Ошо. Динамиката на медитацията йога: Развитието на съзнанието



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:37
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза » Ошо. Динамиката на медитацията йога: Развитието на съзнанието

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. Динамиката на медитацията йога: Развитието на съзнанието

Целта на живота е да стане съзнателен. Това не е само цел на йога. Еволюцията на живота, сама по себе си, цели превръщането му във все по-съзнателен и съзнателен. Но йога означава и нещо още повече.

Еволюцията на живота е нарастване на осъзнаването, но съзнанието винаги е ориентирано към другия: осъзнаваш нещо, някакъв обект. Йога означава да бъдеш включен в измерението, при което няма обект, а остава единствено съзнанието. Йога е метод на развитие по отношение на чистото съзнание. - не да си съзнателен за нещо, а да си съзнателен сам по себе си.

Когато си съзнателен за нещо, не си съзнателен, че осъзнаваш. Твоето съзнание е фокусирано върху нещо; вниманието ти не е в източника на самото съзнание. В йога усилието е насочено към това да осъзнаеш и двете: обекта и източника. Съзнанието става двуостро. Трябва да осъзнаваш обекта и едновременно с това да осъзнаваш субекта. Съзнанието трябва да се превърне в двупосочен мост. Субектът не трябва да бъде загубен, той не трябва да бъде забравян, когато си фокусиран върху обекта.

Това е първата стъпка в йога. Втората стъпка е да отстраниш и двете, субекта и обекта и да бъдеш просто съзнателен. Това чисто съзнание е целта на йога.

Дори и без йога човекът се развива по отношение нарастването на съзнанието, но йога добавя още нещо, допринася с още нещо към това развитие на съзнанието. Тя променя много неща и трансформира много неща. Първата трансформация е двойно ориентираното осъзнаване: помниш и себе си в момента, в който се появява нещо, което осъзнаваш.

Дилемата е следната: или осъзнаваш някакъв обект, или не го осъзнаваш. Ако няма външни обекти, заспиваш: обектите са необходими за тебе, за да осъзнаваш. Когато си изцяло незаангажиран, се чувстваш сънлив - нуждаеш се от някакъв обект, който да осъзнаваш - но когато имаш прекалено много обекти за осъзнаване, можеш да страдаш от определено безсъние. Затова човек, който е прекалено ангажиран с някакви мисли, не може да заспи. Обектите продължават да присъстват; мислите продължават да присъстват. Той не може да стане безсъзнателен; мислите продължават да ангажират вниманието му. Това е начинът, по който съществуваме.

С нови обекти ставаш по-съзнателен. Затова съществува страстта към новото, копнежът по новото. Старото започва да отегчава. Когато си живял известно време с някакъв обект, започваш да ставаш несъзнателен за него. Приел си го; вниманието ти вече не е необходимо. Отегчаваш се. Например, можеш да не осъзнаваш жена си от години, защото си я приел за нещо сигурно. Престанал си да забелязваш лицето й; не можеш да си спомниш цвета на очите й. От години не си насочвал вниманието си към нея. Само когато умре отново ще осъзнаеш, че е била тук. Затова съпругите и съпрузите се отегчават. Всеки обект, който не извиква непрекъснато вниманието ти, създава досада.

По същия начин мантрата (повторяемата звукова вибрация) причинява дълбок сън. Когато определена мантра е повтаряна непрекъснато, ти се отегчаваш. В това няма нищо мистериозно. Непрекъснатото повторение на определена дума те отегчава; не можеш вече да живееш с нея. Започваш да се чувстваш сънлив; изпадаш в състояние на един вид сън; ставаш безсъзнателен, (целият метод на хипнозата, в действителност, се основава върху отегчението. Ако умът ти може да бъде отегчен от нещо, тогава заспиваш (може да се предизвика сън).

Цялото ни съзнание зависи от новите обекти. Затова съществува такъв огромен копнеж по новото: за нови усещания, за нови дрехи, за нова къща - за всичко, което е ново, дори и да не е по-хубаво. С нещо различно изпитваш внезапен подем на съзнанието.

