Малко ми е трудно да проговоря отново. Винаги ми е било трудно да говоря, защото се опитвам да изразя неизразимото. Този път ми е по-трудно от всякога.

След хиляда триста и петнайсет дни мълчание сякаш идвам от някакъв съвършено различен свят. Всъщност, то е точно така.

Светът на думите, езика и предварително изградените схващания - от една страна, и от друга - светът на мълчанието - са диаметрално противоположни. Между тях няма допирна точка. Те се изключват един друг и това е заложено в самата им същност. Мълчанието е състояние на безсловесност и това, че се опитвам да проговоря отново, е също като да уча нов език, при това от самото начало на азбуката. Но за мен в това няма нищо ново, случвало ми се е и преди.

Говоря непрекъснато от трийсет години. За мен това бе изключително изпитание, тъй като цялото ми същество винаги се е стремяло към тишината и въпреки това се насилвах да изричам думи, да говоря някакъв език и да формулирам схващания и философски идеи.

Няма друг начин тези неща да бъдат предадени като послание, а моето послание е от изключителна значимост. Нямаше как да избягна тази отговорност, макар че се опитвах.

В деня, когато осъзнах собствената си същност, изживях такова усещане за пълнота, че престанах да говоря. Нищо повече не ми бе нужно.

Един от професорите ми в университета - световно известният учен доктор С.К.Саксена, който от дълги години е професор по философия в много американски университети, често ме молеше да му задавам въпроси. По онова време се чувствах толкова удовлетворен и пълноценен, че нямах нужда да задавам въпроси - просто нямаше какво да питам.

Затова всеки път му казвах: "Аз имам отговори, въпроси нямам."

Той се смееше и ми казваше, че съм полудял... "Как е възможно да разполагаш с отговори, без да имаш въпроси?"

Аз продължавах да твърдя: "Докато човек си задава въпроси, никога няма да стигне до отговорите. Ако не се откаже от самата мисъл за задаване на въпроси, човек никога няма да открие отговора. А и отговорът никога не се явява под формата на отговор на конкретен въпрос - той е отговор на всичко, отговор на всички въпроси - възможни, невъзможни, вероятни и невероятни.

След постигането на просветление в продължение на хиляда триста и петнайсет дни се опитах да запазя мълчание - доколкото това е възможно в наши дни, разбира се. За някои неща се налагаше да говоря, но се изразявах в телеграфна форма. Баща ми много се ядоса. Толкова ме обичаше, че имаше пълни основания да ми се сърди. Когато ме изпрати да уча в университета, на сбогуване ме накара да обещая, че ще му пиша поне веднъж седмично и след като реших да се отдам на мълчание, в последното писмо му писах: "Постигнах щастието - върховното щастие в неговата пълнота, и от дълбините на цялото си същество знам, че това е завинаги - независимо дали съм в тяло или не. Това блаженство е част от вечността. Затова, ако все още държиш да ти пиша веднъж седмично, всеки път ще ти повтарям тези думи. Няма да е много редно, но след като съм дал обещание, ще го спазя и ще изпращам картичка с печат "същото". Моля те да ми простиш, и когато получиш картичка с печат "Същото", чети това писмо."

Той си помислил, че съм напълно полудял. На часа тръгнал от село и когато дойде в университета ме попита: "Какво става с теб? След като прочетох писмото и онази твоя идея за картичките, реших, че си полудял. Но сега като гледам, май лудият съм аз; целият свят е полудял. Оттеглям настояването си и не искам от теб да се придържаш към дадената дума. Ще продължа да си чета само последното ти писмо." И той наистина го направи - до последния ден на живота си. Държеше писмото под възглавницата си.

След хиляда триста и петнайсет дни на мълчание човекът, който ме накара да проговоря, също се оказа доста странен. Самият той бе мълчал през целия си живот. Никой не бе чувал за него, човекът така и си бе останал неизвестен. За мен той представлява една от най-ценностните личности, които съм срещал през този си живот, дори през предишните ми съществувания. Казва се Мага Баба. Не че името му означава нещо особено - "мага" означава "кана". Той носеше една кана - единственото, което имаше, беше кана от пластмаса. В нея си носеше вода, използваше я като съд за милостиня. Понякога хората пускаха по нещичко в нея - малко пари, храна или вода, и това беше всичко. От нея даваше на всеки, който му поискаше нещо - кой пари, кой - храна; храна си взимаха най-вече децата и просяците. Не подбираше кой ще му пусне нещо, нито пък кой ще си вземе нещо от каната. И никога не казваше нито дума. Никой не знаеше как се казва, той така и не си каза името. Хората му измислиха прякора Мага Баба заради каната.

