Какво ще направиш, за да изпразниш ума? Мислите идват, ти наблюдаваш. Но наблюдението трябва да се прави много внимателно - то трябва да бъде пасивно, а не активно. Това са фини механизми и трябва да разберете всичко, иначе може да пропуснете някъде. А ако пропуснете дори и едно нещо, цялата работа променя качеството си.

Наблюдавай - наблюдавай пасивно, а не активно. Каква е разликата?

Например чакаш приятелката си или своя любим - тогава наблюдаваш активно. Тогава като мине някой покрай вратата, ти скачаш да погледнеш дали приятелката ти е дошла. Умът ти се възбужда и ти си въобразяваш, че тя може би е дошла. Все отново и отново подскачаш - умът ти е много нетърпелив, активен. Не, това няма да помогне. Ако си твърде нетърпелив и твърде активен, това няма да те доведе до тишината, за която говоря.

Бъди пасивен - все едно седиш на брега на реката, тя си тече покрай теб, а ти просто наблюдаваш. Няма нетърпение, няма чувство за неотложност, за спешност. Никой не те насилва. Дори и да пропуснеш, нищо не е пропуснато. Ти просто наблюдаваш, просто гледаш. Дори и думата „наблюдавам" не е подходяща, защото самата дума „наблюдавам" дава чувството за някаква активност. Ти просто гледаш, като нямаш какво друго да правиш. Просто седиш на брега на реката, гледаш, а реката тече покрай теб. Или пък гледаш небето и облаците преминават над теб. При това пасивно - тази пасивност е много съществена. Това трябва да се разбере, защото обсебеността ви от активността може да се превърне в нетърпение, може да се превърне в активно чакане. Тогава ще пропуснете целия смисъл, тогава активността ще е влязла отново през задната врата. Бъди пасивен наблюдател - изпразни ума си и не мисли за нищо.

Тази пасивност автоматично ще изпразни ума ти. Вълничките на активността, на умствената енергия малко по малко ще утихнат и цялата повърхност на съзнанието ти ще се изчисти от всякакви вълни, от всякакви вълнички. Ще стане като едно тихо огледало.

Тилопа продължава: Подобно на кух бамбук, почивай в спокойствие със своето тяло.

Това е един от специалните методи на Тилопа. Всеки Учител си има свой специален метод, чрез който той е постигнал и чрез който би искал да помогне на другите. Това е специалитетът на Тилопа: Подобно на кух бамбук, почивай в спокойствие със своето тяло - като бамбук, напълно кух вътрешно. Когато почиваш, ти просто чувстваш, че си като бамбук, вътрешно напълно кух и празен. И всъщност точно така си е: тялото ти е точно като бамбук и вътре е кухо. Кожата ти, костите ти, кръвта ти, всичко е част от бамбука, а вътре има пространство, кухина.

Когато седиш с напълно затворена уста, в неактивност, езикът докосва небцето и ти си в тишина, не потрепваш от никакви мисли - умът наблюдава пасивно и не чака нищо конкретно - чувствай се като кух бамбук. И изведнъж една безкрайна енергия ще започне да се влива в теб. Ще те изпълни непознатото, мистериозното, божественото. Кухият бамбук се превръща във флейта и божественото започва да свири на нея. Веднъж щом се изпразниш, за божественото вече няма прегради да влезе в теб.

Опитай това - то е една от най-прекрасните медитации, медитацията да се превърнеш в кух бамбук. Няма нужда да правиш каквото и да било друго. Просто стани това - и всичко друго ще се случи. Изведнъж чувстваш как нещо се спуска в твоята кухост. Ти си като утроба и в теб влиза един нов живот, пада едно семе. И идва момент, когато бамбукът напълно изчезва.

Подобно на кух бамбук, почивай в спокойствие със своето тяло. Почивай в спокойствие - недей да желаеш духовни неща, недей да искаш рая, недей да искаш дори и Бога. Бог не може да бъде пожелавай - когато нямаш желания, Той идва при теб. Освобождението не може да бъде пожелавано - защото желанието е обвързване. Когато нямаш желания, ти си освободен. Будичността не може да бъде пожелавана, защото желаенето е пречката. Когато няма пречки, будата изведнъж експлодира вътре в теб. Ти вече имаш семето. Когато си празен, когато има пространство, семето експлодира.

Тилопа казва:
Подобно на кух бамбук, почивай в спокойствие със своето тяло. Нито давай, нито вземай, нека умът ти да почива.

Няма нищо за даване, няма нищо за вземане. Всичко е напълно окей - такова, каквото е. Няма нужда от никакво даване и вземане. Ти си напълно съвършен такъв, какъвто си.

Това източно учение е било разбрано напълно погрешно на Запад, защото те казват: „Що за учение е това? Така хората няма да се борят, няма да се опитват да се издигнат. Така няма да правят никакви усилия да променят характера си, да трансформират лошите си наклонности в добри. Така те могат да станат жертви на дявола." На Запад лозунгът е „Подобрявай себе си" - независимо дали се отнася за този свят, или за другия, но се подобрявай. Как да се подобриш? Как да станеш по-велик и по-голям?

Ние на Изток разбираме това по-дълбоко, че самото това усилие да „станеш" е бариерата - защото ти вече носиш в себе си своето същество. Няма защо да ставаш каквото и да било - просто реализирай това, което си ти, и това е всичко. Просто реализирай това, което е скрито вътре в теб. Подобрявайки, каквото и да подобряваш, ти винаги ще си обзет от безпокойство и терзания, защото самото усилие да подобриш те води по погрешен път. То прави бъдещето значимо, целта значима, идеалите значими - и тогава умът ти се превръща в желаене.

Като желаеш, ти пропускаш. Нека желанието да утихне, да се превърне в едно тихо езеро на нежелаене - и ще се изненадаш как това изведнъж се появява. И ще почнеш да се смееш с все сила, така както Бодхидхарма се е смял. Последователите на Бодхидхарма казват, че когато отново утихнеш, можеш да чуеш неговия бурен смях. Той все още се смее. Оттогава не е спрял да се смее. Почнал е да се смее, защото: „Що за майтап е това? Ти вече си това, което се опитваш да станеш! Как би могъл да успееш, щом вече си това, а пък се опитваш да станеш това? Провалът ти е абсолютно сигурен. Как можеш да станеш това, което вече си?" Затова се смял Бодхидхарма.

Бодхидхарма бил точно съвременник на Тилопа. Те може и да са се познавали - може би не физически, но сигурно са се познавали - едно и също качество на съществото.

Тилопа казва: Нито давай, нито вземай, нека умът ти да почива. Махамудра е като ум, който не се привързва към нищо.

Ако не се привързваш, ти си постигнал - нищото е в ръцете ти и ти си постигнал.

Махамудра е като ум, който не се привързва към нищо. Практикувайки така, след време ще постигнеш будичност.

Какво трябва да се практикува? Да бъдеш все по-спокоен и по-спокоен. Да бъдеш все повече и повече тук и сега. Да бъдеш все повече и повече в действие и все по-малко и по-малко в активност. Да бъдеш все повече и повече кух, празен, пасивен. Да бъдеш все повече и повече наблюдател - индиферентен, който не очаква нищо, който не желае нищо. Да си щастлив със себе си такъв, какъвто си. Да празнуваш.

И тогава в който и да е момент, когато нещата узреят и дойде подходящият сезон, ти ще разцъфтиш превръщайки се в буда.


За творчеството
ОШО