Първо ще се обърнем към преживяването в медитацията. Именно в нейния процес е била открита способността на тялото да заема определени пози в зависимост от определено състояние на ума. Например, когато сте изпълнени с любов, изразът на лицето ви е един, когато се гневите - съвършено друг. В гнева си стискате зъби, свивате юмруци, а тялото е готово за нападение. Ако сте в състояние на прощаване, изразът на очите е мек, дланите са разтворени. Човек, изпълнен със състрадание, не е способен да стиска юмруци. Точно както свитите юмруци са знак за готовност за борба, така и затворените длани свидетелстват за свобода от желание за свада. Разтворените длани символизират уверение в защитеност. Свитият юмрук предупреждава другия за опасността.

Природата на тялото е такава, че то действа в съответствие със състоянието на ума. Тялото следва ума - то винаги е отзад. Затова обикновено знаем как ще постъпи човек в състояние на гняв и как от любов. Но не ни е известно как ще реагира той на по-дълбоки състояния на ума.

При възникването на дълбоките състояния на ума много неща се случват и с тялото. Мудрите, асаните, жестовете разказват за вътрешните промени. Асаните са възникнали по време на подготовката за определени вътрешни състояния. Мудрите са се появили по-късно, те информират за вътрешното състояние на личността.

В процеса на вътрешни изменения тялото е принудено да се приспособява към тях. При пробуждането на Кундалини тялото е принудено да заема най-необичайни пози, за да помогне за свободното протичане на енергията. Гръбнакът се извива, позволявайки на енергията да се издига. В това взима участие и главата. Да вземем един пример: при пробуждането тялото заема вертикално положение, когато спим, тялото лежи - не може да стои или да седи.

Да предположим, че на Земята има човек, който от рождението си не знае какво е сън - той никога не е лягал. Ако след тридесет години той поиска да заспи, за пръв път в живота си ще легне. Първо се е променило състоянието на ума и той заспива. Но новото положение го заинтригува, тъй като никога преди тялото му не е заемало хоризонтално положение. До този момент е седял, ходил, но никога не е лягал. Сега е принуден да легне, за да възникнат вътрешните условия за съня. Ако тялото лежи, умът много по-лесно навлиза в определено състояние. Но всички хора приемат различни пози по време на сън, защото състоянието на ума на всеки човек е различно.

Например, дивакът от примитивно племе няма да използва възглавница, но за цивилизования човек е немислимо да заспи без нея. Дивакът мисли толкова малко, че притокът на кръв в главата му е незначителен. За съня е крайно важно притокът на кръв да бъде колкото се може по-малко. Ако притокът е твърде силен, не можете да заспите. Ако нервните окончания на мозъка не са отпуснати, не можете да се отпуснете и вие - кръвта ще продължи да се движи към мозъка. Тогава вие поставяте още една възглавница, и още една. Колкото по-образован и цивилизован е човек, колкото е по-културен, толкова повече възглавници са му нужни. Шията трябва да бъде в почти вертикално положение, за да се предотврати притокът на кръв в мозъка на такъв човек.

Положението на тялото съответства на състоянието на ума. Затова при пробуждането на вътрешната енергия и нейното движение започват да се формират различни асани. Различните чакри също водят тялото до различни асани. При зараждането на определено вътрешно състояние се променя положението на ръцете, изразът на лицето и очите. Същото се случва и в медитация. В резултат човек започва да се замисля за възможностите на обратното - може ли да влезе в състояние на медитация, ако заеме определена асана? Това трябва да се разбере.

В медитацията всички тези процеси се случват и все пак те не са задължително условие. Накратко казано, не всички медитиращи преминават през еднакви положения на тялото. Едно условие трябва да запомните веднъж завинаги - състоянието на тялото и ума на един медитиращ се различава от състоянието на тялото и ума на друг медитиращ, затова не всички ще преминат през едни и същи асани. Например, ако притокът на кръв в главата е недостатъчен, то медитиращият, без сам да знае това, заема сиршасана - стойка на глава. Не всички медитиращи трябва да стоят на главата си, защото притокът на кръв към главата на всекиго е различен. Затова асаните се формират индивидуално в зависимост от необходимостта.

Ако ние сами си изберем асаните, а след това ги практикуваме, ние не знаем коя от тях е полезна или необходима. Асаните могат да причинят вреда, а не само да носят полза. Ако определен медитиращ не се нуждае от тях, асаните могат да причинят само вреда, ако се нуждае - помощта им ще бъде голяма. Една от трудностите е в неувереността. Друга е в това, че когато нещо се случва вътре и едновременно нещо започва да става отвън, енергията се стреми навън. Ако извършваме външна постъпка, тя може да остане просто като физически жест. Както вече казах, в гнева юмрукът се свива автоматично. Обаче съвсем не е задължително при свиване на юмруците да се разгневим. Може да разиграем престорен гняв, като оставаме абсолютно недокоснати отвътре. Обаче ако желаем да провокираме вътрешен гняв, свитите юмруци могат много да помогнат, но не може със сигурност да се каже, че резултатът ще бъде положителен. Ако избираме между свиването на юмруците и тяхното неизползване, възможността да възникне вътрешен гняв в първия случай е по-вероятна. Ако човек е в състояние на покой, ръцете му заемат необходимата мудра. Но ако той практикува тези мудри, не е възможно да се гарантира, че умът му ще достигне до състояние на покой. И все пак определени положения на тялото помагат на ума да се успокои. Тялото показва своята готовност за сътрудничество, останалото зависи от ума. Но измененията на тялото не означават задължително изменения на ума и причината е в това, че тялото винаги следва ума. Именно затова след изменението на състоянието на ума се променя и тялото, то създава възможност за изменение на ума. Макар че измененията не са задължителни.

Оттук и опасността от илюзиите. Човек може да продължи да изпълнява асани и мудри, смятайки, че е достигнал всичко. Такова нещо се случва. Хиляди години хората са практикували асани и мудри, смятайки, че практикуват йога. В резултат концепцията за медитация постепенно се е изгубила в йога. При думата йога-садхана в ума веднага се появяват асани, мудри, пранаяма и т.н., затова винаги настоявам, че ако потребностите на медитиращия са напълно разбрани, определени позиции на тялото оказват огромна полза. Но резултатът не винаги е задължителен. Затова отдавам предпочитание на вътрешната работа, а не на външната.

Ако нещо започва отвътре, може да се постигне неговото значение. Да предположим, че медитиращият седи в медитация и аз чувствам, че вътре в него всичко е готово да се разплаче, но той отчаяно се сдържа. Виждам и това, че ако се разплаче, ще започне да се движи и ще настъпи катарзис. Но той се страхува да плаче и се въздържа. Ако го посъветвам да не се сдържа, а да плаче, в началото той ще се преструва. Но след две-три минути риданията ще станат истински - накрая импулсът към риданията ще изскочи отвътре навън. Процесът на сълзите ще премахне бариерата и това, което трябва да излезе, ще излезе.

Друг медитиращ желае танца, но също се сдържа. Ако го помолиш да танцува, в началото ще има представление - танцът не е дошъл отвътре. Но с първите танцови стъпки ще възникне възможността танцът да пробие навън и външният танц ще се разтвори във вътрешния. Обаче ако вътре няма танц, а ние караме медитиращия да танцува, нищо няма да се случи.

Необходимо е да се отчитат множество фактори. Условията са твърде много. Ако не искате да си изясните всичко поради сложността му, по-добре е да започнете с вътрешното и да позволите на всичко да се случва спонтанно. Не спирайте външните събития, не се борете с тях. Тогава всичко ще стане от само себе си.



Разликата е огромна. Както казах по-рано, дълбоко вътре всяко положение на тялото е свързано със съответно състояние на ума. Лежащият човек лесно заспива. Стоящият по-лесно остава буден. И обратното. Съществува страх, че медитиращият може да заспи. Ако той стои, това помага за преодоляване на този страх.

Втората част от техниката е фокусирана върху състоянието на наблюдение, свидетелстване, осъзнаване. За начинаещия е трудно да запази осъзнатост в легнало положение, но с практиката идва и навикът. Ако стоим, намалява се възможността за хипноза на началния стадий, водещ до транс.

Съществува и още нещо. Когато стоите, движенията на тялото са свободни. Когато легнете, вие не позволявате на тялото да се движи по свое желание. Ако седите, половината тяло не участва в това, което се случва. Да предположим, че краката искат да танцуват, а вие седите - значи, те не могат да изразят себе си в танца. Вие дори не ще почувствате това желание, защото сте лишили краката си от възможността да се изразяват. Ако стоите, стъпалата сами ще започнат да се повдигат и вие ще узнаете за тяхното желание. В седнало положение е невъзможно да се улови толкова фин намек.

Традиционната поза за медитация се е появила с цел потискане на всички телесни движения. Сиддхасана, падмасана и сукхасана усилено се практикуват преди началото на обучението в медитация, за да се изработи възможността за спиране на тялото. Но възможността за издигане на енергията съществува от самото начало, в резултат на което се случват много неща. Вие чувствате желание да скачате, бягате, пеете, танцувате. Подобни емоционални действия винаги се асоциират с умопобъркване. Малоумните в повечето случаи плачат, смеят се, танцуват или скачат. Ако медитиращият постъпва по същия начин, той ще създаде впечатление за безумие.

Всички седящи асани се практикуват за пълен контрол над тялото, за да не приличаме на безумни в очите на обществото. В такова положение медитиращият изглежда напълно прилично. В наши дни при практикуването на подобни асани краката напълно отичат. Долната част на тялото е твърде тежка, като храм или пирамида - широка в основата, тясно горе. При такова положение на тялото възможността за движение се свежда до нула.

По време на стоеж възможността за движение достига своя максимум - в това положение сдържащият фактор е изключен. Когато кръстосате крака и седнете, създавайки неподвижно положение, голяма част от вашето тяло е притисната от гравитацията. Но и това не е достатъчно - ръцете също заемат фиксирано положение което ги лишава от възможността за движения. Гръбнакът е прав и неподвижен. Преди да ви позволят да влезете в медитация, вие трябва достатъчно дълго да практикувате подобни асани.