Често нощем се отбивах да го видя, когато се случваше да няма никой наоколо. Рядко го намирах сам, той неизменно привличаше хора около себе си. Тъй като не говореше, при него интелектуалци не идваха - отбиваха се само простички хора. И какво да правиш при такъв като него? В Индия посещението при човек, който е постигнал собственото си осъществяване, се нарича сева, което в буквален превод означава "служба", но това едва ли е най-точното значение, тъй като "сева" съдържа в себе си смисъла на святост, докато "служба" няма такъв нюанс. Какво друго можеш да направиш, освен да служиш на човек, който е постигнал собственото си осъществяване? Затова и хората идваха при него, разтриваха стъпалата или главата му, а той така и не каза нищо на никого, не каза нито "да", нито "не". Понякога не му даваха да спи, защото едновременно го разтриваха по четири-пет човека. Те изпълняваха своята сева. Нерядко ми се е налагало да ги гоня насила от прага на колибата, която зееше от всички посоки. Много рядко, най-вече през студените зимни нощи, се случваше да ми продума нещичко.

Той ме накара да проговоря. Каза ми: "Знаеш ли, може и да съм мълчал цял живот, но и никой не искаше да чуе какво имам да кажа, никой не искаше да ме изслуша. А и нищо нямаше да разберат, това е отвъд обсега на нещата, които хората могат да разберат. Нищо не успях да им кажа. Не можах да им покажа какво нося в себе си, а вече не ми остава много време. Ти си много млад и имаш достатъчно време пред себе си. Моля те, не преставай да говориш - започвай. Много е трудно, почти е невъзможно да предадеш нещо с думи, защото всяко нещо е плод на вътрешно преживяване, състояние на съзнанието, съпроводено от безмълвие. Как да превърнеш тишината в звук? Струва ми се, че такъв начин няма. Наистина няма."

Много добре разбирах какво иска да каже Мага Баба. Вече бе на преклонна възраст, когато ми каза: "И ти ще бъдеш поставен в моето положение. Ако не проговориш, мълчанието вътре в теб - вакуумът, изначалната същност - ще продължават да те теглят все по навътре и по-навътре. И тогава настъпва моментът, когато вече не можеш да се върнеш назад. Потънал си дълбоко в себе си. Усещаш пълно блаженство, докато светът около теб е потънал в нещастие. А би могъл да покажеш на хората по кой път да тръгнат. Може би все някой ще те чуе, все някой ще тръгне по твоя път. Поне няма да се чувстваш виновен, че не си изпълнил това, за което си предопределен. Да, това е голяма отговорност."

И аз му обещах: "Ще направя всичко, което е по силите ми." И го правех в продължение на трийсет години, говорех за какво ли не - на всяка тема, която съществува на този свят.

Но в един момент стигнах до етап, който Мага Баба не бе постигнал. Той ми бе спестил собствените си разочарования, а аз стигнах до ново усещане за действителността, до нов съществен извод. Бях раздиплил мрежата си нашироко и надалеч, за да уловя възможно повече хора, които могат да постигнат собственото си процъфтяване. И тогава разбрах, че само с думи няма да постигна нищо.

Сега вече намерих хората, които са ми нужни, и с тях мога да установя безмълвно единение с двойно по-голямо значение - хората, които не разбират мълчанието, просто ще отпаднат. Това е добре. Това означава изкореняване на плевелите. В противен случай такива хора ще продължават да се тълпят около мен заради моите думи, тъй като чрез тях удовлетворяват някаква своя вътрешна интелектуална необходимост. Аз не искам да удовлетворявам нечии интелектуални нужди. Аз се целя много по-надалеч, много по-надълбоко и в много по-различни измерения.

И така, благодарение на всички тези дни на мълчание от мен се отвърнаха хората, които изпитваха само любопитство и рационален интерес към мен. И още нещо - мълчанието ми помогна да открия хората, които наистина са мои и имат нужда от мен. Те са с мен и не са нужни думи, за да бъдат с мен - в това се състои разликата между единението и общуването.

Общуването се осъществява чрез думи, а единението - чрез мълчание.

И така, всичките тези дни на мълчание се оказаха изключително плодотворни. С мен останаха само онези, чието присъствие ми е напълно достатъчно - хората, на които им стига само моят поглед и моите жестове, и които не се нуждаят от думи, за да общуват с мен.

