Вчера разказах малко за АУМ. Полезно е да се знае още нещо в този контекст. Първо, АУМ е символ на седмото тяло, обозначение на седмия план. Това е символ на седмото ниво на съзнанието, което не може да бъде обяснено с помощта на думи. Затова е била намерена безсмислена дума, за асоциация и използване по отношение на това ниво. Затова говорих вчера. Търсенето на тази дума се е правило чрез преживяване и опити на четвъртото тяло.

Това не е било обикновено търсене. Когато умът е тотално пуст, когато не е останал дори намек за дума, за мисъл, дори тогава остава звукът на пустотата, вакуума. Пустотата също говори. Пустотата има свои собствени звуци. Отидете в пустинно място, където няма нито един звук и ще откриете, че пустотата има собствена музика. Уединението е изпълнено със свои звуци, в тази тишина остават само основните ноти на видоизмененията на тези основни ноти. Когато изчезнат всички думи и звуци, остава само базовата нота а-у-м.

И така, АУМ е символ на седмия план, седмото тяло, но звуците са били уловени на четвъртото ниво. В тишината на менталното тяло може да се чуят вибрациите на АУМ. Използването на АУМ от медитиращия може да има два резултата. Както казах по-рано, всички нива имат две възможности. Повтарянето на АУМ може да доведе до сънно състояние, състояние на транс - аналогичен резултат се постига при произнасянето на която и да е дума. Модулираното повтаряне на звуците има такова въздействие върху ума, че и лекото поглаждане по главата поражда сънливост.

Ако подобно състояние е породено от повтарянето на АУМ, вие ще се изгубите в света на сънищата и въображението, които са природен потенциал на четвъртото тяло. Това ще бъдат хипнотически сънища, в които можете да видите всичко, което пожелаете. Можете да отидете в рая или ада, да видите Господ, но всичко това ще бъде сън. Може да изпитате блаженство, покой, но всичко това се случва в съня. Нищо не е реално.

Подобно приложение на АУМ се среща много често, тъй като то е достъпно за всички. Леко и приятно, като в хубав сън, припявате АУМ и се загубвате в него. Качествата на менталния план, дадени от природата, са въображението и сънят. Ако умът иска да спи, той може да спи. Подобно наслаждение е достъпно за него. Другата възможност е силата на волята и видението на Божественото.

Ако АУМ се използва само чрез повторение за приспиване на ума, неговото въздействие се оказва хипнотичен сън. Йога-тантра се е появила благодарение на повтарянето на АУМ. Но ако АУМ се произнася в присъствието на вътрешния свидетел, ако вие сте напълно будни и слушате звука, без да се разтваряте, без да се губите в него, а присъствате в качеството на слушател, наблюдател - тогава започва работата над втората възможност на четвъртия план. От този момент вие се занимавате не с Йога-тантра, а с Йога-джагрити - пробуденост.

Аз постоянно съветвам да се избягва употребата на мантрите, тъй като вероятността да потънете във въображаем транс е 99 %. Това има своята причина. Четвъртото ниво познава само съня. Пътят на съня е вече изминат. Човек спи всеки ден. Да предположим, че е текла вода. След известно време водата е изсъхнала, но на пода е останало петно. Ако отново разлеем вода, тя ще потече по същата следа, както и предишния път.

По-вероятно е умът с неговата тенденция към сън да заспи автоматично при повторенията на мантрите. Но ако вие сте напълно пробудени и наблюдавате това, което се случва вътре, наблюдавате звука, без да се разтваряте в него, без да губите себе си, тогава повтарянето на мантрата може да окаже същия ефект, както и повтарянето на въпроса "Кой съм аз?", предложен от мен. Ако вие задавате въпроса в сънно състояние и при отсъствието на свидетел, ще настъпи същата грешка - вие ще виждате сънища. Но вероятността да се случи нещо подобно с въпроса "Кой съм аз?" се намалява.

