Ошо. Размишление, концентрация и медитация



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


19:32
05.12.2016
Понеделник
54.205.8.87


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Книга на тайните » Ошо. Размишление, концентрация и медитация

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. Размишление, концентрация и медитация

Осъществяване чрез центриране - 2

ВЪПРОСИ:
1. Осъществяването на самия себе си основна необходимост ли е?
2. Обяснете размишлението, концентрацията и медитацията.
3. По какво се различава тренировката за развитие на центъра на пъпа от тази за развитието на центровете на главата и сърцето?
4. Всички Просветлени ли са центрирани в пъпа?

Вторият въпрос:
"Бъдете така добър да ни разясните размишлението, концентрацията и медитацията."

"Размишление" означава мислене - насочено мислене. Всички ние мислим: това не е размишление. Това мислене не е насочено, то е неопределено, неводещо за никъде. В действителност нашето мислене не е размишление, а това, което фройдистите наричат: "асоциация". Една мисъл води след себе си друга без никакво насочване от твоя страна. Самата мисъл благодарение на асоциацията води до друга мисъл.

Виждаш куче, което пресича улицата: в момента, в който виждаш кучето, твоят ум започва да мисли за кучета. Кучето те повежда и в ума възникват много асоциации. Когато беше дете, ти се страхуваше от едно куче. Това куче изниква в ума и детството изниква в ума. След това кучетата са забравени. След това просто по асоциация започваш да си спомняш детството си. След това детството се свързва с други неща и ти се движиш в кръгове.

Когато си спокоен, опитай се да се върнеш до мястото, от където са започнали мислите. Върни се; премини обратно същите стъпки. Ще видиш, че има някаква друга мисъл, която те е довела дотук. И те не са логически свързани, защото по какъв начин кучето на улицата е свързано с твоето детство?

Няма логическа връзка - само една асоциация в твоя ум. Ако аз пресичах улицата, същото куче нямаше да ме отведе до моето детство. Щеше да ме отведе към нещо друго. Трети щеше да го наведе на нещо друго. Всеки има асоциативни вериги в ума. С всяка една верига, всяко събитие, всяка случка, води към веригата. След това умът започва да работи като компютър. Тогава едно нещо води до друго, второто до трето и ти продължаваш и цял ден правиш само това.

Запиши стриктно върху лист хартия всичко, което се появява в ума ти; ще бъдеш удивен. Какво става в твоя ум! Не съществува никаква връзка между две мисли и ти продължаваш да мислиш именно по този начин. Наричаш това мислене. Това е просто асоцииране на една мисъл с друга и те се пораждат взаимно. Ти си направляван.

Мисленето се превръща в размишление, когато се осъществява не чрез асоциации, а е насочено. Ти работиш върху определен проблем, тогава отстраняваш всички асоциации. Работиш само върху този проблем: насочваш ума си. Умът по всякакъв начин ще се опитва да се отклони в друга посока - към някоя асоциация. Ти отрязваш всички странични пътища. Насочваш ума си само в една посока.

Научната работа върху даден проблем е размишление. Логическата работа върху някой проблем, математическата работа върху някой проблем, е едно размишление. Поетът размишлява за цветето: целият свят е отстранен и са останали само цветето и поетът, и той живее само с цветето. Много странични неща ще го привличат. Той няма да позволи на ума да се движи някъде другаде. Умът се движи в една линия, насочван. Това е размишление.

Науката се основава върху размишлението. Всяко логическо мислене е размишление: мисълта е насочвана, мисленето е направлявано. Мисленето, обичайното мислене е абсурдно. Размишлението е логично, рационално.

След това следва концентрацията: концентрацията е оставането в една точка. Тя не е размишление. Тя всъщност е това да бъдеш в една точка, да не позволиш на ума изобщо да се движи. По време на мисленето умът се движи като полудял - в обичайното мислене. При размишлението лудият е направляван, насочван; той не може никъде да избяга. При концентрацията не се допуска движението на ума; при обичайното' мислене умът се движи навсякъде. При размишлението му е позволено да се движи само на някои места; при концентрацията не му се позволява да се движи. Единственото, което се допуска, е да бъде в една точка. Цялата енергия, цялото движение спира, прикрепва се за една точка.

Йога е занимава с концентрацията, обикновеният човек - с не-насоченото мислене, научният ум - с насоченото мислене. Йогичният ум притежава свое мислене, фокусирано, фиксирано в една точка: не се допуска никакво движение. И следва медитацията. При обичайното мислене умът може да се движи навсякъде; при размишлението той може да се движи само в определена посока: всички останали посоки са отрязани. При концентрацията той не може да се движи дори и в една посока. Допуска се само да се концентрира върху една точка. А при медитацията умът изобщо не се допуска. Медитацията е отрицание на ум. Това са четири степени - обичайно мислене, размишление, концентрация, медитация.

Медитацията означава отрицание на ума: дори и концентрацията не е разрешена. На самият ум не се разрешава да съществува! Затова медитацията не може да бъде обхваната от ума. До етапа на концентрацията умът може да обхване, да разбере. Умът може да разбере концентрацията. Но умът не може да разбере медитацията. В действителност, умът изобщо не се допуска. При концентрацията умът може да бъде в една точка. При медитацията дори и тази точка е отстранена. При обикновеното мислене всички посоки са открити. При размишлението е открита само една посока. При концентрацията е открита само една точка - никаква посока. При медитацията, дори и тази точка не е открита: на ума не му се дава да съществува.

Обикновеното мислене е обичайното състояние на ума, а медитацията е висшата възможност. Най-ниската е обичайното мислене, а най-висшата, върха, е медитацията - липсата на ума.


Обикновено заедно с втория въпрос питат:
"Размишлението и концентрацията са умствени процеси. Как е възможно умствените процеси да спомогнат за постигането на състояние на отрицание на ума?"

Въпросът е важен. Умът пита как може самият ум да преодолее ума? Как може един мисловен процес да спомогне за достигането на нещо, което не принадлежи на ума? Изглежда като противоречие. Как може твоят ум да се опита, да направи усилие, да създаде едно състояние, което не принадлежи на ума.

Опитай се да разбереш. Когато умът е, какво има? Процес на мислене! Когато липсва умът, какво има? Няма процес на мислене! Ако продължаваш да ограничаваш мисленето, ако продължаваш да премахваш мисленето, малко по малко, постепенно, ти стигаш до отрицанието на ума. Умът означава мислене. Отрицанието на ума означава отрицание на мисленето. И умът може да помогне. Умът може да помогне при извършването на самоубийството. Ти можеш да извършиш самоубийство, но никога не питаш как може един жив човек да помогне на самия себе си да бъде мъртъв. Можеш да помогнеш на себе си да бъдеш мъртъв. Всеки се опитва да помогне. Можеш да помогнеш на себе си да бъдеш мъртъв, а ти си жив. Умът може да помогне да се стигне до отрицание на ума. Как може да помогне умът?

Ако процесът на мислене става все по- и по-интензивен, тогава ти преминаваш от една интензивност на ума към по-голяма интензивност на ума. Ако процесът на мислене стане по-малко интензивен, ако е ограничен, ако е намален, ти помагаш на себе си по отношение на отрицанието на ума. Зависи от теб. А умът може да помогне, защото всъщност умът е това, което ти правиш в момента с твоето съзнание. Ако оставиш съзнанието, без да правиш нищо с него, това се превръща в медитация.

И така, има две възможности: или бавно, постепенно ограничаваш ума си, малко по малко. Ако се отстрани един процент, тогава има деветдесет и девет процента ум и един процент отрицание на ума у теб. То е като че ли си изнесъл някоя мебел от стаята, все едно че си изнесъл мебел. С това се освобождава известно пространство. След това изнасяш още мебели и освобождаваш още място. Когато изнесеш всички мебели, се освобождава цялата стая.

Наистина пространството не се създава от преместването на мебелите: то съществуваше. Само беше заето от мебелите. Когато изнесеш мебелите, не внасяш отвън пространство. Пространството съществуваше, заето от мебелите. Преместил си мебелите и мястото се е освободило, открило. Дълбоко в себе си умът е едно заето място, напълнено с мисли. Ако отстраниш някои мисли, се създава пространство или се открива, или се възвръща. Ако продължиш с отстраняването на своите мисли, постепенно ще си възвърнеш пространството. Това пространство е медитацията.

Това може да се направи постепенно, а също така и изведнъж. Не е необходимо цял живот, малко по малко, да изнасяш мебелите, защото възникват проблеми. Когато преместиш някоя мебел, се освобождава един процент пространство, а деветдесет и девет остават заети. Тези деветдесет и девет процента няма да се чувстват добре с незаетото пространство; ще се опитат да го запълнят. Така човек продължава бавно да ограничава мислите, а след това отново създава нови мисли.

Сутрин сядаш да медитираш за известно време: забавяш процеса на мислене. След това отиваш до магазина и мислите нахлуват отново: пространството отново се запълва. На другия ден правиш същото и продължаваш да го правиш - отстранявайки ги и отново викайки ги.

Освен това можеш да изхвърлиш наведнъж всички мебели. Решението е твое. Трудно е, защото си свикнал с мебелите. Без мебели може да се чувстваш некомфортно; не знаеш какво да правиш с това пространство. Дори може да започнеш да се страхуваш да се движиш в него. Никога не си се движил с такава свобода.

Умът е едно обуславяне. Привикнали сме с мислите. Наблюдавал ли си някога - а ако не си, тогава наблюдавай, че ти всеки ден повтаряш непрекъснато едни и същи мисли. Ти си като грамофонна плоча - все едно и също, нищо свежо, нищо ново. Продължаваш непрекъснато да повтаряш едни и същи неща. Защо? Каква е ползата от това? Само една - просто стар навик. Чувстваш, че правиш нещо.

Лягаш в леглото си и само чакаш да дойде съня: защо го правиш всеки ден? Същите неща се повтарят. Но те помагат по определен начин. Старите навици помагат като едно обуславяне. Детето се нуждае от играчка. Ако му е дадена играчка, то ще заспи; след това можеш да вземеш играчката. Но ако играчката липсва, детето не може да заспи. Това е обуславяне. В момента, в който му е дадена играчката, тя задвижва нещо в ума му. Сега то е готово да заспи.

Същото става и с тебе. Играчките може да са различни. Някой не може да заспи, ако не повтаря монотонно: "рам - рам - рам". Той не може да заспи! Това е играчката. Ако повтаря "рам - рам - рам", играчката е налице; сега той може да заспи.

Изпитваш затруднение да заспиш в непозната стая. Ако си свикнал да заспиваш с определени дрехи всеки ден, тогава ще се нуждаеш от тях. Психолозите твърдят, че ако спиш с пижама и нея я няма, ща изпиташ затруднение да заспиш. Защо? Ако никога не си спал гол и ти кажат да спиш гол, няма да се чувстваш удобно. Защо? Не съществува връзка между голотата и съня, но за теб тя е налице -един утвърден навик. Със старите навици човек се чувства удобно, комфортно. Мисловните модели също представляват навици. Ти се чувстваш удобно - всеки ден едни и същи мисли, едни и същи действия. Чувстваш, че всичко е о'кей.

Ти си инвестирал в твоите мисли: това е проблема. Твоите мебели не са просто един боклук, който трябва да бъде изхвърлен; вложил си много, много неща в тях. Всички мебели могат да бъдат изхвърлени незабавно: това може да се направи! Съществуват незабавни методи, за които ще говорим. Съществуват внезапни методи! Незабавно, още сега, можеш да се освободиш от всичката си умствена мебелировка. Но тогава изведнъж ще станеш празен, незает и няма да знаеш кой си ти. Няма да знаеш какво да правиш, защото за първи път старите ти модели не съществуват. Ударът може да бъде твърде неочакван. Може дори и да умреш или да полудееш.

Затова внезапните методи не се използват. Ако човек не е подготвен, тези методи не се използват. Човек може внезапно да полудее, защото може да пропусне всички пристанища. Миналото изчезва незабавно - а когато внезапно изчезне миналото - ти не можеш да си представиш бъдещето, защото бъдещето винаги бива представяно от позицията на миналото.

Остава единствено настоящето, а ти никога не си бил в настоящето. Или си в миналото, или си в бъдещето. Затова, когато за първи път си единствено в настоящето, може да усетиш, че полудяваш, обезумяваш. Затова внезапните методи не се използват, освен ако не се занимаваш в училище, освен ако не се занимаваш в група с учител, освен ако не си се посветил, ако не си отдал целия си живот на медитацията.

Затова постепенните методи са добри. Те отнемат много време, но постепенно ти свикваш с пространството. Започваш да усещаш пространството и неговата красота, и неговото блаженство, и след това мебелите ти постепенно биват отстранявани.