Но днес, след хиляда триста и петнайсет дни, внезапно реших да проговоря отново и причината за това е съвсем простичка - за да завърша картината, която съм рисувал през целия си живот, трябва да добавя още няколко щрихи. Преди време, когато също така внезапно реших да запазя мълчание, всичко остана недовършено. Бих искал да оставя тази картина в цялостен вид, преди земното ми тяло да напусне този свят.

Говорил съм пред индуисти, християни, евреи, мохамедани, джайнисти, будисти и сикхи, говорил съм пред хора, които вярват във всички (така наречени) религии. За първи път говоря пред моя народ и думите ми са отправени не към индуисти, мохамедани, християни или евреи. Разликата е огромна и благодарение на тази разлика мога да нанеса последните щрихи в моята картина. В какво се състои тази разлика? Пред вас мога да говоря открито, още сега. До индуистите трябваше да стигна чрез Кришна и това никак не ми беше приятно. Ала друг начин няма, това зло просто е неизбежно. Не можех да стигна до християните, ако не им говоря за Исус - не ми беше леко, но просто нямаше друг начин. Нека ви обясня какво имам предвид.

По нито един основен въпрос не мога да се съглася с Исус. Всъщност, на много въпроси не можах да дам отговор, тъй като само формулирането на подобни въпроси би било особено болезнено за християните, които идваха при мен. Сега мога да поставя открито тези въпроси пред вас.

Казват, че съм промивал мозъците на хората. Това не е вярно. Аз просто ги прочиствам - и вярвам в химическото чистене.

Затова сега мога да ви кажа съвсем откровено какво мисля. Ако не го направя, ще ми тежи.

Трябваше да говоря за Махавира, в противен случай не бих могъл да накарам джайнистите да ме изслушат. На практика разногласията между мен и Махавира са много повече, отколкото допирните точки. И така, трябваше да се справя с доста необичайна задача. Бях принуден да говоря само за неща, с които съм съгласен и да не правя дори най-малкия намек по въпроси, на които категорично се противопоставям. Дори и във връзка с нещата, с които бях съгласен, трябваше да правя нещо по-различно - да придавам нов смисъл на техните думи и да влагам в тях значението, което имам предвид. Ако Махавира дойде тук, много ще се ядоса; ще предизвикам гнева и на Исус. Ако се съберат някога онези привърженици на Исус, Махавира, Буда, Лаодзъ и Джуандзъ, пред които съм говорил, ще насочат към мен цялата сила на гнева си, че съм ги накарал да говорят неща, които дори не са сънували. Те не биха могли дори да помислят тези неща. Случвало се е в собствените им думи да влагам значения, на които те се противопоставят категорично. Но друг начин просто не съществуваше.

Никъде в света няма единство. Не можеш да намериш дори един-единствен съвършено чист човек. Независимо дали е християнин или индуист - у всекиго ще намериш нечистота от един или друг вид. Сега вече мога да изкажа открито и директно неща, от които може би някои ще почувстват известна горчивина.

Шийла ме попита защо определям моята религия като първата и може би последната.

Да, така е - наричам я първата, защото религията е еманация на съзнанието. Човекът не е разбрал това и до днес.

Дори и сега едва ли и един процент от хората са в състояние да го разберат. Те все още живеят с представите от миналото, с неговите тегоби и обусловеност. Едва ли една стотна част от човечеството е в състояние да възприеме религията.

Всички стари религии се основават на страха.

Ако е истинна, една религия унищожава страха. Тя не може да се основава на страх.

Във всички стари религии идеята за Бог е свързана изключително със страха и утехата. В противен случай самата идея за Бог би изглеждала неубедителна.

Няма нито данни, нито доказателства за съществуването му.

Хората, които вярват в Бог, в действителност не вярват в самите себе си. Те имат нужда от баща, от своя голям татко.

Такива хора все още са като деца. В умствено отношение са като деца на дванайсет години, не на повече. Имат нужда от някой, който да им вдъхва кураж, да им казва какво да правят и да ги закриля. Страхуват се да останат сами. Страхуват се от смъртта, която се приближава с всеки изминал ден. Нуждаят се от някой, който да ги пази от страха.

Това е проекция на твоя страх. Когато страхът изчезне, ще разбереш, че Бог не съществува.

В мига, в който повярваш в себе си, когато намериш самия себе си, няма да има Бог. Дори самата идея за Бог ще ти се стори смешна.

И така, Исус се моли на Бог с неизменно вдигнати към небето длани, сякаш в небесата наистина има Бог. И не само се моли, но и получава отговори - той чува гласове! Е, това е типичен симптом на невроза. Истината е, че Христос явно е имал ментални отклонения. Но независимо от това, определено е бил добър човек. Наистина добър човек. Но поведението му е показателно за много други неща. Той е фанатизиран. Манталитетът му е също като на Адолф Хитлер. Той е фашист. Смята, че ще бъдат спасени само онези, които са негови последователи. Всеки, който не го следва, е осъден на вечни терзания в ада. Е, само един прост човек може да разсъждава така. Кой може да спаси когото и да било? Той смята, че е единственият, заченат от Бога. И действително вярва в това. Не само че го казва, той наистина го вярва.

И продължава да вярва до разпъването си на кръста. Единствено разпятието е в състояние да влее разум в главата на този луд човек. Едва на кръста той проплаква: "Защо ме изостави?" Очевидно е очаквал да стане чудо. Той е единственият син Божи, а Бог така и не идва. И ако Бог не идва при разпъването на кръста, кога изобщо би могъл да се яви?

И ако дори самият Христос не е бил спасен, какви са шансовете за спасение на всички негови последователи? А разни глупаци все още продължават да вярват, че ако следват Исус, ще бъдат спасени. Въпреки че самият Исус не е бил спасен. И самият той го е знаел. Очаквал да се случи чудо, което така и не дошло.

Чудеса няма. И никога не е имало. Чудеса се случват само на хора, които са склонни да мечтаят и да халюцинират. В действителност чудеса не съществуват. Човек може да ги види само ако вярва в тях и те могат да му се видят дори по-реални от самата действителност. Единствено вярата в нещо води до халюцинации. Иначе няма нищо - няма и чудеса.

Но Исус вярвал, че може да твори чудеса, затова и очаквал накрая да се случи чудо. Подобни очаквания могат да имат само децата. И по всичко личи, че е страдал донякъде от шизофрения. Той казва: "Блажени са низшите духом, защото тяхно е царството Господне." Ала той самият не се смята за един от тях, той е просто арогантен.

Ако сте обременени с тежестта на едно християнско обкръжение, може би не сте в състояние да разберете колко арогантен е той. Но ако сте се отърсили от подобна среда, ще прозрете ясно неговата арогантност. Той влиза в храма - великия храм на евреите - прогонва лихварите, удря ги, бие ги, обръща масите им - и след всичко това проповядва търпимост и смирение. В едно село отказват да предложат храна на него и на последователите му. Той е обзет от невероятен гняв; стигат до едно смокиново дърво, по което нямало смокини, защото още не бил дошъл сезонът на смокините. Исус бил толкова ядосан, че проклел дървото: "И ти си против нас, и ти не искаш да ни дадеш от плодовете си."

Е, ако някой се сърди на дърво, на което все още не е дошъл сезонът за узряване на плодовете - какво бихте си помислили за такъв човек? Не само аз бих си помислил разни неща, става дума и за собствения му Учител... Неговият учител, Йоан Кръстител, бил в затвора, когато чул какво прави Исус и изразил съмнение дали Исус е достоен да бъде негов ученик. От затвора изпратил писмо до Исус, в което казал: "Наистина ли смяташ, че ти си месията, който Бог е изпратил на еврейския народ?" Не можел да не храни съмнение в душата си, тъй като виждал очевидно противоречие между думите и делата на Исус, а и поведението на ученика му било твърде нехарактерно за човек, дълбоко вярващ в Бога. Тъкмо обратното, Исус се държи като еретик.

Един дълбоко вярващ човек никога не би приел подобна позиция: "Аз съм по-специален от всички останали, аз съм единственият син, заченат от Бог".

Всеки дълбоко вярващ рано или късно съзнава, че е човек като всички останали и че е като всичко наоколо. Той е като стръкче трева, като звезда, като планина. И в никакъв случай не е по-специален или по-различен от всичко останало.

Самата мисъл, че си по-специален и че стоиш над всички останали, не е нищо друго освен игра на егото, която създава многообразни форми на арогантност.

Положението е същото и при другите религии. Говорил съм за Махавира, но така и не мога да приема неговото поведение. Не мога да приема и идеологията и основните напътствия, които той предлага на своите последователи, тъй като те противоречат на самата природа.

