Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:02
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За медитацията » Ошо. Интелектът не е интелигентност

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Интелектът не е интелигентност

Въпрос: Чувствам се празен. Плача. Какво следва?

Тази празнота е негативна. Иначе нямаше да плачеш, а щеше да се смееш. Тази празнота е като самота, а не като уединение. Тази празнота не е като дълбоко присъствие, тя е просто липса. Тази празнота е само смърт и в нея няма възкресение.

Ето защо идва плачът. Ти пълниш своята празнота с плач, със сълзи: това е трик на ума. Затова и се появява въпросът: „Какво следва?" - защото когато се чувстваш негативно празен, искаш да изпълниш с нещо празнотата. Ти копнееш нещо да се случи: някакви взаимоотношения, някакво постижение, някаква лотария... нещо да се случи. „Какво следва?"

Празнотата, когато е негативна, никога не се чувства уютно със себе си. Тя мисли за бъдещето. Тя се надява, че в бъдеще празнотата няма да я има и „аз ще съм се реализирал". Празнотата, когато е негативна, създава бъдещето. А когато празнотата е позитивна, няма бъдеще. След нея няма нищо - ти си си дошъл у дома. Освен нея няма нищо друго. Тя сама по себе си е достатъчна.

Този вид празнота, негативната празнота, трябва да се изостави. Тя не идва от медитацията; тя идва от отчаянието в живота. Тя не идва от любовта; тя идва от безсилието, което се поражда у всички вследствие на похотта. Тя съпътства провала.

Позитивната празнота се случва, когато ти си в дълбоко вътрешно задоволство, а негативната празнота се случва, когато си в дълбоко обезсърчение. Животът ти се вижда безсмислен. Каквото и да правиш, ти го правиш като робот, механично. В това няма романтика. Ти просто тътриш живота си; в него няма танц. Ти не можеш да пееш, не можеш да си щастлив, не можеш да празнуваш.

Остави този вид празнота! А тя може да се остави само ако се опиташ да промениш негативното в позитивно. Медитирай повече и медитирай без очаквания. Обичай повече и обичай без очаквания.

Ако очакваш нещо от любовта или от медитацията, ще получиш само чувство за безсилие и ще се случи негативната празнота. Ако обичаш просто заради самата радост от това, ако медитираш просто заради самата радост от това и нямаш предвид никакви резултати - т. е. не си целево ориентиран, тогава идва една празнота, която е позитивна. Ти започваш да се чувстваш пълен. И започваш за първи път да чувстваш, че ти си. Ти чувстваш своето същество и то е невероятно прекрасно, блажено е. То е сатчитананда: то е съществуване, то е съзнание, то е блаженство.

Винаги помни, че трябва да се пазиш от негативното. Движи се от негативното към позитивното и когато позитивното се случи, остани с него. Позволи го. Напълно се отвори към него, стани уязвим спрямо него - всички врати и прозорци да са отворени, така че то да нахлува отвсякъде и напълно да те потопи. Тогава то се превръща във възкресение.


Въпрос: Какво е божествена воля и как тя действа чрез индивида, който се е отдал?

Това е един интелектуален въпрос. Той е безполезен, гнил. Той възниква в интелекта, защото интелектът не може да разбере. Винаги помни, че интелектът не е интелигентност. Не можеш да намериш по-глупаво нещо от интелекта.

Интелектът не е интелигентност. Интелигентността е екзистенциална, а интелектът е заимстван. Ти не знаеш какво е божествена воля, ти не знаеш какво е индивид, който се е отдал - затова задаваш този въпрос.

То е все едно, ако не знаеш какво е Светлината, да зададеш въпроса: „Ако внесем светлина в стаята ти, тя трябва ли да се бори с мрака, за да го унищожи?" Или пък; „Когато внесем светлина в стаята, колко време ще е необходимо на мрака, за да напусне стаята?"

Въпросът е абсурден, глупав, защото ти знаеш. Въпросът е глупав, защото ти знаеш, че тъмнината няма собствено съществуване. Когато внесеш светлина, не се извършва напускане на мрака. Затвори всички врати и виж! Сложи пазачи на вратите и виж! Попитай ги после:

„Видяхте ли оттук да излиза някакъв мрак?"

