Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


16:33
20.08.2017
Неделя
54.81.139.235


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За медитацията » Ошо. Егото е твоето минало, а не твое настояще

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Егото е твоето минало, а не твое настояще

Въпрос: Как може човек, който знае само как да мисли върху нещата, да се научи да медитира върху нещата?

Ако знаеш какво е мислене, това е началото на знанието какво е медитация. Мисленето е негативната част; медитацията е позитивната част. Мислене означава ум в състояние на объркване; медитация означава ум в състояние на тишина. Но объркването е началото на тишината и само след бурята има тишина.

Ако можеш да мислиш, значи си способен да медитираш. Щом човек може да е болен, значи може и да е здрав. Здравето става невъзможно само когато не можеш да бъдеш дори и болен. Тогава ти си мъртъв. Само един труп не може да се разболее. Щом можеш да се разболееш, значи още има надежда. Значи все още си жив.


Такъв е случаят и с мисленето и медитацията. Мислене означава ум, който е болен - не е спокоен, не се е помирил със себе си, разстроен, фрагментиран, в състояние на разделение. Медитация означава, че разделението вече го няма, фрагментите са изчезнали в единението - ти си спокоен, у дома.

Това е един и същи ум. Когато е разделен, той се превръща в мислене; когато е неразделен, той се превръща в медитация. Щом можеш да мислиш, значи си способен да медитираш, макар че медитацията не е мислене. Мисленето е болестно, патологично състояние. Но човек може да отиде отвъд него и това отиване отвъд е лесно; то не е толкова трудно, колкото си мислиш. Трудността идва, защото ти в действителност не желаеш да навлезеш в медитация. Тъй като в медитация не само мисленето ще изчезне, ти също ще изчезнеш. Само един болен човек е, здравият човек изчезва. Когато си здрав, теб те няма; ти съществуваш само в болестта, само в болката, в страданието, в ада. Ти не можеш да съществуваш в рая, защото за да чувстваш съществуването си, означава да чувстваш болка.

Не си ли наблюдавал това? Когато имаш главоболие, тогава имаш глава. Когато главоболието изчезне, главата също изчезва. Ако тялото ти е съвършено здраво и всичко работи гладко, с равномерно бръмчене, ти изобщо не чувстваш тялото: ти ставаш безтелесен. В древните индийски писания здравето се описва и дефинира като безтелесност: ти не чувстваш тялото си. Как можеш да чувстваш своето тяло, ако то не е болно? Само болестта създава познанието; тя създава себе-познанието, създава аза.

Така че медитацията не е трудна, ако наистина искаш да навлезеш в нея. Тя е възможно най-простото нещо - най-простото, най-първичното. В утробата на своята майка ти си бил в медитация. Там не е имало разсейващи мисли; не си мислил за нищо, ти просто, си бил. Всичко, което прави медитацията, е да възстанови състоянието, когато си бил в утробата. Когато видиш някой да медитира, какво виждаш? Той наново е изчезнал в утробата, направил е цялото си тяло като утроба и е изчезнал в нея. Буда, който седи под дървото бодхи... какво прави той? Той е отишъл отново при извора. Него го няма. Никой не седи под дървото бодхи. Това има предвид Буда: Никой не седи под дървото бодхи.

Когато Исус отива в планината далеч от тълпите, къде отива той? Той отива навътре, опитва се отново да установи контакт с първоначалния източник, защото от този първоначален източник идва обновлението. Оттам отново извират свежестта, жизнеността и водите на живота потичат отново - човек се изкъпва, възкръсва.

В света има нужда от мислене. В твоето вътрешно същество мисленето не е необходимо. Когато общуваш с някого, мисълта е задължителна. Когато общуваш само със себе си, за какво са ти мисли? Мислите ще те разсеят.

Опитай се да разбереш защо мисленето е необходимо и какво представлява то. Когато съществува някакъв проблем, мисленето е необходимо за разрешаването му. Ти трябва да го обикаляш, да го огледаш от всеки ъгъл, да помислиш за всички възможни решения. А освен това има много алтернативи, така че човек трябва да избере коя е правилната. И винаги има възможност за грешка, винаги има страх й безпокойство - това е естествено и все още не е гаранция, че ще успееш в намирането на решение. Човек опипва в тъмнината, опитва се да намери изхода. Мисленето представлява изправяне пред проблема. В живота има милиони проблеми и мисленето е необходимо.