Махавира ходел съвсем гол. Дрехите не са измислени току-така. Те са израз на естествена необходимост. Така или иначе другите животни са покрити с козина като защита срещу студа и зимата. Човек няма такава защита. Колкото и окосмено да е тялото му, той не е защитен от студа като животните, които живеят в снега. Човекът не би могъл да оцелее. Той просто ще загине. Човекът не е студенокръвен като рибите, които обитават арктическите води. Кръвта на тези риби е студена, леденостудена и в нея се отделят химически вещества, които поддържат ниската й температура. За нас температурата навън е леденостудена, докато за този вид риби това не е така. Човекът е топлокръвен по природа. Той се нуждае от защита срещу студа. Така че да живееш гол е абсолютна глупост. Махавира проповядва също, че не бива да се използват никакви сечива и инструменти, дори самобръсначка, която не представлява кой знае каква машина или форма на технология. Ако не искаш да имаш дълга коса, просто трябва да я оскубеш. Монасите-джайнисти си скубят косата всяка година. Това е просто глупаво, толкова грозно и неестествено... За какво е нужно всичко това?

Идеята е, че ако човек следва подобни съвети, ще бъде добродетелен и ще отиде в рая. Махавира казва: "Не бъди алчен, алчността е грях". От друга страна обаче той проповядва тъкмо алчност - алчност за другия свят, при това в много по-сериозни измерения, отколкото алчността на този свят. Многото пари и хубавата къща не са нищо в сравнение с вечното блаженство на небето. Джайнистите вярват в седемте кръга на рая, така че колкото повече един човек се подлага на лишения, толкова по-висши кръгове на рая ще може да постигне. Така че учението на Махавира съдържа определена степен на мазохизъм, но едва ли бих могъл да кажа това в присъствието на джайнисти.

И така, през цялото време носех тази тежест в себе си, в сърцето си. Здравето ми се влоши по много причини, най-вече заради това, че трябваше да говоря пред хора, с чиито убеждения изобщо не бях съгласен. Категорично не съм съгласен и не просто не мога да се съглася с тях, но смятам, че в основата си техните убеждения са идиотски, невротични, шизофренични и насочени против самата същност на живота.

Всички религии от миналото са насочени срещу живота. Никоя не е в полза на живота. Никоя не говори за живия живот. Никой не споменава и дума за смеха.

Няма религия, която да приема чувството за хумор като форма на религиозна изява.

Затова моята религия е първата, която приема човека като цялост, в естествената му същност - такъв, какъвто е. И тъкмо това представлява за мен думата "свещен" - не нещо осветено, а същност, която се приема в нейната цялост.

Подобни съждения може би изглеждат като образ, обърнат с главата надолу. Всеки трябва да подреди сам отделните елементи на картинната мозайка. Религиозно съзнание се постига едва след изграждането на цялостна картина.

За Буда съм говорил много повече, отколкото за всеки друг. Но и той е против живота, както всички останали: "Този живот трябва да се използва само като средство за постигането на истинския живот, който е след смъртта".

Да, но никой не се е върнал при нас след смъртта си. Не съществува и едно единствено доказателство, че има живот след смъртта и никой не се е върнал оттам да ни каже, че е така.

Въпреки това, всички религии се основават на тази презумпция, а именно, че съществува живот след смъртта и заради това си струва човек да прави саможертви. Е, аз казвам: "Нима си струва да се жертва човек за хипотетичното бъдеще?" Защото тук е единственото, което имаме - тук и сега.

И дори да има живот след смъртта, той също е основан на принципа тук и сега. А след като човек осъзнае какво означава "тук и сега", ще може да живее и в тази реалност. Аз ви уча как да живеете тук и сега.

Тази религия за първи път не отхвърля нищо, което е част от вашия живот. Тя ви приема изцяло - такива, каквито сте - и ви предлага методика, чрез която да се изградите като по-хармонични и цялостни личности. Разполагате с всички възможности за постигането на тази цел.

Това, което ви трябва, е вътре в самите вас, но може би не е точно там, където трябва. То трябва да бъде поставено където му е мястото. И едва след като всичко отиде на мястото си, то се превръща в нещо, което наричам добродетел. Едва тогава от вас ще израсне личност със силен характер - човек религиозен и морален.

Всяка стара религия се основава на определена система от вярвания. Тези вярвания не се подлагат на съмнение, тъй като те са просто измислица - много красива, но все пак измислица.

Не можете да поставите например следния въпрос: "Откъде знаете, че Бог е сътворил света?" Няма нито един свидетел - това е против самата природа, тъй като ако имаше поне един, това не би било началото на света. Трябва да се върнете към времето отпреди създаването на първия свидетел. Ако е имало свидетел, това означава, че светът вече е бил сътворен. Такъв свидетел би бил достатъчен да докаже, че светът вече го е имало. Така че съществуването на свидетел за създаването на света от Бога е невъзможно.

