Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:45
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - ДАО. Трите Съкровища » Ошо. Да нямаш нищо означава да притежаваш.

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Да нямаш нищо означава да притежаваш.

Ако искаш да бъдеш кралят, стани просякът - това е парадоксът. Ние виждаме Буда да слиза от трона си и да се превръща в просяк, виждаме Махавир да слиза от палата си и да се превръща в просяк - те може и да са разбрали Лаодзъ. И нито един крал не може да се сравни с Буда. Той стана истинският крал.

Случило се, че когато Буда се завърнал в своя град, баща му бил много сърдит. Бащите са винаги сърдити. Ако синът им стане крадец - те се сърдят; ако стане санясин - пак се сърдят; ако стане грешник - пак се сърдят. Почти не е възможно един баща да бъде удовлетворен. Неговите желания, неговите амбиции са толкова големи, че нито един син не е в състояние да ги удовлетвори. Дори и един Буда не би могъл да ги удовлетвори.

Когато Буда се завърнал, баща му бил сърдит и му казал: "Аз съм ти баща, все още ми е мъчно за теб, въпреки че ти ме предаде, и не мога да те гледам как просиш в този град. Това е моята столица, ти си крал тук. Живял си тук като принц - не отивай да просиш! В нашето семейство, в целия летопис на нашето минало ние винаги сме били крале, никога не сме били просяци." Буда отвърнал: "Не зная за твоето наследство, но за себе си мога да кажа едно: аз винаги съм бил просяк, такъв съм бил и в миналите си животи, така че съм усвоил това изкуство. Ти си по-беден от мен: аз съм просяк само на повърхността, погледни вътре в мен и ще откриеш император а ти си крал само на повърхността, но ако погледна дълбоко в теб, ще открия, че си просто просяк. Дори и пред сина си ти си просто просяк, но все още продължаваш да повтаряш: "Върни се у дома. Не ме изоставяй на старини."

Съществува един неуловим парадокс: когато изоставиш всичко, изведнъж ти се превръщаш в господар на всичко. Изведнъж. Човек притежава само това, от което се е отказал. Това е алогично, никаква математика не може да бъде приложена тук; ти притежаваш само това, от което си се отказал. Не притежаваш нещата, към които се вкопчваш, иначе защо ще се вкопчваш, ако наистина ги притежаваш? Един скъперник не притежава, той не може да притежава, защото се вкопчва. Собствеността му е по-голяма от самия него - как може да я притежава? Собствеността му е по-важна, по-значима от неговия живот. Скъперникът би предпочел да умре, отколкото да се откаже от нея - как може да я притежава? Всъщност собствеността му го притежава. Той е притежаван от собственото си притежание. Скъперникът не е господар в своя дом, той е просяк. Не може да заблуди тези, които могат да виждат, може да заблуди единствено слепците - онези, които не умеят да виждат, които не умеят да разбират. Но как можеш да заблудиш един Лаодзъ?

Истинският Лаодзъ притежава дълбоко познание, проникващо до най-съкровената сърцевина на твоето същество. Подобни хора имат рентгенови очи. Невинните, девствените очи се превръщат в рентгенови очи. Нито един рентгенов лъч не достига до съществото ти, той прониква само в тялото ти. Но един Буда, един Лаодзъ, един Христос могат да проникнат до истинската сърцевина на твоето същество, могат да прозрат кой си ти вътре.

Ако се вкопчваш в притежанието си, то те притежава; ако можеш да споделяш, за пръв път ти ставаш собственикът; ако можеш да се отказваш, само с този отказ ти се издигаш над собствеността си, над притежанията си. Ти се издигаш над нещата.

Да си дрипав означава да си обновен. Да нямаш нищо означава да притежаваш.

Много е трудно за разбиране. Да нямаш нищо означава да притежаваш...? Изглежда много противоречиво, дори по-противоречиво от: Да отстъпиш означава да се запазиш цялостен, по-противоречиво от: Да се наведеш означава да се изправиш, по-противоречиво от: Да си празен означава да си изпълнен.

