 Въпрос:
Вие казахте, че, когато двама се обичат, те са в духовна връзка помежду
си. Защо тогава светът го нарича "изпадане в любов", когато то е
възторжено преживяване, а не "изпадане" на по-ниско ниво?
О.
Светът казва "да изпаднеш в любов", защото светът се управлява от
главата, а сърцето е по-ниско от главата. Когато някой се влюби, той
пада от главата към сърцето. Сърцето е там от детството, а главата
израства в последствие. Главата е по-късно развитие. Ти се раждаш със
сърце, а не с глава. Ти се раждаш с възможностите на главата, но не с
главата.
Разумът трябва да се обучава, а любовта не може да се
обучава. Разумът ти се натрапва - умът ти трябва да бъде трениран.
Училищата, колежите и университетите съществуват заради разума. Няма
нито училища, нито колежи, нито университети заради любовта, защото няма
нужда! Човек се ражда със сърце, което си функционира перфектно. Докато
главата е само една заложена възможност. Ако я обучиш и тренираш, тя ще
функционира, ако ли пък не, тя изобщо няма да функционира.
Така че, когато в твоята младост ти изпаднеш в любовни отношения,
чувстваш го като падане, защото умът ти чувства, че се връща назад,
изпада в детството, връща се отново към сърцето. И главата укорява
сърцето - този укор се изразява с думата "изпадане". Главата казва:
"Каква глупост вършиш! Луд ли си? Това е падение! Отърви се!"
За главата любовта е най-големият враг, понеже като се влюбиш, ти ставаш
неразумен. Погледни двама влюбени. Те говорят глупости и се държат
глупаво. Те са почти луди. Главата ги укорява и съди: "Какво правите?"
Вие падате назад, затова светът казва "изпадане в любов". Но е добре да
паднеш. И в другия смисъл, не само като укор, това е падане, тъй като
то те води в дълбините. Води към дълбините. То се гмурка в твоето битие.
Не го укорявай. Обществото го укорява, защото гледа на любовта като на
анархия.
Ние обучаваме едно момче или едно момиче и харчим толкова средства, а един ден то се влюбва и цялата система се обърква.
Казват, че майката учи детето си с години да бъде мъдро и след това то
среща друга жена, която за минути го превръща отново в глупак. Една жена
го готви с години да му помогне да помъдрее, а друга жена идва и за
един момент го прави глупак.
Не го корете, защото глупостта си
има собствена прелест. Всъщност човек, който не може да бъде понякога
глупак, не е достатъчно мъдър. Да бъдеш постоянно мъдър - 24 часа в
денонощието и 7 дни в седмицата - е ГЛУПОСТ. Понякога трябва да си дадеш
почивка от мъдростта и да действаш като глупак. Само тогава има
равновесие. Глупакът също е част от живота.
В стари времена
всеки цар в двореца си е имал шут. Това е бил балансиращ фактор, тъй
като в двореца е имало много мъдреци, а понякога многото мъдреци са като
многото готвачи в кухнята. Те развалят гозбата. Те са просто "разума" и
не стигат до сърцето. Нужен е бил глупак и във всеки царски двор имало
шут. Тай създавал хумора в двореца, чувството за хумор, докато мъдреците
носели удължени физиономии, тъга и сериозност. Наистина сериозността е
добро нещо, но само понякога. Има такива моменти, но има и други
моменти, в които човек трябва да е малко глупав, за мене истински
мъдрият човек е спонтанен - когато е нужна мъдрост, той е мъдър, а
когато е нужна глупост, той е съвършен глупак.
Ако не можеш да
стигаш до полярните противоположности, ти си неподвижно и мъртво
явление. Човек трябва да е подвижен и гъвкав. Трябва да можеш да стигаш
дълбокия разум, а също да изпадаш в неразумност. Пресмятай, но люби -
математика и поезия. Бъди мъдър и стар, глупав и млад.
