Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:37
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За творчеството » Ошо. Четвъртата пречка: Вярване

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Четвъртата пречка: Вярване

Творецът не носи със себе си много вярвания - всъщност той не носи никакви вярвания. Той носи само своите собствени преживявания. А красотата на преживяването е в това, че то е винаги отворено, защото е достъпно за по-нататъшно изследване. Но вярването е винаги затворено, то стига до своя край. Вярването е винаги завършено. Преживяването никога не е завършено, то остава незавършено. Докато живееш, как би могло преживяването ти да е завършено? То израства, променя се, движи се. То непрестанно се движи от познатото в непознатото и от непознатото в непознаваемото. И помнете: преживяването притежава красота, защото то е незавършено. Някои измежду най-великите песни са тези, които са незавършени. Някои от най-великите книги са незавършените. Част от най-великата музика е тази, която е останала незавършена. Незавършеното притежава красота.

Чух една Дзен-притча:

Някакъв цар отишъл при един Дзен-Учител да учи градинарство. Учителят го учил в продължение на три години, а царят имал една прекрасна, голяма градина - там работели хиляди градинари - и каквото кажел Учителят, царят отивал, и го експериментирал в градината си. След три години градината била напълно готова и царят поканил Учителя да дойде и да я види. Царят бил доста нервен, защото Учителят бил много стриктен: Дали ще я оцени? - това щяло да бъде нещо като изпит - дали ще каже: „Да, разбрал си ме"?

Били положени всички възможни грижи. Градината била така прекрасно завършена - нищо не липсвало. Едва тогава царят довел Учителя да я види. Но Учителят бил тъжен още от самото начало. Той разглеждал, разхождал се насам-натам из градината и ставал все по-сериозен и по-сериозен. Царят много се уплашил. Никога не го бил виждал толкова сериозен: Защо ли изглежда толкова тъжен? Да няма нещо сгрешено?

А Учителят все отново и отново поклащал глава и казвал вътре в себе си: „Не".

Накрая царят попитал:
- Каква е причината, господине? Къде е грешката? Защо не ми кажеш? Ти стана толкова сериозен и натъжен, и поклащаш неодобрително глава. Защо? Каква е грешката? Не виждам нищо сгрешено? Това е, което ти ми казваше, и аз го практикувах в тази градина.

Учителят рекъл:
- Тя е толкова завършена, че е направо мъртва. Толкова е изпипана - ето защо поклащам глава и казвам „не". Тя трябва да остане незавършена. Къде са мъртвите, сухите листа? Не виждам ни едно сухо листо!" - Всички сухи листа били махнати - по алеите нямало сухи листа, по дърветата нямало сухи листа, нямало стари пожълтели листа. - Къде са тези листа? Царят отвърнал:
- Казах на моите градинари да махнат всичко. Да направят градината толкова завършена, колкото е възможно.

Учителят рекъл:
- Ето защо тя изглежда толкова скучна, до такава степен направена от човешка ръка. Божиите неща никога не са завършени. - И Учителят се втурнал навън, извън градината. Там всички сухи листа били натрупани на купчини: той донесъл малко сухи листа в кофата, хвърлил ги на вятъра, вятърът ги поел и започнал да си играе с тях, да ги гони по алеите. Той много се зарадвал и казал: - Виж колко жива изглежда! - Със сухите листа дошъл и звукът - музиката на сухите листа, когато вятърът си играе с тях. Сега градината зашептяла - иначе била-скучна и мъртва като гробище. Тишината не била жива.

Обичам тази история. Учителят казал: „Толкова е завършена, ето защо е сгрешена."

Онзи ден тук беше една жена. Тя ми разказваше, че пише роман и че много се чуди какво да прави. Дошла е до определен момент, където романът може да завърши, но има възможност и да се продължи - той още не е завършен. Аз й казах: „Завърши го. Завърши го, докато все още е незавършен - тогава ще има нещо мистериозно в него: тази незавършеност..." Казах й още: „Ако главният ти герой все още иска да прави нещо, нека стане санясин, търсещ. Тогава нещата отиват отвъд твоите възможности. Какво можеш тогава да направиш? Тогава романът свършва, но въпреки това нещата продължават да израстват."