Да нямаш нищо означава да притежаваш. Какво иска да каже Лаодзъ с това? Попадал съм на хора, които са станали големи богаташи. Те притежават всичко онова, което този свят може да им даде - разнообразна храна, различни неща, на които се наслаждават. Но тези хора са изгубили апетита си, те не са гладни. През целия си живот са били толкова напрегнати, че стомасите им са се превърнали в язви и апетитът им е изчезнал. Храната е налице, те разполагат с най-изобилната храна, но не могат да я ядат, защото апетитът им е изчезнал.

И тогава попадаме на един просяк, който няма какво да яде, който има само паничката си за просене. Но просякът има апетит. Той изпитва глад, усеща глада в цялата му интензивност - това е красиво явление. Започва да проси, няма какво да покаже, няма какво да каже. Получава само няколко парчета, само няколко корички хляб. Тогава го погледни как се храни! Само с какъв апетит се храни! Просто го наблюдавай как се храни и ти ще разпознаеш в него краля; кралят е той, а не този, който е в двореца. Как само се наслаждава на храната! Просто сух хляб, сол, в редки случаи и масло, но как само се наслаждава на яденето! Откъде идва наслаждението му? То идва от неговия апетит, от глада.

Наистина храната не те задоволява, защото ако гладът липсва, не може да има и насита. Насита може да има само ако има и глад. Тогава и най-обикновената, и най-простата храна те засища безкрайно много. Същото важи и за всички измерения на живота - Да нямаш нищо означава да притежаваш.

Можеш да имаш за съпруга и най-красивата жена на света, но ако любовта липсва, ти можеш да я имаш като съпруга, но не я притежаваш. Може и да изглежда, че я притежаваш - можеш да я използваш, да я развеждаш из града, по заведения, навсякъде - в този смисъл тя е твоя собственост. Тя е ярко доказателство за твоето благосъстояние, за успеха ти, за богатството ти, но ти не я притежаваш. Само любовта притежава - а сега парадоксът. Когато не притежаваш една жена, ти се опитваш да се държиш собственически; но когато я притежаваш, забравяш за притежанието, тогава няма никакъв смисъл да се държиш собственически. Ти притежаваш толкова много, че няма никакво съмнение дали я притежаваш - ето защо любовта не е собственическа. Не че не е собственическа, но тя притежава толкова цялостно, че въпросът изобщо не възниква. Любовта вярва толкова цялостно, любовта познава жената толкова цялостно, че тук изобщо не става въпрос за притежание. Жената е абсолютно свободна, защото любовта може да даде свобода. Чрез свободата любовта притежава.

Когато не притежаваш една жена, ти се държиш собственически, винаги се страхуваш, винаги трепериш - тя може всеки ден да те напусне. Всеки ден, защото тя никога не е била с теб, вие никога не сте били другари. Може и да сте били близо един до друг, но никога не сте били свързани.

Свързаността не е физическо явление, докато близостта е. Свързаността е нещо съвсем различно: можеш да бъдеш близо до някого и да не бъдеш свързан с него; и обратното: можеш да бъдеш много далеч от някого и да бъдеш много свързан с него. Свързаността се осъществява между две същества, а близостта - между две тела; свързаността е екзистенциална, близостта е пространствена. Когато се страхуваш, ти се държиш като собственик, а човек, който се опитва да притежава жена си, знае добре или би трябвало да знае добре, че не я притежава. Жената, която се опитва да притежава мъжа си, всъщност не го притежава - оттук идва и усилието за притежание.


Любовта дава пълна свобода, защото тя знае абсолютно и сигурно, че другият не е друг, че е продължение на твоето собствено същество, че той е твоето собствено същество, туптящо в сърцето на другия. Никакво подозрение не може да съществува. Любовта е глад. Когато има глад, има и насита. Ако не обичаш една жена, ти не можеш да бъдеш удовлетворен. Хората идват при мен и ми казват, че не са сексуално удовлетворени; питат дали да не сменят жена си. Аз им казвам: "Можеш да продължаваш да сменяш, но нищо няма да се промени. Просто като сменяш храната си, не можеш да предизвикаш апетит. Трябва да огладнееш, трябва отново да съживиш стомаха си, да го накараш да пулсира от глад. Храната е необходима за стомаха - това е телесен глад; любовта е необходима за сърцето - това е гладът на твоето същество."


