Тази техника е един от най-дълбоките методи. Опитай се да схванеш следното:
"Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта. Нека формата, напълнена със същността на 5 дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина."
Съвременната физиология, научните изследвания твърдят, че между двете вежди е разположена жлеза, която е най-загадъчната част на тялото. Тази жлеза, наречена епифиза, е третото око на тибетците - Шиванетра: окото на Шива, на тантра. Между двете очи съществува и трето око, което обаче не функционира. То е тук; може да заработи всеки момент. Но то не работи от само себе си. Трябва да направиш нещо за него, за да го отвориш. То не е сляпо. Просто е затворено. Тази техника е за отваряне на третото око.
"Вниманието между веждите..." Затвори си очите и ги фокусирай точно в средата между двете вежди. Съсредоточи вниманието си точно по средата със затворени очи, но все едно че гледаш с тях. Насочи цялото си внимание.
Това е един от най-простите методи за задържане на вниманието. В нито една друга точка не можеш да задържиш толкова леко вниманието си. Тази жлеза поглъща вниманието като нищо друго. Ако насочиш вниманието си към нея, двете ти очи биват хипнотизирани от третото око. Те се фиксират; не могат да се движат. Ако се опитваш да задържиш вниманието си върху някоя друга част на тялото, установяваш, че това е трудно. Третото око хваща вниманието, привлича вниманието. То е като магнит за вниманието. Затова всички методи из целия свят са го използвали. Това е най-простият начин да тренираш вниманието си, защото не си само ти, който се опитва да внимава: самата жлеза ти помага; тя е магнетична. Твоето внимание бива привличано от нея със сила. То бива поглъщано.
В старите тантристки трактати се казва, че за третото око вниманието е като храна. То е гладно; било е гладно цял живот. Ако насочиш вниманието си към него, то оживява. То оживява! Дадена му е храна. А щом веднъж разбереш, че вниманието е храна, щом веднъж почувстваш, че то е притегляно като с магнит, привлечено, издърпано от самата жлеза, тогава задържането на вниманието не е никак трудно. Единственото нещо, което в такъв случай човек трябва да знае, е правилната точка. Затова затвори очи, насочи ги точно в средата и почувствай точката. Когато си близо до точката, очите ти внезапно ще се фиксират. Когато стане трудно да ги движиш, знай, че си намерил правилното място.
"Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта..." Ако се е получило това внимание, тогава за първи път ще изживееш един странен феномен. За първи път ще усетиш мислите си да преминават пред теб; ще се превърнеш в свидетел. Щом веднъж вниманието ти е фокусирано в центъра на третото око, ти незабавно се превръщаш в свидетел на собствените си мисли.
Обикновено не си свидетел: отъждествяваш се с мислите си. Ако има гняв, ти се разгневяваш. Ако мисълта се движи, ти не си наблюдател - сливаш се с мисълта - отъждествяваш се и се движиш с нея. Ти се превръщаш в самата мисъл; приемаш формата на мисълта. Когато има секс, се превръщаш в секс, когато има гняв, се превръщаш в гняв, когато има страст, се превръщаш в страст. Отъждествяваш се с всяка мисъл, възникнала в теб. Между теб и мисълта не съществува никаква дистанция.
Но фокусирайки се върху третото око, ти се превръщаш в свидетел. Чрез третото око се превръщаш в свидетел. Посредством третото око можеш да видиш мислите си да преминават както облаците по небето или както хората, движещи се по улицата.
Седиш до прозореца и наблюдаваш небето или хората на улицата: не се отъждествяваш. Ти седиш отстрани, един наблюдател върху хълма - различен от тях. И ако сега присъства гневът, можеш да го наблюдаваш като един предмет. Сега не чувствуваш, че ТИ си ядосан. Усещаш, че си заобиколен от гнева: облакът на гнева те е заобиколил. Но не си разгневен - а ако не си се отъждествил с гнева, той става безсилен. Той не може да те засегне; оставаш недокоснат. Гневът ще идва и ще си отива, а ти ще оставаш центриран в себе си. Тази пета техника е техниката за откриване на свидетеля. "Вниманието между веждите, нека умът бъде пред мисълта": Сега се вгледай в мислите си; изправи се срещу мислите си. "Нека формата, пълна със същността на дъха, към върха на главата и там да се разпръсне като светлина": Когато вниманието е фокусирано в центъра на третото око, между двете вежди, стават две неща. Първо, внезапно ставаш свидетел. Това може да стане по два начина. Ти се превръщаш в свидетел и ти ще бъдеш концентриран в третото око.
