Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


07:52
19.03.2024
Вторник
44.197.251.102


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза » Ошо. Разликата между Сатори и Самадхи

Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]


Ошо. Разликата между Сатори и Самадхи


Въпрос: „Каква е разликата в преживяванията между сатори (в дзен, поглед към просветлението) и самадхи (космическото съзнание)?"

Самадхи започва като пропаст, но никога не свършва. Една пропаст винаги започва и завършва - тя има граници: начало и край - ала самадхи започва като пропаст и след това продължава безкрайно. Тя няма край. Така че ако събитието настъпи като пропаст и след това няма край, това е самадхи, но ако то е пропаст с край - с начало и край - тогава е сатори и в това е разликата.

Ако е само поглед, просто пропаст, а пропастта отново се загубва - ако нещо е оградено - ако нещо е оградено (ти само надникваш в него и се връщаш обратно; скачаш в него и се връщаш), ако нещо се случи и след това отново се загуби - това е сатори. То е зърване, зърване на самадхи, но не е самадхи. Самадхи означава началото на познанието, без всякакъв край.

В Индия не притежаваме дума, която да съответства на сатори, затова понякога, когато интервалът е голям, човек може да сбърка сатори със самадхи. Но то никога не е. То е само зърване. Достигнал си до космическото и си го погледнал, а след това всичко отново е изчезнало. Разбира се, няма да бъдеш същия; сега никога отново няма да си същия. В тебе е проникнало нещо, нещо е било добавено към тебе, не можеш вече да си същия, но, все пак, това, което те е променило, не е с тебе. То е само спомен, памет. То е само мимолетен поглед.

Ако можеш да си го спомниш - ако можеш да кажеш: „Познал съм момента" - то е само мимолетно зърване, защото в момента, в който настъпи самадхи, тебе няма да те има, за да си го спомниш. Тогава не можеш да кажеш: „Познал съм го", защото с познанието изчезва познаващият. Само при мимолетния поглед знаещият остава.

Затова знаещият може да запази този поглед като спомен - той му е скъп, копнее за него, желае го, стреми се отново да го преживее - но той все още е тук. Този, който е хвърлил поглед, този, който е погледнал, все още е тук. То се е превърнало в памет. И сега този спомен ще те преследва, ще те следва като сянка и ще се стреми към този феномен отново и отново.

В момента, в който настъпи самадхи, тебе те няма, за да си го спомниш. Самадхи никога не се превръща в част от паметта, защото този, който беше, вече не съществува. Както казват в дзен: „Старият човек вече не съществува и се е родил нов..." и тези двамата никога не се срещат, затова не съществува възможността да има някаква памет. Старият си е отишъл, новият е пристигнал и между тях няма среща, защото новият може да дойде, само когато изчезне старият. В този случай няма памет. Няма стремеж и копнеж по него. Тогава такъв, какъвто си, ти си в покой и не съществува нищо, което да желаеш.

Не защото си убил желанието - не! Това е отсъствие на желания в смисъл, че този, който може да желае, отсъства. Тогава няма желание, няма бъдеще, защото бъдещето се създава от нашите желания; то е проекция на нашите желания.

Ако не съществува желание, не съществува бъдеще. Ако не съществува бъдеще, няма нужда от минало, защото миналото винаги е фонът, на който или чрез който, се копнее за бъдещето.

Ако не съществува бъдеще, ако знаеш, че точно в този момент умираш, няма нужда да си спомняш миналото. Тогава няма нужда дори да си спомняш името си, защото името притежава смисъл, само ако съществува някакво бъдеще. То може да е необходимо. Но ако не съществува бъдеще, ти просто изгаряш всички мостове към миналото. Те не са ти нужни. Миналото се е обезсмислило напълно. Миналото има смисъл, само ако стои срещу бъдещето или като съдейства на бъдещето.

В момента, в който настъпи самадхи, бъдещето престава да съществува. То не е, остава единствено настоящият момент. Той е единственото време. Не съществува дори минало. Миналото е изчезнало, както и бъдещето и отделния, обособен момент се превръща в тоталното съществуване. Ти си в него, но не като някаква единица, която е различна от него. Не можеш да бъдеш различен, защото това, че си различен от тоталното съществуване се дължи на миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето, изкристализирали около тебе, са единствената бариера между тебе и настоящия момент. Затова, когато настъпи самадхи, не съществува минало и бъдеще. Тогава ти не си в настоящето, а си настоящето, превръщаш се в настоящето.

