Любовта е абсолютна необходимост за духовния растеж. И освен това любовта действа като огледало. Докато не си погледнал лицето си в очите на някой, който те обича, е много трудно да познаеш себе си. Така както трябва да погледнеш в огледалото, за да видиш своето физическо лице, така трябва да погледнеш в огледалото на любовта, за да видиш своето духовно лице. Любовта е духовно огледало. Тя те подхранва, прави те цялостен, подготвя те за твоето вътрешно пътешествие, напомня ти за твоето оригинално лице.

В моменти на дълбока любов се появяват проблясъци за оригиналното лице, макар че тези проблясъци идват като отражения. Така както по време на пълнолуние можеш да видиш отражението на луната в езерото, в тихото езеро, така и любовта действа като езеро. Отразената в езерото луна е началото на търсенето на истинската луна. Ако никога не си виждал отразената в езерото луна, може никога да не потърсиш истинската луна. Все отново и отново ще влизаш в езерото да търсиш луната, защото в началото ще си мислиш, че там е истинската луна, някъде дълбоко на дъното на езерото. Все отново и отново ще се гмуркаш и ще излизаш с празни ръце, няма да намираш луната там.

И тогава един ден ще ти просветне, че тази луна е просто едно отражение. Това е голямо прозрение - тогава можеш да погледнеш нагоре. Къде тогава е луната, щом това е само отражение? Щом това е отражение, значи трябва да погледнеш в противоположна посока. Отражението е там, дълбоко в езерото - истинското трябва да е някъде над езерото. За първи път поглеждаш нагоре и пътешествието започва.

Любовта ти дава проблясъци за медитацията, отражения на луната в езерото - макар и да са отражения, да не са истински. Така че любовта никога не може да те задоволи. Всъщност любовта ще те прави все повече и повече незадоволен, неудовлетворен. Любовта ще те кара все повече и повече да осъзнаваш това, което е възможно, но никога няма да ти даде нещата. Тя ще те обезсърчи - а възможността да се обърнеш отново към своето същество лежи само в дълбоко обезсърчение. Само влюбените могат да познаят радостта на медитацията. Тези, които никога не са обичали и никога не са се обезсърчавали в любовта, тези, които никога не са се гмуркали в езерото на любовта да търсят луната и никога не са се разочаровали, никога няма да погледнат нагоре към истинската луна в небето. Те никога няма да разберат за нея.

Този, който обича, рано или късно ще стане религиозен. Но този, който не обича - политикът например, който не може да обича никого, той обича само властта - никога няма да стане религиозен. Или пък този, който е обсебен от парите - който обича само парите, който познава само една любов, любовта на парите, - никога няма да стане религиозен. За него ще е много трудно поради толкова много причини. Парите могат да се притежават - можеш да имаш пари и да ги притежаваш. Лесно е да се притежават пари, трудно е да притежаваш любимия човек - всъщност, невъзможно е. Ще се опитваш да го притежаваш но как можеш да притежаваш жив човек? Живият човек ще се съпротивлява по всякакъв начин, ще се бори до последно. Никой не иска да загуби своята свобода.

Любовта не е толкова ценна, колкото свободата. Любовта е велика ценност, но не е по-висша от свободата. Така че човек би искал да е влюбен, но не би искал да бъде затворник на любовта. Поради това рано или късно настъпва обезсърчението. Опитваш се да притежаваш и колкото повече се опитваш да притежаваш, толкова по-невъзможна става любовта и толкова повече другият човек започва да се отдалечава от теб. Колкото по-малко притежаваш, толкова по-близък се чувстваш с другия човек. Ако изобщо не притежаваш, ако между влюбените тече свобода, съществува една велика любов.

Преди всичко, усилието да притежаваш един човек не може да не се провали. В това обезсърчение ще бъдеш хвърлен обратно към себе си. На второ място, ако си се научил да не притежаваш човека, ако си се научил, че свободата е по-висша ценност от любовта, една далеч по-висша ценност от любовта, тогава рано или късно ще видиш, че свободата ще те доведе до теб самия, свободата ще се превърне в твое осъзнаване, медитация.

Свободата е един друг аспект на медитацията. Ти или започваш със свободата и постигаш съзнанието, или започваш с осъзнаването и ставаш свободен. Те вървят заедно. Любовта е вид фино обвързване - те вървят заедно, - но е едно съществено преживяване, много важно за зрелостта.

Има една чудесна дефиниция на реалността чрез любов в прекрасната книга на Марджъри Уйлямс Кадифеният заек.

- Какво е истинско? - попитал един ден Заекът. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?

- Истинското не означава как си направен - казал Коженият кон. - То е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича от дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.

- А това боли ли? - попитал Заекът.

- Понякога - отговорил Коженият кон, тъй като той винаги казвал истината. - Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.

- Това дали става отведнъж, както когато ти набиват пружината, или малко по малко?

- Не става отведнъж - рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва често на хора, които се чупят лесно или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги.

Любовта те прави истински, иначе си оставаш просто една фантазия, сън, в който няма никаква субстанция. Любовта ти дава субстанция, любовта ти дава цялостност, любовта те прави центриран. Но това е само половината от пътя, а другата половина трябва да се завърши в медитация, в осъзнаване. Но любовта те подготвя за другата половина. Любовта е началната половина, а осъзнаването е крайната. Между тези двете постигаш Бога. Между любовта и осъзнаването, между тези два бряга, тече реката на твоето същество.

Не отбягвай любовта. Мини през нея, с всичките й болки. Да, наистина боли, но когато си в любовта, няма значение. Всъщност всички тези болки те правят по-силен. Понякога боли наистина много силно, ужасно, но всички тези рани са необходими да те провокират, да те предизвикат, да те направят по-малко сънлив. Всички тези опасни ситуации са необходими да те направят буден. Любовта подготвя почвата, а семето на медитацията може да порасне в почвата на любовта - и то само в почвата на любовта.

Така че тези, които бягат от света поради страх, няма никога да постигнат медитацията. Те могат да си седят в хималайските пещери цели животи наред, но няма да постигнат медитацията. Не е възможно - те не са я спечелили. Тя първо трябва да се спечели в света - първо те трябва да подготвят почвата. А единствено любовта може да подготви почвата.

Оттук и настояването ми да не се отричаш от света. Бъди в него, приеми неговото предизвикателство, приеми опасностите му, неговите болки, рани. Премини през него. Не го отбягвай, не се опитвай да търсиш пряк път, защото няма такъв. Това е борба, мъчнотия, трудна задача, но така човек достига своя връх.

А радостта ще бъде по-голяма, далеч по-голяма, отколкото ако те пуснат на върха с въртолет, защото така ще си попаднал там още неизраснал и няма да си в състояние да му се насладиш. Само си помисли за разликата... Опитваш се с всички сили да се качиш на Еверест. Толкова е опасно - има огромна вероятност да умреш по пътя, да не достигнеш никога върха: рисковано е и опасно. Смъртта те дебне на всяка стъпка, има толкова много капани и толкова много възможности да се провалиш, наместо да успееш. От сто възможности има само една да достигнеш. Но колкото повече се приближаваш до върха, толкова повече се издига радостта в теб. Духът ти се извисява високо. Ти си го спечелил, не ти е дадено наготово. И колкото повече си платил за това, толкова повече ще му се наслаждаваш. А след това си представи, че могат да те пуснат на върха с хеликоптер. Ще застанеш на върха и ще изглеждаш просто глупаво, тъпо - какво правиш там? След пет минути ще ти писне и ще си кажеш: „Видях го значи! Няма нищо особено тук!"

Пътуването създава целта. Целта не е да седнеш там на края на пътуването, пътуването я създава на всяка стъпка. Пътуването е целта. Пътуването и целта не са отделни, те не са две неща. Целта и средствата не са две отделни неща. Целта се е разпростряла по целия път; всички средства съдържат в себе си целта.

Така че никога не пропускай никоя възможност да живееш, да си жив, да си отговорен, да си ангажиран, да участваш. Не бъди страхливец. Застани с лице към живота, посрещни го. И тогава нещо в теб малко по малко ще кристализира. Да, това иска време. Коженият кон е прав: „Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща изобщо нямат значение, защото веднъж щом станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги." То е вечно.

Но човек трябва да го спечели. Нека да повторя: в живота нищо не можеш да получиш безплатно. Трябва да платиш и колкото повече платиш за това, толкова повече ще получиш. Ако можеш да рискуваш целия си живот заради любовта, постижението ти ще бъде велико. Любовта ще те изпрати обратно в теб, тя ще ти даде няколко отражения от медитацията. Първият проблясък от медитацията се случва в любовта. И след това в теб възниква едно огромно желание да постигнеш тези проблясъци, не само като проблясъци, но като състояния, в които да живееш за вечни времена. Любовта ти дава вкуса на медитацията.

Любящото оргазмично преживяване е първото преживяване на самадхи, на екстаз. То ще те направи още по-жаден. Вече знаеш какво е възможно и вече не можеш да се задоволиш със светското. Святото е проникнало в теб, достигнало е сърцето ти. Бог е докоснал сърцето ти и ти си почувствал този допир. Сега би искал да живееш вечно в този момент, би искал този момент да се превърне в целия твой живот. Той се превръща - и докато не се превърне, човек си остава неудовлетворен.

От една страна любовта ти дава огромна наслада, а от друга ти дава жажда за вечната наслада.


За зрелостта
Ошо