Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


17:01
24.06.2017
Събота
54.159.66.70


Онлайн: 9
Гости: 9
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Възгледът за Тантра » Ошо. Този нектар е твой

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Този нектар е твой

23 април 1977 г.
Както облакът възниква от морето поглъщайки дъжда, земята обгръща, така като небето, морето остава без да се увеличава или намалява.
Така от спонтанността, която е уникална.
Изпълнена със съвършенствата на Буда.
Са родени всички чувстващи същества и в нея идват
да почиват. Но тя не е нито конкретна, нито абстрактна.
Те вървят по други пътища и така захвърлят истинското 
блаженство.
Търсят насладите, които алкохолът предизвиква. Нектарът в устата им, до тях е така близо, Ще изчезне, ако не го изпият веднага.
Животните не разбират света
Че е противно място. Не така е мъдрият
който небесният нектар пие
Докато животните жадуват за чувственото.


Всичко се променя... и Хераклит е прав: не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти. Реката се променя. По същия начин се променяш и ти. Всичко е поток. Всичко е временно, непостоянно, моментно. То е тук само за един миг и след това изчезва...и никога няма да можеш да го откриеш отново. Няма никакъв начин, някога да го намериш отново. Веднъж заминало, то си заминава завинаги.

Но и нищо не се променя - и това е вярно. Нищо никога не се променя. Всичко винаги е едно и също. Парменид също е прав; той казва: Няма нищо ново под слънцето. Как може да има? Слънцето си е същото, така е и с всичко останало. Ако попиташ Парменид, той ще ти каже, че можеш да влезеш в която си река искаш - но винаги ще влизаш в една и съща река. Няма значение дали е Ганг или Темза. Водата е същата.  Навсякъде тя е Н2О. И дали ще стъпиш в реката днес или утре, или след милион години, реката ще е една и съща.

А как можеш да бъдеш различен? Беше дете; спомняш си го. След това си бил млад човек. След това остаряваш; и това си го спомняш. Кой е този, който си спомня? В тебе трябва да има някакъв непроменящ се елемент - непроменяем, постоянен, абсолютно неизменен. Детството идва и си отива; така идва и младостта и си отива, така е и със старостта - но има нещо, което вечно остава неизменно.

Сега, позволи ми да ти кажа: й Хераклит, и Парменид са прави - всъщност, те са прави заедно. Ако Хераклит е прав, той е само половината от истината; ако Парменид е прав, тогава и той е наполовина прав. А нещо, което е наполовина истинно, не е истинно. И двамата твърдят полуистини. Колелото се върти, но главината не се върти. Парменид говори за главината, Хераклит говори за колелото - обаче колелото не може да съществува без главината! А каква е ползата от главината, ако го няма колелото? Така че тези две полуистини, които изглеждат противоречиви, всъщност не са противоречиви, а взаимно се допълват. Хераклит и Парменид не са врагове, а приятели. Другият може да остане, само ако взаимнодопълващата истина е налице - иначе не.

Медитирай върху безмълвния център на циклона...

Но в момента, в който твърдиш нещо, в най-добрия случай то може да е само половината от истината. Нито едно твърдение не може да обхване цялата истина. Ако някое твърдение иска да покрие цялата истината, тогава твърдението по необходимост ще противоречи на самото себе си, тогава по необходимост ще е нелогично. Тогава това твърдение ще изглежда ненормално.

Махавира е правил това - той е най-лудият мъж, защото се е опитвал да изкаже цялата истина и нищо друго, освен цялата истина. Той те прави луд, защото всяко твърдение незабавно е последвано от неговата противоположност. Създал седемстепенен модел на съждения. Първото е последвано от неговото отрицание. То е последвано от неговото отрицание и т.н. и т.н. Продължавал да опровергава седем пъти и едва когато е казал седем пъти, седем различни неща, всяко от които противоречи на останалите, тогава казвал, че истината вече е изразена перфектно - но след това не си наясно какво е казал.

Ако го попиташ: "Съществува ли Бог?", ще ти каже: "Да", но ще ти каже и "Не", а след това: "И двете", а след това: "И двете не съществуват" и т.н. и т.н....Накрая няма да достигнеш до никакъв определен извод; не можеш да достигнеш. Не ти дава никакъв шанс да достигнеш до някакъв извод. Оставя те да висиш в безтегловност.


Това е едната възможност, ако настояваш истината да бъде изказана.

Другата възможност е тази на Буда - той запазва мълчание, знаейки добре, че каквото и да каже, ще бъде само едната половина. А едната половина е опасна. Няма да ти каже нищо относно върховната истина. Няма да ти каже, че светът е поток, няма да ти каже, че светът е неизменен. Няма да ти каже, че ти си, няма да ти каже, че не си. В момента, в които го попиташ нещо за абсолютната истина, той ще те спре. Ще ти каже:

- Моля те, недей да питаш, защото с твоите въпроси ме поставяш в затруднение. Или трябва да си противореча, което ще те обърка, или трябва да ти кажа само половината истина, която не е истината и е опасна; или трябва да запазя мълчание.

Това са трите възможности: Буда избрал да запазва мълчание.

Това е първото нещо, което трябва да се разбере относно днешните сутри и в този контекст ще е лесно да се разбере какво е искал да каже Сараха.

Първата сутра:

Както облакът възниква от морето поглъщайки дъжда, земята обгръща, така като небето, морето остава без да се увеличава или намалява.

Той казва на царя: Погледни небето. Има две явления - небето и облака. Облакът идва и си отива. Небето никога не идва и никога не си отива. Облакът понякога е тук, понякога го няма - той е временно явление, моментно. Небето винаги е тук - то е извън времето, то е вечно. Облаците не могат да го развалят, дори и буреносните облаци не могат да го развалят. Не съществува възможност, да го развалят. Неговата чистота е абсолютна, неговата чистота е недосегаема. Неговата чистота винаги е девствена - не можеш да я оскверниш. Облаците може да идват и да си отиват, и са идвали и са си отивали, но небето е така чисто, както винаги е било, в него не остава и следа.

И така, в съществуването има две неща: нещо подобно на облаците и нещо подобно на небето. Твоите действия са като облаците - те идват и си отиват. Ти? Ти си като небето: никога не идваш и не си отиваш. Раждането ти, смъртта ти, са като облаците - те настъпват. Ти? Ти никога не настъпваш; ти винаги си тук.

Нещата се случват с тебе; ти никога не се случваш.

