време; не притежават способността да се задържат за дълго време. Харесваш някоя жена, любиш я и приключваш! Увлечението е приключило. Точно както харесваш сладоледа; изяждаш го и не поглеждаш повече сладолед. Ако някой ти предложи в този момент сладолед, ще кажеш: "Повдига ми се от сладолед, не мога повече."

Харесването не е любов. Никога не обърквай харесването с любовта, защото цял живот ще прескачаш от човек на човек; никога няма да се развие близост, интимност.

Четвъртият център, анахата, е много важен, защото чрез сърцето ти за първи път установяваш връзка с майка си, а не чрез главата. При силната любов, при дълбокия оргазъм, отново си свързан чрез сърцето, а не чрез главата. В медитацията, в молитвата, се случва същото: свързан си с живота чрез сърцето - сърце за сърце. Да, това е диалог сърце-в-сърце, а не глава-в-глава. Той не е езиков.

Сърдечният център е центърът, откъдето възниква беззвучният звук. Ако релаксираш в сърдечния център, ще чуеш ом-кар, аум. Това е велико откритие. Тези, които са влезли в сърцето, непрекъснато чуват едно монотонно напяване вътре в себе си, което звучи като аум. Случвало ли ти се е някога да чуеш нещо като монотонно повтаряне, което продължава от само себе си - а не защото ти го произнасяш.

Затова не препоръчвам мантрите. Можеш да продължаваш да повтаряш аум, аум, аум и по този начин създаваш мислен заместител на сърцето. Това няма да помогне. Това е заблуда. Можеш да продължаваш да повтаряш в продължение на години, като по този начин можеш да създадеш вътре в себе си един фалшив звук, все едно, че говори сърцето ти - но то не го прави. За да познаеш сърцето, не трябва да повтаряш аум -трябва да си безмълвен. Един ден, неочаквано за тебе, мантрата ще се появи. Един ден, когато си потънал в мълчание, внезапно ще откриеш, че звукът идва отникъде. Изниква от най-вътрешната ти сърцевина.

Той възниква - нека повторя отново - не се внася от тебе; не защото повтаряш аум, аум, аум. Не, ти не произнасяш и дума. Запазваш мълчание. И той извира като извор... в един момент започва да тече, той е тук. Чуваш го - не го произнасяш, чуваш го.

Това е смисълът, когато мюсюлманите казват, че Мохамед е чул корана - това е значението. Точно това става в най-вътрешната същност на твоето сърце. Ти не го произнасяш: ти го чуваш. Мохамед чул корана - чул го вътре в себе си. Наистина бил удивен; никога не бил чувал нещо подобно. Било толкова неизвестно, било толкова непознато. В историята се твърди, че се разболял. Ужасно е! Както си седиш в стаята един ден започваш да чуваш аум, аум или нещо друго, ще се чувстваш: "Да не би да полудявам?" Не го казваш, никой друг не го произнася. Да не би да полудяваш?

Мохамед седял на един хълм, когато го чул. Прибрал се в къщи треперейки, потънал в пот; имал висока температура; бил много разтревожен. казал на жена си: "Донеси всички одеяла и ме завий! Никога не съм се тресял така; имам висока температура." Но жена му забелязала, че лицето му е озарено: "Що за треска е това? Очите му горят, запалени с нещо страшно хубаво. Заедно с него в къщата влезе една грациозност. Дълбока тишина завладява къщата с неговото пристигане." Дори жена му започнала да чува нещо. Казала на Мохамед: "Не мисля, че е треска - мисля, че Бог те е благословил. Не се страхувай! Какво се случи? Разкажи ми!"

Неговата жена станала първата мюсюлманка - Кадидка било нейното име. Била първия последовател. Казала: "виждам” - при теб е дошъл Бог, нещо се е случило с тебе, нещо се носи от сърцето ти навсякъде наоколо. Ти си станал озарен! Никога преди това не си изглеждал така - с тебе е станало нещо свръхестествено. Кажи ми защо трепериш и се тревожиш толкова много. Може да е нещо ново, но ти ми кажи."

И Мохамед й казал, въпреки че много се страхувал, какво ще си помисли тя, а тя станала негова последователка - станала първата мюсюлманка.

Винаги е ставало така. Индуистите твърдят, че ведите са рецитирани от Самия Бог. Това просто означава, че те са чули. В Индия имаме дума за свещените книги; думата е шхрути -шхрути означава това, което може да се чуе.

В центъра на сърцето, анахата чакра, чуваш. Но вътре в себе си не си чул нищо - никакъв звук, никакъв омкар, никаква мантра. Това означава, че избягваш сърцето. Водопадът е тук и звукът от падащата вода е налице - но ти го отбягваш, заобикаляш го, поел си по някакъв друг маршрут, по някакъв пряк път. Прекият път преминава през третия център, избягвайки четвъртия. Четвъртият е най-опасният център, защото това е центърът, от който се ражда вярата, от който се ражда доверието. Затова умът трябва да го отбягва. Ако умът не го отбегне, тогава няма да съществуват условия за съмнението. Умът живее чрез съмнението.

Това е четвъртият център. Тантра твърди, че чрез любовта можеш да познаеш този четвърти център.

Четвъртият център се нарича висудхи. Висудхи означава чистота. Несъмнено, след като има любов, се появява и чистотата и невинността - никога преди това. Само любовта пречиства и само любовта - нищо друго не пречиства. Дори най-грозният в любовта става красив. Любовта е нектар. Тя пречиства всички отрови. Затова петата чакра се нарича висудхи -Висудхи означава чистота, абсолютна чистота. Това е центърът на гърлото.

Тантра казва: говори само, когато си достигнал до петия център през четвъртия - говори само с помощта на любовта, в противен случай недей да говориш. Какъв е смисълът на говоренето? Ако си дошъл през сърцето и ако си чул там Бог да говори или Бог да пада там като водопад, ако си чул звука на Бога, звукът от пляскането на едната ръка, тогава ти е разрешено да говориш, тогава центърът на гърлото може да предаде съобщението. тогава нещо може да се вложи дори и в думите.

Много малко хора достигат до петия център, много са малко - защото не достигат дори и до четвъртия, как така ще достигнат до петия? Много е рядко. Някъде Христос, Буда, Сараха, са достигнали до петия. Красотата дори на техните думи е велика - какво да кажем за тяхното безмълвие? Дори и думите им носят тишина. Те говорят и едновременно не говорят. казват и казват неизречимото, неизразимото, неизказаното.

И ти използваш гърлото, но това не е висудхи. Тази чакра е напълно мъртва. Когато тази чакра започне да работи, в твоите думи има мед, тогава твоите думи притежават аромат, тогава в твоите думи има музика, танц. Тогава каквото и да изречеш, е поезия. каквото и да произнесеш, е чиста радост.

Шестата чакра е аджна - аджна означава ред. След шестата чакра се превръщаш в духовна личност, никога преди това. С шестата чакра се превръщаш в господар, никога преди това. Преди това беше роб. С шестата чакра, каквото и да кажеш, ще се осъществи, каквото пожелаеш, ще се случи. С шестата чакра притежаваш воля, никога преди това. Преди това, волята не съществува. Но в това има парадокс.

С четвъртата чакра егото изчезва. С петата чакра изчезват всички нечистотии и след това имаш воля - и чрез волята не можеш да нанесеш вреда на някой. Всъщност, тя вече не е твоя воля: това е волята на Бога. защото егото изчезва на четвъртата, всички нечистотии изчезват на петата. Сега си най-чистото същество, просто средство, инструмент, посредник. Сега имаш воля, защото те няма, сега волята на Бога е твоя воля.

Малцина достигат до тази шеста чакра, защото тя е последната, в известен смисъл. В света, това е последната. Над нея е седмата, но след това влизаш в съвсем друг свят, една отделна реалност. Шестата е последната граница, контролният пост.

Седмата е сахасрара - сахасрара означава хилядолистен лотос. Когато енергията ти достигне до седмата чакра, сахасрара, ти се превръщаш в лотос. Вече не е необходимо да отиваш до друго цвете за мед - сега другите пчели започват да идват при тебе. Сега привличаш пчелите от целия свят или понякога и от другите планети започват да пристигат пчели при тебе. Твоята сахасрара е отворена, твоят лотос е напълно разцъфтял. Този лотос е нирвана.

Най-ниският е муладхара. От най-долният се ражда животът - животът на тялото и сетивата. Със седмият се ражда животът - вечният живот, не на тялото, не на сетивата. Това е физиологията на тантра. Това не е физиологията от медицинските книги. Моля те не я търси в учебниците по медицина - нея я няма там. Това е метафора, това е начин за изразяване. Това е карта, за да станат нещата разбираеми. Ако отбегнеш четвъртата чакра, отиваш в главата - Да бъдеш в главата означава да не обичаш; ако си в мислите, означава да не вярваш. Да мислиш, означава да не гледаш.

Сега сутрите:
Когато (през зимата) слокойната вода от вятъра е развълнувана,
Тя приема (като лед) формата и строежа на камъка.
Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.

Сараха казва през зимата - слушай внимателно всяка дума.

...през зимата спокойната вода от вятъра е развълнувана, Тя приема като лед формата и строежа на камъка.

Спокойното езеро без вълни е метафора на съзнанието - спокойно езеро без вълни, вълнение, движение, не духа вятър -това е метафора на съзнанието. Езерото е течнообразно, подвижно, спокойно; не е твърдо, не е като скала. Меко е като роза, открито е. Може да се носи във всяка посока, не е блокирано. В него има движение, живот, динамизъм, но не е развълнувано - езерото е спокойно, тихо. Това е състоянието на съзнанието.

През зимата... "зима" означава, когато са се появили желанията. Защо ги нарича "зима"? Когато се появят желания ти си на студена пуста земя, защото те никога не се изпълняват. Желанията са пустиня. Те те заблуждават, за тях няма удовлетворяване. Никога не биват изпълнявани - това е пустинна земя, много студена. Студена като смъртта. Никакъв живот не се ражда чрез желанията. Желанията спират живота, не помагат на живота.

Сараха казва: когато през зимата... когато в тебе са се появили желания, това е зимният климат... спокойната вода от вятъра е развълнувана... и се появяват мисли, хиляди мисли от всички посоки, това е символът на вятъра. Започват да духат ветрове, бурни ветрове. Ти си в състоянието на желание, пълен със страст, амбиции, ставане и се появяват мислите.

Всъщност, желанията канят мислите. Ако не желаеш, мислите не могат да се появят. С появата на желанието ще видиш, че незабавно започват да пристигат мислите. Само преди миг нямаше никаква мисъл, след това покрай тебе премина кола и желанието се появи: би искал да притежаваш тази кола. Желанието кани мисълта. Когато има желание, мислите ще се появят от всички посоки, над езерото на съзнанието ще задухат ветрове. И желанието е студено, мислите продължават да вълнуват езерото.

Когато (през зимата) спокойната вода от вятъра е развълнувана,
Тя приема (като лед) формата и строежа на камъка.

Мм? - след това езерото започва да замръзва. Започва да се втвърдява. Губи своята флуидност. Замръзва. Това в тантра се нарича ум. Медитирай върху него. Умът и съзнанието не са две неща, а две състояния, две степени на едно и също явление. Съзнанието е течно, подвижно; умът е като камък, като лед. Съзнанието е като водата, умът е като ледът - те са едно и също нещо. Същата вода се превръща в лед, а ледът може отново да се стопи и да се превърне във вода.

Третото състояние е, когато водата се изпари, стане невидима и изчезне - това е нирвана, прекъсване. Сега дори не можеш да я видиш. Водата е течна, но можеш да я видиш; когато се изпари, просто изчезва - преминава в непроявеното. Това са трите състояния на водата, това са и трите състояния на ума. Ум означава лед, съзнание означава течна вода, нирвана означава изпарение.

Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.

Езерото е необусловено, немоделирано. Можеш да налееш вода във всеки съд: тя ще приеме формата на съда. Но не можеш да сложиш лед във всякакъв съд: ще се съпротивлява, ще се противи.

При мене идват два типа хора: единият, който идва като вода; неговото предаване е обикновено, твърде невинно, като на дете; той не се съпротивлява. Работата започва незабавно. Не е необходимо да се губи време. Идва някой друг, с голяма съпротива в себе си, със страх; защитава себе си, бронира себе си. Той е като лед. Много е трудно да го направиш течнообразен. Съпротивлява се на всички усилия, да го направиш течнообразен. Страхува се, че може да загуби своята идентичност. Ще загуби твърдостта - това е истината - но не и идентичността си. Да, ще загуби идентичността, която тази твърдост притежава, но тази твърдост му носи нещастие и нищо друго.

Когато си твърд, си като мъртъв камък. Нищо не расте върху тебе и не можеш да се лееш. Когато се лееш, имаш енергия. Когато се лееш, имаш динамизъм, когато се лееш, си съзидателен, когато се лееш, си част от Бога. Когато замръзнеш, вече не си част от този велик поток, не си част от този велик океан, превърнал си се в малък остров, замръзнал, мъртъв.

Внимавай! Бъди все повече в състоянието на необусловеност, на неструктурираност. Бъди без характер - това казва тантра. Много е трудно, дори за разбиране, защото през цялото време сме учени да имаме характер. Характерът означава да имаш твърда структура; характерът означава миналото; характерът означава насила наложен ред. Характерът означава, че вече не си свободен - следваш определени правила, никога не не издигаш над тези правила. Притежаваш твърдост. Човекът с характер е твърд човек. Тантра казва: изхвърли характера, бъди течнообразен, по-леещ се, живей момент за момент. Това не означава безотговорност - това означава по-голяма отговорност, защото означава по-голямо осъзнаване. Когато живееш чрез характер, не ти е необходимо да осъзнаваш - характерът не изисква грижа. Когато живееш чрез характер, по-лесно можеш да заспиш; не е необходимо да си буден; характерът работи по механичен начин. Но когато нямаш характер, когато не притежаваш никаква твърда структура около тебе, трябва да си нащрек във всеки момент. Във всеки момент трябва да виждаш какво правиш. Във всеки момент трябва да си отговорен за новата ситуация.

Човекът с характер е мъртъв човек. Той има минало, но няма бъдеще. Човек, който няма характер... а аз не използвам думата в същия смисъл, както когато ти я използваш за някой, че е безхарактерен. Когато използваш думата "безхарактерен", не я използваш правилно, защото този, който наричаш безхарактерен, има характер. Може да е против обществото, но има характер; и от него можеш да зависиш.

Светецът има характер, така е и с грешника и двамата имат характери. Наричаш грешникът безхарактерен, защото искаш да заклеймиш неговия характер; но той има характер. Можеш да разчиташ на него: дай му възможност и той ще открадне, има характер. Дай му възможност и той задължително ще открадне. Дай му възможност и той ще направи нещо нередно, има характер. В момента, в който излезе от затвора, започва да мисли: "какво да правя сега?" Отново е хвърлен в затвора, отново излиза... нито един затвор никога не е превъзпитал някого. Всъщност, затворът го прави по-сръчен. Може би следващият път ще е по-трудно да го хванеш и нищо повече; дал си му повече умения. Но той има характер.

Не виждаш ли, пияницата има характер, много, много упорит характер. Хиляди пъти се зарича да не пие повече и отново характерът му взима връх и той е победен.

Грешникът има характер, така е и със светеца. Това, което има предвид тантра под безхарактерност е свободата от характера, характерът на светеца и характера на грешника, и двата те правят твърд като камък, като лед. Не притежаваш никаква свобода, не можеш да се движиш лесно. Ако се появи нова ситуация, не можеш да отреагираш по нов начин, имаш характер, как можеш да отговориш по нов начин? Ще трябва да отговориш по стария начин. Старото, известното, добре усвоеното имаш умения за това.

Характерът се превръща в алиби: не е нужно да живееш. Тантра казва: бъди безхарактерен, бъди без характер. Без характерността е свободата.

Сараха казва на царя: господине, аз съм безхарактерен. Вие искате да ме върнете в предишната ми твърдост на учения, пандита в двора? Искате да ме върнете в миналото ми. Аз съм се отървал от него. Сега съм безхарактерен човек. Погледнете ме, вече не следвам никакви правила следвам своето осъзнаване. Погледни ме... не притежавам никаква дисциплина притежавам единствено моето съзнание. Единственият ми подслон е съзнанието. Живея чрез него. Нямам някаква съвест, съзнанието ми е единственият ми подслон.

Съвестта е характер и тя е номер на обществото. Обществото формира в тебе съвест, така че да нямаш нужда от някакво съзнание. Тя те кара да следваш определени правила толкова дълго време; награждава те, ако ги следваш, наказва те, ако не ги спазваш. Превръща те в робот. След като вгради в тебе механизма на съзнанието, то може да забрави за тебе може да ти има вяра: през целия си живот ще бъде роб. То е поставило в тебе съвест, точно както Делгадо поставя в мозъка електроди; тя е един фин електрод. Но те е убила, вече не се лееш, не си динамичен.

Сараха казва на царя: аз не съм структуриран, господине. Изхвърлих всички модели. В себе си не притежавам никаква идентичност. Живея в момента.

Умът безупречен по самата си същност, никога не може да бъде омърсен от нечистотиите на самсара и нирвана. Скъпоценният камък, заровен в калта Няма да блести, макар че има блясък.

Сараха казва: умът безупречен... когато умът няма мисли това е, когато умът е чисто съзнание, когато умът е спокойно езеро, без никакви вълнички, без тълкуващи мисли, никакви аналитични мисли, когато умът не философства, а...

Тантра казва: да вървиш, върви; да седиш, седи, да бъдеш, бъди! Живей без мисленето. Нека животът се лее през тебе, без блокирането на мислите. Нека животът се лее през тебе, без страх. Няма причини за страх няма какво да губиш. Няма за какво да се страхуваш, защото смъртта ще ти отнеме само това, което раждането ти е дало.

Нека животът се лее през тебе.

Умът безупречен по самата си същност, никога не може да бъде омърсен от нечистотиите на самсара и нирвана.

И казва Сараха: Мислиш, че съм станал нечист, затова си дошъл да ми помогнеш и да ме заведеш в света на чистите хора? Сега съм в безупречно състояние на ума, вече не съм твърд лед. Нищо вече не може да ме омърси, защото никаква мисъл не може да издигне вълна в мене, нямам желания.

Затова страхотно изречение той казва: ...Омърсен от нечистотиите на самсара и нирвана.

Не, това не е възможно. Дори и нирвана не може да ме омърси! Какво да кажем за самсара? Тази жена не може да ме омърси, нито пък това място за изгаряне на трупове, нито моите побъркани действия могат да ме омърсят нищо не може да ме омърси! Аз съм над омърсяването. Не съм вече в това състояние, където омърсяването е възможно. Дори и нирвана не може да ме омърси!

Какво има предвид, когато казва "дори и нирвана, нечистотиите на нирвана"? Сараха казва: Не желая света, не желая дори нирвана.

Да желаеш, означава да си нечист. Желанието е нечисто какво желаеш, е без значение. Можеш да желаеш пари; нечисто е. Можеш да желаеш власт; нечисто е. Можеш да желаеш Бог; нечисто е. Можеш да желаеш нирвана; нечисто е. Желанието е нечисто обектът няма желание. Какво желаеш е без значение... желаеш!

В момента, в който се появи желанието, идват мислите. След като дойде студеното зимно време, желанието, започват да духат ветрове. Ако започнеш да мислиш, как да постигнеш нирвана, как да станеш просветлен. Ще поканиш мислите, твоето езеро ще се развълнува. Отново ще започнеш да замръзваш; ще станеш твърд, като камък, мъртъв. Ще загубиш потока а потокът е живот, потокът е Бог, потокът е нирвана.

Та Сараха казва: нищо не може да ме замърси, не се тревожи за мене. Достигнал съм до точката, пристигнал съм в точката, в която нечистотата не е възможна.

Скъпоценният камък, заровен в калта няма да блести, макар че има блясък.

Можеш да ме захвърлиш в калта, в мръсната кал, но мръсната кал не може да ме направи мръсен. Постигнал съм този скъпоценен камък, станал съм скъпоценен камък, разбрал съм кой съм аз! Можеш да хвърлиш скъпоценния камък във всяка кал, във всяка мърсотия; може да не блести, но няма да загуби своята скъпоценност, все пак ще запази своя блясък. Ще си остане същия скъпоценен камък.

Идва един момент, когато поглеждаш в себе си и виждаш трансцеденталното си съзнание, след това нищо не може да те замърси.

Истината не е опит: тя е преживяване. Истината не е обект на осъзнаване: истината е осъзнаването. Истината не е външна: истината е твоята вътрешност, казва Скорен Киркегор: Истината е субективността. Ако истината е като обект, можеш да я вземеш и да я загубиш; но ако истината си ти, как можеш да я загубиш? След като си я познал, си я познал; след това връщане назад няма. Ако истината е някакъв опит, тя може да бъде замърсена истината обаче е изживяването, тя е най-вътрешното съзнание. Тя си ти, тя е твоето същество.

Знанието не блести в мрака, а когато тъмнината е осветена, страданието изчезва (изведнъж).

Казва Сараха: знанието не блести в мрака... в тъмнината на ума, мракът на структурираното същество, тъмнината на егото, тъмнината на мислите хиляди мисли, тъмнината, която продължаваш да създаваш около себе си като октопод, заради тъмнината, която продължаваш да създаваш, вътрешният ти скъпоценен камък не блести; а иначе е като фенер със светлина. След като престанеш да пускаш мастилото около себе си, този черен облак около себе си, тогава всичко се осветява.

И страданието изчезва изведнъж. Това е посланието на тантра, велико освободително послание. Другите религии твърдят, че трябва да продължиш да чакаш. Християнството твърди, ислямът твърди, юдаизмът твърди, трябва да чакаш до Деня на Страшния съд, когато всичко ще бъде сметнато какво добро си направил, какво лошо си направил и след това ще бъдеш съответно награден или наказан. Ще трябва да изчакаш бъдещето, Деня на Страшния съд.

Индуистите, джайнистите и останалите твърдят, че трябва да балансираш лошите дела с добри дела; лошата карма трябва да се отстрани, а добрата карма да се развие. И за това ще трябва да чакаш. Това ще отнеме време. В продължение на хиляди живота си правил хиляди неща, добри и лоши да ги сортираш, да им направиш баланс, направо ще е невъзможно.

Християнският, еврейският и мюсюлманският Ден на страшния съд, изглеждат лесна работа: най-малкото не трябва да пресмяташ предварително всичко, което си направил. Бог ще има грижата, Той ще отсъди това е Негова работа. Но джайнизмът и индуизмът казват, че трябва да се вгледаш в лошата си карма, да отстраниш лошото, да го заместиш с добро това също, като че ли ще отнеме хиляди живота.

Тантра е либерална. Тантра казва: Страданието изчезва изведнъж. в момента, в който погледнеш в себе си, в този единствен миг на вътрешен поглед и страданието изчезва защото страданието никога в действителност не е съществувало. Било е кошмар. Не защото си натрупал лоша карма, а защото страдаш; Тантра казва, че страдаш, защото сънуваш. Не си направил нищо, нито добро, нито лошо.

Това е страшно хубаво! Тантра казва: Не си направил нищо. Бог е деятелят. Цялото е деятелят как можеш да направиш нещо? Ако си бил светец, такава е била Неговата воля; ако си бил грешник, това е била Неговата воля ти нищо не си направил. Как можеш да направиш? Не си нещо отделно от Него как можеш да направиш? Не притежаваш отделна воля това е Неговата воля, това е световната воля.

Затова тантра твърди, че не си направил нищо добро или лошо. В това трябва само да се вгледаш. Това е всичко. Трябва да видиш своето вътрешно съзнание то е чисто, вечно чисто, незамърсено от самсара или нирвана. Когато си видял гледката на твоето чисто съзнание, всички страдания спират незабавно, изведнъж! Няма да отнеме и половин секунда.

Стеблото израства от семето и всички листа от стеблото.

И след това нещата започват да се променят. След това семето се разпуква. Затвореното семе, казва тантра, е егото; разпуканото семе е неегоистичността. Слагаш семето в земята: не може да израсте, ако не изчезне, ако не бъде разрушено, ако не умре. Егото е като яйце; в него е скрита възможността за развитие.

Семето, веднъж разрушено, се превръща в неегоистичността. След това се появяват филизите, филизите са немислите, нежеланието, неума. След това и листата, листата са познанието, преживяването, озарението, сатори, самадхи. След това се появяват цветовете, цветовете са сатчитананд: съществото, съзнанието, истината. След това идва плодът плода на нирвана, съвършеното изчезване в съществуването. След като семето е разрушено, следва всичко останало. Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се постави семето в земята, да му се даде възможност да изчезне.

Учителят е земята, ученикът е семето.

Последната сутра:
Този, който мисли за ума от гл. т. на едното или многото, изхвърля светлината и влиза в света.
в (бушуващ) огън ходи с отворени очи кой може да е по-достоен за състрадание?

Мисленето винаги е разделително, то разделя. Мисленето е като призма, да, умът е като призма: чисто бяла светлина влиза в призмата и се разлага на седем цвята ражда се дъгата. Светът е дъга. Чрез ума, чрез призмата на ума, един лъч светлина, един лъч истина влиза и се превръща в дъга, в нещо фалшиво светът е нещо фалшиво.

Умът разделя. Той не може да види цялото; винаги разсъждава от позицията на двойнствеността. Умът е дуалистичен. Или, умът е диалектичен; мисли от позицията на тезата, антитезата. В момента, в който говориш за любов, присъства и омразата. В момента, в който говориш за състрадание, присъства и гнева. В момента, в който говориш за алчността, присъства и противоположното, присъства милосърдието, те вървят заедно, влизат в един пакет; не са отделени. Но умът непрекъснато го поражда.

Казваш "красив" и освен това казваш "грозен". Как можеш да кажеш "красив" ако не познаваш грозотата? Разделил си. Казваш "божествено" и си разделил, казал си "нечестиво". Казваш "Бог" и също така си предпоставил "дявола". Как можеш да кажеш "Бог", без да има дявол? Те вървят заедно.

Умът разделя, а реалността е една, неразделимо едно. Какво да се прави в такъв случай? Умът трябва да бъде отстранен. Недей да гледаш през призмата. Отстрани призмата и нека бялата светлина, единството на съществуването, проникне в твоето същество.

Този, който мисли за ума от гл. т. на едното Или многото, изхвърля светлината и влиза в света.

Ако мислиш за едно или много, дуалистично или недуалистично, ако мислиш с понятия, си влязъл в света отхвърлил си светлината.

Съществуват само две възможности: или да отхвърлиш ума, или да отхвърлиш светлината. Изборът е твой.

Веднъж при Рамакришна дошъл един човек, който се скъсал да го хвали, да му се кланя и накрая казал:
Вие сте направо велик отрекли сте се от света. Вие сте такъв велик човек. От колко много сте се отрекли! Рамакришна слушал, засмял се и казал:
Чакай! Отиваш прекалено далече, истината е точно обратната.
Човекът казал:
Какво искате да кажете? Рамакришна казал:
От нищо не съм се отрекъл ти си се отрекъл. Ти си велик човек.

Човекът казал:
Не се ли шегувате? Аз да съм се отрекъл. Та аз съм светски човек отдал съм се на нещата, имам хиляди страсти. Много съм амбициозен, много обичам парите. Как може да бъда наречен велик? Не, не вие трябва да се шегувате.

А Рамакришна отговорил:
Не. Пред мене съществуват две възможности, две са възможностите и пред тебе. Ти си избрал света и си се отрекъл от Бога: аз съм избрал Бога и съм се отрекъл от света. Кой наистина се отрича? Ти си се отрекъл от по-великото, по-значимото и си избрал безсмисленото. А аз съм се отрекъл от безсмисленото и съм избрал ценното. Ако пред нас има голям диамант и обикновен камък, ти си избрал камъка и си се отказал от диаманта; аз съм избрал диаманта и съм се отказал от камъка и ти ме наричаш велик мъж великият мъж на отричането? Да не си полудял?! Аз съм се отдал на Бога. Избрал съм Скъпоценния.

Да, и аз съм съгласен с Рамакришна, Махавира, Буда, Исус, Мохамед. Сараха те не са се отказали. Те са се отдали, отдали са се истински. Те са се насладили истински празнуват живота си. Ние, които тичаме подир обикновените камъни, ние сме великите отказвачи.

Съществуват само две възможности: или се отказваш от ума и избираш светлината, или се отказваш от светлината и избираш ума зависи от тебе.

Този, който мисли за ума от гл. т. на едното или многото, изхвърля светлината и влиза в света. В (бушуващ) огън ходи с отворени очи кой може да е по-достоен за състрадание?

Сараха казва: Господине, дошли сте да ми помогнете. Мислите, че сте състрадателен към мене. Вероятно цялото ти царство ще мисли така че царят е отишъл на мястото за изгаряне на мъртвите: колко голямо е състраданието му към Сараха! Мислиш, че си дошъл от състрадание? Караш ме да се смея... всъщност, аз съм този, който изпитва състрадание към тебе, а не обратното. Аз изпитвам съжаление към тебе, ти си глупак!

В (бушуващ) огън ходи с отворени очи...

Очите ти изглеждат отворени, но са затворени. Ти си сляп! Не знаеш какво правиш... живеейки в света, мислиш ли че се радваш. Намираш се сред бушуващ огън.

Точно това се случило, когато Буда напуснал своя дворец, напуснал границите на своето царство и казал на кочияша си: Сега се връщай отивам в джунглата. Отказал съм се...

Старият кочияш казал:

Господарю, аз съм достатъчно стар, по-възрастен съм от баща ти послушай съвета ми. Правиш нещо безкрайно глупаво! Да напуснеш това прекрасно царство, този дворец, тази красива жена, всички удобства, за които всеки човек копнее къде отиваш и за какво?

Буда погледнал назад към мраморния дворец и казал:

Там виждам единствено огън и нищо друго, бушуващ огън. Целият свят е обхванат от стихията на огъня и аз не се отричам от него, защото няма нищо за отричане. Просто се опитвам да избягам от огъня. Не, не виждам никакъв дворец! Не виждам никаква радост там.

Сараха казва на царя:

в (бушуваш) огън ходи с отворени очи кой може да е по-достоен за състрадание?

Мислиш, господине, че си дошъл от състрадание, за да ми помогнеш? не, ситуацията е точно обратната: Аз изпитвам състрадание към тебе живееш в бушуващ огън. Внимавай! Бъди нащрек! Пази се! И излизай от него колкото се може по-скоро, защото всичко хубаво, всичко истинско, всичко добро се знае и изпитва единствено чрез отрицанието на ума.

Тантра е процес за създаване на отрицание на ума в тебе. Отрицанието на ума е вратата към нирвана.

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том
ОШО

Ошо. Как може сексуалната енергия да се преобразува в самадхи?

Пим — Sat, 20 Dec 2014 13:02:39 GMT

Петият въпрос: Как може сексуалната енергия да се преобразува в самадхи?

Тантра и йога притежават карта на вътрешния човек. Ще е добре, ако научиш тази карта - тя ще ти помогне, ще ти помогне много.

Тантра и йога допускат, че човешката физиология има седем центъра - фината физиология, а не тялото. Всъщност, това са метафори. Но са много, много полезни за разбирането на нещо относно вътрешния човек. Това са седемте чакри.

Първата и най-основната, е муладхара - затова се нарича муладхара: муладхара означава най-фундаменталната, основната. Мул означава основа, корени. Муладхара чакра е центърът, в който е достъпна сексуалната енергия, но обществото твърде много го е заклеймявал. Тази муладхара чакра има три ъгъла: единият е оралният - устата; вторият е аналният, а третият е гениталният. Това са трите ъгъла на муладхара. Детето започва своя живот с оралния и заради погрешното възпитание, много хора остават в оралния ъгъл, никога не се развиват. Затова толкова много се пушат цигари, дъвчат се дъвки, непрекъснато се поема храна. Това е оралната фиксация - те остават в устата.

В редица примитивни племена хората не се целуват. Всъщност, ако детето бъде отгледано правилно, целуването изчезва; целуването показва, че човек е останал на оралното равнище. В противен случай, какво общо има сексът с устните? Когато за първи път първобитните общества видели целуването на цивилизованите хора, те се смеели; изглеждало им нелепо. Двама души се целуват; освен това изглежда нехигиенично; предават си всички болести, инфекции. И какво правят? И за какво? Но човечеството си е останало орално.

Детето не е задоволено орално. Майката не дава гърдата си на детето толкова, колкото то се нуждае: устните остават неудовлетворени. Затова по-късно детето ще пуши цигари, ще целува много, ще дъвчи дъвка или ще преяжда. Непрекъснато ще яде това или онова. Ако майката дава гърдата си толкова. колкото детето има нужда, тогава муладхара няма да бъде увредена.

Ако си пушач, опитай с биберон - ще бъдеш много изненадан. Той е помогнал на много хора. Препоръчвал съм го на мнозина. Ако при мене дойде някой и ме попита как да откаже цигарите, казвам му: "купи си биберон, фалшива гърда, и го смучи. Нека ти виси на врата и когато ти се допуши, сложи го в устата си и му се наслаждавай. След три седмици ще се изненадаш - подтикът да запалиш цигара е изчезнал."

Някъде в тебе гърдите все още те привличат. Затова мъжете обръщат толкова голямо внимание на женските гърди, като че ли няма някаква причина... защо? Защо мъжът се интересува толкова много от женските гърди? Картини, скулптури, филми, порнографията - всичко като че ли е съсредоточено върху гърдите! А жените непрекъснато ги крият и все пак показват гърдите си - иначе сутиените са пълна глупост. Те са номер да се скрият и едновременно с това да се покажат; това е твърде противоречив номер. А сега в Америка, където всяка глупост се развива до своята крайност, инжектират химикали в женските гърди, силикон и други вещества; натъпкват гърдите със силикон, за да станат по-големи и да приемат определена форма - формата, която неправилно възпитаното човечество иска да гледа. Това е детинска идея! Но човек си остава на оралното равнище.

Това е най-ниското състояние на муладхара.

Някои хора прескачат от оралното и се прикрепят към аналното равнище, защото второто голямо увреждане се получава заради формираните тоалетни навици. Детето е принуждавано да отива до тоалетната в определено време. Детето не може да контролира своята перисталтика; това изисква време, трябват им години, за да постигнат контрол. Какво правят в такъв случай? Насилват се, затварят аналния си механизъм и заради това биват анално ориентирани.

Затова по света толкова много хора страдат от запек. Единствено човекът страда от запек. Нито едно животно не страда от запек. Причините за запека са психически; това е увреждането на муладхара. И заради запека в човешкия ум се появяват редица други неща.

Човек започва да трупа и да се запасява - трупа знания, трупа пари, трупа добродетели - трупа и става стиснат. Не може от нищо да се лиши. Каквото докопа, го запазва за себе си. Заради ударението върху аналното муладхара бива силно увредена, защото мъжът или жената трябва да отидат в гениталното. Ако са фиксирани в оралното или аналното, никога няма да отидат в гениталното - това е номерът, който използва обществото, за да не ти даде възможност да станеш напълно сексуален.

Аналната фиксация става толкова важна, че гениталната става по-маловажна. Оттук и широкото разпространение на хомосексуализма. Хомосексуализмът няма да изчезне от света - докато и освен ако не изчезне аналната ориентация. Изграждането на тоалетни навици е много опасно.

И после, ако някои хора станат генитални, ако по някакъв начин не са фиксирани в оралното и гениталното, тогава на сцената се появява голямата вина, изработена в човечеството по отношение на секса. Сексът означава грях.

Християнството се е старало толкова усилено да изкара сексът греховен, че са претендирали, предложили и са се опитали да докажат една пълна глупост - че Христос е роден с чудо, че не е роден от връзката между мъж и жена, че Мария е била девствена. Сексът е такъв грях, как така майката на Исус ще има сексуални контакти? За обикновените хора може да е и така, но майката на Исус да има полови контакти - как в такъв случай Исус, толкова чист човек, може да се роди в резултат от полово сношение?

Четох една история:
Едно младо момиче не изглеждало много добре и майка му го завела на лекар. Целият разговор провела майката - бил нещо от този сорт:
- Бременна е - казал лекаря.
- Докторе, трябва да ви кажа, че сте глупак. Дъщеря ми дори не се е целувала с мъж, нали скъпа?
- Не, мамо, дори не съм държала мъж за ръката. Докторът станал от стола, отишъл до прозореца и се взрял в небето. Настъпило продължително мълчание, а след това майката попитала:
- Има ли нещо, което не е наред, докторе?
- Не,. изобщо не. Само дето последният път, когато имаше подобен случай,. на Изток изгря звезда - и аз не искам да я изпусна този път!

Сексът е бил заклеймяван толкова много, че ти не можеш да му се наслаждаваш. Затова енергията се задържа някъде - орално, анално, генитално. Не може да се издигне нагоре.

Тантра казва, че човек трябва да бъде освободен от тези три неща. Затова според тантра първата най-значителна работа трябва да се извърши в муладхара. За оралната свобода - викането, смехът, крещенето, плаченето, скимтенето, са твърде полезни. Затова съм избрал групи за интимни срещи, за цялостни образи, примитивни групи и този тип групи - те ще ти помогнат да се освободиш от оралната фиксация. А за да се освободиш от аналната фиксация, пранаяма, бастрика - бързото хаотично дишане - е твърде полезно, защото засяга директно аналния център и ти дава възможност да облекчиш и релаксираш аналния механизъм. Затова динамичната медитация е с голяма стойност.

После следва сексуалния център: сексуалният център трябва да бъде освободен от бремето на вината, на заклеймяването. Трябва отново да се учиш относно него: само тогава увреденият сексуален център може да функционира по един здравословен начин. Трябва отново да се научиш да му се наслаждаваш - без всякаква вина.

Има хиляди видове вина. В индуисткият ум има страх, че семенната енергия е велика енергия - ако загубиш дори една капка, си загубен. Това е отношение, което води до запек - съхранявай я! Нищо да не се губи! Та ти си такава динамична сила, създаваш тази енергия всеки ден. Нищо не се губи.

Индуисткият ум е завладян твърде много от вина - семенната енергия. Не трябва да се загуби нито капка! Те непрекъснато се страхуват. Затова когато правят любов, ако правят любов, се чувстват страшно разочаровани, страшно потиснати, защото си мислят, че губят толкова много енергия. Нищо не се губи. Нямаш определена квота от енергия; ти си динамо - създаваш енергията, изработваш я всеки ден, всъщност, колкото повече я използваш, толкова повече имаш от нея. Тя функционира така, както и тялото. Ако използваш мускулите си, те ще се развият. Ако ходиш, краката ти ще са здрави. Ако тичаш, ще притежаваш повече енергия, за да тичаш. Недей да си мислиш, че човек, който никога не е тичал, внезапно се затича, ще има енергия - няма да има енергия. Няма да притежава дори съответната мускулатура, за да тича.

Използвай всичко онова, което ти е дадено от Бога и ще имаш повече от него!

Та индуистите страдат от една лудост - да трупат. Това е една от линиите на запичане. Но има и една американска лудост: хвърлят, непрекъснато изхвърлят - безсмислено, безполезно, непрекъснато изхвърлят. Дори и осемдесет годишният старец се държи по този детски начин. Сексът е добър, сексът е хубав, но той не е краят. Той е алфа, но не е омега. Човек трябва да се издигне над него. Но издигането над него, не е заклеймяване. Човек трябва да премине през него, за да се издигне над него.

Тантра притежава най-здравословното отношение към секса. Тя твърди, че сексът е добър, сексът е здравословен, сексът е естествен, но сексът притежава по-големи възможности от тази за простото възпроизводство на човека. Сексът има повече възможности от това просто да доставя наслада. Сексът носи в себе си нещо от върховното, от самадхи.

Муладхара чакра трябва да се релаксира - да бъде релаксирана от запека, релаксирана от диарията. Муладхара чакра трябва да работи оптимално, със сто процента от възможностите си и тогава енергията започва да се движи.

Втората чакра е свадхистхана - това е хара, центърът на смъртта. Тези два центъра са страшно увредени, защото човек винаги се е страхувал от секса и от смъртта. Затова смъртта е била отбягвана: не говори за смъртта! Забрави за нея! Тя не съществува. Дори и да се появи понякога, прави се, че не я забелязваш. Продължавай да мислиш, че ще живееш вечно - отбягвай смъртта!

Тантра казва: не отбягвай секса, не отбягвай смъртта. Затова Сараха отива да медитира на мястото за кремации - за да не отбягва смъртта. И отива с една жена, за да живее здравословен живот, изпълнен със секс, оптимален секс. На мястото за кремиране, живеейки с тази жена, тези два центъра трябва да бъдат релаксирани: смъртта и сексът. Щом веднъж приемеш смъртта и не се страхуваш от нея, щом веднъж приемеш секса и не се страхуваш от него, двата долни центъра са релаксирани.

Това са двата долни центрове, които са били увредени от обществото, лошо повредени. Щом бъдат облекчени... останалите пет центъра не са повредени; не е необходимо да се повреждат, защото хората не живеят в тези пет центъра. Петте центъра са естествено достъпни. Раждането: сексуалният център - муладхара. И смъртта ще настъпи: свадхистхана - вторият център. Тези две неща ги има в живота на всеки, затова обществото е унищожило двата центъра и се опитва да манипулира човека, да управлява човека, чрез тези две неща.

Тантра казва: медитирай, когато правиш любов, медитирай, когато някой умира - давай, наблюдавай, гледай. Седни до умиращия. Чувствай, вземи участие в неговата смърт. Медитирай дълбоко върху умиращия. Когато човек умира има възможност да опиташ вкуса на смъртта - защото когато умира човек, той освобождава голямо количество енергия от свадхистхана чакра... трябва да я освободи, защото умира. Цялото количество потисната енергия на свадхистхана чакра ще бъде освободена, защото той умира, без да я освободи, няма да може да умре. И така, когато умира някой мъж или някоя жена, не пропускай възможността. Ако си наблизо до умиращия, седни мълчаливо, медитирай мълчаливо. Когато човекът умре, ще настъпи един внезапен взрив от енергия и ти ще можеш да опиташ вкуса на смъртта. Това ще предизвика голяма релаксация в тебе: Да, смъртта настъпва, но никой не умира. Да, смъртта настъпва, но в действителност никога не настъпва.

Докато правиш любов, медитирай така, че да можеш да разбереш, че нещо от самадхи пронизва сексуалността. А когато медитираш върху смъртта, потопи се дълбоко в нея, за да можеш да разбереш, че нещо безсмъртно влиза в смъртта. Тези две преживявания ще ти помогнат да се издигнеш нагоре много лесно. Останалите пет центъра, за щастие, не са разрушени, те са съвършено настроени - необходимо е само енергията да премине през тях. Ако се помогне на първите два центъра, енергията започва да се движи. Затова нека смъртта и любовта бъдат твоите два обекта на медитация.

Последният въпрос: Любими, Бхагван, ще стане ли "Бхагван" широко разпространено по целия сват като рекламата на Кока Кола?

Защо не...?

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том
ОШО

Ошо. Бъди истински в Любовта

Пим — Sat, 20 Dec 2014 12:50:17 GMT

28 април 1977 г.
Ако жабата може да е в едно необусловено състояние на съществуване, може ли да се превърне в пчела?
Има ли някаква надежда за мене?
Каква роля трябва да играе милосърдието в живота ми на санясин?
Пилея ли си времето?
Как може сексуалната енергия да се преобразува в самадхи?

Първият въпрос: Аз съм жаба. Знам, че съм жаба, защото обичам да плувам в тъмната мрачна зеленикава вода и мечтая за тиня. И какво представлява меда все пак? Ако жабата може да е в необусловено състояние на съществуване, ще се превърне ли в пчела?

Вероятно! Да бъде пчела е възможно за всеки. Всеки човек може да се развие и да стане пчела. Един необусловен, жив, спонтанен живот, живот, който се живее момент за момент, е вратата към това, ключът за това. Ако човек може да живее не чрез миналото си, тогава той е пчела и тогава навсякъде около него има мед.

Знам, че е трудно това да се обясни на жабата. Въпросът е правилен: "какво представлява меда все пак?" Жабата никога не е чувала за него. А живее в основата на растенията, на върха на който цъфтят цветята и откъдето пчелите събират меда, но тя не съществува в това измерение.

Под "жаба" Сараха разбира човек. който живее чрез миналото. затворен е в миналото, в паметта. Когато живееш чрез миналото, живееш само на пръв поглед, не живееш в действителност. Когато живееш чрез миналото, живееш като механизъм, не като човек. Когато живееш чрез миналото, животът е повторение, монотонно повторение - изпускаш насладата, радостта от живота и съществуването. Това е "меда": радостта от живота, сладостта от това просто да бъдеш в настоящия момент, сладостта да имаш възможността да бъдеш. Тази радост е меда - а има хиляди цветя, които цъфтят наоколо. Цялото съществуване е пълно с цветя.

Ако знаеш как да събираш медът, ако знаеш как да си радостен, се превръщаш в император. Ако не знаеш, оставаш просяк... Птиците пеят - медът се лее! Пчелите ще го събират; жабите ще пропуснат. Това небе, това слънце, хората около тебе - всички носят в себе си безкрайни източници на мед, всеки плува в сладостта на любовта. Ако знаеш как да го събираш и как да го вкусиш, той е навсякъде.

Бог е навсякъде... вкусът на Бога е това, което Сараха нарича "мед".

Пчелата притежава няколко неща и това трябва да го разбереш - това са много опасни неща. Първо: пчелата никога не се привързва към някое цвете. Това е най-голямата тайна - пчелата не се привързва към никое цвете. Няма семейство - нито жена, нито мъж. Отива там, където я кани някое цвете. Има свобода.

Човек е ограничен от семейството. Тантра е страшно против семейството - и това разбиране е велико. Тантра твърди, че любовта е тотално увредена заради семейството, че сладостта от живота е била напълно отровена. Хората се държат един за друг. Хората се опитват да се притежават един друг - не да се наслаждават, а да се притежават. Притежанието се е превърнало в радост. Направена е значителна промяна: ти си с жена си, не за да й се радваш, не й се радваш изобщо - а за да я притежаваш. Появила се е политиката, появила се е амбицията, появила се е икономиката... любовта отсъства.

Любовта не познава притежанието. Не казвам, че не можеш дълго време да живееш с една жена - можеш да живееш цял живот - но няма да има семейство. Под "семейство" разбирам законното притежание; под "семейство" разбирам изискването. Съпругът може да изисква от жена си; може да каже: "Ти си длъжна да ми дадеш любов!" Никой на никого не е длъжен да дава любов. Мъжът може да принуди жена си да го обича. Когато можеш да принуждаваш някой да те обича, любовта изчезва - остава единствено претенцията. След това жената изпълнява своето задължение. След това мъжът изпълнява своето задължение. Задължението не е любов! Любовта е мед: задължението е рафинирана захар. Рано или късно ще получиш диабет. Това е отрова, чиста отрова - рафинираната захар. Да. вкусът е подобен, прилича на този на меда, но не е мед.

В семейството царува притежанието. Семейството е против човека, то е против обществото, то е против космическото братство. Границата на семейството е твоят затвор. Може и да не го чувстваш, защото си свикнал.

Пресичайки границата на държавата, не се ли чувстваш унизен. Разбираш, че страната не е твоята страна - тя е един голям затвор. Влизайки и излизайки ще знаеш - на митническата проверка на летището. Ще разбереш, докато минаваш митницата, че си затворник; свободата е фалшива, тор от свещена крава. Но живеейки в страната, ако не пресичаш границите, никога няма да го разбереш. Мислиш, че си свободен. Не си свободен! Да. Въжето е дълго, можеш да обикаляш наоколо. но не си свободен.

Същият е случаят със семейството. Ако започнеш да пресичаш границите, ще разбереш, че си затворен. Ако започнеш да обичаш съседката си, семейството ще се изправи срещу тебе. Ако си щастлив с някоя друга жена, съпругата ти е твой враг. Ако танцуваш с някой друг мъж, мъжът ти ще се побърка; ще иска да те убие - а само преди един ден ти каза: "Обичам те толкова много... Мога да умра за тебе."
Само пресечи границата и ще разбереш, че си затворник. Никога не пресичай границата и ще живееш в щастливо неведение, че всичко е наред.

Това е привързване, това е притежание, то е унищожило способността ти да летиш до много цветя, да опиташ всички цветя. Само си помисли за някоя пчела, която събира мед само от едно цвете - тогава медът няма да е много богат. Богатството се получава от разнообразието. Животът ти е отегчителен; не е богат.

Хората идват при мене и ми казват: "Отегчен съм! какво трябва да направя?" А правят всичко възможно, за да се отегчават и си мислят, че отегчението се дължи на нещо друго. Живеейки с една жена,. вече не обичаш, но в свещените книги пише:

След като веднъж си обещал, трябва да удържиш на обещанието си - бъди човек. който държи на думата си! След като веднъж си се ангажирал, ще трябва да изпълниш ангажимента си. И ако след това си отегчен, в това няма нищо чудно. Любовта е изчезнала!

Все едно те принуждават да се храниш с едно и също нещо всеки ден: колко време ще си способен да му се наслаждаваш?

Можеш да му се насладиш първия ден; да, втория ден; третия ден - но тогава ще започне да ти лази по нервите. Обаче е винаги и завинаги...

И тогава ще започнеш да се отегчаваш. Тъй като човек е отегчен, изнамира хиляди начини да разсее ума: седи залепен за стола пред телевизора в продължение на шест часа - каква глупост! Или отива на кино, или слуша радио, или чете вестника, или отива в своя клуб, където са се събрали също такива отегчени хора. По някакъв начин човек се опитва да се разсее от скуката, която е резултат от семейството.

Опитай се да разбереш...

Тантра казва: Бъди пчела - бъди свободен! Тантра не казва, ако обичаш някоя жена, да не живееш с нея - живей с нея! - но ангажиментът ти е към любовта, а не към жената; ангажиментът е към любовта, не към мъжа. Това е основната разлика:

Длъжен си да обичаш! Длъжен си да си щастлив! когато любовта изчезне, когато щастието си отиде, кажи благодаря и заминавай.

Същото трябва да е положението с всичко в твоя живот. Ако си лекар и си отегчен от работата си, трябва да можеш да я оставиш във всеки момент - каквото и да ти струва. С риск животът се превръща в приключение. Ала ти си мислиш: "в момента съм на четиридесет, четиридесет и пет. Как мога да захвърля работата си? При това е много добре платена...", но духовно, психически умираш! Самоубиваш се бавно. В този случай всичко е наред: Ако искаш да унищожиш себе си и да запазиш банковата си сметка, в такъв случай всичко е наред. Все пак, в момента, в който почувстваш, че работата вече не ти доставя удоволствие, откажи се от нея! Това е тантристката революция. В момента, в който забележиш, че нещо вече не те привлича, че не ти е интересно, че не е магнит за тебе, че е загубило очарованието си, тогава не се прикрепвай за него, тогава кажи: "Съжалявам." Изпитвай благодарност към миналото, за всичко, което си получил от този човек, от тази работа, от каквото и да е! Но остани отворен за бъдещето. Това е смисълът да си пчела.

Сараха казва: Единствено пчелата знае, че всяко цвете е пълно с мед.

Не казвам обаче, да отидеш в другата крайност - има хора, които ще отидат в другата крайност. А човек е толкова глупав... Онзи ден четох за една комуна в Германия: комуна за анализ на дейността. в тази комуна има правило, че не можеш да спиш с една и съща жена две нощи подред. Това също е глупаво. Човекът изглежда е такъв идиот, че не можеш да му помогнеш. Ако спиш две нощи подред с една жена, комуната те изгонва.

Едната крайност се е оказала погрешна - това е другата крайност... и тя ще се окаже погрешна! Първата крайност е репресивна - трябва да спиш с една жена в продължение на години, през целия си живот, с един и същи мъж - без да знаеш защо. Защо продължаваш да го правиш. Обществото казва така, държавата казва така, свещеникът и политикът казват така - че върху стабилността на семейството се крепи цялото общество. Ненормалното общество се крепи върху ненормалното семейство: ненормалното семейство е единицата, тухлата, от която е направен целия затвор.

Ненормалните политици зависят от ненормалното семейство, Те са те потиснали; не ти позволяват да се освободиш от мъжа или жената, или връзката. Казват ти, че трябва да бъдеш с него, защото иначе си престъпник, грешник. Плашат те твърде много с ада и адския огън.

А тук другата крайност - не можеш да бъдеш с една жена две нощи подред. И това е репресивно. Ако искаш да си с нея и следващата нощ, тогава...? Тогава това е потискане. При първия случай, любовта изчезва и се появява скуката. При втория ще изчезне интимността, близостта и ще се чувстваш твърде отчужден, като остров. Не можеш никъде да откриеш корените си.

Тантра казва: точно по средата е пътят. Бъди на това място, бъди с този човек, работи тази работа, които ти носят радост - иначе ги смени. Ако можеш да се радваш на една жена през целия си живот, това е много хубаво, страшно хубаво е. Ти си щастливец, защото тогава близостта ще нараства, корените ви ще се преплетат, съществата ви ще се сплетат. Малко по малко ще се превърнете в едно същество, една душа, а това е велико преживяване. Чрез него може да се изкачи най-високия връх на тантра. Това обаче не е семейство - това е въпрос на любов. Достигнал си самите корени на любовта.

А тези хора - като тези от посочената комуна - са опасни! Мислят си, че правят нещо велико. Просто реагират. Обществото е извършило нещо неправилно, а те реагират прекалено остро и отиват в другата крайност - която също няма да е правилна. Човек трябва да се уравновеси, първото нещо.

Второто нещо: Сараха казва: неструктурирано, необусловено състояние на съществуване. Ако живееш чрез навиците си, не можеш да се наслаждаваш на живота, защото навикът идва от миналото. Как можеш да се наслаждаваш на едно и също нещо отново и отново, и отново? Умът ти остава същия, затова ще се появи скуката. Можеш дори да смениш жената и мъжа, но ти си същият, така че петдесет процента винаги остават същите. Ще има скука.

Затова най-напред тантра казва: никога недей да бъдеш завладяван от който и да е човек, остани свободен по отношение на хората. Второ, казва тантра: остани свободен от миналото си - тогава имаш сто процента свобода - като пчелата. Можеш да летиш където пожелаеш. Нищо не те задържа. Твоята свобода е пълна.

Недей да се придържаш упорито към старите си модели. Опитай се да бъдеш изобретателен, опитай се да бъдеш оригинален! Бъди, откривател, изобретател. Наслаждавай се на живота чрез нови пътища; открий нови начини да му се наслаждаваш. Всъщност, непрекъснато откривай нови начини да правиш познатите неща. В това отношение възможностите са неограничени.

Можеш да достигнеш до едно и също преживяване през различни врати и всяка врата ще ти осигури различен изглед. Тогава животът е богат, тогава има сладост, радост, има празник. Това представлява медът. Не се ограничавай до модела на жабата. Да, жабата може да подскача насам и натам - но не може да лети и не може да разбере, че във всяко цвете се съдържа божествения аромат. Това, което Сараха има предвид под "мед", е поетична метафора на Бога, на това, че всяко същество носи в себе си божественото.

Хората идват при мене и казват: "Искаме да познаем Бог - къде се намира Бога?" Ами въпросът е направо абсурден. Къде не е Той? Ти ме питаш къде е; трябва да си абсолютно сляп. Не може ли да Го видиш? Единствено Той е! В дървото и птицата, в животните, в реката, в планините, в мъжа, в жената... навсякъде е Той. Приел е толкова различни форми, които те заобикалят, които танцуват около тебе. От всички страни ти казва:

"Здравей!", а ти не слушаш. От всички страни те вика. От всички страни ти отправя покана: "Ела при Мене!" Но по някакъв начин ти си държиш очите затворени - не поглеждаш никъде.

Гледаш по един много ограничен начин, по много стеснен начин. Ако преследваш парите, се интересуваш единствено от парите; тогава не поглеждаш никъде другаде. Ако се стремиш към властта, се интересуваш единствено от властта и не поглеждаш никъде другаде. Запомни: в парите Бог го няма - защото парите са човешко творение, а Бог не може да е човешко творение. Когато казвам, че Бог е навсякъде, запомни, че не трябва да включваш тези неща, които са направени от човека. Бог не е власт; и тя е човешко изобретение. Самата идея да се налагаш над някого, е ненормална. Самата идея: “Трябва да съм на власт и другите да ми се подчиняват" е идея на луд - разрушителна идея.

Бог не е в политиката, Бог не е в парите, Бог не е в амбициите, но Бог е навсякъде, където човекът не е успял да Го унищожи, където човек не е създал нещо свое. Това е един от най-големите проблеми в съвременния свят, тъй като си заобиколен от създадени от човека предмети. Не забелязваш ли този факт?

Когато седиш близо до дървото, е по-лесно да почувстваш Бога. Когато седиш на асфалтирания път, можеш непрекъснато да Го търсиш на асфалтирания път... няма да откриеш Бога. Много е трудно, когато си в съвременния град и около тебе има само цимент и бетонни жилищни сгради, в бетонната джунгла няма да почувстваш Бога - защото, създадените от човека предмети, не се развиват. Това е един от проблемите - създадените от човека предмети не се развиват - те са мъртви, в тях няма живот. Развиват се Божиите творения. Дори планините се развиват! Хималаите все още се развиват. Все още увеличават своята височина. Дървото расте, детето расте.

Човешките творения не се развиват - дори и най-великите. Дори рисунките на Пикасо няма никога да се развият. Какво да кажем тогава за цимента, за бетонените сгради? Дори музиката на Бетовен никога няма да се развие, а какво да кажем за техниката, за създадените от човека машини?

Наблюдавай! където откриеш развитие, там е Бог - защото единствено Бог се развива - нищо друго. Във всяко нещо само Бог се развива. Когато се появи нов лист на дървото, Бог се появява. Когато птицата лети, Бог лети. Когато видиш някое малко момиче да се смее или някое момченце да се кикоти, Бог се кикоти, когато видиш сълзи в очите на някоя жена, Бог плаче.

Където и да откриеш жизнеността, да, там е Бог. Слушай внимателно. Ела по-близо. Чувствай. Бъди внимателен Ти си върху свята земя.

Тантра казва: ако свалиш своите наочници - мм? - това има предвид тантра под "необусловен" начин на живот... Ако свалиш наочниците си, ако отвориш широко очи, внезапно ще откриеш, че можеш да гледаш във всички посоки. Бил си заблуден от обществото да гледаш само в определени посоки. Обществото те е превърнало в роб.

Съществува голям заговор. Всяко малко дете е увредено - незабавно. В момента. в който се роди, обществото започва да го уврежда. Преди да разбере, той е роб и е осакатен, осакатен по хиляди начини. Когато човек е осакатен, ще трябва да зависи от семейството, от обществото, от държавата, от правителството, от полицията, от армията - ще трябва да зависи от хиляди неща. И заради тази зависимост ще си остане роб завинаги, никога няма да стане свободен човек. И така, обществото осакатява - осакатява по толкова фини начини - а ти не разбираш. Преди да успееш да разбереш нещо, вече си осакатен.

Тантра казва: възстанови здравето си! Поправи всичко, което обществото ти е сторило! Постепенно стани по-внимателен и започни да поправяш нещата, които обществото ти е наложило насила - и започни да живееш своя живот. Този живот си е твой, на никой друг не му влиза в работата. Това е съвършено твой живот. Това е божият дар за тебе, подарък лично за тебе с твоите инициали върху него. Радвай му се, изживявай го! И дори да трябва да заплатиш голяма цена, той си струва. Дори ако се наложи да платиш за своя живот със своя живот, това е прекрасно.

Тантра е твърде бунтарска. Тя вярва в едно съвсем друго общество, в което няма да царува притежанието, което няма да е ориентирано към парите, което няма да е ориентирано към властта. Тя вярва в един друг тип семейство, в което няма да цари притежанието и което няма да е настроено отрицателно към живота. Нашите семейства са отрицателно настроени към живота.

Ражда се детето и семейството се опитва да убие радостта от живота. Когато детето се радва, не се държи както трябва; а когато е тъжно, с удължено лице и седи в ъгъла, всичко е наред. Бащата казва: "Браво! Много добро момче." Майката е много щастлива, защото то не й създава грижи. Когато детето е жизнено, е опасно - всеки се опитва да убие радостта в детето.

В общи линии радостта е свързана със сексуалността. А обществото и семейството се страхуват толкова много от секса, че не могат да позволят на детето да е сексуално радостно - а това е основата на радостта! Те са твърде ограничителни: на децата не се позволява дори да пипат своите полови органи, не могат да играят с тях. Бащата се страхува... всеки се страхува! Техният страх произтича от техните родители; те са невротици.

Не си ли забелязал? Детето си играе със своите полови органи и незабавно всички се нахвърлят върху него: "Престани! Не прави повече така!" А то не прави нищо - просто се радва на тялото си и съвсем естествено е, че половите органи са най-чувствителни, най-жизнени, доставят най-голямо удоволствие. В този момент в детето нещо е отрязано. То започва да се страхува. Нещо в неговата енергия е блокирано. След това, когато се почувства щастливо, едновременно с това ще се чувства и виновно; в него са поставили и вината. А когато се чувства виновно, ще чувства, че е грешни, че прави нещо нередно.

Това са моите впечатления от хиляди санясини: когато са щастливи, започват да се чувстват виновни. Започват да се оглеждат за родителя, който трябва да е някъде наоколо и който ще каже: "Престани! какво правиш?" когато са тъжни, всичко е наред. Тъгата се приема, нещастието се приема - радостта се отхвърля.

Децата някак си биват предпазени от това, да познаят радостта на живота. Бащата и майката се любят - децата знаят, Чуват шумовете. пъшканията; понякога разбират, че те го правят - но не им се позволява да вземат участие в него, не им се разрешава дори да бъдат там. Това е грозно, това е разрушително. Децата трябва да участват, когато бащата и майката правят любов, децата трябва да играят около тях; трябва да се чувстват щастливи с любенето на майка си и баща си. Трябва да знаят, че любовта е нещо красиво - не е нещо грозно, не е нещо лично, което трябва да се крие, да се пази в тайна. Тя не е грях! Тя е радост.

Ако децата могат да наблюдават как майка им и баща им правят любов, хиляди сексуални смущения ще изчезнат от лицето на земята - защото ще изригне тяхната радост. Ще изпитват уважение към майка си и баща си. Да, един ден и те ще правят любов и ще разберат, че това е велик празник. Ако могат да наблюдават баща си и майка си, когато правят любов, все едно че се молят и медитират, това ще им окаже голямо влияние.

Тантра казва, че тази любов трябва да се прави с такава празничност, с такова велико благоговение, почит, че децата да могат да почувстват, че става нещо велико. Радостта ще се появи и в тази радост няма да има чувството за вина. Този свят може да бъде страшно радостен. Но този свят не е щастлив. Много рядко можеш да срещнеш някой щастлив човек, много, много рядко. И единствено щастливият човек е нормален. Нещастникът е луд.

Тантра притежава друго разбиране, тотално, радикално различно разбиране за живота. Можеш да се превърнеш в пчела. В свободата се превръщаш в пчела. Като роб си жаба. Свободен, ти си пчела.

Чуй посланието на свободата. Бъди готов да си свободен. Трябва да си нащрек и да внимаваш за всичко, което те ограничава.

Вторият въпрос: Аз съм учител, своеобразна смес от проповедник, политик и ерудит - всичко това, което вие презирате. Има ли някаква надежда за мене? Освен това съм на петдесет и шест години - трябва ли просто търпеливо да изживея остатъка от живота си и да се надявам на по-голям късмет следващия път?

Никаква надежда за политика, за проповедника, за ерудита - дори и в следващия живот! Но можеш да престанеш да си политик, да си проповедник, да си ерудит, във всеки момент - тогава има надежда. Но никаква надежда за проповедника, никаква надежда за политика, за ерудита. В това отношение съм абсолютно сигурен. Дори и в следващия живот или в още по-следващия - никога. Все още не съм чул някой проповедник да е постигнал нирвана, никога не съм чул някой политик някога да е срещнал Бога, никога не съм чул някой ерудит някога да е започнал да разбира. Да е станал знаещ, мъдър. Не, това е невъзможно.

Ерудитът вярва в знанието, не в познанието. Знанието идва отвън; познанието е отвътре. Ерудитът вярва на информацията. Информацията се натрупва; превръща се в непосилен товар, но отвътре нищо не израства. Вътрешната реалност остава същата - така невежа, както и преди.

Политикът се стреми към властта - това е пътуване на егото. Тези, които са смирени, пристигат, не егоистите. Егоистите никога не пристигат. Заради своя егоизъм не могат да пристигнат. Егото е най-голямата бариера между тебе и Бога - единствената бариера. Затова политикът не може да пристигне.

А проповедникът - проповедникът е много хитър. Той се опитва да се превърне в посредник между теб и Бога, а изобщо не познава Бога. Той е най-лъжливият, най-големият мошеник. Той върши най-голямото престъпление, което може да извърши човек: претендира, че познава Бог. И не само това: че ще направи Бог достъпен за тебе, че ти отиваш, следваш го и той ще те отведе до върховното. А той не знае нищо за върховното! Може да познава ритуала, как да се моли, но не познава върховното. Как може да те води? Той е сляп, а когато един слепец води друг слепец, и двамата падат в дупката.

Никаква надежда за проповедника. Никаква надежда за политика, Никаква надежда за ерудита - но надежда има, Ананд Теджас, за тебе. Въпросът е от Ананд Теджас - за тебе има надежда, цялата възможна надежда.

При това не става въпрос за възрастта. Може да си на петдесет и шест или на седемдесет и шест, или на сто и шест - няма значение. Въпросът не е във възрастта, защото не е въпрос на време. За да влезеш във вечността, всеки момент е толкова подходящ, колкото и всички останали - защото човек влиза в настоящия момент. Как може да има някакво значение това, на колко години си? На петдесет и шест или на шестнадесет - шестнадесет годишният трябва да влезе точно в този момент и петдесет и шест годишният трябва да влезе точно в този момент; и двамата трябва да влязат именно в настоящия момент. Шестнадесетте години няма да помогнат; нито ще помогнат петдесет и шестте години. За шестнадесет годишният и за петдесет годишният, проблемите са различни; това знам аз. Когато един млад човек на шестнадесет години иска да влезе в медитацията или в Бога, неговият проблем е различен от този на петдесет и шест годишния. В какво се състои разликата? Все пак ако в крайна сметка претеглиш всичко, разликата е само количествена, не е качествена.

Шестнадесет годишният има зад гърба си само шестнадесет години; в този смисъл той е в по-добро положение, отколкото петдесет и шест годишния - последният има петдесет и шест годишно минало зад себе си. Трябва да свали голям багаж от себе си, много привързаности - петдесет и шест години живот, много преживявания, много знание. Шестнадесет годишният няма толкова много за отстраняване. Има малко багаж. По-малък товар - един малък куфар - мм? - само един малък детски куфар. Петдесет и шест годишният носи много багаж. В този смисъл младият е в по-добро положение.

Но има още нещо: възрастният човек вече няма бъдеще. Петдесет и шест годишният, ако доживее до седемдесет години, има само още четиринадесет години живот - вече няма бъдеще, вече не мечтае, вече не си представя нищо. Не е останало много пространство. Смъртта приближава. Пред шестнадесет годишния има дълго бъдеще, много мечти, голямо въображение.

Миналото е кратко, но бъдещето е дълго пред младия; за стария, миналото е дълго, а бъдещето е кратко - но като цяло е едно и също. Това са седемдесет години; и двамата трябва да отстранят седемдесет години. За младия шестнадесет години от миналото и останалите от бъдещето. И бъдещето трябва да бъде отстранено, както и миналото. Така че в края на краищата, няма разлика.

За теб има надежда, Ананд Теджас. И понеже си задал въпросът, работата вече е започнала. Осъзнал си проповедника в себе си, политика и ерудита - това е хубаво. Да си наясно с болестта, да знаеш какво представлява тя, е половината от лечението.

Станал си санясин, вече си направил стъпка към непознатото. Ако останеш с мене, ще трябва да кажеш сбогом на проповедника, политика, ерудита. И аз съм сигурен, че можеш да го направиш, иначе изобщо нямаше и да ме питаш. Почувствал си, че е без значение, всичко, което си правил до този момент, е без значение - почувствал си го. Това чувство е от огромно значение.

Няма да ти кажа да бъдеш просто търпелив и да чакаш следващия си живот, не. Никога не съм насърчавал отлагането. Отлагането е опасно и е много хитър номер. Ако кажеш: "Ще го отложа - в този живот нищо повече не може да се направи", бягаш от проблема. Всичко може да се направи! Само се преструваш. Това е номерът да се съхраниш: "какво мога да направя сега? Твърде стар съм."

Дори на смъртния одър, в последния момент, промяната може да стане. Дори когато човек умира, може да отвори очите си за един единствен миг... и промяната може да стане. Той може да отстрани цялото минало, преди да настъпи смъртта и да умре абсолютно нов. Умира по нов начин - умира като санясин. Умира в дълбока медитация - а да умреш в дълбока медитация означава, изобщо да не умираш, защото ще умреш с пълно осъзнаване на безсмъртието.

Може да се случи в един отделен миг! Затова, моля те, недей да отлагаш. Недей да казваш: "Не е ли по-добре търпеливо да изживея остатъка от живота си...?" Не. Отстрани го точно в този момент - то не си струва. Защо го носиш със себе си? Защо чакаш? И ако чакаш, следващият живот няма да се различава от този - затова казвам, че няма надежда за проповедника, политика и ерудита. Следващият живот ще започне оттам, откъдето е свършил настоящия. Отново политика, отново проповедника, отново ерудита. Следващият живот ще е продължение на настоящия. По какъв начин ще е нещо различно? Това ще е същото колело, завъртяно отново.

Сега съм на твое разположение, кой знае? Следващият път може да не съм под ръка. Този път. по някакъв начин, опипвайки в мрака, си се блъснал в мене. Следващият път, човек не знае. Този път са ти трябвали петдесет и шест години, за да дойдеш при човек, чрез когото революцията е възможна. Кой знае? Следващият път може да си по-обременен, сигурно ще си по-обременен - миналият живот обременява и следващият живот обременява... може да ти трябват седемдесет години, за да дойдеш или за да откриеш такъв човек.

Затова казвам, че няма надежда за политика, за проповедника и ерудита и в бъдеще. Но за тебе тя е налице - защото ти не си проповедник, не си и ерудит, не си и политик. Как можеш да бъдеш? Това са неща, които се трупат отвън, но сърцевината винаги остава свободна. Не мисли за себе си от гледна точка на жабата - бъди пчела...

Третият въпрос: Каква роля трябва да играе милосърдието в живота на санясина?

Въпросът не е зададен от санясин - той е от Филип Мартин. Първото нещо, Филип Мартин, стани санясин. Не трябва да задаваш въпроси за другите: не е джентълменско. Трябва да задаваш въпроси за себе си. Стани санясин и тогава питай. Но въпросът е смислен. Затова ще му отговоря. А имам чувството, че рано или късно Филип Мартин ще стане санясин. Дори и във въпроса се чувства това.

Първо: всички религии на света са наблягали върху милосърдието - дхан - прекалено много. Причината е, че човек винаги е изпитвал вина по отношение на парите. Милосърдието е проповядвано толкова много, за да помогне на човек да се чувства по-малко виновен.

Ще се изненадаш: В стария английски език има дума. "gilt" – g-i-l-t, която означава пари. В германския има дума "Geld" – g-e-l-d - която означава пари. И думата "gold" (злато) е съвсем близо! "gilt", "geld", "gold" - по някакъв начин голяма вина се съдържа в парите.

Когато имаш пари, се чувстваш виновен... и това е съвсем естествено, защото толкова много хора нямат пари. Как можеш да избегнеш вината? Когато имаш пари, знаеш, че някой друг е станал по-беден заради тебе. Когато имаш пари, знаеш, че някъде някой гладува - а банковата ти сметка става все по-голяма и по-голяма. Някъде някое дете няма лекарството, което ще му спаси живота. Някоя жена няма да има лекарството, някой бедняк умира, защото няма какво да яде. Как можеш да избегнеш тези неща? Те са тук. Колкото повече пари трупаш, толкова повече тези неща ще се появяват в съзнанието ти; ще се чувстваш виновен.

Благотворителността трябва да те облекчи от вината ти, за да можеш да кажеш: "Правя нещо: ще открия болница, ще отворя колеж. Ще дам пари на тази благотворителна организация..." Ще се почувстваш малко по-щастлив. Светът е живял в бедност, светът е живял в недоимък, деветдесет и девет процента от хората са били бедни, водещи почти полугладно съществувание и умиращи и само един процент от хората са живели в охолство, с пари - те винаги са се чувствали виновни. За да им помогнат, религиите са разбили идеята за благотворителността. Това е за да ги освободи от чувството за вина.

И така, първото нещо, което бих искал да кажа, е: благотворителността не е добродетел; тя е средство, за да се запази нормалното ти състояние непокътнато, иначе ще полудееш. Милосърдието не е добродетел - то не е пуния. Не че си направил нещо добро, когато си милосърден. Само се разкайваш за цялото зло, което си причинил трупайки пари. За мене, милосърдието не е голямо качество - то е извинение. Ти се извиняваш. Спечелил си сто рупии, даряваш десет рупии - това е извинение. Чувстваш се малко по-добре; не се чувстваш толкова зле; твоето его се чувства малко по-защитено. Можеш да кажеш на Бога: "не само съм експлоатирал, но съм и помагал на бедните." Каква помощ обаче е това? От една страна си награбил сто рупии, а от друга страна даваш десет рупии.

Това е номерът, който е измислен от така наречените религиозни хора, за да помогнат не на бедните, а на богатите. Нека е абсолютно ясно: това е моето мнение - това е номерът, да се помогне на богатите, а не на бедните. Ако се помага и на бедните, то е само следствие от него, негов резултат, но това не е била неговата цел.

Какво казвам на моите санясини?

Не говоря за милосърдие. За мене тази дума ми изглежда грозна. Говоря за споделяне - с напълно различно качество: споделяне. Ако имаш, сподели. Не защото чрез споделянето ще помогнеш на останалите, не, а защото чрез споделянето се развиваш. Колкото повече споделяш, толкова повече се развиваш.

И колкото повече споделяш, толкова повече притежаваш - каквото и да е то. Не е въпрос само за пари. Ако имаш знание, сподели го. Ако притежаваш медитация, сподели я! Ако имаш любов, сподели я. Каквото и да притежаваш, разпространи го навсякъде; нека се разпространи като ароматът на цветето, понесен от вятъра. Няма какво да се направи специално за бедните хора. Сподели го с всеки, който срещнеш... а съществуват различни типове бедни хора.

Богатият може да е беден, защото никога не е познавал любовта. Сподели любовта с него. Бедният може да е познал любовта, но не познава добрата храна - сподели храната с него. Богатият може да притежава всичко и да не разбира нищо - сподели с него своето разбиране; и той е беден. Има хиляди видове бедност. Каквото и да притежаваш, сподели го.

Но запомни, не твърдя, че това е добродетел и Бог ще ти отреди специално място на небето, не ще се отнася към тебе по специален начин, че ще минеш през ВИП-а - не. Споделяйки, ще си по-щастлив. Скъперникът никога не е щастлив човек. Скъперникът обикновено страда от запек. Непрекъснато трупа: не може да се отпусне; каквото и да спечели, го трупа. Никога не му се радва, защото дори в радостта, трябва да го споделиш --защото радостта представлява вид споделяне.

Ако искаш наистина да се радваш на храната, трябва да извикаш приятели. Ако наистина искаш да се насладиш на храната, трябва да поканиш гости; иначе няма да можеш да й се зарадваш. Ако наистина искаш да се зарадваш на пиенето, как можеш да му се радваш сам в стаята си? Трябва да намериш приятели, други къркачи. Ще трябва да го споделиш!

Радостта винаги е споделяне. Радостта не съществува сама.

Как можеш да си щастлив сам, абсолютно сам? Помисли! как можеш да си щастлив. Абсолютно сам? Не, Радостта е отношение. Тя е съпричастие. Всъщност, дори и хората, които са отишли в планините и живеят самотен живот, те също споделят със съществуването - не са сами. Споделят със звездите и планините, с птиците и дърветата - не са сами.

Помисли само! в продължение на дванадесет години Махавира е живял сам в джунглата - но той не е бил сам. Казвам ти, не е бил сам. Птиците идвали и играели наоколо, животните идвали и сядали около него, дървета го отрупвали с цветовете си, изгрявали звездите, слънцето. Денят и нощта, лятото и зимата... цяла година... било радост! Да, бил далече от човешките същества - трябвало да бъде, защото хората му нанесли толкова много рани, така че се нуждаел да бъде далече от тях, за да може да се излекува. Искал да избяга от хората за известен период от време, за да не могат да го увредят още повече. Затова понякога санясините се усамотяват - за да излекуват раните си. Иначе хората ще продължат да забиват ножовете си в твоите рани и ще ги разраняват непрекъснато; няма да ти позволят да се излекуваш, няма да ти дадат шанс да поправиш това, което са ти причинили.

В продължение на дванадесет години живял в мълчание:

Стои, седи, заедно с камъните и дърветата, но не бил сам - бил заобиколен от цялото съществуване. Цялото съществуване се концентрирало върху него. Настъпил денят, в който бил излекуван, раните му били изцелени и сега знаел, че никой не може да го нарани. Издигнал се над това. Никое човешко същество вече не можело да го нарани. Върнал се обратно при хората, за да сподели радостта, която постигнал тук.

Джайнистките трактати съобщават единствено факта, че е напуснал света, не пишат за това, че се е върнал в света, това е само половината от историята, не е цялата история.

Буда отишъл в гората, но се върнал. Как можеш да продължиш да живееш там, когато го притежаваш? Трябва да се върнеш и да го споделиш. Да, добре е да го споделиш с дърветата, но дърветата не могат да разберат твърде много. Прекалено неми са. Добре е да се сподели с животните; красиви са -но красотата на човешкия диалог - тя не може да се намери никъде другаде. Отзивът, човешкият отзив! Те трябвало да се завърнат - в света. При хората, за да споделят своята радост, своето блаженство, своя екстаз.

"Милосърдие" не е хубава дума. Твърде обременена е. Аз говоря за споделяне. На моите санясини казвам споделяне. В думата "милосърдие" има още нещо грозно: като че ли ти си от по-високо качество, а другият е по-низш от тебе, като че другият е просяк, като че ли помагаш на другия, като че той е в нужда. Това не е хубаво. Да гледаш на другия, като че стои по-ниско от тебе - ти имаш, а той няма - не е хубаво; не е хуманно.

Споделянето определя съвсем друга перспектива. Въпросът не е в това, дали другият го има или го няма. въпросът е в това, че ти имаш твърде много - трябва да го споделиш. Когато даваш милостиня, очакваш другият да ти благодари. Когато споделяш, ти му благодариш, че ти е позволил да излееш енергията си - която в тебе е прекалено много, която ти тежи. Чувстваш се благодарен.

Споделянето е резултат от изобилието в тебе. Благотворителността е заради бедността на другите. Споделянето произтича от твоето богатство. Има качествена разлика.

Не, аз не говоря за милосърдие, а за споделяне. Споделяй! Каквото и да имаш, споделяй го... и то ще расте. Това е фундаментален закон: колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Никога не бъди скъперник в даването.

Четвъртият въпрос: По време на медитация, умът ми продължава да се движи с петстотин километра в час. Никога не се чувствам тих и когато се случи да съм свидетел, е за съвсем кратко време. Като проблясък. Губя ли си времето?

Твоят ум е извънредно бавен. Петстотин километра в час, само? Мислиш ли, че това е някаква скорост? Твърде бавен си. Умът е по-бърз от светлината. Светлината се движи с триста хиляди километра в секунда. Умът е по-бърз. Но няма за какво да се безпокоиш - това е хубавото на ума, това е много добро качество! Вместо да си отрицателно настроен към това, вместо да се бориш с него, приеми го приятелски.

Казваш: "По време на медитация умът ми се движи с петстотин километра в час" - остави го да се движи! Нека се движи по-бързо. Бъди наблюдател. Наблюдаваш скоростта на ума. Наслаждавай се на това! Наслаждавай се на играта на ума.

В санскритския за това имаме специален термин; наричаме го чидвилас - играта на съзнанието. Радвай му се! Тази игра на ума, това втурване към звездите, движението тук и там, скачането из цялото битие. какво не е наред в това? Нека бъде един красив танц. Приеми го.

Моето чувство е, че ти се опитваш да го спреш - не можеш да го направиш. Никой не може да спре ума. Умът спира, но това не е резултат от твоите усилия. Умът спира като резултат от разбирането ти.

Ти само наблюдавай и се опитай да разбереш какво става. Защо умът се втурва така. Той не връхлита без причина. Трябва да си много амбициозен. Опитай се да разбереш, защо умът се втурва така, накъде се хвърля - трябва да си амбициозен. Ако мисли за пари, опитай се да разбереш. Въпросът не е в ума. Продължаваш да мечтаеш за пари, че си спечелил от лотарията, това или онова, дори започваш да планираш как ще изхарчиш парите. Какво ще купиш и какво не. Или, умът си представя, че си станал президент, министър-председател и започваш да си представяш какво ще правиш, как ще управляваш страната или света. Наблюдавай само ума! Към какво се стреми умът. В тебе трябва да има някакъв зародиш. Не можеш да спреш ума, докато не изчезне този зародиш.

Умът само следва нареждането на най-вътрешния ти зародиш. Някой мисли за секс; в такъв случай някъде съществува потисната сексуалност. Наблюдавай накъде се хвърля ума. Погледни дълбоко в себе си, открий къде е зародишът.

Слушах една история:

Пасторът бил много разтревожен:
- Слушай - казал той на своя служител, - някой е отмъкнал колелото ми.
- Къде си пътувал с него, пасторе? - попитал той.
- Само из енорията си.
Служителят казал, че най-доброто, което пасторът може да направи, е неделната проповед да е върху десетте Божии заповеди.
- Когато стигнеш до "Не кради", ти и аз внимателно ще наблюдаваме лицата - скоро ще разберем.
Дошла неделята, пасторът започнал да говори гладко за десетте Божии заповеди, след това загубил нишката, сменил темата и приключил надве натри.
- Сър - казал служителят. - мислех, че ще...
- Знам, Джайлс, знам. Но, когато стигнах до "Не прелюбодействай", внезапно си спомних, къде съм оставил колелото си.
Виж къде си оставил колелото си. Умът се втурва на някъде заради определени причини.

Умът се нуждае от разбиране, осъзнаване. Не се опитвай да го спреш. Ако се опиташ да го спреш, на първо място, няма да успееш; на второ място, ако успееш - човек може и да успее, ако се опитва упорито в продължение на години - ако успееш, ще станеш много тъп. Никакво сатори няма да последва от това.

На първо място, не можеш да постигнеш успех; и е много хубаво, че няма да успееш. Ако успееш, ако постигнеш успех, това ще е голямо нещастие - ще станеш много тъп, ще изгубиш интелигентността си. Интелектът е резултат от тази скорост, тази скорост непрекъснато наточва меча на мисленето, логиката, интелекта. Моля те, не се опитвай да го спреш. Аз не насърчавам тъпанарите и не съм тук, за да ти помогна да станеш глупак.

В името на религията много хора са оглупявали, превръщали са се почти в идиоти - опитвайки се да спрат ума, без да разбират защо той се движи с такава скорост... защо, на първо място? Умът не може да се движи без някаква причина. Без да анализират разума, пластовете, дълбоките пластове на подсъзнанието, просто се опитват да го спрат. Могат да го спрат, но ще трябва да платят определена цена за това и цената е това, че ще загубят интелигентността си.

Обиколи Индия. Ще срещнеш хиляди санясини, махатми; Вгледай се в очите им - да, те са добри хора, прекрасни, но глупави. Ако се вгледаш в очите им, няма да откриеш в тях ум, няма да забележиш проблясването на интелекта. Не са творчески личности; не са създали нищо; Просто седят там, вегетират, не са живи хора. Не са помогнали на света по никакъв начин. Не са създали картина, поема или песен, защото дори за да напишеш поема, се нуждаеш от интелект, необходими са ти определени качества на ума.

Не ти предлагам да спреш ума; вместо това - да разбереш. С разбирането стават чудесата. Чудесата са резултат от разбирането, малко по малко, когато разбереш причините и си ги анализирал дълбоко, при този дълбок анализ на причините, причините изчезват, умът забавя своя ход. Но интелигентността не се губи, защото умът не е насилен.

Какво правиш, ако не отстраниш причините чрез разбирането? Караш кола, например, натискаш газта, а в същото време се опитваш да натискаш и спирачката. Ще развалиш колата. Освен това има голяма вероятност да направиш катастрофа. Двата педала не могат да се натискат заедно. Ако натискаш спирачката, освободи газта; не я натискай повече. Ако натискаш газта, тогава не натискай спирачката. Не прави едновременно и двете неща, защото ще развалиш колата, правиш две противоположни неща.

Амбицията ти продължава да съществува - а ти се опитваш да спреш ума? Амбицията предизвиква скоростта. Значи продължаваш да натискаш газта - а се опитваш да сложиш спирачка на ума. Ще развалиш финия механизъм на ума, а умът е твърде деликатен феномен, най-деликатния в цялата природа. Затова не ставай глупак.

Не е необходимо да го спираш.

Казваш: "Никога не съм изпитвал тишината и когато се случи да бъда свидетел, е за много кратко, като проблясък."

Бъди щастлив! Дори и това е нещо с огромна стойност. Тези проблясъци, те не са обикновени проблясъци. Не ги приемай като нещо сигурно! На хиляди хора, дори и това не се е случвало. Живеят и умират и никога не узнават, какво е това да си свидетел - дори и за един миг. Ти си щастлив, ти си щастливец.

Но не се чувстваш благодарен. Ако не се чувстваш благодарен, тези проблясъци ще изчезнат. Бъди благодарен - ще се увеличават. Благодарността кара всяко нещо да расте. Чувствай се щастлив, че си благословен - те ще се увеличават. При тази позитивност, нещата се развиват.

"Когато се случи да бъда свидетел, е за съвсем кратко време."

Нека бъде за съвсем кратко! Дори да се случи за един миг, си опитал неговия вкус. С този вкус, малко по малко, ще създадеш все повече ситуации, при които ще се случва все повече и повече.

"Не си ли губя времето?"

Не можеш да си загубиш времето, защото не притежаваш времето. Можеш да загубиш това, което притежаваш, Времето не притежаваш. Времето ще бъде загубено, независимо дали медитираш или не - времето ще бъде загубено. Времето лети. Каквото и да правиш, да правиш нещо или да не правиш нищо, времето отлита. Не можеш да спестяваш време, как можеш да го пилееш? Можеш да пилееш само това, което можеш да спестяваш.

Не можеш да притежаваш времето. Забрави за това!

Най-голямата полза, която можеш да имаш от времето е да хвърляш тези мимолетни погледи - защото накрая ще разбереш, че могат да се съхранят само тези моменти, които са били моментите на свидетелстването, а всичко останало изсвирясва. Парите, които си спечелил, се изпаряват, уважението, което си спечелил, престижът, всичко се изпарява, изсвирясва. Само тези няколко мига, в които си имал проблясъци на свидетелстване, само тези моменти се съхраняват. Само тези мигове ще бъдат с тебе, когато напуснеш този живот - само тези мигове могат да дойдат с тебе, защото те принадлежат на вечността, не принадлежат на времето.

Бъди щастлив, че се е случило. Винаги става бавно, бавно. Но капка по капка и безбрежният океан ще се напълни. Това става капка по капка. От капките възниква океанът. Приеми го с благодарност. Отпразнувай го, благодари му.

И не се опитвай да спреш ума. Нека умът продължава да се движи на скорост - ти наблюдавай.

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том
ОШО

Ошо. Истината не е нито свещена, нито безбожна

Пим — Sat, 20 Dec 2014 11:22:03 GMT

27 април 1977 г.

Тя е в началото, по средата и края, но краят и началото не са никъде другаде. Всички онези, заблудени от тълкуванията, са в два ума и така обсъждат нищото и състраданието като две неща.

Пчелите знаят, че в цветята
Медът може да открият.
Че самсара и нирвана не са две.
Как заблуденият някога ще разбере?

Когато заблудените в огледало погледнат виждат лице, а не отражение. Така и умът. Който е отхвърлил истината се осланя на това, което не е истинно.

Истината е. Тя просто е. Никога не се появява в съществуването. Никога не изчезва от него. Никога не идва, никога не си отива. Тя остава. всъщност това, което остава, наричаме истина. Тя остава. Това, което остава, остава завинаги, наричаме истина. Тя е в началото, тя е по средата, тя е в края. Всъщност, начало няма, няма среда, няма край. Тя е винаги.

Разгледано задълбочено, началото е в нея, средата е в нея, краят е в нея - тя прониква във всичко, защото само тя е. Една и съща реалност се изразява в хиляди форми.

Формите са като вълните, а същността е като океанът.

Запомни, тантра не говори за Бог. Да се говори за Бога е антропоморфизъм. Хората са създали Бог по свой образ и подобие. Да се мисли за Бога е човешката гледна точка - това създава ограничения. Бог трябва да прилича на човека, вярно - но Той трябва да прилича и на коня, трябва да прилича и на кучето, трябва да е като дърветата, трябва да е и като звездите... Трябва да е като всички. Да, човек ще бъде включен като една от формите, но не може да е абсолютната форма.

Помисли за Бога като за кон - изглежда абсурдно. Представи си Бог като куче - прилича на светотатство. Продължаваме да си представяме Бог като човек - и това не ни изглежда като светотатство? Това е човешкото его. Човек е твърде щастлив. когато мисли за Бога от своя гледна точка. В Библията се казва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие -очевидно е, че това е написано от човек. Ако конете имаха своя Библия, нямаше да напишат това. Със сигурност. Можеха дори да напишат, че Бог е създал дявола в образа на човека, понеже Бог - как може Бог да създаде човека по свой образ и подобие? Нали човекът е бил толкова жесток с конете; нищо божествено не изглежда, че има в човека - попитай конете. Вероятно дявола, вероятно е представител на велзевул, но в никакъв случай не и Бог.

Тантра отстранява този антропоморфизъм. Тантра поставя нещата в тяхната истинска пропорция. Поставя човека на мястото му. Тантра е най-великият възглед. Тя не е фокусирана в човека. Не е фокусирана в нито едно отделно отношение. Разглежда действителността такава, каквато е - в нейната непосредственост, в нейната татхата, като такава. Не говори за Бог. Вместо за Бога, тантра говори за истината.

Истината не е персонална, тя е неперсонална. Истината може да притежава качествата на всичко; за нея не съществуват ограничения. В Библията се казва: в началото Бог създаде света. Тантра казва: как може да съществува някакво начало? А как може да съществува край? А когато няма начало и край, как може да има среда? Всичко е вечно: това не е време. Тантра е възглед, който се издига над времето. Във времето съществува начало, има среда, съществува и край, но във вечността няма начало, няма среда, няма край. Тя просто е.

Истината не е времево явление. Всъщност, времето съществува във вечността като вълна, пространството съществува в истината като вълна. Не е обратното. Истината не съществува в пространството, не съществува във времето. Времето и пространството съществуват в истината; те са форми на истината, както конят е форма, човекът е форма, така и пространството е форма, една голяма вълна, така и времето е форма.

Истината е извън времето. Истината е извън пространството. Истината е трансцедентална.

Истината съществува сама по себе си. Всичко останало съществува с помощта на истината. Истината е самоопределяща се; нищо друго не се самоопределя. Истината е основата на битието, върховният субстрат на съществуването.

Тантра не създава ритуали, не създава култове, не създава храмове, не създава духовенство - те не са необходими. Човек може да се изправи лице в лице с истината в директно отношение; не е необходим медитатор, не е необходим свещеник. Проповедниците непрекъснато говорят за истината и Бога. за небето и хиляди други неща, без да разбират нищо от това, за което говорят. Думи, само думи. Нямат лични преживявания. Думите им са кухи.

Четох за един свещеник, който не се чувствал добре известно време:

Отишъл при своя лекар, който му направил пълно изследване.
- Да-а - казал той. - Ще бъда напълно откровен с тебе:
страхувам се, че белите ти дробове не са наред. Трябва да прекараш няколко месеца в Швейцария.
- О, драги - отговорил свещеника. - Страхувам се, че не мога да го направя. Невъзможно е - финансовото ми състояние не ми го позволява. Аз съм беден човек, знаеш.
- Добре, както решиш - казал лекарят. - Или Швейцария, или небето.
Свещеникът се замислил, а след това казал:
- Ами добре тогава - в такъв случай Швейцария.

Кой иска да отиде на небето? Дори и свещеникът не иска, макар че не престава да говори за него. Това е номер, за да се оцвети смъртта в по-красиви цветове, но през цялото време си наясно, че това си е смърт. Как можеш да излъжеш себе си?

Гюрджиев обичал да казва, че ако искаш да се отървеш от религията, трябва да живееш близо до някой свещеник и ще се отървеш от нея. Вероятно обикновените хора се лъжат, но как може свещеникът да бъде заблуден? Самият той създава тази заблуда. Говорят едно; знаят съвсем друго. Приказват едно, правят друго.

Четох за един равин:

Един евреин, млад човек, отишъл при своя равин:
- Равин, мога ли да поискам съвета ти по един много важен въпрос?
- Разбира се - получил той отговор.
- Ами, виж за какво става дума: обичам две момичета... това е. Едната е много красива, но няма никакви пари. Другата е по-скоро мила, но е много грозна. Въпреки че има купища пари. Какво би направил ти при тези обстоятелства? Ако беше на мое място, как би постъпил?
- Ами - казал равинът. - Сигурен съм, че в сърцето си обичаш красивото момиче, така че бих се оженил за нея.
- Добре - казал момъкът. - Благодаря ти, равин. Точно така ще направя.
Разделяйки се. равинът казал:
- О, между другото, чудех се, не можеш ли да ми дадеш адреса на другото момиче.

Свещеникът, равинът, човекът, са напълно наясно, че това, за което говорят, са пълни безсмислици. То е предназначено за останалите - то е за тях.

Тантра не създава духовенство. Когато няма духовенство, религията е чиста. Доведи свещеника и той ще отрови всичко. Доведи свещеника и задължително всичко ще бъде отровено, защото той прави свое собствено вложение от това.

Един човек влязъл в кръчмата и докато си пиел, видял един, дето се бил напил, да излиза навън едва влачейки се, залитайки. След това, пияният, дето си отивал, започнал да прави жестове, като че ли кара кола, имитирайки шума на двигателя и свиренето на клаксона.

Новодошлият се изненадал. Попитал собственика на кръчмата:
- Защо не кажеш на бедния човек какво прави? Кръчмарят отговорил:
- Той винаги прави така. Когато се напие, винаги прави така. Ще продължи да го прави цяла нощ, ще обикаля града и ще си мисли, че кара голяма кола.
Новият казал:
- Но защо не му обясниш? Той му отговорил:
- Защо да му обяснявам? Дава ми по една лира на седмица, за да му лъскам колата.

Когато си вложил нещо в нечия илюзия, не можеш да разрушиш тази илюзия. Ще искаш илюзията да се запази. Появи ли се веднъж свещеникът, той има свои интереси в твоите илюзии: илюзиите за Бога, илюзиите за душата, илюзиите за небето, илюзиите за ада - направил е голям залог. Зависи от твоите илюзии, живее върху твоите илюзии - използва твоите илюзии.

Тантра е отсъствието на илюзии. Не е създала духовенство. Тантра твърди, че между тебе и истината не трябва да има никой. Нека сърцето ти е открито за истината и истината е достатъчна. Не е необходим някой, който да я тълкува. Ти си достатъчен, за да разбереш какво представлява тя. Всъщност, колкото по-пълен си с различни интерпретации, толкова по-малка е възможността да разбереш какво представлява тя.

Истината е в началото. Истината е по средата, истината е в края. Всъщност, не съществува среда, няма начало, няма край - всичко е едно. Истината не е нещо преходно, тя остава.

Това е първата сутра. Сараха казва на царя:

Тя е в началото, по средата и края, но краят и началото не са никъде другаде.

Началото и краят не се намират никъде другаде. Сега е времето на истината и тук е пространството на истината. Този именно момент, истината се съсредоточава тук... сега. Точно този момент е началото, е средата, е краят. Не е необходимо да се връщаш в миналото, за да разбереш къде започва съществуването. То започва точно в този момент. Не е нужно да се насочваш в бъдещето, за да разбереш къде ще свърши съществуването. То свършва точно в този момент! Всеки момент е начало, среда и край - защото във всеки момент съществуването е ново, във всеки момент умира и се ражда отново. Във всеки момент всяко нещо приема състоянието на непроявление и се връща обратно в състоянието на проявление.

В съвременната физика се носят слухове, че тантра вероятно е права, че в края на краищата нейният възглед е истинен. Може би във всеки момент всичко изчезва и отново се връща, отново се появява; изчезва и се появява отново. Интервалът обаче е толкова малък, че не можем да го забележим. Според тантра затова остава свежо, съществуването остава винаги ново.

С изключение за човека, за всички останали всичко е ново. Защото единствено човекът носи лодката на гърба си, багажът на паметта. Затова човек е омърсен, нечист, обременен, натоварен - иначе съществуването щеше да е ново и свежо. То не носи никакво минало и не си представя никакво бъдеще. Просто е тук! Тотално тук! Когато носиш миналото, голяма част от тебе е заета с миналото - с миналото, което не съществува. А когато си представяш бъдещето, голяма част от тебе се заема с бъдещето, което не съществува, все още не. Затова животът ти не притежава интензивност.
Според тантра, за да се познае истината, е необходимо само едно нещо: интензивност - тотална интензивност. Как да се създаде тази тотална интензивност? Отстрани миналото, отстрани и бъдещето и тогава цялата ти енергия ще се концентрира върху краткото настояще, при тази концентрация ти си огън, жив огън. Ти си същият огън, който Мойсей е видял на планината. Бог е застанал в огъня, а огънят не Го изгаря. Огънят не е изгорил дори и зеления храст; храстът е жив, свеж и млад.

Целият живот е огън. За да го разбереш, ти е необходима интензивност, в противен случай човек живее равнодушно. Според тантра има само една божия заповед: недей да живееш равнодушно. Това не е начин на живот - това е бавно самоубийство. Когато се храниш, присъствай интензивно. Аскетите твърде усилено са порицавали тантриките; твърдят, че те са хора, които само пият, ядат и се веселят. В известен смисъл са прави. Но в друго отношение не са прави - защото има голяма разлика между обикновения бохем и един тантрика.

Тантриката казва: Това е начинът да се познае истината - но докато се храниш, нека остане само храненето и нищо друго, нека миналото изчезне, както и бъдещето; нека цялата ти енергия се излее върху храната. Нека има любов и благодарност към храната. Дъвчи всяка хапка с огромна енергия и ще имаш не само вкус за храната, но и вкус за съществуването - защото храната е част от съществуването! Тя носи живот. Носи жизненост, носи прана. Тя е твоят кредит. Помага ти да останеш жив. Не е просто храна. Храната може би е съдът - в нея се съдържа животът. Ако вкусиш само храната, а не опиташ съществуването в нея, живееш равнодушен живот; в такъв случай не знаеш как живее тактриката. Когато пиеш вода, превърни се в жаждата! Нека се появи една интензивност, така че всяка капка хладна вода да ти доставя огромна радост. Чрез изживяването на капките хладна вода, които влизат в гърлото и удовлетворявайки те дълбоко, опитваш Бога, опитваш реалността.

Тантра не е обикновено отдаване: тя е необикновено отдаване. Не е обикновено отдаване, защото се отдава на Самия Бог. Но тантра казва, че чрез малките неща можеш да опиташ. В живота не съществуват големи неща; всичко е малко. Малките неща стават големи и велики, ако влезеш в тях съвършено, тотално, напълно.

Когато правиш любов, превърни се в любовта. Забрави за всичко! Нека в този момент не съществува нищо друго. Нека цялото съществуване се съсредоточи в правенето на любов. Нека тази любов е необуздана, невинна - невинна в смисъл, че умът е отстранен и не я разваля. Недей да мислиш за нея! Не си я представяй! Защото мисленето и представата те правят малък, стесняват те твърде много. Нека мисленето изчезне. Нека действието да бъде тотално! Потопи се в действието - изгуби се. Бъди погълнат. Изчезни... и тогава, чрез любовта, ще разбереш какво представлява Бог.

Тантра твърди, че може да се познае чрез пиенето, може да се познае чрез яденето, може да се познае чрез любовта. Може да се познае от всяко място, от всеки ъгъл, от всяка перспектива - защото всички ъгли са Негови. Всичко е истината.

Недей да си мислиш, че си нещастен, защото не си в началото, когато Бог е създал света - Той го създава точно сега. Щастлив си да бъдеш тук. Можеш да Го видиш да създава този момент. Недей да си мислиш, че си изпуснал, когато светът изчезва с трясък - той изчезва точно сега. Във всеки момент се създава, във всеки момент изчезва, във всеки момент се ражда, във всеки миг умира. Така че тантра казва това да се превърне и в твой живот - всеки момент умирайки за миналото; във всеки момент раждайки се отново. Недей да носиш товар на плещите си. Остани празен. ...но краят и началото не са никъде другаде. Те са в този момент.

Всички онези, заблудени от тълкуванията, са в два ума и така обсъждат нищото и състраданието като две неща.

Има два начина да се опише това преживяване на истината, екзистенциалното преживяване на това, което е, преживяването на непосредствеността. Има два начина да се опише, понеже притежаваме два типа думи: положителни и отрицателни. Ударението на Сараха е върху отрицателните, защото това е било ударението на Буда.

Буда твърде много обичал отрицателното - поради определена причина. Когато описваш съществуването с положителни термини, положителните термини внасят определени граници. Всички положителни термини притежават граници. Отрицателните термини нямат граници; отрицателното е неограничено. Например, ако наречеш съществуването "всичко, Бог, Абсолют", тогава поставяш известна граница. В момента, в който го наречеш "Абсолют", възниква определена представа, че нещата са приключени; няма по-нататъшен процес на развитие. Наричаш го "Брама" и с това, като че ли е постигнато съвършенството; няма къде повече да се върви. Когато го наричаш Бог, даваш някакво определение... а съществуването е толкова огромно, то не може да бъде дефинирано; толкова е необятно, че всички положителни термини са ограничени.

Затова Буда е избрал отрицателното. Той го нарича шуниям - нищото, нула. Чуй само думата: нищото. Опитай я, обърни я на всички страни: В нея не можеш да откриеш някакви граници - нищото. Тя е неограничена. Бог? Незабавно се появява граница. В момента, в който кажеш "Бог", съществуването става малко по-малко. В момента, в който кажеш "нищо". всички граници изчезват.

Заради тази причина, ударението на будизма е върху отрицателното, но запомни: под "нищо" Буда няма предвид просто нищо. Когато Буда казва "нищо", той има предвид "никакви неща". "Никакво нещо" може да послужи за дефиниция на съществуването, защото всички неща са в него и то е по-голямо от всички неща. То е нещо повече от всички неща, събрани заедно. Точно това трябва да разбереш - една от тезите на тантра.

Разглеждаш роза. Можеш да отидеш при някой химик. Той ще й направи анализ и ще ти каже нейния състав - вещества, елементи, цветове - може да й направи дисекция. Но ако го по-питаш: "къде е нейната красота?", ще повдигне рамене. Ще ти каже: "Не мога да открия някаква си красота в нея. Това е всичко, което мога да открия - цветовете, материята, химическите елементи. Това е всичко. При това не съм пропуснал нищо. Можеш да измериш теглото - то ще е абсолютно същото като на розата. Така че не съм пропуснал нищо. В такъв случай ще се объркаш. В такъв случай красотата трябва да е твоя проекция.

Тантра твърди, че красотата съществува, но тя е нещо повече от всичките части, взети заедно. Цялото е нещо повече от сбора на неговите елементи. Това е една от тезите на тантра с твърде голямо значение. Красотата е нещо повече от това, от което се състои.

Или, някое малко телце, бликащо от радост, бърборещо, щастливо, в него е живота - направи дисекция на малкото бебе; постави бебето на хирургическата маса. Какво ще откриеш като резултат от дисекцията? Няма да я има бликащата радост, няма да го има смехът, няма да го има невинния смях. Няма да откриеш никаква невинност. Няма да откриеш никакъв живот. В момента, в който разрежеш бебето, бебето е заминало, животът е изчезнал. Хирургът обаче ще настоява, че нищо не е пропуснал. Можеш да премериш; теглото на отделните части е същото като на бебето - нищо не е изпуснато; това е същото бебе. Но можеш ли да убедиш майката, че това е същото бебе? Убедил ли си я, че това е същото бебе? А ако бебето е на самия хирург, ще бъде ли той убеден, че това е същото бебе - тези мъртви крайници върху масата?

Нещо е изчезнало. Може би това "нещо" не може да се измери. Може би това "нещо" е неизмеримо; може би това нещо не е физическо, може би това нещо не е материално, но нещо е пропуснато. Бебето никога повече няма да танцува, никога вече няма да се смее, няма да се храни, няма да пие вода, няма да заспива, няма да се разплаква, няма да обича и няма да се ядосва - нещо е пропуснато.

Тантра твърди, че общото не е цялото. Общата сума от отделните части, не е цялото - цялото е повече от сбора на всички части. И в това нещо повече е изживяването на живота.

Нищото означава никакви неща. Събрани накуп всички неща не правят съществуването - съществуването е нещо повече. То винаги е нещо повече от своите части; в това е неговата красота. В това е неговия живот. Затова то е толкова прекрасно. Затова е празник.

И така двете - положителните и отрицателните думи - трябва да се запомнят. Тантра ще използва отрицателните думи, по-специално будистката тантра. Индуистката тантра използва положителните термини; това е една от разликите между будистката и индуистката тантра. Буда винаги използва отрицанието, за да опише Абсолюта, защото според него, когато започнеш да даваш определения, тези определения се превръщат в ограничителен фактор.

Затова запомни, че нищото не означава празнотата - то означава пълнотата, обаче неопределената пълнота. Тази неопределеност е описана чрез думата "нищо".

Всички онези, заблудени от тълкуванията са в два ума...

Сараха казва: Тези, които са прекалено аналитични, интерпретират, непрекъснато разсъждават с категориите на ума. Винаги са разделени. Те са раздвоени. За тях винаги съществува проблем. Проблемът не е в съществуването; проблемът възниква от разделения им ум. Собственият им ум не е едно цяло.

Можеш да попиташ и учения; той ще потвърди, че умът е разделен на дбе части: лява и дясна и двете функционират по различен начин - и не само различно: двете функционират по диаметрално противоположен начин. Лявата половина на ума е аналитична, а дясната половина е интуитивна. Лявата част на ума е математическа, логична. силогистична. Дясната част на ума е поетична, артистична, естетична, мистична - Живеят в различни категории и между тях има един съвсем малък мост, съвсем малка връзка.

Понякога при някой нещастен случай тази връзка се разрушава и човекът се раздвоява. По време на втората световна война е имало много случаи на разрушаване на тази връзка и човек се раздвоява; след това вече не е един човек. Сутрин ще каже нещо, а вечерта напълно ще е забравил за него и ще говори нещо друго. Сутринта работи едното полукълбо, вечерта работи другото полукълбо.
Съвременната наука трябва да се заеме сериозно с това. Йога го е изследвала твърде задълбочено. Йога твърди: когато се променя дишането... в течение на четиридесет минути дишаш през едната ноздра, а след това в течение на четиридесет минути дишаш през другата ноздра. И до днес съвременната наука не се е замисляла, защо се сменя дишането и какво е приложението на това. Но йога го е изследвала задълбочено.

Когато работи лявата ноздра, ще функционира дясното полукълбо; когато работи дясната ноздра, ще функционира лявото полукълбо. Това е един вид вътрешна организация, така че едната половина да работи в продължение на четиридесет минути и след това да почива. По някакъв начин човек го чувства, без да знае какво точно е това, че след всеки четиридесет минути, трябва да се смени работата - затова в училищата, колежите, университетите, правят почивка след четиридесет минути. Едната част на мозъка се уморява. Четиридесет минути са най-големият срок, след това е необходима почивка. Затова, ако си учил математика, добре ще е след четиридесет минути да изучаваш поезия; след това отново можеш да се заемеш с математиката.

Това станало съвсем ясно по време на втората световна война - че мостът е съвсем тесен, много чуплив, и може да бъде разрушен при всеки инцидент. И веднъж разрушен, човек живее живота на двама души, след това вече не е един човек; в продължение на четиридесет минути е един човек, в продължение на четиридесет минути е друг човек. Ако вземе пари назаем от тебе, след четиридесет минути ще го отрече; ще ти каже: "Никога не съм вземал от тебе." При това не лъже, запомни - той не лъже. Умът, който ги е взел, вече не работи, затова той не си спомня за това. Другият ум никога не е вземал назаем; другият ум просто ще го отрече: "Да не си полудял? Никога не съм вземал нищо назаем от тебе."

Това се случва дори и с онези, чиито мост не е разрушен. Наблюдавай собствения си живот и ще откриеш ритъма - постоянен ритъм. Само преди миг обичаше толкова много жена си, нещо изщраква и вече не я обичаш. Тревожиш се - защото си свързан, имаш памет, споменът за времето преди малко. Беше така влюбен и направо се носеше, а какво стана? В един миг избликването изчезна; ти си замръзнал. Може би държиш ръката на жена си, а умът се смени и се включи другият ум, ръката е в твоята ръка, но енергията вече не тече. Сега искаш да пуснеш ръката и да избягаш от тази жена. Всъщност започваш да мислиш: "какво правиш тук? Защо си губиш времето с тази жена? Какво толкова има в нея?" А освен това се чувстваш и много притеснен, защото само преди миг обещаваше: "винаги ще те обичам." Тревожиш се, защото си мислиш, че това не е така. "Само преди миг обещах, а вече наруших обещанието си."

Ядосан си и искаш да убиеш някого - а само след няколко мига ядът ти отминава, вече не си нервиран. Дори започваш да изпитваш състрадание към другия човек. Чувстваш се щастлив:

"Много добре, че не го убих."

Наблюдавай ума и непрекъснато ще откриваш това превключване; скоростите непрекъснато се сменят.

Тантра твърди, че съществува състояние на единство, когато мостът вече не е тясна връзка, а двете части на ума са станали едно. Това едно е истинската среща на мъжа и жената, защото едната част на ума, дясната, е женска; лявата част е мъжка. Когато правиш любов с мъж или жена, когато настъпи оргазмът, двете части на ума се приближават една до друга; точно затова настъпва оргазмът. Жената няма отношение.

Външното няма отношение. То е вътре в тебе. Наблюдавай...

Тантриките са наблюдавали феномена на любовта много задълбочено, защото са считали, и са прави, че най-великият феномен на тази земя е любовта. А най-великото преживяване на човека е оргазмът. Ако съществува някаква истина, тази истина трябва да е най-близо в момента на оргазма, отколкото когато и да е другаде. Това е простата логика. Човек не трябва да е прекалено логичен към нея: тя е нещо очевидно - че това е най-голямата радост на човека и затова тази радост по някакъв начин трябва да отвори вратата към безкрайното - може би съвсем слабо, съвсем бавно, може само част от нея, но чрез нея влиза нещо от безкрайното. За един момент мъжът и жената се изгубват, не са в своето его; техните обвивки изчезват.

Какво точно става? Можеш да попиташ и физиолозите. Тантра е открила много неща. Някои от тях: първо, когато правиш любов с жена и се чувстваш възбуден и щастлив, жената няма отношение към това - всичко става вътре в тебе. Това няма връзка с оргазма на жената; изобщо не са свързани.

Когато жената получи своя оргазъм, получава своя оргазъм - няма връзка с тебе. Може би действаш просто като спусъков механизъм, но оргазмът на жената си е неин личен оргазъм и твоят оргазъм си е твой личен оргазъм. Двамата сте заедно, но твоят оргазъм си е твой; когато ти имаш оргазъм, жената не може да сподели твоята радост, не. Той е съвършено твой. Нещо лично. Тя може да забележи, че нещо става - по лицето ти, по тялото - но това е само наблюдение отвън. Не може да вземе участие в него. Когато жената получи оргазъм, ти си само зрител; не си участник в него.

Дори двамата да получите заедно оргазъм, радостта ти от оргазма няма да е по-голяма или по-малка; няма да се повлияе от оргазма на жената, нито пък оргазмът на жената ще се повлияе от тебе. Ти си абсолютно отделен, напълно в себе си - първото нещо. Това означава, че оргазмът по своята дълбока същност е мастурбация. Жената е само помощно средство, предлог - но не е необходимост.

Второто нещо, което тантриките са наблюдавали е: когато настъпи оргазмът, той няма нищо общо със сексуалния център – нищо, защото ако е прекъсната връзката на сексуалния център с мозъка, ще получиш оргазъм, но няма да изживееш радостта. По своята дълбока същност той не се осъществява в сексуалния център: Възниква в мозъка. Нещо от сексуалния център е дръпнало спусъка в мозъка, той се осъществява в мозъка. Съвременните научни изследвания са напълно съгласни с това.

Може би си чувал името на един от най-забележителните психолози, Делгадо. Той изобретил съвсем малки инструменти:

Поставя електроди в мозъка и те могат да се управляват от разстояние. Можеш да носиш в себе си малка кутийка с бутони за дистанционно управление. Можеш да я носиш в джоба си и всеки път, когато искаш да имаш оргазъм, просто натискаш бутона. Няма никаква връзка със сексуалния център; този бутон просто задейства нещо в главата - вътре в главата задейства тези центрове, които се задействат от сексуалната енергия, когато тя се освобождава. Ще се задействат директно и ще получиш силен оргазъм. Или, да натиснеш друг бутон и моментално да изпаднеш в ярост. Или да натиснеш друг бутон и да изпаднеш в дълбока депресия. На кутията може да имаш всички бутони и да сменяш настроението си както пожелаеш.

Когато Делгадо експериментирал със своите животни за първи път, в частност с мишки, бил много изненадан. Закрепил електродът на най-изявената мишка, която била много добре обучена; с нея правил опити дълго време и това била една твърде интелигентна мишка. Закрепил електрода на главата й, дал кутията на мишката и я обучил да натиска бутоните. Когато се научила, че натискането на бутона предизвиква сексуален оргазъм, тя направо полудяла. За един ден, шест хиляди пъти...

Умряла! Защото не отивала никъде. Не искала да се храни, не искала да спи... забравила всичко останало. Натискала като луда бутона отново и отново.

Това съвременно изследване на човешкия мозък твърди точно същото, което е твърдяла тантра. Първо, оргазмът няма връзка с външния човек - жена ти, мъжа ти. Второ, той няма връзка със сексуалния ти център. Жената задейства сексуалната ти енергия, сексуалната енергия задейства мозъчната енергия; задействан е мозъчният център - оргазмът се осъществява именно в главата, в мозъка.

Затова порнографията е така привлекателна, защото порнографията може да стимулира директно мозъка. Красивата жена или грозната жена нямат връзка с твоя оргазъм. Грозната жена може да ти осигури толкова силен оргазъм, както и коя и да е красива жена, но защо тогава не харесваш грозните жени? Не е привлекателна за главата, това е всичко. В противен случай, доколкото става дума за оргазъм, и двете са способни. Най-грозната жена или най-красивата, Клеопатра, е без значение - но главата ти, мозъкът, повече се интересува от формата, от красотата.

Тантра твърди, че след като разберем целия механизъм на оргазма. може да се появи едно дълбоко разбиране. Още една стъпка:

Съвременната наука е съгласна с този момент, че оргазмът става в мозъка. Женският оргазъм става в дясната страна на мозъка; относно това съвременната наука все още нищо не може да каже - тантра обаче може. Оргазмът на жената се осъществява в дясното полукълбо; защото той е центърът на жената. А мъжкият оргазъм възниква в лявото полукълбо - това е мъжкият мозък. Тантра продължава още по-нататък и твърди, че когато тези две части се приближат една до друга, се появява голяма радост, възниква тоталният оргазъм.

А двете полукълба могат много лесно да се приближат едно до друго - колкото по-малко аналитичен си, толкова по-близо са те. Затова интерпретиращият ум никога не е щастлив ум. Неинтерпретиращият ум е по-щастлив. Примитивните хора са по-радостни от така наречените цивилизовани, образовани, културни. Животните са по-щастливи от хората, птиците са по-щастливи; те не притежават аналитичен ум. Аналитичният ум прави пропастта по-голяма.

Колкото по-логично мислиш, толкова по-голяма е пропастта между двата ума. Колкото по-малко разсъждаваш логично, толкова повече те се приближават. Колкото по-поетичен, по-естетичен е подходът ти, толкова повече ще се приближават и толкова по-голяма е вероятността за радост, наслада, празник.