При моя подход проблемът е право противоположен. От моя гледна точка, между нас и побърканите няма фундаментална разлика. Ние само потискаме своето безумие. Може да се каже, че ние сме "нормални луди" или нормално безумни. Толкова много общо има между нас и побърканите... тези, които са отишли малко по-напред в безумието се оказват в затруднение, но безумието е заложено в нас и то се опитва да намери изход.

Когато сте разгневени, за кратко загубвате ума си. В такива моменти извършвате постъпки, които не сте и сънували в съзнателно състояние. Обсипвате другия с оскърбления, хвърляте камъни, чупите мебели. Можете дори да скочите от прозореца и въобще да направите каквото искате. Ако един луд прави нещо подобно, ние можем да разберем постъпката му, но когато "нормален" човек прави същото, ние казваме, че той просто е бесен. Но ако безумието не присъстваше вътре в "нормалния" човек, то не би се проявило и външно. Цялото безумие е в нас, а ние сме просто негови пазители. Според моето разбиране, преди да навлезеш в медитация, необходимо е да изхвърлиш от себе си всичко това. Колкото повече се освобождавате от такива безумства, толкова по-леко става на вашия ум.

Докато за старите техники, използващи сидхасана, са нужни много години, новият метод води до този резултат за броени месеци. При старите методи за реализация отиват много животи, при новите - само месеци. Вътрешното безумие трябва да бъде освободено, но при стария метод катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло, а при новия - на нивото на физическото. Новият метод е съвършено различен, защото смехът, сълзите, танца и т.н. винаги са вътре във вас, така че е съвършено необходимо да ги освободите.

Ако практикувате абсолютно спокойствие на тялото в продължение на много часове, катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло. Тогава това преживяване ще бъде невидимо за околните, този катарзис ще бъде усещан само от вас. По такъв начин вие се защитавате от обществото - в този случай никой няма да узнае, че вие танцувате, смеете се или плачете, тъй като всичко това се случва вътре - като в съня. Вие танцувате вътрешно, смеете се вътрешно, но вашето физическо тяло с нищо не показва вътрешното състояние.

По моему, не трябва да се полагат толкова усилия за незначителни неща. Безсмислено е да се кара търсещият да губи цели години за физическа дисциплина, преди да бъде допуснат до медитация. Има и други възможности. Ако човек стане професионалист в контрола над физическото тяло и пълното му потискане, напълно възможно е нито една вибрация да не възникне в ефирното тяло, то да стане абсолютно инертно. При такива условия е напълно възможно да не възникнат по-дълбоки вътрешни процеси, вие просто сте се научили да седите неподвижно, като жива статуя. В подобни условия, когато всички вътрешни процеси са потиснати, напълно са основателни опасенията, че индивидуумът може да си загуби ума.

В миналото мнозина медитиращи са си губили ума. Предлаганият от мен метод, практикуван сред психично болни в продължение на няколко месеца, ги е извеждал от измененото състояние на психиката. Едва ли нормален човек ще си загуби ума, практикувайки Динамична медитация, защото при тази методика вътрешната лудост не се потиска, а излиза навън. Старите методи са довели мнозина до умопобъркване, но този факт внимателно е крит зад завоалирани фрази. За такъв човек казвали: "В своя екстаз той достига до безумие, но този екстаз е Божествен, - той е светец". Но фактът си остава факт - човекът става напълно луд. Той с такава сила потискал някои неща в себе си, че те напълно излезли изпод контрола му.

Методът на Динамичната медитация изпълнява две задачи: първата - очиства ви от натрупаните нечистоти в момента на катарзиса. Първо трябва да станете леки, след това започва вътрешното пътешествие. Това, което изглежда безумие в тази техника, в действителност е процес на освобождаване от вътрешното безумие. По моето разбиране това, което се крие вътре, трябва да излезе навън, а заедно с него ще си отидат тежестта, напрежението, безпокойството.

Най-интересното е това, че когато ви обхване безумието, не се опитвайте да го контролирате. Именно вие сте господари на собственото си безумие. Щом дойде осъзнаването на този факт, безумието вече никога няма да ви хване.

Погледнете човека, който танцува, пее, плаче по собствена воля - той постъпва като безумец. Но има една разлика - при безумните всичко това става само, докато медитиращият сам го привнася. Без пълното съдействие на медитиращия такова безумие няма да продължи и секунда. По собствено желание той е способен да спре безумните действия във всеки един момент. Такъв човек никога няма да си загуби ума, защото той е преживял безумието, като го е наблюдавал. Сега за него то се превръща в доброволен акт. Оттук нататък безумието е напълно управляемо.

Нашата култура е направила всичко, за да ни лиши от възможността да контролираме безумието, което се е превърнало в недоброволно събитие в живота ни. Затова, когато то идва, ние не сме в състояние да направим нищо с него.