Опитай се да бъдеш свидетел. Каквото и да става, опитай се да бъдеш свидетел. Болен си, тялото те боли, нещастен си и страдаш, каквото и да е то: бъди негов наблюдател. Тогава, ако това отстраняване се осъществи, ще бъдеш фокусиран в третото око.
Второ, същото е и в обратния случай. Ако си фокусиран в третото око, ще се превърнеш в свидетел. Тези две неща са част от едно цяло. И така, първото нещо: чрез концентрирането в третото око ще израсне наблюдаващият Аз. Сега можеш да застанеш пред мислите си. Това ще е първото нещо. А второто ще бъде, че сега можеш да усещаш неуловимата, фина вибрация на дишането. Сега можеш да усещаш формата на дишането, самата същност на дишането.
Първо се опитай да разбереш какво е означено с "формата", със "същността на дишането". Когато дишаш, не дишаш само въздух. Науката твърди, че ние дишаме само въздух - кислород, водород и други газове, влизащи в състава на въздуха. Те твърдят, че ти дишаш "въздух"! Но тантра твърди, че въздухът е само средството. Ти дишаш "прана" - жизненост. Въздухът е само посредника; прана е съдържанието. Дишаш прана - не само въздух.
Съвременната наука все още не може да разбере дали съществува нещо подобно на прана. Но някои учени са усетили нещо загадъчно. Дъхът не е просто въздух. Това се разбира от редица съвременни учени. В частност, трябва да се спомене едно име - Вилхелм Райх, германски психолог, който я наричал "оргонна енергия". Това е същото, каквото е и прана. Той твърди, че когато дишаш, въздухът е само вместилището, но съществува и едно загадъчно съдържание, което може да се нарече "оргон" или "прана", или "жизнен огън". Но то е много фино. В действителност то не е нещо материално. Въздухът е материята: вместилището е материалното. Но нещо неуловимо, нематериално, живее чрез него.
Могат да се усетят ефектите от него. Когато си с някоя много жизнена личност, усещаш, че в теб се надига една жизненост. А ако си с някой много болен човек, ще се почувстваш изсмукан, все едно че нещо е било взето от теб. Когато посещаваш болница, защо се усещаш толкова изтощен? Теб те изсмукват отвсякъде. Цялата болнична атмосфера е нездрава и всеки наоколо се нуждае от "жизнен огън", от повече прана. Затова, ако ти си там, в един момент твоята прана започва да изтича от теб. Защо понякога, когато си сред някоя навалица, усещаш, че се задушаваш? Защото праната ти е била изсмукана. Когато някоя сутрин си сам под небето, под дърветата, внезапно усещаш една жизненост в теб - праната. Всеки човек се нуждае от определено пространство. Ако това пространство липсва твоята прана бива изсмуквана.
Вилхелм Райх е правил много експерименти, но него го смятали за луд. Науката има своите собствени предразсъдъци и тя е нещо твърде консервативно. Науката все още не може да разбере, че тук има нещо повече от въздуха, но Индия се занимава с това от векове.
Може би сте чували или дори сте виждали някой, който е влязъл в Самадхи (Космическо съзнание) - закопан под земята - в продължение на много дни без никакъв достъп на въздух. Един човек влязъл в такова самадхи и бил закопан в Египет през 1880 за четиридесет години. Всички, които го заровили, починали, защото той излязъл от самадхи през 1920, четиридесет години по-късно. През 1920 година никой не вярвал, че ще го намерят жив, но той бил жив. След това живял още десет години. Целият бил побелял, но бил жив. И не съществувала никаква възможност до него да достига въздух.
Попитали го лекари и други хора: "Каква е тайната за това?" Той отвърнал: "Не знаем. Знаем единствено това, че праната може да проникне навсякъде." Въздухът не може да проникне, но праната може. Щом веднъж разбереш, че можеш да изсмукваш праната директно, без вместилището, тогава можеш да престоиш в самадхи дори и в продължение на векове.