И последния момент, за който си мисля, че на науката ще й трябват векове, за да достигне до него. Последният момент е, че радостта не възниква точно в мозъка - възниква в свидетеля, който е застанал зад двете части на мозъка. Ако свидетелят е твърде прикрепен към мъжкия мозък, радостта няма да е така голяма. Или, ако е прикрепен в голяма степен към женския мозък, радостта ще е малко повече, но няма да е така голяма.

Не го ли забелязваш - жените са по-щастливи същества от мъжете. ватова изглеждат по-красиви, по-невинни, по-млади. Живеят по-дълго, живеят по-спокойно, по-удовлетворено. Не се тревожат толкова много; не се самоубиват толкова често, не полудяват толкова много - съотношението е двойно. Мъжът го прави два пъти по-често - самоубийствата са два пъти повече, лудостта е два пъти по-голяма. И всички войни, ако вземеш и тях предвид в самоубийството и убийството, в такъв случай мъжът не прави нищо друго. През всички изминали векове той просто се е готвил за война, да убива хората.

Женският ум е по-радостен, защото е по-поетичен, по-естетичен, по-интуитивен. Ако обаче не се привържеш към нито една от двете части и останеш просто свидетел, тогава твоята радост е съвършена, върховна. Тази радост сме нарекли "ананд" - блаженство. За да го познае, свидетелят трябва да бъде един, абсолютно един; след това мъжът и жената в тебе изчезват напълно, тогава се загубват в едното. Тогава оргазмът е твое непрекъснато съществуване. И в това състояние сексът автоматично изчезва - защото от него няма нужда. Когато човек има оргазъм непрекъснато двадесет и четири часа в денонощието, каква е необходимостта?

Когато си свидетел, си в непрекъснат оргазъм. Тогава оргазмът не е нещо временно - тогава той се превръща в твоя природа. Точно това представлява екстазът.

Всички онези, заблудени от тълкуванията са в два ума и така обсъждат нищото и състраданието като две неща.

Сараха казва, че съществуването е нищо, но не се тревожи - под "нищо" нямаме предвид, че то е празно от всичко. Всъщност, имаме предвид, че е пълно - толкова е пълно, че го наричаме нищо. Ако го наречем нещо, това ще постави разграничителна линия, а то е неограничено - затова го наричаме нищо. Ала будистите непрекъснато са били питани: ако то е нищо, тогава откъде възниква състраданието? Защо тогава Буда говори за състрадание?

Сараха казва: Нищото и състраданието са двата аспекта на една и съща енергия. Нищото, в съществуването, означава:

Трябва да не съм егоистичен. Егото означава: аз съм нещо. Ако съществуването е нищо, а аз участвам в него, ако трябва да стана част от него, трябва да отстраня егото. Егото ме прави някой, дава ми определение, ограничава ме, когато съществуването е без никакъв аз, то е нищо - анатта - тогава и аз трябва да съм нищо; само тогава тези две нища могат да се срещнат и да изчезнат едно в друго. Трябва да стана не-его и това не-его е състраданието.

Егото носи страстта: не-егото носи състраданието. С егото съществува насилието: с не-егото съществува любовта. С егото се движи агресията, гнева, жестокостта: с не-егото се появява добротата, споделянето, обичта.

И така, Сараха твърди, че състраданието не може да се формира. Ако можеш да живееш в нищото, състраданието ще извира от тебе от само себе си.

Слушах една история:
Един човек отишъл при своя банков агент, за да иска заем. След като изслушал всички подробности. банковият чиновник казал:
- По право, би трябвало да откажа заема, но ще ти дам един спортен шанс. Едно от моите очи е стъклено: ако успееш да познаеш кое е то, ще ти гарантирам заема.
Клиентът се загледал внимателно в очите му и след това казал:
- Дясното, господине.
- Правилно - казал банковият служител - не можел да по-вярва, че е познал. Казал:
- Как позна?
- Ами - отговорил клиентът, - изглеждаше ми по-състрадателно и си помислих, че трябва да е стъкленото.

Егото, пресметливият, хитър ум, никога не е страдателен. Не може да бъде. Самото съществуване на егото поражда насилието. Ако си, си агресивен. Не можеш да си неагресивен. Ако не искаш да си агресивен, трябва да отстраниш своя аз, трябва да се превърнеш в нищо. От нищото се ражда ненасилието. Това не е въпрос на упражняването му; става въпрос да станеш никой, тогава то се лее. Блокът на "аз-а" препречва потока на твоята енергия; иначе състраданието не е трудно.

Сараха казва: състраданието и нищото не са две различни неща. Бъди нищо и ще се появи състраданието. Или достигни до състраданието и ще откриеш, че си се превърнал в нищото, в никой.

Характеристиката на съществуването като нищо е голяма крачка по пътя на изчезването на егото. И това е един от най-значителните приноси на Буда към човечеството. Другите религии продължават да формират егото по един по-фин начин. Праведният човек започва да чувства: "Аз съм праведен"; моралистът си мисли: "Аз съм по-морален от останалите." Този, който се занимава с религия, счита себе си за по-религиозен от останалите, но всичко това са характеристики на егото и в края на краищата няма да ти помогнат. Буда твърди, че въпросът не е във формирането - необходими са разбиране, осъзнаване, за да се появи този никой в тебе!

Поглеждал ли си някога вътре в себе си? Влизал ли си някога вътре в себе си, за да разгледаш? Има ли там някой? Няма да откриеш никой. Ще намериш тишина. Няма да се срещнеш с никой.

Сократ казва: Познай себе си! А Буда казва: Ако познаеш, няма да откриеш никакъв "вътрешен аз"; вътре няма никой, единствено абсолютно безмълвие. Няма да се блъснеш в някаква стена и няма да се срещнеш с никого. Там е празно. То е толкова празно, колкото съществуването. И всичко се поражда от тази празнота; всичко се лее от това нищо.

Пчелите знаят, че в цветята медът може да открият. Че самсара и нирвана не са две
как заблуденият ще разбере?

Забелязал ли си го? Покрай малкото красиво езерце има много цветя. В основата на стеблата може да си стоят жабите, но те не знаят, че цветовете имат мед в себе си.

Пчелите знаят, че в цветята медът може да открият.

Водните птици, лебедите, рибите и жабите не знаят - дори когато живеят в непосредствена близост до растенията. За да разбереш, че в цветята има мед, трябва да се превърнеш в пчела. Сараха казва, че тантриката е като пчелата, а аскетът е като жабата. Живее до самото цвете, а изобщо не разбира. Не само че не го осъзнава, но го и отрича. Той мисли, че пчелите си угаждат, че пчелите са глупаци, че унищожават себе си.

Сараха казва, че аскетите са като жабите, а тантриките са като пчелите. Във феномена на секса се крие върховното. В енергията на секса е ключът, който може да отвори вратата на съществуването. Ала жабите няма да го разберат. Тантра твърди, че този факт е абсолютно очевиден - че от сексуалната енергия се поражда животът - това означава, че сексът трябва да е сърцевината на живота. Животът се ражда с помощта на сексуалната енергия. Детето се ражда чрез сексуалната енергия, появява се ново същество, в съществуването идва нов гост - чрез сексуалната енергия! Сексуалната енергия е най-съзидателната енергия. Вероятно, ако се вгледаме внимателно в нея, можем да открием още по-големи, значителни, по-висши съзидателни способности.

Тантра твърди, че сексът е най-ниското стъпало на сексуалната енергия, на либидото. Ако навлезеш в нея с повече съзнание и търсиш дълбоко в нея, ще откриеш най-висшата и възможност, самадхи, скрито в нея.

Сексът е като самадхи, заровено в калта; той е като диамант, който е паднал в калта. Изчистваш диаманта; калта не може да го унищожи. Калта е само на повърхността; просто почистваш диаманта и той отново блести с всички цветове на дъгата и в цялото си великолепие.

В секса е скрит диамант. В любовта е скрит Бог. Когато Исус казва, че Бог е любов, може да е взел тази идея някъде от тантра, защото еврейският Бог изобщо не е любов. Тя не може да дойде от еврейската традиция. Еврейският Бог е твърде гневен Бог.

Еврейският Бог казва: "Аз съм много ревнив, аз съм много гневен. Ако си против мене, ще си отмъстя." Еврейският Бог е голям диктатор. Любовта не подхожда на еврейската традиция. Откъде Исус е взел идеята, че Бог е любов? Съществуват всички вероятности да я е заимствал от някоя тантрична школа в Индия, да идва от тантриките.

Сараха е съществувал триста години преди Исус. Кой знае? Може би Сараха и неговата идея са поели на път. Има сериозни причини да се мисли така. Съществува голяма вероятност Исус да е бил в Индия, съществува голяма вероятност вестителите да са тръгнали от Индия към Израел

Едно нещо обаче е сигурно, че тантра разглежда Бог като енергия на любовта. Християните обаче пропускат. Макар че Исус е казал, че Бог е любов, те пропускат. Тълкуват го в смисъл, че Бог обича - не разбират посланието. Исус не казва, че Бог обича: Исус твърди, че Бог е любов - Бог е равнозначно на любов. Това е формулата: любов е равно на Бог. Ако се потопиш дълбоко в любовта, ще откриеш Бога и няма друг начин да откриеш Бога.

Пчелите знаят, че в цветята медът може да открият. Че самсара и нирвана не са две.

Как заблуденият ще разбере?

Кои са тези заблудени хора? Жабите, аскетите, така наречените махатми, които продължават да се отричат от света, защото твърдят, че Бог е против света. Та това е глупаво! Ако Бог е против света, тогава защо продължава да го създава? Може просто да спре да го прави във всеки момент, ако е против света. Ако е съгласен с твоите махатми, тогава Той отдавна да го е направил. Но продължава да го създава. Не изглежда да е против него - като че ли е абсолютно за него.

Тантра твърди, че Бог не е против света: самсара и нирвана не са две неща - те са едно. Аскетът се бори с половата енергия и заради тази борба започва да се отдалечава от Бога, да се отдалечава от живота, да се отдалечава от животворния източник на живота. А след това се появяват извращенията - няма как да не се появят. Колкото повече се бориш с нещо, толкова по-извратен ставаш. Започваш да измисляш различни номера. Да търсиш задни вратички, за да влезеш отново в него.

Затова аскетът, на повърхността, се бори със секса, сражава се с живота, а дълбоко в себе си започва да си фантазира за него. Колкото повече потиска, толкова повече бива завладян от нея. Аскетът е човек, преследван от идея фикс: тантриката е много естествен човек - той няма мании. Иронията обаче е в това, че аскетът мисли, че тантриката е обладан от маниите;

Аскетът счита, че тантриката говори за секс: "защо непрекъснато говорят да секс?", а истинската мания е в аскета. Той не говори за него, или, ако разговаря за него, то е само за да го заклейми - но непрекъснато мисли за него. Умът му непрекъснато се насочва към него.

Трудно е да тръгнеш против Бог - дори и да тръгнеш, поражението ти е сигурно. Умът ще намери един или друг начин.

Слушах една история:

Един евреин разговарял със свой приятел и му казал:
- Предпочитам да спя сам. Вярвам във въздържанието. Всъщност, откакто сме женени с жена ми, спим в отделни стаи.
- Добре де, - казал приятелят му, - представи си, че през нощта ти се доправи любов, какво ще направиш?
- О - казал другият. - започвам да си свиркам. Приятелят му бил удивен, но продължил да пита:
- Представи си го от другата страна, че на жена ти се е приискало да се люби - какво става тогава?
- О - отговорил той. - тя идва до вратата ми и почуква, а когато й отговоря, ми казва: "Исак, проверявам, дали не си свиркаш.

Дали си в тази стая или не си, каква е разликата? Умът ще открие някакъв начин - умът ще започне да си подсвирква. А жената, разбира се, не може да си подсвирква; очаква се, че не е така вулгарна, за да си свири. Но може да дойде до вратата и да попита: "Исак, не си ли свиркаш?"

Умът е много хитър. Едно нещо обаче е сигурно: не можеш да избягаш от реалността на живота. Ако се опиташ да избягаш, хитрият ум ще намери начини - и ще стане още по-хитър. А ти ще си хванат още по-здраво в капана на ума. Не съм виждал нито един аскет, който да е постигнал истината - невъзможно е. Та той отрича живота: как може да постигне истината?

Истината трябва да е жива. Истината трябва да е заедно с живота, в живота. Затова на моите санясини никога не казвам да се откажат от живота - казвам да бъдат в живота. Бъди тотално в него! Там има врата, някъде на пазара.

Че самсара и нирвана не са две как заблуденият някога ще разбере?

Жабите - как ще го разберат някога? Стани пчела! Нека това е основната мисъл във вас, поне за моите санясини: Превърни се в пчела; не ставай жаба. Тези цветя на живота носят в себе си меда на Бога... събирай.

Когато заблудените в огледало погледнат виждат лице, а не отражение. Така и умът, който е отхвърлил истината се осланя на това, което не е истинно.

Умът е като огледало - той само отразява, може да ти осигури единствено преживяването на сенките; никога реалното, никога истинското. Той е като езеро, можеш да видиш пълната Луна, отразена във водите му, но отражението не е истинската Луна. Ако започнеш да смяташ, че отражението е истинската Луна, никога няма да намериш истинската Луна.

Сараха казва:

Когато заблудените в огледало погледнат виждат лице, а не отражение.

Каква е разликата в това да видиш лицето, а не неговото отражение? Когато започнеш да виждаш лицето в огледалото, ти си заблуден, мислиш си: "Това е моето лице." Това не е твоето лице - то е само отражението на лицето ти. В огледалото не може да съществува истинското лице - само неговото отражение.

Умът е огледало! Той отразява реалността, но ако започнеш да вярваш в това отражение, вярваш в неистината, в образа. И самата вяра ще се превърне в бариера. Сараха казва, че ако искаш да познаеш истината, отстрани ума - иначе той ще продължи да отразява, а ти ще продължиш да се вглеждаш в отраженията. Отстрани ума! Ако действително искаш да познаеш действителността, тогава се бори с отражението.

Например, виждаш пълната луна, отразена в езерото. Къде в този случай, ще тръгнеш да търсиш луната? В езерото ли ще скочиш? Ще се гмурнеш ли до дъното му, за да търсиш луната? В такъв случай, никога няма да я откриеш. Можеш дори да загубиш себе си. Ако наистина искаш да видиш истинската луна, тогава тръгни срещу отражението, точно в обратна посока - тогава ще откриеш луната. Не навлизай в ума; върви в обратната на ума посока. Не вярвай на логиката. Умът е твърде пресметлив. твърде хитър: ти бъди невинен. върви в обратната посока! Умът търси доказателства, причини - ти не търсиш причини и доказателства. Това е значението на вярата: върви в обратната посока. Умът е най-великият неверник. Ако се съмняваш, влизаш в ума. Ако не се съмняваш, излизаш от ума. Не се съмнявай! Животът трябва да се изживее, не да бъде подложен на съмнение. На живота трябва да се вярва. Върви ръка за ръка с вярата и ще откриеш истината: върви със съмнение и ще се отклониш.

Търсенето на истината е търсене в посока, обратна на тази на ума, защото умът е огледало, той отразява. Да се отстрани умът е всичко, което представлява медитацията; да се отстранят мислите, да се отстрани мисленето, разсъждаването, е това, което представлява медитацията. Когато можеш да погледнеш на реалността, без мислите, които я отразяват, истината е налице. Тогава ти си истината и всичко е истина. Умът е най-великата способност да заблуждаване, за създаване на илюзии, за сънуване.

Въпреки че ароматът на цветето не може да се докосне.

Той е всепроникващ и веднага доловим.

Така чрез необусловеното същество-в-себе си
Познай спиралата на мистичните кръгове
Велика сутра:
въпреки че ароматът на цветето не може да се докосне... Не можеш да докоснеш аромата на цветето. Той е всепроникващ и веднага доловим.
Но можеш да го помиришеш. Не можеш да го видиш, но можеш да го помиришеш. Навсякъде около тебе е. Не можеш да го докоснеш; не е материален, не може да се докосне. Ако си превърнал материалността в критерий на истината, тогава ще кажеш. че той не е истински. Истината е немислима. Ако мислиш, няма да я намериш.

Истината може да се изживее, но не може да се познае. Истината може да се постигне, но не може да се изведе. Също като ароматът на цветето, не може да се види чрез очите, не може да се чуе с помощта на ушите... ако превърнеш в критерий това, че: "Докато не чуя ароматът, няма да повярвам, докато не видя ароматът, няма да повярвам", тогава издигаш бариери и никога няма да я познаеш.

И, постепенно, ако не повярваш в нея, ако изобщо не вярваш, ще загубиш способността да я помиришеш. Защото всяка способност, която не се използва, не й се вярва, извадена е от употреба, постепенно закърнява. Вярата е способност! Толкова дълго си се съмнявал, женен си за съмнението от толкова дълго време, че казваш: "Най-напред ми трябват логични доказателства - съмнявам се." Оставаш си със съмнението, а истината може да се постигне единствено чрез вярата, точно както ароматът може да се изпитва единствено чрез мирис. Той е тук, ако го помиришеш. Ако вярваш, истината е тук.

Шрадха - вяра, доверие - показва просто едно нещо: че способността да се познае истината, не е съмнението, не е скептицизмът. Ако настояваш за съмнението, оставаш с него.

Той е всепроникващ и веднага доловим.

С вяра, незабавно тя е тук - веднага! Нито миг не се губи.

Вяра чрез необусловеното същество-в-себе си...

Не обуславяй себе си. Цялото моделиране е своеобразно брониране. Следването на модели и своеобразна защита. Следването на модели е начин да се избяга. Бъди отворен, не бъди моделиран.

Така чрез необусловеното същество-в-себе си...

Ако не си обусловен, ако си просто открит, нямаш никаква броня, не се защитаваш чрез логика, съмнение, това и онова, ако си уязвим...немоделиран, незащитен, под отвореното небе, всички врати са отворени. Нека влезе приятел или враг, който и да е, но всички врати са отворени. При тази отвореност, ти си същество-в-себе си, ти си в състояние на непосредственост, ти си празен, ти си нищото и ще постигнеш истината:

Познай спиралата на мистичните кръгове.

След това ще видиш, че от тази непосредственост възникват два кръга: единият е на нирвана, другият е на самсара. Две вълни се надигат в океана на непосредствеността: единият е на материята, другия е на ума - но и двете са вълни. А ти си и над двете. Сега няма разделяне, няма разграничение. Истината не е нито ум, нито материя, нито самсара, нито нирвана, истината не е нито свещена, нито безбожна - всички разграничения са изчезнали.

Ако докараш ума си до върховната реалност, той няма да ти позволи да я видиш. Ще донесе нещо от своите черти със себе си.

Четох един виц - медитирай върху него:

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Чарли Чантата.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане - му било казано. - Каква е била професията ви на земята?
- Търговец на метални отпадъци - отговорил посетителят.
- О - казал ангелът. - ще отида да проверя.

Когато се върнал, Чарли Чантата бил изчезнал - заедно с Небесните порти.

Чарли Чантата: търговец на метални отпадъци... носиш своите навици до самия край.

Може би умът е от полза, що се отнася до изградения от човека свят. Може би умът е полезен, доколкото става дума за анализа на материята. Но да вземеш със себе си този ум до най-вътрешната сърцевина на своята реалност, е опасно. Ще настъпи хаос.

Нека го кажа по следния начин: съмнението е полезно в света на науката – всъщност, без съмнението науката не може да съществува. Съмнението е самата методология на науката. Тъй като науката е започнала да преобладава, е постигала успехи в миналото, е започнало да изглежда, че съмнението е единственият метод за изследване. Затова, когато навлизаш навътре, вземаш със себе си съмнението - но това не е правилно. Когато се насочваш навън, съмнението е полезно. Когато навлизаш навътре, съмнението е бариера. Вяра, все по-малко съмнение -ако искаш да влезеш вътре, съмнявай се все по-малко и по-малко и нека настъпи един момент, в който не е останало никакво съмнение. В това състояние на не-съмнение, ще бъдеш в центъра. Ако искаш да познаеш външния свят, вярата няма да ти е от полза.

И това се е случвало в миналото на Изток. Постигнали сме познанието за вътрешната реалност чрез вярата и затова сме си помислили, че чрез вярата можем да създадем и наука - никога не сме могли да създадем наука. На Изток не можем да създадем никаква значителна наука - нищо ново не можем да кажем в нейната област. Нищо в повече, защото навлизаме на-вътре с вяра, считали сме, че вярата е единственият метод за изследване - това е било измамно. Опитвали сме се да вярваме на външните обективни обекти и сме претърпели неуспех. Изтокът е претърпял неуспех що се отнася до науката. Западът е постигнал успех в науката чрез съмнението; и отново същата заблуда - считали са, че съмнението е единственият верен, валиден метод за познание. Не е така. Ако се опиташ да се съмняваш във вътрешния свят, ще претърпиш неуспех с такава сигурност, с каквато Изтокът е претърпял неуспех в научното развитие.

Съмнението върши работа за обектите; Вярата е добра за субективността. Съмнението е добре, ако се отдалечаваш от своя център към периферията; вярата е добра, ако се движиш от периферията към центъра. Съмнението и вярата са като две крила.

Човечеството, което ще се роди в бъдеще, ще е способно едновременно на съмнение и на вяра. Това ще е най-висшият синтез: синтезът на Изтока и Запада, синтезът на науката и религията. Когато човек е способен едновременно да се съмнява и да вярва - когато е нужно съмнение. Когато се насочва навън, той се съмнява; а когато се иска вяра, той слага съмнението настрани и вярва. Човекът, който е способен едновременно и на двете, е над двете, със сигурност и над двете, защото ще използва и двете и ще знае: "Аз съм нещо отделно и от двете." Това е трансцедентацията, това "издигане-и-над-двете" е велика свобода. Точно това е нирвана: велика свобода.

Медитирай върху тези сутри. Сараха е казал велики неща с обикновени думи. Той е залял царя със своето велико прозрение. И ти можеш да опиташ от негово велчко прозрение. Можеш да навлезеш много дълбоко в човешката реалност заедно със Сараха.

Винаги помни: това е единственият начин да достигнеш до върховната реалност - човешката реалност е единственият начин да достигнеш до върховната реалност, защото това е мястото, на което се намираш. Можеш да продължиш единствено от там, където си в момента. Сексът е твоята реалност:

До самадхи може да се стигне от него. Тялото е твоята реалност: Безтелесността може да се достигне чрез него. Външното е твоята реалност: Вътрешното може да се достигне чрез него. Очите ти гледат навън: могат да се обърнат навътре.

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том
ОШО

Ошо. Да умреш съзнателно

Пим — Wed, 15 Oct 2014 19:42:43 GMT

Медитацията означава предаване, тотално отпускане. Колкото по-скоро някой предаде себе си, той намира себе си в ръцете на божественото. Ако се привържем към себе си, не можем да се превърнем в едно с всемогъщото. Когато вълните изчезнат, те се превръщат в самия океан.

Нека направим няколко опита, за да разберем, какво се разбира под медитация...

Седни така, че никой да не те докосва. Затвори бавно очи, и дръж тялото разхлабено. Релаксирай напълно, така че да няма никаква болка, напрежение в тялото.

След това си представи една река, която тече много бързо, с огромна сила и шум, между две планини. Гледай я и се гмурни в нея... но не плувай. Нека тялото се носи по течението без никакво движение. Сега се движиш с реката - просто се носиш. Няма къде да отиваш, никакво крайно предназначение, затова въпросът за плуването не стои пред тебе. Чувствай се като сухо листо, което се носи по течението без усилия. Почувствай го ясно, така че да разбереш какво се има предвид под „предаване", под „тотално отпускане".

Ако си разбрал как да се носиш с течението, след това разбери как да умреш и как да изчезнеш напълно. Дръж очите си затворени, нека тялото бъде разхлабено и напълно релаксирано. Наблюдавай огъня на погребална клада. Има струпани дърва, които са запалени и пламъците на кладата достигат до небето. И запомни още нещо: не просто наблюдаваш горящата клада, ти се намираш върху нея. Всички твои роднини и приятели стоят около нея.

Хубаво е да преживееш този момент на смъртта съзнателно, защото рано или късно, един ден той със сигурност ще настъпи. С издигащите се до небесата пламъци, чувствай, че тялото ти гори. За кратко време докато пламъците изгаснат от само себе си. Хората ще се разотидат и гробищата отново ще опустеят и утихнат. Почувствай го и ще забележиш, че всичко е утихнало и не е останало нищо, освен пепел. Ти си изчезнал напълно. Помни това преживяване, когато изчезваш напълно, защото медитацията също е вид смърт.

Сега дръж очите си затворени и релаксирай напълно. Недей да правиш нищо. Не е необходимо да правиш нищо: преди тебе, нещата бяха такива, каквито са, ще бъдат такива и след като умреш.

Сега почувствай, че каквото и да се случва, се случва! Почувствай неговата „непосредственост" (такова, каквото е). То е такова: може да стане само по този начин; не е възможен друг начин. Защо тогава се съпротивляваш? Под „непосредственост" се означава „не съпротива". Няма очакване, че нещо ще бъде друго, а не такова, каквото е. Тревата е зелена, небето е синьо, вълните на океана бучат... птиците пеят, враните грачат... от твоя страна няма съпротива, защото животът е такъв. В един момент ще настъпи трансформацията! Това, което изглеждаше не наред, сега ти се струва симпатично. Ти не си против нищо; щастлив си с всичко такова, каквото е.

Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да се носиш по течението, а не да плуваш, в океана на съществуването. За този, който е готов да се носи по течението, самата река го отнася до океана. Ако не се съпротивляваме, самият живот ни отнася до божественото.

Второ, трябва по-скоро да разтвориш себе си, отколкото да запазиш себе си, от смъртта. Това, което искаме да залазим, със сигурност ще умре, а това, което ще остане тук вечно, ще си остане и без нашите усилия. Този, който е готов да умре, е способен да отвори вратите си, да посрещне божественото, но ако държиш вратите си затворени - заради страха от смъртта - правиш го с цената на отхвърлянето на божественото. Медитацията означава да умреш!

Последното нещо, което трябваше да изпиташ е „непосредствеността" (нещата такива, каквито са). Единствено приемането и на двете - цветята и тръните - може да ти донесе покой. Покоят, след всичко, е плодът на тоталното приемане, покоят ще дойде само при този, който е готов да приеме дори отсъствието на покой.

И така, затвори очи, нека тялото е разхлабено, и се почувствай така, като че ли в тялото няма живот. Почувствай се, като че ли тялото е релаксирано. Продължавай да се чувстваш така и след известно време ще разбереш, че не ти си господарят на тялото. Всяка клетка, всеки нерв от тялото ще се почувстват релаксирани - като че ли тялото не съществува. Остави тялото само, като че ли се носи по течението на реката. Нека реката на живота те отнесе натам, накъдето отива и се носи върху нея като сухо листо.

Сега почувствай, че дишането ти постепенно утихва, успокоява се. С успокояването на дишането ще усетиш, че си се разтворил. Ще се почувстваш, все едно си върху погребална клада и си бил напълно изгорен. Не е останала дори и пепел.

Сега почувствай песента на птиците, слънчевите лъчи вълните на океана и просто бъди техен свидетел - възприемчив и освен това осъзнат, наблюдателен. Тялото е релаксирано, дишането е спокойно, а ти си в „непосредствеността". Ти си само един свидетел на всичко това.

Постепенно ще почувстваш трансформацията вътре в себе си и след това внезапно нещо вътре ще утихне. Умът е станал тих и празен. Почувствай това: бъди негов свидетел и го преживей. Реката е отнесла надалеч носещото се по течението тяло, кладата го е изгорила, а ти си бил свидетел на това. В това нищо, влиза блаженството, което наричаме божественост.

Дишай бавно два или три пъти сега и с всеки дъх ще се чувстваш освежен, спокоен,... и блажено щастлив. Сега отвори очите си бавно и излез от медитацията.

Опитай се да правиш този експеримент нощем, преди да си легнеш и веднага след това отиди да спиш. Постепенно, сънят ти ще се превърне в медитация.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Аз съм разрушител

Пим — Wed, 15 Oct 2014 11:39:12 GMT

28 април 1977 г.

Какво ще ни кажете за мечтите?
Твърдите ли, че нашите проблеми могат да бъдат отстранени точно в този момент?
Егото не е ли също проява на Бога, игра, играна от съществуването?
Моля уверете ме, че съм на безопасно място под вашето крило.
Какво ми пречи да видя очевидното? Понякога изпитвали ли сте затруднение с думите?

Първият въпрос: Напоследък мечтая за просветление - дори повече, отколкото за любов и слава.
Имате ли какво да кажете по този въпрос?

Въпросът е от Прем Панкаджа. Мечтата е нещо нормално, когато става дума за любов и слава - те са част от света на сънуването. Можеш да сънуваш толкова, колкото поискаш. Любовта е сън, така е и със славата; те не противоречат на сънуването. Всъщност, когато сънуването спре, те изчезват. Съществуват в същото измерение, измерението на съня.

Ала за просветлението не можеш да сънуваш. Просветлението е възможно, само когато сънуването изчезне. Просветлението е отсъствието на сънуването - дневно или нощно, няма значение. Просветлението означава, че съзнанието ти е напълно осъзнато. В осъзнатото съзнание сънуването не може да съществува.

Сънуването е като мрак. То съществува, когато няма светлина. Когато има светлина, тъмнината просто не може да съществува. Сънуването е възможно, само защото животът е затъмнен, замъглен, мрачен. Сънуването съществува като заместител - понеже не изживяваме истинска радост, затова сънуваме; в противен случай как можем да понасяме пустотата, която представляваме? Как ще можем да понасяме нашето съществуване? Ще е абсолютно непоносимо. Сънищата го правят поносимо. Сънищата ни помагат. Те ни казват: "Чакай. Днес нещата не вървят както трябва? Не се тревожи: утре всичко ще бъде наред. Всичко трябва да бъде наред. Ще се опитаме - може би все още не сме опитали достатъчно. Може би не работим в правилната посока. Може би съдбата не беше с нас. Бог беше против нас, но това не може да продължава вечно." А Бог е милостив, състрадателен; всички религии на света твърдят, че Бог е милостив, състрадателен. Това е надежда!

Мюсюлманите повтарят непрекъснато: Бог е Рахим, Рехман - състрадателен, милостив, защо? За какво го повтарят отново и отново? Всеки път, когато произнасят думата "Бог", повтарят "състрадателен, милостив", защо? Ако не е добър, как ще съществуват нашите надежди и мечти? Той трябва да е добър, за да съществуват нашите мечти, защото чрез това съществува нашата надежда: в неговото състрадание, в добротата му. Утре всичко ще е наред; утре нещата ще се наредят.

Мечтите са нещо добро, когато става дума за любовта и славата, когато става дума за насочените навън енергии - защото насочвайки се навън, навлизаме в сънуването. Светът е сънуване; това имат предвид индуистите, когато го наричат майа - илюзия. Той е направен от веществото, от което са изработени и сънищата. Той представлява блянове, видени с отворени очи.

Просветлението е абсолютно различен план на съществуване. Там не съществуват сънища. Ако продължаваш да сънуваш, просветлението не е възможно.

Онзи ден прочетох един много хубав анекдот:

Един пастор имал папагал и въпреки всички усилия, които положил, за да го научи да говори, той останал безмълвен. Един ден пасторът споделил проблема си с една своя възрастна енориашка. Тя се заинтересувала и казала:

- И аз имам папагал, който не говори. Може би е добра идея да съберем двете птици и да видим какво ще се случи.

Речено - сторено. Поставили двете птици в голяма клетка и се скрили, за да чуват какво става. В началото всичко било тихо, след това чули пляскане с криле и папагалът на възрастната лейди казал:

- Какво ще кажеш за малко любов, миличък? - на което другият отговорил:

- Това е, за което безмълвно се моля от толкова години - днес мечтите ми се изпълниха. Днес мога да говоря.

Ако чакаш, молиш се и мечтаеш за любов и слава, един ден те ще дойдат! Не е нещо трудно. Човек се нуждае само от упоритост... и то ще се случи. Човек трябва да продължава и да продължава... задължително ще се случи, защото това е твоя мечта. Ще откриеш някое място, в което можеш да я пренесеш и да я видиш, все едно се е пребърнала в действителност.

Когато се влюбиш в някоя жена или мъж какво всъщност правиш? Пренасяш мечтата вътре в тебе; жената започва да работи като екран - пренасяш своята мечта върху нея. Започваш да чувстваш: "Мечтата ми се сбъдна..." Жената пренася своите мечти върху тебе; ти действаш като екран и тя чувства, че нейните мечти са се сбъднали. Ако продължаваш да мечтаеш един ден ще откриеш екран, някой ще се превърне в екран и мечтата ти ще се сбъдне.

Просветлението обаче не е сън. То е отстраняване на всички сънища. ватова недей да мечтаеш за просветление. Любовта е възможна посредством бленуването - всъщност, тя е възможна единствено чрез бленуването. Славата е възможна чрез бленуването, тя се случва единствено на мечтателите. Просветлението обаче не е възможно чрез мечтата - самото съществуване на бляна ще го направи невъзможно.

Мечтай за него и няма да постигнеш успех. Чакай го и ще го изпуснеш. Надявай се за него и ще го изпуснеш. Какво в такъв случай ти предлагам да правиш? Това, което ти се предлага да правиш, е да разбереш механизма на мечтаенето. Можеш да зарежеш просветлението; то не е твоя работа. Вгледай се внимателно в механизма на мечтаенето, разбери как работи. Самото разбиране ще внесе яснота. При тази яснота мечтаенето спира, изчезва.

Когато мечтаенето спре, се появява просветлението.

Забрави за просветлението! Не трябва дори и да мислиш за него - как можеш да мислиш за него? А каквото и да мислиш, няма да е правилно. Как можеш да се надяваш за него? Всички надежди по отношение на него са погрешни. Как можеш да мечтаеш за него? То не може да бъде пожелавано. Какво в такъв случай предлагаме да се направи?

Опитай се да разбереш мечтаенето. Опитай се да разбереш надеждата. Това е нужно. Опитай се просто да разбереш как е функционирал умът ти до този момент. Вглеждайки се в работата на ума, умът изчезва. Един задълбочен поглед върху вътрешния механизъм на ума и внезапно той спира. При това спиране възниква просветлението. При това спиране вкусваш от абсолютното новото измерение на съществуване.

Сънуването е едно измерение: съществуването е друго измерение. Съществуването е: сънуването е просто вяра.

Вторият въпрос: В няколко от последните си беседи говорихте за отрицанието на проблема. За несъществуването на нашите проблеми.

Отгледан в потисническо католическо семейство и прекарал двадесет и една година в също така побъркана образователна система - твърдите ли, че всички тези железни доспехи, всички условности и потискания, не съществуват, че могат да бъдат отстранени незабавно - СЕГА?

Какво ще кажете за всички отпечатъци оставени в мозъка, в мускулатурата на тялото?

Това е много важен въпрос - той е зададен от Джайананда. Въпросът е важен, защото демонстрира двата различни подхода по отношение вътрешната реалност на човека.

Западният подход е да се анализира проблема, да се открият неговите причини, да се разгледа неговата история, миналото на проблема, да се изкорени проблемът от самото му начало, да се деобуслови умът, да се възстанови умът, да се възстанови тялото, да се извадят всички отпечатъци. които са оставени в ума - това е западният подход. Психоанализата навлиза в паметта; тя работи тук. Отправя се в детството ти, в миналото ти; връща се назад. Търси да открие къде е възникнал проблемът - може би преди петдесет години, когато си бил дете, проблемът е възникнал в отношенията с майка ти и психоанализата се връща назад.

Петдесет години история! Много дълъг период от време. И дори и това няма да помогне много - защото съществуват хиляди проблеми. Въпросът не е само в един проблем. Можеш да навлезеш в историята на един проблем: можеш да се заровиш в биографията си и да откриеш откъде е възникнал проблемът. Може би ще отстраниш един проблем, но те са хиляди. Ако започнеш да се занимаваш с всеки проблем... за да решиш проблемите на нечий човешки живот, няма да ти стигнат хиляди живота. Нека повторя: за да решиш проблемите на нечий човешки живот, ще трябва да се раждаш отново и отново, хиляди пъти. Това е почти неприложимо. Това не може да се изпълни. И през всичките тези хиляди живота, когато ще решаваш проблемите на този живот, тези съществувания ще създават свои собствени проблеми ... и т.н.. и т.н. Ще затъваш все повече в проблеми. Това е абсурд!

Същият психоаналитичен подход се прилага и към тялото: ролфинг, биоенергетика и други методи се опитват да отстранят отпечатъците в тялото, в мускулатурата. Отново трябва да се върнеш в историята на тялото. Едно нещо обаче е сигурно по отношение на двата подхода, които се подчиняват на една и съща логическа структура - че проблемът произтича от миналото и по някакъв начин с него трябва да се заемем в миналото.

Умът на човека винаги се е стремял да направи две невъзможни неща. Първото е: да реформира миналото - което е невъзможно. Миналото се е случило. Не можеш наистина да се върнеш в миналото. Когато си мислиш, че се връщаш в миналото, най-много да се върнеш в спомените си за него; това не е действителното минало, това е само паметта за него. Миналото не съществува вече, затова не можеш да го поправиш. Това е една от невъзможните цели на човечеството; човек е страдал твърде много заради това. Искаш да преправиш миналото - как можеш да го преправиш? Миналото е абсолютно. Миналото означава: всички негови възможности са приключени; станало е действителност. Не съществува никаква възможност то да се преправи, да се поправи, да се реформира. Нищо не можеш да направиш с миналото.

Втората неосъществима идея, която постоянно преобладава в човешкия ум е: да се създаде бъдещето - което отново не може да се направи. Бъдещето е това, което все още не съществува; не можеш да го създадеш. Бъдещето остава несъздаваемо. Бъдещето остава открито. Бъдещето е чистата възможност! Докато не се случи, не може да си сигурен за него.

Миналото е чистата действителност - то се е случило. Нищо не може вече да се направи за него.

Между тях двете стои човекът, винаги мислейки за невъзможното. Иска да направи бъдещето сигурно, което е невъзможно. Нека това влезе толкова дълбоко в сърцето ти, колкото е възможно: не може да се направи. Недей да пилееш настоящия момент, за да направиш бъдещето сигурно. Бъдещето е несигурно; това е основното качество на бъдещето. Недей да пилееш времето си и за да се оглеждаш назад. Миналото вече се е случило - то е мъртво явление. Нищо не може да се направи за него. Това, което можеш да направиш в най-добрия случай, е да го интерпретираш по нов начин. Това е всичко. Това правят психоаналитиците: интерпретират го по новому. Новата интерпретация може да се направи - но миналото си остава същото.

Психоанализата и астрологията - астрологията се опитва по някакъв начин да направи бъдещето сигурно, а психоанализата се опитва да преправи миналото. Нито едната от тях не е наука. И двете са невъзможни, но и двете имат хиляди почитатели - защото човек желае това. Иска да е сигурен относно бъдещето си, затова отива при астролога. Допитва се до "И дзин", отива при тълкувателя на таро - съществуват хиляди начини да се направиш на глупак, да се самозаблудиш.

А има и хора, които твърдят, че могат да променят миналото - допитват се и до тях.

Когато тези две неща бъдат отстранени, си свободен от всички тези глупости. След това няма да ходиш при психоаналитик, няма да ходиш при астролог. Тогава знаеш, че миналото е приключено... ти също приключваш с него. А бъдещето все още не е настъпило; когато настъпи, ще го видиш - точно сега за него нищо не може да се направи. Можеш само да унищожиш настоящия момент, който е единствения достъпен момент, истински.

На запад винаги са се занимавали с проблемите - как да ги решат. На запад приемат проблемите много сериозно. Когато се впуснеш в някаква логика, която ти дава предпоставките, логиката изглежда съвършена.

Четох един анекдот:

Един прочут философ и световно признат математик пътувал в самолета. Седял на мястото си и разсъждавал върху значителен математически проблем, когато в един момент капитанът съобщил на пътниците: "Съжалявам, но ще има известно закъснение от разписанието. Двигател номер едно отказа и в момента летим с три двигателя."

След десет минути последвало ново съобщение: "Съжалявам, но ще има ново закъснение - двигатели номер две и три също отказаха и продължаваме на един двигател."

Философът се обърнал към своя спътник: "Боже милостиви, ако откаже и четвъртия, ще седим тук цяла нощ!"

Когато разсъждаваш по определен начин, самата му насока прави определени неща възможни, абсурдните неща също са възможни. Когато вземеш проблемите на човека твърде сериозно, след като започнеш да разсъждаваш за човека като за проблем, си приел определена предпоставка - направил си първата погрешна стъпка. След това можеш да се отправиш в тази посока и да продължиш да я следваш. В наше време е създадена огромна литература за феномена на ума, психоанализата; написани са хиляди трудове, книги. След като Фройд отвори вратата на тази логика, тя започна да преобладава в нашия век.

Изтокът притежава напълно различен възглед. Първо, той твърди, че нито един проблем не е сериозен. В момента, в който кажеш, че нито един проблем не е сериозен, в деветдесет и девет процента той е умъртвен. Променя се целия ти възглед за него. Второто нещо, което Изтокът твърди, е: проблемът съществува, защото ти се отъждествяваш с него. Не трябва нищо да се прави с миналото„с неговата история. Ти си отъждествен с него - това е действителността. Това е ключът за решаването на всички проблеми.

Например: ти си раздразнителен човек. Отиваш при психоаналитик, а той ти казва: "върни се в миналото... по какъв начин се е появила тази раздразнителност? При какви ситуации тя се появява и се запечатва в ума. Ще трябва да премахнем тези отпечатъци; да ги отстраним. Ще трябва да очистим напълно миналото ти."

Ако отидеш при някой източен мистик, той ще ти каже:

"Мислиш, че си нервен, отъждествяваш се с гнева - ето тук нещата не са наред. когато следващия път възникне гневът, бъди свидетел, бъди просто наблюдател. Недей да се отъждествяваш с гнева. Недей да казваш: "Аз съм гневът". Недей да казваш: "Аз съм ядосан". Само го виж как се появява, все едно се е появил на екрана на телевизора. Гледай на себе си, все едно гледаш на някой друг."

Ти си чисто съзнание, когато около тебе се появи облакът на гнева, само го наблюдавай и остани нащрек, за да не се отъждествиш с него. Цялата работа е в това, да не се отъждествиш с проблема. След като го усвоиш... тогава не стои въпроса с "толкова много проблеми" - защото ключът, същият ключ, ще отвори всички брави. Така е с гнева, така е с алчността, така е със секса: така е с всичко останало, на което е способен умът.

Изтокът казва: Просто бъди неотъждествен. Запомни -това има предвид Гюрджиев, когато казва "припомняне на себе си". Помни, че си свидетел! Бъди внимателен - това казва Буда! Внимавай за това, че покрай тебе минават облаци! Може би облаците идват от миналото. Това е без значение. Трябва да имат някакво минало - не могат да се появят просто от небето; трябва да са резултат от някаква верига от събития - това обаче е без значение. Защо да се занимаваш с тези неща? Точно сега, в този момент, можеш да се отделиш от него, можеш да прережеш връзката с него. Мостът може да бъде разрушен точно в този момент - и може да бъде разрушен единствено сега.

Връщането в миналото няма да помогне. Преди тридесет години гневът е възникнал и ти си се отъждествил с него. Не можеш да престанеш да се отъждествяваш с миналото; то не съществува повече. Но можеш да престанеш да се отъждествяваш с настоящия момент. Точно с този момент.. И след това цялата последователност от нервните избухвания от твоето минало вече не са част от тебе.

Въпросът е важен. Джайананда попита: "в няколко от последните си беседи говорихте за отрицанието на проблема, за несъществуването на нашите проблеми.

Отгледан в потисническо католическо семейство..."

Можеш, точно в този момент, да престанеш да бъдеш католик. СЕГА! казвам аз. Не е необходимо да се връщаш в миналото и да преправяш това, което твоите родители, обществото, проповедниците и църквата, са сторили. Това ще е чиста загуба на скъпоценното сегашно време. На първо място ще унищожи много години; отново. ще унищожи твоите настоящи мигове. Можеш просто да се измъкнеш от него, точно както змията се измъква от старата си кожа.

"Отгледан в потисническо католическо семейство и прекарал двадесет и една година в също така побъркана образователна система - твърдите ли, че всички тези железни доспехи, всички условности и потискания, не съществуват...?"

Не, съществуват. Но съществуват или в тялото, или в мозъка; не съществуват в твоето съзнание, защото съзнанието не може да бъде обусловено. Съзнанието остава свободно! Свободата е най-същественото му качество, свободата е неговата природа. Всъщност, дори задавайки този въпрос, демонстрираш тази свобода.

Когато казваш: "двадесет и една години в налудничава образователна система"; когато казваш: "отгледан в потисническо католическо семейство" в този момент не си отъждествен. Можеш да погледнеш: толкова много години на католическо потисничество, толкова много години на някакво обучение. В момента. в който ги поглеждаш, това съзнание вече не е католическо; иначе, кой ще е този, който ще го осъзнае? Ако наистина си станал католик, кой тогава ще осъзнае? Няма да има възможност да го осъзнаеш.

Ако можеш да кажеш: "двадесет и една години на също такава налудничава образователна система", едно нещо е сигурно: ти все още не си побъркан. Системата се е провалила; тя не работи, Джайананда, ти не си побъркан, затова можеш да забележиш, че цялата система е налудничава. Лудият не може да разбере, че е луд. Само нормалният може да забележи лудостта. За да видиш лудостта като лудост, е необходимо да си нормален. Тези двадесет и една години са претърпели неуспех; всички потиснически условия са се провалили. Не могат в действителност да успеят. Постигат успех само в съответствие със степента на твоето отъждествяване. във всеки момент можеш да застанеш отстрани... то е тук. Не казвам, че престава да съществува: но вече не е част от твоето съзнание.

Това е хубавото на съзнанието: съзнанието може да се изплъзне от всичко. Няма преграда в това отношение, няма граница пред него. Само преди миг беше англичанин - разбирайки безсмислието на национализма в следващия миг не си англичанин. Не казвам, че ще смениш бялата си кожа; ще си остане бяла - но вече няма да се отъждествяваш с бялото; вече няма да си против черното. Виждаш цялата му глупост. Не твърдя, че като разбереш, че не си англичанин, ще забравиш английския език, не. Продължава да съществува в паметта ти, ала съзнанието ти се е измъкнало от него, съзнанието е застанало на върха на хълма, наблюдавайки долината. Англичанинът е умрял в долината, а ти стоиш на хълма. далече, непривързан, недокоснат.

Цялата източна методология може да се сведе до една дума: наблюдаване. А цялата западна методология може да се изрази с едно нещо: анализиране. Анализирайки, непрекъснато обикаляш наоколо. Наблюдавайки, просто излизаш вън от кръга.

Анализът е затворен кръг. Ако наистина се впуснеш в анализиране, ще изпаднеш в недоумение - как е възможно това? Ако, например, се опиташ да се впуснеш в миналото, къде ще стигнеш? Къде точно? Ако се впуснеш в миналото, къде точно започва твоята сексуалност? Когато беше на четиринадесет години? Но да не е дошла от небето? Трябва да е съществувала вече в тялото. Кога тогава? Когато си се родил? Но в такъв случай, когато си бил в корема на майка си, не е ли съществувала? Кога тогава? Когато си бил заченат? А преди това? Половината от твоята сексуалност е съзряла в яйцеклетката на майка ти, а другата половина в сперматозоида на баща ти. Продължавай нататък... къде ще свършиш? Ще трябва да стигнеш до Адам и Ева. И дори и тогава не си стигнал до края: ще трябва да стигнеш до Самия Бог Отец. Защо, на първо място, е създал Адам?

Анализът винаги остава половинчат, затова не помага на никого. Не може да помогне. Прави те малко по-приспособен към действителността. Това е всичко. Той е вид приспособяване. Помага ти да се ориентираш в известна степен в своите проблеми, в техния произход, как са възникнали. Това интелектуално разбиране ти помага да се приспособиш по-добре към обществото, но си оставаш същият човек. Чрез него не се осъществява трансформация. Чрез него не настъпва радикална промяна.

Наблюдаването е революция. То е радикална промяна - от самите корени! Предизвиква появата на абсолютно нов човек, защото освобождава съзнанието от всякакви условия. Условията са в тялото и ума, но съзнанието остава необусловено. То е чисто, винаги чисто. То е девствено. Неговата девственост не може да бъде изнасилена.

Целта на източният подход е да те направи внимателен към това девствено съзнание, към тази чистота, към тази невинност. Това повтаря Сараха на царя отново и отново. Нашето ударение е върху небето, а ударението на запада е върху облаците. Облаците имат свой произход; ако наистина разбереш откъде произлизат, ще стигнеш до океана, после до слънчевите лъчи и изпарението на водата и до образуването на облаците... и можеш да продължиш нататък, но това ще е движение в кръг. Облаците се образуват, влюбват се в дърветата, изливат се върху земята, превръщат се в реки, вливат се в океана, водата се изпарява, превръща се отново в облаци, отново пада върху земята. Това продължава до безкрайност, отново и отново. Това е колело. Откъде ще излезеш от него? Едно нещо води до друго и ти ще си в колелото.

Небето няма произход. Небето не е създадено; не е произведено от нищо. Всъщност, небето е нещо крайно необходимо, съществува а priori то трябва да съществува преди каквото и да е друго да може да съществува. Можеш да попиташ християнските теолози - те казват: "Бог създаде света." Попитай ги, дали преди да създаде света, е съществувало небето или не. Ако небето не е съществувало, къде е живял Бог? На него му е необходимо пространство. Ако не е съществувало пространство, къде е създал света? Къде е поставил света? Пространството е необходимо дори за Бог, за да съществува. Не можеш да кажеш: "Бог създаде пространството." Това ще е абсурд. Защото тогава той не се нуждае от пространство, за да съществува. Пространството трябва да предхожда Бог.

Небето винаги е съществувало. Източният подход се състои в това, да обърнеш внимание на небето. Западният подход те обвързва във все по-голяма степен с облаците и ти помага съвсем малко, но не те прави осъзнат за вътрешната ти сърцевина. Периферията - да. Осъзнаваш в малко по-голяма степен периферията, но не осъзнаваш центъра. А периферията е циклон. Трябва да откриеш центъра на циклона. А това е възможно единствено чрез наблюдаването.

Наблюдаването няма да промени твоите условия. Наблюдението няма да промени мускулатурата ти. Наблюдението обаче ще ти осигури разбирането, че си над цялата мускулатура, над всички обстоятелства. В този момент на надрастване, в този момент на преодоляване, не съществуват никакви проблеми - не и за тебе.

Сега всичко зависи от тебе. Тялото продължава да носи своята мускулатура, умът продължава да е пълен с условности - но всичко зависи от тебе: ако понякога ти се прииска проблем, можеш да влезеш в тялото-ум, да се заемеш с проблема и да му се наслаждаваш. Ако не желаеш да имаш проблем, можеш да останеш отвън. Проблемът ще остане като отпечатък в ума-тяло, но ти си отстрани и свободен от него.

Това е начинът, по който работи Буда. Ти се ползваш от паметта; и Буда се ползва от паметта - но не се отъждествява с нея. Използва паметта като механизъм. Например, аз използвам езика. Когато трябва да използвам езика, използвам ума и всички впечатления, но продължавам да не съм ума - съзнанието съществува. Така че оставам шефа, умът остава подчинения. Когато умът е повикан, той се отзовава; ползата от него остава - но той не може да се налага.

Затова въпросът ти е уместен: проблемите ще останат, но ще съществуват във формата на зародиши в тялото и ума. Как можеш да промениш миналото си? В миналото си бил католик; ако в продължение на четиридесет години си бил католик, как можеш да промениш тези четиридесет години и да не си католик? Не. Тези четиридесет години ще останат като част от твоя живот на католик. Не, но можеш да се изплъзнеш от това. Сега знаеш, че то е било само отъждествяване. Тези четиридесет години не могат да бъдат унищожени и не е необходимо да бъдат унищожавани. Ако си господарят на къщата, това не е необходимо. Дори и тези четиридесет години можеш да използваш по определен начин, по съзидателен начин. Дори и налудничавото образование може да се използва по един съзидателен начин.

"Какво ще кажете за всички отпечатъци, останали в ума и мускулатурата на тялото?"

Ще останат, но като зародиши: ще съществуват като възможност. Ако се чувстваш прекалено самотен и искаш проблеми, можеш да ги имаш. Ако се чувстваш прекалено нещастен без нещастието си, можеш да го имаш. То винаги ще е налице, но няма да е необходимо да го преживяваш. Изборът ще е твой.

Бъдещото човечество ще трябва да решава, дали да върви по пътя на анализа или да излезе на пътя на свидетеля. Аз използвам и двата метода. Използвам анализа, по-специално за тези от търсещите, които идват от запад - събирам ги в групи. Тези групи са аналитични, тези групи са резултат от психоанализата. Те са се развили. Фройд няма да ги познае, ако ги види; или първичната терапия - ще му е трудно да я разбере - какво става? Не са ли полудели всички тези хора? Но те се дължат на неговата работа; той е пионерът; без него нямаше да има първична терапия. Той е започнал цялата игра.

Когато при мене идват хора от запад, аз ги събирам на групи. Това е добре за тях. Трябва да започнат с това, което е най-лесно за тях. След това малко по малко, бавно, ги променям. Най-напред отиват в групите за катарзис, в групите за срещи, първичната терапия, а след това ги насочвам на пътя на интензивното просветление, след това е випасана. Випасана е свидетелстването. Между срещите в групата и випасана лежи значителен синтез. Когато се придвижваш от срещите към випасана, се придвижваш от запада към Изтока.

Третият въпрос: И вашите действия ли предизвикват същото съотношение на добро и зло в света?

Какви действия? Можеш ли да откриеш някакви действия в мене... с изключение на говоренето? Но и в това отношение вземам всички мерки, да противореча на всичко, което изричам. Така че в крайна сметка остава само пустота... Това е ползата от противоречието. Ако кажа плюс едно, незабавно казвам минус едно - и общият резултат е нула.

Аз не съм деятел. Не правя нищо. Всичко, което можеш да наречеш действие, е моят разговор с тебе. И той е толкова противоречив, че не може да предизвика нито добро, нито лошо. Продължавам да отрицавам себе си. Ако можеш да разбереш това състояние на недействие, можеш да схванеш най-висшата възможност на съзнанието. Най-висшето съзнание не е деятел. То е същество. А ако там се появи нещо подобно на дейност, то е само игра. Моят разговор е една игра.

Усилието е насочено към това, да не станеш догматичен към мене. Не можеш да станеш - не ти давам тази възможност. Противореча си толкова много: как можеш да създадеш някаква догма? Ако се опиташ да изработиш догма, незабавно ще откриеш, че й противореча.

Един християнски мисионер имаше навика да идва да ме види и казваше:

- Говорил си толкова много. Това, което сега е нужно, е една малка книга, с въведение към твоята философия - нещо подобно на катехизиса, накратко.

Казах:
- Трудно ще бъде. Ако някой се опита да ме представи "накратко", ще се побърка. Няма да открие по какъв начин да избере нещо и какво точно да избере. Когато си замина, много хора ще се побъркат, работейки своите докторати върху мене, развивайки своите тези - защото съм казал всичко, което може да се каже и съм отрекъл всичко, което може да се отрече.

Четвъртият въпрос: Един нечестен въпрос - защо говорите толкова много против егото? Не е ли и егото проява на Бога, една игра, играна от съществуването?

Ако го разбираш, тогава нямаш проблеми с егото. В това е целият смисъл на това, че продължавам да говоря против егото - това, че ти не си, а Бог е. Ако си достигнал до такова дълбоко разбиране, тогава и егото е Божествена игра. Тогава е съвършено хубаво нещо! В такъв случай няма проблеми. Тогава не е необходимо да отстраняваш, защото няма какво да отстраняваш.

Ако разбираш, че и егото е игра на Бога, тогава не си в него. Всичко е божествено - ето това означава неегоистичността - дори и егото.

Но внимавай! Може просто да си правиш номер, умът е твърде хитър. В името на Бога може да се опиташ да съхраниш егото си. Зависи от тебе! Ала бъди внимателен. Ако наистина си разбрал, че всичко е Божествено, тогава ти не съществуваш.

Та къде се намира егото? Какво означава егото? Означава: притежавам частен живот; не съм част от космическия поток. Не съм част от реката - аз плувам, нося се против течението; притежавам мои собствени цели. Не ме е грижа накъде върви съществуването; имам свои собствени цели и се опитвам да ги открия и да ги постигна. Егото означава да имаш собствена цел. Егото е нещо идиотско.

Думата "идиот" е много хубава. Означава да притежаваш собствен идиом (начин на изразяване). Означава да имаш собствена цел, собствен стил. Егото е идиотско. То просто твърди: "Аз не съм част от космоса: аз съм нещо отделно, частно, аз съм остров, не принадлежа на континента." Тази непринадлежност към цялото представлява егото, идеята за отделеността.

Затова всички мистици са твърдели: "Отстрани егото". Какво казват те? Казват: Не бъди нещо отделно - бъди едно със съществуването. И недей да се носиш против течението на реката - това е глупаво; ще се умориш и ще бъдеш победен. Носи се заедно с реката! През цялото време, носи се с течението на реката. Ти си част от реката. Тогава ще настъпят релаксацията, покоят, радостта.

Заедно с реката - появява се радостта. Против реката -появява се болката, мъката. Егото поражда болка и мъка.

Питаш ме: "Защо говорите толкова много против егото? Не е ли и егото проявление на Бога, игра, играна от съществуването?"

Ако си го схванал, тогава поне на тебе няма да ти казвам, да отстраняваш егото: тогава няма да притежаваш его, което да отстраняваш. Но бъди много внимателен и предпазлив. Умът е твърде хитър.

Разказаха ми един малък виц:

Маймуната и хиената вървели заедно през джунглата и по едно време хиената казала:
- Всеки път, когато минавам през тези храсталаци, изкача огромен лъв и започва да ме налага, а аз не знам дори защо го прави!
- Добре, този път ще дойда с тебе - казала маймуната -и ще те защитя.

Продължили да вървят заедно и когато достигнали до храстите, лъвът изскочил и започнал да налага хиената. Маймуната се покатерила на едно дърво и оттам наблюдавала какво става, а когато лъвът си отишъл, полуживата хиена попитала:

- Защо не слезе и не ми помогна? Маймуната казала:
- Та ти се смееше толкова много, че си помислих, че го надвиваш.
Внимавай за егото! То ще открие пътища и средства, за да се защити. Може да разсъждава превъзходно; егото е най-големият рационалист и разсъждението е единствената му основа.

Петият въпрос: Любезни, Бхагван, моля ви, кажете ми това, за да престана да се тревожа за него - "Аруп, всичко с тебе е съвършено наред. Без значение е колко усилия полага умът. Вече е твърде късно. Взел съм те под крилото си и връщане назад няма. И ще ставаш все по-щастлив и щастлив от сега нататък."

Благодаря ви, Бхагван. Надявам се, че е така, но понякога се колебая.

Въпросът е зададен от Аруп. И така, първото нещо: твърдиш, че трябва да ти кажа: "С теб всичко се развива прекрасно."

Само заради това, че ще го кажа, то няма да стане прекрасно. Може да ти даде утеха. Или приеми нещата такива, каквито са, или не се безпокой за тях. Утехата е нещо лъжливо. То е играчка, с която да си играеш; с нея можеш само да си убиваш времето. А убиването на времето е пилеене на време.

Още нещо, казваш: "всичко се нарежда съвършено прекрасно" - трудно. "Абсолютно прекрасно" - трудно. На тази земя няма нищо абсолютно... с изключение на свидетеля. Грозотата не е абсолютна, красотата не е абсолютна. Единствено наблюдаването отстрани, свидетелстването. И когато си свидетел, не усещаш нито грозното, нито красивото, нито си щастлив, нито си нещастен - просто се чувстваш свидетел.

Цялата ми работа се състои в това да те направя свидетел. Би искал всичко да ти е наред - не искаш да станеш свидетел. Искаш да имаш повече приятни преживявания, затова непрекъснато се стремиш към утехата. Хората идват при мене, не за да им се помогне в действителност, а за да бъдат утешени, само за да бъдат потупани по гърба. Ако кажа, че всичко се развива добре, те се чувстват добре, но колко дълго време това чувство може да помага? Рано или късно ще се заличи. Отново ще трябва да дойдат и отново ще очакват да ги погаля по главата. Това няма да ти помогне. Необходима ти е трансформация. Това ще ти създаде зависимост от мене, а аз не искам да те правя зависим от мене - ти трябва да си независим, трябва да си самия себе си.

"Няма значение колко много се старае ума ти, сега е твърде късно."

Никога не е твърде късно! Отново можеш да се вмъкнеш в старата си кожа, отново можеш да се отъждествиш с нея. А когато наистина е твърде късно, няма да ми задаваш такива въпроси. Тогава ще знаеш, че вече няма връщане назад. Това ще е твоя увереност. Ще е твое собствено познание. Няма да се нуждаеш от моите уверения. Само защото ти е необходимо уверение, става ясно, че все още не е станало - колебаеш се.

Чуй следната история:

Мула Насрудин бил изправен пред съда:
- Това престъпление е работа на голям специалист - казал обвинителя, - и е било извършено много сръчно и умело.

Изчервявайки се, Мула Насрудин, подсъдимият, станал прав и казал:
- Сър, ласкателството няма да ви донесе нищо - няма да се призная за виновен.

Но той се е признал, Аруп се е признал - това не е въпрос, това е признание - че се тревожи е нормално. Нечовешко е да не се очаква тревога. Поне не на този етап. Понякога се колебае; това е човешко, естествено. Добре е да го приемеш, вместо да го отхвърляш, вместо да издигаш екран и да го криеш зад него.

"Моля ви, кажете ми го, за да престана да се тревожа."

Как можеш да престанеш да се тревожиш? Само защото ще ти го кажа? Ако беше толкова лесно, щях да го казвам на всеки. Не е толкова лесно, каквото и да ти кажа, ще го изтълкуваш по свой начин - не можеш да го приемеш тотално, не можеш да му се довериш тотално. При това не твърдя, че трябва да му се довериш тотално; казвам, че това е съвсем естествено. От тебе не искам нещо неестествено. Не искам някакви абсурдни неща от тебе. Това е естествено! Понякога се колебаеш, понякога си настроен против мене, понякога си твърде негативно настроен. Понякога ти се иска да захвърлиш всичко и да се върнеш в стария си свят. Не казвам. че вършиш някакво престъпление - не - това е човешко. Напълно естествено е. Ако не се държиш по този начин, тогава нещо не е наред.

Каквото и да ти кажа, отново ще бъде изтълкувано от разтревожения ум. Дори буквално да кажа: Да, Аруп, с теб всичко се развива прекрасно... ти ще си помислиш: "Дали Бхагван не се шегува? Наистина ли има предвид точно това?" Неспокойният ум ще се нахвърли върху него. Задължително ще се появи интерпретацията.

Чуй тази кратка история:

Един свещеник се прибирал късно през нощта от някакво събрание. Както пътувал сам в колата, изведнъж се сетил, че не си е казал вечерната молитва. Отбил до брега на едно езеро, излязъл от колата, и използвайки светлините на колата, започнал да си казва молитвата.

Скоро след като започнал и за голяма негова изненада, пристигнал някакъв камион. Шофьорът на камиона мислейки, че нещо не е наред, спрял, свалил прозореца и попитал:

- Някакъв проблем ли, колега?
- Не, всичко е наред, благодаря - отговорил свещеникът. Шофьорът включил на скорост и за да се оттегли с достойнство, изкрещял:
- Всичко, което мога да кажа е, че тази книга, която четеш тук, трябва да е дяволски интересна!

Само си представи някой, който чете някаква книга на брега на самотно езеро на светлините на автомобила си - какво ще си помислиш? Можеш ли да си представиш, някой да чете Библията? Какво толкова му е припряло, за да чете Библията? Може ли на някой да му е толкова интересно, че да чете Библията? Не може ли да почака, за да се прибере вкъщи и там да я чете? Шофьорът на камиона трябва да е изтълкувал ситуацията съобразно своите разбирания - казва: "всичко, което мога да кажа е: книгата трябва да е дяволски интересна, за да я четеш на това място."

Продължаваш да интерпретираш. И естествено, интерпретираш, съобразно ума си. Това, което ще ти кажа, няма да бъде чуто; ще го чуеш по свой начин. Ако се тревожиш, ще се тревожиш за него. Ако се съмняваш. ще се съмняваш за него. Ако си негативно настроен, ще си негативно настроен по отношение на него. Ако му се доверяваш, ще му се довериш.

Аруп казва: "Само ми кажете, за да престана да се тревожа за него." Не, тревогата не може да се спре така лесно. Моето изказване няма да помогне - ще трябва да направиш нещо. Ще трябва да направиш това, което казвам. Ще трябва да си малко по-практичен. Ще трябва да се превърнеш в свидетел.

Трима изгладнели скитници пристигнали в една къща, когато управителят приготвял ориз. Той им казал, че могат да останат през нощта. а на сутринта, който от тримата разкаже най-интересния сън, ще получи малко горещ ориз.

На следващата сутрин първият скитник казал:
- Сънувах, че бях цар, вторият казал:
- Това е нищо - аз сънувах, че бях Самият Бог. А третият казал:
- Моят сън беше съвсем обикновен и явно нямам шанс да спечеля. Сънувах. че горещият ориз изстива, затова слязох долу и го изядох.

Това според мене е да бъдеш практичен. Затова, Аруп, бъди практичен! Прави това, което казвам - само по себе си моето изказване няма да ти помогне... а оризът наистина изстива. Искаш да ти помогна, да имаш хубав сън, но оризът изстива. Слез долу и изяж ориза!

Ще спечелиш само един сън, ако ти кажа: "Аруп, всичко с тебе се нарежда прекрасно. Няма значение, колко усилия полага умът ти, вече е твърде късно. Взел съм те под своето крило и връщане назад няма."

На първо място не мога да го кажа, защото самото желание да притежаваш някаква сигурност противоречи на духовното развитие. Аз те тласкам в едно опасно царство. Бутам те в пропастта. Ти искаш да си на сигурно място под крилото ми - а аз те хвърлям в едно твърде страшно съществуване... без никаква сигурност. Аз не съм закрилник - аз съм разрушител. Не представлявам твоята закрила. Ако наистина ме разбираш, ще се превърна в най-голямата опасност за живота ти.

Ако ме разбираш непрекъснато ще си несигурен. Никога няма да ме питаш за сигурност и закрила. Ще презираш сигурността. Ще мислиш за нея като за враг - тя е. Ще се радваш да бъдеш открит, уязвим за всичко, което може да се случи в живота. Да, уязвим и за смъртта; "всичко" включва и смъртта. Истинският живот се среща със смъртта във всеки момент. Само неистинският, изкуственият живот, е сигурен.

Не, не казвам, че ще те приюта под крилото си и връщане назад няма да има. Можеш да паднеш, можеш да паднеш от последното стъпало на стълбата. Докато не станеш просветлен, винаги има връщане назад; можеш да се върнеш назад. Можеш да се откажеш, можеш да се отречеш, можеш да отхвърлиш. Отново можеш да паднеш в нещастието - и от най-последното стъпало можеш да паднеш. Докато и ако не си изкачил цялата стълба, дори и последното стъпало, докато и ако не си станал никой, можеш да паднеш. Незначителното его, само едно трепване на егото, е достатъчно, за да те върне обратно. То може отново да се сгъсти, може отново да стане цялостно, може отново да се отправи на път.

Сигурността не е моят път. Да бъдеш санясин означава, че си готов да живееш живота си в несигурност. Това е най-голямата смелост и заради тази смелост е възможно голямо блаженство.

"И ще ставаш все по-щастлив и щастлив от сега нататък."

Аз не съм Емил Куе - не съм хипнотизатор. Да, можеш да се хипнотизираш по този начин, в това се състои методът на Куе. Той казва на своите пациенти: "Мисли, мечтай, представяй си - всяка нощ преди да заспиш, всяка сутрин, след като се събудиш, повтаряй отново и отново, и отново - "Ставам все по-добър, ставам все по-здрав, ставам все по-щастлив..." Повтаряй, не преставай да повтаряш."

Да, това помага в известна степен. Създава около тебе илюзия. Но би ли искал да ти помогна в създаването на илюзии? Целият ми подход се състои в разхипнотизирането; няма нищо общо с хипнозата. Не искам да те хипнотизирам с никаква илюзия. Искам да те разхипнотизирам от всички илюзии, когато си в състояние на липса на илюзии, съвършената липса на всякакви илюзии, тогава просветлението е съвсем близо.

След това Аруп казва: "Благодаря, Бхагван. Надявам се, че това е така..."

Виж! Умът му вече е започнал да интерпретира: "Надявам се, че е така..." Не е така - просто се надява. Как можеш да заблуждаваш себе си!
"Надявам се, че това е така, но понякога се колебая."

Не осъждам колебанието ти - съвършено нормално е понякога да се колебаеш, съвсем човешко е понякога да се колебаеш. Абсолютно нормално е! Никога не го осъждай! Приеми го! Не се опитвай да създаваш фалшива увереност - това ще е плод на ума и ще те заблуди, и няма да те доведе до никъде. Остави го такова, каквото е. Приеми го такова, каквото е и наблюдавай все повече и повече. Превръщай се все повече в свидетел. Единствено като свидетел, ще имаш някаква сигурност. Единствено като свидетел всеки ден ще ставаш все по-щастлив - не чрез неговото повтаряне! Единствено при това свидетелстване ще престанеш да се колебаеш. Единствено при това свидетелстване ще достигнеш до центъра на своето същество - където смъртта не съществува, където прелива единствено животът, където човек пие от нектара, за който говори Сараха.

Шестият въпрос: Какво точно е това, което ми пречи да видя очевидното? Просто не мога да разбера какво да правя и какво да не правя. Кога ще мога да чуя звука на тишината?

"Какво точно е това, което ми пречи да видя очевидното?"

Самото желание да го видиш. Очевидното не може да бъде пожелавано. Очевидното е! Ти желаеш: отдалечаваш се, започваш да го търсиш: точно в този миг го отдалечаваш от себе си, то вече не е очевидно, вече не е близо до тебе; отдалечил си го от тебе. Как можеш да търсиш очевидното? Ако разбираш, че е очевидно, как можеш да го търсиш? Та то е точно тук! Каква е нуждата да го търсиш и да го желаеш?

Очевидното е божественото, земното е върховното. Тривиалното е най-задълбоченото. Във всекидневния си живот, в най-обикновените си дейности, непрекъснато се срещаш с Бога - защото не съществува нищо друго. Не можеш да срещнеш никой друг; това винаги е Бог в хиляди форми. Бог винаги е очевиден. Единствено Бог е! Ала ти търсиш, желаеш... и пропускаш. В процеса на самото търсене отстраняваш Бога, отдалечаваш го. Това е номер на егото. Опитай се да го схванеш.

Егото не се интересува от очевидното, защото егото не може да съществува с очевидното. Егото изобщо не се интересува от близостта. Него го занимава разстоянието, далечината. Помисли само: човек отиде на Луната, а все още не е достигнал до собственото си сърце... далечното. Човек започна да пътува в космоса, но все още не пътува в душата си. Изкачи Еверест, но съвсем не се интересува от пътешествието в собственото си същество. Пропуска близкото, а се стреми към далечното. Защо?

Егото се чувства добре - ако пътуването е трудно, егото се чувства добре. Има нещо за доказване. Ако е трудно, може да се докаже нещо. Да се отиде на Луната, егото се чувства добре, но да се отиде в собственото същество - няма нищо за утвърждаване.

Има една стара история:

Бог създал света; След това обичал да живее на земята. Можеш да си представиш: Неговите грижи били многобройни. Всичко живо се оплаквало; всички се оплаквали през свободното си време. През нощта хората пристигали и разправяли:
- Това не е наред, днес трябваше да вали, а не стана така. Но след това идвал някой друг и казвал:
- Недей да докарваш дъжд - започнал съм нещо и всичко ще пропадне.

Бог почти се побъркал: "какво да направи? Толкова много хора, толкова много желания. Всеки очаква нещо и всеки се надява, че ще бъде удовлетворен, а желанията им си противоречат. Земеделецът иска дъжд, а грънчарят не желае дъжд, защото е направил гърнетата и те ще бъдат унищожени; на него му трябва слънце за няколко дни" - и т.н., и т.н...

Бог събрал своя съвет и попитал:
- Какво да правя - та те ще ме направят луд? Не мога да угодя на всички. Някой ден ще ме убият! Искам да се скрия някъде.
Предложили му много неща. Някой се обадил:
- Няма проблеми - отиди на Еверест. Това е най-високият връх в Хималаите; никой никога няма да се качи там. Бог казал:
- Нищо не разбираш! Само след няколко секунди - за Бог това са само няколко секунди - Едмунд Хилари ще се изкачи там заедно с Тенсинг Норгей и тогава ще започнат проблемите. И щом веднъж се научат, ще започнат да пристигат с хеликоптери и автобуси... Не, това няма да свърши работа. Ще реши проблема само за няколко секунди.
Запомни, времето на Бог има свой собствен ход. В Индия казваме, че милиони години представляват един ден за Бога -това са няколко негови секунди.
Тогава някой друг предложил:
- А защо не на Луната? Той казал:
- И това не е твърде далече - след няколко секунди някой ще стигне и до нея.
Предлагали му звездите, но Той казал:
- И това няма да реши проблема. Само ще отложи нещата. Искам сигурно решение.
Тогава се приближил най-старият служител на Бог, прошепнал нещо на ухото му, а Бог казал:
- Ти си прав. Това ще свърши работа! А старият служител му казал:
- Има само едно място, до което човек никога няма да достигне - скрий се в самия човек.
Това е мястото, където оттогава се крие Бог: в самия човек. Това е последното място, за което той ще се сети.

Очевидното се изпуска, защото егото не се интересува. Егото се интересува от трудните, невъзможни неща, защото те са предизвикателства. Когато спечелиш, можеш да се утвърдиш. Ако очевидното е налице и ти спечелиш, що за победа е това! Не си кой знае какъв победител. Затова човек продължава да изпуска очевидното и да се стреми към далечното.

А как можеш да се стремиш към далечното, когато не можеш да откриеш дори очевидното?
"Какво точно ми пречи да видя очевидното?"
Самото желание ти пречи. Отстрани желанието и ще видиш очевидното.
"Просто не мога да разбера какво да правя и какво да не правя."

Нищо не трябва да правиш. Трябва просто да си внимателен за това, което става около тебе. Правенето отново е пътешествието на егото. Правейки - егото се чувства добре - има нещо за правене. Правенето е храната на егото; то укрепва егото. Неправене - и егото е по гръб на земята. То умира, вече не е подхранвано.

Затова бъди не-деятел. Не прави нищо по отношение на Бог, истината и търсенето, което се отнася до тях. На първо място това не е търсене, така че не можеш нищо да направиш. Просто бъди. Нека го кажа по друг начин: ако си в състояние на биване. Бог идва при тебе. Човек никога не може да Го открие. Той открива човека. Просто бъди в безмълвното пространство, без да правиш нищо, без да отиваш никъде, без да мечтаеш - и в това безмълвно пространство внезапно ще Го откриеш. Той винаги е бил тук! Ако не си безмълвен, не можеш да Го видиш, все още не можеш да Го чуеш, неговия слаб глас.

"Кога ще мога да чуя гласът на тишината?"

Кога - задаваш неправилен въпрос. Чуй го сега! Защото той е тук, музиката продължава, музиката е навсякъде. Просто ти трябва да запазиш мълчание, за да я чуеш. Но никога не казвай "кога"; "кога" означава, че си вмъкнал бъдещето; "кога" означава, че си започнал да се надяваш и мечтаеш; "кога" означава не сега... а винаги е сега. Винаги е сегашно време. За Бог съществува само едно време: сега; и само едно място: тук. "Там", "тогава" - откажи се от тях.

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том
ОШО

Ошо. Техника на визуализация

Пим — Wed, 24 Sep 2014 14:11:26 GMT

Умът, сам по себе си, означава проекция, затова докато не се издигнеш над ума, каквито и преживявания да имаш, те са проекции. Умът е механизъм за проекции. Ако имаш някакви представи за светлина, за блаженство, дори и за божественото, всички те са проекции. Докато не постигнеш тоталното спиране на ума, ти не си се издигнал над проекциите: продължаваш да проецираш. Когато умът спре, само тогава си над опасността. Когато няма никакви преживявания, никакви образи, нищо обективно - съзнанието остава като чисто огледало, в което нищо не е отразено - само тогава си над опасността от проекциите.

Проекциите са от два типа. Единият тип проекции ще те доведе до все повече проекции. Това е положителната проекция; никога не можеш да се издигнеш над нея. Другият тип проекция е отрицателната. Тя е проекция, но ти помага да се издигнеш над проецирането.

В медитацията използваш способността за проециране на ума като отрицателно усилие. Отрицателните проекции са добри: все едно един трън го вадиш с помощта на друг или една отрова неутрализираш с помощта на друга отрова, която се превръща в противоотрова. Но трябва непрекъснато да имаш предвид, че опасността продължава да съществува, докато не се прекрати всичко, дори и тези отрицателни проекции, дори и тези образи. Ако преживееш нещо, няма да ти кажа, че това е медитация. Все още е съзерцаване; все още е мисловен процес. Колкото и неуловим да е, все още е мислене. Когато остане само съзнанието без никаква мисъл - само едно незаоблачено, отворено небе - когато не можеш да кажеш, че „Аз" преживявам - това е най-многото, което може да се каже: Аз съм.

Сентенцията на Декарт (Cogito ergo sum - „Мисля, следователно аз съм") в медитацията се превръща в Sum cogito sum - Аз съм, следователно аз съм. Тази „Аз съм-ност" предшества цялото мислене. Ти си преди да мислиш. Мисленето се появява по-късно, твоето същество го предшества, затова съществото не може да се изведе от мисленето. Можеш да си без мисленето, но мисленето не може да бъде без тебе, затова мисленето не може да е основата, върху която да се основава твоето съществуване.

Преживяванията, образите, всяко нещо, което се усеща обективно, е част от мисленето. Медитацията означава тотално прекъсване на ума, на мисленето, но не и на съзнанието. Ако съзнанието също спре, не си в медитация, а в дълбок сън. Това е разликата между медитацията и дълбокия сън.

В дълбокия сън проекциите също се прекратяват. Тогава няма мислене, но, едновременно с това, отсъства и съзнанието. При медитацията проекциите спират, мисленето спира, мислите не съществуват - също както в дълбок сън - но остава съзнанието. Ти осъзнаваш този феномен на тотално отсъствие около тебе, на липсата на всякакви обекти около тебе. И когато няма обекти, които да познаваш, за първи път започваш да чувстваш себе си. Това е необектно преживяване. То не е нещо, което преживяваш; то не е нещо, което ти си.

Затова, дори ако усещаш божественото съществуване, това отново е проекция. Това са отрицателните проекции. Те помагат - помагат, в известен смисъл, да преодолееш - но трябва да си наясно, че все пак си остават проекции, в противен случай няма да се издигнеш над тях. Затова казвам, че ако усещаш, че си почувствал блаженството, продължаваш да си в ума, защото присъства двойнствеността: двойнствеността на божественото и небожественото, двойнствеността на блаженството и неблаженството. Когато наистина достигнеш до върховното, не можеш да усетиш блаженство, защото неблаженството е невъзможно; не можеш да усетиш божественото като божествено, защото небожественото вече не съществува.

Затова запомни следното: умът е проекция и каквото и да правиш с помощта на ума, ще бъде проекция. Не можеш да направиш нищо с помощта на ума. Единственото нещо е как да се отрицае ума, как да се отстрани тотално, как да си без ума в съзнание. Това е медитацията. Само тогава можеш да знаеш, можеш да стигнеш до познанието за онова, което не е проекция.

Това, което познаваш, е проецирано от тебе. Обектът е само един екран: не преставаш да проецираш своите идеи, своя ум, върху него. Затова всеки метод за медитация започва с проециране - с отрицателно проециране - и завършва с непроециране. Това е същността на всички медитативни техники, защото трябва да започнеш с ума.

Дори да си се насочил към състоянието на отрицание на ума, трябва да започнеш с ума. Ако трябва да изляза от тази стая, трябва да започна като ходя вътре нея. Първата стъпка трябва да се направи в стаята. Това предизвиква объркване. Ако обикалям в кръг в стаята, тогава ходя в стаята. Ако излизам от стаята, тогава, отново, трябва да ходя в стаята - но по един различен начин. Моите очи трябва да са насочени към вратата и трябва да ходя по права линия, не в кръг.

Отрицателните проекции означават излизане по права линия от ума. Но най-напред, трябва да направиш няколко стъпки вътре в ума.

Например, когато казвам „светлина", ти никога в действителност не си виждал светлина. Виждал си само осветени обекти. Виждал ли си някога самата светлина? Никой не я е виждал; никой не може да я види. Виждаш осветена къща, осветен стол, осветен човек, но не си виждал светлината сама по себе си. Дори, когато видиш слънцето, не виждаш светлината.

Не можеш да видиш самата светлина. Когато светлината срещне нещо, тя се връща, отразява се, само тогава можеш да видиш осветения обект и понеже можеш да видиш осветения обект, казваш, че има светлина. Когато не виждаш осветен обект, казваш, че е тъмно.

Не можеш да видиш чистата светлина, затова в медитацията я използвам като първа стъпка - като отрицателна проекция. Казвам ти да започнеш да чувстваш светлината без никакъв обект. Обектите са отстранени; остава само светлината. Започни да усещаш светлината без обектите... Нещо е отстранено (обекта), а без обекта не можеш да продължиш да виждаш светлината дълго време. Рано или късно светлината ще изчезне, защото ти трябва да си фокусиран върху някакъв обект.

След това ти казвам да почувстваш щастието. Никога не си чувствал щастието без някакъв обект, това, което познаваш като щастие, блаженство, е свързано с нещо. Никога не си познал и един единствен миг на блаженство, който да не е свързан с нещо. Можеш да обичаш някого и да се чувстваш щастлив, но този някой е обект. Чувстваш се щастлив, когато слушаш някаква музика, но в такъв случай музиката е обектът. Имал ли си някога мигове на щастие без никакви обекти? Никога! Затова, когато ти казвам да се чувстваш щастлив без обекти, на пръв поглед изглежда невъзможно. Ако се опиташ да бъдеш щастлив без обект, рано или късно щастието ще изчезне, защото не може да съществува само по себе си.

След това ти казвам да почувстваш божественото присъствие. Просто ти казвам: почувствай божественото присъствие. Това е отрицателна проекция. Не може да продължи дълго време, защото няма основа, която да я поддържа. Рано или късно то ще изчезне. Това е разликата между положителната и отрицателната проекции.

При положителната проекция обектът е важен, а чувството го следва, докато при отрицателната проекция, чувството е важно, а обектът просто бива забравен, все едно съм отстранил почвата под краката ти. Отвътре от тебе, под тебе, отвсякъде, земята е отстранена и ти оставаш сам със своето чувство. Сега това чувство не може да съществува. То ще изчезне. Ако обектите отсъстват, тогава чувствата, които са директно свързани с тях, не може да продължат да съществуват. За кратко време ще продължиш да ги проектираш; след това ще изчезнат. И когато изчезнат, ти оставаш сам... със своята тотална самота. Този момент е моментът на медитация, от където започва медитацията. Сега си вън от стаята.

Затова медитацията има своето начало в ума, но това начало не е истинската медитация. Започни в ума, за да можеш да се насочиш към медитацията и когато умът спре, и ти си се издигнал над него, тогава започва истинската медитация. Трябва да започнем с ума, защото сме в ума. Дори, за да се издигне над него, човек трябва да го използва. Затова използвай ума отрицателно, никога положително и след това ще постигнеш медитацията.

Ако използваш ума положително, тогава ще създадеш още повече проекции. Това, което е известно като „позитивно мислене" е абсолютно антимедитативно. Негативното мислене е медитативно; отрицанието е методът за медитация. Не преставай да отрицаваш до момента, в който не остане нищо, което да бъде отрицавано, а остане само отрицаващият. Тогава си в своята чистота и тогава знаеш какво представлява. Всичко, което си познавал преди това, са представи на ума, блянове, сънища, проекции.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Повторение на мантра

Пим — Wed, 24 Sep 2014 11:29:42 GMT

Можеш да използваш мантра, за да успокоиш ума, за да направиш ума абсолютно безмълвен. Непрекъснато повтаряш някакво име: Рама, Кришна, Исус. Мантрата може да ти помогне да се освободиш от другите думи, но след като умът стане тих и спокоен, тогава това име, Рама, Кришна или Исус, ще се превърне в пречка. То се превръща в заместител, в заместник. Всички останали думи са изхвърлени, но след това тази дума звучи до влудяване. Ще се привържеш към нея; няма да можеш да я изхвърлиш. Превърнала се е в навик, в дълбоко занимание.

Затова започни с джапа (повтаряне на мантра), но след това достигни до състоянието, при което джапа не е необходима и може да бъде изхвърлена. Използвай „Рама", за да разгониш всички останали думи от ума, но когато те са изгонени, не задържай тази дума. Тя също е дума, изхвърли я.

Това изхвърляне се превръща в трудна работа. Човек започва да се чувства виновен при отказването от мантрата, защото тя му е помогнала толкова много. Но сега тази помощ се е превърнала в пречка. Изхвърли я! Средствата не трябва да се превръщат в целта.

Въпрос: „Когато медитирам обикновено повтарям мантра или намокар (извънредно дълга джайнистка мантра). Но умът остава неспокоен. Как може по време на медитация умът да се заеме с нещо?"

Нуждата да се заемеш с нещо е нужда на немедитативния ум, затова най-напред трябва да разбереш, защо притежаваш тази нужда. Защо не можеш да бъдеш незает, каква е тази нужда постоянно да си зает с нещо? Не е ли това просто едно бягство от себе си?

В момента, в който не си зает, си просто себе си, спускаш се в себе си. Затова трябва да си зает. Нуждата да си зает е бягство. Но това е необходимостта на немедитативния ум.

Немедитативния ум непрекъснато е зает с другите. Когато другите отсъстват, какво трябва да се направи тогава? Не знаеш как да бъдеш зает със себе си! Винаги си живял с другите и другите, и другите, затова сега (в медитацията), когато не си с другите и си сам - въпреки че в действителност не си сам - започваш да се чувстваш самотен. Самотата е отсъствието на другите; единствеността е присъствието на самия себе си.

Започваш да се чувстваш самотен и трябва да се запълниш с нещо. Намокар може да го направи, всяко нещо може да го направи. Но ако не притежаваш медитативен ум, ако продължаваш с намокар или с което и да е друго повторение, то е само опора и трябва да бъде изхвърлено.

Ако правиш нещо от този вид, по-добре е да използваш мантра от една дума (като рама или ом), отколкото нещо дълго, подобно на намокар. С една дума ще се чувстваш по-малко зает, отколкото с много думи, защото при смяната на думите умът също се променя. С една дума ще ти стане скучно, а скуката е добра, защото тогава е лесно да захвърлиш цялата работа в един определен момент. Затова вместо да използваш намокар, по-добре е да използваш една дума и ако можеш да използваш дума, която няма значение, е още по-добре, защото дори значението се превръща в разсейване.

Когато трябва да изхвърлиш нещо навън, тогава трябва да си наясно, че трябва да го изхвърлиш. Не трябва да си прекалено привързан към него. Затова използвай една дума, едно нещо - нещо, което е безсмислено. Например: „хуу"! Това не притежава значение. Ом по същество е същото, но то е започнало да има значение, защото сме започнали да го асоциираме с нещо божествено.

Звукът трябва да е безсмислен, просто една безсмислена дума. Не трябва да носи нищо, защото в момента, в който съдържа нещо, умът се подхранва. Умът се подхранва не от думите, а от техните значения. Затова използвай някаква дума като „хуу". Това е безсмислен звук.

А, всъщност, „хуу" е нещо повече от един безсмислен звук, защото с „хуу" се създава едно вътрешно напрежение. Със звука „хуу" нещо бива изхвърлено навън. Затова използвай дума, която изхвърля нещо навън, която изхвърля тебе навън, а не такава, която ти дава нещо.

Използвай „хуу". С „хуу" ще усетиш, че нещо от тебе е изхвърлено навън. Използвай думата, когато издишваш и превърни вдишването в пауза. Балансирай го: „хуу"... след това вдишвания дъх като пауза... след това отново „хуу"... Думата трябва да е безсмислена; тя трябва да е по-скоро звук, отколкото дума. И поставяй ударението върху издишвания дъх. Думата (звука) трябва да бъде изхвърлена накрая, така че да не може да бъде поета с вдишването.

Това е много деликатно. Изхвърли звука навън, все едно изхвърляш някакъв секрет, все едно изхвърляш нещо от тебе. Тогава то не може да се превърне в храна. Винаги помни, и запомни добре, че всяко нещо, което влиза вътре заедно с влизащия дъх, се превръща в храна - и всичко, което излиза навън заедно с излизащия дъх, се превръща в отделян секрет. Просто се изхвърля навън. Затова с влизащия дъх винаги бъди празен, пуст. В такъв случай няма да предоставяш на ума никаква нова храна.

Умът поема фина храна дори с думите, звуковете и значенията - с всичко. Експериментирай с това. Когато си изпълнен със сексуално желание, когато имаш сексуални фантазии, използвай „хуу" с излизащия дъх. След няколко мига, ще се почувстваш над секса, защото нещо е било изхвърлено навън, нещо много фино е било изхвърлено. Ако си ядосан, тогава използвай този звук и след няколко секунди гневът ще изчезне.

Ако си изпълнен със сексуално желание и използваш този звук с влизащия дъх, ще се почувстваш още по-сексуален. Ако си ядосан и използваш същия звук с вдишвания дъх, ще се ядосаш още повече. След това ще разбереш, как дори един обикновен звук може да повлияе на ума ти и как му влияе различно с влизащия и излизащия дъх.

Когато видиш нещо красиво, прекрасно, някой, който е твой любим, и искаш да докоснеш тялото му, докосни го с издишвания дъх и няма да усетиш нищо... но го докосни заедно с вдишването и ще изпиташ омайване. С влизащия дъх докосването се превръща в храна, но с излизащия дъх то изобщо не е храна. Вземи ръката на някой в своята и я чувствай само при вдишване. Нека издишването бъде празно. Тогава ще разбереш, че докосването е храна.

Затова дете, което е израсло без майка и което не е било докосвано и милвано от майка си, на него му липсва нещо. То никога няма да е способно да обича някого, ако никога не е било докосвано, милвано и прегръщано от майка си, защото това нежно докосване е храна за детето. То създава много неща в него. Ако никой не го е докосвал с любов, то няма да е способно да обича никого, защото не знае каква „храна" е пропуснало, че му липсва нещо жизнено.

Затова не казвам да не докосваш жена. Казвам: „Докосвай, но с излизащия дъх." А когато влизащият дъх дойде при тебе, просто осъзнавай; бъди в интервала, паузата. Не чувствай докосването. Продължавай да докосваш, но не чувствай докосването.

Осъзнавай усещането, когато дъхът излиза и след това ще узнаеш тайната на дъха. - защо е бил наречен прана, жизнената сила. Дъхът е най-жизненото нещо. Ако поемаш храната си с ударение върху издишването, тогава, без значение колко е хубава храната, тя няма да е храна за тялото ти. Дори ако поемаш голямо количество храна, няма да има хранене, ако поставяш ударението на излизащия дъх. Затова се храни с влизащия дъх и нека има пауза, когато дъхът излиза. Тогава, с много малко количество храна, можеш да бъдеш по-жизнен.

Помни този звук „хуу" с излизащия дъх. Той разрушава неспокойствието на ума. Но и това, е опора (патерица) и скоро, ако правиш медитацията редовно, ще почувстваш, че нямаш нужда от него. И не само нямаш нужда, но той ще се превърне в пречка, в позитивна пречка.

Да не бъдеш зает е едно от най-хубавите неща на света... да бъдеш незает е най-великият разкош. Ако можеш да си позволиш да бъдеш незает, ще се превърнеш в император.

Лудост е да разрушаваш едно незаето състояние, защото това е моментът, в който влизаш в безвремието. Със заниманието (когато си зает с нещо) никога не можеш да се издигнеш над времето, когато си зает, никога не можеш да се издигнеш над пространството, но ако не си зает, ако си тотално незает - не си зает дори със себе си, дори не медитираш (ти просто си) - това е моментът, това е върховият момент на духовното съществуване, на блаженството. Това е сатчитананда.

Първата част на думата е сат. Тя означава съществуване; ти просто съществуваш. След това осъзнаваш това съществуване - не само го осъзнаваш, превръщаш се в съзнание (чит) и съществуване едновременно. Съществуването се превръща в съзнание... и блаженството (ананда) е естествения резултат.

То не е просто чувство. Превръщаш се в блаженство, съществуване и съзнание едновременно. Използваме три думи, защото не можем да го изразим с една дума. Ти си всичките три едновременно.

Затова гледай напред към незаетите моменти. Можеш да използваш опори (такива като мантрите), но не бъди щастлив за тях. И знай добре, че в края на краищата, те трябва да бъдат изхвърлени.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Взиране в огледалото

Пим — Wed, 24 Sep 2014 10:01:34 GMT

Безсъзнанието в действителност не е безсъзнание. По-скоро, то е по-малко съзнателно. Затова разликата между съзнанието и безсъзнанието е разлика само на степени. Те не са противоположни полюси; те са свързани.

Заради нашата невярна логическа система, разделяме всичко на противоположни моменти. Логиката казва: „Или да, или не, или светлина, или тъмнина." Според логиката по средата не съществува нищо. Но животът не е нито бял, нито черен. По-скоро, той е великият простор на сивото.

Когато казвам „съзнателно" и „безсъзнателно", нямам предвид, че двете са противоположни едно на друго. За Фройд, съзнанието е съзнание и безсъзнанието е безсъзнание - това е разликата между черното и бялото, между „да" и „не", между живота и смъртта - но когато казвам „безсъзнание", имам предвид „по-малко съзнание"; когато казвам „съзнание", имам предвид „по-малко безсъзнание". Те се преливат едно в друго.

Как можем да се изправим срещу безсъзнанието? За Фройд такава среща е невъзможна. Ако попиташ Фройд как да се срещнеш с безсъзнанието, той ще ти каже: „Това са глупости; не можеш да го срещнеш. А ако го срещнеш, това е съзнание, защото срещата е феномен на съзнанието." Но ако попиташ мене, как да се срещнеш с безсъзнанието, ще ти кажа: „Съществуват начини да се срещнеш с него." За мене, първото нещо, което трябва да се отбележи е, че безсъзнанието означава просто „по-малко съзнание". Затова ако развиеш повече съзнание, можеш да го срещнеш.

Второ, съзнателното и безсъзнателното не са с фиксирани граници. Те се променят във всеки момент - също като зеницата на окото ти. Ако има повече светлина, зеницата се свива; ако има по-малко светлина, зеницата се разширява. Тя е в непрекъснато равновесие със светлината отвън. По същия начин твоето съзнание се изменя във всеки момент. В действителност, да разбереш феномена на съзнанието чрез аналогията с окото, е много важно, защото съзнанието е вътрешното око, окото на душата. Затова, също като окото, твоето съзнание непрекъснато се разширява и свива.

Например, ако си ядосан ставаш по-безсъзнателен. Безсъзнанието се е разширило и само една малка част от тебе остава съзнателна. Понякога дори и тази част липсва и ти си станал изцяло безсъзнателен. От друга страна, при някой внезапен инцидент - ако си на пътя и внезапно разбереш, че ще стане катастрофа, че си на прага на смъртта - ставаш напълно съзнателен и безсъзнанието отсъства изцяло. Внезапно целият ум е съзнателен. Тази промяна се извършва непрекъснато.

Когато казвам съзнателно и безсъзнателно, нямам предвид, че съществуват някакви фиксирани граници между тях. Няма такива граници. Този феномен варира. Зависи от тебе, дали си в по-малка степен съзнателен или в по-голяма степен съзнателен. Можеш да създадеш съзнание: можеш да тренираш и дисциплинираш себе си за повече съзнание или за по-малко съзнание.

Ако тренираш себе си за по-малко съзнание, никога няма да можеш да се срещнеш с безсъзнателното. В действителност, ще станеш неспособен да го срещнеш. Когато някой взема дрога или опияти, той тренира ума си да бъде тотално безсъзнателен. Когато спиш или си хипнотизиран, или сам хипнотизираш себе си, губиш своето съзнание. Съществуват много начини и много от начините, които са известни като религиозни практики, ти помагат да си по-малко съзнателен. Всяко нещо, което създава досада, създава безсъзнание.

Има много методи, които могат да ти помогнат да се срещнеш с безсъзнателното. Ще ти предложа едно просто упражнение, което ще ти помогне да се срещнеш с него.

През нощта, преди да си легнеш, затвори вратата на стаята и застани пред голямо огледало. Стаята трябва да е абсолютно тъмна. След това постави малки свещи отстрани на огледалото по такъв начин, че пламъкът да не се отразява директно в огледалото. В огледалото трябва да се отразява само лицето ти, а не пламъка.

Взирай се без прекъсване в очите си в огледалото. Не мигай. Това упражнение продължава четиридесет минути и след два три дена ще можеш да се взираш, без да мигаш през всичките четиридесет минути. Ако се появят сълзи, остави ги да текат. Но, въпреки това, недей да мигаш и продължавай да се взираш в очите си.

След два или три дена ще забележиш едно много странно явление: лицето ти ще започне да приема нови форми. Може дори да се изплашиш. Лицето в огледалото ще започне да се променя. Понякога там ще се появи съвсем различно лице - лице, което не познаваш като свое. Но всички лица, които се появят, принадлежат на тебе. Започнал е да експлодира подсъзнателния ум. Тези лица, тези маски, са твои. Някой път дори можеш да видиш лице, което е било твое в миналия ти живот.

След една седмица на непрекъсната практика - взиране в продължение на четиридесет минути всяка нощ - твоето лице непрекъснато ще се променя. Много лица ще се появяват и изчезват. След три седмици, няма да можеш да си спомниш кое е твоето лице. Няма да можеш да си спомниш своето лице, защото си наблюдавал толкова различни лица да идват и да си заминават.

Ако продължиш, тогава един ден - след три седмици или горе-долу толкова - ще се случи най-странното нещо: внезапно в огледалото няма да има лице! Огледалото ще бъде празно! Ще се взираш в пустотата; там изобщо няма да има лице.

Това е моментът! Затвори очи и се срещни с безсъзнателното. Когато в огледалото няма лице, просто затвори очи. Това е най-важният момент. Затвори очи, погледни навътре и ще се срещнеш с безсъзнателното. Ще бъдеш разголен, напълно разголен - такъв, какъвто си. Всички заблуди ще отпаднат.

Това е твоята реалност, но обществото е създало толкова много пластове, за да не можеш да я осъзнаеш. А след като познаеш себе си в своята разголеност, в тоталната си разголеност, ще започнеш да бъдеш друг човек. След това не можеш да заблуждаваш себе си. Сега знаеш, какво представляваш.

Докато не разбереш какво представляваш, никога не можеш да бъдеш трансформиран. Само тази разголена реалност може да бъде трансформирана. И в действителност, просто волята да я трансформираш, ще повлияе върху трансформацията.

Такъв, какъвто си, не можеш да трансформираш себе си. Можеш да смениш едно неистинско лице с друго неистинско лице - крадецът може да се превърне в монах, престъпникът може да се превърне в светец - но това не са истински трансформации. Трансформацията означава да се превърнеш в това, което в действителност си.

В момента, в който срещнеш безсъзнателното, в който се изправиш срещу безсъзнателното, ти си лице в лице със своята реалност, със своето истинско същество. Неистинското обществено същество отсъства. Името ти липсва; твоята форма отсъства; лицето ти отсъства. Останала е само разголената реалност на твоята природа и при тази разголена реалност е възможна трансформацията.

Техниката на взиране в огледалото е много мощен метод - много мощен - за да познаеш собствената си пропаст и да познаеш собствената си разголена реалност. И след като си я познал, се превръщаш в неин господар.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Двадесет и един дневен експеримент в тишина и уединение

Пим — Wed, 24 Sep 2014 09:54:52 GMT

Полезно е да практикуваш осъзнаването на дишането в продължение на двадесет и един дена в пълна тишина и уединение. Тогава, много неща ще се случат.

По време на двадесет и един дневния експеримент, практикувай динамичната медитация веднъж дневно и непрекъснато осъзнавай дишането двадесет и четири часа в денонощието. Недей да четеш, недей да пишеш, недей да мислиш, защото всички тези действия принадлежат на менталното тяло. Те не се отнасят до етерното тяло.

Можеш да отидеш на разходка. Това ще ти помогне, защото ходенето е част от етерното тяло. Всички физически* действия се занимават с прана шарира (етерното тяло). Тези неща се вършат от физическото тяло, но се отнасят до етерното тяло. Всичко, което се отнася до етерното тяло, трябва да се прави и всичко онова, което не се отнася до него, не трябва да се прави. Освен това трябва да се къпеш един или два пъти дневно. Това е свързано с етерното тяло.

Когато отидеш на разходка, просто се разхождай. Недей да правиш нищо друго: просто се занимавай със своето ходене. И докато вървиш, дръж очите си полузатворени. Полузатворените очи не могат да видят нищо друго, освен пътя, а пътят сам по себе си е толкова еднообразен, че няма да ти предостави нещо ново, за което да мислиш.

Трябва да останеш в един еднообразен свят, само в една стая, да виждаш един и същи под. Трябва да е толкова монотонен, че да не мислиш за него. Мисленето се нуждае от стимули; мисленето се нуждае от нови усещания. Ако твоята сензитивна система е непрекъснато отегчена, отвън няма да има нищо, за което да мислиш.

По време на първата седмица, може да имаш по-малка нужда от сън. Не се занимавай с това. Понеже не мислиш, понеже не правиш много от нещата, които обикновено правиш, ще имаш по-малка нужда от сън. А ако непрекъснато осъзнаваш своето дишане, в тебе ще се генерира толкова голямо количество енергия, ще станеш толкова жизнен, че няма да ти се спи. Ако сънят дойде, всичко е о'кей. Ако не дойде, пак всичко е наред. Ако не спиш, това няма да е вредно за тебе.

Съществуват много причини, поради които осъзнаването на дишането ще създаде повече енергия в тебе. Първо, когато наблюдаваш дишането, дишането става ритмично. Ще следва своя собствен ритъм. Създава се една хармония и цялото същество става музикално. Тази „ритмичност", този ритъм, съхранява енергията.

Обикновено нашето дишане не е ритмично. То е случайно. Това предизвиква една ненужна загуба на енергия. Ритъмът, хармонията, предизвиква натрупване на енергия. И тъй като непрекъснато си осъзнат, осъзнатият дъх, сам по себе си, започва да изразходва само най-необходимото количество енергия. Не правиш нищо; това е неправене. Ти само осъзнаваш.

В момента, в който започнеш да правиш нещо, дори това да е мислене, възниква правенето. Сега енергията ще се изразходва. Ако движиш тялото си, се е появило правенето; енергията ще се хаби. Двадесет и четири часа в денонощието на непрекъснато осъзнаване на дишането означава минимална загуба на енергия, така че енергията да се съхранява. Превръщаш се в склад на енергия. Тази енергия ще бъде използвана в кундалини.

Обикновено, през деня се губи толкова много енергия, че не остава достатъчно количество, за да се издигне кундалини. Не е необходимо голямо количество енергия, за да се спусне тя надолу, но за да се издигне нагоре, ти е необходимо складирането й в голямо количество. Само в този случай могат да се отворят вратите; иначе - не. Затова на тези, които притежават малко количество енергия, им е останал само сексът като неин отдушник.

Обикновено считаме, че полово активните хора, са твърде жизнени, но това не е така. Много жизнените хора не са полово активни, защото когато енергията прелива, тя се движи нагоре. Сексуалната активност се нуждае от енергия, но от съвсем малко количество. Когато има съвсем малко енергия, тя не може да се движи нагоре. Тогава движението надолу - към сексуалния център - е единствената възможност. Енергията се нуждае от постоянно движение. Тя не може да бъде неподвижна; трябва да се движи. Ако не може да се движи нагоре, ще се спусне надолу. В такъв случай тя няма избор. Но ако може да се движи нагоре, тогава пътят надолу евентуално ще се затвори от само себе си. Не ти ще спреш енергията от освобождаването й през сексуалния център, а то ще престане от само себе си, защото енергията се движи нагоре.

Ако непрекъснато наблюдаваш дишането си, всички действия спират и енергията се натрупва. Но има още един момент, който трябва да се отбележи и това е, че самото наблюдение - осъзнаването, вниманието - също помага на жизнената сила да стане по-жизнена в тебе. Същото е, все едно някой те наблюдава. Ако някой те наблюдава, ти ставаш по-жизнен: мързеливостта изчезва.

Затова лидерите се чувстват жизнени. Тълпата винаги ги наблюдава и самото наблюдение ги прави жизнени. В момента, в който тълпата ги забрави - веднага след като са забравени - тогава те са мъртви. Щастието да бъдеш лидер, да бъдеш общественик, наблюдаван от тълпата човек, се дължи на чувството за жизненост, което идва от наблюдението на хората. Жизнеността не е резултат от самото наблюдение, а защото, когато толкова много хора те наблюдават, ти ставаш по-внимателен към себе си. И това внимание се превръща в жизненост.

И така, когато осъзнаеш своето дишане, когато започнеш да наблюдаваш себе си, докосваш вътрешния източник на жизнеността. Следователно, ако загубиш съня си, не се тревожи. Това е естествено.

Ако в ума ти настъпят някакви сътресения - ако в ума ти се появят неща, за които никога преди това не си си мислил (образи... истории...) - тогава, също, не се тревожи. Просто ги наблюдавай. В подсъзнанието има толкова много неща, които трябва да бъдат освободени. Преди да бъдат изхвърлени навън, трябва да се появят в съзнателния ум. Ако ги потиснеш, те отново ще се върнат в подсъзнанието. От друга страна, ако прекалено много се занимаваш с тях, излишно ще губиш енергия. Затова просто наблюдавай дъха си, а в периферията (на фона) продължавай да наблюдаваш с безразличие всичко, което се случва.

Бъди безразличен към тези неща. Изобщо не се занимавай с тях; само продължавай да си свидетел на своето дишане. Ще наблюдаваш своето дишане, а на периферията нещата ще продължават да се случват. Ще има мисли, ще има трептения, но само на периферията - не в центъра. В центъра ти само наблюдаваш своя дъх.

Толкова много неща ще ти се случат: неща, които са абсурдни, нелогични, невъобразими, немислими, фантастични, кошмарни. Трябва да продължиш да наблюдаваш своя дъх. Нека тези неща идват и си отиват. Бъди безразличен към тях (Все едно си отишъл на разходка. Улицата е пълна с хора. Те минават покрай тебе, но ти си безразличен към тях; не се занимаваш с тях.) Тогава тези образи и фантазии ще бъдат освободени и накрая на първата седмица, една нова тишина ще се появи в тебе. В момента, в който подсъзнанието се разтовари, вече няма да има вътрешен шум. В теб ще се появи тишината, една дълбока вътрешна тишина.

Може да изживееш моменти на депресия. Ако в подсъзнанието е било потиснато дълбоко вкоренено чувство на депресия, то ще се появи и ще те залее. Няма да е мисъл; ще бъде настроение. В теб ще се появяват не само мисли, но и настроения. Понякога ще бъдеш възбуден, понякога ще си потиснат и отегчен, но ти бъди безразличен към тези настроения, както си безразличен към мислите. Остави ги да идват и да си отиват. Ще си отидат от само себе си, затова не се занимавай с тях. Настроенията, също така, са били потиснати в подсъзнанието. По време на двадесет и един дневния експеримент, те ще бъдат освободени и след това ще изпиташ нещо, което никога преди това не си изпитвал - нещо ново, нещо непознато.

Всеки индивид ще изпита различни неща. Възможностите са много, но каквото и да се случи, не се страхувай. Не е необходимо. Дори да чувстваш, че умираш, без значение колко силно е чувството, без значение колко си уверен в това, приеми го. Мислите, чувствата, настроенията ще са толкова живи, толкова реални. Просто ги приеми. Ако почувстваш, че умираш, приеми смъртта с добре дошла - и продължавай да наблюдаваш дишането!

Много е трудно да си безразличен към чувствата, но ако можеш да си безразличен към своите мисли и настроения и това ще стане. Може да се чувстваш, като че ли смъртта ти настъпва. В един момент умираш; не съществува друга възможност. Нищо не можеш да направиш, затова го приеми, поздрави ги... и в момента, в който я приемеш, ще станеш безразличен към нея. Ако се бориш с нея, изопачаваш всичко.

Може да усещаш, че смъртта идва или да усещаш, че се разболяваш. Не си се разболял. Чувството, че си болен (или че умираш), е част от твоето подсъзнание, което сега се освобождава. Ще усетиш много болести, които миг преди това не си познавал. Бъди безразличен към всички болести и продължавай да правиш това, което правиш: продължавай да наблюдаваш своя дъх. Дъхът трябва да бъде наблюдаван, без значение какво мислиш, без значение какво чувстваш, без значение какво се случва.

След първата седмица ще започнеш да имаш определени психически преживявания. Тялото може да стане много голямо или много малко. Понякога ще изчезва, ще се изпари и ти ще станеш безтелесен. Не се страхувай. Ще има моменти, в които няма да можеш да откриеш, къде е тялото (то „не е") и моменти, в които ще виждаш тялото си да седи или лежи на разстояние от тебе. И отново, не се страхувай.

Може да усетиш удари от електрически ток. Всеки път е пронизана нова чакра, ще има удари и треперене. Цялото тяло ще е в смут. Не се съпротивлявай; съдействай на тези реакции. Ако се съпротивляваш, ще се бориш със себе си. Ударите, треперенето, чувството за електричество, топлина, студ - на всичко, което почувстваш в чакрите, трябва да оказваш съдействие. Ти, сам по себе си, си го поканил, затова не му се съпротивлявай. Ако се съпротивляваш, твоите енергии ще бъдат в конфликт. Затова оказвай съдействие на всеки психичен опит, който можеш да имаш.

Понякога можеш да чувстваш, че не дишаш. Не защото дишането е спряло, а защото е станало толкова естествено, толкова безмълвно, толкова ритмично, че не може да се почувства. Ние усещаме само заболяванията. Когато имаш главоболие, усещаш, че имаш глава, но когато нямаш главоболие, не усещаш главата си. Главата е тук, но ти не я усещаш. По същия начин, когато дишането не е хармонично, неестествено, ние го усещаме, но когато стане естествено, то не се усеща, но е тук.

Когато продължаваш да наблюдаваш своя дъх, дъхът ще става все по-фин. Но осъзнаването, също, ще стане по-фино, защото ти ще продължаваш да наблюдаваш този фин дъх. И когато няма дъх, ти ще осъзнаваш това „не-дишане", ще осъзнаваш тази хармония. Тогава осъзнаването ще проникне даже още по-дълбоко. Колкото по-фин става дъхът, толкова в по-голяма степен трябва да осъзнаваш, за да го наблюдаваш.

Продължавай да осъзнаваш и ако усетиш, че не съществува дъх, тогава осъзнай своя „не-дъх". Не се опитвай да дишаш; просто осъзнай „не-дишането". Това ще е момент на голямо блаженство.

Колкото по-фино е осъзнаването, толкова повече навлиза в етерното тяло. Когато наблюдаваш своя дъх, най-напред съществува осъзнаване на физическото дишане. Осъзнаваш физическото тяло и механизма на дишане. Когато дъхът стане фин и хармоничен, тогава започваш да осъзнаваш етерното си тяло. Тогава можеш да почувстваш, че вече няма дъх, но дъхът все още съществува. Може да не е в толкова голямо количество, в каквото беше, защото сега нуждите ти не са толкова големи, но все още съществува.

Може да си забелязал, че когато си ядосан, се нуждаеш от повече кислород, а ако не си ядосан, не ти е толкова необходим. Ако си сексуално възбуден, се нуждаеш от повече въздух. Количеството на дъха ще се увеличава или намалява в съответствие с нуждите ти. Ако си напълно спокоен, тогава съвсем малко количество въздух ще ти е достатъчно. Достатъчно, за да си жив.

Осъзнай тази ситуация. Осъзнал си дишането; сега осъзнай ситуацията, при която не усещаш никакъв дъх. Когато се случи, внимавай за него. Осъзнаването трябва да присъства. Ако нищо не се усеща, тогава трябва да осъзнаваш своето „не-усещане". Не чувстваш нищо... но осъзнаването трябва да присъства.

Сега не си лягай да спиш, защото това е моментът, към който си се стремил. Ако отидеш да спиш, си пропилял времето, което е било изразходвано, за да достигнеш до този момент. Сега осъзнавай това, което става. Няма дъх; осъзнай го. В тоталното безмълвие дъхът почти не съществува. Много малко количество е необходимо и само толкова ще влиза в тебе. Количеството силно е намаляло, а се е увеличила хармонията, затова не го усещаш.

Ако продължаваш да наблюдаваш дъха си и си безразличен към всичко, което става, тогава третата седмица ще е седмица на завършеното нищо (небитие). Ще бъде, като че ли всичко е умряло, като че ли всичко е заминало в небитието и е останало единствено нищото.

Недей да прекратяваш експеримента, преди да са изтекли двадесет и един дена. След първата седмица можеш да искаш да го прекратиш. Умът ти може да каже: „Това са глупости. Остави ги." Не го слушай. Просто си кажи веднъж и завинаги, че в продължение на двадесет и един дена няма къде другаде да отидеш.

След третата седмица, може да не искаш да си заминеш. Ако умът ти е изпълнен с такова блаженство, че не искаш да го нарушаваш, ако съществува само нищото, блаженството - ако си само един вакуум - тогава можеш да удължиш експеримента с още два, три или четири дена. Но не го прекъсвай преди двадесет и първия ден.

Всичко, което искаш да отбележиш за себе си, трябва да го направиш след като излезеш от уединението си, не преди това. След това, ако искаш, седни за ден или два и опиши всичко. Но по време на тези двадесет и един дена, нищо не трябва да се записва. Дори не се опитвай да запомняш нищо.

Всичко, което е станало, ще е тук... и ще е по-ясно, защото умът няма да се опитва да го запомни.

Можеш да забравиш нещо, ако се опитваш да го запомниш, но не можеш да забравиш нещо, което не се опитваш да запомниш. След това то идва при тебе изцяло. А ако не се появи, това означава, че е безполезно - затова нека си отиде.

Всичко, от което няма полза, остава с тебе. Опитваш се да запомниш много от това, което е безполезно, без да разбираш, че е безполезно. Умът, обаче, работи автоматично: всичко, което си заслужава да се запомни, винаги се запомня. Затова не се опитвай да запомниш нищо; не е необходимо. Ще си спомниш това, което се е случило с тебе. Всичко, което си струва да се запомни, ще е в тебе, когато експериментът приключи.

Затова върви и започвай толкова скоро, колкото е възможно.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Анапана-Сати-Йога

Пим — Sat, 13 Sep 2014 17:35:59 GMT

ТРАДИЦИОННИ ТЕХНИКИ
АНАПАНА-САТИ-ЙОГА

Цветето, което никога не е познавало слънцето и цветето, което е срещало слънцето, не са еднакви. Не могат да бъдат. Цветето, което никога не е познало изгрева, никога не е познало изгрева на слънцето в себе си. То е мъртво. То е само една възможност. Никога не е познало собствения си дух. Но цветето, което е виждало, е виждало също така изгревът на нещо вътре в себе си. То е познало своята душа. Сега цветето не е просто цвете. То е познало една дълбока, вълнуваща духовност.

Как можем да създадем тази духовност вътре в нас? Буда е изобретил метод, един от най-мощните методи, за създаването на вътрешно „слънце" на осъзнаването. И не само за създаването му: методът е такъв, че не само създава това вътрешно осъзнаване, но едновременно позволява на осъзнаването да проникне до всяка клетка в тялото, до цялото същество на адепта. Методът, който използвал Буда, е известен като анапана-сати йога - йога на осъзнаване на влиз щия и излизащия дъх.

Ние дишаме, но това е безсъзнателно дишане. Дъхът е прана, дъхът е elan vital („жизнеността, самият живот") и все пак е безсъзнателен. Ти не го осъзнаваш. И ако трябва да осъзнаеш дишането, за да можеш да дишаш, ще умреш. Рано или късно ще забравиш. Не можеш непрекъснато да си спомняш каквото и да е.