Тъй като животът е еволюция на съзнанието, това е добре. Доколкото това засяга живота, то е нещо хубаво. Ако обществото се стреми към новите усещания, животът се развива, но ако то заживее със старото - без да се стреми към новото - умира: съзнанието не може да се развива.

Например, на Изток се опитваме да се задоволим с нещата такива, каквито са. Това поражда отегчение, защото никога нищо не е ново. От векове нещата продължават да си остават едни и същи. Ти се отегчаваш. Разбира се, можеш да спиш по-добре (на Запад страдат от смущения на съня: безсънието е задължително, ако непрекъснато се стремиш към новото), но отсъства развитието. Това са двете възможности, които могат да се осъществяват: или цялото общество става сънливо и мъртво, както това е станало на Изток, или обществото започва да страда от безсъние, както това е на Запад.

Нито един от двата случая не е добър. Необходим ти е ум, който да може да осъзнава, дори когато отсъстват нови обекти. Всъщност ти е необходимо съзнание, което да не зависи от новото, да не зависи от обекта. Ако то зависи от обекта, задължително ще зависи и от новото. Нуждаеш се от съзнание, което изобщо не е свързано с обекта, което е над обекта. Тогава притежаваш свобода: можеш да отидеш да спиш, когато пожелаеш и да си буден, когато искаш. Не е необходим някакъв обект, за да ти помогне. Ставаш свободен, наистина свободен, от обективния свят.

В момента, в който се издигнеш над обекта, ти се издигаш и над субекта, защото те съществуват заедно. В действителност субективността и обективността са двата полюса на едно и също нещо. Когато има обект, ти си субект, но ако успееш да осъзнаваш без наличието на обект, тогава отсъства и субекта - никакъв аз. Този момент трябва да се разбере много дълбоко: когато обектът е отстранен и ти можеш да осъзнаваш без наличието на обекти - просто осъзнаваш! - тогава и субектът бива отстранен. Той не може да остане. Не може! Липсват и двата и остава простото съзнание, необусловеното съзнание. Тогава границите отсъстват. Нито обектът е граница, нито субектът.

Буда обичал да казва, че когато си в медитация, не съществува вътрешен аз (няма атман), защото самото осъзнаване на вътрешния аз те изолира от всичко останало. Ако ти все още си тук и обектите все още са тук. „Аз съм", но „Аз" не може да съществува в тотална самота: „Аз" съществува в отношение с външния свят; „Аз" е релация. В такъв случай вътрешният аз („Аз съм") е просто нещо вътре в тебе, което съществува в отношение към нещо вън от тебе. Но ако външното отсъства, тогава изчезва вътрешното. Тогава има едно просто, спонтанно съзнание.

Към това се стреми йога, това означава йога. Йога е науката за освобождаването от границите на обекта и субекта и докато не се освободиш от тези граници, ще страдаш от неравновесието или на Изтока, или на Запада.

Ако желаеш задоволството - покой на ума, тишина, сън - тогава е добре да си непрекъснато с едни и същи обекти. В продължение на векове не трябва да има видима промяна. Тогава си в покой, лесно можеш да спиш..., но отсъства напълно духовното; изгубил си много. Загубен е самият подтик към развитие; изгубен е стремежът към приключението; изгубен е стремежът към търсенето и откриването. В действителност започваш да вегетираш; ставаш инертен.

Ако промениш тази ситуация, ставаш динамичен, но и неспокоен: ставаш динамичен, но напрегнат, динамичен, но луд. Започваш да откриваш новото, да изследваш новото, но си в центъра на вихрушката. Новото започва да се случва, но ти се загубваш.

Ако загубиш своята обективност, се превръщаш в прекалено субективен и мечтателен, а ако бъдеш прекалено много завладян от обектите, губиш своята субективност, И двете ситуации са неравновесни. Изтокът е опитал едната; Западът е изпробвал другата.

