Техники за твоето успокояване
Първата техника:
"Когато те милват, Сладка Принцесо, разтвори се в милувката като във вечен живот."
"Когато те обичат, Сладка Принцесо, разтвори се в любовта като във
вечен живот": Шива започва с любовта. Първата техника се отнася до
любовта, защото любовта е най-близо до онези преживявания, в които се
релаксираш. Ако не можеш да обичаш, не е възможно да се релаксираш. Ако
можеш да се релаксираш, животът ти ще се превърне в живот, изпълнен с
любов.Напрегнатият човек не може да обича. Защо?
Напрегнатият човек живее непрекъснато с някакво намерение. Той може да
печели пари, но не може да обича, защото любовта е безцелна. Любовта не е
стока. Не можеш да я натрупаш; не можеш да откриеш банкова сметка за
нея; не можеш да усилиш егото си чрез нея. Всъщност любовта е
най-абсурдния акт, без никакъв смисъл извън самата нея, без цел вън от
нея. Тя съществува за самата себе си, не за нещо друго.Ти
печелиш пари ЗА нещо: те са средство. Строиш къща, за да живее някой в
нея: това е средство. Любовта не е средство. Защо обичаш? За какво
обичаш? Любовта е цел сама по себе си. Затова един пресметлив ум -
логичен, ум който, мисли за целта, не може да обича. Един ум, който
винаги мисли посредством целта, ще бъде напрегнат, защото целта може да
се осъществи само в бъдещето, никога в настоящето.Строиш
къща: не можеш да заживееш в нея още СЕГА. Ще трябва първо да я
построиш. В нея ще можеш да живееш в бъдеще, не сега. Печелиш пари:
банковата сметка ще бъде открита в бъдеще, не сега. Средствата ще трябва
да използваш сега, а резултатите ще дойдат в бъдеще.Любовта винаги е в настоящето, за нея бъдещето не съществува. Затова
любовта стои толкова близо до медитацията. Затова и смъртта е толкова
близо до медитацията - защото и смъртта винаги е тук и сега: тя никога
не може да се случи в бъдещето. Можеш ли да умреш в бъдещето? Можеш да
умреш единствено в настоящето. Никой не е умрял в бъдещето. Как можеш да
умреш в бъдещето? Или как можеш да умреш в миналото?Миналото е отминало. Него вече го няма, затова ти не можеш да умреш в
него. Бъдещето все още не е дошло, затова как можеш да умреш в него?Смъртта винаги се случва в настоящето. Смъртта, любовта,
медитацията - всички те стават в настоящето. Така че ако се страхуваш от
смъртта, ти не можеш да обичаш. Ако се страхуваш от любовта, не можеш
да медитираш. Ако се страхуваш от медитацията, животът ти ще бъде
безполезен - безполезен не в смисъл на някакво предназначение:
безполезен в смисъл, че никога няма да си способен да почувстваш някакво
щастие в него. Той ще бъде напразен.Може да изглежда
странно да се свържат тези три неща: любовта, медитацията, смъртта. Не
е! Те са сходни изживявания. Затова, ако можеш да влезеш в едното, можеш
да влезеш и в останалите две.Шива започва с любовта. Той
казва: "Докато си милвана (обичана), Сладка Принцесо, навлез в
милувката (любовта) като във вечен живот"Какво означава
това? Много неща. Първо: когато, си обичан, миналото е изчезнало,
бъдещето не съществува. Ти се движиш в измерението на настоящето. Ти се
движиш в ТОЗИ МОМЕНТ. Обичал ли си някога някой? Ако някога си обичал,
тогава знаеш, че умът повече не съществува. Затова така наречените
мъдреци казват, че влюбените са слепи, глупави, луди. В известен смисъл
са прави. Влюбените Са слепи, защото нямат очи за бъдещето, за да
пресметнат какво правят. Те са слепи: те не могат да видят миналото.
Какво се случва с влюбените? Те просто се движат тук и сега без никакво
обмисляне на миналото или бъдещето, без никакво обмисляне на
последствията. Затова ги наричат слепи. Те са! Те са слепи за онези.
