 Бих предложил женитбата да става след медения месец, никога преди него. Само ако всичко върви добре, едва тогава може да се осъществи женитбата.
Меденият месец след женитбата е нещо много опасно. Доколкото знам, деветдесет и девет процента от женитбите приключват докато свърши меденият месец. Дотогава си хванат и нямаш вече начин да избягаш. Тогава цялото общество - законът, съдът, всички са против теб, ако напуснеш съпругата си или съпругата ти те напусне. Тогава целият морал, цялата религия, свещениците, всички са против теб.
Всъщност обществото би трябвало да поставя всякакви възможни бариери пред женитбата и да не прави спънки при развода. Обществото не трябва да позволява на хората да се женят толкова лесно. Съдът би трябвало да създава бариери - живей поне две години с жената и след това съдът може да ти позволи да се ожениш. А сега те правят точно обратното. Ако искаш да се ожениш, никой не пита дали си готов или това е просто някаква прищявка, просто защото харесваш носа на жената. Каква глупост! Човек не може да живее само с един хубав нос. След два дни ще забрави за носа - кой поглежда носа на съпругата си? Съпругата никога не изглежда прекрасна, съпругът никога не изглежда красив - веднъж щом се запознаете, красотата изчезва.
Трябва да се позволи на двама души да живеят достатъчно дълго, за да се запознаят, да се сближат. Преди това, дори и да искат да се оженят, не трябва да им се позволява. Тогава разводите ще изчезнат от света. Разводите съществуват, защото женитбите са погрешни и насилени. Разводите съществуват, защото женитбите се правят в романтично настроение.
Романтичното настроение е добро, ако си поет - а за поетите не е известно да са добри съпрузи или добри съпруги. Всъщност поетите са почти винаги несемейни, те все ходят с един или друг партньор, но никога не се оставят да бъдат хванати, поради което романтиката им остава жива. И продължават да пишат поезия, прекрасна поезия... Човек не трябва да се обвързва с жена или с мъж в романтично настроение. Нека да дойде прозаичното настроение и тогава да се установи. Тъй като всекидневният живот е повече като проза, отколкото като поезия.
Човек трябва да стане достатъчно зрял. Зрелост означава, че той не е вече романтичен глупак. Той разбира живота, разбира отговорностите на живота, разбира проблемите на това да си заедно с един човек. Приема всички тези трудности и въпреки това решава да живее с човека. Не се надява, че ще има само рай, че всичко ще е цветя и рози. Не се надява на глупости, а знае, че реалността е сурова, груба. Има и рози, но много нарядко и по малко, а тръните са много.
Когато си станал буден за всички тези проблеми и въпреки това си решил, че си струва да рискуваш и да бъдеш с един човек наместо сам, тогава се жени. Тогава женитбите никога няма да убиват любовта, защото тази любов ще е реалистична. Женитбата може да убие само романтичната любов. А романтичната любов е това, което хората наричат първа любов. Човек не трябва да се осланя на нея. Не трябва да мисли.за нея като за нещо, което го подхранва. Тя може да е просто като някакъв сладолед - можеш да го ядеш понякога, но не се осланяй на него. Животът трябва да бъде по-реалистичен, по-прозаичен.
А женитбата сама по себе си никога нищо не унищожава. Женитбата просто изкарва всичко това, което е скрито у теб - тя го изкарва навън. Ако в теб има скрита любов, женитбата я изкарва. Ако любовта е била просто преструвка, просто стръв, тогава тя рано или късно трябва да изчезне. След което твоята реалност, твоята грозна личност изскача отгоре. Женитбата е просто една възможност всичко, което имаш вътре, да излезе навън.
Любовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израснеш, ако научиш изкуството и приемеш реалностите на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте с всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта.
Нищо не може да унищожи любовта. Ако я има, тя непрекъснато расте. Но според моето чувство в повечето случаи тя преди всичко липсва. Ти не си разбрал себе си, нещо друго е имало там - може да е имало секс, да е имало сексуално привличане. Тогава то ще се унищожи, защото веднъж щом се любиш с жената, сексуалното привличане изчезва. Сексуално привличане има само към нещо непознато - веднъж щом опиташ тялото на жената или на мъжа, сексуалното привличане изчезва. Ако любовта е била само сексуално привличане, тогава тя не може да не изчезне.
Така че никога недей да бъркаш любовта с нещо друго. Ако любовта е наистина любов... Какво имам предвид, като казвам „наистина любов"? С това искам да кажа, че се чувстваш внезапно щастлив просто от това, че си в присъствието на другия човек, просто самото присъствие на другия задоволява нещо дълбоко в твоето сърце... нещо в сърцето ти започва да пее, ти изпадаш в някаква хармония. Дори само присъствието на другия човек ви помага да сте заедно; ставаш в по-голяма степен индивидуалност, в по-голяма степен вътре в своя център, в състояние на по-голяма заземеност. Това вече е любов.
Любовта не е страст, любовта не е емоция. Любовта е едно много дълбоко разбиране, че някой някак си те прави цялостен. Някой те превръща в пълен кръг. Присъствието на другия засилва твоето присъствие. Любовта ти дава свобода да бъдеш сам себе си, тя не е желание за притежаване.
Така че наблюдавай - никога недей да смяташ секса за любов, защото иначе ще се подлъжеш. Бъди буден и когато започнеш да чувстваш с някой човек, че дори и самото му присъствие, чистото присъствие - нищо друго, нищо друго не е необходимо; ти не искаш нищо, само присъствието, само това, че другия го има - е достатъчно да те направи щастлив... Нещо започва да разцъфтява в теб, хиляда и един лотоса цъфтят - тогава си влюбен. И тогава можеш да преминеш през всички трудности, които реалността създава. Много мъки, много тревоги - ще можеш да минеш през всички тях, а любовта ти ще цъфти все повече и повече, защото всички тези ситуации ще се превръщат в предизвикателства. И когато ги преодолява, любовта ти ще става все по-силна и по-силна.
Любовта е вечност. Когато я има, тя непрестанно все расте и расте. Любовта има начало, но няма край.
За зрелостта
Ошо
|
Нумерология
3.144.114.8 