Безупречното състояние на не-ум се достига при влизането в петото тяло, но неголеми проблясъци са възможни и на нивото на четвъртото. Мислите продължават в четвъртото тяло, но медитиращият започва да наблюдава паузите между две мисли. До четвъртото ниво има само мисли, мисли и мисли, ние дори не забелязваме, че между тях има паузи. На четвъртото ниво се появява паузата, фокусът на вниманието се променя. Ако сте виждали гещалт-рисунки, ще разберете какво имам предвид. Да предположим, че гледате изображението на отвора на стълба - ако внимателно наблюдавате картината, струва ви се, че стъпалата водят нагоре, но ако продължите наблюдението, ще видите, че стълбата води надолу. Но най-интересното е, че е невъзможно едновременно да се видят стъпалата, водещи нагоре и водещи надолу. Виждаме едното, другото изчезва от погледа.

Може да се нарисуват две обърнати едно към друго лица, изобразявайки очи, носове, бради. В началото виждаме двама разговарящи мъже, изобразени в черно. При внимателно разглеждане в белите пространства се появява изображението на цветна саксия, а носът и очите се превръщат в контури на саксия. Вие не можете едновременно да видите и лицата и саксията. Колкото и да се стараете, не можете да видите двата предмета едновременно - гещалтът променя фокуса.

До третото тяло гещалтът на нашия ум е насочен към мислите. Идва Рама, той се вижда, както се вижда и неговото идване. Празното пространство между Рама и неговото идване или празните промеждутъци до идването на Рама и след неговото тръгване, остават невидими за нас. Вниманието се фокусира върху идването на Рама, промеждутъчното състояние не се наблюдава. Изменението започва с четвъртото тяло. Съвършено внезапно за вас става очевидно, че идването на Рама не е толкова важно. Когато Рама го е нямало, тогава е имало празно пространство. След тръгването на Рама също остава празно пространство. Празните пространства започват да идват с определена настройка на ума - лицата изчезват, появява се цветна саксия. Когато вашето внимание е насочено към пустото пространство, вие не можете да мислите.

Може да правите едно от двете - докато виждате мисли, вие мислите, но щом започнете да забелязвате празните пространства, вие ставате пусти отвътре. В четвъртото тяло такива състояния се сменят едно друго. Понякога виждате две лица, понякога саксия - понякога наблюдавате мисли, понякога паузите между тях. Идват и мълчанието на ума и мислите.

Разликата между мълчанието, тишината и пустотата е в следното: тишината означава, че мислите още присъстват, променил се е само фокусът на вниманието. Осъзнаването се е преместило и се наслаждава на тишината, но мислите все още са останали, изместило се е само съзнанието. В този случай вниманието е концентрирано върху тишината. Но мислите понякога се връщат - ако им се удаде да привлекат нашето внимание, тишината се загубва и започват мисли.

До последния момент на пребиваване в четвъртото тяло умът преминава от едното на другото. На петото ниво изчезват всички мисли, остава само тишината. Това не е крайната тишина, това е мълчание по отношение на мислите и речта. Тишината означава отсъствие на разговори. Пустотата означава такова състояние, когато няма нито тишина, нито реч. Не остават нито лица, нито цветни саксии - само празен лист хартия. Сега ако ви попитат дали виждате лица или цветя, вие нищо не можете да отговорите.

По отношение на втората част на въпроса. До третото тяло отъждествяването и мислите идват едновременно, между тях не съществува никакъв интервал. Вие и вашите мисли сте единни - вие не можете да се отделите от тях. Когато се гневите, не е правилно да се каже, че вие се гневите. Правилно е да се каже, че сте се превърнали в гнева, защото за да бъдете гневни, трябва да има възможност да сте и не-гневни. Например, аз казвам: "Аз движа ръката си". Ако ме попитате: "А сега спри своята ръка", аз ще отговоря: "Това е невъзможно. Ръката продължава да се движи". Тогава вие ще се заинтересувате какво имам предвид, твърдейки, че движа ръката. Аз ще ви кажа, че ръката се движи, защото ако аз движа ръката, то аз ще мога и да я спра. Ако не мога да спра ръката, то нямам право и да я обявявам за моя собственост. Поради това, че вие не можете да спрете мислите, пълното отъждествяване с тях продължава до третото ниво. До третото тяло вие сте мислите.

До третото тяло, твърдейки, сражавайки се с мислите на човека, ние се сражаваме със самия човек. Ако кажем: "Това, което казваш, не е вярно", той никога няма да почувства, че са неверни думите му. В него ше възникне усещането, че той не е прав. Кавгите и конфликтите идват не поради твърденията, а поради "Аз-а" - тъй като съществува пълното отъждествяване. Да нападнат вашите мисли означава да нападнат вас. Дори ако кажете, че не възразявате, че нечия гледна точка не съвпада с вашата, в дълбочина ще почувствате, че противоречат на вас. Нерядко самият въпрос се отхвърля настрани и ние започваме да воюваме само поради тази причина, че ни възразяват. Вие се придържате към определена гледна точка само поради това, че това е била ваша идея, вие сте я обявили за своя концепция.

До третото тяло включително между вас и мислите няма никаква дистанция. Вие сте мислите. На четвъртото ниво започват проблясъци на разбиране на вашата отделеност от мислите. Но вие още не можете да спрете потока на мислите, защото още съществуват дълбоките корени на асоциациите. Горе вие усещате себе си като отделен клон - седите на един клон, а мислите - на друг. Но в дълбочина вие и мислите както и по-рано сте единно цяло. Следователно, такова разделение е привидно, ние сме под впечатлението, че ако нашите връзки с мислите се разкъсат, мислите ще спрат. Но те не спират. На по-дълбоко ниво връзката с мислите продължава.

На четвъртото ниво започват изменения. Възниква усещане за отделеност от мислите, но мисловният процес както и по-рано остава механичен. Вие не можете нито да спрете мислите, нито да ги предизвикате към съществуване. Ако аз кажа: "Спри своя гняв и докажи, че ти си господарят", това ще бъде равносилно на изказване от типа: "Прояви гняв, докажи, че ти си господарят". Щом ви се удаде да проявите гняв по собствено желание, вие действително сте станали господарят. Тогава вие ще можете и да спрете гнева по всяко време.

Интересен е фактът, че да се предизвика гнева е по-лесно, отколкото да се спре. Затова, ако искате да станете господар на емоциите, започнете с опити за предизвикване на гняв (или друга емоция). В ситуациите на проява на гнева вие сте спокойни, но в ситуацията на спиране на гнева вие вече сте емоционално раздвижени, затова дори не осъзнавате себе си. Нима е възможно в такова състояние да се спре гневът? Винаги е по-лесно да се започне експеримент, отколкото да се прекрати. Например, започнали сте да се смеете, но след това се оказва, че не е толкова лесно да спрете смеха. Но ако вие не се смеете, без труд можете да предизвикате смях. Тогава ще познаете тайната на смеха - откъде се появява и как става - но вие ще научите и тайната на спиране на смеха и ще можете да го спрете.

На четвъртото ниво вие ще започнете да виждате, че вие и вашите мисли сте отделни едни от други, че вие не сте мислите. При появата на състоянието на не-ум се появява и свидетел, при появата на мислите свидетелят изчезва. В интервалите между мислите вие осъзнавате своята отделеност от мислите. Тогава между вас и мислите изчезват всякакви асоциации. Но дори след това вие оставате безпомощни наблюдатели, обаче всички усилия трябва да бъдат насочени в четвъртото ниво.

Аз определих две възможности на четвъртото ниво - дадената от природата и достиганата чрез медитация. Вие постоянно ще преминавате от едната в другата. Първата възможност са мислите, втората - разбирането. В момента на достижение на втория потенциал - вивека, или разбирането - четвъртото тяло отпада, както и отъждествяването на съзнанието с ума. Когато достигнете петото тяло, отиват си две неща - четвъртото тяло и отъждествяването.

В петото тяло вие можете да внесете мисли, а можете и да не ги внесете по свое собствено желание. Първите мисли ще станат средство и няма да зависят от отъждествяването. Ако искате да внесете гняв, вие ще го внесете. Ако искате да проявите любов, вие ще я проявите. Ако нищо не искате да проявявате, свободни сте да постъпвате както искате. Ако искате да спрете гнева в зародиш, можете да му наредите да спре. Каквато и мисъл да поискате да привлечете, тя ви се подчинява. Ако не желаете това, никаква мисъл няма силата да проникне във вашия ум.

