Никакво теоретично знание не може да помогне и никакво анатомично онагледяване на кундалини няма смисъл за медитацията.* Когато твърдя това, нямам предвид, че не съществува нещо такова като кундалини и чакрите. Кундалини съществува, чакрите съществуват, но никакво знание не може да ни помогне по някакъв начин. По-скоро може да попречи. Може да се превърне в бариера по много причини.

      Една от причините е, че всяко знание за кундалини или за езотеричните пътища на биоенергията - вътрешните пътища на силата - е обобщено. Тя е различна при различните хора; основата не остава една и съща. При „А" ще е едно; при „Б" ще е друго; при „В" ще е трето. Вътрешният ти живот притежава индивидуалност, затова когато придобиваш нещо чрез теоретичното познание, то няма да ти е от полза - може да те затрудни - защото то не е за тебе. Не може да бъде за тебе. Ще узнаеш за себе си, само когато навлезеш навътре.

      Чакрите съществуват, но техният брой е различен при различните индивиди. Някой може да има седем; някой може да има девет; друг може да има дори и повече; някой може да има по-малко. Това е причината да се развият толкова много различни традиции. Будистите говорят за девет чакри, индуистите говорят за седем, тибетците говорят за четири - и всички са прави!

      Основата на кундалини, проходът, през който минава кундалини, също се различава в зависимост от индивидите. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-индивидуален ставаш.

      Например, в тялото ти твоето лице е най-индивидуалната част, а върху лицето очите са с още по-голяма индивидуалност. Лицето е по-живо от всяка друга част на тялото; затова то приема една индивидуалност. Може би не си забелязал, че с различната възраст - особено по време на сексуалното съзряване - лицето ти приема форма, която ще се запази повече или по-малко през целия живот. Преди сексуалната зрелост лицето се променя значително, но след сексуалната зрелост, индивидуалността е фиксирана, придадена й е форма и след това лицето повече или по-малко ще си остане същото.

      Очите са по-живи дори и от лицето и са толкова индивидуални, че се променят всеки момент. Докато човек не постигне просветление, изразът на очите никога не е фиксиран. Просветлението е друг тип зрелост.

      Със сексуалното узряване се фиксира лицето, но съществува и друга зрелост, при която се фиксират очите. Не можеш да забележиш промяна в очите на Буда: тялото му ще старее, той ще умре, но очите ще продължат да бъдат същите. Това е бил един от показателите. Когато някой постигне нирвана, очите са единствената врата, през която външния наблюдател може да разбере, дали човекът наистина я е постигнал. Тогава очите никога не се променят. Всичко се променя, но очите остават същите. Очите са показателни за вътрешния свят.

      Но кундалини е още по-дълбока.

      Никакво теоретично знание не може да помогне. Когато притежаваш някакво теоретично познание, започваш да го налагаш върху себе си. Започваш да си представяш нещата по този начин, по който си научил за тях, но той може да не отговаря на твоята вътрешна индивидуална ситуация. Тогава настъпва голямо объркване.

      Човек трябва да почувства чакрите, не да знае „за" тях. Трябва да почувстваш; трябва да изпратиш сонди вътре в себе си. Само когато почувстваш своите чакри - и своето кундалини и неговия проход - ще имаш полза. В противен случай няма да ти е от полза. Всъщност, знанието е било твърде деструктивно що се отнася до вътрешния свят. Колкото повече знание си събрал, толкова по-малка е вероятността да се почувстват реалните, автентичните неща.

      Започваш да наслагваш върху себе си това, което си научил. Ако някой каже: „Тук е чакрата, тук е центърът", тогава започваш да си представяш своята чакра на това място. А тя може изобщо да не е там! Тогава ще създадеш въображаеми чакри. Можеш да ги създадеш. Умът притежава тази способност. Можеш да създадеш въображаеми чакри и след това, заради въображението, потокът ще се превърне в това, което няма да е кундалини, а ще е едно чисто въображение - абсолютно илюзорно явление.

      След като можеш да визуализираш центровете и можеш да създадеш въображаемо кундалини, можеш да създадеш всичко. Ще последват въображаеми преживявания и ти ще развиеш един фалшив свят вътре в себе си. Светът, който е отвън, е илюзорен, но не е толкова илюзорен като този, който можеш да създадеш отвътре.

      Това, което е отвътре, не е задължително да е истинско или реално, защото въображението също се намира вътре, мечтите също са отвътре. Умът притежава способността - много мощна способност - да бленува, да създава илюзии, да проецира.

      Затова е добре да се занимаваш с медитация, без изобщо да знаеш за кундалини, за чакрите. Ако се натъкнеш на тях, много добре. Може да започнеш да чувстваш нещо. Едва тогава питай. Можеш да започнеш да чувстваш, че чакрата работи, но нека чувството се появи първо. Може да почувстваш, че енергията се издига, но нека най-напред се появи чувството. Недей да си представяш, недей да мислиш за нея, недей да правиш някакви интелектуални усилия да я разбереш предварително. Не са необходими предварително съставени мнения. Не само, че не са необходими, но са и определено вредни.

      Още нещо: кундалини и чакрите не принадлежат към анатомията ти, към твоята физиология. Чакрите и кундалини принадлежат на финото ти тяло (на твоето сукшма шарира)2, не на това тяло, на грубото тяло. Разбира се, има съответстващи места. Чакрите са част от сукшма шарира, но физиологията и анатомията притежават места, които им съответстват. Ако почувстваш някоя, тогава можеш да почувстваш съответното й място. Иначе можеш да разрежеш цялото тяло, но няма да откриеш нищо, което да наподобява на чакрите.

      Всички разговори, всички, така наречени доказателства и всички научни твърдения, че грубото тяло притежава нещо подобно на кундалини и чакри, са глупости, абсолютни безсмислици. Съществуват съответстващи места, но тези места могат да се почувстват, само когато почувстваш истинските чакри. С дисекцията на грубото тяло нищо не може да се открие. Няма нищо. Затова въпросът не е в анатомията.

      Още едно нещо: не е необходимо да се преминава през чакрите. Не е необходимо! Можеш просто да ги заобиколиш. Не е необходимо, освен това, да почувстваш кундалини, преди просветлението. Феноменът е твърде различен от това, което може би си мислиш. Кундалини не се чувства, защото се издига. Кундалини се чувства единствено, ако не притежаваш съвсем чист път. Ако пътят е абсолютно чист, тогава енергията тече, но ти не можеш да я почувстваш.

      Чувстваш я, когато там има нещо, което пречи на потока да тече. Ако потокът тече нагоре и в прохода има задръствания, само тогава ще я почувстваш. Затова хората, които я чувстват най-ясно, са най-задръстени: по пътя има твърде много задръствания и кундалини не може да тече.

      Когато има съпротива, тогава се чувства кундалини. Не можеш директно да почувстваш енергията, ако няма съпротивление. Ако движа ръката си и няма съпротивление, движението няма да се усети. Движението се усеща, защото въздухът оказва съпротивление, но не се чувства толкова много, колкото когато съпротивление оказва някакъв камък. Тогава ще усещам движението по-ясно. А във вакуум изобщо няма да го усещам. Всичко е относително.

      Буда никога не е говорил за кундалини. Не защото в неговото тяло не е имало кундалини, но проходът е бил толкова чист, че не е имало никакво съпротивление. Заради това, той никога не я е усетил.

      Махавира никога не е говорил за кундалини. Поради това, се е създало твърде невярното мнение и след това джайните (които са последователи на Махавира) са учили, че всичко това са пълни глупости, че не съществува такова нещо като кундалини. По този начин, понеже самият Махавира не е усетил кундалини, в продължение на двадесет и пет века джайнското учение продължава да я отрича, твърдейки: „Тя не съществува." Причината обаче, Махавира да не говори за нея, е съвсем различна. Понеже в тялото му няма задръствания, той никога не я е почувствал.

      Затова не е задължително за почувстваш кундалини. Можеш изобщо да не я чувстваш. И ако не чувстваш кундалини, тогава ще подминеш чакрите, защото работата на чакрите е необходима, за да се отстранят задръстванията. Иначе те не са нужни.

      Когато има задръстване и кундалини е блокирана, тогава най-близката чакра започва да се движи, заради блокираната кундалини. Става динамична. Чакрата започва да се движи заради блокираната кундалини и се движи толкова бързо, че движението създава определено количество енергия, която разрушава преградата.

      Ако проходът е чист, не е необходима никаква чакра и никога няма да почувстваш нещо. В действителност, съществуването на чакрите е само, за да ти се окаже помощ. Ако кундалини е блокирана, тогава помощта е съвсем наблизо. Някоя чакра ще поеме енергията, която е била блокирана. Ако енергията не може да се движи по-нататък, ще падне надолу. Преди да падне, чакрата ще погълне енергията изцяло и кундалини ще отиде в чакрата. С помощта на движението енергията става по-витална, става по-жизнена и когато отново достигне до задръстването, тя може да го разруши. В този смисъл това е само един способ, помощ.

      Ако кундалини се движи и няма прегради, никога няма да усетиш чакрите. Затова някои могат да усещат девет чакри, други да усещат десет чакри, а трети само три или четири, или една, или нито една. Зависи. В действителност, съществуват безброй чакри и при всяко движение (всяка стъпка на кундалини), чакрата е налице, готова да помогне. Ако е необходима помощ, тя може да бъде дадена.

      Това е причината за моето твърдение, че теоретичното познание не е полезно. А медитацията, като такава, в действителност изобщо не се занимава с кундалини. Ако кундалини се появи - това е друго нещо, но медитацията няма работа с него. Медитацията може да се обясни, без да се споменава нещо за кундалини. Не е необходимо. Споменаването на кундалини създава дори повече затруднения за нейното обяснение.

      Медитацията може да се обясни направо; не е необходимо да се тревожиш за чакрите. Започваш с медитация. Ако проходът е запушен, може да започнеш да усещаш кундалини и ще се появят чакрите, но това е абсолютно непреднамерено. Трябва да помниш, че това е непреднамерено: твоята воля изобщо не е нужна.

      Колкото по-дълбок е пътят, толкова е по-непреднамерен. Мога да задвижа ръката си - това е преднамерен път - но не мога да задвижа кръвта си. Мога да се опитам. Години на тренировки могат да направят човека способен на волево задвижване на кръвта (хатха йога може да го прави: било е правено; не е невъзможно), но е безсмислено. Тридесет години тренировки, само за да контролираш движението на кръвта, е безсмислено и глупаво, защото този контрол не води до нищо. Циркулацията на кръвта е неволева; не е нужна волята. Поемаш храна и в момента, в който я погълнеш, от волята ти няма нужда: механизмът на тялото ще се погрижи и ще свърши каквото е необходимо. Сънят ти не е волеви, раждането не е волево, смъртта не е волева. Това са неволеви механизми.

      Кундалини е още по-дълбок феномен, по-дълбок от твоята смърт, по-дълбок от раждането ти, по-дълбок от кръвта, защото кундалини е циркулацията на твоето второ тяло. Кръвта е циркулацията на физиологичното тяло; кундалини е циркулацията на етерното тяло. Тя е абсолютно неволева. Дори и хатха йогите не могат да направят нищо с нея волево.

      Човек трябва да влезе в медитация; след това енергията започва да се движи. Това, което трябва да се направи от твоя страна, е медитацията. Ако си дълбоко в нея, тогава вътрешната енергия започва да се движи нагоре. И ти ще усетиш промяната на потока. Ще го усетиш по много начини: дори и физиологически може да бъде познат.

      Например, обикновено, биологично, признак на добро здраве е петите да са топли, а главата студена. Биологично - това е признак за добро здраве. Когато се случи обратното - петите са студени, а главата топла - човек е болен. Обаче същото нещо се получава, когато кундалини тръгне нагоре: петите стават студени.

      Всъщност, топлината в петите не е нищо друго, освен сексуалната енергия, която тече надолу. В момента, в който жизнената енергия (кундалини) започне да тече нагоре, сексуалната енергия я следва. Започва да тече нагоре: петите стават студени, а главата се затопля. Биологично е по-добре петите да са топли, а главата студена, но духовно е по-здравословно петите да са по-студени, защото това е знак, че енергията тече нагоре.

      Могат да се появят много болести, след като енергията започне да тече нагоре, защото, биологично, ти си разстроил целия организъм. Буда умира много болен; Махавира умира много болен; Раман Махарши умира от рак; Рамакрипша умира от рак. А причината е, че цялата биологична система е разстроена. Посочвани са редица други причини, но те са пълни глупости.

      Джайните са измислили множество истории, защото не могат да приемат, че Махавира може да боледува. За мене случаят е точно обратния; не мога да разбера, как е можел да бъде напълно здрав, защото това щял да бъде неговия последен живот и цялата му биологична система трябва да бъде разрушена. Една система, просъществувала в течение на милиони години, трябва да бъде разрушена. Той не може да е здрав; в края трябва да е много болен. И е бил! Ала за неговите последователи е много трудно да приемат, че Махавира може да боледува.

      Има само едно обяснение за заболяването в онези дни. Ако страдаш от определена болест, това означава, че твоите карми (твоите минали дела) са били лоши. Ако Махавира страда от някаква болест, тогава, това трябва да значи, че той продължава да е под своето кармично влияние. Това не може да е така, затова измислили една невероятна история: че Гошалак, конкурент на Махавира, използвал зли сили срещу него. Случаят обаче изобщо не бил такъв.

      Биологично, природният поток е насочен надолу; духовният поток тече нагоре. А организмът е предназначен за потока, който тече надолу.

      Може да започнеш да изпитваш много промени в тялото, но първите промени ще станат във финото тяло. Медитацията е просто средството за създаването на мост между грубото и финото тяло. Когато казвам „медитация", имам предвид единствено това. Ако можеш да скочиш от грубото си тяло, това разбирам под медитация. Ала за да направиш този скок, ще се нуждаеш от помощта на грубото тяло: ще трябва да го използваш като стъпало.

      От всяка крайна точка можеш да направиш скок. Постът е бил използван, за да се доведе човека в такава крайна точка. С продължително, дълго гладуване, достигаш до ръба. Човешкото тяло обикновено може да издържи деветдесет дневен пост, но след това, в момента, в който тялото е напълно изтощено, в момента, в който резервите, които са били натрупани за извънредни обстоятелства, се изчерпят - в този момент е възможно едно от следните две неща. Ако не правиш нищо, може да настъпи смъртта, но ако използваш този момент за медитация, може да стане скокът.

      Ако не правиш нищо - ако просто продължаваш да гладуваш - може да настъпи смъртта. В такъв случай това си е чисто самоубийство. Махавира, който е експериментирал по-задълбочено върху гладуването от всеки друг в цялата история на човешкото развитие, е единственият човек, който позволявал на своите ученици спиритуалното самоубийство. Наричал го сантхара: точката, която е на ръба и в която могат да се случат и двете неща. В един момент можеш или да умреш, или да направиш скок. Ако използваш определена техника, можеш да скочиш. В такъв случай, твърди Махавира, това не е самоубийство, а величествена духовна експлозия. Махавира бил единственият човек - единственият - който е казал, че ако притежаваш куража, дори самоубийството може да се използва за твоето духовно развитие.

      От всяка крайна точка е възможен скокът. Суфи са използвали танца. При танцуването настъпва един момент, когато започваш да се чувстваш неземно. При истинския суфи-танцьор, дори и публиката започва да се чувства свръхестествено. Посредством движенията на тялото, ритмичните движения, танцьорът скоро започва да усеща, че той е нещо различно от тялото, отделен от тялото. Човек трябва да започне движението, но скоро връх взима неволевия механизъм на тялото.

      Започваш ти, но ако и краят също е твой, тогава това е един най-обикновен танц. Но ако започнеш и накрая почувстваш, че някъде по време на танцуването, превес е взел неволевия механизъм, тогава това се е превърнало в дервишки танц. Движиш се толкова бързо, че тялото се тресе и става неуправляемо.

      Това е моментът, в който можеш да полудееш или да скочиш. Можеш да се побъркаш, защото неволевият механизъм е поел командата над движението на тялото. То е извън твоя контрол; не можеш да направиш нищо. Можеш да полудееш и никога да не се възстановиш от това неконтролируемо движение. Това е точката, в която съществува или лудостта, или, ако познаваш техниката за скачане, медитацията.

      Затова суфи са били известни като луди хора. Били са известни като луди! Обикновено са луди. И в Бенгал има една секта, която е като суфи: факирите баул. Ходят от село на село, танцуват и пеят. Самата дума баул означава баула („луд"). Това са хора, които са луди.

      Лудостта се е случвала много пъти, но ако познаваш техниката, тогава може да настъпи медитацията. Винаги се появява на ръба. Затова мистиците винаги са използвали израза: „острието на меча". Може да настъпи или лудостта, или медитацията и всеки метод използва тялото ти като острие на меч, откъдето е възможно или едното, или другото.

      Каква в такъв случай е техниката, за да скочиш в медитацията? Аз говорих за две: гладуването и танцуването. Всички техники за медитация са предназначени за това, да те докарат до граничната точка, откъдето можеш да скочиш, но самият скок, може да бъде направен само с помощта на един съвсем обикновен, неметодичен метод.

      Ако можеш да осъзнаваш в момента, при който гладуването те е довело на ръба на смъртта, ако можеш да осъзнаваш в момента, в който смъртта се кани да настъпи, ако можеш да осъзнаваш, в такъв случай не съществува смърт. И не само че няма да има смърт в това време. Тогава няма да има смърт завинаги. Ти си скочил! Когато моментът е толкова интензивен, че разбираш, че връщане назад няма, осъзнай... и скочи! Осъзнаването е методът. И понеже осъзнаването е методът, хората на дзен твърдят, че няма метод. Осъзнаването изобщо не е метод. Затова Кришнамурти непрекъснато твърди, че не съществува метод.

      Разбира се, осъзнаването в действителност изобщо не е метод. Но аз все пак ще го нарека метод, защото ако не можеш да осъзнаваш, в такъв случай точно в този момент, в който е възможно да скочиш, ще бъдеш погубен. Затова, ако някой каже: „Единствено осъзнаването върши работа", това може да е истина за един на хиляда, но той ще е този човек, който е дошъл до точката, при която е възможна или лудостта, или смъртта. Достигнал е до тази точка по някакъв начин. Но при другите - мнозинството от хората - просто да се говори за осъзнаване, няма да свърши работа. Най-напред трябва да бъдат тренирани.

      Да си осъзнат в обикновените ситуации, няма да свърши работа. А ти не можеш да си осъзнат в обикновените ситуации. Глупостта на ума има твърде дълга история - неговата летаргия, неговият мързел, неговата безсъзнателност, продължават от толкова дълго време - че само от това, че ще чуеш Кришнамурти или мене, или някой друг, не можеш никога да се надяваш, че ще осъзнаеш. И ще е трудно да осъзнаеш същите тези неща, които толкова пъти си ги правил без осъзнаване.

      Пристигнал си в службата си абсолютно неосъзнат за това, че си се движил: завивал си, ходил си, отворил си вратата. Цял живот си го правил. Превърнало се е в неволеви механизъм. Изчезнало е изцяло от съзнанието ти. А после Кришнамурти казва: „Осъзнавай, когато вървиш." Но досега си ходил, без никога да осъзнаваш. Навикът се е вкоренил така дълбоко; превърнал се е в част от костите и кръвта. Сега това е много трудно.

      Чрез гладуването се цели да се създадат критични обстоятелства и то такива, които досега не си срещал. Затова този, който е практикувал гладуването, може да не успее чрез него. На него ще му е необходим по-дълъг период на гладуване. Или, ако никога не си танцувал, за теб ще е по-лесно чрез танца. Но ако си специалист-танцьор, суфи танцът няма да ти помогне. Няма изобщо да ти помогне, защото си толкова съвършен, толкова ефикасен, а ефикасността означава, че сега това нещо сега се изпълнява от неволевата част на ума. Ефикасността винаги означава това.

      Затова са били създадени 112 метода за медитация. Някой може да не проработи при тебе; друг да работи. И този, който ще е от най-голяма полза за тебе, ще е онзи, който ти е напълно непознат. Ако никога не си бил трениран с определен метод, тогава извънредните обстоятелства се създават много скоро. И при тези критични обстоятелства, осъзнавай!

      И така, занимавай се с медитация, а не с кундалини. А когато осъзнаеш, нещата в тебе започват да стават. За първи път осъзнаваш един вътрешен свят, който е по-голям, по-обширен от вселената. Енергии непознати, напълно неизвестни, започват да текат в тебе. Възникват явления, за които никога не си чувал, никога не си мечтал, не си си ги представял. Но при различните хора, те са различни, затова е хубаво за тях да не се говори.

      Те са различни. Затова в древните традиции ударението се поставя върху гуру. Трактатите няма да свършат работа; само гуру ще свърши работа. И гуру винаги са били против трактатите, въпреки че в трактатите се говори за различни гуру и се възхваляват гуру. Самото понятие за гуру е в противоречие с трактатите. Добре познатата поговорка: „Гуру бин гнана нахи" („Без гуру няма да има знание") в действителност не означава, че без гуру няма да има никакво познание. Тя означава: „Само с трактати, няма никакво знание."

      Необходим е жив гуру, а не мъртва книга. Книгата не може да знае какъв тип индивидуалност си ти. Книгата винаги е обобщена, не може да бъде особена. Невъзможно е; не съществува самата възможност. Единствено живият човек може да разбере какви са твоите нужди, нещата, които ще се случат с тебе.

      Това наистина е много парадоксално: трактатите говорят за гуру: „Гуру бин гнана нахи" („Без гуру няма да има знание"), но символично гуру са против трактатите. Самото разбиране, че гуру ще ти даде знание, не означава, че той ще ти осигури знание. По-скоро, то означава, че единствено живият човек може да ти помогне. Защо? Защото той може да познае индивидуалността.

      Нито една книга не може да познае индивидуалността. Книгите не са предназначени за нито един човек в частност; те са предназначени за всеки един. А когато трябва да се даде метод, твоята индивидуалност трябва да бъде взета предвид, много, много точно, научно.

      Знанието, което гуру трябва да предаде на ученика, винаги се е предавало тайно, на четири очи. Защо е тази тайнственост? Тайнствеността е единственото средство за предаването на знанието. На ученика се нарежда да не разправя за него на никой друг. Умът желае да говори. Ако ти знаеш нещо, много е трудно да го запазиш в тайна: това е едно от най-трудните неща. Но това винаги е бил пътят на гуру, пътят на учителите. Ще ти дадат нещо с условието, че за него не трябва да се говори. Защо? Защо е тази секретност?

      Толкова много хора казват, че истината не се нуждае от тайна; не се нуждае от секретност. Това са глупости! Истината се нуждае от много по-голяма тайна, отколкото от неистината, защото може да се окаже фатална за всеки; може да се окаже опасна. Тя трябва да се предаде на отделния индивид. Предназначена е единствено за него и за никой друг. Той не трябва да я предава на никой друг, докато самият той не достигне до момента, в който е загубил своята индивидуалност. Това трябва да се разбере.

