Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


03:24
19.11.2019
Вторник
35.170.76.39


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Библия » Ошо. Дълбоко вярващият е бунтар

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Дълбоко вярващият е бунтар

З ноември, 1984 г.

Въпрос: Бхагван,
Вчера ти ни говореше за хора, които са те питали дали не си аватар, тиртанкара, паигамбара и така нататък. Искаш ли да ни кажеш още нещо по този въпрос?


Да, има още нещо, за което искам да ви говоря. Не бих искал да бъда поставен сред хора, които се наричат месии, паигамбари, аватари или тиртанкари. Аз съм обикновен човек и подобна компания ми се вижда доста противна.

Позволете ми да ви дам няколко примера. Индуистите вярват, че Парасурама е едно от превъплъщенията на Бог. Парасурама убил собствената си майка, защото баща  му  започнал да се съмнява в нея...

Всеки съпруг се съмнява в добродетелта на жена си. Същото се отнася и за жените. Бракът съществува, защото не вярваш на другия, затова прибягваш до закона. Иначе любовта между двамата е напълно достатъчна.

Никой не се доверява напълно на любовта, а няма причина да не вярваме в нея. Розата цъфти, прецъфтява и умира. Не се ражда и не умира само цвете, направено от пластмаса.

За да бъде истинска, любовта... Това трябва просто да се разбере. Тя също не е вечна. Ражда се, разцъфва и прецъфтява, увяхва, изчезва, умира. Не можеш да й вярваш докрай.

Затова вместо на любовта се уповаваш на закона в отношенията между хората. Законът е от пластмаса. Точно това е и бракът - любов от пластмаса.

Така можеш да си сигурен, че законът ще надделее. Любовта си отива, без брака рано или късно тя умира. Но вие продължавате да се преструвате, че любовта все още я има. А подозренията идват тъкмо от преструвките.

Тези, които обичат истински, разбират какво искам да кажа. Имало е нещо изключително красиво, което ги е изпълвало докрай, издигало ги е в друго измерение, но вече го няма.

Тези, които обичат истински, са дълбоко благодарни един на друг. Няма разпри помежду им. Подарили са си взаимно няколко мига от вечността и ще ги помнят завинаги. Между тях няма да се всели неприязън. Такива хора се разделят като приятели, с чувство на дълбока признателност към другия.


Докато има любов, всичко е наред. Когато я няма, всичко погрознява. Мъжът живее с жена, която не обича, тя спи с мъж, към когото не изпитва никакви чувства... И за какво е всичко това? Не е ли проституция?

Бракът, като институция, не е нищо повече от узаконена проституция.

...Било съвсем естествено бащата на Парасурама да подозира съпругата си в изневяра - тя била изключително красива жена. Той наредил на Парасурама да я обезглави. Една нощ, докато спяла, той казал на сина си: "Върви да й отсечеш главата". И за да изпълни заповедта на баща си - а за индуистите подчинението на бащината воля е от първостепенно значение - Парасурама отрязал главата на майка си. И този човек е почитан като божие превъплъщение.

Нима искате и аз да бъда като него?

Това не е единственият случай, когато човек убива собствената си майка, за да покаже преклонението си пред волята на бащата - за индуистите това е една от най-висшите прояви на религиозност...

Всички религии проповядват покорство. Никоя от тях не казва, че за да бъдеш дълбоко религиозен трябва да бъдеш бунтар.

А аз ви казвам - за да бъдеш бунтар, трябва да бъдеш религиозен.

Покорството е стратегия на свещениците и политиците - те ви използват, държат ви в робство - робство на ума. Покорството е високо ценено от всички религии.

...Да убиеш майка си се смята за най-тежкото престъпление. А да я убиеш, без да се запиташ защо го правиш, е още по-ужасно. Да я убиеш, защото покорството предполага безпрекословно подчинение... Така бащата направил от сина си хладнокръвен убиец.

Бащата бил известен жрец, а между жреците и воинската каста, както и между жреците и политиците имало сериозни конфликти.

Затова бащата на Парасурама заповядал: "Избий всички войници и всички политици в страната", с други думи - всички, които в момента били духовни и светски водачи. Такива като папата, който от своето малко царство във Ватикана - едва осем квадратни мили (много по-малко от територията на нашата общност, която се простира на сто и двайсет квадратни мили) упражнява едновременно функциите и на светски, и на духовен глава.

Парасурама се опитал да изпълни заповедта на баща си. И брамините, разбира се, побързали да го обявят за аватар - за божие превъплъщение. Ако Бог се бе превъплътил в Парасурама, как ли щеше да изглежда превъплъщението на дявола?

Може би и тази история е доста преувеличена, както повечето религиозни истории. В нея се казва, че Парасурама на трийсет и три пъти успял да избие сам всички войници на земята. Дори Чингиз Хан, Тамерлан, Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Мусолини и Мао Дзедун, взети заедно, не са избили толкова хора като Парасурама, но така или иначе само той е аватар.

Аз не съм аватар. Предпочитам да остана обикновен човек.

Има много красота в това да бъдеш обикновен, много мир, радост и благословеност, защо му трябва на някой да става месия? Кой би искал да бъде паигамбара?