Когато внесеш светлина, самото присъствие на светлината е смърт за мрака, защото той няма собствено съществуване. Той е просто липса на светлина. Когато дойде светлината, мрака вече го няма. фактически той никога не е бил там. Той просто е една липса. Ето защо ти не можеш да внесеш мрак. Ако ти трябва малко повече мрак в стаята, няма как да го внесеш. Не можеш да отидеш при съседа и да го помолиш да ти даде, не можеш да го носиш в пазарска чанта, не можеш да го накараш или да го убедиш да дойде.

С мрака ти директно нищо не можеш да направиш. Забелязал ли си, че ако искаш да направиш нещо с мрака, ще трябва да сториш нещо със светлината, а не с мрака? Ако искаш повече тъмнина, ще трябва да сложиш пердета на прозорците. Ти правиш нещо със светлината, така че тя да не влиза; това е всичко. Ако искаш повече мрак, ще трябва да изгасиш светлината. Ако не искаш мрак, ще трябва да включиш светлината. Но ти правиш нещо със светлината, а не можеш да направиш нищо с мрака. Той е едно отсъствие, той е неекзистенциален.

Сега да видим въпроса: „Какво е божествена воля и как тя действа чрез индивида, който се е отдал?" Отдадената воля е божествена, неотдадената воля не е божествена. Освен отдадената воля никъде няма друга воля, която да е божествена.

Отдадената воля е божествена, неотдадената воля не е божествена. Неотдадената воля е егото, а отдадената воля е липсата на его. Когато егото изчезне, как може да съществува индивидът? С изчезването на егото индивидът също изчезва, умира.
Няма такова нещо като отдаден индивид с божествена воля, която работи чрез него. Себеотдаденият индивид е божествената воля. Сега той вече не е. Само Бог е. Той се е изпразнил, станал е пуст. В тази празнота влиза Бог, а индивида го няма.

Думата индивид е много красива, но с нея твърде много се е злоупотребявало. Индивид означава неделим : нещо, което не може да се раздели. Вас не трябва да ви наричат индивиди, това е погрешно. Вие сте индивиди, защото можете да бъдете разделени. Само Бог е индивид. Когато индивидът изчезне, се е появил индивидът. Но в това няма двойственост. Не че ти си и Бог функционира чрез теб. Това отново е его.

Ако егото го няма, тогава дори и тази разлика няма да е възможна: че Бог върши нещо чрез мен. Когато егото напълно си е отишло, тази разлика няма да е възможна. Тогава не Бог идва чрез нещо в теб. Ти си Бог. Ти не си инструмент -ти си станал самият Бог.

Кришна може да каже „аз съм Бог", защото той не е. Всъщност не Кришна казва „аз съм Бог". Това е Бог, който казва: „Аз съм". Кришна го няма. Той се явява на Арджуна, защото очите ни са слепи. Той ни се появява, защото ние не можем да виждаме. Когато Кришна казва „аз съм Бог", ние си мислим, че това го казва Кришна. Всъщност Кришна вече го няма. Това е Бог, който казва: „Аз съм! Аз съм!" - това е всичко.


Въпрос: Себеотдаването дали е процес на обучение, или е нещо, което се случва?

За теб това ще бъде процес на обучение. За мен то е нещо, което се случва.

Ако ти кажа, че то се случва, ще кажеш: „Тогава какво можем да направим? Ще трябва да чакаме" - и ще си чакаш, такъв, какъвто си. Досега то не се е случвало, защото при положение че ти си такъв, какъвто си, то не може да се случи. И ти все така ще чакаш, а то няма никога да се случи.

Знам, че това е нещо, което се случва, но то се случва в подходящия момент. То се случва, когато си вътрешно настроен. То се случва, когато си в хармония - когато не си в хаос, в конфликт, а в състояние на дълбока хармония.