Нещата се случват точно както облаците се случват в небето. Ти си безмълвен наблюдател на цялата игра на облаците. Понякога са бели и красиви, а понякога са мрачни, тъмни и много грозни; понякога са дъждовни, понякога са празни. Понякога са голям дар за земята, понякога са напаст. Понякога причиняват потоп и разрушения, а понякога носят живот, повече зеленина и по-богата реколта. Обаче небето остава едно и също през цялото време - добро или лошо, божествено или адско, облаците не могат да го развалят.

Действията са облаците, постъпките са облаци: съществото е като небето.

Сараха казва: Погледни в моето небе! Недей да гледаш действията ми. Необходима е промяна на съзнанието - нищо друго, просто промяна на вниманието. Необходима е промяна на цялостния образ (гещалта). Гледаш облаците, фокусираш се върху облаците, забравил си небето. След това в един момент си спомняш за небето. Разфокусираш се от облака и се фокусираш върху небето - тогава облаците губят своето значение. Тогава си в абсолютно различно измерение.

Единствено една промяна на фокуса на вниманието - и светът е различен. Когато наблюдаваш поведението на някой човек, си фокусиран върху облаците. Когато наблюдаваш най-вътрешния пласт на неговото същество, наблюдаваш неговото небе. Ако наблюдаваш най-вътрешната чистота, никога няма да забележиш нещо лошо, тогава цялото съществуване е свещено. Дори светият човек е предразположен да направи много грешки, когато става дума за неговите действия. Ако наблюдаваш действията, можещ да откриеш много погрешни действия в Исус, Буда, Кришна, Рама - тогава дори великите светци може да изглеждат като грешници.

За Исус са написани много книги. Той е предмет на хиляди изследвания; много от тях имат за цел да го прославят и да докажат, че е единственият син на Бога. Разбира се, могат да го докажат. Редица други се стремят да докажат, че е само един душевно разстроен човек и нищо друго - и те могат да докажат своята теза. А имат предвид един и същи човек. Какво става? По какъв начин се справят? Справят се добре. Едната група продължава да избира белите облаци; другата група има предвид тъмните облаци - и двата вида съществуват, защото нито едно действие не може да е само бяло или само черно. За да бъде, трябва да е и двете.


Каквото и да правиш, ще породи известно добро в света, ще породи и известно зло в света - каквото и да правиш. Самият избор за това, че правиш нещо - редица неща ще са добри, много други ще са лоши вследствие на това. Мислиш за дадена постъпка: отиваш и даваш пари на просяка - направил си добро; но просякът си купува отрова и се самоубива. Твоето намерение беше добро, но крайният резултат е плачевен. Помагаш на тежко болния, грижиш се за него - откарваш го в болница. Той оздравява, добре, а след това извършва убийство. Без твоята помощ на света щеше да има едно убийство по-малко. Намерението ти беше добро, но крайният резултат не е добър.

И тъй, дали да се съди по намерението или по крайния резултат

А кой знае за твоето намерение? Намерението е нещо вътрешно...може дълбоко в себе си се надяваш, че когато оздравее, ще извърши убийство.

Ала понякога става и така: намерението ти не е добро, но крайният резултат е добър. Замеряш някого с камък, а той страда от много години от мигрена, камъкът го удря по главата и мигрената изчезва - какво да правиш в такъв случай? какво може да се каже за твоята постъпка - морална, неморална? Искаше да убиеш човека: уби неговата мигрена. По този начин се появила акупунктурата. Такава велика наука! Толкова благотворна! Един от най-големите дарове на човечеството - но е родена по този начин.

Някой страдал от главоболие от много години, а негов враг искал да го убие. Скрит зад дървото, стрелял по него с лъка. Стрелата улучила крака на човека; той паднал на земята - обаче болката му изчезва. Хората, които наблюдавали това, лечителят на селото, били много учудени. Започнали да се занимават с това. По чиста случайност стрелецът улучил една от акупунктурните точки на крака; била засегната някаква точка в крака на пострадалия и вътрешният електрически поток в тялото се променил. И понеже се променил вътрешният електрически поток, главоболието изчезнало.

Затова, когато отидеш при някой акупунктурист и му кажеш, че имаш главоболие, той може изобщо да не се докосне до главата ти. Може да започне да притиска ходилото или ръката ти, или да вкара игли в ръката или гърба ти. Ти ще се изненадаш: "какво правите? Главата ми не е наред, а не гърба!" Но лечителят знае много добре. Тялото е взаимосвързано електрическо явление; има седемстотин точки и той знае, къде да тласне енергията, за да промени потока. Всичко е взаимосвързано - но това е начинът, по който се е родила акупунктурата.

И сега, човекът, който е стрелял по своя враг, велик светец ли е? Или е грешник? Трудно е да се каже, много е трудно да се каже.

Ако наблюдаваш действията, тогава зависи от тебе. Можеш да избереш добрите, можеш да избереш лошите. А в тоталната реалност всеки акт предизвиква нещо добро и нещо лошо. Всъщност - това е моето разбиране, медитирай върху него - каквото и да извършиш, доброто и злото в него винаги са в еднакви пропорции. Позволи ми да повторя: винаги са в еднакви пропорции! Защото доброто и злото са двете страни на една и съща монета. Можеш да направиш добро, но задължително ще стане и нещо лошо, защото къде ще се дене другият аспект? Можеш да извършиш зло, но ще последва и доброто, защото къде ще отиде другият аспект? Монетата съществува едновременно и с двете си страни и едната й страна не може да съществува самостоятелно.

Затова грешниците понякога са полезни, а светците причиняват вреда. Светците и грешниците са в една лодка! Когато разбереш това, тогава става възможна промяната; след това не гледаш действията. Ако съотношението е едно и също, независимо дали правиш добро или лошо, тогава от такава позиция ще съдиш човека по неговите действия? В такъв случай промени ударението. В такъв случай се насочи към другия гещалт - небето.

Това казва Сараха на царя. Казва му: Прав си! Хората са ти разказали и те също не грешат. Бягам като бясно куче. Да, ако наблюдаваш само действията ми, ще си съставиш погрешно мнение, няма да можеш да ме разбереш. Наблюдавай вътрешното ми небе. Наблюдавай вътрешния ми приоритет, вътрешната ми сърцевина - това е единственият начин да видиш истината. Да, живея с тази жена - и, обикновено, да живееш с жена означава това, което означава. Обаче Сараха казва: наблюдавай! Това не е обикновено съжителство. Това изобщо не е връзка мъж-жена. Тук сексът няма отношение. Живеем заедно като две пространства. Живеем заедно като две свободи. Живеем заедно като две празни лодки. Но трябва да погледнеш небето, не облаците.

Както облакът възниква от морето поглъщайки дъжда, земята обгръща, така като небето, морето остава. Без да се увеличава или намалява.

Той му напомня и за нещо друго: наблюдавай морето. Милиони облаци се раждат от морето, толкова много вода се изпарява, но от това морето не намалява. От облаците ще завали дъжд, ручеите ще се превърнат в реки, реките ще са пълноводни, ще се втурнат обратно към океана, към морето...всички реки на земята ще излеят своите води в морето, но от това морето няма да се увеличи - морето ще остане същото. Дали от него ще вземеш нещо или в него ще се излее нещо, няма значение - неговото съвършенство е такова, че от него не можеш да вземеш нищо и към него не можеш да прибавиш нищо.

Той казва: Погледни! Вътрешното същество е толкова съвършено, че действията ти може да са като на грешник, но нищо не е отнето. Може да са и като на светец, но нищо не е прибавено към тебе. Оставаш същия.

Това е страшно революционно изказване. Това е велико твърдение. Той казва: Нищо не може да се добави към човека и нищо не може да се отнеме от човека - неговото вътрешно съвършенство е неизменно. Не можеш да направиш човека по-красив.


В една от будистките сутри, вайпулия сутра, се твърди, че в океана има два много скъпоценни камъка - единият го предпазва от намаляване, когато водата се черпи от него, а другият го предпазва от увеличение, когато водата се влива в него.

В океана има два големи скъпоценни камъка и те го предпазват от увеличение и намаление: никога не намалява и никога не се увеличава - остава си един и същ. Толкова е голям, че няма значение колко облаци ще се родят от него и колко много вода ще се изпари. Толкова е голям, че няма значение колко реки ще се влеят в него. Никога не се променя.

Така е и с вътрешната сърцевина на човека. Така е и с вътрешната сърцевина на съществуването. Увеличението и намалението е на повърхността, не е в центъра. Можеш да станеш човек на голямото познание или да останеш невежа - това е само на периферията. Никакво познание не може да те направи по-знаещ, отколкото вече си. Към тебе не може да се добави нищо. Чистотата ти е безкрайна; не съществува начин да я подобриш.

Това е възгледът на тантра. Това е самата сърцевина на разбирането на тантра - човек е такъв, какъвто е; не съществува стремеж към подобряване; човек не трябва да става по-добър; човек не трябва да променя това и онова, Човек трябва да приеме всичко - и да помни за своето небе, да помни за своето море. Постепенно се развива едно разбиране, при което знаеш какво представляват облаците и какво представлява небето, какво представлява реката и какво представлява морето.

Царят познавал Сараха: бил забележителен мъж на познанието, а сега се държал като пълен идиот. Престанал да рецитира ведите, престанал да извършва ритуалите, които предписвала неговата религия - престанал дори и да медитира. Не правил нищо от това, което обикновено се счита за религиозно. Какво прави тук, на мястото за кремиране на труповете, танцувайки като побъркан. Пеейки като побъркан и вършейки маса необичайни неща? Къде отиде неговото познание?

А Сараха казва: Може да забравиш за моето познание. То не е от значение, защото аз не се смалявам заради него. Можеш да донесеш всички свещени книги на света и да ги изсипеш върху мене - това няма да ме промени, защото няма да стана по-голям заради тях.

Той бил много уважаван човек; цялото царство го уважавало. А сега станал една от най-презираните личности. Но Сараха казва: Можеш да ми отдадеш всякакви почести, но в мене нищо не се добавя. А можеш и да ми отнемеш всичките почести, можеш да ме обидиш, можеш да правиш каквото си искаш, за да унищожиш уважението към мене - нищо не се случва. Нищо не се променя, аз оставам същия. Аз съм това, което никога не се увеличава и никога не намалява. Вече знам, че не съм облакът - аз съм небето.

Затова не ме е много грижа, дали хората мислят, че облакът е бял или черен, защото не съм облакът. Не съм и малката река, тънкото ручейче или малкия вир - не съм чаша с чай. Бурите много лесно възникват в чаша с вода; тя е толкова малка. Гребни една пълна лъжица от нея и нещо липсва; сипи пълна лъжица и тя ще прелее.

Той казва: Аз съм обширното море. Вземи, каквото искаш да вземеш или сложи, каквото искаш да сложиш - и при двата случая това е без значение.

Забележи красотата на това изказване! В момента нищо няма значение, пристигнал си у дома. Ако нещо все още има значение, си далече от къщи. Ако все още наблюдаваш, хитруваш и пресмяташ своите действия - трябва да правиш това и да правиш онова, ако все още има трябва и не трябва, тогава си далече от дома. Все още разглеждаш себе си от гледна точка на моментното, а не от гледната точка на вечното. Все още не си вкусил Бога. Като небето и като морето...си ти.


Втората сутра:

Така от спонтанността, която е уникална.
Изпълнена със съвършенствата на Буда,
Са родени всички чувстващи същества и в нея идват
Да почиват. Но тя не е нито конкретна, нито абстрактна.
Така от спонтанността, която е уникална...

Първо, в тантра, спонтанността е с голяма стойност - да си просто естествен, да позволиш на природата да се прояви. Не да й пречиш, не да я възпрепятстваш; не да я насочиш в някаква друга посока, където тя не отива доброволно. Да се предадеш на природата, да се носиш с нея. Не да буташ реката, а да вървиш с нея - по целия път, където и да отива. Тази вяра е тантра. Спонтанността е нейната мантра, нейната най-велика основа.

Спонтанността означава: не се намесваш, ти се носиш. Каквото и да стане, наблюдаваш, ти си негов свидетел. Виждаш, че се случва, но не скачаш в него и не се опитваш да промениш неговия ход. Спонтанността означава, че не притежаваш някаква посока. Спонтанността означава, че не притежаваш цели, които трябва да постигнеш; ако се стремиш към постигането на някаква цел, не можеш да си спонтанен. Как можеш да си спонтанен, ако природата върви в една посока, а твоята цел е в съвсем друга? Как можеш да си спонтанен? Ще се тътриш след целта.

Точно това правят милиони хора - мъкнат се подир някаква въображаема цел. И понеже се тътрят след някаква въображаема цел, пропускат естествената си съдба - която е единствената цел! Затова съществува толкова много разочарование и толкова много нещастие, и всичко е такъв ад - защото каквото и да правиш, никога няма да удовлетвориш своята природа.

Затова хората са вцепенени и умъртвени. Живеят и все пак не живеят. Живеят като затворници, като оковани с вериги. Техните движения не са свободни, не са движенията на танца - не могат и да бъдат, защото се борят, непрекъснато се борят със себе си. Във всеки миг съществува конфликт: искаш да ядеш това, а твоята религия не ти го препоръчва; искаш да ходиш с тази жена, но няма да е порядъчно. Искаш да живееш по този начин, но обществото не ти позволява. Искаш да съществуваш по този начин, чувстваш, че така можеш да разцъфтиш, но всички останали са против това.