Не казвам, че няма нужда от мислене. То е необходимо. Когато общуваш с външния свят, от него има нужда. Но когато застанеш пред своето същество, то не представлява проблем, а мистерия. И нека да стане много ясно какво е това мистерия. Проблемът е нещо, което може да се реши; мистерията е нещо, което по самата си природа не може да се реши. Няма път навън от нея, така че не става въпрос да се намери пътят.

Ти си мистерия. Тя никога няма да се разреши - тъй като ти не можеш да отидеш зад себе си, как можеш да я решиш? Ти не можеш да застанеш извън себе си и да се отнасяш със себе си като към проблем, така че как ще го разрешиш? Кой кого ще разрешава? Ти си този, който намира решението, ти си и проблемът, ти си и решението. Няма изобщо никакво разделение. Познаващият, познатото и познанието са едно - това е мистерия.


Когато познаващият е различен от познатото, тогава съществува проблем. Тогава има нещо обективно. Ти можеш да намериш изход, можеш да откриеш нещо, което да се превърне в знание. Но вътре в себе си ти се изправяш пред вечното - безначалното, безкрайното, ти се изправяш пред най-върховното. Ти не можеш да мислиш. Ако мислиш, ще пропуснеш. Само чрез немислене няма да пропуснеш. Можеш само да погледнеш в него - със страхопочитание, в огромен захлас. Можеш да навлизаш в него все по-дълбоко и по-дълбоко, можеш да се гмурнеш в него. Можеш непрестанно да копаеш и колкото повече копаеш, толкова повече ще разбираш, че това е мистерия, която трябва да се живее, а не проблем, който трябва да се решава. Така че мисленето е неуместно. А когато мисленето е неуместно, се появява медитацията.

Провалът на мисленето е поява на медитацията. Науката е мислене, религията е медитация. Ако мислиш за Бога, това е философия, а не религия. Ако живееш Бога, тогава е религия.


Ако гледаш един лотосов цвят и си мислиш за него, това е наука, философия, естетика. Но ако просто гледаш лотосовия цвят... Ако погледът е чист, незамърсен от никаква мисъл, и лотосовият цвят не се смята за проблем, а е просто красота, която се преживява... ти си там, лотосовият цвят е там и няма нищо между вас - просто си празен, никой не стои между теб и цвета - това е медитация. Тогава цветето не е извън теб, защото няма нищо, което да разделя на вътрешно и външно. Тогава лотосовият цвят е някак си вътре в теб и ти си някак си вътре в него. Вие се стапяте един в друг; разделението изчезва, границите се размиват. Лотосът започва да докосва твоето сърце и сърцето ти започва да докосва лотоса. Има общение. Това е медитация.

Когато мисълта не функционира, това е медитация. Като ме слушаш, това понякога се превръща в медитация за теб. Казвам „понякога", защото понякога започваш да мислиш и тогава губиш следата. Когато просто слушаш, без изобщо да мислиш за това, което е казано, нито си „за", нито си против; нито сравняваш със своето минало знание, нито си алчен да го придобиеш за бъдеща употреба; нито се опитваш да го оправдаеш, да го обясниш, нито вършиш каквото и да било... аз съм тук, ти си тук и това е среща. В тази среща е медитацията. И тогава се появява една огромна красота.

Дали ще го кажа, или не, това е всекидневното ми послание - в началото, по средата и в края - това е, което аз казвам: Медитирай върху това. Медитирай.

Английската дума „медитация" не е много адекватна на това, което ние на Изток разбираме под дхяна, думата „медитация" все пак носи някаква идея за мислене. На английски „медитация" означава да мислиш, да размишляваш върху нещо. Дхяна не означава да размишляваш върху нещо. Дхяна просто означава да бъдеш в присъствието на нещо, просто да бъдеш в присъствието. Ако си в присъствието на едно дърво, това е медитация върху дървото. Ако си в присъствието на звездите, това е медитация върху звездите. Ако си тук в моето присъствие, това е медитация. И когато си сам и просто чувстваш своето собствено присъствие, това е медитация.

