Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


13:52
28.03.2024
Четвъртък
3.81.221.121


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За смелостта » Ошо. Когато новото почука на вратата ти... отвори я!

Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]


Ошо. Когато новото почука на вратата ти... отвори я!

Новото не идва от теб, то идва от отвъдното. То не е част от теб. Цялото ти минало е поставено на карта. Няма приемственост между теб и новото, поради което и този страх. Ти си живял по един начин, мислил си по един начин, от своите вярвания си изградил удобен живот. И тогава нещо ново почуква на вратата ти. Това ще разстрои целия ти досегашен модел. Ако позволиш на новото да влезе в теб, никога вече няма да бъдеш същият, новото ще те трансформира.

Рисковано е. Човек никога не знае къде ще го отведе новото. Старото е познато, известно; живял си с него дълго време, свикнал си с него. Новото е непознато. То може да е приятел, може да е враг, кой знае? И няма начин да се разбере! Единственият начин да разбереш е да го оставиш да се случи, и затова са тези опасения, този страх.

Но не можеш и вечно да го отхвърляш, защото старото още не ти е дало това, което търсиш. Старото ти обещава, но обещанията не се изпълняват. Старото е познато, но нещастно. Новото може би ще е неудобно, но има възможност - то може да ти донесе блаженство. Затова не можеш да го отхвърлиш, но не можеш и да го приемеш - и поради това се колебаеш, трепериш, голямо безпокойство се появява в твоето същество. Това е естествено, няма нищо лошо в това. Винаги е било така, винаги ще бъде така.

Опитайте се да разберете появата на новото. Всеки в света иска да бъде нов, защото никой не е доволен от старото.

Никой никога не може да бъде доволен от старото, защото ти вече познаваш това, което е. Веднъж познато, то става повтарящо се; веднъж познато, то става отегчително, монотонно. Искаш да се отървеш от него. Искаш да изследваш, искаш приключения. Искаш да станеш нов, но въпреки това когато новото почука на вратата ти, ти се дръпваш назад, оттегляш се, скриваш се в старото. Това е дилемата.

Как да станем нови? - а всеки иска да бъде нов. Има нужда от смелост, и то не от обикновена смелост - от необикновена смелост има нужда. А светът е пълен със страхливци, поради което хората са спрели да израстват. Как можеш да израстваш, ако си страхливец? При всяка нова възможност ти се отдръпваш, затваряш очите си. Как би могъл да израстваш? Как би могъл да бъдеш? Ти само се преструваш, че си.

И тъй като не можеш да израстваш, трябва да намериш заместител на израстването. Не можеш да израстваш, но твоята банкова сметка може да нараства - това е един заместител. Това няма нужда от смелост, то напълно се вписва в твоята страхливост. Банковата ти сметка не спира да расте и започваш да си мислиш, че ти израстваш. Ставаш все по-уважаван. Твоето име и известност продължават да растат, а ти си мислиш, че израстваш? Ти просто се самозалъгваш. Твоето име не си ти, нито пък твоята известност. Твоето същество не е банковата ти сметка. Но ако мислиш за твоето същество, започваш да трепериш, защото ако искаш да израстваш в тази посока, трябва да оставиш всякаква страхливост.

Как ставаме нови? Ние не ставаме нови сами по себе си. Новостта идва от отвъдното, да кажем от Бога. Новостта идва от съществуванието. Умът е винаги стар. Умът никога не е нов, той е насъбрано минало. Новостта идва от отвъдното, тя е дар от Бога. Тя е от отвъдното и произтича от отвъдното.

Непознатото и непознаваемото, отвъдното, има достъп вътре в теб. То има достъп вътре в теб, защото ти никога не си изолиран и отделен; не си остров. Ти може да си забравил отвъдното, но отвъдното не те е забравило. Детето може да е забравило майката, но майката не е забравила детето. Отделната част може да е започнала да си мисли: „Аз съм отделно", но цялото знае, че ти не си нещо отделно. Цялото има достъп вътре в теб. То все още е в контакт с теб. Ето защо новото продължава да идва. макар че ти не го посрещаш. То идва всяка сутрин, всяка вечер. То идва по хиляда и един начина. Ако имаш очи да видиш, ще го видиш как то непрестанно идва при теб.