Когато
се срещнат детето и старецът, когато мъдрецът и глупакът се съединят, ти
достигаш най-голям растеж. Запомни това: винаги пази способността си да
се влюбиш, да бъдеш глупав, да се държиш глупаво. За мене единственият
глупак е човекът, който е винаги мъдър.
Животът се нуждае от
поляритет и пропорции. Глупостта е освежаваща. Тя промива очите и ти
дава перспектива. Връща невинността от детството. Дава ти отново
спонтанност. Така ти не си прикован в шаблон, а плуваш свободно.
Все пак не се мъчи да бъдеш вечно глупак - това е доста глупаво. За ума
е лесно да се придържа към едната крайност. За него най-трудното е да
променя поляритета, тъй като това нарушава стила. На тебе ти се иска да
си прикован към един шаблон - метода на най-малкото съпротивление.
Научил си трика и си оставаш верен на него. Оставаш затворен в познатото
ти. Не искаш да навлизаш в непознатото. Не искаш да се научаваш, да се
откриваш за новото.
Умът винаги иска или да е от левите, или да
е от десните - или това или онова, но да бъде винаги нещо. А животът е
течение - да си нищо, с капацитет да си всичко, а си нищо, с качеството
да влизаш във всяка роля, но да не се обвързваш. "Без роля" трябва да
стане твой стил на живот. Трябва да можеш да се включваш и освобождаваш,
както се освобождаваш от своите дрехи.
Ролите трябва да се
използват. Ако не се закачиш за тях и не се впримчиш в тях, ти запазваш
свободата си и плуваш по течението - запазваш качеството си да се радваш
на живота в неговата пълнота. Мъдростта е добра, но и глупостта е
добра, както математиката, така и поезията. Това е парадоксът.
Използвай главата си, използвай сърцето си. Ако можеш да използваш и
двете, става цяла революция. Ако можеш да използваш и двете, ще
разбереш, че ставаш третата сила - нито едното, нито другото. Ти не си
нито главата, нито сърцето, защото, ако можеш да се преместиш от едното
към другото, значи не можеш да бъдеш нито едно от тях. Ти трябва да си
нещо отделно от тях двете - тогава идва свидетелстването, а
идентифицирането изчезва. И това свидетелстване е крайната цел на
медитацията.
Въпрос: Вие често казвате: "Аз съм с тебе", но при
страдание аз срещам само самота. Това дали се дължи, защото не съм в
синхрон с Вас, или защото пътят към центъра е път на самота?
О.
Когато казвам: "аз съм с тебе", аз изразявам точно това. Аз съм с тебе,
но ти ме откриваш само, когато си в празнично настроение. Когато си
нещастен, ти си сляп. Аз съм с тебе, но ти не можеш да ме видиш. Очите
ти са пълни със сълзи. Ако ти не виждаш, аз какво мога да направя? Аз
просто чакам.
Има една стара мъдрост, че когато плачеш, ти
плачеш сам, а когато се смееш, целият свят се смее с тебе. Смехът има
нещо религиозно в себе си. Може би затова е забранен от всички църкви. В
него има нещо религиозно.
Ако искаш да почувстваш, че съм с тебе, смей се повече, радвай се повече, приемай живота на майтап, а не на сериозно.
Аз зная, че този въпрос е от йога Лалита - това е сериозно нещо, доста
сериозно. Сериозността е мрачна. Тя става като болест, патологична е. Тя
е заболяване. Смехът е здраве.
Аз не казвам да не си искрен.
Искреността е напълно различна от сериозността. Човек трябва да е искрен
и истински. Само тогава животът ще разкрие вълшебствата си. Но няма
разум в това да си сериозен и тъжен. Иначе ти няма да ме видиш, което
означава, че ти ще пропуснеш живота.
Когато си тъжен, ти си
затворен, ти си закопан, не си свързан със света. Розовият цвят си
цъфти, но ти не си свързан с него. Всъщност той не съществува за тебе.