И така, обичайното мислене е добре да се превърне в размишление: това е постепенния метод. Размишлението е добре да се превърне в концентрация: това е постепенния метод. А от концентрацията е добре да се скочи в медитацията. В такъв случай се придвижваш бавно, усещайки земята, всяка стъпка. Само когато си стъпил здраво върху земята, само тогава можеш да направиш следващата стъпка. Това не е скок: това е постепенно развитие. И така, тези четири неща - обичайното мислене, размишлението, концентрацията, медитацията - са четири стъпки.


Третият въпрос:
"Развитието на центъра на пъпа самостоятелно и отделно ли е от развитието на центровете на сърцето и главата? И още, моля обяснете по какъв начин обучението и техниките за центъра на пъпа ще се различават от обучението и техниките за развитие на центровете на сърцето и главата."

Едно основно нещо, което трябва да се разбере: центровете на сърцето и главата трябва да бъдат развити, а не центъра на пъпа. Центърът на пъпа трябва само да се открие: той не трябва да се развива. Центърът на пъпа вече съществува. Ти трябва да го разкриеш или откриеш. Той присъства напълно развит: ти не трябва да го развиваш. Центровете на сърцето и главата трябва да бъдат развити. Те не могат да бъдат открити, защото не съществуват: те трябва да бъдат развити. Обществото, културата, образованието, обуславянето подпомагат тяхното развитие.

Ти обаче си роден с център на пъпа. Без център на пъпа не можеш да бъдеш. Можеш да бъдеш без център на сърцето. Можеш да бъдеш без център на главата. Те не са необходимост; добре е да ги притежаваш. Но можеш да бъдеш и без тях. Ще е много неприятно, но можеш да бъдеш и без тях. Но без центъра на пъпа не можеш да бъдеш. Това не е необходимост: това е твоя живот.

И така, съществуват техники за това, как да бъде развит сърдечният център, как да се развие любовта, как да се повиши чувствителността, как умът да стане по-чувствителен. Съществуват техники за това, как да станеш по-рационален, по-логичен. Разумът може да се развива; чувствата могат да се развиват. Но съществуването не може да се развие - то вече е налице; то трябва да се открие.

Тук са включени много неща. Първо, може и да не е възможно да притежаваш ума, интелигентността на Айнщайн. Това може да не е по силите ти, но ти можеш да станеш Буда. Айнщайн е един съвършено функциониращ умствен център. Или някой друг, някой любовник, един Майану, който работи съвършено в своя сърдечен център. Може и да не си способен да станеш един Майану, но можеш да станеш Буда, защото състоянието на Буда не трябва тепърва да се развива у теб: то вече съществува. То е свързано с основния център, първичния център - пъпа. То вече съществува! Ти вече си Буда, но без да съзнаваш.

Ти не си Айнщайн като даденост. Ще трябва да опиташ, но и тогава няма гаранции, че ще постигнеш успех. Няма гаранции, защото всъщност изглежда невъзможно. Защо да е невъзможно? Защото за главата на Айнщайн е необходимо същото развитие, същите условия, същото обучение, каквото е получил Айнщайн. То не може да се повтори, защото то е неповторимо. Най-напред ще трябва да намериш същите родители, защото обучението започва още в утробата. Трудно е да откриеш същите родители - невъзможно. Как можеш да осигуриш същите родители, същата дата на раждане, същата къща, същите отношения, същите приятели? Ще трябва да повториш абсолютно точно живота на Айнщайн - същия! Дори ако пропуснеш и една точка, ще бъдеш друг човек.

Затова това е невъзможно. Една индивидуалност на този свят се ражда само веднъж, защото не може да се повтори същата ситуация. Тази ситуация е едно неповторимо явление. Това означава, че трябва да е налице същият свят в същия момент! Това не е възможно: това е невъзможно. А и ти вече съществуваш, затова каквото и да правиш, в него ще присъства твоето минало. Не можеш да станеш Айнщайн. Индивидуалността не може да бъде повторена.

Буда не е някаква индивидуалност: Буда е явление. Никакви индивидуални фактори не са от значение; единствено твоето същество е достатъчно, за да бъдеш един Буда. Центърът вече е тук и работи: ти трябва да го откриеш. Затова техниките за развитие на сърцето са техники за "развитие" на нещо, а техниките, отнасящи се до центъра на пъпа, се занимават с "разкриването". Ти трябва да разкриеш. Ти вече си Буда: трябва само да установиш факта.

