Вие
все още не сте буди. Понякога вие ще се колебаете, ще се отклонявате,
ще се терзаете, ще се връщат старите ви навици. Ще бъдете печални и
нещастни, сянка ще се спуска над вас и ще изчезват слънчевите върхове.
И в тези моменти, ако вие съумеете да бъдете внимателни към своята
невнимателност, ако осъзнавате, че сте попаднали в капана на своята
негативност; то това все пак е медитация, това е възпитание на ума, това
пак е растеж. Да, много пъти ще губите, ще падате и това е
естествено. И много пъти ще забравяте, че това е естествено. Много пъти
ще попадате в капан и ще забравяте, докато се научите да помните.
Ако попитате християнин, той ще ви каже да се покаете, да искате
прошка. Атиша казва - достатъчно е да бъдете внимателни към своята
невнимателност; достатъчно е да осъзнаете, че не сте осъзнавали,
попадайки в капана. Не е необходимо покаяние и разкаяние,
достатъчно е да осъзнавате. Не се чувствайте виновни, това е просто път,
по който всички вървим и падаме и ставаме отново и вървим...
Покаянието е уродливо, все едно да човъркаме раните си и да ги отваряме
отново и отново. Човъркането на раната не може да я излекува.
Просто бъдете нащрек и осъзнавайте. Осъзнавайки, вие ще започнете да
грешите все по-малко и по-малко, защото ще трупате повече знание за себе
си и то ще ви помага.
ДАРЪТ НА АТИША Ошо
|