Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


11:51
20.10.2017
Петък
54.92.141.211


Онлайн: 7
Гости: 7
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. Умът е противоположност. Самадхи е съвкупност

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Умът е противоположност. Самадхи е съвкупност

Въпрос: Доколкото разбираме, Вие схващате невинността като противоположна на знанието, а какво е тогава невежеството? Хората, които нямат знания, са често жертва на тези със знания. Молим Ви, кажете ни нещо във връзка с това.

Отговор: Невежеството е състояние, което съществува преди знанието, а невинността е състояние, което съществува след знанието. Невежеството е предзнанийното, а невинността е следзнанийна. Те изглеждат сходни, но са в известна степен коренно различни.

Детето е невежо. Когато го наричате невинно, вие създавате недоразумение. Невежеството прилича на невинността, защото детето не знае и изглежда невинно, но то ще знае, то ще опита горчивия плод на знанието, трябва да го опита. Точно като Адам в райската градина то трябва да бъде изхвърлено от там. Ще мине по този път, ще стори грях и ще се поквари. Неговата невинност не е действуваща, тя е безплодна. Тя не може да го отклони от знанието. Знанието ще влезе и змията ще го изкуши, светът ще го разврати. То ще тръгне по пътя на знанието, по пътя на ума. То е готово като семето да покълне в знанието. Невинността я няма, то е невежо.

Обаче мъдрец като Лаодзъ, който е познал света, се е завърнал в къщи. Бил е развратен, бил е на пътя на греха и знанието, вкусил е горчивия плод, но е узрял, захвърлил знанието и е станал отново като дете - той е невинен. Само мъдрецът е невинен.

Исус казва: "Само тези, които са като децата, ще могат да влязат в моето царство господне." Запомнете: той казва като деца, а не децата. Децата не ще могат да влязат в царството господне, а само тези, които са като деца. Какво значи това? Кои са като деца, а не са деца? Тези, които са минали през света, познали са разврата, но са си възвърнали девствеността.

Знанието има два антипода: невинността - невинността на мъдрите, и невежеството - невежеството на детето.

Не ме разбирайте криво, че държа на невинността, а не на невежеството. Аз просто не казвам: "Бъдете невежи! Ако сте невежи, вие само отлагате знанието - рано или късно, един ден вие ще влезете в капана на знанието. Преминете през него, живейте с него, опознайте го. Вкусете горчивия плод! Ще бъдете изхвърлени от рая, така че можете да се върнете у дома си и да се поправите. Тогава качеството е коренно различно. Когато са ви изхвърлили, вие сте били невежи. Когато Адам е бил изхвърлен от рая, той е бил просто невежа.

Когато Исус се върнал отново, той не бил същият Адам. Един невинен мъдрец, знаещ добре какво значи света и познавайки го добре, той го разбирал добре и го превъзхождал.


В. Каква е връзката между медитацията и процеса на неученето?

О. Няма връзка - медитацията е неучене. Те не са две неща, които трябва да се свързват - те са едно нещо, един процес. Медитацията е ненаучаване, ненаучаването е медитация.

Какво всъщност правите, когато медитирате? Вие просто не научавате ума - лека-полека вие разграждате пластовете на ума. Вие сте като лука - сами се отлюспвате: един пласт - най-повърхностният, се отлюспва, друг пласт се показва и него обелвате - махате го, друг се появява и т.н. Но един ден последният пласт е отлюспен и в ръцете ви остава нищото. Целият лук е изчезнал. Оглеждате се и не можете да откриете себе си.

Това е моментът, в който се постига медитация. Но това не е повече медитация, а става самадхи: станало е това, което вие на запад наричате екстаз. По-скоро трябва да се нарича енстаз, отколкото екстаз. Думата екстаз произхожда от гръцкото екстазис, което означава да стоиш отвън, да бъдеш извън личността си или кожата си изцяло, така че да не си част от тях - това е екстаз.

Самадхи е по-скоро енстаз - да стоиш вътре в себе си, така дълбоко, че вътрешното и външното изчезват. Ти ставаш всеобщност, самата съвкупност: не че ти си застанал вътре в нея, а ти си съвкупността. Това е самадхи. Думата самадхи ,има два корена: първият е сам, което означава заедно, съвкупно, другият е адха, което означава постигане, т.е. отиване, достигане, съставляване. Да бъдеш вкупом, да достигнеш съвкупността значи да станеш съвкупност. Самадхи означава, че си станал толкова съвкупен, толкова един, като кристал, че няма нищо срещу тебе в тебе. Ти си станал единство, съюз, унисон, Хармония на всички противоположности.