които пресмятат, и са пророци за тези, които не пресмятат. Тези. които
не пресмятат, ще видят любовта като истинското око, като истинското
виждане.Затова, първото нещо: в момента на любовта
миналото и бъдещето повече не съществуват. След това трябва да се
разбере един деликатен момент: когато не съществува никакво минало и
никакво бъдеще, можеш ли да наречеш този момент настоящ? Той е настоящ
единствено между тях двете - между миналото и бъдещето. Това е
относително. Ако не съществува минало и бъдеще, какво означава да го
наречеш настояще? Това е безсмислено. Затова Шива не използва думата
"настояще". Той казва, "вечен живот". Има предвид "вечността" - да
влезеш във "вечността".Ние разделяме времето на три части
- минало, настояще, бъдеще. Това разделяне е лъжливо - абсолютно
фалшиво. Времето наистина е минало и бъдеще. Настоящето не е част от
времето. Настоящето е част от вечността. Това, което е отминало, е
време; това, което ще дойде, е време. Това, което е, не е време, защото
то никога не отминава. То винаги съществува. Настоящият момент винаги е
тук. Той ВИНАГИ е тук! Това "сега" е вечно.Ако ти идваш
от миналото, никога не можеш да дойдеш в настоящето. От миналото винаги
отиваш в бъдещето. Няма да настъпи нито един момент, който е настоящ. От
миналото винаги отиваш в бъдещето. От настоящето никога не можеш да
отидеш в бъдещето. От настоящето отиваш все по-дълбоко и по-дълбоко в
по-настоящето и по-настоящето. Това е вечния живот.Можем
да го кажем и по следния начин: от миналото към бъдещето е времето.
Времето означава, че се движиш в равнина, по права линия. Или можем да
го наречем хоризонтално. В момента, в който влезеш в настоящето,
измерението се променя: ти се движиш вертикално - нагоре или надолу, към
висините или към дълбините. Но тогава никога няма да се движиш
хоризонтално. Един Буда, един Шива, те живеят във вечността, не във
времето.Исус бил попитан: "Какво ще се случи в твоето
Царство Божие?" Човекът, който го попитал, не го питал за времето. Той
питал какво ще стане с неговите желания - за това как ще бъдат изпълнени
те. Той питал дали там ще има вечен живот, или ще има смърт, дали ще
има нещастие, или дали ще има висши и низши хора. Той се интересувал за
неща от този свят. когато попитал: "Какво ще се случи в твоето Царство
Божие?" И Исус отговорил (отговорът е като на един зен монах): "Там
повече времето няма да съществува." Човекът, на когото е отговорено по
този начин, може изобщо да не е разбрал. "Там повече времето няма да
съществува": само това едно-единствено нещо е казал Исус: "Там повече
времето няма да съществува", защото времето е хоризонтално, а Царството
Божие е вертикално: то е вечно. То винаги е тук. Трябва само да напуснеш
времето, за да влезеш в него.И така, любовта е първата
врата. Чрез нея можеш да напуснеш времето. Затова всеки иска да бъде
обичан; всеки иска да обича. И никой не знае защо се придава такова
значение на любовта, защо съществува толкова силен копнеж по любовта. И
ако не го знаеш точно, не можеш нито да бъдеш обичан, нито да обичаш,
защото любовта е едно от най-дълбоките неща на земята.Продължаваме да мислим, че всеки такъв, какъвто е, е способен да обича.
Това не е така: не е така. Затова ти си нещастен. Любовта е едно друго
измерение. И ако се опиташ да обичаш във времето, ще се провалиш. Във
времето любовта е невъзможна.Спомням си един анекдот.
Мира била влюбена в Кришна. Тя била омъжена - жената на един принц.
Принцът започнал да ревнува от Кришна. Кришна вече го нямало; Кришна не
присъствал; Кришна не бил физическо тяло. Имало един промеждутък от 5000
години между физическото съществуване на Кришна и физическото
съществуване на Мира. Затова, как можело всъщност Мира да се влюби в
Кришна? Разликата във времето била толкова огромна.Един
ден принцът попитал Мира - съпругът й я попитал: "Непрекъснато говориш
за твоята любов, непрекъснато танцуваш и пееш за Кришна. Но къде е той? В
кого си влюбена до уши? С кого говориш непрекъснато?" Мира говорела с
Кришна, пеела, смеела се, играела. Изглеждала като полудяла. И била, в
нашите очи. Принцът казал: "Полудяла ли си? Къде е твоят Кришна? Кого
обичаш? С кого разговаряш? Аз съм тук, а ти напълно си ме забравила."Мира казала: Кришна е тук; тебе те няма: защото Кришна е вечен;
теб те няма. Той винаги ще бъде тук; винаги е бил тук; той е тук. Теб
няма да те има; нямало те е. Един ден не си тук; друг ден няма да бъдеш
тук. Как мога да повярвам, че между тези две отсъствия ти си тук? Как е
възможно някакво съществуване между две не-съществувания?"Принцът е във времето, а Кришна е във вечността. Затова ти може да си
близо до принца, но разстоянието не може да бъде преодоляно. Ще бъдеш на
известно разстояние. Можеш да бъдеш много, много отдалечен във времето
от Кришна, но да си близо до него. То обаче е едно друго измерение.Гледам пред мен, а там има стена; премествам очи и виждам небето.