Повтаряйки АУМ, вие не задавате никакъв въпрос - това е само леко докосване, поглаждане. Но "Кой съм аз?" е въпрос. Въпросителният знак не ви позволява да заспите. Ако в ума се върти някакъв въпрос, тогава е трудно да се заспи, грижите отравят съня. Въпросът не ви дава да заспите цяла нощ. Въпросителният знак е помощник на безсънието. Трудно ще заспиш, ако в ума ти има въпрос, безпокойство или тревога.

Аз предлагам "Кой съм аз?" вместо АУМ, защото това е въпрос, изискващ отговор. Освен това, за получаването на отговор е нужно да се удържате от сън. АУМ не е въпрос - в него няма остри ъгли, следователно, той няма да се удари във вас. Този звук е абсолютно кръгъл, в него няма питане. Той продължава тихичко да ви поглажда, предизвиквайки въображаем транс.

Освен това, във въпроса "Кой съм аз?" няма мелодия, докато АУМ е преизпълнен със звучност и напевност. Колкото по-хармонична е мелодията, толкова по-лесно ви приспива. "Кой съм аз?" е диспропорционален, като мъжка фигура. Звукът АУМ е пропорционален като женска фигура - неговите меки докосвания моментално ви водят към сън. Думите имат форми, всяка от които действа различно, притежавайки присъщ само на нея резонанс. В "Кой съм аз?" няма мелодия - с него трудно ще заспиш. Ако постоянно повтаряш "Кой съм аз?" близо до спящ човек, той ще се събуди. Ако повтаряш АУМ, сънят на спящия ще стане още по-дълбок, защото този звук има друго въздействие. Това не означава, че АУМ не работи. Възможностите на АУМ се разкриват пред този, който е отвъд пределите на повторението като наблюдател, свидетел. Но аз не ви съветвам да използвате АУМ за медитация. Това е обяснимо.

Ако медитирате върху АУМ, думата неизбежно ще започне да се асоциира с четвъртото тяло. АУМ е символ на седмото ниво, но неговият резонанс се преживява на четвъртото ниво. Щом започне медитацията върху АУМ, връзката на звука с четвъртото тяло създава препятствия за по-нататъшното развитие. В това се крие трудността с думата. Тя се преживява на четвъртото ниво, а изразява седмото. Няма друга дума за изразяване на седмото ниво. Нашето преживяване на думите завършва след четвъртото ниво.

Ние използване последната дума на четвъртото тяло за символично изразяване на седмото. Няма друго средство, защото от петото тяло започва състоянието без думи. Шестото е безсловесно, седмото е абсолютната пустота. Последната граница на думите е на нивото на четвъртото тяло - там ние оставяме всички думи, последната чута дума е АУМ. АУМ е пределната дума в реалността на речта и първата в реалността на състоянието без думи. Това е граничната зона между двете реалности. Тази дума принадлежи на четвъртото ниво, но няма друг звук, толкова близък до седмото ниво. Затова тя се използва като негов символ.

Аз бих предпочел АУМ да не се асоциира с четвъртото ниво. То ще бъде преживяване на четвъртото, но трябва да се възприема като символ на седмото, затова не е необходимо да се използва АУМ за медитация. За медитацията е по-добре да се използват средства, които отпадат при прехода от четвъртото на петото ниво. Например "Кой съм аз?" може да се използва на четвъртото ниво, но може и да се отхвърли.

Значението на АУМ трябва да остане символично. Има още една причина да не го използвате като средство. Това, което символизира Висшето, не трябва да се превръща в инструмент, средство - то трябва да остане финал. Символът на Абсолюта трябва да остане само за Достижение. АУМ е това, което трябва да бъде достигнато, затова аз решително съм против използването му като средство за медитация. В миналото той е използван в това качество, което е нанесло големи щети.

Медитиращият върху АУМ приема четвъртото за седмо, защото символът на седмото идва именно на четвъртото ниво, при което на медитиращия може да му се стори, че седмото е достигнато. Той смята това за край на пътешествието, причинявайки по такъв начин вреда на психическо ниво. Тогава медитиращият спира тук.

Много медитиращи приемат виденията, цветовете и вътрешните звуци за пределно достижение. Това е напълно естествено, защото символът на Пределното се усеща на границата на дадения план. Тогава те чувстват, че са достигнали. Не съветвам човек на четвъртото ниво да практикува медитация върху АУМ, тъй като тази техника не оказва влияние върху първото, второто и третото тяло. Нейното въздействие се усеща само на четвъртото ниво. Затова за съответният ефект на първото, второто и третото ниво се използват други думи.

Трябва да вземем под внимание още едно нещо. В Библията не се казва, че Бог е сътворил света. Той не е извършвал акт на сътворение. В Библията е написано: "И каза Бог: Да бъде светлина. И стана светлина". Бог е произнесъл дума. В Библията е написано също: "В началото беше словото" - много древни писания потвърждават подобно твърдение. Самото началото е било словото, останалото е последвало по-късно. Сега дори в Индия ние казваме: "Словото е Брахман", макар това да предизвиква огромно неразбиране. Мнозина вярват, че за достигането на Брахман е достатъчно словото. Но словото. Но Брахман се достига само в състояние без думи. "Словото е Брахман" означава, че след всички известни ни звуци най-фините са АУМ.

Ако тръгнем към източника на Вселената и достигнем до крайната пустота, откъдето започва света, ще чуем резонанса на АУМ. Доближавайки пустотата, достигайки четвъртото ниво, ние ще започнем да чуваме АУМ. От този момент ние започваме да се връщаме в този свят, който е бил в самото начало. От четвъртото преминаваме в духовното тяло, оттам в космическото, а на самия край - в нирваническото. Последният резонанс, който се чува на границата преди двете оставащи тела, също е АУМ.

От едната страна е разположена индивидуалността на четирите тела, наричана от нас материален свят, а от другата - нашата не-индивидуалност, наричана Брахман. Резонансът, вибриращ на границата между тези два свята, е АУМ. В това преживяване идва разбирането, че ако материалният свят получава форма от Брахман, звукът АУМ трябва да звучи постоянно. Следователно, това е била думата. Вярата е в това, че съществуванието се е породило чрез слово. Ако словото се раздели на основни компоненти, ние ще намерим в него трите основни звука а-у-м. По тази причина казваме, че АУМ е бил в началото и ще бъде в края. Краят означава връщане към първоизточника - по такъв начин кръгът се затваря. Обаче аз винаги съм чувствал, че АУМ трябва да се използва само като символ, а не като техника за медитация. Чистият звук АУМ не трябва да се превръща в нечист, използвайки го като техника.

Мнозина не ме разбират. Те идват и питат: "Защо забранявате да се повтаря АУМ?" Може би им се струва, че аз съм враг на АУМ, но в действителност именно те носят вредата. Дума с такава чистота не трябва да се използва като средство за духовно развитие. Нашият език не е достоен дори да я произнесе - тя е твърдо чиста за физическото тяло. Тази дума започва там, където езикът става безсмислен, а тялото безполезно. Тук преминава резонансът и този резонанс вибрира сам. Той може да бъде само преживян, но не и създаден. Следователно, АУМ трябва да се преживява, а не да се произнася.

Има още една опасност. Ако използвате АУМ като техника, вие никога няма да познаете базовите звуци на думите в този вид, в който те идват от съществуванието, защото вашата артикулация ще наложи върху тях определен отпечатък. Така вие никога няма да свидетелствате за неговото най-чисто проявление. Тези, които използват АУМ като техника, никога не преживяват АУМ реално. Ако продължават практиката, те ще натрупват нюанси на собственото си произношения върху реалния звук. Тези хора не могат да чуят чистото звучене. Те няма да успеят да уловят непосредствения звук на пустотата, тъй като са изпълнени със собствени звуци. Напълно естествено е, че това, което познаваме, става имплантирано. Поради това аз твърдя, че е по-добре въобще да не се знае АУМ, да не се използва. Един ден той ще се появи в четвъртото тяло и ще придобие значение.