Умът е противоположност. Ти мислиш едно нещо, а изведнъж друга част от ума го отхвърля. Искаш ли да медитираш? Една част от ума ти казва "да", а друга веднага казва "не". Искаш ли да станеш санясин? Една част от ума ти казва "разбира се" , а друга част на ума казва: "Внимавай! Какво правиш? Недей? Почакай!". И за дребните неща е така, например какво да облека днес. Заставаш пред огледалото, а умът не може да реши. Умът е тълпа. Ненаучаването означава да зарежеш тази тълпа, да оставиш хората да си вървят, а ти да станеш едно, така че сам да не можеш да кажеш, че е едно, защото едно има смисъл само в тълпата. Едно има значение само, ако две има значение. Ето защо индийците никога не го наричат едно, те казват недвойно. Те просто казват недве, за да покажат, че, ако кажем едно, две влиза от задната врата, защото какво би означавало едно, ако нямаше две? Ако кажем, че бог е един, ако кажем, че в самадхи ти си един, тогава две е просто на ъгъла, след него - три... и след това целият свят.

Индийците настояват, че бог" е не две, не двоен - адвайта - в самадхи ти не си две, това е всичко. Нищо друго не се казва освен отрицанието, така че числата да не влязат от задната врата.

Чрез ненаучаване ти ставаш недве. Чрез научаване ставаш много. Чрез научаване ти ставаш легион, тълпа, и тълпата все расте. Колкото повече научаваш, толкова повече тълпата нараства. Крайният резултат от научаването може да бъде лудост и нищо друго.

Така че не е случайност дето великите мислители на Запада почти всички рано или късно са полудели. Всъщност, ако някой мислител на Запад не е полудял, това само показва, че той не е бил много задълбочен мислител, нищо друго. Ницше полудял, а той наистина е бил мислител. Бертранд Ръсел? Той не е полудял, останал повърхностен, популярен и немного задълбочен.

На Изток става съвсем различно. Не можем и да си помислим, че Буда е полудял. Това е най-невероятното нещо в света: Буда да полудее. Ницше е полудял защото е мислител. Буда не може да полудее, защото е немислител. Той изоставя мисленето, така че как да полудее? Един ден тълпата си отива, а той си седи сам и никой не го безпокои. Толкова е сам, че даже не е един, защото кой да каже "ти си един"? Ако има кой да каже, че ти си един, другият е също там.

Медитацията е ненаучаване. Обелете си лука. Трудно е, защото сте идентифицирани с лука. Вие си мислите, че тези слоеве — люспите сте вие, така че е трудно да ги обелите, освен това е болезнено, понеже не е като да си свалиш дрехите, а по-скоро като да си обелиш кожата, твърде много си свързан.

Но щом разбереш, щом си обелиш един пласт, ти чувствуваш появата на свежест. Ставаш нов. Тогава идва куражът, а след това надеждата, след това ти се чувствуваш по-уверен. Тогава ти можеш да обелиш още един слой. Колкото повече отлюспваш, толкова повече ставаш тих, щастлив и блажен. Сега си на прав път. Не си далече от момента, когато ще изхвърлиш целия лук.


Добре е обаче да обелваш слой след слой, тъй като може да не ти е възможно да изхвърлиш целия лук. Това е възможно и се е случвало, но става при интензивно разбиране, което не е в обикновения ред на нещата.

Има два начина да се постигне просветление: единият е внезапен, а другият - постепенен. Внезапното се случва много рядко, но се случва. Постепенният начин е по-лесният, защото тогава не ви карам да изхвърлите целия лук, тъй като това е твърде много. Аз ще ви убеждавам просто да обелите външната люспа, понеже е станала мръсна, но вие също чувствувате, че тя е мръсна. Толкова много прах се е натрупал върху нея, а е станала и много суха. Вие сте в капан - лукът се свива ли свива и става затвор. Така че, чуйте ме! Обелете го. Втората люспа се бели по-трудно. Тя е прясна и на вас ще ви се иска да я запазите. Третата люспа е още по-трудна. Колкото по-навътре стигате, толкова по-трудно става, защото започват да се случват хубави неща. Още не сте стигнали центъра, но го приближавате, точно като че ли приближавате реката. Въздухът е хладен и вие се чувствувате добре. Чаршията остава зад вас. Мръсният въздух го няма. Небето е открито. Реката е близо. Реката изпраща по въздуха знак: "Аз съм близо. Хайде!"

Колкото повече се приближавате, толкова повече се привързвате към люспите, защото си мислите "това го прави люспата." Това не става поради люспата, а става, защото приближавате центъра.


Има много хора, които се придържат към светските неща и аз съм попадал на толкова много хора, които държат на духовните неща, те са люспи. Някой казва: "Каква хубава светлина ми се яви!" Той идва и казва: "Бхагван, помогни ми да се радвам винаги на тази светлина".

Какво ще правиш с нея? Светлината е преживяване, това не си ти. Тя е нещо различно от тебе. Ти си този, който преживява, свидетелят. Преди ти се радваше на парите, а сега се радваш на светлината - то е едно и също: това е обект, а ти искаш да се привържеш към него. Ако ти бях казал: "Остави парите и всички светски неща." Тогава щеше да разбереш. Но ако кажа: "Остави тези глупости, тази светлина, тази твоя Кундалини, виденията, цъфтящия лотос в тебе! Махни всички тези глупости!", ти ще се зачудиш що за духовен човек съм аз. Аз ще ти помогна да разцъфтят повече лотоси в тебе.

Но те ще останат в люспите и трябва да се обелят. Аз трябва да ти помогна да отлюспиш целия лук. Няма да ти помагам да спреш преди настъпване на нищото. Целта е нищото - шунята: всички люспи са махнати и в ръката ти е празнота. Ти оставаш сам, без преживявания. Духовността не е преживяване. Тя идва и остава при този, който я преживява, но тя не е преживяване. Всичко, което се преживява, е светско, защото принадлежи към люспите, а те не ти принадлежат.

Медитацията е процес на ненаучаване. Не питай за връзката между тези две. Няма връзка, няма две неща, затова не могат да са свързани.


В. Цивилизацията сторила ли е добро на човека?

О. Да, тя ви е направила такива грешници, че човек постепенно трябва да се превърне в светец. Тя ви захвърля в бездънно нещастие и вие трябва да започнете да търсите "вратички", за да се измъкнете от затвора.

Цивилизацията помага много. Тя ви помага да израснете, да разберете неволята в живота.

Ето погледнете сега: много повече хора от Запада идват при мене, отколкото от Индия. Западът е по-цивилизован, по-културен и разбира се по-нещастен. Всеки е на ръба да освирепее, просто на ръба - нужно е лекичко да го бутнеш. Всеки един от четирима, а казват даже от трима, е на границата на полудяването. Всеки четвърти човек днес или утре ще стане жертва на рака. Значи всеки един от четири живи хора, живи днес, се разболява от рак.

Цивилизацията създава рака - това е голям подарък, защото той показва абсурдността на ума. Цивилизацията изкарва на повърхността цялата абсурдност на ума.

Една култура започва да става религиозна, само когато тя е наистина цивилизована, богата, благоденствуваща. Една бедна страна не може да бъде религиозна, не може да си позволи да бъде религиозна. Бедната страна мисли за комунизъм, а богатата страна мисли за медитация, саняс. Бедната страна мисли за хляб и масло, а богатата страна е преситена от всичко, което цивилизацията, науката и техниката могат да й осигурят. Тя иска нещо друго.

Когато нуждите на тялото са задоволени, надигат се нуждите на ума. Когато се задоволят нуждите на ума, се появяват духовните нужди, т.е. има йерархия.

Ако нуждите на вашето тяло не са задоволени, вие не мислите за нуждите на ума. Когато сте гладни, не мислите за поезия, просто не можете, то е невъзможно. Когато сте гладни, не можете да мислите за музика. Бетовен не значи нищо за вас, когато сте гладни. Когато сте гладни, красотата е безсмислена дума. Гледате красиво лице, но виждате хляб...

