Да достигнеш петото тяло и да се пробудиш е едно и също. След това вече не са ви нужни първите тела. Сега можете да работите на петия план - сега вие сте пробудена личност. Първите тела са нужни само до четвъртото ниво. Ако четвъртото ниво е активизирано и пробудено, личността се превръща в дева - божествена душа. Ако четвъртото е неосъзнато - човек отива в реалността на злите духове прета. От това ниво трябва да се върнете в човешка форма, защото вашето истинско същество още не е познато, поради което на вас ви трябват другите. Само с помощта на другите става възможно да познаеш себе си.

От петото ниво потребността от другите отпада - след достигането на петото ниво вие можете да минете без предишните тела. Тук започва съвършено друг процес на раждане, който е входа в шестото ниво и не касае първите четири тела.



Това е съвсем друг проблем. Ако тиртханкара се стреми към раждане на физически план, се случва нещо интересно - след смъртта му неговото физическо тяло изчезва. Съществуват определени методи и техники ако остане желанието да бъдеш тиртханкара. Когато се отделя четвъртото тяло, трябва да остане едно-единствено желание, за да не се разпадне четвъртото тяло, тъй като с неговото разпадане раждането на физическо ниво става невъзможно.

В този случай се разрушава мостът, свързващата връзка, по която идвате. Затова в четвъртото тяло трябва да се запази желанието да бъдеш тиртханкара. Не всички са достойни да станат Велики Учители - мнозина вървят по своя път без това. Има само няколко души, ставащи Мастъри, техният брой се фиксира по-рано. Има и причина за ограничаване на броя. Решава се, че за такова време и такъв брой население е достатъчен определен брой Мастъри.

Затова желанието да станеш тиртханкара трябва да бъде много силно. Това е последното желание. Ако то се изплъзне, проблемът изчезва от само себе си. Зърното на желанието "аз искам да уча другите" трябва да бъде силно. Такава личност трябва да чувства: "Ще покажа пътя на другите, ще им дам пояснения, затова трябва да се върна заради другите". При такива условия тиртханкара може да слезе във физическо тяло. Но това означава, че четвъртото тяло още не е било оставено. Такава личност е влязла в петото тяло, но е оставила в четвъртото кукичка. Тази кукичка лесно се откачва, затова е крайно трудно да я удържиш.

Съществува цял процес за създаване на тиртханкари, изучаван в мистичните школи - това не е индивидуално събитие. В процеса на работа на школите групите търсещи медитират. След това сред тях се избира този, който е изказал тотално желание да стане тиртханкара. Такава личност може да изрази знанието, което й е достъпно, да го донесе до съзнанието на другите. След това цялата школа започва работа върху неговото четвърто тяло. Молят го да се концентрира върху четвъртото тяло, за да не се отдели то. Обучават го на способи и средства за запазване на четвъртото тяло. Много по-трудно е да се запази това тяло, отколкото да се разтвори.

Много е лесно да се пусне четвъртото тяло. Когато всички котви са вдигнати, когато платната са издути от вятъра, когато огромният океан го мами и зове, когато има блаженство и само блаженство, става крайно трудно да се опази малката кукичка. Именно по тази причина ние се обръщаме към тиртханкара като към самото състрадание.

Неговото състрадание е в това, че независимо че за отпътуването му всичко е било готово, той е останал заради тези, които са на брега, заради тези, чиито лодки още не са готови за отплаване. Неговият кораб е напълно готов, и все пак той се връща от състрадание на този бряг, при насмешките и оскърбленията, които го очакват. Той може да отплава във всеки един момент, и все пак по собствени причини той е предпочел да остане с тези, които може да го прокълнат или дори да го убият. Затова неговото състрадание е безгранично. Но стремежът към такова състрадание се обучава в мистичните школи. Медитиращите индивидуално не могат да станат тиртханкари, защото в самота те дори няма да узнаят, че кукичката е изгубена. Само когато лодката тръгне на път, те ще разберат, че брегът е останал отвъд хоризонта.

Дори достигналите шестото ниво на съзнанието, Ишвара, помагат в създаването на тиртханкара. Намирайки човек, достоен да остане на този бряг, те с хиляди способи го удържат. Дори девите, помагащи в добрите дела, вземат участие в това. Те се стремят да помогнат на такава личност да запази кукичката. Те казват: "Ние можем да видим кукичката, а ти не. Но ти трябва да я запазиш".

Светът не е анархия. Всичко се случва организирано и планирано - порядък вътре в порядъка. Полагат се много усилия, но понякога плановете се разрушават, както например в случая с Кришнамурти. Били са положени огромни усилия за създаване на кукичката, но нищо не се получило. Огромна школа търсещи положила огромни усилия, за да запази кукичката в четвъртото тяло на Кришнамурти, но... В това участвали и по-велики души - души от шестото и петото ниво, както и пробудени на четвъртото ниво. Хиляди участвали в този експеримент.

Залогът бил поставен на Кришнамурти, както и някои други деца, дали обещание да станат тиртханкари, но възможността била пропусната, без да донесе плодове. Кукичката не била създадена, затова светът изгубил преимуществото на присъствието на тиртханкара чрез Кришнамурти. Но това е съвсем друга история.