Дишането е връзката между твоята волева и твоята не-волева системи. Можем да контролираме дишането до известна степен, дори можем да спрем дишането за малко, но не можем да го спрем постоянно. То ще продължи без нас; то не зависи от нас. Дори ако си в кома в продължение на месеци, ще продължиш да дишаш. То е един безсъзнателен механизъм.

Буда е използвал дишането като средство, за да постигне две неща: първо, да създаде съзнание и друго, да даде възможност на това съзнание да проникне до всяка клетка от тялото. Той казва: „Дишай съзнателно." Това не означава да правиш пранаяма (йогическо дишане). То всъщност е да направиш дишането обект на осъзнаване, без да го променяш.

Не е необходимо да променяш дишането. Остави го такова, каквото е - естествено. Недей да го променяш. Но когато вдишваш, дишай съзнателно. Нека съзнанието се движи с влизащия дъх. А когато дъхът излиза, нека съзнанието се движи с излизащия дъх.

Движи се с дъха. Нека вниманието ти е насочено към дъха. Носи се заедно с него. Не пропускай дори и един дъх. Твърди се, че Буда е казал, че ако можеш да осъзнаеш дъха си дори само за един час, ти вече си просветлен. Но не трябва да се изпуска и един отделен дъх!

Един час е достатъчен. Изглежда такъв малък отрязък от време, но не е. Когато се опитваш да осъзнаеш, един час може да ти се стори като цяло хилядолетие, защото обикновено не можеш да осъзнаваш за повече от пет-шест секунди. Само много внимателен човек може да осъзнае дори и за този период от време. Повечето от нас пропускат всяка секунда. Можеш да започнеш като осъзнаваш влизащия дъх, но веднага се оказваш някъде другаде. Внезапно осъзнаваш, че дъхът излиза. Вече е излязъл, но ти си някъде другаде.

Да осъзнаваш дъха означава, да не допускаш никакви мисли, защото мисълта ще отклони вниманието. Буда никога не казва: „Спри да мислиш." Той казва: „Дишай съзнателно." Автоматично, мисленето ще спре. Не можеш едновременно да мислиш и да дишаш съзнателно. Когато в ума се появи мисъл, вниманието ти се изтегля от дишането. Една мисъл и ти преставаш да осъзнаваш процеса на дишане.

Буда използвал тази техника. Тя е твърде обикновена, но е твърде жизнена. Той казвал на своите бикху (монаси): „Правете, каквото правите, но не забравяйте едно просто нещо: помнете за влизащия и излизащия дъх. Движете се с него; плувайте с него."

Колкото повече се стремиш да го правиш, колкото повече се опитваш да го правиш, толкова по-съзнателен ставаш. Трудно е, много е трудно, но щом веднъж можеш да го правиш, ще станеш съвсем друг човек, едно различно същество в един различен свят.

Това работи по един друг начин, също. Когато вдишваш и издишваш съзнателно, постепенно отиваш до самия център на своето същество, защото дишането докосва самия център на твоето същество. Във всеки момент, в който дъхът влиза, той докосва центъра на съществото ти.

От физиологическа гледна точка си мислиш, че функцията на дишането е само да пречиства кръвта, че то притежава единствено телесни функции. Но ако започнеш да осъзнаваш своя дъх, постепенно ще достигнеш до по-дълбоко от физиологическото ниво. След това, един ден ще започнеш да чувстваш своя център, точно близо до пъпа.

Този център може да бъде почувстван, само ако непрекъснато се движиш съзнателно с дъха, защото колкото по-близо идваш до центъра, толкова е по-трудно да продължиш да осъзнаваш. Можеш да започнеш, когато дъхът влиза. Когато влиза в носа ти, започни да го осъзнаваш. Колкото по-навътре навлиза, толкова по-трудно ще е неговото осъзнаване. Ще се появи мисъл или някакъв звук, или ще се случи нещо друго и ти ще се разсееш.

Ако можеш да стигнеш до самия център, за един кратък миг дишането спира и има един интервал. Дъхът влиза, дъхът излиза: между двете съществува един неуловим интервал. Този интервал е твоя център.

Само след като си практикувал дишането продължително време - когато накрая можеш да останеш с дъха, да осъзнаваш дъха - ще осъзнаеш интервала, в който няма движение на дъха. Дъхът нито влиза, нито излиза. В този неуловим интервал между двата дъха, ти си в своя център. Затова осъзнаването на дъха е било използвано от Буда за достигане все по-близо и по-близо до центъра.

Когато издишваш, остани осъзнат за дъха. Отново има един интервал. Съществуват два интервала: един интервал след като дъхът е влязъл и преди да излезе отново и друг интервал след като дъхът е излязъл и преди отново да тръгне да влиза. Вторият интервал е по-труден за осъзнаване.

Между влизащия и излизащия дъх е твоят център. Но съществува и друг център, космически център. Можеш да го наречеш „Бог". В интервала, между момента, излязъл и преди да влезе отново, е космическият център. Тези два центъра не са две различни неща. Първо, ще осъзнаеш вътрешния си център и след това ще осъзнаеш външния си център. В края на краищата ще разбереш, че тези два центъра са един и същи. Тогава „вън" и „вътре" ще загубят своето значение.

Буда казва: „Движи се съзнателно с дъха и ще създадеш център на осъзнаването вътре в тебе." След като този център се създаде, осъзнаването започва да се движи към всяка клетка, защото всяка клетка се нуждае от кислород, всяка клетка диша, така да се каже.

Сега учените казват, че дори земята диша. Когато целият свят вдишва, тя се разширява. Когато светът издишва, тя се свива. В древните трактати на индуистката митология (пурани) се казва, че сътворението е едно вдишване на Брахма - влизащия дъх - а разрушението (пралая), краят на света, ще е излизащия дъх. Един дъх е едно вдишване.

В един съвсем умален мащаб, това се случва и в тебе. И когато осъзнаването ти стане едно с дъха, дишането отнася осъзнаването до всяка клетка на тялото ти. След това тялото ти се превръща в целия свят. В действителност, след това ти изобщо не притежаваш материално тяло. Ти си просто Осъзнаване

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. ЛСД и медитация

Пим — Sat, 13 Sep 2014 17:13:36 GMT

Въпрос: Може ли ЛСД да се използва като помощно средство при медитацията?

ЛСД може да се използва като помощ, но помощта е много опасна. Не е така лесно. Ако използваш мантра, дори и тя ще е трудно да се изхвърли, но ако използваш ЛСД, ще бъде дори още по-трудно да се изхвърли.

В момента, в който си на пътешествие с ЛСД, ти не си под контрол. Контролът се поема от химията и ти не си господарят. И след като веднъж престанеш да си господар, е много трудно да възвърнеш позицията си. Сега не химикалите са роби, робът си ти. Как да ги контролираш сега, не зависи от тебе. След като вземеш ЛСД като помощ, се превръщаш в роб на господар и химията на цялото ти тяло ще бъде засегната от него.

Тялото ще започне да жадува за ЛСД. Жадуването няма да е само от ума, както това беше, когато се привърза към мантрата. Когато използваш наркотик като помощ, жаждата се превръща в част от твоето тяло: ЛСД отива до всяка клетка от тялото. То ги променя, променя се вътрешната ти структура. След това всички клетки на тялото започват да копнеят за наркотик и ще е трудно да го зарежеш.

ЛСД може да се използва, за да те доведе до медитацията, само ако тялото ти е подготвено за това. Затова, ако ме питаш, дали може да бъде използван на Запад, ще ти кажа, "че изобщо не е за Запада. Може да се използва само на Изток - ако тялото е напълно подготвено за него. Йога го е използвал, тантра го е използвал - съществуват школи на тантра и йога, които са използвали ЛСД като помощно средство - но те най-напред подготвят тялото ти. Има един дълъг процес на очистване на тялото. Тялото ти става толкова чисто, а ти се превръщаш в такъв голям негов господар, че дори химикалите сега не могат да се превърнат в твои господари. Затова йога го допуска, но по един много специфичен начин.

Най-напред тялото трябва да се пречисти химически. След това ще бъдеш в такъв контрол над тялото си, че дори и химията на тялото може да бъде контролирана. Например, има някои йогически упражнения. Ако вземеш отрова, чрез определени йогически упражнения, можеш да направиш така, че кръвта да не се смеси с нея, отровата да премине през тялото и да бъде изхвърлена с урината, без изобщо да се е смесвала с кръвта. Ако можеш да направиш това, ако можеш да контролираш телесната си химия, тогава можеш да използваш всичко, защото си оставаш господар.

В тантра (по-специално в „лявата" тантра) използват алкохола, за да помогнат на медитацията. Изглежда абсурдно; не е. Последователят приема алкохол в определено количество и след това се опитва да запази вниманието си. Съзнанието не трябва да се губи. Постепенно количеството на алкохола се увеличава, но съзнанието трябва да остане ясно. Ученикът е поел алкохол, той е абсорбирай в тялото, но умът остава над него. Съзнанието не се губи. След това количеството на алкохола се увеличава постепенно. Чрез тази практика се достига една точка, при която може да се пие всякакво количество алкохол, а умът да остане ясен. Само след това може да помогне ЛСД.

На Запад не съществуват практики за очистване на тялото или за увеличаване на съзнанието чрез промени в телесната химия. Наркотикът се взема без никаква предварителна подготовка. Това няма да помогне. По-скоро, обратното, може да разруши ума.

Съществуват много проблеми. Когато си бил на пътешествие с ЛСД, си хвърлил поглед на нещо, което никога не си познавал, на нещо, което никога не си изпитвал. Ако започнеш да се занимаваш с медитация, това е дълъг процес, но ЛСД не е процес. Вземаш го и процесът е приключил. След това започва да работи тялото. Медитацията е дълъг процес - ще трябва да я практикуваш с години; едва тогава ще се появят резултатите - а когато си ги изпитал бързо, ще е трудно да се занимаваш с толкова дълъг процес. Умът ще копнее да се завърне към дрогата. Затова е трудно да медитираш, след като си хвърлил поглед чрез химикалите. Да се заемеш с нещо, което е продължителен процес, ще е трудно. Медитацията се нуждае от голяма издръжливост, от повече вяра, от повече чакане и ще е трудно, защото сега ще можеш да сравняваш.

Второ, всеки метод е лош, ако ти не си под контрол през цялото време. Когато медитираш, можеш да спреш във всеки момент. Ако искаш да спреш, можеш да спреш на мига. Можеш да излезеш от нея. Не можеш да спреш пътуването с ЛСД: след като си взел ЛСД, ще трябва да завършиш кръга. В този случай не си господарят.

Всяко нещо, което прави от тебе роб, в крайна сметка не може да помогне в областта на духовното, защото по своята същност духовното означава да си господар на себе си. Затова не препоръчвам преките пътища. Не съм против ЛСД, понякога може да го препоръчам, но в такъв случай се изисква дълга предварителна подготовка. Тогава ти ще си господарят.

Но ЛСД не е кратък път. Той дори е по-продължителен процес от медитацията. Хатха йога отнема години, за да подготви тялото. Двадесет години, двадесет и пет години - след това тялото е готово. Сега можеш да използваш всякаква химическа помощ и тя няма да е разрушителна за твоето същество. Но в този случай процесът е още по-дълъг.

След това може да се използва ЛСД; аз съм благосклонен към това. Ако си готов да загубиш двадесет години, за да подготвиш тялото си да поема ЛСД, тогава той не е разрушителен, но същото нещо може да се направи за две години чрез медитация. Тъй като тялото е по-грубо, майсторството е по-трудно. Умът е по-фин и майсторството е по-лесно. Тялото е много по-далеч от твоето същество, затова има по-голямо разстояние; при ума разстоянието е по-малко.

В Индия примитивният метод, за да се подготви тялото за медитация, бил хатха йога. Отнемало толкова много време да се подготви тялото, че понякога хатха йога трябвало да създава методи за удължаване на живота, за да може да завърши процеса. Било толкова дълъг процес, че шестдесет години можело да не стигнат, седемдесет години можело да не стигнат. И възникнал проблем: ако майсторството не се постигне през този живот, тогава в следващия трябва да започнеш от А и Б, защото имаш ново тяло. Всички усилия отивали на вятъра. В следващия си живот нямаш нов ум (старият ум продължава) затова, каквото си постигнал с ума, остава с тебе, но това, което си постигнал с тялото, се губи с всяка смърт. Затова хатха йога трябвало да изобретява методи за удължаване на живота до двеста, до триста години, за да може да се постигне майсторството.

Ако майсторството е на ума, тогава можеш да смениш тялото си, но готовността на тялото е свързана само с тялото. Хатха йога създала много методи, така че процесът да може да бъде завършен, но след това били открити още по-значителни методи: как директно да се контролира ума (раджа йога). При тези методи тялото е от малка полза, ала от него вече няма и нужда. Затова адептите на хатха йога твърдят, че ЛСД може да се използва, но раджа йога не може да каже, че ЛСД може да се използва, защото раджа йога не притежава методология за подготовка на тялото. Използва се директната медитация.

Понякога се случва - само понякога - ако си хвърлил поглед чрез ЛСД и ако не си станал зависим от него, Този поглед може да предизвика в тебе жажда да продължиш да търсиш нещо друго. Затова, да го опиташ веднъж е добре, не е трудно да разбереш, къде да спреш и как да спреш. Първото пътешествие е добро, да пътуваш веднъж е хубаво - но след това става трудно да спреш. В това е проблемът. Ако можеш да спреш, тогава да вземеш ЛСД веднъж, е добре. Но това „ако" е много голямо.

Мула Насрудин обичал да казва, че никога не пие повече от една чаша вино. Много от приятелите му възразявали на неговото твърдение, защото го виждали как пие чаша след чаша. Той казал:

- Втората чаша се пие от първата. „Аз" пия само една Втората се пие от първата, а третата от втората. Тогава аз не съм си господар. Господар съм си само за първата, как тогава мога да кажа, че пия повече от една!

При първата си господар; при втората не си. Първата ще се опита да пие втора и след това ще продължиш по същия начин. След това нищо не е в твоите ръце.

Да започнеш нещо е лесно, защото си господар, но да завършиш нещо е трудно, защото тогава не си господар. Затова не съм против ЛСД... а ако съм против него, то си има причина. Това е условието: ако можеш да останеш господаря, тогава о'кей. Използвай всичко, но остани господар. А ако не можеш да останеш господар, тогава изобщо не тръгвай по опасния път. Изобщо не тръгвай. Ще е по-добре.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Тоталното желание: пътят към нежеланието

Пим — Wed, 10 Sep 2014 17:18:07 GMT

Смъртта е по-важна от живота. Животът е съвсем тривиален, повърхностен. Смъртта е по-дълбока. Чрез смъртта израстваш до истинския живот... а чрез живота само достигаш до смъртта и нищо повече.

Това, което казваме и имаме предвид под живот, е просто едно пътуване към смъртта. Ако можеш да разбереш, че целият ти живот е само едно пътуване и нищо друго, тогава ще се интересуваш по-малко от живота и ще се интересуваш от смъртта. И когато някой започне да се интересува повече от смъртта, той може да навлезе дълбоко в самите дълбини на живота. Иначе, ще остава винаги на повърхността.

Ала ние изобщо не се интересуваме от смъртта. По-скоро, бягаме от фактите; непрекъснато избягваме фактите. Смъртта е тук и във всеки момент ние умираме. Смъртта не е нещо далечно; тя е тук и сега. Ние умираме. Но докато умираме продължаваме да се интересуваме от живота. Този интерес към живота, този прекален интерес към живота, е просто едно бягство, само страх. Смъртта е тук, дълбоко отвътре - развиваща се.

Смени ударението: пренасочи вниманието. Ако започнеш да се интересуваш от смъртта, твоят живот ще се разкрие пред тебе за първи път, защото в момента, в който престанеш да се притесняваш от смъртта, си постигнал живот, който не може да умре. В момента, в който си познал смъртта, си познал този живот, който е вечен.

Смъртта е врата от повърхностния живот, от така наречения живот, тривиалния. Има врата. Ако преминеш през вратата, достигаш до друг живот (по-дълбок... вечен), без смърт, безсмъртен. От така наречения живот, който не е нищо друго, освен умиране, човек трябва да мине през вратата на смъртта. Само тогава той може да постигне живота, който наистина е жив и истински - без смърт в него.

Но човек трябва да премине през тази врата с пълно съзнание. Толкова много пъти сме умирали. Ала когато някой умира, той изпада в безсъзнание. Толкова много се страхуваш от смъртта, че в момента, в който смъртта дойде при тебе, изпадаш в безсъзнание. Преминаваш през вратата в безсъзнателно състояние на ума. След това се раждаш отново и цялата глупост се повтаря отново. И, отново, не се интересуваш от смъртта.

Този, който се интересува повече от смъртта, отколкото от живота, започва да преминава през вратата съзнателно. Това се има предвид под медитация. Но ти не можеш да чакаш смъртта. Не е необходимо, защото смъртта постоянно е тук. Тя е врата, която е в тебе. Тя не е нещо, което ще стане в бъдеще, не е нещо извън тебе, до което ще стигнеш, тя е вътре в тебе, една врата.

В момента, в който приемеш факта на смъртта и започнеш да я чувстваш, да я изживяваш, да я осъзнаваш, започваш да се спускаш през вътрешната врата. Отваря се врата и през вратата на смъртта започваш да хвърляш погледи към вечния живот. Само чрез смъртта човек може да хвърли поглед към вечния живот; няма друг начин. Затова всъщност, всичко, което е известно като медитация е доброволна смърт, задълбочаване навътре, падане навътре, потапяне навътре, отдалечаване от повърхността към дълбините.

Разбира се, дълбините са тъмни. В момента, в който напуснеш повърхността, ще почувстваш, че умираш, защото си отъждествил повърхността със себе си. Не защото вълните на повърхността са просто вълни на повърхността. Ти си се отъждествил с тях; ти си повърхността. Затова, когато напуснеш тази повърхност, не само напускаш повърхността. Напускаш себе си, своята идентичност: миналото, ума, паметта. Всичко, което си бил, трябва да го оставиш. Затова медитацията прилича на смърт. Умираш... И само ако си готов да умреш с тази доброволна смърт - да отидеш дълбоко отвъд себе си, да изоставиш себе си и да надраснеш повърхността - ще достигнеш до реалността, която е вечна.

И така, за този, който е готов да умре, самата тази готовност се превръща в надрастване; самата тази готовност е религиозна. Когато казваме за някой, че е светски човек, това означава, че той се интересува повече от живота, отколкото от смъртта. По-скоро, че той се интересува изключително от живота и изобщо не се интересува от смъртта. Светският човек е този, за когото смъртта настъпва накрая. И когато тя дойде, той е в безсъзнание.

Религиозен е този, който умира всеки момент. Смъртта не идва накрая; тя е самият процес на живота. Религиозен е този, който повече се занимава със смъртта, отколкото с живота, защото чувства, че това, което е познал като живот, ще му бъде отнето. То изчезва; във всеки момент го губиш. Животът е като пясък в пясъчен часовник. Във всеки момент пясъкът изчезва и ти не можеш да направиш нищо. Процесът е естествен. Нищо не може да се направи; това е необратимо.

Времето е нещо, което не може да се задържи, което не може да се спре, което не може да се обърне. То е еднопосочно: няма връщане назад. И, в края на краищата, самият процес на живота, е смърт. Тъй като губиш време, умираш. Един ден пясъкът е изтекъл и ти си празен - един празен аз без никакво време. И така, умираш...

Интересувай се повече от смъртта (и времето). Тя е точно тук и сега, зад ъгъла... присъстваща във всеки момент. Щом веднъж започнеш да се оглеждаш за нея, започваш да я осъзнаваш. Тя е тук; просто не забелязваш факта. Не само не забелязваш факта, но и бягаш от него. Затова влез в смъртта; скочи в нея. Това е най-трудното в медитацията, това е нейния аскетизъм: човек трябва да скочи в смъртта.

Да продължаваш да обичаш живота е голяма страст и да си готов да умреш по някакъв начин, изглежда неестествено. Разбира се, смъртта е едно от най-естествените неща... но изглежда неестествено да си готов да умреш.

Това е начинът, по който парадоксът, диалектиката на съществуването, работи: ако си готов да умреш, самата тази готовност те прави неумиращ - но ако не си готов да умреш, самата тази неготовност, тази свръхпривързаност и жажда за живот, те правят смъртен.

Когато заемаме дадено отношение, винаги постигаме противоположното. Това е дълбоката диалектика на съществуването. Очакваното никога не идва; желанието никога не е удовлетворено. Колкото повече го желаеш, толкова повече го губиш. Няма значение какво е измерението: законът остава същия. Колкото повече се стремиш към нещо, толкова повече го изпускаш.

Ако някой търси любов, няма да получи любов, защото самото търсене го прави непривлекателен, грозен. Самият факт на търсенето се превръща в бариера. Никой не може да те обича, ако търсиш любов. Никой не може да те обича! Можеш да бъдеш обичан, само когато няма търсене. Самият факт на „не търсенето" те прави красив, прави те релаксиран.

Това е същото, както когато свиеш ръката си в юмрук и изгонваш въздуха, който се намираше в отворената ти ръка. В отворената ръка всичкият въздух е налице, но в момента, в който свиеш ръката си в юмрук, самото свиване изгонва въздуха. Можеш да си мислиш, че когато си свил юмрук, ще притежаваш въздуха, но в момента, в който се опиташ да го притежаваш, го губиш. При отворената ръка всичкият въздух е налице и ти си господарят. При свитата в юмрук ръка, си губещият: загубил си всичко; нямаш никакъв въздух в ръката си.

И колкото повече е свита в юмрук ръката, толкова по-малка е възможността там да има въздух. Но това е начинът, по който работи умът, това е абсурдността на ума. Ако усещаш, че въздухът го няма, даже свиваш още повече юмрука. Логиката казва: „Свий го по-добре; изгубил си всичкия въздух. Изпуснал си го, защото не си свил достатъчно добре юмрука. Не си свил юмрука както трябва; някъде си допуснал грешка. Не си свил правилно юмрука. Затова въздухът е изчезнал. Затова го свий по-добре, свий го по-добре. Но става точно това.

Ако обичам някого, ставам алчен. Започвам да го обграждам. Колкото повече го обграждам, толкова повече изчезва любовта. Умът казва: „Уреди нещата така, че да е още по-затворен" и точно това става, но някъде се получава пробив. Затова любовта бива загубена. Колкото повече заграждам, толкова повече губя. Само при отворена ръка може да се притежава любовта; само с отворена ръка, само при незатворен ум, любовта може да разцъфти. И това е валидно за всичко останало...

Ако обичаш прекалено много живота, ставаш затворен. Превръщаш се в мъртъв човек, дори докато си още жив. Затова този, който е пълен с жажда за живот, е мъртъв човек. Той вече е мъртъв, само един труп. Колкото повече чувства, че е само един труп, толкова повече копнее да е жив, но той не познава диалектиката. Самият копнеж е отровен. Този, който не копнее изобщо за живот - човек като Буда, без никаква жажда за живот - живее пламенно. Той цъфти в жизненост перфектно, тотално. В деня, в който Буда умрял, някой му казал: „Умираш. Толкова много ще ни липсваш."

Буда казал: „Но аз умрях преди много време. От четиридесет години не съм жив. В деня, в който постигнах познанието, просветлението, умрях."

Но той бил толкова жизнен! И бил наистина жив, едва след като „умрял". В деня, в който постигнал вътрешното просветление, той умрял външно, но след това станал твърде жив. След това бил толкова релаксиран и спонтанен. След това в него нямало страх, страх от смъртта.

Страхът от смъртта е единствения страх. Той може да приема всякаква форма, но това е основният страх. Щом веднъж си готов - щом веднъж си умрял - след това няма страх. И само в безстрашното съществуване може да влезе живота в неговото тотално разцъфтяване.

Дори тогава, смъртта настъпва. Буда умира. Но смъртта става само за нас, а не за него, защото този, който е преминал през вратата на смъртта, притежава една вечна приемственост.

Затова изобщо не се интересувай от живота, дори от собствения си живот. И ако не се интересуваш от живота, тогава не можеш да желаеш дори смъртта, защото желанието е живот. Ако започнеш да се интересуваш от (и желаеш) смъртта, отново желаеш живота, защото не можеш наистина да желаеш смъртта. Да желаеш смъртта е невъзможно. Как можеш да желаеш смъртта? Желанието, само по себе си, означава живот.

Затова, когато казвам: „Не се интересувай прекалено много от живота", нямам предвид: „Интересувай се от смъртта." Когато казвам: „Не се интересувай от живота", тогава осъзнаваш факта... който е смъртта. Но ти не можеш да я желаеш. Това в действителност не е желание.

Когато говоря за разтворената ръка, ще е добре да разбереш: трябва да свиеш ръката си в юмрук, но не трябва да я разтваряш. Отварянето изобщо не е усилие. Просто не я затваряй и тя се разтваря. Отварянето не е усилие; то не е нещо позитивно, което трябва да се направи. Всъщност, ако правиш усилие да отвориш ръката си, то ще бъде само противоположното на затварянето. Може да изглежда като отваряне, но ще е обратното на затварянето.

Истинското отваряне означава само „незатваряне", просто „незатваряне". То е отрицателно явление. Ако не свиваш ръката си в юмрук, тогава юмрукът е разтворен. Сега, дори да е свит, той е разтворен. Вътрешното свиване е изчезнало, затова дори да е свит, той е отворен, защото отсъства вътрешното свиване.

По същия начин, живот, който не желае, не желае противоположното. Нежелаенето не е противоположното на желаенето. Ако е противоположното, тогава си започнал отново да желаеш. По-скоро, нежелаенето е просто отсъствието на желаенето.

Трябва да почувстваш разликата. Когато кажем „нежелаене" с думи, то се превръща в противоположното. Но нежелаенето не е противоположното на желаенето. То просто е отсъствието на желаенето, а не противоположното. Ако го направиш противоположното, започваш отново да желаеш (желаеш нежелаенето) и когато това стане, се връщаш отново в същия кръг.

Но точно това става. Човек, който е разочарован от живота, започва да желае смъртта. Това също се превръща в желание. Той не желае смъртта; желае нещо друго, отколкото своя живот. Затова човек, който е пълен с жажда за живот, може да извърши самоубийство, но това самоубийство не е нежелаене. То всъщност е желаене на нещо друго. Това е много интересен момент, един от върховните моменти на цялото търсене. Ако го превърнеш в противоположното нещо, тогава отново си на колелото, отново си в затворения кръг. И никога няма да излезеш от него. Но това се случва...

Човек се отрича от живота, отива в гората или търси божественото, или търси освобождението, или нещо друго. Но сега, отново, желанието присъства. Той просто е сменил обекта на желанието, а не желанието само по себе си. Сега обекта не е здравето; превърнал се е в Бога. Обектът не е този свят; превърнал се е в онзи свят. Но обектът остава. Желаенето е същото, жаждата е същата... и напрежението и мъката ще бъдат същите.. Целият процес ще се повтори отново с един нов обект. Можеш да продължаваш да сменяш обектите на своето желание цял живот, но ще си останеш същия, защото желаенето ще е същото.

Затова, когато казвам „нежелаене", имам предвид отсъствието на желаенето - не безсмислието на обекта, а безсмислието на самото желание! Това не е разбирането, че този свят е безсмислен, защото тогава ще желаеш другия свят. Не, че животът е безполезен, затова сега трябва да желаеш смъртта, изчезването, преставането, нирвана. Не, имам предвид безсмислието на желаенето само по себе си! Самото желаене изчезва. Никакъв обект не се заменя, сменя. Желанието просто отсъства. И това отсъствие, самото това отсъствие, се превръща във вечен живот.

Но такъв е случаят: не е заради твоето желание. То е спонтанен резултат от нежелаенето; не е последица от нещо. Това се случва... но ти не можеш да направиш това събитие твое желание. Ако го направиш, изпускаш същността.

Когато ръката е отворена (юмрукът е разтворен), целият въздух е тук и ти си му господар. Но ако искаш да разтвориш юмрука си, за да станеш господар на въздуха, няма да можеш да го направиш, защото самото усилие, в един вътрешен смисъл, ще бъде затваряне. Това господство над въздуха, не е в действителност резултат от твоето усилие, а, по-скоро, естествено събитие, когато отсъства усилието.

Ако просто се опитам да не те притежавам, така че любовта да може да разцъфти, това „опитване да не притежавам" ще се превърне в усилие. Едно усилие може единствено да притежава: дори при непритежаването, то ще е притежаване. Непрекъснато ще осъзнавам, че не те притежавам. По същество казвам: „Обичай ме повече, защото не се опитвам да те притежавам." След това се чудя, защо любовта не идва.

Един човек беше тук. Той полагаше всякакви усилия по отношение на медитацията в продължение на десет години, но не постигна нищо. Казах му: „Положил си достатъчно усилия - искрени, сериозни. Сега недей да правиш никакво усилие. Просто седи, без никакво усилие."

Тогава той ме попита: „Мога ли да постигна медитацията с този метод, без усилие?"

Казах му: „Ако все още продължаваш да се интересуваш от резултата, тогава ще продължава да има едно фино усилие. Няма просто да седиш. Не можеш просто да седиш ако има някакви желания. Желанието ще е едно фино движение у тебе... и движението ще продължи. Може би седиш като камък или като Буда, но все пак, отвътре, камъкът ще се движи. Желанието е движение."

Не можеш „просто да седиш", ако има желание. На пръв поглед може да изглежда, че го правиш - но не можеш просто да седиш. Можеш просто да седиш, само когато желанието отсъства. „Просто да седиш" не е ново желание, а е просто отсъствие. Цялото желаене е станало безсмислено.

Не си разочарован от живота, заради обектите. Религиозните хора продължават да говорят на другите, че в жената няма нищо, че няма нищо в света, че няма нищо в секса, че няма нищо във властта. Но всичко това са обекти. Продължават да казват: няма нищо в тези обекти. Не казват, че няма нищо в желаенето само по себе си.

Можеш да смениш обектите и да създадеш нови обекти на желание. Дори вечния живот може да се превърне в обект. Отново кръгът се е затворил: факта на желаенето.

Ако можеш да почувстваш самия факт на желаенето - че желаенето е напразно, безсмислено - тогава няма да създаваш друг обект на желание. Тогава желаенето престава. Осъзнай го и то престава. След това е налице едно отсъствие и това отсъствие е безмълвно, защото няма желание.

С желание не можеш да си безмълвен. Желанието е истинския шум. Дори ако нямаш никакви мисли - ако си постигнал контрол над ума и можеш да спреш мисленето - едно дълбоко желание ще продължи да съществува, защото ти си спрял мисленето, само за да постигнеш нещо. Ще има един фин шум. Някъде отвътре някой ще гледа и ще пита, дали желаното нещо е постигнато или не. „Мислите са спрели. Къде е божествената реализация, къде е Бог, къде е просветлението? Но желаенето, само по себе си, ще стане празна работа, ако можеш да осъзнаеш това.

Целият номер на ума е, че ти винаги осъзнаваш, че даден обект е станал напразен. След това променяш обекта и при промяната на обекта, желанието продължава да държи съзнанието ти. Винаги става така, че когато тази къща стане безполезна, тогава някоя друга къща става привлекателна; когато този човек стане непривлекателен, отблъскващ, тогава друг човек става привлекателен. Това продължава непрекъснато... И когато осъзнаеш безсмислието на това, което си желал, умът продължава към някакъв друг обект.

Когато това стане, празнината е загубена. Когато нещо стане безсмислено, безполезно, непривлекателно, остани в празнината. Внимавай за това, дали обектът е станал безсмислен или самото желание се е обезсмислило. И ако можеш да почувстваш безсмислието на желанието, внезапно нещо в тебе изчезва. Внезапно си трансформиран до ново ниво на съзнанието. Това е нищото, отсъствието, отрицателността. Не започва нов кръг.

В този момент, ти си вън от колелото на самсара (света). Но това да си вън от колелото не можеш да го направиш обект на желание. Чувстваш ли разликата? Не можеш да направиш нежеланието обект.

Въпрос: „Не е ли било желанието на Буда за постигане, желание?"

Да, било е желание; Буда имал желанието. Когато Буда казва: „Няма да напусна това място. Нямам намерение да напускам, докато не постигна просветление", това е било желание. И с това желание се образува затворения кръг. Дори и за Буда се е образувал.

Буда не могъл да постигне просветлението през дълъг период от време, заради това желание. Заради него той търсил в продължение на шест години. Правел всичко, което можело да се направи. Направил всичко, но не се приближил и на сантиметър дори. Останал си същия, дори още по-разочарован. Напуснал света, отказал се от всичко, заради стремежа към реализация, но от това нищо не излизало. В продължение на шест години правел всякакви усилия, но от това нищо не излизало.

След това, един ден, близо до Бодх Гая, отишъл да се изкъпе в Ниранджая (тамошната река). Бил толкова отслабнал от постене, че не могъл да излезе от реката. Останал в нея, в корените на едно дърво.

Бил толкова слаб, че не можел да излезе от реката! В главата му се мярнала мисълта, че след като е толкова слаб, че не може да пресече една малка река, как тогава ще може да пресече океана на съществуването. От този ден, дори желанието да постигне реализация се обезсмислило. Казал: „Достатъчно".

Излязъл от реката и седнал под дървото (Бодхи дървото). През тази нощ самото желание да постигне просветление се обезсмислило. Желаел света и открил, че той е само сън. И не само сън - кошмар. В продължение на шест години желаел просветление и това, също, се оказало само блян. И не само блян: оказало се, че е дори още по-дълбок кошмар.

Бил напълно разочарован; не останало нищо за пожелаване. Познавал света много добре - познавал го много добре - и не можел да се върне в него. За него там нямало нищо. Познал усилията на така наречените религии (на всички религии, които съществували в Индия): практикувал всички техни техники и от това нищо не се получило. Не останало нищо, което да опита, не останал никакъв мотив, затова той просто се свлякъл на земята, близо до дървото Бодхи и през цялата нощ останал там - без никакво желание. Не останало нищо, което да желае; желанието, само по себе си, се обезсмислило.

На сутринта, когато се събудил, на небето светела последната звезда. Вгледал се в звездата и за първи път в своя живот очите му не били замъглени, защото в него липсвали желанията. Залязвала и последната звезда... и докато звездата изчезвала, в него нещо изчезнало заедно с нея: аза (защото азът не може да съществува без желание). И той постигнал просветлението.

Просветлението настъпило в момента, в който нямало желание. А той бил предшестван от шест години на желаене. Всъщност, феноменът настъпва, само когато си вън от кръга. Затова дори и Буда, заради желаенето на просветлението, трябвало да скита в продължение на шест години без полза. Моментът на трансформация - този скок от кръга, от колелото на живота - идва само, се случва само, когато отсъства желанието. Буда казва: „Постигнах го, когато липсваше, постигащият ум; открих го, когато липсваше търсенето. Това се случи, едва когато отсъстваше усилието."

Това, отново, се превръща в нещо много трудно за разбиране, защото, с ума, не можем да разберем това, което е без усилия. Умът означава усилие. Умът може да се бори с нещо, може да прави различни маневри за това, което може да се „направи", но умът не може да си представи нещо, което „се случва" (и не може да се направи). Способността на ума е да направи нещо; той е инструмент за правене. Самата способност на ума е да постигне нещо, да добие нещо желано.

Точно, както е невъзможно да чуеш с очите си или да видиш с ръцете си, за ума е невъзможно да си представи или почувства това, което става, когато не правиш нищо. Умът не притежава памет за такова нещо. Той познава единствено нещата, които могат да се направят и които не могат да се направят. Той познава единствено нещата, с които може да успее и в които се проваля. Но не му е известно нищо за онова, което просто се случва, когато не прави нищо. Какво да правим в такъв случай?

Започни с желанието. Това желание няма да те заведе до точката на събитието, но това желание може да те заведе до безсмислието на желанието. Човек трябва да започне с желанието; невъзможно е да се започне с „нежеланието" Ако можеш да започнеш с нежелаенето, тогава събитието ще се случи още в този момент. Тогава никаква техника, никакъв метод, няма да са необходими. Ако можеш да започнеш с нежеланието, то ще се случи точно в този момент! Но това не е възможно.

Не можеш да започнеш с нежелаенето. Умът ще превърне и това нежелаене в желан обект. Умът ще каже: „О'кей, ще се опитам да не желая." Ще каже: „Всъщност, това е очарователно. Ще се опитам да направя нещо, така че това нежелаене да се случи." Но умът е длъжен да притежава някакво желание. Той може да започне единствено с желанието, но може би то няма да има край.

Човек трябва да започне с пожелаването на нещо, което не може да се постигне с помощта на желанието. Но ако осъзнаеш този факт - ако осъзнаеш факта, че желаеш нещо, което не може да бъде желано - това помага. Осъзнаването на факта помага. Сега, във всеки момент, можеш да направиш скок. И когато скочиш, желанието няма да го има.

Желал си света. Сега, желаеш божественото. Това е начинът, по който човек трябва да започне. Началото е погрешно, но трябва да започнеш по този начин, заради този вграден процес в ума. Това е единственият начин да го промениш.

Например, казвам ти, че е невъзможно да преминеш през стената, за да излезеш навън. Трябва да минеш през вратата. И когато кажа: „през вратата", „врата" означава единственото място, на което няма стена. Затова, когато кажа, че трябва да минеш през „не стената", за да излезеш навън, то е защото не можеш да минеш през стената. Стената не може да е вратата и ако се опиташ да преминеш през стената, ще бъдеш разочарован.

Но ти не познаваш такова нещо като врата. Никога не си бил отвън, как тогава можеш да знаеш, че има врата? Винаги си бил в тази стая, затова си познавал единствено тази стена, не знаеш нищо за вратата. Дори ако има врата, тя ти изглежда като част от стената. За теб е била стена. Докато не я отвориш, не можеш да разбереш, че е врата.

И така, казвам ти: „Не можеш да излезеш навън през стената. Не можеш да направиш нищо по отношение на стената; тя няма да те отведе навън. Необходима ти е врата." Но не знаеш нищо за вратата. Познаваш единствено стената. Дори вратата ти изглежда като част от стената. Какво тогава трябва да се направи?

Казвам: „Опитай отнякъде, но започни." Ще бъдеш разочарован. Ще обиколиш цялата стая, всяко ъгълче и местенце - навсякъде. Ще се разочароваш, защото стената не може да се отвори. Но някъде има врата, и можеш да се натъкнеш на нея. Това е единственият път: започни със стената, защото това е единственото възможно начало. Започни със стената и ще се натъкнеш на вратата. Факт е, че някъде има врата, че вратата не е стена и, че не можеш да преминеш през стената, трябва да минеш през вратата. Самият този факт ще направи по-лесно случайното ти натъкване на вратата. Всъщност, когато си разочарован от стената, вратата получава по-голяма възможност, увеличава своя потенциал. Чрез това твоето търсене става по-дълбоко.

Умът е желаене. Умът не може да прави нищо без желание. Не можеш да надраснеш ума посредством желаенето, защото умът е желаенето. Затова умът трябва да желае дори и това, което се открива, когато липсва желание. Ала започни със стената. Познай желанието и ще се натъкнеш на вратата. Дори Буда е трябвало да започне с желанието, но никой не му е казал - фактът не му е бил известен - че вратата се отваря, . само когато липсва желанието.

Така, както го разбирам аз, борбата с желанието е болестта. Отказването от борбата е свободата. Това е единствената истинска смърт: когато просто се откажеш. Ако можеш просто да легнеш и да умреш, без желание да живееш, без ни най-малък признак на борба, тогава смъртта може да се превърне в реализация. Ако просто легнеш и приемеш - без никакво движение отвътре, без никакво желание, без.възможност да откриеш някаква помощ, без път, който да търсиш - ако просто легнеш и приемеш, това приемане ще е велико нещо.

Не е толкова лесно. Дори и да легнеш, борбата остава. Може да си изтощен: това е нещо друго. Това не е приемане; то не е готовност. Някъде в ума си продължаваш да се бориш. Но, всъщност, да легнеш и да умреш, без никаква борба, превръща смъртта в екстаз. Смъртта се превръща в самадхи; смъртта се превръща в реализация. И след това казваш: „Разбира се!"

Може да нямаш желанието да излезеш от тази стая. Желанието да излезеш може да се появи по два начина. Първият е, че по някакъв начин си хвърлил поглед на нещо отвън от някоя дупка в стената или от прозореца (отнякъде си видял), или, някак си, по някакъв мистериозен начин, в даден момент, вратата е отворена и ти си хвърлил поглед, това се случва и продължава да се случва: в някакъв мистериозен миг, вратата се отваря за миг - като проблясване на светкавица - и след това отново се затваря. Вкусил си нещо от това, което е отвън. Сега се появява желанието.

Желанието се надига: ти си в мрака и след това има внезапен проблясък на светлина. В един миг, в един отделен миг, едновременен миг, всичко става ясно. Мракът е изчезнал и след това отново, всичко потъва в мрак. Това се е превърнало в част от твоя опит.

В някои моменти на тишина, в някои моменти на любов, в някои моменти на страдание - врата внезапно се отваря и ти вкусваш. Тези неща не могат да бъдат организирани; те са случайни. Те не могат да се организират! Когато някой е влюбен, за миг вратата се отваря. Това отваряне е просто едно събитие.

При една силна любов, по някакъв начин желанията ти престават. Самият момент е достатъчен; не съществува желание за бъдещето. Изобщо не се занимаваш с бъдещето. Не съществува и минало. Не се тормозя с него; целият мисловен процес е спрял в този момент на екзистенция. Всичко е спряло. И внезапно, в този момент на отсъствие на желания, вратата се отваря.

Любовта притежава много погледи към божественото. Ако наистина си бил влюбен, дори и за миг, тогава не можеш да останеш „в тази стая" дълго. Тогава си вкусил нещо, което е извън нея.

Но, отново, умът започва да прави номера. Казва: „Този миг настъпи, заради човека, когото обичам. Трябва да притежавам този човек завинаги, иначе това вече няма да се повтори." И колкото повече притежаваш, толкова повече се интересуваш от бъдещето. След това този момент няма да настъпи отново. Дори със същия този човек, той няма да настъпи отново, защото заедно с очакването умът отново е напрегнат. Моментът настъпва, когато няма очаквания. И затова влюбените продължават взаимно да се осъждат („Ти не ме обичаш толкова много, колкото преди."), защото моментът не настъпва.

Този миг, този мимолетен поглед, не зависи от някой и влюбеният не може да направи нищо за него. Каквото и да се опита да направи, ще е унищожаване на всичко. Не може да направи, защото той изобщо не е негово правене. Той е едно спонтанно явление. Случва се и вратата се отваря!

Може да стане по много начини. Някой, когото обичаш, умира и смъртта те пронизва като кама в ума. Миналото и бъдещето са отделени: смъртта е като кама, забита в тебе. Миналото е спряло и, в твоето дълбоко страдание, за тебе не съществува бъдеще. Всичко спира.Можеш да опиташ божественото.

Но тогава умът ти отново започва да прави номера. Започва да плаче, започва да прави нещо. Започва да мисли: „Страдам, защото някой е умрял." Той започва да се занимава с другия. Но, ако, в момента на смъртта, успееш да останеш просто в момента, тогава нещо ще се случи. Тогава ще хвърлиш поглед на нещо отвъд.

Може да стане при някой нещастен случай. Може да стане при катастрофа с кола. Внезапно нещата спират. Времето спира. Не можеш да желаеш, защото няма време/пространство, за да желаеш. Колата ти пада в пропастта. Когато пада, не можеш да си спомниш миналото, не можеш да желаеш бъдещето. Този момент се е превърнал във всичко. В този момент, то може да се случи.

И така, има два начина, по които да се създаде желанието да се издигнеш отвъд. Първият е, че по някакъв начин си вкусил отвъдното. Но това не може да се планира: или си го направил, или не си го направил. Все пак, когато познаваш този вкус, започваш да го желаеш. Желанието може да се превърне в спънка - то се превръща в спънка - но, все пак, това е начинът, по който започват нещата. Най-напред трябва да пожелаеш нежелаенето.

Или се случва по друг начин. Другият начин е, че не притежаваш вкуса за отвъдното - никак! Изобщо не си познал отвъдното, но тази стая се е превърнала в страдание. Повече не можеш да го понасяш. Изобщо не познаваш отвъдното, но каквото и да представлява то, си готов да го избереш (въпреки че е неизвестно), защото тази стая, самата тази стая, се е превърнала в страдание, в ад. Не знаеш какво има извън нея -дали има нещо или не, дали външното, отвъдното съществува или не - но повече не можеш да останеш в тази стая. Тази стая се е превърнала в страдание, в ад. Тогава опитваш... след това започваш да желаеш: желанието да избягаш оттук. Но трябва да започнеш с желанието за това, което не може да бъде пожелавано, за това, което не може да бъде постигнато чрез желанието.

Помни непрекъснато този факт: прави каквото правиш, непрекъснато помнейки, че само чрез правене, то не може да се постигне. А има толкова много методи, чрез които да ти се помогне да го направиш. Единият е да помниш, че не можеш да го добиеш: само Бог може да ти го даде. Това е начинът да разбереш, че твоите усилия са безсмислени; само Божията благодат ще го направи. Това е единият начин. Това е същото твърдение, казано по един по-метафоричен начин, на език, който може да се разбере по-лесно: че не можеш да направиш нищо.

Но това не означава, че не трябва да правиш нищо. Трябва да правиш всичко... но помни, то няма да се случи само заради твоето правене. Нещо ще ни се случи, нещо непознато. Божията благодат се спуска върху тебе. Твоите усилия ще те направят по-възприемчив към тази благодат, това е всичко. Но това, че Божията благодат се спуска върху тебе, не е директен резултат от усилията ти. Това е начинът, по който религиозните хора са се опитвали да изразят същия феномен. Буда (или някой с ум като на Буда) ще го изрази по-научно. Буда не би използвал думата „Божия благодат", защото би казал, че ще копнееш дори за тази благодат, ще желаеш благодатта. Човек може да желае дори благодатта, да отиде в манастир, да плаче и реве и да търси божествената благодат. Затова Буда казва: „Това няма да свърши работа. Не съществуват такива неща като Божия благодат. Когато умът ти е в състояние на нежелаене, то става."

Така че, зависи. Зависи! За някой може да е от значение, доколкото разбира, че благодатта не може да бъде търсена, не може да бъде изисквана, не може да бъде желана, не може да бъде доказвана (защото, ако можеш да я докажеш, тогава не е Божия благодат; превърнала се е в част от твоите усилия). Нищо не може да се направи относно Божията благодат; просто трябва да чакаш. Ако можеш да разбереш, че благодатта се появява само при очакване и ти не трябва да правиш нищо, тогава продължавай да правиш каквото и да е и всичко останало, знаейки добре, че нищо няма да стане чрез твоето правене - то ще се случи само в момент на неправене.

След това, самото понятие за Божията благодат може да помогне. Но ако започнеш да търсиш Божията благодат, да се молиш за нея, тя изобщо няма да се случи. Тогава е по-добре да помниш, че сме в затворен кръг, който трябва да бъде разрушен на някое място.

Започни с желаенето, започни с правенето. Помни непрекъснато факта, че то не може да бъде направено и продължавай да правиш...

Вземи един пример: не усещаш сънят да идва. Какво да правиш? Сънят не идва. Всъщност, не можеш да направищ нищо, защото самото правене ще го наруши. Ако тогава направиш нещо, заради правенето, сънят няма да дойде. На съня му е необходим един неправещ ум; той се спуска върху тебе, само когато не правиш нищо. Но кажи на някой, който не може да заспи, че ако не прави нищо, сънят ще дойде и тогава самото лежане в леглото ще се превърне в напрежение. „Да не се прави нищо" ще се превърне в правене. Кажи му: „Релаксирай и сънят ще дойде" и той ще се опита да релаксира, но това ще е усилие, а когато има усилие, няма релаксация. Какво да се направи в такъв случай?

А използвам друг метод. Казвам му да прави всичко, което може да се направи, за да заспи. „Прави всичко, което искаш да правиш: скачай, тичай, каквото ти харесва. Прави всичко, което можеш да правиш." Казвам му: „Той няма да дойде, заради твоето правене - но прави!"

Самото правене скоро става безсмислено. Той тича, прави редица автоматични неща, решава загадки, повтаря мантри, продължава да прави, но тогава правенето ще го изтощи и той ще почувства, че всичко това са глупости. В този момент, когато правенето се е обезсмислило, внезапно ще е заспал. Този сън не е дошъл изобщо заради неговото правене, но правенето е помогнало по известен начин. Помогнало е, защото чрез него е разбрал, че е безсмислено. Затова продължавай да желаеш, прави нещо за отвъдното, непрекъснато помнейки, че то няма да се случи заради усилията ти. Но не прекратявай тези усилия, защото усилията ще ти помогнат по известен начин. Те до такава степен ще те разочароват със самия факт на желанието, че внезапно ще седнеш на пода и просто ще седиш - без да правиш нищо. И нещото става! И скокът става... експлозията!

Аз правя нещо твърде противоречиво: знам, че с никаква техника то не е възможно и все пак продължавам да създавам техники. Знам, че нищо не можеш да направиш и все пак настоявам: „Прави нещо!"

Разбра ли ме?

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Саняс: да умреш за миналото

Пим — Wed, 03 Sep 2014 16:38:27 GMT

За мене, саняс не е нещо много сериозно. Животът, сам по себе си, не е твърде сериозен, а този, който е сериозен, е мъртъв. Животът е само една преливаща енергия, без никаква цел, така че за мене, саняс означава да се живее безцелно. Живей живота като игра, а не като работа. Ако можеш да приемеш целия живот за игра, ти си санясин; тогава си се отрекъл. Отричането не е напускане на света, а промяна на отношението.

Затова мога да посветя някой в саняс. За мене, посвещаването, само по себе си, е игра. И аз не изисквам никакви квалификации - дали си квалифициран или не си - защото квалификациите се изискват, когато се прави нещо сериозно. Само с това, че съществува, всеки е достатъчно квалифициран, за да играе и дори да няма квалификацията да бъде санясин, това няма никакво значение - защото цялата работа е една игра!

Затова не изисквам никакви квалификации. А освен това моят саняс не включва никакви задължения. В момента, в който станеш санясин, ти си тотално свободен. Това означава, че си взел решение и това е последното решение: да живееш без решения, да живееш в свобода.

В момента, в който си посветен в саняс, си посветен в неизследвано, непланирано бъдеще. Сега не си ограничен от миналото. Свободен си да живееш! И така санясин, за мене, е човек, който е решил да живее в най-голяма степен, на оптимума, на максимума. Живееш момент за момент. Действаш момент за момент. Всеки момент е завършен в себе си. Не решаваш как да действаш. Моментът идва при тебе и ти действаш. Няма предопределяне; няма предварителни планове.

Саняс означава да живееш момент за момент, без ангажименти към миналото. Ако ти давам мала и ако ти давам нови дрехи, това е само за да ти напомням: за да ти напомням, че сега не трябва да взимаш никакви решения, че вече не си стария човек. Когато това съзнание стане толкова дълбоко, че вече не е необходимо да си го напомняш, тогава захвърли робата, тогава захвърли мала. Но не и преди съзнанието да стане толкова дълбоко, че дори и по време на сън, ти знаеш, че си санясин. Така че новото име, новата роба, мала - това са само средства, които трябва да ти помогнат, да ти помогнат по отношение на свободата, да ти помогнат по отношение на тоталното съществуване, да ти помогнат по отношение на тоталното действие.

Саняс означава, че си разбрал, че си зародиш, възможност. Сега си взел решението да се развиваш... и това е последното решение. Да решиш да се развиваш е най-великото отричане - отричането от сигурността на зародиша, отричането от „целостта" на зародиша. Но тази сигурност е на много голяма цена. Зародишът е мъртъв; жива е единствено възможността. И доколкото на мене ми е известно, човешките същества, докато не решат да се развиват, докато не решат да скочат в неизвестното, са като зародиши: мъртви, затворени.

Да си санясин, означава да вземеш решение да се развиваш, да вземеш решение да се движиш в неизвестното, да вземеш решение да живееш без решения. Това е скок в неизвестното. Това не е религия и не е задължение към никоя религия. То е нерелигиозност само по себе си.

Въпрос: „На пръв поглед, саняс изглежда като нещо, което ограничава действията. Защо трябва някой да си сменя дрехите с оранжеви, защо някой трябва да променя своята външност, тъй като саняс е нещо, което е по-скоро вътрешно, отколкото външно?"

Саняс не е отрицателен. Самата дума обозначава отрицателността, но не е чистата отрицателност. Тя означава да оставиш нещо, но това е само оставяне на нещо, защото си придобил нещо друго.

Нещо трябва да се остави. Не че изоставянето на нещо има смисъл само по себе си, а че се създава пространство, в което да влезе нещо ново. Отрицателността е просто създаването на пространство... и ако трябва да се развиваш, се нуждаеш от пространство.

Такива, каквито сме, не притежаваме пространство вътре в нас. Изпълнени сме с толкова много ненужни неща и мисли. Саняс, в неговия отрицателен аспект, означава просто създаването на пространство - изхвърляйки тривиалното, безполезното, безсмисленото, така че да можеш да се развиваш вътрешно.

Развитието е разрушение, но развитието е и нещо положително. И аз натъртено подчертавам, че саняс е позитивен! Отрицателното е само очистване: то само очиства почвата, за да се появи развитието. Отрицателното е само нещо без - нещо отвън - а развитието е отвътре. Положителното е в центъра, а отрицателното е в периферията.

И, всъщност, нищо, което е само положително или само отрицателно не може да съществува. Това е невъзможно, защото това са двата полюса. Животът съществува между двата: това са двата бряга, между които тече животът. Нито една река не може да съществува с един бряг, нито това може да го направи животът. Когато ударението е поставено само върху едната страна или върху единия бряг, или върху единия полюс, то става погрешно. Но когато приемеш тоталното, тогава няма ударение върху нищо. Просто приемаш двата полюса и след това се развиваш вътре. И използваш двата като диалектика, вътре в която се движиш.

Саняс е разбиран като нещо отрицателно. Неговото съдържание се е превърнало в отрицателно, защото ти трябва да започнеш с отрицателното, трябва да започнеш от периферията. Това трябва да се разбере, защото саняс е вътрешен. Нещо трябва да се развие отвътре, защо тогава трябва да започваш отвън? Когато трябва да се развиваш вътрешно, защо да не започнеш отвътре?

Но не можеш да започнеш отвътре, защото такъв, какъвто си, ти си в периферията, от външната страна. Ще трябва да започнеш от мястото, на което се намираш; не можеш да започнеш отнякъде, където тебе те няма.

Например, здравето е нещо вътрешно; то се развива. Но ти си болен, затова трябва да започнем със своята болест, не със здравето. Трябва да отрицаем болестта. Чрез отрицанието на болестта, създаваме пространство за здравето, за да израства то. Началото обаче е отрицателно.

Медицината не притежава определение за здравето. Не може да има. Всичко, което може да каже, е какво представлява болестта и как да бъде отрицана тя. Здравето остава не-дефинируемо, а болестта е отрицателно дефинирана, защото ти трябва да започнеш с болестта. Не можеш да започнеш със здравето. Когато е налице здраве, нямаш нужда изобщо да започваш.

И тъй, ако притежаваш вътрешно пространство, не се нуждаеш от саняс. Целта на саняс е да отрицае самсара (света), болестта. Когато казвам самсара, нямам предвид, че светът е болен. По-скоро имам предвид света, който си създал около себе си. Всеки човек живее в свят, който сам си е направил.

Не отричам света, който съществува отвън. Той не може да бъде отречен; той съществува. Но ти имаш един измислен свят, илюзорен свят, около себе си и този илюзорен свят се е превърнал в тебе. Периферията се е превърнала в твоя център, а ти си забравил напълно за центъра. Затова, когато някой започне, той трябва да отрече този илюзорен свят и това отрицание е началото.

Това се превръща в отрицание и саняс в такъв случай ни се струва отрицателен. Даваме му отрицателно съдържание, защото той цели да отрече този илюзорен свят. Затова всъщност, саняс е лечебен: той е лекарство за отхвърляне на болестта. Когато болестта е отричана, възниква възможността за вътрешно развитие. Затова саняс всъщност създава ситуацията.

Трябва да разбереш много ясно, че когато казвам „да отрече света", нямам предвид света, който съществува, а, по-скоро, света, който всеки индивид създава около себе си. Заради този илюзорен свят, не можем да познаем света, който наистина съществува. Това непрекъснато сънуване се превръща в бариера. Превръща се в двойна бариера: не можеш да отидеш навътре (има нещо екзистенциално там); не можеш да отидеш навън (там също има нещо екзистенциално); Забил си се в своя илюзорен, сънуван ум и не можеш да поемеш по нито един от двата пътя.

Чудото настъпва, когато тази илюзорна бариера изчезне. Вече няма никаква болест. Започваш да съществуваш едновременно в два свята, само че сега те не са вече два, защото бариерата беше това, което ги разделяше. Ставаш екзистенциален отвътре, ставаш екзистенциален и отвън. Това е причината да се избере отрицателния подход.

Как това - приемането на саняс - се отразява на твоето поведение? Има две възможности: едната е да се промени твоето поведение съзнателно и другата е да се промени твоето съзнание съзнателно. Поведението не е нищо друго, освен изразеното съзнание, но ако започнеш с поведението, можеш да останеш със старото съзнание. Можеш да натъкмиш всякакво ново поведение към старото съзнание и в такъв случай поведението се променя само външно, но в действителност нищо не се променя.

Например, съзнанието може да продължи да е агресивно, а ти да се държиш неагресивно. Можеш да бъдеш неагресивен в поведението си, но съзнанието продължава да е същото, каквото беше, когато поведението ти беше агресивно. Сега започваш да потискаш съзнанието. Трябва да го потискаш, защото трябва да демонстрираш поведение, което не съществува в съзнанието. Съзнанието трябва да бъде потиснато, а когато потиснеш съзнанието, в себе си създаваш подсъзнание.

Когато започнеш да се държиш по начини, по които съзнанието не е готово да се държи, в такъв случай отричаш част от своето съзнание, отстраняваш го. Тази част се превръща в твоето подсъзнание и тя става по-мощна от съзнанието, защото ти непрекъснато трябва да отричаш поведението си. Ставаш фалшив; създава се една фалшива личност. Тази фалшива личност съществува само до там, откъдето започва подсъзнанието. Затова, ако се опиташ да промениш директно поведението си, ще ставаш все по-малко и малко съзнателен и все повече и повече подсъзнателен.

Човек, който е изцяло ориентиран към поведението си, ще бъде само една автоматика. Ще има съвсем малко съзнание, което е необходимо, за да може да работи автоматично. Иначе целият ум ще стане подсъзнателен. Именно този подсъзнателен ум е болестта на твоето съзнание.

Можеш да започнеш с промяна на поведението си, както повече или по-малко „етичните" персони обикновено правят. Така наречените религиозни хора започват с промяна на поведението си. Аз обаче няма да започна с промяна на твоето поведение; ще започна с промяната на твоето съзнание. Защото, в действителност, съзнанието е поведение. Това е поведението; външното поведение не е важно. Затова започни с промяна на съзнанието си.

Така че моето ударение е върху медитацията, а не върху поведението. Медитацията променя твоето съзнание. Първо, тя разрушава бариерата между съзнанието и подсъзнанието. Ставаш по-гъвкав; започваш да живееш по по-малко фиксиран начин; превръщаш се в едно с твоето съзнание. Затова медитацията най-напред трябва да разруши бариерата отвътре. А събарянето на бариерата означава разширяване на твоето съзнание.

Трябва да станеш по-съзнателен. Затова първото нещо е да бъдеш по-съзнателен във всичко, което правиш. Не се интересувам от съдържанието на твоето действие, а от съзнанието на това действие. Бъди по-съзнателен, когато го правиш!

Например, ако си агресивен, така наречените моралисти и религиозни хора, ще кажат: „Бъди неагресивен, развивай ненасилието." Аз не бих го казал. Ще кажа: „Бъди агресивен, но сега стани съзнателно агресивен. Не променяй своето поведение. Осъзнавай своето поведение и ще откриеш, че не можеш да бъдеш съзнателно агресивен, защото колкото повече осъзнаваш, толкова е по-малка възможността да си агресивен.

Насилието е вграден процес. То може да съществува, само когато не осъзнаваш. Самият факт на осъзнаването променя цялото нещо: не можеш да си агресивен, ако осъзнаваш. Неосъзнаването е условието за съществуването на агресивността, на гнева, на секса и на всичко онова, което някой иска да промени в своето поведение.

Колкото по-голям е вградения механизъм, толкова си по-неосъзнат за това, което правиш и толкова повече можеш да правиш неща, които са лоши. Когато казвам за нещо, че е лошо, нямам предвид неговото съдържание. Казвам, че нещо е лошо, когато създава ненужно подсъзнание: това е моето определение. Не казвам, че насилието е нещо лошо, само защото ще убиеш някой. Твърдя, че насилието е лошо, защото не можеш да бъдеш агресивен без подсъзнание. Това подсъзнание е злото, защото това подсъзнание е почвата, основата, на цялото невежество, на всички сънища, на всички илюзии, на всички глупости, които можем да несътворим. Злото не е нищо повече от един подсъзнателен ум.

Затова за този, който е санясин - за този, който е приел саняс - казвам да правиш това, което си правиш. Не променяй своето поведение; промени съзнанието си. Прави, каквото си правил, но съзнателно. Ядосвай се; гневът не е причина за безпокойство. Но се ядосвай съзнателно. Това съзнание ще се превърне в трансформация и цялото ти поведение се променя. Не можеш да останеш същият. И сега тази промяна не е промяна само на поведението. Тя се превръща и в промяна на съществото ти, а не само на действието ти.

Не е нужно да създаваш лъжлива личност - маска. Можеш да си напълно спокоен със себе си. Но това „да си спокоен със себе си" може да стане, само ако си станал напълно съзнателен. Напрежението се появява, защото живееш с маски: ти си агресивен, а не трябва да бъдеш агресивен; гневен си, а не трябва да се ядосваш; изпълнен си със секс, а не трябва да си сексуален, Това създава напрежението, това създава тревогите. В това е мъката, цялата мъка. Трябва да бъдеш нещо, което ти не си, затова задължително непрекъснато ще си в дълбоко страдание. Това „да бъдеш нещо, което ти не си" изсушава и пропилява цялата ти жизнена енергия в конфликти, напрежения. В действителност, конфликтът никога не е с някой друг; той винаги е със самия тебе.

Затова поставям ударението върху това, да си наред със себе си. А можеш да си наред и спокоен, само когато поведението ти е съзнателно. Затова бъди съзнателен: медитирай и бъди съзнателен в своето поведение. След това нещата ще започнат да се променят, без ти да знаеш. Ще станеш различен, заради различното си съзнание.

Питаш ме защо наблягам върху смяната на дрехите, смяната на името - тези външни неща. Те са толкова външни, най-външните неща.
Доколкото познавам човека такъв, какъвто е, той представлява дрехи. За човека такъв, какъвто е, дрехите са много важни. Даваш военна униформа на човека и самото му лице се променя, променя се отношението му. Вътре в него се появява нещо различно. Погледни полицая, когато той е цивилно облечен и когато е в униформа. Изобщо не е един и същи човек. Защо?

Външните неща предизвикват вътрешна промяна, защото ти не си нищо друго, освен външността. Няма нещо такова като „вътрешно" точно в този момент. Гюрджиев често повтарял нещо много важно: че такъв, какъвто си в момента, не притежаваш душа. Той едновременно е прав и неправ. Имаш душа, но не знаеш за нея.

Ти си външното и затова дрехите са много важни. Заради дрехите човек става красив и заради дрехите става грозен.

Заради дрехите е уважаван; заради дрехите не е уважаван. Съдията трябва да носи определени дрехи. Съдията от Върховния съд трябва да е с определено наметало - и никой не пита защо. С тази роба е съдия от Върховния съд; без нея е никой.

Това е положението с човека. Когато се вглеждам в човека, той в по-голяма степен е неговите дрехи, отколкото неговия ум. И това е така, както трябва да бъде, защото ние принадлежим на тялото; отъждествяваме се с тялото. Това отъждествяване с тялото се превръща в отъждествяване с дрехите.

Ако накарам някой мъж да облече женски дрехи и да се разхожда по улиците, мислиш ли, че това ще е само промяна на дрехите? Няма да е! Първо, няма да е готов да го направи. Защо е това нежелание, защо е тази съпротива? Та това е само една смяна на дрехите, а дрехите не са нито мъжки, нито женски. Как може дрехите да са мъжки или женски?

Но, всъщност, дрехите не са просто дрехи. Психологически те са започнали да се отъждествяват с мъжа или жената. Що за ум имаме, след като дори дрехите имат род?

Ако се движиш в женски дрехи, ще се чувстваш жена. Ще се променят жестовете ти; ще се промени походката ти; ще се промени израза на очите ти; ще се промени самото ти съзнание за това, което става на улицата. Ще осъзнаеш неща, които никога преди това не си забелязвал, дори цял живот да си минавал по същата тази улица. Тъй като всичко за тебе ще е различно и другите ще гледат по различен начин на тебе... и ти ще реагираш различно на техните погледи. Няма да си същия човек.

Затова, когато казвам, че дрехите са нашата външност, те само на пръв поглед са външността. Навлезли са дълбоко навътре; те са проникнали отвътре. Затова наблягам на промяната на дрехите. Готовността да извършиш тази промяна е готовност да промениш своята идентичност.

Когато някой се съпротивлява на промяната на дрехите, аз знам защо се съпротивлява. Продължава да пита: „Защо наблягате върху дрехите?" Ала аз не наблягам върху тях. Той набляга върху тях. Продължава да казва: „Защо трябва да наблягате върху дрехите. Те са само една външност. Каква ще е разликата, ако продължа да нося старите си дрехи?"

Изобщо не поставям ударението върху дрехите; той го поставя. И дори не разбира, че се съпротивлява. Тогава го питам: „Защо се съпротивляваш?" Ако при мене дойде някой и изобщо не оказва съпротива, може даже да не го накарам да си смени дрехите. Ако го накарам да си смени дрехите и той ми отвърне: „О'кей", тогава може да му кажа да не ги сменя, защото той не се отъждествява с дрехите наистина.

Така че, мога да ти кажа, да си смениш дрехите: да носиш определен вид наметка, с определен цвят. В момента, в който промениш дрехите си, се променяш ти. Понякога си този цвят, понякога си онзи цвят. Ако просто те накарам да смениш вида дрехи, без да определям някакъв специален цвят, това може изобщо да не е промяна, защото ти си променял своите дрехи непрекъснато. Затова промяната може да стане само с една неизменна роба. Тогава има истинска промяна. Ако ти дам една неизменна роба, тогава в тебе може да стане промяната.

Защо всъщност ние си сменяме дрехите? Това е нещо дълбоко, не е само нещо външно. Защо се отегчаваме от един стил, от един цвят, от един вид дрехи? Защо ни омръзват? Умът винаги търси нещо ново, нещо различно. Непрекъснато се чудим как да спрем непрекъснатия бяг на ума ни и все пак непрекъснато го подхранваме с новото. Непрекъснато се чудим как да спрем постоянно вълнуващия се ум - как да му осигурим покой, как да го успокоим - и постоянно продължаваме да го подхранваме по един фин начин. Продължаваме да сменяме дрехите си, продължаваме да сменяме предметите - продължаваме да сменяме всичко. Това, което остава неизменно, ни омръзва. Но колкото повече умът се подхранва с промени, толкова повече се подхранва самия ум.

С една неизменна роба, за първи път умът ти трябва да се бори ежедневно (във всеки момент) с отъждествяването, което той иска да промени. А ако си спокоен с неизменната роба, скоро ще станеш спокоен с неизменния свят. Това е само началото. Колкото си по-спокоен с нещо неизменно, толкова в по-голяма степен умът ще е способен да спре.

Затова ударението е да се чувстваш все по-спокоен с неизменността.

По някое време, с тази неизменност на дрехите, ще престанеш да им обръщаш внимание. Когато използваш едно и също наметало с един и същи цвят, скоро ще престанеш да обръщаш внимание на дрехите. Движейки се по улиците ще престанеш да обръщаш внимание на магазините за дрехи. Съзнанието ти за тези неща ще изчезне, защото умът е този, който ги забелязва. И ако умът ти отново се загледа по дрехите и магазините за дрехи, обърни внимание. Какво търси умът ти?

Чувстваме, че постоянната промяна на дрехите е нещо хубаво. Но, с неизменната роба, можеш да постигнеш една грациозност, която никога няма да имаш, ако си сменяш робата. Чрез смяната на робата прикриваш грозотата, нищо друго, а с неизменната роба всичко за тебе такъв, какъвто си, остава неприкрито.

Когато сменяш дрехите, другите обръщат внимание на твоите дрехи. Затова всеки се интересува от новите ти дрехи. Но когато непрекъснато си в една и съща роба, никой не се интересува от дрехите ти. Интересът спада. Тогава той гледа в тебе, не в дрехите ти.

Това е факт, който е известен на всяка жена. Ако тя носи украшения и хубави дрехи, ти обръщаш внимание на украшенията и дрехите и забравяш за жената. Това е прикриване. Дрехите не са изразители, а укрития. И колкото са по-красиви украшенията, толкова по-добре можеш да се скриеш, защото другите обръщат повече внимание на украшенията.

С диамант на пръста си, пръстът ми остава скрит. Диамантът е толкова привлекателен и силното желание към него по някакъв начин започва да се асоциира с моя пръст, но той изобщо не е част от пръста ми. Голият или непокрит пръст се показва такъв, какъвто е. Ако е красив, в такъв случай е красив; ако е грозен, тогава е грозен.

Човек, който не прикрива своята грозота, притежава своя собствена красота. Човек, който не скрива нищо, притежава особена грациозност... и тази грациозност възниква, само когато си абсолютно оголен. Когато си спокоен възниква определена грация и дори едно грозно лице става красиво. Но с прикриването, дори красивото лице става грозно.

За мене, красотата е да бъдеш такъв, какъвто си наистина: да бъдеш такъв, какъвто си и да си тотално релаксиран в него. Ако си грозен, си грозен и си напълно спокоен за това. Тогава върху лицето ти се появява една фина красота. Заедно с релаксацията и спокойствието, започва да се проявява един фин поток. Той не идва от диаманта; той идва от вътрешния ти аз.

Този, който не е спокоен със себе си, не може да е спокоен с никой друг. И този, който не обича себе си, който крие себе си, не може да бъде обичан от никой друг. Той заблуждава другите и другите заблуждават него. Тогава ние в действителност никога не се срещаме. Срещат се само лицата ни – отчуждени лица. А съм пристигнал с гримирано лице и ти също си пристигнал с гримирано лице. Аз крия себе си и ти криеш себе си. В тази стая се срещат две лица, но среща няма, няма истинска среща и общуване между тези лица.

Но защо променяте лицата си? Променяте ги, защото ако не го направите, няма да обърнете достатъчно внимание на лицето, което показвате и може да разкриете истинското. Затова любимата се оказва съвсем различна, когато ти стане жена. Сега не е същата, защото не може да си сложи ново лице. Тя е непрекъснато с тебе и няма как да не покаже истинския си лик. Сутрин ще бъде такава, каквато наистина е и тогава е грозна! На плажа беше омаян, но на сутринта (в леглото, след цялата нощ) тя ще е такава, каквато е. И когато си познал жена си сутрин, веднага след като е станала от леглото, ти си познал нейното грозно лице. Но нейното лице не е грозно, защото тя е грозна. То е грозно, защото сега нищо не е скрито. Виждаш всичко; тя вижда всичко.

Затова, когато казвам, че санясинът трябва да носи само една роба, това означава да си свободен от смяната на дрехите и от смяната на идентичностите - да останеш, какъвто си и да показваш това, което си. Просто да приемеш себе си. В момента, в който приемеш себе си, ще започнат да те приемат и другите, но това е без значение. Дали те приемат или не, е без значение. Ако мислиш за хората, които те приемат, тогава създаваш друго фалшиво лице. Няма за какво да мислиш: то просто се случва.

Затова сменям името, сменям дрехите, само за да помогна на човека, който живее на периферията.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Посвещаването на Учителя: върховната техника

Пим — Wed, 03 Sep 2014 14:04:44 GMT

Човек съществува като че ли насън. Човек е заспал. И това, което е известно като будно състояние, също е сън. Посвещаването (инициацията) означава, да си в близък контакт с някой, който е пробуден. * Докато не си в много близък контакт с някой, който е пробуден, е невъзможно да се събудиш от съня си, защото умът може дори да сънува, че е буден. Умът може да сънува, че в момента не спи.

Когато казвам, че човек спи, това трябва да се разбере. Ние непрекъснато сънуваме, двадесет и четири часа в денонощието. През нощта сме затворени за външния свят, сънувайки вътрешно. През деня нашите сетива са отворени за външния свят, но сънят продължава отвътре. Затвори за момент очите си и отново ще засънуваш. Отвътре това е една непрекъсната последователност. Осъзнаваш външния свят, но това осъзнаване не е без сънуващия ум. То е наложено върху сънуващия ум, но, вътре, сънят продължава. Затова не виждаме това, което е в действителност, дори когато по общо мнение сме будни. Налагаме нашите сънища върху реалността. Никога не виждаме това, което е; виждаме винаги нашите проекции.

Ако те гледам и в мене има сън, ти ще се превърнеш в обект на проекция. Аз ще проектирам моя сън върху тебе и това, което ще разбера за тебе, ще е смесено с моя сън, с моята проекция. Когато те обичам, ти ми изглеждаш нещо съвсем различно; когато не те обичам за мен си съвсем друг. Не си същият, защото съм те използвал като екран и съм проектирал моя сънуващ ум върху тебе.

Когато те обичам, сънят е различен, затова ти ми изглеждаш друг. Когато не те обичам, ти си същият - екранът е същият - но проекцията е друга. Сега те използвам като екран за друг мой сън. И отново, сънят може да се промени: отново мога да те обичам. Тогава ще ми изглеждаш друг. Никога не виждаме това, което е; винаги виждаме собствените сънища, проектирани върху това, което е.

Аз не съм един и същи за всеки от вас. Всеки от вас проецира нещо различно върху мене. Аз съм един и същи само, доколкото става дума за мене. Но и ако самият аз сънувам, тогава, дори за мене, аз съм различен във всеки момент, защото във всеки момент моята интерпретация е различна.

Но, ако аз съм буден, тогава съм един и същ. Буда казва, че тестът за просветления е, че той винаги е един и същ, също като морската вода. Навсякъде, където и да е, тя винаги е солена.

Ти имаш около себе си една филмова обвивка от проекции, идеи, мнения, понятия, интерпретации. Ти си прожекционен апарат, който непрекъснато работи, прожектира разни неща, които не съществуват никъде, освен вътре в тебе и всичко около тебе се превръща в екран. Затова никога не можеш да осъзнаеш, от само себе си, че си заспал дълбоко.

Има един суфи светец, Хиджира. В съня му се появил един ангел и му казал, че трябва да събере колкото се може повече вода от кладенеца, защото на следващата сутрин водата по цялата земя ще бъде отровена от дявола и всеки, който пийне от нея, ще полудее.

И така, през цялата нощ, факирът събирал вода. И наистина станало така! На следващото утро всички полудели. Но никой не разбрал, че целият град бил полудял. Единствено факирът не бил луд, обаче целият град говорел, че той е луд. Той знаел какво станало, но никой не му вярвал и той продължил да пие от своята вода, и останал сам.

Но не можел да продължава по същия начин. Градът живеел в свой отделен свят. Никой не го слушал и накрая тръгнала мълва, че той трябва да бъде хванат и затворен. Твърдели, че той е луд!

Една сутрин дошли, за да го хванат. Или трябвало да се отнасят с него като с болен, или трябвало да го затворят, но не можели да го оставят на свобода. Та той бил съвсем полудял! Никой не можел да разбере това, което говорел; говорел на съвсем друг език.

Факирът бил в недоумение и не можел да разбере какво става. Опитвал се да помогне на другите да си спомнят своето минало, но те били забравили всичко. Не знаели нищо за миналото, нищо за това, което съществувало преди тази безумна сутрин. Не можели да разберат. Факирът станал неразбираем за тях.

Обградили къщата му и го хванали. След това факирът казал: „Дайте ми един миг само. Ще се излекувам." Изтичал до най-близкия кладенец, пил вода, и станал нормален. Целият град бил щастлив: факирът бил вече о'кей; вече не бил луд. Всъщност бил полудял, но бил част от обикновения свят.

Ако всички останали са заспали, никога няма да разбереш, че си заспал. Ако всички останали са заспали и ти си луд, никога няма да го осъзнаеш.

Под посвешаване разбирам това, че се предаваш на някого, който е буден. Казваш: „Не разбирам, не мога да разбера, аз съм част от света, който е побъркан и заспал. През цялото време сънувам." Това чувство може да се появи дори и в заспалия човек, защото сънят не винаги е така дълбок. Той се колебае, ставайки понякога много дълбок, а след това изкачвайки се става много плитък. Точно както обикновения сън е колебание от толкова много равнища, толкова много измерения, метафизическият сън, за когото говоря, също варира. Понякога си просто на граничната линия, много близо до Буда. Тогава може да разбереш нещо от това, за което говори Буда, това, което казва той. Никога няма да е точно това, което е казал, но най-малкото ще хвърлиш един поглед към Истината.

И така, този, който е на границата на метафизичния сън, ще иска да бъде посветен. Той може да чуе нещо, може да разбере нещо, вижда нещо. Всичко е като че в мъгла, но все пак той чувства нещо. Затова може да отиде при някой, който е пробуден и да предаде себе си. Това е най-многото, което може да се направи от заспалия. Това предаване означава, че той е разбрал, че нещо съвсем различно от неговия сън става. Някъде той го чувства. Не може да го познае точно, но го чувства.

Когато преминава Буда, тези, които са на граничната линия на съня, могат да разберат, че в този мъж има нещо различно. Държи се по различен начин, говори различно, живее различно, върви различно. С него се е случило нещо. Тези, които са на граничната линия, могат да го почувстват. Но те спят и тази гранична линия на осъзнаване не е постоянна. Могат да заспят дълбоко във всеки момент...

Преди да потънат в дълбокото подсъзнание, могат да се предадат на някой пробуден. Това представлява инициализацията от позицията на инициализирания. Той казва: „Сам не мога да направя нищо. Безпомощен съм. И знам, че ако не се предам в този момент, мога отново да потъна в дълбок сън. След това ще е невъзможно да се предам." Така че съществуват моменти, които могат да бъдат пропуснати и този, който ги пропусне, може да не ги намери и след векове, защото не зависи от човека това, кога отново ще се окаже на граничната линия. Те зависят от толкова много причини, които той не може да контролира.

От страна на инициализирания инициализацията е тоталното отпускане: абсолютно доверие, пълно предаване. Никога не може да е частично. Ако се предадеш частично, не се предаваш: заблуждаваш себе си. Не може да съществува частично предаване, защото при частичното предаване се отказваш да дадеш нещо и този отказ може отново да те захвърли в дълбокия сън.

Предаването винаги е тотално. Затова се изисква вяра и винаги ще се изисква при инициализацията. Вярата се изисква като абсолютно условие, като абсолютно изискване. И в момента, в който се предадеш тотално, нещата започват да се променят. Сега не можеш да се върнеш към своя живот-сън. Това предаване разклаща цялото проециране, целия проециращ ум, защото проециращият ум е закрепен към егото, не може да живее без егото. Егото е неговият основен център, базата му. Ако се предадеш, си предал самата основа, отписал си се напълно.

Инициацията е като човек, който е заспал и търси помощ, за да бъде събуден. Предава се на някой, който е събуден. Много е просто; тази работа никак не е сложна. Когато отидеш при Буда, при Исус, при Мохамед и се предадеш, това, което предаваш, е твоя сън, твоите сънища. Не можеш да предадеш нищо повече, защото не си нищо повече. Предаваш това. Твоят сън, твоето сънуване, всичките глупости от миналото са това, което предаваш.

Oт позицията на посвещавания то е предаване на мина лото, а от позицията на посвещаващия те, това е отговорност за бъдещето. Той поема отговорност... и само той може да е отговорен. Ти никога не можеш да си отговорен: как може този, който е заспал, да бъде отговорен? Отговорността идва със събуждането, Това в действителност е фундаментален закон на живота: този, който спи не е отговорен дори за себе си, а този, който е пробуден е отговорен за всички останали.

Ако отидеш при него и му се предадеш, тогава той става по-специално отговорен за тебе. Затова Кришна може да каже на Арджуна: „Остави всичко. Ела при мене; предай се в стъпалата ми" и Исус може да каже: „Аз съм Истината, аз съм вратата, аз съм пътят. Ела при мене; премини през мене. Аз ще съм свидетел на твоя ден на Страшния съд. Аз ще отговарям за тебе."

Всичко е аналогично. Всеки ден е денят на Страшния съд и всеки момент е момент на Страшния съд. Няма да има последен ден. Всичко това са термини, които е трябвало да се разберат от хората, на които е говорил Исус. Той казвал: „Аз ще съм отговорен за тебе и аз ще отговарям заради тебе, когато божественото пита. Ще бъда тук като свидетел. Предай ми се; аз ще съм твоят свидетел."

Това е голяма отговорност. Никой, който спи, не може да я поеме, защото дори да си отговорен за себе си, когато спиш, е трудно. Можеш да си отговорен за другите, само когато не е необходимо да си отговорен за себе си, когато си напълно необременен, когато вече не съществуваш. И така, само този, който „вече не е", може да те посвети; иначе никой не може да те посвети. Никакъв отделен индивид не може да посвети някой друг, а ако това се случи (а то се случва толкова често, случва се всеки ден - тези, които сами са заспали, посвещават другите, които също спят - слепецът води слепците) и двамата падат в ямата.

Никой, който спи, не може да посвети някой друг, но егото иска да инициализира. Това егоистично отношение се оказва фатално и много опасно. Цялото посвещение, цялата негова мистерия, цялата му красота изчезват заради тези, които нямат право да посвещават. Само този, който няма отвътре его, който вътре не спи, който отвътре не сънува, може да посвещава. В противен случай посвещението се превръща в най-големия грях.

В древните времена да се получи посвещение, не е било лесно. Било най-трудното нещо. Човек трябвало да чака с години, за да бъде посветен. Можел да чака дори цял живот. Това очакване било изпитът; то било дисциплиниране.

Например, суфи ще те посвети, само когато си чакал определен период от време. Трябва да чакаш - без да питаш - мига, когато учителят, сам, ще ти каже, че времето е настъпило. Учителят може да е обущар. Ако искаш да бъдеш посветен, ще трябва да му помагаш с години в обущарството. И не само помощта в занаята се взима предвид. В продължение на пет години ще трябва да чакаш и да помагаш на учителя в обущарството. Той никога няма да говори за молитви или медитация, никога няма да говори за нещо друго, освен за изработването на обувки. Ще трябва да чакаш в продължение на пет години... но това е медитация! И не е обикновена медитация. Чрез нея ще трябва да се пречистиш.

Това обикновено очакване, това очакване без задаване на въпроси, ще подготви почвата за пълното предаване. Само след дълго очакване може да настъпи предаването, но след това предаването е лесно и учителят може да поеме отговорността за ученика.

Сегa цялата работа е станала съвсем различна. Никой не е готов да чака. Толкова много обръщаме внимание на времето, че не можем да чакаме нито миг. И заради това нетърпение, посвещението е станало невъзможно. Ти не можеш да бъдеш инициализиран. Изтичваш покрай Буда и го питаш: „Ще ме посветиш ли?" Ти тичаш; срещаш Буда на улицата, докато тичаш. Дори докато произнасяш тези четири или пет думи, не преставаш да тичаш.

Цялото това тичане на съвременния свят е заради страха от смъртта. За първи път човек така се страхува от смъртта, защото за първи път човек е станал абсолютно неосъзнат за безсмъртието. Осъзнаваме единствено тялото, което ще умре; не осъзнаваме вътрешното съзнание, което е безсмъртно.

В древните времена е имало хора, които са осъзнавали безсмъртието и поради тяхното съзнание, поради тяхното безсмъртие, са създали атмосфера, в която е липсвала припряността. И тогава инициализацията е нещо лесно. Тогава очакването е лесно. Тогава за учителя да поеме отговорността за ученика е било лесно. Всички тези неща сега са трудни, но, все пак, няма друга алтернатива: инициализацията е необходима.

Ако бързаш, ще ти дам посвещение, докато тичаш, защото иначе няма да има посвещение. Не мога да те накарам да чакаш, като предварително условие. Най-напред трябва да те посветя и след това да предизвикам твоето очакване по най-различни начини. Чрез толкова различни средства мога да те убедя да чакаш. Ако най-напред ти кажа: „Чакай пет години и след това ще те посветя", ти не можеш да чакаш, но ако те посветя още в този момент, след това ще мога да създам механизми, чрез които да те накарам да чакаш.

Нека бъде така; няма никаква разлика. Процесът ще е същият. Понеже не можеш да чакаш, променям нещата. Ще те накарам да чакаш след това. Ще измисля толкова много начини, толкова много техники, само за да те накарам да чакаш. Тъй като не можеш да чакаш, без да правиш нищо, ще създам техники специално за тебе, ще ти дам нещо, с което да си играеш. Можеш да играеш с тези техники. Това ще се превърне в чакане. След това ще си готов за второто посвещение, което в древните времена би било първото. Първото посвещение е формално; второто ще е истинското. То ще е спонтанно. Ти няма да го искаш от мене, аз няма да ти го давам. То ще стане само; ще се случи в най-вътрешното същество. И ти ще разбереш, когато то се случи.

Предаване от страна на ученика, отговорност от страна на учителя: това е мостът. И когато си способен да се предадеш, учителят ще се появи. Учителят е тук. В живота винаги е имало учители. В света никога не е имало недостиг на учители; учениците винаги не са достигали. Но нито един учител не може да започне нещо, докато някой не се предаде. Така че, когато при тебе настъпи момент за предаване, не го пропускай. Дори и да не намериш някой, на когото да се предадеш, тогава просто се предай на съществуването. Но когато се появи момент за предаване, не го пропускай, защото тогава си на граничната линия, тогава се намираш между съня и будното състояние. Просто се предай!

Ако можеш да откриеш някой, на когото да се предадеш, много добре, но ако не можеш да намериш такъв човек, просто се предай на универсума. И учителят ще се появи; той ще дойде. Той идва, когато има предаване. Ти ставаш празен, ставаш пуст и силата се втурва в тебе и те изпълва.

Затова винаги помни, че когато почувстваш нещо като предаване, не изпускай момента. Може да не се появи повече, може да настъпи отново след векове и животът ти ще е безсмислено пропилян. Когато моментът настъпи, просто се предай.

Предай се на божественото, на каквото и да е - дори на някое дърво - защото истинския проблем не е на кого се предаваш: същността е предаването. Предай се на дървото и дървото ще се превърне в учител за тебе. Предай се на камъка и камъкът ще се превърне в твой бог. Истината е предаването. И когато е налице предаването, винаги се появява някой, който поема отговорността за тебе. Това се разбира под посвещаване.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Просветлението: едно безкрайно начало

Пим — Sat, 30 Aug 2014 17:39:24 GMT

Медитацията е отиване навътре. И пътуването е безкрайно, безкрайно в смисъл, че вратата се отваря и продължава непрекъснато да се отваря... докато самата врата се превърне в космоса. Медитацията разцъфтява и продължава да цъфти, докато самото цъфтене се превърне в космоса. Пътешествието е безкрайно: то започва, но никога не приключва.

Не съществуват степени на просветление. Веднъж появи ли се, вече е тук. То е като скок в океана на чувствата. Скачаш, превръщаш се в едно с него, както капката, която капва в океана става едно с него. Ала това не означава, че познаваш целия океан.

Моментът е тотален: моментът на падането на егото - моментът на отстраняването на егото, моментът без его - е тотален. Той е завършен. Доколкото става въпрос за тебе, всичко е съвършено. Но доколкото става въпрос за океана (доколкото става дума за божественото) това е само началото и то няма да има край.

Едно нещо, което трябва да се помни: невежеството няма начало, но има край. Просветлението има начало, но никога не свършва. Двете се превръщат в едно; двете са едно. Началото на просветлението и краят на невежеството са един и същи момент. Това е един момент, опасен момент с две лица: едното лице е обърнато към безначалното невежество, а другото гледа към началото на безкрайното просветление.

Та ти постигаш просветление, но все пак никога не го достигаш. Идваш до него, спускаш се в него, ставаш едно с него, но, все пак, обширното непознато си остава. И точно в това е неговата красота. Това е неговата мистерия.

Ако в просветлението всичко беше известно, нямаше да има никаква мистерия. Ако всичко станеше известно, цялото нещо щеше да бъде грозно. След това мистерията нямаше да съществува; всичко щеше да е мъртво. Затова просветлението не е „познание" в този смисъл. То не е познание като самоубийство. То е познание в смисъл, че е отваряне към още по-голямото тайнство. „Познание" тук означава, че ти си познал тайната, осъзнал си мистерията. Не означава, че си я решил: не означава, че съществува математическа формула и сега всичко е ясно. По-скоро, познанието на просветлението означава, че си достигнал до точката, в която мистерията се е превърнала във върховното.

Разбрал си, че това е първичната мистерия; познал си я като мистерия. Тя е станала толкова мистериозна, че не можеш да се надяваш да я разрешиш. Изоставил си надеждата си. Но това не е отчаяние; не е безнадеждност. То е просто разбирането природата на мистерията.

Мистерията е такава, че е неразрешима; мистерията е такава, че самото усилие, да я разрешиш, е абсурд. Мистерията е такава, че да се опитваш да я решиш чрез интелекта, е безсмислено. Достигнал си предела на мисленето си. Сега изобщо не съществува мислене. И започва познанието.

Но това е нещо твърде различно от познанието на науката. Самата дума „наука" означава познание, но познание в смисъл, на демистифициране на мистерията. Религиозното познание е нещо, което е точно обратното. То не демистифицира реалността. По-скоро, всичко, което е било познато преди, отново става мистериозно, дори и най-обикновените неща, за които си бил уверен, абсолютно сигурен, че ги познаваш. Сега е загубена дори вратата. Всичко, в известен смисъл, става безпортално - безкрайно и неразрешимо.

Познанието трябва да бъде схващано по този начин: то е участие в изключителната мистерия на съществуването; то е казване „да" на мистерията на живота. Интелектът - интелектуалната теория - сега отсъства. Сега си лице срещу лице с него. Това е една екзистенциална среща - не чрез ума, а чрез тебе, чрез твоята тоталност. Сега го чувстваш отвсякъде: от тялото си, от очите си, от ръцете си, от сърцето си. Тоталната личност влиза в контакт с тоталната мистерия.

Това е само началото. И краят никога няма да настъпи, защото краят означава неговото демистифициране.

Това е началото на просветлението. То няма край, но това е началото. Можеш да мислиш за края на невежеството, но няма да има край за това просветлено състояние на ума. Сега си скочил в бездънната пропаст.

Можеш да го разглеждаш от много гледни точки. Ако някой достигне до това състояние на ума чрез кундалини, това ще е едно безкрайно цъфтене. Хилядата листенца на сахасрара не са просто символ на числото хиляда: „хиляда" означава най-голям брой. Това е символично. Това означава, че листенцата на кундалини, които разцъфтяват, са безкрайно много. Ще продължават да се отварят и отварят, и отварят. И така, ще познаеш първото отваряне, но последното никога няма да настъпи, защото за тях няма ограничение.

Човек може да достигне до тази точка чрез кундалини или с помощта на други пътища. Кундалини не е единственият.

Тези, които постигат просветлението с помощта на други пътища, достигат до същата точка, но нейното име ще е друго, символът ще е друг. Ще я възприемеш по различен начин, защото това, което се е случило, не може да се опише, а това което е описано, не се е случило точно така.

Описанието е алегория, описанието е метафорично. Можеш да кажеш: „То е като цъфтенето на цветето - въпреки че тук няма никакво цвете. Но чувството е, като че ли ти си цвете, което започва да се отваря. Същото чувство за отваряне присъства и тук." Но някой друг може да го е възприел по друг начин. Той може да каже: „То е като отваряне на врата -вратата, която води към безкрайността, врата, която непрекъснато се отваря." Човек може да използва всякакви описания.

Тантра използва сексуални символи. Те могат да ги използват! Те казват: „То е като среща, като безкрайно единение." Когато тантра казва: „То е също като майтхуна (полово сношение)" това, което се има предвид е: „среща на индивидуалното с безкрайното - но безкрайна, вечна."

То може да се представи и по този начин, но всяко разбиране задължително е метафорично.

То е символично, задължително е да бъде. Когато казвам, обаче „символично", нямам предвид, че символът не притежава значение.

Един символ има значение, доколкото отношение има и твоята личност, защото ти го възприемаш по този начин. Не можеш да си го представиш по друг начин. Човек, който не е обичал цветята, който не познава цъфтенето, който е преминал през цветята, но не е докоснат от тях, чиито живот не е свързан с „царството на цъфтенето", не може да го почувства като разцъфтяване. Ако обаче го чувстваш като цъфтене, това означава страшно много неща. Това означава, че символът е нещо естествено за тебе. По някакъв начин отговаря на твоята личност.

Въпрос: „Как се чувства човек, след като сахасрара започне да се отваря?"

След като сахасрара се отвори, не трябва да има чувства, а вътрешна тишина и пустота. Чувството ще е остро в началото. Kогато го почувстваш за първи път, то ще е много остро - но колкото повече го опознаваш, толкова по-малко остро става чувството. Колкото повече ставаш едно с него, толкова повече то ще губи своята острота. След това настъпва един момент - и той трябва да настъпи - когато няма изобщо да го чувстваш.

Чувството винаги е за новото. Чувстваш това, което е непознато; не чувстваш това, което не е непознато. Чувства се непознатото. Ако станеш едно с него и си го познал, няма да го чувстваш, но това не означава, че то няма да е тук. Ще е тук, дори в по-голяма степен отпреди. То ще продължи да се усилва все повече и повече, но чувството ще продължи да отслабва все повече и повече. И ще настъпи един момент, в който няма да има чувство. Няма да има усещане за „другостта", затова и чувството ще изчезне.

Когато разцъфтяването на сахасрара дойде за първи път при тебе, то е нещо друго от тебе. Непознато е за тебе и ти не си запознат с него. То е нещо проникващо в тебе или ти проникваш в него. Между теб и него има пропаст. Но пропастта постепенно изчезва и ти се превръщаш в едно с него. Сега не го виждаш като нещо, което става с тебе. Ти се превръщаш в това, което става. То продължава да се разпростира и ти се превръщаш в едно с него.

След това няма да го чувстваш. Ще го забелязваш, но вече няма да го чувстваш, както това е с дишането. Чувстваш дишането си само когато се появи нещо ново (или нещо, което не е наред), иначе не го чувстваш.

Не чувстваш дори и тялото си, освен ако не го нападне някоя болест, ако не се разболееш. Ако си напълно здрав, не го чувстваш: просто го имаш. В действителност, тялото ти е по-жизнено, когато е здраво, но ти не го усещаш. Не е необходимо да го чувстваш; ти си едно с него.

Въпрос: „Какво става с религиозните видения и другите прояви на медитацията, когато се отвори сахасрара?"

Всички тези неща отпадат. Всички картини изчезват - видения, всичко, ще изчезне - защото тези неща се появяват само в началото. Те са добри признаци, но ще си заминат едно по едно.

Преди да настъпи отварянето на сахасрара, ще имаш много видения. Те не са нереални; виденията са реални. Но с отварянето на сахасрара виденията ще изчезнат. Вече няма да се появяват, защото това „изживяване на разцъфтяването" е върховото изживяване за ума. Това е последното изживяване на ума; след него умът не съществува вече.

Всичко, което става преди това, се случва на ума, но в момента, в който надраснеш ума, не остава нищо. Когато умът престане, няма да има нито мудри (външни изображения на психични трансформации), нито видения, нито цветя и змии. Няма да има изобщо нищо, защото отвъд ума няма метафори. Отвъд ума реалността е толкова чиста, че другостта не присъства; отвъд ума реалността е толкова тотална, че не може да бъде разделяна на преживяващия и преживяваното.

В рамките на ума всичко е разделено на две. Ти преживяваш нещо (можеш да го наречеш всякак; името е без значение), но разграничението между преживяващия и преживяваното, между познаващия и познаваното, остава. Двойнствеността остава.

Тези видения обаче са добри признаци, защото те се появяват едва на последните степени. Появяват се тогава, когато умът трябва да изчезне; появяват се само тогава, когато умът ще умира. Определени мудри и видения са само символични, символични в смисъл, че сочат настъпващата смърт на ума. Когато умът умре, няма да остане нищо. Или, ще остане всичко, но разграничаването между преживяващия и преживяваното ще изчезне.

Мудрите, виденията - и особено виденията - са преживявания. Те сочат определени степени. Все едно казваш: „Сънувах". Можем да приемем за сигурно, че спиш, защото сънуването показва, че спиш. А ако кажеш: „Бленувах", и тогава си изпаднал в един вид сън, защото сънуването е възможно единствено, когато умът, съзнанието, са заспали. Така че, сънуването е показател за заспиване. По същия начин, мудрите и виденията са показателни за определено състояние.

Можеш да имаш видения за определени фигури. Можеш да ги определиш. И тези фигури, също, ще са различни за различните хора. Фигурата на Шива не може да се яви на християнина. Не може: не съществува такава възможност. Обаче ще се яви Исус. Това ще е последното видение за християнския ум. И то е с голяма стойност.

Последното видение, което ще се появи, е на централната религиозна фигура. Тази централна религиозна фигура е последното видение. За християнина (и под християнин разбирам този, който е попил езика на християнството, символите на християнството, този, на когото християнството е влязло в кръвта и плътта от самото му детство) фигурата на Исус върху кръста ще е последното нещо. Познаващият, преживяващият, все още съществува, но в самия край ще се появи Спасителят. В последния миг на ума (на умиращия ум), на края, присъства Исус.

Но за джайна, Исус не може да се появи; За будиста Исус не може да се появи. За будиста ще присъства образът на Буда. В момента на отварянето на сахасрара - с отварянето на сахасрара - Буда ще е тук.

Затова Буда се изобразява върху цвете. Под истинския Буда никога не е имало цвете - под петите му никога не е имало цвете - но под неговите статуи се поставя цвете, защото статуите не са действителни копия на Гаутама Буда. Те са изображения на последното видение, което се явява пред ума. Когато умът се разтваря във вечността, Буда бива виждан по този начин: върху цвете.

Затова Вишну е поставян върху цвете. Това цвете е символ на сахасрара и Вишну е последния образ, който ще бъде видян от индуисткия ум. Буда, Вишну, Исус, са архитипове -това, което Юнг нарича „архитип".

Умът не може да възприема нещо абстрактно, затова последното усилие на ума да разбере реалността, ще е чрез символа, който за него е най-важен. Това върхово преживяване на ума е неговото последно преживяване. Върхът винаги е краят. Върхът е смъртта, така че отварянето на сахасрара е върховото изживяване на ума, най-последното, което е възможно чрез ума, най-крайното. Последният образ - централният образ: най-дълбокият, архитипът - ще се появи.

И той ще е истински! Когато казвам „видение", мнозина ще отрекат, че то е истинско. Ще кажат, че не може да е истинско, защото си мислят, че думата „видение", означава нещо илюзорно, но то ще е по-реално от самата реалност.

Дори целият свят да го отрече, ти няма да приемеш отричането. Ще кажеш: „За мене е по-реално от целия свят. Камъкът не е толкова реален, колкото образът, който виждам. Реален е. Съвършено истински е." Ала реалността е субективна; реалността е оцветена от ума ги. Преживяванията са истински, но метафората е дадена от тебе, затова християните ще дадат една метафора, будистите ще дадат друга, индуистите - трета.

Въпрос: Трансцедентността с отварянето на сахасрара ли настъпва?"

Не, трансцедентността е отвъд (над, след) отварянето. Но просветлението притежава две значения. Първото, умиращият ум (свършващият ум, умът, който ще умре, умът, който е достигнал до своя връх, умът, който е достигнал до последната си точка), възприема просветлението. Но се е появила бариера и умът няма да се издигне отвъд нея. Умът знае, че това е неговият край и със своя край умът освен това познава края на страданието. Умът освен това познава края разделянето, на конфликтите. Всичко това приключва и умът възприема това като просветление. Но все още умът е това, което го възприема. Така че, това е просветлението, възприето от ума.

Когато умът си е отишъл, тогава се появява истинското просветление. Сега си преодолял, но не можеш да говориш за това, не можеш нищо да кажеш за него. Затова Лао Дзъ казва: „Всичко, което може да се изкаже, не може да е истина. Това, което може да се каже, няма да е истина и Истината не може да се изкаже. Само толкова може да се каже и само това е истина."

Това е последното твърдение на ума. Това последно изказване притежава значение, голямо значение, но не е трансцедентално. Значението все още е ограничение на ума. То е все още ментално; все още се възприема и мисли чрез ума.

Той е като пламък, пламъкът на фенера, който ще изгасне. Тъмнината се спуска: тъмнината настъпва, приближава се все повече и повече. Пламъкът угасва, пламъкът е достигнал до самия край на своето съществуване. Той казва: „Сега е мрак" и изчезва от съществуването. След това мракът става пълен и завършен. Но последното твърдение на умиращия пламък е известно на пламъка: тъмнината не беше пълна, защото пламъкът все още съществуваше, имаше светлина. Тъмнината се възприемаше от светлината.

Светлината не може в действителност да възприеме тъмнината. Светлината може да възприеме единствено собствените си граници, а зад тях е тъмнината. Тъмнината се приближава все повече и повече, а светлината умира. Тя може да направи последното си изказване: „Загивам" и след това настъпва мракът. Мракът се е приближавал и приближавал, и приближавал. След това светлината прави своето последно изказване и изчезва, и мракът е завършен. Така че изказването е истинно, но не е Истината.

Има разлика между истинното и Истината. Истината не е твърдение. Пламъкът е загинал и се е спуснал мракът. Това е Истината. След това не съществува изказване: тъмнината е налице. Твърдението беше истинно, не е било неистинно. Беше истинно: мракът настъпваше, обграждаше, заобикаляше. Но, все пак, твърдението е направено от светлината. И твърдението направено от светлината за тъмнината може, най-много, да бъде истинно - а не Истината.

Когато умът престане да съществува, се познава Истината: когато умът не съществува, Истината е. А когато умът е, може да си по-истинен, но никога не си Истината; може да си по-малко неистинен, но не си Истината. Последното твърдение, което умът може да направи, ще е най-малко неистинно, но това е всичко, което може да се каже.

Затова, между просветлението, както го възприема умът и просветлението като такова, съществува голяма разлика, въпреки че не е велика. При умиращият пламък не съществува един отделен миг, преди той да умре. След това пламъкът умира и едновременно с това пада мракът. Не съществува отделен момент между двете състояния, но разликата между тях е велика.

Умиращият ум накрая ще има видения - видения на това, което настъпва. Но това ще са видения, възприемани чрез метафори, картини, архитипове. Умът не може да възприеме нищо друго. Умът е обучен със символи, нищо друго. Съществуват религиозни символи, артистични символи, естетически, математически и научни символи, но всички те са символи. По този начин е обучен и образован ума.

Християнинът ще види Исус, но математикът, който умира, един ум, който е образован нерелигиозно, в последния миг може да не види нищо друго, освен някоя формула. Може да е нула или да е символ на безкрайността, но няма да е Исус, няма да е Буда. А умиращият Пикасо може да види един абстрактен поток от цветове в последния момент. Това ще бъде за него божественото. Не може да възприеме божественото по друг начин.

Така че краят на ума е краят на символите и в този край умът ще използва най-важния символ, който той познава. А след това, понеже няма ум, няма да има символи.

Това е една от причините нито Буда, нито Махавира да са говорели за символи. Казвали са, че няма никакъв смисъл да се говори за тях, защото всички те се намират под просветлението. Буда не искал да говори за символи и затова казал, че съществуват единадесет въпроса, които не трябва да му се задават. Било обявено никой да не задава някой от тези единадесет въпроса. И те не били задавани, защото на тях не можело да се дадат верни отговори, трябвало да се използват метафори.

Буда обикновено казвал: „Не искам да използвам метафори. Но ако ми зададеш въпрос и аз не ти отговоря, няма да ти стане добре. Няма да е джентълменско, няма да е учтиво. Затова, моля, не задавай тези въпроси. Ако ти отговоря, ще е учтиво, но няма да е вярно. Затова не ме поставяй в тази дилема. Доколкото става въпрос за Истината, не мога да използвам символи: мога да използвам символи, само за да се приближа до не-Истината или, за да се приближа до Истината."

Ще има хора, които няма да използват никакви метафори, никакви видения и образи. Те ще отхвърлят всичко, защото Истината, възприемана от ума, не може да е просветлението само по себе си. Това са две различни неща. Разбиранията на ума ще си заминат, когато умът си отиде и след това ще се появи просветлението, но без ума.

Затова просветления човек е без ум - един „без ум" човек: живеещ, но без никакви разбирания; действащ, но без да мисли за това; обичащ, но без понятие за любовта; дишащ, но без никаква медитация. Така ще живее момент за момент и в едно цяло с Тоталното, но умът няма да стои между тях. Умът разделя, а сега няма да има разделяне.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо за просветлението

Пим — Tue, 26 Aug 2014 18:29:54 GMT

Просветлението е откритието, че няма нищо, което да търсиш. Просветлението означава да осъзнаеш, че не трябва да ходиш никъде. Просветлението е разбирането, че това тук е всичко, че това, което е тук и сега е съвършено, че това е, което е. Просветлението не е постижение, а разбиране, че няма нищо за постигане, че няма нужда да ходиш някъде. Ти вече си тук (в него) – и никога не си бил там. Никога не си бил далеч от тук. Бог никога не е отсъствал. Може би си забравил, това е всичко. Може би просто си заспал.

Вероятно си се изгубил в многото си сънища, но ти си тук. Бог е най-дълбоката ти същност. Затова първо е важно да не мислиш за просветлението като за цел, понеже то не е. Не е нито цел, нито нещо, което можеш да пожелаеш. А ако го искаш, няма да го постигнеш. Чрез желаенето на хиляда и едно неща един ден ще разбереш, че всички желания са безсмислени. Всичките ти желания те водят до разочарование, всяко поредно искане отново те хвърля в пропастта. Това се случва от милиони години, но ти не спираш да се надяваш, не спираш да мислиш, че точно това поредно твое желание, което сега се ражда в теб, може би ще те отведе в рая.

Точно това желание ще ти донесе онова, за което си копнял, онова, което ще те удовлетвори. Отново и отново се заражда надежда. Просветлението е когато всяка надежда изчезне. Просветлението е изчезването на надеждата. Не се тревожи, като казвам, че просветлението е състояние на безнадеждност – това не е в негативен смисъл. Вече не се появява надежда, вече не се появяват желания. Бъдещето е изчезнало. Когато няма желания, няма нужда и от надежда. Платното на бъдещето се нуждае от желания. Ти рисуваш желанията си на платното на бъдещето – когато няма нищо, което да се нарисува, защо да се тревожиш излишно за платното? Просто го изхвърляш.

Когато нямаш какво да нарисуваш защо ти е да се занимаваш с четка и бои? Те идват от миналото? Платното идва от бъдещето, а боите, четката и техниката на рисуване – от миналото. Когато няма да рисуваш ти изхвърляш платното, изхвърляш четката, ти изхвърляш боите и тогава изведнъж си тук и сега. Това е, което Буда нарича читакчана* – момент на осъзнаване, момент на съзнание. Този момент на съзнаване може да се случи по всяко време.

Няма някакво специално време за него, няма някакво особено състояние, нито специфично място – може да се случи във всяка ситуация. Случвало се е във всяка ситуация. Всичко, което е необходимо, е един миг, в който няма никакви мисли, желания, надежди. В този единствен миг светкавицата…

Един ден Чиканзенджи косял тревата около един разрушен храм. Когато хвърлил парче счупена керемида тя се ударила в едно бамбуково дърво. И той получил внезапно просветление. След това запял:

С удара от звука на счупената керемида

Всичко, което знаех, изведнъж беше забравено.

Не е нужно да подобрявам себе си.

Занимавайки се с ежедневните задачи,

аз вървя по древния път.

Самоуверен съм в празнотата на не-ума.

Където и да ходя не оставям стъпки,

Защото в себе си нямам нито цветове, нито звуци.

Навсякъде просветлените са казвали:

‘Това, което е, е постигането’.

Този беден монах, Чиканджали, се трудил поне тридесет години. Той бил упорит търсещ, бил много, много честен, искрен и сериозен търсещ. Практикувал всичко, за което му разкажели, посетил много учители, живял в много манастири. Направил всичко, което било възможно да направи един човек. Практикувал йога, практикувал зазен, правил какво ли не – но нищо не било от полза. Нищо не се случвало – всъщност, разочарованието му ставало все по-голямо и по-голямо. Колкото повече методите се проваляли, толкова по-разочарован ставал той.

Бил прочел всички свещени будистки текстове – съществуват хиляди такива. Казват, че притежавал всичките тези текстове в стаята си и денонощно ги четял. А паметта му била толкова добра, че можел да изрецитира и цял свещен текст, но въпреки това нищо не се случвало.

И после, един ден изгорил цялата си библиотека. Гледайки всичките свещени книги в огъня, той се смеел. Напуснал манастира, напуснал гуруто си и отишъл да живее в един разрушен храм. Забравил медитацията, забравил йога, забравил всичките практики. Забравил всичко за целомъдрието, за дисциплината и никога не влязъл вътре, за да се поклони на Буда.

Но живеел в този разрушен храм, когато се случило. Той вършел нещо съвсем не толкова религиозно – косял бурените около храма. Нито нещо специално, нито нещо особено, просто махал бурените. Когато хвърлил настрана парче счупена керемида, то полетяло право срещу едно бамбуково дърво – в този момент читакшана, моментът на осъзнатостта се случил. В самия удар между керемидата и дървото един сблъсък, едно рязко движение се случило така, че умът му спрял за момент. И точно в този момент получил просветление.

Как е възможно човек да стане просветлен само за един единствен миг? Може, защото човек е просветлен и трябва само да си спомни този факт. Това не е нещо, което се е случило отвън, а нещо, което е изникнало отвътре. То винаги е било там, но човекът е бил със замъглено съзнание, бил е пълен с мисли.

Чикакзенджи изгорил всичките свети писания. Това било символично. Вече не си спомнял нищо. Забравил всичките си стремежи. Сега не го било грижа за нищо. Ставайки безучастен, заживял съвсем обикновен живот – дори вече не бил монах. Нямал изисквания, нито цели, поставяни от егото. Запомни, че има два вида цели, идващи от егото: материалистични и духовни. Някои хора търсят пари, а други власт, престиж, влияние. Други хора търсят бог, мокша**, нирвана, просветление, но търсенето продължава. А кой търси? Все същото его.

В момента, в който прекратиш търсенето, ти прекратяваш и егото. В момента, в който вече няма търсене, търсещият спира да съществува. Само си представи този беден монах, който вече не иска да е монах, живееш в разрушен храм. Той нямал къде другаде да отиде и просто чистил земята – може би, за да си засади някои зеленчуци. И попаднал на парчето керемида, хвърлил го и се изненадал. Керемидата се ударила в бамбуковото дърво и при внезапния удар той получил просветление.

И казал: ‘С удара от звука на счупената керемида всичко, което знаех, изведнъж беше забравено’. Просветлението е процес на освобождаване от наученото. То е абсолютно невежество. Но това невежество е светещо, а твоето познание е едва мъждукащо. Това невежество е абсолютно живо и блестящо, а твоето знание е мрачно и мъртво. Той казва – ‘всичко, което знаех изведнъж беше забравено’. В онзи момент той не знаел нищо. Тогава нямало знаещ, нямало наблюдател – само един звук. И човек, пробуден от дълбок сън.

И той казал: ‘не е нужно да подобрявам себе си’. В онзи ден разбрал, че се е борил излишно. ‘Не е нужно да подобрявам себе си’. Няма нужда да поправяш себе си, няма нужда да се подобряваш – всичко това са глупости. Пази се от всички онези хора, които ти казват, че трябва да усъвършенстваш себе си, да станеш това или онова, да бъдеш добродетелен. От онези, които продължават да ти казват, че нещо е грешно и не бива да го правиш, а друго е добро и трябва да го правиш; че това ще те отведе в рая, а онова в ада.

Тези, които те убеждават, че трябва да промениш своята природа и усъвършенстваш себе си, са много опасни. Те са една от основните причини да не бъдеш просветлен. Природата не може да бъде подобрена, тя трябва да бъде приета. Няма как да бъде по друг начин. Който и да си, каквото и да си – това е, което си. Буда нарича това ‘татхата’, тотално приемане. Няма нищо, което да бъде променено – как можеш да го промениш и кой ще го променя? Това е твоята природа, а ти ще се опитваш да я променяш ли?

Това би приличало на куче, което гони опашката си. Кучето може да полудее от това. Но кучето не е такъв глупак, какъвто е човекът. Той продължава да преследва собствената си опашка. И колкото по-трудно я намира, толкова по-яростно се хвърля да я търси и толкова по-побъркан става. Нищо не трябва да бъде променяно, защото всичко е прекрасно – това е просветлението. Всичко е такова, каквото трябва да бъде, всичко е перфектно. Този свят е възможно най-перфектният и в този момент не липсва нищо – да преживееш това е равно на просветление.

*читакчана – на санскрит – моментът, когато умът спира да съществува и човек може да види реалността такава, каквато е от позицията си на не-ум
** мокша – индуистко понятие, означаващо освобождаване от самсара, кръгът на преражданията

превод: Весела Иванова
за повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/177-osho3

Ошо. Кундалини: събуждането на жизнената сила

Пим — Tue, 26 Aug 2014 17:59:16 GMT

Никакво теоретично знание не може да помогне и никакво анатомично онагледяване на кундалини няма смисъл за медитацията.* Когато твърдя това, нямам предвид, че не съществува нещо такова като кундалини и чакрите. Кундалини съществува, чакрите съществуват, но никакво знание не може да ни помогне по някакъв начин. По-скоро може да попречи. Може да се превърне в бариера по много причини.

Една от причините е, че всяко знание за кундалини или за езотеричните пътища на биоенергията - вътрешните пътища на силата - е обобщено. Тя е различна при различните хора; основата не остава една и съща. При „А" ще е едно; при „Б" ще е друго; при „В" ще е трето. Вътрешният ти живот притежава индивидуалност, затова когато придобиваш нещо чрез теоретичното познание, то няма да ти е от полза - може да те затрудни - защото то не е за тебе. Не може да бъде за тебе. Ще узнаеш за себе си, само когато навлезеш навътре.

Чакрите съществуват, но техният брой е различен при различните индивиди. Някой може да има седем; някой може да има девет; друг може да има дори и повече; някой може да има по-малко. Това е причината да се развият толкова много различни традиции. Будистите говорят за девет чакри, индуистите говорят за седем, тибетците говорят за четири - и всички са прави!

Основата на кундалини, проходът, през който минава кундалини, също се различава в зависимост от индивидите. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-индивидуален ставаш.

Например, в тялото ти твоето лице е най-индивидуалната част, а върху лицето очите са с още по-голяма индивидуалност. Лицето е по-живо от всяка друга част на тялото; затова то приема една индивидуалност. Може би не си забелязал, че с различната възраст - особено по време на сексуалното съзряване - лицето ти приема форма, която ще се запази повече или по-малко през целия живот. Преди сексуалната зрелост лицето се променя значително, но след сексуалната зрелост, индивидуалността е фиксирана, придадена й е форма и след това лицето повече или по-малко ще си остане същото.

Очите са по-живи дори и от лицето и са толкова индивидуални, че се променят всеки момент. Докато човек не постигне просветление, изразът на очите никога не е фиксиран. Просветлението е друг тип зрелост.

Със сексуалното узряване се фиксира лицето, но съществува и друга зрелост, при която се фиксират очите. Не можеш да забележиш промяна в очите на Буда: тялото му ще старее, той ще умре, но очите ще продължат да бъдат същите. Това е бил един от показателите. Когато някой постигне нирвана, очите са единствената врата, през която външния наблюдател може да разбере, дали човекът наистина я е постигнал. Тогава очите никога не се променят. Всичко се променя, но очите остават същите. Очите са показателни за вътрешния свят.

Но кундалини е още по-дълбока.

Никакво теоретично знание не може да помогне. Когато притежаваш някакво теоретично познание, започваш да го налагаш върху себе си. Започваш да си представяш нещата по този начин, по който си научил за тях, но той може да не отговаря на твоята вътрешна индивидуална ситуация. Тогава настъпва голямо объркване.

