 Само си помисли: един ден теб няма да те има. Един ден ще си си
заминал, ще си умрял - радиото ще продължи да работи, жената ще продължи
да приготвя закуската, децата все така ще се подготвят за училище.
Помисли си: днес си си заминал, просто те няма. Стани дух. Като просто
си седиш на стола, изчезни, помисли си: „Вече не съм реален, няма ме." И
просто виж как къщата продължава да съществува. Ще се появи един
необятен мир и тишина. Всичко ще си продължава такова, каквото е. Без
теб, всичко ще си продължава такова, каквото е. Нищо няма да липсва.
Тогава какъв е смисълът винаги да си зает с нещо, да вършиш нещо, да
правиш нещо, да си обсебен от действието? Какъв смисъл има? Теб няма да
те има и всичко, което си правил, ще изчезне - като че ли си надписал
името си върху пясъците и идва вятърът, и подписът изчезва... и всичко
свършва. Бъди все едно че никога не си съществувал.
Това е
наистина една прекрасна медитация. Можеш да я пробваш много пъти в
рамките на двадесет и четири часа. Дори и половин секунда ще свърши
работа - просто спри за половин секунда... няма те... а светът
продължава. Когато започнеш все повече и повече да осъзнаваш факта, че
без теб светът си продължава все едно нищо не се е случило, тогава ще си
в състояние да научиш за една друга част от твоето същество, която е
била пренебрегвана толкова дълго, в продължение на много животи - и това
е възприемащият модел. Ти просто позволяваш, превръщаш се във врата.
Нещата продължават да се случват без теб.
Това има предвид
Буда, когато казва: стани парче дърво, което се носи по реката. Плувай в
потока като дърво и където и да отиде потокът, нека те вземе със себе
си - не прави никакво усилие. Целият будистки подход принадлежи на
възприемащия модел. Ето защо виждаш Буда да седи под дърво. Всичките му
изображения го показват как седи, седи и не прави нищо. Той просто си
седи там, нищо не прави.
Исус няма такива изображения. Той
продължава да следва действения модел. Ето къде християнството е
пропуснало най-дълбоката възможност - християнството е станало активно.
Християнският мисионер непрестанно служи на бедните, ходи в болницата,
върши едно или друго нещо и всичките му усилия са насочени към това да
свърши нещо добро. Да, много добре - но той си остава в действения
модел, а Бог може да бъде познат само във възприемащия модел. Тъй че
християнският мисионер може да е добър човек, много добър човек, но няма
да бъде светец в източния смисъл.
Сега дори и на Изток този,
който непрестанно върши разни неща, бива почитан като махатма - защото
Изтокът е беден, болен. Има хиляди прокажени, слепи хора, необразовани -
те имат нужда от образование, от лекарства, от обслужване, от хиляда и
едно неща. Изведнъж активният човек става важен - затова Ганди е
махатма, а майка Тереза от Калкута е станала много важна. Но никой не
обръща внимание дали те са постигнали възприемащия модел, или не.
Ако сега дойде Буда, никой няма да му окаже уважение, защото той няма
да основе училище или болница. Той пак ще си седи под дървото бодхи,
просто ще си седи в тишина. Не че нищо няма да се извършва чрез него -
чрез неговото същество ще се създават огромни вибрации, но те ще са
много фини. Седейки си под своето дърво бодхи, той трансформира целия
свят, но за да видиш тези вибрации, ще трябва да се настроиш, ще трябва
да израснеш. Да разпознаеш един Буда означава да си вече по пътя. Да
разпознаеш една майка Тереза е много лесно, няма нищо особено в това.
Всеки може да види, че тя върши едно добро дело.
Да вършиш
добро дело е едно нещо, а да си добър е нещо съвършено различно. Не
казвам, че не трябва да се вършат добри дела. Казвам: нека добрите дела
дойдат от това, че си добър.
Първо постигни възприемащия модел,
първо постигни пасивното, неактивното. И когато твоето вътрешно
същество разцъфти и ти познаеш вътрешната интегрираност - която е винаги
там, центърът е винаги там, - когато си разпознал този център, изведнъж
смъртта изчезва за теб. Изведнъж всички тревоги изчезват, защото сега
ти вече не си тяло и вече не си ум.
Тогава се появява
състраданието, появява се любовта, появява се молитвата. Превръщаш се в
дъжд, който изсипва върху света благословията си. Сега никой не може да
каже какво ще стане с такъв човек - дали той ще тръгне да става
революционер като Исус и да гони лихварите от храма или ще отиде да
служи на бедните, или просто ще си продължи да стои под дървото бодхи и
да разпръсква своя аромат, или пък ще стане като Мира и ще танцува и пее
за Божия слава. Никой не знае, това е нещо непредсказуемо.
Всичките ми усилия тук са да ви накарам да осъзнаете, че няма нужда от
нищо, че няма нужда от нищо повече. Вие вече го имате тук, то съществува
вътре във вас. Но трябва да направите подходите, вратите, пътищата, за
да го откриете. Трябва да копаете, съкровището е там.
Бих искал
да ви дам една техника. Тя е много проста техника, но в началото
изглежда много трудна. Ако я опитате, ще откриете, че е проста. Ако не я
опитате и само мислите за нея, тя ще изглежда много трудна. Техниката е
следната: правете само това, което ви доставя удоволствие. Ако не се
наслаждавате на нещо, не го правете. Опитайте - защото насладата идва
само от твоя център. Ако правиш нещо и изпитваш удоволствие, започваш да
се свързваш отново с центъра. Ако правиш нещо, което не ти доставя
удоволствие, ти се откъсваш от центъра. Така че нека това да бъде
критерият и в това отношение бъдете фанатици.