Затова съществуват два типа хора - Буди, които знаят, че са Буди и Буди, които не знаят, че са Буди. Но ВСИЧКИ са Буди. Доколкото въпроса се отнася до Съществуването, всички са еднакви. Само относно Съществуването съществува "комунизъм": във всичко останало комунизмът е абсурд. Никой не е равен; неравенството е основно за всяко друго нещо. Затова може да изглежда парадоксално, ако кажа, че само религията води до комунизъм, но аз имам предвид този комунизъм: това всеобхватно равенство спрямо Съществуването, спрямо Битието. В този смисъл ти си равен на Буда, на Христос, на Кришна, но по никакъв друг начин две личности не са равни. Неравенството е съществено, когато става дума за външния живот; равенството е същественото щом става въпрос за вътрешния живот.

Затова тези 112 метода в действителност не са предназначени за развиване на центъра на пъпа. Те целят неговото разкриване. Затова се случва някой внезапно да стане Буда: защото не става въпрос да се създаде нещо. Ако можеш да погледнеш себе си, ако можеш да навлезеш дълбоко навътре в себе си, всичко, от което имаш нужда вече е налице: то съществува. Затова единственият въпрос е как да бъдеш тласнат към онази точка, в която вече си Буда. Медитацията няма да ти помогне да станеш Буда. Тя ще ти помогне само да осъзнаеш своето качество на Буда.


Още един въпрос:
"Всички Просветлени ли са центрирани в пъпа? Например, Кришнамурти в главата или в пъпа е центриран? Рамакришна в сърцето или в пъпа е бил центриран?"

Всеки, който е Просветлен, е центриран в пъпа, но изявяването на всеки Просветлен може да стане чрез другите центрове. Разбери ясно разграничението. Всеки, който е Просветлен, е центриран в пъпа; не съществува друга възможност. Изразяването на това обаче е нещо друго.

Рамакришна изразява себе си чрез сърцето. Той използва сърцето като средство за своето послание. Това, което е открил в пъпа, го изразява чрез сърцето. Той пее, танцува: това е неговия начин за изразяване на блаженството. Блаженството е било открито в пъпа, никъде другаде. Той е центриран в пъпа. Но как да каже на другите, че е центриран в пъпа? Той използва своето сърце, за да се изрази.

Кришнамурти използва главата за това изразяване: затова техните изрази изглеждат противоположни. Ако следваш Рамакришна, не можеш да следваш Кришнамурти. Ако следваш Кришнамурти, не можеш да следваш Рамакришна, защото вярата винаги е свързана с изразяването, а не с изживяването. Рамакришна изглежда детински за човек, който се основава на разума. Каква е тази глупост - танцуване, пеене? Какво върши той? Буда никога не е танцувал, а този Рамакришна танцува. Прилича на дете.

За разума сърцето винаги изглежда детинско, но за сърцето разумът изглежда безполезен, повърхностен. Това, което говори Кришнамурти, е същото, изживяването е същото, каквото е било и за Рамакришна, Чайтания или Мира. Но ако човек е центриран в главата, неговото обяснение, изразяване, е рационално. Ако Рамакришна види Кришнамурти, той ще каже: "Ела да танцуваме. Защо си губиш времето? С помощта на танца може да се изрази по-лесно и по-задълбочено." Кришнамурти ще каже: "Танц? Човек бива хипнотизиран от танца. Не танцувай. Анализирай! Разсъждавай! Използвай разума, анализирай, осъзнай."

Различни центрове се използват за изразяване, но изживяването е същото. Някой може да нарисува изживяването си. Зен учителите са рисували своите изживявания. Когато са ставали Просветлени, те са рисували това. Не са казвали нищо: просто са го рисували. Ришите (мъдреците) от Упанишадите са писали прекрасна поезия. Когато тях ги е озарявало Просветлението, те са създавали поезия. Чайтания обичал да танцува; Рамакришна обичал да пее.. Буда използвал главата, Махавира използвал главата, разума, за да обяснява, да каже това, което е изживял. Те са създали велики мисловни системи, за да изразят своите изживявания.

Но изживяването не е нито рационално, нито емоционално: то е отвъд двете. Те са били различни хора, твърде различни, които са можели да се изразят и чрез двата центъра. Можеш да откриеш много кришнамурти, можеш да откриеш много рамакришни. Но много рядко се среща някой човек, който да може да се изрази и чрез двата центъра. В такъв случай човек се обърква. С такъв човек никога не си спокоен, защото не можеш да откриеш връзката между двете: те изглеждат несъвместими.

