27 април 1977 г.
      
      Тя е в началото, по средата и края, но краят и началото не са никъде другаде. Всички онези, заблудени от тълкуванията, са в два ума и така обсъждат нищото и състраданието като две неща.

Пчелите знаят, че в цветята
      Медът може да открият.
      Че самсара и нирвана не са две.
      Как заблуденият някога ще разбере?

      Когато заблудените в огледало погледнат виждат лице, а не отражение. Така и умът. Който е отхвърлил истината се осланя на това, което не е истинно.

      Истината е. Тя просто е. Никога не се появява в съществуването. Никога не изчезва от него. Никога не идва, никога не си отива. Тя остава. всъщност това, което остава, наричаме истина. Тя остава. Това, което остава, остава завинаги, наричаме истина. Тя е в началото, тя е по средата, тя е в края. Всъщност, начало няма, няма среда, няма край. Тя е винаги.

      Разгледано задълбочено, началото е в нея, средата е в нея, краят е в нея - тя прониква във всичко, защото само тя е. Една и съща реалност се изразява в хиляди форми.

      Формите са като вълните, а същността е като океанът.

      Запомни, тантра не говори за Бог. Да се говори за Бога е антропоморфизъм. Хората са създали Бог по свой образ и подобие. Да се мисли за Бога е човешката гледна точка - това създава ограничения. Бог трябва да прилича на човека, вярно - но Той трябва да прилича и на коня, трябва да прилича и на кучето, трябва да е като дърветата, трябва да е и като звездите... Трябва да е като всички. Да, човек ще бъде включен като една от формите, но не може да е абсолютната форма.

      Помисли за Бога като за кон - изглежда абсурдно. Представи си Бог като куче - прилича на светотатство. Продължаваме да си представяме Бог като човек - и това не ни изглежда като светотатство? Това е човешкото его. Човек е твърде щастлив. когато мисли за Бога от своя гледна точка. В Библията се казва, че Бог е създал човека по свой образ и подобие -очевидно е, че това е написано от човек. Ако конете имаха своя Библия, нямаше да напишат това. Със сигурност. Можеха дори да напишат, че Бог е създал дявола в образа на човека, понеже Бог - как може Бог да създаде човека по свой образ и подобие? Нали човекът е бил толкова жесток с конете; нищо божествено не изглежда, че има в човека - попитай конете. Вероятно дявола, вероятно е представител на велзевул, но в никакъв случай не и Бог.

      Тантра отстранява този антропоморфизъм. Тантра поставя нещата в тяхната истинска пропорция. Поставя човека на мястото му. Тантра е най-великият възглед. Тя не е фокусирана в човека. Не е фокусирана в нито едно отделно отношение. Разглежда действителността такава, каквато е - в нейната непосредственост, в нейната татхата, като такава. Не говори за Бог. Вместо за Бога, тантра говори за истината.

      Истината не е персонална, тя е неперсонална. Истината може да притежава качествата на всичко; за нея не съществуват ограничения. В Библията се казва: в началото Бог създаде света. Тантра казва: как може да съществува някакво начало? А как може да съществува край? А когато няма начало и край, как може да има среда? Всичко е вечно: това не е време. Тантра е възглед, който се издига над времето. Във времето съществува начало, има среда, съществува и край, но във вечността няма начало, няма среда, няма край. Тя просто е.

      Истината не е времево явление. Всъщност, времето съществува във вечността като вълна, пространството съществува в истината като вълна. Не е обратното. Истината не съществува в пространството, не съществува във времето. Времето и пространството съществуват в истината; те са форми на истината, както конят е форма, човекът е форма, така и пространството е форма, една голяма вълна, така и времето е форма.

      Истината е извън времето. Истината е извън пространството. Истината е трансцедентална.

      Истината съществува сама по себе си. Всичко останало съществува с помощта на истината. Истината е самоопределяща се; нищо друго не се самоопределя. Истината е основата на битието, върховният субстрат на съществуването.

      Тантра не създава ритуали, не създава култове, не създава храмове, не създава духовенство - те не са необходими. Човек може да се изправи лице в лице с истината в директно отношение; не е необходим медитатор, не е необходим свещеник. Проповедниците непрекъснато говорят за истината и Бога. за небето и хиляди други неща, без да разбират нищо от това, за което говорят. Думи, само думи. Нямат лични преживявания. Думите им са кухи.

      Четох за един свещеник, който не се чувствал добре известно време:

      Отишъл при своя лекар, който му направил пълно изследване.
      - Да-а - казал той. - Ще бъда напълно откровен с тебе:
      страхувам се, че белите ти дробове не са наред. Трябва да прекараш няколко месеца в Швейцария.
      - О, драги - отговорил свещеника. - Страхувам се, че не мога да го направя. Невъзможно е - финансовото ми състояние не ми го позволява. Аз съм беден човек, знаеш.
      - Добре, както решиш - казал лекарят. - Или Швейцария, или небето.
      Свещеникът се замислил, а след това казал:
      - Ами добре тогава - в такъв случай Швейцария.

      Кой иска да отиде на небето? Дори и свещеникът не иска, макар че не престава да говори за него. Това е номер, за да се оцвети смъртта в по-красиви цветове, но през цялото време си наясно, че това си е смърт. Как можеш да излъжеш себе си?

      Гюрджиев обичал да казва, че ако искаш да се отървеш от религията, трябва да живееш близо до някой свещеник и ще се отървеш от нея. Вероятно обикновените хора се лъжат, но как може свещеникът да бъде заблуден? Самият той създава тази заблуда. Говорят едно; знаят съвсем друго. Приказват едно, правят друго.

      Четох за един равин:

      Един евреин, млад човек, отишъл при своя равин:
      - Равин, мога ли да поискам съвета ти по един много важен въпрос?
      - Разбира се - получил той отговор.
      - Ами, виж за какво става дума: обичам две момичета... това е. Едната е много красива, но няма никакви пари. Другата е по-скоро мила, но е много грозна. Въпреки че има купища пари. Какво би направил ти при тези обстоятелства? Ако беше на мое място, как би постъпил?
      - Ами - казал равинът. - Сигурен съм, че в сърцето си обичаш красивото момиче, така че бих се оженил за нея.
      - Добре - казал момъкът. - Благодаря ти, равин. Точно така ще направя.
      Разделяйки се. равинът казал:
      - О, между другото, чудех се, не можеш ли да ми дадеш адреса на другото момиче.

      Свещеникът, равинът, човекът, са напълно наясно, че това, за което говорят, са пълни безсмислици. То е предназначено за останалите - то е за тях.

      Тантра не създава духовенство. Когато няма духовенство, религията е чиста. Доведи свещеника и той ще отрови всичко. Доведи свещеника и задължително всичко ще бъде отровено, защото той прави свое собствено вложение от това.

