 Техники за твоето успокояване
Третата техника:"Когато лежиш или седиш, позволи на себе си да станеш безтегловен, отвъд ума."
Седиш тук. Просто си представи, че си станал безтегловен. Няма
тежест. Тук и там ще усещаш тежест, но продължавай да си представяш
безтегловността. Тя те завладява. Когато усетиш, че си безтегловен -
тогава тежестта е изчезнала. Когато липсва тежестта, ти повече не си
тяло, защото тежестта принадлежи на тялото - не на теб. Ти си
безтегловен.
Затова са правени един куп експерименти:
Някой ще умре, а един куп учени по целия свят се опитват да измерят
теглото на човека. Ако има някаква разлика, ако, когато човек е жив,
тежи повече, а когато умре, тежи по-малко, тогава учените могат да
кажат, че от тялото се е отделило нещо - душата или Аза, или нещо, което
вече го няма, защото за учените нищо не може да бъде безтегловно -
нищо!
Тежестта е основна категория за цялата материя. Дори
слънчевите лъчи имат тежест. Тя е много, много малка, минимална, и е
трудно да се измери, но учените са я измерили. Ако можеш да събереш
слънчевите лъчи на площ от пет квадратни мили земна повърхност, тяхната
тежест ще се равнява на тежестта на един косъм. Слънчевата светлина има
тежест: тя е измерена. За науката нищо не може да бъде безтегловно. А
ако нещо е безтегловно, тогава то не е материално. То не може да бъде
материя. Науката счита през последните двадесет-двадесет и пет години,
че не съществува нищо друго освен материя.
Затова, когато
човек умре, ако нещо изчезва, теглото трябва да се промени. Но то никога
не се променя; Тежестта остава същата. Понякога дори се увеличава: това
е проблемът. Живият човек тежи по-малко от мъртвия. Това поражда нови
проблеми, защото учените се опитват да разберат дали се губи някаква
тежест. Тогава имат основания да кажат, че нещо е напуснало тялото.
Изглежда обаче, че е точно обратното, че нещо е влязло. Какво е станало?
Тежестта е материална, но ти не си тежест. Ти си нематериален.
Ако опиташ тази техника на безтегловността, ще трябва да мислиш за
себе си като за една безтегловност - и не само да мислиш, но и да
усещаш, че тялото ти става безтегловно. Ако продължиш да усещаш, усещаш,
усещаш, идва един момент, когато разбираш, че си безтегловен. Ти вече
си, затова можеш да го разбереш по всяко време. Трябва само за създадеш
ситуация, в която отново да почувстваш, че си безтегловен.
Трябва да се разхипнотизираш. Това е хипноза: вярата, че "Аз съм тяло и
затова усещам тежестта." Ако успееш да се разхипнотизираш посредством
разбирането, че не си тяло, няма да усещаш никаква тежест. А когато не
усещаш тежестта, ти си отвъд ума, казва Шива: "Когато лежиш или седиш,
позволи на себе си да станеш безтегловен, отвъд ума." Тогава нещото може
да се случи. Умът също има тежест: умът на всеки един има тегло.
По някое време съществуваха предположения, че колкото повече тежи
мозъкът, толкова по-умен е човекът. И общо взето това е вярно, но не
винаги, защото понякога много велики хора са имали много малки мозъци, а
понякога на кръгли идиоти мозъците тежат значително. Но общо взето е
така, защото, когато притежаваш голям механизъм на ума, той тежи повече.
Умът също има тегло, но съзнанието ти е безтегловно.
Затова
почувствай това съзнание, трябва да почувстваш безтегловността. Затова
опитай: когато ходиш, седиш, спиш, може да го опиташ.
Няколко наблюдения: защо мъртвото тяло понякога става по-тежко? Защото,
когато съзнанието напусне тялото, то остава незащитено. Много неща могат
веднага да влязат в него. Те не влизат заради тебе. Много вибрации
могат да влязат в мъртвото тяло: те не могат да влязат в тебе. Ти си
тук: тялото е живо, устойчиво за много неща. Затова, когато се
разболееш, започва едно продължително редуване - една болест, после
друга, трета: защото, когато си болен, си незащитен, уязвим, без
съпротивителна сила. Тогава всичко може да влезе. Твоето присъствие
защитава тялото. Затова понякога мъртвото тяло може да стане по-тежко: в
момента, в който го напуснеш, всичко може да влезе в него.
Второ, когато си щастлив, винаги се усещаш безтегловен; когато си
тъжен, винаги се чувстваш по-тежък: като че лти нещо те натиска надолу.
Притеглянето става по-силно. Когато си тъжен, тежиш повече. Когато си
щастлив, си лек. Усещаш го. Защо? Защото, когато си щастлив, когато
усетиш щастието, забравяш напълно за тялото си. Когато си тъжен,
страдащ, не можеш да забравиш тялото. Усещаш неговата тежест. Тя те
натиска надолу - надолу към земята, като че си вкоренен. Тогава не можеш
да се движиш: пуснал си корени в земята. В щастието си безтегловен.