Когато гледаш във времето, винаги има стена. Когато гледаш отвъд
времето, има открито небе - безкрайно. Любовта отваря безкрайността,
вечността на Съществуването. И наистина, ако винаги си обичал, любовта
може да се превърне в техника за медитация. Това е техниката: "Когато си
обичана. Сладка Принцесо, навлез в любовта като във вечен живот."Не бъди любовник, стоящ отстрани - отвън. Превърни се в любовта и
влез във вечността. Когато обичаш някой, като любовник ли присъстваш.
Ако е така, тогава си във времето, и любовта е само една лъжа - само
нещо псевдо. Ако все още си тук и можеш да кажеш "Аз съм", тогава
физически може да си близо, но духовно си много далеч, в
противоположната посока.Когато си влюбен, ТИ не трябва да
съществуваш - само любовта, само обичта. Превърни се в самата обич.
Когато милваш своя любим или любима, превърни се в милувката. Когато
целуваш, не бъди този, който целува или е целуван. Превърни се в
целувката. Забрави изцяло егото: разтвори го в действието. Навлез в
действието така дълбоко, че действащият да изчезне. И ако не можеш да се
разтвориш в любовта, ще бъде трудно да се разтвориш в храненето или
ходенето - много трудно, защото любовта е най-достъпният подход за
разтваряне на егото. Затова егоистите не могат да обичат. Могат да
говорят за обичта; но не могат да обичат. Егото не може да обича!Шива казва да се превърнеш в "обичта". Когато прегръщаш, превърни
се в прегръдката, превърни се в целувката. Забрави за себе си така
пълно, че да можеш да кажеш: "Мен вече ме няма. Остана само любовта."
Тогава не бие сърцето, а пулсира любовта. Тогава не циркулира кръвта:
движи се любовта. Тогава не ръцете докосват: докосва любовта.Стани любовта и влез във вечния живот. Любовта променя твоето
измерение. Напуснал си времето и си се изправил срещу вечността. Любовта
може да се превърне в една дълбока медитация -възможно най-дълбоката.
Понякога любещите се са познавали това, което и светците не са успявали.
Любещите се са докосвали този център, който много йоги са пропускали.
Това обаче ще бъде едно кратко зърване, ако не превърнеш любовта в
медитация. Сега можеш да разбереш защо тантра говори толкова много за
любовта и секса. Защо? Защото любовта е най-достъпната, естествена
врата, откъдето ти можеш да преодолееш този свят - това хоризонтално
измерение.Погледни Шива и неговата съпруга Деви. Погледни
ги! Не личи, че са двама души: те са едно. Единството е така пълно, че
се е пренесло дори и в символите. Всички сме виждали Шивалинга. Той е
фалически символ - сексуалният орган на Шива. Но той не е сам. Поставен е
във влагалището на Деви. Старите индуисти са били много дръзки. Сега,
когато видиш Шивалинга, никога не се сещаш, че той е фалически символ.
Забравили сме; опитваме се изцяло да го забравим.В своята
автобиография, в своите спомени, Юнг си спомня за един много хубав и
забавен инцидент. Пристигнал в Индия и отишъл да разгледа Конарк, а в
манастира на Конарк имало много, много Шивалинги, много фалически
символи. Пандитът, който го развеждал наоколо, му обяснявал всичко, с
изключение на Шивалинга. А те били толкова много, че било трудно да не
се забележат. Юнг бил много добре запознат, но само за да подразни
пандита, непрекъснато питал: "Но какво е това?" Накрая пандитът му казал
на ухото, на ухото на Юнг: "Не ме питайте тук. Ще ви кажа след малко.
Това е за четири очи."Юнг трябва вътрешно да се е засмял.