      Един човек влязъл в кръчмата и докато си пиел, видял един, дето се бил напил, да излиза навън едва влачейки се, залитайки. След това, пияният, дето си отивал, започнал да прави жестове, като че ли кара кола, имитирайки шума на двигателя и свиренето на клаксона.

      Новодошлият се изненадал. Попитал собственика на кръчмата:
      - Защо не кажеш на бедния човек какво прави? Кръчмарят отговорил:
      - Той винаги прави така. Когато се напие, винаги прави така. Ще продължи да го прави цяла нощ, ще обикаля града и ще си мисли, че кара голяма кола.
      Новият казал:
      - Но защо не му обясниш? Той му отговорил:
      - Защо да му обяснявам? Дава ми по една лира на седмица, за да му лъскам колата.

      Когато си вложил нещо в нечия илюзия, не можеш да разрушиш тази илюзия. Ще искаш илюзията да се запази. Появи ли се веднъж свещеникът, той има свои интереси в твоите илюзии: илюзиите за Бога, илюзиите за душата, илюзиите за небето, илюзиите за ада - направил е голям залог. Зависи от твоите илюзии, живее върху твоите илюзии - използва твоите илюзии.

      Тантра е отсъствието на илюзии. Не е създала духовенство. Тантра твърди, че между тебе и истината не трябва да има никой. Нека сърцето ти е открито за истината и истината е достатъчна. Не е необходим някой, който да я тълкува. Ти си достатъчен, за да разбереш какво представлява тя. Всъщност, колкото по-пълен си с различни интерпретации, толкова по-малка е възможността да разбереш какво представлява тя.

      Истината е в началото. Истината е по средата, истината е в края. Всъщност, не съществува среда, няма начало, няма край - всичко е едно. Истината не е нещо преходно, тя остава.

      Това е първата сутра. Сараха казва на царя:

      Тя е в началото, по средата и края, но краят и началото не са никъде другаде.

      Началото и краят не се намират никъде другаде. Сега е времето на истината и тук е пространството на истината. Този именно момент, истината се съсредоточава тук... сега. Точно този момент е началото, е средата, е краят. Не е необходимо да се връщаш в миналото, за да разбереш къде започва съществуването. То започва точно в този момент. Не е нужно да се насочваш в бъдещето, за да разбереш къде ще свърши съществуването. То свършва точно в този момент! Всеки момент е начало, среда и край - защото във всеки момент съществуването е ново, във всеки момент умира и се ражда отново. Във всеки момент всяко нещо приема състоянието на непроявление и се връща обратно в състоянието на проявление.

      В съвременната физика се носят слухове, че тантра вероятно е права, че в края на краищата нейният възглед е истинен. Може би във всеки момент всичко изчезва и отново се връща, отново се появява; изчезва и се появява отново. Интервалът обаче е толкова малък, че не можем да го забележим. Според тантра затова остава свежо, съществуването остава винаги ново.

      С изключение за човека, за всички останали всичко е ново. Защото единствено човекът носи лодката на гърба си, багажът на паметта. Затова човек е омърсен, нечист, обременен, натоварен - иначе съществуването щеше да е ново и свежо. То не носи никакво минало и не си представя никакво бъдеще. Просто е тук! Тотално тук! Когато носиш миналото, голяма част от тебе е заета с миналото - с миналото, което не съществува. А когато си представяш бъдещето, голяма част от тебе се заема с бъдещето, което не съществува, все още не. Затова животът ти не притежава интензивност.
      Според тантра, за да се познае истината, е необходимо само едно нещо: интензивност - тотална интензивност. Как да се създаде тази тотална интензивност? Отстрани миналото, отстрани и бъдещето и тогава цялата ти енергия ще се концентрира върху краткото настояще, при тази концентрация ти си огън, жив огън. Ти си същият огън, който Мойсей е видял на планината. Бог е застанал в огъня, а огънят не Го изгаря. Огънят не е изгорил дори и зеления храст; храстът е жив, свеж и млад.

      Целият живот е огън. За да го разбереш, ти е необходима интензивност, в противен случай човек живее равнодушно. Според тантра има само една божия заповед: недей да живееш равнодушно. Това не е начин на живот - това е бавно самоубийство. Когато се храниш, присъствай интензивно. Аскетите твърде усилено са порицавали тантриките; твърдят, че те са хора, които само пият, ядат и се веселят. В известен смисъл са прави. Но в друго отношение не са прави - защото има голяма разлика между обикновения бохем и един тантрика.

      Тантриката казва: Това е начинът да се познае истината - но докато се храниш, нека остане само храненето и нищо друго, нека миналото изчезне, както и бъдещето; нека цялата ти енергия се излее върху храната. Нека има любов и благодарност към храната. Дъвчи всяка хапка с огромна енергия и ще имаш не само вкус за храната, но и вкус за съществуването - защото храната е част от съществуването! Тя носи живот. Носи жизненост, носи прана. Тя е твоят кредит. Помага ти да останеш жив. Не е просто храна. Храната може би е съдът - в нея се съдържа животът. Ако вкусиш само храната, а не опиташ съществуването в нея, живееш равнодушен живот; в такъв случай не знаеш как живее тактриката. Когато пиеш вода, превърни се в жаждата! Нека се появи една интензивност, така че всяка капка хладна вода да ти доставя огромна радост. Чрез изживяването на капките хладна вода, които влизат в гърлото и удовлетворявайки те дълбоко, опитваш Бога, опитваш реалността.

      Тантра не е обикновено отдаване: тя е необикновено отдаване. Не е обикновено отдаване, защото се отдава на Самия Бог. Но тантра казва, че чрез малките неща можеш да опиташ. В живота не съществуват големи неща; всичко е малко. Малките неща стават големи и велики, ако влезеш в тях съвършено, тотално, напълно.

      Когато правиш любов, превърни се в любовта. Забрави за всичко! Нека в този момент не съществува нищо друго. Нека цялото съществуване се съсредоточи в правенето на любов. Нека тази любов е необуздана, невинна - невинна в смисъл, че умът е отстранен и не я разваля. Недей да мислиш за нея! Не си я представяй! Защото мисленето и представата те правят малък, стесняват те твърде много. Нека мисленето изчезне. Нека действието да бъде тотално! Потопи се в действието - изгуби се. Бъди погълнат. Изчезни... и тогава, чрез любовта, ще разбереш какво представлява Бог.

      Тантра твърди, че може да се познае чрез пиенето, може да се познае чрез яденето, може да се познае чрез любовта. Може да се познае от всяко място, от всеки ъгъл, от всяка перспектива - защото всички ъгли са Негови. Всичко е истината.