Лаодзъ казва: Да нямаш нищо означава да притежаваш. Да имаш в изобилие означава да си объркан.

Хората, които имат в изобилие - а под изобилие той има предвид онези, които имат повече, отколкото им е нужно, - не знаят какво да правят с него. А хората са толкова заспали, така дълбоко потънали в сън, че не могат дори да останат в покой. Не знаят какво да правят, но трябва да правят нещо, защото са обзети от усещането, от импулса да вършат нещо, така че продължават да правят това или онова и ненужно си създават проблеми.

Богатите хора винаги си навличат неприятности, защото разполагат със средствата, необходими им, за да правят нещо. А тези средства надхвърлят техните нужди. Нуждите са много прости: човек се нуждае от храна, нуждае се от някого, когото да обича и който да го обича, нуждае се от подслон - все дребни неща, но те могат да те задоволят неимоверно много. Нуждите са прости и малобройни, а желанията са безкрайни. Нуждите могат да бъдат задоволени много лесно и тогава ти можеш да бъдеш толкова удовлетворен и доволен, че цялото ти същество да се превърне в благодарствена молитва. Но в теб присъстват милиони желания и те не могат да бъдат удовлетворени.

Ако разполагаш с всички средства, дори с повече, отколкото са ти необходими, за да задоволиш нуждите си, но ако ти не се грижиш за тези нужди, а тичаш след желанията си, тогава ще сбъркаш. Винаги, когато имаш възможност да сбъркаш, ти ще сбъркаш.

Случва се всеки ден. Известни са думите на лорд Актън: "Властта покварява и покварява напълно." Аз не съм съгласен с него. Властта не може да поквари. Тя покварява, защото покварени хора желаят власт. Точно сега те може и "да не притежават средствата да вършат погрешни неща, но когато придобият власт, ще имат и средствата. Тогава се опитват да задоволят своите погрешни желания, своите покварени желания. Не, властта не покварява. Точно обратното - покварени същества, които все още не са имали възможности, винаги имат амбиция за власт. Преди да се доберат до нея, те ще се преструват на светци, но веднъж постигнали я, свалят маската си, изтъкана от преструвки, защото тази святост е била само заблуда. Тяхното истинско желание е било да получат власт. След това те свалят всички маски, разкриват истинската си същност и тогава казваш, че властта ги е покварила. Не, властта никога не покварява.

Как може властта да поквари човек? Как могат богатствата да го покварят? Ти вече си покварен, но не притежаваш средствата, за да го проявиш.
Винаги си желал да отидеш при проститутка, но как можеш да отидеш, след като си беден? Ти нямаш толкова много пари, но дори и да ги имаш, ще те хванат, защото ще се наложи да намалиш бюджета. Жена ти непременно ще открие.

Един ден Настрадин Ходжа отишъл при началника си и му казал: "Моля те, ще трябва да увеличиш заплатата ми." Началникът му отговорил: "Настрадин, ти да не си откачил? Само преди два дни ние удвоихме заплатата ти, а ти сега искаш пак! Дори и една седмица не е изминала." Настрадин Ходжа казал: "Вярно е, но жена ми научи за тази двойна заплата, така че тя е безполезна. Ще трябва да я увеличиш още малко, за да ми остане нещо и за джобни пари."

Беднякът не може да отиде при проститутка, защото ще го хванат; беднякът не може да скрие греховете си, защото ще го хванат. Богаташът може да прикрие греховете си - няма нужда да ходи при проститутка, той си има момичета на повикване. Няма нужда да се тревожи, че някой може да го хване, защото кой може да го залови? Хората, които имат тази възможност, всички те могат да бъдат купени: полицаят, съдията, журналистът - всички те могат да бъдат купени, в това няма никакъв проблем. Не, всеки човек има откачени желания, но не всеки има възможността да ги осъществи. Веднъж, получил тази възможност - богатства, власт - тогава твоята същност започва да блика, тя изплува на повърхността. Всъщност вместо популярните думи на лорд Актън, аз бих желал да кажа: "Властта разкрива и разкрива напълно."