Човек трябва да почувства чакрите, не да знае „за" тях. Трябва да почувстваш; трябва да изпратиш сонди вътре в себе си. Само когато почувстваш своите чакри - и своето кундалини и неговия проход - ще имаш полза. В противен случай няма да ти е от полза. Всъщност, знанието е било твърде деструктивно що се отнася до вътрешния свят. Колкото повече знание си събрал, толкова по-малка е вероятността да се почувстват реалните, автентичните неща.

Започваш да наслагваш върху себе си това, което си научил. Ако някой каже: „Тук е чакрата, тук е центърът", тогава започваш да си представяш своята чакра на това място. А тя може изобщо да не е там! Тогава ще създадеш въображаеми чакри. Можеш да ги създадеш. Умът притежава тази способност. Можеш да създадеш въображаеми чакри и след това, заради въображението, потокът ще се превърне в това, което няма да е кундалини, а ще е едно чисто въображение - абсолютно илюзорно явление.

След като можеш да визуализираш центровете и можеш да създадеш въображаемо кундалини, можеш да създадеш всичко. Ще последват въображаеми преживявания и ти ще развиеш един фалшив свят вътре в себе си. Светът, който е отвън, е илюзорен, но не е толкова илюзорен като този, който можеш да създадеш отвътре.

Това, което е отвътре, не е задължително да е истинско или реално, защото въображението също се намира вътре, мечтите също са отвътре. Умът притежава способността - много мощна способност - да бленува, да създава илюзии, да проецира.

Затова е добре да се занимаваш с медитация, без изобщо да знаеш за кундалини, за чакрите. Ако се натъкнеш на тях, много добре. Може да започнеш да чувстваш нещо. Едва тогава питай. Можеш да започнеш да чувстваш, че чакрата работи, но нека чувството се появи първо. Може да почувстваш, че енергията се издига, но нека най-напред се появи чувството. Недей да си представяш, недей да мислиш за нея, недей да правиш някакви интелектуални усилия да я разбереш предварително. Не са необходими предварително съставени мнения. Не само, че не са необходими, но са и определено вредни.

Още нещо: кундалини и чакрите не принадлежат към анатомията ти, към твоята физиология. Чакрите и кундалини принадлежат на финото ти тяло (на твоето сукшма шарира)2, не на това тяло, на грубото тяло. Разбира се, има съответстващи места. Чакрите са част от сукшма шарира, но физиологията и анатомията притежават места, които им съответстват. Ако почувстваш някоя, тогава можеш да почувстваш съответното й място. Иначе можеш да разрежеш цялото тяло, но няма да откриеш нищо, което да наподобява на чакрите.

Всички разговори, всички, така наречени доказателства и всички научни твърдения, че грубото тяло притежава нещо подобно на кундалини и чакри, са глупости, абсолютни безсмислици. Съществуват съответстващи места, но тези места могат да се почувстват, само когато почувстваш истинските чакри. С дисекцията на грубото тяло нищо не може да се открие. Няма нищо. Затова въпросът не е в анатомията.

Още едно нещо: не е необходимо да се преминава през чакрите. Не е необходимо! Можеш просто да ги заобиколиш. Не е необходимо, освен това, да почувстваш кундалини, преди просветлението. Феноменът е твърде различен от това, което може би си мислиш. Кундалини не се чувства, защото се издига. Кундалини се чувства единствено, ако не притежаваш съвсем чист път. Ако пътят е абсолютно чист, тогава енергията тече, но ти не можеш да я почувстваш.

Чувстваш я, когато там има нещо, което пречи на потока да тече. Ако потокът тече нагоре и в прохода има задръствания, само тогава ще я почувстваш. Затова хората, които я чувстват най-ясно, са най-задръстени: по пътя има твърде много задръствания и кундалини не може да тече.

Когато има съпротива, тогава се чувства кундалини. Не можеш директно да почувстваш енергията, ако няма съпротивление. Ако движа ръката си и няма съпротивление, движението няма да се усети. Движението се усеща, защото въздухът оказва съпротивление, но не се чувства толкова много, колкото когато съпротивление оказва някакъв камък. Тогава ще усещам движението по-ясно. А във вакуум изобщо няма да го усещам. Всичко е относително.

Буда никога не е говорил за кундалини. Не защото в неговото тяло не е имало кундалини, но проходът е бил толкова чист, че не е имало никакво съпротивление. Заради това, той никога не я е усетил.

Махавира никога не е говорил за кундалини. Поради това, се е създало твърде невярното мнение и след това джайните (които са последователи на Махавира) са учили, че всичко това са пълни глупости, че не съществува такова нещо като кундалини. По този начин, понеже самият Махавира не е усетил кундалини, в продължение на двадесет и пет века джайнското учение продължава да я отрича, твърдейки: „Тя не съществува." Причината обаче, Махавира да не говори за нея, е съвсем различна. Понеже в тялото му няма задръствания, той никога не я е почувствал.

Затова не е задължително за почувстваш кундалини. Можеш изобщо да не я чувстваш. И ако не чувстваш кундалини, тогава ще подминеш чакрите, защото работата на чакрите е необходима, за да се отстранят задръстванията. Иначе те не са нужни.

Когато има задръстване и кундалини е блокирана, тогава най-близката чакра започва да се движи, заради блокираната кундалини. Става динамична. Чакрата започва да се движи заради блокираната кундалини и се движи толкова бързо, че движението създава определено количество енергия, която разрушава преградата.

Ако проходът е чист, не е необходима никаква чакра и никога няма да почувстваш нещо. В действителност, съществуването на чакрите е само, за да ти се окаже помощ. Ако кундалини е блокирана, тогава помощта е съвсем наблизо. Някоя чакра ще поеме енергията, която е била блокирана. Ако енергията не може да се движи по-нататък, ще падне надолу. Преди да падне, чакрата ще погълне енергията изцяло и кундалини ще отиде в чакрата. С помощта на движението енергията става по-витална, става по-жизнена и когато отново достигне до задръстването, тя може да го разруши. В този смисъл това е само един способ, помощ.

Ако кундалини се движи и няма прегради, никога няма да усетиш чакрите. Затова някои могат да усещат девет чакри, други да усещат десет чакри, а трети само три или четири, или една, или нито една. Зависи. В действителност, съществуват безброй чакри и при всяко движение (всяка стъпка на кундалини), чакрата е налице, готова да помогне. Ако е необходима помощ, тя може да бъде дадена.

Това е причината за моето твърдение, че теоретичното познание не е полезно. А медитацията, като такава, в действителност изобщо не се занимава с кундалини. Ако кундалини се появи - това е друго нещо, но медитацията няма работа с него. Медитацията може да се обясни, без да се споменава нещо за кундалини. Не е необходимо. Споменаването на кундалини създава дори повече затруднения за нейното обяснение.

Медитацията може да се обясни направо; не е необходимо да се тревожиш за чакрите. Започваш с медитация. Ако проходът е запушен, може да започнеш да усещаш кундалини и ще се появят чакрите, но това е абсолютно непреднамерено. Трябва да помниш, че това е непреднамерено: твоята воля изобщо не е нужна.

Колкото по-дълбок е пътят, толкова е по-непреднамерен. Мога да задвижа ръката си - това е преднамерен път - но не мога да задвижа кръвта си. Мога да се опитам. Години на тренировки могат да направят човека способен на волево задвижване на кръвта (хатха йога може да го прави: било е правено; не е невъзможно), но е безсмислено. Тридесет години тренировки, само за да контролираш движението на кръвта, е безсмислено и глупаво, защото този контрол не води до нищо. Циркулацията на кръвта е неволева; не е нужна волята. Поемаш храна и в момента, в който я погълнеш, от волята ти няма нужда: механизмът на тялото ще се погрижи и ще свърши каквото е необходимо. Сънят ти не е волеви, раждането не е волево, смъртта не е волева. Това са неволеви механизми.

Кундалини е още по-дълбок феномен, по-дълбок от твоята смърт, по-дълбок от раждането ти, по-дълбок от кръвта, защото кундалини е циркулацията на твоето второ тяло. Кръвта е циркулацията на физиологичното тяло; кундалини е циркулацията на етерното тяло. Тя е абсолютно неволева. Дори и хатха йогите не могат да направят нищо с нея волево.

Човек трябва да влезе в медитация; след това енергията започва да се движи. Това, което трябва да се направи от твоя страна, е медитацията. Ако си дълбоко в нея, тогава вътрешната енергия започва да се движи нагоре. И ти ще усетиш промяната на потока. Ще го усетиш по много начини: дори и физиологически може да бъде познат.

Например, обикновено, биологично, признак на добро здраве е петите да са топли, а главата студена. Биологично - това е признак за добро здраве. Когато се случи обратното - петите са студени, а главата топла - човек е болен. Обаче същото нещо се получава, когато кундалини тръгне нагоре: петите стават студени.

Всъщност, топлината в петите не е нищо друго, освен сексуалната енергия, която тече надолу. В момента, в който жизнената енергия (кундалини) започне да тече нагоре, сексуалната енергия я следва. Започва да тече нагоре: петите стават студени, а главата се затопля. Биологично е по-добре петите да са топли, а главата студена, но духовно е по-здравословно петите да са по-студени, защото това е знак, че енергията тече нагоре.

Могат да се появят много болести, след като енергията започне да тече нагоре, защото, биологично, ти си разстроил целия организъм. Буда умира много болен; Махавира умира много болен; Раман Махарши умира от рак; Рамакрипша умира от рак. А причината е, че цялата биологична система е разстроена. Посочвани са редица други причини, но те са пълни глупости.

Джайните са измислили множество истории, защото не могат да приемат, че Махавира може да боледува. За мене случаят е точно обратния; не мога да разбера, как е можел да бъде напълно здрав, защото това щял да бъде неговия последен живот и цялата му биологична система трябва да бъде разрушена. Една система, просъществувала в течение на милиони години, трябва да бъде разрушена. Той не може да е здрав; в края трябва да е много болен. И е бил! Ала за неговите последователи е много трудно да приемат, че Махавира може да боледува.

Има само едно обяснение за заболяването в онези дни. Ако страдаш от определена болест, това означава, че твоите карми (твоите минали дела) са били лоши. Ако Махавира страда от някаква болест, тогава, това трябва да значи, че той продължава да е под своето кармично влияние. Това не може да е така, затова измислили една невероятна история: че Гошалак, конкурент на Махавира, използвал зли сили срещу него. Случаят обаче изобщо не бил такъв.

Биологично, природният поток е насочен надолу; духовният поток тече нагоре. А организмът е предназначен за потока, който тече надолу.

Може да започнеш да изпитваш много промени в тялото, но първите промени ще станат във финото тяло. Медитацията е просто средството за създаването на мост между грубото и финото тяло. Когато казвам „медитация", имам предвид единствено това. Ако можеш да скочиш от грубото си тяло, това разбирам под медитация. Ала за да направиш този скок, ще се нуждаеш от помощта на грубото тяло: ще трябва да го използваш като стъпало.

От всяка крайна точка можеш да направиш скок. Постът е бил използван, за да се доведе човека в такава крайна точка. С продължително, дълго гладуване, достигаш до ръба. Човешкото тяло обикновено може да издържи деветдесет дневен пост, но след това, в момента, в който тялото е напълно изтощено, в момента, в който резервите, които са били натрупани за извънредни обстоятелства, се изчерпят - в този момент е възможно едно от следните две неща. Ако не правиш нищо, може да настъпи смъртта, но ако използваш този момент за медитация, може да стане скокът.

Ако не правиш нищо - ако просто продължаваш да гладуваш - може да настъпи смъртта. В такъв случай това си е чисто самоубийство. Махавира, който е експериментирал по-задълбочено върху гладуването от всеки друг в цялата история на човешкото развитие, е единственият човек, който позволявал на своите ученици спиритуалното самоубийство. Наричал го сантхара: точката, която е на ръба и в която могат да се случат и двете неща. В един момент можеш или да умреш, или да направиш скок. Ако използваш определена техника, можеш да скочиш. В такъв случай, твърди Махавира, това не е самоубийство, а величествена духовна експлозия. Махавира бил единственият човек - единственият - който е казал, че ако притежаваш куража, дори самоубийството може да се използва за твоето духовно развитие.

От всяка крайна точка е възможен скокът. Суфи са използвали танца. При танцуването настъпва един момент, когато започваш да се чувстваш неземно. При истинския суфи-танцьор, дори и публиката започва да се чувства свръхестествено. Посредством движенията на тялото, ритмичните движения, танцьорът скоро започва да усеща, че той е нещо различно от тялото, отделен от тялото. Човек трябва да започне движението, но скоро връх взима неволевия механизъм на тялото.

Започваш ти, но ако и краят също е твой, тогава това е един най-обикновен танц. Но ако започнеш и накрая почувстваш, че някъде по време на танцуването, превес е взел неволевия механизъм, тогава това се е превърнало в дервишки танц. Движиш се толкова бързо, че тялото се тресе и става неуправляемо.

Това е моментът, в който можеш да полудееш или да скочиш. Можеш да се побъркаш, защото неволевият механизъм е поел командата над движението на тялото. То е извън твоя контрол; не можеш да направиш нищо. Можеш да полудееш и никога да не се възстановиш от това неконтролируемо движение. Това е точката, в която съществува или лудостта, или, ако познаваш техниката за скачане, медитацията.

Затова суфи са били известни като луди хора. Били са известни като луди! Обикновено са луди. И в Бенгал има една секта, която е като суфи: факирите баул. Ходят от село на село, танцуват и пеят. Самата дума баул означава баула („луд"). Това са хора, които са луди.

Лудостта се е случвала много пъти, но ако познаваш техниката, тогава може да настъпи медитацията. Винаги се появява на ръба. Затова мистиците винаги са използвали израза: „острието на меча". Може да настъпи или лудостта, или медитацията и всеки метод използва тялото ти като острие на меч, откъдето е възможно или едното, или другото.

Каква в такъв случай е техниката, за да скочиш в медитацията? Аз говорих за две: гладуването и танцуването. Всички техники за медитация са предназначени за това, да те докарат до граничната точка, откъдето можеш да скочиш, но самият скок, може да бъде направен само с помощта на един съвсем обикновен, неметодичен метод.

Ако можеш да осъзнаваш в момента, при който гладуването те е довело на ръба на смъртта, ако можеш да осъзнаваш в момента, в който смъртта се кани да настъпи, ако можеш да осъзнаваш, в такъв случай не съществува смърт. И не само че няма да има смърт в това време. Тогава няма да има смърт завинаги. Ти си скочил! Когато моментът е толкова интензивен, че разбираш, че връщане назад няма, осъзнай... и скочи! Осъзнаването е методът. И понеже осъзнаването е методът, хората на дзен твърдят, че няма метод. Осъзнаването изобщо не е метод. Затова Кришнамурти непрекъснато твърди, че не съществува метод.

Разбира се, осъзнаването в действителност изобщо не е метод. Но аз все пак ще го нарека метод, защото ако не можеш да осъзнаваш, в такъв случай точно в този момент, в който е възможно да скочиш, ще бъдеш погубен. Затова, ако някой каже: „Единствено осъзнаването върши работа", това може да е истина за един на хиляда, но той ще е този човек, който е дошъл до точката, при която е възможна или лудостта, или смъртта. Достигнал е до тази точка по някакъв начин. Но при другите - мнозинството от хората - просто да се говори за осъзнаване, няма да свърши работа. Най-напред трябва да бъдат тренирани.

Да си осъзнат в обикновените ситуации, няма да свърши работа. А ти не можеш да си осъзнат в обикновените ситуации. Глупостта на ума има твърде дълга история - неговата летаргия, неговият мързел, неговата безсъзнателност, продължават от толкова дълго време - че само от това, че ще чуеш Кришнамурти или мене, или някой друг, не можеш никога да се надяваш, че ще осъзнаеш. И ще е трудно да осъзнаеш същите тези неща, които толкова пъти си ги правил без осъзнаване.

Пристигнал си в службата си абсолютно неосъзнат за това, че си се движил: завивал си, ходил си, отворил си вратата. Цял живот си го правил. Превърнало се е в неволеви механизъм. Изчезнало е изцяло от съзнанието ти. А после Кришнамурти казва: „Осъзнавай, когато вървиш." Но досега си ходил, без никога да осъзнаваш. Навикът се е вкоренил така дълбоко; превърнал се е в част от костите и кръвта. Сега това е много трудно.

Чрез гладуването се цели да се създадат критични обстоятелства и то такива, които досега не си срещал. Затова този, който е практикувал гладуването, може да не успее чрез него. На него ще му е необходим по-дълъг период на гладуване. Или, ако никога не си танцувал, за теб ще е по-лесно чрез танца. Но ако си специалист-танцьор, суфи танцът няма да ти помогне. Няма изобщо да ти помогне, защото си толкова съвършен, толкова ефикасен, а ефикасността означава, че сега това нещо сега се изпълнява от неволевата част на ума. Ефикасността винаги означава това.

Затова са били създадени 112 метода за медитация. Някой може да не проработи при тебе; друг да работи. И този, който ще е от най-голяма полза за тебе, ще е онзи, който ти е напълно непознат. Ако никога не си бил трениран с определен метод, тогава извънредните обстоятелства се създават много скоро. И при тези критични обстоятелства, осъзнавай!

И така, занимавай се с медитация, а не с кундалини. А когато осъзнаеш, нещата в тебе започват да стават. За първи път осъзнаваш един вътрешен свят, който е по-голям, по-обширен от вселената. Енергии непознати, напълно неизвестни, започват да текат в тебе. Възникват явления, за които никога не си чувал, никога не си мечтал, не си си ги представял. Но при различните хора, те са различни, затова е хубаво за тях да не се говори.

Те са различни. Затова в древните традиции ударението се поставя върху гуру. Трактатите няма да свършат работа; само гуру ще свърши работа. И гуру винаги са били против трактатите, въпреки че в трактатите се говори за различни гуру и се възхваляват гуру. Самото понятие за гуру е в противоречие с трактатите. Добре познатата поговорка: „Гуру бин гнана нахи" („Без гуру няма да има знание") в действителност не означава, че без гуру няма да има никакво познание. Тя означава: „Само с трактати, няма никакво знание."

Необходим е жив гуру, а не мъртва книга. Книгата не може да знае какъв тип индивидуалност си ти. Книгата винаги е обобщена, не може да бъде особена. Невъзможно е; не съществува самата възможност. Единствено живият човек може да разбере какви са твоите нужди, нещата, които ще се случат с тебе.

Това наистина е много парадоксално: трактатите говорят за гуру: „Гуру бин гнана нахи" („Без гуру няма да има знание"), но символично гуру са против трактатите. Самото разбиране, че гуру ще ти даде знание, не означава, че той ще ти осигури знание. По-скоро, то означава, че единствено живият човек може да ти помогне. Защо? Защото той може да познае индивидуалността.

Нито една книга не може да познае индивидуалността. Книгите не са предназначени за нито един човек в частност; те са предназначени за всеки един. А когато трябва да се даде метод, твоята индивидуалност трябва да бъде взета предвид, много, много точно, научно.

Знанието, което гуру трябва да предаде на ученика, винаги се е предавало тайно, на четири очи. Защо е тази тайнственост? Тайнствеността е единственото средство за предаването на знанието. На ученика се нарежда да не разправя за него на никой друг. Умът желае да говори. Ако ти знаеш нещо, много е трудно да го запазиш в тайна: това е едно от най-трудните неща. Но това винаги е бил пътят на гуру, пътят на учителите. Ще ти дадат нещо с условието, че за него не трябва да се говори. Защо? Защо е тази секретност?

Толкова много хора казват, че истината не се нуждае от тайна; не се нуждае от секретност. Това са глупости! Истината се нуждае от много по-голяма тайна, отколкото от неистината, защото може да се окаже фатална за всеки; може да се окаже опасна. Тя трябва да се предаде на отделния индивид. Предназначена е единствено за него и за никой друг. Той не трябва да я предава на никой друг, докато самият той не достигне до момента, в който е загубил своята индивидуалност. Това трябва да се разбере.

Гуру е човек, който е загубил своята индивидуалност. Само тогава той може да се вгледа дълбоко в твоята индивидуалност. Ако той, сам по себе си, е индивидуалност, може да те тълкува, но никога няма да е способен да те познае. Например, ако „аз" съм тук и кажа нещо за тебе, аз съм този, който говори за тебе. То не е за тебе; по-скоро то е за мене. Не мога да ти помогна, защото изобщо не мога да те позная. Когато аз те познавам, това е по един заобиколен начин, чрез познаването на себе си.

Гледната точка на моето съществуване тук, трябва да изчезне. Трябва да се превърна в едно отсъствие. Само тогава мога да навляза дълбоко в тебе, без никакви интерпретации. Само тогава мога да те позная такъв, какъвто ти си, а не какъвто ми се струваш, че си. И само тогава мога да ти помогна.

Оттук и тайната.

Затова е добре да не се говори за кундалини и чакри. Единствено медитация трябва да се преподава и да се усвоява и разбира. След това всичко останало ще последва от само себе си.

Кундалини не е, сама по себе си, жизнена сила. По-скоро тя е особен проход, пасаж, за жизнената сила, път. Но жизнената сила може да поеме и по други пътища, затова не е абсолютно задължително да преминеш през кундалини. Възможно е някой да постигне просветлението, без да преминава през кундалини.

Съществуват йоги, които дори не са споменавали за кундалини - но кундалини е най-лесният проход, най-късият.

Ако жизнената сила премине през кундалини, тогава брахма-рандхра ще е последната точка. Но ако жизнената сила поеме по други пътища, тогава са възможни и безкрайни маршрути, и брахма-рандхра няма да е крайната точка. Така че, разцъфтяването на брахма-рандхра е възможно, е вероятно, единствено ако жизнената сила премине през кундалини.

Кундалини и чакрите не са разположени във физическото тяло. Те принадлежат на етерното тяло. Но имат точки на съответствие във физическото тяло. Все едно, когато изпитваш любов и слагаш ръка на сърцето си. Там няма нищо подобно на „любов", но сърцето ти (физическото ти сърце) е съответстващата точка. Когато поставиш ръка на сърцето си, поставяш ръката си върху чакра, която принадлежи на етерното тяло и тази точка е приблизително успоредна на твоето физическо сърце.

Кундалини е част от етерното тяло, затова каквото постигнеш като прогрес по пътя на кундалини, няма да загине със смъртта на физическото тяло. То продължава с тебе. Това, което е постигнато, ще остане с тебе, защото не е част от физическото тяло. Ако беше от твоето физическо тяло, тогава с всяка смърт то щеше да се губи и ти трябваше да започваш от самото начало. Но ако някой достигне до третата чакра, този прогрес ще остане с него и през следващия му живот; той ще върви с него; натрупва се в етерното тяло.

Когато казвам, че жизнената сила преминава през кундалини, разглеждам кундалини като проход - целият проход свързва седемте чакри. Тези чакри не са във физическото тяло, затова всичко, което може да се каже за кундалини, се казва за етерното тяло.

Когато жизнената сила преминава през кундалини, чакрите започват да вибрират и цъфтят. В момента, в който енергията влезе в тях, те оживяват. Процесът е същият, като при водноелектрическите централи. Силата и натискът на водата въртят динамото. Ако няма натиск и вода, динамото ще спре; няма да работи. Динамото се върти, поради натиска. По същия начин, чакрите са налице, но са мъртви до момента на проникването на жизнената сила в тях. Само тогава те ще започнат да се въртят.

Затова са наречени „чакри". Чакра" не се превежда съвсем точно с думата „център", защото център означава нещо статично, а чакрата означава нещо движещо се. Затова правилния превод трябва да е „колело", а не „център". Или, динамичен център... движещ се център.

Чакрите са центрове, докато жизнената сила не пристигне до тях. В момента, в който жизнената сила достигне до тях, те се превръщат в чакри. Сега не са центрове: те са колела, които се въртят. И всяко колело, чрез въртенето, създава нов вид енергия.Тази енергия отново се използва, за да се завъртят по-нататъшните чакри. И така, с преминаването на жизнената сила през всяка чакра, с всяка следваща чакра тя става по-жизнена, по-витална.

Кундалини е проходът, през който преминава жизнената сила. Жизнената сила е разположена в сексуалния център, натрупана в сексуалния център (муладхара). Тя може да бъде използвана като сексуална енергия. В такъв случай създава някакъв живот, биологичен живот. В такъв случай, също така, създава движение; в такъв случай, също така, създава повече енергия. Но това е в биологичен смисъл. Ако същата енергия се задвижи нагоре, проходът на кундалини е отворен.

Сексуалният център (муладхара) е първият, който трябва да се отвори. Може да се отвори или по посока на биологичното продължение на човека, или по посока на духовното му продължение и създаване. Муладхара притежава два отвора, по-нисък и по-висок. В прохода на кундалини, най-високият център е сахасрара, на когото брахма-рандхра е средната точка. Отварянето на брахма-рандхра е еднопосочно, към самоосъществяването.

Възможни са и други пътища, при които не се използва кундалини. Но те са по-трудни. При тези други методи въпросът за кундалини не се поставя. Тогава през този проход няма движение. Съществуват индуистки методи: раджа йога, мантра йога и повечето тантристки техники. Има християнски методи, будистки методи, дзен методи, даоистки методи. Те не се занимават с пробуждането на кундалини. Този проход не се използва. Използват други проходи, проходи, които дори не принадлежат на етерното тяло. Могат да се използват астрални проходи. Астралното тяло (третото тяло) притежава свои проходи, менталното тяло (четвъртото тяло) има свои проходи. Всичките седем тела имат свои проходи, пътища.

Има много йоги, които не се занимават с кундалини. Само хатха йога използва кундалини като проход. Но той е най-научният и най-малко трудният. Той е по-лесен поетапен метод за постепенно пробуждане.

Дори ако проходът на кундалини не се използва, понякога настъпва внезапно пробуждане на кундалини. Понякога се случват неща, които не са по твоите възможности, понякога се случват неща, които не можеш да възприемеш. Тогава си напълно разбит. Другите проходи притежават своя предварителна подготовка. Тантричните и окултните методи не са кундалини йога.-5 Кундалини йога е един от много методи. По-добре е човек да се занимава само с един.

Методът на динамичната медитация, който използвам, работи с кундалини. По-лесно е да се работи с кундалини, защото тогава се занимаваш с второто тяло. Колкото по-дълбоко отиваш - при третото или четвъртото тяло - толкова по-трудно става. Второто тяло е най-близкото до твоето физическо тяло и между тях съществуват точки на съответствие, затова е по-лесно.

Ако работиш с третото тяло, точките на съответствие са във второто тяло. Ако работиш с третото, точките на съответствие са в третото. В този случай не се занимаваш с физическото тяло. Не можеш изобщо нищо да почувстваш във физическото тяло. Но при кундалини можеш съвсем точно да усетиш всяка стъпка и знаеш, къде се намираш. Тогава си по-уверен. При другите методи ще трябва да усвояваш техники, които ще ти помогнат да почувстваш точките на съответствие във второто тяло или в третото, а самото това нещо изисква време.

Другите методи отхвърлят кундалини, но тяхното отхвърляне не е коректно. Отхвърлят го, защото не се занимават с него. Кундалини притежава своя собствена методология. Ако работиш със дзен метод, няма да се занимаваш с кундалини.

Понякога обаче, дори когато се занимаваш с друг метод, кундалини се появява, защото седемте тела проникват взаимно едно в друго; те са взаимосвързани. Затова ако работиш с астралното тяло (третото тяло), може да заработи второто тяло. Може да се е запалило от третото.

Обратното не е възможно. Ако работиш с второто тяло, третото не може да бъде засегнато, защото второто е по-ниско от третото. Ала ако работиш с третото, създаваш енергия, която може да стигне до второто без никакво усилие от твоя страна. Енергията тече към по-ниските области. Второто ти тяло е по-ниско от третото, затова енергията, създадена в третото, понякога може да достигне до второто.

Кундалини може да се почувства чрез другите методи, но този, който преподава методи, които не се занимават с кундалини, няма да ти разреши да й обърнеш внимание. Ако й обърнеш внимание, ще се появи много голямо количество енергия. Целият метод, който не се занимава с кундалини, ще бъде разбит. Те не знаят нищо за кундалини, затова не знаят как да работят с нея.

Учителите на другите методи ще отхвърлят изцяло кундалини. Ще кажат: „Това са глупости"; ще кажат: „Това е чисто въображение"; ще кажат: „Просто си въобразяваш. Не се занимавай с нея. Не му обръщай внимание." И ако ти не му обръщаш внимание и работиш върху третото тяло, малко по-малко кундалини ще изчезне. Енергията вече няма да идва до второто тяло. След това нещата стават по-добре.

И така, ако се занимаваш с някакъв метод, занимавай се тотално с него. Не се заемай и с друг метод, недей дори да мислиш за някакъв друг метод, защото ще настане объркване. А проходът на кундалини е толкова фин и така непознат, че тази бъркотия може да е вредна.

Моят метод на динамична медитация се занимава с кундалини. Ако ти, просто непрекъснато наблюдаваш дишането си, това ще е полезно за кундалини, защото дъхът, придружен от прана (жизнената енергия), има отношение към етерното тяло, второто тяло. И то не се занимава с физическото ти тяло. Било е взето от физическото тяло, изтеглено е от него, но физическото тяло е само врата.

Прана се занимава с етерното тяло. Белите дробове изпълняват дишането, но го правят за етерното тяло. Твоето физическо тяло (първото тяло) работи за етерното (второто тяло). По същия начин, етерното работи за астралнотo (третото тяло), а астралното работи за менталното (четвъртото тяло).

Физическото тяло е вратата към второто тяло. Второто тяло е толкова фино, че не може да се свърже директно с материалния свят, затова, най-напред, физическото тяло преобразува всеки материал във витални форми. След това те могат да се превърнат в храна за етерното тяло.

Всичко, което се приема, се преобразува в жизнени форми. След това то се превръща в храна за второто тяло. После второто тяло го превръща в нещо, още по-фино и то става храна за третото тяло.

Този процес е нещо подобно: ти не можеш да се храниш с кал, но, в растенията елементите на калта биват преобразувани. След това можеш да се храниш с тях. Растителният свят е преобразувал калта в жизнена, фина форма. Сега можеш да я поемеш. Не можеш да се храниш с трева. Кравата го прави заради тебе. След това преобразува тревата в мляко. И ти можеш да се храниш с него, можеш да го пиеш.

Точно по същия начин, първото ти тяло поема в себе си материята, преобразувайки я във витални форми. След това второто тяло ги поема. Дъхът е поет от белите дробове: белите дробове са машини, които работят за второто тяло. Ако второто тяло умре, белите дробове остават наред, но дишане няма. Дъхът си е заминал. Второто тяло е господар на първото тяло, а третото тяло е господар на второто. Всяко по-ниско тяло е слуга на по-високото.

И така, осъзнаването на дишането е от полза в практиката на кундалини. То създава енергия; то съхранява енергията и помага на жизнената сила да се изкачва нагоре. Моят метод се занимава с кундалини. След като веднъж методът е схванат, всичко може да се направи чрез него. Нищо повече не се иска след това.

Последната чакра (сахасрара) може да се достигне с всеки метод. Сахасрара и брахма рандхра са имената, давани на седмата чакра в кундалини йога. Ако не работиш върху кундалини, ако работиш върху третото тяло, тогава също ще достигнеш до тази точка, но няма да е известна като брахма-рандхра и първите шест чакри няма да ги има. Преминал си през друг проход. Крайпътните камъни са други, но последната точка остава същата. Всичките седем тела са свързани със седмата чакра, така че до нея може да се достигне отвсякъде.

Човек не трябва да се занимава с два прохода, с два метода. Защото ще се създаде бъркотия и енергията ще тръгне по два канала. Всеки метод трябва да канализира енергията в едно измерение. Точно това прави моят метод на динамичната медитация и затова започва с десет минути на дълбоко, бързо дишане.

Въпрос: „Наподобява ли усещането за кундалини на движението на змия?"

Не, различно е. Може да съществуват хора, които никога не са виждали змия. Ако тяхното кундалини се събуди, те не могат да го възприемат като „змиевидна сила". Невъзможно е, защото този символ не съществува за тях. Тогава ще я изпитат по различен начин. Това трябва да се разбере.

На Запад не могат да възприемат кундалини като змиевидна сила, защото змията не е част от реалността на всекидневния им живот. Била е в Древна Индия: змията е била твой съсед, твой ежедневен съсед. И е било едно от най-мощните неща, които са били възприемани, с много красиви движения. Затова символът на змията бил избран да представи феномена на кундалини. Но някъде другаде, змията не може да бъде символ. Тя се превръща в нещо неестествено. Змиите не са познати. Тогава не можеш да го възприемеш; дори не можеш да си го представиш.

Символите съществуват и те са от значение за тебе, доколкото имат отношение към твоята личност, но даден символ има значение, само ако е реален за тебе, само ако подхожда на умствените ти модели.

Въпрос: „Кундалини психически феномен ли е?"

Когато питаш, дали е психически, присъства страхът, че ако е психически, няма да е истински. Психиката притежава своя собствена реалност! Психиката е област, различна от реалността: нематериалното. За ума, реалност и материя са се превърнали в синоними, но те не са. Реалността - е нещо повече от материята. Материята е само едно от нейните измерения. Дори сънят притежава своя реалност. Той е нематериален, но не е нереален; той е психически, но не го приемай за нереален. Просто е друго измерение на реалността.

Дори мисълта притежава своя реалност, въпреки, че не е материална. Всяко нещо притежава своя реалност и съществуват различни сфери на реалността и различни измерения на реалността, и степени на реалността. Но в нашия ум материята се е превърнала в единствената реалност, затова когато кажем „психически", когато кажем „ментален", нещата се разглеждат като нереални.

Казвам, че кундалини е символична, тя е психична; реалността е психична. Но символът е нещо, което ти си й дал. Той не е наследен от нея.

Феноменът е психически. В теб нещо се издига: едно много мощно издигане. Нещо тръгва отдолу към твоя ум. Страшно мощно проникване. Чувстваш го, но когато трябва да го изразиш, се появява символът. Дори и да започнеш да го разбираш, използваш символа. И използваш символ, не само когато обясняваш феномена на другите. Самият ти не можеш да го разбереш без този символ..

Когато казваме „издигане" и това също е символ. Когато казваме „четири" и това е символ. Когато казваме „горе" и „долу" и това са символи; в реалността нищо не е горе и долу.

В реалността съществуват екзистенциални чувства, но няма символи, чрез които те да бъдат разбрани и изразени. Затова когато разбереш, се появяват метафорите. Казваш: „Тя е точно като змия". След това тя става като змия. Приема формата на твоя символ; започва да прилича на твоето понятие. Ти я моделираш в определен шаблон; иначе не можеш да я разбереш.

Когато в ума ти се появи, че нещо е започнало да цъфти и да се отваря, ще трябва да си представиш това, което става по определен начин. В момента, в който се появява мисълта, тя носи своя собствена категория. Затова ще кажеш: „разцъфтяване", ще кажеш: „отваряне", ще кажеш: „проникване". Нещото само по себе си може да се разбере чрез редица метафори. Метафората зависи от тебе; зависи от ума ти. А това, което зависи от тебе, зависи от толкова много неща - например, от твоя опит.

След двеста, триста години е възможно изобщо да не съществуват змии, защото човек убива всичко, което му носи неприятности. Тогава думата „змия" ще принадлежи към историята, дума от книгите. Няма да е реалност. Тя не е реалност за по-голямата част от света дори и днес. Тогава силата ще бъде загубена; красотата няма да съществува. Символът ще е мъртъв и ти ще трябва да възприемаш кундалини по нов начин.

Може да се е превърнало в „подем на електричество". „Електричество" ще е много по-познато, по-възприемаемо от ума, отколкото „змия". Може да се превърне „просто като струя, издигаща се нагоре, просто отиваща на луната." Скоростта ще е по-подходяща; тя ще е като струя. Ако можеш да я почувстваш и умът ти може да си я представи като струя, тя ще се превърне в струя. Реалността е нещо друго, но метафората се дава от тебе. Ти я избираш, опирайки се на опита си, защото той има значение за тебе.

Тъй като йога е размита в едно земеделско общество, притежава земеделски символи: цвете, змия и т.н. Но това са просто символи. Буда дори не е говорил за кундалини, но ако го беше правил, нямаше да говори за змийска сила. И Махавира не е говорил за нея. Те произлизат от царски семейства. Символите, които са били близки на другите хора, не са били близки на техния ум. Те използвали други символи.

Буда и Махавира идват от царските палати: змията не е била реалност там. За селянина обаче тя е абсолютно реална. Той не може да остане незапознат с нея. А освен това е много опасна. Човек трябва да внимава с нея. Ала за Буда и Махавира тя не е била никаква реалност.

Буда не би говорил за змии; той говорел за цветя. Цветята са му били познати, по-добре познати, отколкото на мнозина други. Виждал е много цветя, но само живи. Градинарите в двореца били инструктирани от баща му, той да не вижда нито едно мъртво цвете (Гаутама). Трябвало да вижда само свежи цветя, затова през цялата нощ градинарите се подготвяли за него. Сутрин, когато той пристигал, нито едно мъртво листо, нито едно мъртво цвете, не можело да се види, единствено раждащи се цветя.

Затова цъфтенето се превърнало за него в реалност по начин, по който не може да бъде за нас. След това, когато достигнал до своето осъществяване, той говорел за него като за процес на цъфтене и отваряне. Реалността е нещо друго, но метафората идва от Буда.

Тези метафори не са неистински. Не са просто поезия. Отговарят на природата ти, ти им принадлежиш; те ти принадлежат. Отричането на символите се е оказало драстично и опасно. Отричал си и си отричал всичко, което не е наистина материално, и ритуалите и символите са си отмъстили. Те отново се връщат. Те са в твоите дрехи, в храмовете, в поезията, в делата ти. Символите ще си отмъстят; те ще се завърнат. Не могат да бъдат отречени, защото принадлежат на твоята природа.

Човешкия ум не може да мисли с релативни, чисто абстрактни термини. Не може. Реалността не може да се възприеме с термините на чистата математика: можем да я възприемем единствено с помощта на символи. Връзката със символите е основна за човешкия характер. Всъщност, единствено човешкият ум създава символи; животните не могат да създават символи.

Символът е жива картина. Когато вътре нещо се случи, отвън трябва да използваш символи. Когато започнеш да усещаш нещо, символът се появява автоматично и момента, в който се появи символът, силата се моделира в този конкретен символ. По този начин, кундалини се е превърнала в змия. Ще я почувстваш и ще я видиш. И тя ще е даже по-жива от истинската змия. Ще почувстваш кундалини като змия, защото не можеш да почувстваш абстракцията. Не можеш!

Създали сме идоли на Бога, защото не можем да възприемем абстракцията. Бог престава да има значение като абстракция. Превръща се в чиста математика. Знаем, че думата „бог" не е Бога, но трябва да използваме думата. Думата е символ. Знаем, че думата „бог" е символ, термин и не е в действителност Бога, но ще трябва да я използваме. И това е парадокс: когато знаеш, че нещо не е факт, но освен това знаеш също и, че не е фикция (че е необходимост и нещо истинско), тогава трябва да преодолееш символа. Тогава трябва да се издигнеш над него и трябва да познаеш и това „над".

Но умът не може да си представи отвъдното. А умът е единственият инструмент, който притежаваш. Чрез него до теб трябва да достигне всяка концепция. Затова ще почувстваш символа той ще стане истински. А за друг човек друг символ може да стане така истински, както този е станал за тебе. Тогава възниква спор. За всеки човек неговият символ е автентичен, истински, но ние сме завладени от конкретна реалност. Тя трябва да е истинска за нас, иначе няма да е реална.

Можем да кажем: „Този магнетофон е реален", защото за всички нас той е реален. Притежава една обективна реалност. Но йога се занимава със субективната реалност. Субективната реалност не е толкова реална, колкото е обективната, но е реална по свой начин.

Манията по обективното трябва да продължава. Субективната реалност е толкова реална, колкото и обективната, но в момента, в който я възприемеш, й придаваш свой аромат. Даваш й свое име, даваш й своя метафора. И при този начин на възприемане, тя задължително е индивидуална. Дори и ако някой друг изживее същото нещо, записите ще са различни. Дори две змии ще се различават, защото метафорите се раждат от две индивидуалности.

Така че тези метафори (т.е., че чувството за кундалини е като за движението на змия) са просто символи. Но те съответстват на реалността. Същото движение е налице, неуловимо движение, точно като на змия. Силата е там; златното присъствие е там. И всичко това отговаря на символа на змията. Затова ако този символ ти е подходящ, всичко е наред.

Но може и да не ти допада. Затова никога недей да казваш на някой друг, че това, което е станало с тебе, трябва да стане и с него. Никога не го казвай на някой друг! Може да стане, може и да не стане. Символът е подходящ за тебе; за него може и да не е. Ако това може да се разбере, тогава няма причина за несъгласие.

Различията се появяват заради символите. Мохамед не може да възприеме символите на Буда. Това е невъзможно! Заобикалящите ги условия са били толкова различни. Дори думата „бог" може да обременява, ако не се схваща като символ, който отговаря на твоята индивидуалност.

Например, Мохамед не може да си представи Бога като „състрадание". В неговите условия състраданието не съществува никъде. Всичко е било така ужасяващо, така опасно, че Бог трябва задължително да се приеме по друг начин. Преминавайки от страна в страна, колейки наред, хората в условията на Мохамед не могат да си представят, че Бог няма да е жесток. Един добър Бог, състрадателен Бог, за тях няма да бъде истински, защото това понятие не съответства на тяхната реалност.

За индуистът, Бог е видян през неговите условия. Природата е красива, земята е плодородна. Човекът е здраво закрепен върху земята. Всичко се носи и носи в определена посока и движението е толкова бавно, като на Ганг. Не е ужасно и опасно. Затова индуисткият бог задължително ще бъде Кришна, танцуващ и свирещ на своята флейта. Този образ произтича от обстоятелствата и от особеностите на ума на съответната раса.

Всяко субективно нещо трябва да бъде преведено, но името, което му даваме, не е нереално. За нас е реално. Затова човек трябва да зависи от собствените си символи, но и не трябва да налага своите символи върху другите. Човек трябва да каже: „Дори ако всички останали са против този символ, той ми харесва. Възникна в мене естествено и спонтанно. Бог се ражда в мене по този начин. Не знам как идва при останалите."

Имало е много начини, за да се означат тези неща, хиляди начини. Но когато казвам, че е субективно, психично, нямам предвид, че е просто едно име. Не е само име. За тебе тя е реалност. При теб се появява по този начин и по друг не може да се появи. Ако не объркаме материалността с реалността и ако не объркаме обективността с реалността, тогава всичко ще бъде ясно. Но ако ги объркаме, тогава нещата стават трудни за разбиране.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Навлизане дълбоко в познатото

Пим — Fri, 22 Aug 2014 20:21:26 GMT

Не вярвам в постоянните методи. Използвам методи само за да ви тласна в много хаотично състояние, защото първото, което трябва да се направи с вас, такива, каквито сте, е да се наруши вашата структура. Вие сте станали твърди, неподатливи. И докато не станете течащи, подобно на река, не ще познаете божеството, защото то не е вещ, то е събитие. Вие не можете да търсите божеството, то не трябва да се търси, защото може да се търси само това, което вече познавате. Да търсите означава да желаете, и вие не можете да търсите това, което е неизвестно. Как можете да търсите нещо, което съвсем не познавате. Самата потребност да търсите идва след като вече сте опитали нещо, нещо сте познали, макар и проблясък. Затова не трябва да търсите божеството. Но, като казвам, че не трябва да търсите божеството, нямам предвид, че не трябва да го намерите. Не трябва да го търсите, но можете да го намерите.

Колкото повече го търсите, толкова по-малка възможност имате да го намерите. Търсете и съвършено нищ о не ще намерите, защото самото търсене ще се превърне в препятствие. Затова не търсете това, което не познавате. Обратно, търсете в дълбочината на това, което ви е известно. Не се стремете към неизвестното, търсете дълбоко в известното. И ако отидете дълбоко в известното, вие ще се спънете пред вратата на неизвестното, защото известното всъщност е вратата към неизвестното. Така че, вървете навътре. Например, вие не можете да търсите божеството, но ако сте обичали, вие сте познали любовта. Тогава вървете дълбоко в любовта. Според това, колко дълбоко навлизате в любовта, настъпва момент, когато вече няма любящ и любим и възниква божеството.

Така че, вие не трябва да търсите божеството, по-добре е да навлезете в това, което действително е във вас, което ви е известно, близко. Не ходете далеч. Започнете с близкото. Ние толкова жадуваме да отидем далеч, че никога не правим първата стъпка, която може да се направи от близкото. Ние искаме първоначално да направим последната крачка, но не можем да я направим в началото. Първата крачка трябва да бъде направена първа. Първата крачка е тук и сега, но ние се безпокоим за там и тогава. Да търсим означава да търсим във времето. Търсенето е отлагане, дълбоко отлагане, защото търсенето е винаги в бъдещето. То никога не може да бъде в настоящето. Как може да се търси тук и сега? За това няма място, вие можете да бъдете тук и сега, но не можете да търсите. Така че, самият ум, който търси, създава време, защото е нужно време: само тогава можете да търсите.

Затова тези, които търсят мокша (освобождение, абсолютно освобождение), са създали понятието трансмиграция. Нужно е повече време. Един живот е недостатъчен, трябват много животи. Само тогава, в тази огромна продължителност от време, в това пространство, породено от времето, можете да търсите. Ако искате да намерите Абсолюта, един миг е недостатъчен. Разбира се, и един живот е недостатъчен. В действителност, времето е страничен продукт на желанията. Колкото повече желаете, толкова повече време ви е нужно. Тук можете да постъпите по два начина. Единият: да си представяте живот след живот като време, което не свършва въобще. Това е източният начин за създаване на по-голямо пространство за желанията. Другият, западният начин: да осъзнавате времето по-остро и да извършите много неща в отпуснатия ви промеждутък от време. Има само един живот (последващ живот е невъзможен, този живот е всичко), така че трябва да извършите много неща - много, много дела. Трябва да вместите толкова много желания в отпуснатия ви срок. Затова Западът е започнал така остро да осъзнава времето. Действително, съзнаването на времето е една от най-обичайните черти на западния ум. По един или друг начин, когато желаеш, създаваш време. Времето е четвъртото измерение на пространството: то е вид пространство. Без време, желанията ти не могат да съществуват, затова всяко желание създава време и бъдеще. И в такъв случай можеш да отлагаш настоящия момент.

Затова е най-добре да навлезеш дълбоко в това, което ти е познато, което е твоят живот. Навлез дълбоко в него. Каквото и да е то, навлез дълбоко в него. Не оставай на повърхността; навлез в него до най-голямата му дълбочина. И в момента, в който започнеш да навлизаш надълбоко, да падаш надълбоко, отиваш в друго измерение. Това не е отиване в бъдещето; то е отиване дълбоко в настоящето, в този момент.

Например, слушаш ме. Можеш да ме слушаш твърде повърхностно. В такъв случай, участват единствено ушите ти. Това е първият пласт на слушането. Можеш да кажеш: „Разбира се, че слушам", но чуват само ушите, само телесния механизъм. Умът ти може да е някъде другаде. Ала ако можеш да навлезеш по-дълбоко, можеш да слушаш много интензивно и тогава и умът е включен. Тогава навлизаш дълбоко в настоящия момент.

Но дори и умът ти да участва, съществото ти може да не участва. Ако разсъждаваш върху това, което казвам, умът е включен, обаче съществуват още по-големи дълбочини. Твоето същество може изобщо да не присъства; може да има безсъзнателни потоци, заради които ти не си тук. Можеш да навлезеш още по-дълбоко. Това ще означава, че е включено и съществото ти. Тогава ти си просто празен, дори не мислиш за това. Механизмът ти е тук, умът ти е тук, съществото ти е тук - всичко е фокусирано. Тогава навлизаш дълбоко.

Затова каквото и да правиш в момента, навлез дълбоко в него. Колкото по-дълбоко си в него, толкова по-близо до непознатото ще бъдеш. А непознатото не е нещо противоположно на познатото. То е нещо, което е скрито в познатото. Познатото е само един екран.

Затова не навлизай в бъдещето; недей да търсиш. Просто бъди тук... и БЪДИ. При търсенето простираш себе си навън, но при биването ти си интензивен и тази интензивност, тази тотална интензивност в момента, те довежда до определена кристализация. В този тотален, интензивен момент, ти СИ. Това биване, това съществуване на биването, се превръща във врата. И си я намерил, без да я търсиш; можеш да я достигнеш, без изобщо да я търсиш.

Затова казвам: не търси и намери...

Всички средства и всички методи, които използвам, имат за цел да те направят колкото се може по-интензивен тук и сега, да ти помогнат да забравиш миналото и бъдещето. Всяко движение на ума или тялото ти, може да се използва като трамплин за отскок. Ударението е, че скачаш в настоящия момент.

Дори танцуването може да се използва, но в такъв случай се превърни в танцуването, а не в танцьора. В момента, в който се появи танцьора, танцуването е унищожено. Появил се е търсещият; появил се е ориентираният към времето. Сега движението е разделено. Танцуването е станало повърхностно, а ти си се отдалечил.

Когато танцуваш, тогава бъди танцуването, не бъди танцьора. Настъпва един момент, в който си само движението, в който не съществува разделяне. Това неразделено съзнание е медитацията.

При това можеш да използваш всяко нещо. Ако се храниш, тогава храненето може да се превърне в медитация - ако не присъства този, който се храни. Ако ходиш, тогава ходенето може да се превърне в медитация - ако отсъства ходещия. Ако обичаш, тогава любовта може да се превърне в дълбока медитация - ако отсъства любещия. Любещият изчезва. Любовта с влюбения се превръща в отрова, ала любовта без влюбения се превръща в божественото и внезапно се разкрива част от неизвестното.

Ние сме разделени и след това действаме. Действащият присъства: в това е проблемът. Защо присъства деятелят? Той присъства заради желанието, очакванията, миналите спомени, бъдещите копнежи. Деятелят присъства: той представлява цялото натрупано минало и цялото проектирано бъдеще. А всичко е тук, в момента... всичко от миналото, всичко от бъдещето. Настоящият момент е прахосан, а именно настоящият момент е животът. Всичко останало е дейност на миналото или мечта за бъдещето - не е нищо друго, освен блянове.

Ти притежаваш много голямо, твърде обширно натрупване, но то е мъртво. Деятелят е мъртвата част в тебе. Той е богат с много черти от миналото, с много копнежи по бъдещето - изглежда твърде богат! - но е мъртъв. А настоящият момент е разголен, много беден, беден в смисъл, че няма никакво натрупване от миналото и никакво проектиране в бъдещето. Той е просто гол, разсъблечен, екзистенциален момент. Изглежда беден, но е единственият възможен живот. Той е жив! А да си жив и беден е единственото богатство, докато да си мъртъв и богат е единствената бедност. Затова става така, че просяци като Буда или Христос са възможно най-богатите, а Мидас е най-бедният на света.

В медитацията единствено събитията могат да помогнат, а не фалшивите методи. Затова винаги толкова много се е наблягало върху живия учител. Книгите по необходимост са неистински; те не могат да те променят; не могат да установят контакт с тебе; не могат да те задвижват. Ученията не могат да бъдат живи, задължително е да са мъртви, затова Изтокът винаги е поставял ударението върху феномена на учителя, на майстора. А това настояване в действителност е заради следното: защото единствено учителят може да бъде гъвкав. Той може да промени всичко. При него дори методите могат да не бъдат методи, докато при трактатите, ученията, дори това, което не е метод, се превръща в метод, защото в момента, в който нещо бъде написано, то вече е мъртво.

Казано е нещо: то е мъртво. Учителят е необходим заради това, че непрекъснато обърква собствените си твърдения от преди това, за да се отстрани всякаква „фиксираност". Необходимо е да присъства гъвкавостта на феномена. Само тогава е възможно да настъпи събитието.

И така, според мене, група, която работи върху медитацията е тази група, която прави нещо в настоящия момент, без да търси нищо. А настоящето действие може да е най-обикновено. Един страничен наблюдател, един външен човек, може изобщо да не разбере какво се прави тук. Може дори да си помисли, че медитиращите са се побъркали! Те може да скачат и да викат, да плачат и да се смеят; може да правят каквото и да е. Може просто да седят мълчаливо или да вдигат невъобразим шум. Но каквото и да правят, те го правят без правещия. В действителност, те му позволяват да стане, не го правят. Те са отворени за него.

В началото това е трудно. Не искаш нищо да стане без тебе, защото искаш да бъдеш шефът. Не трябва да става нищо, на което ти да не си шефът и господарят! Затова в началото, това е трудно. Но, постепенно, колкото повече чувстваш свободата, която се появява със смъртта на контролиращия ум - свежестта, която възниква в момента, в който си релак-сирал контрола - толкова повече можеш да се смееш. И след това, в определен момент, започваш да чувстваш, че умът е разрушителното нещо в тебе, че собственикът (притежателят, контрольорът) е твоето робство.

Няма да го осъзнаеш, като наблюдаваш някой друг, а като започнеш да го чувстваш, стъпка по стъпка. Тогава, при внезапната експлозия, вече те няма: деятелят е изчезнал и остава единствено действието. Заедно с това идва свободата, с това идва осъзнаването, заедно с това ставаш тотално осъзнат. Всъщност, сега си само осъзнаването.

Това разбирам аз под медитация - не търсене; не търсене на нещо, а навлизането дълбоко навътре, в настоящето. А за тази цел може да се използва всичко. Всяко нещо е толкова добро, колкото и всичко друго. Ако го разбереш, тогава всяко нещо може да се използва като обект за медитация или като медитация.

Затова ти казвам да правиш динамичната медитация и да бъдеш абсолютно безмълвен... в събитието.

Въпрос: „В хатха йога съществува едно упражнение, при което практикуващият напряга всеки мускул на тялото, а след това го отпуска и се релаксира. Има ли нещо подобно в него с това, което става при динамичната медитация?"

Релаксацията е екзистенциална. Не можеш да релаксираш, ако, екзистенциално, твоето отношение към живота е изпълнено с напрежение. В такъв случай, дори да се опиташ да релаксираш, това е невъзможно. Всъщност, да се опитваш да релаксираш, е абсурд. Усилието, като такова, е противопоказно на релаксацията. Не можеш да релаксираш: можеш само да бъдеш релаксиран.

Самото ти присъствие е противопоказно на релаксацията. Релаксацията означава, че ти отсъстваш и без никакво усилие от твоя страна можеш да отсъстваш. Всяко усилие ще укрепва твоето присъствие. Длъжно е да го укрепва. Каквото и да правиш, ще бъде твое действие: ще бъдеш укрепен чрез него; ще бъдеш по-сгъстен чрез него; ще бъдеш по-изкристализиран.

В този смисъл не можеш да релаксираш. Релаксацията може да дойде при тебе, само когато тебе те няма. Самото ти действие ще се превърне в част от твоето его, самото ти действие ще се превърне в твое продължение.

Ти си релаксиран в момента, в който те няма. Самото ти съществуване се превръща в напрежение. Не можеш да съществуваш без напрежение: ти си напрежение.

Напрежението започва с желанието за това, което го няма. То е напрежение между миналото и бъдещето. Ти си като мост между две неща и когато две неща се свържат, ще се появи напрежението. Човекът е мост - мост на желанията - но това е „мост - небесна дъга", не е мост от стомана. Той може да се изпари.

Когато казвам, че релаксацията е екзистенциална, имам предвид: разбери напрежението; недей да правиш нищо с него, просто го разбери.

Можеш да разбереш напрежението, но не можеш да разбереш релаксацията. Това е невъзможно. Можеш да разбереш единствено напрежението, затова разбери какво представлява то, как се появява, откъде възниква; как съществува, чрез какви средства съществува. Разбери напълно напрежението и в минутата, в която го разбереш възниква моментът, в който напрежението отсъства. След това не само тялото е релаксирано. Релаксирано е цялото същество.

Да се релаксира тялото в действителност не е толкова трудно, но е станало по-трудно с напредъка на цивилизацията, защото е изгубен контактът с тялото. Ние не живеем в тялото. Нашето съществуване е станало церебрално, умствено.

Ти дори не обичаш с тялото; обичаш с ума. Тялото го следва като мъртъв товар. Когато докоснеш някого, не докосваш тялото. Там няма чувствителност. Умът докосва, но тъй като умът в действителност не може да докосва, се срещат две тела, но общуването отсъства. Телата са мъртви, затова можеш да прегърнеш някого, но се прегръщат две мъртви тела. Те са близо едно до друго, но в действителност не са се приближили. Близостта може да присъства, единствено ако можеш да съществуваш в тялото, ако си вътре в тялото.

Ние сме вън от нашите тела, също като духове. Около тях, но никога вътре в тях. Колкото по-цивилизован става човек, толкова в по-малък контакт със своето тяло е. Контактът е изгубен: затова тялото е напрегнато.

Тялото притежава собствен автоматичен механизъм за релаксация. Тялото е уморено, то е в леглото. Но понеже ти не си там, то не може да релаксира. Трябва да бъдеш в него; в противен случай автоматичния механизъм става неефективен. Той не може да работи без твоето присъствие. Нуждае се от тебе; не може да заспи от само себе си. Сънят е загубен, релаксацията е загубена, защото е загубен контактът с тялото.

Ти не си в своето тяло, затова тялото не може да функционира адекватно. Не може да функционира чрез своята собствена мъдрост. То притежава генетична, вградена от векове мъдрост, но понеже ти не си в него, се появява напрежението. В противен случай физическото тяло по същността си е автоматично: то работи автоматично; само ти трябва да си там. Твоето присъствие е необходимо. След това то започва да работи.

Нашият ум също е изпълнен с напрежение. Няма как да не бъде. Умът е напрегнат, защото винаги създаваш объркване. Например, човек, който си мисли за секс, създава объркване, защото сексът не е нещо, за което трябва да се мисли. Центърът на ума не е създаден за това. Сексът притежава свой собствен център, но ти вършиш работата на секса чрез ума. Дори когато си влюбен, ти мислиш за това, не го чувстваш. Центърът на чувството не работи.

Колкото е по-цивилизован човек, толкова по-претоварен е интелектуалния център. Другите центрове не работят, не функционират. Това също създава напрежение, защото центърът, който трябва да работи и притежава някаква енергия, с която да работи, няма какво да прави. Това създава собствено напрежение. Той се претоварва от собствената си неизползвана енергия.

Умственият център е претоварен от работа. Той бива принуден да чувства, но не може да го прави. Умът не може да чувства; той може само да мисли. Категориите на мисленето са твърде различни от категориите на чувстването и не само са различни, но са и диаметрално противоположни. Логиката на сърцето не е логиката на ума.

Любовта притежава собствен начин на мислене, но той не е ментален, а умът е принуден да прави неща, които не са предназначени за него. Умът не може да чувства; може само да мисли. Той се претоварва и се появява напрежението. Ситуацията е следната: бащата върши работата на детето, а детето върши работата на бащата. Това е вид бъркотия, която е създадена от менталното съществуване.

Ако всеки център върши своята работа, има релаксация. Умът не е единственият център. Тъй като ние живеем, като че ли той е единственият, разрушен е целия покой, цялото релаксирано отношение, цялата настройка на човечеството към света.

Умът трябва да работи; той притежава функция, но тя е твърде ограничена. Той е претоварен. Цялото ти образование се занимава само с един център. Бил си образован така, като че ли притежаваш само един център: умът, математическото, рационалното.

Животът не е само рационален. Напротив, по-голямата част от него е ирационална. Разумът е като малък осветен остров в обширния, тъмен и мистериозен океан на нерационалността. И този остров има корени в океана на мистерията -великият океан на мистерията.

Тази осветена част е само част. Тя не е цялото и не трябва да се приема като цялото, в противен случай резултатът ще е напрежението. Мистериозното ще си отмъсти; ирационалното ще си отмъсти.

Можеш да забележиш резултатите от това на Запад. Западът е претоварил с дейност, претоварил е с работа един център: рационалното. И сега ирационалното си отмъщава. Отмъщението е налице; това е разбиването на целия порядък. Анархичното, недисциплинираното, непокорното, нелогичното, изригват. Те може да се проявяват в музиката, в живописта или в нещо друго. Ирационалното взема своя реванш и установеният ред е поставен на неговото място.

Разумът не е цялото. Когато е принуден да бъде такъв, цялата култура се изпълва с напрежение. Законите, които се прилагат към индивидуалността, се прилагат и към цялата култура, към цялото общество.

Тези закони трябва да се разберат. И самото разбиране ще започне да те променя: самото разбиране ще се превърне в трансформация.

Тялото е станало напрегнато, защото ти не си в него и умът е станал напрегнат, защото си го претоварил. Ала твоето духовно същество никога не е напрегнато. Разделям те на тяло, ум и дух единствено с методическа цел. Ти не си разделен - тези граници, всъщност, не съществуват - но за да ти помогна да разбереш нещата, въвеждам разделянето.

Духовната сфера никога не е напрегната, но ти не си във връзка с нея. Човек, който никога не е в контакт дори с тялото си, не може да бъде в контакт с духа, защото той е по-дълбока сфера. Ако не си в контакт дори с външните си граници, не можеш да си в контакт с вътрешните си центрове.

Третата сфера, духовната, е релаксирана. Дори в тази минута тя е релаксирана. Всъщност, може би е по-точно да се каже, че духовната сфера е сферата на релаксацията. Там не съществува напрежение, защото причините за напрежението не могат да съществуват в третата сфера.

Не можеш да съществуваш без третата сфера. Може да си я забравил, но никога не можеш да си без нея, защото ти си тя. Тя е твоето Същество. Тя е чистото съществуване.

Не осъзнаваш духовното, защото имаш толкова много напрежение в тялото, толкова много напрежение в ума. Но ако не си напрегнат в телесната и умствената сфери, автоматично ще узнаеш блаженството на духовната. Релаксацията на духовната идва при тебе; тя те е чакала. Вниманието ти е така погълнато от физическото и менталното, че не ти е останало никакво внимание, което да насочиш към духовното. Само ако тялото и умът не са напрегнати, можеш да се потопиш в духовното, можеш да познаеш неговото блаженство. Духовното никога не е напрегнато; не може да бъде. Не съществува духовно напрежение, само телесно напрежение, само умствено напрежение.

Телесното напрежение е създадено от тези, които - в името на религията - са се молили за антителесно отношение. На Запад, християнството е особено антагонистично настроено към тялото. Едно фалшиво разделяне, цяла бездна е създадена между тебе и тялото ти. След това цялото ти отношение започва да създава напрежение. Не можеш да се храниш по един релаксиран начин, не можеш да спиш по един релаксиран начин. Всяко телесно действие се превръща в напрежение. Тялото е врагът, но не можеш да съществуваш без него. Трябва да останеш с него, трябва да живееш със своя враг, затова е налице непрекъснато напрежение. Никога не можеш да релаксираш.

Тялото не е твой враг, нито по някакъв начин е неприятелски настроено или дори безразлично към тебе. Самото съществуване на тялото е блаженство. И в момента, в който приемеш тялото като дар, като божествен дар, ще се върнеш при тялото. Ще го обичаш, ще го чувстваш, това са фини начините за неговото чувстване!

Не можеш да почувстваш нечие друго тяло, ако не си почувствал своето; не можеш да обичаш нечие друго тяло, ако не си обичал своето. Невъзможно е. Не можеш да се грижиш за тялото на някой друг, ако не си се грижил за своето... а никой не се е грижил! Можеш да твърдиш, че си се грижил, но аз настоявам: никой не се грижи! Дори ако на пръв поглед се грижиш, не се грижиш истински. Грижиш се поради някаква друга причина - заради мнението на другите, заради впечатлението в очите на другите. Никога не си се грижил за своето тяло, заради себе си; не обичаш тялото си. А ако не го обичаш, не можеш да си в него.

Обичай тялото си и ще изпиташ такава релаксация, каквато никога преди това не си чувствал. Любовта релаксира. Когато има любов, има релаксация. Ако обичаш някого - ако между тебе и него или нея, съществува любов - тогава заедно с любовта зазвучава музиката на релаксацията. Тогава присъства релаксацията.

Когато си релаксиран с някой друг, това е единственият показател за любов. Ако не може да си релаксиран с някой друг, не си влюбен; другият, врагът, винаги присъства. Затова Сартр е казал: „Другият е адът". За Сартр адът е там, длъжен е да бъде там. Когато между двамата не се лее любовта, другият е адът, но ако между двамата се лее любовта, другият е раят. Дали другият е ад или рай, зависи от това, дали между двамата се лее любовта.

Когато си влюбен, се появява тишината. Езикът изчезва; думите губят своя смисъл. Имаш да кажеш много и същевременно няма какво да кажеш. Тишината те залива и в тази тишина разцъфтява любовта.

В любовта няма бъдеще; в любовта няма минало. Когато любовта е умряла, се появява миналото. Само си спомняш мъртвата любов; живата любов никога не бива помнена. Тя е жива; няма интервал, за да си я спомняш; не съществува пространство, за да си я спомняш. Любовта е в настоящето. Не съществуват минало и бъдеще.

Ако обичаш някого, не трябва да се преструваш. Тогава можеш да си това, което си. Можеш да свалиш своята маска и да бъдеш релаксиран. Когато не си влюбен, трябва да носиш маска. Напрегнат си във всеки миг, защото другият е тук. Трябва да се преструваш; трябва да си в позиция на готовност. Трябва или да нападаш, или да се защитаваш: това е бой, битка. Не можеш да бъдеш релаксиран.

Блаженството на любовта е повече или по-малко блаженството на релаксацията. Чувстваш се релаксиран; можеш да бъдеш това, което си. Можеш да се разголиш, в смисъл, че си такъв, какъвто си. Не е необходимо да се тревожиш за себе си, не е необходимо да се преструваш. Можеш да си отворен, уязвим. И в това отваряне, си релаксиран.

Същото явление се получава, ако обичаш тялото си. Релаксираш се: грижиш се за него. Това не е погрешно, не е нарцистично, да си влюбен в собственото си тяло. Всъщност, това е първата стъпка към духовността.

Затова динамичната медитация започва с тялото. Чрез енергичното дишане умът се разширява, съзнанието се разширява. Цялото тялото се превръща във вибриращо, живо съществуване. Сега вече скокът ще е лесен. Сега можеш да скочиш; мисленето ще е в по-малка степен бариера. Отново си се превърнал в дете: скачащо, тръпнещо, жизнено. Обуславянето, умственото обуславяне, не съществува.

Тялото ти не е така обусловено, както умът. Запомни това: умът ти е обусловен, но тялото ти все още е част от природата. Всички религии и религиозни мислители (които в общи линии са били умствено ориентирани) са против тялото, защото с тялото, с чувствата, умът и неговото обуславяне, изчезват. Затова всички те са се страхували от секса. Със секса, обусловеният ум изчезва. Ти отново се превръщаш в част от великата биологична сфера, от биосферата. Превръщаш се в едно с нея.

Умът винаги е против секса, защото сексът е единственото нещо в обикновения живот, което може да се опълчи против ума. Контролирал си всичко; само едно нещо е останало неконтролируемо. Затова умът е в голяма степен против секса, защото той е единствената връзка между тебе и тялото. Ако може да бъде изцяло отхвърлен, тогава можеш да станеш тотално ментален и изобщо да не си тяло.

Страхът от секса е в основата си страх от тялото, защото със секса цялото тяло става вибриращо, жизнено, живо. В момента, в който сексът завладее тялото, умът е отблъснат. Вече не съществува. Дишането го поема; дишането става енергично, жизнено.

Затова започвам медитацията с дишане. При дишането започваш да чувстваш цялото си тяло, всяко негово местенце. Тялото е напоено; превръщаш се в едно с него. Сега вече за тебе е възможно да направиш скока.

Скокът, който е направен в секса, е много малък скок, докато скокът, който се прави в медитацията, е огромен. В секса, ти „скачаш" в някой друг. Преди този скок се нуждаеш да бъдеш едно със своето тяло, а при този скок трябва да се разшириш още повече: в тялото на другия. Съзнанието се разпростира извън тялото. При медитацията скачаш от своето тяло към тялото на целия космос; превръщаш се в едно с него.

Втората стъпка на динамичната медитация е катарзисна. Не само ще бъдеш едно с тялото си, но всички напрежения, които са натрупани в тялото, трябва да се изхвърлят. Тялото трябва да стане леко, необременено, затова движенията трябва да са енергични, толкова енергични, колкото е възможно. Тогава е възможно същото нещо, което е възможно при танца на дервишите (суфи танца). Ако движенията ти са енергични и жизнени, ще настъпи един момент, в който ще загубиш контрол.

Този момент е нужен! Ти трябва да си извън контрол, защото твоят контрол е бариерата, ти си бариерата. Способността ти за контролиране - ума - е бариерата.

Продължавай движението! Разбира се, ще трябва да започнеш, но ще настъпи един момент, когато ще бъдеш завладян. Ще чувстваш, че контролът е загубен. На ръба си; сега можеш да скочиш.

Сега отново си се превърнал в дете. Върнал си се обратно; всички условности са изхвърлени. Не те е грижа за нищо, не те е грижа какво си мислят другите. Всичко, което обществото е вкарало в тебе, е изхвърлено. Превърнал си се в танцуваща част от вселената.

Когато си изхвърлил всичко на втората степен на динамичната медитация, тогава е възможна третата степен. Ще загубиш своята идентичност, твоят имидж ще бъде разрушен, защото всичко което знаеш за себе си, не е за себе си, а са само етикети. На тебе ти е казвано, че си „това" или „онова" и ти си започнал да се отъждествяваш с него. Но с помощта на енергичното движение, на космическия танц, всички отъждествявания изчезват. Ще бъдеш, за първи път, какъвто трябва да си бил, когато си се родил. И с това ново раждане, ще бъдеш нова личност.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. ...или, Безмълвна медитация

Пим — Wed, 20 Aug 2014 18:18:23 GMT

Въпрос: „Динамичната медитация е много активна, много напрегната. Не може ли човек да влезе в медитация като просто седи безмълвно?"

Можеш да навлезеш в медитация само като седиш, но в такъв случай бъди просто седящ. Ако можеш просто да седиш, това се превръща в медитация. Бъди изцяло в седенето; не-движението трябва да е твоето единствено движение. Всъщност, думата дзен произлиза от думата дзадзен, която означава „просто да седиш... без да правиш нищо." Ако можеш просто да седиш - без да правиш нищо с тялото си и с ума си - това ще се превърне в медитация. Но е трудно.

Много лесно можеш да седиш, когато правиш нещо, но в момента, в който просто седиш ти не правиш нищо, това се превръща в проблем. Всяка фибра вътре в тялото започва да се движи: всяка вена, всеки мускул, започват да се движат. Започваш да чувстваш леко треперене; ще осъзнаеш много части от тялото си, които никога преди това не си забелязвал. И колкото повече се опитваш просто да седиш, толкова повече движение ще усещаш вътре в себе си. Затова седенето може да се използва, само ако преди това си направил някои други неща.

Можеш просто да се разхождаш; това е лесно. Можеш просто да танцуваш; това е дори по-лесно. И след като си правил различни неща, които са по-лесни, тогава можеш да седнеш. Да седиш в позата на Буда е последното нещо, което всъщност трябва да направиш. Никога не трябва да се прави в началото. Едва след като си започнал тотално да се отъждествяваш с движението, можеш да започнеш да се чувстваш тотално отъждествен с не-движението.

Затова никога не казвам на хората да започнат като просто седят. Да се започне от началото е по-лесно. В противен случай ще започнеш да изпитваш редица ненужни неща - неща, които не съществуват.

Ако започнеш със седенето, ще изпиташ голямо безпокойство вътре в себе си. Колкото повече се опитваш просто да седиш, толкова по-голямо ще е безпокойството ти. Ще осъзнаеш единствено ненормалния си ум и нищо друго. Това ще те депресира; ще се почувстваш разочарован; няма да си щастлив. По-скоро, ще започнеш да се чувстваш ненормален. И понякога наистина можеш да станеш ненормален!

Ако направиш искрено усилие „просто да седиш", наистина може да полудееш. Само защото хората не се опитват искрено да го направят, лудостта не се случва по-често. В седяща позиция започваш да разбираш каква голяма лудница е вътре в тебе, че ако си искрен и продължиш, наистина можеш да полудееш. Случвало се е толкова много пъти. Затова никога не предлагам нещо, което може да породи разочарование, депресия, тъга... всичко, което ще ти даде възможност да осъзнаеш своята ненормалност. Може да не си готов да осъзнаеш цялата лудница, която е в тебе. Трябва да ти се даде възможност да разбираш известни неща постепенно. Знанието не винаги е нещо хубаво. То трябва да разкрива себе си постепенно, с нарастването на способността ти да го асимилираш.

Започвам с ненормалността ти, а не със седящата позиция. Вземам предвид твоята ненормалност. Ако танцуваш лудешката, в теб възниква противоположното. С помощта на лудешкия танц, започваш да осъзнаваш безмълвната точка вътре в тебе; когато седиш безмълвно, осъзнаваш лудницата в тебе. Обект на осъзнаването винаги е противоположното.

Танцувайки лудо, хаотично, с крясъци, с хаотично дишане, отприщвам лудостта ти. Тогава започваш да осъзнаваш една неуловима точка, дълбока точка вътре в тебе, която е тиха и безмълвна, в противоположност на лудостта на периферията. Чувстваш се блажен; в твоя център съществува една вътрешна тишина. Но ако просто седиш, тогава вътрешното е една лудост. Безмълвен си отвън, но отвътре си луд.

Ако започнеш с нещо динамично - с нещо положително, жизнено, динамично - ще е по-добре. Тогава ще започнеш да усещаш израстването на една вътрешна тишина. Колкото повече расте тя, толкова по-голяма възможност ще имаш да използваш седящата позиция или легналата позиция - толкова по-възможна ще бъде безмълвната медитация. Но тогава нещата ще бъдат различни, абсолютно различни.

Медитативната техника, която започва с движение, действие, ти помага и по-един друг начин. Тя се превръща в катарзис. Когато просто седиш, си разочарован: умът ти желае да се движи, а ти просто седиш. Всеки мускул се върти, всеки нерв се върти. Опитваш се насила да наложиш нещо върху себе си, което не е естествено за тебе. Тогава разделяш себе си на този, който насилва и на този, който е насилван. А в действителност, частта, която е била насилена и потисната, е по-автентичната част. Тя е по-основната част от твоя ум от тази, която потиска и по-основната част няма как да не спечели.

Това, което потискаш в действителност, трябва да бъде изхвърлено, а не потискано. То се е превърнало в натрупване вътре в тебе, защото непрекъснато си го потискал. Цялото възпитание, цивилизация, обучение, са репресивни. Потискал си в голяма степен това, което може да бъде изхвърлено от тебе много лесно при едно друго обучение, при едно по-съзнателно обучение. При едно по-добро осъзнаване на вътрешния механизъм на ума, културата може да ти позволи да изхвърлиш много неща.

Например, когато детето е нервирано, му казваме: „Не се ядосвай." То започва да потиска гнева. Постепенно това, което е било моментна случка, се превръща в нещо постоянно. Сега няма да изрази яда, но ще остане ядосан. Натрупали сме толкова много гняв от това, което са били само моментни случки. Никой не може да е постоянно ядосан, ако гневът не е бил потискан. Гневът е нещо моментно, което идва и си отива: ако се изразява, след това не си ядосан. Така е с мене, бих позволил на детето да се ядоса истински. Ядосвай се, но с цялата си душа. Не потискай яда.

Разбира се ще има проблеми. Ако кажа: „Бъди ядосан", тогава ще се ядосаш на някого. Но детето може да бъде моделирано. Може да му се даде възглавница и да му кажем: „Ядосай се на възглавницата. Бъди агресивен с възглавницата." От самото начало детето може да бъде възпитано по начин, при който гневът просто бива отклоняван. Може да му се даде някакъв обект: може да хвърля обекта, докато гневът отмине. За няколко минути, за няколко секунди, гневът ще се изпари и няма да се натрупва в него.

Ти си натрупал гняв, секс, насилие, ненаситност - всичко! В момента това натрупване се е превърнало в лудница вътре в тебе. То е тук, вътре в тебе. Ако започнеш с някаква потискаща медитация (например, с просто седене), потискаш всичко това, не му позволяваш да бъде освободено. Затова започвам с катарзис. Първо, нека потиснатото бъде изхвърлено във въздуха. И когато можеш да изхвърлиш гнева си във въздуха, си станал зрял.

Ако не мога да обичам сам, ако мога да обичам само някой, когото обичам, тогава все още не съм зрял. В такъв случай завися от някой друг, дори и затова, да обичам. Някой друг трябва да е налице; тогава мога да обичам. В такъв случай тази любов трябва да е нещо твърде повърхностно. Тя не е моя природа. Ако съм сам в стаята и не изпитвам любов, качеството любов не е проникнало дълбоко в мене; не се е превърнало в част от моето същество.

Ставаш все по-зрял и по-зрял, когато си все по-малко зависим. Ако можеш да си ядосан, когато си сам, си по-зрял. Не се нуждаеш от някакъв обект, за да се ядосаш. Затова превръщам катарзиса в началото в необходимост. Трябва да изхвърлиш всичко в небето, в отвореното пространство, без да осъзнаваш някакъв обект.

Бъди ядосан, без определен човек, на когото би искал да се ядосаш. Плачи, без да търсиш причина за това. Смей се, просто се смей, без да има нещо, на което да се смееш. Тогава можеш да изхвърлиш всичко натрупано в тебе. Можеш просто да го изхвърлиш! И щом веднъж научиш начина, се разтоварваш от цялото си минало.

За няколко секунди можеш да се разтовариш от целия живот - дори и от много животи. Ако си готов да изхвърлиш всичко, ако позволиш на лудостта си да излезе, за няколко мига настъпва дълбоко очистване. След това си очистен: свеж, невинен. Отново си дете. Сега, в своята невинност, можеш да правиш седящата медитация (просто да седиш... или просто да лежиш, или нещо друго), защото сега в теб отсъства лудият, който смущава седенето.

Очистването трябва да е първото нещо - катарзиса. Иначе, чрез дихателните упражнения, чрез това просто да седиш, чрез практикуването на асаните (иогическите пози), ти само потискаш нещо. И става нещо много странно: когато дадеш възможност на всичко да бъде изхвърлено навън, седенето само ще стане, асаните сами ще се появят. Всичко ще бъде спонтанно.

Може да не знаеш нищо за иогическите асани, но започваш да ги правиш. Сега тези пози са автентични, истински. Носят много по-голяма трансформация вътре в тялото, защото сега самото тяло ги прави. Не ги налагаш насила. Например, когато някой е изхвърлил много неща, може да се опита да застане върху главата си. Може никога да не се е учил да прави сиршасана (стойка върху глава), обаче сега цялото му тяло се опитва да я направи. Сега то е нещо много вътрешно. То се ражда от неговата вътрешна телесна мъдрост, не от интелектуалната, мозъчна информация на ума. Ако тялото му настоява: „Давай, застани върху главата си!" и той го направи, ще се почувства много освежен, много променен от това.

Можеш да изпълняваш всяка поза, но аз разрешавам тези пози, само когато те идват от само себе си. Някой може да седне и да запази мълчание в сидхасана (йогическа седяща поза) или в някаква друга поза, но тази сидхасана е нещо съвсем различно. Качеството е различно. Той се опитва да бъде безмълвен, и точно това става. Няма сдържане; няма усилие. Тялото го изпитва в същия този момент. Тоталното ти същество седи. В това седене не съществува разделен ум, няма потискане. Това седене се превръща в разцъфтяване.

Трябва да си виждал статуи на Буда, който седи върху цвете - лотосов цвят. Лотосът е само един символ. Той е символ за това, което е станало вътре в Буда. Когато „просто да седиш" ти дойде отвътре, се чувстваш, все едно цветът разтваря листенцата си. Нищо не е било потиснато отвън; по-скоро има един растеж, едно отваряне отвътре. Нещо отвътре се разтваря и разцъфва. Можеш да имитираш позата на Буда, но не можеш да имитираш цветето. Можеш да наподобиш напълно седежа на Буда, дори да седиш по-будистки от самия Буда - но вътрешното цъфтене ще отсъства. То не може да бъде наподобено.

Можеш да използваш различни номера. Можеш да използваш различни дихателни ритми, които насила могат да те успокоят, да потиснат ума ти. Дишането може да бъде използвано много възпиращо, защото при всеки различен ритъм в ума ти се появява различно настроение. Не че другите настроения изчезват; те само се скриват.

Можеш да наложиш насила всичко върху себе си, Ако искаш да си ядосан, с помощта на определен ритъм на дишане можеш да се ядосаш. Артистите го правят; когато искат да изразят гняв, променят своя дихателен ритъм. Дихателният ритъм трябва да е същият, както когато си ядосан. Забързвайки ритъма, започват да се чувстват ядосани. На повърхността се показва гневната част на ума.

Затова дихателният ритъм може да се използва, за да се потисне ума, за да се потисне всичко в ума. Но това не е хубаво; това не е цъфтеж. Другият път е по-добър - когато се променя умът и след това, като следствие, се променя дишането. Промяната настъпва най-напред от ума.

Затова използвам дихателния ритъм като знак. Човек, който непрекъснато е спокоен, постоянно запазва един и същи ритъм на дишане. Той никога не се променя заради ума. Ще се промени благодарение на тялото - ако тичаш, ще се промени - но неговата промяна никога не се дължи на ума.

Тантра е използвала много, много дихателни ритми като тайни ключове. В нея в качеството на медитация се допуска дори половото сношение, но с условието, че дишането ви по време на сношението ще остане постоянно - не иначе. Ако умът се намесва в работата, ритъмът на дишането не може да остане един и същ, но ако ритъмът на дишането не се променя, умът въобще не участва. Ако умът не участва дори в такова дълбоко биологическо действие като половото сношение, то той не ще участва в нищо друго. Но вие можете да действате със сила. Можете да седите и насила да поддържате определен ритъм в тялото си, можете да направите от себе си лъжливо подобие на Буда, но вие ще бъдете просто мъртви! Вие ще станете тъпи и глупави. Това се е случвало с толкова много монаси, с толкова много садху. Те просто затъпяват! В очите им изчезва светлината на разума, лицата им стават лица на идиоти, без вътрешната светлина, без вътрешния огън. Поради това, че те така се боят от всяко вътрешно движение, те потискат всичко, включително разума. Разумът е движение, едно от най-тънките движения, затова ако е потиснато всяко вътрешно движение, нарушава се и разумът.

Съзнанието не е нещо статично. Съзнанието е също движение - динамичен поток. Така че, ако вие започвате отвън, ако се принуждавате да седите като статуя, вие убивате много в себе си. Първо се погрижете за катарзиса, очистете ума си, изхвърлете всичко, за да остане пуст и незает - просто проход, в който може да навлезе нещо отвъдно. Едва тогава седенето ще стане полезно, едва тогава мълчанието ще стане полезно, не по-рано. Аз не считам мълчанието само по себе си за нещо ценно. Вие можете да породите мълчание, което да бъде мъртво мълчание. Мълчанието трябва да бъде живо, динамично. Ако „създавате" мълчание, ще станете по-глупави, по-тъпи, по-мъртви. Но, между другото, това е по-лесно и много хора днес с занимават с него. Цялата култура до такава степен е основана върху потискането, че е по-лесно да потиснете себе си още повече. Тогава не ви е нужно да рискувате, не трябва да правите скок. Хората идват при мен и казват: „Дайте ми техника за медитация, която да мога да практикувам в мълчание". Откъде е този страх? Вътре у всекиго има един побъркан дом и все пак те казват: „Дайте ни техника, която да практикуваме в мълчание".

Като практикувате в мълчание, вие можете да станете само все по-луди (мълчейки) и нищо повече. Вратите на вашия побъркан дом трябва да бъдат отворени, не се страхувайте какво ще кажат другите. Човек, който се грижи за това, което ще кажат другите (или ще си помислят) никога не може да навлезе навътре. Той ще бъде твърде зает да се безпокои за това, какво казват другите, какво мислят другите.

Ако седите мълчаливо, затворили очи, всичко ще бъде добре. Вашата жена или мъж ще кажат, че сте станали много добър човек. Всеки иска да бъдете мъртви. Даже майките искат децата им да са мъртви: послушни, мълчаливи. Цялото общество иска вие да бъдете мъртви. Така наречените добри хора, в крайна сметка, са мъртви хора. Така че, не се грижете за това, което мислят другите, не се грижете за впечатлението, което ще им направите.

Започнете с катарзиса и тогава нещо прекрасно може да разцъфти у вас. То ще има друго качество, друга красота, съвършено друга. То ще бъде истинско. Когато при вас идва мълчанието, когато то се спуска над вас - това не е нещо лъжливо. Вие не сте го култивирали. То идва при вас, то се случва с вас, вътре във вас. Точно така, както майката чувства, как вътре в нея се развива детето. Дълбокото мълчание расте вътре във вас. Вие сте забременели с него. Само тогава настъпва трансформацията. Иначе това е просто самоизмама, а вие можете да лъжете себе си в продължение на много години. Способността за това е неизчерпаема.

Въпрос: „Но не означава ли медитацията акарма (отрицание на активността)?"

Четвъртата степен на Динамичната медитация е точно акарма (не~активност), но първите три степени са активни.

Първата, втората и третата степени се състоят от интензивна активност. На първата степен виталното ти тяло (твоето дишане) е в интензивно движение, във върховна активност. Когато си във върховна активност във виталното тяло (в своята пранашарира, в своето дишане), става възможна втората степен: ставаш много активен в своето физическо тяло. На третата степен, след като си бил тотално активен физиологически, става възможно активизирането на менталното тяло.

Така в трите тела (физическото, виталното и менталното) създаваш върховна активност, върховно напрежение. Ставаш все по-напрегнат и по-напрегнат. Цялото ти битие се превръща във вихрушка, във водовъртеж. Колкото по-голяма е интензивността му, толкова по-голяма е вероятността да бъдеш релаксиран на четвъртата степен.

Четвъртата степен е тоталната релаксация. Това не е правене на релаксация, защото, в действителност, никой не може да практикува релаксацията. Релаксацията може да се появи само като резултат, като сянка на интензивната активност. Да се прави релаксация е противоречие. Всяка практика е практикуване на напрежение. Релаксацията означава неправене, а ти не можеш да практикуваш неправенето. Можеш единствено да достигнеш до него, да пристигнеш при него.

Само чрез интензивна активност в тебе се създава ситуацията, която те поставя в състоянието на „отпускане", на „носене". Четвъртата степен е акарма. Не правиш нищо: сега ти си. Просто съществуваш в него; няма нищо, което да правиш. Ако нещо става, то просто се случва. Ако нещо продължава да става, то е по самата си природа, не е направено от тебе. Доколкото става дума за тебе, активността е преустановена напълно. Не съществува активност.

В това състояние на не-действие (в това акармично състояние), космичното и индивидуалното се приближават. Стават близки: загубват своята идентичност; покриват се взаимно. В тебе прониква нещо космично и нещо от тебе прониква в космичното. Границите стават подвижни и гъвкави. Понякога граници отсъстват и ти изпитваш отсъствието на съзнанието. Не съществуват граници - няма край и няма начало. А понякога границите започват да изкристализират около тебе.

Ситуацията непрекъснато се изменя. Понякога има граници, а понякога няма. Но колкото е по-голяма релаксацията, толкова повече ще изчезват границите. След това настъпва един момент, който никога не може да се предвиди. Настъпва моментът, който е моментът на събитието, непричинен и не-обусловен.

Накрая настъпва моментът, в който си загубил границите и никога не ги добиваш отново. След това започва да съществува човешкото същество без граници, умът без очертания, съзнанието без ограничения. Това е космическото, това е божественото, това е целостността.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. "Хаотична" медитация

Пим — Sat, 16 Aug 2014 18:01:01 GMT

Човек е нервно болен. Не само част от хората са нервно болни, а цялото човечество, само по себе си, е нервно болно. Въпросът не е в това, да се оправят някои хора; въпросът е да се излекува човечеството като такова. Неврозата е „нормалното" състояние на човека, защото всеки един преминава през обучение, формиране. На него не му се дава възможност да бъде това, което е. Той трябва да бъде вкаран в определен шаблон. Този шаблон създава неврозите.

Обществото ти дава определен шаблон, образец. Ти си формиран по определена форма и образец. Позволяват ти да изразяваш само една част от себе си, докато останалата част е потисната. Това поражда раздвояване, шизофрения. А тази част, която е потисната, непрекъснато се бори, за да намери израз навън.

Затова всеки човек е шизофреничен, разделен... разделен в себе си, борещ се със себе си. Човекът, като такъв, е шизофреник. Не може да се почувства като у дома си; не може да намери покой; не може да бъде щастлив. Адът е непрекъснато около него. И докато не станеш цялостен, не можеш да се освободиш от този ад.

Трябва да се направи нещо, което да облекчи неврозата, което ще приближи разделените в тебе части. Неизразената част трябва да се изрази и непрекъснатото потискане на подсъзнанието от съзнанието трябва да се премахне.

Старите медитативни техники не вземат това под внимание. Затова не носят успех. Медитативните техники съществуват от дълго време; познати са от историята, но Буда, Исус, Махавира, всички те са претърпели неуспех. Нямам предвид, че самите те не са се осъществили. Осъществили са се, постигнали са своето просветление, но не са успели да помогнат на голямата част от човечеството да постигне просветление.

Защо религията вече не може да помогне? Причината е следната: човек е бил приеман като даденост и медитативните техники са му били преподавани като на такъв, какъвто е. Тези техники могат да помогнат само до определена степен: могат да имат ефект само на повърхността. Вътрешното разделяне остава; нищо не се е направило, за да изчезне.

Например, съществуват дзен техники... трансцеденталната медитация на Махеш Йоги... и други техники. Те могат да ти помогнат до определена степен. Могат да те успокоят; твоята повърхност може да стане по-спокойна. Но нищо не се случва с вътрешното ти същество. Не може! И в известен смисъл това успокояване на повърхността е опасно, защото рано или късно ще експлодираш отново. По същество нищо не е станало. Просто си обучил съзнателния си ум да бъде в по-спокойно състояние.

Много лесно можеш да успокоиш ума чрез мантри, чрез напяване, чрез много неща. Всяко нещо, което предизвиква вътрешна досада, ще ти помогне да се успокоиш. Например, ако непрекъснато повтаряш Рама-Рама-Рама, това непрекъснато повторение предизвиква определена сънливост, скука и умът ти заспива. Можеш да изживееш сънливостта като покой, като успокояване, но тя не е. В действителност това е вид безчувственост. Но поне с нейна помощ можеш да търпиш в по-голяма степен своя живот. Поне на повърхността ще се чувстваш по-доволен. Но силите, невротичните сили, ще продължават да врат отвътре. Всеки ден ще изригват и ще заливат повърхността.

Такива методи са компромисни. На много малко хора може да се помогне чрез тях. А на този, на когото може да се помогне с тяхна помощ, може да се помогне и без всякакви техники. Но такива хора са редки изключения, малцина щастливци, които не са невротици. По-голямата част от човечеството не притежава това щастие.

Затова моето ударение е най-напред да премахна вътрешното разделяне, да те направя един - цялостност. Докато не станеш един, нищо не може да се направи. Затова първото нещо е как да се премахне твоята невроза.

Моята техника на динамична медитация приема твоята невроза такава, каквато е и се опитва да я отстрани. Техниката по същество започва с катарзис. Това, което е скрито, трябва да бъде освободено. Не трябва да продължаваш с потискането. По-скоро, избери изразяването като път. Не осъждай себе си. Приеми се такъв, какъвто си, защото осъждането създава разделяне. В момента, в който се приемеш, отиваш отвъд, защото приемането създава обединение, а когато си вътрешно единен, имаш енергия, за да отидеш отвъд.

Когато си вътрешно разделен, енергията ти се бори със самата себе си. Тогава не може да бъде използвана за никаква трансформация. Затова дай възможност да се появи едно възприемане на това, което си. Всичко, което си потискал до този момент, трябва да бъде освободено. А ако се освободиш от неврозата си съзнателно, един ден ще стигнеш до момента, в който вече не си невротик.

Тези, които потискат неврозите си стават още по-невротични, докато тези, които я изразяват съзнателно, се отървават от нея. Затова, докато не станеш „съзнателно безумен", никога не можеш да станеш нормален. Р.Д.Лейнг е прав, когато твърди: „Позволи на себе си да си луд." Той е един от най-чувствителните хора на Запад.

Ти си луд, затова трябва да се направи нещо по този въпрос. В старите учения се казва: „Потисни своята лудост. Не й давай възможност да излезе на повърхността или ще започнеш да се държиш като луд.", но аз твърдя: „Дай й възможност да излезе на повърхността; осъзнай я. Това е единствения път към нормалността."

Освободи я! Вътре в тебе тя ще се превърне в отрова. Изхвърли я навън; отстрани я тотално от своята система. Но към този катарзис трябва да се подходи по един твърде методичен, систематичен начин, защото това означава да станеш луд, но с метод... съзнателно луд.

Трябва да направиш две неща: да осъзнаваш това, което правиш и да не потискаш нищо. При нашия ум, съзнанието обикновено означава потискане. Това е проблемът. В момента, в който осъзнаеш определени неща в себе си, започваш да ги потискаш. Ето това трябва да се усвои: да си осъзнат и да не потискаш... да си осъзнат и да изразяваш.

Моята система на динамична медитация започва с дишането, защото дишането притежава дълбоки корени в тебе. Може и да не си го забелязал, но ако можеш да промениш дишането си, можеш да промениш много неща. Ако наблюдаваш внимателно дишането си, ще забележиш, че когато си ядосан, имаш определен ритъм на дишане. Когато си влюбен ритъмът на дишането ти е абсолютно различен. Когато си релаксиран дишаш по друг начин; когато си напрегнат дишаш по друг начин. Не можеш да дишаш по начина, по който го правиш, когато си релаксиран и едновременно с това да бъдеш ядосан, Невъзможно е.

Когато си сексуално възбуден, дишането ти се променя. Ако не позволиш на дишането да се промени, сексуалната възбуда автоматично ще спадне. Това означава, че дишането е дълбоко свързано с умственото ти състояние. Ако промениш дишането, можеш да промениш състоянието на своя ум. Или, ако промениш състоянието на ума, ще се промени дишането.

Затова започвам с дишането и предлагам десет минути хаотично дишане на първата степен на техниката. Под хаотично дишане разбирам дълбоко, бързо, енергично дишане, без никакъв ритъм. Просто поемане на въздух и изхвърлянето му навън, толкова енергично, толкова дълбоко, толкова интензивно, колкото е възможно. Поемаш го; след това го изхвърляш навън.

Целта на това хаотично дишане е да създаде хаос вътре в потиснатата ти система. Такъв, какъвто си, си с определен тип дишане. Едно дете диша по различен начин. Ако се страхуваш от секса, дишаш по определен начин. Не можеш да дишаш дълбоко, защото всяко дълбоко дишане достига до сексуалния център. Ако си уплашен, не можеш да дишаш дълбоко. Страхът предизвиква плиткото дишане.

Целта на дълбокото дишане е да разруши всички твои предишни модели. Целта на хаотичното дишане е да разрушава. Хаотичното дишане създава вътре в тебе хаос, защото, докато не се създаде хаос, не можеш да освободиш потиснатите си емоции. А тези емоции са отишли в тялото.

Ти не си тяло и ум: ти си тяло/ум (психо/соматичен). Ти си и двете едновременно. Тъй че, това, което се прави с твоето тяло, достига и до ума и това, което се прави с ума, достига и до тялото. Тялото и ума са двата полюса на едно и също нещо.

Десет минути на хаотично дишане е чудесно! Но то трябва да е хаотично. То не е вид пранаяма („йогическото дишане"). Това е само създаване на хаос посредством дишането. И то създава хаос по много причини.

Дълбокото, бързо дишане ти доставя повече кислород. Колкото повече кислород има в тялото, толкова си по-жизнен, толкова повече заприличваш на животните. Животните са жизнени, а хората са полу-мъртви, полу-живи. Ти трябва отново да се превърнеш в животно. Само тогава в тебе може да се развие нещо по-висше.

Ако си полу-жив, с теб нищо не може да се направи. И така, чрез хаотичното дишане ще станеш подобен на животните: жив, вибриращ, жизнен - с повече кислород в кръвта, с повече енергия в клетките. Клетките в тялото ще станат по-жизнени. Насищането с кислород спомага за създаването на телесно електричество - или, можеш да го наречеш „биоенергия". Когато в тялото има електричество, можеш да отидеш дълбоко навътре, отвъд себе си. Електричеството ще работи вътре в тебе.

Тялото притежава собствени електрически източници. Ако им повлияеш чрез по-дълбоко дишане и по-голямо количество кислород, те започват да текат. А ако станеш истински жизнен, тогава не си вече тяло. Колкото по-жизнен си, толкова повече енергия тече в твоята система и толкова по-малко чувстваш себе си физически. Ще се чувстваш повече като енергия и по-малко като материя.

А когато се получи така, че си по-жизнен, в тези моменти вече не си ориентиран към тялото. Ако сексът притежава такава голяма привлекателност, една от причините е тази: ако си истински потопен в акта, тотално в него, тотално жизнен, тогава не си вече тяло - само енергия. До почувстваш тази енергия, да си жизнен с тази енергия, е абсолютна необходимост, за да отидеш отвъд.

Втората стъпка в моята динамична медитация е катарзисът. Казвам ти да бъдеш съзнателно ненормален. Каквото и да се появи в ума ти - каквото и да е - позволи му да се изрази; съдействай му. Никаква съпротива: само един поток от емоции.

Ако искаш да пищиш, тогава пищи. Помагай му. Силен писък, тотален писък, в който е включено цялото ти същество, е с голям терапевтичен ефект, много терапевтичен. Много неща, много болести ще бъдат премахнати само чрез писъка. Ако писъкът е тотален, цялото ти същество ще е в него.

И така, през следващите десет минути (втората стъпка също продължава десет минути) дай възможност на себе си да се изразиш чрез плач, танцуване, пищене, скачане, смеене -„смахни се", както казват. След няколко дни ще усетиш какво представлява това.

В началото може да е пресилено, едно усилие или може да е като изпълнение на роля. Станали сме толкова фалшиви, че не можем да направим нищо истинско или автентично. Не сме се смели, не сме плакали, не сме пищели истински. Всичко е една фасада - маска. Затова, когато започнеш да изпълняваш тази техника - в началото - тя може да е насилена. Вероятно ще е необходимо усилие; вероятно ще е като изпълнение на роля. Ти обаче не се тревожи за това. Продължавай. Скоро ще се докоснеш до тези източници, в които си потиснал много неща. Ще се докоснеш до тези източници и веднъж освободени, ще се почувстваш разтоварен. В теб ще се появи нов живот; ще се родиш отново.

Това облекчаване е основно... и без него не може да има медитация за човека такъв, какъвто е. И отново, не говоря за изключенията. Не става дума за тях.

С тази втора стъпка - когато нещата са изхвърлени навън - се изпразваш. Това се има предвид под празнота: да си празен от всички потискания. В тази празнота може да се направи нещо. Може да настъпи трансформацията; може да се появи медитацията.

След това, в третата стъпка, използвам звука „хуу". В миналото са използвани много звуци. Всеки звук има свое предназначение. Например, индуистите са използвали звука ом. Може би ти е познат. Аз обаче не предлагам ом. Ом насочва удара си към сърдечния център, но човек вече не е центриран в сърцето.

Суфите са използвали „хуу" и ако произнесеш високо „хуу", той се насочва дълбоко в сексуалния център. Този звук се използва като вътрешно почукване. Когато си станал пуст и празен, този звук може да се движи вътре в тебе.

Движението на звука е възможно, само когато си празен. Ако си пълен с потискания, нищо няма да се получи. Понякога дори е опасно да се използва някаква мантра или звук, когато си пълен с различни потискания. Всеки от различните пластове потискане ще промени пътя на звука и крайният резултат може да е нещо, което не си и сънувал, никога не си очаквал, никога не си желал. Нуждаеш се от празен ум; само тогава може да се използва мантра.

Никога не предлагам мантра на човека такъв, какъвто е. Най-напред трябва да има катарзис. Мантрата „хуу" не трябва никога да се изпълнява, без да са изпълнени първите две стъпки. Никога не трябва да се прави без тях. Едва на третата стъпка (за десет минути) се използва звука „хуу" - използва се толкова високо, колкото е възможно, влагайки цялата си енергия в него. Трябва да удариш енергията със звука. И когато си празен (когато си изпразнен от катарзиса на втората стъпка), това „хуу" се спуска далеч надолу и удря сексуалния център.

Сексуалният център може да бъде ударен по два начина. Първият начин е естественият. Когато си привлечен от някой индивид от противоположния пол, сексуалният център е ударен отвън. И този удар освен това е една фина вибрация.

Някой мъж е привлечен от жена или жена е привлечена от мъж. Защо? Какво има в мъжа и какво има в жената, което може да го обясни? Тях ги удря положително или отрицателно електричество: една фина вибрация. В действителност това е звук. Например, може да си наблюдавал как птиците използват звука, за да си намерят сексуален партньор. Цялото им чуруликане е сексуално. Непрекъснато се удрят взаимно с различни звукове. Тези звукове нанасят удари върху сексуалните центрове на птиците от другия пол.

Тънки вибрации електричество те удрят отвън. Когато сексуалният ти център е ударен отвън, енергията започва да тече навън - към другия. След това ще има възпроизвеждане, раждане. От вас ще се роди друг човек.

„Хуу" удря същия център на енергия, но отвътре. Когато сексуалният център е ударен отвътре, енергията започва да тече навътре. Този вътрешен поток от енергия те променя напълно. Ти си трансформиран: раждаш себе си.

Трансформиран си, само когато енергията тече в абсолютно противоположната посока. Точно в този момент тя тече навън, но след това започва да тече навътре. В момента тече надолу, след това ще тече нагоре. Насоченият нагоре поток от енергия е това, което е известно като кундалини. Действително ще я почувстваш да тече в гърба ти... и колкото по-високо се издига, толкова по-високо ще се издигаш и ти с нея.

Когато тази енергия достигне до брахмарандхра (последният център в тебе: седмия център, разположен на върха на главата), ти си възможно най-висшия тип човек - този, който Гюрджиев нарича „човек номер седем."

Ти си „човек номер едно", когато енергията ти е в сексуалния център. Когато известно количество енергия достигне до сърдечния център, ти си „човек номер две": човек на емоциите. Когато известно количество енергия достигне до интелекта, си „човек номер три": човек на интелекта. Това са обикновените хора - всичките, страдащи от неврози по свой начин. Един е емоционално невротичен; друг е телесно невротичен; трети е интелектуално невротичен. Тези три типа хора са обикновените хора.

„Човек номер четири" е този, който се опитва да движи енергията вътре: човекът, който медитира, човек, който прави усилия да отстрани неврозите, раздвояването и шизофренията. Това е „човек номер четири". И когато енергията се движи нагоре и навътре, се създава един по-висш човек. Този по-висш човек ще страда по-малко от неврози, ще е по-малко шизофреничен, ще е по-нормален.

След това настъпва моментът, в който енергията се освобождава от последния ти център в космоса. Ти се превръщаш в супермен. Или, по-скоро, вече не си човек. Когато настъпи този момент - когато вече не си човек - едва тогава не си луд.

Човек задължително по един или друг начин е луд, защото той не е същество. По-скоро е една фасада. Човекът не е някакъв краен резултат. По-скоро е процес - нещо по средата. Вече не е животно и все още не е това, което е предназначен да бъде. Той е по средата между животното и божеството. Това поражда неврозите.

Вече не си животното, но животното все още е в тебе. То продължава да те сваля надолу. В това няма нищо лошо; едно животно не може да прави нищо друго. То те натиска надолу до това, което е характерно за него. Затова продължава да те смъква към сексуалния център.

Сексът е последният център за животното и първия за човека. Затова животното вътре в тебе не може да направи нищо друго. Продължава да те дърпа надолу в сексуалния център. Но това е твоят първи център, не е максималната ти възможност. Максималната ти възможност е суперменът - издигане над човечеството, преодоляване на човечеството. Тази максимална възможност - този супермен, това божество вътре в тебе - продължава да те дърпа нагоре.

Тези две дърпания предизвикват шизофренията. В един момент си издърпван към висшето и си като светец, а в следващия момент си дърпан надолу и се държиш като животно. Умът се обърква. Не можеш да бъдеш животно от цялата си душа - не можеш да си спокоен с животното вътре в тебе -защото по-висшата възможност, зародишът, е тук и продължава да те предизвиква. Но не можеш да отстраниш животното. То е тук; то е твое наследство. Затова разделяш себе си на две. Поставяш животинската част от себе си в подсъзнанието и съзнателно се отъждествяваш с по-висшата възможност, която в действителност не си.

Тази висша възможност е идеалът, целта. Съзнателно се отъждествяваш с целта, но подсъзнателно оставаш с началото. Тези две точки пораждат конфликта. Затова, докато не преодолееш човека, не можеш да преодолееш лудостта. Човекът е лудостта.

При третата стъпка използваш звука „хуу" като средство, което да издигне енергията ти нагоре. Тези три първи стъпки са пречистващи. Те не са медитация, а подготовката за нея. Те са „заемане на готовност" за скока, а не самият скок.

Четвъртата стъпка е скокът. На четвъртата стъпка ще ти кажа да спреш! Когато казвам „Спри!", спри изцяло. Не прави абсолютно нищо, защото каквото и да направиш може да се превърне в отклоняване и ти ще изпуснеш същността. Каквото и да е - кашлица или кихане - и може да пропуснеш цялата работа, защото умът е бил отклонен. Тогава потокът нагоре ще спре незабавно, защото вниманието ти се е преместило.

Недей да правиш нищо. Няма да умреш. Дори ако ти се киха и не кихаш в продължение на десет минути, няма да умреш. Ако ти се кашля, ако усещаш дразнене в гърлото и не правиш нищо, няма да умреш. Просто дай възможност на тялото си да остане мъртво, така че енергията да може да се движи в един поток нагоре.

Когато енергията се движи нагоре, ставаш все по-тих. Безмълвието е следствие от движещата се нагоре енергия, напрежението е резултат от движещата се надолу енергия. Тялото ти ще стане толкова безмълвно, все едно е изчезнало. Няма да можеш да го почувстваш. Станал си безтелесен. А когато си безмълвен, цялото съществуване е безмълвно, защото съществуването не е нищо друго, освен едно огледало. То те отразява. Отразява те с хиляди и хиляди огледала. Когато си безмълвен, цялото съществуване е безмълвно.

В твоето безмълвие ще ти кажа да бъдеш свидетел - непрекъснато нащрек: без да правиш нищо, а само да оставаш свидетел, само да оставаш със себе си; без да правиш нищо - никакво движение, никакво желание, никакво превръщане - а само да бъдеш тук, безмълвно наблюдавайки какво става.

Това оставане в центъра, в себе си, е възможно благодарение на първите три стъпки. Докато те не бъдат направени, не можеш да останеш със себе си. Можеш да продължаваш да говориш за това, да мислиш за него, да мечтаеш за него, но то няма да се случи, защото не си готов.

Първите три стъпки ще те подготвят да оставаш с момента. Ще те накарат да осъзнаваш. Това е медитацията. В медитацията става нещо, което е над думите. И когато то се случи, никога вече няма да си отново същия човек; невъзможно е. То е развитие; не е просто едно преживяване. То е развитие.

Това е различието между лъжливите техники и истинските техники. При фалшивите техники можеш да изпиташ нещо, но след това отново ще се върнеш назад. Хвърлил си само един поглед; не е било развитие. Може да стане с помощта на ЛСД. Ще хвърлиш поглед. Може да стане с помощта на други техники: можеш да хвърлиш поглед, можеш да имаш преживяване, но след това отново ще паднеш, защото не си се развил. Преживяването се е случило на тебе; ти не си се случил на преживяването. Не си се развил. Когато се развиваш, не можеш да паднеш.

Ако детето сънува, че е станало младеж, може да се почувства като младеж. Но това е сън. Сънят ще свърши и то отново ще се превърне в дете, защото няма развитие. Но ако си пораснал и си станал млад мъж, не можеш да се върнеш обратно и да се превърнеш в дете. Това е истинско развитие. Това е критерият, за да се прецени, дали методът, техниката, са истински или фалшиви.

Има фалшиви техники, които е лесно да се изпълняват. Те никъде няма да те отведат. Ако се стремиш просто към преживяването, ще станеш жертва на всяка лъжлива техника. Истинската техника не се интересува от преживяването като такова. Истинската техника се интересува от развитието. Преживяването настъпва; то е без значение. Аз се интересувам от развитието, а не от преживяванията.

Трябва да се развиеш, за да станеш едно, да станеш цялостен, да станеш нормален. Тази нормалност не може насила да ти бъде наложена. Обществото се опитва насила да я наложи върху тебе, но ти оставаш ненормален отвътре, а нормалността е само една фасада.

Не се каня да наложа насила нормалността върху тебе. По-скоро се стремя да изкарам от тебе твоята ненормалност. Когато тя е извадена напълно, захвърлена на вятъра, нормалността ще дойде при тебе. Ти ще се развиеш. Ще бъдеш трансформиран. Това е значението на медитацията.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Неправене чрез правене

Пим — Fri, 15 Aug 2014 20:47:33 GMT

Медитацията винаги е пасивна; самата й същност е пасивна. Не може да е активна, защото самата й същност е неправенето. Ако правиш нещо, самото ти правене разстройва целия процес. Самото правене, самата „активност", предизвиква смущението.

Неправенето е медитация, но когато казвам неправене, нямам предвид, че не е необходимо да не правиш нищо. Дори, за да постигне това неправене, човек трябва да направи много! Но това правене не е медитацията. То е необходимо стъпало; трамплин. Цялото „правене" е само трамплин - не е медитация.

Намираш се пред вратата, на стълбите... Вратата е неправене, но за да достигнеш до състоянието на неправене на ума, трябва да направиш много. Но не трябва да се обърква това правене с медитацията.

Жизнената енергия работи противоречиво. Животът съществува диалектически: той не е просто движение. Той не се носи като река; той е диалектичен. При всяко движение животът създава своя собствена противоположност и чрез борбата с тази противоположност, се придвижва още по-напред. При всяко ново движение тезата поражда антитеза. И този процес не престава: тезата поражда антитеза, слива се с антитезата и се превръща в синтеза, която след това се превръща в нова теза. След това, отново, появява се антитеза...

Под диалектическо движение имам предвид, че то не е просто праволинейно движение: то е движение, разделено в себе си, разделящо себе си, създаващо своята противоположност, след това отново срещащо се с тази противоположност. След това отново се разделя вътре в себе си на своите противоположности. Същото нещо важи и за медитацията, защото тя е най-дълбокото нещо в този живот.

Ако ти кажа: „Просто се отпусни", това е невъзможно, защото не знаеш какво трябва да се направи. Толкова много псевдоучители по релаксация продължават да повтарят: „Просто се отпусни. Недей да правиш нищо; просто релаксирай." И какво правиш тогава? Можеш да легнеш на пода, но това не е релаксация. Вътрешната бъркотия остава... и се появява нов сблъсък: да релаксираш. Прибавено е още нещо, нещо повече. Цялата глупост продължава да съществува, бъркотията остава, но е добавено и още нещо - да релаксираш. Към всички стари напрежения е добавено и едно ново.

Затова този, който се опитва да живее релаксиран живот, е възможно най-напрегнатият човек. Трябва да бъде, защото не е разбрал диалектичния поток на живота. Мисли си, че животът е праволинеен поток: можеш просто да си кажеш да релаксираш и ще релаксираш.

Това е невъзможно! Ако дойдеш при мене, никога няма просто да ти кажа да релаксираш. Най-напред бъди напрегнат, толкова напрегнат, колкото ти е възможно. Бъди тотално напрегнат! Най-напред нека целият ти организъм се изпълни с напрежение и остани напрегнат до своя максимум, колкото възможностите ти го позволяват. И след това, внезапно, ще се почувстваш релаксиран. Направил си това, което е по силите ти; сега енергията на живота ще създаде противоположното.

Довел си напрежението до неговия връх. Не съществува нищо повече: не можеш да продължиш нататък. Цялата енергия е заета с напрежението Но не можеш да продължаваш с това напрежение до безкрайност. То трябва да изчезне; скоро ще започне да изчезва. Сега се превърни в свидетел на това.

С това, че беше напрегнат, се доближаваш до ръба, до точката за отскок. Затова не можеш да продължиш нататък. Ако продължиш още, можеш просто да се пръснеш - да умреш. Оптималната точка е достигната. Сега жизнената енергия ще релаксира от само себе си.

Тя релаксира. Сега бъди нащрек и наблюдавай настъпването на тази релаксация. Всеки крайник на тялото, всеки мускул,, всеки нерв, става невинно релаксиран, без никакво действие от твоя страна. Не правиш нищо, за да го релаксираш; той се релаксира. Ще започнеш да усещаш много места от своя организъм релаксирани. Целият организъм ще се превърне в множество от релаксирани точки. Просто бъди нащрек и осъзнавай.

Това осъзнаване е медитацията. Но тя е неправене. Не правиш нищо, защото да осъзнаваш не е действие. Това изобщо не е действие; това е твоята природа, много съществено качество на твоето същество. Ти си осъзнаване. Твоето неосъзнаване е, че то е твое постижение... и ти трябва да го постигнеш с големи усилия.

И така, за мене, медитацията притежава две стъпки: първо, активната (която в действителност изобщо не е медитация) и втората, изцяло неактивна (пасивното осъзнаване, което в действителност е медитацията). Осъзнаването винаги е пасивно и в момента, в който станеш активен, губиш своето осъзнаване. Възможно е да си активен и да осъзнаваш, само когато осъзнаването е достигнало до такава точка, при която медитацията не е нужна, за го постигнеш или за да го познаеш, или за да го почувстваш.

Когато медитацията стане безполезна, ти просто я отстраняваш. Сега осъзнаваш. Само тогава можеш да си едновременно осъзнат и активен - иначе не. Докато имаш нужда от нещо не е възможно; никакво усилие не е възможно. "Аз съм изчерпан."

Тогава казвам: „Сега просто го зарежи!" Това отказване може да бъде предадено чрез общуване. Ти си на ръба; готов си да го зарежеш. Сега вече можеш да разбереш езика на пасивността. Преди това за теб е невъзможно. Прекалено изпълнен с активност си.

Никога не си достигал екстремалната точка на активността. Нещата могат да се изоставят единствено от крайната степен, екстремума, никога от средата. Не можеш да ги изоставиш. Можеш да изоставиш секса - ако си бил тотално потопен в него, можеш просто ей така да го зарежеш; но иначе, не. Можеш да се откажеш от всичко, в което си достигнал до самия му предел, откъдето вече няма накъде да вървиш и няма смисъл да се връщаш назад. Можеш да се откажеш от него, защото си го познал тотално.

Когато познаваш дадено нещо тотално, то започва да ти носи досада. Можеш да искаш да продължиш още по нататък в него, но ако няма къде по-нататък да се отива, тогава ще „спреш напълно". Няма възможност за връщане назад, няма възможност да продължиш напред. Намираш се в онази точка, в която всичко свършва. Тогава можеш да зарежеш всичко; можеш да станеш пасивен. В момента, в който си пасивен, се появява медитацията; тя разцъфтява. Идва при тебе. Тя е „пълното спиране" в пасивността.

И така, за мене, усилието те води до „не усилието"; действието те води до „недействието"; умът те води до медитацията; материалният свят те води до просветлението. Животът е диалектичен процес; неговата противоположност е смъртта. Тя трябва да се използва; не можеш просто току така да я изоставиш.

Използвай я и ще бъдеш тласнат в противоположното. И наблюдавай: когато си захвърлен върху вълните, бъди внимателен. Лесно е. Когато идваш от върховното напрежение до точката на релаксация, е много лесно да осъзнаваш, много е лесно. Тогава не е трудно, защото за да осъзнаваш трябва да си просто пасивен, просто да си свидетел.

Дори усилието за това, да си свидетел, няма да присъства. От него няма нужда. Толкова си изчерпан от активността, че чувстваш: „Всичко да върви по дяволите - достатъчно!" Тогава медитация Е, а ти не си. А щом веднъж го опиташ, никога не губиш вкуса за него. Остава с тебе, за където и да се насочиш, където и да отидеш.

Остава с тебе. След това ще прониже и твоите действия. Активността ще съществува и в нея - в самия център на съществото ти - ще има пасивна тишина. По периферията - целия свят. В центъра - Брахман. На периферията, всякаква активност; в центъра, единствено тишина. Но твърде съзидателна тишина, не мъртва тишина, защото от тази тишина се ражда всичко, дори и активността.