Чувал съм, че един поет се загубил в джунглата. Три дни не можел да намери пътя, а бил голям поет и написал много песни, красиви любовни песни за луната, за красивите жени, за реките и планините, за морето... След три дни на гладуване настъпило пълнолуние. Той се изненадал: върху луната видял да плува не приказно красиво лице, а хляб - чапати. Със задоволяване на телесните нужди изведнъж поезията, изкуството, музиката, танците, литературата, философията - всичко това става много съблазнително. Нов повик се обажда в сърцето. А когато и нуждите на ума са задоволени, тогава за първи път придобиват смисъл богът, религията, медитацията, екстазът. И започва търсенето. Ето я разликата между следните три думи, а именно: когато всички телесни нужди са задоволени страната е цивилизована, когато всички нужди на ума са задоволени, страната е културна и когато духовните нужди са задоволени, страната е! религиозна. Досега не е имало религиозни страни. Малко са цивилизациите, които са достигнали нивото на културата. И това е всичко.

Досега не е съществувала религиозна страна в света. Хората мислят Индия за религиозна, но това не е така. Някога Индия е достигнала върха на културата, по времето на Кришна, преди 5000 години. И тогава се появила нуждата да се търси Бог. Сега почти в същото положение е Америка - появило се е дълбоко вътрешно търсене.

Цивилизацията помага, много помага, защото изнася на повърхността цялата скрита мизерия на ума. А вие трябва да я познавате, да я познавате цялата, за да се издигнете над нея - няма друг начин. Само опитът, че нищо на земята не е задоволено, че нищо свързано с тялото и ума не може да ви помогне... Значи, телесните нужди могат да се задоволят. Какво следва от това? Добре, радвате се на музиката и поезията и изведнъж един ден вие се чувствувате разочаровани. Какво значи всичко това? Вие си играете с думите и полъха на вятъра. Това не ви дава дълбока удовлетвореност.

Само религията може да удовлетвори. Само религията може да се превърне в задоволство. Тя докосва най-вътрешната част на вашата същност, цивилизацията е тази, която създава условията за проява на религията.


В. Цялото осъзнава ли себе си?

О. Не, нито осъзнава, нито не осъзнава. Тук има значение изразът "свръхсъзнаване". Безсъзнателното е състояние на сън - ти не осъзнаваш себе си. Съзнателното е само-осъзнаване - ти съзнаваш себе си. Но това създава раздвоение: себето и съзнанието за него. Ти ставаш две неща. Цялото не е нито съзнаващо, нито несъзнаващо. То е свръх-съзнаващо, защото няма деление на себе си и на осъзнаване.

Когато станеш едно с цялото, ти не си нито съзнаващ, нито несъзнаващ. Или си и двете заедно. Донякъде несъзнаващ, защото няма себе, което да се осъзнава, а и съзнаващ, защото си с будно съзнание.

Ако можеш да схванеш (трудно е за схващане), но ако можеш да си представиш състояние, в което няма себе, а има осъзнаване - няма кой да осъзнава, а има самоосъзнаване. Тогава настъпва покой - покой като при съня, но има бодърствуване - бодърствуване като в будно състояние. Ако щеш, приеми, че си в двете състояния, ако щеш, приеми, че не си нито в едното, нито в другото. Но помни едно нещо: всичко, което знаеш, не съвпада, щом стане дума за цялото. Всичко, което знаеш... Ти знаеш две неща: съзнателно и безсъзнателно - и двете са ирелевантни. Или трябва да ги слееш в едно, или да ги отхвърлиш и двете.


Цялото е тотално различно. Всичко, което си знаел до сега, не може да се превърне в категория за него. И нищо повече не може да се каже за него. Защото, каквото и да реша да кажа, аз трябва да използувам твоите думи. Това неизбежно ще доведе до недоразумение. Затова е по-добре да се влееш в цялото и да го опознаеш, вместо да питаш за него. Задавай въпроси за себе си, защото там е проблемът и този проблем трябва да бъде решен. С цялото няма проблем - забрави го. Сега задавай въпроси за себе си, за да бъдат решени.

Един ден, когато се слееш с цялото, ще разбереш. Няма друг начин да го опознаеш. Това мога да ти дам, а то не е информация, то е един намек. Цялото е свръхсъзнателно. То е едновременно и съзнателно, и несъзнателно, без да бъде нито едното, нито другото.


В. Един художник е художник, само ако твори. Творенето не е ли правене? И повечето от формите на изкуството не са ли резултат от дейност, от постижение, а не от битие? Ако творецът беше само битие, той нямаше да създава изкуство. Може би свят без изкуство е това, което Вие проповядвате? Това ли е краят на сътворението?

