Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


22:28
16.08.2017
Сряда
54.162.255.186


Онлайн: 10
Гости: 10
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо » Ошо за Радостта и Щастието

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо за Радостта и Щастието

Радостта не е щастие, защото щастието винаги е примесено с нещастие. То никога не може да бъде намерено чисто, винаги е замърсено. То винаги има дълга сянка от страдание зад себе си. Точно както денят е следван от нощта, щастието е следвано от страданието.

Тогава, какво е радостта? Радостта е състояние на трансценденталност. Човек не е нито щастлив, нито нещастен, а на
пълно умиротворен, тих, в пълно равновесие. Толкова мълчалив и толкова жив, че мълчанието му е песен, а песента му не е нищо друго, освен мълчание.

Радостта е вечна, а щастието е мигновено. Щастието е причинено отвън и, следователно, може да бъде отнето отвън - налага се да зависите от другите. А всяка зависимост е грозна, всяка зависимост е обвързване. Радостта извира отвътре, тя няма нищо общо с външното. Тя не е причинена от другите, тя изобщо няма причина. Тя е спонтанния поток на собствената ви енергия.


Ако собствената ви енергия е застояла, няма радост. Ако енергията ви се превърне в поток, в течение, в река, настъпва огромна радост - не по някаква друга причина, а поради това че сте станали по-флуидни, по-леещи се, по-живи. В сърцата ви се ражда песен, избликва силен екстаз.

Вие сте изненадани от този изблик, защото не намирате причина за него. Той е най-мистериозното изживяване в живота ви: нещо безпричинно, нещо отвъд закона за причината и следствието. Той няма нужда от причина, защото е самата ви присъща природа, вие сте родени в него. Той е нещо вродено, той - това сте вие в своята цялост, леещи се.

А когато се леете, вие се леете към океана. Това е радостта: танцът на реката, пътуваща към океана да се срещне с вечния си любим. Когато животът ви е заблатено езеро, вие просто умирате. Не се движите наникъде - няма океан, няма надежда. Но когато течете, океанът идва по-близо с всеки миг и колкото повече наближава реката, толкова повече танцува, толкова повече екстаз има.

Вашето съзнание е река. Буда го нарича континуум. То е продължителност, неспирна продължителност, неспирен поток. Буда никога не е мислил за вас и за съществуването ви като за нещо статично. Според неговото виждане, думата „съществуване" не е правилна. Според него, съществуването не е нищо друго, освен случване. Той отрича съществуването, а приема случването - защото съществуването ви дава статичната идея за нещо като скала вътре във вас. Случването ви носи напълно различна представа... като река, като разтварящ се лотос, като изгрев. Вие не стоите там като скали, вие растете.

Буда променя цялата метафизика: той замества съще­ствуването със случването, заменя нещата с процеси, заменя съществителните с глаголи.

Живейте в радост... Живейте в собствената си съкровена природа, с пълното приемане на себе си каквито и да сте. Не се опитвайте да манипулирате себе си според нечии чужди идеи. Просто бъдете себе си, собствената си автентична природа и радостта задължително ще се прояви, тя извира от сърцевината ви. Когато за едно дърво се грижат, когато го поливат и го обгрижват, естествено е то да разцъфти един ден. Когато дойде пролетта, настъпва голям цъфтеж. Така е с човека. Грижете се за себе си. Намерете вярната почва за своето същество, намерете подходящия климат и навлизайте все по-навътре и по-навътре в себе си.

Недейте да изследвате света, изследвайте природата си. Защото, изследвайки света може и да имате много притежания, но няма да сте им господар. Но, изследвайки себе си може и да нямате кой знае колко притежания, но ще бъдете господар. По добре е да си господар на себе си, отколкото господар на целия свят.

Живейте в радост, в любов... Онзи, който живее в радостта естествено живее и в любовта. Любовта е аромата на цветето на радостта. Вътре във вас има радост, която не побирате. Толкова много е, че е непоносимо. Ако се опитате да се скъпите, ще усетите болка. Радостта може да е толкова много, че ако не я споделите би могла да се превърне в страдание, би могла да стане болка.