Тъгата, мъката те правят тежък.
В дълбоката медитация,
когато забравиш за тялото си изцяло, можеш да левитираш. Дори и тялото
ти може да се издигне заедно с тебе. Случвало се е много пъти. Учените
наблюдавали една жена в Боливия. Докато медитирала се издигнала на
четири фута и сега е обект на научни наблюдения. Били заснети много
филми и направени много снимки. Пред хиляди наблюдатели жената внезапно
се издигнала и преодоляла гравитацията. Засега не съществува обяснение
на станалото, но същата жена не може да се издигне, когато не медитира. А
ако медитацията бъде нарушена, тя пада на земята.
Какво
става? В състоянието на дълбока медитация ти изцяло забравяш тялото и
отъждествяването е престанало. Тялото е нещо незначително, ти си твърде
важен. Ти имаш неограничена сила. Тялото не притежава нищо в сравнение с
тебе.
Това е все едно един господар да се отъждестви със
своя роб, така че когато робът проси, и господарят да проси. Щом робът
заплаква, и господарят заплаква. Когато робът каже: "Аз съм нищо",
господарят казва: "Аз съм нищо." Когато господарят разбере своята
собствена същност, щом разбере, че той е господар, а този човек е само
един роб, тогава всичко ще се промени.
Ти си една
неограничена сила, отъждествена с твърде ограниченото тяло. Щом
Постигнеш самия СЕБЕ СИ. тогава безтегловността нараства, а тежестта на
тялото намалява. Тогава можеш да левитираш: тялото може да се издигне.
Съществуват много истории, които все още не могат да бъдат научно
обяснени, но те са били възможни - защото, ако една жена може да се
издигне четири фута, тогава не съществуват прегради. Друг може да се
издигне хиляда фута, а трети да отиде в космоса. Теоретично не
съществуват проблеми: четири фута или четиристотин, или четири хиляди -
няма разлика.
Съществуват истории за Рама и за много
други, които изчезвали напълно, заедно с тялото си. Телата им никога не
били открити на тази земя. Мохамед изчезнал напълно - не само с тялото
си: разказва се, че заедно с коня си. Тези истории изглеждат невероятни,
митологични - но те не са толкова невъзможни.
Щом веднъж
познаеш силата на безтегловността, можеш да станеш господар на
гравитацията. Можеш да я използваш: зависи от теб. Можеш да изчезнеш
напълно заедно с тялото си.
Но за нас безтегловността ще
бъде проблем. Техниката на сидхасана, начинът, по който Буда седи, е
най-добрият начин да бъдеш безтегловен. Седни на земята - не на стол или
нещо друго, направо върху пода. И е добре, ако подът не е циментов или
от нещо изкуствено. Седни на земята, така че да си по-близо до
природата. Хубаво е, ако можеш да седиш гол. Седни гол върху земята в
позата на Буда - сидхасана, защото сидхасаната е най-добрата поза, в
която можеш да бъдеш безтегловен. Защо? Защото усещаш в по-голяма степен
тежестта, ако тялото е облегнато по един или друг начин. Тогава тялото
има повече места, които са подложени на силата на гравитацията. Ако седя
върху този стол, тогава гравитацията въздейства върху по-голяма част от
моето тяло.
Когато стоиш изправен, много по-малка част е
повлияна, но ти не можеш да останеш така прекалено дълго. Махавира
винаги е медитирал прав - винаги, защото така е оставял възможно
най-малка част от тялото си, върху която гравитацията може да оказва
влияние. Само стъпалата ти докосват земята. Когато стоиш върху краката
си, прав, върху теб въздейства минимално количество гравитация - а
гравитацията е тежест. Да седиш кръстосан в позата на Буда (краката ти
са кръстосани, ръцете ти са хванати) също помага, защото тогава
вътрешният ток започва да циркулира. Нека гърбът ти е изправен.
Сега можеш да разбереш защо се поставя толкова голямо ударение
върху изправения гръбнак - защото с изправен гръбнак се покрива по-малка
площ. Гравитацията ти въздейства в по-малка степен. Със затворени очи
се уравновеси напълно, центрирай се. Наведи се надясно и почувствай
гравитацията; наведи се наляво и почувствай гравитацията; наведи се
напред и почувствай гравитацията; наведи се назад и почувствай
гравитацията. След това открий центъра, където най-малко се усеща
действието на гравитацията и остани в него. След това забрави за тялото и
усети, че нямаш тежест: ти си безтегловен. След това продължавай да
усещаш тази безтегловност. В един момент ще станеш безтегловен; няма да
имаш тяло; внезапно ще се озовеш в един свят на безтелесност.
Безтегловността е безтелесността. Тогава можеш да преодолееш и ума.
Умът е част от тялото, част от материята. Материята има тегло; ти нямаш
никаква тежест. Това е основата на тази техника.
Опитвай и други, но остани с тази няколко дена, за да провериш дали тя работи, или не.
Достатъчно за днес.
Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра" |
Нумерология
18.220.81.106 