Чрез фокусиране в третото око ти можеш от един момент нататък да наблюдаваш самата същност на дъха - не дъха, а самата същност на дъха, прана. А ако можеш да наблюдаваш същността на дъха, прана, ти се намираш в точката, откъдето е възможен скокът, пробивът.
Сутрата казва: "Нека формата, пълна със същността на дъха, към върха на главата..." Когато започнеш да усещаш същността на дъха, прана, само си представи, че главата ти е изпълнена с нея. Просто си представи. Не е необходимо никакво усилие. Ще ти обясня как работи въображението. Когато си фокусиран в третото око, представи си и нещото става - веднага.
Сега само твоето въображение има значение. Ти непрекъснато си представяш, но нищо не се случва. Понякога обаче, дори в ежедневния живот, нещата стават. Мислиш си за твой приятел и на вратата се почуква. Ще кажеш, че това, че е дошъл приятелят ти, е чисто съвпадение. Понякога въображението работи под формата на съвпадение. Но когато подобно нещо се случи, запомни го и веднага го анализирай. Когато се случи да разбереш, че твоето въображение е станало реалност, обърни се навътре и се огледай внимателно. Вниманието ти трябва да е някъде близо до третото око. Когато се случи такова съвпадение, то не е съвпадение. То изглежда така, защото ти не познаваш тайната наука. Твоят ум несъзнателно трябва да е преминал близо до центъра на третото око. Ако вниманието ти е в третото око, само въображението е достатъчно, за да се създаде всеки един феномен.
Тази сутра казва, че когато си фокусиран между двете вежди и можеш да усещаш самата същност на дъха, "нека формата се напълни". Сега си представи, че тази същност е изпълнила цялата глава - в частност, върха на главата, Сахасрара (най-висшия психически център). В мига, в който си го помислиш, той ще е пълен. "Там (на върха на главата) да струи като светлина": Тази прана есенция струи от върха на главата ти като светлина. И тя ЩЕ започне да струи и под струята от светлина ти ще бъдеш като обновен, прероден, напълно нов. Това означава вътрешното прераждане.
И така, две неща: първо, когато си фокусиран в третото око, въображението ти добива сила, мощ. Затова е било поставяно такова голямо ударение върху чистотата: преди да правиш тази практика бъди чист. Чистотата за тантра не е морално понятие. Чистотата е важна - защото, ако си фокусиран в третото око и умът ти е нечист, въображението ти може да стане опасно: опасно за теб, опасно за другите. Ако ти си мислиш да убиеш някого, ако тази мисъл е преминала през ума ти, самата представа може да убие човека. Затова толкова много се настоява най-напред да бъдеш чист.
На Питагор му казали да премине през определен вид постене, през определено дишане - това дишане, защото тук човек преминава през твърде опасни земи: защото, където има сила, там има и опасност. И ако умът е нечист, когато притежаваш сила, твоите нечисти мисли незабавно ще се прилепят за нея.
Много пъти си си представял, че убиваш, но за щастие въображението ти не може да работи. Ако то работи, ако превръща в действителност това, което си представяш, тогава ще стане опасно - не само за другите, но и за теб, защото толкова пъти си си мислил да се самоубиеш. Ако умът е фокусиран в третото око, самата мисъл за самоубийство се превръща в самоубийство. Нямаш време да го промениш. То става незабавно.
Може би си наблюдавал някой, който е хипнотизиран. Когато някой е хипнотизиран, хипнотизаторът може да каже каквото и да е и хипнотизираният веднага го изпълнява. Колкото и абсурдно да е нареждането, колкото и безсмислено и дори невъзможно, хипнотизираният го изпълнява. Какво става? Петата техника е в основата на цялата хипноза. Когато някой бива хипнотизиран, на него му се казва да фокусира очите си в една точка - някаква светлина, точка на стената или нещо друго, или в очите на хипнотизатора.
Когато фокусираш очите си в една точка до три минути, вътрешното ти внимание започва да се насочва към третото око. А когато вътрешното ти внимание започва да се насочва към третото око, лицето ти започва да се променя. Хипнотизаторът знае кога лицето ти се променя. Внезапно лицето ти загубва цялата си жизненост. То става мъртво, като че дълбоко заспало. Хипнотизаторът наблюдава, когато лицето ти изгубва своя блясък, жизненост. Това означава, че сега вниманието е притеглено от центъра на третото око. Лицето ти е станало мъртво; цялата енергия тече към центъра на третото око.
Сега хипнотизаторът знае, че всичко, което каже, ще стане. Той казва: "Сега заспиваш непробудно" - заспиваш веднага. Той казва; "Сега изпадаш в безсъзнание" - веднага ще изпаднеш в безсъзнание. Сега може да се направи всичко. Ако той каже: "Сега ще станеш Наполеон или Хитлер", ти ще станеш. Ще започнеш да се държиш като Наполеон, да говориш като Наполеон. Ще се променят жестовете. Подсъзнанието ти ще приеме нареждането и ще го изпълни. Ако страдаш от някоя болест, може да ти бъде наредено да оздравееш и ти ще оздравееш. Или може да заболееш от всяка друга болест.
Като постави най-обикновен камък от улицата в ръката ти, хипнотизаторът може да каже: " В ръката си държиш огън." Ще усетиш силна горещина; ръката ти ще изгори - не само в ума, но и в действителност. Кожата наистина ще обгори. Ще изпиташ усещането за изгаряне. Какво е станало? Няма огън. Само един най-обикновен камък - студен. Как? Как може да стане това изгаряне? Ти си фокусиран в центъра на третото око, твоето въображение е получило внушение от хипнотизатора и бива реализирано. Ако хипнотизаторът каже: "Сега си мъртъв", ти незабавно ще умреш. Сърцето ти ще спре. То ЩЕ спре.
Причината за това е третото око. В третото око въображението и действителността не са две отделни неща. Въображението е факт.
Представи си и това е всичко. Няма дистанция между мечтата и реалността! Мечтай и то ще стане реалност. Затова Шанкара е казал, че целият свят е една Божествена илюзия - Божествена илюзия! Това е така, защото Божественото е центрирано в третото око - винаги, вечно. Каквото и да бленува Божественото, то се превръща в действителност. Ако и ти си центриран в третото око, каквото и да си мечтаеш, то ще се превърне в реалност.
Сарипута отишъл при Буда. Той медитирал дълбоко и много неща, много видения започнали да го спохождат, както това става с всеки, който изпадне в дълбока медитация. Започнал да вижда небеса, започнал да вижда преизподни, започнал да вижда ангели, божества, демони. И те били толкова истински, че той отишъл, тичайки, при Буда да му каже, че има такива и такива видения. Но Буда казал: "Това е нищо - просто илюзия. Просто илюзия!" Но Сарипута казал: "Те са толкова истински. Как мога да кажа, че са илюзии? Когато виждам цвете, то не е видение, а е по-истинско от всяко друго цвете на света. Има аромат. Мога да го пипна. Когато те гледам", казал той на Буда. "ти не си толкова истински. Това цвете е по-истинско от тебе, тук, точно пред мен, как мога да различа кое е истина и кое илюзия?" Буда отвърнал: "Сега, когато си центриран в третото око, илюзията и реалността са едно и също нещо. Каквото и да мечтаеш, ще бъде истинско и обратното също е вярно."
За този, който е центриран в третото око, илюзиите ще станат реални и цялата реалност ще бъде само една илюзия, защото, когато твоите илюзии могат да се превърнат в реалност, ти знаеш, че няма съществена разлика между илюзията и реалността. Затова, когато Шанкара казва, че целият свят е майя, Божествена илюзия, това не е теоретично положение, не е философско съждение. То е по-скоро вътрешен опит на някой, който е фокусиран в третото око.
Когато си фокусиран в третото око, просто си представи, че същността на прана се разпръсква от върха на главата, все едно че стоиш под някое дърво и цветовете падат, или че стоиш под открито небе и от някой облак започва да вали, или че седиш сутрин, слънцето изгрява и лъчите струят. Представи си и незабавно ще се появи един поток - поток от светлина, спускащ се от върха на главата ти. Този душ ще те обнови, ще те прероди. Ти си прероден.
Ошо, „Книга на тайните” том 1
|