Неговата поява ще означава, че сте достигнали границата на четвъртото тяло. Сега вие сте готови да направите крачка отвъд пределите на психиката, отвъд пределите на реалността на думите. Последната дума е дошла и вие се намирате на място, откъдето започва словото. Вие се намирате там, където целият свят е при източника - вие се намирате на прага на творението, съзиданието. Не е възможно да се предаде очарованието на мелодията, която звучи сама по себе си. Няма средства, които са способни да я опишат. Най-добрите музикални произведения на Земята са нищо в сравнение дори с нейното ехо. Колкото и да се стараем, ние не ще успеем да чуем музиката на тишината с помощта на външния слух. Така че не трябва предварително да си съставяме мнение. Не се опитвайте да обличате в материя това, което идва от други планове, иначе въображението ще надделее, създавайки много трудни препятствия.



Това, което идва спонтанно, е много ценно. Ако вътрешният звук идва след повтаряне на АУМ, той може да се окаже въображаем. Идващото от само себе си е истинно и ценно. Ако започва нада, значи вие сте станали свидетели. Не се разтваряйте в нада, защото това е състояние на седмото ниво. Ако се разтворите в нада преди да достигнете до седмото ниво, вие ще спрете в една точка. Вътрешният звук ще се превърне в пречка.

Колкото по-неуловим и фин става вътрешният звук, толкова по-фино става нашето свидетелстване, наблюдение. Ние трябва да наблюдаваме до края, до пълното изчезване на звука.



Вече говорих, че шактипат се случва в първото тяло, а благодатта - в четвъртото. Ако шактипат се случи в първото тяло, а Кундалини все още не е пробудена, тя задължително се пробужда, при това с огромна скорост. В този случай трябва да бъдем много внимателни, защото благодарение на шактипат за броени секунди става това, за което обикновено са нужни месеци и години. Следователно, необходима е дълбока предварителна подготовка на първите три тела за преживяването на шактипат. Внезапната шактипат е вредна за всеки Том, Дик или Хариет. Затова за шактипат човек трябва да се подготви. Впрочем, не е нужна особена тренировка, трябва само трите тела да са на фокус. Това е първото.

Второто условие е линията, която свързва тези три тела, за да не блокира никъде повдигащата се енергия. Много е опасно, ако шактипат спре на първото тяло. Ако тя се разпространи по всичките три нива, това е безопасно. Ако спре на първото тяло, ще причини огромна вреда.

Това е като да получиш удар от електрически ток, стоейки на земята - много е опасно. Но ако си върху дървена поставка, нищо не те заплашва - електрическият ток ще мине през тялото ти и ще създаде кръг. Ако кръгът е затворен, няма опасност. Опасен е отвореният контур. Всички енергии се подчиняват на единен закон - те образуват кръг. Ако кръгът се отвори, вие получавате електрошок. Затова, ако стоите на дървена поставка, няма да последва никакъв удар.

Ще се удивите, когато узнаете, че предназначението на дървените поставки за медитация е в това, че дървото не е проводник. Кожите от елени и леопарди са използвани по същата причина - за да може енергията, освобождавана в процеса на медитация, да не доведе до шок. Електрическото разреждане може да убие човека. Затова медитиращите носели дървени сандали и спели върху дървен под. Медитиращият може и да не е знаел защо постъпва така, той просто спазвал правилата, изложени в Писанията. Може би той е мислел, че по такъв начин изпитва тялото си, отучвайки го от удобствата. Но причината съвсем не е тази. Заплахата е в друго. Във всеки един момент в медитиращия от който и да е неизвестен източник може да се случи преживяване, за което той трябва да е напълно подготвен.

Ако подготовката на първите три тела е завършена, енергията, получавана от медитиращия, образува вътрешен контур. Ако човек не е готов и енергията му се блокира в първото тяло, възниква опасност. Затова за образуването на контура е необходима макар и минимална първична подготовка, която не изисква продължителен разход на време и особени усилия. Шактипат може да бъде полезна за получаване на някакъв проблясък на Божественото, но е необходима предварителна подготовка.