Самадхи не е мимолетен поглед, самадхи е смърт; сатори обаче е мимолетен поглед, не е смърт. И сатори е възможно по твърде много начини! Едно естетично изживяване е един от възможните източници на сатори; музиката може да е един от източниците на сатори; любовта може да е източник на сатори. Във всеки интензивен момент, в който миналото губи своя смисъл - във всеки интензивен момент, когато съществуваш в настоящето (момент на любов, музикално или поетично изживяване или във всеки естетичен феномен, в който миналото не може да се намесва, в който не съществува желание за бъдещето) - сатори става възможно. Но това е само зърване.

Това мимолетно зърване е изпълнено със смисъл, защото чрез сатори можеш за първи път да почувстваш какво може да означава самадхи. Първият вкус или първият аромат на самадхи, идват чрез сатори. Затова сатори е полезно. Но всичко, което е от полза, може да се превърне в спънка, ако се привържеш към него и започнеш да чувстваш, че то е всичко. Сатори притежава блаженство, което може да те измами; то притежава свое собствено блаженство.

Тъй като не си познал самадхи, се привързваш към сатори. Но ако се привържеш към него, можеш да промениш това, което ти оказва помощ, което ти е приятел, в нещо, което се превръща в твой враг. Затова човек трябва да внимава за възможните неприятности, причинени от сатори. Ако си нащрек за това, тогава сатори може да помогне.

Отделният, моментен поглед е нещо, което не може да бъде познато с други средства. Никой не може да го обясни с думи, никакво общуване не може да го подскаже. Сатори има смисъл, но само като краткотраен поглед, като фон, като отделно, моментно навлизане в съществуването, в пропастта.

Ти дори не си познал момента, дори не си го осъзнал, когато той вече е изчезнал. Просто едно щракване на фотоапарата - щракване - и всичко е загубено. Тогава се появява копнежът; ще рискуваш всичко заради този миг. Но недей да копнееш за него; недей да го желаеш. Нека той спи в паметта. Не прави от него проблем, просто го забрави. Ако можеш да го забравиш и не се привързваш към него, тези моменти ще започнат да идват при тебе все повече и повече и тези кратки зървания ще стават все по-чести и чести.

Търсещият ум става затворен и зърването изчезва. То идва винаги, когато не го осъзнаваш, когато не го търсиш - когато си релаксиран, когато дори не мислиш за него, когато дори не медитираш. Дори когато медитираш, зърването става невъзможно, ала когато не медитираш, когато си в състояние на носене по течението на живота - без дори да правиш нещо, без дори да очакваш нещо - в тези релаксирани моменти, настъпва сатори.

То ще започне да се случва все по-често, но недей да мислиш за него; недей да се стремиш към него. И никога не го обърквай със самадхи.


Въпрос: „Какъв вид подготовка е необходима за сатори?"

Сатори е достъпно за голям брой хора, защото понякога за него не е необходима дори подготовка; понякога се случва случайно. Възникнала е някаква ситуация, но не целенасочено. Има толкова много хора, които са го изпитали. Може да не го познават като сатори, може да не го интерпретират като сатори, но те са го познали. Една голяма, вълнуваща любов може да го предизвика.

Сатори е възможно дори чрез дрога. Възможно е чрез: мескалин, ЛСД, марихуана, защото чрез химическите реакции умът може да се разшири до такава степен, че погледът да стане възможен. Така или иначе, всеки от нас притежава химическо тяло - умът и тялото са химически единици - затова и посредством химията краткото зърване е възможно.

Понякога някаква внезапна опасност може да проникне в тебе толкова надълбоко, че мимолетното впечатление става възможно..., понякога някакъв силен шок може да те доведе до такава степен в момента, че беглият поглед става възможен. А за тези, които притежават известна естетична чувствителност,   които   притежават   поетично   сърце,   които   имат „емоционално" отношение към реалността (не интелектуално отношение), зърването е възможно.

За рационалната, логична, интелектуална личност, зърването е невъзможно. Понякога то може да се случи на рационалната личност, но само посредством някакво интензивно, интелектуално напрежение - когато внезапно напрежението премине в релаксация. То се случило с Архимед. Той бил в сатори, когато открил тайната, гол в банята, и започнал да вика „Еврика, открих го!" Било внезапно освобождаване от непрекъснатото напрежение, натрупало се в резултат на решавания проблем. Проблемът бил решен, затова напрежението, натрупано в резултат на проблема, внезапно напълно изчезнало. Изтичал гол на улицата и започнал да крещи: „Еврика, открих го!"

За интелектуалната личност, ако големият проблем, който изисква включването на цялото му внимание и го довежда до върха на интелектуалното напрежение, внезапно бъде решен, може да го доведе до момент на сатори. Ала за естетичния тип ум това е по-лесно.


Въпрос: „Имате предвид, че дори интелектуалното напрежение може да се превърне в път към сатори?"

То може да е; може и да не е. Ако си интелектуално напрегнат по време на този разговор и напрежението не стигне до своята крайна точка, то ще се превърне в пречка. Но ако си тотално напрегнат и след това внезапно разбереш нещо, това разбиране ще е облекчението и сатори може да възникне.

Или, ако разговорът изобщо не е напрегнат, ако просто си бъбрим - напълно релаксирани, тотално несериозни - дори и този разговор може да се превърне в естетично преживяване. Не само цветята са естетични; дори и думите могат да бъдат. Не само дърветата са естетични; хората също могат да бъдат. Не само когато наблюдаваш носещите се облаци може да възникне сатори; то е възможно, дори ако вземаш участие в някакъв разговор. Но е необходимо или много релаксирано участие, или много напрегнато участие. Можеш или да започнеш като си релаксиран, или релаксацията да е резултат от доведеното до своя връх напрежение, което след това е освободено. Когато едно от двете неща стане, дори разговорът, обсъждането, могат да се превърнат в източник на сатори.

Всяко нещо може да се превърне в източник на сатори; това зависи от тебе. Никога не зависи от нещо друго. Вървиш си по улицата, някъде се смее дете... и сатори може да възникне!

Има едно хайку, в което се разказва една такава история: един монах пресичал улицата, когато забелязал едно съвсем обикновено цвете да се показва от стената - най-обикновено цвете, което можело да се открие навсякъде. Той го погледнал. За първи път наистина се вглеждал в този вид цвете, защото било толкова обикновено, толкова очевидно. Винаги можело да се открие навсякъде, затова той никога наистина не бил се вглеждал в него. Вгледал се в него... и сатори настъпило!

Никога не се вглеждаме в обикновените цветя. Те са толкова обичайни, че направо си ги забравил. Та монахът никога наистина не бил го забелязвал преди това. За първи път в живота си, той го видял и това се превърнало в изключително събитие. Тази първа среща с цветето, с това най-обикновено цвете, се превърнало в нещо уникално. Почувствал се виновен пред него. То винаги го очаквало, ала той никога не бил го поглеждал. Почувствал се виновен, поискал извинение от него... и сатори настъпило!

Цветето било там, а монахът танцувал край него. Някой попитал: „Какво правиш?

Той казал: „Видях нещо необикновено в едно съвсем обикновено цвете. Цветето винаги ме е чакало. Никога преди това не бях го поглеждал, но днес ние се срещнахме." Сега цветето не е обикновено. Монахът проникнал в него и цветето проникнало в монаха.

Всяко обикновено нещо, дори някое камъче, може да се превърне в източник. За детето камъчето е източник, ала за нас не е, защото е станало нещо съвсем познато. Всяко необикновено нещо, всяко рядко срещано нещо, всяко нещо, което попадне за първи път пред твоя поглед, може да се превърне в източник за сатори и ако ти си налице - ако си там, ако присъстваш - феноменът може да настъпи.