Мохамед бил паигамбара. Имал девет съпруги, за един паигамбара това е необходимо, тъй като в онези времена за положението на мъжа се съдело по броя на жените му - колкото повече жени имал, толкова по-високо бил ценен в обществото. Имал девет съпруги, за което високо бил ценен в обществото. Имал девет съпруги, затова Бог го определил за свой пратеник на земята. На жените Мохамед гледал като на добитък. Не изпитвал към тях никакво уважение. Не ги смятал за човешки същества.

И не само това. Ако се вгледате в историята на неговия живот, ще видите, че непрекъснато се е биел и убивал. Убивал заради разпространението на словото божие и въдворяването на мир на земята. Думата "ислям" означава "мир". Така се казва неговата религия. Мохамед носел меч, на който пишело: "Мир е моето послание". "Мир е моето послание" - думи, изписани върху меч! Какъв абсурд! Ще бъдеш спасен, ако приемеш мохамеданството, исляма. В противен случай трябва да умреш - за твое добро - тъй като смъртта ти като неверник ще те предпази от извършването на множество грехове. Убивал хората за тяхно добро, от негова страна това било проява на милосърдие.

Нима бихте искали да седя рамо до рамо с Мохамед?

Индуистите смятат Парасурама само за ансаватар — само частично превъплъщение на Бог. Второто и най-важно превъплъщение е Рама, почитан в цяла Индия като Бог. Рама е най-важното превъплъщение Божие, но причините са все същите.

Баща му имал четири съпруги, а Рама бил първородният син. Когато остарял и усетил приближаването на смъртта, бащата определил Рама за наследник на трона. Но четвъртата съпруга, която била най-младата и най-красивата и която бил избрал наскоро... Е, той бил просто един старец с порочно мислене, щом като почти на смъртния си одър тръгнал да се жени за красиво младо момиче.

Тя го убедила да прокуди за четиринайсет години Рама в изгнание из горите извън царството, за да може през това време собственият й син да порасне и да се възкачи на трона. Напълно оглупял от любов към младата жена, старецът отпратил първородния си син за четиринайсет години, без Рама да има никаква вина, без да е извършил нищо престъпно. Но индуистите се прекланят пред него, защото не тръгнал против волята на баща си, заради покорството пред традицията, бащата и предците, покорство пред миналото и мъртвите.

Сита - съпругата на Рама, тръгнала заедно с него. В Индия една жена се смята за истинска съпруга, ако следва безмълвно мъжа си като сянка без душа. Тя го последвала, ала в гората била отвлечена от друг цар, Равана. Рама събрал приятели и съмишленици и три години се бил с Равана, за да си върне съпругата. И най-после успял, но й наговорил толкова грозни думи, че не е за вярване как човек, достоен мъж, може да произнесе такива неща. Рама й казал: "Слушай, жено. И през ум да не ти минава мисълта, че три години съм се бил заради теб. За мен това е въпрос на чест. Мога да си взема хиляди жени като теб, и сега, преди да те приема отново, трябва да преминеш през изпитание с огън. Ще преминеш през огъня. Ако излезеш жива, значи си се опазила чиста, че не ме мамиш и не си ми изневерила. Ако не оживееш, всичко е ясно."

Вижда ми се странно, Рама май е мерил с различен аршин. Ако Сита трябвало да бъде подложена на това изпитание, същото се отнася и за него. Три години живял сам, без жена, сред хиляди хора. Какво доказателство би могъл да даде за своя нрав и морал и че не е изневерявал на жена си? Никой не го попитал. Живеем в мъжки свят. Мъжът може да задава въпроси за добродетелта на жената, но тя няма такова право.

Какво станало по-нататък? Сита издържала изпитанието с огън и оживяла. Но въпреки всичко, когато се върнали, цялото царство било настроено против нея - жената на Рама три години живяла в двореца на Равана, а Рама взел, че я приел отново. Той прекрасно си давал сметка, че макар и науката да не може да обясни как е оцеляла след изпитанието с огън, все пак е успяла да го издържи...

Опитайте се да разберете. Две и две прави четири, нали? Казвате, че две и две е четири и вярвате, че е истина. После сложете ръката си в огъня, за да проверите това, което сте казали. Значи огънят трябва да реши дали две и две е четири, пет или шест. Ако се изгорите, значи две и две не е четири и вие сте излъгали. Това са пълни глупости. Ако ви питам колко е часът, вие си поглеждате часовника и ми казвате - еди-колко си. А аз трябва да поставя ръката ви над свещта, за да проверя дали не сте излъгали. Какво можете да очаквате, че няма да се изгорите? А ако се изгорите, значи не сте казали истината, независимо от думите ви. Само ако не се изгорите, се приема, че сте казали истината. Всъщност огънят няма нищо общо с истината, математиката или с вашия часовник. Огънят живее по свои собствени закони. Той няма нищо общо и с морала.

...След като видял какви са настроенията в столицата Айодха, Рама отново прокудил Сита в гората. Хората се съмнявали в добродетелта на жена му и това застрашавало властта му. Рама преди всичко бил политик, макар и доста посредствен, а индуистите се прекланят пред него като пред божие превъплъщение.