Разхождаш се по пътя - изведнъж разбираш, че не се наслаждаваш на разходката. Стоп. Край - това не трябва да се прави.
Когато бях в университета, действах по този начин и хората ме смятаха
за побъркан. Изведнъж спирах и оставах на място за половин, за един час,
докато отново не почнех да се наслаждавам на ходенето. Моите професори
толкова се бяха уплашили, че когато имаше изпити, качваха ме в някоя
кола и ме закарваха до университетската зала. Оставяха ме при вратата и
чакаха там: ще стигна ли до чина си, или не? Ако се къпех и изведнъж
осъзнаех, че не ми доставя удоволствие, спирах. Какъв смисъл има? Когато
се хранех, ако по някое време вече не изпитвах удоволствие, веднага
спирах.
В гимназията се записах в класа по математика. Първия
ден, когато влязох, учителят току-що беше започнал да представя
предмета. Аз станах по средата и се опитах да си изляза. Той попита:
- Къде си тръгнал? Ако не поискаш разрешение, вече няма да те пусна да влезеш.
Рекох му:
- Вече няма да идвам, не се притеснявай. Ето защо не искам разрешение.
Край - това не ми доставя удоволствие! Ще си намеря някакъв друг
предмет, който може да ми носи радост, защото ако не мога да му се
насладя, няма да го уча. А този е мъчение, насилие.
И това
малко по малко се превърна в ключа. Изведнъж разбрах, че всеки път
когато се наслаждаваш на нещо, ти си центриран. Насладата е просто
звукът на центрираността. Всеки път когато не се наслаждаваш на нещо, ти
си извън центъра. Тогава не го насилвай - няма нужда. Ако хората ви
смятат за побъркани, нека да си ви смятат. За няколко дни ще разберете,
от собствен опит, как сте пропускали себе си. Вършили сте хиляда и едно
неща, на които никога не сте се наслаждавали, и въпреки това сте ги
вършили, защото така са ви учили. Просто сте изпълнявали задълженията
си.
Хората са унищожили дори нещо толкова прекрасно като
любовта. Прибираш се у дома и целуваш жена си, защото така трябва, така
се прави. Така се унищожава едно толкова прекрасно нещо като целувката,
която е подобна на цвете. И ти лека-полека ще започнеш, без да се
наслаждаваш, да целуваш жена си; ще забравиш насладата от това да
целуваш друг човек. Здрависвате се с всеки, който срещнете - правите го
студено, без някакъв смисъл в това, без някакво послание, без да протича
топлина. Това са просто мъртви ръце, които се здрависват една с друга и
си казват здрасти. Така започваш, малко по малко, да научаваш този
мъртъв жест, този студен жест. Така замръзваш, ставаш като ледено кубче.
И тогава питаш: „Как да навляза до центъра?
Центърът е
достъпен, когато си топъл, когато течеш, стапяш се в любовта, в
радостта, в танца, в насладата. От теб зависи. Просто продължавай да
вършиш само тези неща, на които наистина се наслаждаваш и обичаш да ги
вършиш. Ако не им се наслаждаваш, спри. Намери нещо друго, на което ще
се наслаждаваш. Непременно ще има нещо, което да ти доставя удоволствие.
Никога не съм попадал на човек, който да не може на нищо да се
наслаждава. Има хора, които може и да не се наслаждават на едно, на
второ, на трето нещо, но животът е огромен. Не оставай привързан, бъди
течащ. Нека има по-голям поток на енергията. Нека тя да тече, нека се
среща с другите енергии, които те обграждат. Скоро ще видиш, че
проблемът не е в това как да се интегрираш, а в това, че си забравил как
да течеш. Когато си в течаща енергия, ти изведнъж постигаш
интегрираност. Това понякога се случва и случайно, но причината е
същата.
Понякога се влюбваш в една жена или един мъж и изведнъж
се чувстваш в състояние на интегрираност, изведнъж се чувстваш, че за
първи път си едно. Очите ти придобиват блясък, лицето ти започва да
излъчва и интелектът вече не е тъп. Нещо в твоето същество започва ярко
да гори, появява се песен, походката ти сега прилича на танц. Ти си едно
напълно различно същество.
Но това са редки моменти - защото
ние не научаваме тайната. Тайната е в това да има нещо, на което си
започнал да се наслаждаваш. Това е цялата тайна. Художникът може да е
гладен и да рисува, и въпреки това да видиш на лицето му изписано такова
задоволство. Поетът може да е беден, но поне когато той пее своята
песен, той е най-богатият човек на света. Никой не е по-богат от него.
Каква е тайната на това? Тайната е, че той се наслаждава на този момент.
Всеки път когато се наслаждаваш на нещо, ти си в хармония със себе си и
в хармония с вселената - защото твоят център е центърът на всичкото.
Така че нека това малко прозрение да бъде като атмосфера около теб: да
вършиш само това, което ти носи наслада, инак спри да го вършиш. Четеш
вестник и по средата изведнъж разбираш, че не изпитваш удоволствие -
значи няма нужда. Защо тогава да го четеш? Спри още тук и сега. Ако
говориш с някой и по средата разбереш, че не се наслаждаваш на
разговора, дори да си казал само половината изречение, спри на момента.
Щом не ти харесва, не си задължен да продължиш. В началото това може да
изглежда малко странно. Но не мисля, че може да има проблем. Можете да
го практикувате.
В течение на няколко дни ще се направят много
контакти с центъра и тогава ще разберете какво имам предвид, когато все
отново и отново повтарям, че това, което търсиш, е вътре в теб. То не е в
бъдещето. То няма нищо общо с бъдещето. То е вече тук и сега,
положението вече е такова.
За зрелостта
Ошо |
Нумерология
18.118.30.137 