От тази тишина идва всяка съзидателност... Тя е съзидателна... Затова, когато казвам „тишина", нямам предвид тишината на гробищата, тишината на къщата, в която няма никой. Не! Имам предвид тишината на зародиша; тишината на майчината утроба; тишината на корените под земята. Там има огромен потенциал, който скоро ще се прояви.

Активността ще присъства, но деятелят ще отсъства, актьорът ще отсъства. Това е търсенето; това е търсеното.

Съществуват две антагонистични традиции: йога и самкхя. Йога твърди, че нищо не може да се постигне без усилие. Цялата йога, цялата йога на Патанджали (раджа йога), е едно усилие. И това е било главното течение, защото усилието може да бъде разбрано от мнозинството. Активността може да се разбере, затова йога се е превърнала в главното течение. Но понякога се появяват чудаци, които казват: „Нищо не трябва да се прави." Нагарджуна, Кришнамурти, Хуан По - чудаци някакви! Те твърдят: „Нищо не трябва да се прави. Не прави нищо. Не търси никакъв метод." Това е традицията на самкхя.

В действителност в света съществуват само две религии: йога и самкхя. Но самкхя винаги е била привлекателна само за малцина, затова за нея не се говори твърде много. Затова Кришнамурти на пръв поглед изглежда твърде новаторски и оригинален. Не е, но изглежда такъв, защото самкхя е твърде неизвестна.

Известна е йога. Съществуват ашрами и центрове за обучение по целия свят. Йога е позната: традицията на усилието. А самкхя изобщо не е позната. Кришнамурти не е казал нито една нова дума, но понеже не сме запознати с традицията на самкхя, изглежда като новатор. Революционерите съществуват единствено благодарение на блаженото ни невежество.

Самкхя означа „знание", познаване. Самкхя твърди: „Познанието е достатъчно; осъзнаването е достатъчно."

Тези две традиции са диалектически. Според мен, те не си противостоят. За мене са диалектически противоречиви и е възможен синтезът. Този синтез наричам отсъствие на усилие чрез усилие: йога чрез самкхя и самкхя чрез йога... неправене чрез правене. В съвременната епоха нито една от тези две противоположни, диалектически традиции, сама по себе си, ще помогне.. Можеш да използваш йога, за да постигнеш самкхя - и ще трябва да използваш йога, за да постигнеш самкхя.

Ако можеш да разбереш хегеловата диалектика, целият този проблем ще ти е абсолютно ясен. Понятието за диалек-тическото движение не е използвано от никой след Маркс, а той го е използвал по един твърде нехегелиански начин. Използвал го е за материалната еволюция, за обществото, за класите - за да покаже как се развива обществото чрез класите, чрез класовата борба. Маркс казва: „Хегел стоеше върху главата си, а аз отново го поставих върху краката му."

Но, в действителност, случаят е точно обратния. Хегел е стоял върху краката си; Маркс го е поставил върху главата му. И заради Маркс, твърде съдържателното понятие за диалектиката е било заразено от комунизма. Но понятието е много добро, пълно със значение. То е твърде дълбоко. Хегел казва: „Развитието на една идея, развитието на съзнанието, е диалектическо. Съзнанието се развива чрез диалектиката."

Аз твърдя, че всяка жизнена сила се развива чрез диалектиката и медитацията е най-дълбокото явление, което може да се случи, експлозията на тази жизнена сила. По-дълбока е от атомната експлозия, защото при атомната експлозия ек-сплодира само една малка част материя, а при медитацията експлодира живата клетка - живото съществуване, живото същество.

Тази експлозия се ражда чрез диалектиката. Затова използвай действието - и помни за недействието. Ще трябва да свършиш много, но помни, че цялото това действие цели постигането на състоянието, при което нищо не се прави.

И самкхя, и йога изглеждат обикновени. Кришнамурти не е труден; нито Вивекананда. Те са обикновени, защото са избрали едната част от диалектиката. И изглеждат твърде последователни. Кришнамурти е твърде последователен, абсолютно логичен. В продължение на четиридесет години не е произнесъл нито една нелогична дума, защото е избрал една част от целия процес, противоположната на която е отхвърлил. Вивекананда също е последователен: той е избрал другата част.

Аз може би изглеждам твърде непоследователен. Или, можеш да кажеш, че съм последователен в моята непоследователност. Използвай диалектиката: релаксирай чрез напрежение... медитирай чрез действие.

Затова говоря за гладуването. То е действие, много дълбоко действие. Да се приема храна, не е толкова голяма активност, колкото да не се приема. Приемаш я и след това забравяш за нея. Не е кой знае колко голяма активност. Но ако не приемаш храна, това е голям акт. Не можеш да го забравиш. Цялото тяло ти напомня за нея; всяка клетка има нужда от нея. Цялото тяло е объркано. Това е нещо твърде активно - активно до самата си сърцевина. То не е пасивно.

Танцуването не е пасивно; то е твърде активно. Накрая се превръщаш в движение; тялото е забравено; остава единствено движението. В действителност танцът е най-неземното нещо, най-неземното изкуство, защото то е просто ритъм в движението. Той е абсолютно нематериален, затова не можеш да се държиш за него. Можеш да се държиш за танцьора, но никога за танца. Той просто изчезва в космоса: тук е и след това не е тук... Не е тук и след това внезапно е тук. Ражда се от нищото и след това отново отива в нищото.

Тук седи танцьор. В него няма танц. Но ако тук има някой поет, поезията може би е в него. Поезията може да съществува в поета. Тук седи художник: по един много фин начин присъства и рисуването. Преди да зарисува, присъства и рисуването. При танцьора обаче, нищо не присъства, а ако присъства, тогава той просто е техничар, но не е танцьор. Движението е едно ново явление, което се появява. Танцьорът се превръща само в средство: движението взема надмощие.

Един от най-великите танцьори на нашето време беше Ниджински. Накрая направо полудял... а той може би е най-великият танцьор на всички времена. Но движението станало толкова много за него, че танцьорът се изгубил в него. В последните си години, не можел да го контролира. Можел да започне да танцува във всеки момент - навсякъде. И когато танцувал, никой не можел да каже кога ще приключи. Можел да продължи цяла нощ...

Когато приятелите му го питали: „Какво става с тебе? Започваш и няма край", Ниджински отговарял: „Аз" съм само в началото. След това нещо ме завладява и „Аз" вече не съществувам... а кой танцува, не знам." Полудял. Бил в лудницата; починал в лудницата.

Приеми всяка активност и стигни до нейния предел, където не съществува нито лудост, нито медитация. Равнодушното търсене няма да свърши работа.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Динамиката на медитацията йога: Развитието на съзнанието

Пим — Thu, 14 Aug 2014 22:00:39 GMT

Целта на живота е да стане съзнателен. Това не е само цел на йога. Еволюцията на живота, сама по себе си, цели превръщането му във все по-съзнателен и съзнателен. Но йога означава и нещо още повече.

Еволюцията на живота е нарастване на осъзнаването, но съзнанието винаги е ориентирано към другия: осъзнаваш нещо, някакъв обект. Йога означава да бъдеш включен в измерението, при което няма обект, а остава единствено съзнанието. Йога е метод на развитие по отношение на чистото съзнание. - не да си съзнателен за нещо, а да си съзнателен сам по себе си.

Когато си съзнателен за нещо, не си съзнателен, че осъзнаваш. Твоето съзнание е фокусирано върху нещо; вниманието ти не е в източника на самото съзнание. В йога усилието е насочено към това да осъзнаеш и двете: обекта и източника. Съзнанието става двуостро. Трябва да осъзнаваш обекта и едновременно с това да осъзнаваш субекта. Съзнанието трябва да се превърне в двупосочен мост. Субектът не трябва да бъде загубен, той не трябва да бъде забравян, когато си фокусиран върху обекта.

Това е първата стъпка в йога. Втората стъпка е да отстраниш и двете, субекта и обекта и да бъдеш просто съзнателен. Това чисто съзнание е целта на йога.

Дори и без йога човекът се развива по отношение нарастването на съзнанието, но йога добавя още нещо, допринася с още нещо към това развитие на съзнанието. Тя променя много неща и трансформира много неща. Първата трансформация е двойно ориентираното осъзнаване: помниш и себе си в момента, в който се появява нещо, което осъзнаваш.

Дилемата е следната: или осъзнаваш някакъв обект, или не го осъзнаваш. Ако няма външни обекти, заспиваш: обектите са необходими за тебе, за да осъзнаваш. Когато си изцяло незаангажиран, се чувстваш сънлив - нуждаеш се от някакъв обект, който да осъзнаваш - но когато имаш прекалено много обекти за осъзнаване, можеш да страдаш от определено безсъние. Затова човек, който е прекалено ангажиран с някакви мисли, не може да заспи. Обектите продължават да присъстват; мислите продължават да присъстват. Той не може да стане безсъзнателен; мислите продължават да ангажират вниманието му. Това е начинът, по който съществуваме.

С нови обекти ставаш по-съзнателен. Затова съществува страстта към новото, копнежът по новото. Старото започва да отегчава. Когато си живял известно време с някакъв обект, започваш да ставаш несъзнателен за него. Приел си го; вниманието ти вече не е необходимо. Отегчаваш се. Например, можеш да не осъзнаваш жена си от години, защото си я приел за нещо сигурно. Престанал си да забелязваш лицето й; не можеш да си спомниш цвета на очите й. От години не си насочвал вниманието си към нея. Само когато умре отново ще осъзнаеш, че е била тук. Затова съпругите и съпрузите се отегчават. Всеки обект, който не извиква непрекъснато вниманието ти, създава досада.

По същия начин мантрата (повторяемата звукова вибрация) причинява дълбок сън. Когато определена мантра е повтаряна непрекъснато, ти се отегчаваш. В това няма нищо мистериозно. Непрекъснатото повторение на определена дума те отегчава; не можеш вече да живееш с нея. Започваш да се чувстваш сънлив; изпадаш в състояние на един вид сън; ставаш безсъзнателен, (целият метод на хипнозата, в действителност, се основава върху отегчението. Ако умът ти може да бъде отегчен от нещо, тогава заспиваш (може да се предизвика сън).

Цялото ни съзнание зависи от новите обекти. Затова съществува такъв огромен копнеж по новото: за нови усещания, за нови дрехи, за нова къща - за всичко, което е ново, дори и да не е по-хубаво. С нещо различно изпитваш внезапен подем на съзнанието.

Тъй като животът е еволюция на съзнанието, това е добре. Доколкото това засяга живота, то е нещо хубаво. Ако обществото се стреми към новите усещания, животът се развива, но ако то заживее със старото - без да се стреми към новото - умира: съзнанието не може да се развива.

Например, на Изток се опитваме да се задоволим с нещата такива, каквито са. Това поражда отегчение, защото никога нищо не е ново. От векове нещата продължават да си остават едни и същи. Ти се отегчаваш. Разбира се, можеш да спиш по-добре (на Запад страдат от смущения на съня: безсънието е задължително, ако непрекъснато се стремиш към новото), но отсъства развитието. Това са двете възможности, които могат да се осъществяват: или цялото общество става сънливо и мъртво, както това е станало на Изток, или обществото започва да страда от безсъние, както това е на Запад.

Нито един от двата случая не е добър. Необходим ти е ум, който да може да осъзнава, дори когато отсъстват нови обекти. Всъщност ти е необходимо съзнание, което да не зависи от новото, да не зависи от обекта. Ако то зависи от обекта, задължително ще зависи и от новото. Нуждаеш се от съзнание, което изобщо не е свързано с обекта, което е над обекта. Тогава притежаваш свобода: можеш да отидеш да спиш, когато пожелаеш и да си буден, когато искаш. Не е необходим някакъв обект, за да ти помогне. Ставаш свободен, наистина свободен, от обективния свят.

В момента, в който се издигнеш над обекта, ти се издигаш и над субекта, защото те съществуват заедно. В действителност субективността и обективността са двата полюса на едно и също нещо. Когато има обект, ти си субект, но ако успееш да осъзнаваш без наличието на обект, тогава отсъства и субекта - никакъв аз. Този момент трябва да се разбере много дълбоко: когато обектът е отстранен и ти можеш да осъзнаваш без наличието на обекти - просто осъзнаваш! - тогава и субектът бива отстранен. Той не може да остане. Не може! Липсват и двата и остава простото съзнание, необусловеното съзнание. Тогава границите отсъстват. Нито обектът е граница, нито субектът.

Буда обичал да казва, че когато си в медитация, не съществува вътрешен аз (няма атман), защото самото осъзнаване на вътрешния аз те изолира от всичко останало. Ако ти все още си тук и обектите все още са тук. „Аз съм", но „Аз" не може да съществува в тотална самота: „Аз" съществува в отношение с външния свят; „Аз" е релация. В такъв случай вътрешният аз („Аз съм") е просто нещо вътре в тебе, което съществува в отношение към нещо вън от тебе. Но ако външното отсъства, тогава изчезва вътрешното. Тогава има едно просто, спонтанно съзнание.

Към това се стреми йога, това означава йога. Йога е науката за освобождаването от границите на обекта и субекта и докато не се освободиш от тези граници, ще страдаш от неравновесието или на Изтока, или на Запада.

Ако желаеш задоволството - покой на ума, тишина, сън - тогава е добре да си непрекъснато с едни и същи обекти. В продължение на векове не трябва да има видима промяна. Тогава си в покой, лесно можеш да спиш..., но отсъства напълно духовното; изгубил си много. Загубен е самият подтик към развитие; изгубен е стремежът към приключението; изгубен е стремежът към търсенето и откриването. В действителност започваш да вегетираш; ставаш инертен.

Ако промениш тази ситуация, ставаш динамичен, но и неспокоен: ставаш динамичен, но напрегнат, динамичен, но луд. Започваш да откриваш новото, да изследваш новото, но си в центъра на вихрушката. Новото започва да се случва, но ти се загубваш.

Ако загубиш своята обективност, се превръщаш в прекалено субективен и мечтателен, а ако бъдеш прекалено много завладян от обектите, губиш своята субективност, И двете ситуации са неравновесни. Изтокът е опитал едната; Западът е изпробвал другата.

Днес Изтокът се обръща към Запада, а Западът се обръща към Изтока. На Изток са привлечени от западната техника, западната наука, западния рационализъм. Айнщайн, Аристотел и Ръсел са завладели източния ум, докато на Запад става точно обратното: Буда, дзен и йога са станали по-важни за хората. Това е цяло чудо. Изтокът се превръща в комунист, марксист, материалист, а Западът започва да мисли на езика на разширяването на съзнанието: медитация, спиритуализъм, екстаз. Колелото може да се завърти, а ние да сменим нашето бреме. За момент ще настъпи озарение, но след това отново ще се повторят всичките безсмислици.

Изтокът се е провалил по един начин, Западът се е провалил по друг начин, защото и двата се опитват да отрекат една част от ума. Трябва да надраснеш и двете част, а не да се занимаваш с едната, отричайки в същото време другата. Умът е цялостност. Или можеш тотално да я преодолееш, или не можеш да я преодолееш. Ако отричаш едната част, отхвърлената част ще си отмъсти. И всъщност, отхвърлената част на Изток, си е отмъстила на Изтока, а отхвърлената на Запад част, си е отмъстила на Запада.

Никога не можеш да се издигнеш на отхвърленото. То остава и непрекъснато продължава да трупа сила. Момент, в който приетата от теб част постигне успех, е моментът на поражението. Нищо не се проваля така, както успехът. При всеки частичен успех (с успеха на една част от тебе), ти задължително ще претърпиш страхотно поражение. Това, което си спечелил, се превръща в подсъзнание, а това, което си загубил, се появява в съзнанието.

Отсъствието се чувства в по-голяма степен. Ако загубиш някой зъб, езикът ти започва да чувства неговата липса и се насочва към липсващия зъб. Никога преди това не се е насочвал към него - никога! - но сега не можеш да го удържиш. Непрекъснато се отправя към празното място, за да усети зъба, който липсва.

По същия начин, когато една част от ума постигне успех, започваш да осъзнаваш поражението на другата - частта, която можеше да бъде, но не е. В момента Изтокът осъзнава глупостта на това, да не си развил науката: това е причината за нашата бедност. Това отсъствие се изживява в момента и Изтокът е започнал да се обръща към Запада, докато Западът чувства собствената си глупост, загубата на своята цялостност.

Йога е тоталната наука за човека. Тя не е само религия. Tя е тоталната наука за човека, тоталната трансцедентност на всички части. Когато надраснеш частите, се превръщаш в цяло. Цялото не е просто натрупване на частите; то не е нещо механично, в което са струпани всички части, за да образуват цялото. Не, то е нещо повече от механичен предмет: то е нещо артистично.

Можеш да разделиш стихотворението на думи и тогава думите не означават нищо. Когато е налице цялото, то е нещо повече от отделните думи. Притежава своя собствена същност. Притежава интервали, както и думи. А понякога интервалите имат по-голямо значение от думите. Стихотворението се превръща в поезия, когато казва нещо, което в действителност не е било изказано, когато нещо в него се издига над неговите части. Ако го разчлениш и анализираш, в такъв случай притежаваш само неговите части и тогава трансцеденталното, цвете, което в действителност беше същността на нещата, е загубено.

Съзнанието е цялостност. Като отхвърляш дадена част, губиш нещо - нещо, което наистина е от значение. И не печелиш нищо: печелиш единствено крайностите. Всяка крайност се превръща в заболяване; всяка крайност се превръща в болест отвътре. Тогава живееш объркано; съществува една вътрешна анархия.

Йога е наука за надрастване на анархията, наука за превръщане на съзнанието в едно цяло - а се превръщаш в цяло, само когато надраснеш частите. Затова йога не е нито религия, нито наука. Тя е и двете. Или, надраства и двете. Можеш да кажеш, че е научна религия или религиозна наука. Затова йога може да се използва от всеки, изповядващ коя и да е религия; може да се използва от всеки с всякакъв тип ум.

В Индия всички религии, които са били създадени, притежават твърде различни (в действителност, антагонистични) философии, понятия, разбирания. Между тях не съществува нищо общо. Между индуизма и джайнизма не съществува нищо общо; между индуизма и будизма не съществува нищо общо. Между тях има само една обща черта, която нито една от тези религии не може да отхвърли: йога.

Буда казва: „Не съществува тяло, не съществува душа", но не може да каже: „Не съществува йога." Махавира казва: „Не съществува тяло, съществува душа" - но не може да твърди: „Не съществува йога". Индуизмът твърди: „Съществува тяло, съществува душа... и съществува йога." Йога остава непокътната. Дори християнството не може да я отрече; дори мюсюлманството не може да я отрече.

В действителност дори и онзи, който е абсолютно атеистично ориентиран не може да отрече йога, защото тя не поставя като предварително условие вярата в Бога. В йога не съществуват предварителни условия; йога е абсолютно експериментална. Когато се споменава понятието за Бога (а в повечето древни книги за йога то изобщо не се споменава), то се споменава само като метод. Може да се използва като хипотеза - ако е полезно за даден човек, може да се използва - но не е задължително условие. Затова Буда може да е йога, без Бог, без Ведите, без каквото и да е вярване. Без никаква вяра (всякакъв тип от така наречената вяра) може да е йога.

Затова за теистите и дори за атеистите, йога може да се превърне в обединително звено. Може да се превърне в мост между науката и религията. Тя е рационална и ирационална едновременно. Методиката й е абсолютно рационална, но чрез тази методика навлизаш дълбоко в мистерията на ирационалното. Целият процес е така рационален, така научен, така логичен - че просто трябва да го правиш и всичко останало следва от това.

Юнг споменава, че през деветнадесети век нито един западен психолог не е могъл да възприеме това, което се е издигало над съзнателния ум или е било под съзнателния ум, защото умът означава съзнание. Как в такъв случай може да съществува нещо такова като безсъзнателен ум? Това е абсурдно, „ненаучно". След това, през двадесети век, когато науката научила повече за подсъзнанието, се появила теорията за подсъзнателния ум. След това, когато навлезли още повече в материята на проблема, трябвало да приемат и идеята за колективното подсъзнание, а не само за индивидуалното. Изглежда абсурдно - умът означава нещо индивидуално, как тогава може да съществува колективен ум - но сега приемат дори и понятието за колективния ум.

Това са първите три деления в будистката психология, в будистката йога - първите три. След това Буда продължава да отделя и достига до 160 деления. Юнг казва: „Преди отричахме тези три деления. Сега ги приемаме. Може би съществуват и други. Трябва само да продължим стъпка след стъпка; трябва само да продължим да се задълбочаваме." Подходът на Юнг е абсолютно рационален, с дълбоки корени в западния начин на мислене.

При йога трябва да се занимаваш рационално, но само за да скочиш в ирационалното. Краят задължително е ирационален. Това, което можеш да разбереш - рационалното - не може да е източникът, защото то е крайно. Източникът трябва да е по-голям от тебе. Източникът, от който си се появил, от който се е родило всичко, от който се е родил целият универсум - и в който ще потъне и изчезне отново - трябва да е по-голям от това. Проявата трябва да е по-малка от източника. Рационалният ум може да почувства и разбере проявеното, но непроявеното остава отзад.

Йога не настоява, че човек трябва да бъде рационален. Тя казва: „Рационално е да се разбере нещо ирационално. Рационално е да се разберат границите на рационалното." Един истински, автентичен ум, винаги познава границите на разума, винаги знае, че разумът свършва някъде. Всеки, който е наистина рационален, рано или късно стига до точката, в която чувства ирационалното. Ако продължиш с разума към върховното, ще усетиш границата.

Айнщайн я е усетил; Витгенщайн я е усетил. Витгенщайновият „Tractatus" е една от най-рационалните книги, които някога са писани; той е един от най-рационалните умове. Говори за съществуването по един твърде логичен начин, твърде рационален начин. Неговите изрази - думи, език, всичко - са рационални, но след това той казва: „Съществуват някои неща, за които - съществува точка, след която - нищо не може да се каже и относно това трябва да запазя мълчание." След това пише: „Това, което не може да бъде изказано, не трябва да бъде изказано."

Цялата постройка се сгромолясва: цялата постройка! Витгенщайн се е опитал да бъде рационален по отношение на целия феномен на живота и съществуването, но настъпва един момент и той казва: „След този момент нищо не може да се каже." Трябва да се каже нещо - нещо с голямо значение. Появило се е нещо, но за него нищо не може да се каже. Съществува някаква точка, която не може да се определи, при която всички определения изчезват.

Когато и да се появи един истински, логичен ум, той достига до тази точка. Айнщайн починал като мистик... и много по-голям мистик от твоите така наречени мистици, защото ако си мистик, без никога да си се опитвал да вървиш по пътя на разума, никога не можеш да навлезеш дълбоко в мистицизма. Не си познал истински границите. Срещал съм мистици, които не престават да говорят за Бога като за логическо понятие, като за аргумент! Имало е християнски мистици, които са се опитвали да „докажат" Бога. Каква глупост! Дори и Бог да може да бъде доказан, остава нещо недоказано... и недоказаното е източникът. Този, който е преживял нещо от божественото, няма да се опитва да го доказва, защото самото усилие да бъде доказано, показва, че той никога не е бил в контакт с първичния източник на живота (който е недоказуем, който не може да бъде доказан). Цялото не може да се докаже от частта. Например, ръката ми не може да докаже моето съществуване. Моята ръка не може да е повече от мене; тя не може да ме обхване. Глупаво е да се опитва. Но ако ръката може да обхване самата себе си, това е повече от достатъчно - в момента, в който ръката познае себе си, разбира освен това, че има корени в нещо по-голямо, че е в непрекъснато единство в нещо, което е по-голямо. Тя съществува, защото съществува и това нещо „повече".

Ако аз умра, ще умре и ръката ми. Тя съществува само благодарение на мене. Цялото остава недоказано; познати са единствено частите. Не можем да докажем цялото, но можем да го почувстваме. Ръката не може да ме докаже, но тя може да ме почувства. Може да навлезе дълбоко в себе си и когато достигне дълбините, това съм аз.

Така наречените мистици, които се дразнят от разума, не са истински мистици. Истинският мистик никога не се дразни от разума. Той може да играе с него. А може да играе с разума, защото знае, че разумът не може да разруши мистерията на живота. Така наречените мистици и религиозни хора, които се страхуват от разума, от логиката, от аргументите, в действителност се страхуват от себе си. Всеки аргумент, насочен против тях, може да породи вътрешни съмнения; може да спомогне за възникването на вътрешни съмнения. Те се страхуват от себе си.

Християнският мистик Тертулиан казва: „Вярвам в Бог, защото не мога да Го докажа; вярвам в Бог, защото е невъзможно да се вярва." Това е начинът, по който истинският мистик чувства нещата: „Невъзможно е, затова вярвам." Ако е възможно, тогава няма нужда да вярваш. То се превръща в понятие, в обикновено понятие.

Именно това винаги мистиците са разбирали под вяра, вярване. Тя не е нещо интелектуално; не е понятие. Тя е скок в невъзможното. Но в мистериозното можеш да скочиш само от края на разума, отникъде другаде. Как можеш да го направиш преди това? Можеш да скочиш, само когато си разтегнал разума до неговата логическа крайност.

Трябва да достигнеш до точката, отвъд която разумът не може да пристъпи... и остава само отвъдното. Сега знаеш, че разумът не може да направи нито крачка повече и все пак остава да съществува това „нещо повече". Дори ако решиш да продължиш да живееш с разума, границата е очертана. Знаеш, че съществуването продължава отвъд границата на разума, затова дори и да не прекрачиш тази граница, ставаш мистик. Дори и да не направиш скока, се превръщаш в мистик, защото си познал нещо, срещнал си се с нещо, което изобщо не е рационално.

Всичко, което разумът може да познае, ти си го познал. Сега си се срещнал с нещо, което разумът не може да познае. Ако направиш скок, ще трябва да оставиш разума отзад; не можеш да направиш скока заедно с разума. Ето това означава вярата. Вярата не е против разума; тя е над него. Тя не е антирационална, тя е ирационална.

Йога е метод за довеждането ти до крайността на разума - и не само метод за довеждането ти до крайността, но и метод, чрез който да направиш скока.

Как се прави скокът? Айнщайн, например, е щял да разцъфти като Буда, ако е знаел нещо за медитативните техники. Той е бил на ръба: много пъти в своя живот е достигал до точката, от която е възможен скокът. Но всеки път не успявал да го направи. Бил е оплетен, отново, в разума. И накрая е бил разочарован от целият си живот, изживян чрез разума.

Същото е могло да се случи и с Буда. И той е притежавал много рационален ум, но той е имал нещо на разположение, метод, който можел да използва. Не само разумът притежава свои методи; ирационалността също притежава методи. Разумът притежава свои методи; ирационалността притежава свои.

Йога в крайна сметка се занимава с ирационалните методи. Рационалните методи могат да се използват само в началото. Те целят просто да те убедят, да те тласнат, да убедят разума ти да се насочи към границата. И ако си достигнал до границата, ще направиш последният скок.

Гюрджиев работил с една група върху някои много дълбоки ирационални методи. Работил с група търсещи и използвал един ирационален метод. Обикновено го наричал „Стоп упражнение". Например, ти си с него и внезапно той казва: „Спри!" В този момент всеки трябва да спре така, както е - тотално да спре. Ако ръката е на определено място, трябва да спре там. Ако очите са отворени, трябва да останат отворени; ако устата е отворена - канил си се да кажеш нещо - устата трябва да остане в това положение, в което е била в този момент. Никакво движение!

Този метод започва с тялото. Ако в тялото отсъства движение, движението внезапно се преустановява и в ума. Двете са свързани: не можеш да движиш тялото, без някакво вътрешно движение на ума и не можеш да спреш напълно тялото, без да спреш вътрешното движение на ума. Тялото и умът не са две различни неща; те са една енергия. Енергията е по-плътна в тялото, отколкото в ума - плътността е различна; различна е дължината на вълната, но това е същата вълна, същият поток от енергия.

Последователите практикували това „стоп упражнение" непрекъснато в продължение на един месец. Един ден Гюрджиев бил в палатката си, а трима от учениците му пресичали един сух канал до нея. Каналът бил сух; в него нямало вода. Внезапно, от палатката, Гюрджиев извикал: „Спри!". Всички на брега на канала моментално спрели. Тримата на дъното на канала също спрели (Той бил сух, затова нямало проблем).

След това внезапно започнала да нахлува вода. Някой отворил шлюза на водата и тя се втурнала в канала. Когато достигнала до вратовете на тримата, единият от тях изскочил от канала мислейки си: „Гюрджиев не знае какво става. Той е в палатката си и не знае, че в канала нахлува вода." Човекът си мислел: „Трябва да изскоча. Неразумно е да оставам повече тук." и той изскочил навън.

Другите двама останали вътре, докато водата продължавала да покачва нивото си. Достигнала до носовете им и вторият си помислил: „Това е пределът! Не съм пристигнал тук, за да умирам. Дойдох, за да позная вечния живот, а не за да загубя и този, който имам" и изскочил навън.

Третият останал. Пред него възникнал същият проблем, но той решил да остане, защото Гюрджиев бил казал, че това е ирационално упражнение и ако се изпълнява с помощта на разума, всичко ще се развали. Мислел си: „Добре, приемам смъртта... но не мога да спра упражнението" и останал там.

Водата се покачила и покрила главата му. Гюрджиев изскочил от палатката си, скочил в канала и го измъкнал навън. Той бил полумъртъв. Когато се свестил, бил един трансформиран човек. Не бил този, който правел упражнението в канала: бил тотално трансформиран. Бил разбрал нещо; бил скочил.

Къде е пределът? Ако продължаваш с разума, можеш да не успееш. Непрекъснато се връщаш обратно. Някога трябва да направиш стъпката, която те води отвъд. Тази стъпка се превръща в трансформация: разделянето е преодоляно. Независимо дали твърдиш, че това разделяне е между съзнанието и подсъзнанието, между разума и неразума, науката и религията, или между Изтока и Запада - разделянето трябва да се преодолее. Това представлява йога: преодоляване, трансцедентност. След това можеш да се върнеш обратно при разума, но ще бъдеш трансформиран. Дори можеш да разсъждаваш за нещата, но ще си над разума.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Медитацията: Изкуството на празнуването

Пим — Thu, 14 Aug 2014 13:46:11 GMT

Учим детето да фокусира ума си - да се концентрира - защото без концентрация няма да може да се справи с живота. Животът я изисква; умът трябва да притежава способността за концентрация. Но в момента, в който умът стане способен на концентрация, той става по-неосъзнат. Осъзнаването означава ум, който е съзнателен, но не е фокусиран. Осъзнаването е съзнанието за всичко, което се случва.

Концентрацията е избор. Тя изключва всичко, с изключение на обекта на своя избор. Тя е стесняване. Ако се разхождаш по улицата, ще трябва да стесниш вниманието си, за да вървиш. Обикновено не можеш да осъзнаваш всичко, което се случва, защото ако осъзнаваш всичко, което става, ще се разфокусираш. Затова концентрацията е необходимост. Концентрацията на ума е потребност, за да живееш - да оцелееш и съществуваш. Затова всяка култура, по свой собствен начин, се опитва да стесни съзнанието на детето.

Децата такива, каквито са, никога не са фокусирани. Съзнанието им е отворено на всички страни. В него влиза всяко нещо; нищо не се изключва. Детето е отворено за всяко усещане; в съзнанието му се включват всички усещания. Толкова много неща влизат в него! Затова то толкова много се колебае, толкова е нестабилно. Детският необусловен ум е поток - поток от усещания - то обаче няма да може да оцелее с такъв тип ум. Трябва да се научи на това, как да стесни ума си, как да го концентрира.

В момента, в който стесниш ума, ставаш частично осъзнат за едно нещо и едновременно с това неосъзнат за много други неща. Колкото по-стеснен е ума, толкова по-ефикасен ще бъде. Ще се превърнеш в специалист, ще се превърнеш в експерт, но същността на нещата се изразява в това, че ще знаеш все повече и повече за все по-малко и малко неща.

Стесняването е жизнена необходимост. Никой не е отговорен за него. То е потребност на живота. Но не е достатъчно. Полезно е, но просто да оцелееш не е достатъчно; да си просто прагматично настроен, не е достатъчно. Когато си настроен прагматично и съзнанието е стеснено, ограничаваш голяма част от способностите на ума. Не използваш целия ум. Използваш съвсем малка част от него. А останалата - по-голямата част - ще се превърне в безсъзнание.

Всъщност, между съзнанието и безсъзнанието не съществува граница. Те не са два ума. „Съзнателен ум" означава тази част от ума, която е била използвана в процеса на стесняването. „Несъзнателен ум" е онази част, която е била отхвърлена, игнорирана, затворена. Това предизвиква раздвоение, разделяне. По-голямата част от твоя ум ти става чужда. Отчуждаваш се от самия себе си; превръщаш се в чужденец за своята собствена тоталност.

Една малка част се идентифицира като твоя аз, а останалата е изгубена. Но останалата несъзнателна част винаги е налице като неупотребена възможност, неупотребена потенция, неизживяно приключение. Този несъзнателен ум (този потенциал, този неизползван ум) винаги ще е в състояние на борба със съзнателния ум. Затова вътре винаги е налице конфликт. Всеки човек се намира в конфликт, заради разкъсването между съзнателния и несъзнателния ум. Ала само ако се позволи на потенциала, подсъзнанието, да разцъфти, можеш да изпиташ щастието от живота.

Ако по-голямата част от твоя потенциал остане неудовлетворена, животът ти ще се превърне в разочарование. Затова колкото по-прагматичен е един човек, толкова по-малко удовлетворен е той, по-малко щастлив е. Колкото е по-прагматичен подходът - колкото по-бизнесменски живее някой - толкова по-неудовлетворен се чувства. Тази част от ума, която не може да се използва в прагматичния свят, е отхвърлена.

Прагматичният живот е необходимост, но за него плащаш скъпо. Загубил си празничността на живота. Животът се превръща в празник, фестивал, ако се разгърнат всичките ти възможности. Иначе е обред, церемония. Затова постоянно твърдя, че религията означава превръщане на живота в празник. Измерението на религията е измерението на празничността, то не е прагматично.

Прагматичният ум не трябва да се приема като цялото. Останалата част... по-голямата... целият ум... не трябва да се принася в негова жертва. Прагматичният ум не трябва да се превръща в цел. Той ще трябва да остане, но като средство. Другото - останалата част, по-голямата, потенциалната - трябва да се превърне в Цел. Това имам предвид под религиозен подход.

При нерелигиозният подход, бизнес-умът (прагматичния) се превръща в цел. Когато се превърне в цел, изчезва възможността, подсъзнателното да актуализира своя потенциал. Подсъзнателното ще бъде отхвърлено. Ако прагматичният ум се превърне в цел, това означава слугата да изпълнява ролята на господаря.

Интелигентността, стесняването на ума, е средство за оцеляване, но не и за живот. Оцеляването не е животът. Оцеляването е необходимост - да съществуваш в материалния свят е необходимост - но целта винаги е да разцъфти заложения в теб потенциал, всичко онова, което притежаваш. Ако си удовлетворен напълно, ако вътре не остане нищо, което да е все още в зародишна форма, ако всичко се превърне в действителност, ако цъфтиш, тогава и само тогава можеш да изживееш блаженството, екстаза на живота.

Отхвърлената част в тебе, подсъзнателната част, може да стане активна и съзидателна, само ако добавиш ново измерение към своя живот - измерението на празничността, измерението на играта. И тъй, медитацията не е работа; тя е игра. Молитвата не е бизнес; тя е игра. Медитацията не е нещо, което трябва да се прави, за да се постигне някаква цел (мир, блаженство...), а нещо, на което трябва да се наслаждаваш като на цел сама по себе си.

Измерението на празничността е най-важното нещо, което трябва да се схване... а ние сме го изгубили напълно. Под празничност разбирам способността да се радваш, момент за момент, на всичко, което се появява около теб.

Станали сме толкова обусловени и навиците ни са станали толкова механични, че дори и когато няма никаква работа, която трябва да се върши, умът продължава да приема всичко като работа. Дори когато не е необходимо никакво стесняване, оставаш стеснен. Дори, когато играеш, всъщност не играеш. Не се радваш. Дори когато играеш карти, не се наслаждаваш на играта. Играеш, за да победиш, а в такъв случай играта се превръща в работа. И в този случай това, което става, не е важно, важен е резултатът.

В бизнеса е важен резултатът. При празнуването стойност има самото действие. Ако можеш да превърнеш всяко действие важно само по себе си, тогава празнуваш и си празничен.

Когато празнуваш, границите, ограничените граници, са разрушени. Те не са нужни; те са отстранени. Измъкваш се от усмирителната риза, ограничената дреха на концентрацията. Сега не правиш избор. Сега не си избирателен. Приемаш всичко, което се появи пред тебе. В момента, в който позволиш на тоталното съществуване да влезе, се превръщаш в едно с него. Създава се взаимност, общуване.

Тази взаимност наричам медитация: това празнуване, това неизбирателно осъзнаване, това не-бизнес отношение. Празничността е в момента, в действието - не в загрижеността за резултатите, не в постигането на нещо. Няма нищо за постигане, затова можеш да се наслаждаваш на това, което е тук и сега.

Можеш да си го обясниш по следния начин: Аз ти говоря. Ако се интересувам от резултата, тогава разговорът се превръща в бизнес, в работа; Но ако ти говоря без никакви очаквания, без желание, насочено към крайния резултат, тогава разговорът се превръща в игра. Самото действие, само по себе си, е целта. Тогава стесняването не е необходимо. Мога да играя с думите; мога да играя с мислите; мога да играя с твоите въпроси; мога да играя с моите отговори. Не съществува нищо сериозно; всичко е безгрижно.

И ако ти ме слушаш, без да си мислиш да извлечеш нещо от това, можеш да се отпуснеш. Тогава можеш да ми позволиш да постигна единение с тебе, а съзнанието ти няма да бъде стеснено. Тогава то е отворено: игриво, радостно.

Всеки момент може да се превърне в бизнес момент; всеки момент може да се превърне в медитативен момент. Разликата е в отношението. Ако той е неизбирателен, ако играеш с него, той е медитативен.

Съществуват обществени потребности, съществуват и житейски потребности, които трябва да бъдат удовлетворени. Аз не твърдя: „Не формирай децата." Ако ги оставиш тотално неформирани, те ще останат нецивилизовани. Няма да могат да съществуват. Оцеляването се нуждае от формиране, но оцеляването не е крайната цел, затова трябва да можеш да слагаш и сваляш своето възпитание, точно както се свалят и слагат дрехи. Можеш да ги облечеш, да излезеш и да си свършиш работата, а след това, когато се прибереш вкъщи, да ги съблечеш. Тогава ти СИ.

Ако не се отъждествяваш с дрехите си (със своето възпитание, цивилизованост, формиране), ако не казваш, например: „Аз съм моят ум", това не е трудно. Тогава лесно можеш да се променяш. Ала си се отъждествил със своето възпитание. Казваш: „Моето възпитание, това съм аз" и всичко, което не е част от възпитанието ти, е отхвърлено. Разсъждаваш: „Всичко, което не са формирали у мене, не съм аз; подсъзнанието - това не съм аз. Аз съм съзнателен, фокусиран ум."

Това отъждествяване е опасно. То не трябва да съществува. Истинското образование не е формиране, а е формиране, но с едно „условие": това формиране е практическа потребност; трябва да можеш да го сваляш и слагаш. Когато от него има нужда, го обличаш, а когато няма нужда, го събличаш. Докато не стане възможно хората да бъдат обучавани така, че да не се отъждествяват с това, което ги е обусловило, хората все още не са станали хора. Те са роботи: обусловени, ограничени.

Да разбереш това, означава да осъзнаеш тази част от ума - най-голямата част. А да я осъзнаеш, означава да осъзнаеш, че не си съзнателен ум. Съзнателният ум е само една част. „Аз" представлявам и двете и по-голямата част е необусловена, неформирана. Но винаги присъстваща... очакваща.

Моето определение за медитацията е, че тя е едно усилие да се скочи в подсъзнанието. Не можеш да скочиш пресмятайки, защото пресмятането принадлежи на съзнателното, а съзнателният ум няма да го допусне. Ще ти отправи предупреждение: „Ти ще полудееш. Не го прави."

Съзнателният ум винаги се страхува от подсъзнателното, защото ако на повърхността изплува подсъзнанието всичко, което е тихо и спокойно в съзнателното, ще бъде пометено. В такъв случай всичко ще потъне в мрак, като в гъста гора.

Това е нещо подобно: направил си си градина, градина, която си очертал. Много малка площ земя си почистил, насадил си някакви цветя и всичко е наред: подредено, почистено. Само че, гората винаги е била съвсем наблизо. Тя е неуправляема, неконтролируема и градината живее в постоянен страх от нея. Във всеки момент гората може да настъпи и тогава градината изчезва.

По същия начин си формирал част от ума. Почистил си всичко. Но безсъзнанието винаги се мотае наоколо и съзнателният ум постоянно се страхува от него. Съзнателният ум казва: „Не отивай в подсъзнанието. Не поглеждай в него; не мисли за него."

Пътят на подсъзнанието е мрачен и непознат. За разума той ще изглежда ирационален; За логиката ще изглежда нелогичен. Така че, ако мислиш с цел да се потопиш в медитация, никога няма да го направиш - защото мислещата част няма да ти го позволи.

Това се превръща в дилема. Не можеш да свършиш нито едно нещо, без да мислиш, а с помощта на мисленето не можеш да влезеш в медитация. Какво да се прави? Ако мислиш: „Няма да мисля" това също е мислене. Разсъждаващата част на ума казва: „Няма да допусна мисленето".

Медитацията не може да се прави посредством мислене. В това е дилемата - най-голямата дилема. Всеки търсещ ще трябва да стигне до нея. Някъде, някога, дилемата задължително ще възникне. Този, който знае, казва: „Скачай! Недей да мислиш!" Обаче ти не можеш да свършиш абсолютно нищо, без мислене. Това е причината да се създадат ненужни механизми - ненужни механизми, казвам, защото ако скочиш, без да мислиш, не са необходими никакви средства и механизми. Но ти не можеш да скочиш, без да мислиш, затова са необходими и тези средства.

След като си скочил, ще кажеш: „Средството не е необходимо; от него нямаше нужда." Но това е ретроспективно познание. Ще разбереш впоследствие, че средствата не са били необходими (затова Кришнамурти казва: „Никакви средства не са нужни; никакви методи не са необходими." (Учителите на дзен казват: „Никакви усилия не са необходими; всичко се прави без усилие."), но това звучи абсурдно за този, който не е преминал през бариерата. А човек разговаря главно с тези, които не са преминали през бариерата.

Затова казвам, че средствата са нещо изкуствено създадено. Те са само трик, за да се успокои рационалният ти ум, за да може да бъдеш тласнат в непознатото.

Затова използвам енергични методи. Колкото по-енергични, мощни са методите, толкова по-малка ще е нуждата от пресмятащия ум. Колкото по-енергични стават, толкова са по-тотални, защото жизнеността не принадлежи само на ума - тя е и на тялото, на емоциите. Тя принадлежи на цялото ти същество.

Суфи дервишите са използвали като техника, като средство, танца. Ако се потопиш в танца, не може да продължиш да си интелектуален, защото танцът е нещо трудно. За него е нужно цялото ти същество. И задължително настъпва един момент, в който танцът се превръща в несъзнателен. Колкото е по-жизнен, по-енергичен, колкото повече си в него, толкова по-малко участие взема разумът. В един момент няма да танцуваш, а танцът ще те е завладял, ще те е поел. Ще бъдеш пометен в несъзнателния източник.

Учителите по дзен използват метода на коана. Коаните са главоблъсканици, които по самата си природа представляват пълен абсурд. Те не могат да бъдат решени от разума. Не можеш да разсъждаваш върху тях. На пръв поглед изглежда, като че ли за тях може да се измисли нещо: в това е уловката. На пръв поглед като че ли можеш да намериш някакво решение на коана и започваш да разсъждаваш: Рационалният ти ум е успокоен. На него му е предоставено нещо, което той трябва да реши..., но това нещо всъщност не може да бъде решено. Самата му природа е такава, че за него не може да се намери решение, защото самата му природа е абсурдна.

Съществуват хиляди главоблъсканици. Учителят ще каже: „Мисли за беззвучния звук." Вербално, на пръв поглед, за това може да се разсъждава. Ако се заемеш здравата, по някакъв начин, някъде, беззвучният звук може да бъде открит. Може би е възможно. След това, в определен момент (и този момент не може да бъде предвиден: за всеки човек той е различен), умът просто изчезва. Вече не съществува. Ти си, но умът - с цялата му обусловеност - си е отишъл. Сега си като дете: обуславянето не съществува. Просто си съзнателен. Ограничаващата концентрация не съществува. Сега знаеш, че средствата не са необходими, но това е производна мисъл. Преди това не можеше да го твърдиш.

Нито един метод не е причина; нито един метод не е причина за медитацията. Затова е възможно съществуването на толкова много методи. Всеки метод е само едно средство..., но всяка религия твърди, че нейният метод е пътят и нито един друг метод няма да свърши работа. Всички те разсъждават от гл. т. на причинността.

С нагряването на водата, тя се изпарява. Причината е топлината: без топлината водата няма да се изпари. Това е причината. Топлината е необходимото условие, което предшества изпарението. Но медитацията не се причинява, затова са възможни всякакви методи. Всеки метод е само едно средство; той представлява създаването на ситуация за настъпването на събитието; той не го причинява.

Например, извън границата на тази стая е неограниченото, отворено небе. Никога не си го виждал. Мога да разговарям с тебе за небето, за свежестта, за морето, за всичко онова, което се намира извън тази стая, но ти никога не си го виждал. Не знаеш нищо за него. Смееш ми се. Мислиш си, че си го измислям. Казваш: „Всичко това е фантазия. Ти си мечтател." Не мога да те убедя да излезеш навън, защото всичко, което мога да ти кажа за него, за тебе няма смисъл.

След това обаче ти казвам: „Къщата гори!" Това можеш да го разбереш. Това е нещо, което има смисъл за тебе. Сега не е необходимо да ти давам обяснения. Просто бягам навън. Ти ме следваш. Къщата не гори, но в момента, в който си вън от нея, не е необходимо да ме питаш защо съм излъгал. Смисълът се е появил. Небето се е открило пред тебе. Сега ми благодариш. Всяка лъжа ще свърши работа. Лъжата беше само средство и нищо повече; тя беше средство, за да те изкарам навън. Не тя е предизвикала появата на обстановката извън къщата.

Всяка религия се основава върху лъжливо средство. Всички методи са лъжи; те създават само подходящата ситуация. Те не са причината. Може да се създадат нови средства; могат да се създадат нови религии. Старите лъжи се изтъркват, старите религии се изтъркват и се появява необходимостта от създаването на нови. Толкова пъти ти е казвано, че къщата гори, когато тя не е горяла. Лъжата е станала безполезна. Тогава някой трябва да измисли някакво ново средство.

Ако нещо може да стане причина за нещо друго, то все още не е безполезно, но старите средства винаги са безполезни. Необходими са нови средства. Затова всеки нов пророк трябва да се бори със старите пророци.

Той върши същата работа, която са вършили и те, но трябва да се противопоставя на техните техники, защото трябва да отхвърли старите средства, които са се изтъркали и са загубили значението си.

Всичките велики представители на човечеството - Буда, Христос, Махавира - заради състраданието си, са измислили големи лъжи, само за да те изкарат от къщата. Ако можеш да бъдеш изкаран извън ума си по някакъв начин, това е всичко, от което има нужда. Умът ти е затвор. Умът ти е гибелен; той е робството.

Както казах вече, тази дилема задължително ще възникне. Такава е природата на живота. Ще трябва да се научиш да ограничаваш ума. Това ограничаване ще е полезно, когато се движиш навън, но ще е фатално, когато си вътре. От него има полза, когато си с другите; ще е чисто самоубийство, когато си със себе си.

Трябва да живееш с другите и със себе си. Всяко едностранчиво съществуване осакатява. Трябва да живееш сред останалите с обусловения си ум, но да живееш със себе си с напълно необусловено съзнание. Обществото създава стеснено съзнание, но съзнанието само по себе си, означава разширяване. То е неограничено. И двете са необходими и двете трябва да бъдат удовлетворени.

Наричам мъдър онзи човек, който може да удовлетвори и двете потребности. Само едната от крайностите е нещо глупаво; само едната от крайностите е нещо вредно. Затова в света живей с ума, с помощта на своето обуславяне, но със себе си живей без ума, без обучението. Използвай ума си като средство; не го превръщай в цел. Напусни го в момента, в който имаш възможност за това. Когато останеш сам, излез от него; съблечи го. След това се наслаждавай на момента; наслаждавай се на живота сам по себе си. Бъди себе си.

Просто да БЪДЕШ е такъв велик празник, но ако знаеш как да отстраниш обуславянето. Това „отстраняване" ще усвоиш чрез динамичната медитация. Тя няма да е причинена; ще дойде при тебе непричинена. Медитацията ще създаде ситуация, при която ти ще дойдеш до непознатото. Постепенно ще бъдеш избутан от твоята навична, механична, подобна на робот личност.

Бъди смел. Практикувай динамичната медитация енергично и всичко останало ще последва от само себе си. Тя няма да е твое действие; тя ще е нещо, което ще се случи.

Не можеш да доведеш божественото, но можеш да затрудниш неговото пристигане. Не можеш да вкараш слънцето в къщата, но можеш да затвориш вратата. От отрицателна гл.т. умът може да направи много; от положителна гл.т. - нищо. Всяко положително нещо е дар; всяко положително нещо е блаженство. То идва при тебе, докато всичко отрицателно е плод на твоето правене.

Медитацията (и всички медитативни средства) може да направи едно нещо: да те отблъсне от отрицателните спънки. Тя може да те изведе от затвора, какъвто е ума. И когато си навън, ще се смееш. Толкова е лесно да излезеш навън! Та то е досами теб. Необходима е само една стъпка... но ние продължаваме да се въртим в кръг и никога не правим тази стъпка, стъпката, която може да те доведе до центъра.

Продължаваш да се въртиш в кръг (да се движиш по периферията), повтаряйки едно и също нещо. Някъде тази непрекъснатост трябва да се прекъсне. Това е всичко, което може да направи кой и да е медитативен метод. Ако непрекъснатостта бъде разрушена, ако преустановиш връзката със своето минало, тогава, точно в същия момент, настъпва експлозията! Точно в същия момент биваш центриран, центриран в своето същество. И след това познаваш всичко онова, което винаги е било твое, всичко онова, което е чакало за тебе.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Ошо. Сексът е естествен, а сексуалността не е

Пим — Sun, 08 Sep 2013 19:37:01 GMT

Сексът е красив, а сексуалността е грозна и разликата трябва да бъде разбрана. Сексът е природен феномен. Сексуалността е неестествена, ненормална и патологична. Когато сексът стане интелектуален, когато влезе в главата, той се превръща в сексуалност.

Но главата не е център на секса. И това поражда объркване, всичко се обръща наобратно, всичко се разбърква. Сексът не е функция на ума, но когато влезе в главата се превръща в сексуалност. Тогава човек започва да мисли за секс, да фантазира за секс. И колкото повече мисли, колкото повече фантазира, толкова повече проблеми ще си създаде, защото нищо истинско няма да успее да го удовлетвори. Понеже за фантазията няма граници, а реалността е ограничена.

Например, ако човек започне твърде много да мисли за секса, може да създаде прекрасни жени – жени, които са само фантазия и не могат да бъдат намерени никъде по света. Или мъже, които никога няма да бъдат срещнати. Нито един истински мъж или истинска жена не може да изпълни очакванията на фантазията. Фантазията е фантазия, тя е мечта.

Човек може да си фантазира за жена, която не се изпотява и чието тяло не отделя миризма. Може да си фантазира за жена, която винаги е в добро настроение. Може да си фантазира за жена, която винаги е обичаща и сърдечна, и гостоприемна и никога не се заяжда и разгневява и не мята възглавници по него. Човек може да си фантазира за жена, която никога не остарява и винаги е осемнадесетгодишна – която е винаги свежа, винаги млада, винаги красива, никога не се разболява, никога не ти иска нищо, никога не те мами, никога не поглежда други мъже и не ги пожелава. Може да си фантазира безкрайно, но никога няма да намери тази жена. След като е създал този проблем, не може да възприема секса по естествен начин.

Природата може да бъде напълно удовлетворена, но не и фантазията. Човек може да намери измислената жена в женски списания, в порнографски книги, но не и в реалността. И която и да се появи в реалността, скоро ще се окаже, че не отговаря на фантазията.

Това е проблемът, с който се сблъсква Западът – там се мисли твърде много за секс. Западът е станал сексуален чрез фантазията, а Изтокът чрез потискането. И на двете места хората са станали сексуални, и на двете са изгубили естествената способност да се наслаждават на секса. И двете места са станали патологични по различни причини. Западът е станал патологичен, защото фантазирането за секс се е превърнало в основна цел в живота. А Изтокът е станал патологичен чрез мисленето, че сексът е основната бариера между божествата и човека.

Сексът не е нито едното от двете: не е нито основна цел, нито основна бариера. Сексът просто е явление като глада или жаждата и нищо повече от това. Не е това, което източният ум мисли за него. Източният ум е твърде изплашен от секса. Идвайки чрез страха, сексът се е преместил в главата, чрез вратата на страха той е влязъл в главата.

Така че т.нар. източни мъдреци фантазират за секс, защото са го потиснали. Това, което човек потиска, се появява отново и отново. То не може да бъде разрушено, нищо не може да бъде разрушено чрез потискане. Потискането превръща секса в патологична сексуалност. Това е едната крайност.

Западът е отишъл в другата крайност. Другата крайност е фантазиране за секса. Сексът е всичко, останалото е второстепенно, затова правете колкото може повече секс. Но ти не можеш да правиш твърде много секс. Тялото си има граници, но пък можеш да фантазираш колкото си искаш – за това вече няма граници. Затова порнографията я има, има ги еротичните филми, има ги списанията за мъже и хората се хранят с тези илюзорни миражи. И нито една жена, и нито един истински мъж някога биха те удовлетворили.

И двете са патологични състояния. Сексуалността е патологична, независимо дали си стигнал до нея чрез ненаситност или страх. Изтокът се е разболял чрез страха, а западът чрез ненаситността. Лакомията и страхът са двете страни на една и съща монета. На повърхността изглеждат съвсем различни, сякаш са противоположности. Но не са. Тези, които знаят, тези, които имат способността да видят, разбират, че това е все същата глупост. Стигнало се е до една и съща глупост през различни врати, това е истината, мястото е едно и също. И Изтокът, и Западът трябва да бъдат по-будни и по-осъзнати за секса.

Не вдигайте твърде много шум около секса и по двата начина, това е първият принцип. Ако искаш сексът да се превърне в любов, първият принцип е да приемеш, че сексът е абсолютно естествено явление. Не го обвързвай нито с метафизика, нито с религия. Той няма нищо общо нито с религията, нито с метафизиката, той е прост факт от живота. Той е начин животът да се възпроизвежда. И е толкова естествен, колкото е естествено дърветата да цъфтят и да раждат плодове – ти не ги заклеймяваш. Цветовете са секс, чрез тях дървото изпраща своите семена, своя потенциал на другите дървета.

Когато един паун танцува ти не го заклеймяваш, а танцът е секс, той е за привличане на женската. Когато кукувицата кука ти не я проклинаш, а това е секс. Кукувицата просто заявява: "Аз съм готова”. Мъжката кукувица просто си търси партньорка. Звукът, красивият звук е просто прелъстяване, просто ухажване.

Ако наблюдаваш живота ще бъдеш изненадан. Целият живот се случва чрез секса. Животът се възпроизвежда чрез секса. Той е естествено явление, не вкарвай безсмислени обяснения в него.

Това е първото нещо, което трябва да бъде разбрано, ако искаш каквато и да е трансформация на сексуалната енергия. Първото нещо е да не го отричаш, да не го отблъскваш, да не го потискаш. Не бъди твърде навит за секс, не мисли, че той е всичко – той не е. Животът не е само това. Сексът е хубав. Въпреки това, в живота има много повече неща, сексът е само основата, той не е целият храм.

Потиснат, той се превръща в сексуалност. Чрез фантазирането пак става сексуалност. По първия начин Изтокът преобразува секса в патология, а другият метод е западният. Но никой, нито на Изток, нито на Запад не приема, че сексът просто е естествено явление. Нито светците, нито грешниците – никой не приема секса за естествено явление. И на двете места хората са обсебени от секса, затова казвам, че няма разлика. Приетият, уважаван и жив секс се превръща в любов.

Превод: Весела Иванова, http://lastloveblog.blogspot.com/

Източник: http://oshotimes.blog.osho.com/

Ошо. Като си у дома, бъди там все едно че те няма

Пим — Tue, 16 Jul 2013 16:02:58 GMT

Само си помисли: един ден теб няма да те има. Един ден ще си си заминал, ще си умрял - радиото ще продължи да работи, жената ще продължи да приготвя закуската, децата все така ще се подготвят за училище. Помисли си: днес си си заминал, просто те няма. Стани дух. Като просто си седиш на стола, изчезни, помисли си: „Вече не съм реален, няма ме." И просто виж как къщата продължава да съществува. Ще се появи един необятен мир и тишина. Всичко ще си продължава такова, каквото е. Без теб, всичко ще си продължава такова, каквото е. Нищо няма да липсва. Тогава какъв е смисълът винаги да си зает с нещо, да вършиш нещо, да правиш нещо, да си обсебен от действието? Какъв смисъл има? Теб няма да те има и всичко, което си правил, ще изчезне - като че ли си надписал името си върху пясъците и идва вятърът, и подписът изчезва... и всичко свършва. Бъди все едно че никога не си съществувал.

Това е наистина една прекрасна медитация. Можеш да я пробваш много пъти в рамките на двадесет и четири часа. Дори и половин секунда ще свърши работа - просто спри за половин секунда... няма те... а светът продължава. Когато започнеш все повече и повече да осъзнаваш факта, че без теб светът си продължава все едно нищо не се е случило, тогава ще си в състояние да научиш за една друга част от твоето същество, която е била пренебрегвана толкова дълго, в продължение на много животи - и това е възприемащият модел. Ти просто позволяваш, превръщаш се във врата. Нещата продължават да се случват без теб.

Това има предвид Буда, когато казва: стани парче дърво, което се носи по реката. Плувай в потока като дърво и където и да отиде потокът, нека те вземе със себе си - не прави никакво усилие. Целият будистки подход принадлежи на възприемащия модел. Ето защо виждаш Буда да седи под дърво. Всичките му изображения го показват как седи, седи и не прави нищо. Той просто си седи там, нищо не прави.

Исус няма такива изображения. Той продължава да следва действения модел. Ето къде християнството е пропуснало най-дълбоката възможност - християнството е станало активно. Християнският мисионер непрестанно служи на бедните, ходи в болницата, върши едно или друго нещо и всичките му усилия са насочени към това да свърши нещо добро. Да, много добре - но той си остава в действения модел, а Бог може да бъде познат само във възприемащия модел. Тъй че християнският мисионер може да е добър човек, много добър човек, но няма да бъде светец в източния смисъл.

Сега дори и на Изток този, който непрестанно върши разни неща, бива почитан като махатма - защото Изтокът е беден, болен. Има хиляди прокажени, слепи хора, необразовани - те имат нужда от образование, от лекарства, от обслужване, от хиляда и едно неща. Изведнъж активният човек става важен - затова Ганди е махатма, а майка Тереза от Калкута е станала много важна. Но никой не обръща внимание дали те са постигнали възприемащия модел, или не.

Ако сега дойде Буда, никой няма да му окаже уважение, защото той няма да основе училище или болница. Той пак ще си седи под дървото бодхи, просто ще си седи в тишина. Не че нищо няма да се извършва чрез него - чрез неговото същество ще се създават огромни вибрации, но те ще са много фини. Седейки си под своето дърво бодхи, той трансформира целия свят, но за да видиш тези вибрации, ще трябва да се настроиш, ще трябва да израснеш. Да разпознаеш един Буда означава да си вече по пътя. Да разпознаеш една майка Тереза е много лесно, няма нищо особено в това. Всеки може да види, че тя върши едно добро дело.

Да вършиш добро дело е едно нещо, а да си добър е нещо съвършено различно. Не казвам, че не трябва да се вършат добри дела. Казвам: нека добрите дела дойдат от това, че си добър.

Първо постигни възприемащия модел, първо постигни пасивното, неактивното. И когато твоето вътрешно същество разцъфти и ти познаеш вътрешната интегрираност - която е винаги там, центърът е винаги там, - когато си разпознал този център, изведнъж смъртта изчезва за теб. Изведнъж всички тревоги изчезват, защото сега ти вече не си тяло и вече не си ум.

Тогава се появява състраданието, появява се любовта, появява се молитвата. Превръщаш се в дъжд, който изсипва върху света благословията си. Сега никой не може да каже какво ще стане с такъв човек - дали той ще тръгне да става революционер като Исус и да гони лихварите от храма или ще отиде да служи на бедните, или просто ще си продължи да стои под дървото бодхи и да разпръсква своя аромат, или пък ще стане като Мира и ще танцува и пее за Божия слава. Никой не знае, това е нещо непредсказуемо.

Всичките ми усилия тук са да ви накарам да осъзнаете, че няма нужда от нищо, че няма нужда от нищо повече. Вие вече го имате тук, то съществува вътре във вас. Но трябва да направите подходите, вратите, пътищата, за да го откриете. Трябва да копаете, съкровището е там.

Бих искал да ви дам една техника. Тя е много проста техника, но в началото изглежда много трудна. Ако я опитате, ще откриете, че е проста. Ако не я опитате и само мислите за нея, тя ще изглежда много трудна. Техниката е следната: правете само това, което ви доставя удоволствие. Ако не се наслаждавате на нещо, не го правете. Опитайте - защото насладата идва само от твоя център. Ако правиш нещо и изпитваш удоволствие, започваш да се свързваш отново с центъра. Ако правиш нещо, което не ти доставя удоволствие, ти се откъсваш от центъра. Така че нека това да бъде критерият и в това отношение бъдете фанатици.

Разхождаш се по пътя - изведнъж разбираш, че не се наслаждаваш на разходката. Стоп. Край - това не трябва да се прави.

Когато бях в университета, действах по този начин и хората ме смятаха за побъркан. Изведнъж спирах и оставах на място за половин, за един час, докато отново не почнех да се наслаждавам на ходенето. Моите професори толкова се бяха уплашили, че когато имаше изпити, качваха ме в някоя кола и ме закарваха до университетската зала. Оставяха ме при вратата и чакаха там: ще стигна ли до чина си, или не? Ако се къпех и изведнъж осъзнаех, че не ми доставя удоволствие, спирах. Какъв смисъл има? Когато се хранех, ако по някое време вече не изпитвах удоволствие, веднага спирах.

В гимназията се записах в класа по математика. Първия ден, когато влязох, учителят току-що беше започнал да представя предмета. Аз станах по средата и се опитах да си изляза. Той попита:
- Къде си тръгнал? Ако не поискаш разрешение, вече няма да те пусна да влезеш.
Рекох му:
- Вече няма да идвам, не се притеснявай. Ето защо не искам разрешение. Край - това не ми доставя удоволствие! Ще си намеря някакъв друг предмет, който може да ми носи радост, защото ако не мога да му се насладя, няма да го уча. А този е мъчение, насилие.

И това малко по малко се превърна в ключа. Изведнъж разбрах, че всеки път когато се наслаждаваш на нещо, ти си центриран. Насладата е просто звукът на центрираността. Всеки път когато не се наслаждаваш на нещо, ти си извън центъра. Тогава не го насилвай - няма нужда. Ако хората ви смятат за побъркани, нека да си ви смятат. За няколко дни ще разберете, от собствен опит, как сте пропускали себе си. Вършили сте хиляда и едно неща, на които никога не сте се наслаждавали, и въпреки това сте ги вършили, защото така са ви учили. Просто сте изпълнявали задълженията си.

Хората са унищожили дори нещо толкова прекрасно като любовта. Прибираш се у дома и целуваш жена си, защото така трябва, така се прави. Така се унищожава едно толкова прекрасно нещо като целувката, която е подобна на цвете. И ти лека-полека ще започнеш, без да се наслаждаваш, да целуваш жена си; ще забравиш насладата от това да целуваш друг човек. Здрависвате се с всеки, който срещнете - правите го студено, без някакъв смисъл в това, без някакво послание, без да протича топлина. Това са просто мъртви ръце, които се здрависват една с друга и си казват здрасти. Така започваш, малко по малко, да научаваш този мъртъв жест, този студен жест. Така замръзваш, ставаш като ледено кубче. И тогава питаш: „Как да навляза до центъра?

Центърът е достъпен, когато си топъл, когато течеш, стапяш се в любовта, в радостта, в танца, в насладата. От теб зависи. Просто продължавай да вършиш само тези неща, на които наистина се наслаждаваш и обичаш да ги вършиш. Ако не им се наслаждаваш, спри. Намери нещо друго, на което ще се наслаждаваш. Непременно ще има нещо, което да ти доставя удоволствие. Никога не съм попадал на човек, който да не може на нищо да се наслаждава. Има хора, които може и да не се наслаждават на едно, на второ, на трето нещо, но животът е огромен. Не оставай привързан, бъди течащ. Нека има по-голям поток на енергията. Нека тя да тече, нека се среща с другите енергии, които те обграждат. Скоро ще видиш, че проблемът не е в това как да се интегрираш, а в това, че си забравил как да течеш. Когато си в течаща енергия, ти изведнъж постигаш интегрираност. Това понякога се случва и случайно, но причината е същата.

Понякога се влюбваш в една жена или един мъж и изведнъж се чувстваш в състояние на интегрираност, изведнъж се чувстваш, че за първи път си едно. Очите ти придобиват блясък, лицето ти започва да излъчва и интелектът вече не е тъп. Нещо в твоето същество започва ярко да гори, появява се песен, походката ти сега прилича на танц. Ти си едно напълно различно същество.

Но това са редки моменти - защото ние не научаваме тайната. Тайната е в това да има нещо, на което си започнал да се наслаждаваш. Това е цялата тайна. Художникът може да е гладен и да рисува, и въпреки това да видиш на лицето му изписано такова задоволство. Поетът може да е беден, но поне когато той пее своята песен, той е най-богатият човек на света. Никой не е по-богат от него. Каква е тайната на това? Тайната е, че той се наслаждава на този момент. Всеки път когато се наслаждаваш на нещо, ти си в хармония със себе си и в хармония с вселената - защото твоят център е центърът на всичкото.

Така че нека това малко прозрение да бъде като атмосфера около теб: да вършиш само това, което ти носи наслада, инак спри да го вършиш. Четеш вестник и по средата изведнъж разбираш, че не изпитваш удоволствие - значи няма нужда. Защо тогава да го четеш? Спри още тук и сега. Ако говориш с някой и по средата разбереш, че не се наслаждаваш на разговора, дори да си казал само половината изречение, спри на момента. Щом не ти харесва, не си задължен да продължиш. В началото това може да изглежда малко странно. Но не мисля, че може да има проблем. Можете да го практикувате.

В течение на няколко дни ще се направят много контакти с центъра и тогава ще разберете какво имам предвид, когато все отново и отново повтарям, че това, което търсиш, е вътре в теб. То не е в бъдещето. То няма нищо общо с бъдещето. То е вече тук и сега, положението вече е такова.

За зрелостта
Ошо

Ошо. Интегриране и центриране

Пим — Tue, 16 Jul 2013 16:01:59 GMT

Интегрирането вече съществува в най-дълбоката сърцевина на твоето същество. В самия твой център ти си интегриран, иначе изобщо не би могъл да съществуваш. Как можеш да съществуваш без център? Каруцата се движи, защото има един неподвижен център, около който се въртят колелата - те се въртят около оста. Щом каруцата се движи, значи има ос. Можеш да знаеш това, можеш и да не го знаеш.

Ти живееш, дишаш, в съзнание си; животът се движи, значи колелото на живота трябва да има ос. Можеш да не я осъзнаваш, но тя е там. Без нея ти не можеш да съществуваш.

Така че първото и много фундаментално нещо: не е въпросът в ставането. Ти си. Просто трябва да навлезеш навътре и да го видиш. Това е откриване, а не постигане. През цялото време си го носил. Но си се привързал твърде много към периферията и гърбът ти е обърнат към центъра. Прекалено много се насочваш навън, затова не можеш да погледнеш навътре.

Създай известно прозрение. Думата „прозрение" е прекрасна - тя означава да обърнеш поглед навътре , да погледнеш навътре, да видиш вътре в себе си. Очите се отварят навън, ръцете се разперват навън, краката те отвеждат далеч от теб. Седни в тишина, пусни се от периферията, затвори очи и просто навлез навътре... и то без усилие. Просто се отпусни - все едно човек потъва и не може да стори нищо. А ние продължаваме да извършваме дори и когато потъваме.

Ако можеш просто да позволиш на това да се случи, то ще изплува на повърхността. През облаците ще видиш как се появява центърът.

Има два модела на живот: единият е действеният модел, когато вършиш нещо, а другият е възприемащият модел - ти просто получаваш. Действеният модел е насочен навън. Ако искаш повече пари, не можеш просто да си седиш. Те няма да дойдат по този начин. Ще трябва да се бориш за тях, да се състезаваш и ще трябва да използваш всякакви начини и средства - законни, незаконни, правилни, погрешни. Парите няма да дойдат, ако просто си седиш. Ако искаш да станеш властен, ако искаш да станеш политик, ще трябва да направиш нещо за това. То няма да дойде от само себе си.

Ето го действения модел - действеният модел е насочен навън. Но има и недействен модел: ти не вършиш нищо, просто позволяваш да се случи. Ние сме забравили този език.

Този забравен език трябва отново да се научи.

Интеграцията не трябва да се внася отвън - тя вече е там. Ние сме забравили как да погледнем към нея, забравили сме как да я разберем. Все повече и повече се придвижвай от действения модел към възприемащия, към пасивния модел.

Не казвам да оставите света на действието - защото това отново ще ви направи едностранчиви. Точно сега вие сте едностранчиви. Имате само един модел на живот и той е на действието, на извършването. Има хора, които не могат дори и да си помислят да седнат в тишина - това е невъзможно. Те не могат да си позволят да се отпуснат дори и за момент. Те се интересуват само от действието. Интересува ги само когато нещо се извършва. А ако става дума само за някакъв си залез, какъв смисъл има да го гледаш?

Интересувате се само от действие, ако нещо се случва. Това се е превърнало в нещо твърде фиксирано. То трябва малко да се отпусне - трябва за няколко момента, за няколко часа, понякога и за няколко дни да отидеш напълно в другия модел на живот, просто да седиш и да позволяваш нещата да се случват. Когато гледаш залеза, да не се очаква да вършиш нещо. Просто да гледаш. Когато гледаш едно цвете, какво се очаква от теб да правиш? Ти просто гледаш.

Усилие всъщност няма, дори усилие да се гледа цветето. То става без усилие. Очите ти са отворени, цветето е там... възниква един момент на дълбоко общение, когато изчезва както това, което се гледа, така и този, който гледа. Тогава има красота, тогава има благословение. Тогава изведнъж ти не си този, който наблюдава, и цветето не е това, което се наблюдава - защото за да наблюдаваш, пак трябва да има някакво действие. Сега си там и цветето е там и някак си се припокривате. Цветето навлиза в теб, ти навлизаш в цветето и се появява внезапно откровение. Наречи го красота, наречи го истина, наречи го Бог.

Тези редки моменти трябва все повече и повече да бъдат позволявани. Не мога да кажа, че те трябва да бъдат култивирани, не мога да кажа, че трябва да се тренираш за тези моменти, не мога да кажа и че трябва да вършиш нещо - защото това отново ще бъде използване на езика на действения модел и ще бъде едно много дълбоко неразбиране. Не, мога да кажа само да позволяваш тези моменти все повече и повече.

Понякога просто недей да вършиш нищо. Отпусни се на тревата и гледай небето. Понякога затвори очи и просто гледай в своя вътрешен свят - как мислите се движат, текат, как желанията се надигат, отминават. Гледай шарения свят на сънищата, който върви вътре в теб. Просто гледай. Недей да казваш: „Искам да спра тези мисли" - отново си отишъл в действения модел. Недей да казваш: „Аз медитирам - махайте се! Всички мисли се махнете от мен" - защото ако започнеш да казваш това, си започнал да вършиш нещо. Като че ли не си...

Има една медитация, която е една от най-древните в света и все още се използва в някои манастири в Тибет. Медитацията се базира на тази истина, за която ви говоря. Те казват, че понякога можеш просто да изчезнеш. Като седиш в градината, просто започваш да чувстваш как изчезваш. Просто виж как изглежда светът, когато си напуснал света, когато вече не си там, когато си станал напълно прозрачен. Просто се опитай да не бъдеш поне за секунда.

За зрелостта
Ошо

Ошо. Когато лежиш или седиш, позволи на себе си да станеш безтегловен, отвъд ума."

Пим — Wed, 29 May 2013 19:15:58 GMT

Техники за твоето успокояване

Третата техника:
"Когато лежиш или седиш, позволи на себе си да станеш безтегловен, отвъд ума."

Седиш тук. Просто си представи, че си станал безтегловен. Няма тежест. Тук и там ще усещаш тежест, но продължавай да си представяш безтегловността. Тя те завладява. Когато усетиш, че си безтегловен - тогава тежестта е изчезнала. Когато липсва тежестта, ти повече не си тяло, защото тежестта принадлежи на тялото - не на теб. Ти си безтегловен.

Затова са правени един куп експерименти: Някой ще умре, а един куп учени по целия свят се опитват да измерят теглото на човека. Ако има някаква разлика, ако, когато човек е жив, тежи повече, а когато умре, тежи по-малко, тогава учените могат да кажат, че от тялото се е отделило нещо - душата или Аза, или нещо, което вече го няма, защото за учените нищо не може да бъде безтегловно - нищо!

Тежестта е основна категория за цялата материя. Дори слънчевите лъчи имат тежест. Тя е много, много малка, минимална, и е трудно да се измери, но учените са я измерили. Ако можеш да събереш слънчевите лъчи на площ от пет квадратни мили земна повърхност, тяхната тежест ще се равнява на тежестта на един косъм. Слънчевата светлина има тежест: тя е измерена. За науката нищо не може да бъде безтегловно. А ако нещо е безтегловно, тогава то не е материално. То не може да бъде материя. Науката счита през последните двадесет-двадесет и пет години, че не съществува нищо друго освен материя.

Затова, когато човек умре, ако нещо изчезва, теглото трябва да се промени. Но то никога не се променя; Тежестта остава същата. Понякога дори се увеличава: това е проблемът. Живият човек тежи по-малко от мъртвия. Това поражда нови проблеми, защото учените се опитват да разберат дали се губи някаква тежест. Тогава имат основания да кажат, че нещо е напуснало тялото. Изглежда обаче, че е точно обратното, че нещо е влязло. Какво е станало? Тежестта е материална, но ти не си тежест. Ти си нематериален.

Ако опиташ тази техника на безтегловността, ще трябва да мислиш за себе си като за една безтегловност - и не само да мислиш, но и да усещаш, че тялото ти става безтегловно. Ако продължиш да усещаш, усещаш, усещаш, идва един момент, когато разбираш, че си безтегловен. Ти вече си, затова можеш да го разбереш по всяко време. Трябва само за създадеш ситуация, в която отново да почувстваш, че си безтегловен.

Трябва да се разхипнотизираш. Това е хипноза: вярата, че "Аз съм тяло и затова усещам тежестта." Ако успееш да се разхипнотизираш посредством разбирането, че не си тяло, няма да усещаш никаква тежест. А когато не усещаш тежестта, ти си отвъд ума, казва Шива: "Когато лежиш или седиш, позволи на себе си да станеш безтегловен, отвъд ума." Тогава нещото може да се случи. Умът също има тежест: умът на всеки един има тегло.

По някое време съществуваха предположения, че колкото повече тежи мозъкът, толкова по-умен е човекът. И общо взето това е вярно, но не винаги, защото понякога много велики хора са имали много малки мозъци, а понякога на кръгли идиоти мозъците тежат значително. Но общо взето е така, защото, когато притежаваш голям механизъм на ума, той тежи повече. Умът също има тегло, но съзнанието ти е безтегловно.

Затова почувствай това съзнание, трябва да почувстваш безтегловността. Затова опитай: когато ходиш, седиш, спиш, може да го опиташ.

Няколко наблюдения: защо мъртвото тяло понякога става по-тежко? Защото, когато съзнанието напусне тялото, то остава незащитено. Много неща могат веднага да влязат в него. Те не влизат заради тебе. Много вибрации могат да влязат в мъртвото тяло: те не могат да влязат в тебе. Ти си тук: тялото е живо, устойчиво за много неща. Затова, когато се разболееш, започва едно продължително редуване - една болест, после друга, трета: защото, когато си болен, си незащитен, уязвим, без съпротивителна сила. Тогава всичко може да влезе. Твоето присъствие защитава тялото. Затова понякога мъртвото тяло може да стане по-тежко: в момента, в който го напуснеш, всичко може да влезе в него.

Второ, когато си щастлив, винаги се усещаш безтегловен; когато си тъжен, винаги се чувстваш по-тежък: като че лти нещо те натиска надолу. Притеглянето става по-силно. Когато си тъжен, тежиш повече. Когато си щастлив, си лек. Усещаш го. Защо? Защото, когато си щастлив, когато усетиш щастието, забравяш напълно за тялото си. Когато си тъжен, страдащ, не можеш да забравиш тялото. Усещаш неговата тежест. Тя те натиска надолу - надолу към земята, като че си вкоренен. Тогава не можеш да се движиш: пуснал си корени в земята. В щастието си безтегловен. Тъгата, мъката те правят тежък.

В дълбоката медитация, когато забравиш за тялото си изцяло, можеш да левитираш. Дори и тялото ти може да се издигне заедно с тебе. Случвало се е много пъти. Учените наблюдавали една жена в Боливия. Докато медитирала се издигнала на четири фута и сега е обект на научни наблюдения. Били заснети много филми и направени много снимки. Пред хиляди наблюдатели жената внезапно се издигнала и преодоляла гравитацията. Засега не съществува обяснение на станалото, но същата жена не може да се издигне, когато не медитира. А ако медитацията бъде нарушена, тя пада на земята.

Какво става? В състоянието на дълбока медитация ти изцяло забравяш тялото и отъждествяването е престанало. Тялото е нещо незначително, ти си твърде важен. Ти имаш неограничена сила. Тялото не притежава нищо в сравнение с тебе.

Това е все едно един господар да се отъждестви със своя роб, така че когато робът проси, и господарят да проси. Щом робът заплаква, и господарят заплаква. Когато робът каже: "Аз съм нищо", господарят казва: "Аз съм нищо." Когато господарят разбере своята собствена същност, щом разбере, че той е господар, а този човек е само един роб, тогава всичко ще се промени.

Ти си една неограничена сила, отъждествена с твърде ограниченото тяло. Щом Постигнеш самия СЕБЕ СИ. тогава безтегловността нараства, а тежестта на тялото намалява. Тогава можеш да левитираш: тялото може да се издигне.

Съществуват много истории, които все още не могат да бъдат научно обяснени, но те са били възможни - защото, ако една жена може да се издигне четири фута, тогава не съществуват прегради. Друг може да се издигне хиляда фута, а трети да отиде в космоса. Теоретично не съществуват проблеми: четири фута или четиристотин, или четири хиляди - няма разлика.

Съществуват истории за Рама и за много други, които изчезвали напълно, заедно с тялото си. Телата им никога не били открити на тази земя. Мохамед изчезнал напълно - не само с тялото си: разказва се, че заедно с коня си. Тези истории изглеждат невероятни, митологични - но те не са толкова невъзможни.

Щом веднъж познаеш силата на безтегловността, можеш да станеш господар на гравитацията. Можеш да я използваш: зависи от теб. Можеш да изчезнеш напълно заедно с тялото си.

Но за нас безтегловността ще бъде проблем. Техниката на сидхасана, начинът, по който Буда седи, е най-добрият начин да бъдеш безтегловен. Седни на земята - не на стол или нещо друго, направо върху пода. И е добре, ако подът не е циментов или от нещо изкуствено. Седни на земята, така че да си по-близо до природата. Хубаво е, ако можеш да седиш гол. Седни гол върху земята в позата на Буда - сидхасана, защото сидхасаната е най-добрата поза, в която можеш да бъдеш безтегловен. Защо? Защото усещаш в по-голяма степен тежестта, ако тялото е облегнато по един или друг начин. Тогава тялото има повече места, които са подложени на силата на гравитацията. Ако седя върху този стол, тогава гравитацията въздейства върху по-голяма част от моето тяло.

Когато стоиш изправен, много по-малка част е повлияна, но ти не можеш да останеш така прекалено дълго. Махавира винаги е медитирал прав - винаги, защото така е оставял възможно най-малка част от тялото си, върху която гравитацията може да оказва влияние. Само стъпалата ти докосват земята. Когато стоиш върху краката си, прав, върху теб въздейства минимално количество гравитация - а гравитацията е тежест. Да седиш кръстосан в позата на Буда (краката ти са кръстосани, ръцете ти са хванати) също помага, защото тогава вътрешният ток започва да циркулира. Нека гърбът ти е изправен.

Сега можеш да разбереш защо се поставя толкова голямо ударение върху изправения гръбнак - защото с изправен гръбнак се покрива по-малка площ. Гравитацията ти въздейства в по-малка степен. Със затворени очи се уравновеси напълно, центрирай се. Наведи се надясно и почувствай гравитацията; наведи се наляво и почувствай гравитацията; наведи се напред и почувствай гравитацията; наведи се назад и почувствай гравитацията. След това открий центъра, където най-малко се усеща действието на гравитацията и остани в него. След това забрави за тялото и усети, че нямаш тежест: ти си безтегловен. След това продължавай да усещаш тази безтегловност. В един момент ще станеш безтегловен; няма да имаш тяло; внезапно ще се озовеш в един свят на безтелесност.

Безтегловността е безтелесността. Тогава можеш да преодолееш и ума. Умът е част от тялото, част от материята. Материята има тегло; ти нямаш никаква тежест. Това е основата на тази техника.

Опитвай и други, но остани с тази няколко дена, за да провериш дали тя работи, или не.

Достатъчно за днес.

Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"

Ошо. "Затвори вратите на усещанията, когато усещаш да те пълзи мравка. Тогава."

Пим — Wed, 29 May 2013 18:44:03 GMT

Техники за твоето успокояване

Втората техника:
"Затвори вратите на усещанията, когато усещаш да те пълзи мравка. Тогава."

Това изглежда твърде просто, но не е . Ще го прочета отново: "Затвори вратите на усещанията, когато усещаш да те пълзи мравка. Тогава." Това е само един прост пример. Всичко останало ще свърши работа. Затвори вратите на усещанията, когато усетиш лазенето на мравката, и тогава - ТОГАВА - нещото ще се случи. За какво говори Шива?

В крака ти се е забил трън: боли; ти страдаш. Или някоя мравка те лази по крака. Усещаш лазенето и искаш да махнеш мравката. Вземи всяко едно преживяване! Имаш рана: тя е болезнена! Боли те главата или някоя друга част от тялото: всяко нещо може да стане обект. Това е само един пример - лазенето на мравката. Каквото и да усещаш, затвори вратите на усещанията.

Какво трябва да се направи? Затвори очи и си мисли, че си сляп и не виждаш. Запуши уши и си мисли, че не може да чуваш. Затвори всичките пет сетива. Как можеш да ги затвориш? Това е лесно. Спри дишането за момент: всичките ти сетива ще бъдат затворени. Когато дишането е спряно и всичките сетива са затворени, къде е лазенето? Къде е мравката? Внезапно ще се преместиш - далеч.

Един мой приятел, стар приятел, много стар, падна по стълбите. Докторите казаха, че той няма да може да става от леглото три месеца. Трябваше да лежи три месеца. А той беше много подвижен човек; това беше трудно за него. Отидох да го видя и той каза: "Моли се за мен и ме благослови, защото мога и да умра, тъй като тези три месеца са нещо повече и от смърт. Не мога да стоя неподвижен." А на него му бяха казали: "Никакво движение."

Казах му: "Това е една добра възможност. Само затвори очи и си представяй, че си камък. Не можеш да се движиш. Как може да се движиш? Ти си камък - само камък, статуя." Той ме попита какво ще стане. Казах му: "Само опитай. Ще седя тук и нищо не може да се направи. Нищо не може да се направи! Така или иначе трябва да стоиш тук три месеца, затова опитай." Той никога не би опитал, но ситуацията беше толкова невъзможна, че той каза: "О'кей! Ще опитам, защото може и да стане нещо. Но не вярвам в това", каза той. "Не вярвам, че може да стане нещо само защото ще си мисля, че съм като камък, мъртъв като статуя, но ще опитам." И така той опита.

И аз не мислех, че може да стане нещо, защото човекът си оставаше същия. Но понякога, когато си в безизходица, в безнадеждност, нещата започват да стават. Той затвори очи. Зачаках, защото си мислех, че след две-три минути той ще ги отвори и ще каже: "Нищо не стана." Но той не отвори очи и измина половин час. Можех да видя, че е станал като статуя. Напрежението по челото му изчезна. Лицето му се промени.

Трябваше да тръгвам, но той не отваряше очи. Беше така притихнал, все едно че беше умрял. Дишането му се успокои и понеже аз трябваше да тръгвам, се наложи да му кажа: "Искам да тръгвам, затова си отвори очите и ми кажи какво се случи." Очите си отвори един друг човек. И каза: "Това е чудо. Какво направи с мен?" Казах му: "Нищо не съм направил изобщо." Той каза: "Трябва да си направил нещо, защото това е чудо. Когато започнах да си мисля, че съм като камък, като статуя, внезапно ме обзе чувството, че дори и да искам да помръдна ръцете си, това ще бъде невъзможно. Много пъти исках да отворя очи, но клепачите ми тежаха като камък и нищо не се получаваше."

Той каза: "Дори започнах да се тревожа какво ли ще си помислиш, защото това продължи дълго, но какво можех да направя? Този половин час не можех да помръдна. Когато спря всякакво движение, светът внезапно изчезна и аз се озовах сам, дълбоко навътре в себе си. Тогава изчезна болката."

Той имаше силни болки; нощем не можеше да заспи без приспивателни. А болката изчезна. Попитах го как се е почувствал, когато болката е изчезнала. Той каза: "Първо започнах да усещам, че има известно дистанциране. Имаше болка, но някак далече, като че ли ставаше дума за някой друг. И след това малко по малко, малко по малко, все едно че някой все повече се отдалечава и ти преставаш да го виждаш, тя изчезваше. Болката изчезна! Най-малко в продължение на десет минути нямаше болка. Как може едно каменно тяло да изпитва болка?"

Тази сутра казва: "Затвори вратите на сетивата: стани като камък, затворен за света. Когато си затворен за света, ти всъщност си затворен и за своето тяло, защото тялото ти не е част от тебе; то е част от света. Когато си напълно затворен за света, ти си затворен и за своето тяло. Тогава, казва Шива, тогава нещото ще се случи.

Опитай това с тялото. Всяко нещо ще свърши работа. Не ти е необходима мравка, която да лази по теб. Иначе ще си помислиш: "Когато мравката лази, тогава ще медитирам." Такава мравка е трудно да се намери, но всяко друго нещо ще свърши работа. Лежиш в леглото си; усещаш хладните чаршафи: стани като мъртъв. В един момент чаршафите ще отидат далеч, далеч, далеч и ще изчезнат. Леглото ти ще изчезне; стаята ти ще изчезне; целият свят ще изчезне. Ти си затворен, мъртъв, един камък, подобно на лайбницовата монада без никакъв прозорец за навън - никакъв прозорец! Не можеш да се движиш!

Тогава, когато не можеш да се движиш, ти си изтеглен обратно към себе си, центриран си в себе си. Тогава за първи път ще можеш да погледнеш от своя център. А щом веднъж си погледнал от своя център, ти повече няма да си същия човек.

Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"

Ошо. Любовта винаги е в настоящето, за нея бъдещето не съществува

Пим — Wed, 29 May 2013 18:12:08 GMT

Техники за твоето успокояване

Първата техника:
"Когато те милват, Сладка Принцесо, разтвори се в милувката като във вечен живот."

"Когато те обичат, Сладка Принцесо, разтвори се в любовта като във вечен живот": Шива започва с любовта. Първата техника се отнася до любовта, защото любовта е най-близо до онези преживявания, в които се релаксираш. Ако не можеш да обичаш, не е възможно да се релаксираш. Ако можеш да се релаксираш, животът ти ще се превърне в живот, изпълнен с любов.

Напрегнатият човек не може да обича. Защо? Напрегнатият човек живее непрекъснато с някакво намерение. Той може да печели пари, но не може да обича, защото любовта е безцелна. Любовта не е стока. Не можеш да я натрупаш; не можеш да откриеш банкова сметка за нея; не можеш да усилиш егото си чрез нея. Всъщност любовта е най-абсурдния акт, без никакъв смисъл извън самата нея, без цел вън от нея. Тя съществува за самата себе си, не за нещо друго.

Ти печелиш пари ЗА нещо: те са средство. Строиш къща, за да живее някой в нея: това е средство. Любовта не е средство. Защо обичаш? За какво обичаш? Любовта е цел сама по себе си. Затова един пресметлив ум - логичен, ум който, мисли за целта, не може да обича. Един ум, който винаги мисли посредством целта, ще бъде напрегнат, защото целта може да се осъществи само в бъдещето, никога в настоящето.

Строиш къща: не можеш да заживееш в нея още СЕГА. Ще трябва първо да я построиш. В нея ще можеш да живееш в бъдеще, не сега. Печелиш пари: банковата сметка ще бъде открита в бъдеще, не сега. Средствата ще трябва да използваш сега, а резултатите ще дойдат в бъдеще.

Любовта винаги е в настоящето, за нея бъдещето не съществува. Затова любовта стои толкова близо до медитацията. Затова и смъртта е толкова близо до медитацията - защото и смъртта винаги е тук и сега: тя никога не може да се случи в бъдещето. Можеш ли да умреш в бъдещето? Можеш да умреш единствено в настоящето. Никой не е умрял в бъдещето. Как можеш да умреш в бъдещето? Или как можеш да умреш в миналото?

Миналото е отминало. Него вече го няма, затова ти не можеш да умреш в него. Бъдещето все още не е дошло, затова как можеш да умреш в него?

Смъртта винаги се случва в настоящето. Смъртта, любовта, медитацията - всички те стават в настоящето. Така че ако се страхуваш от смъртта, ти не можеш да обичаш. Ако се страхуваш от любовта, не можеш да медитираш. Ако се страхуваш от медитацията, животът ти ще бъде безполезен - безполезен не в смисъл на някакво предназначение: безполезен в смисъл, че никога няма да си способен да почувстваш някакво щастие в него. Той ще бъде напразен.

Може да изглежда странно да се свържат тези три неща: любовта, медитацията, смъртта. Не е! Те са сходни изживявания. Затова, ако можеш да влезеш в едното, можеш да влезеш и в останалите две.

Шива започва с любовта. Той казва: "Докато си милвана (обичана), Сладка Принцесо, навлез в милувката (любовта) като във вечен живот"

Какво означава това? Много неща. Първо: когато, си обичан, миналото е изчезнало, бъдещето не съществува. Ти се движиш в измерението на настоящето. Ти се движиш в ТОЗИ МОМЕНТ. Обичал ли си някога някой? Ако някога си обичал, тогава знаеш, че умът повече не съществува. Затова така наречените мъдреци казват, че влюбените са слепи, глупави, луди. В известен смисъл са прави. Влюбените Са слепи, защото нямат очи за бъдещето, за да пресметнат какво правят. Те са слепи: те не могат да видят миналото. Какво се случва с влюбените? Те просто се движат тук и сега без никакво обмисляне на миналото или бъдещето, без никакво обмисляне на последствията. Затова ги наричат слепи. Те са! Те са слепи за онези. които пресмятат, и са пророци за тези, които не пресмятат. Тези. които не пресмятат, ще видят любовта като истинското око, като истинското виждане.

Затова, първото нещо: в момента на любовта миналото и бъдещето повече не съществуват. След това трябва да се разбере един деликатен момент: когато не съществува никакво минало и никакво бъдеще, можеш ли да наречеш този момент настоящ? Той е настоящ единствено между тях двете - между миналото и бъдещето. Това е относително. Ако не съществува минало и бъдеще, какво означава да го наречеш настояще? Това е безсмислено. Затова Шива не използва думата "настояще". Той казва, "вечен живот". Има предвид "вечността" - да влезеш във "вечността".

Ние разделяме времето на три части - минало, настояще, бъдеще. Това разделяне е лъжливо - абсолютно фалшиво. Времето наистина е минало и бъдеще. Настоящето не е част от времето. Настоящето е част от вечността. Това, което е отминало, е време; това, което ще дойде, е време. Това, което е, не е време, защото то никога не отминава. То винаги съществува. Настоящият момент винаги е тук. Той ВИНАГИ е тук! Това "сега" е вечно.

Ако ти идваш от миналото, никога не можеш да дойдеш в настоящето. От миналото винаги отиваш в бъдещето. Няма да настъпи нито един момент, който е настоящ. От миналото винаги отиваш в бъдещето. От настоящето никога не можеш да отидеш в бъдещето. От настоящето отиваш все по-дълбоко и по-дълбоко в по-настоящето и по-настоящето. Това е вечния живот.

Можем да го кажем и по следния начин: от миналото към бъдещето е времето. Времето означава, че се движиш в равнина, по права линия. Или можем да го наречем хоризонтално. В момента, в който влезеш в настоящето, измерението се променя: ти се движиш вертикално - нагоре или надолу, към висините или към дълбините. Но тогава никога няма да се движиш хоризонтално. Един Буда, един Шива, те живеят във вечността, не във времето.

Исус бил попитан: "Какво ще се случи в твоето Царство Божие?" Човекът, който го попитал, не го питал за времето. Той питал какво ще стане с неговите желания - за това как ще бъдат изпълнени те. Той питал дали там ще има вечен живот, или ще има смърт, дали ще има нещастие, или дали ще има висши и низши хора. Той се интересувал за неща от този свят. когато попитал: "Какво ще се случи в твоето Царство Божие?" И Исус отговорил (отговорът е като на един зен монах): "Там повече времето няма да съществува." Човекът, на когото е отговорено по този начин, може изобщо да не е разбрал. "Там повече времето няма да съществува": само това едно-единствено нещо е казал Исус: "Там повече времето няма да съществува", защото времето е хоризонтално, а Царството Божие е вертикално: то е вечно. То винаги е тук. Трябва само да напуснеш времето, за да влезеш в него.

И така, любовта е първата врата. Чрез нея можеш да напуснеш времето. Затова всеки иска да бъде обичан; всеки иска да обича. И никой не знае защо се придава такова значение на любовта, защо съществува толкова силен копнеж по любовта. И ако не го знаеш точно, не можеш нито да бъдеш обичан, нито да обичаш, защото любовта е едно от най-дълбоките неща на земята.

Продължаваме да мислим, че всеки такъв, какъвто е, е способен да обича. Това не е така: не е така. Затова ти си нещастен. Любовта е едно друго измерение. И ако се опиташ да обичаш във времето, ще се провалиш. Във времето любовта е невъзможна.

Спомням си един анекдот. Мира била влюбена в Кришна. Тя била омъжена - жената на един принц. Принцът започнал да ревнува от Кришна. Кришна вече го нямало; Кришна не присъствал; Кришна не бил физическо тяло. Имало един промеждутък от 5000 години между физическото съществуване на Кришна и физическото съществуване на Мира. Затова, как можело всъщност Мира да се влюби в Кришна? Разликата във времето била толкова огромна.

Един ден принцът попитал Мира - съпругът й я попитал: "Непрекъснато говориш за твоята любов, непрекъснато танцуваш и пееш за Кришна. Но къде е той? В кого си влюбена до уши? С кого говориш непрекъснато?" Мира говорела с Кришна, пеела, смеела се, играела. Изглеждала като полудяла. И била, в нашите очи. Принцът казал: "Полудяла ли си? Къде е твоят Кришна? Кого обичаш? С кого разговаряш? Аз съм тук, а ти напълно си ме забравила."

Мира казала: Кришна е тук; тебе те няма: защото Кришна е вечен; теб те няма. Той винаги ще бъде тук; винаги е бил тук; той е тук. Теб няма да те има; нямало те е. Един ден не си тук; друг ден няма да бъдеш тук. Как мога да повярвам, че между тези две отсъствия ти си тук? Как е възможно някакво съществуване между две не-съществувания?"

Принцът е във времето, а Кришна е във вечността. Затова ти може да си близо до принца, но разстоянието не може да бъде преодоляно. Ще бъдеш на известно разстояние. Можеш да бъдеш много, много отдалечен във времето от Кришна, но да си близо до него. То обаче е едно друго измерение.

Гледам пред мен, а там има стена; премествам очи и виждам небето. Когато гледаш във времето, винаги има стена. Когато гледаш отвъд времето, има открито небе - безкрайно. Любовта отваря безкрайността, вечността на Съществуването. И наистина, ако винаги си обичал, любовта може да се превърне в техника за медитация. Това е техниката: "Когато си обичана. Сладка Принцесо, навлез в любовта като във вечен живот."

Не бъди любовник, стоящ отстрани - отвън. Превърни се в любовта и влез във вечността. Когато обичаш някой, като любовник ли присъстваш. Ако е така, тогава си във времето, и любовта е само една лъжа - само нещо псевдо. Ако все още си тук и можеш да кажеш "Аз съм", тогава физически може да си близо, но духовно си много далеч, в противоположната посока.

Когато си влюбен, ТИ не трябва да съществуваш - само любовта, само обичта. Превърни се в самата обич. Когато милваш своя любим или любима, превърни се в милувката. Когато целуваш, не бъди този, който целува или е целуван. Превърни се в целувката. Забрави изцяло егото: разтвори го в действието. Навлез в действието така дълбоко, че действащият да изчезне. И ако не можеш да се разтвориш в любовта, ще бъде трудно да се разтвориш в храненето или ходенето - много трудно, защото любовта е най-достъпният подход за разтваряне на егото. Затова егоистите не могат да обичат. Могат да говорят за обичта; но не могат да обичат. Егото не може да обича!

Шива казва да се превърнеш в "обичта". Когато прегръщаш, превърни се в прегръдката, превърни се в целувката. Забрави за себе си така пълно, че да можеш да кажеш: "Мен вече ме няма. Остана само любовта." Тогава не бие сърцето, а пулсира любовта. Тогава не циркулира кръвта: движи се любовта. Тогава не ръцете докосват: докосва любовта.

Стани любовта и влез във вечния живот. Любовта променя твоето измерение. Напуснал си времето и си се изправил срещу вечността. Любовта може да се превърне в една дълбока медитация -възможно най-дълбоката. Понякога любещите се са познавали това, което и светците не са успявали. Любещите се са докосвали този център, който много йоги са пропускали. Това обаче ще бъде едно кратко зърване, ако не превърнеш любовта в медитация. Сега можеш да разбереш защо тантра говори толкова много за любовта и секса. Защо? Защото любовта е най-достъпната, естествена врата, откъдето ти можеш да преодолееш този свят - това хоризонтално измерение.

Погледни Шива и неговата съпруга Деви. Погледни ги! Не личи, че са двама души: те са едно. Единството е така пълно, че се е пренесло дори и в символите. Всички сме виждали Шивалинга. Той е фалически символ - сексуалният орган на Шива. Но той не е сам. Поставен е във влагалището на Деви. Старите индуисти са били много дръзки. Сега, когато видиш Шивалинга, никога не се сещаш, че той е фалически символ. Забравили сме; опитваме се изцяло да го забравим.

В своята автобиография, в своите спомени, Юнг си спомня за един много хубав и забавен инцидент. Пристигнал в Индия и отишъл да разгледа Конарк, а в манастира на Конарк имало много, много Шивалинги, много фалически символи. Пандитът, който го развеждал наоколо, му обяснявал всичко, с изключение на Шивалинга. А те били толкова много, че било трудно да не се забележат. Юнг бил много добре запознат, но само за да подразни пандита, непрекъснато питал: "Но какво е това?" Накрая пандитът му казал на ухото, на ухото на Юнг: "Не ме питайте тук. Ще ви кажа след малко. Това е за четири очи."

Юнг трябва вътрешно да се е засмял. Това са днешните индуисти. После, извън манастира, пандитът се приближил и казал: "Не беше хубаво да ме питате пред другите. Сега ще ви кажа. Това е тайна." А след това, в колата на Юнг. той казал: "Това са наши частни работи."

Когато Юнг се завърнал, срещнал един велик учен - изследовател на източната мисъл, мит, философия - Хайнрих Зимер. Той разказал тази случка на Зимер. Зимер бил един от най-надарени че умове, които някога са се опитвали да проникнат в индийската мисъл. Той обичал Индия и нейния начин на мислене - източен, нелогичен, с мистичен подход към живота. Когато изслушал Юнг, той се засмял и казал: "Това е добре като промяна. Винаги съм слушал за великите индийци - Буда, Кришна, Махавира. Това, което разказът говори, не е за великите индийци, а за индийците."

Любовта за Шива е голямата врата. За него сексът не е нещо, което трябва да бъде порицавано. За него сексът е зародиша, а любовта е неговото разцъфтяване. И ако осъждаш семето, осъждаш цветето. Сексът може да се превърне в любов. Ако никога не се превърне в любов, значи той е осакатен. Порицай осакатяването, а не секса. Любовта трябва да цъфти. Сексът трябва да се превърне в любов. Ако не се превърне, вината не е в секса. Вината е у тебе.

Сексът не трябва да остане секс: това е учението на тантра. Той трябва да се преобразува в любов. Любовта също не трябва да остане любов. Тя трябва да се превърне в светлина, в медитативно изживяване, в последния, крайния мистичен връх. Как да трансформираме любовта?
Превърни се в действието и забрави за действащия. Когато обичаш, бъди любовта - само любовта. Тогава тя не е твоята любов или моята любов, или нечия друга любов. Тя просто е ЛЮБОВ. Когато те няма, когато си в ръцете на Върховния източник, или когато си влюбен, не си ти този, който е влюбен. Когато любовта те погълне, ти си изчезнал: превърнал си се в една течаща енергия.

Д. X. Лоурънс, един от най-творческите умове на нашата епоха, бил, съзнавайки го или не, последовател на тантра. На Запад бил изцяло осъждан. Книгите му били забранени. Имало много съдебни процеси само защото бил казал: "Сексуалната енергия е единствена та енергия. Ако я осъдите и забраните, вие заставате против универсума и в такъв случай никога няма да узнаете висшето разцъфтяване на тази енергия. А когато е забранена, тя става грозна и това е порочният кръг, който се образува."

Проповедниците, моралистите, така наречените религиозни хора, папите, шанкарачаря (индуистките религиозни ръководители) и разни други, те продължават да осъждат секса. Твърдят, че е нещо грозно. Когато го забраниш, той наистина става грозен. Затова те твърдят: "Погледнете! Това, което казахме е истина. То се доказва от самите вас. Погледнете! Това, което правите е грозно и вие знаете, че то е грозно."

Но не сексът е този, който е грозен. Грозен са го направили проповедниците. А щом веднъж са го направили грозен, те вече са прави. А когато те са доказали правотата си, ти непрекъснато го правиш все по-грозен и по-грозен - отвратителен.

Сексът е невинната енергия - в теб тече животът. Съществуването живее в теб. Не го осакатявай! Позволи му да се движи към висините. Това е, сексът може да се превърне в любов. Каква е разликата? Когато умът ти е сексуален, ти използваш другия. Другият е инструмент, който ще бъде използван и захвърлен. Когато сексът се превърне в любов, другият не е инструмент, другият не е, за да бъде използван, другият не е всъщност другия. Когато обичаш - това не е центриране в себе си. По-скоро другият става важен - уникален.

Ти не го използваш - не! Напротив, и двамата сте свързани в едно дълбоко изживяване. Вие сте партньори в едно дълбоко изживяване, а не сте използващ и използван. Вие си помагате взаимно, за да навлезете в различния свят на любовта. Сексът е използване. Любовта е движение заедно в един различен свят.

Ако това движение не е кратковременно и ако стане медитативно - ако забравиш себе си напълно и любимият, и възлюбеният изчезне, и остане само любовта, тогава, казва Шива: "Вечният живот е твой."

Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"

Ошо. Разликата между мъжете и жените съществува до четвъртото тяло

Пим — Sat, 11 May 2013 21:10:02 GMT

Въпрос: Биоелектрическата разлика между мъжете и жените съществува до четвъртото тяло. Означава ли това различно въздействие на посредника-жена и посредника-мъж върху медитиращия?

Този въпрос трябва да се разгледа подробно. Разликата между мъжете и жените съществува до четвъртото тяло. След четвъртото няма разлики. Петото тяло се намира отвъд границите на дуалността. Съществуващата дуалност на четирите тела е фундаментална, това базово несходство води до много резултати. Нека първо разгледаме мъжкото тяло, а след това ще преминем към женското.

Първото тяло на мъжа е мъжко, второто е женско, третото отново е мъжко, и четвъртото - женско. Именно тези разлики оказват дълбоко влияние върху историята и религията на човечеството и са придали на културата определени характеристики.

Някои характеристики са уникални за мъжкото тяло, някои са уникални за женското. Те се допълват едни други. Както женското, така и мъжкото тяло не са завършени, следователно, в акта на творението те трябва да се обединят. Има два вида подобно обединение. Ако мъжът А се обедини с жената Б външно, случва се зачеването на бебе. Ако мъжът А се обедини с жената Б вътре с себе си, творческият акт е насочен към Брахман. Това е пътешествие към Бог, докато външното обединение е насочена към природата. И в двата случай присъства секс - ако мъжкото тяло се свързва с женското външно, настъпва полов акт. Ако мъжкото тяло се свързва със своята вътрешна жена, сексът също има място. В първият случай енергията се изхвърля навън, във втория случай енергията се движи навътре. Именно това е известно като издигане на сексуалната енергия - обединение с вътрешната жена.

Енергията винаги тече от мъжкото към женското, независимо дали това става вън от тялото или вътре. Ако сексуалната енергия на физическото тяло тече към вътрешното женско ефирно тяло, тя не се разсейва. Тогава настъпва Брахмачария. Тогава енергията постоянно тече навътре. Тя достига до четвъртото тяло. След четвъртото тяло Брахмачария няма смисъл, защото там няма нищо подобно на мъжко или женско.

Затова след преодоляване на четвъртото ниво медитиращият не е нито жена, нито мъж. Концепцията ардханаришвар - Шива като полумъж-полужена - подразбира първото и второто тяло. Но тя остава просто символ, ние никога не сме я разбирали. Шива не е пълен, половинчата е и Парвати. Само заедно те образуват единно цяло. Затова изобразяват Шива наполовина жена, наполовина мъж, но в реалността втората половина не е видна отвън. Тя е скрита вътре във всеки от нас. Едната ни страна е мъжка, другата - женска, затова понякога се случват странни неща.

Колкото и безстрашен и силен да е един мъж във външния свят, колкото и да е влиятелен - бил той Александър Велики, Наполеон или Хитлер - в работата, в магазина, в екстремални ситуации през целия ден той е истински лъв, но вечерта цялото му самодоволство се разсейва пред една обикновена жена от неговото семейство. Наистина, не е ли странно? Каква е причината за това? Работата е там, че дванадесет-четиринадесет часа в денонощието той използва мъжкото тяло, след което това тяло се уморява. Когато той се връща у дома, първото тяло вече иска почивка. Тогава на преден план излиза второто тяло - женското, а мъжкото остава в сянка.

През целия ден жената ползва първото тяло, затова вечерта вътрешният мъж взима връх в нея. В резултат жената се държи като мъж, а мъжът като жена.

Трябва да се помни, че общуването с вътрешната жена е метод за издигане на жизнената енергия. Подобен процес има множество фини вътрешни нюанси, но затова няма да говорим сега. Още нещо: енергията винаги тече от мъжкото към женското. Най-важното качество на мъжкото тяло е това, че то не е възприемчиво - то е винаги агресивно. Мъжете могат да дават, но не могат да взимат. Енергийният поток не тече от женското към мъжкото, а само от мъжкото към женското. Жената е приемаща. Тя може да получава, но не може да дава.

От това следват два резултата, които трябва да се знаят. Първо, поради това, че жената е възприемчива, тя никога не става посредник при предаването на шактипат - шактипат не може да се случи с помощта на жена. В това е причината, че на света има толкова малко Учители-жени, сред които да срещнеш жена-гуру на нивото на Буда или Махавира, тъй като жената не може да предава енергия. Факт е, че около Махавира, Буда и Кришна са се събирали много жени, но още не се е родила жена, подобна на Кришна, около която да се обединяват хиляди мъже. Причината е в това, че жената може само да приема.

Интересно е също, че около Кришна са се събирали много жени и съвсем малко мъже. Същото се е случило и с Махавира - десет хиляди аскети-мъже, монаси и четиридесет хиляди монахини. Съотношението винаги е едно към четири. На един мъж винаги съответстват четири жени. Махавира не е могъл да повлияе на мъжете така, както е влияел на жените, защото те, както и Махавира, са били мъже. Жените са могли да приемат това, което е предала Махавира. Но мъжете не могат да приемат - тяхната възприемчивост е крайно ограничена. Следователно, макар че мъжете са вестители, глашатаи на религията, именно жените я защитават и пазят. Именно жените спасяват религията на земята. Мъжете са пионери на религиите.

Жената е възприемчива. Качеството на нейното тяло е възприемчивост. Биологически тя също притежава това качество. Девет месеца носи бебето, а след това го възпитава и се грижи за него - тя е принудена да бъде възприемчива. Природата не е предписала нищо подобно на мъжете. За един миг те става бащи, а след това отново изчезват зад хоризонта. Жената получава сперматозоидите и ги задържа. Същото се случва и по време на шактипат. Следователно, мъж не може да получи шактипат от жена. Но това е общо правило, от което може да има и изключения. По-късно ще разкажа за тези редки случаи. Понякога се случва нещо подобно, но там действат други причини.

Обикновено шактипат не се случва чрез женското тяло. Но жената притежава допълнителни качества - сила и власт бързо да приема шактипат. Мъжът може да предава шактипат, но не е способен да я приема. Затова предаването на шактипат е затруднено и от мъже към мъже, защото медитиращият мъж не е възприемчив - такава е неговата личност. На първата степен, откъдето започва всичко, пребивава невъзприемчивият мъж. Съществуват култове, в които мъжете като духовна практика се представят като жени. Те използват това като метод за повишаване на възприемчивостта. Жените без излишни усилия стават възприемчиви, защото са такива по природа. Затова за шактипат на жената постоянно й е необходим посредник. Разберете добре защо тя не може да получава благодат непосредствено.

Шактипат идва чрез първото тяло. Ако аз предавам шактипат, тя се случва във вашето първо тяло. Енергията излиза от моето първо тяло и се насочва към вашето първо тяло. Ако вие сте жена, това ще се случи много бързо. Ако сте мъж, тогава ще са нужни много повече усилия - енергията много по-трудно ще проникне у вас. Някъде дълбоко вътре във вас е необходимо да достигнете състояние на пълно отдаване. Само тогава се случва шактипат, иначе е невъзможно. Мъжът не се предава. Каквито и усилия да полага, той не може да се предаде. Дори когато казва: "Аз се предавам", той го прави агресивно. Казано по друг начин, егото му обявява за акта на предаване. Той казва: "Погледни! Аз се предавам". Стоящото отзад "Аз" не напуска мъжа.

Жената не трябва да се предава - тя вече се е предала. Такава е нейната вътрешна природа. Предаването е качество на нейното първо тяло. Тя е много възприемчива. Затова предадената от мъж шактипат с лекота прониква в нея. Предаването на енергия от мъж към мъж е затруднено, а от жени към мъже е почти невъзможна. Независимо от трудностите при предаването на шактипат от мъж към мъж, това е възможно, тъй като ако медиумът е достатъчно силен, той може да намали енергията на другия мъж, довеждайки го почти до състоянието на жена. Шактипат чрез жена е почти невъзможна, защото в момента на преживяването женското тяло има тенденция да поглъща в себе си жизнената енергия. Нейното първо тяло подобно на гъба поглъща всичко в себе си.

Говорихме за шактипат. В случая с благодатта условията са подобни. Благодатта идва от четвъртото тяло. Четвъртото тяло на мъжа е женско, затова той с готовност възприема благодат. Четвъртото тяло на жените е мъжко, затова тя изпитва същите трудности - не е способна да възприема благодат непосредствено. Четвъртото тяло на мъжете е женско - затова Исус, Мойсей и Мохамед са установили мигновено контакт с Господ. Поради това, че тяхното четвърто тяло е било женско, те са били способни да се опияняват от благодатта, когато тя започнала да слиза в тях.

Четвъртото тяло на жените е мъжко и на това ниво то не им позволява непосредствено да получават благодат. Затова жената не носи в себе си непосредствено послание. По тази причина нито една жена не може да твърди, че е познала Брахман. Мъжкото четвърто тяло е препятствие за жената. От този край тя не може да получи благодат.

Мъжът получава благодат непосредствено. На него му е трудно да я получи чрез някого, както това се случва с шактипат, защото в този случай той сам е препятствието. Но за жените всичко е друго. Те могат да получат благодат от всеки посредник. Дори много слаб човек може да стане медиум на шактипат за жена. Шактипат зависи много по-малко от посредника и много повече от възприемчивостта на получаващия. На жените постоянно им е необходим медиум. Те много трудно се справят без посредник, защото тогава преживяването не настъпва.

Говорихме за обичайното състояние на нещата. Но може да възникне и необикновена ситуация. Именно поради обичайния ход на събитията медитиращите жени винаги са били малцинство. Това не означава, че жените не са имали преживяване на Бог. Те са преживявали Бог, но между тях винаги е стоял медиум, посредник. Дори да е бил незначителен, медиумът винаги е присъствал - жените са получавали преживяването опосредствано. Още една специфична разлика: например, за младите жени е много по-трудно да получат благодат, отколкото за по-възрастните.

Интересен е фактът, че през живота половата разлика не остава постоянна - съотношението на мъжкото и женското начало се променя през целия живот. Тази промяна е постоянна, а съотношението постоянно се променя. При много жени с възрастта се появява окосмяване над горната устна и по брадата. Към петдесет години се променя гласът на жената, става по-нисък, напомнящ мъжкия. Женският глас си отива, съотношението се променя. Най-общо, по това време женските функции привършват, изчезват женските признаци, появяват се мъжки. Биологичните ограничения, съществували приблизително четиридесет и пет години, изчезват. Жената вече не е свързана с вътрешната жена, затова в старостта шансовете за получаване на благодат нарастват. Причината за това е, че съдържанието на мъжките елементи в първото тяло се увеличава, а на женските във второто се намалява. Освен това, съдържанието на мъжките елементи в третото тяло се увеличава. Затова за жените благодатта е възможна в по-зряла възраст.

При определени обстоятелства възрастната жена може да изпълнява ролята на медиум за по-младите. Старицата, наближаваща стогодишна възраст, в чийто ум не е останал нито един намек за това, че е жена, може да стане медиум за мъжете. Но това е особен случай. Същото се случва и с мъжете - с остаряването съдържанието на женските елементи в техните тела се увеличава. Възрастните мъже най-често се държат като жени. Много характерно мъжки черти се заменят с женски.

Във връзка с това трябва да се знае, че личността на този, който получава благодат в четвъртото тяло, развива характерно женски черти. Например, ако изучаваме тялото или личността на Буда или Махавира, ще открием, че те са в по-голяма степен женски, отколкото мъжки. В тях мекотата и красотата на жената е съчетана с женската възприемчивост. Качеството на агресията не им е присъщо, затова те са изпълнени с любов, ненасилие, състрадание. Насилието и гневът са си отишли завинаги.

Ницше обвинявал Буда и Исус в излишна женственост, заявявайки, че по тази причина те не трябва да бъдат причислявани към мъжката половина на човечеството. В тях, според Ницше, отсъствали мъжки качества, затова те успели да направят целия свят изнежен и женствен. В това твърдение има известна доза истина. Ще се удивите, че Буда, Махавира, Кришна и Рама са изобразявани без бради и мустаци. Работата не е в това, че те не са имали бради, но по времето, когато са били запечатани върху рисунките, тяхната личност е била вече преизпълнена с женска енергия, затова брадите и мустаците са изглеждали неуместни. С времето тези детайли са били пропуснати като несъответстващи на техните женствени образи.

Подобно нещо се случило и с Рамакришна. Това е могло да стане уникален случай за науката. Събитието било действително удивително. По-късно последователите на Рамакришна се опитвали да скрият този странен факт - как могат да говорят за подобни неща? В Рамакришна се развила женска гръд и се появило нещо, подобно на месечен цикъл. Събитието било толкова странно - спокойно може да се нарече чудо. Неговата индивидуалност станала толкова женствена, че той ходели и разговарял съвсем като жена.