Все пак той си остава частично превъплъщение. Индуистите са ви подготвили много по-голяма изненада - Кришна. Той е съвършеното, цялостно божие превъплъщение - пурнаватар. Едва ли е имало някога по-лукаво същество от него. Бил изключителен политик. Може и да ви изненада фактът, че Мохамед имал девет жени; е, Кришна пък имал шестнайсет хиляди! И да не мислите, че това са само приказки? Нищо подобно, това е факт.

Малко преди обявяването на Индия за независима страна живял Низам от Хайдерабад, които имал петстотин жени. Ако човек може да има толкова жени през XX век, защо да е невъзможно преди пет хиляди години да има шестнайсет хиляди жени? Само трийсет и два пъти повече от тези на Низам, не е много. При това не ги бил взел законно, пред лицето на обществото и според всички общоприети норми - повечето били откраднати. Били съпруги на други мъже, отвлечени против волята им. И такъв човек е почитан като пурнаватар!

Никак не ми се иска да бъда причисляван към подобна категория хора. Чувствам се чудесно и така - обикновен човек като всеки друг.

Не ме поставяйте в трудно положение. Ако съм божи пратеник, ще трябва да вървя по водата. Исус по всяка вероятност е знаел къде точно се намират подводните скали в Галилейското езеро, в противен случай няма как да е ходел по водата. Ако съм месия и аз ще трябва да правя чудеса, защото кой ще ме приеме за месия, ако не ме смята за чудотворец?


Имам един приятел, сега е в Бангладеш. Преди Индия да бъде разделена на две части - Индия и Пакистан, моят приятел живееше в Калкута. Беше известен като човек, който върши чудеса. За мен беше просто приятел и ми казваше как точно прави чудесата. Ще ви дам пример за едно чудо, което го прослави из цял Бенгал. На гарата в Хоура моят приятел се качил на експреса за Бомбай. Дошъл кондукторът и поискал да провери билетите на всички, включително и на моя приятел, който бил облечен в характерната за суфиите зелена роба... Той е мохамеданин.

Кондукторът учтиво го попитал: "Закъде пътувате, Баба? Бихте ли ми показали билета си?"

Моят приятел се ядосал. "Досега никой не ми е искал билет. Цял живот пътувам и ти си първият, който проявява такава липса на уважение към мен."

Кондукторът останал непреклонен и казал: "Няма да допусна да пътувате без билет. Обърнах се към вас с необходимото уважение, макар че в случая уважението няма нищо общо - просто ми покажете билета, в противен случай ще се наложи да ви сваля от влака."

Баба рекъл: "Няма да сляза, ще трябва да ме влачите насила". Кондукторът бил принуден да го помъкне навън.

Човекът се изправил на перона и казал: "Искам да видя ще тръгне ли този влак".

Стоял на перона със затворени очи. Диспечерът вдигнал флагчето, началник-гарата го посочил на машиниста и последният направил необходимото, но влакът не могъл да потегли. Техникът направил щателна проверка - всичко било наред, нямало никакви повреди и въпреки това влакът не могъл да тръгне. Тогава около баба се събрала тълпа. Пътниците слезли от влака и заявили, че всичко е станало заради обидата, нанесена на светия човек. Един се развикал, че влакът няма да потегли, докато кондукторът не падне в краката на баба и не помоли за прошка, после да го качи на влака с необходимото уважение и да обещае, че никога повече няма да иска билет от суфи, облечен в зелено расо.

Самият началник на гарата се обърнал към кондуктора с въпроса: "Какво да правим?"

Кондукторът отговорил: "Бях напълно в правото си да му искам билета, защо трябва да падам в краката му ?" Бил брамин, а за един брамин е съвършено недопустимо да докосва нозете на мохамеданин...

"Няма да падна в нозете му. И откъде-накъде ще го пусна да се вози на влака? Това е незаконно - да го пусна да пътува без билет и на всичко отгоре да му обещая, че отсега нататък не само той може да пътува без билет, но и всички като него. Защо изобщо съм тук, в такъв случай? Работата ми е да откривам тези, които нямат билети, и да ги свалям от влака".

Дотичали машинистът, техникът и диспечерът и му се примолили: "Нищо няма да помогне, ако баба е настроен против тръгването на влака. Ще си останем тук."

Във влака пътували десетки хора. Те хванали кондуктора и му наредили: "Трябва да паднеш в краката му - току-що нанесе оскърбление на един велик човек."

Гневната разбесняла се тълпа освирепяла до такава степен, че горкият кондуктор най-после паднал в нозете на баба, завел го почтително във вагона, поискал му извинение и добавил: "Никога вече няма да искам билет от суфи. Моля ви да ми простите."

Баба отворил очи и казал: "Добре, влакът вече може да тръгне." И влакът наистина тръгнал.

По-късно той ми каза: "С този случай се прочух из цял Бенгал. А чудото беше много просто - и кондукторът, и машинистът, и диспечерът бяха подкупени. Как да потегли влакът при това положение?"

Аз не мога да правя чудеса. Просто чудеса не съществуват.