Вслушваш ли се в своето същество или слушаш съветите на другите? Ако слушаш съветите на останалите хора, животът ти ще е празен и ще е низ от разочарования. Ще свършиш без изобщо да си бил жив; ще умреш, без никога да си разбрал какво представлява живота.

Ала обществото е формирало в тебе такива условности, че това не е само външно - то се е настанило в тебе. Това представлява съвестта, когато искаш да направиш нещо, съвестта ти се обажда: "Недей да го правиш!" Съвестта е гласът на родителите; чрез нея говорят политикът и проповедникът. Тя е голям номер. Те са изработили съвестта в тебе - още от самото детство. Когато не си разбирал какво правят с тебе, са поставили в тебе съвестта.

Затова, когато тръгнеш против съвестта си, се чувстваш виновен. Вината означава, че си направил нещо, което другите не биха желали да правиш. Ето защо, когато си естествен, се чувстваш виновен, а когато не се чувстваш виновен, не си естествен: това е дилемата, това е дихотомията, това е проблемът.


Ако се вслушваш в своята естественост, се чувстваш виновен; тогава си нещастен. Чувстваш, че си извършил нещо нередно. Започваш да се криеш; започваш да защитаваш себе си; започваш непрекъснато да се правиш, че не си го направил и се страхуваш - рано или късно някой ще те хване. Ще бъдеш хванат - тревога, вина, страх. Губиш любовта с живота.

Когато правиш нещо против другите, се чувстваш виновен. А когато правиш нещо, което другите са ти казали, никога няма да бъдеш щастлив - защото това не е твое собствено действие. Човек е заклещен между тези две положения.


Четох един виц:

- Какъв е този двоен риск, против когото конституцията дава гаранции на индивида? - Пита Роланд своя приятел адвокат Милт.
Той отговорил:
- Нещо подобно, Роли, все едно караш колата, а жена ти и нейната майка седят на задната седалка и непрекъснато ти дават акъл как да караш, ето това е двойният риск. Ти имаш конституционното право да се обърнеш и да кажеш: "Добре, кой по дяволите кара тази кола все пак, скъпа, ти или майка ти?"

Може да си на волана, но да не караш колата. Много хора седят на задната седалка - родителите ти, родителите на твоите родители, твоят свещеник, политикът, водачът, махатма, светецът, всички седят на задната седалка. И непрекъснато се опитват да ти дават съвети:
- Прави това! Недей да правиш това! Върви натам! Недей да отиваш натам!

Побъркват те, а ти си научен да ги слушаш. Ако не ги слушаш, в тебе се надига страхът, че нещо не е наред - как може да си прав, когато толкова много хора ти дават съвет? При това винаги те съветват за твое добро! Как може да си прав, когато целият свят ти казва: "Прави това!" Разбира се, те са мнозинство и трябва да са прави.

Но запомни: въпросът не е в това, да си прав или неправ - основният въпрос е в това, да си спонтанен или да не си. Спонтанността е истината!

Иначе ще се превърнеш в имитатор, а имитаторите никога не са били удовлетворени хора.

Искаш да станеш художник, но родителите ти казват:
- Не! С рисуване не можеш да изкарваш достатъчно пари и в обществото няма да те уважават. Ще станеш безделник, ще станеш просяк. Не мисли за рисуване. Стани съдия.

Ще трябва да станеш съдия. Но не си щастлив. Това е нещо изкуствено за тебе, да си съдия. Дълбоко в себе си все още искаш да рисуваш.

Когато си в съда, вътре в себе си все още рисуваш. Може би изслушваш престъпника, но мислиш за лицето му, какво красиво лице има, какъв хубав портрет би се получил. Гледаш очите му, косите му и си мислиш за цветовете - а си съдия! Не можеш да си намериш място, непрекъснато си напрегнат. Постепенно ще започнеш да чувстваш, че си уважаван човек, че си това или онова. Ти си само една имитация, изкуствен си.

Разказаха ми:
Една жена спряла цигарите, когато любимият й папагал започнал непрекъснато да кашля. Естествено се разтревожила; помислила си, че е заради цигарения дим, тъй като пушела като комин в къщи. Занесла го на ветеринарен лекар. Лекарят прегледал много основно птицата и открил, че не страда от никаква болест. Окончателната му диагноза била, че е имитирал кашлицата на своята стопанка.

Той не пушел: само имитира. Жената кашляла и папагалът също се научил да кашля.

Наблюдавай...животът ти може би е като на този папагал. Ако е като на папагал, тогава изпускаш нещо ужасно важно - изпускаш своя живот. Каквото и да постигнеш, няма да е с някаква стойност, защото няма нищо по-ценно от твоя живот.

Тантра прави от спонтанността първостепенна ценност, най-основната ценност.

Така от спонтанността, която е уникална...

Обаче, тантра добавя още нещо и то трябва да се разбере много, много щателно. Спонтанността може да е два вида: може да се дължи на импулсивността и тогава не е твърде уникална; ако се дължи на осъзнаването, тогава е с качеството да бъде единствена по рода си - с качеството на Буда.

Много пъти, слушайки ме, си мислиш, че си спонтанен, докато ти си само импулсивен. Каква е разликата между това да си спонтанен и това да си импулсивен? В себе си притежаваш две неща: тяло и ум. Умът се контролира от обществото, а тялото се контролира от твоята биология. Умът се контролира от обществото, защото обществото може да постави в него мисли; а тялото се контролира от милионите години на биологична еволюция.

Тялото е безсъзнателно. Безсъзнателен е и умът. Ти си наблюдателят, издигнат и над двете. Затова, ако престанеш да слушаш обществото и ума, съществува голяма вероятност, да започнеш да слушаш своята биология. След това се случва, да ти се иска да убиеш някого и си казваш: "Започвам да ставам спонтанен - Бхагван каза: "Бъди спонтанен!", затова ще взема да го направя. Трябва да съм спонтанен." Разбрал си всичко погрешно. Това няма да направи живота ти по-добър. Отново ще си в непрекъсната борба - сега вече с хората отвън.

Под "спонтанност" тантра разбира спонтанност изпълнена с осъзнаване. Затова първото нещо, за да бъдеш спонтанен, е да си абсолютно осъзнат. В момента, в който осъзнаеш, не си нито в капана на ума, нито в капана на тялото. Тогава истинската спонтанност се лее от самата душа - от небето, от морето, се лее спонтанността. Иначе можеш да смениш господарите си: можеш да смениш тялото с ума или да смениш ума с тялото.

Тялото е заспало дълбоко; да следваш тялото, означава да следваш слепец. И тази спонтанност ще те отведе в ямата. Няма да ти помогне.

Импулсивността не е спонтанност. Да, в импулса има известна спонтанност, по-спонтанен е от ума, но не притежава това качество, което тантра би желала да види у тебе.


Затова Сараха казва: Така от спонтанността, която е уникална...Добавя думата "уникална". "Уникална" означава, че не произлиза от импулсивността, а от осъзнаването, от съзнанието.

Ние живеем неосъзнато. Дали живеем с ума или с тялото, няма никакво значение - живеем несъзнателно.

- Защо скъса последната част на новата книга? - попитала жената на един много разсеян лекар.
- Извини ме, скъпа - казал прочутият хирург, - беше озаглавена Апендикс. Аз я отстраних, без да се замислям.

Да отстранява цял живот апендиксите на своите пациенти трябва да се е превърнало в безсъзнателен навик. Прочитайки Апендикс автоматично го отстранил.

Това е начинът, по който живеем и работим. Това е един несъзнателен живот. Несъзнателната спонтанност не е кой знае каква спонтанност.

Един пиян човек, залитайки, излязъл от кръчмата и тръгнал да си ходи стъпвайки с единия крак на улицата, а с другия на тротоара. След един два квартала, го спрял полицай:

- Ей - викнало ченгето, - ти си пиян! Пияният погледнал с облекчение:
- Брей! - изломотил той. - Това ли не ми е наред? А аз мислех, че съм осакатял.

Когато си под влиянието на тялото, си под влиянието на химията. И отново... измъкваш се от единия капан, но се хващаш в другия. Излизаш от едната дупка; падаш обаче в другата.

Когато наистина искаш да излезеш от всички дупки и да си свободен, трябва да се превърнеш в свидетел на тялото и ума. Когато наблюдаваш и си спонтанен в резултат на това наблюдение, тогава си постигнал уникалната спонтанност.

Така от спонтанността, която е уникална. Изпълнена със съвършенствата на Буда...

Сараха казва: Истинската спонтанност е изпълнена със съвършенствата на Буда. Какво представляват съвършенствата на Буда? Две: праджяна и Каруна - мъдрост и състрадание. Това са двете съвършенства на Буда. Ако те са тук, отразявайки се в твоята спонтанност, тогава тя е уникална.

Мъдростта не означава знание. Мъдростта означава осъзнаване, безмълвие, внимание, наблюдателност. И от това внимание, от това безмълвие, се носи състрадание за всички същества.

Целият свят страда, в деня, когато започнеш да се радваш на своето блаженство, ще го чувстваш и за останалите. И те могат да се радват; застанали са пред вратата на светилището и не влизат в него, блъскат се отвън. Притежават съкровището, което ти си получил; носят го със себе си, но не го използват, защото не го осъзнават.

Когато някой стане просветлен, цялото му същество се изпълва със състрадание - към всички същества. Целият космос се изпълва от неговото състрадание. Реки от състрадание започват да текат от него и достигат до всички останали - до мъжете, до жените, до животните, до птиците, до дърветата, до планините, до звездите. Целият космос споделя неговото състрадание.

Тези две неща са качествата на Буда това, че разбира и това, че чувства и се грижи.

Когато твоята спонтанност наистина се дължи на осъзнаването, не можеш да направиш нищо срещу състраданието:
Не можеш да убиваш.

Хората идват при мене и ми казват:
- Бхагван, казвате ни да бъдем спонтанни, но понякога искам да убия жена си - какво да правя?
Не можеш да убиваш. Как можеш да убиеш?! Да, дори и жена си - не можеш да убиваш.

Когато спонтанността ти е жива, когато е озарена, как можеш дори да си помислиш да убиеш? Ще знаеш, че не съществува такава възможност; никой никога не е бил убиван. Съществото е небето: можеш само да разпръснеш облаците, но не можеш да убиеш. В какво се състои работата? И как можеш да убиеш, ако си така буден и спонтанен? Състраданието ще се носи на всички страни в същото съотношение. Осъзнавайки, в същата степен започваш да изпитваш състрадание.

Буда казва: Ако съществува състрадание, без осъзнаване, то е опасно. Това е същността на хората, които наричаме добронамерени. Притежават състрадание, но не притежават осъзнаване. Непрекъснато правят добро, а това добро не се получава дори и със самите тях. Продължават да помагат на другите, а самите те се нуждаят от голяма помощ. Самите те са болни, а продължават да помагат на другите хора. Това не е възможно. Най-напред излекувайте себе си!

Твоето състрадание ще е вредно. Добронамерените хора са най-зловредните хора на света! Те не знаят какво правят, но винаги правят едно или друго, за да помогнат на хората.


Веднъж при мене дойде един човек... беше посветил целият си живот, четиридесет, петдесет години - беше на седемдесет години. Когато бил на двадесет, попаднал под влиянието на Махатма Ганди и започнал да върши добро. Ганди е създал най-голямото количество вършители на добро в Индия; Индия все още страда от тях. Този човек, под влиянието на Махатма Ганди, заминал за едно първобитно племе и започнал да учи първобитните - трудил се в продължение на четиридесет, на петдесет години. Отворил много училища, висши училища, а сега имаше намерение да открие колеж.

Дойде при мене. Търсеше моята подкрепа за този колеж. Попитах го:

- Кажи ми само едно нещо: петдесет години си бил с тях - можеш ли със сигурност да кажеш, че образованието им е помогнало, че са по-добри, отколкото когато бяха необразовани? Можеш ли да кажеш със сигурност, че твоите петдесетгодишни усилия са ги направили по-красиви човешки същества? Той беше леко озадачен. Започна да се поти; каза:

- Никога не съм мислил по този начин, но може би в това, което казваш, има нещо. Не. Не са по-добри. Всъщност, заедно с образованието станаха по-хитри, станаха като всички останали хора. Когато, преди петдесет години, пристигнах при тях, бяха страхотно хубави хора. Да, необразовани - но имаха достойнство. Преди петдесет години нямаше нито един убиец. И ако понякога това се случеше, убиецът трябваше да отиде в съда и да го съобщи. Нямаше кражби, И ако някога някой откраднеше, трябваше да отиде при вожда на племето и да докладва:

"Откраднах, защото бях гладен - накажи ме." Преди петдесет години там нямаше катинари. Живееха тихо и спокойно.
Тогава го попитах:

- Ако твоето образование не им е помогнало, помисли отново. Започнал си да правиш добро на останалите, без да знаеш какво вършиш. Просто си си мислил, че образованието трябва да е нещо добро.