Никоя история не може да бъде прекрасна, ако е напълно завършена. Тя би била напълно мъртва. Преживяването винаги остава отворено - това означава незавършено. Вярването е винаги завършено и приключено. Първото качество на преживяването е отвореността.

Умът представлява всичките ти вярвания, събрани заедно. Отвореност означава не-ум; отвореност означава да оставиш ума настрана и да си готов да гледаш в живота все отново и отново по нов начин, а не със старите очи. Умът ти дава старите очи, той отново ти дава идеи: „Погледни през това." Но тогава нещото се оцветява, тогава ти изобщо не гледаш, тогава ти проектираш някаква идея върху това. Тогава истината се превръща в екран, на който ти проектираш. Погледни през не-ума, погледни през нищото - шуяята. Когато гледаш през не-ума, възприятието ти е ефикасно, защото виждаш това, което е. А истината освобождава. Всичко друго създава обвързаност, само истината освобождава.

В тези моменти на не-ум истината започва да се просмуква в теб подобно на светлина. Колкото повече се наслаждаваш на тази светлина, на тази истина, толкова по-способен и по-смел ставаш да се освободиш от ума. Рано или късно ще дойде ден, когато ще гледаш без да имаш никакъв ум. Няма да гледаш нещо конкретно, а просто ще гледаш. Погледът ти ще е чист. В този момент ти ставаш авалокита, този, който гледа с чисти очи. Това е едно от имената на Буда - Авалокита. Той гледа без никакви идеи, той просто гледа.

Творчеството няма нищо общо с каквато и да било конкретна дейност, била тя рисуване, поезия, танц, песен - то няма нищо общо с каквото и да било конкретно нещо. Всичко може да е творческо - ти си този, който внася това качество в дейността. Самата дейност не е нито творческа, нито нетворческа. Можеш да рисуваш по нетворчески начин, можеш да пееш по нетворчески начин. Можещ да чистиш пода творчески, можеш да готвиш творчески.

Творчеството е качество, което внасяш в това, което вършиш. То е отношение, вътрешен подход - как гледаш на нещата.

Така че първото нещо, което трябва да се помни, е следното: недей да ограничаваш творчеството до нещо конкретно. Човекът е този, който е творчески - а ако един човек е творчески, тогава каквото и да прави той, дори и когато върви, ти можеш да видиш в походката му творчество. Дори и когато седи в тишина и не прави нищо - дори и неправенето ще бъде творчески акт. Буда, седящ под дървото бодхи и без да върши нищо, е най-великият творец, който светът някога е познавал. Веднъж щом разбереш това - че ти, човекът, си този, който е творчески или нетворчески - тогава проблемът с това, че се чувстваш нетворчески, ще изчезне.

Не всеки може да бъде художник - пък няма и нужда. Ако всеки стане художник, светът ще стане много грозен, ще е трудно да се живее! Не всеки може да бъде танцьор, а и няма нужда. Но всеки може да е творец.

Каквото и да вършиш, ако го правиш с радост, ако го правиш с любов, ако твоето действие, когато го правиш, е не единствено най-икономичното, тогава то ще е творчество. Ако поради това нещо вътре в теб израства, ако то те прави да израснеш, значи то е духовно, творческо, божествено.

Колкото по-творчески ставаш, толкова си по-божествен. Всички религии по света казват, че Бог е Творецът. Аз не знам дали Той е Творецът или не, но едно нещо знам: колкото по-творчески ставаш, толкова си по-божествен. Когато творчеството ти достигне своята кулминация, когато целият ти живот стане творчески, ти заживяваш в Бога. Следователно Той трябва да е Творецът, защото творческите хора са най-близо до Него.

