Ако
родителите медитират, ако детето се роди не само чрез биологично
сексуално сношение, но и чрез дълбока медитативна любов... Медитативна
любов означава да слеете своите души, а не само телата си. Това означава
да оставите настрана своето его, своите религии, своите идеологии - да
станете прости и невинни. Ако детето бъде заченато от родителите в това
освободено от формиране състояние, има голяма сигурност, а не просто
вероятност, детето да бъде напълно свободно от ограничения.
Има
някои неща, които трябва да се разберат - не мога да дам никакви
доказателства за тях, те са отвъд доказателствата. Само твоят опит може
да ти даде доказателството.
Например биологичният организъм е в
състояние да надмине себе си. Това става в определени моменти. Тези са
моментите, които са най-любими за човешкия ум, защото в тези моменти ти
си познал свободата, познал си една разширена същност, познал си една
върховна тишина и мир, познал си любовта без съответната й омраза, която
да я следва. Този момент ние наричаме оргазъм. Биологията ти дава
оргазма - това е най-ценният дар на сляпата биология. Можеш да използваш
тези моменти на свобода, на сливане, на изчезване, за медитация. Няма
по-добро пространство от оргазма, от което да направиш скока към
медитацията. Двама влюбени, които чувстват една душа в две тела... за
момент всичко спира, дори и времето е спряло. Няма мисли, умът е спрял.
Ти си в състояние на чисто съществуване. Тези са малките пространства,
от които можеш да отидеш отвъд биологията.
Всичко, което трябва
да знаеш, е, че това представлява медитацията: състояние отвъд времето,
отвъд егото, тишина, блаженство, една всепроникваща радост, един
непреодолим екстаз.
Това се случва между двама души посредством
биологията. Веднъж щом разбереш, че то може да се случи и в твоето
усамотение, ти просто трябва да изпълниш определени условия. Според
моето разбиране човекът е познал медитацията чрез сексуалния оргазъм,
защото в живота няма друг момент, който да може толкова да се приближи
до медитацията.
Обаче всички религии са против секса. Те са за
медитацията, но са против началното, основно преживяване, което ще те
въведе в медитацията. Затова са създали едно бедно човечество - не само в
материален смисъл, но също и духовно. Те са формирали умът ти да бъде
до такава степен против секса, че да навлизаш в него под натиска на
биологията. Но под този натиск ти не можеш да преживееш оргазмичната
свобода, безкрайността, която изведнъж ти става достъпна, вечността на
момента, дълбочината, бездънната дълбочина на преживяването.
Поради това, че човекът е бил лишен от оргазмичното блаженство, той е
станал неспособен да разбере какво е медитация. А това е, което искат
всички религии: никога да не станете медитативни - да говориш за това,
да четеш за това, да правиш изследвания, да слушаш лекции.... Всичко
това, което ще създаде още по-голямо обезсърчение у теб, защото разбираш
всичко за медитацията интелектуално, но нямаш никаква екзистенциална
основа - нямаш дори и капка преживяване, което да може да докаже, че щом
има една капка, трябва някъде да има и океан.
Капката е
екзистенциалното доказателство за океана. Биологията е далеч
по-състрадателна от всичките ви църкви, синагоги, храмове и джамии.
Макар и да е сляпа, биологията не е чак толкова сляпа като вашите
Мойсей, Кришна, Исус, Мохамед. Биологията е твоя природа, тя не изпитва
към теб друго освен състрадание. Тя ти е дала всичко възможно, което е
необходимо, за да се извисиш, да достигнеш до свръхестественото
състояние.
През целия си живот съм се борил с идиоти. Те не
могат да ми отговорят, не могат да отговорят на моите аргументи, което е
толкова просто: ти говориш за медитация, но трябва да дадеш някакво
екзистенциално доказателство в човешкия живот, иначе хората ще разберат
само думи. Ще трябва да им дадеш нещо, което да ги накара да осъзнаят
възможното - да правиш любов без никаква вина, без никакво бързане, без
никакво мислене, че вършиш нещо лошо. Така ще правиш най-доброто и
най-правилното нещо на света.
Странно е да виждаш как хората
могат да убиват без никакво чувство на вина - и то не един човек, а
милиони, - но не могат да създадат дете без да чувстват вина. Всички
религии никога не са били нищо друго освен бедствие.
