28 април 1977 г.
      
      Какво ще ни кажете за мечтите?
      Твърдите ли, че нашите проблеми могат да бъдат отстранени точно в този момент?
      Егото не е ли също проява на Бога, игра, играна от съществуването?
      Моля уверете ме, че съм на безопасно място под вашето крило.
      Какво ми пречи да видя очевидното? Понякога изпитвали ли сте затруднение с думите?

      Първият въпрос: Напоследък мечтая за просветление - дори повече, отколкото за любов и слава.
      Имате ли какво да кажете по този въпрос?

      Въпросът е от Прем Панкаджа. Мечтата е нещо нормално, когато става дума за любов и слава - те са част от света на сънуването. Можеш да сънуваш толкова, колкото поискаш. Любовта е сън, така е и със славата; те не противоречат на сънуването. Всъщност, когато сънуването спре, те изчезват. Съществуват в същото измерение, измерението на съня.

      Ала за просветлението не можеш да сънуваш. Просветлението е възможно, само когато сънуването изчезне. Просветлението е отсъствието на сънуването - дневно или нощно, няма значение. Просветлението означава, че съзнанието ти е напълно осъзнато. В осъзнатото съзнание сънуването не може да съществува.

      Сънуването е като мрак. То съществува, когато няма светлина. Когато има светлина, тъмнината просто не може да съществува. Сънуването е възможно, само защото животът е затъмнен, замъглен, мрачен. Сънуването съществува като заместител - понеже не изживяваме истинска радост, затова сънуваме; в противен случай как можем да понасяме пустотата, която представляваме? Как ще можем да понасяме нашето съществуване? Ще е абсолютно непоносимо. Сънищата го правят поносимо. Сънищата ни помагат. Те ни казват: "Чакай. Днес нещата не вървят както трябва? Не се тревожи: утре всичко ще бъде наред. Всичко трябва да бъде наред. Ще се опитаме - може би все още не сме опитали достатъчно. Може би не работим в правилната посока. Може би съдбата не беше с нас. Бог беше против нас, но това не може да продължава вечно." А Бог е милостив, състрадателен; всички религии на света твърдят, че Бог е милостив, състрадателен. Това е надежда!

      Мюсюлманите повтарят непрекъснато: Бог е Рахим, Рехман - състрадателен, милостив, защо? За какво го повтарят отново и отново? Всеки път, когато произнасят думата "Бог", повтарят "състрадателен, милостив", защо? Ако не е добър, как ще съществуват нашите надежди и мечти? Той трябва да е добър, за да съществуват нашите мечти, защото чрез това съществува нашата надежда: в неговото състрадание, в добротата му. Утре всичко ще е наред; утре нещата ще се наредят.

      Мечтите са нещо добро, когато става дума за любовта и славата, когато става дума за насочените навън енергии - защото насочвайки се навън, навлизаме в сънуването. Светът е сънуване; това имат предвид индуистите, когато го наричат майа - илюзия. Той е направен от веществото, от което са изработени и сънищата. Той представлява блянове, видени с отворени очи.

      Просветлението е абсолютно различен план на съществуване. Там не съществуват сънища. Ако продължаваш да сънуваш, просветлението не е възможно.

      Онзи ден прочетох един много хубав анекдот:

      Един пастор имал папагал и въпреки всички усилия, които положил, за да го научи да говори, той останал безмълвен. Един ден пасторът споделил проблема си с една своя възрастна енориашка. Тя се заинтересувала и казала:

      - И аз имам папагал, който не говори. Може би е добра идея да съберем двете птици и да видим какво ще се случи.

      Речено - сторено. Поставили двете птици в голяма клетка и се скрили, за да чуват какво става. В началото всичко било тихо, след това чули пляскане с криле и папагалът на възрастната лейди казал:

      - Какво ще кажеш за малко любов, миличък? - на което другият отговорил:

      - Това е, за което безмълвно се моля от толкова години - днес мечтите ми се изпълниха. Днес мога да говоря.

      Ако чакаш, молиш се и мечтаеш за любов и слава, един ден те ще дойдат! Не е нещо трудно. Човек се нуждае само от упоритост... и то ще се случи. Човек трябва да продължава и да продължава... задължително ще се случи, защото това е твоя мечта. Ще откриеш някое място, в което можеш да я пренесеш и да я видиш, все едно се е пребърнала в действителност.

      Когато се влюбиш в някоя жена или мъж какво всъщност правиш? Пренасяш мечтата вътре в тебе; жената започва да работи като екран - пренасяш своята мечта върху нея. Започваш да чувстваш: "Мечтата ми се сбъдна..." Жената пренася своите мечти върху тебе; ти действаш като екран и тя чувства, че нейните мечти са се сбъднали. Ако продължаваш да мечтаеш един ден ще откриеш екран, някой ще се превърне в екран и мечтата ти ще се сбъдне.

      Просветлението обаче не е сън. То е отстраняване на всички сънища. ватова недей да мечтаеш за просветление. Любовта е възможна посредством бленуването - всъщност, тя е възможна единствено чрез бленуването. Славата е възможна чрез бленуването, тя се случва единствено на мечтателите. Просветлението обаче не е възможно чрез мечтата - самото съществуване на бляна ще го направи невъзможно.

      Мечтай за него и няма да постигнеш успех. Чакай го и ще го изпуснеш. Надявай се за него и ще го изпуснеш. Какво в такъв случай ти предлагам да правиш? Това, което ти се предлага да правиш, е да разбереш механизма на мечтаенето. Можеш да зарежеш просветлението; то не е твоя работа. Вгледай се внимателно в механизма на мечтаенето, разбери как работи. Самото разбиране ще внесе яснота. При тази яснота мечтаенето спира, изчезва.

      Когато мечтаенето спре, се появява просветлението.

      Забрави за просветлението! Не трябва дори и да мислиш за него - как можеш да мислиш за него? А каквото и да мислиш, няма да е правилно. Как можеш да се надяваш за него? Всички надежди по отношение на него са погрешни. Как можеш да мечтаеш за него? То не може да бъде пожелавано. Какво в такъв случай предлагаме да се направи?

      Опитай се да разбереш мечтаенето. Опитай се да разбереш надеждата. Това е нужно. Опитай се просто да разбереш как е функционирал умът ти до този момент. Вглеждайки се в работата на ума, умът изчезва. Един задълбочен поглед върху вътрешния механизъм на ума и внезапно той спира. При това спиране възниква просветлението. При това спиране вкусваш от абсолютното новото измерение на съществуване.

      Сънуването е едно измерение: съществуването е друго измерение. Съществуването е: сънуването е просто вяра.

      Вторият въпрос: В няколко от последните си беседи говорихте за отрицанието на проблема. За несъществуването на нашите проблеми.

      Отгледан в потисническо католическо семейство и прекарал двадесет и една година в също така побъркана образователна система - твърдите ли, че всички тези железни доспехи, всички условности и потискания, не съществуват, че могат да бъдат отстранени незабавно - СЕГА?

      Какво ще кажете за всички отпечатъци оставени в мозъка, в мускулатурата на тялото?

      Това е много важен въпрос - той е зададен от Джайананда. Въпросът е важен, защото демонстрира двата различни подхода по отношение вътрешната реалност на човека.

      Западният подход е да се анализира проблема, да се открият неговите причини, да се разгледа неговата история, миналото на проблема, да се изкорени проблемът от самото му начало, да се деобуслови умът, да се възстанови умът, да се възстанови тялото, да се извадят всички отпечатъци. които са оставени в ума - това е западният подход. Психоанализата навлиза в паметта; тя работи тук. Отправя се в детството ти, в миналото ти; връща се назад. Търси да открие къде е възникнал проблемът - може би преди петдесет години, когато си бил дете, проблемът е възникнал в отношенията с майка ти и психоанализата се връща назад.

      Петдесет години история! Много дълъг период от време. И дори и това няма да помогне много - защото съществуват хиляди проблеми. Въпросът не е само в един проблем. Можеш да навлезеш в историята на един проблем: можеш да се заровиш в биографията си и да откриеш откъде е възникнал проблемът. Може би ще отстраниш един проблем, но те са хиляди. Ако започнеш да се занимаваш с всеки проблем... за да решиш проблемите на нечий човешки живот, няма да ти стигнат хиляди живота. Нека повторя: за да решиш проблемите на нечий човешки живот, ще трябва да се раждаш отново и отново, хиляди пъти. Това е почти неприложимо. Това не може да се изпълни. И през всичките тези хиляди живота, когато ще решаваш проблемите на този живот, тези съществувания ще създават свои собствени проблеми ... и т.н.. и т.н. Ще затъваш все повече в проблеми. Това е абсурд!

      Същият психоаналитичен подход се прилага и към тялото: ролфинг, биоенергетика и други методи се опитват да отстранят отпечатъците в тялото, в мускулатурата. Отново трябва да се върнеш в историята на тялото. Едно нещо обаче е сигурно по отношение на двата подхода, които се подчиняват на една и съща логическа структура - че проблемът произтича от миналото и по някакъв начин с него трябва да се заемем в миналото.

      Умът на човека винаги се е стремял да направи две невъзможни неща. Първото е: да реформира миналото - което е невъзможно. Миналото се е случило. Не можеш наистина да се върнеш в миналото. Когато си мислиш, че се връщаш в миналото, най-много да се върнеш в спомените си за него; това не е действителното минало, това е само паметта за него. Миналото не съществува вече, затова не можеш да го поправиш. Това е една от невъзможните цели на човечеството; човек е страдал твърде много заради това. Искаш да преправиш миналото - как можеш да го преправиш? Миналото е абсолютно. Миналото означава: всички негови възможности са приключени; станало е действителност. Не съществува никаква възможност то да се преправи, да се поправи, да се реформира. Нищо не можеш да направиш с миналото.

      Втората неосъществима идея, която постоянно преобладава в човешкия ум е: да се създаде бъдещето - което отново не може да се направи. Бъдещето е това, което все още не съществува; не можеш да го създадеш. Бъдещето остава несъздаваемо. Бъдещето остава открито. Бъдещето е чистата възможност! Докато не се случи, не може да си сигурен за него.

      Миналото е чистата действителност - то се е случило. Нищо не може вече да се направи за него.

      Между тях двете стои човекът, винаги мислейки за невъзможното. Иска да направи бъдещето сигурно, което е невъзможно. Нека това влезе толкова дълбоко в сърцето ти, колкото е възможно: не може да се направи. Недей да пилееш настоящия момент, за да направиш бъдещето сигурно. Бъдещето е несигурно; това е основното качество на бъдещето. Недей да пилееш времето си и за да се оглеждаш назад. Миналото вече се е случило - то е мъртво явление. Нищо не може да се направи за него. Това, което можеш да направиш в най-добрия случай, е да го интерпретираш по нов начин. Това е всичко. Това правят психоаналитиците: интерпретират го по новому. Новата интерпретация може да се направи - но миналото си остава същото. 

      Психоанализата и астрологията - астрологията се опитва по някакъв начин да направи бъдещето сигурно, а психоанализата се опитва да преправи миналото. Нито едната от тях не е наука. И двете са невъзможни, но и двете имат хиляди почитатели - защото човек  желае това. Иска да е сигурен относно бъдещето си, затова отива при астролога. Допитва се до "И дзин", отива при тълкувателя на таро - съществуват хиляди начини да се направиш на глупак, да се самозаблудиш.

      А има и хора, които твърдят, че могат да променят миналото - допитват се и до тях.

      Когато тези две неща бъдат отстранени, си свободен от всички тези глупости. След това няма да ходиш при психоаналитик, няма да ходиш при астролог. Тогава знаеш, че миналото е приключено... ти също приключваш с него. А бъдещето все още не е настъпило; когато настъпи, ще го видиш - точно сега за него нищо не може да се направи. Можеш само да унищожиш настоящия момент, който е единствения достъпен момент, истински.

      На запад винаги са се занимавали с проблемите - как да ги решат. На запад приемат проблемите много сериозно. Когато се впуснеш в някаква логика, която ти дава предпоставките, логиката изглежда съвършена.

      Четох един анекдот:

      Един прочут философ и световно признат математик пътувал в самолета. Седял на мястото си и разсъждавал върху значителен математически проблем, когато в един момент капитанът съобщил на пътниците: "Съжалявам, но ще има известно закъснение от разписанието. Двигател номер едно отказа и в момента летим с три двигателя."