В такъв необичаен случай могат да стават и други удивителни неща. Например, при подобни обстоятелства мъжете не могат да предават никому шактипат. Тяхната личност става абсолютно женска.

С помощта на медитативните техники, предложени от Буда и Махавира, стотици хиляди хора са достигнали четвъртото ниво на съзнанието. Щом достигали четвъртото тяло, тяхната личност ставала женска. Именно това имам предвид, когато говоря за развиване на пасивната страна на тяхната природа. Насилието и гневът отлитали, когато агресивността ги напускала. Любовта, състраданието и ненасилието разцъфтявали. Женствеността станала наследствена природа на нашата страна. Чувствам, че именно това е причина за агресията от страна на други народи. Всички съседни мъжки страни са успели да подчинят женската личност на Индия.

От една страна, случило се безкрайно ценно събитие - ние сме преживели прекрасния опит на четвъртото ниво. Но на нивото на първото тяло индийците се оказали в затруднение. Във всяко нещо съществува компенсация и равновесие. Този, който бил готов да остави съкровищата на четвъртия план, постигал благосъстоянието и богатството на първия. Който не бил готов да се раздели с благодатта на четвъртото ниво, бил принуден да се лиши от много от достиженията на първото ниво.

След Буда и Махавира Индия изгубила инстинкта за агресивност и станала възприемчива. Затова който и да дойдел тук, той се превръщал в акт на приемане. Който и да дойдел, ние сме го поглъщали в себе си. Проблемът със сегрегацията никога не е стоял пред нас, да не говорим за ответно нападение. Този проблем изчезнал завинаги, защото нашата личност станала женска. Индия се превърнала в единна огромна майчина утроба, даваща убежище на всички идващи. Ние нищо не сме отричали - никога не сме се опитвали да дадем отпор на агресорите, не сме се стремили да ги отделим от себе си, защото вече не ни е било присъщо качеството на воина, необходимо за борбата. С появата на Великите то изчезнало, масата последвала Великите. Масата им се подчинила. Обикновените хора, слушайки разсъжденията на Великите за ненасилието и състраданието, видели, че те живеят съгласно своите слова и затова приели казаното и оставали мълчаливи. Те можели да започнат борба, но нямало лидери, предводители.

Ако някога историята на човечеството бъде записана от духовна гледна точка - когато под внимание се приемат не само събитията на физическото ниво, а преди всичко събитията на нивото на съзнанието, което е истинската история - ние ще разберем следното: щом една страна се обърне към духовността, тя става женска. Тогава по-малко развитите в духовно отношение народи я избират за обект на нападение. Удивителен е фактът, че Индия е била завладяна от изостанали в културно отношение народи. В много отношения те били диви варвари, били те древните тюрки или монголи. Те нямали култура, но в известен смисъл били мъже - макар и варвари, а ние сме представлявали женското, пасивно начало. На нас ни останало само да ги приемем и погълнем в себе си.

И така, женското тяло е способно да приема и поглъща. Следователно, на жената е нужен медиум, докато мъжкото тяло не само предава енергия, но и приема благодат. Затова мъжете, подобни на Махавира, твърдели, че на жената ще й се наложи да се роди още веднъж в мъжко тяло за крайното достижение. Това е една от многото причини. Жената не може да приема благодат непосредствено. Но това не означава, че е задължително тя да умре, за да се роди отново като мъж. Съществуват методи, водещи до трансформация на личността. Второто тяло може да стане първо, а първото да заеме мястото на второто. Съществуват техники за дълбока сила на волята, с чиято помощ физическата трансформация е възможна още в този живот.

Ще ви разкажа един интересен случай от живота на един от джайнските тиртханкари. Това била жена на име Маллибай. Сектата шветамбари я нарича Маллибай, а сектата дигамбари й дала името Маллинат, тъй като в тази секта се смята, че жената не е способна да Достигне мокша - освобождение. Следователно, тиртханкара не може да бъде жена и оттам името й - Маллинат. В човешката история още не е възниквало такова противоречие относно отделна личност. Спорили са какъв е ръстът на човека, кога се е родил или умрял, но да възникне спор по повод на определянето на пола? Такова нещо не се е случвало. Едната секта смята Маллибай за жена, а другата вярва, че е бил мъж.

Аз чувствам, че в началото на духовното си търсене Маллибай е била жена. Но съществуват техники, с чиято помощ първото тяло може да бъде заменено с мъжко - именно след подобно нещо тя станала тиртханкара. Първата секта, която я смята за жена, се прекланя пред първоначалното й състояние. Втората, която я смята за мъж, благоговее пред второто състояние. Двете твърдения са истинни. Бъдейки жена, тя е трябвало да се превърне в мъж. Пътят на Махавира е такъв, че всяка жена, която го следва, трябва да се роди отново за последното преживяване, но вече в мъжко тяло. Неговият път е пътят на знанието, а не на предаността. Неговият път не е път на приемането.

Всеки мъж, танцуващ подобно на Меера, която заспива с образа на Кришна в сърцето си и се смята за Негова възлюбена, си остава мъж само по име. Съзнанието на такъв човек е подложено на пълна трансформация. Първото му тяло се променя и става женско, второто също се променя и става мъжко. Ако трансформацията е достатъчно дълбока, настъпват и промени във физическото тяло. Ако трансформацията не е достатъчно дълбока, физическото тяло си остава същото. Но умът вече не е същият - в него се пробужда женско съзнание. В подобни толкова необичайни случаи стават много неща - например шактипат. Но това не е общото правило.

Шактипат може да се случи чрез мъж, а благодатта се приема непосредствено, а за жената е крайно Трудно да приеме благодат без посредник. За нея вратата на благодатта се отваря чрез шактипат. Това е факт, а не оценка. Тук не стои въпросът, че това е висше, а това нисше, това е горе, а това - долу - това е просто факт. Това е такъв факт, както това, че мъжът изхвърля сперма, а жената я приема. Ако някой попита: "Може ли жената да еякулира семе в мъжа?", ще дадем отрицателен отговор, защото такъв е законът на природата. Въпросът не е в това кой е висш и кой нисш. Но именно от този факт възниква проблемът с оценката. На жената се гледа като на нещо по-нисше - поради качеството на приемането, което й е присъщо. Тогава цената на даващия нараства.

Разликата в статуса на мъжете и жените по целия свят е възникнала поради това, че мъжът се смята за даващ, печелещ, хранещ, докато жената оценява себе си като получаваща страна. Но кой е казал, че значението на получаването непременно трябва да бъде по-ниско? И ако няма кой да получава, каква е ползата от даващия? И обратно. В това няма превъзходство или комплекс за непълноценност. В действителност, двете хармонично се допълват и зависят едно от друго. И получаващият, и даващият са взаимозависими - те са свързани в едно. Това не са два различни отделни обекта, а по-скоро двете страни на един медал, при който едната дава, а другата получава.

Обаче обикновено самата концепция за даващия поражда в ума представата за унижение. Няма никаква причина, поради която приемащият трябва да се чувства притиснат. С това са свързани много неща и преди всичко, вкорененото мнение, че положението на жената е вторично по отношение на мъжа. Не само мъжете, но и жените са приели подобна концепция. В действителност, всеки е важен на своето място: той като мъж, тя като жена. Няма второстепенни роли - двамата се допълват един друг.

Сходна концепция се е утвърдила в много области на живота, с нея е пропита цялата наша цивилизация и култура. Затова мъжът отива на лов - поради своята агресивност, а жената го чака край домашното огнище -поради своята възприемаща природа. Той отивал в полето, събирал реколтата, работел в магазина, летял на самолет, покорявал космоса - мъжът извършвал всички тези постъпки поради природната си агресивност. Жената си седяла вкъщи и чакала. Тя също извършвала много неща, но не агресивно, а приемащо. Тя устройвала дома, грижела се за семейството, поддържала реда. Всяка култура е задължена за това именно на жените.

Ако не беше жената, мъжът щеше да си остане скитник и безделник. Никога не би изградил жилище, дом. Жената действа като стабилизиращо начало, като колче, около което започва развитието. Мъжът скита по света, но неизменно се връща при колчето. Ако ситуацията бе противоположна, мъжът никога не би уседнал. Не биха възникнали градовете и селищата. Градската култура е задължена за своето възникване на стремежа на жената към стабилизиране на живота на едно място. Тя винаги моли мъжа: "Достатъчно! Нека се установим - време е да се установим. Може да има трудности, но стига сме скитали от едно място на друго". Жената се вкопчва в земята и пуска корени в нея. Тогава на мъжа не му остава нищо друго, освен да създаде свят около нея. Така се появяват градовете. Така са възникнали цивилизациите, израствали са домовете, устройвани и управлявани от жените. Каквото и да изработвал и постигал мъжът във външния свят, цялото достояние било съхранявано от жената.

Мъжът не се интересува от запазването. Той заработва, и с това проблемът приключва за него - оттук той губи интереса си. Неговите стремежи и грижи са актуални дотогава, докато той се бори със света и го променя. Мъжкото внимание постоянно е насочено към все още незавладените области. Каквото и да донесе той, винаги има някой, който да съхрани придобитото и тази индивидуалност има своето място, своя собствена цена. Жената е допълнителна част в цялата ситуация, но само по силата на това, че не отива навън, за да печели, не създава, струва й се, че нейната съдба е да бъде винаги отзад. Подобно усещане започва да пропива всичко, създавайки абсолютно необоснован комплекс за малоценност.

Възникналото принизено положение е дало дяволски резултати, с които жената се е примирила, докато оставала неграмотна, но сега положението се променя. За да разруши своя комплекс за непълноценност, жената се е заела с всички дела, които до неотдавна са били мъжки приоритет. Но тази активност е крайно вредна за жената, тъй като така тя разрушава своята базова личност, което на свой ред може да се изрази в нарушения на психиката. В наши дни жената се стреми във всичко Да се сравнява с мъжа, но на нея не й е присъщо напълно да прилича на мъж. Жената ще успее така да се превърне само във второстепенен мъж. Тя не може да стане първостепенен мъж. Но по собствен избор тя би могла да стане първа сред жените.

Това не е оценъчна характеристика, а факти за първите четири тела. Исках да обясня само това.

Въпрос: В такъв случай трябва да има разлика в духовните практики за мъжете и жените?

Разлики има, но не толкова в духовните практики, колкото в състоянието на ума. Дори ако една практика е еднаква, мъжът подхожда към нея агресивно, докато жената влиза в тази техника пасивно. Мъжът атакува, щурмува, жената се предава. Методът ще бъде еднакъв, но подходът различен. Когато мъжът започне да се занимава с духовна практика, той, образно казано, я хваща за шията, а жената се покланя в нозете й.

Различният подход е напълно естествен, няма друга разлика за противоположните полове. Женският подход ще бъде предаването - достигайки, тя няма да каже, че е достигнала Бог, по-скоро ще признае, че й е провървяло, че Бог я е допуснал и приел при себе си. Мъжът, достигнал пределното преживяване, няма да каже, че Бог го е приел. Той чувства, че е достигнал до Бог. Разликата е в техните възприятия. Тази разлика е неизбежна, но тя съществува само до четвъртото тяло. След четвъртото тяло въпросът за женското и мъжкото не възниква.

Въпрос: Вие казахте, че повтарянето на мантрата АУМ води до нада - вътрешния звук. Това преживяване идва ли спонтанно? Коя нада е по-добра?

Това, което идва спонтанно, е много ценно. Ако вътрешният звук идва след повтаряне на АУМ, той може да се окаже въображаем. Идващото от само себе си е истинно и ценно. Ако започва нада, значи вие сте станали свидетели. Не се разтваряйте в нада, защото това е състояние на седмото ниво. Ако се разтворите в нада преди да достигнете до седмото ниво, вие ще спрете в една точка. Вътрешният звук ще се превърне в пречка.

Колкото по-неуловим и фин става вътрешният звук, толкова по-фино става нашето свидетелстване, наблюдение. Ние трябва да наблюдаваме до края, до пълното изчезване на звука.

При какво ниво на достижение на медитиращият се случва шактипат, и при какво - благодат? Какъв ефект има въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини, ако първото, второто и третото тела на медитиращия не са напълно развити?

Вече говорих, че шактипат се случва в първото тяло, а благодатта - в четвъртото. Ако шактипат се случи в първото тяло, а Кундалини все още не е пробудена, тя задължително се пробужда, при това с огромна скорост. В този случай трябва да бъдем много внимателни, защото благодарение на шактипат за броени секунди става това, за което обикновено са нужни месеци и години. Следователно, необходима е дълбока предварителна подготовка на първите три тела за преживяването на шактипат. Внезапната шактипат е вредна за всеки Том, Дик или Хариет. Затова за шактипат човек трябва да се подготви. Впрочем, не е нужна особена тренировка, трябва само трите тела да са на фокус. Това е първото.

Второто условие е линията, която свързва тези три тела, за да не блокира никъде повдигащата се енергия. Много е опасно, ако шактипат спре на първото тяло. Ако тя се разпространи по всичките три нива, това е безопасно. Ако спре на първото тяло, ще причини огромна вреда.

Това е като да получиш удар от електрически ток, стойки на земята - много е опасно. Но ако си върху дървена поставка, нищо не те заплашва - електрическият ток ще мине през тялото ти и ще създаде кръг. Ако кръгът е затворен, няма опасност. Опасен е отвореният контур. Всички енергии се подчиняват на единен закон - те образуват кръг. Ако кръгът се отвори, вие получавате електрошок. Затова, ако стоите на дървена поставка, няма да последва никакъв удар.

Ще се удивите, когато узнаете, че предназначението на дървените поставки за медитация е в това, че дървото не е проводник. Кожите от елени и леопарди са използвани по същата причина - за да може енергията, освобождавана в процеса на медитация, да не доведе до шок. Електрическото разреждане може да убие човека. Затова медитиращите носели дървени сандали и спели върху дървен под. Медитиращият може и да не е знаел защо постъпва така, той просто спазвал правилата, изложени в Писанията. Може би той е мислел, че по такъв начин изпитва тялото си, отучвайки го от удобствата. Но причината съвсем не е тази. Заплахата е в друго. Във всеки един момент в медитиращия от който и да е неизвестен източник може да се случи преживяване, за което той трябва да е напълно подготвен.

Ако подготовката на първите три тела е завършена, енергията, получавана от медитиращия, образува вътрешен контур. Ако човек не е готов и енергията му се блокира в първото тяло, възниква опасност. Затова за образуването на контура е необходима макар и минимална първична подготовка, която не изисква продължителен разход на време и особени усилия. Шактипат може да бъде полезна за получаване на някакъв проблясък на Божественото, но е необходима предварителна подготовка.

По време на шактипат Кундлини се повдига с невероятна скорост, но достига само до четвъртото тяло. Но и това е много. Пътешествието след това е крайно индивидуално. Един проблясък на мълнията в нощта осветява някакъв отрязък от пътя, това е повече от достатъчно. Ако видите пътя, всичко ще се промени. Повече няма да останете същите. Шактипат ви позволява да видите някакъв отрязък от пътя, простиращ се пред вас. Но е опасно да се дава шактипат на масите.

Интересно е, че именно масите жадуват за шактипат и други подобни. Обикновеният човек се стреми да получи нещо безплатно - но даром нищо не се дава. Колко пъти скъпо сме плащали за глупостите. Никога не се опитвайте да получите нещо безплатно. Винаги трябва да сте готови да платите. Колкото по-охотно сме готови да платим, толкова по-достойни ставаме. Най-великото плащане - това са нашите усилия за духовното ни развитие.

Преди два дни при мен дойде почтена дама и каза: "Аз съм вече възрастна, смъртта е на прага. Кога ще постигна просветление? Моля, побързайте и направете това, докато съм още жива". Посъветвах я да ходи няколко дни на медитация, пък после ще видим какво можем да направим.

Тя отвърна: "Не искам да се уморявам с медитации. Направете нещо, за да достигна просветление".

Тази дама искаше да получи, без да заплати. Нейното търсене е опасно. По този начин нищо не постигаш - напротив, ще загубиш всичко. Медитиращият не трябва да мечтае за подобни неща. Човек получава само това, за което е готов. Повярвайте, така е.

Никой никога не получава по-малко, отколкото е заслужил. Такъв е законът на съществуването - вселенският закон. Вие получавате толкова, колкото сте готови да получите, а ако не го получавате, не говорете за несправедливост - просто не сте готови. Умът винаги се опитва да ни успокои с доводите, че с нас са постъпили несправедливо. И в резултат на това ние, непоколебимо уверени в своята значимост, предявяваме претенции към съществуването.

Всеки получава по достойнство. Достойнството и достижението са синоними. Но умът очаква много без полагането на никакви усилия. Между нашите очаквания и нашите усилия има бездънна пропаст. Тази пропаст е поразяваща, крайно опасна. Поради нея ние блуждаем наоколо с надеждата някъде нещо да получим. Когато тълпата жадуващи манна небесна нарасне, със завидно постоянство се намира умник, способен да я използва. Той предлага даром това, което тя жадува. Такъв повърхностен човек случайно се е натъкнал на формулата, и няма търпение да я пробва върху лековерните. Независимо от това, че въздействието на такъв "рибар" няма да бъде дълбоко, то все пак е вредно.

Да вземем човек, който няма знания за шактипат - той също може малко да практикува шактипат с помощта на животинския магнетизъм. Но той не притежава знания за останалите шест вътрешни тела. Тялото притежава собствена магнетична сила. Ако ситуацията бъде подготвена по подходящ начин, чрез тази сила може да бъде получен електрически удар. Затова медитиращите в древността избирали внимателно позата на тялото по време на сън. Те не лягали с главата или краката в определени положения.

Отчитайки земния магнетизъм, медитиращият трябва да изравни положението на тялото по отношение на силовите линии, за да получи подкрепа от тях. Ако спи в пресичане на такива линия, магнетизмът на тялото му отслабва. Ако лежи в посока на тока, силите, които създават земния магнетизъм и установяват положението на земната ос, ще бъдат магнетизирани, като поддържат и вас. Това ще изпълва тялото ви така, както магнитът намагнетизира разположените наоколо късчета желязо, които впоследствие ще могат да притеглят към себе си неголеми предмети.

И така, тялото притежава собствена магнетична сила. Ако то е ориентирано правилно по отношение на магнитните линии на Земята, тяхното действие ще бъде крайно благотворно. Звездите също имат магнетична сила. В особени случаи отделни звезди са особено магнетични. Това може да се провери, тъй като ние имаме цялата необходима информация. Ако се приеме определена поза на тялото в определено състояние и в определен момент, определена звезда ще стане особено магнетична. Тогава на всекиго може да се предаде въздействие, подобно на електрошок, и околните ще приемат това за шактипат. Но това не е шактипат. Тялото притежава собствено електричество. При съответната подготовка фенерчето, което държите в ръка, може да се запали. Такива опити са имали успех. Но вътрешната енергия е безкрайно повече.

Преди двадесет години една белгийка неочаквано станала електрически заредена. Който и да я докосвал, получавал електрически удар. Мъжът й се развел, посочвайки като причина, че при всяко докосване го удрял ток. Разводът се превърнал в световна сензация. След множество опити се установило, че нейното тяло започнало да изработва електричество в излишък. В тялото
има много собствени батерийки. При нормално функциониране ние нищо не усещаме. Но дори най-малкото нещо може да доведе до създаване на статично електричество и като следствие - до разреждане.

Ние черпим енергия от храната, зареждайки с нея нашите батерийки. Затова нашата потребност от зареждане е постоянна. Вечерта човек се уморява, той е използван. Добрият сън го зарежда. Но на него не му е известно, какво го зарежда нощем. По време на сън той е подложен на нечие влияние. Изследвания на биофизици установяват какви сили въздействат върху човека по време на сън. При желание може да се извлече преимущество от тези сили и по време на бодърстване. Тогава човек е способен да предаде на друг електрически удар, който не е магнетичен. А хората погрешно приемат това за шактипат.

Има множество способи за псевдошактипат. Те по никакъв начин не са свързани с истинското предаване на божествената енергия. Ако човек не знае за животинския магнетизъм, за телесното електричество, но му е известно как да разедини електрическия контур на вашето тяло, той може да предизвика у вас електрически удар. Нищо не идва у вас от другия, но вие усещате ток. Този електрически удар е от вашето тяло и това е крайно опасно.

Няма да навлизам в детайли, тъй като не си струва. Това, което казах, не е пълно. Дори фалшивите методи не са напълно описани, така че винаги съществува изкушението да се възползваме от тях. Нашето любопитство е крайно повърхностно. Един мистик смятал любопитството за грях. Единственият грях на човечеството е любопитството. Колко грехове са извършени от човечеството заради любопитството! Ние не осъзнаваме това но именно любопитството ни тласка към извършването на множество престъпления.

В Библия е казано, че Господ разрешил на Адам да вкусва плодовете от всички дървета, с изключение на едно. Любопитството поставило първия човек в затруднено положение. Първородният грях бил грехът на любопитството. Къде е тайната? Какво е особеното в плодовете на обикновената ябълка, когато до нея имало множество други прекрасни дървета? Но именно ябълката се превърнала в предмет на особен интерес, докато останалите дървета нямали значение. Кръговратът на ума около това дърво довел до това, че станало невъзможно да не се вкуси забраненият плод, а това, според християнското учение, е станало първородния грях на човечеството. Но какъв грях има във вкусването на плода? Първородният грях било любопитството.

Нашият ум е изпълнен с любопитство - но рядко с жажда за изследване. Изясняването е по силите само на тези, които са надрасли простото любопитство. Запомнете, между любопитството и изясняването има огромна разлика. Любопитният човек никога не изяснява - той е изпълнен с любопитство към всичко, но не познава нито един предмет в неговата пълнота. Той едва успява да погледне едно нещо, и веднага десетки други привличат вниманието му. Нима той има време да изследва?

Лъжливите методи, за които говорих, не са описани напълно, най-важното преднамерено е изпуснато, тъй като умът ще поиска да ги изпита, което не е толкова трудно да се направи. Когато лъжливите търсещи тръгнат да търсят власт и сила, те срещат по пътя лъжливи даващи. Тогава това напомня слепци, водени от слепец. Слепият водещ непременно ще падне, както и дългата редица слепци, които го следват. Тогава причинената вреда се изчислява не с един живот, а с много. Лесно е да разбиеш, трудно е да поправиш.

Затова не се ръководете в своите търсения от любопитството. Подгответе се в нужното направление. Тогава всичко, което ви е нужно, ще дойде. Определено ще дойде.

6. Шактипат: Тайната на телесното електричество
Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. В петото тяло егото изчезва, разпада се най-силната връзка в робската верига

Пим — Sat, 11 May 2013 20:38:33 GMT

Въпрос: Ако умират хора, достигнали четвъртото, петото, шестото или седмото ниво, какво ще бъде състоянието на техните чакри в следващото раждане? Какво е нивото на хората, които след смъртта на физическото тяло остават в реалността на безтелесните висши същества? Трябва ли безтелесните висши същества да се въплътят във физическо тяло за крайното достижение?

Трябва да изясним нещо. Говорих за седем тела. Също така и съществуванието може да бъде разделено на седем измерения. В цялото съществувание постоянно присъстват седем тела. Пробудени или спящи, активни или пасивни, уродливи или прекрасни, те винаги са тук. Да вземем къс метал - например, къс желязо: всичките седем тела присъстват в него, но всички те спят. Затова късчето желязо изглежда мъртво. Вижте растението: неговото първо, физическо тяло е активно, затова в растението се забелязва първият проблясък на живот.

След това идват животните - при тях са активни две тела. Движението, което не е присъщо на растенията, се проявява в животните. Растението пуска корени и постоянно остава на едно място. То не е подвижно, защото за придвижването му е нужно активиране на второто тяло, от което изхожда движението. Ако е пробудено само първото тяло, няма движение. Растенията са неподвижни животни. Има растения, които се движат по малко, т.е. те са пограничната зона между растенията и животните. В блатистите райони на Африка има растения, които за една година се преместват на 3-5 метра. С помощта на корените те се впиват в земята, след това я пускат, извършвайки по този начин движения.

При животните е включено и второто тяло, но това не означава, че то е достигнало осъзнатост. Животното не притежава знания. Поради активността на второто тяло животното може да изразява гняв, любов, може да бяга, да се защищава или да напада другите.

В човека е активирано и третото, астралното тяло. Затова той се движи не само телесно, но и мислено - човекът може да извършва мислени пътешествия. Той пътува както в миналото, така и в бъдещето. За животното няма бъдеще, затова то никога не е напрегнато, не е неспокойно, тъй като причината за всяко безпокойство е бъдещето. Нас повече ни безпокои това, което ще се случи утре. Но за животните утре не съществува, има само днес. Дори днес в известен смисъл не съществува за тях - какво е днес за тези, за които не съществува утре?

В човека се пораждат по-фини движения - движенията на ума. Те идват от третото, астралното тяло. Сега с помощта на ума човек може да мисли за бъдещето. Той започва да се безпокои и за това какво ще дойде след смъртта, къде ще попадне и къде не. Интересува го и въпросът къде е бил преди раждането.

От четвъртото ниво започва разлика, която трябва да бъде разбрана. Ако четвъртото тяло е развито, вероятността за безтелесно съществуване се увеличава по отношение на тази за раждане във физическо тяло. Но както вече казах, не трябва да се забравя за разликата между активизация и осъзнатост. Ако четвъртото тяло е активизирано, но няма осъзнатост, това ниво се нарича прета - планът на злите духове. Ако то е не само активизирано, но и осъзнато, това е планът на девите, божествените духове. В това е цялата разлика между деви и прета. Злите духове не осъзнават, че тяхното четвърто тяло е развито, докато божествените духове го осъзнават. Поради това с помощта на четвъртото тяло прета могат да причиняват вреда както на себе си, така и на околните, защото неосъзнатостта носи само вреда. Девите са носители на добро както за себе си, така и за другите, защото само осъзнатостта е благословена.

Човек с развито пето тяло излиза извън пределите на съществуване на девите. Петото тяло е тялото на духовността - тук активизацията и осъзнатостта вървят ръка за ръка. Никой не може да достигне петото ниво без осъзнатост. Четвъртото ниво може да се достигне без осъзнатост. Ако сте се пробудили, пътешествието приема друга посока - то се насочва към нивото на девите, плана на божествените духове, боговете. Ако сте останали неосъзнати, пътуването води към реалността на злите духове.

На петото ниво активизацията и осъзнатостта са едновременни събития, защото духовното тяло и неосъзнатостта са несъвместими понятия, ако говорим за личност. Атман означава осъзнатост. Тук неосъзнатостта е лишена от смисъл.

До петото ниво съществува разделение на женско и мъжко, на сън и пробуденост, на осъзнатост и неосъзнатост. Всички дуалности съществуват само до петото тяло. От петото тяло започва недуалното, неделимото. Потенциалът на петото не идва от плана на злите или добрите духове. Това трябва да бъде разбрано.

Петото тяло не е достъпно за прета, защото тяхното съществуване не е осъзнато. Те не притежават тяло, нужно за осъзнатост. Те нямат първото тяло, което е първата стъпка към осъзнатостта. По тази причина прета са принудени да се връщат към човешката форма чрез раждане. Следователно, човешкото съществуване в известен смисъл е кръстопът. Планът на девите е по-висш, но не отвъд границите, защото за да се достигне задпределното, е нужно да се върнат към съществувание в човешко тяло. Прета трябва да се върнат, за да се разделят с неосъзнатостта, а това е невъзможно без човешко тяло. Девите трябва да се върнат, защото в тяхното съществуване няма страдание. Те са пробудени същества, но в тях няма болка и страдание, които пораждат стремежа към медитацията. Където няма страдание, там няма и стремеж към трансформация и достижение.

Съществуванието на девите е състояние, в което отсъства прогрес. Това е особеността на щастието - то блокира по-нататъшния прогрес. В страданието е заложен стремеж за развитие. Страданието ни стимулира по пътя на търсенето на пътища и средства за освобождаване от болката и печалта. В щастието се прекратява всякакво търсене. Това е доста странно положение на нещата, които хората обикновено не са в състояние да разберат.

В животоописанията на Буда и Махавира се споменава за това, че девите идвали да учат при тях, но това е крайно изключително събитие. Странно е, че девите са учили при човешко същество, тъй като тяхното ниво на съществуване е по-висше. Но съществуването в рая е статично, там няма ръст, няма развитие. Ако искате да продължите нататък, трябва да отстъпите за скок, да се върнете в човешка форма и едва тогава да скочите.

Особеността на щастието е в липсата на по-нататъшно движение, при това то е скучно. Нищо друго не омръзва толкова бързо, колкото щастието. Нещастието не може да доскучае, нещастният ум никога не скучае. Неудовлетворен е само щастливият човек или щастливото общество. Индия не е толкова неудовлетворена, колкото Америка. Причината е в това, че там хората са щастливи и задоволени, докато ние сме бедни и нещастни. Америка няма какво да иска, страданията не я тласкат към по-нататъшно търсене. Освен това, в щастието всичко се повтаря - едни и същи форми на удоволствия, повторени множество пъти, стават безсмислени.

Реалността на девите е върхът на скуката. По цялата Вселена няма нищо по-скучно и изморително. Но за възникването на скуката е нужно известно време. При това много зависи от чувствителността на индивида. Колкото е по-сензитивен, толкова по-бързо ще му доскучае и обратно. Напълно възможно е и въобще да не му стане скучно. Кравата всеки ден преживя една и съща трева и не й омръзва.

Чувствителността, сензитивността е крайно рядко явление. Степента на скуката е пропорционална на нивото на чувствителност на човека. Чувствителността винаги търси нещо ново, променящо се всеки ден. Сензитивността е своего рода безпокойство, което се превръща в жизненост. Затова реалността на девите е мъртва реалност, както и реалността на прета. Но реалността на божествените духове е по-мъртва, тъй като в реалността на злобните духове, изпълнена със страдание, има толкова много способи за причиняване на страдание, както и за преживяване на удоволствие от причиняването на страдание на себе си и на другите. Тук възможността за безпокойство е толкова голяма, че прета въобще не скучаят.

Съществуването на девите е много мирно - в него няма никакво безпокойство. Затова в крайна сметка връщането от плана на девите е възможно само поради умора от скуката. Запомнете, този план е много по-висш от плана, на който съществува човек, тук сензитивността нараства. Удоволствието, недостигащо в продължение на много години в човешкото тяло, става уморително на нивото на девите.

Не напразно в Пураните се казва, че боговете жадуват да се родят в човешко тяло, което изглежда много учудващо, защото тук, на Земята, ние се стремим да се издигнем до нивото на боговете. Съществуват дори разкази за това, че някои деви се спускат при нас заради любовта на земната жена. Подобни разкази са показател за състоянието на ума. Те доказват, че в тази реалност съществуват само удоволствия и наслаждения, които втръсват поради липсата дори на намек за болка и страдание. Ако има избор между безкрайното блаженство, радостта и безкрайното страдание, мъдрият човек ще избере последното.

Налага ни се да се връщаме както от нивото на девите, така и от нивото на прета, тъй като човешкото същество е своеобразен кръстопът и само от него е възможно пътешествието. Но достигналият петото ниво на развитие никъде не трябва да ходи. Той е достигнал състояние, което не изисква по-нататъшно раждане чрез майчина утроба.

Достигналият познание за себе си в известен смисъл е завършил пътешествието. Състоянието на петото тяло е състояние на освобождение. Ако такъв човек е удовлетворен от само себе си, той може да остане на това ниво безкрайно много време, защото тук няма нито болка, нито радост, нито зависимост, нито страдание. Тук присъства само собственото битие - не космическото съществуване, не цялото. Затова индивидуумът може да продължи да живее на този план, докато не възникне желание да познае цялото. Зърното на познанието е в нас. Ако медитиращият изпитва стремеж към познание на цялото от самото начало, той може да избегне опасността да се задържи в петото тяло.

Ако ви е известна цялата наука за седемте тела, вие ще разберете, че стремежът трябва да бъде пълен и краен от самото начало. Ако започвате пътуването с цел да спрете по средата, може когато достигнете до петото тяло, да почувствате, че краят е дошъл и тогава ще загубите опорната точка.

Човек, достигнал до петото тяло, не се ражда повече, но е обвързан, ограничен в себе си - той си отива от всичко, но остава привързан към самия себе си. Той се е избавил от егото, но усещането за "аз съм" остава.

Запомнете добре: когато казваме "аз", ние се опитваме да доминираме над "ти". Следователно, когато "аз" доминира над "ти", егото се чувства победител. Ако то се подчинява на друго его, тогава е нещастно. "Аз" винаги полага усилия за подчиняване на "ти". Егото винаги съществува при противопоставянето на другия.

На петото ниво друг вече няма, няма никакво съревнование. Състоянието на асмита е самоизпълнено.

Това е единствената разлика между егото и асмита. Сега аз нямам никакво отношение към вас - "аз" вече не съществува, но моята същност е тук. Повече няма необходимост от противопоставяне един на друг, но "аз съм", макар че няма "ти", с което може да се сравняваш.

По тази причина егото казва "аз", а битието отговаря "съм". Такава е разликата. "Аз съм" съдържа в себе си две концепции - "аз" - егото, и "съм" - съществуването, битието.

Усещането на "аз" не е насочено срещу някого - то е заинтересовано от самото себе си. Усеща се само "аз съм", затова на света няма никой друг. Дори да избухне трета световна война, какво ме интересува това, аз трябва да остана. Макар в мен да няма его, усещането за "аз" остава. Аз зная, че аз съм, независимо от това, че "аз" повече няма да каже "аз" на някого, защото за мен вече не е останал никакъв "ти", на когото мога да кажа "аз". Когато сте абсолютно сами и няма никой друг, вие все пак сте - в смисъла на съществуването на битието.

В петото тяло егото изчезва, разпада се най-силната връзка в робската верига. Но остава усещането за собственото съществуване - свободно, независимо, неограничено, непривързано към нищо. Но и собственото съществуване има своите граници. Всички граници, освен ограниченията на съществуването, се разпадат. На шестото ниво си отива или се трансцедентира и това. Шестото тяло е космическото.

Въпросът за раждането в утроба отпада на петото ниво, но раждането все още е нужно. Добре е да си изясните тази разлика. Едно е раждане от майчина утроба, друго е раждане от само себе си. Затова в Индия брамините са наричани дважди родени. Всъщност, това се отнася за позналия Брахмана - космическата реалност. Не е нужно да наричаш непросветлен човек брамин.

Едно е раждането да става чрез утробата на друг човек, друго е чрез самия себе си. Щом петото тяло бъде достигнато, раждането чрез друг става невъзможно. Сега вие трябва да се родите от петото тяло в шестото. Това е вашето вътрешно пътешествие, вашата вътрешна бременност, вашето вътрешно раждане. Сега вече няма никаква връзка с външната утроба, както и с други средства за външно творчество. Сега нямате нито майка, нито баща. Вие сте и майката, вие сте и бащата, вие сте и детето. Това е абсолютно лично, индивидуално пътешествие. Дважди роден може да се нарече само човек, влязъл в шестото тяло, но не и по-рано.

Един риши от Упанишадите се моли: "О, Господи, отвори златните покрови на вътрешната утроба, зад която се крие реалността". Покровите са наречени златни. Те са такива, че не искаме да ги отхвърлим. Те са такива, че ние се стремим да ги задържим. Съзнанието за собствената същност е най-безценния покров. Ние сами не искаме отделяне, няма и никакво вътрешно препятствие, което да ни спре. Самият покров е толкова великолепен, че ние не можем да се разделим с него. Затова и риши казва: "Повдигни златните покрови и разтвори утробата, правеща човека дважди роден".

В пътуването от петото до шестото тяло ние се раждаме втори път. Утробата е друга, друг е и самият способ на раждане. Сега всичко става безутробно - сега ние сме самородени. От петото в шестото настъпва раждане, от шестото до седмото настъпва смърт. Затова отишлият по-нататък вече не се смята за дважди роден - какъв е смисълът в това? Разбирате ли?

От петото до шестото има раждане чрез себе си. От шестото до седмото има смърт чрез себе си. Ние сме се раждали чрез телата на другите, смъртта ни също е настъпвала чрез други. Сега ще обясня този феномен.

Ако вие сте родени от други, то как може смъртта да бъде ваша собствена? Това е невъзможно, защото тогава двата края няма да бъдат свързани. Ако някой ми дава раждане, смъртта също не може да бъде моя. Ако животът идва от друг, и смъртта идва от друг. Разликата е там, че в началото се появяваме от една утроба, а втория път влизаме в друга утроба - без нищо да осъзнаваме. Когато съм дошъл в това раждане, събитието е било очевидно, но моето влизане не е видно. Смъртта предшества раждането - за да се родиш някъде, първо трябва някъде да умреш. Раждането е видно, докато смъртта не я осъзнаваме.

Вие сте родени чрез майка и баща - получили сте тяло, апарат, който ще работи в продължение на 60-70 години. След този период от време апаратът ще излезе от строя. Прекратяването на неговата работа започва от момента на раждането. Не е важно кога апаратът ще излезе от строя - важно е, че това ще се случи. Самото раждане предопределя смъртта. Утробата, която ви дава живот, ви дава и смърт. Вие идвате в света с двете условия. Смъртта се крие в утробата, която ви дава раждане. За проявление на второто условие са нужни няколко десетки години.

През тези години вие ще извършите пътуване от единия край до другия, ще се върнете там, откъдето сте се появили. По време на раждането от другия вие получавате от него и смъртта, следователно, смъртта също идва от другия. Затова не вие се раждате и не вие умирате. И в раждането, и в смъртта присъства посредник, медиум. Достигайки шестото, космическото тяло, вие се раждате за пръв път. Тогава ставате самородени - вашето раждане става без посредничеството на утроба. Но в същия момент ви очаква и смъртта - безутробната смърт. Когато раждането се е случило, по-нататък ви води смъртта. Раждането ви води към Брахман, а смъртта - към нирвана.

Такова раждане може да продължава безкрайно. Човек, спрял на това ниво, става Бог. Такова съзнание, запазено достатъчно дълго, става предмет на поклонение от милиони - те започват да му се молят. Достигналият шестото ниво ние наричаме аватара, Ишвара, Син Божи, тиртханкара. Те могат да останат на това ниво толкова, колкото пожелаят, като могат да предоставят огромна помощ. Те не могат да донесат неприятности, могат да станат велики индикатори. Те се стремят да помагат на другите, вървящи по Пътя. Осъзнатостта на хората на шестото ниво с разнообразни средства предава послания, а тези, които макар и малко чувстват такава личност, не могат да се отнасят към нея иначе, освен като към Бхагван, благословен, блажен. Той и е Бхагван - неговото същество е безупречно, защото той е достигнал шестото, космическото тяло.

В този живот може да се достигне до шестото тяло чрез петото. Човек, достигнал до шестото ниво във физическо тяло, е наречен Буда, Махавира, Рама или Кришна. Тези, които са осъзнали този факт, ги смятат за въплъщение на Бог. За тези, които не могат да го видят, въпросът въобще не възниква.

Само един човек от цяло село признал в Буда Ишвара, за другите Буда бил най-обикновен човек. Буда боледува като нас, храни се, спи, ходи и говори, съвсем като нас - той дори умира като нас. "Тогава по какво се различаваш от нас?" - удивяват се невежите. Броят на невиждащите разликата е много по-голям от броя на тези които я виждат, затова последните изглеждат луди, тъй като не могат да преведат никакво доказателство за свое оправдание. Например, пред мен има микрофон. Ако присъстващите не могат да го видят, как да докажа, че наистина има микрофон? Ако кажа, че има микрофон, а вие не го виждате, ще ме сметнете за луд.

Ние измерваме просветлеността с броя на количеството гласове. Дори тук използваме избирателна система! Затова за някои хора Буда е Бог, за някои - не. Тези, които не могат да видят в него Бог, казват: "Що за безумие? Той е син на крал Шаддходана, а майка му е тази и тази, и жена му е тази и тази. Той е същият Гаутама, а не някой друг". Дори баща му не е могъл да види, че Гаутама е станал абсолютно друг човек. Той гледал на Буда като на собствения си син и казвал: "С какви глупости се занимаваш? Страната се руши, аз остарявам. Върни се и се погрижи за всичко". Бедният баща не успял да види, че Буда е станал владетел на безкрайно и безгранично кралство. Имащите очи възприемат такива хора като аватара, Бхагван или Син Божи. Именно тези думи се използват при обръщение към достигналите шестото ниво.

Седмото тяло никога не се достига докато се намираш в човешко тяло. В това тяло в краен случай можеш да стоиш на границата на шестото, откъдето се вижда седмото. Оттук е видна тази пустота, тази пропаст, тази вечност. В живота на Буда се споменават две нирвани. Едната нирвана той постигнал под дървото бодхи на брега на река Ниранджана - това се случило четиридесет години преди смъртта му. Това се нарича нирвана. В този ден Буда достигнал границата на шестото тяло, където и останал в следващите четиридесет години. Денят на смъртта му се нарича маханирвана - в този ден Буда влязъл в седмото тяло. Затова когато някой пита: "Какво се случва с Татхагата след смъртта?" Буда отговаря: "Няма никакъв Татхагата".

Но това не задоволява ума. Хората отново и отново питали: "Какво се случва с Буда в махапаринирвана?" И Буда отговарял: "Махапаринирвана се нарича това, където не съществува активност, където нищо не съществува". Докато на шестото ниво нещо се случва, остава съществуванието, то отвъд неговите предели остава не-съществуванието. Затова, когато Буда го няма, нищо не остава. В известен смисъл може да се каже, че той никога не е бил. Той се е разсеял като сън, като нарисувана върху пясъка линия, разпадаща се в момента на създаването й. Той е бил изгубен, нищо не е останало. Но това не задоволява нашите умове. Ние казваме, че на някакво ниво, в някакво място, макар и много отдалечено, той все пак трябва да съществува. Реалността е в това, че на седмото ниво той става само пустота, безформен.

След достигането на седмото е невъзможно да се създаде нова форма. Има хора, стоящи на границата на шестото и виждащи седмото, виждащи пустота - именно те ни съобщават за седмото. Това не е разказ на хора, отишли там, защото тогава няма да имат никаква възможност да съобщят. Както ако човек стои на границата с Пакистан и разказва, че вижда домове, магазини, дървета, пътища и изгряващото слънце. Но той стои на индийска земя.

Преходът от шестото на седмото означава пределната смърт. Ще се удивите, като узнаете, че в древни времена ачаря са наричали учителите по крайната смърт. Дори има афоризъм, казващ, че ачаря е смърт. Затова когато Начикета достига бога на смъртта, той ачаря. Богът на смъртта може да те научи само и нищо друго. Ачаря е този, който учи на разтваряне, разединение, изчезване.

Но преди да настъпи смъртта, трябва да се родиш. В дадения момент вие дори не съществувате. Това, което смятате за себе си - е дадено назаем - това не е вашата истинска същност. Дори ако изгубите тази форма, вие никога не сте били нейни собственици. Това е като да открадна нещо, а после да го пожертвам в знак на благотворителност - ако вещта не ми принадлежи, как може да бъде моя заслуга? Аз не мога да давам това, което не е мое. Този, когото наричаме отречен, не е такъв, защото как можеш да се отречеш от това, което не ти принадлежи? Безумие е да се твърди, че аз съм оставил това, което не е мое.

Отричането става при прехода от шестото на седмото ниво. Тук залогът сте вие, защото нищо друго няма. Вие оставяте самото си съществуване.

Единственото, изпълнено със смисъл отричане, е преходът от шестото на седмото ниво. До този момент всички разговори за отричане са детински. Този, който казва: "Това е мое", е глупак. Този, който твърди, че е оставил всичко, което му принадлежи, също е глупав, защото и досега се смята за собственик. Само ние самите си принадлежим - но ни липсва това разбиране.

Следователно, при прехода от петото на шестото вие познавате кои сте, а от шестото на седмото можете да се отречете от това, което сте. Щом се отречете от самите себе си, вече няма какво да се достига, няма от какво да се отрича. След това не остава нито един въпрос. След това настъпва безкрайно спокойствие, вечна тишина. След това е невъзможно да се каже, има ли блаженство или покой, има ли истина или лъжа, светлина и тъмнина. Нищо не може да бъде казано. Това е състоянието на седмото ниво на съзнанието.

Кундалини: Наука за трансцедентното
Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Да достигнеш петото тяло и да се пробудиш е едно и също

Пим — Sat, 11 May 2013 20:24:18 GMT

Въпрос: Ако петото ниво се достига във физическо тяло, в каква форма се ражда такава личност след смъртта?

Да достигнеш петото тяло и да се пробудиш е едно и също. След това вече не са ви нужни първите тела. Сега можете да работите на петия план - сега вие сте пробудена личност. Първите тела са нужни само до четвъртото ниво. Ако четвъртото ниво е активизирано и пробудено, личността се превръща в дева - божествена душа. Ако четвъртото е неосъзнато - човек отива в реалността на злите духове прета. От това ниво трябва да се върнете в човешка форма, защото вашето истинско същество още не е познато, поради което на вас ви трябват другите. Само с помощта на другите става възможно да познаеш себе си.

От петото ниво потребността от другите отпада - след достигането на петото ниво вие можете да минете без предишните тела. Тук започва съвършено друг процес на раждане, който е входа в шестото ниво и не касае първите четири тела.

Въпрос: Ако човек достигне петото ниво, нужно ли му е физическо тяло след смъртта? Ако тиртханкара иска да се роди, може ли да се въплъти във физическо тяло?

Това е съвсем друг проблем. Ако тиртханкара се стреми към раждане на физически план, се случва нещо интересно - след смъртта му неговото физическо тяло изчезва. Съществуват определени методи и техники ако остане желанието да бъдеш тиртханкара. Когато се отделя четвъртото тяло, трябва да остане едно-единствено желание, за да не се разпадне четвъртото тяло, тъй като с неговото разпадане раждането на физическо ниво става невъзможно.

В този случай се разрушава мостът, свързващата връзка, по която идвате. Затова в четвъртото тяло трябва да се запази желанието да бъдеш тиртханкара. Не всички са достойни да станат Велики Учители - мнозина вървят по своя път без това. Има само няколко души, ставащи Мастъри, техният брой се фиксира по-рано. Има и причина за ограничаване на броя. Решава се, че за такова време и такъв брой население е достатъчен определен брой Мастъри.

Затова желанието да станеш тиртханкара трябва да бъде много силно. Това е последното желание. Ако то се изплъзне, проблемът изчезва от само себе си. Зърното на желанието "аз искам да уча другите" трябва да бъде силно. Такава личност трябва да чувства: "Ще покажа пътя на другите, ще им дам пояснения, затова трябва да се върна заради другите". При такива условия тиртханкара може да слезе във физическо тяло. Но това означава, че четвъртото тяло още не е било оставено. Такава личност е влязла в петото тяло, но е оставила в четвъртото кукичка. Тази кукичка лесно се откачва, затова е крайно трудно да я удържиш.

Съществува цял процес за създаване на тиртханкари, изучаван в мистичните школи - това не е индивидуално събитие. В процеса на работа на школите групите търсещи медитират. След това сред тях се избира този, който е изказал тотално желание да стане тиртханкара. Такава личност може да изрази знанието, което й е достъпно, да го донесе до съзнанието на другите. След това цялата школа започва работа върху неговото четвърто тяло. Молят го да се концентрира върху четвъртото тяло, за да не се отдели то. Обучават го на способи и средства за запазване на четвъртото тяло. Много по-трудно е да се запази това тяло, отколкото да се разтвори.

Много е лесно да се пусне четвъртото тяло. Когато всички котви са вдигнати, когато платната са издути от вятъра, когато огромният океан го мами и зове, когато има блаженство и само блаженство, става крайно трудно да се опази малката кукичка. Именно по тази причина ние се обръщаме към тиртханкара като към самото състрадание.

Неговото състрадание е в това, че независимо че за отпътуването му всичко е било готово, той е останал заради тези, които са на брега, заради тези, чиито лодки още не са готови за отплаване. Неговият кораб е напълно готов, и все пак той се връща от състрадание на този бряг, при насмешките и оскърбленията, които го очакват. Той може да отплава във всеки един момент, и все пак по собствени причини той е предпочел да остане с тези, които може да го прокълнат или дори да го убият. Затова неговото състрадание е безгранично. Но стремежът към такова състрадание се обучава в мистичните школи. Медитиращите индивидуално не могат да станат тиртханкари, защото в самота те дори няма да узнаят, че кукичката е изгубена. Само когато лодката тръгне на път, те ще разберат, че брегът е останал отвъд хоризонта.

Дори достигналите шестото ниво на съзнанието, Ишвара, помагат в създаването на тиртханкара. Намирайки човек, достоен да остане на този бряг, те с хиляди способи го удържат. Дори девите, помагащи в добрите дела, вземат участие в това. Те се стремят да помогнат на такава личност да запази кукичката. Те казват: "Ние можем да видим кукичката, а ти не. Но ти трябва да я запазиш".

Светът не е анархия. Всичко се случва организирано и планирано - порядък вътре в порядъка. Полагат се много усилия, но понякога плановете се разрушават, както например в случая с Кришнамурти. Били са положени огромни усилия за създаване на кукичката, но нищо не се получило. Огромна школа търсещи положила огромни усилия, за да запази кукичката в четвъртото тяло на Кришнамурти, но... В това участвали и по-велики души - души от шестото и петото ниво, както и пробудени на четвъртото ниво. Хиляди участвали в този експеримент.

Залогът бил поставен на Кришнамурти, както и някои други деца, дали обещание да станат тиртханкари, но възможността била пропусната, без да донесе плодове. Кукичката не била създадена, затова светът изгубил преимуществото на присъствието на тиртханкара чрез Кришнамурти. Но това е съвсем друга история.

Кундалини: Наука за трансцедентното
Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Безупречното състояние на не-ум се достига при влизането в петото тяло

Пим — Sat, 11 May 2013 19:51:07 GMT

Въпрос: На кое ниво медитиращият достига състоянието на не-ум? Възможни ли са мисли без отъждествяване на съзнанието с обект или отъждествяването е съществено за мислите?

Безупречното състояние на не-ум се достига при влизането в петото тяло, но неголеми проблясъци са възможни и на нивото на четвъртото. Мислите продължават в четвъртото тяло, но медитиращият започва да наблюдава паузите между две мисли. До четвъртото ниво има само мисли, мисли и мисли, ние дори не забелязваме, че между тях има паузи. На четвъртото ниво се появява паузата, фокусът на вниманието се променя. Ако сте виждали гещалт-рисунки, ще разберете какво имам предвид. Да предположим, че гледате изображението на отвора на стълба - ако внимателно наблюдавате картината, струва ви се, че стъпалата водят нагоре, но ако продължите наблюдението, ще видите, че стълбата води надолу. Но най-интересното е, че е невъзможно едновременно да се видят стъпалата, водещи нагоре и водещи надолу. Виждаме едното, другото изчезва от погледа.

Може да се нарисуват две обърнати едно към друго лица, изобразявайки очи, носове, бради. В началото виждаме двама разговарящи мъже, изобразени в черно. При внимателно разглеждане в белите пространства се появява изображението на цветна саксия, а носът и очите се превръщат в контури на саксия. Вие не можете едновременно да видите и лицата и саксията. Колкото и да се стараете, не можете да видите двата предмета едновременно - гещалтът променя фокуса.

До третото тяло гещалтът на нашия ум е насочен към мислите. Идва Рама, той се вижда, както се вижда и неговото идване. Празното пространство между Рама и неговото идване или празните промеждутъци до идването на Рама и след неговото тръгване, остават невидими за нас. Вниманието се фокусира върху идването на Рама, промеждутъчното състояние не се наблюдава. Изменението започва с четвъртото тяло. Съвършено внезапно за вас става очевидно, че идването на Рама не е толкова важно. Когато Рама го е нямало, тогава е имало празно пространство. След тръгването на Рама също остава празно пространство. Празните пространства започват да идват с определена настройка на ума - лицата изчезват, появява се цветна саксия. Когато вашето внимание е насочено към пустото пространство, вие не можете да мислите.

Може да правите едно от двете - докато виждате мисли, вие мислите, но щом започнете да забелязвате празните пространства, вие ставате пусти отвътре. В четвъртото тяло такива състояния се сменят едно друго. Понякога виждате две лица, понякога саксия - понякога наблюдавате мисли, понякога паузите между тях. Идват и мълчанието на ума и мислите.

Разликата между мълчанието, тишината и пустотата е в следното: тишината означава, че мислите още присъстват, променил се е само фокусът на вниманието. Осъзнаването се е преместило и се наслаждава на тишината, но мислите все още са останали, изместило се е само съзнанието. В този случай вниманието е концентрирано върху тишината. Но мислите понякога се връщат - ако им се удаде да привлекат нашето внимание, тишината се загубва и започват мисли.

До последния момент на пребиваване в четвъртото тяло умът преминава от едното на другото. На петото ниво изчезват всички мисли, остава само тишината. Това не е крайната тишина, това е мълчание по отношение на мислите и речта. Тишината означава отсъствие на разговори. Пустотата означава такова състояние, когато няма нито тишина, нито реч. Не остават нито лица, нито цветни саксии - само празен лист хартия. Сега ако ви попитат дали виждате лица или цветя, вие нищо не можете да отговорите.

По отношение на втората част на въпроса. До третото тяло отъждествяването и мислите идват едновременно, между тях не съществува никакъв интервал. Вие и вашите мисли сте единни - вие не можете да се отделите от тях. Когато се гневите, не е правилно да се каже, че вие се гневите. Правилно е да се каже, че сте се превърнали в гнева, защото за да бъдете гневни, трябва да има възможност да сте и не-гневни. Например, аз казвам: "Аз движа ръката си". Ако ме попитате: "А сега спри своята ръка", аз ще отговоря: "Това е невъзможно. Ръката продължава да се движи". Тогава вие ще се заинтересувате какво имам предвид, твърдейки, че движа ръката. Аз ще ви кажа, че ръката се движи, защото ако аз движа ръката, то аз ще мога и да я спра. Ако не мога да спра ръката, то нямам право и да я обявявам за моя собственост. Поради това, че вие не можете да спрете мислите, пълното отъждествяване с тях продължава до третото ниво. До третото тяло вие сте мислите.

До третото тяло, твърдейки, сражавайки се с мислите на човека, ние се сражаваме със самия човек. Ако кажем: "Това, което казваш, не е вярно", той никога няма да почувства, че са неверни думите му. В него ше възникне усещането, че той не е прав. Кавгите и конфликтите идват не поради твърденията, а поради "Аз-а" - тъй като съществува пълното отъждествяване. Да нападнат вашите мисли означава да нападнат вас. Дори ако кажете, че не възразявате, че нечия гледна точка не съвпада с вашата, в дълбочина ще почувствате, че противоречат на вас. Нерядко самият въпрос се отхвърля настрани и ние започваме да воюваме само поради тази причина, че ни възразяват. Вие се придържате към определена гледна точка само поради това, че това е била ваша идея, вие сте я обявили за своя концепция.

До третото тяло включително между вас и мислите няма никаква дистанция. Вие сте мислите. На четвъртото ниво започват проблясъци на разбиране на вашата отделеност от мислите. Но вие още не можете да спрете потока на мислите, защото още съществуват дълбоките корени на асоциациите. Горе вие усещате себе си като отделен клон - седите на един клон, а мислите - на друг. Но в дълбочина вие и мислите както и по-рано сте единно цяло. Следователно, такова разделение е привидно, ние сме под впечатлението, че ако нашите връзки с мислите се разкъсат, мислите ще спрат. Но те не спират. На по-дълбоко ниво връзката с мислите продължава.

На четвъртото ниво започват изменения. Възниква усещане за отделеност от мислите, но мисловният процес както и по-рано остава механичен. Вие не можете нито да спрете мислите, нито да ги предизвикате към съществуване. Ако аз кажа: "Спри своя гняв и докажи, че ти си господарят", това ще бъде равносилно на изказване от типа: "Прояви гняв, докажи, че ти си господарят". Щом ви се удаде да проявите гняв по собствено желание, вие действително сте станали господарят. Тогава вие ще можете и да спрете гнева по всяко време.

Интересен е фактът, че да се предизвика гнева е по-лесно, отколкото да се спре. Затова, ако искате да станете господар на емоциите, започнете с опити за предизвикване на гняв (или друга емоция). В ситуациите на проява на гнева вие сте спокойни, но в ситуацията на спиране на гнева вие вече сте емоционално раздвижени, затова дори не осъзнавате себе си. Нима е възможно в такова състояние да се спре гневът? Винаги е по-лесно да се започне експеримент, отколкото да се прекрати. Например, започнали сте да се смеете, но след това се оказва, че не е толкова лесно да спрете смеха. Но ако вие не се смеете, без труд можете да предизвикате смях. Тогава ще познаете тайната на смеха - откъде се появява и как става - но вие ще научите и тайната на спиране на смеха и ще можете да го спрете.

На четвъртото ниво вие ще започнете да виждате, че вие и вашите мисли сте отделни едни от други, че вие не сте мислите. При появата на състоянието на не-ум се появява и свидетел, при появата на мислите свидетелят изчезва. В интервалите между мислите вие осъзнавате своята отделеност от мислите. Тогава между вас и мислите изчезват всякакви асоциации. Но дори след това вие оставате безпомощни наблюдатели, обаче всички усилия трябва да бъдат насочени в четвъртото ниво.

Аз определих две възможности на четвъртото ниво - дадената от природата и достиганата чрез медитация. Вие постоянно ще преминавате от едната в другата. Първата възможност са мислите, втората - разбирането. В момента на достижение на втория потенциал - вивека, или разбирането - четвъртото тяло отпада, както и отъждествяването на съзнанието с ума. Когато достигнете петото тяло, отиват си две неща - четвъртото тяло и отъждествяването.

В петото тяло вие можете да внесете мисли, а можете и да не ги внесете по свое собствено желание. Първите мисли ще станат средство и няма да зависят от отъждествяването. Ако искате да внесете гняв, вие ще го внесете. Ако искате да проявите любов, вие ще я проявите. Ако нищо не искате да проявявате, свободни сте да постъпвате както искате. Ако искате да спрете гнева в зародиш, можете да му наредите да спре. Каквато и мисъл да поискате да привлечете, тя ви се подчинява. Ако не желаете това, никаква мисъл няма силата да проникне във вашия ум.

В живота на Гурджиев има много такива примери. Смятали го за необикновен човек. Ако край него седели двама, той можел да гледа към единия с израз на лют гняв, а към другия - с любов. Толкова бързо променял изражението си, че двамата си тръгвали с напълно различни впечатления. Независимо от това, че двамата са го срещнали едновременно, единият ще каже: "Това е много опасен човек", докато другият ще отбележи: "Той е преизпълнен с любов". Гурджиев бил отвъд пределите на разбирането на заобикалящите го хора. Той можел мигновено да променя изражението на лицето си. За него това не представлявало трудност, докато за околните не било лесно.

Причината е в това, че в петото тяло вие ставате Господари на самите себе си - можете да изразите всяко чувство по собствено желание. Тогава гневът, ненавистта, любовта, прощаването, мислите стават обикновени играчки, затова във всеки един момент можете да се отпуснете. Лесно е да се отпуснеш след игра, но да се отпуснеш от живота е крайно трудно. Ако само съм си играл на гняв, след вашето тръгване аз няма да съм гневен.

Ако си играя на разговор, след вашето тръгване няма да разговарям. Но ако процесът на разговора е жизнено важен за мен, аз ще продължа мислената беседа дори след като си тръгнете. Дори ако няма кой да слуша, все пак ще остане един слушател - аз. Аз ще продължа разговора, защото това е моя живот, това не е игра, след която може да си почина. Затова такъв човек продължава да говори дори нощем. В съня си ние събираме около себе си тълпа и говорим пред нея. Той ще се бори и ще прави всичко, с което се е занимавал през деня. Той ще продължава да се занимава с това всичките двадесет и четири часа от денонощието, защото това е неговият живот, самото съществуване.

В петото тяло се разбиват всички ваши отъждествявания. Тогава за пръв път ставате спокойни, пусти по собствено желание. Но при необходимост вие можете да мислите. В петото тяло вие за пръв път използвате собствената сила на мисълта. Правилно е да се каже, че до петото тяло мислите ви използват, а след петото вие използвате мислите. Преди това е неправилно да се казва: "Аз мисля". На петото ниво вие разбирате, че "вашите" мисли съвсем не са ваши - мислите на околните хора също проникват във вашия ум. Но вие не осъзнавате, че вашите мисли могат да принадлежат на някой друг.

Ражда се Хитлер и цяла Германия се прониква от неговите мисли, но всеки немец смята тези мисли за свои собствени. Динамичната личност внедрява своите мисли в умовете на другите, където те се превръщат в ехо. Динамизмът е толкова сериозен, колкото и дълбок. Например, от времето на Исус са изминали две хиляди години. Мислите-форми, оставени в света, досега проникват в умовете на християните, които ги смятат за свои мисли. Същото може да се каже за Махавира, Буда, Кришна и други. Всеки вид мисли на динамичния човек, били те божествени или дяволски, се улавят от човешките умове. Влиянието на Тимур или Чингисхан върху умовете ни още не е изчезнало, както и влиянието на Кришна или Рама. Техните мисли-форми вечно кръжат около нас и ние сме способни да уловим тези мисли-форми, водещи ни до особено състояние на ума.

Винаги става така, че ако сутрин човек е много добър, вечерта се превръща в истински дявол. Сутрин той се движи на вълните на мислите на Рама, вечерта може да улови мислите на Чингисхан. Разликата е породена от възприемчивостта и времето. Просякът винаги идва да проси сутрин, защото след изгрев вибрациите на дявола са минимални. След като слънцето се умори по време на продължителното си пътуване по небето, дяволското влияние набира сила, затова просякът вечерта губи надежда за милостиня от другите. Ако сутрин просякът поиска две рупии, те няма да му откажат веднага. Вечерта е много по-трудно да се каже "да" на просяка. Вечерта човек е уморен от работа, сега е напълно готов да откаже. Сега той има съвсем друго състояние на ума, както и цялата обкръжаваща го атмосфера. И така, мислите, които смятаме за наши, не ни принадлежат.

Подобен опит ще преживеете едва след достигането на петото тяло. Ще се удивите да видите как идват и си отиват мислите. Появява се мисъл, после си отива, вкопчва се в нас, после ни оставя сами. Мислите са множество, много противоречиви мисли, оттам и объркаността в нашите умове. Ако мислите ви принадлежаха, нямаше да има причина за смущения. С едната ръка вие държите Чингисхан, с втората - Кришна, оттук идват всички конфликти и недоразумения. Двата потока мисли ви чакат, само щом проявите готовност и те проникват във вас. Те присъстват навсякъде около вас.

Вие ще познаете това след пълното разрушаване на отъждествяването. Най-голямата промяна ще бъде това, че дотогава вие сте имали мисли, сега вие ще мислите. Между двата процеса има огромна разлика. Мислите са автоматични - те идват и си отиват, те са вечни чужденци. Мисленето е наше, а мислите винаги са чужди. Мисленето започва във вас при достигането на петото тяло. След това вие вече сте способни да мислите - от този момент преставате да събирате мислите на другите. Мисленето на петото тяло не се превръща в товар за вас, защото сега то е ваше. Мисленето, зародило се на нивото на петото тяло, може да се нарече мъдрост, разбиране и т.н.

На петото ниво вие притежавате собствена интуиция, собствено разбиране, собствен интелект. На петото ниво завършва влиянието на външните мисли, в този смисъл вие ставате господари на самите себе си - вие достигате своята същност - вие ставате самите себе си. Сега вие ще имате собствени мисли, собствена сила на мисленето, собствени очи и собствено виждане. След това при вас може да дойде само това, което вие сами искате. Това, което не искате, няма да посмее да ви доближи. Сега господар ставате вие. Въпросът за отъждествяването вече не възниква.

В шестото тяло мисленето също не е необходимост. Мислите са необходими само до четвъртото тяло, на петото са необходими както мисленето, така и мъдростта. На шестото завършва и това, тъй като потребността от тях отпада. Вие ставате Космоса, вие ставате единни с Брахман. Сега няма друго.

Всички мисли винаги са свързани с другите. Мислите до четвъртото тяло са неосъзната връзка с другите.

Мислите на петото ниво са осъзната връзка, но те както по-рано са свързани с другите. Защо са нужни мисли? Те са нужни само за установяване на взаимоотношения с другите. Но след шестото тяло не остава никакъв "друг", с който да се установяват отношения. Всички отношения завършват, остава само Космическото. Сега аз и вие сме единно цяло. Сега няма причина за мисли.

Шестото е Брахман - космическата реалност, където отсъстват мисли. В Брахман няма мисли, затова може да се каже, че в Брахман има знание. Мислите, съществуващи до четвъртото тяло, са неосъзнати, това са мисли, съдържащи дълбоко невежество. На петото ниво ние достигаме познанието за нашата вътрешна същност, но оставаме невежи по отношение на това какво са другите за нас. Оттук и потребността от мисли на петото ниво. На шестото ниво няма нито външно, нито вътрешно. Има само това, което е. Следователно, на шестото ниво съществува само знание, но няма мисли.

На седмото ниво не съществува дори знание, защото вече няма знаещ, няма и познаваемо. Седмото ниво не е лишено от знания, то излиза отвъд предела на знанията. При желание то също може да бъде наречено състояние на невежество. Затова човекът на абсолютното съзнание и абсолютно невежият човек обикновено си приличат - дори поведението им е сходно. Просветленият старец често прилича на дете - разликата между тях е огромна, подобие съществува само на повърхността. Понякога просветленият пророк се държи като дете. Понякога в детето забелязваме проблясъци на святост. Понякога просветленият прилича на абсолютен глупак, по-глупав от когото не можеш да намериш. Разликата е в това, че светецът е отишъл отвъд пределите на знанието, докато детето още не е достигнало този предел.

Сходството е в това, че и двамата са извън знанието.

Въпрос: Защо за символ на Кундалини е избрана змия? Разкрийте, моля, всички причини. Символът, избран от теософите, изобразява змия, хапеща собствената си опашка. Мисията на Рамакришна е избрала змия, чиято опашка докосва главата. Обяснете какъв е смисълът.

Символът на змията е преизпълнен със значения. Може би няма по-удачен и подходящ символ. Не само Кундалини, но и змията са претърпели множество промени, когато са били разнасяни като символи по страни и континенти. Няма нито една религия в света, в която в една или друга форма да не се използва символът на змията. Причината за това е, че змията притежава много качества, асоциирани с Кундалини.

Първото, което идва на ум при споменаването на змията, е пълзящо, прокрадващо се движение. Действително, за пръв път Кундалини се преживява като нещо движещо се отвътре - нещо пълзи, като змия. Втората асоциация е свързана с това, че змията няма крайници и все пак се движи. Змията няма средства за придвижване, а само енергия, и все пак се движи. Третата асоциация е свързана с това, че в спокойно състояние змията лежи навита на пръстени. Спящата в нас Кундалини също почива в тази форма.

Когато дългото създание трябва да се вмести в ограничено пространство, то се свива на кълбо, няма друг начин. Огромна сила е съсредоточена в малко пространство, затова й се налага да се свие. Събуждайки се, змията разтваря своите пръстени един след друг. Пръстенът се разтваря според обема. Същото усещаме при издигането на енергията на Кундалини в нас.

Понякога змията игриво поставя върха на опашката си в устата. Подобно положение на опашката е много символично. Мнозина признават ценността на този символ. Той предполага, че когато Кундалини се пробуди напълно, тя се превръща в кръг, образувайки собствен вътрешен енергиен кръг. Ако символът е предназначен за обозначаване на мъжката садхана, мъжката духовна практика, змията държи върха на опашката в устата си - изображението е агресивно. Ако символизира женската садхана, женската духовна практика, върхът на опашката само докосва главата. Това е предаваща се, подчиняваща се опашка. В това е единствената разлика.

Самата опашка на змията е преизпълнена със смисъл. Опашката е много по-тънка в сравнение с масивната глава. При пълното събуждане Кундалини достига сахасрара. Тя се разтваря като качулка на кобра, разширява се до огромни размери, което напомня внезапното разцъфване на хиляди цветове. Тогава опашката изглежда много малка.

Великолепен е видът на змията, издигаща се в цял ръст - тя стои много изправена само на върха на опашката си. Това прилича на чудо. Змията е безгръбначно, няма кости, и все пак е в състояние да извърши такова действие, което е невъзможно само с помощта на вътрешната жизнена енергия, тъй като змията не притежава други средства за поддържане на тялото си във вертикално положение. Тя стои само благодарение на собствената си воля, без да има материална основа, на която да се опре. Същото се случва и при пробуждането на Кундалини - няма никаква физическа подкрепа, само нематериална енергия.

Това са някои причини за избора на змията като символ. Има и други основания. Змията сама по себе си е много невинно същество, затова бог Шива, наричан още "невидимият Шива", се изобразява със змия на главата. Сама по себе си змията никога не причинява вреда, но ако бъде разтревожена, тя се превръща в най-опасното създание. Същото може да се каже и за Кундалини, Това е много невинна сила. Тя няма да ви тревожи. Но ако бъде обезпокоена по неправилен начин, вие ще се окажете в много трудно положение. Кундалини е много опасна. Затова символът на змията ни напомня, че не трябва да тревожим Кундалини напразно.

По цял свят змията се смята за символ на мъдростта. Исус учи: "Бъдете мъдри като змията, кротки като гълъба". Змията е много умно създание - бдително, внимателно и бързо. Кундалини също притежава такива качества. Чрез нея се достига висотата на мъдростта. Тя е мълниеносна и могъща.

Във времената, когато змията е била избрана за символ, може би не е имало по-прекрасно същество. Дори днес е трудно да се намери такова. Може би в бъдеще ще се появи нов символ - например ракета. Бъдещите концепции могат да открия асоциативна връзка между Кундалини и междупланетните кораби, чието пътешествие е подобно на Кундалини - корабът лети от една планета до друга, между които има само вакуум, пустота. Всяко време избира своя собствен символ.

Символът на змията е бил избран през времената, когато човекът е бил близо до животинското царство. Всички символи от това време са асоциации с едни или други животни, защото тогава за човешкото знание е било достъпно само това.

Тогава не сме могли да кажем, че Кундалини напомня електричество, но днес използваме нашироко този термин. Преди пет хиляди години от електричеството не е имало и помен. Но змията притежава качеството на електричеството. Трудно е да го повярваме, защото много от нас нямат собствен опит. За нас змията остава мит.

Неотдавна в Лондон се провело допитване, в хода на което се изяснило, че седемстотин хиляди деца никога не са виждали крава. Децата, които не са виждали жива крава, най-вероятно нямат никакво понятие от змиите. Затова целият им способ на мислене и рефлекси, както и символизма, ще бъде съвършено различен.

Сега змията вече не играе важна роля в живота ни. Някога тя е обитавала в съседство с нас двадесет и четири часа в денонощието. Именно тогава човекът е видял нейния ум, бързина на реакциите, лекота на движенията. Именно в онези времена човек е разбрал колко опасно създание може да се окаже разтревожената змия. Възникнали много легенди за това как змията пази малки деца, тя е толкова невинна... имало е случаи, когато змията е встъпвала в битка с много силен човек и е излизала победител. Така че двете възможности присъстват в едно.

Човек трябва да бъде крайно бдителен в присъствието на змия. Знанието за Кундалини се е появило приблизително по същото време, затова хората наблюдавали сходството в качествата на Кундалини и змиите. Всички символи са преизпълнени със смисъл, ако са дошли до нас от дълбините на вековете - те определено носят в себе си своя ритъм и съответствие. Но днес всичко е на границата на разрухата. Символът на змията няма да оцелее дълго. Ние не можем да наричаме Кундалини змийска енергия, защото къде днес са бедните змии? Те повече не живеят край нас, всички връзки са прекъснати. Ние не ги виждаме дори по пътищата. Затова възниква подобен въпрос - причината е в отсъствието на връзка. Такъв въпрос не би могъл да възникне преди, когато змията е била единственият символ.

Въпрос: Има един известен израз: "Пробуждащата се Кундалини се храни с плът и кръв". Какво означава това?

Подобно изказване е изпълнено със смисъл. Когато Кундалини се издига, в тялото настъпват множество трансформации. Когато и да възникне новата енергия, предишният химически състав на организма напълно се променя. Измененията са неизбежни. Функциите на човешкия организъм са толкова разнообрази, че ние не се досещаме за много от тях. Да вземем например скъперничеството. На пръв поглед това е само качество на ума, но ето че и тялото става скъперническо. Тялото на такъв човек започва да събира тези вещества, които могат да му потрябват в бъдеще. То продължава да ги трупа без никаква причина, докато не се превърнат в препятствие, внасящо дискомфорт.

Сега да поговорим за страхливеца. Неговият организъм събира всички елементи, провеждащи страха. Да предположим, че тялото е готово да трепери от страх, но няма нужните средства - как ще постъпи в този случай? Вие изисквате от тялото страх, а то не притежава нужните секрети и хормони - какво да прави? Затова тялото прави запаси с оглед на вашите изисквания. Човек, който изпада в ужас и се облива в студена пот, има на свое разположение мощни потни жлези. Подобна подготовка е крайно необходима, защото в продължение на един ден могат да настъпят многократни изисквания да се изплаши. Затова тялото натрупва елементи в съответствие с изискванията на нашия ум и дори повече.

При промяна в ума се променя и тялото. Когато Кундалини се издига, настъпва тотална промяна на целия организъм. В процеса на такава трансформация може да се намали мастната тъкан, да се съкрати кръвообращението, но намаляването ще бъде в строго съответствие с вашите потребности. Ще останат толкова плът и кръв, колкото са нужни за нормалната жизнена дейност на организма в новото състояние. Всичко останало ще изгори. Само тогава вие накрая ще се почувствате леко, само тогава ще можете да излетите във вътрешните небеса.

Изказването, че пробудената Кундалини се храни с плът и кръв, е вярно. Медитиращият трябва да се придържа към особена диета и начин на живот, иначе ще се появят проблеми. При издигането на Кундалини се изработва огромно количество вътрешна топлина, защото това е електрическа сила. Това е енергия с високо напрежение. Символът на Кундалини не е само змията, но и огънят. Този символ също е добър.

Кундалини ще гори във вас с неугасващ огън. Много ще изгори в неговите пламъци. В резултат на пробуждането на Кундалини ще се появи известна сухота. Следователно, необходимо е личността да бъде много хармонична и да има развити канали за протичане на електричеството. Да вземем например един гневен и раздразнителен човек - ако неговата Кундалини се пробуди, няма да му е леко. Доброжелателният, изпълнен с любов човек притежава дълбока химическа хармония, която придава плавност. Издигането на Кундалини няма да му причини вреда.

Всичко, което се говори по този повод, трябва да бъде съобразено с всички тези детайли. Горното изказване е доста грубо, защото изкуството за изразяването в онези времена не е било развито в достатъчна степен, а и самият подход е суров, незавършен. Но изречението е истинно - плътта ще гори, както и кръвта, както и мозъка, защото ще настъпят тотални изменения. Вие ще станете абсолютно различни хора. Всички предишни конструкции са подложени на изменения. Медитиращият трябва постоянно да помни за това и съответно да се готви за преживяването.

Езотеричните измерения на Тантра
Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Жената е отрицателният полюс, мъжът - положителният

Пим — Sat, 11 May 2013 19:21:30 GMT

Въпрос: В една от Вашите беседи казахте, че удълженият полов акт води до възникване на електрически кръг около мъжа и жената. Какъв е този кръг, как се образува и как се използва по отношение на първите четири тела? И по отношение на медитацията - каква е формата на споменатото по-горе преживяване?

Както вече казах, мъжът е половинчат, както е половинчата и жената. Двамата са енергия, електричество. Жената е отрицателният полюс, мъжът - положителният. При срещата на положителния и отрицателния електрически полюс контурът се затваря и възниква светлина. Тази светлина е разнообразна в проявленията си - почти невидима, видима рядко или видима за едни и невидима за други. Но кръгът се е създал. Обединението на мъжа и жената е толкова краткотрайно, че електрическата връзка не успява да се създаде и веднага се разпада. Затова са възникнали техники за удължаване на половия акт. Ако сексуалният акт продължава половин час може да се види как електрически кръг обкръжава любовната двойка. Дори са направени снимки на подобни явления. В много примитивни племена сексуалното единство продължава дълго, създавайки по този начин кръг.

В цивилизования свят е трудно да се намери такава затворена връзка. Колкото по-напрегнат е умът, толкова по-бързо завършва половият акт, по-бързо настъпва еякулацията, защото напрегнатият ум се стреми не към самия акт, а към разтоварване на напрежението. На Запад отношението към секса се е нивелирало към концепцията за кана с вода. Сваля се напрежението, отхвърля се товарът. След изхвърлянето на енергията настъпва усещане за изтощение, разтоварване. Едно е да се отпуснеш, съвсем друго - да се изтощиш. Отпускането означава, че енергията е вътре, а вие си почивате. При разсейването енергията се губи, след което лежите в пълно изтощение. При изхвърлянето на енергията вие отслабвате, макар че смятате това за отпускане.

С увеличаване на напрежението на Запад сексът се е превърнал в освобождение от напрежението, от налягането на вътрешната енергия. Много западни философи виждат в секса не повече полза, отколкото в кихането. Появява се гъдел в носа, вие кихате, умът се отпуска. Западът не е готов да признае в секса по-голяма ценност от това. Но те са и прави, защото начинът, по който правят секс, действително не е повече от едно кихане.

На Изток също постепенно стигат до същото отношение... защото Изтокът също започва да става напрегнат. Някъде в планините, в уединените пещери все още можеш да срещнеш ненапрегнат човек. Той живее в света на планините и реките, дърветата и тревите, още не е докоснат от цивилизацията. В такива условия по време на полов акт е възможно създаването на затворен кръг.

Съществуват тантрически техники, с чиято помощ е възможно създаването на кръга. Подобно преживяване е великолепно, защото само със създаването на затворения кръг е възможно да усетиш единение. Подобна цялостност, единение е невъзможно да се усети до момента на образуване на затворения кръг. Щом само кръгът се затвори, двойката, която се люби, вече не е две отделни същества. Те стават поток о единна енергия, единна сила. Нещо се изпитва като идващо и отиващо си, въртящо се - двете отделни същности изчезват.

В зависимост от силата на такъв кръг желанието за полов акт намалява, интервалите между половите актове се увеличават. Може да стане така, че след създаването на кръга стремежът към повторението му да възникне след година, защото по време на подобен акт настъпва пълно насищане, реализация.

Да вземем един пример: човек яде, а след това отива и си прочиства стомаха. При тези условия той не получава наслада от храната. Насищането идва не от поглъщането на храната, а от нейното усвояване. Обикновено ние чувстваме, че актът на поглъщане на храната носи насищането. Това не е така - насищането настъпва, когато храната се преработи.

Сексуалният акт бива два вида - единият прилича на поглъщане на храната, другият - на преработването. Това, което ние възприемаме като сексуални отношения по-скоро прилича на поглъщане, а след това на повръщане и няма какво да се преработва. Ако нещо се преработи, удовлетворението е дълбоко и продължително. Обаче възприемането става само при възникване на затворения кръг. Енергийният кръг означава, че умовете на двамата партньори са се разтворили един в друг. Сега умовете не са два, а един. Телата са две, както по-рано, но протичащата в тях енергия е станала една.

Такова състояние на сексуална погълнатост води до дълбоко удовлетворение, което е много полезно за йога и за медитиращия. При такова вътрешно сливане намалява потребността от външно сливане. Освободеното по този начин време се използва за вътрешно пътешествие. Щом започне вътрешното пътешествие и настъпи сливането с вътрешната жена или вътрешния мъж, потребността от външен партньор отпада.

За семейния човек терминът брахмачария означава, че половият акт трябва да бъде толкова удовлетворяващ, че между първия и втория акт да минат години, прекарани в брахмачария. Щом такъв период на брахмачария бъде достигнат, а търсещият се е отправил на вътрешно пътешествие, външната потребност от полов акт изчезва.

Говоря за семейните. За традиционните саняси, за тези, които са отхвърлили начина на живот на мирянина, значението на брахмачария се свежда до сексуално обединение с вътрешната жена или вътрешния мъж. За тях съществува потребност от вътрешен полов акт. Такъв човек трябва да намери средства за вътрешно сливане, иначе само привидно ще избягва контактите с външните жени, а в същото време умът му мислено ще се предава на всички видове земна любов. Неговите опити да съхрани целибат ще доведат до голяма загуба на енергия, както това се случва при обикновения полов акт.

И така, за традиционния санясин съществува малко по-различен път. Разликата е следната: сексуалният съюз с външната жена е първата, начална крачка за мирянина. След това на втората стъпка той се среща с вътрешната жена, докато традиционният санясин веднага се обединява с вътрешната жена. Първата стъпка е невъзможна за санясина.

Глупаво е от традиционна гледна точка да се посвещава в саняс всеки човек. В действителност, инициацията в традиционния саняс е възможна само при условие, че първото тяло на човека е готово за срещата с вътрешната жена. Ако, вглеждайки се вътре, ние видим такава готовност, тогава настъпва инициацията в брахмачария. В противен случай този акт ще доведе до безумие и нищо повече.

Но има хора, раздаващи инициации безразборно. След един гуру ходят хиляда санясини, след друг - две, и те самите не знаят какво правят. Готови ли са инициираните от тях за вътрешното, медитативно единение? Съвсем не - повечето гуру дори нямат понятие за вътрешното сливане. Затова, когато при мен идват традиционни санясини, техният главен проблем е сексът. Миряните, които срещам, имат много проблеми, но главният проблем на традиционния санясин е сексът, докато това е само един от многото проблеми на мирянина.

Умът на традиционния санясин е концентриран само около секса. Гуру му е показал множество средства, позволяващи да избягва сливането с външна жена, но той няма и най-малка представа по какъв начин медитиращият може да се срещне с вътрешната жена. Затова избягването на външната жена става невъзможно. Такъв санясин може само да се прави, че избягва сексуални контакти, а и това е доста трудно.

Биоенергията трябва да се движи нанякъде. Външното изхвърляне на енергията може да се прекрати само в случай, че тя може да се движи навътре. Ако енергията не отива навътре, тя непременно ще бъде изхвърлена навън. Не е важно, дали присъства жена в плът - изхвърлянето на енергията става и с помощта на въображаема жена. Същото важи и за жените, като се отчитат разликите между мъжете и жените.

За търсещата-жена сексът не е такъв проблем, както за търсещия-мъж. Познавам много монахини-джайни, за които сексът не играе особена роля. Причината е в това, че женският секс е пасивен. Сексът се превръща в проблем, само ако е разбуден. Ако сексът остане недокоснат, може да изживееш целия си живот и да не се замислиш за възможността за съществуване на подобен проблем. Жените се нуждаят от инициации - дори в секса. Щом мъжът въведе жената в секса, енергията в нея рязко се вдига. Но ако такова нещо не се случи, жената може цял живот да си остане девствена. Поради пасивността на жената това не представлява трудност. Женският ум е неагресивен, тя може да чака, да чака безкрайно. По тази причина смятам за опасно да се инициира омъжена жена дотогава, докато тя не се научи да се обединява с вътрешния мъж.

Може да се инициира девственица. Тя е в по-добро положение от момчетата. Тя може да чака спокойно, докато не я въведат в секса, защото тя не е агресивна. Ако няма вътрешна агресия, постепенно вътрешният мъж ще започне да се обединява с външната жена.

Вътрешният съюз е по-достъпен за жените, отколкото за мъжете. Разбирате ли какво искам да кажа? Второто тяло на жената е мъжко, следователно - агресивно. Затова, дори ако жената не намери външен мъж, това не е трагедия за нея. Ако тя не преживее секса от външен източник, вътрешният мъж ще прояви своята агресивност. Ефирното тяло ще започне да я покорява. Скоро тя ще се обърне навътре и ще се разтвори за вътрешното сливане.

За мъжете вътрешното сливане е затруднено поради пасивността на второто тяло. То не може да предяви своите права пред агресивното физическо тяло. То ще приеме първото само ако физическото само се насочи към вътрешната жена.

Това са разликите. При правилно разбиране ние трябва да променим всички приготовления. Ако мирянинът успее да създаде затворен електрически кръг, това ще му окаже огромна помощ. Такъв кръг се създава и при вътрешното сливане. Енергийният контур обкръжава обикновения човек само по време на обикновен полов акт. Същият контур ще обкръжава човека двадесет и четири часа в денонощието, ако се е обединил с второто тяло. Енергийният кръг ще се разширява на всяко ниво.

Първото изображение на Буда се е появило петстотин години след смъртта му - подобно нещо често се е случвало в историята на човечеството. В храмовете се покланяли на изображения на дървото бодхи, неговото изображение се поставяло навсякъде, но мястото на Буда, седящ под дървото, оставало незаето. Изучаващите история и митология са заинтригувани от факта на отсъствие на изображението на самия Буда - защо Буда е символизиран от дърво? И защо изображението му се появява едва след петстотин години? Защо дотогава мястото под дървото е оставало празно? Тази тайна не могат да разрешат нито историците, нито митолозите.

Тези, които били виждали Буда, твърдели, че при съсредоточено наблюдение било невъзможно да видиш Буда - оставало само дървото и енергийната аура. Неговото физическо тяло изчезвало. Ако съсредоточите вниманието си към мен, аз също ще изчезна, ще остане само креслото. Затова гледащите навътре твърдели, че е невъзможно да се види Буда, а виждащите само външното казвали, че Буда се вижда добре. Първото твърдение е по-истинно. Петстотин години било уважавано мнението на тези, които твърдели, че Буда е невидим, че със зрението може да се улови само дървото и празното място под него. Но подобна концепция работила само дотогава, докато съществували хора, способни на дълбоко видение. Когато броят хора на такова ниво намалял, станало трудно да се покланят само на дървото, затова след петстотин години бил направен първият идол на Буда. Интересен факт.

Тези, които гледали Исус от дълбочина, също не можели да го видят - виждали само светлина. Виждащите Махавира забелязвали само излизащата от него светлина. Същото се отнася и за Кришна. Ако с тотална бдителност и внимание гледаме към хората с такова високо ниво на съзнанието, вижда се само светещата енергия - не остава никаква личност.

След всеки две тела виталната енергия нараства. След достигането на четвъртото тяло виталната енергия достига пълен разцвет. След петото тяло остава само енергия. В шестото тяло тази енергия не е отделна, а единна със звездите и небесата. На седмото ниво изчезва дори това. В началото изчезва материята, а по-късно и енергията.

Езотеричните измерения на Тантра
Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Колко вида инициации съществуват в наши дни?

Пим — Sat, 11 May 2013 18:57:31 GMT

Въпрос: В духовното търсене инициацията има огромно значение. Особени церемонии се извършват при определени условия. Буда и Махавира са инициирали хора. Колко вида инициации съществуват в наши дни? Какво е тяхното предназначение и използване, за какво са нужни?

Ще бъде от полза да поговорим малко за инициациите. Първо, инициациите никога не се правят, инициациите се случват. Например, човек остава с Махавира, преминават много години, преди да дойде инициацията. Махавира ще каже на такъв човек да остане с него, винаги да бъде редом, да ходи и да седи по определен начин, да практикува определени медитативни техники. След това ще настъпи моментът на пълната готовност на човека. В тези условия Махавира е само посредник - по-скоро, в по-дълбок смисъл, той остава свидетел, пред когото става инициацията.

Инициацията винаги излиза от Божественото, но тя може да се случи в присъствието на Махавира. Човек, с когото това се е случило, вижда пред себе си само Махавира, но не вижда божественото. Тъй като пред него е само Махавира, напълно естествено е той да бъде изпълнен с благодарност към Махавира - в някаква степен и това е истинно. Но Махавира няма да приеме благодарността, защото благодарността може да се приеме само ако човек осъзнава, че той е извършил акта на инициацията.

Следователно, има два вида инициации. Тези, които се случват, аз наричам правилни, защото в тях вие установявате свои взаимоотношения с Божественото. След това преживяване вашето пътешествие в живота приема нова посока - сега вие можете да станете някой друг, отсега вие вече не сте предишните, настъпва вътрешна трансформация. Вие сте видели нещо ново. Нещо ново се е случило с вас, лъчът е влязъл във вас и сега всичко се е променило отвътре. По време на истинската инициация гуру стои отстрани, като страничен наблюдател, той може да признае, че инициацията е настъпила. Той свидетелства за целия процес, докато вие виждате само половината. Вие можете да видите само това, което се случва с вас. Той наблюдава това, откъде идва инициацията. Затова вие не сте пълни свидетели на случващото се. Вие можете само да кажете, че е настъпила велика трансформация. Но дали е извършена инициация или не, дали са ви приели или не - това вероятно не можете да кажете. Дори ако сте инициирани, продължава да ви мъчи съмнението: "Бях ли приет? Избра ли ме Божественото? Мога ли сега да смятам, че Му принадлежа? От моя страна имаше предаване, но дали Той ме прие?" Това вие не сте в състояние да разберете веднага. Ще мине време и вие ще разберете, но промеждутъкът от време може да се удължи. Вторият човек, когото ние наричаме гуру. знае отговорите на тези въпроси, защото той наблюдава случващото се от двете страни.

Правилната инициация не може да се даде, както е невъзможно и да се приеме. Тя идва от Божественото, вие сте възприемащи.

Има още един вид инициация, която може да се нарече лъжлива. Лъжливата инициация може както да се даде, така и да се приеме. В този случай Божественото абсолютно отсъства. Тук са налице само гуру и ученик. Гуру дава, ученикът получава, но третият, реално действащото лице, отсъства.

Когато присъстват само двама - гуру и ученик - инициацията е лъжлива. Такова даване не само е невярно, но е и опасно, фатално, защото при илюзията за инициация не може да се случи истинската инициация. Вие ще продължите да живеете в илюзия. Където присъстват трима - гуру, ученик и Този, от Когото това идва - там се променя всичко.

При мен дойде търсещ, иницииран от някого. Той каза: "Аз бях иницииран от този гуру и дойдох при вас да се обучавам на медитация".

Аз попитах: "Тогава защо приехте инициация? Ако вие дори не сте достигнали до медитация, как тогава сте достигнали до резултата от инициацията? Вие сте получили само име и дреха. Ако продължавате както по-рано да търсите медитацията, колко струва тогава вашата инициация?"

Истината е в това, че инициацията може да се случи само след медитация. Медитацията след инициация губи смисъла си. Това прилича на човек, твърдящ, че е здрав, но продължаващ да иска лекарства от лекаря. Инициацията е приемане, достигано след медитацията. Това е санкция, давана на вашето приемане - съгласие. Вие сте били предложени на Божественото и е настъпило вашето влизане в Неговата реалност. Инициацията само потвърждава този факт.

Паяжината на гуру се е създала чрез раздаването на нови форми и видове инициации. На ухото се прошепват думи, дават се мантри, който иска инициира когото може. Напълно възможно е такъв човек и сам да не е иницииран. Не е известно дали Божественото го е приело. Може би самият той е бил иницииран по подобен начин. Някой му е прошепнал на ухото, той е прошепнал на друг, този - на още много други.

Човек навсякъде създава лъжа и измама - колкото по-тайнствени са събитията, толкова повече лъжа има в тях, защото няма никакви доказателства.

Аз също смятам да практикувам подобна методика. За нея се подготвят десет-двадесет души. Те ще приемат инициация от Божественото. Останалите присъстващи ще станат свидетели, тяхната работа ще бъде да признаят това, дали инициацията е била приета от Божественото, това е всичко. Вие можете да имате преживявания, но още не сте в състояние веднага да разберете какво се е случило. Случващото се е толкова ново за вас - как да разберете какво се случва? Потвърждението може да бъде дадено от просветлена личност. Това е единственият критерий за истинност.

Висш гуру е само параматман - Бог. Ако гуру, стоящ между вас, отстъпи назад, инициацията ще се случи по-лесно, но гуруто-посредник стои до смърт. Неговото его тържествува, превръщайки се в бог. Много видове инициации се дават в угода на такова его. Те нямат цена, а според термините на духовността са престъпление. Ако някога наказват духовните престъпници, няма да пропуснат и тези.

Търсещият, който не подозира нищо, приема на доверие факта на своята инициация. След това с гордост обявява, че е получил инициация, своя мантра, с него се е случило всичко, което е трябвало да се случи, поради което неговото търсене на истинно преживяване се прекратява.

Който и да идвал при Буда, той не получавал инициация незабавно - понякога за това били нужни много години. Буда през цялото време отлагал, предлагайки една или друга техника. След това, когато настъпел моментът, той молел човека да стане за инициация.

Инициацията на Буда се разделя на три части. Търсещият по Пътя към инициацията преминавал през три стадия на предаване.

В началото той казвал: "Приемам убежище в Буда - Buddham sharanam gachchham. Под това не се подразбира Гаутама Буда - това означава предаване на просветлената личност.

Един търсещ дошъл при Буда и казал: "Приемам убежище в буда". Буда го изслушал и замълчал. Някой попитал: "Този човек каза, че приема убежище в Буда, а ти само го изслуша?"

Буда отвърнал: "Той прие убежище не в мен, а в пробудения. Аз съм само случайност. Преди мен е имало множество буди, много буди ще има и след мен. Аз съм само колелце. Той приема убежище в пробудения, така че кой съм аз, че да го спирам? Ако приемаше убежище в мен, непременно бих го спрял, но той три пъти повтори, че приема убежище в пробудения".

След това идва второто предаване, което е още по-забележително. Тук инициираният заявява: "Приемам убежище в сангха" (общността на пробудените). Какво означава тази общност? Обикновено последователите на Буда смятат това за общността на Будите, но неговото значение е съвсем друго. Тази общност означава общността на всички пробудени. Не само един Буда е станал пробуден, имало е множество буди преди и след него, всички те принадлежат към една общност, братство, колектив. Сега будистите смятат, че този термин се отнася до будистката общност, но това не е вярно.

Първото обръщение на Буда, в което той обявява, че търсещият приема убежище в пробудения, а не лично в него, го прави разбираем. Вторият призив внася още повече яснота. Тук човек предлага себе си на обществото на пробудените.

В началото той се покланя на пробудения, който е пред него. Ако той е съвсем близо до него, тогава е лесно да се приближиш и да го кажеш. След това се предава на братството на пробудените, които са се пробудили много отдавна и които той не познава, и на тези, които ще се пробудят в бъдеще, които той също не познава.

Той се предава на всички тях и прави крачка към неуловимото.

Третото предаване е пред дхамма - религията. В третото предаване инициираният казва: "Приемам убежище в дхамма". Третият път търсещият се предава на това, което е пределното състояние на пробудеността -дхамма. На това ниво няма индивидуалност, няма общество, има само дхамма - закон.

Когато се извърши пълното предаване на всичките три нива, само тогава инициацията се признава. Буда е бил само свидетел на това преживяване. Това не е било обикновено повторение, ритуал. Ако всичките три предавания ставали тотално - а Буда виждал, дали това е така - само тогава човекът стигал до инициацията. Буда оставал свидетел.

По-късно Буда казвал на търсещия: "Не ми вярвай само на това основание, че аз съм пробуден. Не ми вярвай само защото съм известен и имам много последователи, или защото така твърдят писанията. Сега се дове-рявай само на своето вътрешно разбиране".

Буда никога не е ставал гуру. Преди смъртта си, когато го помолили за последно послание, той казал: "Бъдете светлина за самите себе си. Не следвайте другите. Станете собствена светлина. Това е моето последно послание".

Такъв човек като Буда не може да бъде гуру. Такъв човек е свидетел. Исус много пъти е повтарял: "В деня на последния съд аз ще бъда ваш свидетел". С други думи, в последния ден Исус ще каже: "Да, този човек се стремеше към просветление. Този човек искаше да се предаде на Божественото". Такъв е езикът на символите. Исус искал да каже също: "Аз съм ваш свидетел, а не гуру".

Тук няма гуру, затова се пазете от инициации, в които някой става ваш гуру. Инициация, в която мигновено и директно се свързвате с Божественото, е истинна и уникална. Помнете, че при такава инициация не е нужно да напускате дома си, не е нужно да приемате исляма, индуизма или християнството, не е нужно да изпадате в зависимост от когото и да е. Останете абсолютно свободни - измененията ще настъпят само вътре. При лъжливите инициации вие ще бъдете свързани с определен вид религия, ще станете част от организация. Някаква вяра, някакъв религиозен ред, някаква догма, някаква личност, някакъв гуру ще ви хванат и ще убият свободата ви.

Инициация, която не носи свобода, не е инициация. Истинска е само тази инициация, която ви предоставя абсолютна свобода.

"Окултните дълбини на Кундалини и Духовността"
Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Окултните дълбини на Кундалини и Духовността

Пим — Sat, 11 May 2013 18:12:15 GMT

Въпрос: В медитативния лагер в Наргол вие казахте, че всички йога практики - асани, мудри, пранаяма и бандха, са били открити в медитативни състояния. В различните медитативни състояния тялото приема определени позиции, по които може да се съди за дълбочината на медитацията. Накратко казано, възможно ли е да се създаде такова вътрешно състояние, приемайки определена поза? В такъв случай, може ли да се достигне до медитация, използвайки разнообразни асани, мудри и т.н.? Какво е тяхното използване и значение?

Първо ще се обърнем към преживяването в медитацията. Именно в нейния процес е била открита способността на тялото да заема определени пози в зависимост от определено състояние на ума. Например, когато сте изпълнени с любов, изразът на лицето ви е един, когато се гневите - съвършено друг. В гнева си стискате зъби, свивате юмруци, а тялото е готово за нападение. Ако сте в състояние на прощаване, изразът на очите е мек, дланите са разтворени. Човек, изпълнен със състрадание, не е способен да стиска юмруци. Точно както свитите юмруци са знак за готовност за борба, така и затворените длани свидетелстват за свобода от желание за свада. Разтворените длани символизират уверение в защитеност. Свитият юмрук предупреждава другия за опасността.

Природата на тялото е такава, че то действа в съответствие със състоянието на ума. Тялото следва ума - то винаги е отзад. Затова обикновено знаем как ще постъпи човек в състояние на гняв и как от любов. Но не ни е известно как ще реагира той на по-дълбоки състояния на ума.

При възникването на дълбоките състояния на ума много неща се случват и с тялото. Мудрите, асаните, жестовете разказват за вътрешните промени. Асаните са възникнали по време на подготовката за определени вътрешни състояния. Мудрите са се появили по-късно, те информират за вътрешното състояние на личността.

В процеса на вътрешни изменения тялото е принудено да се приспособява към тях. При пробуждането на Кундалини тялото е принудено да заема най-необичайни пози, за да помогне за свободното протичане на енергията. Гръбнакът се извива, позволявайки на енергията да се издига. В това взима участие и главата. Да вземем един пример: при пробуждането тялото заема вертикално положение, когато спим, тялото лежи - не може да стои или да седи.

Да предположим, че на Земята има човек, който от рождението си не знае какво е сън - той никога не е лягал. Ако след тридесет години той поиска да заспи, за пръв път в живота си ще легне. Първо се е променило състоянието на ума и той заспива. Но новото положение го заинтригува, тъй като никога преди тялото му не е заемало хоризонтално положение. До този момент е седял, ходил, но никога не е лягал. Сега е принуден да легне, за да възникнат вътрешните условия за съня. Ако тялото лежи, умът много по-лесно навлиза в определено състояние. Но всички хора приемат различни пози по време на сън, защото състоянието на ума на всеки човек е различно.

Например, дивакът от примитивно племе няма да използва възглавница, но за цивилизования човек е немислимо да заспи без нея. Дивакът мисли толкова малко, че притокът на кръв в главата му е незначителен. За съня е крайно важно притокът на кръв да бъде колкото се може по-малко. Ако притокът е твърде силен, не можете да заспите. Ако нервните окончания на мозъка не са отпуснати, не можете да се отпуснете и вие - кръвта ще продължи да се движи към мозъка. Тогава вие поставяте още една възглавница, и още една. Колкото по-образован и цивилизован е човек, колкото е по-културен, толкова повече възглавници са му нужни. Шията трябва да бъде в почти вертикално положение, за да се предотврати притокът на кръв в мозъка на такъв човек.

Положението на тялото съответства на състоянието на ума. Затова при пробуждането на вътрешната енергия и нейното движение започват да се формират различни асани. Различните чакри също водят тялото до различни асани. При зараждането на определено вътрешно състояние се променя положението на ръцете, изразът на лицето и очите. Същото се случва и в медитация. В резултат човек започва да се замисля за възможностите на обратното - може ли да влезе в състояние на медитация, ако заеме определена асана? Това трябва да се разбере.

В медитацията всички тези процеси се случват и все пак те не са задължително условие. Накратко казано, не всички медитиращи преминават през еднакви положения на тялото. Едно условие трябва да запомните веднъж завинаги - състоянието на тялото и ума на един медитиращ се различава от състоянието на тялото и ума на друг медитиращ, затова не всички ще преминат през едни и същи асани. Например, ако притокът на кръв в главата е недостатъчен, то медитиращият, без сам да знае това, заема сиршасана - стойка на глава. Не всички медитиращи трябва да стоят на главата си, защото притокът на кръв към главата на всекиго е различен. Затова асаните се формират индивидуално в зависимост от необходимостта.

Ако ние сами си изберем асаните, а след това ги практикуваме, ние не знаем коя от тях е полезна или необходима. Асаните могат да причинят вреда, а не само да носят полза. Ако определен медитиращ не се нуждае от тях, асаните могат да причинят само вреда, ако се нуждае - помощта им ще бъде голяма. Една от трудностите е в неувереността. Друга е в това, че когато нещо се случва вътре и едновременно нещо започва да става отвън, енергията се стреми навън. Ако извършваме външна постъпка, тя може да остане просто като физически жест. Както вече казах, в гнева юмрукът се свива автоматично. Обаче съвсем не е задължително при свиване на юмруците да се разгневим. Може да разиграем престорен гняв, като оставаме абсолютно недокоснати отвътре. Обаче ако желаем да провокираме вътрешен гняв, свитите юмруци могат много да помогнат, но не може със сигурност да се каже, че резултатът ще бъде положителен. Ако избираме между свиването на юмруците и тяхното неизползване, възможността да възникне вътрешен гняв в първия случай е по-вероятна. Ако човек е в състояние на покой, ръцете му заемат необходимата мудра. Но ако той практикува тези мудри, не е възможно да се гарантира, че умът му ще достигне до състояние на покой. И все пак определени положения на тялото помагат на ума да се успокои. Тялото показва своята готовност за сътрудничество, останалото зависи от ума. Но измененията на тялото не означават задължително изменения на ума и причината е в това, че тялото винаги следва ума. Именно затова след изменението на състоянието на ума се променя и тялото, то създава възможност за изменение на ума. Макар че измененията не са задължителни.

Оттук и опасността от илюзиите. Човек може да продължи да изпълнява асани и мудри, смятайки, че е достигнал всичко. Такова нещо се случва. Хиляди години хората са практикували асани и мудри, смятайки, че практикуват йога. В резултат концепцията за медитация постепенно се е изгубила в йога. При думата йога-садхана в ума веднага се появяват асани, мудри, пранаяма и т.н., затова винаги настоявам, че ако потребностите на медитиращия са напълно разбрани, определени позиции на тялото оказват огромна полза. Но резултатът не винаги е задължителен. Затова отдавам предпочитание на вътрешната работа, а не на външната.

Ако нещо започва отвътре, може да се постигне неговото значение. Да предположим, че медитиращият седи в медитация и аз чувствам, че вътре в него всичко е готово да се разплаче, но той отчаяно се сдържа. Виждам и това, че ако се разплаче, ще започне да се движи и ще настъпи катарзис. Но той се страхува да плаче и се въздържа. Ако го посъветвам да не се сдържа, а да плаче, в началото той ще се преструва. Но след две-три минути риданията ще станат истински - накрая импулсът към риданията ще изскочи отвътре навън. Процесът на сълзите ще премахне бариерата и това, което трябва да излезе, ще излезе.

Друг медитиращ желае танца, но също се сдържа. Ако го помолиш да танцува, в началото ще има представление - танцът не е дошъл отвътре. Но с първите танцови стъпки ще възникне възможността танцът да пробие навън и външният танц ще се разтвори във вътрешния. Обаче ако вътре няма танц, а ние караме медитиращия да танцува, нищо няма да се случи.

Необходимо е да се отчитат множество фактори. Условията са твърде много. Ако не искате да си изясните всичко поради сложността му, по-добре е да започнете с вътрешното и да позволите на всичко да се случва спонтанно. Не спирайте външните събития, не се борете с тях. Тогава всичко ще стане от само себе си.

Въпрос: Каква е физическата и психическата разлика, която се проявява при седящо и лежащо положение по време на Динамична медитация?

Разликата е огромна. Както казах по-рано, дълбоко вътре всяко положение на тялото е свързано със съответно състояние на ума. Лежащият човек лесно заспива. Стоящият по-лесно остава буден. И обратното. Съществува страх, че медитиращият може да заспи. Ако той стои, това помага за преодоляване на този страх.

Втората част от техниката е фокусирана върху състоянието на наблюдение, свидетелстване, осъзнаване. За начинаещия е трудно да запази осъзнатост в легнало положение, но с практиката идва и навикът. Ако стоим, намалява се възможността за хипноза на началния стадий, водещ до транс.

Съществува и още нещо. Когато стоите, движенията на тялото са свободни. Когато легнете, вие не позволявате на тялото да се движи по свое желание. Ако седите, половината тяло не участва в това, което се случва. Да предположим, че краката искат да танцуват, а вие седите - значи, те не могат да изразят себе си в танца. Вие дори не ще почувствате това желание, защото сте лишили краката си от възможността да се изразяват. Ако стоите, стъпалата сами ще започнат да се повдигат и вие ще узнаете за тяхното желание. В седнало положение е невъзможно да се улови толкова фин намек.

Традиционната поза за медитация се е появила с цел потискане на всички телесни движения. Сиддхасана, падмасана и сукхасана усилено се практикуват преди началото на обучението в медитация, за да се изработи възможността за спиране на тялото. Но възможността за издигане на енергията съществува от самото начало, в резултат на което се случват много неща. Вие чувствате желание да скачате, бягате, пеете, танцувате. Подобни емоционални действия винаги се асоциират с умопобъркване. Малоумните в повечето случаи плачат, смеят се, танцуват или скачат. Ако медитиращият постъпва по същия начин, той ще създаде впечатление за безумие.

Всички седящи асани се практикуват за пълен контрол над тялото, за да не приличаме на безумни в очите на обществото. В такова положение медитиращият изглежда напълно прилично. В наши дни при практикуването на подобни асани краката напълно отичат. Долната част на тялото е твърде тежка, като храм или пирамида - широка в основата, тясно горе. При такова положение на тялото възможността за движение се свежда до нула.

По време на стоеж възможността за движение достига своя максимум - в това положение сдържащият фактор е изключен. Когато кръстосате крака и седнете, създавайки неподвижно положение, голяма част от вашето тяло е притисната от гравитацията. Но и това не е достатъчно - ръцете също заемат фиксирано положение което ги лишава от възможността за движения. Гръбнакът е прав и неподвижен. Преди да ви позволят да влезете в медитация, вие трябва достатъчно дълго да практикувате подобни асани.

При моя подход проблемът е право противоположен. От моя гледна точка, между нас и побърканите няма фундаментална разлика. Ние само потискаме своето безумие. Може да се каже, че ние сме "нормални луди" или нормално безумни. Толкова много общо има между нас и побърканите... тези, които са отишли малко по-напред в безумието се оказват в затруднение, но безумието е заложено в нас и то се опитва да намери изход.

Когато сте разгневени, за кратко загубвате ума си. В такива моменти извършвате постъпки, които не сте и сънували в съзнателно състояние. Обсипвате другия с оскърбления, хвърляте камъни, чупите мебели. Можете дори да скочите от прозореца и въобще да направите каквото искате. Ако един луд прави нещо подобно, ние можем да разберем постъпката му, но когато "нормален" човек прави същото, ние казваме, че той просто е бесен. Но ако безумието не присъстваше вътре в "нормалния" човек, то не би се проявило и външно. Цялото безумие е в нас, а ние сме просто негови пазители. Според моето разбиране, преди да навлезеш в медитация, необходимо е да изхвърлиш от себе си всичко това. Колкото повече се освобождавате от такива безумства, толкова по-леко става на вашия ум.

Докато за старите техники, използващи сидхасана, са нужни много години, новият метод води до този резултат за броени месеци. При старите методи за реализация отиват много животи, при новите - само месеци. Вътрешното безумие трябва да бъде освободено, но при стария метод катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло, а при новия - на нивото на физическото. Новият метод е съвършено различен, защото смехът, сълзите, танца и т.н. винаги са вътре във вас, така че е съвършено необходимо да ги освободите.

Ако практикувате абсолютно спокойствие на тялото в продължение на много часове, катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло. Тогава това преживяване ще бъде невидимо за околните, този катарзис ще бъде усещан само от вас. По такъв начин вие се защитавате от обществото - в този случай никой няма да узнае, че вие танцувате, смеете се или плачете, тъй като всичко това се случва вътре - като в съня. Вие танцувате вътрешно, смеете се вътрешно, но вашето физическо тяло с нищо не показва вътрешното състояние.

По моему, не трябва да се полагат толкова усилия за незначителни неща. Безсмислено е да се кара търсещият да губи цели години за физическа дисциплина, преди да бъде допуснат до медитация. Има и други възможности. Ако човек стане професионалист в контрола над физическото тяло и пълното му потискане, напълно възможно е нито една вибрация да не възникне в ефирното тяло, то да стане абсолютно инертно. При такива условия е напълно възможно да не възникнат по-дълбоки вътрешни процеси, вие просто сте се научили да седите неподвижно, като жива статуя. В подобни условия, когато всички вътрешни процеси са потиснати, напълно са основателни опасенията, че индивидуумът може да си загуби ума.

В миналото мнозина медитиращи са си губили ума. Предлаганият от мен метод, практикуван сред психично болни в продължение на няколко месеца, ги е извеждал от измененото състояние на психиката. Едва ли нормален човек ще си загуби ума, практикувайки Динамична медитация, защото при тази методика вътрешната лудост не се потиска, а излиза навън. Старите методи са довели мнозина до умопобъркване, но този факт внимателно е крит зад завоалирани фрази. За такъв човек казвали: "В своя екстаз той достига до безумие, но този екстаз е Божествен, - той е светец". Но фактът си остава факт - човекът става напълно луд. Той с такава сила потискал някои неща в себе си, че те напълно излезли изпод контрола му.

Методът на Динамичната медитация изпълнява две задачи: първата - очиства ви от натрупаните нечистоти в момента на катарзиса. Първо трябва да станете леки, след това започва вътрешното пътешествие. Това, което изглежда безумие в тази техника, в действителност е процес на освобождаване от вътрешното безумие. По моето разбиране това, което се крие вътре, трябва да излезе навън, а заедно с него ще си отидат тежестта, напрежението, безпокойството.

Най-интересното е това, че когато ви обхване безумието, не се опитвайте да го контролирате. Именно вие сте господари на собственото си безумие. Щом дойде осъзнаването на този факт, безумието вече никога няма да ви хване.

Погледнете човека, който танцува, пее, плаче по собствена воля - той постъпва като безумец. Но има една разлика - при безумните всичко това става само, докато медитиращият сам го привнася. Без пълното съдействие на медитиращия такова безумие няма да продължи и секунда. По собствено желание той е способен да спре безумните действия във всеки един момент. Такъв човек никога няма да си загуби ума, защото той е преживял безумието, като го е наблюдавал. Сега за него то се превръща в доброволен акт. Оттук нататък безумието е напълно управляемо.

Нашата култура е направила всичко, за да ни лиши от възможността да контролираме безумието, което се е превърнало в недоброволно събитие в живота ни. Затова, когато то идва, ние не сме в състояние да направим нищо с него.

Аз смятам метода на Динамичната медитация за много ценен за бъдещите поколения, защото цялата цивилизация с всеки изминат ден се доближава до абсолютното безумие. Тази техника е подходяща за всички без изключение като защита от настъпващото безумие и друг способ няма.

Ако човек в продължение на час се избави от вътрешното безумие, околните постепенно ще свикнат с подобен вид медитация. Хората ще узнаят, че той медитира. Но ако правят същото насред пътя, могат да се окажат в психиатрична клиника. Ако някой започне да се освобождава от вътрешния гняв, като се нахвърля върху познатите и колегите, едва ли някой ще иска да общува с такъв човек.

Безумието трябва да се прояви с един или друг способ, иначе трудностите са неизбежни. Ако човек доброволно не изхвърли безумието, той ще открие хиляди способи за неговото проявление. Понякога се наливаме с алкохол, опитвайки се да отхвърлим товара от натрупаното безумие. Понякога изразяваме безумието си в огнен танц. Но за какво са нужни такива крайни мерки? Новите видове танц - например туист - не са се появили случайно. Тялото се нуждае от движение, а ние не сме му оставили никаква възможност за това. Затова то само предприема необходимите подготвителни мерки и се обърква в саморъчно изплетената мрежа.

Медитацията изхвърля безумието без никаква предварителна подготовка. В медитацията ние изхвърляме всичко, което се е натрупало у нас. Ако ни обучават на такъв катарзисен метод от детството, количеството безумни хора значително ще се съкрати. С безумието ще бъде приключено завинаги. Но вместо това с ускоряването на прогреса ние отбелязваме все повече случаи на умопобъркване.

Цялата ни култура ни учи на потискане. Етикетът не допуска бурен плач и гръмък смях. Не е позволено от гледна точка на общественото мнение да се танцува и крещи така, както ти се иска. Всичко трябва да бъде "прилично". Нормите на общественото поведение ни притискат от всички страни, в резултат на което всички необходими вътрешни преживявания се оказват потиснати. Но ето че в един прекрасен ден натрупаното потискане на тези емоции се взривява и ситуацията напълно излиза изпод контрол. Затова катарзисът е първата стъпка в техниката на Динамичната медитация, чрез която ние се освобождаваме от натрупаните емоции.

Именно по тази причина ви съветвам да стоите по време на изпълнение на тази техника, тъй като в такова положение осъзнавате най-малкото вътрешно движение и можете свободно да се движите. Идеалното условие за изпълнение на тази медитация е затворена стая. Тялото трябва да бъде напълно голо, нито една частица материя да не се превръща в препятствие, в сдържащ фактор. Трябва да позволите да се случва всяко движение, така че нито една част от личността да не скрие своето движение. Само при такива условия е възможен бърз прогрес. Тогава това, за което отиват години и дори животи при практикуването на хатха-йога и други йоги, ще се случи в броени дни.

Практикуването на традиционните йоги е неуместно в наши дни - съвременните хора не могат да си позволят да прекарват в упражнения дни и часове. Нужни са ни методи, носещи бързи резултати. Ако в продължение на седем дни човек редовно практикува Динамична медитация, със завършването на този период той неизбежно ще почувства - с него нещо се е случило. След седем дни той ще стане съвършено друг човек. Ако опитът дава резултат след седем живота, никой няма да си прави труда да се занимава с подобно нещо. Старите методи носят плодове след много раждания. Техният девиз е: "Изпълнявай тези практики през целия си живот, а резултатът непременно ще дойде в следващия". Предишните хора са били по-спокойни и търпеливи. Те продължавали заниманията, независимо че резултатът бил обещан за следващите животи. Днес не ще намерите нито един човек с подобно отношение. Ако резултатът е невъзможен точно сега, никой няма да чака дори утрешния ден.

Кой може да разчита на утре? След като над Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомните бомби, "утре" изчезна от живота ни. Хиляди американски младежи и девойки отказват да постъпват в колежи. Аргументът е един: "Нима светът ще остане същият по време на завършването на образованието? Никой не знае какво може да се случи утре". Те чувстват, че това е празно губене на време. Младежите бягат от училищата и колежите. Спорят с родителите си: "Ще съществува ли светът след шестте години, прекарани в университета? Можете ли да гарантирате това? Защо напълно да не се насладим на тези шест безценни години от нашия живот?"

Там, където "утре" е станало неопределено, е безсмислено да се разсъждава с термини за много животи. Никой не е готов да слуша за реинкарнация, и никой не слуша. Затова повтарям: "Практикувайте днес и усещайте резултата веднага". Ако човек може да ми даде един час за провеждането на опита, той непременно ще усети резултат при изтичането на този час. Само в такъв случай той ще се съгласи да ми предостави един час и на следващия ден - иначе едва ли утре ще го изразходва за медитация. Съвременният век има своите изисквания. В света на волските впрягове всичко се е движело бавно, затова и медитацията се е движела постепенно. Сега сме в атомната ера - медитацията не може да си позволи да не бърза. Тя трябва да набира скорост.