Аз смятам метода на Динамичната медитация за много ценен за бъдещите поколения, защото цялата цивилизация с всеки изминат ден се доближава до абсолютното безумие. Тази техника е подходяща за всички без изключение като защита от настъпващото безумие и друг способ няма.

Ако човек в продължение на час се избави от вътрешното безумие, околните постепенно ще свикнат с подобен вид медитация. Хората ще узнаят, че той медитира. Но ако правят същото насред пътя, могат да се окажат в психиатрична клиника. Ако някой започне да се освобождава от вътрешния гняв, като се нахвърля върху познатите и колегите, едва ли някой ще иска да общува с такъв човек.

Безумието трябва да се прояви с един или друг способ, иначе трудностите са неизбежни. Ако човек доброволно не изхвърли безумието, той ще открие хиляди способи за неговото проявление. Понякога се наливаме с алкохол, опитвайки се да отхвърлим товара от натрупаното безумие. Понякога изразяваме безумието си в огнен танц. Но за какво са нужни такива крайни мерки? Новите видове танц - например туист - не са се появили случайно. Тялото се нуждае от движение, а ние не сме му оставили никаква възможност за това. Затова то само предприема необходимите подготвителни мерки и се обърква в саморъчно изплетената мрежа.

Медитацията изхвърля безумието без никаква предварителна подготовка. В медитацията ние изхвърляме всичко, което се е натрупало у нас. Ако ни обучават на такъв катарзисен метод от детството, количеството безумни хора значително ще се съкрати. С безумието ще бъде приключено завинаги. Но вместо това с ускоряването на прогреса ние отбелязваме все повече случаи на умопобъркване.

Цялата ни култура ни учи на потискане. Етикетът не допуска бурен плач и гръмък смях. Не е позволено от гледна точка на общественото мнение да се танцува и крещи така, както ти се иска. Всичко трябва да бъде "прилично". Нормите на общественото поведение ни притискат от всички страни, в резултат на което всички необходими вътрешни преживявания се оказват потиснати. Но ето че в един прекрасен ден натрупаното потискане на тези емоции се взривява и ситуацията напълно излиза изпод контрол. Затова катарзисът е първата стъпка в техниката на Динамичната медитация, чрез която ние се освобождаваме от натрупаните емоции.

Именно по тази причина ви съветвам да стоите по време на изпълнение на тази техника, тъй като в такова положение осъзнавате най-малкото вътрешно движение и можете свободно да се движите. Идеалното условие за изпълнение на тази медитация е затворена стая. Тялото трябва да бъде напълно голо, нито една частица материя да не се превръща в препятствие, в сдържащ фактор. Трябва да позволите да се случва всяко движение, така че нито една част от личността да не скрие своето движение. Само при такива условия е възможен бърз прогрес. Тогава това, за което отиват години и дори животи при практикуването на хатха-йога и други йоги, ще се случи в броени дни.

Практикуването на традиционните йоги е неуместно в наши дни - съвременните хора не могат да си позволят да прекарват в упражнения дни и часове. Нужни са ни методи, носещи бързи резултати. Ако в продължение на седем дни човек редовно практикува Динамична медитация, със завършването на този период той неизбежно ще почувства - с него нещо се е случило. След седем дни той ще стане съвършено друг човек. Ако опитът дава резултат след седем живота, никой няма да си прави труда да се занимава с подобно нещо. Старите методи носят плодове след много раждания. Техният девиз е: "Изпълнявай тези практики през целия си живот, а резултатът непременно ще дойде в следващия". Предишните хора са били по-спокойни и търпеливи. Те продължавали заниманията, независимо че резултатът бил обещан за следващите животи. Днес не ще намерите нито един човек с подобно отношение. Ако резултатът е невъзможен точно сега, никой няма да чака дори утрешния ден.

Кой може да разчита на утре? След като над Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомните бомби, "утре" изчезна от живота ни. Хиляди американски младежи и девойки отказват да постъпват в колежи. Аргументът е един: "Нима светът ще остане същият по време на завършването на образованието? Никой не знае какво може да се случи утре". Те чувстват, че това е празно губене на време. Младежите бягат от училищата и колежите. Спорят с родителите си: "Ще съществува ли светът след шестте години, прекарани в университета? Можете ли да гарантирате това? Защо напълно да не се насладим на тези шест безценни години от нашия живот?"

Там, където "утре" е станало неопределено, е безсмислено да се разсъждава с термини за много животи. Никой не е готов да слуша за реинкарнация, и никой не слуша. Затова повтарям: "Практикувайте днес и усещайте резултата веднага". Ако човек може да ми даде един час за провеждането на опита, той непременно ще усети резултат при изтичането на този час. Само в такъв случай той ще се съгласи да ми предостави един час и на следващия ден - иначе едва ли утре ще го изразходва за медитация. Съвременният век има своите изисквания. В света на волските впрягове всичко се е движело бавно, затова и медитацията се е движела постепенно. Сега сме в атомната ера - медитацията не може да си позволи да не бърза. Тя трябва да набира скорост.