      Гуру е човек, който е загубил своята индивидуалност. Само тогава той може да се вгледа дълбоко в твоята индивидуалност. Ако той, сам по себе си, е индивидуалност, може да те тълкува, но никога няма да е способен да те познае. Например, ако „аз" съм тук и кажа нещо за тебе, аз съм този, който говори за тебе. То не е за тебе; по-скоро то е за мене. Не мога да ти помогна, защото изобщо не мога да те позная. Когато аз те познавам, това е по един заобиколен начин, чрез познаването на себе си.

      Гледната точка на моето съществуване тук, трябва да изчезне. Трябва да се превърна в едно отсъствие. Само тогава мога да навляза дълбоко в тебе, без никакви интерпретации. Само тогава мога да те позная такъв, какъвто ти си, а не какъвто ми се струваш, че си. И само тогава мога да ти помогна.

      Оттук и тайната.

      Затова е добре да не се говори за кундалини и чакри. Единствено медитация трябва да се преподава и да се усвоява и разбира. След това всичко останало ще последва от само себе си.

      Кундалини не е, сама по себе си, жизнена сила. По-скоро тя е особен проход, пасаж, за жизнената сила, път. Но жизнената сила може да поеме и по други пътища, затова не е абсолютно задължително да преминеш през кундалини. Възможно е някой да постигне просветлението, без да преминава през кундалини.

      Съществуват йоги, които дори не са споменавали за кундалини - но кундалини е най-лесният проход, най-късият.

      Ако жизнената сила премине през кундалини, тогава брахма-рандхра ще е последната точка. Но ако жизнената сила поеме по други пътища, тогава са възможни и безкрайни маршрути, и брахма-рандхра няма да е крайната точка. Така че, разцъфтяването на брахма-рандхра е възможно, е вероятно, единствено ако жизнената сила премине през кундалини.

      Кундалини и чакрите не са разположени във физическото тяло. Те принадлежат на етерното тяло. Но имат точки на съответствие във физическото тяло. Все едно, когато изпитваш любов и слагаш ръка на сърцето си. Там няма нищо подобно на „любов", но сърцето ти (физическото ти сърце) е съответстващата точка. Когато поставиш ръка на сърцето си, поставяш ръката си върху чакра, която принадлежи на етерното тяло и тази точка е приблизително успоредна на твоето физическо сърце.

      Кундалини е част от етерното тяло, затова каквото постигнеш като прогрес по пътя на кундалини, няма да загине със смъртта на физическото тяло. То продължава с тебе. Това, което е постигнато, ще остане с тебе, защото не е част от физическото тяло. Ако беше от твоето физическо тяло, тогава с всяка смърт то щеше да се губи и ти трябваше да започваш от самото начало. Но ако някой достигне до третата чакра, този прогрес ще остане с него и през следващия му живот; той ще върви с него; натрупва се в етерното тяло.

      Когато казвам, че жизнената сила преминава през кундалини, разглеждам кундалини като проход - целият проход свързва седемте чакри. Тези чакри не са във физическото тяло, затова всичко, което може да се каже за кундалини, се казва за етерното тяло.

      Когато жизнената сила преминава през кундалини, чакрите започват да вибрират и цъфтят. В момента, в който енергията влезе в тях, те оживяват. Процесът е същият, като при водноелектрическите централи. Силата и натискът на водата въртят динамото. Ако няма натиск и вода, динамото ще спре; няма да работи. Динамото се върти, поради натиска. По същия начин, чакрите са налице, но са мъртви до момента на проникването на жизнената сила в тях. Само тогава те ще започнат да се въртят.

      Затова са наречени „чакри". Чакра" не се превежда съвсем точно с думата „център", защото център означава нещо статично, а чакрата означава нещо движещо се. Затова правилния превод трябва да е „колело", а не „център". Или, динамичен център... движещ се център.

      Чакрите са центрове, докато жизнената сила не пристигне до тях. В момента, в който жизнената сила достигне до тях, те се превръщат в чакри. Сега не са центрове: те са колела, които се въртят. И всяко колело, чрез въртенето, създава нов вид енергия.Тази енергия отново се използва, за да се завъртят по-нататъшните чакри. И така, с преминаването на жизнената сила през всяка чакра, с всяка следваща чакра тя става по-жизнена, по-витална.

      Кундалини е проходът, през който преминава жизнената сила. Жизнената сила е разположена в сексуалния център, натрупана в сексуалния център (муладхара). Тя може да бъде използвана като сексуална енергия. В такъв случай създава някакъв живот, биологичен живот. В такъв случай, също така, създава движение; в такъв случай, също така, създава повече енергия. Но това е в биологичен смисъл. Ако същата енергия се задвижи нагоре, проходът на кундалини е отворен.

      Сексуалният център (муладхара) е първият, който трябва да се отвори. Може да се отвори или по посока на биологичното продължение на човека, или по посока на духовното му продължение и създаване. Муладхара притежава два отвора, по-нисък и по-висок. В прохода на кундалини, най-високият център е сахасрара, на когото брахма-рандхра е средната точка. Отварянето на брахма-рандхра е еднопосочно, към самоосъществяването.

      Възможни са и други пътища, при които не се използва кундалини. Но те са по-трудни. При тези други методи въпросът за кундалини не се поставя. Тогава през този проход няма движение. Съществуват индуистки методи: раджа йога, мантра йога и повечето тантристки техники. Има християнски методи, будистки методи, дзен методи, даоистки методи. Те не се занимават с пробуждането на кундалини. Този проход не се използва. Използват други проходи, проходи, които дори не принадлежат на етерното тяло. Могат да се използват астрални проходи. Астралното тяло (третото тяло) притежава свои проходи, менталното тяло (четвъртото тяло) има свои проходи. Всичките седем тела имат свои проходи, пътища.

      Има много йоги, които не се занимават с кундалини. Само хатха йога използва кундалини като проход. Но той е най-научният и най-малко трудният. Той е по-лесен поетапен метод за постепенно пробуждане.