Всички религии приемат подобно твърдение и вие не можете да зададете този въпрос и да поставите сътворението под съмнение, защото изразяването на съмнение ще ви постави в "черния списък".

И тогава пред вас се отваря пътят към седемте кръга на ада, където ви очакват всевъзможни мъки - мъки, каквито могат да измислят само Адолф Хитлер, Йосиф Сталин или Мао Дзедун. Такива религиозни хора приемат мисълта за ада... дълго преди да настъпи моментът за мъченията. И мъките ще продължат не ден или два - християнството ви обрича на това за вечни времена. Подобно твърдение е абсурдно!

Според християнството има само един живот. Колко грехове можете да извършите само за един живот?

Ако в продължение на седемдесет години вършите грехове денем и нощем, от първия до последния миг на живота си, грях след грях - дори и тогава обричането на вечни мъки не е оправдано. Вечни мъки завинаги, така ли? Мъки, които никога не свършват! Аз не смятам, че вършите грях през всеки миг от живота си. Човек може понякога и да сгреши, може да остане в затвора година, две, пет - но в крайна сметка с това изкупва престъплението си. Но ад завинаги...

И така, тези религии се възползват от вашия страх - страха от ада - както и от жаждата ви да изживеете удоволствия на небето. Такъв е начинът за въздействие върху мисленето на хората.

Искам да ви кажа, че това са религии, които само се наричат така. Те не са никакви религии.

Тази е първата религия. Не ви обещавам рай, но не ви карам и да се страхувате от ада - такива няма. Не ви казвам: "Следвайте ме, само това ще ви спаси". Това е проява на пълен егоизъм. Исус казва: "Елате и ме следвайте". Дори книгата ми за Исус носи същото заглавие - "Следвай ме ". Не аз съм казал тези думи, това е изказване на Исус.

Ако ми зададете този въпрос, ще ви отговоря: "Никога! Не тръгвайте след мен, защото самият аз съм изгубен. Не тръгвайте, освен ако не искате да се изгубите завинаги... В такъв случай всичко е наред."

Всеки, който се мисли за по-висш от останалите и твърди, че вие сте длъжни да го следвате, проявява фашизъм.

Моите саняси не са мои последователи - те са мои спътници, приятели и любими същества.

Те виждат в мен нещо по начина, по който вие виждате нещо в огледалото. Но вие не следвате образа в огледалото, макар че там виждате собственото си лице. Учителят не е огледало. Вие не сте длъжни да го следвате. Вие трябва да видите лицето си в Неговото огледало и това е всичко. Запомнете нещо много важно - огледалото само по себе си не прави нищо. Вие сте тези, които правите нещо, когато се гледате в огледалото - вие се изправяте пред него и гледате образа си. На огледалото му е все едно дали се гледате в него или не. То не прави нищо, докато сте изправени пред него - то просто отразява образа ви. Такава е неговата природа. Затова и се нарича огледало. То просто отразява, служи за оглеждане. Това не е дейност, а израз на самото му съществуване.

Учителят също не прави нищо. Неговото съществуване, самото му присъствие стават източник за размисъл. Бавно, малко по малко започвате да виждате себе си в нова светлина, по нов начин, от друга гледна точка, в нови измерения.

Старите религии са изградени на основата на системи от вярвания. Моята религия е научно обоснована. Тя не е някакво вярване, не е и религиозна вяра - тя е чиста наука.

Думата "наука" означава "знание". Разбира се, в случая става дума за наука, която е много по-различна от това, което се преподава в университета. Там се преподава обективна наука, докато тук става дума за субективна наука.

Понякога думите имат изключително значение. Замисляли ли сте се някога върху значението на думата "обект"? Тя означава нещо, което е препятствие пред вас, което ви се противопоставя, изправя се на пътя ви и ви пречи. Науката се опитва да наблюдава обектите, които ви заобикалят. Те не би трябвало да ви пречат. Не би трябвало да се изправят на пътя ви. Тъкмо обратното, те трябва да станат вашия път, камъните, на които можете да стъпите. Обектите трябва да се използват. Не бива да стават врагове, които да ви заобикалят. Затова всички усилия на науката се ръководят от желанието да превърне обектите в приятели и те да не могат повече да ви се противопоставят, а да ви дадат нови възможности и да ви предразположат.

Когато казвам, че религията - моята религия - е наука, визирам начина, по който науката наблюдава обектите, а религията наблюдава субективното.

Субективното е пълна противоположност на обективното - диаметрална противоположност. Обектът ви възпрепятства; субективното е с дълбините на бездна. Нищо не се изправя пред вас в бездънността на бездната.

След като веднъж сте решили да започнете, започва и пропадането в бездънността на бездната. Вие никога няма да стигнете до някакво дъно. Това е едно вечно падане, което ви изпълва с такъв екстаз, че самата мисъл за край е просто недопустима. Това е едно безкрайно падане.

Обектите имат начало и край. Субективното има начало, но никога не свършва.

Научната методика се основава на наблюдението; религията също прилага наблюдението като метод, но го нарича медитация. Става дума за наблюдение - чисто наблюдение върху субективното във всеки от вас.

Науката определя своята работа като експеримент, докато в религията същото понятие се нарича духовно преживяване.

И науката, и религията започват от една и съща точка, но вървят в противоположни посоки. Науката поема навън, а религията - навътре.

Затова и не ви предлагам нещо, в което да вярвате - предлагам ви само методите, с които си служа.

Аз просто споделям това, което съм преживял като духовен опит и начина, по който съм го постигнал. След като веднъж го преживях, изследвах всички други възможни пътища, независимо дали стигат до него или не. Така установих, че начините да се стигне до една и съща цел са стотици. И след като я постигнете по един начин, осъзнавате, че може да стигнете до нея по стотици други начини, само защото знаете коя е целта. Самото осъзнаване вече означава, че сте я постигнали, че можете да стигнете до нея, независимо от точката, от която сте тръгнали.

Затова не проповядвам система, водеща до религиозна вяра, а стотици начини за медитиране. Това е и причината да определям религията като наука.

Може би съм казвал, че това е последната религия. То е поради простата причина, че не предлагам нещо, което може да бъде оборено.

Мога да оборя учението на Исус. Мога да оборя учението на Махавира. Мога да оборя твърденията на Лаодзъ. Мога да оборя учението на Буда. Никой не може да обори моето учение, тъй като не предлагам никакви догми, които могат да бъдат оспорвани. Предлагам единствено методите си.

Независимо дали ще решите да пробвате методите ми или не, никой от тези методи не може да бъде оборен. Дори и да се опитате да оборите някой от тях, от собствен опит знам, че в спора ще победи моята методика и в това отношение нямам никакви съмнения. А ако не опитате тази методика, нямате и правото да я оспорвате.

След като тази методика включва личността като цяло, значи нищо в човека не е пропуснато. Всички Други религии пренебрегват множество неща. По тази Причина съществува възможност някоя от тях да заимства елементи от моята религия. Например, будизмът забранява употребата на алкохол, докато при християнството такава забрана няма.

Не ви предлагам нищо, което да не е основано на здравия разум, логиката, експеримента, опита и духовното преживяване.

Затова против мен може да бъде само човек, който не ме познава. Ако ме познава, няма как да бъде против мен. Не ви предлагам нищо, което да ви даде основания да бъдете против мен.

Казвам, че това е последната религия, тъй като нямам претенции да бъда непогрешим, както неизменно твърдят тъпите папи от Ватикана.

Тяхната история е толкова дълга и красива, в нея се разказва как един папа е по-добър от друг, който също е бил непогрешим! Един от тези непогрешими папи изгорил Жана д'Арк на клада, защото се разбунтувала срещу съществуващата система, била еретичка и не се подчинявала на заповедите на папата. Триста години по-късно, когато хората постепенно започнали да осъзнават коя е Жана д'Арк, да вникват в нейния живот и история, те започнали все по-сурово да осъждат папата, който я изпратил на смърт. Триста години по-късно се наложило на друг един папа да обяви Жана д'Арк за светица. Сега тя е Света Жана д'Арк! Костите й са извадени от гроба и пред тях се прекланят като пред мощи. Един ден може би някой ще реши, че това не е правилно, че е била вещица и ще върне обратно костите в гроба, ще ги прокълне, ще плюе върху тях и ще ги обрече на поругание. Защо е цялата тази тъпотия? И то сторена все от непогрешими хора! Доста странно е нашето време...

Затова най-много един процент са хората, които са успели да се докоснат донякъде до единствената възможна автентична религия. Деветдесет и девет процента си остават все още подвластни на разни непогрешими папи. В случая с индусите такива са непогрешимите шанкарачарии.

