ТРАДИЦИОННИ ТЕХНИКИ
АНАПАНА-САТИ-ЙОГА

      Цветето, което никога не е познавало слънцето и цветето, което е срещало слънцето, не са еднакви. Не могат да бъдат. Цветето, което никога не е познало изгрева, никога не е познало изгрева на слънцето в себе си. То е мъртво. То е само една възможност. Никога не е познало собствения си дух. Но цветето, което е виждало, е виждало също така изгревът на нещо вътре в себе си. То е познало своята душа. Сега цветето не е просто цвете. То е познало една дълбока, вълнуваща духовност.

      Как можем да създадем тази духовност вътре в нас? Буда е изобретил метод, един от най-мощните методи, за създаването на вътрешно „слънце" на осъзнаването. И не само за създаването му: методът е такъв, че не само създава това вътрешно осъзнаване, но едновременно позволява на осъзнаването да проникне до всяка клетка в тялото, до цялото същество на адепта. Методът, който използвал Буда, е известен като анапана-сати йога - йога на осъзнаване на влиз щия и излизащия дъх.

      Ние дишаме, но това е безсъзнателно дишане. Дъхът е прана, дъхът е elan vital („жизнеността, самият живот") и все пак е безсъзнателен. Ти не го осъзнаваш. И ако трябва да осъзнаеш дишането, за да можеш да дишаш, ще умреш. Рано или късно ще забравиш. Не можеш непрекъснато да си спомняш каквото и да е.

      Дишането е връзката между твоята волева и твоята не-волева системи. Можем да контролираме дишането до известна степен, дори можем да спрем дишането за малко, но не можем да го спрем постоянно. То ще продължи без нас; то не зависи от нас. Дори ако си в кома в продължение на месеци, ще продължиш да дишаш. То е един безсъзнателен механизъм.

      Буда е използвал дишането като средство, за да постигне две неща: първо, да създаде съзнание и друго, да даде възможност на това съзнание да проникне до всяка клетка от тялото. Той казва: „Дишай съзнателно." Това не означава да правиш пранаяма (йогическо дишане). То всъщност е да направиш дишането обект на осъзнаване, без да го променяш.

      Не е необходимо да променяш дишането. Остави го такова, каквото е - естествено. Недей да го променяш. Но когато вдишваш, дишай съзнателно. Нека съзнанието се движи с влизащия дъх. А когато дъхът излиза, нека съзнанието се движи с излизащия дъх.

      Движи се с дъха. Нека вниманието ти е насочено към дъха. Носи се заедно с него. Не пропускай дори и един дъх. Твърди се, че Буда е казал, че ако можеш да осъзнаеш дъха си дори само за един час, ти вече си просветлен. Но не трябва да се изпуска и един отделен дъх!

      Един час е достатъчен. Изглежда такъв малък отрязък от време, но не е. Когато се опитваш да осъзнаеш, един час може да ти се стори като цяло хилядолетие, защото обикновено не можеш да осъзнаваш за повече от пет-шест секунди. Само много внимателен човек може да осъзнае дори и за този период от време. Повечето от нас пропускат всяка секунда. Можеш да започнеш като осъзнаваш влизащия дъх, но веднага се оказваш някъде другаде. Внезапно осъзнаваш, че дъхът излиза. Вече е излязъл, но ти си някъде другаде.

      Да осъзнаваш дъха означава, да не допускаш никакви мисли, защото мисълта ще отклони вниманието. Буда никога не казва: „Спри да мислиш." Той казва: „Дишай съзнателно." Автоматично, мисленето ще спре. Не можеш едновременно да мислиш и да дишаш съзнателно. Когато в ума се появи мисъл, вниманието ти се изтегля от дишането. Една мисъл и ти преставаш да осъзнаваш процеса на дишане.

      Буда използвал тази техника. Тя е твърде обикновена, но е твърде жизнена. Той казвал на своите бикху (монаси): „Правете, каквото правите, но не забравяйте едно просто нещо: помнете за влизащия и излизащия дъх. Движете се с него; плувайте с него."

      Колкото повече се стремиш да го правиш, колкото повече се опитваш да го правиш, толкова по-съзнателен ставаш. Трудно е, много е трудно, но щом веднъж можеш да го правиш, ще станеш съвсем друг човек, едно различно същество в един различен свят.

      Това работи по един друг начин, също. Когато вдишваш и издишваш съзнателно, постепенно отиваш до самия център на своето същество, защото дишането докосва самия център на твоето същество. Във всеки момент, в който дъхът влиза, той докосва центъра на съществото ти.

      От физиологическа гледна точка си мислиш, че функцията на дишането е само да пречиства кръвта, че то притежава единствено телесни функции. Но ако започнеш да осъзнаваш своя дъх, постепенно ще достигнеш до по-дълбоко от физиологическото ниво. След това, един ден ще започнеш да чувстваш своя център, точно близо до пъпа.

      Този център може да бъде почувстван, само ако непрекъснато се движиш съзнателно с дъха, защото колкото по-близо идваш до центъра, толкова е по-трудно да продължиш да осъзнаваш. Можеш да започнеш, когато дъхът влиза. Когато влиза в носа ти, започни да го осъзнаваш. Колкото по-навътре навлиза, толкова по-трудно ще е неговото осъзнаване. Ще се появи мисъл или някакъв звук, или ще се случи нещо друго и ти ще се разсееш.

      Ако можеш да стигнеш до самия център, за един кратък миг дишането спира и има един интервал. Дъхът влиза, дъхът излиза: между двете съществува един неуловим интервал. Този интервал е твоя център.

      Само след като си практикувал дишането продължително време - когато накрая можеш да останеш с дъха, да осъзнаваш дъха - ще осъзнаеш интервала, в който няма движение на дъха. Дъхът нито влиза, нито излиза. В този неуловим интервал между двата дъха, ти си в своя център. Затова осъзнаването на дъха е било използвано от Буда за достигане все по-близо и по-близо до центъра.

      Когато издишваш, остани осъзнат за дъха. Отново има един интервал. Съществуват два интервала: един интервал след като дъхът е влязъл и преди да излезе отново и друг интервал след като дъхът е излязъл и преди отново да тръгне да влиза. Вторият интервал е по-труден за осъзнаване.

      Между влизащия и излизащия дъх е твоят център. Но съществува и друг център,  космически център. Можеш да го наречеш „Бог". В интервала, между момента, излязъл и преди да влезе отново, е космическият център. Тези два центъра не са две различни неща. Първо, ще осъзнаеш вътрешния си център и след това ще осъзнаеш външния си център. В края на краищата ще разбереш, че тези два центъра са един и същи. Тогава „вън" и „вътре" ще загубят своето значение.

      Буда казва: „Движи се съзнателно с дъха и ще създадеш център на осъзнаването вътре в тебе." След като този център се създаде, осъзнаването започва да се движи към всяка клетка, защото всяка клетка се нуждае от кислород, всяка клетка диша, така да се каже.

      Сега учените казват, че дори земята диша. Когато целият свят вдишва, тя се разширява. Когато светът издишва, тя се свива. В древните трактати на индуистката митология (пурани) се казва, че сътворението е едно вдишване на Брахма - влизащия дъх - а разрушението (пралая), краят на света, ще е излизащия дъх. Един дъх е едно вдишване.

      В един съвсем умален мащаб, това се случва и в тебе. И когато осъзнаването ти стане едно с дъха, дишането отнася осъзнаването до всяка клетка на тялото ти. След това тялото ти се превръща в целия свят. В действителност, след това ти изобщо не притежаваш материално тяло. Ти си просто Осъзнаване

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо