 Любовта
е естествено състояние на съзнанието. Тя не е нито лесна, нито трудна,
тези думи изобщо не са приложими към нея. Тя не е някакво усилие,
следователно не може да бъде нито лесна, нито трудна. Тя е като
дишането! Тя е като туптенето на сърцето ти, като движението на кръвта в
тялото ти.
Любовта е самото твое същество... но тази любов е станала почт и
невъзможна. Обществото не я позволява. Обществото те оформя по такъв
начин, че любовта става невъзможна, а омразата става единственото
възможно нещо. Тогава омразата е лесна, а любовта е не само трудна, но
невъзможна. Човекът е извратен. Не можеш да поробиш човека, ако първо не
го извратиш. От векове политиците и свещениците са в дълбока
конспирация. Те са превърнали човечеството в тълпа от роби. Те
унищожават всяка възможност за бунт у човека - а любовта е бунт, защото
любовта слуша само сърцето и не се интересува ни най-малко от други
неща.
Любовта е опасна, защото те прави индивидуалност. А
държавата и църквата... те въобще не искат индивидуалности. Те не искат
човеци, те искат овце. Те искат такива хора, които само приличат на
хора, но чиито души са смазани дотолкова пълно, повредени са толкова
дълбоко, че сякаш са почти непоправими.
А най-добрият начин да
унищожиш човека е да унищожиш спонтанността на любовта. Ако човек има
любов, не може да има нации; нациите съществуват поради омраза.
Индийците мразят пакистанците, пакистанците мразят индийците - само
тогава могат да съществуват тези две страни. Ако любовта се появи,
границите ще изчезнат. Ако любовта се появи, кой тогава ще бъде
християнин и кой ще бъде евреин? Ако любовта се появи, религиите ще
изчезнат.
Ако любовта се появи, кой ще ходи в храма? За какво?
Ти търсиш Бога защото любовта липсва. Бог не е нищо друго освен
заместител на твоята липсваща любов. Тъй като не си в блаженство, тъй
като не си в мир, тъй като не си в екстаз, затова търсиш Бога - иначе
кой го е грижа? Кой го е грижа? Ако животът ти е един танц, вече си
постигнал Бога. Любящото сърце е изпълнено с Бога. Няма нужда от никакво
търсене, от никаква молитва, от никакво ходене в храма, от никакъв
свещеник.
Поради което тези двамата, свещеникът и политикът, са
враговете на човечеството. Те са в конспирация, защото политикът иска
да управлява твоето тяло, а свещеникът иска да владее душата ти. А
тайната е една и съща: унищожаване на любовта. Тогава човек не е нищо
повече от една празнота, кухост, едно безсмислено съществуване. Тогава
можеш да правиш каквото си искаш с човечеството и никой няма да се
бунтува, никой няма да има достатъчно смелост да се разбунтува.
Любовта дава смелост, любовта отнема всички страхове - а потисниците се
осланят на твоя страх. Те създават страх в теб, хиляда и един вида
страх. Обкръжен си от страхове, цялата ти психология е пълна със
страхове. Дълбоко вътре в себе си трепериш. На повърхността поддържаш
някаква фасада, но иначе вътре има цели пластове страх.
Този,
който е пълен със страх, може само да мрази - омразата е естествена
последица от страха. Човек, пълен със страх, е пълен също и с гняв, и е в
по-голяма степен против живота, отколкото за живота. За изпълнения със
страх човек смъртта изглежда да е като едно състояние на почивка.
Уплашеният човек е склонен към самоубийство, той е настроен негативно
към живота. Животът изглежда опасен за него, защото да живееш означава,
че ще трябва да обичаш - как би могъл да живееш? Точно както тялото има
нужда да диша, за да живее, така и душата - за да живее, тя има нужда от
любов. А любовта е напълно отровена.
Отравяйки твоята любовна
енергия, те са създали в теб раздвоение, създали са вътре в теб един
враг, разделили са те на две. Създали са гражданска война и ти винаги си
в конфликт. И в този конфликт енергията ти се разпилява, поради което в
живота ти няма хъс, няма радост. Той не прелива от енергия, той е
скучен, безвкусен, неинтелигентен.
Любовта изостря
интелигентността, страхът я затъпява. Кой иска да си интелигентен? Не
тези, които са на власт. Как биха могли те да искат да си интелигентен? -
защото ако си интелигентен, започваш да виждаш цялата им стратегия,
игрите им. Те искат да си глупав и посредствен. Определено искат да си
ефективен, що се отнася до работа, но не и интелигентен. Поради това
човечеството живее в най-ниската точка, в минимума на своя потенциал.
Научните изследвания твърдят, че през целия си живот обикновеният човек
използва само пет процента от потенциала на своята интелигентност. За
обикновения човек са само пет процента - а какво да кажем за
необикновения? Какво да кажем за един Алберт Айнщайн, за Моцарт, за
Бетховен? Учените казват, че дори тези, които са много талантливи, не
използват повече от десет процента. А хората, които наричаме гении,
използват само петнадесет процента.
Помислете за един свят,
където всеки използва сто процента от своя потенциал... тогава боговете
ще завидят на земята, ще поискат да се родят на Земята. Тогава Земята ще
бъде рай, един суперрай. Точно сега тя е ад.
Ако човек бъде
оставен на мира, без да бъде отравян, любовта ще е нещо обикновено,
съвсем просто. Няма да има проблеми. Тя ще е точно като падаща вода или
издигаща се водна пара, като цъфтящи дървета, като пеещи птици. Ще бъде
толкова естествена и спонтанна!
Но хората не са оставени на
мира. Още като се роди детето, потисниците са готови да скочат върху
него, да смачкат неговите енергии, да го изкривят до такава степен, да
го извратят толкова дълбоко, че човекът никога да не осъзнае, че живее
един фалшив, псевдоживот, че не живее така, както е предназначен, както е
роден да живее; че живее нещо синтетично, изкуствено, което не е
неговата истинска душа. Ето защо милиони хора са в такова нещастие -
защото те чувстват някъде вътре в тях, че са били отклонени, че не са те
самите, че нещо в основата си е сгрешено....
Ако на детето му
бъде позволено, ако му се помогне да израсте по естествен начин, за него
любовта ще е нещо просто. Ако му се помогне да бъде в хармония с
природата и със себе си, ако детето по всякакъв начин бъде подпомагано,
подкрепяно, окуражавано да бъде естествено и да бъде самото себе си,
светлина за себе си, тогава любовта е нещо просто. Човек просто ще
обича!
Омразата ще е почти невъзможна, защото преди да можеш да
мразиш някой друг, първо ще трябва да създадеш отровата вътре в себе
си. Можеш да дадеш нещо на някого само ако го имаш. Можеш да мразиш само
ако си пълен с омраза. А да бъдеш пълен с омраза означава да страдаш в
ада. Да си пълен с омраза означава да гориш в огън, означава първо себе
си да нараняваш. Преди да можеш да нараниш някой друг, трябва да нараниш
себе си. Другият може и да не бъде наранен, ще зависи от него. Но едно
нещо е напълно сигурно: че преди да можеш да мразиш, ще трябва да
преминеш през дълго страдание и нещастие. Другият може и да не приеме
твоята омраза, може да я отхвърли. Другият може да е буда - може просто
да й се изсмее. Може да ти прости, да не реагира. Ако не е готов да
реагира, може да не си способен да го нараниш. Ако не можеш да го
разтревожиш, какво ще направиш? Ще се почувстваш безпомощен пред него.
Следователно не е сигурно, че другият непременно ще бъде наранен. Но
едно нещо е напълно сигурно, и то е, че ако мразиш някого, първо трябва
да нараниш собствената си душа по толкова много начини; трябва да си
толкова пълен с отрова, че да можеш да я хвърляш върху другите.
Омразата е неестествена. Любовта е състояние на здраве; омразата е
болестно състояние. Точно както и болестта, и тя е неестествена. Тя се
случва само когато загубиш дирите на природата, когато не си вече в
хармония със съществуванието, със своето същество, със своята
най-вътрешна сърцевина. Тогава си болен - психологически, духовно болен.
Омразата е само един символ на болестта, а любовта е символ на здраве,
на цялостност и на святост.
Любовта трябва да е едно от
най-естествените неща, но не е. Тъкмо напротив, тя е станала
най-трудното нещо - почти невъзможно. Омразата е станала лесна - обучен
си в нея, подготвен си да мразиш. Да си хиндуист означава, че си пълен с
омраза към мюсюлманите, към християните, към евреите; да си християнин
означава, че си пълен с омраза към другите религии. Да си националист
означава, че си пълен с омраза към другите нации.
Познаваш само
един начин да обичаш и той е да мразиш другите. Можеш да покажеш
любовта към своята страна само като мразиш другите страни; можеш да
покажеш любовта си към своята църква само като мразиш другите църкви. Ти
си в пълна бъркотия!
Тези така наречени религии непрестанно
говорят за любовта, а всичко, което правят в света, е да създават все
повече и повече омраза. Християните говорят за любов, а правят войни,
кръстоносни походи. Мохамеданите говорят за любов, а правят джихади -
религиозни войни. Хиндуистите говорят за любов, но я погледни в техните
писания - те са пълни с омраза, омраза към другите религии. И ние
приемаме цялата тази глупост! И я приемаме без никаква съпротива, защото
сме възпитани да приемаме тези неща, учени сме, че нещата са такива. И
така продължаваме да отричаме своето собствено естество.
Любовта е отровена, но не и унищожена. Отровата може да бъде изхвърлена
навън, навън от организма ти - можеш да се пречистиш. Можеш да повърнеш
всичко, което обществото ти е натрапило. Можеш да оставиш всички свои
вярвания и предразсъдъци - можеш да си свободен. Ако решиш да си
свободен, обществото не може вечно да те държи в робство.
Време
е да се измъкнеш от всички стари шаблони и да започнеш да живееш по
нов, естествен, непотиснически начин на живот, живот не на отречеше, а
на радост. Омразата ще става все по-невъзможна и по-невъзможна. Омразата
е противоположност на любовта в смисъл, че болестта е противоположност
на здравето. Но няма защо да избираш болестта.
Болестта има
някои предимства, които здравето не може да има. Не се привързвай към
тези предимства. Омразата също има някои предимства, които любовта няма.
Трябва много добре да наблюдаваш. Болният човек получава съчувствие от
всички останали; никой не го наранява, всички внимават какво му казват -
та той е толкова болен. Той е във фокуса на вниманието, център за
всички - за семейството, за приятелите - той е център на внимание, той е
важен. И ако твърде много се привърже към тази важна позиция, към това
осъществяване на егото, той никога вече няма да иска да бъде здрав.
Самият той ще се привърже към болестта. А психолозите твърдят, че много
хора се привързват към болестите поради предимствата, които те дават. И
те са инвестирали толкова дълго в своите болести, че са забравили
напълно, че са се привързали към тях. Страхуват се, че ако оздравеят,
отново ще бъдат никой.
И вие учите на това. Когато едно малко
дете се разболее, цялото семейство му обръща голямо внимание. Това е
напълно ненаучно. Когато детето е болно, грижи се за тялото му, но не му
обръщай прекалено голямо внимание. Това е опасно, защото ако болестта и
твоето внимание се асоциират... което непременно ще се случи, ако се
повтаря все отново и отново. Когато детето е болно, то става център на
внимание за цялото семейство: тате идва и сяда до него и го пита за
здравето му, докторът идва, съседите започват да идват, приятелите
питат, хората му носят подаръци.... Сега то вече твърде много се
привързва към всичко това; то може толкова много да подхранва егото му,
че детето да не иска вече да е здраво. А ако това се случи, невъзможно е
да бъде здраво. Никое лекарство не може вече да му помогне. Човекът
решително се е посветил на болестта. И това се е случило с много хора - с
повечето.
Когато мразиш, егото ти се осъществява. Егото може
да съществува само ако мрази, защото като мразиш, се чувстваш по-висш,
като мразиш, се отделяш, определяш се. Като мразиш, постигаш някаква
идентичност. В любовта егото трябва да изчезне. В любовта ти вече не си
отделен - любовта ти помага да се слееш с другите. Тя е среща и сливане.
Ако твърде много си привързан към егото, тогава омразата е лесна, а
любовта е най-трудното нещо. Бъди нащрек, наблюдавай: омразата е сянката
на егото. За любовта трябва голяма смелост. Любовта изисква голяма
смелост, защото при нея трябва да се пожертва егото. Само тези, които са
готови да станат никой, са способни да обичат. Само тези, които са
готови да се превърнат в нищо, напълно да се изпразнят от себе си, са
способни да получат от отвъдното дара на любовта.
Егото е
малодушие. Малодушието не е просто една част от егото, а цялото его. И
не може да не е така, защото егото живее в непрестанен страх да не бъде
изобличено: то е празно вътре, то не съществува; то е само една
привидност, не е реално. А когато едно нещо е само привидност, мираж,
страхът не може да не бъде там в самия му център.
В пустинята
виждаш миража отдалеч. Той изглежда толкова истински, че дори и
дърветата отстрани се отразяват във водата, която не съществува. Можеш
да видиш дърветата и отражението им; можеш да видиш вълни във водата,
както и трептенето на отраженията с вълните - но всичко това е от
разстояние. Колкото повече се приближаваш, толкова повече миражът
изчезва. Никога не е имало нищо; всичко е било просто страничен продукт
на слънчевите лъчи, отразени от горещите пясъци на пустинята. В това
отразяване и при връщане на слънчевите лъчи се създава мираж на някакъв
оазис. Но той може да съществува само когато си далеч; той изчезва,
когато се приближиш. Тогава има само горещи пясъци и можеш да видиш как
слънчевите лъчи се отразяват обратно.
Ще е по-лесно да се разбере в един друг контекст.
Виждаш Луната, виждаш нейната красота, виждаш студената й светлина. Но
първите космонавти били шокирани, защото колкото повече се приближавали
до Луната, толкова повече светлината изчезвала. Луната се оказала просто
едно плоско, безплодно парче земя - никаква зеленина, никакъв живот,
една мъртва скала. Но когато стояли на Луната и погледнали към Земята,
се изумили: Земята блестяла с прекрасна светлина.
В сравнение с
тази светлина Луната и нейната красота е нищо, защото Земята е осем
пъти по-голяма от Луната; светлината и е осем пъти по-интензивна, цялата
сребърна. А космонавтите знаели, че всичко това е фалшиво, но го
виждали. То не съществувало... но колко странно: когато били на Земята,
виждали прекрасната сребърна светлина да струи от Луната. Сега били на
Луната, а тя била просто една мъртва скала и цялата красота се излъчвала
от Земята. Те познавали Земята, цял живот живеели на нея, но не били
виждали нищо подобно. За да видиш отражението на слънчевата светлина,
имаш нужда от разстояние.
Земята също излъчва: когато грее
слънцето, една част от светлината му се поглъща от Земята, но
по-голямата част се отразява обратно. Тази отразена светлина може да се
види само когато си далеч от Земята, иначе не може да се види.
Егото е несъществуващ феномен - хората, които са далеч от теб, могат да
го почувстват, могат да го видят, да бъдат наранени от него. Трябва само
да внимаваш да не се приближат твърде много. Всеки държи другите на
дистанция, защото ако позволиш на хората да се приближат твърде много,
ще се отворят вратите на твоята празнота.
Егото не съществува. А
ти толкова си се отъждествил с егото, че смъртта на егото, изчезването
на егото се чувства така, като че ли ти умираш. Не е така, тъкмо
напротив - когато егото е мъртво, тогава познаваш твоята реалност,
твоята същност.
Егоистът непременно е страхливец. Той не може
да позволи на никого да се сближи с него по какъвто и да бил начин -
приятелство, любов, дори да му прави компания. Адолф Хитлер никога не
позволявал на когото и да било да спи в стаята му. Той винаги спял сам,
заключвайки вратата отвътре. Поради същата причина той никога не се
оженил, защото ако се ожениш, ще трябва да допуснеш жената вътре в
стаята - и то не само в стаята, но и в леглото. Това е твърде близо и
твърде опасно.
Той нямал приятели. Винаги държал хората на
колкото се може по-голяма дистанция. През целия му живот никога не се е
случвало някой човек да постави ръка на рамото му - такава близост той
не позволявал.
Какъв бил този страх? Защо бил толкова уплашен?
Страхът бил, че в момента, в който допусне такава близост, неговото
величие - „великият Адолф Хитлер" - ще изчезне. Ще откриеш едно много
малко и пигмейско същество, без никакво величие - то било само на
плакатите, то било изцяло част от една огромна пропаганда.