      Недей да си мислиш, че си нещастен, защото не си в началото, когато Бог е създал света - Той го създава точно сега. Щастлив си да бъдеш тук. Можеш да Го видиш да създава този момент. Недей да си мислиш, че си изпуснал, когато светът изчезва с трясък - той изчезва точно сега. Във всеки момент се създава, във всеки момент изчезва, във всеки момент се ражда, във всеки миг умира. Така че тантра казва това да се превърне и в твой живот - всеки момент умирайки за миналото; във всеки момент раждайки се отново. Недей да носиш товар на плещите си. Остани празен. ...но краят и началото не са никъде другаде. Те са в този момент.

      Всички онези, заблудени от тълкуванията, са в два ума и така обсъждат нищото и състраданието като две неща.

      Има два начина да се опише това преживяване на истината, екзистенциалното преживяване на това, което е, преживяването на непосредствеността. Има два начина да се опише, понеже притежаваме два типа думи: положителни и отрицателни. Ударението на Сараха е върху отрицателните, защото това е било ударението на Буда.

      Буда твърде много обичал отрицателното - поради определена причина. Когато описваш съществуването с положителни термини, положителните термини внасят определени граници. Всички положителни термини притежават граници. Отрицателните термини нямат граници; отрицателното е неограничено. Например, ако наречеш съществуването "всичко, Бог, Абсолют", тогава поставяш известна граница. В момента, в който го наречеш "Абсолют", възниква определена представа, че нещата са приключени; няма по-нататъшен процес на развитие. Наричаш го "Брама" и с това, като че ли е постигнато съвършенството; няма къде повече да се върви. Когато го наричаш Бог, даваш някакво определение... а съществуването е толкова огромно, то не може да бъде дефинирано; толкова е необятно, че всички положителни термини са ограничени.

      Затова Буда е избрал отрицателното. Той го нарича шуниям - нищото, нула. Чуй само думата: нищото. Опитай я, обърни я на всички страни: В нея не можеш да откриеш някакви граници - нищото. Тя е неограничена. Бог? Незабавно се появява граница. В момента, в който кажеш "Бог", съществуването става малко по-малко. В момента, в който кажеш "нищо". всички граници изчезват.

      Заради тази причина, ударението на будизма е върху отрицателното, но запомни: под "нищо" Буда няма предвид просто нищо. Когато Буда казва "нищо", той има предвид "никакви неща". "Никакво нещо" може да послужи за дефиниция на съществуването, защото всички неща са в него и то е по-голямо от всички неща. То е нещо повече от всички неща, събрани заедно. Точно това трябва да разбереш - една от тезите на тантра.

      Разглеждаш роза. Можеш да отидеш при някой химик. Той ще й направи анализ и ще ти каже нейния състав - вещества, елементи, цветове - може да й направи дисекция. Но ако го по-питаш: "къде е нейната красота?", ще повдигне рамене. Ще ти каже: "Не мога да открия някаква си красота в нея. Това е всичко, което мога да открия - цветовете, материята, химическите елементи. Това е всичко. При това не съм пропуснал нищо. Можеш да измериш теглото - то ще е абсолютно същото като на розата. Така че не съм пропуснал нищо. В такъв случай ще се объркаш. В такъв случай красотата трябва да е твоя проекция.

      Тантра твърди, че красотата съществува, но тя е нещо повече от всичките части, взети заедно. Цялото е нещо повече от сбора на неговите елементи. Това е една от тезите на тантра с твърде голямо значение. Красотата е нещо повече от това, от което се състои.

      Или, някое малко телце, бликащо от радост, бърборещо, щастливо, в него е живота - направи дисекция на малкото бебе; постави бебето на хирургическата маса. Какво ще откриеш като резултат от дисекцията? Няма да я има бликащата радост, няма да го има смехът, няма да го има невинния смях. Няма да откриеш никаква невинност. Няма да откриеш никакъв живот. В момента, в който разрежеш бебето, бебето е заминало, животът е изчезнал. Хирургът обаче ще настоява, че нищо не е пропуснал. Можеш да премериш; теглото на отделните части е същото като на бебето - нищо не е изпуснато; това е същото бебе. Но можеш ли да убедиш майката, че това е същото бебе? Убедил ли си я, че това е същото бебе? А ако бебето е на самия хирург, ще бъде ли той убеден, че това е същото бебе - тези мъртви крайници върху масата?

      Нещо е изчезнало. Може би това "нещо" не може да се измери. Може би това "нещо" е неизмеримо; може би това нещо не е физическо, може би това нещо не е материално, но нещо е пропуснато. Бебето никога повече няма да танцува, никога вече няма да се смее, няма да се храни, няма да пие вода, няма да заспива, няма да се разплаква, няма да обича и няма да се ядосва - нещо е пропуснато.

      Тантра твърди, че общото не е цялото. Общата сума от отделните части, не е цялото - цялото е повече от сбора на всички части. И в това нещо повече е изживяването на живота.

      Нищото означава никакви неща. Събрани накуп всички неща не правят съществуването - съществуването е нещо повече. То винаги е нещо повече от своите части; в това е неговата красота. В това е неговия живот. Затова то е толкова прекрасно. Затова е празник.

      И така двете - положителните и отрицателните думи - трябва да се запомнят. Тантра ще използва отрицателните думи, по-специално будистката тантра. Индуистката тантра използва положителните термини; това е една от разликите между будистката и индуистката тантра. Буда винаги използва отрицанието, за да опише Абсолюта, защото според него, когато започнеш да даваш определения, тези определения се превръщат в ограничителен фактор.

      Затова запомни, че нищото не означава празнотата - то означава пълнотата, обаче неопределената пълнота. Тази неопределеност е описана чрез думата "нищо".

      Всички онези, заблудени от тълкуванията са в два ума...

      Сараха казва: Тези, които са прекалено аналитични, интерпретират, непрекъснато разсъждават с категориите на ума. Винаги са разделени. Те са раздвоени. За тях винаги съществува проблем. Проблемът не е в съществуването; проблемът възниква от разделения им ум. Собственият им ум не е едно цяло.

      Можеш да попиташ и учения; той ще потвърди, че умът е разделен на дбе части: лява и дясна и двете функционират по различен начин - и не само различно: двете функционират по диаметрално противоположен начин. Лявата половина на ума е аналитична, а дясната половина е интуитивна. Лявата част на ума е математическа, логична. силогистична. Дясната част на ума е поетична, артистична, естетична, мистична - Живеят в различни категории и между тях има един съвсем малък мост, съвсем малка връзка.

