Точно
до къщата ми едно много старо дърво танцува под дъжда и старите му
листа падат с такава грация и красота. Дървото не само танцува под дъжда
и на вятъра, но и старите листа напускат дървото също танцувайки - има
някакъв празник в това. В цялата вселена никой друг освен човека не страда от старост - всъщност съществуванието не знае нищо за старостта. То
познава съзряването, узряването. То знае, че има време за танцуване, за
живеене колкото се може по-интензивно, а има време и за почивка.
Тези стари листа на бадемовото дърво до къщата ми не умират, те просто
отиват да почиват, да се стопят и да се слеят в същата земя, от която са
се появили. Няма тъга, няма скръб, но една огромна умиротвореност в
това падане за почивка във вечността. Може би друг ден, някой друг път
те отново ще се върнат, в някаква друга форма, на някое друго дърво. Те
отново ще танцуват, отново ще пеят, отново ще се радват на момента.
Съществуванието познава само кръговата промяна от раждане към смърт, от
смърт към раждане и това е един вечен процес. Всяко раждане подразбира
смърт и всяка смърт подразбира раждане. Всяко раждане се предхожда от
смърт и всяка смърт се последва от раждане. Затова съществуванието не се
страхува. Никъде другаде няма страх освен в ума на човека.
Човекът изглежда е единственото болно същество в целия космос. Къде е
тази болест? Всъщност би трябвало да е обратното... човек би трябвало
повече да се наслаждава, повече да обича, повече да живее във всеки
момент. Дали моментът ще е в детството или в млада възраст или в
старостта, дали ще е момент на раждане или на смърт, изобщо няма
значение. Вие сте отвъд всички тези малки епизоди. Хиляди
раждания са ви се случили и хиляди смърти. И тези, които могат да видят
ясно, могат да разберат това дори още по-дълбоко, като че ли то се
случва във всеки момент. Нещо в теб умира във всеки момент и нещо в теб
се ражда отново. Живот и смърт не са толкова отделени, не са разделени
от седемдесет години. Животът и смъртта са просто като двете крила на
птица, те се случват едновременно. Нито животът може да съществува без
смъртта, нито смъртта може да съществува без живота. Те очевидно не са
противоположности, а се допълват взаимно. Те имат нужда един от друг за
своето съществуване, те са взаимозависими. Те са част от едно космическо
цяло. Но тъй като човекът е толкова неосъзнат, толкова заспал,
той не е в състояние да види един прост и очевиден факт. Трябва само
малко осъзнаване, не много, и ще можеш да видиш как се променяш във
всеки момент. А промяната означава, че нещо умира - и нещо се ражда
отново. Тогава раждане и смърт стават едно, тогава детството и неговата
невинност стават едно със старостта и нейната невинност. Има
разлика, но въпреки това няма противопоставяне. Детската невинност е
наистина бедна, защото е почти синоним на невежество. Старият човек,
узрелият на възраст, който е преминал през всички опитности на тъмнината
и светлината, на любовта и омразата, на насладата и нещастието, който е
съзрял в различни ситуации през живота си, е дошъл до момента, в който
вече не е участник в никое преживяване. Идва нещастие... той наблюдава.
Идва щастие и той пак наблюдава. Той е станал наблюдателят на хълма.
Всичко преминава долу в тъмните долини, но той си остава на огрения от
слънцето планински връх, като просто наблюдава в пълна тишина.
Невинността на старостта е богата. Тя е богата поради опита, поради
провалите и успехите, поради правилни и погрешни действия, тя е
обогатена от всичките провали и от всичките успехи, тя е богата в много
измерения. Нейната невинност не може да бъде синоним на невежество.
Нейната невинност може да е тъждествена само с мъдростта. И
двамата са невинни, детето и старият човек. Но техните невинности са
качествено различни. Детето е невинно, защото още не е навлязло в
тъмната нощ на душата, а старият човек е невинен, защото е излязъл от
тунела. Единият влиза в тунела, другият излиза от тунела. Единият ще
страда много, другият вече достатъчно е страдал. Единият не може да
избегне пъкъла, който е пред него, другият е оставил този ад зад себе
си. Дали се осъзнава или не, в сърцето на всеки човек има
треперене: ти остаряваш, а след старостта - потоп, след старостта -
смъртта. В продължение на векове са те карали толкова много да се
страхуваш от смъртта, че самата идея се е вкоренила дълбоко в
подсъзнанието ти, отишла е в кръвта ти, в костите ти, в костния мозък.