Радостта трябва да бъде споделяна, споделяйки я, вие ще бъдете облекчени, споделяйки я, нови извори ще ви проникнат, нови избликвания, нови потоци. Това споделяне на радостта ви е любов. Следователно, едно нещо трябва да бъде запомнено: не можете да обичате докато не сте постигнали радостта. А милиони хора продължават да правят това. Искат да обичат без да знаят нищичко за това какво е радостта. Тогава любовта им е куха, празна, безсмислена. Тогава тяхната любов носи отчаяние, страдание, мъка, твори ад. Докато нямате радост, не можете да се влюбите. Нямате какво да дадете, самите вие сте просяци. Най-напред трябва да станете царе - а радостта ви ще ви направи царе.

Тогава излъчвате радост, тогава скритите ви тайни не са вече тайни, но разцъфтяват сред вятъра, под дъжда и под слънцето, когато окованото ви великолепие е освободено, когато загадъчността ви стане открито проявление, когато тя вибрира и пулсира наоколо ви - когато е в дъха и в ударите на сърцето ви - тогава можете да обичате. Тогава докоснете ли прахта, тя става божествена. Тогава каквото и да докоснете, се превръща в злато. Обикновените камъчета в шепите ви ще се превърнат в диаманти и изумруди. Обикновените камъчета... хората, докоснати от вас няма повече да са обикновени.

Онзи, който е достигнал до радостта, става извор на огромни трансформации за много хора. Пламъкът му е бил запален и сега той може да помага на другите. Незапалените фитили, приближавайки се до онзи, който е бил възпламенен от радостта, също могат да пламнат. Просто като се приближите, пламъкът ви обзема и вие вече не сте същите.

Любовта е възможна единствено когато пламъкът ви е запален. Иначе сте тъмна същина - и вие претендирате, че ще дадете светлина на другите? Любовта е светлина, омразата е мрак. Вие сте тъмни отвътре, а се опитвате да дадете светлина на другите? Ще успеете да им дадете единствено повече тъмнина - а те и бездруго са в тъмнина. Ще умножите тъмнината им, ще ги направите още по-нещастни. Не се опитвайте да правите това, защото е невъзможно, то не е според природата на нещата. Не може да се случи. Можете да се надявате, но всичките ви надежди са напразни. Най-напред се преизпълнете с радост.


Живейте в радост, в любов, дори сред онези, които мразят.


Тогава не стои въпросът какво ви причиняват другите. Тогава човек може да обича дори тези, които го мразят. Тогава човек би могъл да живее в любов и радост дори и сред врагове. Не става въпрос да обичате само тези, които ви обичат. Това е твърде обикновено, прилича на бизнес, на сделка. Истинска любов е да обичаш онези, които те мразят. Точно сега да обичате дори тези, които ви обичат не е възможно, защото не знаете какво е радостта. Но познаете ли радостта, става чудо, магия. Тогава ставате способни да обичате онези, които ви мразят. Всъщност, вече дори не стои въпросът дали обичаш или не обичаш някого, защото ти си любов, няма друг вариант.

Чувал съм, че в Корана има изречение: „Мрази дявола." Великата суфи мистичка Рабия задраскала този ред в своя Коран. Хасан, друг известен мистик, живеел с Рабия и видял какво направила тя. Той възкликнал: „Какво правиш? Коранът не може да бъде поправян - това е богохулство. Не можеш да махаш нито едно изречение от Корана, той е съвършен така, както си е. Не можеш да правиш подобрения. Какви ги вършиш?"