Властта не покварява - тя просто разкрива. Ако искаш да опознаеш един човек, дай му власт. Ако искаш да опознаеш Джайапракаш, накарай го да стане министър-председател, иначе никога не ще го опознаеш - никога не бе познавал Индира. Никога не можеш да кажеш, че си опознал някого, освен ако не си го видял на власт. И всички без изключение се оказват покварени. Защо се получава така? Защото според мен още от самото начало само човек, който в основата си е покварен, проявява амбиции. Такъв човек търси власт. Основното му желание да притежава власт подсказва нещо за самия него. Човек, който се чувства удовлетворен, доволен, не се интересува от всички тези глупости, които политиката представлява, не се занимава с тях. Животът му е изпълнен с доволство, а нуждите са прости.

Ако искаш да бъдеш доволен и преизпълнен, слушай Лаодзъ - Да имаш в изобилие означава да си объркан. Когато имаш в изобилие, ти ще се объркаш; заради изобилието ще продължиш по погрешни пътища. Богаташът не знае какво да прави с богатствата си - трябва да направи нещо, но не знае какво. По-добре е да направи нещо, отколкото нищо, така че той се заплита, започва да се движи в погрешни посоки и така животът му продължава по погрешен път. Чак накрая открива, че животът му по същество е бил нечестен. Нечестността възниква тогава, когато не се вслушваш в нуждите си: ако се вслушваш в тях, ще видиш, че те са прости, не е необходимо чак толкова много, всеки може да бъде задоволен. Ако птиците и животните могат да живеят в такава тишина и задоволство, ако дори и дърветата могат да се оправят без крака, без да се движат, тогава защо ти да не можеш да се справиш? Желанията създават цялото объркване. Първо, ти започваш да пренебрегваш нуждите си, за да задоволиш желанията си. После, когато веднъж желанията са ти дали власт, богатства и възможности, тогава не знаеш какво да правиш, защото нуждите ти вече са почти мъртви.

Гладът е умрял, апетитът е изчезнал, а ти вече напълно си забравил какво е любовта, забравил си истинския език. Изведнъж се оказваш заобиколен от голяма власт, но нито една истинска нужда не е останала - какво да правиш с тази власт? Тогава това или онова, някакво безумие или нещо друго ще те сграбчи в лапите си.

Следователно мъдрецът прегръща Единството, И се превръща в модел за света.

Как мъдрецът прегръща Единството, което обхваща и двете противоположни полярности? Той не избира. Логиката представлява избор, тя твърди: " Това е погрешно, а това е правилно", и ти избираш правилното.

Лаодзъ казва: Следователно мъдрецът прегръща Единството, без никакъв избор, без никакви логически разделяния. Той избира Единството, цялото, което обхваща всички противоположности. Мъдрецът избира живота заедно със смъртта, а не живота против смъртта; избира любовта заедно с омразата, а не любовта против омразата - избира цялото и се превръща в модел за света. Не че той се опитва да се превърне в модел за света; това е последствие, то се случва от само себе си.

Той не разкрива себе си.

И следователно е лъчезарен.

Колкото повече се опитваш да караш хората да те опознаят, толкова повече ти губиш лъчезарността си. Човек, който винаги е на показ, се омърсява. Когато отиваш в магазина да си купиш нещо, казваш на продавачката да ти го донесе от склада; не искаш това, което е на витрината. То се е измърсило, избеляло, защото през целия ден е било на показ.