      След десет минути последвало ново съобщение: "Съжалявам, но ще има ново закъснение - двигатели номер две и три също отказаха и продължаваме на един двигател."

      Философът се обърнал към своя спътник: "Боже милостиви, ако откаже и четвъртия, ще седим тук цяла нощ!"

      Когато разсъждаваш по определен начин, самата му насока прави определени неща възможни, абсурдните неща също са възможни. Когато вземеш проблемите на човека твърде сериозно, след като започнеш да разсъждаваш за човека като за проблем, си приел определена предпоставка - направил си първата погрешна стъпка. След това можеш да се отправиш в тази посока и да продължиш да я следваш. В наше време е създадена огромна литература за феномена на ума, психоанализата; написани са хиляди трудове, книги. След като Фройд отвори вратата на тази логика, тя започна да преобладава в нашия век. 

      Изтокът притежава напълно различен възглед. Първо, той твърди, че нито един проблем не е сериозен. В момента, в който кажеш, че нито един проблем не е сериозен, в деветдесет и девет процента той е умъртвен. Променя се целия ти възглед за него. Второто нещо, което Изтокът твърди, е: проблемът съществува, защото ти се отъждествяваш с него. Не трябва нищо да се прави с миналото„с неговата история. Ти си отъждествен с него - това е действителността. Това е ключът за решаването на всички проблеми.

      Например: ти си раздразнителен човек. Отиваш при психоаналитик, а той ти казва: "върни се в миналото... по какъв начин се е появила тази раздразнителност? При какви ситуации тя се появява и се запечатва в ума. Ще трябва да премахнем тези отпечатъци; да ги отстраним. Ще трябва да очистим напълно миналото ти."

      Ако отидеш при някой източен мистик, той ще ти каже:

      "Мислиш, че си нервен, отъждествяваш се с гнева - ето тук нещата не са наред. когато следващия път възникне гневът, бъди свидетел, бъди просто наблюдател. Недей да се отъждествяваш с гнева. Недей да казваш: "Аз съм гневът". Недей да казваш: "Аз съм ядосан". Само го виж как се появява, все едно се е появил на екрана на телевизора. Гледай на себе си, все едно гледаш на някой друг."

      Ти си чисто съзнание, когато около тебе се появи облакът на гнева, само го наблюдавай и остани нащрек, за да не се отъждествиш с него. Цялата работа е в това, да не се отъждествиш с проблема. След като го усвоиш... тогава не стои въпроса с "толкова много проблеми" - защото ключът, същият ключ, ще отвори всички брави. Така е с гнева, така е с алчността, така е със секса: така е с всичко останало, на което е способен умът.

      Изтокът казва: Просто бъди неотъждествен. Запомни -това има предвид Гюрджиев, когато казва "припомняне на себе си". Помни, че си свидетел! Бъди внимателен - това казва Буда! Внимавай за това, че покрай тебе минават облаци! Може би облаците идват от миналото. Това е без значение. Трябва да имат някакво минало - не могат да се появят просто от небето; трябва да са резултат от някаква верига от събития - това обаче е без значение. Защо да се занимаваш с тези неща? Точно сега, в този момент, можеш да се отделиш от него, можеш да прережеш връзката с него. Мостът може да бъде разрушен точно в този момент - и може да бъде разрушен единствено сега.

      Връщането в миналото няма да помогне. Преди тридесет години гневът е възникнал и ти си се отъждествил с него. Не можеш да престанеш да се отъждествяваш с миналото; то не съществува повече. Но можеш да престанеш да се отъждествяваш с настоящия момент. Точно с този момент.. И след това цялата последователност от нервните избухвания от твоето минало вече не са част от тебе.

      Въпросът е важен. Джайананда попита: "в няколко от последните си беседи говорихте за отрицанието на проблема, за несъществуването на нашите проблеми.

      Отгледан в потисническо католическо семейство..."

      Можеш, точно в този момент, да престанеш да бъдеш католик. СЕГА! казвам аз. Не е необходимо да се връщаш в миналото и да преправяш това, което твоите родители, обществото, проповедниците и църквата, са сторили. Това ще е чиста загуба на скъпоценното сегашно време. На първо място ще унищожи много години; отново. ще унищожи твоите настоящи мигове. Можеш просто да се измъкнеш от него, точно както змията се измъква от старата си кожа.

      "Отгледан в потисническо католическо семейство и прекарал двадесет и една година в също така побъркана образователна система - твърдите ли, че всички тези железни доспехи, всички условности и потискания, не съществуват...?"

      Не, съществуват. Но съществуват или в тялото, или в мозъка; не съществуват в твоето съзнание, защото съзнанието не може да бъде обусловено. Съзнанието остава свободно! Свободата е най-същественото му качество, свободата е неговата природа. Всъщност, дори задавайки този въпрос, демонстрираш тази свобода.

      Когато казваш: "двадесет и една години в налудничава образователна система"; когато казваш: "отгледан в потисническо католическо семейство" в този момент не си отъждествен. Можеш да погледнеш: толкова много години на католическо потисничество, толкова много години на някакво обучение. В момента. в който ги поглеждаш, това съзнание вече не е католическо; иначе, кой ще е този, който ще го осъзнае? Ако наистина си станал католик, кой тогава ще осъзнае? Няма да има възможност да го осъзнаеш.

      Ако можеш да кажеш: "двадесет и една години на също такава налудничава образователна система", едно нещо е сигурно: ти все още не си побъркан. Системата се е провалила; тя не работи, Джайананда, ти не си побъркан, затова можеш да забележиш, че цялата система е налудничава. Лудият не може да разбере, че е луд. Само нормалният може да забележи лудостта. За да видиш лудостта като лудост, е необходимо да си нормален. Тези двадесет и една години са претърпели неуспех; всички потиснически условия са се провалили. Не могат в действителност да успеят. Постигат успех само в съответствие със степента на твоето отъждествяване. във всеки момент можеш да застанеш отстрани... то е тук. Не казвам, че престава да съществува: но вече не е част от твоето съзнание.