Прави
любов само тогава, когато си готов да бъдеш в медитативно състояние. И
когато се любиш, създавай медитативна атмосфера. Трябва да се отнасяш
към мястото като към свято място. Да създаваш живот... какво би могло да
бъде по-свято от това? Прави го толкова прекрасно, толкова естетично,
толкова радостно, колкото е възможно. Не трябва да има бързане. И ако
двамата влюбени се срещнат в такава атмосфера външно и в такава тишина
вътрешно, те ще привлекат възможно най-висшата душа.
Ти раждаш
дете според своето състояние на любов. Ако всеки родител е разочарован,
той би трябвало да помисли за това - че това е детето, което е заслужил.
Родителите никога не са създавали възможност за по-висша и по-развита
душа да влезе в утробата - защото мъжката сперма и женската яйцеклетка
само създават възможност за душата да влезе. Те създават възможност да
се появи тяло, така че душата да се въплъти. Но ще можеш да привлечеш
само такъв вид човек, който ти позволява твоята сексуална активност.
Ако светът е пълен с идиоти и посредствени хора, вие сте отговорни -
имам предвид, че родителите са отговорни. Те никога не са мислили за
това, децата им са случайни. Не би могло да има по-голямо престъпление
от това да създадеш случайно живот.
Готви се за това. И
най-важното нещо е да разбереш оргазмичния момент: липса на мисли, на
време, на ум, просто едно чисто съзнание. В това чисто съзнание можеш да
привлечеш някой Гаутама Буда. По начина, по който се любите, е странно,
че не са се привлекли още Адолф Хитлеровци, Мусолиновци, Сталиновци,
Надир Шаховци, Тамерлановци, Чингис Ханобци. Привличате само
посредствени хора. Но не привличате и от най-нисшия тип, защото за
най-нисшите любовта ви трябва да е все едно изнасилване. А за
най-висшите любовта ви трябва да е медитация.
Животът на детето
започва от момента, в който душата влезе в утробата. Ако тя е минала
през медитативно пространство, възможно е да имаш дете, без да му
налагаш някакво формиране. Всъщност дете, родено от медитация, не може
да бъде формирано - то ще въстане срещу това. Само посредствените хора
могат да бъдат формирани.
А двойка, която е способна на
медитативност, докато прави любов, не е обикновена двойка. Те ще
уважават детето. Детето е един гост от непознатото и трябва да уважаваш
госта. Родители, които не уважават децата си, непременно ще унищожат
живота им. Вашето уважение, вашата любов, вашата благодарност, че: „Ти
избра нас за свои родители", ще получат своя отговор с по-дълбоко
уважение, с по-голяма благодарност, с повече любов.
А когато
обичаш един човек, не можеш да го формираш. Когато обичаш един човек, ти
му даваш свобода, даваш му защита. Когато обичаш един човек, не искаш
той да бъде просто едно твое индигово копие, а би искал той да е
уникална индивидуалност. И за да го направиш уникален, ще подготвиш
всички условия, всички предизвикателства, които да провокират неговия
потенциал.
Няма да го натоварваш с ерудиция, защото ще искаш
той сам да познае истината. Всяка заимствана истина е лъжа. Докато ти не
я изпиташ, тя никога няма да бъде истина.
Ще помогнеш на
детето да преживее все повече и повече неща. Няма да му казваш лъжи, че
има Бог - това е лъжа, защото ти никога не си виждал Бога. Родителите ти
са те лъгали и ти повтаряш на свой ред лъжата на своето дете.
Родителите ти са те формирали и какъв е животът ти? - едно дълго
нещастие от люлката до гроба. Искаш ли животът на твоето дете също да
бъде едно дълго нещастие, пълно със страдание, мъка, отчаяние?
Има само едно изречение в светата Библия, срещу което не съм против. И
то е: „Бог може да прости всичко, но не и отчаянието". Който и да е
написал това, трябва да е бил човек с огромно разбиране. Бог не може да
прости само едно нещо, и то е отчаянието. Но всички живеят в отчаяние -
дали има Бог или не, отчаянието е реалност. То е саморазрушение. Ако
обичаш детето си, ще му помагаш да се радва, да се смее, да се
наслаждава, да танцува. Но се прави точно обратното.
