Умът, сам по себе си, означава проекция, затова докато не се издигнеш над ума, каквито и преживявания да имаш, те са проекции. Умът е механизъм за проекции. Ако имаш някакви представи за светлина, за блаженство, дори и за божественото, всички те са проекции. Докато не постигнеш тоталното спиране на ума, ти не си се издигнал над проекциите: продължаваш да проецираш. Когато умът спре, само тогава си над опасността. Когато няма никакви преживявания, никакви образи, нищо обективно - съзнанието остава като чисто огледало, в което нищо не е отразено - само тогава си над опасността от проекциите.

      Проекциите са от два типа. Единият тип проекции ще те доведе до все повече проекции. Това е положителната проекция; никога не можеш да се издигнеш над нея. Другият тип проекция е отрицателната. Тя е проекция, но ти помага да се издигнеш над проецирането.

      В медитацията използваш способността за проециране на ума като отрицателно усилие. Отрицателните проекции са добри: все едно един трън го вадиш с помощта на друг или една отрова неутрализираш с помощта на друга отрова, която се превръща в противоотрова. Но трябва непрекъснато да имаш предвид, че опасността продължава да съществува, докато не се прекрати всичко, дори и тези отрицателни проекции, дори и тези образи. Ако преживееш нещо, няма да ти кажа, че това е медитация. Все още е съзерцаване; все още е мисловен процес. Колкото и неуловим да е, все още е мислене. Когато остане само съзнанието без никаква мисъл - само едно незаоблачено, отворено небе - когато не можеш да кажеш, че „Аз" преживявам - това е най-многото, което може да се каже: Аз съм.

      Сентенцията на Декарт (Cogito ergo sum - „Мисля, следователно аз съм") в медитацията се превръща в Sum cogito sum - Аз съм, следователно аз съм. Тази „Аз съм-ност" предшества цялото мислене. Ти си преди да мислиш. Мисленето се появява по-късно, твоето същество го предшества, затова съществото не може да се изведе от мисленето. Можеш да си без мисленето, но мисленето не може да бъде без тебе, затова мисленето не може да е основата, върху която да се основава твоето съществуване.

      Преживяванията, образите, всяко нещо, което се усеща обективно, е част от мисленето. Медитацията означава тотално прекъсване на ума, на мисленето, но не и на съзнанието. Ако съзнанието също спре, не си в медитация, а в дълбок сън. Това е разликата между медитацията и дълбокия сън.

      В дълбокия сън проекциите също се прекратяват. Тогава няма мислене, но, едновременно с това, отсъства и съзнанието. При медитацията проекциите спират, мисленето спира, мислите не съществуват - също както в дълбок сън - но остава съзнанието. Ти осъзнаваш този феномен на тотално отсъствие около тебе, на липсата на всякакви обекти около тебе. И когато няма обекти, които да познаваш, за първи път започваш да чувстваш себе си. Това е необектно преживяване. То не е нещо, което преживяваш; то не е нещо, което ти си.

      Затова, дори ако усещаш божественото съществуване, това отново е проекция. Това са отрицателните проекции. Те помагат - помагат, в известен смисъл, да преодолееш - но трябва да си наясно, че все пак си остават проекции, в противен случай няма да се издигнеш над тях. Затова казвам, че ако усещаш, че си почувствал блаженството, продължаваш да си в ума, защото присъства двойнствеността: двойнствеността на божественото и небожественото, двойнствеността на блаженството и неблаженството. Когато наистина достигнеш до върховното, не можеш да усетиш блаженство, защото неблаженството е невъзможно; не можеш да усетиш божественото като божествено, защото небожественото вече не съществува.

      Затова запомни следното: умът е проекция и каквото и да правиш с помощта на ума, ще бъде проекция. Не можеш да направиш нищо с помощта на ума. Единственото нещо е как да се отрицае ума, как да се отстрани тотално, как да си без ума в съзнание. Това е медитацията. Само тогава можеш да знаеш, можеш да стигнеш до познанието за онова, което не е проекция.

      Това, което познаваш, е проецирано от тебе. Обектът е само един екран: не преставаш да проецираш своите идеи, своя ум, върху него. Затова всеки метод за медитация започва с проециране - с отрицателно проециране - и завършва с непроециране. Това е същността на всички медитативни техники, защото трябва да започнеш с ума.

      Дори да си се насочил към състоянието на отрицание на ума, трябва да започнеш с ума. Ако трябва да изляза от тази стая, трябва да започна като ходя вътре нея. Първата стъпка трябва да се направи в стаята. Това предизвиква объркване. Ако обикалям в кръг в стаята, тогава ходя в стаята. Ако излизам от стаята, тогава, отново, трябва да ходя в стаята - но по един различен начин. Моите очи трябва да са насочени към вратата и трябва да ходя по права линия, не в кръг.

      Отрицателните проекции означават излизане по права линия от ума. Но най-напред, трябва да направиш няколко стъпки вътре в ума.

      Например, когато казвам „светлина", ти никога в действителност не си виждал светлина. Виждал си само осветени обекти. Виждал ли си някога самата светлина? Никой не я е виждал; никой не може да я види. Виждаш осветена къща, осветен стол, осветен човек, но не си виждал светлината сама по себе си. Дори, когато видиш слънцето, не виждаш светлината.

      Не можеш да видиш самата светлина. Когато светлината срещне нещо, тя се връща, отразява се, само тогава можеш да видиш осветения обект и понеже можеш да видиш осветения обект, казваш, че има светлина. Когато не виждаш осветен обект, казваш, че е тъмно.

      Не можеш да видиш чистата светлина, затова в медитацията я използвам като първа стъпка - като отрицателна проекция. Казвам ти да започнеш да чувстваш светлината без никакъв обект. Обектите са отстранени; остава само светлината. Започни да усещаш светлината без обектите... Нещо е отстранено (обекта), а без обекта не можеш да продължиш да виждаш светлината дълго време. Рано или късно светлината ще изчезне, защото ти трябва да си фокусиран върху някакъв обект.

      След това ти казвам да почувстваш щастието. Никога не си чувствал щастието без някакъв обект, това, което познаваш като щастие, блаженство, е свързано с нещо. Никога не си познал и един единствен миг на блаженство, който да не е свързан с нещо. Можеш да обичаш някого и да се чувстваш щастлив, но този някой е обект. Чувстваш се щастлив, когато слушаш някаква музика, но в такъв случай музиката е обектът. Имал ли си някога мигове на щастие без никакви обекти? Никога! Затова, когато ти казвам да се чувстваш щастлив без обекти, на пръв поглед изглежда невъзможно. Ако се опиташ да бъдеш щастлив без обект, рано или късно щастието ще изчезне, защото не може да съществува само по себе си.

      След това ти казвам да почувстваш божественото присъствие. Просто ти казвам: почувствай божественото присъствие. Това е отрицателна проекция. Не може да продължи дълго време, защото няма основа, която да я поддържа. Рано или късно то ще изчезне. Това е разликата между положителната и отрицателната проекции.

      При положителната проекция обектът е важен, а чувството го следва, докато при отрицателната проекция, чувството е важно, а обектът просто бива забравен, все едно съм отстранил почвата под краката ти. Отвътре от тебе, под тебе, отвсякъде, земята е отстранена и ти оставаш сам със своето чувство. Сега това чувство не може да съществува. То ще изчезне. Ако обектите отсъстват, тогава чувствата, които са директно свързани с тях, не може да продължат да съществуват. За кратко време ще продължиш да ги проектираш; след това ще изчезнат. И когато изчезнат, ти оставаш сам... със своята тотална самота. Този момент е моментът на медитация, от където започва медитацията. Сега си вън от стаята.

      Затова медитацията има своето начало в ума, но това начало не е истинската медитация. Започни в ума, за да можеш да се насочиш към медитацията и когато умът спре, и ти си се издигнал над него, тогава започва истинската медитация. Трябва да започнем с ума, защото сме в ума. Дори, за да се издигне над него, човек трябва да го използва. Затова използвай ума отрицателно, никога положително и след това ще постигнеш медитацията.

      Ако използваш ума положително, тогава ще създадеш още повече проекции. Това, което е известно като „позитивно мислене" е абсолютно антимедитативно. Негативното мислене е медитативно; отрицанието е методът за медитация. Не преставай да отрицаваш до момента, в който не остане нищо, което да бъде отрицавано, а остане само отрицаващият. Тогава си в своята чистота и тогава знаеш какво представлява. Всичко, което си познавал преди това, са представи на ума, блянове, сънища, проекции.

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо