 Техники за твоето успокояванеВтората техника:"Затвори вратите на усещанията, когато усещаш да те пълзи мравка. Тогава."
Това изглежда твърде просто, но не е . Ще го прочета отново:
"Затвори вратите на усещанията, когато усещаш да те пълзи мравка.
Тогава." Това е само един прост пример. Всичко останало ще свърши
работа. Затвори вратите на усещанията, когато усетиш лазенето на
мравката, и тогава - ТОГАВА - нещото ще се случи. За какво говори Шива?
В крака ти се е забил трън: боли; ти страдаш. Или някоя мравка те
лази по крака. Усещаш лазенето и искаш да махнеш мравката. Вземи всяко
едно преживяване! Имаш рана: тя е болезнена! Боли те главата или някоя
друга част от тялото: всяко нещо може да стане обект. Това е само един
пример - лазенето на мравката. Каквото и да усещаш, затвори вратите на
усещанията.
Какво трябва да се направи? Затвори очи и си
мисли, че си сляп и не виждаш. Запуши уши и си мисли, че не може да
чуваш. Затвори всичките пет сетива. Как можеш да ги затвориш? Това е
лесно. Спри дишането за момент: всичките ти сетива ще бъдат затворени.
Когато дишането е спряно и всичките сетива са затворени, къде е
лазенето? Къде е мравката? Внезапно ще се преместиш - далеч.
Един мой приятел, стар приятел, много стар, падна по стълбите.
Докторите казаха, че той няма да може да става от леглото три месеца.
Трябваше да лежи три месеца. А той беше много подвижен човек; това беше
трудно за него. Отидох да го видя и той каза: "Моли се за мен и ме
благослови, защото мога и да умра, тъй като тези три месеца са нещо
повече и от смърт. Не мога да стоя неподвижен." А на него му бяха
казали: "Никакво движение."
Казах му: "Това е една добра
възможност. Само затвори очи и си представяй, че си камък. Не можеш да
се движиш. Как може да се движиш? Ти си камък - само камък, статуя." Той
ме попита какво ще стане. Казах му: "Само опитай. Ще седя тук и нищо не
може да се направи. Нищо не може да се направи! Така или иначе трябва
да стоиш тук три месеца, затова опитай." Той никога не би опитал, но
ситуацията беше толкова невъзможна, че той каза: "О'кей! Ще опитам,
защото може и да стане нещо. Но не вярвам в това", каза той. "Не вярвам,
че може да стане нещо само защото ще си мисля, че съм като камък,
мъртъв като статуя, но ще опитам." И така той опита.
И аз
не мислех, че може да стане нещо, защото човекът си оставаше същия. Но
понякога, когато си в безизходица, в безнадеждност, нещата започват да
стават. Той затвори очи. Зачаках, защото си мислех, че след две-три
минути той ще ги отвори и ще каже: "Нищо не стана." Но той не отвори очи
и измина половин час. Можех да видя, че е станал като статуя.
Напрежението по челото му изчезна. Лицето му се промени.
Трябваше да тръгвам, но той не отваряше очи. Беше така притихнал, все
едно че беше умрял. Дишането му се успокои и понеже аз трябваше да
тръгвам, се наложи да му кажа: "Искам да тръгвам, затова си отвори очите
и ми кажи какво се случи." Очите си отвори един друг човек. И каза:
"Това е чудо. Какво направи с мен?" Казах му: "Нищо не съм направил
изобщо." Той каза: "Трябва да си направил нещо, защото това е чудо.
Когато започнах да си мисля, че съм като камък, като статуя, внезапно ме
обзе чувството, че дори и да искам да помръдна ръцете си, това ще бъде
невъзможно. Много пъти исках да отворя очи, но клепачите ми тежаха като
камък и нищо не се получаваше."
Той каза: "Дори започнах
да се тревожа какво ли ще си помислиш, защото това продължи дълго, но
какво можех да направя? Този половин час не можех да помръдна. Когато
спря всякакво движение, светът внезапно изчезна и аз се озовах сам,
дълбоко навътре в себе си. Тогава изчезна болката."
Той
имаше силни болки; нощем не можеше да заспи без приспивателни. А болката
изчезна. Попитах го как се е почувствал, когато болката е изчезнала.
Той каза: "Първо започнах да усещам, че има известно дистанциране. Имаше
болка, но някак далече, като че ли ставаше дума за някой друг. И след
това малко по малко, малко по малко, все едно че някой все повече се
отдалечава и ти преставаш да го виждаш, тя изчезваше. Болката изчезна!
Най-малко в продължение на десет минути нямаше болка. Как може едно
каменно тяло да изпитва болка?"
Тази сутра казва: "Затвори
вратите на сетивата: стани като камък, затворен за света. Когато си
затворен за света, ти всъщност си затворен и за своето тяло, защото
тялото ти не е част от тебе; то е част от света. Когато си напълно
затворен за света, ти си затворен и за своето тяло. Тогава, казва Шива,
тогава нещото ще се случи.
Опитай това с тялото. Всяко
нещо ще свърши работа. Не ти е необходима мравка, която да лази по теб.
Иначе ще си помислиш: "Когато мравката лази, тогава ще медитирам."
Такава мравка е трудно да се намери, но всяко друго нещо ще свърши
работа. Лежиш в леглото си; усещаш хладните чаршафи: стани като мъртъв. В
един момент чаршафите ще отидат далеч, далеч, далеч и ще изчезнат.
Леглото ти ще изчезне; стаята ти ще изчезне; целият свят ще изчезне. Ти
си затворен, мъртъв, един камък, подобно на лайбницовата монада без
никакъв прозорец за навън - никакъв прозорец! Не можеш да се движиш!
Тогава, когато не можеш да се движиш, ти си изтеглен обратно към
себе си, центриран си в себе си. Тогава за първи път ще можеш да
погледнеш от своя център. А щом веднъж си погледнал от своя център, ти
повече няма да си същия човек.
Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра"
|
Нумерология
3.138.175.10 