Обичай това, което правиш. Бъди медитативен, когато го правиш - каквото и да е то! - без значение какво е то. Тогава ще разбереш, че дори и чистенето може да бъде творчество. И то с каква любов! Вътрешно направо пееш и танцуваш. Ако чистиш пода с такава любов, ти си направил една невидима картина. Ти си изживял този момент в такава наслада, че той ти е дал някакво вътрешно израстване. След един творчески акт ти не можеш да останеш същият.

Творчество означава да обичаш това, което правиш - да му се наслаждаваш, да го празнуваш! Може и никой да не разбере за него - кой ще вземе да те хвали за това, че си почистил пода? Историята въобще няма да го забележи, вестниците няма да ти публикуват името и снимката - но това няма значение. Ти си се насладил на това. Ценността му е вътрешно присъща.

Така че ако търсиш слава, че след това да се смяташ за творчески човек - ако станеш известен като Пикасо и тогава да се мислиш за творец - тогава ще пропуснеш. Тогава всъщност изобщо няма да си творчески човек, а ще си амбициозен, ще си политик. Ако славата се случи, добре. Ако не се случи, пак добре. Тя не трябва да е цел. Това, за което трябва да те е грижа, е да се наслаждаваш на всичко, което правиш. То да е твоята любовна връзка.

Ако твоето действие е твоя любов, тогава то става творческо. Допирът на любовта и насладата превръща малките неща във велики.

Но ако вярваш, че си нетворчески, ти ставаш нетворчески човек - защото вярването не е просто вярване. То отваря врати - то затваря врати. Ако имаш погрешно вярване, то ще витае около теб като някаква затворена врата. Ако вярваш, че си нетворчески, ти ще станеш такъв, защото това вярване ще пречи, ще отрича непрекъснато всички възможности да течеш свободно. То няма да позволи на енергията ти да тече, защото ти непрестанно ще си казваш: „Аз съм нетворчески човек."

Всички хора биват обучавани по такъв начин. Много малко са хората, приети като творчески - неколцина художници, поети - един на милион. Това е глупаво! Всяко човешко същество е роден творец. Наблюдавайте децата и ще го видите: всички деца са творчески. Ние малко по малко унищожаваме тяхната съзидателност. Постепенно им втълпяваме погрешни вярвания. Неусетно ги отклоняваме. Стъпка по стъпка ги правим във все по-голяма степен икономични, политични и амбициозни.

Когато навлезе амбицията, творчеството изчезва - защото амбициозният човек не може да е творчески, амбициозният човек не може да обича, която и да е дейност заради нея самата. Докато рисува, той гледа в перспектива, той си мисли: „Кога ли ще ми дадат Нобелова награда?" Когато пише роман, той гледа напред, той е винаги в бъдещето - а творческият човек е винаги в настоящето.

Ние унищожаваме творчеството. Никой не се ражда като нетворчески човек, но ние правим деветдесет и девет процента от хората такива. Но това няма да помогне, ако просто хвърляме отговорността върху обществото. Трябва да вземете живота си в своите собствени ръце. Трябва да изоставите погрешните формирания. Трябва да изоставите погрешните, хипнотични автовнушения, които са ви давани в детството. Оставете ги! Пречистете се от всички формирания... и изведнъж ще видите, че сте творчески хора.

Да бъдеш и да си творчески човек са синоними. Невъзможно е да бъдеш, а да не си творчески човек. Но това невъзможно нещо се е случило, този грозен феномен се е получил затова, защото всичките ти творчески извори са били запушени, блокирани, разрушени и цялата ти енергия е била насилена в някаква дейност, която обществото смята за доходна.


Цялото ни отношение към живота е парично ориентирано. А парите са едно от най-нетворческите неща, от които човек би могъл да се интересува. Целият ни подход е ориентиран към властта, силата, а властта е деструктивна, не съзидателна. Този, който се стреми към парите, става деструктивен, защото парите трябва да бъдат грабени, експлоатирани - можеш да ги имаш само тогава, когато ги отнемеш от много хора. Власт и сила означава чисто и просто, че трябва да направиш много хора безсилни, трябва да ги унищожиш - само тогава ще имаш власт, ще можеш да си силен.