      Това е хубавото на съзнанието: съзнанието може да се изплъзне от всичко. Няма преграда в това отношение, няма граница пред него. Само преди миг беше англичанин - разбирайки безсмислието на национализма в следващия миг не си англичанин. Не казвам, че ще смениш бялата си кожа; ще си остане бяла - но вече няма да се отъждествяваш с бялото; вече няма да си против черното. Виждаш цялата му глупост. Не твърдя, че като разбереш, че не си англичанин, ще забравиш английския език, не. Продължава да съществува в паметта ти, ала съзнанието ти се е измъкнало от него, съзнанието е застанало на върха на хълма, наблюдавайки долината. Англичанинът е умрял в долината, а ти стоиш на хълма. далече, непривързан, недокоснат.

      Цялата източна методология може да се сведе до една дума: наблюдаване. А цялата западна методология може да се изрази с едно нещо: анализиране. Анализирайки, непрекъснато обикаляш наоколо. Наблюдавайки, просто излизаш вън от кръга.

      Анализът е затворен кръг. Ако наистина се впуснеш в анализиране, ще изпаднеш в недоумение - как е възможно това? Ако, например, се опиташ да се впуснеш в миналото, къде ще стигнеш? Къде точно? Ако се впуснеш в миналото, къде точно започва твоята сексуалност? Когато беше на четиринадесет години? Но да не е дошла от небето? Трябва да е съществувала вече в тялото. Кога тогава? Когато си се родил? Но в такъв случай, когато си бил в корема на майка си, не е ли съществувала? Кога тогава? Когато си бил заченат? А преди това? Половината от твоята сексуалност е съзряла в яйцеклетката на майка ти, а другата половина в сперматозоида на баща ти. Продължавай нататък... къде ще свършиш? Ще трябва да стигнеш до Адам и Ева. И дори и тогава не си стигнал до края: ще трябва да стигнеш до Самия Бог Отец. Защо, на първо място, е създал Адам?

      Анализът винаги остава половинчат, затова не помага на никого. Не може да помогне. Прави те малко по-приспособен към действителността. Това е всичко. Той е вид приспособяване. Помага ти да се ориентираш в известна степен в своите проблеми, в техния произход, как са възникнали. Това интелектуално разбиране ти помага да се приспособиш по-добре към обществото, но си оставаш същият човек. Чрез него не се осъществява трансформация. Чрез него не настъпва радикална промяна.

      Наблюдаването е революция. То е радикална промяна - от самите корени! Предизвиква появата на абсолютно нов човек, защото освобождава съзнанието от всякакви условия. Условията са в тялото и ума, но съзнанието остава необусловено. То е чисто, винаги чисто. То е девствено. Неговата девственост не може да бъде изнасилена.

      Целта на източният подход е да те направи внимателен към това девствено съзнание, към тази чистота, към тази невинност. Това повтаря Сараха на царя отново и отново. Нашето ударение е върху небето, а ударението на запада е върху облаците. Облаците имат свой произход; ако наистина разбереш откъде произлизат, ще стигнеш до океана, после до слънчевите лъчи и изпарението на водата и до образуването на облаците... и можеш да продължиш нататък, но това ще е движение в кръг. Облаците се образуват, влюбват се в дърветата, изливат се върху земята, превръщат се в реки, вливат се в океана, водата се изпарява, превръща се отново в облаци, отново пада върху земята. Това продължава до безкрайност, отново и отново. Това е колело. Откъде ще излезеш от него? Едно нещо води до друго и ти ще си в колелото.

      Небето няма произход. Небето не е създадено; не е произведено от нищо. Всъщност, небето е нещо крайно необходимо, съществува а priori то трябва да съществува преди каквото и да е друго да може да съществува. Можеш да попиташ християнските теолози - те казват: "Бог създаде света." Попитай ги, дали преди да създаде света, е съществувало небето или не. Ако небето не е съществувало, къде е живял Бог? На него му е необходимо пространство. Ако не е съществувало пространство, къде е създал света? Къде е поставил света? Пространството е необходимо дори за Бог, за да съществува. Не можеш да кажеш: "Бог създаде пространството." Това ще е абсурд. Защото тогава той не се нуждае от пространство, за да съществува. Пространството трябва да предхожда Бог.

      Небето винаги е съществувало. Източният подход се състои в това, да обърнеш внимание на небето. Западният подход те обвързва във все по-голяма степен с облаците и ти помага съвсем малко, но не те прави осъзнат за вътрешната ти сърцевина. Периферията - да. Осъзнаваш в малко по-голяма степен периферията, но не осъзнаваш центъра. А периферията е циклон. Трябва да откриеш центъра на циклона. А това е възможно единствено чрез наблюдаването.

      Наблюдаването няма да промени твоите условия. Наблюдението няма да промени мускулатурата ти. Наблюдението обаче ще ти осигури разбирането, че си над цялата мускулатура, над всички обстоятелства. В този момент на надрастване, в този момент на преодоляване, не съществуват никакви проблеми - не и за тебе. 

      Сега всичко зависи от тебе. Тялото продължава да носи своята мускулатура, умът продължава да е пълен с условности - но всичко зависи от тебе: ако понякога ти се прииска проблем, можеш да влезеш в тялото-ум, да се заемеш с проблема и да му се наслаждаваш. Ако не желаеш да имаш проблем, можеш да останеш отвън. Проблемът ще остане като отпечатък в ума-тяло, но ти си отстрани и свободен от него.

      Това е начинът, по който работи Буда. Ти се ползваш от паметта; и Буда се ползва от паметта - но не се отъждествява с нея. Използва паметта като механизъм. Например, аз използвам езика. Когато трябва да използвам езика, използвам ума и всички впечатления, но продължавам да не съм ума - съзнанието съществува. Така че оставам шефа, умът остава подчинения. Когато умът е повикан, той се отзовава; ползата от него остава - но той не може да се налага.

      Затова въпросът ти е уместен: проблемите ще останат, но ще съществуват във формата на зародиши в тялото и ума. Как можеш да промениш миналото си? В миналото си бил католик; ако в продължение на четиридесет години си бил католик, как можеш да промениш тези четиридесет години и да не си католик? Не. Тези четиридесет години ще останат като част от твоя живот на католик. Не, но можеш да се изплъзнеш от това. Сега знаеш, че то е било само отъждествяване. Тези четиридесет години не могат да бъдат унищожени и не е необходимо да бъдат унищожавани. Ако си господарят на къщата, това не е необходимо. Дори и тези четиридесет години можеш да използваш по определен начин, по съзидателен начин. Дори и налудничавото образование може да се използва по един съзидателен начин.