Съществуванието непрестанно се излива върху теб, но ти си затворен в своето минало. Ти си все едно в нещо като гроб. Станал си безчувствен. Поради твоята страхливост си загубил чувствителността си. Да си чувствителен означава да чувстваш новото - и ще се появи тръпката от новото, страстта към новото и приключението, и ти ще започнеш да навлизаш в непознатото, без да знаеш къде отиваш.


Умът смята това за лудост. Умът смята, че не е рационално да се изоставя старото. Но Бог е винаги нов. Ето защо ние не можем да използваме минало или бъдеще време за Бога. Не можем да кажем „Бог беше" или „Бог ще бъде". Можем да използваме само сегашно време: „Бог е". То е винаги нещо свежо. девствено. И има достъп вътре в теб.

Помни, всичко ново, което идва в живота ти, е послание от Бога. Ако го приемеш, ти си религиозен. Ако го отхвърлиш, си не-религиозен. Човек просто трябва да се отпусне малко повече, за да приеме новото, за да се отвори малко повече и да позволи на новото да влезе вътре. Дай път на Бога, който влиза в теб.

Това е целият смисъл на молитвата или медитацията -да се отвориш, да кажеш „да", да кажеш „влез". Винаги приемай новото с голяма радост. Дори и ако понякога новото ти причинява неудобства, въпреки това си струва. Дори и ако понякога новото е причина да се набуташ в канавката, въпреки това си струва, защото човек се учи само чрез грешки, а израства само чрез трудности. Новото ще донесе трудности. Ето защо избираш старото - то не причинява никакви трудности. То е утешение, то е убежище.

Но само новото, когато е прието дълбоко и цялостно, може да те трансформира. Не можеш да внесеш новото в твоя живот; новото идва. Ти можеш или да го приемеш, или да го отхвърлиш. Ако го отхвърлиш, ще си останеш като камък, затворен и умрял. Ако го приемеш, ще се превърнеш в цвете, ще започнеш да се отваряш... а това отваряне е празнуване.

Само навлизането на новото може да те трансформира, няма друг начин за трансформация. И помни, това няма нищо общо с теб и твоите усилия. Но да не правиш нищо не означава да престанеш да действаш - това е да действаш без воля или насока или импулс от твоето минало. Търсенето на новото не може да бъде обикновено търсене, защото то е за новото - как можеш да го търсиш? Ти не го познаваш, никога не си го срещал. Търсенето на новото ще бъде просто едно отворено търсене. Човек не знае. Трябва да започне в състояние на незнаене и да се движи в невинност като дете, развълнуван от възможностите - а възможностите са безкрайни.

Не можеш да направиш нищо, за да създадеш новото, защото каквото и да правиш, ще бъде старо, ще бъде от миналото. Но това не означава, че трябва да престанеш да действаш. Действай без никаква воля или насока или импулс от твоето минало - а това означава да се действа медитативно. Действай спонтанно. Нека моментът да реши.

Не налагай своето решение, защото решението ще бъде от миналото и ще унищожи новото. Просто действай в момента като едно дете. Напълно се отдай на момента - и всеки ден ще откриваш нови възможности, нова светлина, ново прозрение. И тези нови прозрения ще продължават да те променят. Един ден внезапно ще установиш, че във всеки момент ти си нов. Старото няма повече да се влачи с теб, няма повече да виси около теб като някакъв облак. Ти ще си като росна капка, свеж и млад.

Това е истинският смисъл на възкресението. Ако разбереш това, ще се освободиш от спомена - тоест от психологическия спомен. Споменът е нещо мъртво. Споменът не е истина и никога не може да бъде, защото истината е винаги жива, истината е живот, а споменът е упорството на това, което вече го няма. Това е като да живееш в свят на духовете, но той ни ограничава, той е нашият затвор. Всъщност това сме ние. Спомените създават възела, комплекса, наречен „аз", егото. И естествено това фалшиво същество, наречено „аз", непрекъснато се страхува от смъртта. Ето защо се страхуваш от новото.