Д. X. Лоурънс е казал, че ако трябва да се спасява човека, в такъв случай в продължение на сто години трябва да се затворят всички университети - напълно да се затворят, в продължение на сто години никой не трябва да получава образование. В продължение на сто години всички училища, колежи, университети - пауза от сто години. И това е единственият път да се спаси човека, защото образованието е направило човека твърде умел - умел, за да използва другите, умел да експлоатира повече, умел, за да е безнравствен.

"Ако не знаеш какво правиш, можеш да си мислиш, че правиш добро, но доброто няма да се появи."

Буда казва: Състраданието е добро, когато следва осъзнаването, в противен случай не е добро. Състрадание без осъзнаване е опасно, а осъзнаването без състрадание е егоистично. Затова Буда казва: Съвършеният Буда ще притежава и двете - осъзнаване и състрадание. Ако осъзнаеш и забравиш за другите, и кажеш: "Защо да ме е грижа? Аз съм щастлив", затваряш очите си, не помагаш на останалите да осъзнаят - тогава си егоист, тогава егото продължава да съществува.

Осъзнаването убива половината его, а другата половина се убива от състраданието. Между тях двете егото е унищожено съвършено. Когато човек отстрани аза, той се превръща в Буда.


Сараха казва:
Така от спонтанността, която е уникална, изпълнена със съвършенствата на Буда, са родени всички чувстващи същества и в нея идват да почиват. Но тя не е нито конкретна, нито абстрактна.

Казва: От такава уникална спонтанност сме родени. От тази божественост сме родени. Затова всичко, което е нужно е, да не се привързваме към облаците. Това е цялата тантра в една дума: да не си привързан към облаците - защото облаците са само за момента. Произлизаме от този източник, от този невинен източник и ще се завърнем, за да починем в този невинен източник. Между двата момента има много облаци - недей да се привързваш към тях. Просто наблюдавай. Запомни, че ти не си облаците.

...Са родени всички чувстващи същества и в нея идват да почиват.

Родени сме от Бога. Ние сме божества. И отново отиваме в Бога. В промеждутъка от време сънуваме хиляда сънища - че сме това или онова.

Бог е най-обикновената реалност. Бог е твоят източник. Бог е твоята цел. Точно в този момент Бог е точно тук! Бог е в самото ти присъствие. Когато ме гледаш, Бог ме гледа; никой друг. Смяна, промяна на фокуса, от облаците към небето и внезапно ще потънеш в тишина, внезапно ще се изпълниш с блаженство, внезапно ще се почувстваш благословен.

Но не е нито конкретна. Нито абстрактна.

Не е нито тяло, нито ум - тази святост. Умът е абстрактен, тялото е конкретно; тялото е грубо, умът е фин. Тялото е материя, умът е мисъл. Тази вътрешна святост не е нито едно от двете. Тази вътрешна святост е трансцедентация.


Тантра е трансцедентация.

Та ако си мислиш, че си тяло, си заоблачен: в такъв случай се отъждествяваш с облаците. Ако си мислиш, че си умът, отново си заоблачен. Ако по някакъв начин си мислиш, че си тъждествен с тялото или ума, пропускаш същността.

Ако се събудиш и в един момент видиш себе си като свидетел, който наблюдава тялото и ума, си станал Сараха - стрелата е изстреляна. При тази промяна на съзнанието - една малка смяна на скоростите - стрелата е изстреляна, ти си пристигнал. Всъщност, никога не си заминавал.


Третата сутра:

Те вървят по други пътища и така захвърлят истинското блаженство,
Търсейки насладите, които алкохолът предизвиква. Нектарът в устата им, до тях е така близо. Ще изчезне, ако не го изпият веднага.


Ако не се превърнеш в едно с небето, с което в действителност си едно, тогава вървиш по други пътища. Съществуват милиони други пътища - истинският път е един. И всъщност, истинският път не е път. Небето никога не отива никъде - облаците отиват... понякога на запад, понякога на изток, на юг, по този път и по онзи, те са велики скитници. Те вървят, откриват пътища, носят карти - ала небето си остава тук. То няма път, не може да отиде никъде. Няма къде да отиде. То е всичко.

Тези, които не забравят своето небесно съществуване, са си у дома, в покой. С изключение на малцината, на малцината Буди, останалите вървят по толкова много пътища и изоставят истинското блаженство.

Опитай се да го разбереш. То е твърде дълбоко изказване.

В момента, в който вървиш по някакъв път, се отклоняваш от истинското си щастие - защото истинското ти блаженство е твоята природа. То не трябва да се създава, не трябва да се постига, не трябва да се печели.

Следваме различни пътища, за да пристигнем някъде - то не е цел. То винаги е тук! В момента, в който започнеш да вървиш, се отдалечаваш от него. Цялото движение е едно отдалечаване. Целият ход е отдалечаване. Да не вървиш, е пристигането. Да не вървиш, е истинският път. Търси и ще пропуснеш: недей да търсиш и намери.

Те вървят по други пътища и така захвърлят истинското блаженство.
Търсейки насладите, които алкохолът предизвиква.

Има два вида щастие. Едното е: обусловеното - възниква само при определени условия. Виждаш жена си, щастлив си. Или, обичаш парите и намираш чанта пълна с пари - щастлив си. Или, ти си егоист и ти е присъдена Нобеловата награда - танцуваш, има щастие. Това е обусловено, трябва да създадеш условия за него. И то временно.

Колко дълго можеш да си щастлив с обусловеното щастие? Колко дълго може да продължи щастието? Идва само като мимолетен взор, за един миг и след това изчезва. Да, когато намериш чанта пълна с пари, си щастлив, но за колко време ще бъдеш щастлив? Няма да е много дълго. Всъщност, за един момент ще има надигане на енергия, ще се чувстваш щастлив, а в следващия момент ще започнеш да се страхуваш. Чии са тези пари? Видял ли те е някой? Съвестта ти ще се обади: "Това не е правилно. Това си е вид кражба. Трябва да отидеш в съда! Трябва да отидеш в полицията - трябва да предадеш парите на полицията! Какво правиш? Ти си честен човек..." и тревога, и вина. Но ги занасяш вкъщи; скриваш ги. Страх те е: Жена ти може да ги открие; може би някой наистина те е видял; някой може да те е наблюдавал - кой знае? Някой може да е съобщил в полицията. Тревожиш се непрекъснато.

И дори никой да не е съобщил и никой да не е видял, какво ще правиш с тези пари? Каквото и да направиш с тях, пак ще ти даде временно щастие. Купуваш си кола. Колата е пред вратите ти, за момент си щастлив. След това?...След това колата остарява: На другия ден си е същата кола. След няколко дена изобщо не я поглеждаш.