По време на шактипат Кундлини се повдига с невероятна скорост, но достига само до четвъртото тяло. Но и това е много. Пътешествието след това е крайно индивидуално. Един проблясък на мълнията в нощта осветява някакъв отрязък от пътя, това е повече от достатъчно. Ако видите пътя, всичко ще се промени. Повече няма да останете същите. Шактипат ви позволява да видите някакъв отрязък от пътя, простиращ се пред вас. Но е опасно да се дава шактипат на масите.

Интересно е, че именно масите жадуват за шактипат и други подобни. Обикновеният човек се стреми да получи нещо безплатно - но даром нищо не се дава. Колко пъти скъпо сме плащали за глупостите. Никога не се опитвайте да получите нещо безплатно. Винаги трябва да сте готови да платите. Колкото по-охотно сме готови да платим, толкова по-достойни ставаме. Най-великото плащане - това са нашите усилия за духовното ни развитие.

Преди два дни при мен дойде почтена дама и каза: "Аз съм вече възрастна, смъртта е на прага. Кога ще постигна просветление? Моля, побързайте и направете това, докато съм още жива". Посъветвах я да ходи няколко дни на медитация, пък после ще видим какво можем да направим.

Тя отвърна: "Не искам да се уморявам с медитации. Направете нещо, за да достигна просветление".

Тази дама искаше да получи, без да заплати. Нейното търсене е опасно. По този начин нищо не постигаш - напротив, ще загубиш всичко. Медитиращият не трябва да мечтае за подобни неща. Човек получава само това, за което е готов. Повярвайте, така е.

Никой никога не получава по-малко, отколкото е заслужил. Такъв е законът на съществуването - вселенският закон. Вие получавате толкова, колкото сте готови да получите, а ако не го получавате, не говорете за несправедливост - просто не сте готови. Умът винаги се опитва да ни успокои с доводите, че с нас са постъпили несправедливо. И в резултат на това ние, непоколебимо уверени в своята значимост, предявяваме претенции към съществуването.

Всеки получава по достойнство. Достойнството и достижението са синоними. Но умът очаква много без полагането на никакви усилия. Между нашите очаквания и нашите усилия има бездънна пропаст. Тази пропаст е поразяваща, крайно опасна. Поради нея ние блуждаем наоколо с надеждата някъде нещо да получим. Когато тълпата жадуващи манна небесна нарасне, със завидно постоянство се намира умник, способен да я използва. Той предлага даром това, което тя жадува. Такъв повърхностен човек случайно се е натъкнал на формулата, и няма търпение да я пробва върху лековерните. Независимо от това, че въздействието на такъв "рибар" няма да бъде дълбоко, то все пак е вредно.

Да вземем човек, който няма знания за шактипат - той също може малко да практикува шактипат с помощта на животинския магнетизъм. Но той не притежава знания за останалите шест вътрешни тела. Тялото притежава собствена магнетична сила. Ако ситуацията бъде подготвена по подходящ начин, чрез тази сила може да бъде получен електрически удар. Затова медитиращите в древността избирали внимателно позата на тялото по време на сън. Те не лягали с главата или краката в определени положения.

Отчитайки земния магнетизъм, медитиращият трябва да изравни положението на тялото по отношение на силовите линии, за да получи подкрепа от тях. Ако спи в пресичане на такива линия, магнетизмът на тялото му отслабва. Ако лежи в посока на тока, силите, които създават земния магнетизъм и установяват положението на земната ос, ще бъдат магнетизирани, като поддържат и вас. Това ще изпълва тялото ви така, както магнитът намагнетизира разположените наоколо късчета желязо, които впоследствие ще могат да притеглят към себе си неголеми предмети.

И така, тялото притежава собствена магнетична сила. Ако то е ориентирано правилно по отношение на магнитните линии на Земята, тяхното действие ще бъде крайно благотворно. Звездите също имат магнетична сила. В особени случаи отделни звезди са особено магнетични. Това може да се провери, тъй като ние имаме цялата необходима информация. Ако се приеме определена поза на тялото в определено състояние и в определен момент, определена звезда ще стане особено магнетична. Тогава на всекиго може да се предаде въздействие, подобно на електрошок, и околните ще приемат това за шактипат. Но това не е шактипат. Тялото притежава собствено електричество. При съответната подготовка фенерчето, което държите в ръка, може да се запали. Такива опити са имали успех. Но вътрешната енергия е безкрайно повече.

