Умът винаги е ориентиран към резултата. Умът никога не е заинтересуван от самото действие и ако се изхитри да постигне нещо без да действа, той го предпочита. Затова образованите хора стават толкова хитри - защото умеят да намират най-краткия път. Образованите хора не стават мъдри, те стават просто умни.
Умът, егото са насочени към резултата. Битието не е насочено към резултата. Медитацията се открива само на този, който не очаква резултат.
Има една много древна история. Един човек много се интересувал от себереализация. Всичките му усилия били насочени към това да намери подходящ учител и той години ходел от един на друг, започнал да остарява и станал много измъчен. Веднъж чул, че истински учител може да намери в Хималаите, никой не го знае къде е точно, защото се мести от място на място. Нашият човек бил вече доста стар, но събрал мъжество, работил 2 години, за да изкара пари за пътуването, след което на кораб, камила, кон и пеша стигнал Хималаите и започнал да разпитва за учителя. Две години той скитал из Хималаите, поддържайки се само с диви плодове и веднъж най-накрая видял една малка колиба. Пропълзял със сетни сили вътре - нямало дори и врата, но в нея нямало никой. Изпълзял някак си навън, проснал се на тревата и казал: "Предавам се!" Така лежал той под слънчевите лъчи, лъхан от хладния хималайски въздух и за пръв път в живота си започнал да усеща блаженство. Всичките му мисли изчезнали, почувствал се лек и безтегловен, преобразил се без каквато и да е причина - защото нищо не бил направил за това. И тогава осъзнал, че някой се е навел над него. Отворил очи и видял един много древен човек. Това бил учителят, който му се усмихнал и казал: "А ето ти накрая пристигна. Чух, че нещо си искал да ме питаш."
А човекът отвърнал: "Не." И тогава старецът се разсмял и казал: Ето сега вече знаеш какво е медитация.
Това потвърждение "Предавам се", тази капитулация дошла от самата сърцевина на битието на този човек. В тази капитулация изчезнали всички усилия на целеустремения ум. И той вече не бил предишния човек. И блаженството се спуснало върху него. Той бил безмълвен. Той бил никой. И се докоснал до пределния слой на медитацията.
Медитацията е нецелеустремено състояние на ума.
Тази последна сутра има огромно значение. Оставете всякаква надежда за някакъв резултат. И тогава няма нужда да ходите никъде. Бог ще дойде при вас. Кажете "Предавам се" и тишината и благодатта ще се спуснат върху вас.
Медитирайте върху тези сутри, те са предназначени само за медитиращи.
Атиша не е философ, а сиддха Буда. Това, което той говори, не са умствени спекулации, а ясни и точни инструкции, даващи се само на този, който е готов за странство в Неизвестното.
ДАРЪТ НА АТИША
Ошо
|