Въпрос: Обяснете, моля, с оглед на енергията Кундалини, какво е значението и целта на следното: падането по лице при израза на почит към светеца; докосването на нозете му с глава или ръце; молитвите на свети места; благословията, получавана от светец чрез докосване до главата или гърба на търсещия; обичаят да се покриват главите у сикхите и мюсюлманите при влизането в гурудвара или джамия.

За всички подобни постъпки има множество причини. Както казах по-рано, в порив на гняв ние се нахвърляме срещу някого с юмруци и се опитваме да стъпчем главата му с крака. Тъй като това, естествено, е неизпълнимо, ние хвърляме по него обувка. Можем ли да хвърлим в краката си главата на човека? Затова хвърляме в лицето му обувка като символ на гнева, кипящ в нас. Но никой дори не задава въпроса, какво се крие зад подобна постъпка. Сходният жест се среща в не една секта или страна по света. Не е тайна, че човек, заслепен от ярост, иска да размаже с крака главата на противника си. Може би някога древният човек, оставайки все още примитивно създание, се е успокоявал едва след като е притискал главата на противника с крак в земята - нашите прадеди не са носили обувки. В гнева си вие горите от желание да поставите крак върху главата на опонента. Вярно е и противоположното - когато сте преизпълнени с доверие и преклонение, вие сте готови да склоните глава към стъпалата на такъв човек. Това също има своите причини.

Има моменти, когато ви се иска да паднете по лице - именно в тези моменти жизнената енергия тече от другия човек към вас. Всеки път, когато искате да получите този поток, вие трябва да се поклоните. Ако искате да напълните ведрото с речна вода, вие го накланяте. Налага се да го наклоните, тъй като потокът тече надолу. Затова, ако чувствате, че нещо тече от другия, в този момент вие скланяте глава, за да станете приемащи.

Освен това, енергията не тече из всички части на тялото, а само от крайниците - например пръстите на ръцете и краката. Биоенергията или енергията шактипат, или който и да е друг вид енергия, изтичаща от тялото, избира за свой посредник пръстите на ръцете и краката. Затова получаващият енергия пада в нозете на Мастьра, а отдаващият полага ръце върху главата на получаващия.

Това са окултни и дълбоко научни проблеми. Напълно естествено е, че мнозина само имитират тези действия. Хиляди хора без особени причини падат в нозете на други. Не по малко са и тези, които поставят ръка върху нечия глава, без значение чия. Затова изпълненото с дълбок смисъл действие се превръща във формалност. Когато профанацията продължава твърде дълго, хората започват да протестират. Те казват: "Що за глупост? Какво ще се случи, ако падна в краката му? И какво ще се случи, ако докосне главата ми?" В деветдесет и девет процента от случаите това действително е глупост. Но един процент остава изпълнен със смисъл.

Някога всичките тези сто процента са имали значение, защото тогава всичко е ставало спонтанно. Тогава вие не сте падали в нозете на някой друг само защото така трябва да се постъпва. Понякога, чувствайки, че трябва да паднете по лице пред някого, вие не сте се сдържали - просто сте падали! И другият човек не е бил длъжен да поставя ръка върху главата на получаващия. Случвало се е така, че в някои моменти ръката му натежавала, нещо било готово да изтече от нея. Ръката се възлагала само тогава, когато другият бил готов да получи. Но постепенно всичко се превърнало в обикновен ритуал, изгубил всякакъв смисъл. Поради своята безсмисленост той бил подложен на критика. Позицията на критиката е силна, тъй като науката, стояща зад традицията, е изгубена. Така че тези жестове са изпълнени със смисъл, но само при наличието на жив Мастър и възприемчив ученик.

Човек, падайки в нозете на Буда, изпитва неземно блаженство, чувства, как благодатта се излива върху него. Никой не е в състояние да види отвън това, което става, защото то е абсолютно вътрешно събитие. Тази реалност съществува за този, който я е преживял. Ако друг поиска доказателство, такова няма. В действителност, това е проблемът на всички окултни преживявания - индивидуумът преживява опит, но няма доказателства за пред другите. Той казва: "Не мога да обясня, но това се случи". Този, който не е преживял нещо подобно, отказва да повярва, защото нищо не чувства. В него възниква впечатление, че онзи бедняк е в плен на илюзиите.

Ако такъв човек падне в нозете на Исус, нищо няма да се случи и той ще разтръби по целия свят, че това е глупост, измама - той е склонил глава в нозете на Исус, но нищо не се е случило. Това може да се сравни с гърне без капак, което е потопено в речен поток. После гърнето ще каже: "Аз се наклоних и бях напълнен". Друго гърне, чийто капак е плътно поставен, също може да опита. Но колкото и да се старае, колкото и дълбоко да се потапя във водата, гърнето си остава празно. Тогава то ще започне да твърди, че всичко казано е лъжа, че никой не може да се напълни, потапяйки се в реката. То ще заяви: "Аз се поклоних, потънах дълбоко, но излязох обратно празно".

Това е двустранно събитие. Не е достатъчно енергията да изтича от определен човек. В същата степен е важно вие самите да сте пусти и отворени. В много случаи енергийният поток не е толкова съществен, колкото вашата собствена готовност и отвореност за възприемане. Ако сте достатъчно открити, но в стоящия пред вас човек енергията липсва, по-висши енергийни източници ще се насочат към вас и ще достигнат до вашето същество. Най-удивителното е в това, че ако вие от цялото си сърце, с тотален стремеж се приближите до човек, който няма какво да ви даде, вие все пак ще получите енергия чрез него. Но тази енергия не идва от него - този човек е само посредник, той абсолютно не осъзнава това, което става.

Втората част на въпроса се отнася до влизането в гурудвара или джамия с покрита глава. Много факири предпочитат да покриват главите си и едва след това да практикуват медитация. При пробуждането на енергията съществува възможност главата да стане много тежка. Ако покриеш главата, енергията няма да изтече. Тази енергия образува затворен кръг във вас и усилва медитацията. Затова подобен обичай да се покрива главата е показал своята полза. Опитайте да медитирате с покрита глава и моментално ще усетите разликата. Тогава това за което са ви били нужни петнадесет дни, може да се случи за пет.

Когато енергията достигне главата, възниква възможността за нейното изтичане, разсейване. При образуването на затворен кръг вашето преживяване ще бъде по-дълбоко. Но днес обичаят за покриване на главата при посещения в джамия или гурудвара се е превърнал в проста формалност. Факт е обаче, че зад всеки такъв обичай се крие изгубен във времето смисъл.

Сега ви става ясно, че при докосване на стъпалата или поставяне на ръце при благословия може да се получи някаква енергия. Но какъв е смисълът в поклонението пред гробници или култови изображения? Това трябва да се разбере. Зад създаването на образи или идоли се крие напълно научно обяснение.

Да предположим, че е дошъл моят смъртен час, но около мен има хора, които са видели в мен нещо, търсили са и са намерили нещо в мен. Те могат да попитат по какъв начин е най-добре да си спомнят за мен. Затова преди мига на моята смърт между нас възниква символ. За такъв може да послужи всичко, което искате - идол, камък, дърво или моята гробница, моето самади или част от моята дреха, дори моите сандали. Но символът трябва предварително да бъде уговорен между нас. Това не може да се решава едностранно. Аз трябва да бъда свидетел. Моето приемане, одобрение и подкрепа по отношение на символа е необходимо. В такъв случай аз мога да кажа, че ако те дойдат при моя символ и помислят за мен, аз ще присъствам на тази среща в безтелесно състояние. Аз трябва да дам такова обещание и цялата следваща работа ще получи съответно направление. Това е абсолютно вярно.

Оттук съществуването на живите и мъртвите храмове. Мъртвите храмове са изградени със съдействието само на едната страна. От другата страна няма никакво потвърждение. Да се създаде храм на Буда е било само наше желание, но това е мъртъв храм, защото Буда не е давал обещания относно храмове. Съществуват и живи храмове, но в основата на тяхното възникване лежи съгласието на човек, достигнал святост.

В Тибет има място, където обещанията на Буда се сбъдват в продължение на последните две хиляди и петстотин години. Но днес там се е създала доста трудна ситуация. Там има община, комуна от петстотин лами, и когато един от тях умре е трудно да му намерят заместник. Числото петстотин е постоянно и фиксирано - монасите не трябва да са повече или по-малко. След смъртта на един се избира още един, но само с одобрението на останалите четиристотин деветдесет и девет. И ако дори един монах не е съгласен, кандидатурата се отхвърля. Общността от петстотин лами се събира на определена планина в нощта на Буда Пурнима - по време на пълнолунието през май, когато се празнува рожденият ден на Буда - и в точно време, установено от самия Буда, се разнася гласът на Буда. Подобно нещо никога не се е случвало на друго място и при друг подбор на хора. То става в точно съответствие с обещанието, дадено от Буда.

Подготвяйки се вечерта за сън, вие вземате решение да се събудите точно в пет сутринта - не ви е нужен будилник. Точно в пет внезапно, сякаш тласнати от нещо, вие се събуждате. Опитайте и ще се удивите - дори часовниците могат да сгрешат, но не и вие.

Ако твърдо сте решили да умрете в определен ден и час, нито една земна сила не може да ви удържи - вие ще умрете в избраното от вас време. Ако вашата решимост е дълбока, можете да сдържате обещанията си дори след смъртта. Например, явяването на Исус пред учениците му след смъртта - това е било изпълнение на обещание, дадено от Христос. И досега тайната на възкресението е неподвластна на християнския свят. Незнанието за това, което се е случило по-късно, и следователно, неувереността в това дали Той е възкръснал или не, поражда толкова тягостни съмнения! А това е било обещание, дадено на учениците и изпълнено след смъртта.

Местата, където обещанията се изпълняват в продължение на много векове, с годините ставата свещени места за поклонничество. Даденото някога обещание, обет, се забравя, в паметта на хората остава само едно - те трябва да посещават тези места.

Има обети, дадени от Мохамед. Има обещания, оставени от Шанкара, Кришна, Буда и Махавира също са приели договор, отнасящ се до определено време и място. С тях както преди може да се установи връзка. Затова в такива места поклонниците падат по лице, предлагайки тотално отдаване - само тогава установяването на връзката е възможно.

Свещените места, храмовете, самади - всичко има своето предназначение, но както и в случая с всичко останало, дори най-полезните места, чието посещение от цели тълпи се превръща в модна традиция, в крайна сметка се оказват мъртви и безполезни. Те трябва да бъдат премахнати, за да се открие възможност за възникване на нови обети, които да създадат нови места за поклонничество и да се издигнат нови храмове. Старото трябва да се разруши, защото то е мъртво. Ние нямаме и най-малка представа за процесите, ставащи в подобни случаи.

В Южна Индия живял един йогин. При него дошъл пътешественик-англичанин. Преди своето заминаване той казал на йогина: "Аз заминавам и може би никога повече няма да се върна в Индия. Но аз искам да те виждам. Какво да направя?"

Йогинът взел своята фотография и я предал на англичанина с думите: "Когато се уединиш в затворена стая, концентрирай се върху фотографията в продължение на пет минути и аз ще се окажа там".

Бедният, не могъл да дочака края на пътешествието. Обхванало го едно-единствено желания - колкото може по-бързо да проведе експеримента. Той не вярвал, че подобно нещо е възможно, но това се случило. Обещаното се сбъднало на астрално ниво.

Подобно нещо не представлява трудност. Пробуденият може да сдържи обещанието си дори да е мъртъв. Затова в изображенията, иконите и статуите е скрит огромен смисъл - чрез тях може да се реализира даденото някога обещание. Затова зад създаването на образите стои цяла наука.

Не е възможно да се направи икона случайно - съществуват специални техники. Ако видите изображенията на двадесет и четиримата тиртханкари на джайните, навярно ще се учудите - всички те си приличат, различават се само символите. Махавира има един знак, Паршваната - друг, Нейната - трети и т.н. Ако се махнат символите, ще стане невъзможно да се различи едно изображение от друго. Малко вероятно е, че всички тези хора са си приличали като две капки вода. Напълно възможно е, обаче, последният тиртханкара да е използвал образа на предшественика си като прототип. Затова не е било необходимо да се създават различни образи - един образ се използвал от всички.

Но това не задоволявало поклонниците, защото всеки от тях отдавал предпочитание на определен тиртханкара. Те помолили да се въведат отличителни знаци - така възникнали символите за всеки тиртханкара, но образът останал същият. Различията в символите също са част от даденото обещание. Контактът се установява само с определен тиртханкара, свързан именно с този символ.

Символите също се договарят предварително. Например, символът на Исус е кръстът и той е необичайно действен. Мохамед се отказал от създаването на образ. По времето на Мохамед се създавали толкова идоли, че той искал да остави на последователите си нещо ново. Той казал: "Не правете от мен идол. Не моят образ, а Аз ще пребъда с вас". Това бил много смел подход, но за обикновените хора е много трудно да установят контакт с Мохамед, тъй като неговото изображение не е достигнало до нас.

Затова след смъртта на Мохамед мюсюлманите издигнали хиляди мавзолеи и гробници на своите светци. Без да знаят как да установят връзка с Мохамед директно, те правели това чрез изграждането на гробници на мюсюлманските светци. Никъде по света няма да срещнете такова поклонение пред гробници, както в ислямските страни. Единствената причина е в това, че мюсюлманите не разполагат с нищо за пряк контакт със самия Мохамед. Те не са могли да пресъздадат Неговия образ, затова са създали изображения на други, и установяват контакт чрез такива медиуми.

Това е абсолютно научен процес. Ако правилно разберем всичко, резултатите ще надминат всички очаквания, но при сляпото следване те оказват смъртоносно въздействие.

Въпрос: Какво е окултното значение на действията, изпълнявани по време на прана пратиштха - визуализиране на свещен образ?

Огромно. Самият термин прана пратиштха — окултна визуализация на свещен образ, обект на поклонение - означава, че ние създаваме ново изображение, основано на старо обещание. Чрез определени знаци трябва да разберем, дали даденото някога обещание се изпълнява. От своя страна, ние трябва вярно да следваме старото споразумение - трябва да гледаме на изваянието или образа не като на обикновен идол, а като на живо същество. Трябва да подготвим всичко така, както бихме го направили по отношение на жив човек, след което започваме да получаваме знаци, с които идва разбирането, че окултната основа на новия обект на поклонение е приета. Но този втори аспект е напълно изтрит от нашето знание. Ако тези знаци липсват, тогава, независимо че всичко е направено правилно, визуализацията не е успешна. За успешното функциониране на образа е необходимо наличието на знаците. По тази причини са били зафиксирани особени окултни знаци. Ако такива знаци се появявали, това се възприемало като факт, че образът е приел окултните сили, че сега този образ е жив и активен.

Да предположим, че сте поставили в дома си ново радио... първото условие е самият уред да е изправен, всичките му компоненти трябва да работят. Включвате го в електрическата мрежа, но не можете да хванете нито една програма - значи радиото не работи. То е мъртъв инструмент, който трябва или да се поправи, или да се смени. Образът също се явява точка на получаване, чрез която физически мъртвата просветлена личност изпълнява даденото от нея обещание. Но ако вие пазите изображение, без да знаете знаците за одобрение на правилността на практиката, вие никога не ще узнаете дали то е мъртво или живо.

Процесът на визуализиране се разделя на две части. Първата се изпълнява от жреца или свещеника. Той знае колко мантри или молитви трябва да бъдат прочетени, какви условия са нужни за поклонението, какъв обред на освещаване трябва да се изпълни и т.н. Това е половината от работата. Втората може да бъде изпълнена само от човек, достигнал петото ниво на съзнанието. Когато такъв човек обяви, че образът е жив, само тогава той действително оживява. В наше време това е станало почти невъзможно. Следователно, нашите храмове са мъртви. Съвременните храмове определено са мъртви.

Невъзможно е да разрушиш жив храм, защото това не е обикновено събитие. Ако храмът е унищожен, значи това, което приемате за живо, е мъртво, както например храма Соманат. Историята на неговото разрушаване е много странна и показателна за науката за всички храмове. Този храм се обслужвал от петстотин пуджари - свещенослужители, и в тях не възниквала и сянка на съмнение, че образът в храма е жив, затова и те били уверени в неунищожимостта на храма. Свещенослужителите изпълнявали своите задължения, но това действие било едностранно, защото нямало никой, който да каже дали изображението е живо или мъртво.

Веднъж съседните владетели, чувайки за приближаването на мюсюлманския завоевател Гаджанави, предложили защита на храма, но свещениците отклонили предложението, казвайки, че никой не може да ги защити по-добре от идола. Владетелите се извинили и си тръгнали, но свещениците грешали - идолът бил мъртъв. Жреците живеели в плен на илюзията по отношение на могъществото и покровителството на храмовия идол, смятайки че той може да ги защити от всички беди. Но дошъл Гаджанави и с един удар на меча си разбил идола на четири части. Обаче дори тогава жреците не разбрали, че тяхното божество-идол е мъртво. А подобно нещо е невъзможно - ако божеството беше живо, дори прашинка от храма не би била заплашена от меча на варварина. Ако храмът Соманат беше жив, до него не би се доближил никой с лоши намерения.

Но обикновено нашите храмове са мъртви, защото в тях е много трудно да се поддържа жив дух. Живият храм е велико чудо. Зад това се крие много дълбоко научно знание. В наши дни няма нито един жив човек, на когото да е известна тази наука и който да има силите да извърши всички приготовления. В съвременния свят класата на хората, поддържащи храмовете като място за търговия, е толкова мощна, че дори и да се намери виждащ, който притежава знанията, той не би бил допуснат До прага. Сега храмовете са превърнати в бизнес, свещениците са заинтересовани храмът да остане мъртъв.

Живият храм не представлява интерес за съвременния жрец. На него му е нужен мъртъв бог, който може да бъде заключен, а ключът да държиш в собствения си джоб. Ако храмът е свързан с висши сили, такъв жрец не може да остане в него. Затова свещениците толкова съдействат за изграждането на мъртви храмове, защото местата, на които идват толкова много хора, им предоставят възможност да се занимават с процъфтяващ бизнес. В действителност, живият храм се среща твърде рядко.

Велики усилия са били полагани за поддържане на храмовете в живо състояние, но броят на свещениците и пандитите във всички религии е толкова голям, че това е крайно трудно да се направи. Какво става в крайна сметка? В това се крие причината за толкова много разклонения в рамките на една религия, иначе за какво са нужни? Ако храмовете и местата за поклонение, възникнали по време на Упанишадите, бяха живи по времето на Махавира, не би възникнала нуждата да се издигат нови храмове. Но в този момент храмовете и светите места са мъртви и точно около такива "могили" е възникнала системата на свещеничеството, която е просто непробиваема. Тези храмове се оказали затворени и единствената възможност била в създаването на нови. Днес са мъртви дори храмовете на Махавира, в тях цари същата жреческа система.

Ако бяхме съхранили живи религиозните принципи, в този свят не биха възникнали толкова много религиозни течения. Но това е невъзможно, защото около тях се събират всевъзможни пречки, което в крайна сметка води до загуба на вложения потенциал. При нарушаване на условията от едната страна втората разваля съглашението, тъй като подобно взаимодействие е възможно при двустранно спазване на договора. Нужно е да спазваш обещанията от своя страна, само тогава е възможен отговор от втората страна - иначе обещанието няма да бъде изпълнено и всичко така и ще свърши.

Например, докато съм във физическо тяло, аз казвам: "Помнете ме и аз ще бъда с вас", но ако след това вие нито веднъж не си спомните за мен, изхвърлите моята фотография и забравите за всичко, колко може да продължи подобно съглашение? Ако вие от своя страна сте нарушили обещанието, за какво аз от своя страна да поддържам връзката? Затова подобни съглашения винаги се нарушават.

Процесът на окултна визуализация е изпълнен със смисъл, но неговото значение се основава на разнообразни тестове и знаци, отбелязващи дали визуализацията е била успешна.

Въпрос: В някои храмове по изображенията се стича вода. Дали това е признак, че храмът е жив?

Не. Значимостта на храма няма нищо общо с подобни явления. Вода ще се стича при всички случаи - независимо дали има изображение или не. Колко лъжливи доказателства има, заради които смятаме един храм за жив! Храм, в който никога не са се случвали подобни неща, е напълно възможно да е жив.

Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Шактипат: Тайната на телесното електричество

Пим — Sat, 11 May 2013 16:54:54 GMT

Въпрос: Вчера говорихте за АУМ в контекста на седмото тяло. Искам да задам още един въпрос по тази тема. Кои чакри създават вибрацията АУМ? По какъв начин това помага на медитиращия?

Вчера разказах малко за АУМ. Полезно е да се знае още нещо в този контекст. Първо, АУМ е символ на седмото тяло, обозначение на седмия план. Това е символ на седмото ниво на съзнанието, което не може да бъде обяснено с помощта на думи. Затова е била намерена безсмислена дума, за асоциация и използване по отношение на това ниво. Затова говорих вчера. Търсенето на тази дума се е правило чрез преживяване и опити на четвъртото тяло.

Това не е било обикновено търсене. Когато умът е тотално пуст, когато не е останал дори намек за дума, за мисъл, дори тогава остава звукът на пустотата, вакуума. Пустотата също говори. Пустотата има свои собствени звуци. Отидете в пустинно място, където няма нито един звук и ще откриете, че пустотата има собствена музика. Уединението е изпълнено със свои звуци, в тази тишина остават само основните ноти на видоизмененията на тези основни ноти. Когато изчезнат всички думи и звуци, остава само базовата нота а-у-м.

И така, АУМ е символ на седмия план, седмото тяло, но звуците са били уловени на четвъртото ниво. В тишината на менталното тяло може да се чуят вибрациите на АУМ. Използването на АУМ от медитиращия може да има два резултата. Както казах по-рано, всички нива имат две възможности. Повтарянето на АУМ може да доведе до сънно състояние, състояние на транс - аналогичен резултат се постига при произнасянето на която и да е дума. Модулираното повтаряне на звуците има такова въздействие върху ума, че и лекото поглаждане по главата поражда сънливост.

Ако подобно състояние е породено от повтарянето на АУМ, вие ще се изгубите в света на сънищата и въображението, които са природен потенциал на четвъртото тяло. Това ще бъдат хипнотически сънища, в които можете да видите всичко, което пожелаете. Можете да отидете в рая или ада, да видите Господ, но всичко това ще бъде сън. Може да изпитате блаженство, покой, но всичко това се случва в съня. Нищо не е реално.

Подобно приложение на АУМ се среща много често, тъй като то е достъпно за всички. Леко и приятно, като в хубав сън, припявате АУМ и се загубвате в него. Качествата на менталния план, дадени от природата, са въображението и сънят. Ако умът иска да спи, той може да спи. Подобно наслаждение е достъпно за него. Другата възможност е силата на волята и видението на Божественото.

Ако АУМ се използва само чрез повторение за приспиване на ума, неговото въздействие се оказва хипнотичен сън. Йога-тантра се е появила благодарение на повтарянето на АУМ. Но ако АУМ се произнася в присъствието на вътрешния свидетел, ако вие сте напълно будни и слушате звука, без да се разтваряте, без да се губите в него, а присъствате в качеството на слушател, наблюдател - тогава започва работата над втората възможност на четвъртия план. От този момент вие се занимавате не с Йога-тантра, а с Йога-джагрити - пробуденост.

Аз постоянно съветвам да се избягва употребата на мантрите, тъй като вероятността да потънете във въображаем транс е 99 %. Това има своята причина. Четвъртото ниво познава само съня. Пътят на съня е вече изминат. Човек спи всеки ден. Да предположим, че е текла вода. След известно време водата е изсъхнала, но на пода е останало петно. Ако отново разлеем вода, тя ще потече по същата следа, както и предишния път.

По-вероятно е умът с неговата тенденция към сън да заспи автоматично при повторенията на мантрите. Но ако вие сте напълно пробудени и наблюдавате това, което се случва вътре, наблюдавате звука, без да се разтваряте в него, без да губите себе си, тогава повтарянето на мантрата може да окаже същия ефект, както и повтарянето на въпроса "Кой съм аз?", предложен от мен. Ако вие задавате въпроса в сънно състояние и при отсъствието на свидетел, ще настъпи същата грешка - вие ще виждате сънища. Но вероятността да се случи нещо подобно с въпроса "Кой съм аз?" се намалява.

Повтаряйки АУМ, вие не задавате никакъв въпрос - това е само леко докосване, поглаждане. Но "Кой съм аз?" е въпрос. Въпросителният знак не ви позволява да заспите. Ако в ума се върти някакъв въпрос, тогава е трудно да се заспи, грижите отравят съня. Въпросът не ви дава да заспите цяла нощ. Въпросителният знак е помощник на безсънието. Трудно ще заспиш, ако в ума ти има въпрос, безпокойство или тревога.

Аз предлагам "Кой съм аз?" вместо АУМ, защото това е въпрос, изискващ отговор. Освен това, за получаването на отговор е нужно да се удържате от сън. АУМ не е въпрос - в него няма остри ъгли, следователно, той няма да се удари във вас. Този звук е абсолютно кръгъл, в него няма питане. Той продължава тихичко да ви поглажда, предизвиквайки въображаем транс.

Освен това, във въпроса "Кой съм аз?" няма мелодия, докато АУМ е преизпълнен със звучност и напевност. Колкото по-хармонична е мелодията, толкова по-лесно ви приспива. "Кой съм аз?" е диспропорционален, като мъжка фигура. Звукът АУМ е пропорционален като женска фигура - неговите меки докосвания моментално ви водят към сън. Думите имат форми, всяка от които действа различно, притежавайки присъщ само на нея резонанс. В "Кой съм аз?" няма мелодия - с него трудно ще заспиш. Ако постоянно повтаряш "Кой съм аз?" близо до спящ човек, той ще се събуди. Ако повтаряш АУМ, сънят на спящия ще стане още по-дълбок, защото този звук има друго въздействие. Това не означава, че АУМ не работи. Възможностите на АУМ се разкриват пред този, който е отвъд пределите на повторението като наблюдател, свидетел. Но аз не ви съветвам да използвате АУМ за медитация. Това е обяснимо.

Ако медитирате върху АУМ, думата неизбежно ще започне да се асоциира с четвъртото тяло. АУМ е символ на седмото ниво, но неговият резонанс се преживява на четвъртото ниво. Щом започне медитацията върху АУМ, връзката на звука с четвъртото тяло създава препятствия за по-нататъшното развитие. В това се крие трудността с думата. Тя се преживява на четвъртото ниво, а изразява седмото. Няма друга дума за изразяване на седмото ниво. Нашето преживяване на думите завършва след четвъртото ниво.

Ние използване последната дума на четвъртото тяло за символично изразяване на седмото. Няма друго средство, защото от петото тяло започва състоянието без думи. Шестото е безсловесно, седмото е абсолютната пустота. Последната граница на думите е на нивото на четвъртото тяло - там ние оставяме всички думи, последната чута дума е АУМ. АУМ е пределната дума в реалността на речта и първата в реалността на състоянието без думи. Това е граничната зона между двете реалности. Тази дума принадлежи на четвъртото ниво, но няма друг звук, толкова близък до седмото ниво. Затова тя се използва като негов символ.

Аз бих предпочел АУМ да не се асоциира с четвъртото ниво. То ще бъде преживяване на четвъртото, но трябва да се възприема като символ на седмото, затова не е необходимо да се използва АУМ за медитация. За медитацията е по-добре да се използват средства, които отпадат при прехода от четвъртото на петото ниво. Например "Кой съм аз?" може да се използва на четвъртото ниво, но може и да се отхвърли.

Значението на АУМ трябва да остане символично. Има още една причина да не го използвате като средство. Това, което символизира Висшето, не трябва да се превръща в инструмент, средство - то трябва да остане финал. Символът на Абсолюта трябва да остане само за Достижение. АУМ е това, което трябва да бъде достигнато, затова аз решително съм против използването му като средство за медитация. В миналото той е използван в това качество, което е нанесло големи щети.

Медитиращият върху АУМ приема четвъртото за седмо, защото символът на седмото идва именно на четвъртото ниво, при което на медитиращия може да му се стори, че седмото е достигнато. Той смята това за край на пътешествието, причинявайки по такъв начин вреда на психическо ниво. Тогава медитиращият спира тук.

Много медитиращи приемат виденията, цветовете и вътрешните звуци за пределно достижение. Това е напълно естествено, защото символът на Пределното се усеща на границата на дадения план. Тогава те чувстват, че са достигнали. Не съветвам човек на четвъртото ниво да практикува медитация върху АУМ, тъй като тази техника не оказва влияние върху първото, второто и третото тяло. Нейното въздействие се усеща само на четвъртото ниво. Затова за съответният ефект на първото, второто и третото ниво се използват други думи.

Трябва да вземем под внимание още едно нещо. В Библията не се казва, че Бог е сътворил света. Той не е извършвал акт на сътворение. В Библията е написано: "И каза Бог: Да бъде светлина. И стана светлина". Бог е произнесъл дума. В Библията е написано също: "В началото беше словото" - много древни писания потвърждават подобно твърдение. Самото началото е било словото, останалото е последвало по-късно. Сега дори в Индия ние казваме: "Словото е Брахман", макар това да предизвиква огромно неразбиране. Мнозина вярват, че за достигането на Брахман е достатъчно словото. Но словото. Но Брахман се достига само в състояние без думи. "Словото е Брахман" означава, че след всички известни ни звуци най-фините са АУМ.

Ако тръгнем към източника на Вселената и достигнем до крайната пустота, откъдето започва света, ще чуем резонанса на АУМ. Доближавайки пустотата, достигайки четвъртото ниво, ние ще започнем да чуваме АУМ. От този момент ние започваме да се връщаме в този свят, който е бил в самото начало. От четвъртото преминаваме в духовното тяло, оттам в космическото, а на самия край - в нирваническото. Последният резонанс, който се чува на границата преди двете оставащи тела, също е АУМ.

От едната страна е разположена индивидуалността на четирите тела, наричана от нас материален свят, а от другата - нашата не-индивидуалност, наричана Брахман. Резонансът, вибриращ на границата между тези два свята, е АУМ. В това преживяване идва разбирането, че ако материалният свят получава форма от Брахман, звукът АУМ трябва да звучи постоянно. Следователно, това е била думата. Вярата е в това, че съществуванието се е породило чрез слово. Ако словото се раздели на основни компоненти, ние ще намерим в него трите основни звука а-у-м. По тази причина казваме, че АУМ е бил в началото и ще бъде в края. Краят означава връщане към първоизточника - по такъв начин кръгът се затваря. Обаче аз винаги съм чувствал, че АУМ трябва да се използва само като символ, а не като техника за медитация. Чистият звук АУМ не трябва да се превръща в нечист, използвайки го като техника.

Мнозина не ме разбират. Те идват и питат: "Защо забранявате да се повтаря АУМ?" Може би им се струва, че аз съм враг на АУМ, но в действителност именно те носят вредата. Дума с такава чистота не трябва да се използва като средство за духовно развитие. Нашият език не е достоен дори да я произнесе - тя е твърдо чиста за физическото тяло. Тази дума започва там, където езикът става безсмислен, а тялото безполезно. Тук преминава резонансът и този резонанс вибрира сам. Той може да бъде само преживян, но не и създаден. Следователно, АУМ трябва да се преживява, а не да се произнася.

Има още една опасност. Ако използвате АУМ като техника, вие никога няма да познаете базовите звуци на думите в този вид, в който те идват от съществуванието, защото вашата артикулация ще наложи върху тях определен отпечатък. Така вие никога няма да свидетелствате за неговото най-чисто проявление. Тези, които използват АУМ като техника, никога не преживяват АУМ реално. Ако продължават практиката, те ще натрупват нюанси на собственото си произношения върху реалния звук. Тези хора не могат да чуят чистото звучене. Те няма да успеят да уловят непосредствения звук на пустотата, тъй като са изпълнени със собствени звуци. Напълно естествено е, че това, което познаваме, става имплантирано. Поради това аз твърдя, че е по-добре въобще да не се знае АУМ, да не се използва. Един ден той ще се появи в четвъртото тяло и ще придобие значение.

Неговата поява ще означава, че сте достигнали границата на четвъртото тяло. Сега вие сте готови да направите крачка отвъд пределите на психиката, отвъд пределите на реалността на думите. Последната дума е дошла и вие се намирате на място, откъдето започва словото. Вие се намирате там, където целият свят е при източника - вие се намирате на прага на творението, съзиданието. Не е възможно да се предаде очарованието на мелодията, която звучи сама по себе си. Няма средства, които са способни да я опишат. Най-добрите музикални произведения на Земята са нищо в сравнение дори с нейното ехо. Колкото и да се стараем, ние не ще успеем да чуем музиката на тишината с помощта на външния слух. Така че не трябва предварително да си съставяме мнение. Не се опитвайте да обличате в материя това, което идва от други планове, иначе въображението ще надделее, създавайки много трудни препятствия.

Въпрос: При какво ниво на достижение на медитиращият се случва шактипат, и при какво - благодат? Какъв ефект има въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини, ако първото, второто и третото тела на медитиращия не са напълно развити?

Вече говорих, че шактипат се случва в първото тяло, а благодатта - в четвъртото. Ако шактипат се случи в първото тяло, а Кундалини все още не е пробудена, тя задължително се пробужда, при това с огромна скорост. В този случай трябва да бъдем много внимателни, защото благодарение на шактипат за броени секунди става това, за което обикновено са нужни месеци и години. Следователно, необходима е дълбока предварителна подготовка на първите три тела за преживяването на шактипат. Внезапната шактипат е вредна за всеки Том, Дик или Хариет. Затова за шактипат човек трябва да се подготви. Впрочем, не е нужна особена тренировка, трябва само трите тела да са на фокус. Това е първото.

Второто условие е линията, която свързва тези три тела, за да не блокира никъде повдигащата се енергия. Много е опасно, ако шактипат спре на първото тяло. Ако тя се разпространи по всичките три нива, това е безопасно. Ако спре на първото тяло, ще причини огромна вреда.

Това е като да получиш удар от електрически ток, стоейки на земята - много е опасно. Но ако си върху дървена поставка, нищо не те заплашва - електрическият ток ще мине през тялото ти и ще създаде кръг. Ако кръгът е затворен, няма опасност. Опасен е отвореният контур. Всички енергии се подчиняват на единен закон - те образуват кръг. Ако кръгът се отвори, вие получавате електрошок. Затова, ако стоите на дървена поставка, няма да последва никакъв удар.

Ще се удивите, когато узнаете, че предназначението на дървените поставки за медитация е в това, че дървото не е проводник. Кожите от елени и леопарди са използвани по същата причина - за да може енергията, освобождавана в процеса на медитация, да не доведе до шок. Електрическото разреждане може да убие човека. Затова медитиращите носели дървени сандали и спели върху дървен под. Медитиращият може и да не е знаел защо постъпва така, той просто спазвал правилата, изложени в Писанията. Може би той е мислел, че по такъв начин изпитва тялото си, отучвайки го от удобствата. Но причината съвсем не е тази. Заплахата е в друго. Във всеки един момент в медитиращия от който и да е неизвестен източник може да се случи преживяване, за което той трябва да е напълно подготвен.

Ако подготовката на първите три тела е завършена, енергията, получавана от медитиращия, образува вътрешен контур. Ако човек не е готов и енергията му се блокира в първото тяло, възниква опасност. Затова за образуването на контура е необходима макар и минимална първична подготовка, която не изисква продължителен разход на време и особени усилия. Шактипат може да бъде полезна за получаване на някакъв проблясък на Божественото, но е необходима предварителна подготовка.

По време на шактипат Кундлини се повдига с невероятна скорост, но достига само до четвъртото тяло. Но и това е много. Пътешествието след това е крайно индивидуално. Един проблясък на мълнията в нощта осветява някакъв отрязък от пътя, това е повече от достатъчно. Ако видите пътя, всичко ще се промени. Повече няма да останете същите. Шактипат ви позволява да видите някакъв отрязък от пътя, простиращ се пред вас. Но е опасно да се дава шактипат на масите.

Интересно е, че именно масите жадуват за шактипат и други подобни. Обикновеният човек се стреми да получи нещо безплатно - но даром нищо не се дава. Колко пъти скъпо сме плащали за глупостите. Никога не се опитвайте да получите нещо безплатно. Винаги трябва да сте готови да платите. Колкото по-охотно сме готови да платим, толкова по-достойни ставаме. Най-великото плащане - това са нашите усилия за духовното ни развитие.

Преди два дни при мен дойде почтена дама и каза: "Аз съм вече възрастна, смъртта е на прага. Кога ще постигна просветление? Моля, побързайте и направете това, докато съм още жива". Посъветвах я да ходи няколко дни на медитация, пък после ще видим какво можем да направим.

Тя отвърна: "Не искам да се уморявам с медитации. Направете нещо, за да достигна просветление".

Тази дама искаше да получи, без да заплати. Нейното търсене е опасно. По този начин нищо не постигаш - напротив, ще загубиш всичко. Медитиращият не трябва да мечтае за подобни неща. Човек получава само това, за което е готов. Повярвайте, така е.

Никой никога не получава по-малко, отколкото е заслужил. Такъв е законът на съществуването - вселенският закон. Вие получавате толкова, колкото сте готови да получите, а ако не го получавате, не говорете за несправедливост - просто не сте готови. Умът винаги се опитва да ни успокои с доводите, че с нас са постъпили несправедливо. И в резултат на това ние, непоколебимо уверени в своята значимост, предявяваме претенции към съществуването.

Всеки получава по достойнство. Достойнството и достижението са синоними. Но умът очаква много без полагането на никакви усилия. Между нашите очаквания и нашите усилия има бездънна пропаст. Тази пропаст е поразяваща, крайно опасна. Поради нея ние блуждаем наоколо с надеждата някъде нещо да получим. Когато тълпата жадуващи манна небесна нарасне, със завидно постоянство се намира умник, способен да я използва. Той предлага даром това, което тя жадува. Такъв повърхностен човек случайно се е натъкнал на формулата, и няма търпение да я пробва върху лековерните. Независимо от това, че въздействието на такъв "рибар" няма да бъде дълбоко, то все пак е вредно.

Да вземем човек, който няма знания за шактипат - той също може малко да практикува шактипат с помощта на животинския магнетизъм. Но той не притежава знания за останалите шест вътрешни тела. Тялото притежава собствена магнетична сила. Ако ситуацията бъде подготвена по подходящ начин, чрез тази сила може да бъде получен електрически удар. Затова медитиращите в древността избирали внимателно позата на тялото по време на сън. Те не лягали с главата или краката в определени положения.

Отчитайки земния магнетизъм, медитиращият трябва да изравни положението на тялото по отношение на силовите линии, за да получи подкрепа от тях. Ако спи в пресичане на такива линия, магнетизмът на тялото му отслабва. Ако лежи в посока на тока, силите, които създават земния магнетизъм и установяват положението на земната ос, ще бъдат магнетизирани, като поддържат и вас. Това ще изпълва тялото ви така, както магнитът намагнетизира разположените наоколо късчета желязо, които впоследствие ще могат да притеглят към себе си неголеми предмети.

И така, тялото притежава собствена магнетична сила. Ако то е ориентирано правилно по отношение на магнитните линии на Земята, тяхното действие ще бъде крайно благотворно. Звездите също имат магнетична сила. В особени случаи отделни звезди са особено магнетични. Това може да се провери, тъй като ние имаме цялата необходима информация. Ако се приеме определена поза на тялото в определено състояние и в определен момент, определена звезда ще стане особено магнетична. Тогава на всекиго може да се предаде въздействие, подобно на електрошок, и околните ще приемат това за шактипат. Но това не е шактипат. Тялото притежава собствено електричество. При съответната подготовка фенерчето, което държите в ръка, може да се запали. Такива опити са имали успех. Но вътрешната енергия е безкрайно повече.

Преди двадесет години една белгийка неочаквано станала електрически заредена. Който и да я докосвал, получавал електрически удар. Мъжът й се развел, посочвайки като причина, че при всяко докосване го удрял ток. Разводът се превърнал в световна сензация. След множество опити се установило, че нейното тяло започнало да изработва електричество в излишък. В тялото има много собствени батерийки. При нормално функциониране ние нищо не усещаме. Но дори най-малкото нещо може да доведе до създаване на статично електричество и като следствие - до разреждане.

Ние черпим енергия от храната, зареждайки с нея нашите батерийки. Затова нашата потребност от зареждане е постоянна. Вечерта човек се уморява, той е използван. Добрият сън го зарежда. Но на него не му е известно, какво го зарежда нощем. По време на сън той е подложен на нечие влияние. Изследвания на биофизици установяват какви сили въздействат върху човека по време на сън. При желание може да се извлече преимущество от тези сили и по време на бодърстване. Тогава човек е способен да предаде на друг електрически удар, който не е магнетичен. А хората погрешно приемат това за шактипат.

Има множество способи за псевдошактипат. Те по никакъв начин не са свързани с истинското предаване на божествената енергия. Ако човек не знае за животинския магнетизъм, за телесното електричество, но му е известно как да разедини електрическия контур на вашето тяло, той може да предизвика у вас електрически удар. Нищо не идва у вас от другия, но вие усещате ток. Този електрически удар е от вашето тяло и това е крайно опасно.

Няма да навлизам в детайли, тъй като не си струва. Това, което казах, не е пълно. Дори фалшивите методи не са напълно описани, така че винаги съществува изкушението да се възползваме от тях. Нашето любопитство е крайно повърхностно. Един мистик смятал любопитството за грях. Единственият грях на човечеството е любопитството. Колко грехове са извършени от човечеството заради любопитството! Ние не осъзнаваме това но именно любопитството ни тласка към извършването на множество престъпления.

В Библия е казано, че Господ разрешил на Адам да вкусва плодовете от всички дървета, с изключение на едно. Любопитството поставило първия човек в затруднено положение. Първородният грях бил грехът на любопитството. Къде е тайната? Какво е особеното в плодовете на обикновената ябълка, когато до нея имало множество други прекрасни дървета? Но именно ябълката се превърнала в предмет на особен интерес, докато останалите дървета нямали значение. Кръговратът на ума около това дърво довел до това, че станало невъзможно да не се вкуси забраненият плод, а това, според християнското учение, е станало първородния грях на човечеството. Но какъв грях има във вкусването на плода? Първородният грях било любопитството.

Нашият ум е изпълнен с любопитство - но рядко с жажда за изследване. Изясняването е по силите само на тези, които са надрасли простото любопитство. Запомнете, между любопитството и изясняването има огромна разлика. Любопитният човек никога не изяснява - той е изпълнен с любопитство към всичко, но не познава нито един предмет в неговата пълнота. Той едва успява да погледне едно нещо, и веднага десетки други привличат вниманието му. Нима той има време да изследва?

Лъжливите методи, за които говорих, не са описани напълно, най-важното преднамерено е изпуснато, тъй като умът ще поиска да ги изпита, което не е толкова трудно да се направи. Когато лъжливите търсещи тръгнат да търсят власт и сила, те срещат по пътя лъжливи даващи. Тогава това напомня слепци, водени от слепец. Слепият водещ непременно ще падне, както и дългата редица слепци, които го следват. Тогава причинената вреда се изчислява не с един живот, а с много. Лесно е да разбиеш, трудно е да поправиш.

Затова не се ръководете в своите търсения от любопитството. Подгответе се в нужното направление. Тогава всичко, което ви е нужно, ще дойде. Определено ще дойде.

Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Кундалини: Наука за трансцедентното

Пим — Fri, 10 May 2013 20:12:11 GMT

Въпрос: Във вчерашната беседа Вие говорихте за въздействието на шактипат и пробуждането на Кундалини върху човека с неподготвени първи три тела. Обяснете, моля, по-подробно, какво ще бъде въздействието, ако второто и третото тяло не са готови. Разкажете също, как медитиращият може да подготви физическото, ефирното и астралното тяло за преживяването на шактипат?

Извънредно важно е да се разбере, колко е важна пълната хармония между първото, второто и третото тяло. Ако отсъства хармонична връзка между тях, пробуждането на Кундалини ще причини вреда. Във връзка с това трябва да подчертая следното:

Първо, докато не станем чувствителни към физическото тяло, то не може да установи хармонични взаимоотношения с останалите тела.

Под нечувствителност аз разбирам нашето непълно осъзнаване на тялото. По време на ходене ние едва ли осъзнаваме това, че вървим. Стоейки на едно място, ние не осъзнаваме и това. Когато ядем, и тук сме неосъзнати. Всяка активност на тялото се извършва в неосъзнатост, ние действаме като сомнамбули. Ако хората не са осъзнати по отношение на физическото тяло, какво да говорим за вътрешните тела. Ако не сме осъзнати по отношение на огромното физическо тяло, видимо с очите, то въпросът за осъзнатостта по отношение на невидимите фини тела въобще не възниква. Хармонията е невъзможна без осъзнатост. В момент на неосъзнатост хармонията изчезва.

Затова трябва да започнем с осъзнаване на тялото. Каквото и да прави тялото, абсолютно необходимо е да помним себе си. Всяко действие трябва да бъде преизпълнено с внимание. Както казвал Буда: "Когато вървите по пътя, осъзнавайте, че вървите. Повдигайки десния крак, осъзнавайте напълно този факт, че повдигате десния крак. По време на сън трябва да знаете кога се обръщате в съня си".

В живота на Буда, когато бил още обикновен търсещ, се случило нещо забележително. Заедно с един спътник той преминавал през някакво село. Водели оживена беседа, когато на шията на Буда кацнала муха. Буда вдигнал ръка и прогонил мухата. Тя отлетяла, но Буда внезапно спрял. "Извърших сериозна грешка" - казал той. След това повторил жеста, прогонващ мухата.

Приятелят му възкликнал: "Какво правиш? Мухата вече отлетя". Буда отвърнал: "Сега прогонвам мухата така, както трябва. Сега напълно осъзнавам това, което правя. Сега, повдигайки ръка, аз напълно осъзнавам, че ръката се повдига и се движи към шията, за да прогони мухата. Тогава твърде много се бях увлякъл в разговора. Моето движение беше автоматично. Извърших грях по отношение на тялото".

Ако започнем да извършваме всички физически действия напълно осъзнато, нашето отъждествяване с физическото ще бъде прекъснато. Повдигайки ръка с пълно внимание към извършваното действие, вие ще се почувствате отделени от ръката - този, който повдига, е различен от това, което се повдига. Усещането за отделеност на физическото тяло е началото на осъзнаване на ефирното тяло. Отсега нататък вие ще трябва да проявявате тотална осъзнатост към второто тяло.

Представете си, че край вас свири оркестър. Инструментите са много, но човек, който никога по-рано не е слушал музика, ще чуе само барабана, защото той създава най-силния звук, а нежните звуци на другите инструменти ще останат извън досега на неговия слух. Но с осъзнаването на музиката слушащият ще може да долови звуците и на по-фините инструменти. С нарастване на осъзнатостта той ще започне да различава най-фините звуци. След това ще различава не само звуците, но и паузите между две ноти - тишината между два звука. Само тогава той напълно ще разбере музиката. Интервалите, паузите се улавят накрая. Само тогава може да се каже, че разбирането на музиката е пълно.

Интервалът - тишината между две ноти - е изпълнен със значение. В действителност, звуците са предназначени да акцентират върху тишината. Най-важното в музиката е умението да внасяш тишина.

Навярно ще се удивите, виждайки японски или китайски картини, върху които изображението е разположено винаги в единия ъгъл - останалата част от платното е празна. Никъде по света не се среща такава живописна техника, защото никъде по света художниците не са рисували в такова медитативно състояние. Освен в Китай и Япония, никъде медитиращите не са използвали живописта като техника за медитация. Ако попиташ такъв художник, защо е използвал толкова голямо платно за такава малка рисунка, когато и една осма от обема на платното би била достатъчна, той ще отговори, че за да внесе пустото пространство върху седем осми от платното, е работил специално над останалата една осма. Такова е съотношението на реалността.

Обикновено, когато рисуват самотно дърво, то заема цялото пространство на платното. В действителност, дървото трябва да се постави в ъгъла, тъй като в сравнение с небето дървото е твърде незначително. Само когато дървото заеме върху платното пропорционално пространство, то сякаш оживява. Затова всички ваши картини са диспропорционални. Ако медитиращ пише музика, в нея ще има повече тишина и по-малко звуци -защото звуците са толкова малки по отношение на свързващата ги тишина. Звуците са необходими само като намек за пустотата, тишината, след това трябва да отстъпят. Колкото по-дълбоко потъвате в музиката, толкова по-силно става вашето усещане за тишината.

Физическото тяло е предназначено, за да обърнем вниманието и разбирането си към по-фините тела, но ние никога не го използваме по този начин. Пребивавайки в сънно състояние, поради това че в този сън отъждествяваме себе си с физическото тяло, ние си оставаме привързани, фиксирани върху него. Ние спим, следователно, много неосъзнато живеем в своето тяло. Само когато станем осъзнати към всяко движение и действие, ние започваме да усещаме присъствието на ефирното тяло. Второто тяло също има собствена активност, но то остава недостъпно, докато напълно не осъзнаете действията на физическото. Само осъзнавайки напълно движенията на физическото, може да започнете да усещате движенията на ефирното тяло. Тогава ще се удивите, чувствайки реално ефирните вибрации.

Човек се гневи. Гневът се заражда във второто тяло, но се проявява на нивото на първото. В основата си гневът е отражение на активността на ефирното тяло. Първото служи като посредник, медиум за неговото изразяване. Следователно, по собствено желание може да се установи гневът, без да се достига до физическото ниво. Тук не трябва да се действа с потискане. Да предположим, че някой кипи от гняв и е готов да разкъса противника си на парчета, но се сдържа. Сбиването е активност на първо ниво. Гневът го има, но липсва неговото проявление. Ако пожелае, гневящият се може дори да се усмихне на своя противник. Но вътрешният гняв е обхванал цялото му второ тяло. При потискането ние просто не довеждаме нещата до нивото на проявлението им, но в първичния източник преживяването присъства.

Осъзнавайки процесите на физическото тяло, ние постепенно започваме да разбираме движението на вътрешната любов, гняв и ненавист, осъзнаваме тяхното присъствие. Дотогава, докато не уловим движението на емоциите, надигащо се във второто тяло, ние сме способни само на потискане. Невъзможно е да се освободим от емоциите, ако започваме да ги осъзнаваме едва когато се проявят на първото ниво, а дори и тогава не винаги - често те се осъзнават едва тогава, когато са достигнали до тялото на другия човек. Ние сме дотолкова нечувствителни, че не осъзнаваме извършеното, докато шамарът не достигне нечия буза. След удара разбираме - нещо е станало.

Всички емоции се зараждат в ефирното тяло. Те притежават собствени импулси. Собствени движения имат любовта, гневът, ненавистта, безпокойството. Вие познавате техните вибрации.

В състояние на страх ефирното тяло се свива. Свиването, което се усеща тогава, не принадлежи на първото тяло. Първото тяло остава без изменения, но резултатът от свиването на ефирната обвивка се проявява в походката на човека, в маниера му на седене. Изплашеният човек изглежда потиснат. Той не е в състояние да се изправи, речта му е объркана, пръстите му треперят.

Лесно може да се отличи мъжкият почерк от женския. Женският почерк никога не е твърд. Колкото и симетрични и калиграфски да изглеждат буквите, в тях винаги присъства елемент на трептене. Това е типично женска характеристика, обусловена от природата на женското тяло. Жената през цялото време се страхува, нейната личност е изсечена от страха. По почерка на мъжа може да се съди за степента на неговия страх. Между пръстите на мъжете и жените няма никаква разлика, както и в маниера им на държане на химикалката. По отношение на първото тяло няма разлики, но на второто ниво тялото на жената винаги се бои. Дори съвременните жени не могат да се избавят от вътрешния страх. И досега нашето общество, култура, способ на мислене са такива, че ние не сме способни да направим жената безстрашна. Тя през цялото време се бои и вибрациите на страха се разпространяват чрез нейната личност.

Вече говорих за необходимостта от постоянно осъзнаване на движенията на физическото тяло, същото може да се каже и по отношение на процесите в ефирното тяло. В състояние на влюбеност вие чувствате в себе си разширение. Сега вие сте с човека, пред когото няма нужда да изпитвате страх. Близо до любимия няма причина за страх. Любовта означава свобода от страха, състояние на възможност за разцвет в цялата му красота, физическото тяло остава предишното, но ефирното разцъфва и се разширява.

По време на медитация винаги присъства преживяването на ефирното тяло. Медитиращият чувства, че тялото му е станало огромно, запълнило е цялата стая. Отваряйки очи, той се удивява - физическото тяло е останало непроменено. Но усещането на преживяването не отстъпва, дава му възможност да разбере, че почувстваното не е лъжливо. Преживяването, че си изпълнил цялата стая, е било ясно. Това е преживяване на второто тяло. Неговата способност за разширение е безкрайна. Второто тяло се разширява и свива според възникващите емоции. То може да се разшири до границата на Земята и повече - или да се свие до размера на атом.

Ако медитиращият започне да живее в процесите, водещи до разширяване на ефирното тяло, ще възникне хармония. Ако условията му на живот го водят до свиване, не може да става и дума за някаква хармония между двете тела. Разширяването е вътрешна природа на второто тяло. При пълното разширяване и разцвет възниква свързващ мост с първото тяло. При страх и свиване всички контакти с първото тяло се прекъсват, то се свива в ъгъла.

Известни са и други процеси на ефирното тяло, осъзнавани с помощта на разнообразни техники. Например, пред вас стои абсолютно здрав и нормален човек. Но само ако му кажете, че над него е надвиснала смъртна заплаха, той ще стане бял като тебешир. Не са настъпили никакви промени в първото тяло, но второто мигновено се е променило. То се е приготвило да напусне физическата обвивка. В такъв момент второто тяло разкъсва връзката с физическото. Дали смъртната опасност ще се превърне в реалност или не, не е известно, но всички връзки вече са прекъснати.

Човек е обект на въоръжено нападение - нищо не се е случило с неговото физическо тяло, но ефирното му тяло е вече готово да го напусне, създавайки по този начин огромно разстояние между двете. Не е трудно да се наблюдава работата на фините тела. Трудността е в това, че не успяваме да наблюдаваме процесите във физическото тяло. Самият факт, че познавате движенията на двете тела, вече създава хармония между тях.

След това идва астралното тяло. Неговите движения са още по-фини - по-фини от любовта, ненавистта, страха. Трудно е да се улови неговото движение, докато познанието за ефирното тяло не стане пълно. Трудно е да се разбере третото тяло, когато се намираш в първото, защото разстоянието между тях е още по-голямо. Второто тяло е много по-близо, затова сме в състояние да разберем нещо за него. Второто тяло е като съсед - понякога чуваме звука на кухненските съдове или плача на съседското дете. Но третото тяло е съсед на нашия съсед, от неговия дом до нас не достига нито звук.

Кондензираните емоции се превръщат в действия. Астралните вибрации са по-фини от вибрациите на емоциите. Докато гневът ви не се прояви в действие, аз не знам, че ми се гневите. Но вие можете по-рано да почувствате зараждането на гнева в ефирното тяло. Надигащият се гняв се състои от атоми на ефира. Ако тези атоми не се вдигнат, вие не можете да се разгневите.

Астралното тяло може да бъде наречено колекция от вибрации. Следният пример ще ви помогне да разберете разликата в условията. Ние можем да видим водата, но не можем отделно да видим водорода и кислорода. В кислорода няма и намек за вода, както и във водорода, но тяхното обединение се превръща във вода - всеки от тези елементи има скрити качества, които се проявяват при, тяхното свързване. В астралното тяло не можете да видите нито любов, нито гняв. Но двете чувства имат вибрации, които се проявяват при свързването им в ефирното тяло! Ако вие напълно осъзнаете второто тяло, когато сте абсолютно бдителни към своя гняв, ще знаете, че преди появата на гнева е настъпила някаква реакция. Иначе казано, гневът не е началото. Той е следващата част от събитието, което вече се е случило на друго ниво.

Мехурче въздух се откъсва от дъното на езерото и започва да пътува нагоре. Когато то се провира между пясъка на езерното дъно, ние не можем да го видим, то все още е невидимо. Колкото повече наближава повърхността, толкова по-видимо става, макар и да е много малко. След това то увеличава размерите си, защото налягането и водната маса са го свивали. Но когато мехурчето достигне пълния си размер, то се пуква. Мехурчето въздух е изминало голямо пътешествие. То е било на такива места, където ние не сме го виждали, но дори скрито в пясъка, то все пак е съществувало. След това се е издигнало към повърхността, оставайки малко по размери поради натиска на водата и невидимо за нас. Когато е стигнало до повърхността, където можем да го видим в неговата тоталност, то се е пукнало.

Мехурчето на гнева се развива напълно и се пуква, достигайки първото тяло. Появявайки се на повърхността, то разкрива себе си. При наличие на желание можем да го спрем на нивото на ефирното тяло, но това ще бъде потискане. Погледнете второто тяло и ще се удивите, когато откриете, че гневът вече е извървял определен път. В мястото на своето зараждане гневът е форма на електрическа вибрация.

Както казах по-рано, няма различни видове материя, а по-скоро това са различни комбинации на едни и същи частици енергия. Въгленът и диамантът са едно и също - разликата е само в комбинацията на техните съставки. Ако материята се раздели на компоненти, в крайна сметка ще остане само електрическата енергия. Различните комбинации на вибрациите на енергията водят до образуване на различни субстанции, които се различават само на повърхностно ниво - на по-дълбоките нива те са сходни.

Ако вие осъзнавате ефирното тяло и проследите емоциите до източника, внезапно ще се окажете в астралното тяло. Тук ще откриете, че гневът въобще не е гняв, а любовта не е любов. И в единия и в другия случай вибрира една и съща енергия. Енергията във вибрациите на любовта и гнева е еднаква. Разликата е само в природата на вибрациите.

Когато любовта преминава в ненавист, а ненавистта в любов, ние се учудваме как тези две диаметрално противоположни чувства се заменят едно друго. Например, човек, който до вчера се е смятал за мой приятел, днес се превръща във враг. Аз се утешавам, като разсъждавам, че може би греша и той никога не ми е бил приятел, иначе как може да се превърне във враг? Енергийните вибрации в приятелството и враждата са еднакви. Различна е структурата на вълните. Това, което наричаме любов, сутринта е любов, а вечерта - ненавист. Сложна ситуация. Този, когото обичаме сутрин, ненавиждаме вечер.

Фройд бил убеден, че ние обичаме тези, които ненавиждаме и ненавиждаме тези, които обичаме. До известна степен това е вярно, но поради липсата на знания за другите тела Фройд не е отишъл по-нататък в своите изследвания. Той твърдял, че първото преживяване на детето е взаимоотношението с майката - майката е първия човек, когото то обича. Когато тя му отдава своето внимание и грижи, детето я обича, и ненавижда същата тази майка, ако тя го наказва. Две чувства към един и съши човек изпълват детето - то ненавижда майката и я обича. Понякога детето е готово да убие майка си, понякога чувства, че не може и ден да живее без нея. Подобна дуалност на мисленето превръща майката в обект на любов и ненавист. Затова по-късно, в резултат на тази асоциация, той ще започне да ненавижда този, когото обича.

Това е крайно повърхностно откритие. Просто мехурчето е уловено в момента, в който се е издигнало на повърхността и е готово всеки миг да се пукне. Ако детето може едновременно да обича и да ненавижда своята майка, това означава, че разликата между любовта и ненавистта не е качествена, а количествена. Любовта и ненавистта не могат да се проявяват едновременно. Едновременното присъствие е възможно само при едно условие - ако те са взаимозаменяеми - техните вълни могат да преминават от едното към другото. Само медитиращият може да узнае, защо умът е пълен с противоречиви емоции на нивото на третото тяло. Сутринта човек пада в краката ми и ме величае като "Любим Мастър". Вечерта същият човек ме оскърбява, наричайки ме дявол в плът. На следващия ден той отново пада в краката ми. Други ме съветват да не обръщам внимание на това, че понякога този човек буквално ми се моли, а след това ме оскърбява.

Аз смятам, че само на това можем да се основаваме. Не трябва да обвиняваме човека, проявяващ чувствата си. Той не прави противоречиви изявления - неговите изявления са от един спектър. Те са стъпала от една стълба, разликата е само в количеството. Казвайки: "Любими Мастьр", той се хваща за едно от тях.

Умът е единство на двете противоположности, така че къде изчезва втората част? Тя се крие зад първата, очаквайки я да се изтощи. Първата част ще се умори - нима човек е в състояние без край да ме боготвори? Настъпва умора и тук се проявява втората част, която кара човека да твърди, че аз съм самия въплътен дявол. Това не са две различни неща, а едно и също.

Докато не разбираме, че всички наши противоречащи си една на друга емоции се формират от една и съща енергия, няма да можем да разрешим проблемите на човека. Най-големият проблем е това, че когато обичаме, едновременно и ненавиждаме. Готови сме да убием човека, без когото не можем да живеем. Нашият приятел е и наш враг. Това е най-големият ни проблем. Необходимо е да разберете едно - дълбоката енергия на различните емоции е еднаква.

Обикновено ние възприемаме светлината и тъмнината като различни неща, макар че това е невярно. Казано на научен език, тъмнината е минимално количество светлина. И в тъмнината ние намираме светлина. Където няма светлина, няма и тъмнина. Друг въпрос е, че нашите органи на чувствата не са способни да улавят. Очите ни са неспособни да различават светлината в тъмнината, но светлината и тъмнината са събития от един план, това са просто различни форми и вибрации на една и съща, енергия.

Това е по-лесно да се разбере по друг начин - ние сме уверени, че светлината и тъмнината са абсолютно противоположни една на друга, но не смятаме студа и топлината за противоположни до такава степен. Един интересен опит: охладете едната си ръка с лед, а другата нагрейте на печката. След това пуснете и двете във вода със стайна температура. Ще ви бъде трудно да определите дали водата е топла или студена. Една ръка ще ви подсказва, че водата е топла, а другата - обратното, че е студена. Ще се окажете в трудно положение, защото и двете ръце са ваши. Студът и топлината не са различни неща - това са сходни преживявания.

Ако наречем нещо студено, значи ние сме малко по-топли. Наричайки го топло, подчертаваме, че ние сме по-хладни - просто преживяваме количествената разлика в температурите между нас и предмета - нищо повече. Няма нищо, което да е горещо и студено - студеното е и горещо. Студеното и горещото са термини, които въвеждат в заблуждение. По-правилно е да се говори с термини за температура. Учените също не използват термините студено-горещо. Те казват, че температурата на предмета е еди колко си градуса. Горещото и студеното са поетични слова.

Ако човек, влизайки в една стая, казва, че му е хладно, не е ясно, какво има предвид. Може би е настинал и му е студено, макар че в стаята е достатъчно топло. Затова може да се каже: "По-добре назови температурата на стаята, отколкото да преценяваш дали в нея е студено или топло". Градусите не подразбират студ-горещина, те само информират за температурата. Ако температурата в помещението е по-ниска от тази на тялото, на вас ви е хладно, ако е по-висока, тогава ви е горещо. Същото важи и по отношение на светлината и тъмнината - всичко зависи от нашата способност да виждаме.

Нощта изглежда тъмна за нас, но не и за совите.

Денят изглежда много тъмен за совите. Те може би се удивляват: "Какво странно създание е човекът! Той спи през нощта!" Обикновено човек смята совите за глупави, но не му е известно мнението на совите за самия него. За совите нашият ден е нощ и обратното. Очите на совите са способни да виждат през нощта и поради това за тях тя не изглежда тъмна.

Вибрациите на любовта и ненавистта са подобни на вибрациите на светлината и тъмнината - те имат собствено съотношение. Започнете ли да осъзнавате третото ниво, вие се оказвате в странно положение - любовта и ненавистта престават да бъдат предмет на вашия избор. Вие разбирате, че те са едно и също.

Избирайки първото, вие автоматично избирате и второто - невъзможно е да се избегне втория избор. Ако търсите любов у човек на третото ниво, той задължително ще ви попита готови ли сте и за ненавист. Вие, естествено, ще отвърнете, че искате само любов, на което ще ви отговорят: "Това е невъзможно, тъй като любовта е само форма на вибрация на ненавистта". Любовта е форма, доставяща ви удоволствие, докато ненавистта е форма на същата вибрация, която ви доставя неудоволствие.

Човек, осъзнаващ третото ниво, постепенно започва да се освобождава от двойките противоположности. Първо вижда, че това, което възприема като противоположно, е единно. Двата противоположни клона стават част от едно дърво. Сега той ще се разсмее на глупавия си опит да унищожи едното, за да спаси другото. Но по-рано той не е знаел, че това е невъзможно, че дълбоко вътре дървото е едно. Само след пробуждането на втория план е възможно да се познае третото тяло, в което действат не емоции, а вибрации.

Разбирайки вибрациите на третото тяло, вие ще получите уникални преживявания. Тогава, поглеждайки някого, вие ще можете да видите какви вибрации го обкръжават. Поради неосъзнатостта към собствените вибрации вие не можете да ги разпознаете в другите. Вибрациите, еманиращи от третото ниво, се събират около главата на човека. Нимбите, които обкръжават главите на Буда, Махавира, Рама и Кришна, са част от аурата, която ги заобикаля. Всяка вибрация има собствен цвят. Получавайки преживяване на третото ниво, вие ще започнете да различавате и определяте значението на тези цветове не само за себе си, но и за другите.

Колкото по-дълбоко видим себе си, толкова по-дълбоко сме способни да проникнем в другите - до същата граница. Ако познаваме само своето физическо тяло, и у другите ще виждаме само физическото. Само осъзнавайки своето ефирно тяло, ние ще осъзнаем и ефирните тела на хората, които ни заобикалят.

Дълго преди проявлението на гнева ние започваме да осъзнаваме неговото зараждане. Преди изразяването на любовта ние можем с лекота да предскажем, че се готвим за нея. Така че знанието за чувствата на другите не е чак такова велико събитие. Започвайки да осъзнаваме своето ефирно тяло, ние с лекота улавяме чувствата на другите, защото започваме да виждаме вибрации. С проникването в третото ниво всичко се прояснява, защото тогава виждаме и цвета на личността.

Цветът на дрехите на садху и санясите е бил избран с помощта на виждането на цветовете от третото ниво. При всеки случай цветът се избира индивидуално в съответствие с това, на кое тяло се обръща особено внимание. Например, Буда избрал жълтия цвят, защото той подчертава седмото тяло. Аурата, която обкръжава човек, достигнал седмото ниво, има жълт цвят, затова и Буда избрал жълтия цвят за дрехите на своите ученици. Именно поради този цвят на дрехите за последователите на будизма било трудно да останат в Индия. Индийците асоциират жълтия цвят със смъртта. Това действително е цветът на смъртта, защото седмото ниво е нивото на пределната смърт.

Оранжевият цвят дава усещане за живот, затова облечените в оранжево изглеждат по-привлекателни от облечените в жълто. Това е цветът на кръвта и на шестото тяло, това е цветът на изгряващото слънце.

Джайните избрали за свой цвят белия, който е цветът на петото, духовното тяло. Джайните се стремят към това да оставят Бог в покой, те настояват за прекратяване на всички разговори за Бог и нирвана, защото научните съждения са възможни само до петото ниво. Махавира бил човек с научен ум. Той говорел само за това, което се поддава на математическо доказателство, отказвайки се да обсъжда това, което излиза отвъд рамките - той отхвърлял мистичното търсене. Махавира казал, че няма да говори по този повод. По-добре да влезеш тук и да получиш собствен опит. Махавира избрал белия цвят на петото ниво, защото не говорел за нивата, излизащи отвъд границите на този план.

С третото ниво ние започваме да различаваме цветовете, породени от най-фините вътрешни вибрации. В най-близко бъдеще ще може дори да се фотографират. Тогава ще открием великолепна възможност да виждаме човешките характери.

Немският мислител Люшев изучавал въздействието на цветовете върху милиони хора. Много лечебници в Европа и Америка използват резултатите от неговите изследвания. Избраните от вас цветове говорят за вашата личност. Човек, страдащ от определена болест, предпочита съответен цвят. Здравият избира съвсем друг цвят. Амбициозният предпочита цвят, различен от този, който предпочита неамбициозният. Със собствения си избор вие намеквате за това, което се случва на нивото на третото тяло. Удивително е, че цветовете на вибрациите на третото тяло и предпочитаните цветове на дрехите съвпадат.

Цветовете имат чудесно значение и предназначение. По-рано не е било известно, че цветовете могат да разкажат много за личността на човека. Не се знаело и това, че цветовете влияят на вътрешната личност. Не трябва да ги отбягваме. Да вземем например червения цвят - той винаги се асоциира с революция. Това е цветът на гнева, който много трудно може да се избегне. Затова революционерите издигат червени знамена. Гневния ум е обкръжен от червена аура. Това е цветът на кръвта, цветът на убийството, цветът на разрушението.

Ако в стаята преобладават предмети с червен цвят, кръвното налягане на хората, които са в нея, се повдига. Синият цвят понижава кръвното налягане - това е цветът на небето и висшето спокойствие.

Ако поставите на слънце синя бутилка с вода, химическият състав на водата в нея ще се промени. Водата поема в себе си синия цвят, който впоследствие променя нейния химически състав. Такава вода влияе благотворно върху кръвното налягане. Ако водата е в жълта бутилка, нейните характеристики ще бъдат други. Водата в синята бутилка може да остане свежа дълго време, докато тази в жълтата моментално ще се развали. Жълтият цвят е цветът на смъртта, разпадането и разложението.

Ще започнете да виждате удивително разноцветие около себе си. Това се случва на третото ниво. Ако осъзнаете тези три тела, между тях автоматично се установява хармония. Тогава шактипат не може да причини вреда. Енергията на шактипат прониква в четвъртото тяло чрез хармонизираните слоеве на първите три тела - това е като равно шосе, по което пътувате. Ако пътят не е готов, заплашват ви много опасности. Именно по тази причина казвам, че първите три тела трябва да бъдат подготвени, те трябва да бъдат силни и да си съответстват едно на друго - само тогава развитието е гладко.

Ошо - Кундалини и чакрите

Ошо. Не ме следвайте, защото самият аз съм изгубен

Пим — Wed, 08 May 2013 16:36:08 GMT

31 октомври 1984 г.

Въпрос: Бхагван, Исус казва: "Елате и ме следвайте". Вие се противопоставяте на това. Какво бихте казали по този въпрос?

Исус казва: "Елате и ме следвайте". Не само Исус казва това - казват го и Кришна, и Буда.

Всички стари религии на света се основават на това. А тези думи експлоатират човешката психика.

Аз не мога да кажа: "Елате и ме следвайте".

Човещината на хора, които го казват, е силно деформирана. Тя обезсилва това качество у хората.

Подобни хора определено удовлетворяват някаква необходимост у другите. Хората не искат да се справят сами. Нямат смелостта да създадат свой собствен път, да поемат по него и да го осъществят. Искат някой да ги води.

Те не знаят, че ако се оставят да бъдат водени, лека полека дори и да имат очи, губят способността си да виждат. Започват да гледат на всичко през очите на Исус, Кришна, Мохамед. Престават да се нуждаят от своите очи, те биха им причинили само допълнителни усложнения.

Водачът иска от вас да му дадете очите си и да гледате на нещата през неговите очи; той иска да му дадете нозете си и да вървите с неговите, иска да не вярвате в себе си, а в него.

За мен това е престъпление. То ви превръща в инвалиди, парализира ви и ви съсипва. Така е навсякъде по света.

Подобни изявления съсипват целия човешки род.

На вас мога да кажа: "Елате и споделете с мен това, което имам", но не мога да кажа: "Елате и ме следвайте". Кой съм аз, че да тръгнете след мен?

Трябва да разберете, че всеки човек сам по себе си е уникален и ако тръгнете след някого, неизбежно ще започнете да му подражавате и ще изгубите собствената си идентичност. Ще се превърнете в някакъв фалшификат, в лицемери. Няма да бъдете себе си, ще се превърнете в някой друг. Личността ви ще бъде раздвоена.

Ще се сдобиете с маска - маска на християнин, индуист, мохамеданин или будист - и тази маска ще бъде сътворена от вас и от човека, когото следвате. Маската не е истинското ви лице. Когато тръгнете против себе си, ще страдате много; от това ще пострада и човечеството като цяло.

Може би ще ви прозвучи странно твърдението, че подобни изявления са престъпни, след като са направени от добри хора като Исус, Буда или Конфуций... Но разбирате също и че самият аз съм поставен в трудно положение - трябва да ви кажа какво е истинското положение на нещата.

Детето се опитва да подражава на своите родители, съседи, съученици или учители... и всеки от тях се опитва да подсили своето влияние върху него.

Връщам се към спомени от собственото си детство. Това, че съм роден в семейство на джайнисти, е чиста случайност. Джайнизмът е най-старата религия в Индия, а може би и в целия свят. Но баща ми преди всичко беше човек. Водеше ме в храма, но винаги ми казваше, че не е необходимо да му подражавам. Бе следвал пътя на дедите си и не бе открил нищо за себе си. Той казваше: "Не те принуждавам да тръгнеш по моя път. Мога да ти обясня и да те запозная с този път, мога да ти кажа пред кои Богове се прекланям и какви молитви отправям към тях. Но не държа ти да правиш същото. Напротив, това, на което държа, е да знаеш, че никога не бива да вършиш нещо против собствените си чувства и убеждения".

Никога не съм следвал когото и да било и това много ми помага.

Не съм следвал никого и това е най-голямата благословия, на която може да разчита човек.

Винаги съм се опитвал да бъда верен на себе си.

Ще ви трябва смелост. Ще ви трябва интелигентност. Ще трябва истински да търсите, да търсите отново и отново. Едва тогава можете да си позволите да рискувате. В противен случай ще се окаже, че всички около вас са търговци...

Исус също е търговец. Той казва: "Елате и ме следвайте, защото тези, които ме следват, ще открият Бог, ще открият рая и всички райски наслади. Онези, които не ме следват, ще се продънят завинаги в мрака на вечността".

Такъв човек на никого не би могъл да помогне. Такъв човек се възползва от вашата необходимост от напътствия и от стремежа ви да намерите своя път; всичко се свежда до това, че всеки би искал да открие какъв е смисълът на живота. И той обещава: "Готов съм да ви дам всичко. От вас се иска само да ми вярвате безпрекословно и без да подлагате на съмнение това, което ви казвам. От вас се иска единствено непоклатима вяра".

Да искаш от някого да ти вярва означава да изродиш неговия интелект, да го превърнеш в посредственост и да го обречеш завинаги на идиотизъм.

Един християнин не може да зададе въпроса: "Какво е Бог? Какви са тези глупости за Светия Дух?" Самият Свети дух не е чак толкова свят - той е насилник, изнасилва девицата Мария. Троицата Бог, Синът му и Светия Дух не допуска до себе си дори една жена. Синът се ражда без майка... В троицата не е допустимо присъствието на жена.

Никой досега не е задал въпроса: "Какви са доказателствата, че ти си единственият син, заченат от Бога?" От вас не се очаква да зададете подобен въпрос. Вие просто трябва да вярвате в това.

Това е сделка. След като умрете, той ще ви даде всички житейски наслади, ще се осъществят всички фантазии, които можете да си представите. Ще останете доста изненадани, ако разберете какви са фантазиите, които тези набожни хора обещават да осъществят.

Мохамед казва, че в неговия рай (обърнете внимание, че английската дума рай произлиза от арабското фирдоус, която използват най-вече мохамеданите) текат реки от вино. "Пийте колкото искате, потопете се във вино, плувайте във вино". На ваше разположение винаги ще има красиви жени, които никога не остаряват, не порастват и остават неизменно на шестнайсет години. Те все още са си на шестнайсет. Нещо повече - след като хомосексуализмът в мохамеданските страни отдавна се е превърнал в традиция, Мохамед обещава на най-светите си хора красиви млади момчета.

Това си е чиста сделка. Останете не особено интелигентни, тъпи и осакатени духовно, и след смъртта си ще имате всичко.

Тези хора осъществяват фантастичен бизнес. Те продават стока, която е невидима и която дори не можете да докоснете! И в замяна получават всичко човешко във вас, получават вашия интелект и творческо мислене. Те ви съсипват напълно.

Това, което мога да ви кажа, е: "Елате и споделете с мен това, което имам". Това поставя нещата в съвършено различна светлина.

Разбрал съм някои неща. Видял съм много неща. Преживял съм немалко. И мога да споделя всичко с вас.

Не бива да забравяте, че в замяна не искам нищо от вас. Вие не сте ми длъжници. Когато един облак е натежал от влага, земята го облекчава, като приема неговия дъжд. Казвам ви - натежал съм от екстаз, от усещане за върховно блаженство. В случая изобщо не става дума за сделка, от която ще бъдете облагодетелствани след смъртта.

Не ви обещавам нищо в бъдеще. И не искам нищо в замяна. Не очаквам от вас дори едно "благодаря" - тъкмо аз трябва да ви благодаря за това, че сте споделили с мен това, което имам.

Моята религия се основава на споделянето, не на следването. Тя е религия на любовта.

Прилошава ми от самата мисъл някой да ме следва. От такова нещо на човек може наистина да му прилошее. Трябва да останеш верен на себе си, не бива да бъдеш като мен, като Исус или като Буда.

Остани верен на себе си - такъв като теб не е имало никога преди, няма и да има. Всичко е възможно сега - сега бъди такъв, какъвто си. Ти си неповторим.

Ако започнеш да следваш някой друг, ще пропуснеш шанса, който ти е предоставен от съществуването и никога няма да бъдеш щастлив. Не е щастлив нито един християнин, индуист или будист - и няма как да бъдат щастливи. Това не е възможно.

Да си представим какво ще стане, ако розовият цвят се опита да се превърне в лотос, а лотосът - в роза. И едното й другото растение ще страдат неимоверно, тъй като розата не може да се превърне в лотос, нито лотосът - в роза. Могат само да се преструват, че са станали други. Но преструвките не са осъществени желания.

Цветът на розата може да бъде единствено цвят да роза. И най-лошото е, че докато лотосът се опитва да се превърне в роза, той губи енергията, която му е необходима, за да израсне като лотос. Няма да стане роза, но няма да стане и лотос, няма да има сили за това. Розата не е лотос и не е необходимо да бъде. Ако съществуването е искало да създаде лотос, щеше да го създаде. То обаче иска роза. Ако се опита да се превърне в лотос, розата ще изгуби своята енергия в безплодни и безнадеждни усилия и силите й няма да стигнат да израсне като роза. Откъде би могла да събере енергията, която е необходима за една роза, жизнеността на розата?

Много е важно да вникнем в едно основно психологическо явление - всеки индивид сам по себе си е уникален. Такъв като него не е имало никога преди, няма и да има.

Ако следвате някого, вие предавате самото съществуване, защото ставате предатели на собствената си същност. Предавате собствената си възможност да разцъфнете!

Защо хората започват да следват някого с такава лекота? Защо всеки следва един или друг водач? И ако на някой му дойде до гуша от християнството, може да стане индуист; ако на един индуист му омръзне собствената му религия, става будист... Но неизменно се опитва да следва някого.

Моделът остава същият. Променят се само книгата и водачът, но последователите и фактът на следването остават. Остава си неизменен и процесът - все същият самоубийствен процес.

Аз съм против следването на някакъв водач, тъй като то се противопоставя на основния психологически принцип за уникалността на всеки индивид.

Обърнете внимание на думата "индивид". Тя означава "неделим" - нещо, което не може да бъде разделено на части. Когато следвате някого, вие разделяте собствената си личност. Вие сте нещо, което се опитва да се превърне в нещо друго. Вие сте някъде, но искате да стигнете на друго място. Така създавате напрежение в собственото си съществуване. Затова по света има толкова мъка.

Моята религия не се основава на необходимостта някой да ме следва. Мога единствено да споделя с вас това, което съм преживял. Дори не смятам, че вие ще преживеете същото.

Искам само да ви кажа, че ако виждам нещо, вие също можете да го видите. Ако чувствам нещо, може да го почувствате и вие.

Вие, естествено, ще видите и ще почувствате нещата по свой собствен начин. Поезията, която ще се роди във вас, си е единствено ваша - не моя.

Хората, които виждате около мен, не са мои последователи. Аз не съм лидер за никого.

Безсмислената дума лидер е съвсем на място в политиката, но не и в религията. В политиката има нужда от глупаци. По-големият глупак води след себе си по-малките. Но религията изисква процъфтяване на съзнанието, не на глупостта. Затова и моето дело се определя от необходимостта да споделям. И това е справедливо...

Бих искал да ви разкажа една красива стара притча:

Една лъвица родила малкото си сред стадо овце. Лъвчето израснало сред стадото и разбира се, осъзнавало себе си като овца. Нима едно малко лъвче би могло да се чувства по друг начин? Един ден покрай стадото минал стар лъв и се смаял от това чудо невидяно - красив млад лъв сред стадо овце. Овцете не се боят от него, нито той се държи по-различно от тях.

Старият лъв бил дълбоко заинтригуван. Хукнал след младия и едва успял да го настигне, тъй като младият се опитвал да избяга с все сила - както се очаква от една овца, подгонена от лъв. Най-после старият лъв успял да го догони. Младият се разплакал и разхлипал като овца. Старият лъв казал: "Престани с тези глупости!" Завел го до едно близко езеро, накарал го да застане на брега и да погледне образа си във водата... И тогава младият за първи път изревал като лъв.

Старият лъв всъщност не направил нищо особено - просто показал на лъвчето истинския му образ и то осъзнало себе си като лъв, не като овца. Това осъзнаване е напълно достатъчно. То е трансформиращо. Старият лъв не е направил нищо. Не казал на младия: "Следвай ме", "Бъди като мен", Това са Божиите заповеди", "Трябва да изградиш еди-какъв си характер", "Това са основните принципи" или "Не бива да правиш едно или друго". Старият лъв не направил нищо подобно.

Такава е ролята и на Учителя - просто да ви приближи до собствения си опит, така че нещо във вас да излезе на преден план.

Един внезапен рев на лъв... и ето я трансформацията, ти ставаш самия себе си - не индуист, мохамеданин или християнин.

Ала светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си.

Адолф Хитлер не е харесвал индивидуалните личности. Не ги е харесвал и Исус.

Най-странното е, че самият Исус не може да разбере защо евреите не го харесват. Родил се е като евреин, живял е като евреин и умрял като евреин. Не бива да забравяме, че през живота си никога не е чул думата християнство. Не е бил християнин, тъй като думата христос не е съществувала в арамейски език, който е майчиният му език. Такава дума няма и в иврит - езика на учените равини.

Едва триста години след Исус, когато превели Библията на гръцки, ивритската дума месия била преведена христос. След триста години думата христос започва да придобива значение и последователите на Христос биват наречени християни.

Ала самият Исус не е бил християнин. Престъплението му се състои единствено в това, че е индивидуална личност, която се опитва да изживее истински собствения си живот, без да се съобразява с традициите. Затова и гневът на евреите срещу него бил толкова силен. Те биха могли да го обикнат, да го направят велик равин, ако той бе следвал традицията и не се бе опитал да живее като индивидуална личност.

Трябвало е да умре на кръста, само защото е държал да си остане индивидуална личност.

Затова ми се вижда странно, че човек, който е пострадал заради собствената си индивидуалност, прави същата грешка по отношение на другите, а именно - иска от тях да го следват. Точно това са искали и равините от него: "Следвай ни. Не се опитвай да вървиш по свой път." Казвали му: "Следвай Авраам, следвай Мойсей, следвай Йезекиил". Задавали му въпроса: "Кой е най-големият авторитет за теб?", а той отговорил: "Самият аз".

Точно така трябва да отговори всеки човек: "Аз съм собственият си авторитет. Аз съм отпреди Авраам". Авраам живял три хиляди години преди Христос, но Христос казва: "Аз съм преди Авраам". С това искал да каже, че е отпреди зараждането на религиозната традиция и че е израснал като себе си.

Дори Исус не е могъл да прозре, че прави същата грешка като равините. Нищо чудно, че и папите повтарят тази грешка през вековете.

Ако Исус не е могъл да види това, как можем да очакваме от един папа да го разбере? Папите са само слепи последователи.

Опитват се да обърнат целия свят в своята вяра, не им стига това, че има толкова много християни. А какво толкова сте постигнали като християни? Какво получава човек от християнството?

Тъкмо християни са пролели повече кръв от всеки друг. Никой не е водил толкова войни, колкото християните. Хора са били зверски избивани, подлагани на сеч и изгаряни живи тъкмо от християните.

И всички те следвали Исус! Всъщност, те следват онези евреи, които са разпънали Исус на кръста. Разпъвали са и други, които не са вървели с тълпата и са се опитвали да утвърдят своята индивидуалност.

Моят път не следва пътя на никого. Да бъдеш нечий последовател е болест. Да бъдеш нечий лидер също е болест. Лидерът е човек не твърде уверен в автентичността на собствената си индивидуалност. Той търси последователи, защото, ако има такива, те му вдъхват увереност, че е прав. Нима би могъл да греши, след като толкова много хора го следват? Ако остане сам, той започва да се съмнява в себе си. Ако е сам, започват да го гризат съмнения. Кой може да знае дали е прав или греши? Той се нуждае от последователи. И последователите удовлетворяват тъкмо тази негова необходимост. Последователите тръгват след него само защото той се нуждае от това. Колкото повече са те, толкова по-удовлетворен и доволен се чувства. Знае, че е прав. Защо иначе всички тези хора ще тръгват след него? Такава е логиката на нещата.

А защо последователите тръгват след него? Те приемат безпрекословно неговите самодоволни и авторитарни изявления и неговата целеустременост. Затова, когато Исус твърди уверено: "Аз съм единственият, заченат от Бога", съвсем естествено е горките хорица... Какви са хората, които го следват? Замисляли ли сте се някога по този въпрос? Кои са дванайсетте апостоли? Все хора необразовани - рибари, земеделци, дървари, дърводелци... Само Юда е бил образован и тъкмо той го е предал. Всички други били все прости хора, бедни хора, които се нуждаели от някой, който да ги води за ръка и да им вдъхва силата, която им липсва.

Като че ли между самите последователи има някакъв заговор. Лидерът не осъзнава, че му е необходимо неговите последователи да намират утеха в собствените му идеи и измислици. Последователят сам не разбира защо следва даден човек. Той е тръгнал след него, защото лидерът изглежда властен и уверен в себе си, докато той - последователят — е изпълнен с колебания, съмнения и недоверие. Последователят смята, че е по-добре да е с човек, когото познава. Така двамата се подкрепят взаимно.

Аз не се нуждая от последователи, защото каквото и да е това, което знам, аз го знам, и какъвто и да съм, аз съм себе си.

Дори целият свят да се противопостави на моите идеи, това няма да породи в мен дори сянка на съмнение, няма да си задам и един единствен въпрос. Моите въпроси и съмнения изчезнаха отдавна.

Чувствам се в пълна хармония със себе си и със съществуването.

Не изпитвам необходимост от последователи и продължавам да твърдя, че вие не бива да попадате - съзнателно или не - в капана на възможността да станете нечии последователи, защото тогава никога няма да бъдете самите себе си и няма да постигнете реализиране на собствената си личност.

Комунизмът измисли идеята, че всички хора по света са равни. Това е пълен абсурд.

Всеки човек е уникален и не може да бъде равен на никой друг.

Това съвсем не означава, че стои по-високо или по-ниско от себеподобните. Това означава, че всеки е единствен сам по себе си. Няма място за сравнения, просто не може да възникне такъв въпрос.

Розата е съвършено красива точно като роза, лотосът е красив като лотос, а не като нещо друго. Разцъфтелите треви са красиви, защото са треви.

Ако човекът изчезне от лицето на земята, розата, лотосът и разцъфтелите треви няма да изгубят нищо от собствената си стойност. Те ще останат все така уникални. Вятърът ще ги подухва както по-рано, слънцето ще продължава да ги грее и облаците ще изливат дъжда си върху тях както и преди.

Човекът в своята глупост е измислил идеята за сравненията, за низше и висше, а после и въпроса за равенството - видите ли, всички били равни. Никой не е по-висш от останалите, нито по-низш и не е равен на никой от себеподобните си.

Аз ви предлагам трети вариант, който е от изключително значение. Не бива да го забравяте - всеки е уникален сам по себе си. Изпитвам дълбоко уважение към тази уникалност. Как бих могъл да ви кажа: "Елате и ме следвайте"? От уважение към вас мога да кажа само: "Елате и споделете с мен това, което имам. Да си разделим изобилието, което нося в себе си".

А красотата е тъкмо в това - колкото повече човек споделя с другите своето вътрешно богатство, толкова по-богат става. Ако го къташ в себе си, ще го изгубиш.

Затова човек не бива да крие богатствата на душата си, ако иска да постигне вътрешна хармония. Самото укриване ги убива. Човек трябва да ги сподели, това е необходимост от първостепенна важност. Богатството остава живо и се прелива само ако го споделим с другите. И колкото по-щедро го раздаваме, толкова по-изобилно се връща то при нас. Човек сам ще се изненада от количеството.

В този случай законите на обикновената икономика не важат. Ще имаш много по-малко пари, разбира се, ако ги раздаваш на другите - това представлява обикновената икономика.

Но ако имаш в себе си тишина, мир, любов, радост и екстаз - раздай ги и ще видиш какво ще стане. Колкото по-щедро ги раздаваш, толкова по-обилно ще ти ги връща съществуването. И така - вие не ми дължите нищо. Аз си оставам длъжник.

Въпрос: Бхагван, Вярваш ли в Бог?

Не вярвам във вярването. Преди всичко трябва да разберем какво означава това.

Никой не ми е задавал въпроса: "Вярваш ли в слънцето? Вярваш ли в луната?" Такива въпроси никога не са ми били задавани. Срещал съм се с милиони хора и в продължение на трийсет години съм отговарял на хиляди въпроси.

Никой не ме е питал вярвам ли в розовия цвят. Не е имало нужда от задаването на подобен въпрос. Сами виждате - розата или я има, или я няма.

Необходимост от вяра имат само измислиците, не фактите.

Бог е най-голямата измислица, създадена от човека, и от това следва, че трябва да вярваме в Бог.

Защо му е трябвало на човек да прибягва към тази измислица? По всяка вероятност това е някаква вътрешна необходимост. Аз не чувствам такава необходимост, затова и не си задавам този въпрос. Позволете ми все пак да обясня защо човекът се нуждае от вярата в Бога.

Едно от най-важните неща, които трябва да разберем за начина на мислене, е защо умът винаги е търсил отговор на въпроса за смисъла на живота.

Ако животът няма смисъл, веднага възниква въпросът защо човек е бил роден и какво прави изобщо на този свят. Какъв е смисълът да продължава да живее? Защо да продължава да диша? Защо е необходимо да става сутрин и да премине отново през неизменното ежедневие? Пак чаят, закуската, съпругата, децата, лицемерната целувка на сбогуване, все същият офис и същата работа, умората и невероятното отегчение, когато се завръщаш вечер вкъщи... Защо е необходимо всичко това?

И човек започва да се пита - има ли смисъл във всичко това или аз просто вегетирам?

Човек винаги е търсил смисъла на живота. И измислил Бог, за да удовлетвори своята необходимост от намирането на смисъл.

Без Бог животът се превръща в поредица от случайни събития. Той вече не е творение на един мъдър Бог, който го е създал, за да може човекът да израства като личност, да се развива, или нещо подобно. Без Бог... Ако няма Бог, животът се превръща в низ от случайности и губи своя смисъл.

Неспособността да се примириш с липсата на смисъл е иманентна част от човешкото мислене.

Затова човек е склонен да си измисля какво ли не - Бог, нирвана, небесни селения, рай, живот след смъртта - и в крайна сметка подрежда измислиците си в цялостна система, но въпреки всичко те си остават измислици, създадени за удовлетворяването на конкретни нужди.

Не мога да кажа: "Има Бог". Не мога да кажа и "Няма Бог". Този въпрос за мен просто не е от значение. Подобно явление е просто фикция. Това, с което се занимавам, е много по-различно.

Моята работа се свежда до стремежа да направя така, че да узреете за мисълта, че животът няма смисъл и въпреки това може да се изживее красиво.

Какъв е смисълът в живота на розата или на облака в небето? Смисъл няма, но те са невероятно красиви. Реката си тече и в течението й има такова невероятно тържество, че просто не е необходим смисъл.

Докато човек не осъзнае, че търсенето на смисъл не е необходимо, че трябва да живее за мига - в красота и наслада, без да търси каквато и да било логика... Достатъчно е само да можеш да дишаш. Защо трябва да молим за това? Защо да превръщаме живота в сделка?

Нима любовта не е достатъчна сама по себе си? Нима трябва да си задаваме въпроса какъв смисъл има любовта?

И ако в любовта няма смисъл, тогава животът ти остава без любов. Просто въпросът, който си задавате, е погрешен. Любовта е достатъчна сама по себе си, не й трябва нищо друго, за да бъде радост и красота. Птиците пеят сутрин... Нима трябва да търсим смисъл в това?

Според мен цялото съществуване е лишено от смисъл. И колкото повече мълча, толкова повече влизам в съзвучие със съществуването и разбирам все по-ясно, че необходимост от смисъл просто няма. Съществуването е достатъчно само по себе си.

Не си създавайте измислици. След като създадете една измислица, ще се наложи да измислите още хиляда, за да подкрепите първата, тъй като тя не е подкрепена от реалния свят.

Има религии, които проповядват вярата в Бог, има и такива, за които Бог не съществува. Така че за една религия Бог не е непременно необходим.

Будизмът не проповядва вяра в Бога. Джайнистите също не вярват в Бог. Опитайте се да го разберете. На Запад това е трудно разбираемо. Чували сте само за три религии, които се основават на християнството - християнска, юдейска и мюсюлманска. И трите проповядват вяра в Бога. За Буда не знаете много. А той никога не е вярвал в Бог.

Това ми напомня за Хърбърт Уелс, който казва за Гаутама Буда: "Той е най-големият безбожник и въпреки това си остава Богоподобен". Безбожник, но Богоподобен - нима е възможно това? Може би намирате някакво противоречие. Не, няма противоречие. Буда никога не е вярвал в Бог, защото не му е било нужно. Той е бил толкова цялостна и завършена личност, че съвършенството му излъчвало аура около него. Махавира никога не е вярвал в Бог и въпреки това животът му е бил толкова божествен, колкото е възможно да бъде един живот.

Затова когато казвам, че Бог е измислица, аз ви моля да ме разберете правилно. Бог е измислен, но божественото не е измислица - то е качество. "Бог" е личност... Като личност той е измислица.

Няма Бог, който да си седи на небето и да създава света. И нима смятате, че е възможно тази бъркотия, която наричаме свят, да бъде сътворена от Бога? Какво тогава остава за дявола?

Ако изобщо някой е създал този свят, това трябва да е дяволът.

Така измислиците - при това старите измислици, повтаряни милиони пъти - започват да си приписват създаването на действителността. Повтаряно е толкова пъти, че дори не си задаваме въпроса какъв е този сътворен от Бога свят и какъв е човекът, създаден от Бог? Едно безумно човечество...

За три хиляди години човечеството е водило пет хиляди войни. Нима подобно нещо може да бъде сътворено от Бог?

И сега човечеството се готви за една глобална, последна, самоубийствена война. И зад нея ли стои Бог?

Какви измислици са всички онези глупости, които се превръщат в реалност, след като повярваме в тях! "Бог" създал света - християните вярват, че това станало четири хиляди и четири години преди раждането на Исус Христос. Сигурно е било в понеделник сутринта, разбира се, на първи януари, както разбирам -нали така пише в Библията! Има доказателства - хиляди доказателства, че земята е на милиони години. Открихме в земните недра останки от животни, съществували преди милиони години, открити са дори вкаменени останки на хора, живели преди хиляди години. А какво казва последният папа по въпроса? Казва: "Светът е създаден точно така, както пише в Библията?" Четири хиляди и четири години преди раждането на Христос, така ли? Това означава преди шест хиляди години. Всички доказателства са против това твърдение.

В Индия са открити градове отпреди седем хиляди години. Според последните изследвания на науката индийските Веди са поне на десет хиляди години. Индуизмът твърди, че те са на деветдесет хиляди години, тъй като в тях се споменава за разположението на звездите, както е било преди деветдесет хиляди години. Как би могло във Ведите да пише за това, ако те са създадени по-късно?

А какво казва последният папа? Той твърди: "Бог е създал света с всичко, което има в него. За Него всичко е възможно, Той е създал света четири хиляди и четири години преди раждането на Исус, включително с останки от животни, които изглеждат така, сякаш са живели преди милиони години".

За "Бог" всичко е възможно. Измислица след измислица - така се стига до абсурд. И защо? Човек непрекъснато си задава този въпрос.

Можем да противопоставим един много простичък аргумент. Виждате, например, един глинен съд. Знаете, че не може да се е създал сам, няма как да не е направен от грънчар. Всички тези религии предлагат този аргумент - ако за създаването дори и най-обикновения глинен съд е трябвало да има грънчар, цялата тази необятна вселена също няма как да съществува без създател. И това е достатъчно за мисленето на обикновения човек. Но един по-висш, по-рационално настроен интелект, не може да приеме подобно твърдение.

Ако според вас за създаването на вселената е нужен създател, тогава съвсем логично възниква въпросът: "А кой е създал Бог?" И така се тръгва по регресивния път на абсурда. В такъв случай Бог е бил създаден от Бог Две, Бог Две - от Бог Три, Бог Три - от Бог Четири, и така до безкрайност. Не искам да говоря подобни нелепости. Добре е да се спрем преди първата измислица. В противен случай трябва да сеем семената на всички останали измислици.

Аз казвам, че съществуването е достатъчно само по себе си, то няма нужда от създател. То е съзидание по своята същност.

Така че вместо да ме питате дали вярвам в някакъв създател, може би трябва да ме попитате какъв е моят заместител на Бога-творец? За мен това е екзистенциалната енергия на съзиданието.

И според мен най-важното религиозно качество е способността да бъдеш съзидателен.

Ако сътвориш песен, музика, градина - това означава, че си религиозен човек.

Да се ходи на църква е глупаво, но създаването на градина е дълбоко религиозен акт.

Затова в моята комуна трудът се определя като преклонение. Ние нямаме други молитви. Нашите молитви се изразяват единствено чрез създаването на нещо.

За мен създаването е Бог. По-добре би било все пак да ми позволите да заменим думата "Бог" с "божественост", защото не искам да ме разберете погрешно.

Бог като личност няма. Затова пък съществува огромна енергия - бликаща, безкрайна, неизменно разпространяваща се във всички посоки. Тази експанзивна, безкрайна, бликаща енергия, тази съзидателна сила за мен е божествена.

В това съм убеден, то не е въпрос на вяра. Опитал съм нейния вкус, не говоря за вяра.

Докосвал съм се до тази енергия, вдишвал съм от нея. Познал съм я в дълбините на собственото си същество. Има я и във вас. Тя е една и съща, както и в мен.

Просто се вгледайте в себе си, направете поне за малко завой на сто и осемдесет градуса и ще прогледнете за истината. И тогава няма да търсите неща, в които да вярвате.

Само слепите вярват в светлината. Онези, които имат очи, не вярват в нея - те просто я виждат.

Не искам да вярвате в нещо - искам да имате очи. А щом имате очи, защо трябва да се задоволявате с някаква вяра и да останете слепи?

Вие не сте слепи. Само си държите очите затворени. Не е имало кой да ви каже, че трябва да ги отворите. Затова живеете в тъмнина и се питате: "Светлината наистина ли съществува?"

Спомням си един случай от живота на Буда.

При Гаутама Буда отвели един човек, който бил сляп, но с буден и логичен ум. Логиката му била толкова силна, че скоро на всички в селото, включително и на учените пандити, им дошло до гуша от него. Никой не можел да му докаже, че светлината съществува. Цялото село знаело, че светлината съществува, всички я виждали, само слепецът с логическото мислене не можел да я види. Но имал своята необорима логика. Казвал: "Ако нещо съществува, то може да бъде докоснато. Донесете ми светлина, искам да я докосна. Ако нещо съществува, то може да бъде ударено и тогава ще издаде някакъв звук. Искам да чуя звука, който издава светлината. Ако излъчва някакъв мирис, ще го усетя с обонянието си. Ако има вкус, ще мога да вкуся от нея. Признавам само тези четири възможности."

Светлината няма вкус, не издава и звук, мирис също няма и не може да бъде докосната. Слепият мислител се усмихвал и казвал: "Просто искате да ми докажете, че съм сляп, затова ми разправяте някакви измислици за светлината. Светлина не съществува. И вие сте слепи, но за разлика от мен се самозаблуждавате".

Буда минавал покрай селото и селяните си казали: "Ето една чудесна възможност да заведем слепия при Гаутама Буда. Може би той ще ни помогне".

Буда ги изслушал и казал: "Прав е слепецът, вие грешите. Той няма нужда от доводи, а от лекарства, за да се излекува от слепотата си. Довели сте го не при когото трябва, заведете го на лекар".

Буда имал личен лекар, изпратен от великия цар Бимбисара, който му заръчал да се грижи за здравето на светия човек. Буда казал: "Не е нужно да търсите лекар, с мен има лекар. Нека той прегледа слепеца". Оставил лекаря в селото и продължил по пътя си. След три месеца слепецът прогледнал. Всъщност той не бил истински сляп, просто боледувал от нещо, което се оказало излечимо, очите му били покрити от тънък непрозрачен слой. Лекарят успял да премахне този слой. Танцуващ от щастие, човекът отишъл при Буда и казал: "Ако не ме бяха довели при теб, цял живот щях да споря с тях за светлината и никой не би могъл да ме убеди, че тя съществува".

Божественото не е нещо, което може да се оборва или доказва с доводи. То трябва да се почувства вътрешно, да се изживее.

Може би ще се изненадате от това, че думите "медицина" и "медитация" произлизат от един и същи корен. Медицината лекува тялото, а медитацията - вашето същество; медитацията е вашето вътрешно лекарство.

Навсякъде съм изживявал в себе си божественото, защото нищо Друго не съществува. И Бог няма.

Ако искате да изживеете усещането за божественото... просто трябва да се отдадете за малко на медитация, да отхвърлите всякакви мисли и да се оставите на осъзнаването.

Когато постигнете тази степен на съзнание, мислите започват да отпадат от само себе си като есенни листа. Тогава остава само съзнанието, няма дори една мисъл и вие ще усетите това, за което ви говоря - ще усетите вкуса му със собствения си език.

Няма да ми повярвате, докато сами не усетите това. Не вярвайте на никого, защото вярата може да се превърне в просяк. Възможно е да решите, че вярата ви стига и никога да не опитате това, за което ви говоря.

Вчера Шийла ми каза, че президентът Рейгьн поискал да има една минута мълчание във всяко училище, колеж и институция. Чудесна идея, но аз не разбирам какво има предвид Рейгън под "минута мълчание". Вероятно иска през тази минута хората да не говорят, да пазят тишина. Да не говориш не означава да пазиш тишина. Дори и да не говори човек, вътре в него бушуват хиляди мисли. Непрекъснато, всеки миг, в нас тече непрестанен поток от мисли.

Бих искал да кажа на президента първо той да се опита да запази минута мълчание.

Това означава в продължение на минута да не допуска никакви мисли върху екрана на собственото си съзнание.

Това не е лесно. То е едно от най-трудните неща на света. Но е възможно, ако упорствате в усилията си да го постигнете.

Ако го постигнете за минута, вече е достатъчно. В продължение на една минута да постигнете състояние, при което в ума ви не протича дори една-единствена мисъл... Това е делото на моя живот - да уча хората как да запазят мълчание.

Някои се опитват да държат до себе си часовник и не са стигали дори двайсет секунди; една минута е прекалено много, не могат да удържат без мисъл дори двайсет секунди. Мислите следват една след друга, непрекъснато прелитат... И ако човек удържи без мисъл дори двайсет секунди, веднага след това му идва мисълта: "Аха! Двайсет секунди!" И край - първата мисъл вече е дошла.

Ако успеете да удържите минута без мисъл, вече сте овладели това изкуство. След това ще можете да издържите две минути без мисъл, тъй като по същество е едно и също. Втората минута не се различава по нищо от първата. После ще издържите без мисли в продължение на три минути - броят на минутите е без значение.

След като веднъж сте намерили пътя... а пътят не е нещо, което може да ви бъде обяснено - просто трябва да седнете със затворени очи и да се вгледате в собствените си мисли.

В началото мислите ви ще се блъскат като коли в най-натоварените часове на уличното движение, но малко по малко ще усетите как улицата постепенно се освобождава; все по-малко коли, все по-малко мисли минават, движат се все по-малко хора и разстоянията между колите и хората стават все по-големи.

Ако проявите търпение и упорство, след три месеца ще успеете да постигнете една минута мълчание.

Не знам дали президентът Рейгьн е преживял това, защото човек едва ли ще стане президент на една държава или политик, ако някога е преживявал подобно нещо. Политиката и президентството не са за хора, които медитират, те определено са за посредствените. За глупаци и малоумни.

Някой ми каза, че преди да стане президент, Рейгьн имал маймунка.., Току-що ми го казаха, не знам дали е вярно. Когато го избрали за президент, един от моите американски саняси ми донесе снимка на Роналд Рейгьн с маймунката и ми каза: "Днес обявиха Рейгьн за президент, какво мислиш?"

Дълго се вглеждах в снимката. Санясинът като че ли се притесни и попита: "Какво става? Какво толкова търсиш в снимката?"

Казах му: "Не разбирам кой е Рейгън и коя е маймуната. Тук виждам двама, но не знам кой от тях е избран за президент".

Той се засмя и ми показа снимката на Рейгън. Спомням си какво му отговорих: "По-добре да бяха избрали за президент маймуната".

От Кремъл положително биха последвали техния пример и щяха да изберат маймуната за министър-председател. Не биха допуснали Америка да върви с една крачка пред тях. И поне едно е сигурно - независимо дали маймуната ще властва в Белия Дом или в Кремъл, това ще спаси света от трета световна война, която ще унищожи човечеството и живота на земята. Политиците са маймуни. Всъщност, моля маймуните за извинение - политиците са много по-зле от тях. Но идеята си я бива, случва се понякога на някоя маймуна да й хрумне гениална идея. И ако си мисли наистина да я осъществи.

Мога да гарантирам, че ще науча преподавателите от всяко училище, колеж или университет как да постигнат мълчанието. Ще изпратя своите саняси из Цяла Америка да преподават мълчание.

Ошо Библия том 1

Ошо. Жаждата за Власт - рак на душата

Пим — Sun, 05 May 2013 19:03:59 GMT

6 ноември 1984 г.

Въпрос: Бхагван, Защо си против политиците?

Нямам нищо против когото и да е. Не храня в себе си злоба, враждебност или завист, нито се опитвам да конкурирам някого. Защо ще имам нещо против политиците? Самият аз не съм политик. Не искам думите ми да бъдат разбирани неправилно.

Обявявам се категорично против заболяването "жажда за власт". За съзнанието и израстването на човека като личност това е най-страшната болест. Тя е като рака - рак на душата.

Жаждата за власт приема множество различни форми. Най-лесно намира израз в политиката, защото за нея не се изисква особен интелект. Трябва само да вдъхваш на тълпата безпочвени надежди - надежди, които никога няма да се осъществят. А хората живеят зле. Те са бедни и неуки. А искат да се възползват от житейските радости, да живеят като човешки същества да имат достойнство. Политикът им вдъхва надежда, но използва това за свои собствени цели, а след като веднъж вземе властта и стане важна особа - министър-председател, президент или нещо подобно - започва да се чувства спокоен.

Дълбоко в себе си такива хора са ялови и напълно безсилни - това определя и стремежа им към властта.

Те сами усещат колко са слаби и безпомощни, знаят, че като личности не представляват нищо особено. А ако успеят да убедят посредствените хорица от тълпата, че ще удовлетворят техните нужди, тогава се стига до взаимно съгласие, до сделка. И тълпата им дава власт. Веднъж добрали се до властта, те забравят какво са обещавали доскоро. Всъщност, те никога не са вярвали в собствените си обещания, но показват истинското си лице едва след като получат власт.

Лорд Актън е съвършено прав, когато казва: "Властта корумпира човека, а абсолютната власт го корумпира абсолютно."

Но той не е знаел защо се получава така, защо властта корумпира. Човек трябва да е носил в себе си семето на корупцията, но да не е имал възможност да го развие - за това е необходима власт. След като се добере до властта, малко по малко маската изчезва и отдолу лъсва истинският му лик на съвършен егоист. Политикът е просто егоист. Той е лишен от вътрешно съдържание и се бои от собствената си пустота. Иска да бъде важна особа, за да забрави колко празен е като личност. Такъв шанс му дава единствено властта. Съдбата на милиони хора е в негови ръце, той вече не е нищожество, той е по-различен и по-специален от другите. Тогава започва да се държи в съответствие с ранга си. Започва да злоупотребява с властта. А след като вече е на власт, не иска да я загуби. Иска да властва още и още, защото е наясно, че извън сферите на властта е напълно ялов и лишен от съдържание.

Ако се противопоставям на нещо, то е на играта на егото. Кой участва в тази игра и колко умел е в нея -това вече е съвсем друга работа.

Политикът е първият участник в играта на его. В религията такива са разните месии, аватари, тиртанкари и паигамбари - Исус, Мохамед, Кришна и Буда, но само един буден ум може да види тяхната игра на власт. Един политик не може да се сравнява с тях. Играта на политика е проста и тривиална.

Когато Исус казва: "Аз съм синът Божи, единственият, заченат от Бог" - нима това не е жажда за власт? Казва още: "Аз съм дългоочакваният месия на евреите и дойдох, за да отърва човеците от мъките и страданията. И царството Божие ще е на този, който ме следва, а онези, които са против мен, ще пропаднат завинаги в бездната на мрака". Това е същата жажда за власт, но в религиозен план. Не е лесно да се долови - в този план жаждата е изразена по-изтънчено и завоалирано, доста по-изящна

Какво има предвид Кришна, когато казва на Арджуна: "Остави всичко и падни в краката ми - аз съм твоето освобождение"? За какво моли той? И тук става дума за същата жажда за власт.

Както и в думите на Мохамед: "Аз съм божи пратеник, последният пратеник. Нито един пратеник няма да дойде след мен. Нося ви последната воля Божия. Преди мен са идвали и други пратеници - така е, но посланието им не е било разбрано, защото човеците не са били готови за това. Донесох ви поредното послание, последното и абсолютното, от вас се иска само да вярвате в мен."

Мохамеданинът вярва безпрекословно в три неща - Бог е един, един е Божият пратеник и това е Мохамед, една е и книгата Божия - Коранът, който също е написан от Мохамед. Аллах е един и един е неговият пророк, и книгата Божия също е една. Нищо не може да се добави към тях. Такива хора винаги са се опасявали, че след време може да се появи друг пророк, който да се окаже по-добър от тях, затова са се застраховали.

Махавира казва: "Аз съм последният тиртанкара на джайнистите. Едва сега получавате посланието Божие в пълната му цялост и други тиртанкари след мен няма да има." Какво е направил всъщност? Преди двайсет и две столетия тръшнал завинаги вратата. Още не го е имало Дарвин, нито Фройд, Маркс или Айнщайн, а Махавира затворил завинаги вратата. Посланието му било пълно и окончателно.

Реално погледнато, науката постига своя истински прогрес през последните триста години, а най-новата религия е тази на сикхите, основана преди петстотин години. След това не е създавана голяма религия. За триста години всичко се обърна надолу с главата. Преди това Аристотел бил признат за бащата на логиката - първият и последният, който имал последната дума в тази област - никой нищо повече не можел да добави. Последните открития на науката опровергават твърденията на Аристотел. Учените много се притеснили, че откритията им влизат в противоречие с логиката на Аристотел, защото дори в мислите си не са допускали, че това е възможно. Но Аристотел не може да диктува законите на съществуването. Учените се опитали някак да нагодят откритията си към Аристотеловата система, но това се оказало невъзможно.

В края на краищата били принудени да приемат, че има логика и извън тази на Аристотел. Били принудени да приемат простия факт, че утре ще бъдат направени нови открития и предишните могат да се окажат неверни. Преди триста години била призната геометрията на Евклид като единствено възможна в науката. Това отдавна не е така. Появи се и неевклидовата геометрия. Благодарение на великите научни открития бяхме принудени да мислим в план, противоположен на този на Евклид и Аристотел.

Махавира, Кришна, Буда, Исус, Мойсей, Мохамед - всички те са живели дълго преди първите плахи крачки на науката. И всеки от тях вярвал, че е върхът на еволюцията и след него времето ще спре. Не, времето никога не спира - заради никого. Еволюцията също не стои на едно място. Това са претенции на невероятен егоизъм. Егото казва: "След мен всичко спира - аз съм еманация на човечеството. Няма да има нищо друго, нищо по-добро и никой не ще е по-съвършен от мен."

Дори Гаутама Буда напълно се самозабравя. Той заявява: "Аз съм най-висшият пробуден човек, пробуден до съвършенство. Никой преди мен не е бил пробуден и никой няма да се пробуди колкото мен. Никой не е по-висш от мен и никога няма да бъде."

А тези хора не спирали да проповядват: "Бъдете скромни. Отхвърлете егото си". Прекрасна позиция -да учиш другите на скромност и същевременно да твърдиш, че си единственият син Божи! Да казваш на хората: "Отхвърли собственото си его!" и да се обявяваш за единствения пробуден сред хората. Не само си еманацията на човешкия дух, но и завинаги затръшваш вратата зад себе си - завинаги, никой друг няма да достигне твоята висота.

В Индия има една религия, наречена радхасвами. В нея има списък, в който са отбелязани петнайсетте етапа от еволюцията на душата. Мохамед е категоризиран в третата степен - давам ви го само като пример, Исус е на четвърто място - една степен по-високо, Кришна е на пето място - още една степен по-горе, а Буда - на десето. Всички имена са подредени по категории. Гуруто на тази религия, когото познават само индийците и то само тези, които живеят в град Агра (става дума за малка секта) е категоризиран в петнайсетата степен - най-висшата. По-висша от нея няма.

Отидох в техния храм, изграден според йерархията в еволюцията на духа. За Агра това е техният Тадж Махал - едно от най-съвършените творения на човешката ръка, а хората от Агра се опитват да издигнат още по-красив храм, само и само да надминат Тадж Махал! След като бяха работили приблизително шейсет години, бе изграден партерът и първият етаж. При това темпо ще им трябват още двеста години, за да завършат сградата. А начинът, по който правят всичко... Дори от недовършената сграда се вижда, че ако успеят (ако изобщо някога успеят да го построят), техният храм наистина ще надмине Тадж Махал. Разбирате ли какво имам предвид - това, което са направили досега, е наистина великолепно. Такова бе желанието на техния гуру - неговото самадхи, мемориалът му трябва да бъде по-величествен от Тадж Махал: "Иначе няма смисъл да го правите. Ако изобщо се наемете с изграждането на храма, той трябва да стане по-хубав от Тадж Махал. Ако не можете..."

Трудна работа. Тадж Махал е издигнат от един велик владетел - Шахджехан, който властвал над цяла Индия. По време на неговото управление Индия е била четири пъти по-голяма по територия, империята на Шахджехан се простирала надлъж и шир, далеч отвъд границите на днешна Индия. В територията й влизали днешен Афганистан, Бирма и Цейлон. Империята на Шахджехан определено надхвърляла четирикратно (и дори може би повече) днешната територия на Индия.

Той издигнал мемориалния храм в памет на жена си - отново същата история с егото. Може би ще се изненадате, ако ви кажа, че не го е направил от любов към нея. Имал много съпруги, Мумтадж Махал била само една от тях. Може би се е срещала с него веднъж в годината, защото ако човек има четиристотин-петс-тотин съпруги... Може би е нямало да я познае, ако я срещне на пазара. Едва ли я е видял повече от пет-шест пъти през целия й живот. Мумтадж починала първа от цялата армия съпруги и той решил да издигне паметник, невиждан никъде дотогава. За момента забравил... за собствения си паметник.

В продължение на двайсет години върху Тадж Махал работили двайсет хиляди души. От познатия тогава свят в Агра се събрали най-добрите майстори на изкуството, които умеели да работят с мрамор. И когато Тадж Махал бил вече готов... Мемориалът се нарича така по името на Мумтадж, оттук идва и "Тадж Махал" - "дворецът на Тадж", Тадж е галеното име на Мумтадж. Преди да умре, Шахджехан започнал да строи собствения си паметник, защото знаел, че синът му няма да има толкова сили и да вложи толкова средства в паметника на бащата.