Преди двадесет години една белгийка неочаквано станала електрически заредена. Който и да я докосвал, получавал електрически удар. Мъжът й се развел, посочвайки като причина, че при всяко докосване го удрял ток. Разводът се превърнал в световна сензация. След множество опити се установило, че нейното тяло започнало да изработва електричество в излишък. В тялото има много собствени батерийки. При нормално функциониране ние нищо не усещаме. Но дори най-малкото нещо може да доведе до създаване на статично електричество и като следствие - до разреждане.

Ние черпим енергия от храната, зареждайки с нея нашите батерийки. Затова нашата потребност от зареждане е постоянна. Вечерта човек се уморява, той е използван. Добрият сън го зарежда. Но на него не му е известно, какво го зарежда нощем. По време на сън той е подложен на нечие влияние. Изследвания на биофизици установяват какви сили въздействат върху човека по време на сън. При желание може да се извлече преимущество от тези сили и по време на бодърстване. Тогава човек е способен да предаде на друг електрически удар, който не е магнетичен. А хората погрешно приемат това за шактипат.

Има множество способи за псевдошактипат. Те по никакъв начин не са свързани с истинското предаване на божествената енергия. Ако човек не знае за животинския магнетизъм, за телесното електричество, но му е известно как да разедини електрическия контур на вашето тяло, той може да предизвика у вас електрически удар. Нищо не идва у вас от другия, но вие усещате ток. Този електрически удар е от вашето тяло и това е крайно опасно.

Няма да навлизам в детайли, тъй като не си струва. Това, което казах, не е пълно. Дори фалшивите методи не са напълно описани, така че винаги съществува изкушението да се възползваме от тях. Нашето любопитство е крайно повърхностно. Един мистик смятал любопитството за грях. Единственият грях на човечеството е любопитството. Колко грехове са извършени от човечеството заради любопитството! Ние не осъзнаваме това но именно любопитството ни тласка към извършването на множество престъпления.

В Библия е казано, че Господ разрешил на Адам да вкусва плодовете от всички дървета, с изключение на едно. Любопитството поставило първия човек в затруднено положение. Първородният грях бил грехът на любопитството. Къде е тайната? Какво е особеното в плодовете на обикновената ябълка, когато до нея имало множество други прекрасни дървета? Но именно ябълката се превърнала в предмет на особен интерес, докато останалите дървета нямали значение. Кръговратът на ума около това дърво довел до това, че станало невъзможно да не се вкуси забраненият плод, а това, според християнското учение, е станало първородния грях на човечеството. Но какъв грях има във вкусването на плода? Първородният грях било любопитството.

Нашият ум е изпълнен с любопитство - но рядко с жажда за изследване. Изясняването е по силите само на тези, които са надрасли простото любопитство. Запомнете, между любопитството и изясняването има огромна разлика. Любопитният човек никога не изяснява - той е изпълнен с любопитство към всичко, но не познава нито един предмет в неговата пълнота. Той едва успява да погледне едно нещо, и веднага десетки други привличат вниманието му. Нима той има време да изследва?

Лъжливите методи, за които говорих, не са описани напълно, най-важното преднамерено е изпуснато, тъй като умът ще поиска да ги изпита, което не е толкова трудно да се направи. Когато лъжливите търсещи тръгнат да търсят власт и сила, те срещат по пътя лъжливи даващи. Тогава това напомня слепци, водени от слепец. Слепият водещ непременно ще падне, както и дългата редица слепци, които го следват. Тогава причинената вреда се изчислява не с един живот, а с много. Лесно е да разбиеш, трудно е да поправиш.

Затова не се ръководете в своите търсения от любопитството. Подгответе се в нужното направление. Тогава всичко, което ви е нужно, ще дойде. Определено ще дойде.