О. Този въпрос трябва да се раздели на части. Първата част е: човекът на изкуството е дотолкова човек на изкуството, доколкото твори. Ясно е, че не сте ме разбрали правилно. Човекът на изкуството е човек на изкуството само дотолкова, доколкото той позволява на творчеството да става. Това не значи, че той твори. Той не създава, той не е създател. Той може да композира неща, но не е творец. Той може да е технически изпълнител, но не е художник.

Например, ако вие създавате поезия, можете да творите точно спазвайки правилата на мерената реч. Не можете да допуснете нито една грешка, защото няма да бъде поезия. Граматиката може да е правилна, езикът точен, ритъмът, стъпката - всичко спазено правилно, но това ще бъде мъртво тяло - всичко съвършено, но тялото мъртво. Няма душа в него. Вие не сте поети, а технически лица. Вие можете да съчинявате поезия, но не можете да я създавате, да я сътворите. Защото, когато творите, вие изчезвате напълно от сцената. Когато създавате, Създателят създава чрез вас, а не вие. Всички велики поети знаят това. Всички велики учени го знаят. Когато те не са, нещо започва да тече през тях и ги обсебва. Нещо по-велико от тях протича през тях, филтрира се, а те не са нищо друго освен улеят, по който тече.

Художникът е художник само дотолкова, доколкото позволява творчеството - не че той го прави, защото то не е акт. Затова и цялата древна поезия е анонимна. Никой не знае кой е създал Упанишадите - толкова хубави и ненадминати. Никой не знае кой е сътворил пещерите Аджанта и Елора - пак анонимно. Никой не знае кой е създал поезията Каджурахо върху камък - анонимно. Древните творци са разбрали много добре, че това не е тяхно сътворение и имената им не бива да остават. Ето защо не са се подписвали.

Бог е творецът, а те са били само преносителите, които той е използувал. И те са били благодарни, че тях е избрал да ги ползува като преносители. Първокласните поети, художници, музиканти, учени - всички го знаят, само второкласните не го знаят. Второкласният е имитатор. Той имитира първокласните. Така служи на егото - аз творя. Никой достоен човек на изкуството не е претендирал, че той е творецът.

В. Творенето не е ли правене?

О.
Не. Творенето е неправене. Много неща се случват, но извършител няма.


В. А повечето от формите на изкуството не са ли резултат от дейност, от постигане?

О.
Не. Моментът, в който се появи постижението на ума, става грозота - не изкуство и красота. Колкото повече участвува постигащият ум, толкова повече е грозотата. Когато няма ум, красотата разцъфва. Тогава се явява изяществото, което не е земно.

В. Ако художникът е само битие, тогава няма да има изкуство!?

О.
Не, само тогава ще има изкуство.


В. Свят без изкуство - това ли е, което очаквате?

О.
Не. Светът е вече без изкуство. Аз очаквам свят, който е изцяло изпълнен с изкуство. Но има два вида изкуство - изкуство на техническото лице, което е псевдоизкуство, и изкуството на твореца.

На света има много псевдоизкуство. Истинското, автентичното изкуство е изчезнало. То е трябвало да изчезне, защото автентично изкуство може да има само при автентични същества. Неавтентичните същества мислите ли, че могат да създадат автентично изкуство?

То протича през тебе. Поезията извира от най-голямата дълбочина на поета. Ако няма такъв дълбинен център, ако поетът не е в центъра, ако той самият не е пуснал корени, а живее на повърхността, как тогава може поезията да навлезе в най-дълбоките кътчета на неговото същество? Поезията ще бъде винаги по-ограничена от поета. Вие можете да се мамите по нея, защото и вие сте неавтентични. В един фалшив свят, където маските стават реалност, а оригиналните лица са напълно забравени, където истинските неща са изчезнали, където вече розите не цъфтят на храста си, а се произвеждат във фабрики за пластмаси, където човекът вече не е естествен, а манифактурно произведение, автентичното изкуство наистина изчезва.

Аз бих желал целият свят да се изпълни с истинско изкуство, да диша с него, да живее с него, защото това е единственият път: чрез истинското изкуство, реалното изкуство, ти се издигаш над него. Ако музиката е истинска, скоро ти ще изпаднеш в медитация, защото чрез музиката можеш да надзърнеш в медитацията, това е всичко. Ако е истинска, тя ще ти даде този проблясък, ако ли пък не е (както е станала попмузиката по света, неистинска, безсъдържателна), тя може да ти даде малко катарзис, може да причини състояние на ума, при което да забравиш себе си, може и да създаде някакво опиянение, както алкохолът. Затова и цялата попмузика е силна, тя те потапя, ти трябва да забравиш себе си - затова така гърми. Как би могъл да помниш кой си ти, когато всичко гърми наоколо? Ти забравяш себе си, тя ти действа като наркотик.