      Дори ако проходът на кундалини не се използва, понякога настъпва внезапно пробуждане на кундалини. Понякога се случват неща, които не са по твоите възможности, понякога се случват неща, които не можеш да възприемеш. Тогава си напълно разбит. Другите проходи притежават своя предварителна подготовка. Тантричните и окултните методи не са кундалини йога.-5 Кундалини йога е един от много методи. По-добре е човек да се занимава само с един.

      Методът на динамичната медитация, който използвам, работи с кундалини. По-лесно е да се работи с кундалини, защото тогава се занимаваш с второто тяло. Колкото по-дълбоко отиваш - при третото или четвъртото тяло - толкова по-трудно става. Второто тяло е най-близкото до твоето физическо тяло и между тях съществуват точки на съответствие, затова е по-лесно.

      Ако работиш с третото тяло, точките на съответствие са във второто тяло. Ако работиш с третото, точките на съответствие са в третото. В този случай не се занимаваш с физическото тяло. Не можеш изобщо нищо да почувстваш във физическото тяло. Но при кундалини можеш съвсем точно да усетиш всяка стъпка и знаеш, къде се намираш. Тогава си по-уверен. При другите методи ще трябва да усвояваш техники, които ще ти помогнат да почувстваш точките на съответствие във второто тяло или в третото, а самото това нещо изисква време.

      Другите методи отхвърлят кундалини, но тяхното отхвърляне не е коректно. Отхвърлят го, защото не се занимават с него. Кундалини притежава своя собствена методология. Ако работиш със дзен метод, няма да се занимаваш с кундалини.

      Понякога обаче, дори когато се занимаваш с друг метод, кундалини се появява, защото седемте тела проникват взаимно едно в друго; те са взаимосвързани. Затова ако работиш с астралното тяло (третото тяло), може да заработи второто тяло. Може да се е запалило от третото.

      Обратното не е възможно. Ако работиш с второто тяло, третото не може да бъде засегнато, защото второто е по-ниско от третото. Ала ако работиш с третото, създаваш енергия, която може да стигне до второто без никакво усилие от твоя страна. Енергията тече към по-ниските области. Второто ти тяло е по-ниско от третото, затова енергията, създадена в третото, понякога може да достигне до второто.

      Кундалини може да се почувства чрез другите методи, но този, който преподава методи, които не се занимават с кундалини, няма да ти разреши да й обърнеш внимание. Ако й обърнеш внимание, ще се появи много голямо количество енергия. Целият метод, който не се занимава с кундалини, ще бъде разбит. Те не знаят нищо за кундалини, затова не знаят как да работят с нея.

      Учителите на другите методи ще отхвърлят изцяло кундалини. Ще кажат: „Това са глупости"; ще кажат: „Това е чисто въображение"; ще кажат: „Просто си въобразяваш. Не се занимавай с нея. Не му обръщай внимание." И ако ти не му обръщаш внимание и работиш върху третото тяло, малко по-малко кундалини ще изчезне. Енергията вече няма да идва до второто тяло. След това нещата стават по-добре.

      И така, ако се занимаваш с някакъв метод, занимавай се тотално с него. Не се заемай и с друг метод, недей дори да мислиш за някакъв друг метод, защото ще настане объркване. А проходът на кундалини е толкова фин и така непознат, че тази бъркотия може да е вредна.

      Моят метод на динамична медитация се занимава с кундалини. Ако ти, просто непрекъснато наблюдаваш дишането си, това ще е полезно за кундалини, защото дъхът, придружен от прана (жизнената енергия), има отношение към етерното тяло, второто тяло. И то не се занимава с физическото ти тяло. Било е взето от физическото тяло, изтеглено е от него, но физическото тяло е само врата.

      Прана се занимава с етерното тяло. Белите дробове изпълняват дишането, но го правят за етерното тяло. Твоето физическо тяло (първото тяло) работи за етерното (второто тяло).  По  същия  начин, етерното  работи  за  астралнотo (третото  тяло), а   астралното  работи  за менталното (четвъртото тяло).

      Физическото тяло е вратата към второто тяло. Второто тяло е толкова фино, че не може да се свърже директно с материалния свят, затова, най-напред, физическото тяло преобразува всеки материал във витални форми. След това те могат да се превърнат в храна за етерното тяло.

      Всичко, което се приема, се преобразува в жизнени форми. След това то се превръща в храна за второто тяло. После второто тяло го превръща в нещо, още по-фино и то става храна за третото тяло.

      Този процес е нещо подобно: ти не можеш да се храниш с кал, но, в растенията елементите на калта биват преобразувани. След това можеш да се храниш с тях. Растителният свят е преобразувал калта в жизнена, фина форма. Сега можеш да я поемеш. Не можеш да се храниш с трева. Кравата го прави заради тебе. След това преобразува тревата в мляко. И ти можеш да се храниш с него, можеш да го пиеш.

      Точно по същия начин, първото ти тяло поема в себе си материята, преобразувайки я във витални форми. След това второто тяло ги поема. Дъхът е поет от белите дробове: белите дробове са машини, които работят за второто тяло. Ако второто тяло умре, белите дробове остават наред, но дишане няма. Дъхът си е заминал. Второто тяло е господар на първото тяло, а третото тяло е господар на второто. Всяко по-ниско тяло е слуга на по-високото.

      И така, осъзнаването на дишането е от полза в практиката на кундалини. То създава енергия; то съхранява енергията и помага на жизнената сила да се изкачва нагоре. Моят метод се занимава с кундалини. След като веднъж методът е схванат, всичко може да се направи чрез него. Нищо повече не се иска след това.

      Последната чакра (сахасрара) може да се достигне с всеки метод. Сахасрара и брахма рандхра са имената, давани на седмата чакра в кундалини йога. Ако не работиш върху кундалини, ако работиш върху третото тяло, тогава също ще достигнеш до тази точка, но няма да е известна като брахма-рандхра и първите шест чакри няма да ги има. Преминал си през друг проход. Крайпътните камъни са други, но последната точка остава същата. Всичките седем тела са свързани със седмата чакра, така че до нея може да се достигне отвсякъде.