Да, то не може да се научи. Защото кой ще го научи? Ти ли! - та именно ти си преградата. А една учена преграда е дори по-голяма от една невежа преграда. Кой ще го практикува? Всичко, което се практикува, се практикува от егото. Всички практики заздравяват егото. Затова ти всъщност не можеш да го научиш. Ще трябва да позволиш да се случи.

Но това позволяване трябва да се научи! Ти трябва да отстъпиш, макар че си много упорит. Всичко, което може да се научи, е учене в негативен смисъл. Точно като отстъпването: позволяване, а не съпротива. Тези неща трябва да се научат. Веднъж щом си ги научил, себеотдаването се случва.

Себеотдаването не е нещо, което ти можеш да направиш... но ти можеш да го предотвратиш. Това трябва да се разбере. То е все едно, че седиш в стаята си, вътре е тъмно и вратите са затворени, а светлината чака отвън. Ти отваряш вратите и когато ги отвориш, светлината влиза. Не че ти я внасяш. Как можеш да я внесеш? Няма начин. Как можеш да внесеш вътре светлината? Ти просто отваряш вратата и тя влиза. Влизането се случва, но отварянето на вратата трябва да се извърши. То е негативната част. Ти трябва да се научиш как да се отпускаш, как да релаксираш, как да не се съпротивляваш, как да не упорстваш, как да не бъдеш негативен, когато Бог чука на вратата ти. Как да казваш да и да не казваш не - ето това трябва да се научи.

И помни: Бог чука във всеки момент. Всеки удар на сърцето ти може да бъде Негово чукане. Всеки път когато вдишваш, Той влиза; всеки път когато се движиш, Той те обгражда. Той е винаги зад ъгъла. Исус непрекъснато повтаря: „Върни се, покай се, царството Божие е наближило." Ударението е върху наближило.

Себеотдаването не може да се научи, то е нещо, което се случва. И е добре, че се случва. Ако можеше да го научиш, то щеше да е нещо по-малко от теб. А то е нещо толкова необятно. То не е като капка, която се влива в океана, а тъкмо обратното: то е океанът, който се влива в капката, Бог, който се спуска в теб.

Просто трябва да не трепериш и да не се страхуваш, това е всичко. Когато Той дойде, ти му кажи: „Да, влез. Добре дошъл." Поклони се. Отвори вратите на своето сърце, бъди незащитен. Нека Той да се движи и да се движи през теб.

Можеш да се научиш как да се отпускаш; можеш да се научиш как да се отдаваш. Когато си в състояние на отпускане, изведнъж някой ден... Никой не може да предскаже кога. Не се грижи за това; това кога не е важно. Когато чакаш и си се оставил, един ден настройката се осъществява. Малко по малко ти ставаш едно с Цялото; страхът изчезва. Ти вече не се защитаваш, вече не се страхуваш. Ти си казваш: „Всичко е добре дошло."

Това и аз непрекъснато ви говоря: научете се повече да казвате да. Наблюдавай: твоето не е твърде много. Фактически самата ти склонност е винаги да казваш не.

Ти казваш да, но твърде неохотно, затова пък не казваш с голямо удоволствие. Твоето не е силно, а твоето да е почти безсилно. Ти трябва да го казваш, затова го казваш. Но всеки път когато ти се отвори възможност да кажеш не, ти казваш не.

Стани човек, който казва да. И то не само устно, но от цялото си същество. Това наричам аз да бъдеш теист. Теистът е човек, който винаги казва да. Идва момент, когато той казва да дори и на страданието, дори и на болката, дори и на смъртта. Тогава ти си напълно незащитен. Не се защитаваш, не си се обградил с броня, напълно гол си. В този момент - някой ден, по някое време, някъде - се осъществява настройката. Ти влизаш в хармония с Цялото и Цялото се влива в теб. Това е нещо, което се случва.

Ти не можеш да го научиш. И това е добре, че не можеш да го научиш, иначе щеше да го превърнеш в техника. То не е техника. В края на краищата всичко, което е прекрасно, истинно и добро, е нетехнично. Ти не можеш да направиш от него технология. А това е, което религиите правят - опитват се да създават технология - и разрушават всичко прекрасно.

Молитвата е нетехнична. Тя е един искрен, сърдечен разговор. Или тишина между две сърца. Тя е едно дълбоко разбиране, благоговение. Тя е чувство за присъствието на непознатото навсякъде наоколо, едно дълбоко благоговение. Можеш да не кажеш и една дума. Как изобщо можеш да кажеш нещо? Когато си наистина в дълбоко благоговение, всички думи са безполезни; всички думи те разсейват. Когато тишината и музиката на тишината те обгърнат, глупаво е да казваш дори и една дума. Ти си в дълбоко благоговение. Всичко спира. Това е молитвата.

Църквите и храмовете не спират да те поучават как да се молиш. Те ти казват какво да правиш. Така не става. По този начин можеш да научиш само нещо, което е напълно фалшиво, псевдо. Всичко това, което е велико, което е от отвъдното, то се случва. То няма нищо общо с това, което правиш.

Но не ме разбирай погрешно и не си мисли: какъв е тогава смисълът да се прави каквото и да е? Да медитираш, да се молиш - какъв е смисълът? Не, аз просто казвам: ти трябва да медитираш, трябва да се молиш, трябва да вършиш много неща, за да се подготвиш. Когато чашата е готова, Бог излива себе си в теб. Ти не можеш да Го накараш да се излее, това е съвсем вярно, но трябва да приготвиш чашата. От своето сърце ти трябва да направиш чаша.

Той вече се излива. Това никога не е било иначе. Той вали, Той се излива, но чашата ти не е готова. Или може и да е готова, но е обърната обратно. Той не спира да се излива, а ти си оставаш празен. Ти си застанал в ширшасан, на главата си. Той все се излива, но чашата ти не може нищо да поеме. Тя не е застанала в подходяща позиция, при която е възможен контакт.

Научи се как да бъдеш чаша. Научи се как да поставяш чашата с правилната страна нагоре.

Когато говориш за екстаза, който е сега на разположение и който ще се превърне в наша агония, когато ти си отидеш, аз се чувствам толкова неадекватен и безсилен, че всичко, което мога да направя, е да си блъскам главата в стената.
Това няма да помогне на главата ти! Но стената може да получи просветление!...

Блъскането на главата няма да свърши работа, но оставането на главата може да свърши работа. Блъскане: главата винаги иска да го прави. Това е, което ти правиш през целия си живот - блъскане на глави, стълкновение.

Не се опитвай да блъскаш. Просто я остави, бъди без глава.

Опитай това като медитация. Това е една от най-прекрасните тантристки медитации. Когато ходиш, си мисли, че главата вече я няма - само тялото е останало; Непрекъснато си спомняй, че главата я няма. Представяй си се без глава. Направи си увеличена снимка - без главата. Гледай я. Сложи огледалото си в банята по-ниско, така че когато се гледаш, да не виждаш главата си - само тялото.

След няколко дни на спомняне ще почувстваш, че ти се е случила такава безтегловност, такава огромна тишина, защото проблемът е в главата. Ако можеш да си се представиш без глава... А това човек може да си го представи, за това няма проблеми. Тогава все повече и повече ще се центрираш около сърцето.

Даже в самия този спомен ти можеш да си се представиш без глава. Така веднага можеш да разбереш за какво говоря. Така няма да има никаква преграда между това, което казвам, и това, което ти разбираш. Главата е това, което създава всички глупости.

Но моля те, не си блъскай главата в стената, защото на стената това може да не й хареса. Стената може още да не е готова да получи просветление. Блъскай я с празнота, а не със стена. Така тя ще отпадне.

Да си без глава значи да си медитативен. Да си напълно безглав значи да си постигнал непостижимото. Твоята глава е твоята лудост. Ако можеш да си се представиш без главата, цялата лудост ще изчезне. Просто опитай. Направи един опит. Това е един от най-мощните методи.

За медитацията
ОШО
Папка: Ошо - За медитацията | Посещения: 854 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8