От дхяна идва китайската дума чан; от чан идва японската дума дзен. Те всички са производни на дхяна. Дхяна е прекрасна дума. Тя е непреводима на английски, защото в английския има такива думи като „медитация", „съзерцание", „концентрация" - те всички изпускат смисъла.

„Концентрация" означава да се концентрираш върху едно нещо. Медитацията не е концентрация, тя е състояние на абсолютно деконцентрирано съзнание - тя е точно обратното. Когато се концентрираш, се появява напрежение, започваш да се фокусираш, има усилие. И когато се концентрираш върху едно нещо, тогава другите неща се отричат, тогава ти си затворен за другите неща. Ако се концентрираш върху мен, тогава какво ще правиш с този самолет, който минава отгоре, с този шум? Тогава ще затвориш ума си за него, ще се фокусираш върху мен, ще станеш напрегнат, защото ще трябва да отречеш този ревящ аероплан. Ще трябва да затвориш ума си за него; тогава умът ти няма да е отворен. Една птица запява - какво ще направиш? Ще трябва да се затвориш. Това е, което се преподава в училищата, в колежите, в университетите. Това е концентрация.

Медитацията не е концентрация, тя е просто отваряне, будност, присъствие. Ти ме слушаш, но не слушаш единствено мен. Ти просто слушаш. Самолетът преминава с гръм - ти и него слушаш. Птицата запява - ти и нея слушаш. И няма разделение; ти не избираш. Всичко това, което се случва в околността, се приема; то се превръща в част от това, че ме слушаш. Твоето слушане не е избирателно, то включва всичко.

Така че концентрацията не е медитация. Следователно самата дума „медитация" не е медитация, защото в медитация някой медитира върху Исус или върху Библията, или върху Бога. Това пак не е медитация. Ако има Бог като някакъв обект, Исус като някакъв обект, значи има разграничение между познаващия и познаваното: има дуализъм. А в дуализма има конфликт и в конфликта има нещастие. В недуализма конфликтът изчезва, а когато конфликтът изчезне, изчезва и адът. Тогава има радост. Така че медитацията не означава „да медитираш върху нещо", медитацията просто означава едно различно качество на твоето вътрешно същество. При мисленето умът ти непрестанно тъче, плете мисли. При медитацията умът ти е просто тих, напълно тих, изобщо нищо не върши - дори и не медитира. Изобщо нищо не върши. Седейки в тишина, не вършейки нищо... и тревата пораства от само себе си. Пролетта идва и тревата пораства от само себе си. Медитацията е едно естествено състояние на тишина. Тя не е и съзерцание.

При съзерцанието ти мислиш за „възвишени идеи", за духовни неща - а не за светски неща, не за пазара, не за семейството, а за висши стойности - истина, красота, блаженство. Но ти ги съзерцаваш. Опитваш се да мислиш за тези висши ценности на живота - тогава това е съзерцание.

Но медитацията не е дори това. Медитацията е състояние на тишина. И това състояние на тишина не трябва да бъде принудено, защото то не може да дойде насила. Ако го насилиш, това няма да бъде тази тишина, която трябва. Ако го насилиш, ти ще присъстваш там, насилвайки го; това няма да е нещо естествено, спонтанно. И така, какво да се прави?


Човек трябва да разбере пътищата на мисълта. Трябва да разбере глупостта на мисленето. Трябва да разбере, че мисленето създава конфликт, разделение, борба, че мисленето те фрагментира, че при мисленето ти се разпадаш. Трябва да видиш какво прави мисленето с теб. В самото виждане възниква медитацията. В самото разбиране ти изведнъж чувстваш полъха на тишината, идваща в теб. За момент всичко затихва, напълно затихва, замръзва. И вкусването на това състояние ще доведе още от него. И малко по малко ще му хванеш чалъма. Медитацията е чалъм. Тя не е наука, не е дори изкуство - тя е чалъм. Ти трябва да го усвоиш малко по малко, чрез своя собствен опит. Така че когато кажа „Медитирай върху това", имам предвид да не мислиш върху това. Просто си затвори очите, бъди в тишина. Нека то бъде там.

Навлез дълбоко в себе си и се вгледай в своя страх от смъртта. Не съществува възкресение, но ако навлезеш дълбоко в страха от смъртта, той ще изчезне. А със страха от смъртта ще изчезне и смъртта. Тогава ще разбереш, че си вечен живот. Няма възкресение. Възкресението е възможно само ако първо умреш! Ти никога няма да умреш. Никой никога не е умирал. Смъртта е мит! Думата „мит" идва от санскритския корен мития. Мития означава фалшиво. Смъртта е фалш. Смъртта никога не се е случвала - и никога няма да се случи. Тя всъщност не може да се случи. Животът е вечен, само формите се променят. Ти умираш тук, твоят пламък изчезва в това тяло и се въплъщава в някакво друго тяло, ти се раждаш в някаква друга утроба. И т. н., и т. н. И дори когато вече няма раждания, ти изчезваш в Бога. Но животът живее.

А когато казвам, че животът живее, нямам предвид, че живее формата. Ти си форма. Формата не е вечна. Формата ще изтече. Дори докато живееш, ти променяш своята форма хиляда и един пъти. Ако някой ти донесе твоя снимка - от първия ден след раждането, - ще можеш ли да познаеш, че това е твоя снимка? Някога това е била твоята форма. Сега си да речем на седемдесет години, не можеш да я познаеш. Но може би дори снимката от първия ден ще има известно подобие.

А какво да кажем за времето, когато си била в утробата на майка си? Ако можеше да се направи снимка от първия ден, когато влизаш в утробата на майка си, ще можеш ли да разпознаеш тази мъничка клетка? Тя няма да има твоето лице, няма да има твоя нос, няма да има никакви видими белези; тя ще е просто една малка жива клетка. Това си бил ти. След това в продължение на тези девет месеца формата ти непрестанно се е променяла, променяла, променяла. И след това през целия ти живот формата непрестанно се променя.

Формата е постоянно движение. Ти никога не умираш! Формата умира всеки ден. Но проблемът се появява, защото започваш твърде много да се идентифицираш с формата. Започваш да си мислиш: „Аз съм формата. Аз съм това тяло." Тогава се появява страхът от смъртта.

Няма защо да учиш изкуството на възкресението. Трябва просто да научиш, че смъртта не съществува; няма нужда да възкръсваш, защото преди всичко не можеш да умреш! Направи чудо: навлез в себе си. Това е единственото чудо. Навлез в своя страх от смъртта, продължавай да навлизаш все по-дълбоко в него и виж къде е той, какво е той. Наблюдавай го.

И недей да даваш обяснения, недей да внасяш теории, заимствани от външния свят, за да се успокояваш. Недей да казваш, че „душата е вечна" - недей; ти все още не знаеш. Аз казвам, че е вечна, но това не е твое знание. Не го превръщай в твое успокоение.

Трябва да вървиш с трепет, трябва да вървиш в страх, трябва да слезеш по стълбата на смъртта. Трябва да отидеш до самия край. Трябва да видиш цялата възможност за смъртта - какво представлява тя. Когато видиш, ще се изненадаш, че ти не си това. Ти не си тялото, не си дори и умът. Ти си просто чиста жизнена енергия, ти си свидетел. В това свидетелстване е истинското чудо.


Въображението може да създаде много неща. И ти можеш да живееш във въображението, и във въображението да чувстваш, че нещото се случва. А то и се случва! Ако няма съмнение в теб, въображението е огромна сила. То може да създаде сън, почти толкова реален, колкото е възможно. Това е, което се случва с употребилите ЛСД.


Карл Маркс е казал: „Религията е опиум за народа." Тимоти Лийри казва: „Опиумът е религия за народа." А пък аз казвам: Религията е религия, опиумът си е опиум! Нито религията е опиум, нито опиумът е религия.

Това е, на което се наслаждаваш, когато се дрогираш. Тогава се изпълваш с въображение - няма граница на въображението ти. Тогава живееш в една напълно отделна реалност, реалността, за която Кастанеда говори; тя е от наркотиците. А хората на Изток го правят от дълго време. Във Ведите се говори за сома - това било тяхното ЛСД. И след това на Изток в продължение на векове хората са опитвали всякакви неща - марихуана, опиум и т. н., гъби. Сега на Запад тази идея завладява въображението на хората. Пази се от въображението. Въображението не може да помогне, то може да ти даде само прекрасни сънища, но те са си сънища. Когато се случват, те изглеждат много реални. Когато си отидат, ти се загубваш в мрака.