      Понякога при някой нещастен случай тази връзка се разрушава и човекът се раздвоява. По време на втората световна война е имало много случаи на разрушаване на тази връзка и човек се раздвоява; след това вече не е един човек. Сутрин ще каже нещо, а вечерта напълно ще е забравил за него и ще говори нещо друго. Сутринта работи едното полукълбо, вечерта работи другото полукълбо.
      Съвременната наука трябва да се заеме сериозно с това. Йога го е изследвала твърде задълбочено. Йога твърди: когато се променя дишането... в течение на четиридесет минути дишаш през едната ноздра, а след това в течение на четиридесет минути дишаш през другата ноздра. И до днес съвременната наука не се е замисляла, защо се сменя дишането и какво е приложението на това. Но йога го е изследвала задълбочено.

      Когато работи лявата ноздра, ще функционира дясното полукълбо; когато работи дясната ноздра, ще функционира лявото полукълбо. Това е един вид вътрешна организация, така че едната половина да работи в продължение на четиридесет минути и след това да почива. По някакъв начин човек го чувства, без да знае какво точно е това, че след всеки четиридесет минути, трябва да се смени работата - затова в училищата, колежите, университетите, правят почивка след четиридесет минути. Едната част на мозъка се уморява. Четиридесет минути са най-големият срок, след това е необходима почивка. Затова, ако си учил математика, добре ще е след четиридесет минути да изучаваш поезия; след това отново можеш да се заемеш с математиката.

      Това станало съвсем ясно по време на втората световна война - че мостът е съвсем тесен, много чуплив, и може да бъде разрушен при всеки инцидент. И веднъж разрушен, човек живее живота на двама души, след това вече не е един човек; в продължение на четиридесет минути е един човек, в продължение на четиридесет минути е друг човек. Ако вземе пари назаем от тебе, след четиридесет минути ще го отрече; ще ти каже: "Никога не съм вземал от тебе." При това не лъже, запомни - той не лъже. Умът, който ги е взел, вече не работи, затова той не си спомня за това. Другият ум никога не е вземал назаем; другият ум просто ще го отрече: "Да не си полудял? Никога не съм вземал нищо назаем от тебе."

      Това се случва дори и с онези, чиито мост не е разрушен. Наблюдавай собствения си живот и ще откриеш ритъма - постоянен ритъм. Само преди миг обичаше толкова много жена си, нещо изщраква и вече не я обичаш. Тревожиш се - защото си свързан, имаш памет, споменът за времето преди малко. Беше така влюбен и направо се носеше, а какво стана? В един миг избликването изчезна; ти си замръзнал. Може би държиш ръката на жена си, а умът се смени и се включи другият ум, ръката е в твоята ръка, но енергията вече не тече. Сега искаш да пуснеш ръката и да избягаш от тази жена. Всъщност започваш да мислиш: "какво правиш тук? Защо си губиш времето с тази жена? Какво толкова има в нея?" А освен това се чувстваш и много притеснен, защото само преди миг обещаваше: "винаги ще те обичам." Тревожиш се, защото си мислиш, че това не е така. "Само преди миг обещах, а вече наруших обещанието си."

      Ядосан си и искаш да убиеш някого - а само след няколко мига ядът ти отминава, вече не си нервиран. Дори започваш да изпитваш състрадание към другия човек. Чувстваш се щастлив:

      "Много добре, че не го убих."

      Наблюдавай ума и непрекъснато ще откриваш това превключване; скоростите непрекъснато се сменят.

      Тантра твърди, че съществува състояние на единство, когато мостът вече не е тясна връзка, а двете части на ума са станали едно. Това едно е истинската среща на мъжа и жената, защото едната част на ума, дясната, е женска; лявата част е мъжка. Когато правиш любов с мъж или жена, когато настъпи оргазмът,  двете части на ума се приближават една до друга; точно затова настъпва оргазмът. Жената няма отношение.

      Външното няма отношение. То е вътре в тебе. Наблюдавай...

      Тантриките са наблюдавали феномена на любовта много задълбочено, защото са считали, и са прави, че най-великият феномен на тази земя е любовта. А най-великото преживяване на човека е оргазмът. Ако съществува някаква истина, тази истина трябва да е най-близо в момента на оргазма, отколкото когато и да е другаде. Това е простата логика. Човек не трябва да е прекалено логичен към нея: тя е нещо очевидно - че това е най-голямата радост на човека и затова тази радост по някакъв начин трябва да отвори вратата към безкрайното - може би съвсем слабо, съвсем бавно, може само част от нея, но чрез нея влиза нещо от безкрайното. За един момент мъжът и жената се изгубват, не са в своето его; техните обвивки изчезват.

      Какво точно става? Можеш да попиташ и физиолозите. Тантра е открила много неща. Някои от тях: първо, когато правиш любов с жена и се чувстваш възбуден и щастлив, жената няма отношение към това - всичко става вътре в тебе. Това няма връзка с оргазма на жената; изобщо не са свързани.

      Когато жената получи своя оргазъм, получава своя оргазъм - няма връзка с тебе. Може би действаш просто като спусъков механизъм, но оргазмът на жената си е неин личен оргазъм и твоят оргазъм си е твой личен оргазъм. Двамата сте заедно, но твоят оргазъм си е твой; когато ти имаш оргазъм, жената не може да сподели твоята радост, не. Той е съвършено твой. Нещо лично. Тя може да забележи, че нещо става - по лицето ти, по тялото - но това е само наблюдение отвън. Не може да вземе участие в него. Когато жената получи оргазъм, ти си само зрител; не си участник в него.

      Дори двамата да получите заедно оргазъм, радостта ти от оргазма няма да е по-голяма или по-малка; няма да се повлияе от оргазма на жената, нито пък оргазмът на жената ще се повлияе от тебе. Ти си абсолютно отделен, напълно в себе си - първото нещо. Това означава, че оргазмът по своята дълбока същност е мастурбация. Жената е само помощно средство, предлог - но не е необходимост.

      Второто нещо, което тантриките са наблюдавали е: когато настъпи оргазмът, той няма нищо общо със сексуалния център – нищо, защото ако е прекъсната връзката на сексуалния център с мозъка, ще получиш оргазъм, но няма да изживееш радостта. По своята дълбока същност той не се осъществява в сексуалния център: Възниква в мозъка. Нещо от сексуалния център е дръпнало спусъка в мозъка, той се осъществява в мозъка. Съвременните научни изследвания са напълно съгласни с това.