В действителност това „аз" се страхува, а не ти. Човешкото същество няма страх, но егото има, защото егото много, много се страхува да не умре. То е изкуствено, измислено, скалъпено. То може да се разпадне във всеки момент. И когато навлезе новото, се появява страх. Егото се страхува, то може да се разпадне. Някак си е успявало да се държи, да бъде едно цяло, а сега идва нещо ново - то ще е нещо разтърсващо. Ето защо не приемаш новото с радост. Егото не може да приеме собствената си смърт с радост - как би могло да я приеме с радост?

Докато не разбереш, че ти не си егото, няма да си в състояние да приемеш новото. Веднъж щом видиш, че егото са твоите минали спомени и нищо повече, че ти не си твоята памет, че паметта е просто като един биокомпютър, машина, механизъм, нещо утилитарно, но ти си отвъд него... Ти си съзнание, а не памет. Паметта е нещо, което се съдържа в съзнанието, а ти си самото съзнание.

Например виждаш някой да ходи по улицата. Спомняш си лицето, но не можеш да си спомниш името. Ако ти си паметта, би трябвало да си спомниш и името. Обаче казваш: „Познах лицето, но не си спомням името". И започваш да се вглеждаш, да навлизаш навътре в паметта си, да поглеждаш на една, на друга страна, и изведнъж името изплува на повърхността и ти си казваш: „Да, това е името". Паметта са твоите записки. Ти си този, който си гледа в записките, но не си самата памет.

И много пъти става така, че когато си прекалено напрегнат от желание да си спомниш нещо, понякога е трудно да си го спомниш, защото самото напрежение, самото усилие над твоето същество не позволява на паметта да освободи информацията си за теб. Ти все се опитваш и опитваш да си спомниш нечие име, а то не идва, макар и да казваш, че е на върха на езика ти. Убеден си, че го знаеш, но въпреки това името не идва.

Е, това е странно. Ако ти си паметта, тогава кой ти пречи и как така името не идва? И кой е този, който казва: „Знам го, но то пак не идва"? След което се опитваш усърдно и колкото по-усърдно се опитваш, толкова по-трудно то идва. И накрая, когато ти е писнало от всичко това, отиваш в градината да се разходиш и изведнъж, гледайки към някакъв розов храст, то е там, изплувало е.

Твоята памет не си ти. Ти си съзнание, паметта е съдържание. Но паметта е цялата жизнена енергия на егото. Паметта, разбира се, е стара, и се страхува от новото. Новото може да е обезпокоително, може да е трудно смилаемо. Новото може да носи някакви неприятности. Ще трябва да се променяш и пак да се променяш. Ще трябва да се преустройваш. Това изглежда трудно.

За да бъде нов, човек трябва да престане да се отъждествява с егото. Щом престанеш да се отъждествяваш с егото, вече не те е грижа дали то ще умре или ще живее. Всъщност ти знаеш, че независимо дали ще живее или ще умре, то вече е мъртво. То е просто един механизъм. Използвай го, но не позволявай то да те използва. Егото непрекъснато се страхува от смъртта, защото то е нещо измислено - оттук и страхът. То не се появява от съществото; не може да се появи от съществото, защото съществото е живот - как може животът да се страхува от смъртта? Животът не познава нищо от смъртта. Егото изниква от измисленото, от изкуственото, от това, което някак си е сглобено, от фалшивото, от неистинското. И въпреки това точно това отпускане, точно тази смърт прави човека жив. Да умреш в егото значи да се родиш в съществото.

Новото е вестоносец на Бога, новото е послание от Бог. То е евангелие! Слушай новото, върви с новото. Знам, че се страхуваш. Въпреки страха върви с новото и животът ти ще става все по-богат и по-богат, и един ден ще бъдеш в състояние да освободиш затвореното в теб великолепие.