За всички подобни постъпки има множество причини. Както казах по-рано, в порив на гняв ние се нахвърляме срещу някого с юмруци и се опитваме да стъпчем главата му с крака. Тъй като това, естествено, е неизпълнимо, ние хвърляме по него обувка. Можем ли да хвърлим в краката си главата на човека? Затова хвърляме в лицето му обувка като символ на гнева, кипящ в нас. Но никой дори не задава въпроса, какво се крие зад подобна постъпка. Сходният жест се среща в не една секта или страна по света. Не е тайна, че човек, заслепен от ярост, иска да размаже с крака главата на противника си. Може би някога древният човек, оставайки все още примитивно създание, се е успокоявал едва след като е притискал главата на противника с крак в земята - нашите прадеди не са носили обувки. В гнева си вие горите от желание да поставите крак върху главата на опонента. Вярно е и противоположното - когато сте преизпълнени с доверие и преклонение, вие сте готови да склоните глава към стъпалата на такъв човек. Това също има своите причини.

Има моменти, когато ви се иска да паднете по лице - именно в тези моменти жизнената енергия тече от другия човек към вас. Всеки път, когато искате да получите този поток, вие трябва да се поклоните. Ако искате да напълните ведрото с речна вода, вие го накланяте. Налага се да го наклоните, тъй като потокът тече надолу. Затова, ако чувствате, че нещо тече от другия, в този момент вие скланяте глава, за да станете приемащи.

Освен това, енергията не тече из всички части на тялото, а само от крайниците - например пръстите на ръцете и краката. Биоенергията или енергията шактипат, или който и да е друг вид енергия, изтичаща от тялото, избира за свой посредник пръстите на ръцете и краката. Затова получаващият енергия пада в нозете на Мастьра, а отдаващият полага ръце върху главата на получаващия.

Това са окултни и дълбоко научни проблеми. Напълно естествено е, че мнозина само имитират тези действия. Хиляди хора без особени причини падат в нозете на други. Не по малко са и тези, които поставят ръка върху нечия глава, без значение чия. Затова изпълненото с дълбок смисъл действие се превръща във формалност. Когато профанацията продължава твърде дълго, хората започват да протестират. Те казват: "Що за глупост? Какво ще се случи, ако падна в краката му? И какво ще се случи, ако докосне главата ми?" В деветдесет и девет процента от случаите това действително е глупост. Но един процент остава изпълнен със смисъл.

Някога всичките тези сто процента са имали значение, защото тогава всичко е ставало спонтанно. Тогава вие не сте падали в нозете на някой друг само защото така трябва да се постъпва. Понякога, чувствайки, че трябва да паднете по лице пред някого, вие не сте се сдържали - просто сте падали! И другият човек не е бил длъжен да поставя ръка върху главата на получаващия. Случвало се е така, че в някои моменти ръката му натежавала, нещо било готово да изтече от нея. Ръката се възлагала само тогава, когато другият бил готов да получи. Но постепенно всичко се превърнало в обикновен ритуал, изгубил всякакъв смисъл. Поради своята безсмисленост той бил подложен на критика. Позицията на критиката е силна, тъй като науката, стояща зад традицията, е изгубена. Така че тези жестове са изпълнени със смисъл, но само при наличието на жив Мастър и възприемчив ученик.

Човек, падайки в нозете на Буда, изпитва неземно блаженство, чувства, как благодатта се излива върху него. Никой не е в състояние да види отвън това, което става, защото то е абсолютно вътрешно събитие. Тази реалност съществува за този, който я е преживял. Ако друг поиска доказателство, такова няма. В действителност, това е проблемът на всички окултни преживявания - индивидуумът преживява опит, но няма доказателства за пред другите. Той казва: "Не мога да обясня, но това се случи". Този, който не е преживял нещо подобно, отказва да повярва, защото нищо не чувства. В него възниква впечатление, че онзи бедняк е в плен на илюзиите.

Ако такъв човек падне в нозете на Исус, нищо няма да се случи и той ще разтръби по целия свят, че това е глупост, измама - той е склонил глава в нозете на Исус, но нищо не се е случило. Това може да се сравни с гърне без капак, което е потопено в речен поток. После гърнето ще каже: "Аз се наклоних и бях напълнен". Друго гърне, чийто капак е плътно поставен, също може да опита. Но колкото и да се старае, колкото и дълбоко да се потапя във водата, гърнето си остава празно. Тогава то ще започне да твърди, че всичко казано е лъжа, че никой не може да се напълни, потапяйки се в реката. То ще заяви: "Аз се поклоних, потънах дълбоко, но излязох обратно празно".

Това е двустранно събитие. Не е достатъчно енергията да изтича от определен човек. В същата степен е важно вие самите да сте пусти и отворени. В много случаи енергийният поток не е толкова съществен, колкото вашата собствена готовност и отвореност за възприемане. Ако сте достатъчно открити, но в стоящия пред вас човек енергията липсва, по-висши енергийни източници ще се насочат към вас и ще достигнат до вашето същество. Най-удивителното е в това, че ако вие от цялото си сърце, с тотален стремеж се приближите до човек, който няма какво да ви даде, вие все пак ще получите енергия чрез него. Но тази енергия не идва от него - този човек е само посредник, той абсолютно не осъзнава това, което става.