Природата никога не променя законите, по които се движи. Ти не я интересуваш, няма значение дали си Исус, Мойсей, Кришна или Буда. Няма никакво значение кой си и какъв си. Природата е безпристрастна и праволинейна, тя просто следва собствените си закони, Наричаме ги дхарма, дао, логос. Дълбоко вярващият винаги е в съзвучие със законите на природата.


Чудотворецът се опитва да измами природата. Опитва се да измами и теб самия. Той не е в съзвучие с нейните закони, опитва се да се постави над тях и да докаже, че има свръхестествени способности. Нищо не може да се постави над природата, тя е всичко и над всичко. Тя носи божествената енергия. И ти не можеш да направиш нищо, за да промениш този факт. Можеш само да надхитриш глупаците, които искат да бъдат надхитрели и изгарят от желание някой да ги прави на глупаци. Това са празни хора, които искат да се вкопчат в някой силен човек - толкова силен, че да противостои на законите на природата и на естествения ход на нещата.

Аз не ви уча да вървите срещу природата. Точно обратното - бъдете в съзвучие с нея. Потопете се в нея, потопете се изцяло, достигнете състояние, което не допуска съпротива срещу естествените процеси. Оставете природата да вземе превес.

Не се опитвайте да плувате срещу течението, нека то ви отведе там, накъдето е тръгнало - няма значение къде - не му се съпротивлявайте. Аз не ви уча да се борите. Уча ви как да постигнете хармония.

За мен това е най-великото чудо - да бъдеш в хармония с природата. В пълна хармония.

Когато изгрява утрото и ти бъди с него; когато се свечерява, нека се свечери и за теб. Когато извън теб е хубаво, и ти се отдай на радостта; ако не е, изпитай болката.

Животът ти протича сред тези процеси. Ти трябва да бъдеш част от тях. С тях отиваш и в смъртта. С нищо не си по-различен от това, което се случва край теб всеки миг.

Това съгласие - пълното съгласие между теб и природата - аз определям като проявление на дълбоко вярващ човек.


Въпрос: Бхагван,
По решение на лорд Хейлсъм - британския министър на правосъдието - епископ Дженкинс бил отстранен от длъжност. Член на парламента нарекъл епископа "опасен шегаджия", защото епископът определил възкресението на Исус като "фокус с кости" и заявил: "Моята вяра в Бог ме принуждава да повдигна въпросите за непорочното зачатие и за възкресението". Лорд Хейлсъм не могъл да подкрепи подобни твърдения.

Да разгледаме преди всичко възкресението - такова нещо никога не е имало, най-малкото защото Исус не е умрял на кръста. Всичко било инсценирано.

Юдея била под римско владичество и Пилат бил назначен за наместник на цезарите, губернатор на Рим в Юдея. Пилат нямал нищо против Исус. Едва ли е гледал на него като на нещо повече от млад човек с гореща кръв, чиито прояви били съвсем естествени и нормални за младите. Той не вършел престъпления, нито подтиквал другиго да престъпи закона, затова и разпъването на кръста (най-тежкото наказание, налагано само за при убийство) изглежда твърде пресилено. Пилат бил културен човек, опитал се да убеди юдейския първосвещеник с думите: "Не мисля, че този човек е извършил престъпление. Дори и да твърди, че е син божи, какво от това? Това не вреди никому. Най-много да е малко луд, но това не е причина да го разпънете. Дори и да казва, че е месията, когото евреите чакат от векове... Ако не мислите, че е месия, просто не го приемайте като такъв, но той е в правото си да говори това, което мисли. Не може да ви наложи собственото си мнение, не е нужно да го смятате за месия. Не е убил никого, не е и казвал, че ще убие онези, които не го следват."

Според мен Пилат Понтийски бил съвършено прав. Заедно с един заможен последовател на Исус организирал заговор за освобождаването му. Всъщност, може би дори изпитвал определена симпатия към този млад човек, след като - макар и преоблечен - ходел на неговите проповеди, слушал какво говори и идеите на Исус му допадали, допадал му и авторитетния тон на младия човек. Пилат бил слушал много други оратори, самият той владеел добре ораторското изкуство. Исус не умеел да говори. Казвал простички неща, но те успявали да докоснат сърцето на губернатора. Направил силно впечатление на Пилат Понтийски, който бил склонен да се поддаде на неговото влияние.

Съпругата на Пилат също ходела да слуша проповедите на Исус - и тя преоблечена, разбира се, защото било недопустимо губернаторът и съпругата му да слушат речите на един син на беден дърводелец и да седят сред обикновени и невежи хора. Исус направил силно впечатление и на нея, думите му й направили впечатление. Притежавал харизматичен чар, излъчвал  магнетична сила на привличане, така че на човек му се искало да вярва дори и в най-нелогичните му твърдения. Определено имал хипнотично въздействие. Не бива да се стряскате от думата "хипнотично", "хипнос" всъщност означава "сън". И когато ви казвам, че е имал хипнотично въздействие, това означава, че докато го слушали, вместо да мислят, хората изпадали в дрямка. Главите им започвали да клюмат още преди да чуят какво им говори.