Същото се случва и с твоето същество: ако непрекъснато се излагаш на показ, ако се превърнеш в експонат от витрината, ти ще избелееш, ще потъмнееш и ще изгубиш цялата си лъчезарност. Човек, който не прави усилие да се разкрива, човек, който не е ексхибиционист, който изобщо не се тревожи дали хората го познават или не, дали някой е чувал за него или не; човек, който просто разкрива собственото си същество на самия себе си, който не търси чуждите мнения или какво останалите мислят за него – такъв човек не се разкрива и следователно е лъчезарен. Тогава всичко онова, което носи в себе си, онази огромна възможност, придава лъчезарност на цялото му същество. Човек, който не се опитва да се разкрива... Това е бедността на душата - когато някой се опитва да се открива, това означава, че той е беден, че не познава собствените си съкровени богатства; означава, че е зависим от мнението на околните, че не притежава истинско същество. Той просто търси мнението на околните, колекционира ги. Такъв човек не е опознал собственото си същество директно; иска да опознае себе си чрез другите. Ето какво е политиката: да почувстваш собствената си сила чрез другите. Религията означава да почувстваш собствената си сила непосредствено, да затвориш очи и да усетиш онова силно същество вътре в теб. Няма нужда да питаш никого кой си ти, трябва да попиташ себе си, трябва да медитираш над собственото си същество ...такъв човек, който не простира лъчите си навсякъде, който не разпилява енергията си, се превръща в огромен контейнер, резервоар от енергия. Той става лъчезарен и когато се приближиш до него, виждаш, че той е светлина. Ако дойдеш много, много близо, не само физически, но осъществиш и вътрешна връзка, той може да разпали пламъка вътре в теб. Твоят невъзпламенен пламък може внезапно да пламне - ако наистина се приближиш до него.


Той не се разкрива, и следователно е лъчезарен. Той не доказва правотата си, И следователно е прословут.

Той не доказва правотата си, никога не казва: "Аз съм прав." Знае, че е прав, така че какъв е смисълът да го доказва? Хората, които чувстват, че не са прави, винаги се опитват да докажат защо са прави. Винаги можеш да откриеш виновника по неговите оправдания, защото той винаги се страхува, че хората могат да го разкрият, така че е по-добре да докаже правотата си, да се подготви предварително.

Има една стара суфистка поговорка, в която се казва, че ако е имало грабеж и някой е откраднал нещо, хората започват да крещят да се намери крадецът, но ако той самият също е сред тълпата, той започва да крещи най-силно: "Къде е крадецът? Кой е откраднал това? Кражбата е лоша, неморална!" Крадецът крещи най-силно, това е неговата защита, защото как бихте могли да си помислите, че човек, който краде или който току-що е откраднал, може толкова силно да се обяви против крадеца? Но винаги помни, че когато някой крещи много силно, именно той е виновникът, така че незабавно го хвани. Когато някой доказва правотата си, той разкрива вината си, защото знае, че се нуждае от оправдания.

Той не доказва правотата си, И следователно е прословут.

Ти не можеш да разрушиш славата му; не можеш да разрушиш добротата му; не можеш да разрушиш доброто, което той, без да знае, сътворява в другите; не можеш да го разрушиш, защото не можеш да го опровергаеш. Той никога не е спорил, как можеш да го опровергаеш? Невъзможно е да кажеш, че този човек греши, защото, на първо място, той никога не е твърдял, че е прав.

Той не се хвали със себе си,
и следователно хората му отдават дължимото.
Той не се гордее със себе си,
и следователно е най-първият сред човешкия род.
Тъй като той не съперничи никому,
никой на този свят не момее да си съперничи с него.

Не е ли наистина вярно това, което древните казват: "Да отстъпиш означава да се запазиш цялостен."? Така той се запазва и светът му отдава почит.

Опитай се да разбереш този закон на парадокса, следвай този закон на парадокса, защото парадоксът е логиката на живота. Не се вслушвай в логиката на ума; тя ти дава погрешна, въображаема посока. Тя сътворява един свят на сънища.

Да, наистина е вярно това, което древните хора казват: "Да отстъпиш означава да се запазиш цялостен."

ДАО. Трите Съкровища
Ошо
Папка: Ошо - ДАО. Трите Съкровища | Посещения: 1149 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8