Ако аз кажа нещо, когато го казвам, го казвам посредством разума. Така привличам много хора, които са рационалисти, ориентирани към главата. След това, един ден, те ще видят, че аз позволявам и пеенето, и танцуването. Тогава ще се почувстват неудобно. Какво става? Няма връзка. За мен обаче тук не съществува противоречие.

Танцът също е начин на говорене - и по-някой път по-дълбокомислен начин. Така че и двете са начини за изразяване.

Ако видиш Буда да танцува, ще изпиташ неудобство. Ако видиш Махавира да свири на флейта, гол, няма да можеш да спиш. Какво му е станало на Махавира? Полудял ли е? При Кришна флейтата е съвсем нормална, но за Махавира тя е абсолютно неразбираема! Ти дори не можеш да си го представиш. Но в действителност не съществува никакво противоречие между Махавира и Кришна, Буда и Чайтания: това се дължи на различния начин за изразяване. Буда ще привлича определен тип умове - ориентираните към главата, а Чайтания и Рамакришна ще привличат тяхната противоположност - ориентираните към сърцето.

Но възникват трудности: хора като мен създават трудности. Аз привличам и двата типа - и затова никой не е спокоен, защото, когато говоря, ориентираните към главата са спокойни. Но когато използвам другия начин на изразяване, тези които са ориентирани към главата, стават неспокойни. Същото се получава и с другите. Когато използвам някой емоционален метод, ориентираният към сърцето се чувства спокоен. Но когато обсъждам, когато разсъждавам върху нещо, тогава той отсъства, не е тук. Казва: "Това не е за мен."

Точно преди един ден при мен дойде една жена и каза: "Бях на връх Абу, но после възникнаха трудности. Първият ден, когато ви чух, беше хубаво. Хареса ми; бях очарована. Но след това видях киртан (набожното пеене), танцуването и реших незабавно да напусна; това не беше за мен. Отидох на автобусната спирка и тогава възникна проблемът. Чувах вътре в мен как говорите, затова се върнах. Не исках да изпусна това, което ще кажете." Тя трябва да е изпитала затруднение. Каза ми: "Беше така противоречиво."

Изглежда така, защото тези центрове са противоположни и тази противоположност е в ТЕБ. Твоята глава не се чувства комфортно със сърцето ти. Те са в конфликт. Заради вътрешния ти конфликт Рамакришна и Кришнамурти за вас изглеждат несъвместими. Прекарай мост между сърцето и главата си и тогава ще разбереш, че те са средства.

Рамакришна бил абсолютно необразован: никакво развитие на ума. Той бил чисто сърце. Само един център бил развит - сърцето. Кришнамурти е чист разум. Той бил в ръцете на един от най-енергичните рационалисти - Ани Безант, безпрекословен водач и теософ. Те били великите създатели на една система през този век.

Наистина, теософията е една от най-великите системи, създавани някога - абсолютно рационална. Той бил възпитан от рационалисти. Той е чист разум. Дори когато говори за сърцето и любовта, самото изразяване е рационално.

Рамакришна е различен. Дори когато говори за разума, е абсурден. Тотапури дошъл при него и той започнал да изучава Веданта от него. И Тотапури казал: "Остави всички тези глупости с набожността. Остави тази Кали, Майката, абсолютно. Ако не оставиш всичко това, няма да те уча, защото Веданта не е набожност. Тя е наука." А Рамакришна казал: "О'кей, но ми позволи за момент да отида да попитам Майка дали мога да оставя всичко, всички тези глупости. Пусни ме за един момент да попитам Майката."

Това е човек, ориентиран към сърцето. Дори за да напусне Майката, той трябва да я попита. "И", казва той, "Тя е толкова прекрасна, тя ще ми позволи. Затова ти не се безпокой. Тотапури не можал да разбере за какво говори той. А той казал: "Тя е толкова прекрасна, тя никога не ми е казвала "не" за каквото и да е. Ако кажа: "Майко, трябва да те оставя, защото сега ще изучавам Веданта и не мога да правя тези глупости с набожността, затова позволи ми, моля те", тя ще ми позволи. Ще ми предостави пълна свобода да зарежа всичко."

Изгради мост между главата и сърцето и тогава всички онези, които са постигнали Просветление ще говорят едно и също нещо. Само езикът им може да е различен.

Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"
Папка: Ошо - Книга на тайните | Посещения: 752 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.205.8.87