Можеш да създадеш тези въображения и без наркотици. Можеш да ги създадеш чрез определени дихателни техники, защото дишането може да промени вътрешната ти химия. Чрез някои йогистки упражнения можеш да промениш своята вътрешна химия. Чрез постене можеш да промениш своята химия. Но като промениш своята химия, ти не променяш своята душа. Или пък можеш да създадеш огромно напрежение. Чрез напрежение се създава его, създава се воля. Можеш да започнеш да се бориш с нещо. Например някой решава, че няма да спи в продължение на една година. Така ще се създаде огромно напрежение. Всяка нощ той ще трябва да се бори упорито. След няколко нощи дори и през деня ще му е трудно - ще има непрекъсната борба. И ако той продължи да се бори, ако продължи да се бори - това е напрежение, борба. И ако продължи да стои буден, ще дойде момент, когато тялото се предава. Тогава той може да е буден и сънят вече няма да идва. С това той става много, много волеви. Сега вече може да върши много неща.

Може да каже на някого: „Утре ще умреш!" И дори само твърдението му ще притежава такава голяма сила, че ще проникне като кама и ще убие човека. А може и да помага. Някой е болен и той може да каже: „Ти си излекуван!" И когато казва „Ти си излекуван", той е цялостен, в него няма съмнение. Тъй като в него няма съмнение, той създава в другия човек вибрация на упование, на липса на съмнение, че ще бъде излекуван.

Този човек може да е полезен, може и да е вреден - за другите. Но за себе си той е винаги опасен. За другите е възможно - или да е от помощ, или да е опасен. Но за себе си той е винаги опасен, защото сега е хванат от волята. Волята е станала много силна - сега той не може да се измъкне от нея, не може да я отдаде. А освен това много е инвестирал в нея. Той е работил толкова дълго за нея, как да я отдаде? А когато имаш сила, винаги съществува възможност да злоупотребиш с нея.

Силата, властта корумпира, и то не само политическата, но и така наречената психична власт също корумпира. А абсолютната власт корумпира абсолютно.

Затова ето какво ще ти предложа: вместо да мислиш за възкресение, за сили, за чудеса, за воля - мисли, медитирай повече върху това какво представлява този живот. Навлез в него, иначе ще се движиш в погрешна посока. Ще събираш боклук, а ще изхвърляш истински диаманти.

Молитвата е състояние, а не ритуал. Молитвата е състояние на вътрешна тишина, смирение, любов, благодарност, себеотдаване, отпускане. Тя няма нищо общо с външните й изразявания. Но всички лечебни средства тръгват от външното. И хората непрестанно ги сменят. Едното не успява - те незабавно скачат към другото; то също се проваля - те продължават: от един гуру към друг, от едно лечебно средство към друго, от едно писание към друго, от един храм към друг - те не се спират. И не виждат реалния факт: че никакво лекарство не е възможно, че не съществува лекарство, че да търсиш лечебно средство значи да търсиш напразно. Но защо? - Защото лечебните средства се налагат отвън или от някой друг, или от теб самия. А всичко, което се налага отвън, е натрапване, намеса в твоето естество - смущаване на твоята естествена същност. Това са манипулации. Те създават три аза там, където преди е имало само един. Преди това е имало само едно его. Ако използваш някакво лечебно средство, ще се появят три егота. Ти си мултиплицирал проблема, направил си го по-труден. Сега ще е далеч по-невъзможно за теб да се освободиш от него. А ако внесеш още едно лекарство, ще имаш девет наместо три. Всяко лечебно средство поражда три егота вместо едно.