      "Какво ще кажете за всички отпечатъци, останали в ума и мускулатурата на тялото?"

      Ще останат, но като зародиши: ще съществуват като възможност. Ако се чувстваш прекалено самотен и искаш проблеми, можеш да ги имаш. Ако се чувстваш прекалено нещастен без нещастието си, можеш да го имаш. То винаги ще е налице, но няма да е необходимо да го преживяваш. Изборът ще е твой.

      Бъдещото човечество ще трябва да решава, дали да върви по пътя на анализа или да излезе на пътя на свидетеля. Аз използвам и двата метода. Използвам анализа, по-специално за тези от търсещите, които идват от запад - събирам ги в групи. Тези групи са аналитични, тези групи са резултат от психоанализата. Те са се развили. Фройд няма да ги познае, ако ги види; или първичната терапия - ще му е трудно да я разбере - какво става? Не са ли полудели всички тези хора? Но те се дължат на неговата работа; той е пионерът; без него нямаше да има първична терапия. Той е започнал цялата игра.

      Когато при мене идват хора от запад, аз ги събирам на групи. Това е добре за тях. Трябва да започнат с това, което е най-лесно за тях. След това малко по малко, бавно, ги променям. Най-напред отиват в групите за катарзис, в групите за срещи, първичната терапия, а след това ги насочвам на пътя на интензивното просветление, след това е випасана. Випасана е свидетелстването. Между срещите в групата и випасана лежи значителен синтез. Когато се придвижваш от срещите към випасана, се придвижваш от запада към Изтока.

      Третият въпрос: И вашите действия ли предизвикват същото съотношение на добро и зло в света?

      Какви действия? Можеш ли да откриеш някакви действия в мене... с изключение на говоренето? Но и в това отношение вземам всички мерки, да противореча на всичко, което изричам. Така че в крайна сметка остава само пустота... Това е ползата от противоречието. Ако кажа плюс едно, незабавно казвам минус едно - и общият резултат е нула.

      Аз не съм деятел. Не правя нищо. Всичко, което можеш да наречеш действие, е моят разговор с тебе. И той е толкова противоречив, че не може да предизвика нито добро, нито лошо. Продължавам да отрицавам себе си. Ако можеш да разбереш това състояние на недействие, можеш да схванеш най-висшата възможност на съзнанието. Най-висшето съзнание не е деятел. То е същество. А ако там се появи нещо подобно на дейност, то е само игра. Моят разговор е една игра.

      Усилието е насочено към това, да не станеш догматичен към мене. Не можеш да станеш - не ти давам тази възможност. Противореча си толкова много: как можеш да създадеш някаква догма? Ако се опиташ да изработиш догма, незабавно ще откриеш, че й противореча.

      Един християнски мисионер имаше навика да идва да ме види и казваше:

      - Говорил си толкова много. Това, което сега е нужно, е една малка книга, с въведение към твоята философия - нещо подобно на катехизиса, накратко.

      Казах:
      - Трудно ще бъде. Ако някой се опита да ме представи "накратко", ще се побърка. Няма да открие по какъв начин да избере нещо и какво точно да избере. Когато си замина, много хора ще се побъркат, работейки своите докторати върху мене, развивайки своите тези - защото съм казал всичко, което може да се каже и съм отрекъл всичко, което може да се отрече.

      Четвъртият въпрос: Един нечестен въпрос - защо говорите толкова много против егото? Не е ли и егото проява на Бога, една игра, играна от съществуването?

      Ако го разбираш, тогава нямаш проблеми с егото. В това е целият смисъл на това, че продължавам да говоря против егото - това, че ти не си, а Бог е. Ако си достигнал до такова дълбоко разбиране, тогава и егото е Божествена игра. Тогава е съвършено хубаво нещо! В такъв случай няма проблеми. Тогава не е необходимо да отстраняваш, защото няма какво да отстраняваш.

      Ако разбираш, че и егото е игра на Бога, тогава не си в него. Всичко е божествено - ето това означава неегоистичността - дори и егото.

      Но внимавай! Може просто да си правиш номер, умът е твърде хитър. В името на Бога може да се опиташ да съхраниш егото си. Зависи от тебе! Ала бъди внимателен. Ако наистина си разбрал, че всичко е Божествено, тогава ти не съществуваш.

      Та къде се намира егото? Какво означава егото? Означава: притежавам частен живот; не съм част от космическия поток. Не съм част от реката - аз плувам, нося се против течението; притежавам мои собствени цели. Не ме е грижа накъде върви съществуването; имам свои собствени цели и се опитвам да ги открия и да ги постигна. Егото означава да имаш собствена цел. Егото е нещо идиотско.

      Думата "идиот" е много хубава. Означава да притежаваш собствен идиом (начин на изразяване). Означава да имаш собствена цел, собствен стил. Егото е идиотско. То просто твърди: "Аз не съм част от космоса: аз съм нещо отделно, частно, аз съм остров, не принадлежа на континента." Тази непринадлежност към цялото представлява егото, идеята за отделеността.

      Затова всички мистици са твърдели: "Отстрани егото". Какво казват те? Казват: Не бъди нещо отделно - бъди едно със съществуването. И недей да се носиш против течението на реката - това е глупаво; ще се умориш и ще бъдеш победен. Носи се заедно с реката! През цялото време, носи се с течението на реката. Ти си част от реката. Тогава ще настъпят релаксацията, покоят, радостта.

      Заедно с реката - появява се радостта. Против реката -появява се болката, мъката. Егото поражда болка и мъка. 

      Питаш ме: "Защо говорите толкова много против егото? Не е ли и егото проявление на Бога, игра, играна от съществуването?"

      Ако си го схванал, тогава поне на тебе няма да ти казвам, да отстраняваш егото: тогава няма да притежаваш его, което да отстраняваш. Но бъди много внимателен и предпазлив. Умът е твърде хитър.

      Разказаха ми един малък виц:

      Маймуната и хиената вървели заедно през джунглата и по едно време хиената казала:
      - Всеки път, когато минавам през тези храсталаци, изкача огромен лъв и започва да ме налага, а аз не знам дори защо го прави!
      - Добре, този път ще дойда с тебе - казала маймуната -и ще те защитя.