Временното щастие идва и си отива. То е като облак. И е като река - много малка река - един лек дъждец и тя ще прелее;
Дъждът спира и всичко отива в морето; малката река отново е малка. Прелива за един момент и след това е празна. Не е като морето, което никога не е по-голямо, никога не е по-малко.

Съществува и друг вид щастие, който Сараха нарича истинско щастие. То е безусловно. Не трябва да му осигуряваш специални условия. То е тук! Трябва само да погледнеш в себе си и да го откриеш. Не се нуждаеш от жена, не се нуждаеш от мъж;
Не се нуждаеш от голяма кола; не се нуждаеш от голяма къща; не е необходимо да имаш голям престиж, власт, влияние - нищо. Ако затвориш очи и се насочиш навътре, то е там...

Само това щастие може да съществува винаги. Само това щастие може вечно да е твое. Търсейки, ще откриваш временни неща. Ако не търсиш, ще откриеш вечното. Те вървят по други пътища и така захвърлят истинското блаженство.


Търсейки насладите, които алкохолът предизвиква. Нектарът в устата им, до тях е така близо. Ще изчезне, ако не го изпият веднага.

Нектарът е в устата ти, а ти си тръгнал да го търсиш в Хималаите, в някакви планини? Слушал си разни истории: в Хималаите нектарът е повече и по-достъпен и тръгваш да го търсиш. А нектарът е в устата ти!

В Индия мистиците винаги са говорели за мускусния елен (кабарга). Има един вид елени, които в пъпа си имат мускус. Когато мускусът започне да се увеличава - това се случва, само когато еленът е наистина възбуден сексуално...Мускусът е номер на природата, биологичен трик: когато мускусът започне да отделя своята миризма, женската е привлечена към мъжкия; Привлича ги мускуса, миризмата.

Миризмата е едно от най-сексуалните усещания - затова човек е убил носа си. Това е опасно усещане. Ти не миришеш в действителност. Всъщност, сама по себе си самата дума е осъдителна. Ако някой има хубави, красиви очи, казваш, че вижда добре; ако някой притежава съвършен слух за музиката, казваш, че чува добре - но не казваш, че мирише добре. Защо? Всъщност, да кажеш, че мирише, означава нещо точно обратното - означава, че мирише, а не че притежава способността да помирисва. Способността е изгубена.

Човек не мирише. И се опитваме да скрием нашите сексуални миризми чрез различни парфюми, чрез измиване, чрез това и онова - крием ги! Страхуваме се от миризмата, защото миризмата е най-близкото усещане до секса. Животните се влюбват посредством миризмата. Животните се помирисват взаимно и когато усетят, че миризмите им си подхождат, едва тогава правят любов; тогава техните същества са в хармония.

И така, при мускусния елен женската открива мъжкия по миризмата. Но мъжкият има проблем, защото започва да мирише мускуса, а не може да разбере, че миризмата идва от собствения му пъп, от неговото тяло. Започва да се носи като луд опитвайки се да открие откъде идва тази миризма. Как може да си помисли - дори човекът не може да си помисли откъде идва щастието, откъде идва радостта, откъде идва красотата. На елена може да бъде простено - бедния елен. Втурва се насам натам, търсейки мускуса и колкото повече препуска, толкова повече разнася миризмата из гората; където отиде, оставя миризма. Твърди се, че понякога почти полудява, без да разбере, че миризмата е в него.

Същият е случаят с човека: човек става луд търсейки това и онова - понякога пари. Понякога уважение, това и онова, но мускусът е в него, нектарът е в устата му. Виж какво казва Сараха:

Нектарът в устата им, до тях е така близо.

Ще изчезне, ако не го изпият веднага
.

А след това казва: Изпий го веднага! Не губи нито миг! В противен случай ще изчезне. Сега или никога! Веднага - не трябва да се губи време. Може да се направи незабавно. Защото не е необходима никаква подготовка. Това е твоята най-вътрешна сърцевина, този нектар е твой - мускусът е скрит в пъпа ти. Носиш го още от самото си раждане, а го търсиш в света.


Четвъртата сутра:

Животните не разбират света
Че е противно място. Не така е мъдрият
който небесният нектар пие
Докато животните жадуват за чувственото.


Думата "животно" е превод на индийската или санскритска дума пашу. Тази дума има собствено значение. Буквално, пашу означава животно, скот, но това е метафора. Произлиза от думата паш - паш означава робство. Пашу означава човек, който е поробен.

Животно е този, който е поробен - робството на тялото, инстинктите, подсъзнанието; робството на обществото, ума, мисълта. Животно е този, който е поробен.

Животните не разбират света...

Как може да го разберат? Очите им не са свободни, за да го видят; умът им не е свободен, за да го разберат; телата им не са свободни, за да го почувстват. Те не чуват, не виждат, не помирисват, не докосват - те са поробени. Всичките им сетива са осакатени. Оковани.

Животните не разбират света...

Как могат да разберат света? Светът може да бъде разбран само в свободата. Когато не те поробва нито една свещена книга и нито една философия не сковава ръцете ти, когато нито една теология не се е превърнала в затвор за тебе, когато си свободен от всички робства, тогава можеш да го разбереш. Разбирането възниква само в свободата. Разбирането възниква единствено в необременения ум.

Животните не разбират света че е противно място.

И не разбират, че светът е противно място. Така нареченият свят, създаден от ума и тялото, е мираж. Струва ни се такъв, изглежда ни много красив, но само ни изглежда - не е в действителност такъв. Той е дъга - много красива, многоцветна; приближаваш се и тя изчезва. Ако искаш да хванеш дъгата, ръцете ти ще останат празни, в тях няма да има нищо. Тя е видение. Но заради подсъзнанието не можем да го видим.

Само с осъзнаването се появява виждането; тогава можем да видим къде е миражът и къде е истината. Всяко щастие, което възниква по случайно стечение на обстоятелствата, е мираж и ще ти донесе страдание. То е измама, халюцинация.

Чувстваш, че си много щастлив с някоя жена или мъж? Продължаваш да страдаш. Рано или късно ще откриеш, че щастието се е изпарило. Рано или късно ще откриеш, че просто си си го въобразявал - никога не е съществувало. Може би беше просто един сън. Фантазираше си го. Когато се открие истинската природа на мъжа или жената, откриваш две грозни животни, които се опитват да вземат надмощие едно над друго.

Спомням си за една история:

Кумът правел всичко възможно, за да ободри младоженеца:
- Къде ти отиде самообладанието, старче? - попитал той. - Трепериш като листо!
- Знам - казал младоженецът, - но това е доста мъчително за мене. Все пак имам някакво извинение, нали? Никога преди това не съм се женил.
- Разбира се, че не си - казал кумът, - ако беше се женил, щеше де трепериш много по-силно, отколкото сега!