Преди разпъването Пилат Понтийски го поканил в двореца и се опитал да му внуши: "Не бива да говориш за божието царство, това само всява смут сред тях. Говориш за някакво царство Божие след смъртта нейде в небето. Но това плаши политиците - Божие царство, какъв ужас, и събираш около себе си хора, които искат да завладеят царството Господне. Като че ли говориш твърде завоалирано и се опитваш... От първосвещеника разбрах," казал му губернаторът, "че си бунтарски настроен, че си политик и че се опитваш да освободиш страната от римляните." Първосвещеникът твърдял това, за да убеди губернатора, че Исус е опасен в политическо отношение и трябва да бъде разпънат на кръст.

Пилат Понтийски помолил Исус: "Забрави тези думи, можеш да кажеш нещо просто - говоря ви за духовни измерения. Нямам нищо общо с политиката и с царството." Не е необходимо да казваш, че си божи син, при това единственият, заченат от Бога. Това кара равините и свещениците да ти завиждат и да си мислят, че се поставяш над тях. Те са само равини, а ти - син Божи! Ненужно си създаваш врагове. Остави тези неща, говори открито това, което искаш да кажеш на хората."

Добър човек бил Исус, но и страшен фанатик. Тези неща не си противоречат, човек може да бъде добър по душа и въпреки това да е пълен фанатик в определени отношения. И Исус бил такъв. Каквото и да кажел, не можел да чуе и дума против собствените си твърдения. Накрая Пилат Понтийски разбрал, че е невъзможно да се разбере с този млад човек и казал: "Искам да ти задам само още един въпрос - каква е тази истина, за която говориш непрекъснато? Какво е истината?" Едва ли може някой да отговори на този въпрос - някой, който знае, който се е опитвал да открие отговор поне донякъде, някой, който е търсил истината.

Сократ признал: "Не знам какво е истината". Не допускайте тези думи да ви подведат.

Бодидхарма казвал: "Не зная какво съм дори аз самият." Не се подвеждайте по такива думи. Хората, които са ги казали, определено са имали представа за тези неща. Разбирали са чудесно, че за истината не може да се говори, тя просто не може да бъде изказана на глас.

Исус не отговорил на Пилат Понтийски. Не казал нищо, неговият отговор бил мълчание. Пилат бил човек културен и образован, умеел да си служи с думите и не приел мълчанието на Исус за отговор. За него мълчанието означавало, че Исус не знае какво да каже И тогава приел становището на първосвещеника, но не могъл да не се съгласи и с онзи богат последовател на Исус (а той наистина ще да е бил състоятелен, защото само богатите имали достъп до губернатора).

Сценарият бил много прост - разпъването било предвидено за петък. Трябвало да се отложи колкото може по-дълго и останало за петък следобед... При евреите разпъването на кръст ставало по особено мъчителен начин и човекът на кръста понякога умирал чак след две денонощия. Не е като електрическия стол или газовите камери на Адолф Хитлер, където хиляди хора измирали буквално за секунди. Разпъването е особено жестоко - приковавали човека за кръста с гвоздеи. Кръвта изтича капка по капка, а за това трябва време.

И така, ето в какво се състоял заговорът - привечер, по залез слънце Исус все още щял да бъде жив, висенето на кръста щяло да продължи не повече от шест часа. На еврейския кръст никой не умирал за по-малко от шест часа. Били нужни по двайсет и четири, трийсет и шест или четирийсет и осем часа, някои оцелявали дори шейсет часа след приковаването. И каква стратегия измислили заговорниците? Другият ден бил събота, когато евреите преустановяват всякаква дейност и е забранено да се работи. Шест часа след приковаването смятали да свалят тялото на Исус - по залез слънце, тъй като след това нищо не можело да се върши. Исус бил жив, просто изгубил малко кръв. Изобщо не е умирал на кръста.

Но вашият епископ не знаел нищо, затова заявил: "Не мога да вярвам в Бог, който прави фокуси и чудеса и възкресява мъртъвци." Възможно ли е да превърнеш костите в жив човек? Епископът няма представа какво точно е станало, той просто не може да си затваря очите пред фактите. Най-малкото защото е честен човек. И е рискувал епископския си сан. Уважавам неговата честност, но и не мога да премълча, че постъпката му ми се вижда неразумна. Той не се замисля какво се крие в действителност под маската на възкресението.

Свалили Исус от кръста, отнесли го в една пещера и запушили входа с огромен камък, за да не може да избяга, защото тези, които го носели, много добре знаели, че е жив. Дори в Библията пише, че един от стражниците го пробол в хълбока с меча си и от раната бликнала кръв. От мъртвец не може да тече кръв, войникът просто искал да провери дали разпнатият е жив. През нощта изнесли Исус от пещерата. Чак в понеделник сутринта трябвало да махнат камъка от входа... И да установят, че пещерата е празна.

Исус избягал от Йерусалим. Най-после му дошъл малко здрав разум в главата, разбрал, че всичко това са глупости; дори апостолите го изоставили още преди разпъването на кръста. Останал само един. Другите се уплашили, че ще ги хванат и ще ги обвинят, че са участвали в оглавявания от Исус заговор против юдеизма и Римската империя.