В живота на Гурджиев има много такива примери. Смятали го за необикновен човек. Ако край него седели двама, той можел да гледа към единия с израз на лют гняв, а към другия - с любов. Толкова бързо променял изражението си, че двамата си тръгвали с напълно различни впечатления. Независимо от това, че двамата са го срещнали едновременно, единият ще каже: "Това е много опасен човек", докато другият ще отбележи: "Той е преизпълнен с любов". Гурджиев бил отвъд пределите на разбирането на заобикалящите го хора. Той можел мигновено да променя изражението на лицето си. За него това не представлявало трудност, докато за околните не било лесно.

Причината е в това, че в петото тяло вие ставате Господари на самите себе си - можете да изразите всяко чувство по собствено желание. Тогава гневът, ненавистта, любовта, прощаването, мислите стават обикновени играчки, затова във всеки един момент можете да се отпуснете. Лесно е да се отпуснеш след игра, но да се отпуснеш от живота е крайно трудно. Ако само съм си играл на гняв, след вашето тръгване аз няма да съм гневен.

Ако си играя на разговор, след вашето тръгване няма да разговарям. Но ако процесът на разговора е жизнено важен за мен, аз ще продължа мислената беседа дори след като си тръгнете. Дори ако няма кой да слуша, все пак ще остане един слушател - аз. Аз ще продължа разговора, защото това е моя живот, това не е игра, след която може да си почина. Затова такъв човек продължава да говори дори нощем. В съня си ние събираме около себе си тълпа и говорим пред нея. Той ще се бори и ще прави всичко, с което се е занимавал през деня. Той ще продължава да се занимава с това всичките двадесет и четири часа от денонощието, защото това е неговият живот, самото съществуване.

В петото тяло се разбиват всички ваши отъждествявания. Тогава за пръв път ставате спокойни, пусти по собствено желание. Но при необходимост вие можете да мислите. В петото тяло вие за пръв път използвате собствената сила на мисълта. Правилно е да се каже, че до петото тяло мислите ви използват, а след петото вие използвате мислите. Преди това е неправилно да се казва: "Аз мисля". На петото ниво вие разбирате, че "вашите" мисли съвсем не са ваши - мислите на околните хора също проникват във вашия ум. Но вие не осъзнавате, че вашите мисли могат да принадлежат на някой друг.

Ражда се Хитлер и цяла Германия се прониква от неговите мисли, но всеки немец смята тези мисли за свои собствени. Динамичната личност внедрява своите мисли в умовете на другите, където те се превръщат в ехо. Динамизмът е толкова сериозен, колкото и дълбок. Например, от времето на Исус са изминали две хиляди години. Мислите-форми, оставени в света, досега проникват в умовете на християните, които ги смятат за свои мисли. Същото може да се каже за Махавира, Буда, Кришна и други. Всеки вид мисли на динамичния човек, били те божествени или дяволски, се улавят от човешките умове. Влиянието на Тимур или Чингисхан върху умовете ни още не е изчезнало, както и влиянието на Кришна или Рама. Техните мисли-форми вечно кръжат около нас и ние сме способни да уловим тези мисли-форми, водещи ни до особено състояние на ума.

Винаги става така, че ако сутрин човек е много добър, вечерта се превръща в истински дявол. Сутрин той се движи на вълните на мислите на Рама, вечерта може да улови мислите на Чингисхан. Разликата е породена от възприемчивостта и времето. Просякът винаги идва да проси сутрин, защото след изгрев вибрациите на дявола са минимални. След като слънцето се умори по време на продължителното си пътуване по небето, дяволското влияние набира сила, затова просякът вечерта губи надежда за милостиня от другите. Ако сутрин просякът поиска две рупии, те няма да му откажат веднага. Вечерта е много по-трудно да се каже "да" на просяка. Вечерта човек е уморен от работа, сега е напълно готов да откаже. Сега той има съвсем друго състояние на ума, както и цялата обкръжаваща го атмосфера. И така, мислите, които смятаме за наши, не ни принадлежат.

Подобен опит ще преживеете едва след достигането на петото тяло. Ще се удивите да видите как идват и си отиват мислите. Появява се мисъл, после си отива, вкопчва се в нас, после ни оставя сами. Мислите са множество, много противоречиви мисли, оттам и объркаността в нашите умове. Ако мислите ви принадлежаха, нямаше да има причина за смущения. С едната ръка вие държите Чингисхан, с втората - Кришна, оттук идват всички конфликти и недоразумения. Двата потока мисли ви чакат, само щом проявите готовност и те проникват във вас. Те присъстват навсякъде около вас.

Вие ще познаете това след пълното разрушаване на отъждествяването. Най-голямата промяна ще бъде това, че дотогава вие сте имали мисли, сега вие ще мислите. Между двата процеса има огромна разлика. Мислите са автоматични - те идват и си отиват, те са вечни чужденци. Мисленето е наше, а мислите винаги са чужди. Мисленето започва във вас при достигането на петото тяло. След това вие вече сте способни да мислите - от този момент преставате да събирате мислите на другите. Мисленето на петото тяло не се превръща в товар за вас, защото сега то е ваше. Мисленето, зародило се на нивото на петото тяло, може да се нарече мъдрост, разбиране и т.н.

На петото ниво вие притежавате собствена интуиция, собствено разбиране, собствен интелект. На петото ниво завършва влиянието на външните мисли, в този смисъл вие ставате господари на самите себе си - вие достигате своята същност - вие ставате самите себе си. Сега вие ще имате собствени мисли, собствена сила на мисленето, собствени очи и собствено виждане. След това при вас може да дойде само това, което вие сами искате. Това, което не искате, няма да посмее да ви доближи. Сега господар ставате вие. Въпросът за отъждествяването вече не възниква.

В шестото тяло мисленето също не е необходимост. Мислите са необходими само до четвъртото тяло, на петото са необходими както мисленето, така и мъдростта. На шестото завършва и това, тъй като потребността от тях отпада. Вие ставате Космоса, вие ставате единни с Брахман. Сега няма друго.

Всички мисли винаги са свързани с другите. Мислите до четвъртото тяло са неосъзната връзка с другите.

Мислите на петото ниво са осъзната връзка, но те както по-рано са свързани с другите. Защо са нужни мисли? Те са нужни само за установяване на взаимоотношения с другите. Но след шестото тяло не остава никакъв "друг", с който да се установяват отношения. Всички отношения завършват, остава само Космическото. Сега аз и вие сме единно цяло. Сега няма причина за мисли.

Шестото е Брахман - космическата реалност, където отсъстват мисли. В Брахман няма мисли, затова може да се каже, че в Брахман има знание. Мислите, съществуващи до четвъртото тяло, са неосъзнати, това са мисли, съдържащи дълбоко невежество. На петото ниво ние достигаме познанието за нашата вътрешна същност, но оставаме невежи по отношение на това какво са другите за нас. Оттук и потребността от мисли на петото ниво. На шестото ниво няма нито външно, нито вътрешно. Има само това, което е. Следователно, на шестото ниво съществува само знание, но няма мисли.

На седмото ниво не съществува дори знание, защото вече няма знаещ, няма и познаваемо. Седмото ниво не е лишено от знания, то излиза отвъд предела на знанията. При желание то също може да бъде наречено състояние на невежество. Затова човекът на абсолютното съзнание и абсолютно невежият човек обикновено си приличат - дори поведението им е сходно. Просветленият старец често прилича на дете - разликата между тях е огромна, подобие съществува само на повърхността. Понякога просветленият пророк се държи като дете. Понякога в детето забелязваме проблясъци на святост. Понякога просветленият прилича на абсолютен глупак, по-глупав от когото не можеш да намериш. Разликата е в това, че светецът е отишъл отвъд пределите на знанието, докато детето още не е достигнало този предел.

Сходството е в това, че и двамата са извън знанието.



Символът на змията е преизпълнен със значения. Може би няма по-удачен и подходящ символ. Не само Кундалини, но и змията са претърпели множество промени, когато са били разнасяни като символи по страни и континенти. Няма нито една религия в света, в която в една или друга форма да не се използва символът на змията. Причината за това е, че змията притежава много качества, асоциирани с Кундалини.

Първото, което идва на ум при споменаването на змията, е пълзящо, прокрадващо се движение. Действително, за пръв път Кундалини се преживява като нещо движещо се отвътре - нещо пълзи, като змия. Втората асоциация е свързана с това, че змията няма крайници и все пак се движи. Змията няма средства за придвижване, а само енергия, и все пак се движи. Третата асоциация е свързана с това, че в спокойно състояние змията лежи навита на пръстени. Спящата в нас Кундалини също почива в тази форма.