      Човек не трябва да се занимава с два прохода, с два метода. Защото ще се създаде бъркотия и енергията ще тръгне по два канала. Всеки метод трябва да канализира енергията в едно измерение. Точно това прави моят метод на динамичната медитация и затова започва с десет минути на дълбоко, бързо дишане.

      Въпрос: „Наподобява ли усещането за кундалини на движението на змия?"

      Не, различно е. Може да съществуват хора, които никога не са виждали змия. Ако тяхното кундалини се събуди, те не могат да го възприемат като „змиевидна сила". Невъзможно е, защото този символ не съществува за тях. Тогава ще я изпитат по различен начин. Това трябва да се разбере.

      На Запад не могат да възприемат кундалини като змиевидна сила, защото змията не е част от реалността на всекидневния им живот. Била е в Древна Индия: змията е била твой съсед, твой ежедневен съсед. И е било едно от най-мощните неща, които са били възприемани, с много красиви движения. Затова символът на змията бил избран да представи феномена на кундалини. Но някъде другаде, змията не може да бъде символ. Тя се превръща в нещо неестествено. Змиите не са познати. Тогава не можеш да го възприемеш; дори не можеш да си го представиш.

      Символите съществуват и те са от значение за тебе, доколкото имат отношение към твоята личност, но даден символ има значение, само ако е реален за тебе, само ако подхожда на умствените ти модели.

      Въпрос: „Кундалини психически феномен ли е?"

      Когато питаш, дали е психически, присъства страхът, че ако е психически, няма да е истински. Психиката притежава своя собствена реалност! Психиката е област, различна от реалността: нематериалното. За ума, реалност и материя са се превърнали в синоними, но те не са. Реалността - е нещо повече от материята. Материята е само едно от нейните измерения. Дори сънят притежава своя реалност. Той е нематериален, но не е нереален; той е психически, но не го приемай за нереален. Просто е друго измерение на реалността.

      Дори мисълта притежава своя реалност, въпреки, че не е материална. Всяко нещо притежава своя реалност и съществуват различни сфери на реалността и различни измерения на реалността, и степени на реалността. Но в нашия ум материята се е превърнала в единствената реалност, затова когато кажем „психически", когато кажем „ментален", нещата се разглеждат като нереални.

      Казвам, че кундалини е символична, тя е психична; реалността е психична. Но символът е нещо, което ти си й дал. Той не е наследен от нея.

      Феноменът е психически. В теб нещо се издига: едно много мощно издигане. Нещо тръгва отдолу към твоя ум. Страшно мощно проникване. Чувстваш го, но когато трябва да го изразиш, се появява символът. Дори и да започнеш да го разбираш, използваш символа. И използваш символ, не само когато обясняваш феномена на другите. Самият ти не можеш да го разбереш без този символ..

      Когато казваме „издигане" и това също е символ. Когато казваме „четири" и това е символ. Когато казваме „горе" и „долу" и това са символи; в реалността нищо не е горе и долу.

      В реалността съществуват екзистенциални чувства, но няма символи, чрез които те да бъдат разбрани и изразени. Затова когато разбереш, се появяват метафорите. Казваш: „Тя е точно като змия". След това тя става като змия. Приема формата на твоя символ; започва да прилича на твоето понятие. Ти я моделираш в определен шаблон; иначе не можеш да я разбереш.

      Когато в ума ти се появи, че нещо е започнало да цъфти и да се отваря, ще трябва да си представиш това, което става по определен начин. В момента, в който се появява мисълта, тя носи своя собствена категория. Затова ще кажеш: „разцъфтяване", ще кажеш: „отваряне", ще кажеш: „проникване". Нещото само по себе си може да се разбере чрез редица метафори. Метафората зависи от тебе; зависи от ума ти. А това, което зависи от тебе, зависи от толкова много неща - например, от твоя опит.

      След двеста, триста години е възможно изобщо да не съществуват змии, защото човек убива всичко, което му носи неприятности. Тогава думата „змия" ще принадлежи към историята, дума от книгите. Няма да е реалност. Тя не е реалност за по-голямата част от света дори и днес. Тогава силата ще бъде загубена; красотата няма да съществува. Символът ще е мъртъв и ти ще трябва да възприемаш кундалини по нов начин.

      Може да се е превърнало в „подем на електричество". „Електричество" ще е много по-познато, по-възприемаемо от ума, отколкото „змия". Може да се превърне „просто като струя, издигаща се нагоре, просто отиваща на луната." Скоростта ще е по-подходяща; тя ще е като струя. Ако можеш да я почувстваш и умът ти може да си я представи като струя, тя ще се превърне в струя. Реалността е нещо друго, но метафората се дава от тебе. Ти я избираш, опирайки се на опита си, защото той има значение за тебе.

      Тъй като йога е размита в едно земеделско общество, притежава земеделски символи: цвете, змия и т.н. Но това са просто символи. Буда дори не е говорил за кундалини, но ако го беше правил, нямаше да говори за змийска сила. И Махавира не е говорил за нея. Те произлизат от царски семейства. Символите, които са били близки на другите хора, не са били близки на техния ум. Те използвали други символи.

      Буда и Махавира идват от царските палати: змията не е била реалност там. За селянина обаче тя е абсолютно реална. Той не може да остане незапознат с нея. А освен това е много опасна. Човек трябва да внимава с нея. Ала за Буда и Махавира тя не е била никаква реалност.

      Буда не би говорил за змии; той говорел за цветя. Цветята са му били познати, по-добре познати, отколкото на мнозина други. Виждал е много цветя, но само живи. Градинарите в двореца били инструктирани от баща му, той да не вижда нито едно мъртво цвете (Гаутама). Трябвало да вижда само свежи цветя, затова през цялата нощ градинарите се подготвяли за него. Сутрин, когато той пристигал, нито едно мъртво листо, нито едно мъртво цвете, не можело да се види, единствено раждащи се цветя.