Когато бях
дете, когато идваше гост вкъщи, отърваваха се от мен, като ме пращаха
някъде. И в момента, когато заговорваха, че ще ме пращат някъде - че
трябва да отида на доктор, защото имам настинка вече толкова дни, аз
казвах:
- Няма. Познавам настинката си, познавам и доктора; сам ще
избера времето кога да отида. Поне сега не мога да отида - настинка или
рак, няма значение.
- Защо? - питаха ме те. Аз им отвръщах:
- Знам, че някой ще идва в къщата, и ви е страх.
И те естествено бяха уплашени, защото ги карах да се чувстват неловко.
Гостът може да е някой важен човек, а аз да сторя нещо, което напълно да
им съсипе отношенията.
Веднъж като ядяхме, аз изведнъж започнах да
се смея. Цялото семейство разбра, че нещо ще се случи, защото имахме
гост. Но гостът се шокира. Той попита:
- Защо се смееш?
Аз рекох:
- Смехът няма нужда от причина. Всъщност би трябвало аз да ви попитам:
Защо всички вие седите с тъжни физиономии? Смехът има една вътрешно
присъща ценност, а унилите физиономии изобщо нямат никаква стойност. А
откакто си дошъл, дори и хората в моето семейство изглеждат много тъжни,
сериозни. Не разбирам какво ти има. Ти ли създаваш такава атмосфера
където и да отидеш?
Може изведнъж да почна да танцувам. Тогава
разговорът между госта и родителите ми изведнъж спира, защото танцувам
сред тях. И ми казват:
- Я излез навън да си поиграеш. Аз пък казвам:
- Знам точното място, където да танцувам. Ако вие решите да излезете
навън, вървете и си водете тъпия разговор - който е съвсем безсмислен!
Да говорите за времето и сезона... всички знаете, дори и аз знам. Какъв е
смисълът?
В един любезен разговор хората никога не обсъждат
дискусионни теми, защото те могат да създадат антагонизъм. Те обсъждат
само недискусионни неща - времето... Естествено, в това няма спорове.
Ако е студено, студено е; ако е горещо, горещо е. И ще си танцувам тук
само за да ви накарам да разберете, че си губите времето. По-добре
танцувайте с мен!
Дете, което не е формирано, по много начини
поставя родителите си в неудобно положение. Но ако те го обичат, ще са
готови да направят всичко. Дори и ако това причини неловкост, не вреди.
Детето им ще израсне като едно уникално същество. Те ще му помогнат да
остане свободно, отворено, достъпно за непознатото бъдеще.
Ще
му помогнат да стане търсещ човек, а не вярващ. Няма да го правят
християнин, юдей, хиндуист или мохамеданин, защото всички тези религии
са причинили толкова много щети - повече от достатъчно. Време е всички
религии да изчезнат от планетата. Неформираните деца могат да направят
това чудо да се случи, защото утре те ще бъдат млади хора, зрели, а няма
да бъдат християни, хиндуисти и мохамедани. Ще бъдат просто търсещи,
търсенето ще е тяхната религия. Това е моята дефиниция за санясин:
неговата религия е търсенето, диренето, изследването. Вярванията спират
изследването.
Споделяй с детето всичките си преживявания.
Накарай го да осъзнае, че то е заченато в един много любящ оргазмичен
момент, че любовта е един велик дар от съществуванието. И трябва да
направиш любовта централен момент в своя живот, защото само чрез любовта
можеш да пристъпиш отвъд сляпата природа в света на свръхестественото,
където не съществува слепота, където се превръщаш в зрящ.
Да,
човек може да има неформирано и свободно дете, но това не е възможно
само посредством биологията. То е възможно, ако си достатъчно смел да
направиш любовта свой храм, свое място за медитация. Тогава ще привлечеш
душа, която вече има потенциал за уникалност. И тогава дай на детето
всички възможности за свобода, дори и това да е против теб. Свободата на
детето ти е по-ценна, защото твоето дете е бъдещето на човечеството.
Вашите дни са минали - какво значение има, ако бъдещето е против вас?
Какво сте придобили от миналото - вие сте празни, вие сте просяци.