Втората част на въпроса се отнася до влизането в гурудвара или джамия с покрита глава. Много факири предпочитат да покриват главите си и едва след това да практикуват медитация. При пробуждането на енергията съществува възможност главата да стане много тежка. Ако покриеш главата, енергията няма да изтече. Тази енергия образува затворен кръг във вас и усилва медитацията. Затова подобен обичай да се покрива главата е показал своята полза. Опитайте да медитирате с покрита глава и моментално ще усетите разликата. Тогава това за което са ви били нужни петнадесет дни, може да се случи за пет.

Когато енергията достигне главата, възниква възможността за нейното изтичане, разсейване. При образуването на затворен кръг вашето преживяване ще бъде по-дълбоко. Но днес обичаят за покриване на главата при посещения в джамия или гурудвара се е превърнал в проста формалност. Факт е обаче, че зад всеки такъв обичай се крие изгубен във времето смисъл.

Сега ви става ясно, че при докосване на стъпалата или поставяне на ръце при благословия може да се получи някаква енергия. Но какъв е смисълът в поклонението пред гробници или култови изображения? Това трябва да се разбере. Зад създаването на образи или идоли се крие напълно научно обяснение.

Да предположим, че е дошъл моят смъртен час, но около мен има хора, които са видели в мен нещо, търсили са и са намерили нещо в мен. Те могат да попитат по какъв начин е най-добре да си спомнят за мен. Затова преди мига на моята смърт между нас възниква символ. За такъв може да послужи всичко, което искате - идол, камък, дърво или моята гробница, моето самади или част от моята дреха, дори моите сандали. Но символът трябва предварително да бъде уговорен между нас. Това не може да се решава едностранно. Аз трябва да бъда свидетел. Моето приемане, одобрение и подкрепа по отношение на символа е необходимо. В такъв случай аз мога да кажа, че ако те дойдат при моя символ и помислят за мен, аз ще присъствам на тази среща в безтелесно състояние. Аз трябва да дам такова обещание и цялата следваща работа ще получи съответно направление. Това е абсолютно вярно.

Оттук съществуването на живите и мъртвите храмове. Мъртвите храмове са изградени със съдействието само на едната страна. От другата страна няма никакво потвърждение. Да се създаде храм на Буда е било само наше желание, но това е мъртъв храм, защото Буда не е давал обещания относно храмове. Съществуват и живи храмове, но в основата на тяхното възникване лежи съгласието на човек, достигнал святост.

В Тибет има място, където обещанията на Буда се сбъдват в продължение на последните две хиляди и петстотин години. Но днес там се е създала доста трудна ситуация. Там има община, комуна от петстотин лами, и когато един от тях умре е трудно да му намерят заместник. Числото петстотин е постоянно и фиксирано - монасите не трябва да са повече или по-малко. След смъртта на един се избира още един, но само с одобрението на останалите четиристотин деветдесет и девет. И ако дори един монах не е съгласен, кандидатурата се отхвърля. Общността от петстотин лами се събира на определена планина в нощта на Буда Пурнима - по време на пълнолунието през май, когато се празнува рожденият ден на Буда - и в точно време, установено от самия Буда, се разнася гласът на Буда. Подобно нещо никога не се е случвало на друго място и при друг подбор на хора. То става в точно съответствие с обещанието, дадено от Буда.

Подготвяйки се вечерта за сън, вие вземате решение да се събудите точно в пет сутринта - не ви е нужен будилник. Точно в пет внезапно, сякаш тласнати от нещо, вие се събуждате. Опитайте и ще се удивите - дори часовниците могат да сгрешат, но не и вие.

Ако твърдо сте решили да умрете в определен ден и час, нито една земна сила не може да ви удържи - вие ще умрете в избраното от вас време. Ако вашата решимост е дълбока, можете да сдържате обещанията си дори след смъртта. Например, явяването на Исус пред учениците му след смъртта - това е било изпълнение на обещание, дадено от Христос. И досега тайната на възкресението е неподвластна на християнския свят. Незнанието за това, което се е случило по-късно, и следователно, неувереността в това дали Той е възкръснал или не, поражда толкова тягостни съмнения! А това е било обещание, дадено на учениците и изпълнено след смъртта.

Местата, където обещанията се изпълняват в продължение на много векове, с годините ставата свещени места за поклонничество. Даденото някога обещание, обет, се забравя, в паметта на хората остава само едно - те трябва да посещават тези места.

Има обети, дадени от Мохамед. Има обещания, оставени от Шанкара, Кришна, Буда и Махавира също са приели договор, отнасящ се до определено време и място. С тях както преди може да се установи връзка. Затова в такива места поклонниците падат по лице, предлагайки тотално отдаване - само тогава установяването на връзката е възможно.