Помнете: тези действия са деструктивни. Творческото действие увеличава красотата в света, то дава нещо на света, а никога не отнема. Когато творческият човек дойде в света, той увеличава красотата - тук песен, там картина. Той кара света да танцува по-добре, да се радва по-добре, да обича по-добре, да медитира по-добре. Когато той напуска този свят, оставя след себе-си един по-добър свят. Може и никой да не го познава, може някой да го познава, но не в това е въпросът - той обаче оставя света като по-добър и с огромно удовлетворение, че животът му е имал някаква вътрешно присъща ценност.

Парите, властта, престижът са нетворчески - и не само нетворчески, а и разрушителни дейности. Пази се от тях! И ако се пазиш от тях, много лесно можеш да станеш творчески човек. Не казвам, че творчеството ти ще ти даде власт, престиж и пари. Не, аз не мога да ти обещавам някакви градини с рози. Творчеството може да ти навлече неприятности. Може да те накара да живееш живота на бедняк. Всичко, което мога да ти обещая, е, че дълбоко вътре в себе си ти ще бъдеш възможно най-богатият човек, възможно най-осъщественият, че дълбоко вътре в себе си ти ще си изпълнен с радост и празнуване. Непрестанно ще получаваш все повече и повече блаженства. Животът ти ще бъде живот в благодат.

Възможно е външно да не си известен, да нямаш пари, да не си успял в така наречения свят. Но да успееш в така наречения свят означава да се провалиш дълбоко, да се провалиш във вътрешния свят. И какво ще правиш с целия свят в нозете ти, ако си загубил собствената си самосъщност? Какво ще правиш, ако притежаваш целия свят, а не притежаваш себе си? Творческият човек притежава своето собствено същество, той е господар.

Ето защо ние на Изток наричаме търсещия човек „свами". „Свами" означава господар. Просяците никога не биват наричани свами - господари. Имали сме императори, но в крайна сметка, в последната равносметка на своя живот, те са се оказвали просяци. Този, който се стреми към пари и власт и престиж, е просяк, защото непрестанно проси. Той няма нищо, което да даде на света.

Бъди човек, който дава. Споделяй всичко, което имаш! И помни: аз не правя никакво разграничение между малки и големи неща. Ако можеш да се усмихнеш с цяло сърце, да подържиш някому ръката и да се усмихнеш, това е творчески акт, един велик творчески акт. Просто прегърни някого до сърцето си и това е творчество. Достатъчно е да погледнеш някого с любящи очи... просто един любящ поглед може да промени целия свят на един човек.

Бъди творчески човек. Да не те е грижа за това, което правиш - човек може да върши много неща, - но прави всичко по творчески начин, с преданост. Тогава твоята работа се превръща в богослужение. Тогава всичко, което правиш, е молитва. И всичко, което правиш, е приношение към олтара.

Остави всички вярвания, че си нетворчески човек. Знам как са създадени тези вярвания: може да не си получил златен медал в университета, може да не си бил най-добрият в своя клас. Картината ти може да не е спечелила одобрение, като си свирил на флейтата си, съседът може да е викал полицията! Но недей само заради тези неща да придобиваш погрешното вярване, че си нетворчески човек.

Може би е защото подражаваш на другите. Хората имат много ограничена идея за това какво е творчество - да свириш на китара или на флейта или да пишеш поезия - затова хората все пишат глупости в името на поезията. Трябва да откриеш какво можеш да правиш и какво не можеш. Всеки не може да прави всичко! Трябва да потърсиш и да намериш своето предназначение. Знам, трябва да пипаш в тъмното. Не е много ясно очертано какво е предназначението ти - но такъв е животът. И е добре, че човек трябва да го търси - в самото търсене нещо израства.

Ако ти бяха дали рождената карта на твоя живот, когато си идвал на света - „Това ще бъде животът ти: ти ще станеш китарист", - тогава животът ти щеше да е механичен. Само машината може да бъде предсказана, но не и човекът. Човекът е непредсказуем. Човекът е винаги отваряне... потенциал за хиляда и едно неща. На всяка стъпка се отварят много врати и винаги присъстват много алтернативи - и трябва да избираш, трябва да чувстваш. Но ако обичаш живота си, ще можеш да намериш.