Истинската музика те пречиства все повече. Все повече ти притихваш. Фактически истинската музика ще ти помогне да чуеш тишината, където всички ноти се губят и остават само паузите. Една нота се появи и изчезна, а друга не се появява - това е паузата. При тази пауза медитацията протича през тебе. Истинската музика ще ти помогне да навлезеш в медитацията, извън нуждите на ума - към духовните нужди.

Истинската поезия ще ти хвърли лъч към умовете на мъдреците, един проблясък. Тя ще ти отвори прозорец, за да можеш да видиш далечните Хималаи. Тогава в тебе ще се събуди поривът да тръгнеш на път.

Изкуството не е цел. То е нужда на ума, която трябва да се удовлетвори. В прозореца на изкуството се явява поривът и ти ще видиш далечния хоризонт, чиято красота ще се превърне за тебе в огромна притегателна сила, която ще те тегли напред.

Нужна е цивилизация за създаването на изкуство, поезия, картини - но те не са целта, а само приют за нощен отдих. Сутринта ти отново си на крак по пътя към далечната цел. Целта е винаги Бог, нищо по-малко.


В. Аз съм начинаещ за Вашето учение, но от това което съм разбрал дотук, говоря приблизително, знанията, получени от книгите, са само информация и като такава те са ненужни и ялови. Какво значение има тогава дали вътрешното познание е придобито чрез опит и чувства, а не чрез интелект? И защо издавате книги, които се продават?

О.
Аз говоря, за да ви изкушавам да мълчите. Използвам думи, за да ви убедя да преминете към безсловесно съществуване. Книгите са, за да ви отведат зад тези предели, затова не се осланяйте на тях. В най-добрия случай те са мостове. Обаче, ако си построите къщата върху мост, то вие сте глупаци. Преминете по моста!

Точно сега вие не можете да разберете мълчанието, можете да разберете само думите. Аз трябва да използвам думи, за да ви предам посланието на тишината. Между думите, между редовете, понякога, ако достатъчно сте се въртели около мене, вие някой ден ще започнете да чувате тишината. И тогава няма да има нужда и вие можете да изгорите тези книги, заедно с другите веди, библии и свети писания. Моите книги трябва да се изгорят. Всичко трябва да се изостави. Но точно сега вие не сте готови. Когато станете готови, няма да са ви нужни никакви книги.

Тези книги не се публикуват за хората, които разбират. Те се издават заради хората, които имат желание да разберат, но все още не разбират. Тяхното желание е превъзходно. На тях трябва да се помогне. И ако аз съм човекът, който трябва да помогне, то аз трябва да дойда при вас. Преди вие да сте дошли при мене, аз трябва да дойда при вас - това е пътят. Преди да ви отведа на мястото, на което аз стоя, трябва да сляза на мястото, където стоите вие. Тези книги не са необходими. Нуждата от тях е ваша. Ако можете да ги прескочите, заобиколите и отминете - отлично. Но вие не можете да ги отминете, иначе не бихте били тука. Вие сте тука, за да ме слушате. Вие все още се надявате, че като ме слушате, ще сполучите. Аз не мисля, че със слушане ще сполучите. Мисля си, че като слушате, вие ще можете да чуете това, което не се казва, а чрез него вие ще сполучите. Никой не е сполучил от книгите, но книгите помагат да се премине оттатък. Всички писания гласят едно и също.

В Упанишадите се казва: Наяматма правачанен лабхио (тази душа не се постига чрез слушане на проповеди), на медхиа на бахуна шрутен (нито с разум, нито с много четене). Другаде в Упанишадите е казано: "Целта е къде? Къде е целта?" Минете отвъд думите и тогава ще разберете. Точката, от където думите се връщат обратно, тъй като не могат да преминат, това е точката, вратата. И библията и коранът - всички те съществуват, за да ви помогнат да преминете отвъд тях. Ако ги носите на главите си, това е глупост. Вие не сте надникнали в тях, а там пише: "Не се хващайте за думите, не дръжте на теориите, не се осланяйте на концепциите и философиите. Всичко е боклук!"

И моите книги трябва да бъдат прескочени. Радвайте им се, докато сте в преход, но не се привързвайте към тях. Гответе се да минете отвъд тях.


