Просветлението е откритието, че няма нищо, което да търсиш. Просветлението означава да осъзнаеш, че не трябва да ходиш никъде. Просветлението е разбирането, че това тук е всичко, че това, което е тук и сега е съвършено, че това е, което е. Просветлението не е постижение, а разбиране, че няма нищо за постигане, че няма нужда да ходиш някъде. Ти вече си тук (в него) – и никога не си бил там. Никога не си бил далеч от тук. Бог никога не е отсъствал. Може би си забравил, това е всичко. Може би просто си заспал.

Вероятно си се изгубил в многото си сънища, но ти си тук. Бог е най-дълбоката ти същност. Затова първо е важно да не мислиш за просветлението като за цел, понеже то не е. Не е нито цел, нито нещо, което можеш да пожелаеш. А ако го искаш, няма да го постигнеш. Чрез желаенето на хиляда и едно неща един ден ще разбереш, че всички желания са безсмислени. Всичките ти желания те водят до разочарование, всяко поредно искане отново те хвърля в пропастта. Това се случва от милиони години, но ти не спираш да се надяваш, не спираш да мислиш, че точно това поредно твое желание, което сега се ражда в теб, може би ще те отведе в рая.

Точно това желание ще ти донесе онова, за което си копнял, онова, което ще те удовлетвори. Отново и отново се заражда надежда. Просветлението е когато всяка надежда изчезне. Просветлението е изчезването на надеждата. Не се тревожи, като казвам, че просветлението е състояние на безнадеждност – това не е в негативен смисъл. Вече не се появява надежда, вече не се появяват желания. Бъдещето е изчезнало. Когато няма желания, няма нужда и от надежда. Платното на бъдещето се нуждае от желания. Ти рисуваш желанията си на платното на бъдещето – когато няма нищо, което да се нарисува, защо да се тревожиш излишно за платното? Просто го изхвърляш.

Когато нямаш какво да нарисуваш защо ти е да се занимаваш с четка и бои? Те идват от миналото? Платното идва от бъдещето, а боите, четката и техниката на рисуване – от миналото. Когато няма да рисуваш ти изхвърляш платното, изхвърляш четката, ти изхвърляш боите и тогава изведнъж си тук и сега. Това е, което Буда нарича читакчана* – момент на осъзнаване, момент на съзнание. Този момент на съзнаване може да се случи по всяко време.

Няма някакво специално време за него, няма някакво особено състояние, нито специфично място – може да се случи във всяка ситуация. Случвало се е във всяка ситуация. Всичко, което е необходимо, е един миг, в който няма никакви мисли, желания, надежди. В този единствен миг светкавицата…

Един ден Чиканзенджи косял тревата около един разрушен храм. Когато хвърлил парче счупена керемида тя се ударила в едно бамбуково дърво. И той получил внезапно просветление. След това запял:

С удара от звука на счупената керемида

Всичко, което знаех, изведнъж беше забравено.

Не е нужно да подобрявам себе си.

Занимавайки се с ежедневните задачи,

аз вървя по древния път.

Самоуверен съм в празнотата на не-ума.

Където и да ходя не оставям стъпки,

Защото в себе си нямам нито цветове, нито звуци.

Навсякъде просветлените са казвали:

‘Това, което е, е постигането’.

Този беден монах, Чиканджали, се трудил поне тридесет години. Той бил упорит търсещ, бил много, много честен, искрен и сериозен търсещ. Практикувал всичко, за което му разкажели, посетил много учители, живял в много манастири. Направил всичко, което било възможно да направи един човек. Практикувал йога, практикувал зазен, правил какво ли не – но нищо не било от полза. Нищо не се случвало – всъщност, разочарованието му ставало все по-голямо и по-голямо. Колкото повече методите се проваляли, толкова по-разочарован ставал той.

Бил прочел всички свещени будистки текстове – съществуват хиляди такива. Казват, че притежавал всичките тези текстове в стаята си и денонощно ги четял. А паметта му била толкова добра, че можел да изрецитира и цял свещен текст, но въпреки това нищо не се случвало.

И после, един ден изгорил цялата си библиотека. Гледайки всичките свещени книги в огъня, той се смеел. Напуснал манастира, напуснал гуруто си и отишъл да живее в един разрушен храм. Забравил медитацията, забравил йога, забравил всичките практики. Забравил всичко за целомъдрието, за дисциплината и никога не влязъл вътре, за да се поклони на Буда.

Но живеел в този разрушен храм, когато се случило. Той вършел нещо съвсем не толкова религиозно – косял бурените около храма. Нито нещо специално, нито нещо особено, просто махал бурените. Когато хвърлил настрана парче счупена керемида, то полетяло право срещу едно бамбуково дърво – в този момент читакшана, моментът на осъзнатостта се случил. В самия удар между керемидата и дървото един сблъсък, едно рязко движение се случило така, че умът му спрял за момент. И точно в този момент получил просветление.

Как е възможно човек да стане просветлен само за един единствен миг? Може, защото човек е просветлен и трябва само да си спомни този факт. Това не е нещо, което се е случило отвън, а нещо, което е изникнало отвътре. То винаги е било там, но човекът е бил със замъглено съзнание, бил е пълен с мисли.

Чикакзенджи изгорил всичките свети писания. Това било символично. Вече не си спомнял нищо. Забравил всичките си стремежи. Сега не го било грижа за нищо. Ставайки безучастен, заживял съвсем обикновен живот – дори вече не бил монах. Нямал изисквания, нито цели, поставяни от егото. Запомни, че има два вида цели, идващи от егото: материалистични и духовни. Някои хора търсят пари, а други власт, престиж, влияние. Други хора търсят бог, мокша**, нирвана, просветление, но търсенето продължава. А кой търси? Все същото его.

В момента, в който прекратиш търсенето, ти прекратяваш и егото. В момента, в който вече няма търсене, търсещият спира да съществува. Само си представи този беден монах, който вече не иска да е монах, живееш в разрушен храм. Той нямал къде другаде да отиде и просто чистил земята – може би, за да си засади някои зеленчуци. И попаднал на парчето керемида, хвърлил го и се изненадал. Керемидата се ударила в бамбуковото дърво и при внезапния удар той получил просветление.

И казал: ‘С удара от звука на счупената керемида всичко, което знаех, изведнъж беше забравено’. Просветлението е процес на освобождаване от наученото. То е абсолютно невежество. Но това невежество е светещо, а твоето познание е едва мъждукащо. Това невежество е абсолютно живо и блестящо, а твоето знание е мрачно и мъртво. Той казва – ‘всичко, което знаех изведнъж беше забравено’. В онзи момент той не знаел нищо. Тогава нямало знаещ, нямало наблюдател – само един звук. И човек, пробуден от дълбок сън.

И той казал: ‘не е нужно да подобрявам себе си’. В онзи ден разбрал, че се е борил излишно. ‘Не е нужно да подобрявам себе си’. Няма нужда да поправяш себе си, няма нужда да се подобряваш – всичко това са глупости. Пази се от всички онези хора, които ти казват, че трябва да усъвършенстваш себе си, да станеш това или онова, да бъдеш добродетелен. От онези, които продължават да ти казват, че нещо е грешно и не бива да го правиш, а друго е добро и трябва да го правиш; че това ще те отведе в рая, а онова в ада.

Тези, които те убеждават, че трябва да промениш своята природа и усъвършенстваш себе си, са много опасни. Те са една от основните причини да не бъдеш просветлен. Природата не може да бъде подобрена, тя трябва да бъде приета. Няма как да бъде по друг начин. Който и да си, каквото и да си – това е, което си. Буда нарича това ‘татхата’, тотално приемане. Няма нищо, което да бъде променено – как можеш да го промениш и кой ще го променя? Това е твоята природа, а ти ще се опитваш да я променяш ли?

Това би приличало на куче, което гони опашката си. Кучето може да полудее от това. Но кучето не е такъв глупак, какъвто е човекът. Той продължава да преследва собствената си опашка. И колкото по-трудно я намира, толкова по-яростно се хвърля да я търси и толкова по-побъркан става. Нищо не трябва да бъде променяно, защото всичко е прекрасно – това е просветлението. Всичко е такова, каквото трябва да бъде, всичко е перфектно. Този свят е възможно най-перфектният и в този момент не липсва нищо – да преживееш това е равно на просветление.

*читакчана – на санскрит – моментът, когато умът спира да съществува и човек може да види реалността такава, каквато е от позицията си на не-ум
** мокша – индуистко понятие, означаващо освобождаване от самсара, кръгът на преражданията

 
превод: Весела Иванова
за повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/polezenpat/177-osho3