Свещените места, храмовете, самади - всичко има своето предназначение, но както и в случая с всичко останало, дори най-полезните места, чието посещение от цели тълпи се превръща в модна традиция, в крайна сметка се оказват мъртви и безполезни. Те трябва да бъдат премахнати, за да се открие възможност за възникване на нови обети, които да създадат нови места за поклонничество и да се издигнат нови храмове. Старото трябва да се разруши, защото то е мъртво. Ние нямаме и най-малка представа за процесите, ставащи в подобни случаи.

В Южна Индия живял един йогин. При него дошъл пътешественик-англичанин. Преди своето заминаване той казал на йогина: "Аз заминавам и може би никога повече няма да се върна в Индия. Но аз искам да те виждам. Какво да направя?"

Йогинът взел своята фотография и я предал на англичанина с думите: "Когато се уединиш в затворена стая, концентрирай се върху фотографията в продължение на пет минути и аз ще се окажа там".

Бедният, не могъл да дочака края на пътешествието. Обхванало го едно-единствено желания - колкото може по-бързо да проведе експеримента. Той не вярвал, че подобно нещо е възможно, но това се случило. Обещаното се сбъднало на астрално ниво.

Подобно нещо не представлява трудност. Пробуденият може да сдържи обещанието си дори да е мъртъв. Затова в изображенията, иконите и статуите е скрит огромен смисъл - чрез тях може да се реализира даденото някога обещание. Затова зад създаването на образите стои цяла наука.

Не е възможно да се направи икона случайно - съществуват специални техники. Ако видите изображенията на двадесет и четиримата тиртханкари на джайните, навярно ще се учудите - всички те си приличат, различават се само символите. Махавира има един знак, Паршваната - друг, Нейната - трети и т.н. Ако се махнат символите, ще стане невъзможно да се различи едно изображение от друго. Малко вероятно е, че всички тези хора са си приличали като две капки вода. Напълно възможно е, обаче, последният тиртханкара да е използвал образа на предшественика си като прототип. Затова не е било необходимо да се създават различни образи - един образ се използвал от всички.

Но това не задоволявало поклонниците, защото всеки от тях отдавал предпочитание на определен тиртханкара. Те помолили да се въведат отличителни знаци - така възникнали символите за всеки тиртханкара, но образът останал същият. Различията в символите също са част от даденото обещание. Контактът се установява само с определен тиртханкара, свързан именно с този символ.

Символите също се договарят предварително. Например, символът на Исус е кръстът и той е необичайно действен. Мохамед се отказал от създаването на образ. По времето на Мохамед се създавали толкова идоли, че той искал да остави на последователите си нещо ново. Той казал: "Не правете от мен идол. Не моят образ, а Аз ще пребъда с вас". Това бил много смел подход, но за обикновените хора е много трудно да установят контакт с Мохамед, тъй като неговото изображение не е достигнало до нас.

Затова след смъртта на Мохамед мюсюлманите издигнали хиляди мавзолеи и гробници на своите светци. Без да знаят как да установят връзка с Мохамед директно, те правели това чрез изграждането на гробници на мюсюлманските светци. Никъде по света няма да срещнете такова поклонение пред гробници, както в ислямските страни. Единствената причина е в това, че мюсюлманите не разполагат с нищо за пряк контакт със самия Мохамед. Те не са могли да пресъздадат Неговия образ, затова са създали изображения на други, и установяват контакт чрез такива медиуми.

Това е абсолютно научен процес. Ако правилно разберем всичко, резултатите ще надминат всички очаквания, но при сляпото следване те оказват смъртоносно въздействие.



Огромно. Самият термин прана пратиштха — окултна визуализация на свещен образ, обект на поклонение - означава, че ние създаваме ново изображение, основано на старо обещание. Чрез определени знаци трябва да разберем, дали даденото някога обещание се изпълнява. От своя страна, ние трябва вярно да следваме старото споразумение - трябва да гледаме на изваянието или образа не като на обикновен идол, а като на живо същество. Трябва да подготвим всичко така, както бихме го направили по отношение на жив човек, след което започваме да получаваме знаци, с които идва разбирането, че окултната основа на новия обект на поклонение е приета. Но този втори аспект е напълно изтрит от нашето знание. Ако тези знаци липсват, тогава, независимо че всичко е направено правилно, визуализацията не е успешна. За успешното функциониране на образа е необходимо наличието на знаците. По тази причини са били зафиксирани особени окултни знаци. Ако такива знаци се появявали, това се възприемало като факт, че образът е приел окултните сили, че сега този образ е жив и активен.

Да предположим, че сте поставили в дома си ново радио... първото условие е самият уред да е изправен, всичките му компоненти трябва да работят. Включвате го в електрическата мрежа, но не можете да хванете нито една програма - значи радиото не работи. То е мъртъв инструмент, който трябва или да се поправи, или да се смени. Образът също се явява точка на получаване, чрез която физически мъртвата просветлена личност изпълнява даденото от нея обещание. Но ако вие пазите изображение, без да знаете знаците за одобрение на правилността на практиката, вие никога не ще узнаете дали то е мъртво или живо.