Рабия отвърнала: „Хасан, налага се да го направя! Не става въпрос за Корана, нещо съвсем различно е: откак познах Бога, не мога да мразя. Не става въпрос за дявола, просто не мога да мразя. Дори дяволът да дойде пред мен, аз ще го обичам, защото сега мога единствено да обичам. Неспособна съм да мразя - това изчезна от мен. Ако някой е пълен със светлина, той може да ти даде единствено светлина, дали си враг или приятел, няма значение. Откъде да взема мрак, та да го хвърля върху дявола? Вече нямам мрак - аз съм светлина! Светлината ми ще огрее дявола точно по същия начин, както и Бога. Сега за мен няма Бог и няма дявол, не мога да направя разлика. Цялото ми същество е любов, нищичко друго няма. Аз не поправям Корана - коя съм аз та да го поправям? - но това изречение не се отнася вече до мен. А и това си е моята книга, аз не поправям ничий друг Коран. Имам правото да направя своето копие според себе си. Това изречение всеки път ме удря мъчително, когато и да се натъкна на него. Не мога да намеря в него никакъв смисъл, следователно го задрасквам."

Този, който е изпълнен с любов и светлина няма какво да стори. Обича приятелите, обича и враговете. Това не е въпрос на решение, любовта е станала като дишането. Ще спреш ли да дишаш ако някой враг дойде да те види? Ще кажеш ли: „Как мога да дишам пред врага си?" Нима ще кажеш: „Как мога да дишам като врагът ми също диша и това, което той е издишал от дробовете си може да влезе в мен? Как бих могъл да дишам." Ще се задушиш, ще умреш. Това би било самоубийство и пълна глупост. По пътя настъпва момент, в който любовта става като дишането - дъхът на душата ти. И продължаваш да обичаш.

В тази светлина можете да разберете думите на Исус: „Обичайте враговете си както себе си." Ако питате Буда, той би казал: Няма нужда да правите това, защото няма друг начин. Трябва да обичате. Всъщност вие сте любовта, без значение къде се намирате - всред цветя, всред тръни, всред най-черната нощ, по пладне, всред страдания, заобикалящи ви като океан или всред небивал успех - няма никакво значение. Вие си оставате любов: и всичко друго става незначително. Любовта ви става вечна, тя пребъдва. Дали го приемате или не, но не можете да мразите, трябва да бъдете каквато е истинската ви природа.


Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените.


Под „здраве", Буда има предвид „цялост". Изцеленият човек е здрав, изцеленият човек е цялостен. Под "здрав", Буда няма предвид обикновената медицинска дефиниция на този термин: смисълът му не е медицински, той е медитационен - макар да сте изненадани да разберете, че думите медитация и медицина идват от един и същи корен. Медицината ви лекува физически, а медитацията ви лекува духовно. И двете са лечебни процеси, и двете носят здраве.

Но, Буда не говори за здравето на тялото, той говори за здравето на душата ви. Бъдете цялостни, бъдете цели. Не бъдете само отчасти, не бъдете разделени. Бъдете буквално индивиди - неделими, една част.

Хората не са от една част: те са от много фрагменти, които по някакъв начин успяват да се държат заедно. Биха могли да се разпаднат всеки миг. Всичките са дебеленковци, натъпкани с различни неща. При всяка нова ситуация, при всяка нова опасност, при всяка несигурност могат да се разпаднат. Съпругата ви умира, или сте разорен, или нямате работа - всяко едно дребно нещо може да се окаже последната сламка върху гърба на камилата. Разликата е единствено в степента. Някои завират при 98 градуса, някои при 99, някои може би при 99.9, но разликата е единствено в градуса и всяко дребно нещо може да наклони везната. Можете да откачите във всеки един миг, защото вътре във вас вече сте цяла тълпа. Толкова желания, толкова мечти, толкова хора живеят вътре във вас. Ако се вгледате внимателно, вътре няма да откриете една личност, а много лица, сменящи се всеки миг. Като че ли сте пазарище, където толкова много хора идват и преминават, шумно е и нищо няма смисъл. Продължавате да трупате и трупате.

В детството си сте най-близко до състоянието на Буда. Колкото повече пораствате, толкова повече полудявате. Колкото повече остарявате, толкова по-далече и по-далече отивате от природата на Буда. Това наистина е много странно, не би трябвало да е така. Човек би трябвало да се развива към състоянието на Буда, но хората напредват точно в обратната посока.

Буда казва: Живейте в радост, в здраве, дори и сред заразените.