На последната вечеря, когато Исус се сбогувал с апостолите (които за мен са били доста глуповати хора)... Ако изобщо са разбирали какво става, щяха да предпазят Исус: "Защо трябва да отиваш в Йерусалим, след като знаеш, че още утре ще те разпънат на кръста?" Всички знаели, че ако отиде на онзи празник, няма да го оставят на свобода: "Стига е уронвал престижа на свещениците, равините и законно установената религия. Ако го оставим на свобода, ще става все по-опасен и ще придобива все по-голяма сила и влияние. По-добре да свършим с него веднъж завинаги. Сега все още не е набрал достатъчно сила и последователи, не е постигнал нищо особено, за което си струва да се говори."

Но дванайсетте апостоли го оставили да отиде на сигурна смърт. Нито един от тях не помолил: "Не го прави. Ти си ни нужен жив. Искаме да живееш колкото може по-дълго, за да се осъществи това, за което мечтаеш." Нищо подобно, апостолите били хора простовати. Става ми мъчно за Исус. В това отношение Буда имал късмет, последователите му били изключително интелигентни. И Лаодзъ случил на последователи. От всички месии, аватари и тиртанкари Исус имал най-малко късмет. Разни рибари... Какво са могли да разберат и да направят те?

И знаете ли какво го попитали на последната вечеря? Вече се били примирили с факта, че ще бъде разпънат на кръста. Попитали го: "В царството божие ти, разбира се, ще седиш отдясно на Господ; къде ще седнем ние, твоите дванайсет апостоли, ние, които те следвахме?" Всъщност, такъв въпрос е типичен за един евреин - човекът иска да знае в какво положение ще бъде поставен, къде ще бъде и как ще се наредят до него другите - кой ще бъде втори, трети, четвърти по ред. При това говорят хора съвършено невежи.

Исус им казал: "Не си лягайте поне тази нощ, когато ще ме заловят, не заспивайте. Само тази нощ се опитайте да останете будни!"

Час по-късно тръгнал към Гетсиманската градина, искал да се усамоти в някое кътче и да се помоли. За какво? Молитвата му била следната: "Господи, дай ми сила да премина през огъня на изпитанието, което ми е отредено".

Както вече казах, във всяка вяра се таи съмнение. Знаел, че ще бъде разпнат и че не може да разчита на чудо, което да го спаси; може би знаел дори, че няма Бог. Но продължавал да се моли часове наред. Когато най-после се върнал при своите ученици, намерил ги дълбоко заспали и хъркащи. Не могли да останат будни дори една нощ. А знаели, че на другия ден Учителят ще умре.

Не могли да пожертват дори една нощ сън; жертваме съня си заради телевизията, гледаме разни холивудски филми и какви ли не други глупости, а те не могли да жертват съня си дори за една нощ. Толкова ли много искал? През целия си живот не преставал да повтаря: "Бъдете нащрек, бъдете будни. Изтръгнете се от съня, в който живеете и се движите. Не сте се събудили, вървите като насън. Това е последната нощ..." Но май не е много разумно човек да се опита да остане буден само през последната нощ, не остава време да научи хората да будуват.

Единственото, което можел да направи, е да се върне и да ги събуди. Развикал се: "Какви апостоли сте вие? Не можахте да останете будни дори една нощ - нощта, преди да ме разпънат на кръста, когато всеки миг стражата ще дойде да ме прибере." Когато се върнал час по-късно... И така, през цялата нощ той се разкъсвал между молитвите към Бога с надеждата да стане чудо и учениците, които смятал за свои апостоли и на които разчитал да разпространят безценното слово Божие по цялата земя. И Бог, и апостолите го подвели. Бог не чул молитвите му, а апостолите не могли да останат будни, за да чуят учението му.

Казал им: "Когато ме разпънат на кръста, вие, разбира се, няма да сте там."

Един от тях отговорил: "Аз ще дойда, Учителю."

А Исус рекъл: "Не. Ти ще се отречеш от мен три пъти, преди да са пропели първи петли."

Така и станало. Дошла стражата и заловила Исус, а сред апостолите му открили човек, когото не познавали. Попитали го: "Кой си ти? И ти ли си ученик на онзи луд, който твърди, че е син божи?"

Човекът отговорил: "Не, аз не познавам такъв човек. Не съм оттук. Като видях светлина - стражниците носели факли - тръгнах към вас да диря подслон. Не познавам града, не знам къде какво има."

А Исус рекъл: "Не забравяй, че първите петли още не са пропели." Ученикът три пъти вече се бил отрекъл от своя Учител. Преди петлите да оповестяват настъпването на утрото, апостолът му се отрекъл от него три пъти, казал, че дори не го познава. Страхливци и предатели, те нищо не разбирали... Ала Исус, след като останал на кръста шест часа, най-после разбрал всичко. И напуснал Йерусалим.