Сатори се случва почти с всички. То може да не се тълкува като такова, дори може да не разбереш, че това е сатори, но то се случва. И тези случаи са причината за всички духовни търсения. В противен случай духовните търсения щяха да са невъзможни. Как можеш да търсиш нещо, на което не си хвърлил дори мимолетен поглед? Най-напред до теб трябва да достигне нещо, някакъв лъч трябва да достигне до тебе (докосване..., полъх...), нещо трябва да е достигнало до тебе, което се е превърнало в търсеното.

Духовното търсене е възможно, само ако с тебе се е случило нещо, без твое знание. Може да е в любовта, може да е в природата, може да е в музиката, може да е в приятелството. Може да е при всякакъв вид общуване. С тебе се е случило нещо, което се е превърнало в източник на щастие и сега е само спомен. Може дори да е неосъзнат спомен; може да е подсъзнателен. Може да чака като семе някъде дълбоко в тебе. Това зърно ще се превърне в източник на търсенето, а ти ще търсиш нещо, което не знаеш. Към какво се стремиш? Не знаеш. Но все пак, някъде, дори и неизвестно за тебе, някакво изживяване, някакъв щастлив момент, се е превърнал в част и елемент от ума ти. Той се е превърнал в зародиш и този зародиш работи по свой собствен начин, а ти се стремиш към нещо, на което не можеш да посочиш името, което не можеш да обясниш.

Какво търсиш? Ако духовният човек е искрен и честен, той не може да каже: „Стремя се към Бога", защото той не знае, дали Бог съществува или не. И думата „бог" е абсолютно безсмислена, докато не си познал. Затова не можеш да търсиш Бог или мокша (освобождение). Не можеш.

Искреният търсещ ще трябва да прибегне до себе си. Търсенето не е насочено към нещо, което е отвън; насочено е към нещо вътре. Някъде си хвърлил поглед на нещо, което се е превърнало в зародиш и което непреодолимо те привлича, бута, към нещо неизвестно.

Духовното търсене не е издърпване отвън; то е избутване отвътре. Винаги е бутане. А ако е дърпане, тогава търсенето не е искрено, не е истинско. Тогава не е нищо друго, освен търсене на нов вид удоволствие, ново обръщане към твоите желания.

Духовното търсене винаги е тласък към нещо дълбоко вътре в тебе, на което ти си хвърлил мимолетен поглед. Не го тълкуваш; не го познаваш съзнателно. Може да е спомен за сатори от детството, който е дълбоко в подсъзнанието. Може да е блажен момент на сатори в корема на майка ти, блажено съществуване без никакви грижи, без никакво напрежение, в напълно релаксирано състояние на ума. Може да е дълбоко, подсъзнателно чувство, чувство, което не познаваш съзнателно, което те тласка.

Психолозите са съгласни, че цялото понятие за духовното търсене произлиза от блаженото съществуване в утробата на майката. То е толкова блажено, толкова тъмно; няма ни един лъч на напрежение. С първия лъч светлина започва да се изпитва напрежението, а тъмнината е абсолютната релаксация. В нея няма грижи, няма какво да се прави. Не е необходимо дори да дишаш; майка ти диша вместо тебе. Съществуваш точно така, както се твърди, че съществува този, който е постигнал мокша. Всичко просто е... и да бъдеш, е блаженство. Нищо не трябва да се прави, за да се постигне това състояние; то просто е.

Така че, може би в тебе съществува дълбок, подсъзнателен зародиш, който е преживял тоталната релаксация. Може да е някакво детско изживяване на естетично блаженство, някакво детско сатори. Всяко детство е „пълно със сатори", но ние сме го изгубили. Раят е загубен и Адам е изгонен от Рая. Но споменът е останал, неизвестният спомен, който те тласка.

Самадхи е нещо различно от това. Ти не си познал самадхи, но чрез сатори е налице обещанието за нещо по-голямо. Сатори се превръща в обещание, което те води към самадхи.



Въпрос: „Какво трябва да правим, за да го постигнем?"