Това е много важна сутра, която трябва да бъде запомнена - още повече че християнството е създало напълно погрешен поглед към живота. Те казват: Когато има толкова много страдание в света, как бихте могли да бъдете радостни? Понякога те идват при мен и казват: „Хората гладуват, хората са бедни. Как можеш да ги учиш да танцуват и пеят, и да се радват? Има толкова много хора, заразени с най-различни болести, а ти ги учиш да медитират? Това е егоизъм!"

Но, това е точно както казва Буда.

Живейте в радост, в мир, дори и сред тревожните.

Не можете да промените целия свят. Имате една педя живот, който скоро ще свърши. Не можете да поставите условието: „Ще се радвам чак след като целия свят се промени и всички бъдат щастливи." Това никога няма да се случи, нито е във възможностите ви да го направите. Ако единственият начин да бъдете щастливи е да направите всички останали щастливи, тогава никога няма да сте щастливи. Буда излага един простичък факт. Той не казва да не помагате на хората, но когато самите вие сте болни, не можете да им помогнете.

Ако самите вие сте бедни, не можете да помогнете на бедните, макар че бедните ще ви обожават, виждайки какъв велик светец сте. Почитаха Махатма Ганди по простата причина, че се опитваше да живее като бедняк. Но, просто като живееш като бедняк, ти не помагаш на бедняците. Ако докторът също се разболее, за да помага на пациентите си, ще го наречете ли заради това светец? Ще го наречете просто глупак, защото именно това е времето, в което той ще се нуждае от цялото си здраве, за да може да бъде от помощ за хората. Това е странна логика, но тя преобладава през вековете: че ако искаш да помогнеш на бедните, трябва да си беден, да живееш бедняшки живот. Разбира се, бедняците много ще те уважават, ще те почитат, но това няма да им помогне, единствено ще удовлетвори егото ти. А всяко удовлетворено его причинява единствено страдание, не радост.


Живейте в радост, в здраве, дори сред заразените. Живейте в радост, в мир, дори сред тревожните. Това е единственият начин да помагате, единственият начин да служите. Най-напред бъди безкористен, най-напред се промени. Твоят живот в мир, в радост, в здраве може да стане огромен източник за подхранване на хората, жадуващи за духовна храна.

Хората всъщност не жадуват за материални неща. Мате­риалното богатство е много лесно: просто малко повече техно­логия, малко повече наука и хората могат да са богати. Истинският въпрос е как да сме вътрешно богати. И когато сте богати отвън ще бъдете изненадани - за пръв път толкова ясно, толкова остро осъзнавате вътрешната си нищета. За пръв път целият смисъл на живота изчезва когато си външно богат, защото в контраст вътрешната бедност може да бъде видяна много по-ясно. Отвън навсякъде около вас има светлина, а вътре сте тъмен остров. Богатият чувства вътрешната си бедност много по-силно от бедняка, защото за бедния няма контраст, Отвън е мрак и вътре е мрак, той знае, че животът е мрак. Но, когато отвън има светлина, вие закопнявате за един нов феномен: жадувате за вътрешна светлина. Когато видите, че богатствата са достъпни отвън, защо да не бъдете богати и вътрешно?

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Наслаждавайте се на света, радвайте се на слънцето, на луната, на звездите, на цветята, на небето и на земята. Живейте в радост и мир, без обсебване. Не притежавайте. Използвайте, но не притежавайте, защото притежаващият не може да използва. Всъщност, притежаващият става обсебен от собствените си притежания. Затова и толкова богаташи са такива нещастници, живеят мизерен живот. Имат всички пари на света, но живеят бедно.

Най-богатият човек в света само преди няколко десетилетия беше Низам от Хайдерабад - най-богатият човек в света. Всъщност богатството му беше толкова огромно, че никой не можеше да прецени колко точно имаше той. Съкровищниците му бяха пълни с диаманти, всичко беше направено от диаманти. Дори прес-папието му беше най-големият диамант в света, Кохинор е чак третия по размер след неговото прес-папие. Когато той умря, намериха този диамант в обувката му. Диамантите не бяха преброени защото бяха толкова много. Те бяха измерени, не преброени - колко кила, не колко броя - кой би могъл да ги изброи? Всяка година диамантите се изваждаха от мазето. Той имаше най-големия палат в Индия, всички покриви не стигаха когато разпростираха диамантите му по покривите на палата, за да поемат малко слънчева светлина веднъж годишно. Но този човек живееше такъв мизерен живот, просто не бихте повярвали, даже просяците живеят далеч по-добре.

Той имаше навика да събира цигари, пушени от други и захвърлени - просто фасове. Не си купуваше сам цигари, а събираше тези фасове и ги пушеше. Такъв скъперник! Петдесет години ходеше все с една и съща шапка - беше толкова мръсна и воняща. Умря със същата шапка. Никога не си сменяше дрехите. И казват, че си купувал дрехите от магазини за втора употреба, където продават стари и скъсани вещи. Обувките му бяха сигурно най-мръсните в света, но той никога не ги даваше за поправка и никога не си купуваше нови.

Най-богатият човек в света да живее в такава мизерия и скъперничество - какво му става на този човек? Обсебване! Обсебването бе неговата болест, неговата мания. Той искаше да притежава всичко. Купуваше диаманти от целия свят, където и да имаше диаманти, агентите му пристигаха да ги купят. Просто, за да има още и още! Но, човек не може да яде диаманти - а той ядеше най-бедната храна. Толкова много се страхуваше, че изобщо не можеше да спи - в постоянен ужас, че някой може да го обере. Затова и прес-папието - най-скъпият диамант, който той притежаваше, три пъти по-тежък от Кохинор - бе намерен в обувката му. Умирайки, той го бе скрил в обувката си, за да не го открадне никой - иначе диамантът би бил твърде забележим, би бил твърде изложен пред погледите на хората. Дори докато умираше, той беше по-загрижен за диаманта, отколкото за живота си. Никога не можа да даде нищо на никого. Това се случва на хората, които биват обсебени: те не употребяват вещите, а биват употребявани от тях. Не са господари, а слуги на вещите си. Не спират да трупат и трупат, и умират без някога изобщо да са се насладили на онова, което имат.

Живейте в радост, без притежания, като сияйните.

Живейте като буддхите, които не притежават нищичко, но могат да използват всичко. Светът трябва да бъде употребяван, не притежаван. Идваме с празни ръце и ще си отидем с празни ръце, затова няма смисъл да се притежава каквото и да било. Да се обсебва е грозно - но използвайте всичко! Докато сте живи, използвайте света, наслаждавайте се на всичко, което светът прави достъпно за вас и след това си тръгнете без да поглеждате назад, без да се вкопчвате в нещата.

Интелигентният човек използва живота и го използва красиво, естетично, чувствително. Тогава светът има за него много съкровища. Той никога не се привързва, защото в мига в който се привържете, заспивате.

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда.


Изоставете победата и поражението и намерете радостта.

Как да намерим радостта? Нека амбицията ви изчезне, амбицията е бариерата. Амбицията е пътешествие на егото: „Искам да бъда такъв, искам да бъда онакъв - искам повече пари, повече власт, повече престиж."

Но, запомнете:

Победителят предизвиква омраза, защото губещият страда. Изоставете победата и поражението и намерете радостта.


Ако искате да намерите радостта, забравете победа и поражение. Животът е пиеса, игра. Изиграйте я красиво, забраве­те победа или поражение.


Истинският спортсменски дух не е този на победата или поражението, не за това става въпрос. Който се наслаждава на играта, той е истински играч. Ако играете, за да спечелите, ще играете с напрежение и тревога. Вас не ви интересува самата игра, нейната радост и тайнственост, повече ви интересува резултатът.


Това не е правилния начин да се живее в света.


Живейте в света без ни най-малка представа какво ще се случи. Дали ще сте победител или губещ, няма значение. Единственото, което има значение и което винаги е имало значе­ние е как вие играете играта. Дали й се наслаждавате? - на самата игра - тогава всеки миг е миг на радост.


ОШО "Радостта. Щастието, което извира отвътре"
Папка: Ошо | Посещения: 1123 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.162.255.186