Живял в Кашмир до сто и дванайсет годишна възраст. Така че и дума не може да става за възкресение. Той просто не е умрял на кръста. А и както вече казах, гробът му е в Кашмир, редом до гроба на Мойсей. Християните не знаят това и не искат да го знаят, тъй като то ще съсипе вярата им във възкресението. На гроба е написано съвсем ясно (макар и не "Исус", разбира се, тъй като това е гръцкият превод на "Йошуа" - истинското име на Исус): "Йошуа дойде, живя до преклонната възраст от сто и дванайсет години и умря тук. И в негова чест сменихме името на този край." Селото, където са двата гроба, се нарича Пахалгам - селото на овчаря.

Исус мълчал. Само един от учениците му - Тома, го последвал дотам. Той бил любимият му ученик.

Исус го изпратил в южна Индия, в другия край на Кашмир. Може би ще се изненадате, че за първи път християнството възниква и се разпространява в Индия.


Ватикана не е толкова стар. Папите се появили едва триста години след така нареченото разпятие. А Тома вече бил разпространил учението в южна Индия и по всяка вероятност бил единственият истински апостол между всички. В целия свят няма друго тяло, което да е така добре запазено като неговото. Учените са стъписани и не могат да дадат никакво обяснение. Не са използвани химически вещества. Тялото му се намира в Гоа и всяка година се изнася от църквата и се оставя на открито, за да го видят посетителите. Състоянието му не се влошава. Той изглежда така, сякаш току-що е заспал. Виждал съм тялото на Тома. Изминали са две хиляди години, а той сякаш току-що е заспал дълбоко. По всичко личи, че той е единственият сред учениците на Исус, който действително е носел нещо в себе си.

В Индия има множество методики по йога, преподавани пет хиляди преди Патанджали, според които практикуването им в продължение на поне трийсет години (особено определени техники за дишане) напълно пречистват човека. Дихателните упражнения се извършват все по-бавно и бавно, толкова бавно, че понякога дишането напълно спира. Няма вдишване, няма издишване. Настъпва невероятна тишина, толкова дълбока, че дори дишането вече престава да бъде дразнител. Тези моменти стават все по-продължителни - стигат до минути, часове, дни. В Индия и Египет имало много хора, които постигали това благодарение на индийската наука...

Имало един човек в Египет, който след смъртта си бил погребан и останал под земята четирийсет години. Погребали го през 1880 година. Преди да умре, казал на хората около него, включително на правителствени служители: "Не ме безпокойте през следващите четирийсет години. Отворете гроба ми през 1920 година." Дотогава починали всички, с които говорил преди смъртта си. Правителствата се сменяли едно след друго, а вие знаете какво може да се случи с папка документи за толкова време... Човекът бил напълно забравен. Четирийсет години са много време.

Съвсем случайно някакъв учен попаднал на вестник от онова време, където пишело за тази случка. Той информирал правителството, отворили гроба и извадили тялото. Човекът изглеждал мъртъв, защото не дишал, а медицинската наука едно си знае - щом няма дишане, няма и живот. Сърцето му не биело, не дишал, нямал пулс. Лекарите го обявили за мъртъв. След малко обаче човекът отворил очи, започнал да диша, появили се пулс и сърдечен ритъм, а не бил дишал в продължение на четирийсет години. Ако дишането може да се спре не по принуда, а напълно съзнателно, в състояние на релаксация - тогава няма значение дали човекът ще престане да диша четирийсет, четиристотин или четири хиляди години.

По всяка вероятност Тома е изучил това изкуство в Индия. Той по начало бил много любознателен. Може би ще се изненадате, Тома живял като брамин. Обличал се като брамините в южна Индия, само с парче плат през гърдите. Подстригвал се като индуист - оставял само малко коса върху седма чакра и черепът му изглеждал типично по индийски, като на сикх. Ходел с дървени сандали като индуистките брамини, а това никак не е лесно, човек трябва да се научи. Живеел като индуист, защото искал да вникне в тази религия, да разбере как е възникнала и да изучи йогическите системи. По всяка вероятност практикувал и дихателни техники, благодарение на които тялото се запазва и след смъртта.

И така, епископ Дженкинс е смел човек, но явно е в неведение за някои неща. Не знае нищо за Исус и за възкресението. Но той не вярва, че Дева Мария е родила Исус след непорочно зачатие. В подобно нещо не може да повярва никой нормален човек. Според християните горката девойка забременяла от Светия дух. Странно... По-скоро си мисля, че някой не чак толкова свят човек е изиграл номер на бедния Йосиф, бащата на Исус, и го направил рогоносец. А ако все пак това е дело на Светия дух, той трябва да бъде наказан, тъй като благодарение на него Исус е незаконороден. Християнската религия се основава точно на неща като възкресението, непорочното зачатие, ходенето по вода, изправяне на мъртъвци от гроба, чудодейно изцеление и преглеждане на слепци.

Епископ Дженинкс казва, че е достатъчно да вярваш в Бог. В това отношение той много греши. Какви са основанията за тази вяра? Вече ги изброих. Християнството продължава да разчита, че девственица може да роди, че по чудо божие мъртвец може да възкръсне след разпъване на кръста, че може да се върви по вода, водата да се превърне във вино, а камъните - в хляб.

Християнската религия не може без тези неща, защото ако те отпаднат (а би трябвало, защото са чиста глупост и заблуда), какви основания ще има човек да вярва в Бог? Ето защо епископът не е прав. Нима може да има вяра без чудеса? Каква причина ще има човек да вярва в Бог?