      Може би си чувал името на един от най-забележителните психолози, Делгадо. Той изобретил съвсем малки инструменти:

      Поставя електроди в мозъка и те могат да се управляват от разстояние. Можеш да носиш в себе си малка кутийка с бутони за дистанционно управление. Можеш да я носиш в джоба си и всеки път, когато искаш да имаш оргазъм, просто натискаш бутона. Няма никаква връзка със сексуалния център; този бутон просто задейства нещо в главата - вътре в главата задейства тези центрове, които се задействат от сексуалната енергия, когато тя се освобождава. Ще се задействат директно и ще получиш силен оргазъм. Или, да натиснеш друг бутон и моментално да изпаднеш в ярост. Или да натиснеш друг бутон и да изпаднеш в дълбока депресия. На кутията може да имаш всички бутони и да сменяш настроението си както пожелаеш.

      Когато Делгадо експериментирал със своите животни за първи път, в частност с мишки, бил много изненадан. Закрепил електродът на най-изявената мишка, която била много добре обучена; с нея правил опити дълго време и това била една твърде интелигентна мишка. Закрепил електрода на главата й, дал кутията на мишката и я обучил да натиска бутоните. Когато се научила, че натискането на бутона предизвиква сексуален оргазъм, тя направо полудяла. За един ден, шест хиляди пъти... 

      Умряла! Защото не отивала никъде. Не искала да се храни, не искала да спи... забравила всичко останало. Натискала като луда бутона отново и отново.

      Това съвременно изследване на човешкия мозък твърди точно същото, което е твърдяла тантра. Първо, оргазмът няма връзка с външния човек - жена ти, мъжа ти. Второ, той няма връзка със сексуалния ти център. Жената задейства сексуалната ти енергия, сексуалната енергия задейства мозъчната енергия; задействан е мозъчният център - оргазмът се осъществява именно в главата, в мозъка.

      Затова порнографията е така привлекателна, защото порнографията може да стимулира директно мозъка. Красивата жена или грозната жена нямат връзка с твоя оргазъм. Грозната жена може да ти осигури толкова силен оргазъм, както и коя и да е красива жена, но защо тогава не харесваш грозните жени? Не е привлекателна за главата, това е всичко. В противен случай, доколкото става дума за оргазъм, и двете са способни. Най-грозната жена или най-красивата, Клеопатра, е без значение - но главата ти, мозъкът, повече се интересува от формата, от красотата.

      Тантра твърди, че след като разберем целия механизъм на оргазма. може да се появи едно дълбоко разбиране. Още една стъпка:

      Съвременната наука е съгласна с този момент, че оргазмът става в мозъка. Женският оргазъм става в дясната страна на мозъка; относно това съвременната наука все още нищо не може да каже - тантра обаче може. Оргазмът на жената се осъществява в дясното полукълбо; защото той е центърът на жената. А мъжкият оргазъм възниква в лявото полукълбо - това е мъжкият мозък. Тантра продължава още по-нататък и твърди, че когато тези две части се приближат една до друга, се появява голяма радост, възниква тоталният оргазъм.

      А двете полукълба могат много лесно да се приближат едно до друго - колкото по-малко аналитичен си, толкова по-близо са те. Затова интерпретиращият ум никога не е щастлив ум. Неинтерпретиращият ум е по-щастлив. Примитивните хора са по-радостни от така наречените цивилизовани, образовани, културни. Животните са по-щастливи от хората, птиците са по-щастливи; те не притежават аналитичен ум. Аналитичният ум прави пропастта по-голяма.

      Колкото по-логично мислиш, толкова по-голяма е пропастта между двата ума. Колкото по-малко разсъждаваш логично, толкова повече те се приближават. Колкото по-поетичен, по-естетичен е подходът ти, толкова повече ще се приближават и толкова по-голяма е вероятността за радост, наслада, празник.

      И последния момент, за който си мисля, че на науката ще й трябват векове, за да достигне до него. Последният момент е, че радостта не възниква точно в мозъка - възниква в свидетеля, който е застанал зад двете части на мозъка. Ако свидетелят е твърде прикрепен към мъжкия мозък, радостта няма да е така голяма. Или, ако е прикрепен в голяма степен към женския мозък, радостта ще е малко повече, но няма да е така голяма.

      Не го ли забелязваш - жените са по-щастливи същества от мъжете. ватова изглеждат по-красиви, по-невинни, по-млади. Живеят по-дълго, живеят по-спокойно, по-удовлетворено. Не се тревожат толкова много; не се самоубиват толкова често, не полудяват толкова много - съотношението е двойно. Мъжът го прави два пъти по-често - самоубийствата са два пъти повече, лудостта е два пъти по-голяма. И всички войни, ако вземеш и тях предвид в самоубийството и убийството, в такъв случай мъжът не прави нищо друго. През всички изминали векове той просто се е готвил за война, да убива хората.

      Женският ум е по-радостен, защото е по-поетичен, по-естетичен, по-интуитивен. Ако обаче не се привържеш към нито една от двете части и останеш просто свидетел, тогава твоята радост е съвършена, върховна. Тази радост сме нарекли "ананд" - блаженство. За да го познае, свидетелят трябва да бъде един, абсолютно един; след това мъжът и жената в тебе изчезват напълно, тогава се загубват в едното. Тогава оргазмът е твое непрекъснато съществуване. И в това състояние сексът автоматично изчезва - защото от него няма нужда. Когато човек има оргазъм непрекъснато двадесет и четири часа в денонощието, каква е необходимостта?

      Когато си свидетел, си в непрекъснат оргазъм. Тогава оргазмът не е нещо временно - тогава той се превръща в твоя природа. Точно това представлява екстазът.

      Всички онези, заблудени от тълкуванията са в два ума и така обсъждат нищото и състраданието като две неща.

      Сараха казва, че съществуването е нищо, но не се тревожи - под "нищо" нямаме предвид, че то е празно от всичко. Всъщност, имаме предвид, че е пълно - толкова е пълно, че го наричаме нищо. Ако го наречем нещо, това ще постави разграничителна линия, а то е неограничено - затова го наричаме нищо. Ала будистите непрекъснато са били питани: ако то е нищо, тогава откъде възниква състраданието? Защо тогава Буда говори за състрадание?

      Сараха казва: Нищото и състраданието са двата аспекта на една и съща енергия. Нищото, в съществуването, означава:

      Трябва да не съм егоистичен. Егото означава: аз съм нещо. Ако съществуването е нищо, а аз участвам в него, ако трябва да стана част от него, трябва да отстраня егото. Егото ме прави някой, дава ми определение, ограничава ме, когато съществуването е без никакъв аз, то е нищо - анатта - тогава и аз трябва да съм нищо; само тогава тези две нища могат да се срещнат и да изчезнат едно в друго. Трябва да стана не-его и това не-его е състраданието.

      Егото носи страстта: не-егото носи състраданието. С егото съществува насилието: с не-егото съществува любовта. С егото се движи агресията, гнева, жестокостта: с не-егото се появява добротата, споделянето, обичта.