      Продължили да вървят заедно и когато достигнали до храстите, лъвът изскочил и започнал да налага хиената. Маймуната се покатерила на едно дърво и оттам наблюдавала какво става, а когато лъвът си отишъл, полуживата хиена попитала:

      - Защо не слезе и не ми помогна? Маймуната казала:
      - Та ти се смееше толкова много, че си помислих, че го надвиваш.
      Внимавай за егото! То ще открие пътища и средства, за да се защити. Може да разсъждава превъзходно; егото е най-големият рационалист и разсъждението е единствената му основа.

      Петият въпрос: Любезни, Бхагван, моля ви, кажете ми това, за да престана да се тревожа за него - "Аруп, всичко с тебе е съвършено наред. Без значение е колко усилия полага умът. Вече е твърде късно. Взел съм те под крилото си и връщане назад няма. И ще ставаш все по-щастлив и щастлив от сега нататък."

      Благодаря ви, Бхагван. Надявам се, че е така, но понякога се колебая.

      Въпросът е зададен от Аруп. И така, първото нещо: твърдиш, че трябва да ти кажа: "С теб всичко се развива прекрасно."

      Само заради това, че ще го кажа, то няма да стане прекрасно. Може да ти даде утеха. Или приеми нещата такива, каквито са, или не се безпокой за тях. Утехата е нещо лъжливо. То е играчка, с която да си играеш; с нея можеш само да си убиваш времето. А убиването на времето е пилеене на време.

      Още нещо, казваш: "всичко се нарежда съвършено прекрасно" - трудно. "Абсолютно прекрасно" - трудно. На тази земя няма нищо абсолютно... с изключение на свидетеля. Грозотата не е абсолютна, красотата не е абсолютна. Единствено наблюдаването отстрани, свидетелстването. И когато си свидетел, не усещаш нито грозното, нито красивото, нито си щастлив, нито си нещастен - просто се чувстваш свидетел.

      Цялата ми работа се състои в това да те направя свидетел. Би искал всичко да ти е наред - не искаш да станеш свидетел. Искаш да имаш повече приятни преживявания, затова непрекъснато се стремиш към утехата. Хората идват при мене, не за да им се помогне в действителност, а за да бъдат утешени, само за да бъдат потупани по гърба. Ако кажа, че всичко се развива добре, те се чувстват добре, но колко дълго време това чувство може да помага? Рано или късно ще се заличи. Отново ще трябва да дойдат и отново ще очакват да ги погаля по главата. Това няма да ти помогне. Необходима ти е трансформация. Това ще ти създаде зависимост от мене, а аз не искам да те правя зависим от мене - ти трябва да си независим, трябва да си самия себе си.

      "Няма значение колко много се старае ума ти, сега е твърде късно."

      Никога не е твърде късно! Отново можеш да се вмъкнеш в старата си кожа, отново можеш да се отъждествиш с нея. А когато наистина е твърде късно, няма да ми задаваш такива въпроси. Тогава ще знаеш, че вече няма връщане назад. Това ще е твоя увереност. Ще е твое собствено познание. Няма да се нуждаеш от моите уверения. Само защото ти е необходимо уверение, става ясно, че все още не е станало - колебаеш се.

      Чуй следната история:

      Мула Насрудин бил изправен пред съда:
      - Това престъпление е работа на голям специалист - казал обвинителя, - и е било извършено много сръчно и умело.

      Изчервявайки се, Мула Насрудин, подсъдимият, станал прав и казал:
      - Сър, ласкателството няма да ви донесе нищо - няма да се призная за виновен.

      Но той се е признал, Аруп се е признал - това не е въпрос, това е признание - че се тревожи е нормално. Нечовешко е да не се очаква тревога. Поне не на този етап. Понякога се колебае; това е човешко, естествено. Добре е да го приемеш, вместо да го отхвърляш, вместо да издигаш екран и да го криеш зад него.

      "Моля ви, кажете ми го, за да престана да се тревожа."

      Как можеш да престанеш да се тревожиш? Само защото ще ти го кажа? Ако беше толкова лесно, щях да го казвам на всеки. Не е толкова лесно, каквото и да ти кажа, ще го изтълкуваш по свой начин - не можеш да го приемеш тотално, не можеш да му се довериш тотално. При това не твърдя, че трябва да му се довериш тотално; казвам, че това е съвсем естествено. От тебе не искам нещо неестествено. Не искам някакви абсурдни неща от тебе. Това е естествено! Понякога се колебаеш, понякога си настроен против мене, понякога си твърде негативно настроен. Понякога ти се иска да захвърлиш всичко и да се върнеш в стария си свят. Не казвам. че вършиш някакво престъпление - не - това е човешко. Напълно естествено е. Ако не се държиш по този начин, тогава нещо не е наред.

      Каквото и да ти кажа, отново ще бъде изтълкувано от разтревожения ум. Дори буквално да кажа: Да, Аруп, с теб всичко се развива прекрасно... ти ще си помислиш: "Дали Бхагван не се шегува? Наистина ли има предвид точно това?" Неспокойният ум ще се нахвърли върху него. Задължително ще се появи интерпретацията.

      Чуй тази кратка история:

      Един свещеник се прибирал късно през нощта от някакво събрание. Както пътувал сам в колата, изведнъж се сетил, че не си е казал вечерната молитва. Отбил до брега на едно езеро, излязъл от колата, и използвайки светлините на колата, започнал да си казва молитвата.

      Скоро след като започнал и за голяма негова изненада, пристигнал някакъв камион. Шофьорът на камиона мислейки, че нещо не е наред, спрял, свалил прозореца и попитал:

      - Някакъв проблем ли, колега?
      - Не, всичко е наред, благодаря - отговорил свещеникът. Шофьорът включил на скорост и за да се оттегли с достойнство, изкрещял:
      - Всичко, което мога да кажа е, че тази книга, която четеш тук, трябва да е дяволски интересна!

      Само си представи някой, който чете някаква книга на брега на самотно езеро на светлините на автомобила си - какво ще си помислиш? Можеш ли да си представиш, някой да чете Библията? Какво толкова му е припряло, за да чете Библията? Може ли на някой да му е толкова интересно, че да чете Библията? Не може ли да почака, за да се прибере вкъщи и там да я чете? Шофьорът на камиона трябва да е изтълкувал ситуацията съобразно своите разбирания - казва: "всичко, което мога да кажа е: книгата трябва да е дяволски интересна, за да я четеш на това място."