Остава една-единствена възможност, която аз проповядвам - медитацията.


Медитацията не изисква да вярваме в някакъв Бог. Наличието на такава вяра може само да попречи.

Като начало медитацията изисква липсата на вяра - каквато и да е, тъй като вярата може да се превърне в хипнотичен фактор.


Ако вярвате прекалено много, ако не преставате да вярвате в нещо, ще започнете да получавате халюцинации, свързани с него.

Християни са виждали Христос, индуистите - Кришна, будистите - Буда, а всъщност не е имало нищо за гледане. Всичко е проекция на собственото ни мислене. Тяхната вяра създава образ, а образът, на свой ред усилва вярата. Така се стига до порочен кръг. След като видиш Исус, вярата ти в него става още по-силна. Той става по-реален и започва да ти говори... тогава вярата ти в него става абсолютно безпрекословна. Но това е само игра на ума. Ти си играеш със собственото си мислене.

Не бива да приемаме на доверие нищо, за което не сме сигурни, че съществува. Ако го приемем безусловно, няма как да не го намерим. И точно в това е проблемът. Ако мислиш, че Исус съществува, няма как да не го видиш. Исус казва: "Вярвай в мен и аз ще ти се явя." Вярата създава явлението.

Медитацията е възможно най-научният метод. Тя не се нуждае от вяра в Бога или от предварителни убеждения. Тя просто е процес на търсене. А за да бъде научно, търсенето изключва вярата и предразсъдъците.

Спомням си един професор по индуизъм, доктор Банерджи. Трудът му върху превъплъщаването го направи известен в целия свят. Сега оглавява катедрата по парапсихология в Раджастанския университет в Джайпур. Дойде при мен, защото научните му изследвания изискват контакти и доказателства за съществуване на минали прераждания. Зададох му един-единствен въпрос: "Преди да пристъпим към търсенето на такива доказателства, аз имам право да зная кой сте вие. Достатъчно е да отговорите на този въпрос. Не искам да знам как се казвате, нито с какви титли сте удостоен. Това запознанство не ви представя истински. Моля ви, разкриете кой сте, тогава ще можете да ми задавате всякакви въпроси." Попитах го нещо съвсем просто: "Какво се опитвате да направите? За какво са ви необходими всичките тези изследвания?"

Той отговори: "Искам да докажа, че има приемственост между отделните съществувания, че душата преминава от едно прераждане в друго и така нататък."

Казах му: "Чакайте малко. Няма да отговоря на нито един въпрос от подобно естество. Казвате: Искам да докажа. Това означава, че вече сте приели това като факт и сега търсите доказателства за реалността на този факт. Вие сте приели чисто субективно факта, че животът продължава в една или друга форма и смъртта не е истинска смърт, а нещо като смяна на дрехите, тялото и жилището. Мисленето ви е настроено по индуистки, а иска да докаже научно правотата на вярата в индуизма. Ще намерите доказателства, разбира се - няма как, след като сте започнали да ги търсите. Един християнин никога не би тръгнал да търси подобни доказателства, нито мохамеданин или юдей. Защо от този въпрос се интересуват само индуистите? Защо само вие се интересувате? Имате ли спомени за някой предишен живот?"

Той отговори: "Не, нямам." Тогава му казах: "А какво се опитвате да докажете? Дори вие не знаете. Преди трябва да сте били - какъв? Не помните, следователно търсенията ви се основават не на личен опит, а единствено на вяра. Разполагате само със собствената си вяра и се опитвате научно да докажете нейната правота."

Това прави всеки от нас - започва с вярата, а такова начало е погрешно.

Започнете наново, от чистия бял лист, без религиозна вяра, без догми и предубеждения. И тогава е много по-вероятно да откриете нещо, което е близо до истината.

А истината не е в индуизма, исляма или християнството. Не е и в Библията, Корана или в Гита.

Истината е това, което единствено ти можеш да откриеш. Може да ви се стори изненадващо, но истината никъде не е записана. Тя просто не може да се опише. Невъзможно е. Никой не я е формулирал с думи и едва ли някой някога ще я изрече на глас.


Можеш да покажеш с пръст луната, без да обясняваш какво е. Луната няма нищо общо с твоите пръсти.

Епископът казва, че самата вяра в Бог е достатъчна. Не, не е достатъчна. Вярата му се базира на онези предварителни убеждения, които той сега оспорва. Може би не след дълго вярата му в Бог ще се стопи. Преди ден е бил епископ, а сега е обект на посмешище.

Виждате как хората се променят. Никой не очаква от теб честност. Епископът щеше да запази поста си, ако се бе придържал към това, което е говорил цял живот и бе задържал за себе си всичките си съмнения. Някой ден можеше дори да стане папа. Всички говорят едни и същи безсмислици. Глупости приказва и онзи министър, който е уволнил епископа.

Хората просто не са честни. Не отварят сърцата си. А това е основната добродетел на истински вярващия човек.


Ошо  Библия том 1
Папка: Ошо - Библия | Посещения: 1301 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          35.170.76.39