Луната си плува по небето, но за тебе тя не съществува. Птичките си
пеят, но тяхната песен просто ти пречи, дразни те. Ти си тъжен, ти си
изключен. Тъгата прекъсва всички връзки с живота.
Когато ти
казвам, че съм с тебе, аз наистина съм с тебе, но ти го разбираш само,
когато си весел и безгрижен. Като казвам весел и безгрижен, щастлив и
танцуващ, не искам да кажа, че в живота ти няма тъжни моменти. Обаче,
когато човек знае как да се весели, той се радва и на тъжния момент.
Заслужава си веселието. И в него има нещо ценно. Важното е да знаеш как
да му се насладиш.
Смехът е хубаво нещо, но е плитък. Тъгата
изглежда грозна, но е много дълбока. Ако знаеш как да се насладиш на
смеха, ти ще знаеш и как да се насладиш на тъгата. Ако те забавлява, тя
не се превръща в разрушителна сила. Ти не си откъснат от твоето
съществуване. По-скоро в тъгата си ти оставаш дълбоко свързан с него.
Сега ти поглеждаш розата ... Ти гледаше розата, когато се смееше,
веселеше и празнуваше и тя беше красива, но сега розата има дълбочина,
която не е имала никога преди. Ти поглеждаш към луната - тя не е вече
двуизмерна, а е станала триизмерна. Смехът е двуизмерен, а тъгата -
триизмерна. Но човек трябва да се научи да извлича от смеха, за да може
да се радва на всичко, дори на тъгата. Ти ще можеш да се наслаждаваш на
всичко, даже, ако не си здрав, ще можеш да изпиташ наслада, тъй като и
то си има своя красота. Понякога се случва хората да бъдат осенени,
когато са болни. В силна треска, лежейки в леглата си, без да правят
нищо, изведнъж те се усещат в съвсем различно измерение. Лежейки в
леглото и неправейки нищо, неангажиран и без да върши нещо, умът утихва и
настъпва дълбок покой, а ти му се наслаждаваш.
Животът променя
цвета си с твоята интерпретация. Болестта изглежда като враг. Ако
познаваш само алопатичното отношение, тогава заболяването е враг. Ако
познаваш хомеопатичното отношение, тогава заболяването не е враг, а
приятел. То прочиства тялото от токсините и отровите. Треската е
приятел, а не неприятел. Тя идва, за да ти помогне да очистиш тялото и
работата й е толкова огромна, че на тебе ти става горещо.
Ако
можеш да се наслаждаваш, ти се наслаждаваш на всичко. В тебе е ключът. С
този ключ ти можеш да отключиш милиони ключалки - той е шперц. Опитай!
Да кажем, че имаш главоболие. Опитай се да му се насладиш и ще видиш.
Внезапно ще почувстваш дистанция между тебе и главоболието ти. Болките в
главата продължават, но главата ти е някъде далеч. Ако продължиш така,
лека-полека, макар и да има главоболие, то няма да е част от тебе.
Някъде на края на света има все още болка в главата, но тя ти е чужда.
Твоето съзнание е напълно различно, напълно отделено от нея. Няма
отъждествяване.
Така че започни да се радваш и празнуваш. Първо
се опитай да ме откриеш в себе си, когато си в добро настроение, защото
ще ти бъде по-лесно. Ако ме откриеш тогава, постепенно, когато си
нещастен, пак се огледай и се опитай да ме намериш. Ще ти бъде трудно.
Измий очите си, измий ги със сълзи и отново погледни. Лека-полека ще
забележиш сянка, а скоро след това ще започнеш да ме чувстваш.
Всичко е хубаво. Всичко си е хубаво, както си е. Това трябва да бъде
най-основното отношение. Как може нещо да не е наред? Щом като го има,
значи има и цел. Ти може да не я осъзнаваш, но това е друго нещо. Остави
и наблюдавай! НАБЛЮДАВАЙ трябва да ти бъде ключовата дума.
ДАО – трите съкровища
Ошо |
Нумерология
3.145.103.100 