Когато дългото създание трябва да се вмести в ограничено пространство, то се свива на кълбо, няма друг начин. Огромна сила е съсредоточена в малко пространство, затова й се налага да се свие. Събуждайки се, змията разтваря своите пръстени един след друг. Пръстенът се разтваря според обема. Същото усещаме при издигането на енергията на Кундалини в нас.

Понякога змията игриво поставя върха на опашката си в устата. Подобно положение на опашката е много символично. Мнозина признават ценността на този символ. Той предполага, че когато Кундалини се пробуди напълно, тя се превръща в кръг, образувайки собствен вътрешен енергиен кръг. Ако символът е предназначен за обозначаване на мъжката садхана, мъжката духовна практика, змията държи върха на опашката в устата си - изображението е агресивно. Ако символизира женската садхана, женската духовна практика, върхът на опашката само докосва главата. Това е предаваща се, подчиняваща се опашка. В това е единствената разлика.

Самата опашка на змията е преизпълнена със смисъл. Опашката е много по-тънка в сравнение с масивната глава. При пълното събуждане Кундалини достига сахасрара. Тя се разтваря като качулка на кобра, разширява се до огромни размери, което напомня внезапното разцъфване на хиляди цветове. Тогава опашката изглежда много малка.

Великолепен е видът на змията, издигаща се в цял ръст - тя стои много изправена само на върха на опашката си. Това прилича на чудо. Змията е безгръбначно, няма кости, и все пак е в състояние да извърши такова действие, което е невъзможно само с помощта на вътрешната жизнена енергия, тъй като змията не притежава други средства за поддържане на тялото си във вертикално положение. Тя стои само благодарение на собствената си воля, без да има материална основа, на която да се опре. Същото се случва и при пробуждането на Кундалини - няма никаква физическа подкрепа, само нематериална енергия.

Това са някои причини за избора на змията като символ. Има и други основания. Змията сама по себе си е много невинно същество, затова бог Шива, наричан още "невидимият Шива", се изобразява със змия на главата. Сама по себе си змията никога не причинява вреда, но ако бъде разтревожена, тя се превръща в най-опасното създание. Същото може да се каже и за Кундалини, Това е много невинна сила. Тя няма да ви тревожи. Но ако бъде обезпокоена по неправилен начин, вие ще се окажете в много трудно положение. Кундалини е много опасна. Затова символът на змията ни напомня, че не трябва да тревожим Кундалини напразно.

По цял свят змията се смята за символ на мъдростта. Исус учи: "Бъдете мъдри като змията, кротки като гълъба". Змията е много умно създание - бдително, внимателно и бързо. Кундалини също притежава такива качества. Чрез нея се достига висотата на мъдростта. Тя е мълниеносна и могъща.

Във времената, когато змията е била избрана за символ, може би не е имало по-прекрасно същество. Дори днес е трудно да се намери такова. Може би в бъдеще ще се появи нов символ - например ракета. Бъдещите концепции могат да открия асоциативна връзка между Кундалини и междупланетните кораби, чието пътешествие е подобно на Кундалини - корабът лети от една планета до друга, между които има само вакуум, пустота. Всяко време избира своя собствен символ.

Символът на змията е бил избран през времената, когато човекът е бил близо до животинското царство. Всички символи от това време са асоциации с едни или други животни, защото тогава за човешкото знание е било достъпно само това.

Тогава не сме могли да кажем, че Кундалини напомня електричество, но днес използваме нашироко този термин. Преди пет хиляди години от електричеството не е имало и помен. Но змията притежава качеството на електричеството. Трудно е да го повярваме, защото много от нас нямат собствен опит. За нас змията остава мит.

Неотдавна в Лондон се провело допитване, в хода на което се изяснило, че седемстотин хиляди деца никога не са виждали крава. Децата, които не са виждали жива крава, най-вероятно нямат никакво понятие от змиите. Затова целият им способ на мислене и рефлекси, както и символизма, ще бъде съвършено различен.

Сега змията вече не играе важна роля в живота ни. Някога тя е обитавала в съседство с нас двадесет и четири часа в денонощието. Именно тогава човекът е видял нейния ум, бързина на реакциите, лекота на движенията. Именно в онези времена човек е разбрал колко опасно създание може да се окаже разтревожената змия. Възникнали много легенди за това как змията пази малки деца, тя е толкова невинна... имало е случаи, когато змията е встъпвала в битка с много силен човек и е излизала победител. Така че двете възможности присъстват в едно.