      И така, Сараха твърди, че състраданието не може да се формира. Ако можеш да живееш в нищото, състраданието ще извира от тебе от само себе си.

      Слушах една история:
      Един човек отишъл при своя банков агент, за да иска заем. След като изслушал всички подробности. банковият чиновник казал:
      - По право, би трябвало да откажа заема, но ще ти дам един спортен шанс. Едно от моите очи е стъклено: ако успееш да познаеш кое е то, ще ти гарантирам заема.
      Клиентът се загледал внимателно в очите му и след това казал:
      - Дясното, господине.
      - Правилно - казал банковият служител - не можел да по-вярва, че е познал. Казал:
      - Как позна?
      - Ами - отговорил клиентът, - изглеждаше ми по-състрадателно и си помислих, че трябва да е стъкленото.

      Егото, пресметливият, хитър ум, никога не е страдателен. Не може да бъде. Самото съществуване на егото поражда насилието. Ако си, си агресивен. Не можеш да си неагресивен. Ако не искаш да си агресивен, трябва да отстраниш своя аз, трябва да се превърнеш в нищо. От нищото се ражда ненасилието. Това не е въпрос на упражняването му; става въпрос да станеш никой, тогава то се лее. Блокът на "аз-а" препречва потока на твоята енергия; иначе състраданието не е трудно.

      Сараха казва: състраданието и нищото не са две различни неща. Бъди нищо и ще се появи състраданието. Или достигни до състраданието и ще откриеш, че си се превърнал в нищото, в никой.

      Характеристиката на съществуването като нищо е голяма крачка по пътя на изчезването на егото. И това е един от най-значителните приноси на Буда към човечеството. Другите религии продължават да формират егото по един по-фин начин. Праведният човек започва да чувства: "Аз съм праведен"; моралистът си мисли: "Аз съм по-морален от останалите." Този, който се занимава с религия, счита себе си за по-религиозен от останалите, но всичко това са характеристики на егото и в края на краищата няма да ти помогнат. Буда твърди, че въпросът не е във формирането - необходими са разбиране, осъзнаване, за да се появи този никой в тебе!

      Поглеждал ли си някога вътре в себе си? Влизал ли си някога вътре в себе си, за да разгледаш? Има ли там някой? Няма да откриеш никой. Ще намериш тишина. Няма да се срещнеш с никой.

      Сократ казва: Познай себе си! А Буда казва: Ако познаеш, няма да откриеш никакъв "вътрешен аз"; вътре няма никой, единствено абсолютно безмълвие. Няма да се блъснеш в някаква стена и няма да се срещнеш с никого. Там е празно. То е толкова празно, колкото съществуването. И всичко се поражда от тази празнота; всичко се лее от това нищо.

      Пчелите знаят, че в цветята медът може да открият. Че самсара и нирвана не са две 
      как заблуденият ще разбере?

      Забелязал ли си го? Покрай малкото красиво езерце има много цветя. В основата на стеблата може да си стоят жабите, но те не знаят, че цветовете имат мед в себе си.

      Пчелите знаят, че в цветята медът може да открият.

      Водните птици, лебедите, рибите и жабите не знаят - дори когато живеят в непосредствена близост до растенията. За да разбереш, че в цветята има мед, трябва да се превърнеш в пчела. Сараха казва, че тантриката е като пчелата, а аскетът е като жабата. Живее до самото цвете, а изобщо не разбира. Не само че не го осъзнава, но го и отрича. Той мисли, че пчелите си угаждат, че пчелите са глупаци, че унищожават себе си.

      Сараха казва, че аскетите са като жабите, а тантриките са като пчелите.  Във феномена на секса се крие върховното. В енергията на секса е ключът, който може да отвори вратата на съществуването. Ала жабите няма да го разберат. Тантра твърди, че този факт е абсолютно очевиден - че от сексуалната енергия се поражда животът - това означава, че сексът трябва да е сърцевината на живота. Животът се ражда с помощта на сексуалната енергия. Детето се ражда чрез сексуалната енергия, появява се ново същество, в съществуването идва нов гост - чрез сексуалната енергия! Сексуалната енергия е най-съзидателната енергия. Вероятно, ако се вгледаме внимателно в нея, можем да открием още по-големи, значителни, по-висши съзидателни способности.

      Тантра твърди, че сексът е най-ниското стъпало на сексуалната енергия, на либидото. Ако навлезеш в нея с повече съзнание и търсиш дълбоко в нея, ще откриеш най-висшата и възможност, самадхи, скрито в нея.

      Сексът е като самадхи, заровено в калта; той е като диамант, който е паднал в калта. Изчистваш диаманта; калта не може да го унищожи. Калта е само на повърхността; просто почистваш диаманта и той отново блести с всички цветове на дъгата и в цялото си великолепие.

      В секса е скрит диамант. В любовта е скрит Бог. Когато Исус казва, че Бог е любов, може да е взел тази идея някъде от тантра, защото еврейският Бог изобщо не е любов. Тя не може да дойде от еврейската традиция. Еврейският Бог е твърде гневен Бог.

      Еврейският Бог казва: "Аз съм много ревнив, аз съм много гневен. Ако си против мене, ще си отмъстя." Еврейският Бог е голям диктатор. Любовта не подхожда на еврейската традиция. Откъде Исус е взел идеята, че Бог е любов? Съществуват всички вероятности да я е заимствал от някоя тантрична школа в Индия, да идва от тантриките.

       Сараха е съществувал триста години преди Исус. Кой знае? Може би Сараха и неговата идея са поели на път. Има сериозни причини да се мисли така. Съществува голяма вероятност Исус да е бил в Индия, съществува голяма вероятност вестителите да са тръгнали от Индия към Израел

      Едно нещо обаче е сигурно, че тантра разглежда Бог като енергия на любовта. Християните обаче пропускат. Макар че Исус е казал, че Бог е любов, те пропускат. Тълкуват го в смисъл, че Бог обича - не разбират посланието. Исус не казва, че Бог обича: Исус твърди, че Бог е любов - Бог е равнозначно на любов. Това е формулата: любов е равно на Бог. Ако се потопиш дълбоко в любовта, ще откриеш Бога и няма друг начин да откриеш Бога. 

      Пчелите знаят, че в цветята медът може да открият. Че самсара и нирвана не са две.

      Как заблуденият ще разбере?

      Кои са тези заблудени хора? Жабите, аскетите, така наречените махатми, които продължават да се отричат от света, защото твърдят, че Бог е против света. Та това е глупаво! Ако Бог е против света, тогава защо продължава да го създава? Може просто да спре да го прави във всеки момент, ако е против света. Ако е съгласен с твоите махатми, тогава Той отдавна да го е направил. Но продължава да го създава. Не изглежда да е против него - като че ли е абсолютно за него.