Ние продължаваме да пропускаме много неща в живота, защото ни липсва смелост. Всъщност за да постигнем, никакво усилие не е необходимо - само смелост - и нещата започват да идват при теб, наместо ти да ходиш при тях... поне във вътрешния свят е така.

А според мен най-голямата смелост е да бъдеш в блаженство. Да си нещастен е проява на голям страх. Всъщност за да си нещастен, няма нужда от нищо. Всеки страхливец може да го направи, всеки глупак може да го направи. Всеки може да бъде нещастен, но за да е щастлив, има нужда от голяма смелост - това е една трудна задача.

Обикновено не мислим така - мислим си: „Че какво е нужно, за да бъдеш щастлив? Всеки иска да е щастлив." Това е напълно погрешно. Много рядко някой човек иска да е щастлив - въпреки това, което хората казват. Много рядко някой човек е готов да бъде щастлив - хората толкова много са инвестирали в своето нещастие. Те обичат да бъдат нещастни... всъщност те са щастливи от това, че са нещастни.

Има много неща, които трябва да се разберат - иначе е много трудно да се излезе от коловоза на нещастието. Първото нещо - че никой не те държи там; ти си този, който е решил да остане в този затвор на нещастието. Никой никого не задържа. Този, който е готов да излезе от затвора, може да излезе още в този момент. Никой друг не е отговорен за това. Ако човек е нещастен, той си е отговорен, но нещастният човек никога не приема отговорността - това е неговият начин да си остане нещастен. Той казва: „Някой друг ме прави нещастен."

Естествено, ако някой друг те прави нещастен, какво можеш да направиш? Ако ти сам се правиш нещастен, може нещо да се направи... може веднага да се направи нещо. Тогава това да бъдеш или да не бъдеш нещастен е в ръцете ти. И така, хората продължават да прехвърлят отговорността - понякога върху съпругата, понякога върху съпруга, друг път върху семейството, или върху възпитанието, върху детството, върху майката, върху бащата... често пъти върху обществото, историята, съдбата, Бога, но никога не спират да прехвърлят. Имената са различни, но трикът е един и същи.

Човек става наистина човек тогава, когато приеме пълната отговорност - че той е отговорен за това, което представлява. Това е първата смелост, най-голямата смелост. Много е трудно да се приеме, защото умът непрестанно казва: „Щом ти си отговорен за това, защо го създаваш?" За да избегнем този въпрос, ние казваме, че някой друг е отговорен: „Какво мога да направя? Безпомощен съм... Аз съм жертва! Подхвърлян съм насам-натам от сили, по-големи от мен, и не мога да направя нищо. Тъй че най-многото, което мога да направя, е да плача за това, че съм нещастен, и плачейки, да ставам още по-нещастен." А всичко се увеличава - когато го практикуваш, то се увеличава. Тогава отиваш все по-дълбоко и по-дълбоко... потъваш все по-дълбоко и по-дълбоко.

Никой, никаква външна сила, не ти причинява каквото и да било. Това си ти и само ти. Това е цялата философия на кармата - че това са само твоите действия; „карма" означава действие. Ти си го направил и ти можеш да го премахнеш. И няма нужда да чакаш, да отлагаш. Няма нужда от време - можеш просто да изскочиш от това!

Но ние сме свикнали. Ще се чувстваме много самотни, ако престанем да бъдем нещастни, ще загубим нашия най-близък придружител. Той се е превърнал в наша сянка - следва ни навсякъде. Когато няма никой, поне твоето нещастие е с теб - оженил си се за него. А това е един дълъг, дълъг брак; бил си женен за нещастието в продължение на много животи.

Сега е дошло време да се разведеш с него. Това наричам аз велика смелост - да се разведеш с нещастието, да загубиш най-стария навик на човешкия ум, придружителя, който е бил най-дълго с теб.


За смелостта
Ошо
Папка: Ошо - За смелостта | Посещения: 2539 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13] Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9] Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9] Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12] Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1] Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36] Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9] Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4] Business [40]
Контакт          3.81.221.121