И след като паметникът на Тадж вече бил готов, едва тогава Шахджехан се сблъскал със сериозен проблем: "Моят паметник трябва да бъде още по-величествен от този на Тадж". Мемориалът на един съпруг трябва да бъде много по-величествен от този на съпругата, разбира се - мъжкият шовинизъм е повсеместен и неизменно отразява жаждата за власт. И така, на единия бряг на река Ямуна се издига Тадж Махал, изграден от бял мрамор. На другия бряг започнал строежът на собствения му мемориал - от черен мрамор. Трябвало да стане още по-пищен и прекрасен от двореца на Тадж. Издигнат е едва до половина, но по всичко личи, че щял да стане още по-величествен от Тадж Махал, ако Шахджехан беше доживял да го завърши - човекът бил на преклонна възраст, а синът му не си дал труд да направи това, защото строежът бил много скъп.

И така, на другия бряг се издига незавършеният мемориал, който щял да бъде още по-огромен от Тадж Махал. По-късно сред всичките тези раджасвами се намерил още един, който се изживявал като още по-велик - ако успеел да надмине Шахджехан, което е невъзможно, разбира се... Сектата била малка, но доста богата и изпълнителна, и въпреки всичко нямала сили да се конкурира с издигнатото от Шахджехан. Знаете ли какво направил Джехангир, синът на Шахджехан? Не само че не продължил строежа, но отсякъл ръцете на най-добрите майстори, за да не може никой да създаде нещо, което да се сравнява с Тадж Махал и с недовършения мемориал на баща му. Такава била наградата за онези, които работили три поколения върху издигането на тези прекрасни паметници. Прищевки на егото...

Поканиха ме да посетя храма и ми казаха: "Нашият Учител ни учеше, че има петнайсет степени. Обясни ни кой къде е - първо, кой кой е, и второ - кой на какво място трябва да бъде поставен. Вие какво мислите по тоя въпрос?".

Казах им: "Прав е вашият учител, защото, виждам, че петнайсетият е бил устремен към шестнайсетата степен, но все се плъзгал надолу, а пътят наистина е хлъзгав - петнайсетата степен е последната. И горкият, непрекъснато продължавал да пада. Познавам много като него." Какви глупаци! Но и в този случай е очевидна жаждата за власт, в името на религията.

Макар и в изтънчена форма същата жажда съществува и при художниците, певците, танцьорите.

Така че аз не съм против политиците, аз се противопоставям на жаждата за власт, защото тази жажда не е нищо друго освен проекция на егото и тя издига най-високата бариера между теб и съществуването.

Колкото по-голямо е твоето его, толкова повече те отделя от съществуването. Ако го няма... Тогава се стига до срещата, до сливането. Аз не ви казвам да отхвърлите егото си. Аз напълно съзнавам колко лукаво може да бъде то. То може дори да се престори, че ви е изоставило, че е изчезнало и вие да си кажете: "Вижте, аз съм най-смиреният човек на света, човек без никакво его". Но то отново се промъква през задния вход -може да си най-смиреният, най-лишеният от его и тъкмо поради това трябва да се чувстваш по-горе и по-изключителен от всички останали.

Казвам ви само, че ако се опитате да отхвърлите егото, то ще се върне през задната врата. Затова просто се опитайте да вникнете в неговите игри - това е напълно достатъчно. Опитайте се да видите колко и какви игри играе то, за да ви измами. Просто бъдете бдителни. Ако сте наясно относно всички възможни игри на егото, то ще изчезне, както мракът се стопява при запалена свещ. Не спирайте да търсите - и тогава, където и да отидете, то няма да бъде с вас... Просто няма да бъде с вас.

Тъмнината изчезва при появяването на светлина. И не че тъмнината бяга - просто не съществува тъмнина. Съществува единствено липсата на светлина.

Егото е също като тъмнината - само по себе си то не съществува. Налице е единствено липсата на осъзнаването на този факт.

Затова ви казвам не да отхвърлите егото, а да го следите зорко. Дори един светец може да бъде егоист, макар и в твърде изтънчена форма. Бъдете нащрек, непрестанно се взирайте в него и ще се изненадате, когато видите колко многопластово е то.

Политикът е груб егоист. Светецът може да бъде такъв, но в изтънчена форма. Той обаче не представлява по-голяма опасност от политика, защото грубото е по-достъпно за сетивата от изтънченото. Познавам както най-вулгарните политици, така и най-префинените светци, и съм наясно за всички категории, които стоят между тези две крайности. Срещал съм такива хора и ги познавам.

Смисълът на моя живот се определя от целта да открия основния проблем на човешкия род.

И след като бъде открит основният проблем на човечеството, няма да бъде трудно да бъде преодолян. Самото определяне на проблема, неговото назоваване, само по себе си съдържа и решението, защото осъзнаването на проблематиката само по себе си е светлина.

Не мога да кажа, че съм месия или аватар, защото познавам тънкостите в играта на егото. Единственото, което мога да кажа за себе си, е че съм човек като всеки друг - един обикновен човек.

За съществуването и най-малкото стръкче трева е не по-малко значимо красиво от най-прекрасната звезда. В тези неща няма градация. Никой не стои по-ниско или по-високо от всички останали.

Не се противопоставям на никого. Основната ми цел е да изложа пред вас всички болести и видове робство, за да не им се поддавате, да останете свободни и да постигнете безпрепятствено сливане със съществуването. А егото е единственото ви препятствие. То може да се прояви в толкова много форми, че наистина непрекъснато трябва да бъдете нащрек за начините, по които може да ви измами. Може да бъде толкова фино и недоловимо, като сянка, която неизменно върви до вас, а вие не я забелязвате.

Искам да ви разкажа една кратка история. Двама монаси-будисти се връщали отнякъде в своя манастир. Стигнали до брод на река. Течението било доста силно. Наоколо - само хълмове и планини. На брега стояло красиво младо момиче и чакало някой да й помогне да премине през брода. Страхувала се да влезе сама във водата.

По-възрастният монах вървял пред по-младия, разбира се - отново игра на егото. Щом си по-стар, трябва да вървиш пред по-младите - те пък са длъжни да крачат малко след теб. Не им е позволено да вървят редом, да не говорим за възможността младият да изпревари. И такива хора проповядват, че трябва да отхвърлим собственото си его! Погледнато чисто формално, дори възрастта е основа за проява на егото.

Възрастният монах стигнал първи до брега на реката. Момичето го помолило: "Бханте (будисткия синоним на "преподобен"), ще ми помогнеш ли да премина отвъд? Моля те само да ме държиш за ръка. Страх ме е, течението е много силно, а и ми се вижда доста дълбоко." Старецът затворил очи. На това Буда учел своите монаси - ако видят жена, особено ако е красива, да затворят очи. Това ми се вижда доста странно - бездруго ти вече си я видял, защо е нужно да затваряш очи? Няма как иначе да знаеш, че е жена и при това - красива. Вече си получил съответното възприятие, но въпреки това затваряш очи. И не забравяй, че когато затвориш очи, красивата жена става още по-красива пред вътрешния ти взор, превръща се в жената на твоите мечти. А Буда казва: "Не говори с жена, не се докосвай до жена", защото дори чрез разговор можеш да се поддадеш на нейното влияние, можеш да се поддадеш на нейното влияние, а ако я докоснеш, ще забравиш, че си монах.

И така, той затворил очи, не отговорил на момичето и влязъл във водата. Сами виждате колко грозно е това. А такива хора учат: "Помогни, служи на другите"; момичето просто помолило някой да го хване за ръка, докато премине през брода, а онзи затворил очи и не казал нищо.

После пристигнал и другият монах. Момичето се страхувало да премине само, но нямало какво да прави - слънцето вече залязвало, скоро щяла да настъпи нощта. Не можела да се върне, градът бил далече. Трябвало да продължи напред, за да се прибере вкъщи преди съвсем да се стъмни. Но как да премине през брода? И така, много притеснена, тя се обърнала към втория монах: "Бханте, моля те, ще ме хванеш ли за ръка? Вижда ми се дълбоко, течението е силно и ме е страх да премина сама."

Монахът казал: "Да, знам, че е дълбоко, защото всеки ден минаваме оттук. Манастирът е на другия бряг и трябва да преминаваме през брода всеки ден, за да просим храна в селото. Наистина е дълбоко и добре си постъпила, като не си влязла сама във водата, течението можеше да те завлече. Но няма да можеш да преминеш дори и ако те хвана за ръка - качи се на раменете ми и ще те пренеса до другия бряг."

Момичето се покатерило на раменете му и той поел към другия бряг. Стигнали до средата на брода и тогава старият монах се сетил, че след него идва по-младият му събрат - млад и зелен, нищо чудно да се хване в мрежата на дявола - с други думи, на жената. Кой знае дали тази жена не е самият дявол, приел образа на красиво младо момиче. Отворил очи и когато видял какво става, не повярвал на очите си - младият монах носел момичето на раменете си. Старият побеснял и се разтреперил от гняв.

Младият оставил момичето на другия бряг и поел след по-възрастния към манастира. Пред манастирските порти - може би след два-три километра, по-старият спрял на стълбите и се обърнал към младежа: "Човече, ти извърши грях и аз ще кажа на Буда, че не само си докоснал жена и си разговарял с нея, нещо повече - носил си я на раменете си. Заслужаваш да те прогоним от манастира, защото вече не си достоен да бъдеш монах."

Младежът се засмял и казал: "Бханте, аз оставих момичето на три километра оттук, ти още го носиш на раменете си. Извървяхме три километра, а ти все още мислиш за нея."

Същото е и когато се опитвате да се преборите с нещо - със секса, с егото, с алчността, страха, гнева, с каквото и да е. Как ще отхвърлиш такива страсти? Отблъскваш ги от себе си, но къде смяташ, че отиват?

Всичко, което отблъскваш, се вкоренява още по-дълбоко в собственото ти подсъзнание. А всичко в подсъзнанието е много по-силно от това, което осъзнаваш, защото съзнанието е само част от теб, докато девет десети от теб са подсъзнание. Дори ти самият осъзнаваш, че имаш и подсъзнание. И то е девет пъти по-силно и по-властно. Всеки миг можеш да се поддадеш на неговото влияние.

И така, какво всъщност е станало със стария монах? Много неща едновременно... Момичето било красиво, а той пропуснал възможността да се порадва на красотата й. Поддал се на гнева. Поддал се на завистта. И на сексуалния порив. Станало точно така, както го определя младият монах - в душата му настъпил пълен смут. А по-младият си останал съвършено чист. Пренесъл на рамене момичето до другия бряг - и толкова. За него всичко приключило. Младият монах имал изключително високо развити способности да осъзнава нещата.

Това е същността на моето учение - осъзнаването. Не воювайте срещу алчността, егото, гнева, ревността и омразата - враговете, за които всяка религия казва: "Бори се с тях, смажи ги, убий ги." С тях не можеш нито да се пребориш, нито да ги смажеш, нито да ги убиеш! Единственото, което можеш да направиш, е да осъзнаеш какво означава тяхното присъствие.

И те изчезват в мига, в който ги осъзнаеш. Мракът се стопява, когато има светлина.

Въпрос: Бхагван,
Настроен ли си благосклонно към комунизма?

И да, и не. Да поговорим първо за не-то. Аз съм против комунизма във вида, който приема в Съветския съюз, Китай и другите комунистически страни. Не приемам комунизма на Карл Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, Мао - хората, които са му вдъхнали живот. Защото са вдъхнали живот на нещо, което не е никакъв комунизъм - тъкмо затова не приемам техните идеи.

Това, което са създали, е нечовешки и диктаторски режим, робско общество, в което отделният човек не се ползва с уважение и няма чувство за собствено достойнство. Той е някаква статистическа единица -така, както в армията всеки се води под някакъв номер. Някой умира, например. Армията отчита - номер осми починал, изчезнал безследно или все още неоткрит.

Разликата е психологическа, разбирате ли? Номер осем няма жена, няма деца, нито майка, баща, дядо и баба. Номер осем е просто някакво число, въпрос на аритметика. Няма нищо общо с човека. Но ако вместо номера се спомене името, тогава всичко става много по-различно. Човек започва да си мисли - а какво ще стане с жена му? Сигурно е имал приятели. Какво ще стане с майка му или с престарелия му баща, които са очаквали да ги гледа на стари години? Какво ще стане с децата му?

Затова в армията имена не се използват, това би създало психологически дискомфорт у другите, и по тази причина са измислени номерата - един номер веднага бива заместен от друг. Номер осми отпада, остави го, на негово място веднага ще дойде друг. Няма да е нечий съпруг, нито синът на някой баща. В армията никой не се интересува от такива неща.

Един номер се замества с друг, а човекът е незаменим. Комунизмът на Карл Маркс е нечовешки, защото не зачита човека като личност.

Според Маркс човекът е просто материя. Ако ти си само материя, има ли значение дали си жив или мъртъв? За Сталин не е било проблем да избие милиони хора в Русия. Нямаше да го направи с такава лекота, ако не беше постулатът на Маркс, според който човекът е само материя. Тук проблем няма - нито Сталин е имал някакви угризения на съвестта, докато убивал милиони хора - не става дума за човешки същества, за хора с душа. За комунистите човекът не е нищо повече от машина.

Не мога да подкрепя една толкова тъпа идеология, която отрича човешкото в отделния индивид. Човешкото трябва да се обогатява и интелектът на човека непрекъснато трябва да се развива.

А те са унищожили всичко, което превръща човека в отделна личност. Искат от теб да бъдеш частица от колектива - само част от него, спица от колелото, която може лесно да се замени.

Аз съм убеден, че човешката личност е незаменима, защото всеки сам по себе си е неповторим - толкова е уникален, че просто няма как да се замени с друг.

Марксизмът не проявява респект към отделната личност. И знаете ли всъщност пред какво те затръшват вратата? Пред развитието на собственото ти същество, а това означава, че не ти дават никакъв достъп до самото съществуване. И тогава вече не съществува въпросът за търсене и откриване на истината. Човек няма никаква възможност да познае себе си и да бъде самия себе си. Това да познаеш и да бъдеш себе си за комунистите е изключително опасно. Много по-добре е да си само спица в колелото, без душа и индивидуалност.

Идеологията на Маркс не се задълбочава в навлизане в душата на човека. Дори ми става жал за него -бил интелигентен, но си останал само интелектуалец, един ерудиран книжен плъх. На младини ходел в библиотеката на Британския музей - първи отивал там сутрин и вечер трябвало да го гонят преди затварянето на библиотеката. Понякога трябвало да го изнасят оттам на носилка - човек може да припадне, ако чете по цял ден и пуши непрекъснато, а той правел точно това.

Британският музей имал работа с този човек цели четирийсет години. Знаели си: "Трябва да го приемем такъв, какъвто е - винаги идва пръв, още преди да отворим, седи тук по цял ден и си отива последен. Ако не е припаднал, изгонете го, ако е в несвяст, сложете го на носилка и го отнесете в болницата."

През целия си живот не е медитирал дори за миг. Не знаел нищо за дълбините на човешката същност, интересували го само книгите. Книгата, която написал, Капиталът... Комунистите изобщо не я четат. Срещал съм се със стотици комунисти и никой от тях не я е чел. Всеки я държи в библиотеката вкъщи така, както един християнин си държи вкъщи Библията. Капиталът всъщност е Библията на комунизма, който също си има своята Света троица - Маркс, Енгелс и Ленин, а Капиталът е тяхната библия, която никой не чете. Аз го прочетох - от първата страница до последната; все думи, думи, никакъв личен опит или преживяване, само цитати от други книги и нито един белег за автентичен опит, нищо, което да е преживяно лично от автора.

Какъв е бил Маркс като човек? Евреите дават на света все някакви чудаци. Още от Мойсей нататък, след него цялата еврейска общност... Седемдесет и пет процента измрели по пътя към обетованата земя. И какво съвпадение, преминал през всички страни, които сега са най-богатите в света - минал през Средния изток, където са нефтените находища; минал през тях и продължил. Бил богоизбран, Божи пратеник и пророк, а не е знаел нищо за петрола! Спрял не другаде, а точно в Израел, където няма нищо - гола пустиня. Ако бе спрял някъде преди това, сега евреите щяха да са много по-добре, щяха да сътворят от земята си истински рай.

После идва Исус - и той евреин. Благодарение на него евреите създали християнството. Те носят отговорността за раждането на християнството. Ако не бяха разпънали Исус, нямаше да има такава религия. Знаете ли какво е дало християнството на човешкия род? Знаете ли колко християни са били избити или изгорени през последните две хиляди години? И все в името на Бог, Светия дух и Сина. Изгаряли живи хора на кладата, само защото били убедени в правотата на своята кауза. Исус им дал правото да правят каквото искат. Християнските рицари поели на кръстоносни походи срещу езическите народи.

Може би ще се изненадате, че въпросните езичници били много по-близо до истината на съществуването. Езичниците се прекланяли пред природата, издигали в култ дървета, планини, океани,, реки и звезди. Езичниците се прекланят пред всичко около тях като пред божество. Чувствам ги много по-близо до себе си, отколкото всичките набожни и религиозни люде.

Избивали езичниците, защото не вярвали в Бога-творец. Всички религии избивали езичници; евреите ги избивали, защото не вярвали в еврейския Бог, християните - защото не вярвали в християнския Бог, а мохамеданите ги избивали, защото не вярвали в исляма. А боговете са толкова много... Добре, че индуистите не са започнали да избиват езичници, тъй като те имат трийсет и три милиона богове! Ако бяха започнали да избиват, от човечеството досега да не е останало нищо.

Трийсет и три милиона богове... Самата идея за бог е толкова стара, тя е от времето, когато на земята не е имало трийсет и три милиона души, да не говорим колко от тях били индуисти. Толкова хора не е имало на земята, но индуистите имали трийсет и три милиона богове. Защо са им били толкова много?

Джайнистите имат двайсет и четирима тиртанкари, будистите, за да не останат по-назад (по волята на собственото си его) също измислили нещо. Имат си само един Гаутама Буда, но затова измислили... Всичко това е измислица, но нали трябва да конкурират джайнистите, които са техни съвременници и конкуренти. По начало джайнистите имат двайсет и четирима тинтанкари. Когато джайнистите приели за тиртанкара Махавира, а не Буда, последният създал измислицата, според която имало двайсет и четирима Буди - преди него имало още двайсет и трима. Всъщност, двайсет и тримата били негови превъплъщения от предишни животи, той самият съществувал на този свят в двайсет и четири различни превъплъщения; а настоящото било неговото последно превъплъщение.

Това си е чиста измислица - Будите трябвало да бъдат двайсет и четирима само за да не паднат по-долу от джайнистите. А индуистите от онези времена могли да измислят само десет аватари. Като видели двайсет и четиримата Буди и тиртанкари, веднага побързали да променят броя на своите светци, затова във всяко от писанията им след Махавира и Гаутама Буда се твърди: "Ние също имаме своите двайсет и четирима аватари". И тогава, за да приключат завинаги с всяка конкуренция, индуистите измислили своите трийсет и три милиона богове.

Маркс е поредният дар на евреите към човечеството. Той е наистина евреин до мозъка на костите си! И причината да стане създател на комунизма няма нищо общо с някакво състрадание към бедните. Ни най-малко, в случая става дума по-скоро за завист към богатите. По този въпрос трябва да сте наясно, това ще промени цялото ви отношение към комунистическата идеология. Бащата на Маркс бил беден, беден бил и дядо му. Самият Маркс също бил беден и разчитал на издръжката, която получавал от своя приятел Фридрих Енгелс - състоятелен човек, който непрекъснато му давал пари.

Фридрих Енгелс не може да бъде категоризиран сред големите интелектуалци на своето време, но след като финансирал непрекъснато своя приятел, Маркс неизменно включвал и неговото име като автор на всяка книга, която самият той пишел. Фридрих Енгелс не е написал нищо, просто Маркс демонстрирал по този начин уважението си към него. В известно отношение е съвсем справедливо, тъй като без Енгелс Маркс изобщо не би имал възможността да напише своите книги - може би дори щеше да умре от глад.

Не е лесно да си евреин и същевременно да си беден. Знам това, защото самият аз съм роден в семейство на джайнисти, а джайнистите са евреите на Индия. В цяла Индия няма да видиш просяк джайнист, всички просяци са индуисти. Пребродил съм цяла Индия и не видях нито един просяк джайнист. Джайнистите не са бедняци, всички живеят сравнително заможно, а повечето от тях се нареждат сред най-богатите хора в страната.

Затова да бъдеш евреин, при това - беден, след като всички останали евреи са богати, неизменно поражда завист. Така че идеологията на Маркс няма нищо общо със състраданието. В Капиталът, Комунистическият манифест и другите книги на Маркс никъде не се и загатва за състрадание към бедните - няма нищо, дори и една дума. Говори се единствено за завист към богатите.

Така че ако изобщо трябва да давам някакви дефиниции, бих определил комунизма на Маркс по следния начин - унищожете богатите и си разделете богатството им по равно. Точно това направиха комунистите в Русия и Китай. Бедняците пак са си бедни, но в известен смисъл са доволни, защото имуществото на богатите е разпределено по равно. Богаташите са съсипани. Премахната е базата за сравнение - вече никой не е богат, за да накара другите да се чувстват бедни. Но така или иначе, ти пак си беден, както преди. Разбира се и бедността е разделена по равно. Всеки е беден, колкото другия, няма с кого да се сравнява, нито на кого да завижда. И никой не може да си представи, че е възможно нещата да станат по-добри от това, което е в действителност.

Аз се обявявам против разпределението на бедността по равно, както и против съсипването на богатите хора.

Затова казвам "не" на комунизма във формата, в която съществува днес, и по-точно - на комунизма на Маркс. Аз приемам една съвършено различна концепция за комунизма. За мен комунизмът е последният и най-висш стадий на капитализма.

Комунизмът може да бъде осъществен не за сметка и против капитализма. Едва след успешното изграждане на капитализма може да бъде осъществен и комунизмът.

Капитализмът е първата обществена система, която създава капитал и богатства. Феодализмът преди него не е създавал богатства - той само експлоатирал хората, ограбвал ги е безогледно. Богатствата на кралете са плод на истинска престъпност. Те са натрупани чрез експлоатация, грабеж и насилие, всичко е отнето от бедните, богатството не е създадено благодарение на царете.

Капитализмът е първата обществена система, която създава богатството. А за създаването на богатство наистина е необходим интелект.

И докато не създадем толкова много богатства, че богатството само по себе си да изгуби значение, докато не създадем такъв стандарт на живот, при който бедните автоматично да стават все по-богати... Никой не може да си изяде богатствата, какво става тогава с тях? Стига се до етап на насищане. И след като капитализмът стигне до този етап на насищане, започва създаването и изграждането на комунизма. Затова аз съм нарекъл моята общност "комуна". Комунизмът, самата дума "комунизъм" са производни на думата "комуна".

Аз вярвам в капитализма. Може би аз съм единственият човек в целия свят, който може да заяви високо и искрено, че вярва в капитализма. Защото едва при капитализма за първи път в историята на човечеството се ражда обществена система, която създава богатства, а благодарение на тях и на постиженията на науката и техниката бедността малко по малко започва да намалява.

Не е необходимо насилствено разпределение на богатствата, те ще се разпределят от само себе си. Не е необходима и никаква диктатура на пролетариата.

Капитализмът може да съществува в пълна хармония с демокрацията, със свободата на личността и свободата на словото. И не може да бъде причина за съсипването или погубването на каквото и да е.

Затова и моята позиция се определя от идеята не за разпределението на богатствата, а за тяхното създаване. Нима можеш да разпределиш нещо, ако преди това не си го създал?

Дори Маркс никъде не казва, че комунизмът ще бъде изграден в Русия или Китай, тъй като тези страни са изключително бедни - какви богатства могат да се разпределят там? Самият Маркс смята, че комунизмът е възможен преди всичко в страни като Америка. Въпреки това той бе осъществен в Русия. При това положение не може да няма нещо гнило в проявлението му. Той в никакъв случай не кара хората да се чувстват по-щастливи, по-богати и по-свободни, но за сметка на това погубва натрупаното до този момент и поражда лъжливи надежди: "Скоро всички ще станете богати". И кога е това "скоро"? Изминаха шейсет години след революцията, дори повече от шейсет. Отдавна измряха всички революционери. И всички се надяваха това "скоро" да дойде, а Русия си е същата бедна страна и си остава бедна както преди.

Дори и най-бедният човек в Америка живее по-добре от един руснак със сравнително висока заплата. А това, което загубиха руснаците, е от изключително значение. Изгубиха своята свобода, уважението към отделната личност, изгубиха свободата на словото. Всичко е изгубено. Руснаците живеят в един огромен концентрационен лагер, където няма правосъдие, няма към кого да се обърнеш, няма и кой да те чуе.

Аз съм против такъв комунизъм, той е деструктивен.

Имам своя представа за комунизма.

Затова казвам, че съм и "за" и "против" комунизма. "Против" комунизма, който вие познавате, и "за" комунизма, за който говоря непрекъснато. Създавайте блага, създавайте богатства. Имате огромни възможности за това благодарение на науката и техниката, просто е глупаво да се мисли за преразпределение на богатствата. Не мислете за разни преразпределения. Създавайки колкото се може повече блага, за да стигнете до точката на насищане. Едва тогава благата ще започнат да се разпределят от само себе си.

Комунизмът е етапът на върховно осъществяване на капитализма.

Ошо Библия том 1

Ошо. Дълбоко вярващият е бунтар

Пим — Sun, 05 May 2013 18:08:39 GMT

З ноември, 1984 г.

Въпрос: Бхагван,
Вчера ти ни говореше за хора, които са те питали дали не си аватар, тиртанкара, паигамбара и така нататък. Искаш ли да ни кажеш още нещо по този въпрос?

Да, има още нещо, за което искам да ви говоря. Не бих искал да бъда поставен сред хора, които се наричат месии, паигамбари, аватари или тиртанкари. Аз съм обикновен човек и подобна компания ми се вижда доста противна.

Позволете ми да ви дам няколко примера. Индуистите вярват, че Парасурама е едно от превъплъщенията на Бог. Парасурама убил собствената си майка, защото баща му започнал да се съмнява в нея...

Всеки съпруг се съмнява в добродетелта на жена си. Същото се отнася и за жените. Бракът съществува, защото не вярваш на другия, затова прибягваш до закона. Иначе любовта между двамата е напълно достатъчна.

Никой не се доверява напълно на любовта, а няма причина да не вярваме в нея. Розата цъфти, прецъфтява и умира. Не се ражда и не умира само цвете, направено от пластмаса.

За да бъде истинска, любовта... Това трябва просто да се разбере. Тя също не е вечна. Ражда се, разцъфва и прецъфтява, увяхва, изчезва, умира. Не можеш да й вярваш докрай.

Затова вместо на любовта се уповаваш на закона в отношенията между хората. Законът е от пластмаса. Точно това е и бракът - любов от пластмаса.

Така можеш да си сигурен, че законът ще надделее. Любовта си отива, без брака рано или късно тя умира. Но вие продължавате да се преструвате, че любовта все още я има. А подозренията идват тъкмо от преструвките.

Тези, които обичат истински, разбират какво искам да кажа. Имало е нещо изключително красиво, което ги е изпълвало докрай, издигало ги е в друго измерение, но вече го няма.

Тези, които обичат истински, са дълбоко благодарни един на друг. Няма разпри помежду им. Подарили са си взаимно няколко мига от вечността и ще ги помнят завинаги. Между тях няма да се всели неприязън. Такива хора се разделят като приятели, с чувство на дълбока признателност към другия.

Докато има любов, всичко е наред. Когато я няма, всичко погрознява. Мъжът живее с жена, която не обича, тя спи с мъж, към когото не изпитва никакви чувства... И за какво е всичко това? Не е ли проституция?

Бракът, като институция, не е нищо повече от узаконена проституция.

...Било съвсем естествено бащата на Парасурама да подозира съпругата си в изневяра - тя била изключително красива жена. Той наредил на Парасурама да я обезглави. Една нощ, докато спяла, той казал на сина си: "Върви да й отсечеш главата". И за да изпълни заповедта на баща си - а за индуистите подчинението на бащината воля е от първостепенно значение - Парасурама отрязал главата на майка си. И този човек е почитан като божие превъплъщение.

Нима искате и аз да бъда като него?

Това не е единственият случай, когато човек убива собствената си майка, за да покаже преклонението си пред волята на бащата - за индуистите това е една от най-висшите прояви на религиозност...

Всички религии проповядват покорство. Никоя от тях не казва, че за да бъдеш дълбоко религиозен трябва да бъдеш бунтар.

А аз ви казвам - за да бъдеш бунтар, трябва да бъдеш религиозен.

Покорството е стратегия на свещениците и политиците - те ви използват, държат ви в робство - робство на ума. Покорството е високо ценено от всички религии.

...Да убиеш майка си се смята за най-тежкото престъпление. А да я убиеш, без да се запиташ защо го правиш, е още по-ужасно. Да я убиеш, защото покорството предполага безпрекословно подчинение... Така бащата направил от сина си хладнокръвен убиец.

Бащата бил известен жрец, а между жреците и воинската каста, както и между жреците и политиците имало сериозни конфликти.

Затова бащата на Парасурама заповядал: "Избий всички войници и всички политици в страната", с други думи - всички, които в момента били духовни и светски водачи. Такива като папата, който от своето малко царство във Ватикана - едва осем квадратни мили (много по-малко от територията на нашата общност, която се простира на сто и двайсет квадратни мили) упражнява едновременно функциите и на светски, и на духовен глава.

Парасурама се опитал да изпълни заповедта на баща си. И брамините, разбира се, побързали да го обявят за аватар - за божие превъплъщение. Ако Бог се бе превъплътил в Парасурама, как ли щеше да изглежда превъплъщението на дявола?

Може би и тази история е доста преувеличена, както повечето религиозни истории. В нея се казва, че Парасурама на трийсет и три пъти успял да избие сам всички войници на земята. Дори Чингиз Хан, Тамерлан, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Мусолини и Мао Дзедун, взети заедно, не са избили толкова хора като Парасурама, но така или иначе само той е аватар.

Аз не съм аватар. Предпочитам да остана обикновен човек.

Има много красота в това да бъдеш обикновен, много мир, радост и благословеност, защо му трябва на някой да става месия? Кой би искал да бъде паигамбара?

Мохамед бил паигамбара. Имал девет съпруги, за един паигамбара това е необходимо, тъй като в онези времена за положението на мъжа се съдело по броя на жените му - колкото повече жени имал, толкова по-високо бил ценен в обществото. Имал девет съпруги, за което високо бил ценен в обществото. Имал девет съпруги, затова Бог го определил за свой пратеник на земята. На жените Мохамед гледал като на добитък. Не изпитвал към тях никакво уважение. Не ги смятал за човешки същества.

И не само това. Ако се вгледате в историята на неговия живот, ще видите, че непрекъснато се е биел и убивал. Убивал заради разпространението на словото божие и въдворяването на мир на земята. Думата "ислям" означава "мир". Така се казва неговата религия. Мохамед носел меч, на който пишело: "Мир е моето послание". "Мир е моето послание" - думи, изписани върху меч! Какъв абсурд! Ще бъдеш спасен, ако приемеш мохамеданството, исляма. В противен случай трябва да умреш - за твое добро - тъй като смъртта ти като неверник ще те предпази от извършването на множество грехове. Убивал хората за тяхно добро, от негова страна това било проява на милосърдие.

Нима бихте искали да седя рамо до рамо с Мохамед?

Индуистите смятат Парасурама само за ансаватар — само частично превъплъщение на Бог. Второто и най-важно превъплъщение е Рама, почитан в цяла Индия като Бог. Рама е най-важното превъплъщение Божие, но причините са все същите.

Баща му имал четири съпруги, а Рама бил първородният син. Когато остарял и усетил приближаването на смъртта, бащата определил Рама за наследник на трона. Но четвъртата съпруга, която била най-младата и най-красивата и която бил избрал наскоро... Е, той бил просто един старец с порочно мислене, щом като почти на смъртния си одър тръгнал да се жени за красиво младо момиче.

Тя го убедила да прокуди за четиринайсет години Рама в изгнание из горите извън царството, за да може през това време собственият й син да порасне и да се възкачи на трона. Напълно оглупял от любов към младата жена, старецът отпратил първородния си син за четиринайсет години, без Рама да има никаква вина, без да е извършил нищо престъпно. Но индуистите се прекланят пред него, защото не тръгнал против волята на баща си, заради покорството пред традицията, бащата и предците, покорство пред миналото и мъртвите.

Сита - съпругата на Рама, тръгнала заедно с него. В Индия една жена се смята за истинска съпруга, ако следва безмълвно мъжа си като сянка без душа. Тя го последвала, ала в гората била отвлечена от друг цар, Равана. Рама събрал приятели и съмишленици и три години се бил с Равана, за да си върне съпругата. И най-после успял, но й наговорил толкова грозни думи, че не е за вярване как човек, достоен мъж, може да произнесе такива неща. Рама й казал: "Слушай, жено. И през ум да не ти минава мисълта, че три години съм се бил заради теб. За мен това е въпрос на чест. Мога да си взема хиляди жени като теб, и сега, преди да те приема отново, трябва да преминеш през изпитание с огън. Ще преминеш през огъня. Ако излезеш жива, значи си се опазила чиста, че не ме мамиш и не си ми изневерила. Ако не оживееш, всичко е ясно."

Вижда ми се странно, Рама май е мерил с различен аршин. Ако Сита трябвало да бъде подложена на това изпитание, същото се отнася и за него. Три години живял сам, без жена, сред хиляди хора. Какво доказателство би могъл да даде за своя нрав и морал и че не е изневерявал на жена си? Никой не го попитал. Живеем в мъжки свят. Мъжът може да задава въпроси за добродетелта на жената, но тя няма такова право.

Какво станало по-нататък? Сита издържала изпитанието с огън и оживяла. Но въпреки всичко, когато се върнали, цялото царство било настроено против нея - жената на Рама три години живяла в двореца на Равана, а Рама взел, че я приел отново. Той прекрасно си давал сметка, че макар и науката да не може да обясни как е оцеляла след изпитанието с огън, все пак е успяла да го издържи...

Опитайте се да разберете. Две и две прави четири, нали? Казвате, че две и две е четири и вярвате, че е истина. После сложете ръката си в огъня, за да проверите това, което сте казали. Значи огънят трябва да реши дали две и две е четири, пет или шест. Ако се изгорите, значи две и две не е четири и вие сте излъгали. Това са пълни глупости. Ако ви питам колко е часът, вие си поглеждате часовника и ми казвате - еди-колко си. А аз трябва да поставя ръката ви над свещта, за да проверя дали не сте излъгали. Какво можете да очаквате, че няма да се изгорите? А ако се изгорите, значи не сте казали истината, независимо от думите ви. Само ако не се изгорите, се приема, че сте казали истината. Всъщност огънят няма нищо общо с истината, математиката или с вашия часовник. Огънят живее по свои собствени закони. Той няма нищо общо и с морала.

...След като видял какви са настроенията в столицата Айодха, Рама отново прокудил Сита в гората. Хората се съмнявали в добродетелта на жена му и това застрашавало властта му. Рама преди всичко бил политик, макар и доста посредствен, а индуистите се прекланят пред него като пред божие превъплъщение.

Все пак той си остава частично превъплъщение. Индуистите са ви подготвили много по-голяма изненада - Кришна. Той е съвършеното, цялостно божие превъплъщение - пурнаватар. Едва ли е имало някога по-лукаво същество от него. Бил изключителен политик. Може и да ви изненада фактът, че Мохамед имал девет жени; е, Кришна пък имал шестнайсет хиляди! И да не мислите, че това са само приказки? Нищо подобно, това е факт.

Малко преди обявяването на Индия за независима страна живял Низам от Хайдерабад, които имал петстотин жени. Ако човек може да има толкова жени през XX век, защо да е невъзможно преди пет хиляди години да има шестнайсет хиляди жени? Само трийсет и два пъти повече от тези на Низам, не е много. При това не ги бил взел законно, пред лицето на обществото и според всички общоприети норми - повечето били откраднати. Били съпруги на други мъже, отвлечени против волята им. И такъв човек е почитан като пурнаватар!

Никак не ми се иска да бъда причисляван към подобна категория хора. Чувствам се чудесно и така - обикновен човек като всеки друг.

Не ме поставяйте в трудно положение. Ако съм божи пратеник, ще трябва да вървя по водата. Исус по всяка вероятност е знаел къде точно се намират подводните скали в Галилейското езеро, в противен случай няма как да е ходел по водата. Ако съм месия и аз ще трябва да правя чудеса, защото кой ще ме приеме за месия, ако не ме смята за чудотворец?

Имам един приятел, сега е в Бангладеш. Преди Индия да бъде разделена на две части - Индия и Пакистан, моят приятел живееше в Калкута. Беше известен като човек, който върши чудеса. За мен беше просто приятел и ми казваше как точно прави чудесата. Ще ви дам пример за едно чудо, което го прослави из цял Бенгал. На гарата в Хоура моят приятел се качил на експреса за Бомбай. Дошъл кондукторът и поискал да провери билетите на всички, включително и на моя приятел, който бил облечен в характерната за суфиите зелена роба... Той е мохамеданин.

Кондукторът учтиво го попитал: "Закъде пътувате, Баба? Бихте ли ми показали билета си?"

Моят приятел се ядосал. "Досега никой не ми е искал билет. Цял живот пътувам и ти си първият, който проявява такава липса на уважение към мен."

Кондукторът останал непреклонен и казал: "Няма да допусна да пътувате без билет. Обърнах се към вас с необходимото уважение, макар че в случая уважението няма нищо общо - просто ми покажете билета, в противен случай ще се наложи да ви сваля от влака."

Баба рекъл: "Няма да сляза, ще трябва да ме влачите насила". Кондукторът бил принуден да го помъкне навън.

Човекът се изправил на перона и казал: "Искам да видя ще тръгне ли този влак".

Стоял на перона със затворени очи. Диспечерът вдигнал флагчето, началник-гарата го посочил на машиниста и последният направил необходимото, но влакът не могъл да потегли. Техникът направил щателна проверка - всичко било наред, нямало никакви повреди и въпреки това влакът не могъл да тръгне. Тогава около баба се събрала тълпа. Пътниците слезли от влака и заявили, че всичко е станало заради обидата, нанесена на светия човек. Един се развикал, че влакът няма да потегли, докато кондукторът не падне в краката на баба и не помоли за прошка, после да го качи на влака с необходимото уважение и да обещае, че никога повече няма да иска билет от суфи, облечен в зелено расо.

Самият началник на гарата се обърнал към кондуктора с въпроса: "Какво да правим?"

Кондукторът отговорил: "Бях напълно в правото си да му искам билета, защо трябва да падам в краката му ?" Бил брамин, а за един брамин е съвършено недопустимо да докосва нозете на мохамеданин...

"Няма да падна в нозете му. И откъде-накъде ще го пусна да се вози на влака? Това е незаконно - да го пусна да пътува без билет и на всичко отгоре да му обещая, че отсега нататък не само той може да пътува без билет, но и всички като него. Защо изобщо съм тук, в такъв случай? Работата ми е да откривам тези, които нямат билети, и да ги свалям от влака".

Дотичали машинистът, техникът и диспечерът и му се примолили: "Нищо няма да помогне, ако баба е настроен против тръгването на влака. Ще си останем тук."

Във влака пътували десетки хора. Те хванали кондуктора и му наредили: "Трябва да паднеш в краката му - току-що нанесе оскърбление на един велик човек."

Гневната разбесняла се тълпа освирепяла до такава степен, че горкият кондуктор най-после паднал в нозете на баба, завел го почтително във вагона, поискал му извинение и добавил: "Никога вече няма да искам билет от суфи. Моля ви да ми простите."

Баба отворил очи и казал: "Добре, влакът вече може да тръгне." И влакът наистина тръгнал.

По-късно той ми каза: "С този случай се прочух из цял Бенгал. А чудото беше много просто - и кондукторът, и машинистът, и диспечерът бяха подкупени. Как да потегли влакът при това положение?"

Аз не мога да правя чудеса. Просто чудеса не съществуват.

Природата никога не променя законите, по които се движи. Ти не я интересуваш, няма значение дали си Исус, Мойсей, Кришна или Буда. Няма никакво значение кой си и какъв си. Природата е безпристрастна и праволинейна, тя просто следва собствените си закони, Наричаме ги дхарма, дао, логос. Дълбоко вярващият винаги е в съзвучие със законите на природата.

Чудотворецът се опитва да измами природата. Опитва се да измами и теб самия. Той не е в съзвучие с нейните закони, опитва се да се постави над тях и да докаже, че има свръхестествени способности. Нищо не може да се постави над природата, тя е всичко и над всичко. Тя носи божествената енергия. И ти не можеш да направиш нищо, за да промениш този факт. Можеш само да надхитриш глупаците, които искат да бъдат надхитрели и изгарят от желание някой да ги прави на глупаци. Това са празни хора, които искат да се вкопчат в някой силен човек - толкова силен, че да противостои на законите на природата и на естествения ход на нещата.

Аз не ви уча да вървите срещу природата. Точно обратното - бъдете в съзвучие с нея. Потопете се в нея, потопете се изцяло, достигнете състояние, което не допуска съпротива срещу естествените процеси. Оставете природата да вземе превес.

Не се опитвайте да плувате срещу течението, нека то ви отведе там, накъдето е тръгнало - няма значение къде - не му се съпротивлявайте. Аз не ви уча да се борите. Уча ви как да постигнете хармония.

За мен това е най-великото чудо - да бъдеш в хармония с природата. В пълна хармония.

Когато изгрява утрото и ти бъди с него; когато се свечерява, нека се свечери и за теб. Когато извън теб е хубаво, и ти се отдай на радостта; ако не е, изпитай болката.

Животът ти протича сред тези процеси. Ти трябва да бъдеш част от тях. С тях отиваш и в смъртта. С нищо не си по-различен от това, което се случва край теб всеки миг.

Това съгласие - пълното съгласие между теб и природата - аз определям като проявление на дълбоко вярващ човек.

Въпрос: Бхагван,
По решение на лорд Хейлсъм - британския министър на правосъдието - епископ Дженкинс бил отстранен от длъжност. Член на парламента нарекъл епископа "опасен шегаджия", защото епископът определил възкресението на Исус като "фокус с кости" и заявил: "Моята вяра в Бог ме принуждава да повдигна въпросите за непорочното зачатие и за възкресението". Лорд Хейлсъм не могъл да подкрепи подобни твърдения.

Да разгледаме преди всичко възкресението - такова нещо никога не е имало, най-малкото защото Исус не е умрял на кръста. Всичко било инсценирано.

Юдея била под римско владичество и Пилат бил назначен за наместник на цезарите, губернатор на Рим в Юдея. Пилат нямал нищо против Исус. Едва ли е гледал на него като на нещо повече от млад човек с гореща кръв, чиито прояви били съвсем естествени и нормални за младите. Той не вършел престъпления, нито подтиквал другиго да престъпи закона, затова и разпъването на кръста (най-тежкото наказание, налагано само за при убийство) изглежда твърде пресилено. Пилат бил културен човек, опитал се да убеди юдейския първосвещеник с думите: "Не мисля, че този човек е извършил престъпление. Дори и да твърди, че е син божи, какво от това? Това не вреди никому. Най-много да е малко луд, но това не е причина да го разпънете. Дори и да казва, че е месията, когото евреите чакат от векове... Ако не мислите, че е месия, просто не го приемайте като такъв, но той е в правото си да говори това, което мисли. Не може да ви наложи собственото си мнение, не е нужно да го смятате за месия. Не е убил никого, не е и казвал, че ще убие онези, които не го следват."

Според мен Пилат Понтийски бил съвършено прав. Заедно с един заможен последовател на Исус организирал заговор за освобождаването му. Всъщност, може би дори изпитвал определена симпатия към този млад човек, след като - макар и преоблечен - ходел на неговите проповеди, слушал какво говори и идеите на Исус му допадали, допадал му и авторитетния тон на младия човек. Пилат бил слушал много други оратори, самият той владеел добре ораторското изкуство. Исус не умеел да говори. Казвал простички неща, но те успявали да докоснат сърцето на губернатора. Направил силно впечатление на Пилат Понтийски, който бил склонен да се поддаде на неговото влияние.

Съпругата на Пилат също ходела да слуша проповедите на Исус - и тя преоблечена, разбира се, защото било недопустимо губернаторът и съпругата му да слушат речите на един син на беден дърводелец и да седят сред обикновени и невежи хора. Исус направил силно впечатление и на нея, думите му й направили впечатление. Притежавал харизматичен чар, излъчвал магнетична сила на привличане, така че на човек му се искало да вярва дори и в най-нелогичните му твърдения. Определено имал хипнотично въздействие. Не бива да се стряскате от думата "хипнотично", "хипнос" всъщност означава "сън". И когато ви казвам, че е имал хипнотично въздействие, това означава, че докато го слушали, вместо да мислят, хората изпадали в дрямка. Главите им започвали да клюмат още преди да чуят какво им говори.

Преди разпъването Пилат Понтийски го поканил в двореца и се опитал да му внуши: "Не бива да говориш за божието царство, това само всява смут сред тях. Говориш за някакво царство Божие след смъртта нейде в небето. Но това плаши политиците - Божие царство, какъв ужас, и събираш около себе си хора, които искат да завладеят царството Господне. Като че ли говориш твърде завоалирано и се опитваш... От първосвещеника разбрах," казал му губернаторът, "че си бунтарски настроен, че си политик и че се опитваш да освободиш страната от римляните." Първосвещеникът твърдял това, за да убеди губернатора, че Исус е опасен в политическо отношение и трябва да бъде разпънат на кръст.

Пилат Понтийски помолил Исус: "Забрави тези думи, можеш да кажеш нещо просто - говоря ви за духовни измерения. Нямам нищо общо с политиката и с царството." Не е необходимо да казваш, че си божи син, при това единственият, заченат от Бога. Това кара равините и свещениците да ти завиждат и да си мислят, че се поставяш над тях. Те са само равини, а ти - син Божи! Ненужно си създаваш врагове. Остави тези неща, говори открито това, което искаш да кажеш на хората."

Добър човек бил Исус, но и страшен фанатик. Тези неща не си противоречат, човек може да бъде добър по душа и въпреки това да е пълен фанатик в определени отношения. И Исус бил такъв. Каквото и да кажел, не можел да чуе и дума против собствените си твърдения. Накрая Пилат Понтийски разбрал, че е невъзможно да се разбере с този млад човек и казал: "Искам да ти задам само още един въпрос - каква е тази истина, за която говориш непрекъснато? Какво е истината?" Едва ли може някой да отговори на този въпрос - някой, който знае, който се е опитвал да открие отговор поне донякъде, някой, който е търсил истината.

Сократ признал: "Не знам какво е истината". Не допускайте тези думи да ви подведат.

Бодидхарма казвал: "Не зная какво съм дори аз самият." Не се подвеждайте по такива думи. Хората, които са ги казали, определено са имали представа за тези неща. Разбирали са чудесно, че за истината не може да се говори, тя просто не може да бъде изказана на глас.

Исус не отговорил на Пилат Понтийски. Не казал нищо, неговият отговор бил мълчание. Пилат бил човек културен и образован, умеел да си служи с думите и не приел мълчанието на Исус за отговор. За него мълчанието означавало, че Исус не знае какво да каже И тогава приел становището на първосвещеника, но не могъл да не се съгласи и с онзи богат последовател на Исус (а той наистина ще да е бил състоятелен, защото само богатите имали достъп до губернатора).

Сценарият бил много прост - разпъването било предвидено за петък. Трябвало да се отложи колкото може по-дълго и останало за петък следобед... При евреите разпъването на кръст ставало по особено мъчителен начин и човекът на кръста понякога умирал чак след две денонощия. Не е като електрическия стол или газовите камери на Адолф Хитлер, където хиляди хора измирали буквално за секунди. Разпъването е особено жестоко - приковавали човека за кръста с гвоздеи. Кръвта изтича капка по капка, а за това трябва време.

И така, ето в какво се състоял заговорът - привечер, по залез слънце Исус все още щял да бъде жив, висенето на кръста щяло да продължи не повече от шест часа. На еврейския кръст никой не умирал за по-малко от шест часа. Били нужни по двайсет и четири, трийсет и шест или четирийсет и осем часа, някои оцелявали дори шейсет часа след приковаването. И каква стратегия измислили заговорниците? Другият ден бил събота, когато евреите преустановяват всякаква дейност и е забранено да се работи. Шест часа след приковаването смятали да свалят тялото на Исус - по залез слънце, тъй като след това нищо не можело да се върши. Исус бил жив, просто изгубил малко кръв. Изобщо не е умирал на кръста.

Но вашият епископ не знаел нищо, затова заявил: "Не мога да вярвам в Бог, който прави фокуси и чудеса и възкресява мъртъвци." Възможно ли е да превърнеш костите в жив човек? Епископът няма представа какво точно е станало, той просто не може да си затваря очите пред фактите. Най-малкото защото е честен човек. И е рискувал епископския си сан. Уважавам неговата честност, но и не мога да премълча, че постъпката му ми се вижда неразумна. Той не се замисля какво се крие в действителност под маската на възкресението.

Свалили Исус от кръста, отнесли го в една пещера и запушили входа с огромен камък, за да не може да избяга, защото тези, които го носели, много добре знаели, че е жив. Дори в Библията пише, че един от стражниците го пробол в хълбока с меча си и от раната бликнала кръв. От мъртвец не може да тече кръв, войникът просто искал да провери дали разпнатият е жив. През нощта изнесли Исус от пещерата. Чак в понеделник сутринта трябвало да махнат камъка от входа... И да установят, че пещерата е празна.

Исус избягал от Йерусалим. Най-после му дошъл малко здрав разум в главата, разбрал, че всичко това са глупости; дори апостолите го изоставили още преди разпъването на кръста. Останал само един. Другите се уплашили, че ще ги хванат и ще ги обвинят, че са участвали в оглавявания от Исус заговор против юдеизма и Римската империя.

На последната вечеря, когато Исус се сбогувал с апостолите (които за мен са били доста глуповати хора)... Ако изобщо са разбирали какво става, щяха да предпазят Исус: "Защо трябва да отиваш в Йерусалим, след като знаеш, че още утре ще те разпънат на кръста?" Всички знаели, че ако отиде на онзи празник, няма да го оставят на свобода: "Стига е уронвал престижа на свещениците, равините и законно установената религия. Ако го оставим на свобода, ще става все по-опасен и ще придобива все по-голяма сила и влияние. По-добре да свършим с него веднъж завинаги. Сега все още не е набрал достатъчно сила и последователи, не е постигнал нищо особено, за което си струва да се говори."

Но дванайсетте апостоли го оставили да отиде на сигурна смърт. Нито един от тях не помолил: "Не го прави. Ти си ни нужен жив. Искаме да живееш колкото може по-дълго, за да се осъществи това, за което мечтаеш." Нищо подобно, апостолите били хора простовати. Става ми мъчно за Исус. В това отношение Буда имал късмет, последователите му били изключително интелигентни. И Лаодзъ случил на последователи. От всички месии, аватари и тиртанкари Исус имал най-малко късмет. Разни рибари... Какво са могли да разберат и да направят те?

И знаете ли какво го попитали на последната вечеря? Вече се били примирили с факта, че ще бъде разпънат на кръста. Попитали го: "В царството божие ти, разбира се, ще седиш отдясно на Господ; къде ще седнем ние, твоите дванайсет апостоли, ние, които те следвахме?" Всъщност, такъв въпрос е типичен за един евреин - човекът иска да знае в какво положение ще бъде поставен, къде ще бъде и как ще се наредят до него другите - кой ще бъде втори, трети, четвърти по ред. При това говорят хора съвършено невежи.

Исус им казал: "Не си лягайте поне тази нощ, когато ще ме заловят, не заспивайте. Само тази нощ се опитайте да останете будни!"

Час по-късно тръгнал към Гетсиманската градина, искал да се усамоти в някое кътче и да се помоли. За какво? Молитвата му била следната: "Господи, дай ми сила да премина през огъня на изпитанието, което ми е отредено".

Както вече казах, във всяка вяра се таи съмнение. Знаел, че ще бъде разпнат и че не може да разчита на чудо, което да го спаси; може би знаел дори, че няма Бог. Но продължавал да се моли часове наред. Когато най-после се върнал при своите ученици, намерил ги дълбоко заспали и хъркащи. Не могли да останат будни дори една нощ. А знаели, че на другия ден Учителят ще умре.

Не могли да пожертват дори една нощ сън; жертваме съня си заради телевизията, гледаме разни холивудски филми и какви ли не други глупости, а те не могли да жертват съня си дори за една нощ. Толкова ли много искал? През целия си живот не преставал да повтаря: "Бъдете нащрек, бъдете будни. Изтръгнете се от съня, в който живеете и се движите. Не сте се събудили, вървите като насън. Това е последната нощ..." Но май не е много разумно човек да се опита да остане буден само през последната нощ, не остава време да научи хората да будуват.

Единственото, което можел да направи, е да се върне и да ги събуди. Развикал се: "Какви апостоли сте вие? Не можахте да останете будни дори една нощ - нощта, преди да ме разпънат на кръста, когато всеки миг стражата ще дойде да ме прибере." Когато се върнал час по-късно... И така, през цялата нощ той се разкъсвал между молитвите към Бога с надеждата да стане чудо и учениците, които смятал за свои апостоли и на които разчитал да разпространят безценното слово Божие по цялата земя. И Бог, и апостолите го подвели. Бог не чул молитвите му, а апостолите не могли да останат будни, за да чуят учението му.

Казал им: "Когато ме разпънат на кръста, вие, разбира се, няма да сте там."

Един от тях отговорил: "Аз ще дойда, Учителю."

А Исус рекъл: "Не. Ти ще се отречеш от мен три пъти, преди да са пропели първи петли."

Така и станало. Дошла стражата и заловила Исус, а сред апостолите му открили човек, когото не познавали. Попитали го: "Кой си ти? И ти ли си ученик на онзи луд, който твърди, че е син божи?"

Човекът отговорил: "Не, аз не познавам такъв човек. Не съм оттук. Като видях светлина - стражниците носели факли - тръгнах към вас да диря подслон. Не познавам града, не знам къде какво има."

А Исус рекъл: "Не забравяй, че първите петли още не са пропели." Ученикът три пъти вече се бил отрекъл от своя Учител. Преди петлите да оповестяват настъпването на утрото, апостолът му се отрекъл от него три пъти, казал, че дори не го познава. Страхливци и предатели, те нищо не разбирали... Ала Исус, след като останал на кръста шест часа, най-после разбрал всичко. И напуснал Йерусалим.

Живял в Кашмир до сто и дванайсет годишна възраст. Така че и дума не може да става за възкресение. Той просто не е умрял на кръста. А и както вече казах, гробът му е в Кашмир, редом до гроба на Мойсей. Християните не знаят това и не искат да го знаят, тъй като то ще съсипе вярата им във възкресението. На гроба е написано съвсем ясно (макар и не "Исус", разбира се, тъй като това е гръцкият превод на "Йошуа" - истинското име на Исус): "Йошуа дойде, живя до преклонната възраст от сто и дванайсет години и умря тук. И в негова чест сменихме името на този край." Селото, където са двата гроба, се нарича Пахалгам - селото на овчаря.

Исус мълчал. Само един от учениците му - Тома, го последвал дотам. Той бил любимият му ученик.

Исус го изпратил в южна Индия, в другия край на Кашмир. Може би ще се изненадате, че за първи път християнството възниква и се разпространява в Индия.

Ватикана не е толкова стар. Папите се появили едва триста години след така нареченото разпятие. А Тома вече бил разпространил учението в южна Индия и по всяка вероятност бил единственият истински апостол между всички. В целия свят няма друго тяло, което да е така добре запазено като неговото. Учените са стъписани и не могат да дадат никакво обяснение. Не са използвани химически вещества. Тялото му се намира в Гоа и всяка година се изнася от църквата и се оставя на открито, за да го видят посетителите. Състоянието му не се влошава. Той изглежда така, сякаш току-що е заспал. Виждал съм тялото на Тома. Изминали са две хиляди години, а той сякаш току-що е заспал дълбоко. По всичко личи, че той е единственият сред учениците на Исус, който действително е носел нещо в себе си.

В Индия има множество методики по йога, преподавани пет хиляди преди Патанджали, според които практикуването им в продължение на поне трийсет години (особено определени техники за дишане) напълно пречистват човека. Дихателните упражнения се извършват все по-бавно и бавно, толкова бавно, че понякога дишането напълно спира. Няма вдишване, няма издишване. Настъпва невероятна тишина, толкова дълбока, че дори дишането вече престава да бъде дразнител. Тези моменти стават все по-продължителни - стигат до минути, часове, дни. В Индия и Египет имало много хора, които постигали това благодарение на индийската наука...

Имало един човек в Египет, който след смъртта си бил погребан и останал под земята четирийсет години. Погребали го през 1880 година. Преди да умре, казал на хората около него, включително на правителствени служители: "Не ме безпокойте през следващите четирийсет години. Отворете гроба ми през 1920 година." Дотогава починали всички, с които говорил преди смъртта си. Правителствата се сменяли едно след друго, а вие знаете какво може да се случи с папка документи за толкова време... Човекът бил напълно забравен. Четирийсет години са много време.

Съвсем случайно някакъв учен попаднал на вестник от онова време, където пишело за тази случка. Той информирал правителството, отворили гроба и извадили тялото. Човекът изглеждал мъртъв, защото не дишал, а медицинската наука едно си знае - щом няма дишане, няма и живот. Сърцето му не биело, не дишал, нямал пулс. Лекарите го обявили за мъртъв. След малко обаче човекът отворил очи, започнал да диша, появили се пулс и сърдечен ритъм, а не бил дишал в продължение на четирийсет години. Ако дишането може да се спре не по принуда, а напълно съзнателно, в състояние на релаксация - тогава няма значение дали човекът ще престане да диша четирийсет, четиристотин или четири хиляди години.

По всяка вероятност Тома е изучил това изкуство в Индия. Той по начало бил много любознателен. Може би ще се изненадате, Тома живял като брамин. Обличал се като брамините в южна Индия, само с парче плат през гърдите. Подстригвал се като индуист - оставял само малко коса върху седма чакра и черепът му изглеждал типично по индийски, като на сикх. Ходел с дървени сандали като индуистките брамини, а това никак не е лесно, човек трябва да се научи. Живеел като индуист, защото искал да вникне в тази религия, да разбере как е възникнала и да изучи йогическите системи. По всяка вероятност практикувал и дихателни техники, благодарение на които тялото се запазва и след смъртта.

И така, епископ Дженкинс е смел човек, но явно е в неведение за някои неща. Не знае нищо за Исус и за възкресението. Но той не вярва, че Дева Мария е родила Исус след непорочно зачатие. В подобно нещо не може да повярва никой нормален човек. Според християните горката девойка забременяла от Светия дух. Странно... По-скоро си мисля, че някой не чак толкова свят човек е изиграл номер на бедния Йосиф, бащата на Исус, и го направил рогоносец. А ако все пак това е дело на Светия дух, той трябва да бъде наказан, тъй като благодарение на него Исус е незаконороден. Християнската религия се основава точно на неща като възкресението, непорочното зачатие, ходенето по вода, изправяне на мъртъвци от гроба, чудодейно изцеление и преглеждане на слепци.

Епископ Дженинкс казва, че е достатъчно да вярваш в Бог. В това отношение той много греши. Какви са основанията за тази вяра? Вече ги изброих. Християнството продължава да разчита, че девственица може да роди, че по чудо божие мъртвец може да възкръсне след разпъване на кръста, че може да се върви по вода, водата да се превърне във вино, а камъните - в хляб.

Християнската религия не може без тези неща, защото ако те отпаднат (а би трябвало, защото са чиста глупост и заблуда), какви основания ще има човек да вярва в Бог? Ето защо епископът не е прав. Нима може да има вяра без чудеса? Каква причина ще има човек да вярва в Бог?

Остава една-единствена възможност, която аз проповядвам - медитацията.

Медитацията не изисква да вярваме в някакъв Бог. Наличието на такава вяра може само да попречи.

Като начало медитацията изисква липсата на вяра - каквато и да е, тъй като вярата може да се превърне в хипнотичен фактор.

Ако вярвате прекалено много, ако не преставате да вярвате в нещо, ще започнете да получавате халюцинации, свързани с него.

Християни са виждали Христос, индуистите - Кришна, будистите - Буда, а всъщност не е имало нищо за гледане. Всичко е проекция на собственото ни мислене. Тяхната вяра създава образ, а образът, на свой ред усилва вярата. Така се стига до порочен кръг. След като видиш Исус, вярата ти в него става още по-силна. Той става по-реален и започва да ти говори... тогава вярата ти в него става абсолютно безпрекословна. Но това е само игра на ума. Ти си играеш със собственото си мислене.

Не бива да приемаме на доверие нищо, за което не сме сигурни, че съществува. Ако го приемем безусловно, няма как да не го намерим. И точно в това е проблемът. Ако мислиш, че Исус съществува, няма как да не го видиш. Исус казва: "Вярвай в мен и аз ще ти се явя." Вярата създава явлението.

Медитацията е възможно най-научният метод. Тя не се нуждае от вяра в Бога или от предварителни убеждения. Тя просто е процес на търсене. А за да бъде научно, търсенето изключва вярата и предразсъдъците.

Спомням си един професор по индуизъм, доктор Банерджи. Трудът му върху превъплъщаването го направи известен в целия свят. Сега оглавява катедрата по парапсихология в Раджастанския университет в Джайпур. Дойде при мен, защото научните му изследвания изискват контакти и доказателства за съществуване на минали прераждания. Зададох му един-единствен въпрос: "Преди да пристъпим към търсенето на такива доказателства, аз имам право да зная кой сте вие. Достатъчно е да отговорите на този въпрос. Не искам да знам как се казвате, нито с какви титли сте удостоен. Това запознанство не ви представя истински. Моля ви, разкриете кой сте, тогава ще можете да ми задавате всякакви въпроси." Попитах го нещо съвсем просто: "Какво се опитвате да направите? За какво са ви необходими всичките тези изследвания?"

Той отговори: "Искам да докажа, че има приемственост между отделните съществувания, че душата преминава от едно прераждане в друго и така нататък."

Казах му: "Чакайте малко. Няма да отговоря на нито един въпрос от подобно естество. Казвате: Искам да докажа. Това означава, че вече сте приели това като факт и сега търсите доказателства за реалността на този факт. Вие сте приели чисто субективно факта, че животът продължава в една или друга форма и смъртта не е истинска смърт, а нещо като смяна на дрехите, тялото и жилището. Мисленето ви е настроено по индуистки, а иска да докаже научно правотата на вярата в индуизма. Ще намерите доказателства, разбира се - няма как, след като сте започнали да ги търсите. Един християнин никога не би тръгнал да търси подобни доказателства, нито мохамеданин или юдей. Защо от този въпрос се интересуват само индуистите? Защо само вие се интересувате? Имате ли спомени за някой предишен живот?"

Той отговори: "Не, нямам." Тогава му казах: "А какво се опитвате да докажете? Дори вие не знаете. Преди трябва да сте били - какъв? Не помните, следователно търсенията ви се основават не на личен опит, а единствено на вяра. Разполагате само със собствената си вяра и се опитвате научно да докажете нейната правота."

Това прави всеки от нас - започва с вярата, а такова начало е погрешно.

Започнете наново, от чистия бял лист, без религиозна вяра, без догми и предубеждения. И тогава е много по-вероятно да откриете нещо, което е близо до истината.

А истината не е в индуизма, исляма или християнството. Не е и в Библията, Корана или в Гита.

Истината е това, което единствено ти можеш да откриеш. Може да ви се стори изненадващо, но истината никъде не е записана. Тя просто не може да се опише. Невъзможно е. Никой не я е формулирал с думи и едва ли някой някога ще я изрече на глас.

Можеш да покажеш с пръст луната, без да обясняваш какво е. Луната няма нищо общо с твоите пръсти.

Епископът казва, че самата вяра в Бог е достатъчна. Не, не е достатъчна. Вярата му се базира на онези предварителни убеждения, които той сега оспорва. Може би не след дълго вярата му в Бог ще се стопи. Преди ден е бил епископ, а сега е обект на посмешище.

Виждате как хората се променят. Никой не очаква от теб честност. Епископът щеше да запази поста си, ако се бе придържал към това, което е говорил цял живот и бе задържал за себе си всичките си съмнения. Някой ден можеше дори да стане папа. Всички говорят едни и същи безсмислици. Глупости приказва и онзи министър, който е уволнил епископа.

Хората просто не са честни. Не отварят сърцата си. А това е основната добродетел на истински вярващия човек.

Ошо Библия том 1

Ошо. Мълчанието - притегляне на Вътрешната изначална същност

Пим — Sat, 04 May 2013 20:02:46 GMT

30 октомври 1984 г.

Въпрос: Бхагван, защо наричаш своята религия първа и последна?

Малко ми е трудно да проговоря отново. Винаги ми е било трудно да говоря, защото се опитвам да изразя неизразимото. Този път ми е по-трудно от всякога.

След хиляда триста и петнайсет дни мълчание сякаш идвам от някакъв съвършено различен свят. Всъщност, то е точно така.

Светът на думите, езика и предварително изградените схващания - от една страна, и от друга - светът на мълчанието - са диаметрално противоположни. Между тях няма допирна точка. Те се изключват един друг и това е заложено в самата им същност. Мълчанието е състояние на безсловесност и това, че се опитвам да проговоря отново, е също като да уча нов език, при това от самото начало на азбуката. Но за мен в това няма нищо ново, случвало ми се е и преди.

Говоря непрекъснато от трийсет години. За мен това бе изключително изпитание, тъй като цялото ми същество винаги се е стремяло към тишината и въпреки това се насилвах да изричам думи, да говоря някакъв език и да формулирам схващания и философски идеи.

Няма друг начин тези неща да бъдат предадени като послание, а моето послание е от изключителна значимост. Нямаше как да избягна тази отговорност, макар че се опитвах.

В деня, когато осъзнах собствената си същност, изживях такова усещане за пълнота, че престанах да говоря. Нищо повече не ми бе нужно.

Един от професорите ми в университета - световно известният учен доктор С.К.Саксена, който от дълги години е професор по философия в много американски университети, често ме молеше да му задавам въпроси. По онова време се чувствах толкова удовлетворен и пълноценен, че нямах нужда да задавам въпроси - просто нямаше какво да питам.

Затова всеки път му казвах: "Аз имам отговори, въпроси нямам."

Той се смееше и ми казваше, че съм полудял... "Как е възможно да разполагаш с отговори, без да имаш въпроси?"

Аз продължавах да твърдя: "Докато човек си задава въпроси, никога няма да стигне до отговорите. Ако не се откаже от самата мисъл за задаване на въпроси, човек никога няма да открие отговора. А и отговорът никога не се явява под формата на отговор на конкретен въпрос - той е отговор на всичко, отговор на всички въпроси - възможни, невъзможни, вероятни и невероятни.

След постигането на просветление в продължение на хиляда триста и петнайсет дни се опитах да запазя мълчание - доколкото това е възможно в наши дни, разбира се. За някои неща се налагаше да говоря, но се изразявах в телеграфна форма. Баща ми много се ядоса. Толкова ме обичаше, че имаше пълни основания да ми се сърди. Когато ме изпрати да уча в университета, на сбогуване ме накара да обещая, че ще му пиша поне веднъж седмично и след като реших да се отдам на мълчание, в последното писмо му писах: "Постигнах щастието - върховното щастие в неговата пълнота, и от дълбините на цялото си същество знам, че това е завинаги - независимо дали съм в тяло или не. Това блаженство е част от вечността. Затова, ако все още държиш да ти пиша веднъж седмично, всеки път ще ти повтарям тези думи. Няма да е много редно, но след като съм дал обещание, ще го спазя и ще изпращам картичка с печат "същото". Моля те да ми простиш, и когато получиш картичка с печат "Същото", чети това писмо."

Той си помислил, че съм напълно полудял. На часа тръгнал от село и когато дойде в университета ме попита: "Какво става с теб? След като прочетох писмото и онази твоя идея за картичките, реших, че си полудял. Но сега като гледам, май лудият съм аз; целият свят е полудял. Оттеглям настояването си и не искам от теб да се придържаш към дадената дума. Ще продължа да си чета само последното ти писмо." И той наистина го направи - до последния ден на живота си. Държеше писмото под възглавницата си.

След хиляда триста и петнайсет дни на мълчание човекът, който ме накара да проговоря, също се оказа доста странен. Самият той бе мълчал през целия си живот. Никой не бе чувал за него, човекът така и си бе останал неизвестен. За мен той представлява една от най-ценностните личности, които съм срещал през този си живот, дори през предишните ми съществувания. Казва се Мага Баба. Не че името му означава нещо особено - "мага" означава "кана". Той носеше една кана - единственото, което имаше, беше кана от пластмаса. В нея си носеше вода, използваше я като съд за милостиня. Понякога хората пускаха по нещичко в нея - малко пари, храна или вода, и това беше всичко. От нея даваше на всеки, който му поискаше нещо - кой пари, кой - храна; храна си взимаха най-вече децата и просяците. Не подбираше кой ще му пусне нещо, нито пък кой ще си вземе нещо от каната. И никога не казваше нито дума. Никой не знаеше как се казва, той така и не си каза името. Хората му измислиха прякора Мага Баба заради каната.

Често нощем се отбивах да го видя, когато се случваше да няма никой наоколо. Рядко го намирах сам, той неизменно привличаше хора около себе си. Тъй като не говореше, при него интелектуалци не идваха - отбиваха се само простички хора. И какво да правиш при такъв като него? В Индия посещението при човек, който е постигнал собственото си осъществяване, се нарича сева, което в буквален превод означава "служба", но това едва ли е най-точното значение, тъй като "сева" съдържа в себе си смисъла на святост, докато "служба" няма такъв нюанс. Какво друго можеш да направиш, освен да служиш на човек, който е постигнал собственото си осъществяване? Затова и хората идваха при него, разтриваха стъпалата или главата му, а той така и не каза нищо на никого, не каза нито "да", нито "не". Понякога не му даваха да спи, защото едновременно го разтриваха по четири-пет човека. Те изпълняваха своята сева. Нерядко ми се е налагало да ги гоня насила от прага на колибата, която зееше от всички посоки. Много рядко, най-вече през студените зимни нощи, се случваше да ми продума нещичко.

Той ме накара да проговоря. Каза ми: "Знаеш ли, може и да съм мълчал цял живот, но и никой не искаше да чуе какво имам да кажа, никой не искаше да ме изслуша. А и нищо нямаше да разберат, това е отвъд обсега на нещата, които хората могат да разберат. Нищо не успях да им кажа. Не можах да им покажа какво нося в себе си, а вече не ми остава много време. Ти си много млад и имаш достатъчно време пред себе си. Моля те, не преставай да говориш - започвай. Много е трудно, почти е невъзможно да предадеш нещо с думи, защото всяко нещо е плод на вътрешно преживяване, състояние на съзнанието, съпроводено от безмълвие. Как да превърнеш тишината в звук? Струва ми се, че такъв начин няма. Наистина няма."

Много добре разбирах какво иска да каже Мага Баба. Вече бе на преклонна възраст, когато ми каза: "И ти ще бъдеш поставен в моето положение. Ако не проговориш, мълчанието вътре в теб - вакуумът, изначалната същност - ще продължават да те теглят все по навътре и по-навътре. И тогава настъпва моментът, когато вече не можеш да се върнеш назад. Потънал си дълбоко в себе си. Усещаш пълно блаженство, докато светът около теб е потънал в нещастие. А би могъл да покажеш на хората по кой път да тръгнат. Може би все някой ще те чуе, все някой ще тръгне по твоя път. Поне няма да се чувстваш виновен, че не си изпълнил това, за което си предопределен. Да, това е голяма отговорност."

И аз му обещах: "Ще направя всичко, което е по силите ми." И го правех в продължение на трийсет години, говорех за какво ли не - на всяка тема, която съществува на този свят.

Но в един момент стигнах до етап, който Мага Баба не бе постигнал. Той ми бе спестил собствените си разочарования, а аз стигнах до ново усещане за действителността, до нов съществен извод. Бях раздиплил мрежата си нашироко и надалеч, за да уловя възможно повече хора, които могат да постигнат собственото си процъфтяване. И тогава разбрах, че само с думи няма да постигна нищо.

Сега вече намерих хората, които са ми нужни, и с тях мога да установя безмълвно единение с двойно по-голямо значение - хората, които не разбират мълчанието, просто ще отпаднат. Това е добре. Това означава изкореняване на плевелите. В противен случай такива хора ще продължават да се тълпят около мен заради моите думи, тъй като чрез тях удовлетворяват някаква своя вътрешна интелектуална необходимост. Аз не искам да удовлетворявам нечии интелектуални нужди. Аз се целя много по-надалеч, много по-надълбоко и в много по-различни измерения.

И така, благодарение на всички тези дни на мълчание от мен се отвърнаха хората, които изпитваха само любопитство и рационален интерес към мен. И още нещо - мълчанието ми помогна да открия хората, които наистина са мои и имат нужда от мен. Те са с мен и не са нужни думи, за да бъдат с мен - в това се състои разликата между единението и общуването.

Общуването се осъществява чрез думи, а единението - чрез мълчание.

И така, всичките тези дни на мълчание се оказаха изключително плодотворни. С мен останаха само онези, чието присъствие ми е напълно достатъчно - хората, на които им стига само моят поглед и моите жестове, и които не се нуждаят от думи, за да общуват с мен.

Но днес, след хиляда триста и петнайсет дни, внезапно реших да проговоря отново и причината за това е съвсем простичка - за да завърша картината, която съм рисувал през целия си живот, трябва да добавя още няколко щрихи. Преди време, когато също така внезапно реших да запазя мълчание, всичко остана недовършено. Бих искал да оставя тази картина в цялостен вид, преди земното ми тяло да напусне този свят.

Говорил съм пред индуисти, християни, евреи, мохамедани, джайнисти, будисти и сикхи, говорил съм пред хора, които вярват във всички (така наречени) религии. За първи път говоря пред моя народ и думите ми са отправени не към индуисти, мохамедани, християни или евреи. Разликата е огромна и благодарение на тази разлика мога да нанеса последните щрихи в моята картина. В какво се състои тази разлика? Пред вас мога да говоря открито, още сега. До индуистите трябваше да стигна чрез Кришна и това никак не ми беше приятно. Ала друг начин няма, това зло просто е неизбежно. Не можех да стигна до християните, ако не им говоря за Исус - не ми беше леко, но просто нямаше друг начин. Нека ви обясня какво имам предвид.

По нито един основен въпрос не мога да се съглася с Исус. Всъщност, на много въпроси не можах да дам отговор, тъй като само формулирането на подобни въпроси би било особено болезнено за християните, които идваха при мен. Сега мога да поставя открито тези въпроси пред вас.

Казват, че съм промивал мозъците на хората. Това не е вярно. Аз просто ги прочиствам - и вярвам в химическото чистене.

Затова сега мога да ви кажа съвсем откровено какво мисля. Ако не го направя, ще ми тежи.

Трябваше да говоря за Махавира, в противен случай не бих могъл да накарам джайнистите да ме изслушат. На практика разногласията между мен и Махавира са много повече, отколкото допирните точки. И така, трябваше да се справя с доста необичайна задача. Бях принуден да говоря само за неща, с които съм съгласен и да не правя дори най-малкия намек по въпроси, на които категорично се противопоставям. Дори и във връзка с нещата, с които бях съгласен, трябваше да правя нещо по-различно - да придавам нов смисъл на техните думи и да влагам в тях значението, което имам предвид. Ако Махавира дойде тук, много ще се ядоса; ще предизвикам гнева и на Исус. Ако се съберат някога онези привърженици на Исус, Махавира, Буда, Лаодзъ и Джуандзъ, пред които съм говорил, ще насочат към мен цялата сила на гнева си, че съм ги накарал да говорят неща, които дори не са сънували. Те не биха могли дори да помислят тези неща. Случвало се е в собствените им думи да влагам значения, на които те се противопоставят категорично. Но друг начин просто не съществуваше.

Никъде в света няма единство. Не можеш да намериш дори един-единствен съвършено чист човек. Независимо дали е християнин или индуист - у всекиго ще намериш нечистота от един или друг вид. Сега вече мога да изкажа открито и директно неща, от които може би някои ще почувстват известна горчивина.

Шийла ме попита защо определям моята религия като първата и може би последната.

Да, така е - наричам я първата, защото религията е еманация на съзнанието. Човекът не е разбрал това и до днес.

Дори и сега едва ли и един процент от хората са в състояние да го разберат. Те все още живеят с представите от миналото, с неговите тегоби и обусловеност. Едва ли една стотна част от човечеството е в състояние да възприеме религията.

Всички стари религии се основават на страха.

Ако е истинна, една религия унищожава страха. Тя не може да се основава на страх.

Във всички стари религии идеята за Бог е свързана изключително със страха и утехата. В противен случай самата идея за Бог би изглеждала неубедителна.

Няма нито данни, нито доказателства за съществуването му.

Хората, които вярват в Бог, в действителност не вярват в самите себе си. Те имат нужда от баща, от своя голям татко.

Такива хора все още са като деца. В умствено отношение са като деца на дванайсет години, не на повече. Имат нужда от някой, който да им вдъхва кураж, да им казва какво да правят и да ги закриля. Страхуват се да останат сами. Страхуват се от смъртта, която се приближава с всеки изминал ден. Нуждаят се от някой, който да ги пази от страха.

Това е проекция на твоя страх. Когато страхът изчезне, ще разбереш, че Бог не съществува.

В мига, в който повярваш в себе си, когато намериш самия себе си, няма да има Бог. Дори самата идея за Бог ще ти се стори смешна.

И така, Исус се моли на Бог с неизменно вдигнати към небето длани, сякаш в небесата наистина има Бог. И не само се моли, но и получава отговори - той чува гласове! Е, това е типичен симптом на невроза. Истината е, че Христос явно е имал ментални отклонения. Но независимо от това, определено е бил добър човек. Наистина добър човек. Но поведението му е показателно за много други неща. Той е фанатизиран. Манталитетът му е също като на Адолф Хитлер. Той е фашист. Смята, че ще бъдат спасени само онези, които са негови последователи. Всеки, който не го следва, е осъден на вечни терзания в ада. Е, само един прост човек може да разсъждава така. Кой може да спаси когото и да било? Той смята, че е единственият, заченат от Бога. И действително вярва в това. Не само че го казва, той наистина го вярва.

И продължава да вярва до разпъването си на кръста. Единствено разпятието е в състояние да влее разум в главата на този луд човек. Едва на кръста той проплаква: "Защо ме изостави?" Очевидно е очаквал да стане чудо. Той е единственият син Божи, а Бог така и не идва. И ако Бог не идва при разпъването на кръста, кога изобщо би могъл да се яви?

И ако дори самият Христос не е бил спасен, какви са шансовете за спасение на всички негови последователи? А разни глупаци все още продължават да вярват, че ако следват Исус, ще бъдат спасени. Въпреки че самият Исус не е бил спасен. И самият той го е знаел. Очаквал да се случи чудо, което така и не дошло.

Чудеса няма. И никога не е имало. Чудеса се случват само на хора, които са склонни да мечтаят и да халюцинират. В действителност чудеса не съществуват. Човек може да ги види само ако вярва в тях и те могат да му се видят дори по-реални от самата действителност. Единствено вярата в нещо води до халюцинации. Иначе няма нищо - няма и чудеса.

Но Исус вярвал, че може да твори чудеса, затова и очаквал накрая да се случи чудо. Подобни очаквания могат да имат само децата. И по всичко личи, че е страдал донякъде от шизофрения. Той казва: "Блажени са низшите духом, защото тяхно е царството Господне." Ала той самият не се смята за един от тях, той е просто арогантен.

Ако сте обременени с тежестта на едно християнско обкръжение, може би не сте в състояние да разберете колко арогантен е той. Но ако сте се отърсили от подобна среда, ще прозрете ясно неговата арогантност. Той влиза в храма - великия храм на евреите - прогонва лихварите, удря ги, бие ги, обръща масите им - и след всичко това проповядва търпимост и смирение. В едно село отказват да предложат храна на него и на последователите му. Той е обзет от невероятен гняв; стигат до едно смокиново дърво, по което нямало смокини, защото още не бил дошъл сезонът на смокините. Исус бил толкова ядосан, че проклел дървото: "И ти си против нас, и ти не искаш да ни дадеш от плодовете си."

Е, ако някой се сърди на дърво, на което все още не е дошъл сезонът за узряване на плодовете - какво бихте си помислили за такъв човек? Не само аз бих си помислил разни неща, става дума и за собствения му Учител... Неговият учител, Йоан Кръстител, бил в затвора, когато чул какво прави Исус и изразил съмнение дали Исус е достоен да бъде негов ученик. От затвора изпратил писмо до Исус, в което казал: "Наистина ли смяташ, че ти си месията, който Бог е изпратил на еврейския народ?" Не можел да не храни съмнение в душата си, тъй като виждал очевидно противоречие между думите и делата на Исус, а и поведението на ученика му било твърде нехарактерно за човек, дълбоко вярващ в Бога. Тъкмо обратното, Исус се държи като еретик.

Един дълбоко вярващ човек никога не би приел подобна позиция: "Аз съм по-специален от всички останали, аз съм единственият син, заченат от Бог".

Всеки дълбоко вярващ рано или късно съзнава, че е човек като всички останали и че е като всичко наоколо. Той е като стръкче трева, като звезда, като планина. И в никакъв случай не е по-специален или по-различен от всичко останало.

Самата мисъл, че си по-специален и че стоиш над всички останали, не е нищо друго освен игра на егото, която създава многообразни форми на арогантност.

Положението е същото и при другите религии. Говорил съм за Махавира, но така и не мога да приема неговото поведение. Не мога да приема и идеологията и основните напътствия, които той предлага на своите последователи, тъй като те противоречат на самата природа.

Махавира ходел съвсем гол. Дрехите не са измислени току-така. Те са израз на естествена необходимост. Така или иначе другите животни са покрити с козина като защита срещу студа и зимата. Човек няма такава защита. Колкото и окосмено да е тялото му, той не е защитен от студа като животните, които живеят в снега. Човекът не би могъл да оцелее. Той просто ще загине. Човекът не е студенокръвен като рибите, които обитават арктическите води. Кръвта на тези риби е студена, леденостудена и в нея се отделят химически вещества, които поддържат ниската й температура. За нас температурата навън е леденостудена, докато за този вид риби това не е така. Човекът е топлокръвен по природа. Той се нуждае от защита срещу студа. Така че да живееш гол е абсолютна глупост. Махавира проповядва също, че не бива да се използват никакви сечива и инструменти, дори самобръсначка, която не представлява кой знае каква машина или форма на технология. Ако не искаш да имаш дълга коса, просто трябва да я оскубеш. Монасите-джайнисти си скубят косата всяка година. Това е просто глупаво, толкова грозно и неестествено... За какво е нужно всичко това?

Идеята е, че ако човек следва подобни съвети, ще бъде добродетелен и ще отиде в рая. Махавира казва: "Не бъди алчен, алчността е грях". От друга страна обаче той проповядва тъкмо алчност - алчност за другия свят, при това в много по-сериозни измерения, отколкото алчността на този свят. Многото пари и хубавата къща не са нищо в сравнение с вечното блаженство на небето. Джайнистите вярват в седемте кръга на рая, така че колкото повече един човек се подлага на лишения, толкова по-висши кръгове на рая ще може да постигне. Така че учението на Махавира съдържа определена степен на мазохизъм, но едва ли бих могъл да кажа това в присъствието на джайнисти.

И така, през цялото време носех тази тежест в себе си, в сърцето си. Здравето ми се влоши по много причини, най-вече заради това, че трябваше да говоря пред хора, с чиито убеждения изобщо не бях съгласен. Категорично не съм съгласен и не просто не мога да се съглася с тях, но смятам, че в основата си техните убеждения са идиотски, невротични, шизофренични и насочени против самата същност на живота.

Всички религии от миналото са насочени срещу живота. Никоя не е в полза на живота. Никоя не говори за живия живот. Никой не споменава и дума за смеха.

Няма религия, която да приема чувството за хумор като форма на религиозна изява.

Затова моята религия е първата, която приема човека като цялост, в естествената му същност - такъв, какъвто е. И тъкмо това представлява за мен думата "свещен" - не нещо осветено, а същност, която се приема в нейната цялост.

Подобни съждения може би изглеждат като образ, обърнат с главата надолу. Всеки трябва да подреди сам отделните елементи на картинната мозайка. Религиозно съзнание се постига едва след изграждането на цялостна картина.

За Буда съм говорил много повече, отколкото за всеки друг. Но и той е против живота, както всички останали: "Този живот трябва да се използва само като средство за постигането на истинския живот, който е след смъртта".

Да, но никой не се е върнал при нас след смъртта си. Не съществува и едно единствено доказателство, че има живот след смъртта и никой не се е върнал оттам да ни каже, че е така.

Въпреки това, всички религии се основават на тази презумпция, а именно, че съществува живот след смъртта и заради това си струва човек да прави саможертви. Е, аз казвам: "Нима си струва да се жертва човек за хипотетичното бъдеще?" Защото тук е единственото, което имаме - тук и сега.

И дори да има живот след смъртта, той също е основан на принципа тук и сега. А след като човек осъзнае какво означава "тук и сега", ще може да живее и в тази реалност. Аз ви уча как да живеете тук и сега.

Тази религия за първи път не отхвърля нищо, което е част от вашия живот. Тя ви приема изцяло - такива, каквито сте - и ви предлага методика, чрез която да се изградите като по-хармонични и цялостни личности. Разполагате с всички възможности за постигането на тази цел.

Това, което ви трябва, е вътре в самите вас, но може би не е точно там, където трябва. То трябва да бъде поставено където му е мястото. И едва след като всичко отиде на мястото си, то се превръща в нещо, което наричам добродетел. Едва тогава от вас ще израсне личност със силен характер - човек религиозен и морален.

Всяка стара религия се основава на определена система от вярвания. Тези вярвания не се подлагат на съмнение, тъй като те са просто измислица - много красива, но все пак измислица.

Не можете да поставите например следния въпрос: "Откъде знаете, че Бог е сътворил света?" Няма нито един свидетел - това е против самата природа, тъй като ако имаше поне един, това не би било началото на света. Трябва да се върнете към времето отпреди създаването на първия свидетел. Ако е имало свидетел, това означава, че светът вече е бил сътворен. Такъв свидетел би бил достатъчен да докаже, че светът вече го е имало. Така че съществуването на свидетел за създаването на света от Бога е невъзможно.

Всички религии приемат подобно твърдение и вие не можете да зададете този въпрос и да поставите сътворението под съмнение, защото изразяването на съмнение ще ви постави в "черния списък".

И тогава пред вас се отваря пътят към седемте кръга на ада, където ви очакват всевъзможни мъки - мъки, каквито могат да измислят само Адолф Хитлер, Йосиф Сталин или Мао Дзедун. Такива религиозни хора приемат мисълта за ада... дълго преди да настъпи моментът за мъченията. И мъките ще продължат не ден или два - християнството ви обрича на това за вечни времена. Подобно твърдение е абсурдно!

Според християнството има само един живот. Колко грехове можете да извършите само за един живот?

Ако в продължение на седемдесет години вършите грехове денем и нощем, от първия до последния миг на живота си, грях след грях - дори и тогава обричането на вечни мъки не е оправдано. Вечни мъки завинаги, така ли? Мъки, които никога не свършват! Аз не смятам, че вършите грях през всеки миг от живота си. Човек може понякога и да сгреши, може да остане в затвора година, две, пет - но в крайна сметка с това изкупва престъплението си. Но ад завинаги...

И така, тези религии се възползват от вашия страх - страха от ада - както и от жаждата ви да изживеете удоволствия на небето. Такъв е начинът за въздействие върху мисленето на хората.

Искам да ви кажа, че това са религии, които само се наричат така. Те не са никакви религии.

Тази е първата религия. Не ви обещавам рай, но не ви карам и да се страхувате от ада - такива няма. Не ви казвам: "Следвайте ме, само това ще ви спаси". Това е проява на пълен егоизъм. Исус казва: "Елате и ме следвайте". Дори книгата ми за Исус носи същото заглавие - "Следвай ме ". Не аз съм казал тези думи, това е изказване на Исус.

Ако ми зададете този въпрос, ще ви отговоря: "Никога! Не тръгвайте след мен, защото самият аз съм изгубен. Не тръгвайте, освен ако не искате да се изгубите завинаги... В такъв случай всичко е наред."

Всеки, който се мисли за по-висш от останалите и твърди, че вие сте длъжни да го следвате, проявява фашизъм.

Моите саняси не са мои последователи - те са мои спътници, приятели и любими същества.

Те виждат в мен нещо по начина, по който вие виждате нещо в огледалото. Но вие не следвате образа в огледалото, макар че там виждате собственото си лице. Учителят не е огледало. Вие не сте длъжни да го следвате. Вие трябва да видите лицето си в Неговото огледало и това е всичко. Запомнете нещо много важно - огледалото само по себе си не прави нищо. Вие сте тези, които правите нещо, когато се гледате в огледалото - вие се изправяте пред него и гледате образа си. На огледалото му е все едно дали се гледате в него или не. То не прави нищо, докато сте изправени пред него - то просто отразява образа ви. Такава е неговата природа. Затова и се нарича огледало. То просто отразява, служи за оглеждане. Това не е дейност, а израз на самото му съществуване.

Учителят също не прави нищо. Неговото съществуване, самото му присъствие стават източник за размисъл. Бавно, малко по малко започвате да виждате себе си в нова светлина, по нов начин, от друга гледна точка, в нови измерения.

Старите религии са изградени на основата на системи от вярвания. Моята религия е научно обоснована. Тя не е някакво вярване, не е и религиозна вяра - тя е чиста наука.

Думата "наука" означава "знание". Разбира се, в случая става дума за наука, която е много по-различна от това, което се преподава в университета. Там се преподава обективна наука, докато тук става дума за субективна наука.

Понякога думите имат изключително значение. Замисляли ли сте се някога върху значението на думата "обект"? Тя означава нещо, което е препятствие пред вас, което ви се противопоставя, изправя се на пътя ви и ви пречи. Науката се опитва да наблюдава обектите, които ви заобикалят. Те не би трябвало да ви пречат. Не би трябвало да се изправят на пътя ви. Тъкмо обратното, те трябва да станат вашия път, камъните, на които можете да стъпите. Обектите трябва да се използват. Не бива да стават врагове, които да ви заобикалят. Затова всички усилия на науката се ръководят от желанието да превърне обектите в приятели и те да не могат повече да ви се противопоставят, а да ви дадат нови възможности и да ви предразположат.

Когато казвам, че религията - моята религия - е наука, визирам начина, по който науката наблюдава обектите, а религията наблюдава субективното.

Субективното е пълна противоположност на обективното - диаметрална противоположност. Обектът ви възпрепятства; субективното е с дълбините на бездна. Нищо не се изправя пред вас в бездънността на бездната.

След като веднъж сте решили да започнете, започва и пропадането в бездънността на бездната. Вие никога няма да стигнете до някакво дъно. Това е едно вечно падане, което ви изпълва с такъв екстаз, че самата мисъл за край е просто недопустима. Това е едно безкрайно падане.

Обектите имат начало и край. Субективното има начало, но никога не свършва.

Научната методика се основава на наблюдението; религията също прилага наблюдението като метод, но го нарича медитация. Става дума за наблюдение - чисто наблюдение върху субективното във всеки от вас.

Науката определя своята работа като експеримент, докато в религията същото понятие се нарича духовно преживяване.

И науката, и религията започват от една и съща точка, но вървят в противоположни посоки. Науката поема навън, а религията - навътре.

Затова и не ви предлагам нещо, в което да вярвате - предлагам ви само методите, с които си служа.

Аз просто споделям това, което съм преживял като духовен опит и начина, по който съм го постигнал. След като веднъж го преживях, изследвах всички други възможни пътища, независимо дали стигат до него или не. Така установих, че начините да се стигне до една и съща цел са стотици. И след като я постигнете по един начин, осъзнавате, че може да стигнете до нея по стотици други начини, само защото знаете коя е целта. Самото осъзнаване вече означава, че сте я постигнали, че можете да стигнете до нея, независимо от точката, от която сте тръгнали.

Затова не проповядвам система, водеща до религиозна вяра, а стотици начини за медитиране. Това е и причината да определям религията като наука.

Може би съм казвал, че това е последната религия. То е поради простата причина, че не предлагам нещо, което може да бъде оборено.

Мога да оборя учението на Исус. Мога да оборя учението на Махавира. Мога да оборя твърденията на Лаодзъ. Мога да оборя учението на Буда. Никой не може да обори моето учение, тъй като не предлагам никакви догми, които могат да бъдат оспорвани. Предлагам единствено методите си.

Независимо дали ще решите да пробвате методите ми или не, никой от тези методи не може да бъде оборен. Дори и да се опитате да оборите някой от тях, от собствен опит знам, че в спора ще победи моята методика и в това отношение нямам никакви съмнения. А ако не опитате тази методика, нямате и правото да я оспорвате.

След като тази методика включва личността като цяло, значи нищо в човека не е пропуснато. Всички Други религии пренебрегват множество неща. По тази Причина съществува възможност някоя от тях да заимства елементи от моята религия. Например, будизмът забранява употребата на алкохол, докато при християнството такава забрана няма.

Не ви предлагам нищо, което да не е основано на здравия разум, логиката, експеримента, опита и духовното преживяване.

Затова против мен може да бъде само човек, който не ме познава. Ако ме познава, няма как да бъде против мен. Не ви предлагам нищо, което да ви даде основания да бъдете против мен.

Казвам, че това е последната религия, тъй като нямам претенции да бъда непогрешим, както неизменно твърдят тъпите папи от Ватикана.

Тяхната история е толкова дълга и красива, в нея се разказва как един папа е по-добър от друг, който също е бил непогрешим! Един от тези непогрешими папи изгорил Жана д'Арк на клада, защото се разбунтувала срещу съществуващата система, била еретичка и не се подчинявала на заповедите на папата. Триста години по-късно, когато хората постепенно започнали да осъзнават коя е Жана д'Арк, да вникват в нейния живот и история, те започнали все по-сурово да осъждат папата, който я изпратил на смърт. Триста години по-късно се наложило на друг един папа да обяви Жана д'Арк за светица. Сега тя е Света Жана д'Арк! Костите й са извадени от гроба и пред тях се прекланят като пред мощи. Един ден може би някой ще реши, че това не е правилно, че е била вещица и ще върне обратно костите в гроба, ще ги прокълне, ще плюе върху тях и ще ги обрече на поругание. Защо е цялата тази тъпотия? И то сторена все от непогрешими хора! Доста странно е нашето време...

Затова най-много един процент са хората, които са успели да се докоснат донякъде до единствената възможна автентична религия. Деветдесет и девет процента си остават все още подвластни на разни непогрешими папи. В случая с индусите такива са непогрешимите шанкарачарии.

Това може би ви изненадва. На времето познавах един шанкарачаря; всъщност, познавам мнозина, но един от тях ме заинтригува, защото сме от един и същ край и се познаваме от детинство. Той привлече вниманието ми поради това, че пред други хора приемаше единствено мен, но когато оставахме насаме, непрекъснато се опитваше да ме обори. Казваше: "Ако смяташ, че съм лицемер - така е. Но пред другите хора се държа така, защото не мога да кажа, че не си прав. Ти си прав и аз те следвам по отношение на нещата, които ме интересуват, практикувам предлаганата от теб методика и чета твоите книги". Този човек беше един от непогрешимите шанкарачарии. Пред другите нямаше смелост да признае, че не постъпва правилно. А това, което правеше насаме, беше съвършено различно от поведението му пред очите на останалите.

Този човек почина. Остави две завещания. Може би едното бе писано по време, когато е смятал, че определен човек разполага с всички възможности да стане шанкарачаря... и по-късно забравил, че изобщо е писал такова завещание. Преди да умре, направил друго завещание на името на друг човек. Сега двамата водят съдебни дела, за да се реши кой е истинският шанкарачаря. И това са хора непогрешими! По силата на съдебно решение храмът е затворен и ще остане така, докато съдът се произнесе върху самоличността на истинския шанкарачаря. При това никак не е лесно да се вземе подобно решение, тъй като и двете завещания са писани от един и същи човек и носят неговия подпис. Делото остана висящо в продължение на двайсет години. Смениха се много съдии и никой не можа да реши въпроса, А и как би могъл да бъде решен? Съдът просто изчаква един от двамата да умре и тогава въпросът ще се реши от само себе си. От законова гледна точка решение на този спор не съществува. И двамата претенденти имат равни основания.

Тези непогрешими шанкарачарии, папи, имами и халифи... Поне по хиляда начина може да се докаже, че съвсем не са непогрешими.

Аз също не съм непогрешим. Давам ви една отворена религия. Досега са ви предлагали затворени системи.

Затворената система винаги се е страхувала от една нова истина, тъй като истината разтърсва цялата система. И системата трябва да се пренастрои отново.

Всички знаят тази история... Когато Галилей установил, че не Слънцето се върти около Земята, а тя се върти около Слънцето, непогрешимият папа незабавно го изправил пред съда и казал: "Трябва да промениш становището си, тъй като според Библията Слънцето се върти около Земята. Библията не може да греши, тъй като е писана от Господ." А ако едно от твърденията в нея е погрешно, то всички останали могат да бъдат подложени на съмнение.

Галилей притежавал изключителен интелект. Лично аз много го харесвам. Малцина го ценят по достойнство, дори хора като Бертран Ръсел го заклеймяват като страхливец. Според мен Ръсел просто не е успял да разбере Галилей, когато последният коленичил смирено пред папата. Галилей бил вече стар - на седемдесет и пет, малко преди смъртта си. Измъкнали го насила от смъртното ложе и го завлекли в съда, където той попитал: "Какво искате от мен?"

Папата казал: "Искам да напишеш в книгата си, че Слънцето се върти около Земята и че отхвърляш предишното си твърдение".

Галилей отговорил: "Съвършено справедливо. Ще напиша в моята книга, че Слънцето се върти около Земята. Но трябва да запомните едно, уважаеми господине - нито Слънцето, нито Земята са ми подвластни. Въпреки всичко Земята се върти около Слънцето и аз не мога да направя нищо, за да променя това. Но мога да го променя в книгата. Книгата си е моя и имам правото да променя в нея каквото искам. Но във Вселената, в нея нищо не мога да променя". Той изобщо не е бил страхливец, а човек с изключително чувство за хумор. И в случая е постъпил както трябва - нима е нужно да се спори с подобни идиоти? Казал: "Добре. Но запомнете, че нищо не може да се промени. Фактът си остава факт".

Библията също е затворена система. Това, което ви давам, не е затворена система. То е експеримент, отворен за новото.

Впоследствие тази система може да приеме безпрепятствено всяка нова истина. Многократно съм ви казвал, че в живота няма противоречия. Всяко противоречие е само едно допълнение към действителността.

Затова дори и ако се намери нещо, което да влезе в противоречие с някое от моите твърдения, то също може спокойно да се внедри в моята система, тъй като според мен всяко противоречие допълва действителността.

Всички противоречия се допълват взаимно така, както се допълват денят и нощта, животът и смъртта. Така можете да приемете и всяка противоречива истина, която занапред се появи пред вас. Тази истина също може да стане част от моята система.

Затова казвам, че моята религия е първата и последната, защото няма да възникне необходимост от друга религия.

Ошо Библия том 1

Ошо. Всички Просветлени ли са центрирани в пъпа?

Пим — Fri, 03 May 2013 17:19:12 GMT

Въпрос: Всички Просветлени ли са центрирани в пъпа? Например, Кришнамурти в главата или в пъпа е центриран? Рамакришна в сърцето или в пъпа е бил центриран?

Всеки, който е Просветлен, е центриран в пъпа, но изявяването на всеки Просветлен може да стане чрез другите центрове. Разбери ясно разграничението. Всеки, който е Просветлен, е центриран в пъпа; не съществува друга възможност. Изразяването на това обаче е нещо друго.

Рамакришна изразява себе си чрез сърцето. Той използва сърцето като средство за своето послание. Това, което е открил в пъпа, го изразява чрез сърцето. Той пее, танцува: това е неговия начин за изразяване на блаженството. Блаженството е било открито в пъпа, никъде другаде. Той е центриран в пъпа. Но как да каже на другите, че е центриран в пъпа? Той използва своето сърце, за да се изрази.

Кришнамурти използва главата за това изразяване: затова техните изрази изглеждат противоположни. Ако следваш Рамакришна, не можеш да следваш Кришнамурти. Ако следваш Кришнамурти, не можеш да следваш Рамакришна, защото вярата винаги е свързана с изразяването, а не с изживяването. Рамакришна изглежда детински за човек, който се основава на разума. Каква е тази глупост - танцуване, пеене? Какво върши той? Буда никога не е танцувал, а този Рамакришна танцува. Прилича на дете.

За разума сърцето винаги изглежда детинско, но за сърцето разумът изглежда безполезен, повърхностен. Това, което говори Кришнамурти, е същото, изживяването е същото, каквото е било и за Рамакришна, Чайтания или Мира. Но ако човек е центриран в главата, неговото обяснение, изразяване, е рационално. Ако Рамакришна види Кришнамурти, той ще каже: "Ела да танцуваме. Защо си губиш времето? С помощта на танца може да се изрази по-лесно и по-задълбочено." Кришнамурти ще каже: "Танц? Човек бива хипнотизиран от танца. Не танцувай. Анализирай! Разсъждавай! Използвай разума, анализирай, осъзнай."

Различни центрове се използват за изразяване, но изживяването е същото. Някой може да нарисува изживяването си. Зен учителите са рисували своите изживявания. Когато са ставали Просветлени, те са рисували това. Не са казвали нищо: просто са го рисували. Ришите (мъдреците) от Упанишадите са писали прекрасна поезия. Когато тях ги е озарявало Просветлението, те са създавали поезия. Чайтания обичал да танцува; Рамакришна обичал да пее.. Буда използвал главата, Махавира използвал главата, разума, за да обяснява, да каже това, което е изживял. Те са създали велики мисловни системи, за да изразят своите изживявания.

Но изживяването не е нито рационално, нито емоционално: то е отвъд двете. Те са били различни хора, твърде различни, които са можели да се изразят и чрез двата центъра. Можеш да откриеш много кришнамурти, можеш да откриеш много рамакришни. Но много рядко се среща някой човек, който да може да се изрази и чрез двата центъра. В такъв случай човек се обърква. С такъв човек никога не си спокоен, защото не можеш да откриеш връзката между двете: те изглеждат несъвместими.

Ако аз кажа нещо, когато го казвам, го казвам посредством разума. Така привличам много хора, които са рационалисти, ориентирани към главата. След това, един ден, те ще видят, че аз позволявам и пеенето, и танцуването. Тогава ще се почувстват неудобно. Какво става? Няма връзка. За мен обаче тук не съществува противоречие.

Танцът също е начин на говорене - и по-някой път по-дълбокомислен начин. Така че и двете са начини за изразяване.

Ако видиш Буда да танцува, ще изпиташ неудобство. Ако видиш Махавира да свири на флейта, гол, няма да можеш да спиш. Какво му е станало на Махавира? Полудял ли е? При Кришна флейтата е съвсем нормална, но за Махавира тя е абсолютно неразбираема! Ти дори не можеш да си го представиш. Но в действителност не съществува никакво противоречие между Махавира и Кришна, Буда и Чайтания: това се дължи на различния начин за изразяване. Буда ще привлича определен тип умове - ориентираните към главата, а Чайтания и Рамакришна ще привличат тяхната противоположност - ориентираните към сърцето.

Но възникват трудности: хора като мен създават трудности. Аз привличам и двата типа - и затова никой не е спокоен, защото, когато говоря, ориентираните към главата са спокойни. Но когато използвам другия начин на изразяване, тези които са ориентирани към главата, стават неспокойни. Същото се получава и с другите. Когато използвам някой емоционален метод, ориентираният към сърцето се чувства спокоен. Но когато обсъждам, когато разсъждавам върху нещо, тогава той отсъства, не е тук. Казва: "Това не е за мен."

Точно преди един ден при мен дойде една жена и каза: "Бях на връх Абу, но после възникнаха трудности. Първият ден, когато ви чух, беше хубаво. Хареса ми; бях очарована. Но след това видях киртан (набожното пеене), танцуването и реших незабавно да напусна; това не беше за мен. Отидох на автобусната спирка и тогава възникна проблемът. Чувах вътре в мен как говорите, затова се върнах. Не исках да изпусна това, което ще кажете." Тя трябва да е изпитала затруднение. Каза ми: "Беше така противоречиво."

Изглежда така, защото тези центрове са противоположни и тази противоположност е в ТЕБ. Твоята глава не се чувства комфортно със сърцето ти. Те са в конфликт. Заради вътрешния ти конфликт Рамакришна и Кришнамурти за вас изглеждат несъвместими. Прекарай мост между сърцето и главата си и тогава ще разбереш, че те са средства.

Рамакришна бил абсолютно необразован: никакво развитие на ума. Той бил чисто сърце. Само един център бил развит - сърцето. Кришнамурти е чист разум. Той бил в ръцете на един от най-енергичните рационалисти - Ани Безант, безпрекословен водач и теософ. Те били великите създатели на една система през този век.

Наистина, теософията е една от най-великите системи, създавани някога - абсолютно рационална. Той бил възпитан от рационалисти. Той е чист разум. Дори когато говори за сърцето и любовта, самото изразяване е рационално.

Рамакришна е различен. Дори когато говори за разума, е абсурден. Тотапури дошъл при него и той започнал да изучава Веданта от него. И Тотапури казал: "Остави всички тези глупости с набожността. Остави тази Кали, Майката, абсолютно. Ако не оставиш всичко това, няма да те уча, защото Веданта не е набожност. Тя е наука." А Рамакришна казал: "О'кей, но ми позволи за момент да отида да попитам Майка дали мога да оставя всичко, всички тези глупости. Пусни ме за един момент да попитам Майката."

Това е човек, ориентиран към сърцето. Дори за да напусне Майката, той трябва да я попита. "И", казва той, "Тя е толкова прекрасна, тя ще ми позволи. Затова ти не се безпокой. Тотапури не можал да разбере за какво говори той. А той казал: "Тя е толкова прекрасна, тя никога не ми е казвала "не" за каквото и да е. Ако кажа: "Майко, трябва да те оставя, защото сега ще изучавам Веданта и не мога да правя тези глупости с набожността, затова позволи ми, моля те", тя ще ми позволи. Ще ми предостави пълна свобода да зарежа всичко."

Изгради мост между главата и сърцето и тогава всички онези, които са постигнали Просветление ще говорят едно и също нещо. Само езикът им може да е различен.

Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"

Ошо. Любовта е толкова велика, че може да погълне омразата

Пим — Fri, 12 Apr 2013 18:42:53 GMT

Ако искаш да си много, много щастлив, постепенно ще се развие и способността ти да си много, много нещастен. Ако искаш негативното да не се развива, то трябва да спреш и позитивното. Това е, което се е случило.

Научен си да не се ядосваш, но ако не си способен на това, съчувствието в теб ще страда. Тогава няма да си способен да съчувстваш. Учен си да не мразиш, но любовта ще страда, няма да си способен да обичаш - и това е дилемата. Любовта и омразата растат заедно. Всъщност те не са две различни неща. Просто езикът ти дава грешна представа. Не трябва да използваме думите "обичам" и "мразя", трябва да използваме "обичамразя", това е една дума. Дори и тире не трябва да има между тях - обичамразя, да няма дори и тире. Защото дори и тирето ще показва, че те са две думи, но по някакъв начин свързани. Те са едно! Това е целият проблем на човешкото съзнание.

Какво да се прави? Защото когато любовта расте, способността да се мрази също расте. Затова има само две възможности: или да позволиш омразата да порасне заедно с любовта, или да убиеш и омразата, и любовта. Досега е избирана само втората възможност. Всички религии са правили това: омразата трябва да бъде унищожена - дори с цената на любовта - омразата трябва да бъде унищожена, също и гневът. Така те продължават да проповядват любов и да казват: "Не мрази!" Любовта им става фалшива, просто думи.

Християните продължават да говорят за любов - това е най-фиктивното нещо на света. Такъв е животът: противоположностите вървят ръка за ръка. Животът не може да съществува с един полюс, необходими са му два: положителният и отрицателният електрически полюс, жената и мъжът. Можеш ли да си представиш свят само от мъже? Ще бъде мъртъв свят. Мъжът и жената - те са два полюса, които съществуват заедно.

Всъщност, да говорим за "мъж" и "жена" не е добре, нека да кажем "мъжена" без тире между тях. Те съществуват заедно. Няма нищо лошо, ако омразата е част от любовта. Това е моето учение. Няма нищо лошо в това гневът да е част от състраданието - това е прекрасно. Не би ли искал Буда да ти е ядосан? Това ще е нещо като благословия - Буда ядосан на теб! Във великата цялост на състраданието гневът също става прекрасен, той бива погълнат. Порасни в любовта си и позволи на омразата също да порасне.

Не ти казвам да ги противопоставяш една на друга, не. Казвам ти да обичаш с омраза и така ще се получи трансфигурация, трансформация на енергията. Твоята омраза ще бъде толкова прекрасна, че ще притежава качествата на любовта. Понякога човек трябва да бъде ядосан.

А ако ти наистина си навлязъл в състраданието, ще използваш гнева си за твоето състрадание. Запомни, че полярността винаги съществува - но как да й придадеш хармония? Старият начин е да ги разделиш - унищожи омразата и се опитай да обичаш без омраза. Тогава любовта е фалшива, защото енергията липсва. А ти се страхуваш да обичаш, защото в същото време ще расте и омразата ти. Страх от омразата, които потиска любовта. Тогава говориш за любов, но всъщност не обичаш.

Тогава любовта ти се превръща просто в думи; нещо вербално, но не живо и екзистенциално. Не казвам да започнеш да мразиш. А казвам да обичаш, да пораснеш в любовта, а разбира се, че и омразата ще порасне заедно с нея. Но не се притеснявай от това. Продължавай да растеш в любовта и омразата ще бъде погълната от нея.

Любовта е толкова велика, че може да погълне омразата. Състраданието е толкова голямо, огромно, че може да погълне една малка частица гняв. Това е добре. Наистина състрадание без гняв ще е като ядене без сол. То няма да притежава солта - енергията. Ще бъде безвкусно и блудкаво.

Разбира се, че негативното винаги ще расте заедно с позитивното. Например, какво ще се случи, ако съществува общество, което да казва: "Лявата страна на тялото ти и е грешна, затова не й позволявай да расте; само дясната страна на тялото ти е правилна, така че позволи й да расте и потисни или напълно унищожи лявата." Или ще се осакатиш, защото ако не позволиш на лявата да порасне и дясната ще остане недоразвита. - те растат заедно; или ще станеш пигмей като много други хора; или ще станеш лицемер. Ще скриеш лявата си страна и ще казваш, че имаш само дясна. Винаги ще криеш някъде лявата. Ще бъдеш лицемер - неистински, неавтентичен, лъжа, една жива лъжа - каквито са религиозните хора.

Деветдесет и девет на сто от така наречените религиозни хора са лъжци, абсолютни лъжци, защото каквото и да казват, е абсурдно; то не може да бъде истина. Казват, че обичат и не мразят. Това е невъзможно! Това е против самата математика на съществуването! Трябва да са лъжци. Не е необходимо да се задълбочавам в индивидуални случаи; това е против самата природа, не е възможно.

Деветдесет и девет процента са лицемери и един процент - обикновени хора. Тези 99% са умни, интелигентни. Те крият лявата страна и говорят за дясната. Показват дясната страна на света, а лявата е личният им свят. Имат задна врата на къщите си. На предната врата е едно нещо, на задната - друго. Единият процент невинни хора, хора прости, обикновени, не много интелигентни или хитри, остават пигмеи. Те наистина потискат; и когато потискат растежа на лявата страна, с дясната се случва същото. Не искам и ти да се превърнеш в това.

Трябва да израснеш в пълния си ръст. Но това е възможно единствено, ако оставиш свобода и на положителното, и на отрицателното. Те двете са твоите криле. Как може птица да лети с едно крило? Как можеш да ходиш с един крак? Тази двойнственост съществува на всяко ниво на живота - две неща са необходими. В опозицията помежду си те придават напрежение и възможността за движение.

Изглежда сякаш са едно срещу друго, но взаимно се допълват. Те не са истински противоположности; само полюсите са противоположни. Те си помагат едно на друго, за да израснат. Бих искал да пораснеш до най-крайния си ръст, но не искам да си лицемер. Бъди истински.

Ошо

Ошо. Първа сутра. Постигнете същността на двамата свидетели

Пим — Fri, 12 Apr 2013 17:18:51 GMT

Индивидуалност и личност са противоположни понятия. Индивидуалност на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен; персона значи маска, житейска роля, положение.

Но у хората няма индивидуалност - тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.

Но ние нямаме център, ние сме шум, тълпа, дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото хазяинът дълбоко спи.

И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдо център, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде чувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме изгубили индивидуалността си.

Индивидуалността е вашето вътрешно съкровено развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде.

Индивидуалността е вашето собствено битие.

Но, понеже сте я загубили, вие се опитвате да придобиете характер, да станете личност. Затова вие имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Личността съществува само спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.

Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех... И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.

Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала... ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец... фалшив и показен светец.

Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършено нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено видение и мъжество да живее по този начин.

Мъдрецът винаги е непокорен, светецът - ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист. Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.

Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на светия ще се покланят. Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.

Христос го разпънаха, на папата се кланят.

Праведният владее характера си, мъдрецът - съзнанието. Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви - да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата - да придобиеш повече земни блага. Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно.

Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор.

Разберете принципите на двамата свидетели, избягвайте първия, потопете се във втория. Наблюдавайте обектите във вашия ум. Наблюдавайте мислите си, докато изчезнат, но когато изчезнат, не спирайте, не мислете, че вече сте пристигнали.

Сега трябва да направите още една крачка - започнете да наблюдавате наблюдателя. При наблюдението на ума, мислите изчезват. При наблюдение на свидетеля - последният се разширява, става всеобщ, космически.

Първата крачка е негативна - да се откажете от ума. Втората е позитивна - да се центрирате във вашето съзнание - наречете го Бог или Нирвана или както ви хрумне...

ДАРЪТ НА АТИША
Ошо

Ошо. Втора сутра. Винаги се опирайте само на радостното настроение на ума

Пим — Fri, 12 Apr 2013 17:04:28 GMT

Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само междинно звено между две тъмни нощи. Милиони хора сами са понесли тежки кръстове, те са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят :"Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие".

Но светът е абсолютно неутрален. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята.

Помнете, че не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.

Има две възможности. Политическият ум говори :"Изменете света!". Религиозният ум казва: "Изменете състоянието на своя ум!".

Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума...

Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.

Опитайте! Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него... Вие живеете в света, който сам си създавате.

Бъдете оптимист! И ще бъдете удивени от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин, то ще стане любяща майка за вас. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.

Да узнаете това - значи да познаете бога. Познайте това чувство, това великолепно и пронизващо чувство, че съществуването ви обича, съществуването ви помага, защитава ви; изпраща ви непрекъснато безчислени благословии. Съществуването е милостиво към вас, вие не сте чужденец, съществуването е вашият дом...

ДАРЪТ НА АТИША
Ошо

Ошо. Трета сутра. Дори и ако нещо ви води встрани, ако можете да го направите, това довежда до възпитание на ума

Пим — Fri, 12 Apr 2013 16:58:17 GMT

Вие все още не сте буди. Понякога вие ще се колебаете, ще се отклонявате, ще се терзаете, ще се връщат старите ви навици. Ще бъдете печални и нещастни, сянка ще се спуска над вас и ще изчезват слънчевите върхове.

И в тези моменти, ако вие съумеете да бъдете внимателни към своята невнимателност, ако осъзнавате, че сте попаднали в капана на своята негативност; то това все пак е медитация, това е възпитание на ума, това пак е растеж.

Да, много пъти ще губите, ще падате и това е естествено. И много пъти ще забравяте, че това е естествено. Много пъти ще попадате в капан и ще забравяте, докато се научите да помните.

Ако попитате християнин, той ще ви каже да се покаете, да искате прошка. Атиша казва - достатъчно е да бъдете внимателни към своята невнимателност; достатъчно е да осъзнаете, че не сте осъзнавали, попадайки в капана.

Не е необходимо покаяние и разкаяние, достатъчно е да осъзнавате. Не се чувствайте виновни, това е просто път, по който всички вървим и падаме и ставаме отново и вървим...

Покаянието е уродливо, все едно да човъркаме раните си и да ги отваряме отново и отново. Човъркането на раната не може да я излекува.

Просто бъдете нащрек и осъзнавайте. Осъзнавайки, вие ще започнете да грешите все по-малко и по-малко, защото ще трупате повече знание за себе си и то ще ви помага.

ДАРЪТ НА АТИША
Ошо