      Продължаваш да интерпретираш. И естествено, интерпретираш, съобразно ума си. Това, което ще ти кажа, няма да бъде чуто; ще го чуеш по свой начин. Ако се тревожиш, ще се тревожиш за него. Ако се съмняваш. ще се съмняваш за него. Ако си негативно настроен, ще си негативно настроен по отношение на него. Ако му се доверяваш, ще му се довериш.

      Аруп казва: "Само ми кажете, за да престана да се тревожа за него." Не, тревогата не може да се спре така лесно. Моето изказване няма да помогне - ще трябва да направиш нещо. Ще трябва да направиш това, което казвам. Ще трябва да си малко по-практичен. Ще трябва да се превърнеш в свидетел.

      Трима изгладнели скитници пристигнали в една къща, когато управителят приготвял ориз. Той им казал, че могат да останат през нощта. а на сутринта, който от тримата разкаже най-интересния сън, ще получи малко горещ ориз.

      На следващата сутрин първият скитник казал:
      - Сънувах, че бях цар, вторият казал:
      - Това е нищо - аз сънувах, че бях Самият Бог. А третият казал:
      - Моят сън беше съвсем обикновен и явно нямам шанс да спечеля. Сънувах. че горещият ориз изстива, затова слязох долу и го изядох.

      Това според мене е да бъдеш практичен. Затова, Аруп, бъди практичен! Прави това, което казвам - само по себе си моето изказване няма да ти помогне... а оризът наистина изстива. Искаш да ти помогна, да имаш хубав сън, но оризът изстива. Слез долу и изяж ориза!

      Ще спечелиш само един сън, ако ти кажа: "Аруп, всичко с тебе се нарежда прекрасно. Няма значение, колко усилия полага умът ти, вече е твърде късно. Взел съм те под своето крило и връщане назад няма."

      На първо място не мога да го кажа, защото самото желание да притежаваш някаква сигурност противоречи на духовното развитие. Аз те тласкам в едно опасно царство. Бутам те в пропастта. Ти искаш да си на сигурно място под крилото ми - а аз те хвърлям в едно твърде страшно съществуване... без никаква сигурност. Аз не съм закрилник - аз съм разрушител. Не представлявам твоята закрила. Ако наистина ме разбираш, ще се превърна в най-голямата опасност за живота ти.

      Ако ме разбираш непрекъснато ще си несигурен. Никога няма да ме питаш за сигурност и закрила. Ще презираш сигурността. Ще мислиш за нея като за враг - тя е. Ще се радваш да бъдеш открит, уязвим за всичко, което може да се случи в живота. Да, уязвим и за смъртта; "всичко" включва и смъртта. Истинският живот се среща със смъртта във всеки момент. Само неистинският, изкуственият живот, е сигурен.

      Не, не казвам, че ще те приюта под крилото си и връщане назад няма да има. Можеш да паднеш, можеш да паднеш от последното стъпало на стълбата. Докато не станеш просветлен, винаги има връщане назад; можеш да се върнеш назад. Можеш да се откажеш, можеш да се отречеш, можеш да отхвърлиш. Отново можеш да паднеш в нещастието - и от най-последното стъпало можеш да паднеш. Докато и ако не си изкачил цялата стълба, дори и последното стъпало, докато и ако не си станал никой, можеш да паднеш. Незначителното его, само едно трепване на егото, е достатъчно, за да те върне обратно. То може отново да се сгъсти, може отново да стане цялостно, може отново да се отправи на път.

      Сигурността не е моят път. Да бъдеш санясин означава, че си готов да живееш живота си в несигурност. Това е най-голямата смелост и заради тази смелост е възможно голямо блаженство.

      "И ще ставаш все по-щастлив и щастлив от сега нататък."

      Аз не съм Емил Куе - не съм хипнотизатор. Да, можеш да се хипнотизираш по този начин, в това се състои методът на Куе. Той казва на своите пациенти: "Мисли, мечтай, представяй си - всяка нощ преди да заспиш, всяка сутрин, след като се събудиш, повтаряй отново и отново, и отново - "Ставам все по-добър, ставам все по-здрав, ставам все по-щастлив..." Повтаряй, не преставай да повтаряш."

      Да, това помага в известна степен. Създава около тебе илюзия. Но би ли искал да ти помогна в създаването на илюзии? Целият ми подход се състои в разхипнотизирането; няма нищо общо с хипнозата. Не искам да те хипнотизирам с никаква илюзия. Искам да те разхипнотизирам от всички илюзии, когато си в състояние на липса на илюзии, съвършената липса на всякакви илюзии, тогава просветлението е съвсем близо.

      След това Аруп казва: "Благодаря, Бхагван. Надявам се, че това е така..."

      Виж! Умът му вече е започнал да интерпретира: "Надявам се, че е така..." Не е така - просто се надява. Как можеш да заблуждаваш себе си!
      "Надявам се, че това е така, но понякога се колебая."

      Не осъждам колебанието ти - съвършено нормално е понякога да се колебаеш, съвсем човешко е понякога да се колебаеш. Абсолютно нормално е! Никога не го осъждай! Приеми го! Не се опитвай да създаваш фалшива увереност - това ще е плод на ума и ще те заблуди, и няма да те доведе до никъде. Остави го такова, каквото е. Приеми го такова, каквото е и наблюдавай все повече и повече. Превръщай се все повече в свидетел. Единствено като свидетел, ще имаш някаква сигурност. Единствено като свидетел всеки ден ще ставаш все по-щастлив - не чрез неговото повтаряне! Единствено при това свидетелстване ще престанеш да се колебаеш. Единствено при това свидетелстване ще достигнеш до центъра на своето същество - където смъртта не съществува, където прелива единствено животът, където човек пие от нектара, за който говори Сараха.

      Шестият въпрос: Какво точно е това, което ми пречи да видя очевидното? Просто не мога да разбера какво да правя и какво да не правя. Кога ще мога да чуя звука на тишината?

      "Какво точно е това, което ми пречи да видя очевидното?"

      Самото желание да го видиш. Очевидното не може да бъде пожелавано. Очевидното е! Ти желаеш: отдалечаваш се, започваш да го търсиш: точно в този миг го отдалечаваш от себе си, то вече не е очевидно, вече не е близо до тебе; отдалечил си го от тебе. Как можеш да търсиш очевидното? Ако разбираш, че е очевидно, как можеш да го търсиш? Та то е точно тук! Каква е нуждата да го търсиш и да го желаеш?

      Очевидното е божественото, земното е върховното. Тривиалното е най-задълбоченото. Във всекидневния си живот, в най-обикновените си дейности, непрекъснато се срещаш с Бога - защото не съществува нищо друго. Не можеш да срещнеш никой друг; това винаги е Бог в хиляди форми. Бог винаги е очевиден. Единствено Бог е! Ала ти търсиш, желаеш... и пропускаш. В процеса на самото търсене отстраняваш Бога, отдалечаваш го. Това е номер на егото. Опитай се да го схванеш.

      Егото не се интересува от очевидното, защото егото не може да съществува с очевидното. Егото изобщо не се интересува от близостта. Него го занимава разстоянието, далечината. Помисли само: човек отиде на Луната, а все още не е достигнал до собственото си сърце... далечното. Човек започна да пътува в космоса, но все още не пътува в душата си. Изкачи Еверест, но съвсем не се интересува от пътешествието в собственото си същество. Пропуска близкото, а се стреми към далечното. Защо?

      Егото се чувства добре - ако пътуването е трудно, егото се чувства добре. Има нещо за доказване. Ако е трудно, може да се докаже нещо. Да се отиде на Луната, егото се чувства добре, но да се отиде в собственото същество - няма нищо за утвърждаване.

      Има една стара история:

      Бог създал света; След това обичал да живее на земята. Можеш да си представиш: Неговите грижи били многобройни. Всичко живо се оплаквало; всички се оплаквали през свободното си време. През нощта хората пристигали и разправяли:
      - Това не е наред, днес трябваше да вали, а не стана така. Но след това идвал някой друг и казвал:
      - Недей да докарваш дъжд - започнал съм нещо и всичко ще пропадне.

      Бог почти се побъркал: "какво да направи? Толкова много хора, толкова много желания. Всеки очаква нещо и всеки се надява, че ще бъде удовлетворен, а желанията им си противоречат. Земеделецът иска дъжд, а грънчарят не желае дъжд, защото е направил гърнетата и те ще бъдат унищожени; на него му трябва слънце за няколко дни" - и т.н., и т.н...

      Бог събрал своя съвет и попитал:
      - Какво да правя - та те ще ме направят луд? Не мога да угодя на всички. Някой ден ще ме убият! Искам да се скрия някъде.
      Предложили му много неща. Някой се обадил:
      - Няма проблеми - отиди на Еверест. Това е най-високият връх в Хималаите; никой никога няма да се качи там. Бог казал:
      - Нищо не разбираш! Само след няколко секунди - за Бог това са само няколко секунди - Едмунд Хилари ще се изкачи там заедно с Тенсинг Норгей и тогава ще започнат проблемите. И щом веднъж се научат, ще започнат да пристигат с хеликоптери и автобуси... Не, това няма да свърши работа. Ще реши проблема само за няколко секунди.
      Запомни, времето на Бог има свой собствен ход. В Индия казваме, че милиони години представляват един ден за Бога -това са няколко негови секунди.
      Тогава някой друг предложил:
      - А защо не на Луната? Той казал:
      - И това не е твърде далече - след няколко секунди някой ще стигне и до нея.
      Предлагали му звездите, но Той казал:
      - И това няма да реши проблема. Само ще отложи нещата. Искам сигурно решение.
      Тогава се приближил най-старият служител на Бог, прошепнал нещо на ухото му, а Бог казал:
      - Ти си прав. Това ще свърши работа! А старият служител му казал:
      - Има само едно място, до което човек никога няма да достигне - скрий се в самия човек.
      Това е мястото, където оттогава се крие Бог: в самия човек. Това е последното място, за което той ще се сети. 

      Очевидното се изпуска, защото егото не се интересува. Егото се интересува от трудните, невъзможни неща, защото те са предизвикателства. Когато спечелиш, можеш да се утвърдиш. Ако очевидното е налице и ти спечелиш, що за победа е това! Не си кой знае какъв победител. Затова човек продължава да изпуска очевидното и да се стреми към далечното.

      А как можеш да се стремиш към далечното, когато не можеш да откриеш дори очевидното?
      "Какво точно ми пречи да видя очевидното?"
      Самото желание ти пречи. Отстрани желанието и ще видиш очевидното.
      "Просто не мога да разбера какво да правя и какво да не правя."

      Нищо не трябва да правиш. Трябва просто да си внимателен за това, което става около тебе. Правенето отново е пътешествието на егото. Правейки - егото се чувства добре - има нещо за правене. Правенето е храната на егото; то укрепва егото. Неправене - и егото е по гръб на земята. То умира, вече не е подхранвано.

      Затова бъди не-деятел. Не прави нищо по отношение на Бог, истината и търсенето, което се отнася до тях. На първо място това не е търсене, така че не можеш нищо да направиш. Просто бъди. Нека го кажа по друг начин: ако си в състояние на биване. Бог идва при тебе. Човек никога не може да Го открие. Той открива човека. Просто бъди в безмълвното пространство, без да правиш нищо, без да отиваш никъде, без да мечтаеш - и в това безмълвно пространство внезапно ще Го откриеш. Той винаги е бил тук! Ако не си безмълвен, не можеш да Го видиш, все още не можеш да Го чуеш, неговия слаб глас.

      "Кога ще мога да чуя гласът на тишината?"

      Кога - задаваш неправилен въпрос. Чуй го сега! Защото той е тук, музиката продължава, музиката е навсякъде. Просто ти трябва да запазиш мълчание, за да я чуеш. Но никога не казвай "кога"; "кога" означава, че си вмъкнал бъдещето; "кога" означава, че си започнал да се надяваш и мечтаеш; "кога" означава не сега... а винаги е сега. Винаги е сегашно време. За Бог съществува само едно време: сега; и само едно място: тук. "Там", "тогава" - откажи се от тях.

ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том    
ОШО