Колкото по-егоистична е една личност, толкова по-самотна остава тя. А да
си самотен е нещастие, но човек трябва да си плати. Трябва да платиш,
за да може несъществуващото его да изглежда реално - със своето
нещастие, със своята болка, със своята мъка. Но във всеки случай дори и
ако успееш да не допуснеш някой да се приближи до теб, самият ти ще
знаеш много добре, че това е просто един сапунен мехур - като го боцнеш
малко, и ще изчезне.
Наполеон Бонапарт бил един от най-големите
егоисти в историята на егоизма, но той бил победен и причината да бъде
победен си струва да се разгледа...
Когато бил малко дете, само
на шест месеца, неговата бавачка го оставила в градината и влязла за
нещо в къщата, и през това време една бездомна котка се хвърлила върху
детето. Бебе на шест месеца... котката сигурно му се е видяла като голям
лъв! Нещата са винаги относителни и пропорционални, и за това детенце
котката била голям лъв. Котката просто си играела, но детето получило
такъв шок и шокът бил толкова дълбок... когато станал млад мъж, той
водил много войни, бил велик войник, можел да се бие с лъвове - но се
страхувал от котки. В момента когато видел котка, губел цялата си
смелост, изведнъж се превръщал в шестмесечно бебе.
Този факт
бил известен на английския главнокомандващ Нелсън - иначе Нелсън не
можел да се сравнява с Наполеон Бонапарт. И тази била единствената
война, в. която Наполеон Бонапарт бил победен. Нелсън изкарал седемдесет
котки пред армията, и когато Наполеон Бонапарт видял тези седемдесет
котки - само една била достатъчна за бедния човек, - той получил нервна
криза. Просто казал на адютанта си: „Поеми армията. Аз не съм в
състояние да се бия, нито пък мога да мисля. Тези котки ме съсипаха."
И разбира се, той бил победен.
Историците, според които той бил победен от Нелсън, грешат. Не, той бил
победен от един психологически трик. Бил победен от котките, от своето
детство, от страха, върху който нямал контрол.
Той бил затворен
на един малък остров, Света Елена. Нямало нужда от окови, защото
островът бил малък и нямало начин да се избяга оттам.
През първия
ден тръгнал да се разхожда и поради нервния срив и поражението трябвало
да го придружава един доктор, който да се грижи за него. Докторът бил с
него. Те се разхождали по една пътечка, а от другата страна идвала
някаква жена, която носела голям сноп трева. Пътеката била много малка;
някой трябвало да се отмести. Макар и да бил англичанин, докторът
изкрещял на жената:
- Дай път! Не знаеш кой идва. Макар и да е победен, няма значение: той е Наполеон Бонапарт.
Но жената била толкова необразована, че никога не била чувала името Наполеон Бонапарт. Затова казала:
- И какво от това? Нека се дръпне встрани! А ти трябва да се засрамиш. Аз съм жена и нося такъв товар... аз ли да се отместя?
Наполеон Бонапарт хванал доктора за ръка и казал:
- Времето, когато планините даваха път на Наполеон Бонапарт, отмина;
сапуненият мехур вече го няма. Аз трябва да дам път на една жена, която
носи трева.
В своето поражение той могъл да види какво се е
случило: цял живот бил потискал един страх. Това било пазено в тайна, но
тайната вече била известна, страхът бил изкаран наяве. Наполеон
Бонапарт бил просто никой.
Това е положението с един велик егоист.
Тъй че не мислете, че малодушието е просто един компонент на егоизма -
то е целият егоизъм. Егото е малодушие. А да си без его означава да си
безстрашен - защото нищо не може да ти се отнеме; дори и смъртта не може
да унищожи нищо в теб. Единственото нещо, което би могло да се унищожи
от някого, е било егото.
Егото е толкова крехко, до такава
степен е винаги на ръба на смъртта, че хората, които се държат за него,
винаги треперят дълбоко вътре в себе си.
Да оставиш егото, това
е най-великият акт, който човек може да извърши. Това показва, че имаш
силен дух; доказва, че си нещо повече, отколкото изглеждаш; доказва, че
има нещо в теб, което е безсмъртно, нерушимо, вечно.
Егото те прави страхливец.
Липсата на его те прави безстрашен поклонник на вечната мистерия на живота.
За смелостта
Ошо |
Нумерология
3.21.104.109 