Като се вгледаш в живота, като наблюдаваш живота. Като научиш повече за него, постепенно ще изгубиш илюзиите си. Няма нищо... само илюзии и миражи, които те зоват. Много пъти си бил мамен. Много пъти си се втурвал, пътувал си дълго, за да не откриеш нищо.

Ако си внимателен, личният ти опит ще те освободи от света. И под "свят" нямам предвид, нито пък Сараха има предвид, светът на дърветата и звездите, на реките и планините - под "свят" той има предвид светът, който налагаш чрез своя ум, чрез своето желание. Този свят е майа, този свят е илюзорен, той е сътворен от желанието, сътворен е от мисълта. Когато мисълта и желанието изчезнат и остане само осъзнаването, будността, когато остане единствено съзнанието без никакво съдържание, когато отсъстват облаците-мисли, само съзнание, небе, тогава виждаш истинския свят. Истинският свят е това, което религията нарича Бог или Буда нарича нирвана.


Животните не разбират света
Че е противно място. Не така е мъдрият
който небесният нектар пие
Докато животните жадуват за чувственото.

Но когато си сразен в надеждата си, когато си сразен в мечтата си, си мислиш, че може би този блян не е наред и започваш да бленуваш нещо друго. Когато не си удовлетворен в желанието си, си мислиш, че не си положил достатъчно усилия. Отново се заблуждаваш.

Една жена, която пътувала в трамвая, забелязала, че мъжът до нея клати непрекъснато главата си на двете страни като метроном. Жената не могла да сдържи своето любопитство и го попитала, защо прави така:

- По този начин мога да кажа колко е часът. - Отговорил спътникът и.
- Е, колко е часът? - попитала жената.
- Четири и половина. - Казал той, продължавайки да си клати главата.
- Грешите - пет без четвърт е.
- О, значи изоставам! - отговорил мъжът и ускорил клатенето на главата.

Това е начинът, по който нещата продължават: Ако не постигнеш нещо, си мислиш, че не си направил достатъчно усилия или че скоростта ти е по-ниска, духът на конкуренцията в тебе не е достатъчно силен, за да се конкурираш с останалите. Не си бил достатъчно агресивен. Не използваш достатъчно сила; че те е обзела летаргия и си мързелив; че следващия път трябва да надминеш себе си, че трябва да се стегнеш - следващият път ще покажеш на какво е способен твоя дух.

Духът ти няма работа тук. Провалил си се, защото успехът не е възможен. Не си претърпял провал заради усилие, скорост, агресивност - не. Претърпял си неуспех, защото неуспехът е единствената възможност на този свят - никой не успява. Никой не може да успее. Успехът е невъзможен. Желанията не могат да бъдат задоволени. А твоите проекции не ти дават възможност да видиш реалността, оставаш поробен.

Търпиш същият неуспех отново и отново, който съм търпял и аз. Търпиш отново и отново същият неуспех, който е изпитал и Буда или Сараха. Каква тогава е разликата? В момента, в който започнеш да се учиш от него, ставаш Буда.

Един опит, друг опит, още един опит, но никога не събираш заедно своя минал опит - не си правиш извод! казваш:
- Тази жена е ужасна, добре - но има хиляди други. Ще си намеря друга.

С тази жена отново претърпяваш неуспех и отново започваш да се надяваш, да мечтаеш, че ще си намериш друга: Това, че с една жена съм претърпял неуспех, не означава, че ще претърпя неуспех с всички. Че съм претърпяла неуспех с един мъж, не означава, че ще претърпя неуспех с всички мъже." Продължаваш да се надяваш. Продължаваш да се надяваш - надеждата продължава да удържа победа над собствения ти опит и никога не се учиш.

Една връзка се превръща в робство: чувстваш, че нещо не е наред - следващият път ще положиш максимални усилия, да не я превърнеш в заробване. Но няма да постигнеш успех - защото успехът не е заложен в самата природа на тези неща. Неуспехът е единствената възможност, успехът е невъзможен.

Денят, в който разбереш, че неуспехът е единствената възможност, че всички дъги са фалшиви, че щастието, което блести и грее отдалече, и те привлича като магнит, е празен блян, мечта, желание, че заблуждаваш себе си - в деня, в който осъзнаеш факта, обръщането, завъртането, ражда се новото същество.

С блъскане на вратата и гневно размахвайки пола, в службата за бракосъчетания нахлула една доста яка жена:
- Ти издаде ли или не издаде това брачно свидетелство за моя брак с Джон Хенри? - казала грубо тя, хлопвайки документа на масата.

Служителят го проверил внимателно зад очилата си:

- Да, мадам - казал предпазливо той, - мисля, че аз съм го издал. Защо?
- Много добре, какво смяташ да предприемеш? - изпищяла тя. - Той избяга!

Всички връзки са хубави само на повърхността: дълбоко отвътре са вид робство. Не казвам да не установяваш отношения с хората; казвам да го правиш, но никога недей да си мислиш, че някоя от тези връзки ще ти донесе щастие. Свързвай се! Разбира се, ще трябва да установяваш отношения - живееш в света. Трябва да установяваш отношения с хората, но нито едно отношение няма да ти донесе щастие - защото щастието никога не идва отвън. То винаги изгрява отвътре, винаги разцъфтява отвътре.

Сараха казва: Този, който счита, че то идва отвън, е животно - той е пашу - поробен е. А този, който разбере факта, че то никога не идва отвън, когато се появи, се появява отвътре, е свободен. Той е човек, истински човек, не е повече животно. С тази свобода се ражда човекът.

Животните не разбират света
Че е противно място. Не така е мъдрият
който небесният нектар пие...


Какъв е този небесен нектар? Той е символ на нектара, който вече притежаваш в устата си - и не си го опитал. Не си имал време да го опиташ. Светът е прекалено голям и ти се хвърляш от едно място на друго. Нямаш никакво време, за да опиташ нектара, който вече е тук.

Това е небесният нектар - ако го опиташ, си на небето. Ако го опиташ, няма вече смърт - затова е наречен "небесен нектар": ставаш безсмъртен.

Ти си безсмъртен. Не си го забелязал, но си безсмъртен. Няма смърт: ти си безсмъртен. Небето е безсмъртно: само облаците се раждат и умират: морето е безсмъртно. Такъв си и ти.

Сараха казал тези сутри на царя. Сараха не се опитва да го убеди рационално. Всъщност той просто прави достъпно своето същество за него. И му дава един нов поглед - за да погледне Сараха. Тантра е едно ново възприятие на живота. Никога не съм срещал нещо по-дълбоко от тантра.


ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том   
ОШО
Папка: Ошо - Възгледът за Тантра | Посещения: 800 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.159.66.70