Самата дума те плаши - не че знаеш какво е смърт, но просто поради
хилядите години формиране, че смъртта е краят на живота ти, ти се
страхуваш. Искам напълно ясно да осъзнаете, че смъртта не е
краят. В съществуванието нищо не започва и нищо не свършва. Само
погледнете наоколо... вечерта не е край, нито пък сутринта е начало.
Сутринта се движи към вечерта и вечерта се движи към сутринта. Всичко
просто преминава в различни форми. Няма начало и няма край.
Защо при човека би трябвало да е различно? - човекът не е изключение.
Чрез тази идея, че представлява нещо изключително, че е по-специален от
другите животни и от дърветата и от птиците, човекът е създал своя
собствен ад, собствената си параноя. Идеята, че сме изключителни
същества, е създала пропаст между теб и съществуванието. Тази пропаст е
причина за всичките ви страхове и нещастия, причина за ненужни терзания и
боязън във вас. И всичките ви така наречени лидери, били те религиозни
или политически или социални, са подчертали тази пропаст, разширили са
я. Не е имало и едно усилие да се хвърли мост над пропастта, да се
доведе човекът обратно при земята, при животните и при птиците и при
дърветата, и да се декларира абсолютното единство със съществуванието.
Такава е истината за твоето същество - веднъж щом се разбере, няма да
се притесняваш нито от старостта, нито от смъртта, защото като се
огледаш, ще останеш напълно удовлетворен, че никога нищо не започва, че
то винаги си е било тук; нищо никога не свършва, а винаги ще си остане
тук.
Но идеята за остаряването те изпълва с голямо
безпокойство. Тя означава, че твоите дни за живот, за любов, за веселие
са свършили, че сега ще съществуваш само по име. Това вече няма да е
удоволствие, а само едно влачене към гроба. Очевидно не можеш да се
зарадваш на идеята, че си само един товар за съществуванието, който
просто е застанал на опашката, която непрестанно се движи към гробището.
Един от най-големите провали на всички култури и всички цивилизации на
света е, че не са били в състояние да осигурят смислен живот, творческо
съществуване на своите стари хора, че не са били в състояние да дадат
една фина красота не само на старата възраст, но и на самата смърт.
А проблемът става все по-комплициран, защото колкото повече се
страхуваш от смъртта, толкова повече ще се страхуваш и от живота.
Смъртта идва все по-близо с всеки изживян момент... А човек, който е
уплашен от смъртта, не може да бъде влюбен в живота, защото животът е
този, който най-накрая ще те заведе до вратите на смъртта. Как можеш да
обичаш живота? Тази е причината, поради която всички религии са
започнали да се отричат от живота: отречи се от живота, защото това е
единственият начин да се отречеш от смъртта. Ако не живееш живота, ако
вече си приключил с тая работа на живеене, обичане, танцуване, пеене,
значи естествено няма какво да се страхуваш от смъртта - ти вече си
умрял. Наричаме тези мъртви хора светци, покланяме им се. Ние
им се покланяме, защото знаем, че и ние бихме искали да сме като тях,
макар и да нямаме чак толкова смелост. Поне можем да им се покланяме и
да показваме намеренията си: „Ако имахме смелостта или ако един ден
съберем тази смелост, и ние бихме искали да живеем като вас - напълно
мъртви." Светецът не може да умре, защото вече е умрял. Той се е отрекъл
от всички удоволствия, от всички радости, отрекъл се е от всичко, което
животът предлага. Той е върнал на съществуванието своя билет, казвайки:
„Вече не съм част от шоуто". Той си е затворил очите. Така се
случи веднъж, че един така наречен светец ме посети. Заведох го в
градината - там имаше толкова много прекрасни гергини и аз му показах
онези прекрасни цветя на утринното слънце. Той ме погледна много
странно, малко ядосано, раздразнено и не можа да устои на изкушението да
ме укори, казвайки:
- Мислех те за религиозен човек... а ти все още се радваш на красотата на цветята?
От една страна той беше прав, че ако се наслаждаваш на красотата на
цветята, няма как да не се радваш и на красотата на човешките същества.
Не можеш да избегнеш да не се насладиш на красотата на жените, на
красотата на музиката и танца. Ако се интересуваш от красотата на
цветята, вече си показал, че все още се интересуваш от живота, че все
още не можеш да се отречеш от любовта. Ако осъзнаваш красотата, как
можеш да избегнеш любовта? Красотата извиква любов, любовта придава красота.
Казах му:
- В това отношение си прав, но за второто грешиш. Кой изобщо ти е
казвал, че аз съм религиозен човек? Още не съм умрял! - за да си
религиозен, основното изискване е да си умрял. Щом си жив, можеш да си
само лицемер, не можеш да бъдеш истински религиозен. Когато
видиш птица в полет, невъзможно е да не се насладиш на нейната свобода. А
когато видиш залеза с всичките цветове, разляли се по хоризонта - дори и
да си затвориш очите, самото ти усилие да затвориш очи ще покаже твоя
интерес. Красотата на залеза те е завладяла. Животът е друго име за любовта, а любовта не е нищо друго освен чувствителност към красотата. Казах на така наречения светец:
- Мога да се отрека от религията, защото животът ми се дава от самото
съществувание. А религията е просто създадена от човека, изработена от
свещениците и политиците - изфабрикувана, за да лиши човека от неговата
радост, от неговото достойнство, от самата му човешка същност. В
този смисъл аз не съм религиозен човек. Аз имам напълно различно
определение за това какво е да си религиозен. За мен религиозният човек е
този, който е тотално жив, интензивно жив, пламтящ от любов, осъзнаващ
огромната красота навсякъде около себе си и имащ смелостта да се радва
на всеки момент както от живота, така и от смъртта. Само човек, който е
способен да се весели в живота и в смъртта - неговата песен ще пребъде.
Няма значение дали се случва животът или смъртта, песента му няма да се
разстрои, танцът му няма да се разколебае. Само една такава
приключенска душа, само един такъв пилигрим на съществуванието е
религиозен. Но в името на религията на човека са давани евтини, фалшиви,
подправени, безсмислени заместители, просто играчки, с които да си
играе. Покланяне на статуи, пеене на измислени от хората мантри,
оказване почит на тези, които са страхливи и бягат от живота и които не
са в състояние да живеят живота, защото толкова много се страхуват от
смъртта, и като ги нарича светци, религията е отклонила човека от
истинската и автентична религиозност. Няма защо да се тревожиш
за старостта. А когато хората започнат да мислят за теб като за
престарял, това е дори още по-прекрасно. То означава, че си постигнал
истинска трансцендентност, че си преживял всичко и че това сега е твоята
зрелост. Не си се отрекъл от нищо, но просто си преминал през всяко
преживяване. Станал си толкова опитен, че сега нямаш вече нужда да
повтаряш тези опитности все отново и отново. Това е трансцендентност.
Трябва да се радвате и аз бих искал целият свят да разбере веселието,
което е наше рождено право в приемането с дълбока благодарност на
старостта и на крайния завършек на старостта в смъртта. Ако не се
отнасяте с лекота към това, ако не можете да се смеете - ако не можете
да изчезнете във вечността и да оставите след себе си смях - вие не сте
живели правилно. Били сте доминирани и направлявани от неподходящи хора.
Те може да са ваши пророци, месии, спасители, може да са за вас
въплъщения на богове, но те всички са престъпници в смисъл, че са ви
лишили от живот и са изпълнили сърцата ви със страх. Моето
усилие тук е да изпълня сърцата ви със смях. Всяка фибра на вашето
същество трябва да обича да танцува във всяка ситуация, било то през
деня или през нощта, независимо дали сте в настроение или не. Независимо
от ситуацията, под повърхността трябва непрекъснато да тече един поток
на веселие. Това за мен е автентична религиозност. Няколко сутри за вас: „Престарял мъж е този, който си носи очилата в леглото, за да може по-добре да гледа момичетата, които сънува." „Престарял мъж е този, който флиртува с млади момичета само на купони, за да може жена му да го заведе вкъщи." Хубавото на това да си престарял е, че щом вече си твърде стар да бъдеш лош пример, можеш да почнеш да даваш добри съвети."
„Жените харесват простите неща в живота – например старците." Щом
жените почнат да те харесват, значи си свършил! Те вече не се страхуват
от теб, ти си напълно приемлив. „Вътре във всеки старец има по един младеж, който се чуди какво се е случило."
За зрелостта Ошо
|