Не трябва да правиш нищо. Само едно нещо: трябва да си нащрек; не трябва да се съпротивляваш. В тебе не трябва да съществува никаква съпротива. Но съпротивата съществува. Затова съществува страданието. Налице е една подсъзнателна съпротива. Ако започне да става нещо с брахмарандхра, всъщност това е началото на смъртта на егото. Изглежда толкова болезнено, че се появява една вътрешна съпротива. Тази съпротива може да приеме две форми: или ще престанеш да правиш медитацията, или ще се опиташ да разбереш, какво може да се направи, за да го преодолееш, за да се издигнеш над него.

Нищо не може да се направи. Това опитване, също така, е вид съпротива. Остави нещата такива, каквито са. Само бъди нащрек и го приеми тотално. Бъди с него; остави го да прави това, което прави и му оказвай съдействие.


Въпрос: „Трябва ли да бъда негов свидетел?"

Не бъди просто свидетел, защото да си само свидетел на този процес, ще създаде затруднения. Не бъди свидетел. Съдействай му; бъди едно с него. Просто му оказвай съдействие. Предай му се тотално - предай себе си на него - и му кажи: „Направи нещо, направи каквото е необходимо", а ти му оказвай съдействие.

Не му се съпротивлявай и не му обръщай внимание, защото дори твоето внимание ще се превърне в съпротива. Просто бъди с него и го остави да прави това, което е необходимо. Не можеш да знаеш какво е необходимо и не можеш да планираш това, което трябва да се направи. Можеш само да му се предадеш и да го оставиш да прави, каквото е нужно. Брахмарандхра притежава своя собствена мъдрост, всеки център притежава собствена мъдрост и ако му обръщаш внимание, ще нарушиш работата му.

В момента, в който обърнеш внимание на някоя вътрешна функция на тялото, предизвикваш объркване, защото създаваш напрежение. Цялото функциониране на тялото, вътрешните процеси, са безсъзнателни. Например, след като си се нахранил, не трябва да обръщаш внимание на храната. Трябва да оставиш тялото да направи това, което желае. Ако обърнеш внимание на стомаха си, тогава ще го объркаш. Функцията ще бъде нарушена и стомахът ще бъде разстроен.

Също така, когато работи брахмарандхра, не й обръщай внимание, защото твоето внимание ще работи против нея, ти ще работиш против нея. Ще се изправиш лице в лице с нея и това изправяне, тази среща, ще се превърне в разстройство. След това процесът ще бъде излишно удължен.

И така, започвайки от утре, бъди просто с него, движи се с него, страдай с него, и го остави да прави, каквото иска да прави. Трябва да си тотално предаден, напълно отдаден на него.

Това предаване е акарма (неактивност). То е в по-голяма степен акарма, отколкото внимание, защото твоето внимание е карма (действие); то е активност.

Затова просто бъди с това, което става. Не в смисъл, че ако просто бъдеш с него, няма да осъзнаваш, а само това, че няма да насочваш вниманието си. Ще осъзнаваш, а това е нещо различно. Докато си с него, ще съществува осъзнаване, дифузно осъзнаване. През цялото време ще знаеш, че нещо става, но сега си с него и между твоето осъзнаване и това, което става, няма да има противоречие.

Въпрос: „Води ли медитацията до самадхи?"

В началото усилието ще е необходимо. Докато не се издигнеш над ума, усилието е необходимо. Веднъж издигнеш ли се над ума, не е нужно вече усилие, а ако все още е нужно, това показва, че все още не си се издигнал над ума. Блаженство, което се нуждае от усилие, принадлежи на ума. Блаженство, щастие, което не се нуждае от някаква усилие, се превръща в нещо естествено; то е на съществото. Тогава то е като дишането. Не е необходимо усилие - не само никакво усилие, но и внимание не е необходимо. То продължава, това не е нещо, добавено към тебе; то си ти. Тогава се превръща в самадхи.

Дхяна (медитация) е усилие; самадхи е състояние на липса на усилия. Медитацията е усилие; екстазът е без усилия. Тогава не е необходимо да правиш нещо за него. Затова казвам, че докато не достигнеш до точката, в която медитацията не се нуждае от усилие, все още не си постигнал целта. Пътят трябва да стане безполезен. Ако си постигнал целта, ако си достигнал до целта, пътят е безполезен.


Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо

Папка: Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза | Посещения: 1320 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]
Контакт          44.197.251.102