Хората са използвали много лекарства и са се превърнали в много егота. Махавира използва правилната дума за това. Той нарича човека бахучитаван - многопсихичен: човек не е само един ум, а много умове. А това е установено и от съвременния психиатър, психоаналитик, психолог. Човекът е полипсихичен. Той не носи в себе си едно его, а множество. Его върху его - те са се наредили в редица, обграждат те отвсякъде, те са като тълпа. Ти си загубен в тълпата, не знаеш кой си, защото има толкова много претенденти около теб, които казват:„Това си ти. Аз съм ти. Къде гледаш? Аз съм ти самият." Всяко желание, всеки фрагмент от ума ти твърди, че е господарят, и по такъв начин се създава твоето робство. Затова първото нещо, което трябва да се разбере, е, че егото е основният проблем, с който трябва да се сблъска всеки, който търси своята истинска същност. На него нищо външно не може да се противопостави. Никое лечебно средство, никое лекарство, никой метод няма да помогне. Няма ли тогава начин да се излезе от това?

Има начин, но той не може да се наложи отвън. И начинът не е като лечебно средство, начинът е яснота, прозрачност, начинът е да се вгледаш открай докрай, да наблюдаваш как функционира егото, да видиш неговите фини игри. Ти го изхвърляш от предната врата, а то се връща от задната. Ти го изхвърляш от едната страна, то започва да се налага от другата. Ти си мислиш, че си се отървал от него, и изведнъж го откриваш да седи вътре. Тъй че трябва да се вгледаш в егото открай докрай без никакво осъждане, без никаква идея, че трябва да го оставиш. Това умозаключение ще е пречка. То означава, че си взел решение, преди да се вгледаш в него. Затова навлез в егото без никакво умозаключение, без никаква идея за това какво искаш да правиш, само с едно нещо наум - би искал да разбереш тази мистерия на егото, какво представлява то. Всички религии казват, че то е препятствието, всички велики Учители настояват, че човек трябва да се освободи от него, всички мистици твърдят, че нищо друго не застава на пътя ти, освен твоето его. Но ти не знаеш какво представлява това его.

Така че първото нещо: навлез невинно в него. Просто наблюдавай неговите пътища - те са много механични. Първото нещо, с което ще се срещнеш, е неговата механичност. Егото не е едно органично цяло, то е механично, защото се състои от мъртвото минало. Егото ти се състои от твоето минало. И ако понякога то мисли за бъдещето, това също не е нищо друго, освен проекцията на миналото и от миналото - може би малко модифицирана, по-изтънчена, украсена, но е все същото нещо. Ти искаш същите удоволствия, които си имал в миналото. Разбира се, надяваш се малко да ги подобриш. Миналото ти непрекъснато се проектира в бъдещето, а миналото е мъртво, миналото е просто спомен - и това е всичко, от което се състои егото.

Затова първата опитност, ако навлезеш в егото без никакви умозаключения, ще бъде тази: ще бъдеш в състояние да видиш, че то е механично. А ти си едно органично единство! Ти си един жив феномен, а егото е мъртво; мъртвото управлява живото. Ето защо хората изглеждат толкова тежки, толкова отегчителни. Животът им изглежда, че не е нищо друго, освен един дълъг, отегчителен, монотонен разказ. Това не е качеството на живота - отегчението не е качеството на живота, - отегчението го има, защото животът е прекалено натоварен със смърт, прекалено е натоварен с мъртви неща. И гробът непрекъснато става все по-голям и по-голям, а животът бива изблъскван отвсякъде.


Първата, и това е много облекчаваща опитност, е да видиш, че егото е твоето минало, а не твое настояще. Егото никога не се намира в настоящето. Ако навлезеш в него, ще се изненадаш. Ако точно в този момент навлезеш в себе си, няма да откриеш никакво его. А ако откриеш, това биха били просто фрагменти от миналото, носещи се в съзнанието на настоящето. Настоящото съзнание е винаги без его и тази е твоята реалност. Но миналото съзнание, което изобщо не е съзнание, а спомен, е мъртво - и това е, от което се състои твоето его. Твоята народност, твоето семейство, твоите опитности, сертификати - всичко това вече го няма. То е изтекло в канала, вече не съществува, но продължава да влияе на ума ти. То може да унищожи целия ти живот.



За медитацията
ОШО
Папка: Ошо - За медитацията | Посещения: 894 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Business Astrala /// College, Universities / loans | Business | Business-Bankruptcy | College | Business, Careers (2) (3) (4) (5) / Business / College, Universities, Careers / Business / College /// Business / College /// College / Business

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Контакт          54.81.139.235