      Затова цъфтенето се превърнало за него в реалност по начин, по който не може да бъде за нас. След това, когато достигнал до своето осъществяване, той говорел за него като за процес на цъфтене и отваряне. Реалността е нещо друго, но метафората идва от Буда.

      Тези метафори не са неистински. Не са просто поезия. Отговарят на природата ти, ти им принадлежиш; те ти принадлежат. Отричането на символите се е оказало драстично и опасно. Отричал си и си отричал всичко, което не е наистина материално, и ритуалите и символите са си отмъстили. Те отново се връщат. Те са в твоите дрехи, в храмовете, в поезията, в делата ти. Символите ще си отмъстят; те ще се завърнат. Не могат да бъдат отречени, защото принадлежат на твоята природа.

      Човешкия ум не може да мисли с релативни, чисто абстрактни термини. Не може. Реалността не може да се възприеме с термините на чистата математика: можем да я възприемем единствено с помощта на символи. Връзката със символите е основна за човешкия характер. Всъщност, единствено човешкият ум създава символи; животните не могат да създават символи.

      Символът е жива картина. Когато вътре нещо се случи, отвън трябва да използваш символи. Когато започнеш да усещаш нещо, символът се появява автоматично и момента, в който се появи символът, силата се моделира в този конкретен символ. По този начин, кундалини се е превърнала в змия. Ще я почувстваш и ще я видиш. И тя ще е даже по-жива от истинската змия. Ще почувстваш кундалини като змия, защото не можеш да почувстваш абстракцията. Не можеш!

      Създали сме идоли на Бога, защото не можем да възприемем абстракцията. Бог престава да има значение като абстракция. Превръща се в чиста математика. Знаем, че думата „бог" не е Бога, но трябва да използваме думата. Думата е символ. Знаем, че думата „бог" е символ, термин и не е в действителност Бога, но ще трябва да я използваме. И това е парадокс: когато знаеш, че нещо не е факт, но освен това знаеш също и, че не е фикция (че е необходимост и нещо истинско), тогава трябва да преодолееш символа. Тогава трябва да се издигнеш над него и трябва да познаеш и това „над".

      Но умът не може да си представи отвъдното. А умът е единственият инструмент, който притежаваш. Чрез него до теб трябва да достигне всяка концепция. Затова ще почувстваш символа той ще стане истински. А за друг човек друг символ може да стане така истински, както този е станал за тебе. Тогава възниква спор. За всеки човек неговият символ е автентичен, истински, но ние сме завладени от конкретна реалност. Тя трябва да е истинска за нас, иначе няма да е реална.

      Можем да кажем: „Този магнетофон е реален", защото за всички нас той е реален. Притежава една обективна реалност. Но йога се занимава със субективната реалност. Субективната реалност не е толкова реална, колкото е обективната, но е реална по свой начин.

      Манията по обективното трябва да продължава. Субективната реалност е толкова реална, колкото и обективната, но в момента, в който я възприемеш, й придаваш свой аромат. Даваш й свое име, даваш й своя метафора. И при този начин на възприемане, тя задължително е индивидуална. Дори и ако някой друг изживее същото нещо, записите ще са различни. Дори две змии ще се различават, защото метафорите се раждат от две индивидуалности.

      Така че тези метафори (т.е., че чувството за кундалини е като за движението на змия) са просто символи. Но те съответстват на реалността. Същото движение е налице, неуловимо движение, точно като на змия. Силата е там; златното присъствие е там. И всичко това отговаря на символа на змията. Затова ако този символ ти е подходящ, всичко е наред.

      Но може и да не ти допада. Затова никога недей да казваш на някой друг, че това, което е станало с тебе, трябва да стане и с него. Никога не го казвай на някой друг! Може да стане, може и да не стане. Символът е подходящ за тебе; за него може и да не е. Ако това може да се разбере, тогава няма причина за несъгласие.

      Различията се появяват заради символите. Мохамед не може да възприеме символите на Буда. Това е невъзможно! Заобикалящите ги условия са били толкова различни. Дори думата „бог" може да обременява, ако не се схваща като символ, който отговаря на твоята индивидуалност.

      Например, Мохамед не може да си представи Бога като „състрадание". В неговите условия състраданието не съществува никъде. Всичко е било така ужасяващо, така опасно, че Бог трябва задължително да се приеме по друг начин. Преминавайки от страна в страна, колейки наред, хората в условията на Мохамед не могат да си представят, че Бог няма да е жесток. Един добър Бог, състрадателен Бог, за тях няма да бъде истински, защото това понятие не съответства на тяхната реалност.

      За индуистът, Бог е видян през неговите условия. Природата е красива, земята е плодородна. Човекът е здраво закрепен върху земята. Всичко се носи и носи в определена посока и движението е толкова бавно, като на Ганг. Не е ужасно и опасно. Затова индуисткият бог задължително ще бъде Кришна, танцуващ и свирещ на своята флейта. Този образ произтича от обстоятелствата и от особеностите на ума на съответната раса.

      Всяко субективно нещо трябва да бъде преведено, но името, което му даваме, не е нереално. За нас е реално. Затова човек трябва да зависи от собствените си символи, но и не трябва да налага своите символи върху другите. Човек трябва да каже: „Дори ако всички останали са против този символ, той ми харесва. Възникна в мене естествено и спонтанно. Бог се ражда в мене по този начин. Не знам как идва при останалите."

      Имало е много начини, за да се означат тези неща, хиляди начини. Но когато казвам, че е субективно, психично, нямам предвид, че е просто едно име. Не е само име. За тебе тя е реалност. При теб се появява по този начин и по друг не може да се появи. Ако не объркаме материалността с реалността и ако не объркаме обективността с реалността, тогава всичко ще бъде ясно. Но ако ги объркаме, тогава нещата стават трудни за разбиране.
      

Медитация. Изкуството на екстаза
Ошо