Негативната
празнота е самота. Липсва ти присъствието на нещо или на някого. Ти не
се наслаждаваш на чистотата на уединението. Чувстваш липсата...
Съпругата ти е умряла и сега се чувстваш празен. Присъствието те е
изпълвало по някакъв начин, давало ти е чувство на пълнота. Сега тя е
мъртва, И сега ти се чувстваш празен, тя ти липсва. Тази празнота е
негативна.
Има и позитивна празнота. Позитивната празнота не
чувства липсата на някой друг. Тъкмо напротив - тя лелее, наслаждава се
на присъствието на себе си. Когато си седиш сам - когато просто се
наслаждаваш на себе си, когато просто се наслаждаваш на това да бъдеш -
тогава ти си празен, но тази празнота е позитивна.
Негативната
празнота е от дявола, а позитивната е от Бога. И двете са празноти, но
има огромна разлика в качеството. Човек трябва да върви към позитивната
празнота. И това е, което се случва.
„Чувствам се празен... и
един дълбок копнеж. И изглежда, че няма начин да се отпусна." Няма и
нужда. Просто позволи тази празнота, не се опитвай да я променяш. Защото
иначе това е начинът, по който умът отново влиза през задната врата.
Остани сега с тази празнота. Вкусвай я с наслада! Тя е прекрасна; няма
нищо друго, което да е подобно на нея. Тя е невинност, тя е тишина, тя е
покой, тя е девственост. Никога дотогава не си познавал тази позитивна
празнота - винаги си познавал само негативната празнота. Мислиш си, че
това също е празнота; същата негативна празнота. Й искаш да се измъкнеш
от нея.
Няма нужда. Отпусни се в нея, бъди тази празнота. Позволи я и недей по никакъв начин да я променяш или модифицираш.
Трудно е! Това е смъртта, истинската смърт, от която идва
възкресението. Това е кръстът, истинският кръст. И всеки трябва да го
носи всекидневно. И трябва да го носи не само всекидневно, но и
танцувайки - приветствайки го, с чувство на дълбока благодарност.
Когато навлезеш за първи път в тази празнота, чувстваш, че тя е същата
празнота. Естествено, защото никога преди не си я познавал. Позволи я,
остани с нея това е, което бих искал да ти кажа. По никакъв начин не се
опитвай да мислиш отвъд нея. Бъди тази празнота! Изведнъж фокусът се
променя, образът се променя. Вниманието се измества: ти гледаш в нея и
тя не е повече самота - тя е уединение. Тя вече не е изолация, тя е
безкрайно присъствие. Ти си изчезнал... и в това изчезване се е появил
Бог.
Бог и ти сте просто образи. Ако ти присъстваш, Бог остава
скрит. Когато ти изчезнеш, Той става проявен. Когато отново се върнеш,
Той се скрива. Самото ти присъствие Го скрива; присъствието ти действа
като облак.
Наслаждавай му се, позволи го... обичай го. И
оставай все повече и повече в него. Когато имаш време, не го прахосвай
никъде. Затвори си очите, остани празен. Много скоро красотата на
празнотата ще ти се разкрие. Малко по малко ще усетиш вкуса на новото
вино: абсолютно новото, защото не си го познавал преди. Макар че то
винаги е било там, ти никога преди не си имал контакт с него. То ще те
опияни, ще те доведе до екстаз. Чрез него ти ще се трансформираш.
Затова не се опитвай да намериш изход от него. Няма изход от него,
защото то е всичко. Ти не можеш да отидеш никъде другаде. Единственият
резултат би бил умът ти да започне да функционира отново, и то със
страх. Ти събираш около себе си мисли, установяваш отношения, отиваш на
пазара, губиш се в тълпата. Тогава не си празен, но си пропуснал -
пропуснал си вратата, която си търсил в продължение на много животи.
За медитацията
ОШО
|
Нумерология
18.117.183.172 