Ако не обичаш живота си, а обичаш нещо друго, тогава има проблем. Ако обичаш парите и искаш да си творчески човек, няма да можеш да бъдеш. Самата амбиция да имаш пари ще унищожи твоята креативност. Ако искаш слава, забрави за творчеството. Славата идва по-лесно, ако си деструктивен. Славата идва по-лесно при един Адолф Хитлер, при един Хенри Форд. Славата е по-лесна, ако си конкурентен, агресивно конкурентен. Тя идва по-лесно, ако можеш да убиваш и да унищожаваш хората.

Цялата история е история на убийци. Ако станеш убиец, славата ще дойде много лесно. Можеш да станеш министър-председател, президент - но всичко това са маски. Зад тях ще откриеш едни много насилствени хора, ужасно насилствени хора се крият там, усмихват се. Тези усмивки са политически, дипломатични. Ако маската падне, ще виждаш скрити зад нея само Чингис Хан, Тамерлан, Надир Шах, Наполеон, Александър, Хитлер.

Ако искаш слава, не говори за творчество. Не казвам, че славата никога не идва при творческия човек - но много рядко идва тя, много рядко. По-скоро като някаква случайност и трябва да мине много време. Почти винаги се случва така, че докато славата дойде при някой творчески човек, той си е отишъл - тя е винаги посмъртна, закъсняла.


Исус не е бил известен по негово време. Ако я нямаше Библията, за него нямаше да има записано нищо. Записаното принадлежи на четирима негови ученици - никой друг изобщо не го е споменал, дали е съществувал, или не. Той не е бил известен. Той не е бил от успелите. Можете ли да си представите по-голям провал от този на Исус? Обаче малко по малко той ставал все по-значим и по-значим и хората постепенно започнали да го признават. Това иска време.

Колкото по-велик е един човек, толкова повече време е необходимо за хората да го признаят - защото когато се роди един велик човек, няма критерии, по които да съдят за него, няма карти, с които той да бъде намерен. Той трябва да създаде свои собствени ценности и докато ги създаде, вече си е отишъл. Необходими са стотици години да бъде признат един творчески човек, и то пак не е сигурно. Има много творчески хора, които никога не са били признати. Един творчески човек може да успее само по случайност. Докато за нетворческия, деструктивния човек това е по-сигурно.

Така че ако в името на творчеството търсиш нещо друго, остави идеята за съзидателност. Поне съзнателно, нарочно върши това, което искаш да вършиш. Никога не се крий зад маски. Ако наистина искаш да си творчески, тогава няма да става въпрос за пари, за успех, за престиж, за уважение - тогава се наслаждавай на своята дейност, тогава всяко действие ще има вътрешно присъща ценност. Ще танцуваш, защото обичаш да танцуваш; ще танцуваш, защото се наслаждаваш на танца. Ако някой го оцени, добре - ще се чувстваш благодарен. Ако никой не го оцени, не ти влиза в работата да се тревожиш за това. Ти си танцувал, насладил си се - вече си се осъществил.

Но всяко вярване, че не си творчески човек, може да бъде опасно - остави го! Никой не е нетворчески - дори и дърветата, дори и камъните. Хората, които познават дърветата и ги обичат, знаят, че всяко дърво създава свое собствено пространство. Всеки камък дори създава свое собствено пространство и то не е като ничие друго пространство. Ако станете чувствителни, ако станете способни да разбирате, да разбирате чрез емпатия, ще имате огромна полза от това. Ще видите, че всяко дърво е творческо по свой собствен начин, никое друго дърво не е като него - всяко е уникално, всяко дърво си има своя индивидуалност. Всеки камък си има своя индивидуалност. Дърветата не са просто дървета - те са същества. Камъните не са просто камъни - те са същества. Отиди и седни до някоя канара - наблюдавай я с любов, докосвай я с любов, почувствай я с любов.