      Тантра твърди, че Бог не е против света: самсара и нирвана не са две неща - те са едно. Аскетът се бори с половата енергия и заради тази борба започва да се отдалечава от Бога, да се отдалечава от живота, да се отдалечава от животворния източник на живота. А след това се появяват извращенията - няма как да не се появят. Колкото повече се бориш с нещо, толкова по-извратен ставаш. Започваш да измисляш различни номера. Да търсиш задни вратички, за да влезеш отново в него.

      Затова аскетът, на повърхността, се бори със секса, сражава се с живота, а дълбоко в себе си започва да си фантазира за него. Колкото повече потиска, толкова повече бива завладян от нея. Аскетът е човек, преследван от идея фикс: тантриката е много естествен човек - той няма мании. Иронията обаче е в това, че аскетът мисли, че тантриката е обладан от маниите;

      Аскетът счита, че тантриката говори за секс: "защо непрекъснато говорят да секс?", а истинската мания е в аскета. Той не говори за него, или, ако разговаря за него, то е само за да го заклейми - но непрекъснато мисли за него. Умът му непрекъснато се насочва към него.

      Трудно е да тръгнеш против Бог - дори и да тръгнеш, поражението ти е сигурно. Умът ще намери един или друг начин.
     
 Слушах една история:

      Един евреин разговарял със свой приятел и му казал:
      - Предпочитам да спя сам. Вярвам във въздържанието. Всъщност, откакто сме женени с жена ми, спим в отделни стаи.
      - Добре де, - казал приятелят му, - представи си, че през нощта ти се доправи любов, какво ще направиш?
      - О - казал другият. - започвам да си свиркам. Приятелят му бил удивен, но продължил да пита:
      - Представи си го от другата страна, че на жена ти се е приискало да се люби - какво става тогава? 
      - О - отговорил той. - тя идва до вратата ми и почуква, а когато й отговоря, ми казва: "Исак, проверявам, дали не си свиркаш.

      Дали си в тази стая или не си, каква е разликата? Умът ще открие някакъв начин - умът ще започне да си подсвирква. А жената, разбира се, не може да си подсвирква; очаква се, че не е така вулгарна, за да си свири. Но може да дойде до вратата и да попита: "Исак, не си ли свиркаш?"

      Умът е много хитър. Едно нещо обаче е сигурно: не можеш да избягаш от реалността на живота. Ако се опиташ да избягаш, хитрият ум ще намери начини - и ще стане още по-хитър. А ти ще си хванат още по-здраво в капана на ума. Не съм виждал нито един аскет, който да е постигнал истината - невъзможно е. Та той отрича живота: как може да постигне истината?

      Истината трябва да е жива. Истината трябва да е заедно с живота, в живота. Затова на моите санясини никога не казвам да се откажат от живота - казвам да бъдат в живота. Бъди тотално в него! Там има врата, някъде на пазара.

      Че самсара и нирвана не са две как заблуденият някога ще разбере?

      Жабите - как ще го разберат някога? Стани пчела! Нека това е основната мисъл във вас, поне за моите санясини: Превърни се в пчела; не ставай жаба. Тези цветя на живота носят в себе си меда на Бога... събирай.

      Когато заблудените в огледало погледнат виждат лице, а не отражение. Така и умът, който е отхвърлил истината се осланя на това, което не е истинно.

      Умът е като огледало - той само отразява, може да ти осигури единствено преживяването на сенките; никога реалното, никога истинското. Той е като езеро, можеш да видиш пълната Луна, отразена във водите му, но отражението не е истинската Луна. Ако започнеш да смяташ, че отражението е истинската Луна, никога няма да намериш истинската Луна.

      Сараха казва:

      Когато заблудените в огледало погледнат виждат лице, а не отражение. 

      Каква е разликата в това да видиш лицето, а не неговото отражение? Когато започнеш да виждаш лицето в огледалото, ти си заблуден, мислиш си: "Това е моето лице." Това не е твоето лице - то е само отражението на лицето ти. В огледалото не може да съществува истинското лице - само неговото отражение.

      Умът е огледало! Той отразява реалността, но ако започнеш да вярваш в това отражение, вярваш в неистината, в образа. И самата вяра ще се превърне в бариера. Сараха казва, че ако искаш да познаеш истината, отстрани ума - иначе той ще продължи да отразява, а ти ще продължиш да се вглеждаш в отраженията. Отстрани ума! Ако действително искаш да познаеш действителността, тогава се бори с отражението.

      Например, виждаш пълната луна, отразена в езерото. Къде в този случай, ще тръгнеш да търсиш луната? В езерото ли ще скочиш? Ще се гмурнеш ли до дъното му, за да търсиш луната? В такъв случай, никога няма да я откриеш. Можеш дори да загубиш себе си. Ако наистина искаш да видиш истинската луна, тогава тръгни срещу отражението, точно в обратна посока - тогава ще откриеш луната. Не навлизай в ума; върви в обратната на ума посока. Не вярвай на логиката. Умът е твърде пресметлив. твърде хитър: ти бъди невинен. върви в обратната посока! Умът търси доказателства, причини - ти не търсиш причини и доказателства. Това е значението на вярата: върви в обратната посока. Умът е най-великият неверник. Ако се съмняваш, влизаш в ума. Ако не се съмняваш, излизаш от ума. Не се съмнявай! Животът трябва да се изживее, не да бъде подложен на съмнение. На живота трябва да се вярва. Върви ръка за ръка с вярата и ще откриеш истината: върви със съмнение и ще се отклониш.

      Търсенето на истината е търсене в посока, обратна на тази на ума, защото умът е огледало, той отразява. Да се отстрани умът е всичко, което представлява медитацията; да се отстранят мислите, да се отстрани мисленето, разсъждаването, е това, което представлява медитацията. Когато можеш да погледнеш на реалността, без мислите, които я отразяват, истината е налице. Тогава ти си истината и всичко е истина. Умът е най-великата способност да заблуждаване, за създаване на илюзии, за сънуване. 

      Въпреки че ароматът на цветето не може да се докосне.

      Той е всепроникващ и веднага доловим.

      Така чрез необусловеното същество-в-себе си
      Познай спиралата на мистичните кръгове 
      Велика сутра:
      въпреки че ароматът на цветето не може да се докосне... Не можеш да докоснеш аромата на цветето. Той е всепроникващ и веднага доловим.
      Но можеш да го помиришеш. Не можеш да го видиш, но можеш да го помиришеш. Навсякъде около тебе е. Не можеш да го докоснеш; не е материален, не може да се докосне. Ако си превърнал материалността в критерий на истината, тогава ще кажеш. че той не е истински. Истината е немислима. Ако мислиш, няма да я намериш.

      Истината може да се изживее, но не може да се познае. Истината може да се постигне, но не може да се изведе. Също като ароматът на цветето, не може да се види чрез очите, не може да се чуе с помощта на ушите... ако превърнеш в критерий това, че: "Докато не чуя ароматът, няма да повярвам, докато не видя ароматът, няма да повярвам", тогава издигаш бариери и никога няма да я познаеш.

      И, постепенно, ако не повярваш в нея, ако изобщо не вярваш, ще загубиш способността да я помиришеш. Защото всяка способност, която не се използва, не й се вярва, извадена е от употреба, постепенно закърнява. Вярата е способност! Толкова дълго си се съмнявал, женен си за съмнението от толкова дълго време, че казваш: "Най-напред ми трябват логични доказателства - съмнявам се." Оставаш си със съмнението, а истината може да се постигне единствено чрез вярата, точно както ароматът може да се изпитва единствено чрез мирис. Той е тук, ако го помиришеш. Ако вярваш, истината е тук.

      Шрадха - вяра, доверие - показва просто едно нещо: че способността да се познае истината, не е съмнението, не е скептицизмът. Ако настояваш за съмнението, оставаш с него.

      Той е всепроникващ и веднага доловим.

      С вяра, незабавно тя е тук - веднага! Нито миг не се губи.

      Вяра чрез необусловеното същество-в-себе си...

      Не обуславяй себе си. Цялото моделиране е своеобразно брониране. Следването на модели и своеобразна защита. Следването на модели е начин да се избяга. Бъди отворен, не бъди моделиран.

      Така чрез необусловеното същество-в-себе си...

      Ако не си обусловен, ако си просто открит, нямаш никаква броня, не се защитаваш чрез логика, съмнение, това и онова, ако си уязвим...немоделиран, незащитен, под отвореното небе, всички врати са отворени. Нека влезе приятел или враг, който и да е, но всички врати са отворени. При тази отвореност, ти си същество-в-себе си, ти си в състояние на непосредственост, ти си празен, ти си нищото и ще постигнеш истината:

      Познай спиралата на мистичните кръгове.

      След това ще видиш, че от тази непосредственост възникват два кръга: единият е на нирвана, другият е на самсара. Две вълни се надигат в океана на непосредствеността: единият е на материята, другия е на ума - но и двете са вълни. А ти си и над двете. Сега няма разделяне, няма разграничение. Истината не е нито ум, нито материя, нито самсара, нито нирвана, истината не е нито свещена, нито безбожна - всички разграничения са изчезнали.

      Ако докараш ума си до върховната реалност, той няма да ти позволи да я видиш. Ще донесе нещо от своите черти със себе си.

      Четох един виц - медитирай върху него:

      Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
      - Чарли Чантата.
      - Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане - му било казано. - Каква е била професията ви на земята?
      - Търговец на метални отпадъци - отговорил посетителят.
      - О - казал ангелът. - ще отида да проверя.

      Когато се върнал, Чарли Чантата бил изчезнал - заедно с Небесните порти.

      Чарли Чантата: търговец на метални отпадъци... носиш своите навици до самия край.

      Може би умът е от полза, що се отнася до изградения от човека свят. Може би умът е полезен, доколкото става дума за анализа на материята. Но да вземеш със себе си този ум до най-вътрешната сърцевина на своята реалност, е опасно. Ще настъпи хаос.

      Нека го кажа по следния начин: съмнението е полезно в света на науката – всъщност, без съмнението науката не може да съществува. Съмнението е самата методология на науката. Тъй като науката е започнала да преобладава, е постигала успехи в миналото, е започнало да изглежда, че съмнението е единственият метод за изследване. Затова, когато навлизаш навътре, вземаш със себе си съмнението - но това не е правилно. Когато се насочваш навън, съмнението е полезно. Когато навлизаш навътре, съмнението е бариера. Вяра, все по-малко съмнение -ако искаш да влезеш вътре, съмнявай се все по-малко и по-малко и нека настъпи един момент, в който не е останало никакво съмнение. В това състояние на не-съмнение, ще бъдеш в центъра. Ако искаш да познаеш външния свят, вярата няма да ти е от полза.

      И това се е случвало в миналото на Изток. Постигнали сме познанието за вътрешната реалност чрез вярата и затова сме си помислили, че чрез вярата можем да създадем и наука - никога не сме могли да създадем наука. На Изток не можем да създадем никаква значителна наука - нищо ново не можем да кажем в нейната област. Нищо в повече, защото навлизаме на-вътре с вяра, считали сме, че вярата е единственият метод за изследване - това е било измамно. Опитвали сме се да вярваме на външните обективни обекти и сме претърпели неуспех. Изтокът е претърпял неуспех що се отнася до науката. Западът е постигнал успех в науката чрез съмнението; и отново същата заблуда - считали са, че съмнението е единственият верен, валиден метод за познание. Не е така. Ако се опиташ да се съмняваш във вътрешния свят, ще претърпиш неуспех с такава сигурност, с каквато Изтокът е претърпял неуспех в научното развитие.

      Съмнението върши работа за обектите; Вярата е добра за субективността. Съмнението е добре, ако се отдалечаваш от своя център към периферията; вярата е добра, ако се движиш от периферията към центъра. Съмнението и вярата са като две крила.

      Човечеството, което ще се роди в бъдеще, ще е способно едновременно на съмнение и на вяра. Това ще е най-висшият синтез: синтезът на Изтока и Запада, синтезът на науката и религията. Когато човек е способен едновременно да се съмнява и да вярва - когато е нужно съмнение. Когато се насочва навън, той се съмнява; а когато се иска вяра, той слага съмнението настрани и вярва. Човекът, който е способен едновременно и на двете, е над двете, със сигурност и над двете, защото ще използва и двете и ще знае: "Аз съм нещо отделно и от двете." Това е трансцедентацията, това "издигане-и-над-двете" е велика свобода. Точно това е нирвана: велика свобода.

      Медитирай върху тези сутри. Сараха е казал велики неща с обикновени думи. Той е залял царя със своето велико прозрение. И ти можеш да опиташ от негово велчко прозрение. Можеш да навлезеш много дълбоко в човешката реалност заедно със Сараха.

      Винаги помни: това е единственият начин да достигнеш до върховната реалност - човешката реалност е единственият начин да достигнеш до върховната реалност, защото това е мястото, на което се намираш. Можеш да продължиш единствено от там, където си в момента. Сексът е твоята реалност:

      До самадхи може да се стигне от него. Тялото е твоята реалност: Безтелесността може да се достигне чрез него. Външното е твоята реалност: Вътрешното може да се достигне чрез него. Очите ти гледат навън: могат да се обърнат навътре.
      
ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том    
ОШО