Това са днешните индуисти. После, извън манастира, пандитът се
приближил и казал: "Не беше хубаво да ме питате пред другите. Сега ще ви
кажа. Това е тайна." А след това, в колата на Юнг. той казал: "Това са
наши частни работи."Когато Юнг се завърнал, срещнал един
велик учен - изследовател на източната мисъл, мит, философия - Хайнрих
Зимер. Той разказал тази случка на Зимер. Зимер бил един от най-надарени
че умове, които някога са се опитвали да проникнат в индийската мисъл.
Той обичал Индия и нейния начин на мислене - източен, нелогичен, с
мистичен подход към живота. Когато изслушал Юнг, той се засмял и казал:
"Това е добре като промяна. Винаги съм слушал за великите индийци -
Буда, Кришна, Махавира. Това, което разказът говори, не е за великите
индийци, а за индийците."Любовта за Шива е голямата
врата. За него сексът не е нещо, което трябва да бъде порицавано. За
него сексът е зародиша, а любовта е неговото разцъфтяване. И ако осъждаш
семето, осъждаш цветето. Сексът може да се превърне в любов. Ако никога
не се превърне в любов, значи той е осакатен. Порицай осакатяването, а
не секса. Любовта трябва да цъфти. Сексът трябва да се превърне в любов.
Ако не се превърне, вината не е в секса. Вината е у тебе.Сексът не трябва да остане секс: това е учението на тантра. Той трябва
да се преобразува в любов. Любовта също не трябва да остане любов. Тя
трябва да се превърне в светлина, в медитативно изживяване, в последния,
крайния мистичен връх. Как да трансформираме любовта? Превърни се в
действието и забрави за действащия. Когато обичаш, бъди любовта - само
любовта. Тогава тя не е твоята любов или моята любов, или нечия друга
любов. Тя просто е ЛЮБОВ. Когато те няма, когато си в ръцете на
Върховния източник, или когато си влюбен, не си ти този, който е влюбен.
Когато любовта те погълне, ти си изчезнал: превърнал си се в една
течаща енергия.Д. X. Лоурънс, един от най-творческите
умове на нашата епоха, бил, съзнавайки го или не, последовател на
тантра. На Запад бил изцяло осъждан. Книгите му били забранени. Имало
много съдебни процеси само защото бил казал: "Сексуалната енергия е
единствена та енергия. Ако я осъдите и забраните, вие заставате против
универсума и в такъв случай никога няма да узнаете висшето разцъфтяване
на тази енергия. А когато е забранена, тя става грозна и това е
порочният кръг, който се образува."Проповедниците,
моралистите, така наречените религиозни хора, папите, шанкарачаря
(индуистките религиозни ръководители) и разни други, те продължават да
осъждат секса. Твърдят, че е нещо грозно. Когато го забраниш, той
наистина става грозен. Затова те твърдят: "Погледнете! Това, което
казахме е истина. То се доказва от самите вас. Погледнете! Това, което
правите е грозно и вие знаете, че то е грозно."Но не сексът е
този, който е грозен. Грозен са го направили проповедниците. А щом
веднъж са го направили грозен, те вече са прави. А когато те са доказали
правотата си, ти непрекъснато го правиш все по-грозен и по-грозен -
отвратителен.Сексът е невинната енергия - в теб тече
животът. Съществуването живее в теб. Не го осакатявай! Позволи му да се
движи към висините. Това е, сексът може да се превърне в любов. Каква е
разликата? Когато умът ти е сексуален, ти използваш другия. Другият е
инструмент, който ще бъде използван и захвърлен. Когато сексът се
превърне в любов, другият не е инструмент, другият не е, за да бъде
използван, другият не е всъщност другия. Когато обичаш - това не е
центриране в себе си. По-скоро другият става важен - уникален.Ти не го използваш - не! Напротив, и двамата сте свързани в едно
дълбоко изживяване. Вие сте партньори в едно дълбоко изживяване, а не
сте използващ и използван. Вие си помагате взаимно, за да навлезете в
различния свят на любовта. Сексът е използване. Любовта е движение
заедно в един различен свят.Ако това движение не е
кратковременно и ако стане медитативно - ако забравиш себе си напълно и
любимият, и възлюбеният изчезне, и остане само любовта, тогава, казва
Шива: "Вечният живот е твой."Ошо
Книга на тайните Том 1
Лекции върху "Виджяна бхаирава тантра" |
Нумерология
18.117.153.38 