Казват за един Дзен-Учител, че бил способен да вдига, да премества много големи камъни - а той бил много нежен и крехък човек. Направо било невъзможно да си представиш това, като го видиш как изглежда! Силни мъже, много по-силни от него, не можели да поместват тези скали, а той просто си ги вдигал съвсем лесно.

Попитали го какъв трик използва. Той отговорил:
- Няма никакъв трик - аз обичам камъка, затова камъкът ми помага. Първо му казвам: „Сега престижът ми е в твои ръце, а тези хора са дошли да гледат. Помогни ми сега, съдействай ми." След това просто хващам камъка с любов... и чакам да ми даде знак. Когато камъкът ми даде знак - то е като изтръпване, целият ми гръбнак започва да вибрира - когато камъкът ми даде знак, че е готов, тогава аз се движа. Вие се движите против камъка, ето защо е необходима толкова много енергия. Аз се движа с камъка, тека заедно с камъка. Всъщност не е правилно да се каже, че аз го отмествам - аз просто съм там. Камъкът сам се отмества.

Друг велик Дзен-Учител бил дърводелец и всеки път когато правел маси, столове, те някак си придобивали едно неизразимо качество, някакъв огромен магнетизъм. Питали го:
- Как ги правиш? Той отвръщал:
- Аз не ги правя. Просто отивам в гората - основното нещо е да питам гората, дърветата: кое дърво е готово да стане на стол?

Е, тези неща изглеждат абсурдни - защото ние не знаем, ние не познаваме езика. Той оставал три дни в гората. Сядал под някое дърво, после под друго и говорел на дърветата - а той си бил луд! Но за дървото трябва да се съди по неговите плодове, а за този Учител също трябва да се съди по това, което е сътворил. Някои от неговите столове все още съществуват в Китай - те все още носят някакъв магнетизъм. Просто чувстваш някакво привличане - не можеш да разбереш какво те привлича. След хиляда години! - нещо изключително прекрасно... Той казвал:

- Отивам и обявявам, че търся дърво, което иска да се превърне в стол. Питам дърветата дали искат - и не само да искат, но и да ми съдействат, да са готови да тръгнат с мен - едва тогава. Тъй става понякога, че никое дърво не е готово да се превърне в стол, и аз се връщам с празни ръце.

Така се случило веднъж, че китайският император поискал от него да му направи етажерка за книги. Той отишъл и след три дни казал:
- Почакай - никое дърво не е готово да дойде в двореца. След три месеца императорът пак попитал. Дърводелецът казал:
- Аз непрестанно ходя. Убеждавам. Чакам - едно дърво май ще се съгласи.
Той успял да убеди едно дърво.
- Това е цяло изкуство! - казал той - когато дървото дойде само, тогава то просто моли за помощта на дърводелеца.

Ако си любящ човек, ще видиш, че цялото съществувание има своя индивидуалност. Недей да дърпаш и да блъскаш нещата. Наблюдавай, общувай, приеми помощта им - и така ще се запази много енергия.

Дори и дърветата са творчески, камъните са творчески. Ти си човек, самата кулминация на съществуванието. Ти си на върха - ти си съзнателен. Никога не мисли с погрешни вярвания и никога не се придържай към погрешните вярвания, че не си творчески човек. Може баща ти да ти е казвал, че си не-творчески, може колегите ти да са ти го казвали. Може би си търсил в погрешни посоки, в посоки, в които не си творчески човек. Но трябва да има посока, в която си творчески. Търси и издирвай и бъди достъпен, и продължавай да напипваш, докато го намериш.

Всеки човек идва на света с определено предназначение - той трябва да осъществи нещо, трябва да предаде някакво послание, трябва да свърши някаква работа. Ти не си тук случайно - има голям смисъл да бъдеш тук. Има някаква цел зад теб. Цялото има намерение да направи нещо чрез теб.


За творчеството
ОШО
Папка: Ошо - За творчеството | Посещения: 923 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8