Днес Изтокът се обръща към Запада, а Западът се обръща към Изтока. На Изток са привлечени от западната техника, западната наука, западния рационализъм. Айнщайн, Аристотел и Ръсел са завладели източния ум, докато на Запад става точно обратното: Буда, дзен и йога са станали по-важни за хората. Това е цяло чудо. Изтокът се превръща в комунист, марксист, материалист, а Западът започва да мисли на езика на разширяването на съзнанието: медитация, спиритуализъм, екстаз. Колелото може да се завърти, а ние да сменим нашето бреме. За момент ще настъпи озарение, но след това отново ще се повторят всичките безсмислици.

Изтокът се е провалил по един начин, Западът се е провалил по друг начин, защото и двата се опитват да отрекат една част от ума. Трябва да надраснеш и двете част, а не да се занимаваш с едната, отричайки в същото време другата. Умът е цялостност. Или можеш тотално да я преодолееш, или не можеш да я преодолееш. Ако отричаш едната част, отхвърлената част ще си отмъсти. И всъщност, отхвърлената част на Изток, си е отмъстила на Изтока, а отхвърлената на Запад част, си е отмъстила на Запада.

Никога не можеш да се издигнеш на отхвърленото. То остава и непрекъснато продължава да трупа сила. Момент, в който приетата от теб част постигне успех, е моментът на поражението. Нищо не се проваля така, както успехът. При всеки частичен успех (с успеха на една част от тебе), ти задължително ще претърпиш страхотно поражение. Това, което си спечелил, се превръща в подсъзнание, а това, което си загубил, се появява в съзнанието.

Отсъствието се чувства в по-голяма степен. Ако загубиш някой зъб, езикът ти започва да чувства неговата липса и се насочва към липсващия зъб. Никога преди това не се е насочвал към него - никога! - но сега не можеш да го удържиш. Непрекъснато се отправя към празното място, за да усети зъба, който липсва.

По същия начин, когато една част от ума постигне успех, започваш да осъзнаваш поражението на другата - частта, която можеше да бъде, но не е. В момента Изтокът осъзнава глупостта на това, да не си развил науката: това е причината за нашата бедност. Това отсъствие се изживява в момента и Изтокът е започнал да се обръща към Запада, докато Западът чувства собствената си глупост, загубата на своята цялостност.

Йога е тоталната наука за човека. Тя не е само религия. Tя е тоталната наука за човека, тоталната трансцедентност на всички части. Когато надраснеш частите, се превръщаш в цяло. Цялото не е просто натрупване на частите; то не е нещо механично, в което са струпани всички части, за да образуват цялото. Не, то е нещо повече от механичен предмет: то е нещо артистично.

Можеш да разделиш стихотворението на думи и тогава думите не означават нищо. Когато е налице цялото, то е нещо повече от отделните думи. Притежава своя собствена същност. Притежава интервали, както и думи. А понякога интервалите имат по-голямо значение от думите. Стихотворението се превръща в поезия, когато казва нещо, което в действителност не е било изказано, когато нещо в него се издига над неговите части. Ако го разчлениш и анализираш, в такъв случай притежаваш само неговите части и тогава трансцеденталното, цвете, което в действителност беше същността на нещата, е загубено.

Съзнанието е цялостност. Като отхвърляш дадена част, губиш нещо - нещо, което наистина е от значение. И не печелиш нищо: печелиш единствено крайностите. Всяка крайност се превръща в заболяване; всяка крайност се превръща в болест отвътре. Тогава живееш объркано; съществува една вътрешна анархия.

Йога е наука за надрастване на анархията, наука за превръщане на съзнанието в едно цяло - а се превръщаш в цяло, само когато надраснеш частите. Затова йога не е нито религия, нито наука. Тя е и двете. Или, надраства и двете. Можеш да кажеш, че е научна религия или религиозна наука. Затова йога може да се използва от всеки, изповядващ коя и да е религия; може да се използва от всеки с всякакъв тип ум.

В Индия всички религии, които са били създадени, притежават твърде различни (в действителност, антагонистични) философии, понятия, разбирания. Между тях не съществува нищо общо. Между индуизма и джайнизма не съществува нищо общо; между индуизма и будизма не съществува нищо общо. Между тях има само една обща черта, която нито една от тези религии не може да отхвърли: йога.

Буда казва: „Не съществува тяло, не съществува душа", но не може да каже: „Не съществува йога." Махавира казва: „Не съществува тяло, съществува душа" - но не може да твърди: „Не съществува йога". Индуизмът твърди: „Съществува тяло, съществува душа... и съществува йога." Йога остава непокътната. Дори християнството не може да я отрече; дори мюсюлманството не може да я отрече.

В действителност дори и онзи, който е абсолютно атеистично ориентиран не може да отрече йога, защото тя не поставя като предварително условие вярата в Бога. В йога не съществуват предварителни условия; йога е абсолютно експериментална. Когато се споменава понятието за Бога (а в повечето древни книги за йога то изобщо не се споменава), то се споменава само като метод. Може да се използва като хипотеза - ако е полезно за даден човек, може да се използва - но не е задължително условие. Затова Буда може да е йога, без Бог, без Ведите, без каквото и да е вярване. Без никаква вяра (всякакъв тип от така наречената вяра) може да е йога.

Затова за теистите и дори за атеистите, йога може да се превърне в обединително звено. Може да се превърне в мост между науката и религията. Тя е рационална и ирационална едновременно. Методиката й е абсолютно рационална, но чрез тази методика навлизаш дълбоко в мистерията на ирационалното. Целият процес е така рационален, така научен, така логичен - че просто трябва да го правиш и всичко останало следва от това.

Юнг споменава, че през деветнадесети век нито един западен психолог не е могъл да възприеме това, което се е издигало над съзнателния ум или е било под съзнателния ум, защото умът означава съзнание. Как в такъв случай може да съществува нещо такова като безсъзнателен ум? Това е абсурдно, „ненаучно". След това, през двадесети век, когато науката научила повече за подсъзнанието, се появила теорията за подсъзнателния ум. След това, когато навлезли още повече в материята на проблема, трябвало да приемат и идеята за колективното подсъзнание, а не само за индивидуалното. Изглежда абсурдно - умът означава нещо индивидуално, как тогава може да съществува колективен ум - но сега приемат дори и понятието за колективния ум.

Това са първите три деления в будистката психология, в будистката йога - първите три. След това Буда продължава да отделя и достига до 160 деления. Юнг казва: „Преди отричахме тези три деления. Сега ги приемаме. Може би съществуват и други. Трябва само да продължим стъпка след стъпка; трябва само да продължим да се задълбочаваме." Подходът на Юнг е абсолютно рационален, с дълбоки корени в западния начин на мислене.

При йога трябва да се занимаваш рационално, но само за да скочиш в ирационалното. Краят задължително е ирационален. Това, което можеш да разбереш - рационалното - не може да е източникът, защото то е крайно. Източникът трябва да е по-голям от тебе. Източникът, от който си се появил, от който се е родило всичко, от който се е родил целият универсум - и в който ще потъне и изчезне отново - трябва да е по-голям от това. Проявата трябва да е по-малка от източника. Рационалният ум може да почувства и разбере проявеното, но непроявеното остава отзад.

Йога не настоява, че човек трябва да бъде рационален. Тя казва: „Рационално е да се разбере нещо ирационално. Рационално е да се разберат границите на рационалното." Един истински, автентичен ум, винаги познава границите на разума, винаги знае, че разумът свършва някъде. Всеки, който е наистина рационален, рано или късно стига до точката, в която чувства ирационалното. Ако продължиш с разума към върховното, ще усетиш границата.

Айнщайн я е усетил; Витгенщайн я е усетил. Витгенщайновият „Tractatus" е една от най-рационалните книги, които някога са писани; той е един от най-рационалните умове. Говори за съществуването по един твърде логичен начин, твърде рационален начин. Неговите изрази - думи, език, всичко - са рационални, но след това той казва: „Съществуват някои неща, за които - съществува точка, след която - нищо не може да се каже и относно това трябва да запазя мълчание." След това пише: „Това, което не може да бъде изказано, не трябва да бъде изказано."

Цялата постройка се сгромолясва: цялата постройка! Витгенщайн се е опитал да бъде рационален по отношение на целия феномен на живота и съществуването, но настъпва един момент и той казва: „След този момент нищо не може да се каже." Трябва да се каже нещо - нещо с голямо значение. Появило се е нещо, но за него нищо не може да се каже. Съществува някаква точка, която не може да се определи, при която всички определения изчезват.

Когато и да се появи един истински, логичен ум, той достига до тази точка. Айнщайн починал като мистик... и много по-голям мистик от твоите така наречени мистици, защото ако си мистик, без никога да си се опитвал да вървиш по пътя на разума, никога не можеш да навлезеш дълбоко в мистицизма. Не си познал истински границите. Срещал съм мистици, които не престават да говорят за Бога като за логическо понятие, като за аргумент! Имало е християнски мистици, които са се опитвали да „докажат" Бога. Каква глупост! Дори и Бог да може да бъде доказан, остава нещо недоказано... и недоказаното е източникът. Този, който е преживял нещо от божественото, няма да се опитва да го доказва, защото самото усилие да бъде доказано, показва, че той никога не е бил в контакт с първичния източник на живота (който е недоказуем, който не може да бъде доказан). Цялото не може да се докаже от частта. Например, ръката ми не може да докаже моето съществуване. Моята ръка не може да е повече от мене; тя не може да ме обхване. Глупаво е да се опитва. Но ако ръката може да обхване самата себе си, това е повече от достатъчно - в момента, в който ръката познае себе си, разбира освен това, че има корени в нещо по-голямо, че е в непрекъснато единство в нещо, което е по-голямо. Тя съществува, защото съществува и това нещо „повече".

Ако аз умра, ще умре и ръката ми. Тя съществува само благодарение на мене. Цялото остава недоказано; познати са единствено частите. Не можем да докажем цялото, но можем да го почувстваме. Ръката не може да ме докаже, но тя може да ме почувства. Може да навлезе дълбоко в себе си и когато достигне дълбините, това съм аз.

Така наречените мистици, които се дразнят от разума, не са истински мистици. Истинският мистик никога не се дразни от разума. Той може да играе с него. А може да играе с разума, защото знае, че разумът не може да разруши мистерията на живота. Така наречените мистици и религиозни хора, които се страхуват от разума, от логиката, от аргументите, в действителност се страхуват от себе си. Всеки аргумент, насочен против тях, може да породи вътрешни съмнения; може да спомогне за възникването на вътрешни съмнения. Те се страхуват от себе си.
                                                  
Християнският мистик Тертулиан казва: „Вярвам в Бог, защото не мога да Го докажа; вярвам в Бог, защото е невъзможно да се вярва." Това е начинът, по който истинският мистик чувства нещата: „Невъзможно е, затова вярвам." Ако е възможно, тогава няма нужда да вярваш. То се превръща в понятие, в обикновено понятие.

Именно това винаги мистиците са разбирали под вяра, вярване. Тя не е нещо интелектуално; не е понятие. Тя е скок в невъзможното. Но в мистериозното можеш да скочиш само от края на разума, отникъде другаде. Как можеш да го направиш преди това? Можеш да скочиш, само когато си разтегнал разума до неговата логическа крайност.

Трябва да достигнеш до точката, отвъд която разумът не може да пристъпи... и остава само отвъдното. Сега знаеш, че разумът не може да направи нито крачка повече и все пак остава да съществува това „нещо повече". Дори ако решиш да продължиш да живееш с разума, границата е очертана. Знаеш, че съществуването продължава отвъд границата на разума, затова дори и да не прекрачиш тази граница, ставаш мистик. Дори и да не направиш скока, се превръщаш в мистик, защото си познал нещо, срещнал си се с нещо, което изобщо не е рационално.

Всичко, което разумът може да познае, ти си го познал. Сега си се срещнал с нещо, което разумът не може да познае. Ако направиш скок, ще трябва да оставиш разума отзад; не можеш да направиш скока заедно с разума. Ето това означава вярата. Вярата не е против разума; тя е над него. Тя не е антирационална, тя е ирационална.

Йога е метод за довеждането ти до крайността на разума - и не само метод за довеждането ти до крайността, но и метод, чрез който да направиш скока.

Как се прави скокът? Айнщайн, например, е щял да разцъфти като Буда, ако е знаел нещо за медитативните техники. Той е бил на ръба: много пъти в своя живот е достигал до точката, от която е възможен скокът. Но всеки път не успявал да го направи. Бил е оплетен, отново, в разума. И накрая е бил разочарован от целият си живот, изживян чрез разума.

Същото е могло да се случи и с Буда. И той е притежавал много рационален ум, но той е имал нещо на разположение, метод, който можел да използва. Не само разумът притежава свои методи; ирационалността също притежава методи. Разумът притежава свои методи; ирационалността притежава свои.

Йога в крайна сметка се занимава с ирационалните методи. Рационалните методи могат да се използват само в началото. Те целят просто да те убедят, да те тласнат, да убедят разума ти да се насочи към границата. И ако си достигнал до границата, ще направиш последният скок.

Гюрджиев работил с една група върху някои много дълбоки ирационални методи. Работил с група търсещи и използвал един ирационален метод. Обикновено го наричал „Стоп упражнение". Например, ти си с него и внезапно той казва: „Спри!" В този момент всеки трябва да спре така, както е - тотално да спре. Ако ръката е на определено място, трябва да спре там. Ако очите са отворени, трябва да останат отворени; ако устата е отворена - канил си се да кажеш нещо - устата трябва да остане в това положение, в което е била в този момент. Никакво движение!

Този метод започва с тялото. Ако в тялото отсъства движение, движението внезапно се преустановява и в ума. Двете са свързани: не можеш да движиш тялото, без някакво вътрешно движение на ума и не можеш да спреш напълно тялото, без да спреш вътрешното движение на ума. Тялото и умът не са две различни неща; те са една енергия. Енергията е по-плътна в тялото, отколкото в ума - плътността е различна; различна е дължината на вълната, но това е същата вълна, същият поток от енергия.

Последователите практикували това „стоп упражнение" непрекъснато в продължение на един месец. Един ден Гюрджиев бил в палатката си, а трима от учениците му пресичали един сух канал до нея. Каналът бил сух; в него нямало вода. Внезапно, от палатката, Гюрджиев извикал: „Спри!". Всички на брега на канала моментално спрели. Тримата на дъното на канала също спрели (Той бил сух, затова нямало проблем).

След това внезапно започнала да нахлува вода. Някой отворил шлюза на водата и тя се втурнала в канала. Когато достигнала до вратовете на тримата, единият от тях изскочил от канала мислейки си: „Гюрджиев не знае какво става. Той е в палатката си и не знае, че в канала нахлува вода." Човекът си мислел: „Трябва да изскоча. Неразумно е да оставам повече тук." и той изскочил навън.

Другите двама останали вътре, докато водата продължавала да покачва нивото си. Достигнала до носовете им и вторият си помислил: „Това е пределът! Не съм пристигнал тук, за да умирам. Дойдох, за да позная вечния живот, а не за да загубя и този, който имам" и изскочил навън.

Третият останал. Пред него възникнал същият проблем, но той решил да остане, защото Гюрджиев бил казал, че това е ирационално упражнение и ако се изпълнява с помощта на разума, всичко ще се развали. Мислел си: „Добре, приемам смъртта... но не мога да спра упражнението" и останал там.

Водата се покачила и покрила главата му. Гюрджиев изскочил от палатката си, скочил в канала и го измъкнал навън. Той бил полумъртъв. Когато се свестил, бил един трансформиран човек. Не бил този, който правел упражнението в канала: бил тотално трансформиран. Бил разбрал нещо; бил скочил.

Къде е пределът? Ако продължаваш с разума, можеш да не успееш. Непрекъснато се връщаш обратно. Някога трябва да направиш стъпката, която те води отвъд. Тази стъпка се превръща в трансформация: разделянето е преодоляно. Независимо дали твърдиш, че това разделяне е между съзнанието и подсъзнанието, между разума и неразума, науката и религията, или между Изтока и Запада - разделянето трябва да се преодолее. Това представлява йога: преодоляване, трансцедентност. След това можеш да се върнеш обратно при разума, но ще бъдеш трансформиран. Дори можеш да разсъждаваш за нещата, но ще си над разума.


Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Папка: Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза | Посещения: 412 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.205.8.87