Това може би ви изненадва. На времето познавах един шанкарачаря; всъщност, познавам мнозина, но един от тях ме заинтригува, защото сме от един и същ край и се познаваме от детинство. Той привлече вниманието ми поради това, че пред други хора приемаше единствено мен, но когато оставахме насаме, непрекъснато се опитваше да ме обори. Казваше: "Ако смяташ, че съм лицемер - така е. Но пред другите хора се държа така, защото не мога да кажа, че не си прав. Ти си прав и аз те следвам по отношение на нещата, които ме интересуват, практикувам предлаганата от теб методика и чета твоите книги". Този човек беше един от непогрешимите шанкарачарии. Пред другите нямаше смелост да признае, че не постъпва правилно. А това, което правеше насаме, беше съвършено различно от поведението му пред очите на останалите.

Този човек почина. Остави две завещания. Може би едното бе писано по време, когато е смятал, че определен човек разполага с всички възможности да стане шанкарачаря... и по-късно забравил, че изобщо е писал такова завещание. Преди да умре, направил друго завещание на името на друг човек. Сега двамата водят съдебни дела, за да се реши кой е истинският шанкарачаря. И това са хора непогрешими! По силата на съдебно решение храмът е затворен и ще остане така, докато съдът се произнесе върху самоличността на истинския шанкарачаря. При това никак не е лесно да се вземе подобно решение, тъй като и двете завещания са писани от един и същи човек и носят неговия подпис. Делото остана висящо в продължение на двайсет години. Смениха се много съдии и никой не можа да реши въпроса, А и как би могъл да бъде решен? Съдът просто изчаква един от двамата да умре и тогава въпросът ще се реши от само себе си. От законова гледна точка решение на този спор не съществува. И двамата претенденти имат равни основания.

Тези непогрешими шанкарачарии, папи, имами и халифи... Поне по хиляда начина може да се докаже, че съвсем не са непогрешими.

Аз също не съм непогрешим. Давам ви една отворена религия. Досега са ви предлагали затворени системи.

Затворената система винаги се е страхувала от една нова истина, тъй като истината разтърсва цялата система. И системата трябва да се пренастрои отново.

Всички знаят тази история... Когато Галилей установил, че не Слънцето се върти около Земята, а тя се върти около Слънцето, непогрешимият папа незабавно го изправил пред съда и казал: "Трябва да промениш становището си, тъй като според Библията Слънцето се върти около Земята. Библията не може да греши, тъй като е писана от Господ." А ако едно от твърденията в нея е погрешно, то всички останали могат да бъдат подложени на съмнение.

Галилей притежавал изключителен интелект. Лично аз много го харесвам. Малцина го ценят по достойнство, дори хора като Бертран Ръсел го заклеймяват като страхливец. Според мен Ръсел просто не е успял да разбере Галилей, когато последният коленичил смирено пред папата. Галилей бил вече стар - на седемдесет и пет, малко преди смъртта си. Измъкнали го насила от смъртното ложе и го завлекли в съда, където той попитал: "Какво искате от мен?"

Папата казал: "Искам да напишеш в книгата си, че Слънцето се върти около Земята и че отхвърляш предишното си твърдение".

Галилей отговорил: "Съвършено справедливо. Ще напиша в моята книга, че Слънцето се върти около Земята. Но трябва да запомните едно, уважаеми господине - нито Слънцето, нито Земята са ми подвластни. Въпреки всичко Земята се върти около Слънцето и аз не мога да направя нищо, за да променя това. Но мога да го променя в книгата. Книгата си е моя и имам правото да променя в нея каквото искам. Но във Вселената, в нея нищо не мога да променя". Той изобщо не е бил страхливец, а човек с изключително чувство за хумор. И в случая е постъпил както трябва - нима е нужно да се спори с подобни идиоти? Казал: "Добре. Но запомнете, че нищо не може да се промени. Фактът си остава факт".

Библията също е затворена система. Това, което ви давам, не е затворена система. То е експеримент, отворен за новото.

Впоследствие тази система може да приеме безпрепятствено всяка нова истина. Многократно съм ви казвал, че в живота няма противоречия. Всяко противоречие е само едно допълнение към действителността.

Затова дори и ако се намери нещо, което да влезе в противоречие с някое от моите твърдения, то също може спокойно да се внедри в моята система, тъй като според мен всяко противоречие допълва действителността.

Всички противоречия се допълват взаимно така, както се допълват денят и нощта, животът и смъртта. Така можете да приемете и всяка противоречива истина, която занапред се появи пред вас. Тази истина също може да стане част от моята система.

Затова казвам, че моята религия е първата и последната, защото няма да възникне необходимост от друга религия.