Човек трябва да бъде крайно бдителен в присъствието на змия. Знанието за Кундалини се е появило приблизително по същото време, затова хората наблюдавали сходството в качествата на Кундалини и змиите. Всички символи са преизпълнени със смисъл, ако са дошли до нас от дълбините на вековете - те определено носят в себе си своя ритъм и съответствие. Но днес всичко е на границата на разрухата. Символът на змията няма да оцелее дълго. Ние не можем да наричаме Кундалини змийска енергия, защото къде днес са бедните змии? Те повече не живеят край нас, всички връзки са прекъснати. Ние не ги виждаме дори по пътищата. Затова възниква подобен въпрос - причината е в отсъствието на връзка. Такъв въпрос не би могъл да възникне преди, когато змията е била единственият символ.


Подобно изказване е изпълнено със смисъл. Когато Кундалини се издига, в тялото настъпват множество трансформации. Когато и да възникне новата енергия, предишният химически състав на организма напълно се променя. Измененията са неизбежни. Функциите на човешкия организъм са толкова разнообрази, че ние не се досещаме за много от тях. Да вземем например скъперничеството. На пръв поглед това е само качество на ума, но ето че и тялото става скъперническо. Тялото на такъв човек започва да събира тези вещества, които могат да му потрябват в бъдеще. То продължава да ги трупа без никаква причина, докато не се превърнат в препятствие, внасящо дискомфорт.

Сега да поговорим за страхливеца. Неговият организъм събира всички елементи, провеждащи страха. Да предположим, че тялото е готово да трепери от страх, но няма нужните средства - как ще постъпи в този случай? Вие изисквате от тялото страх, а то не притежава нужните секрети и хормони - какво да прави? Затова тялото прави запаси с оглед на вашите изисквания. Човек, който изпада в ужас и се облива в студена пот, има на свое разположение мощни потни жлези. Подобна подготовка е крайно необходима, защото в продължение на един ден могат да настъпят многократни изисквания да се изплаши. Затова тялото натрупва елементи в съответствие с изискванията на нашия ум и дори повече.

При промяна в ума се променя и тялото. Когато Кундалини се издига, настъпва тотална промяна на целия организъм. В процеса на такава трансформация може да се намали мастната тъкан, да се съкрати кръвообращението, но намаляването ще бъде в строго съответствие с вашите потребности. Ще останат толкова плът и кръв, колкото са нужни за нормалната жизнена дейност на организма в новото състояние. Всичко останало ще изгори. Само тогава вие накрая ще се почувствате леко, само тогава ще можете да излетите във вътрешните небеса.

Изказването, че пробудената Кундалини се храни с плът и кръв, е вярно. Медитиращият трябва да се придържа към особена диета и начин на живот, иначе ще се появят проблеми. При издигането на Кундалини се изработва огромно количество вътрешна топлина, защото това е електрическа сила. Това е енергия с високо напрежение. Символът на Кундалини не е само змията, но и огънят. Този символ също е добър.

Кундалини ще гори във вас с неугасващ огън. Много ще изгори в неговите пламъци. В резултат на пробуждането на Кундалини ще се появи известна сухота. Следователно, необходимо е личността да бъде много хармонична и да има развити канали за протичане на електричеството. Да вземем например един гневен и раздразнителен човек - ако неговата Кундалини се пробуди, няма да му е леко. Доброжелателният, изпълнен с любов човек притежава дълбока химическа хармония, която придава плавност. Издигането на Кундалини няма да му причини вреда.

Всичко, което се говори по този повод, трябва да бъде съобразено с всички тези детайли. Горното изказване е доста грубо, защото изкуството за изразяването в онези времена не е било развито в достатъчна степен, а и самият подход е суров, незавършен. Но изречението е истинно - плътта ще гори, както и кръвта, както и мозъка, защото ще настъпят тотални изменения. Вие ще станете абсолютно различни хора. Всички предишни конструкции са подложени на изменения. Медитиращият трябва постоянно да помни за това и съответно да се готви за преживяването.


Езотеричните измерения на Тантра
Ошо - Кундалини и чакрите