В. Вие ни казахте вчера, че само чрез бездействие и ненаучаване ще можем да намерим истинското си битие. А какво да правим, когато нашата професия изисква много знания?

О.
Изпълнете го, но нека това да бъде само професия, не му позволявайте да стане душата ви! Разбира се, че информацията е нужна. Един лекар трябва да познава около 707 артерии, 433 мускула, 71 кости, 230 нерви и хиляди неща по тялото. На всичкото отгоре и около 10 000 лекарства. Иначе той не може да е лекар. Но не това е проблемът. Той трябва да знае, но това не е познание, а информация - полезна, утилитарна. Обаче това не е растеж в неговото битие и трябва да се държи отделно. То трябва да бъде част от паметта ви, без да ви обременява.

Паметта има огромен капацитет. Още не е изобретен компютър, който да има подобен капацитет. Паметта на един човек при наличието на достатъчно време може да запамети всички книги, които съществуват в света днес. Една човешка памет може да съдържа целия свят на книгите. Нейният капацитет е огромен, но има едно нещо: Вие трябва да държите двете неща на разстояние - информацията си е информация, знанието си е знание!

Познанието е съвсем различно нещо. Познанието е свързано с битието, то е сянката на битието. Чрез информацията вие ставате полезни за другите. Чрез познанието вие сте осенени. Това не е утилитарност.


В света и на пазара е нужна информация. И няма нищо лошо в това. Лошото е, когато си мислите, че информацията е станала вашето познание. Тогава вие сте объркани. Бъдете лекар, когато сте във вашата болница, но в къщи забравете за това.


Веднъж бях отседнал в дома на съдия от Върховния съд - мой последовател. Жена му ми каза, когато мъжът й не беше в къщата:
- Моят мъж те обича и ти вярва много, затова ти можеш да ми помогнеш.
Аз й казах:
- Кажи ми какво има. Какво искаш от мене? Тя отговори:
- Само му кажи едно нещо, че в къщи не трябва да е съдия.

Даже в леглото си остава магистрат. Това е. Всички сме подложени на тормоз от него. Той никога не е като човек, като баща, като съпруг, като приятел - по 24 часа от денонощието той е съдия от Върховния съд. Всички се страхуваме от него и децата треперят пред него, защото гледа на нас като на престъпници, очакващи в съда неговата присъда. Моля ти се смъкни го на земята. Ако може поне за няколко часа да забрави, че е върховен съдия, за нас ще бъде благодат.

Ако сте доктор - добре, но не гледайте на съпругата си с докторски поглед. Защото, доколкото зная, рядко се случва докторите да са добри любовници, тъй като навсякъде те си остават доктори. Те познават тялото толкова добре, че как биха могли да любят жена? Мръсотията е вътре - те го знаят. Артерии, лигавица и секрети - и това знаят. По цял ден само болести и когато погледнат жена си, пак изплува информацията. Докторите не са добри любовници, защото е трудно да забравят знанието и информацията. В болницата ти е нужно и трябва да го ползваш, но не се оставяй то да те ползва. Щом се върнеш у дома, изхвърли го! Точно както си сменяш облеклото. Ти не ходиш в болничното си облекло, преобличаш се и обличаш нещо официално, нали?

Остави информацията настрани, бъди мъж. И тогава двете неща ще вървят успоредно: информацията ще бъде полезно средство, а ти ще се развиваш като човешко същество. Това човешко същество израства чрез познанието, а не чрез знанието. Ако поддържаш тази дистанция и внимаваш, няма да се случи нищо лошо.

Онзи ден един приятел дойде при мене и ми донесе много книги. Сутринта преди да ми ги даде, той ме изслуша и остана в недоумение, че аз съм толкова много против знанията. Вечерта ми каза:

- Донесох ти толкова много книги, а ти си против знанията. Сега какво да правя?
Аз му отговорих:
- Дай ми тези книги и ми донеси още колкото можеш. Знанията няма да ме развалят. Аз мога да ги ползвам, но те не могат да ме ползват.
Това е нещото, което трябва да се разбере.


В. Защо напоследък ходите с тези чудни шапки?

О. Питайте шапките. Те изведнъж се появиха. Някой ми ги изпрати и те застанаха на пътя ми. Така че питайте тях, а не мене. Те искаха да бъдат приети и уважавани.


ДАО – трите съкровища
Том 3
Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 793 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.92.141.211