Искате ли и вашите деца да бъдат празни и просяци? Това е, което всички
родители се опитват да правят - да произвеждат копия, индигови копия. Но
помнете, съществуванието приема само оригиналите. Индиговите копия не
се приемат в съществуванието.
Нека детето ти да има своето оригинално лице.
То може да създаде страх у теб, загриженост, но това са си твои
проблеми. По никакъв начин не създавай задръжки за детето си. А дете, на
което е била дадена свобода - дори и против собствените му родители -
ще те уважава винаги, ще ти бъде благодарно завинаги. А сега случаят е
точно обратен: всяко дете е пълно с гняв, с ярост, с омраза към
родителите си, защото това, което те са му сторили, е непростимо.
Така че като му давате свобода, като позволявате на детето да бъде
самото себе си, каквото и да означава това, като го приемате в неговата
естествена самосъщност, накъдето и да води тя, вие създавате дете, което
ще ви обича и уважава. И сте не само обикновени бащи и майки, а сте
дарители на живот, на свобода,, на уникалност. Детето ще носи прекрасния
спомен в сърцето си завинаги и благодарността му към вас ще го направи
напълно сигурно, че това, което е направено за него, то трябва да
направи за бъдещите поколения.
Ако всяко поколение се отнася
към децата с любов и уважение и им дава свобода да растат, всички тези
глупости за пропастта между поколенията ще изчезнат. Ако уважавате
своите деца, ако сте техни приятели, няма да е възможно да има пропаст
между поколенията.
ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ РАЗБИРАНЕ С
РОДИТЕЛИТЕ.
Това е едно от основните неща. Гурджиев е казвал: „Докато
нямаш добро общение с родителите си, пропуснал си живота си". Защото
нещо много дълбоко вкоренено... Ако продължава да има някакъв гняв между
теб и родителите ти, никога няма да се чувстваш спокоен. Където и да
си, ще се чувстваш малко виновен. Никога няма да можеш да забравиш това и
да простиш. Родителите не са просто едно социално взаимоотношение. Ти
си дошъл чрез тях - ти си част от тях, един клон от тяхното дърво.
Корените ти са все още в тях.
Когато родителите умрат, умира нещо дълбоко вкоренено вътре в теб.
Когато родителите умрат, ти за първи път се чувстваш сам, изкоренен.
Така че докато те са живи, всичко, което може да се направи, трябва да
се направи, за да може да се появи разбиране и да можеш да общуващ с тях
и те да общуват с теб. Тогава нещата си отиват на мястото и сметките се
приключват. Така че когато напуснат света - а те един ден ще напуснат, -
да не се чувстваш виновен, да не се разкайваш, а да знаеш, че нещата са
се решили. Родителите са били щастливи с теб; ти си бил щастлив с тях.
Любовното взаимоотношение започва с родителите и с тях също и
приключва. То прави един пълен кръг. Ако някъде кръгът се разкъса,
цялото ти същество ще остане в безпокойство. Човек се чувства
изключително щастлив, когато може да общува с родителите си. Това е
най-трудното нещо на света, защото пропастта е толкова голяма.
Родителите никога не те смятат за пораснал, така че никога не общуват с
теб директно. Те просто ти заповядват: направи това или не прави онова.
Те никога не отчитат твоята свобода и твоя дух, твоето същество...
никакво уважение. Това, че си ги слушал, те го смятат за нещо, разбиращо
се от само себе си.
Детето се чувства много ядосано още от
самото начало, защото винаги когато родителите му кажат: „направи
това... не прави онова" - то чувства, че свободата му е пресечена. То е
потискано. То се съпротивлява, негодува и това съпротивление продължава
като една рана. Пропастта става все по-голяма и по-голяма. Трябва да се
хвърли мост над нея. Ако можеш да хвърлиш мост към отношенията с майка
си, изведнъж ще почувстваш, че върху цялата земя има хвърлени мостове,
че имаш по-дълбоки корени в земята. Ако можеш да хвърлиш мост към
отношенията с баща си, ще бъдеш в небето като у дома си. Те са символи,
представители на земята и небето. А човекът е като дърво, което има
нужда както от земята, така и от небето.
За зрелостта
Ошо |
Нумерология
3.15.228.162 