Процесът на визуализиране се разделя на две части. Първата се изпълнява от жреца или свещеника. Той знае колко мантри или молитви трябва да бъдат прочетени, какви условия са нужни за поклонението, какъв обред на освещаване трябва да се изпълни и т.н. Това е половината от работата. Втората може да бъде изпълнена само от човек, достигнал петото ниво на съзнанието. Когато такъв човек обяви, че образът е жив, само тогава той действително оживява. В наше време това е станало почти невъзможно. Следователно, нашите храмове са мъртви. Съвременните храмове определено са мъртви.

Невъзможно е да разрушиш жив храм, защото това не е обикновено събитие. Ако храмът е унищожен, значи това, което приемате за живо, е мъртво, както например храма Соманат. Историята на неговото разрушаване е много странна и показателна за науката за всички храмове. Този храм се обслужвал от петстотин пуджари - свещенослужители, и в тях не възниквала и сянка на съмнение, че образът в храма е жив, затова и те били уверени в неунищожимостта на храма. Свещенослужителите изпълнявали своите задължения, но това действие било едностранно, защото нямало никой, който да каже дали изображението е живо или мъртво.

Веднъж съседните владетели, чувайки за приближаването на мюсюлманския завоевател Гаджанави, предложили защита на храма, но свещениците отклонили предложението, казвайки, че никой не може да ги защити по-добре от идола. Владетелите се извинили и си тръгнали, но свещениците грешали - идолът бил мъртъв. Жреците живеели в плен на илюзията по отношение на могъществото и покровителството на храмовия идол, смятайки че той може да ги защити от всички беди. Но дошъл Гаджанави и с един удар на меча си разбил идола на четири части. Обаче дори тогава жреците не разбрали, че тяхното божество-идол е мъртво. А подобно нещо е невъзможно - ако божеството беше живо, дори прашинка от храма не би била заплашена от меча на варварина. Ако храмът Соманат беше жив, до него не би се доближил никой с лоши намерения.

Но обикновено нашите храмове са мъртви, защото в тях е много трудно да се поддържа жив дух. Живият храм е велико чудо. Зад това се крие много дълбоко научно знание. В наши дни няма нито един жив човек, на когото да е известна тази наука и който да има силите да извърши всички приготовления. В съвременния свят класата на хората, поддържащи храмовете като място за търговия, е толкова мощна, че дори и да се намери виждащ, който притежава знанията, той не би бил допуснат До прага. Сега храмовете са превърнати в бизнес, свещениците са заинтересовани храмът да остане мъртъв.

Живият храм не представлява интерес за съвременния жрец. На него му е нужен мъртъв бог, който може да бъде заключен, а ключът да държиш в собствения си джоб. Ако храмът е свързан с висши сили, такъв жрец не може да остане в него. Затова свещениците толкова съдействат за изграждането на мъртви храмове, защото местата, на които идват толкова много хора, им предоставят възможност да се занимават с процъфтяващ бизнес. В действителност, живият храм се среща твърде рядко.

Велики усилия са били полагани за поддържане на храмовете в живо състояние, но броят на свещениците и пандитите във всички религии е толкова голям, че това е крайно трудно да се направи. Какво става в крайна сметка? В това се крие причината за толкова много разклонения в рамките на една религия, иначе за какво са нужни? Ако храмовете и местата за поклонение, възникнали по време на Упанишадите, бяха живи по времето на Махавира, не би възникнала нуждата да се издигат нови храмове. Но в този момент храмовете и светите места са мъртви и точно около такива "могили" е възникнала системата на свещеничеството, която е просто непробиваема. Тези храмове се оказали затворени и единствената възможност била в създаването на нови. Днес са мъртви дори храмовете на Махавира, в тях цари същата жреческа система.

Ако бяхме съхранили живи религиозните принципи, в този свят не биха възникнали толкова много религиозни течения. Но това е невъзможно, защото около тях се събират всевъзможни пречки, което в крайна сметка води до загуба на вложения потенциал. При нарушаване на условията от едната страна втората разваля съглашението, тъй като подобно взаимодействие е възможно при двустранно спазване на договора. Нужно е да спазваш обещанията от своя страна, само тогава е възможен отговор от втората страна - иначе обещанието няма да бъде изпълнено и всичко така и ще свърши.

Например, докато съм във физическо тяло, аз казвам: "Помнете ме и аз ще бъда с вас", но ако след това вие нито веднъж не си спомните за мен, изхвърлите моята фотография и забравите за всичко, колко може да продължи подобно съглашение? Ако вие от своя страна сте нарушили обещанието, за какво аз от своя страна да поддържам връзката? Затова подобни съглашения винаги се нарушават.

Процесът на окултна визуализация е изпълнен със смисъл, но неговото значение се основава на разнообразни тестове и знаци, отбелязващи дали визуализацията е била успешна.


Не. Значимостта на храма няма нищо общо с подобни явления. Вода ще се стича при всички случаи - независимо дали има изображение или не. Колко лъжливи доказателства има, заради които смятаме един храм за жив! Храм, в който никога не са се случвали подобни неща, е напълно възможно да е жив.


Ошо - Кундалини и чакрите