 Изразът
„съвременен ум" представлява терминологично противоречие. Умът никога
не е съвременен, той е винаги стар. Умът е минало - минало и пак минало,
и нищо друго. Ум означава памет, така че не може да има съвременен ум.
Да си съвременен означава да си без ум.
Ако си тук и сега, значи си съвременен. Но тогава, както можеш да видиш, умът ти изчезва - никоя мисъл не помръдва, никое желание не се появява: ти прекъсваш връзката с миналото и с бъдещето.
Умът никога не е оригинален, не би и могъл да бъде. Не-умът е оригинален, свеж, млад, а умът е винаги стар, изгнил, застоял.
Но такива думи се използват - те се използват в един напълно различен
смисъл. В този смисъл думите са значими. Умът на деветнадесети век е бил
различен - въпросите, които те са си задавали, вие не си ги задавате.
Въпросите, които през осемнадесети век са били много важни, днес са
просто глупави въпроси. Един от най-великите богословски въпроси през
средновековието е бил: „Колко ангели могат да танцуват на върха на една
игла?" Можеш ли сега да намериш такъв глупак, който да смята това за
важен въпрос? А въпросът се е дискутирал от велики богослови - не
обикновени хора, а велики професори са писали трактати върху него,
правели са се конференции. „Колко ангели...?" Че кой го интересува сега?
Това просто е без значение.
По времето на Буда великият въпрос
е бил: „Кой е създал света?" Той продължил с векове, но сега все
по-малко и по-малко хора се тревожат за това кой е създал света. Да, има
някои старомодни хора, но много рядко се случва такива въпроси да ми се
задават. Буда обаче го питали всеки ден - не минавало и ден без някой
да зададе въпроса: „Кой е създал света?" Буда трябвало все отново и
отново да казва, че света винаги го е имало, никой не го е създавал - но
хората не били доволни. Сега никой не го е грижа. Много рядко се случва
някой да ме попита: „Кой е създал света?" В този смисъл умът
непрекъснато се променя с промяната на епохите. В този смисъл
съвременният ум е реалност.
Един съпруг се обръща към жена си: ..Казах вече, че довечера няма да излизаме, и това е полуокончателно."
Ето това е съвременен ум. Никой съпруг в миналото не би казал такова
нещо. Това, което би казал, би било винаги окончателно - последната дума
била неговата.
Две англичанки от висшата класа се срещнали
случайно, докато пазарували из Лондон. Едната забелязала, че другата
била бременна, и я попитала:
- Ау, миличка, каква изненада! Ти очевидно си се омъжила, откакто те видях последния път!
Другата отговорила:
- Да. Той е чудесен човек, служи като офицер в полка на гурките.
- Гурките! Миличка, ами те не са ли всичките черни?
- О, не, само редниците.
- О, мила, колко съвременно!
В този смисъл съвременен ум съществува. Иначе няма такова нещо като
съвременен ум. Модите идват и си отиват -ако става дума за мода, промени
има. Но в основата си умът е стар. Умът като такъв е стар и не може да
има съвременен ум - и най-съвременният ум е пак от миналото.
Истински живият човек е тук и сега. Той не базира живота си върху
миналото, той не живее за бъдещето - той живее само в момента, за
момента. Моментът е всичко. Той е спонтанен - тази спонтанност е
ароматът на не-ума. Умът е повтарящ се, умът винаги се движи в кръг.
Умът е механизъм: ти го захранваш със знание и той повтаря все едно и
също знание. Той дъвче едно и също знание все отново и отново.
Не-умът е яснота, чистота, невинност. Не-умът е истинският начин да
живееш, истинският начин да познаеш, истинският начин да бъдеш.
Интелектът е нещо лъжливо, нещо фалшиво. Той е заместител на
интелигентността. Интелигентността е един напълно различен феномен - тя е
истинското нещо.
Интелигентността има нужда от огромна
смелост, има нужда от приключенски живот. Интелигентността има нужда
непрестанно да навлизаш в непознатото, в неизследвания океан. Тогава
интелигентността израства, изостря се. Тя израства само тогава, когато
във всеки момент среща непознатото. Хората се страхуват от непознатото,
хората се чувстват несигурни с непознатото. Те не искат да отиват отвъд
познатото, затова са създали един фалшив, пластмасов заместител на
интелигентността - наричат го интелект. Интелектът е само една игра на
ума. Той не може да бъде творчески.
Отиди и погледни в
университетите и виж що за творческа работа кипи там. Пишат се хиляди
трактати, присъждат се велики звания - доктор по философия, доктор по
литература. Никой даже не знае какво става с тези докторски дисертации -
те непрекъснато се трупат на купчини боклук в библиотеките. Никой дори
не ги чете, не се вдъхновява от тях - да, някои хора ги четат: те са
същите тези, които ще напишат следващите дисертации. Естествено,
бъдещите доктори по философия ще трябва да ги четат.
Но вашите
университети не създават хора като Шекспир, като Милтън, като
Достоевски, като Толстой, като Рабиндранат, като Халил Джубран. Вашите
университети създават само боклук, напълно безполезен. Това е
интелектуалната активност, която върви в университетите.
Интелигентността създава Пикасо, създава Ван Гог, създава Моцарт,
създава Бетовен. Интелигентността представлява едно напълно различно
измерение. Тя няма нищо общо с главата, а има връзка със сърцето.
Интелектът е в главата; интелигентността е състояние на будност на
сърцето. Когато сърцето ти е будно, когато сърцето ти танцува е дълбока
благодарност, когато сърцето ти е настроено към съществуванието, в
хармония със съществуванието, творчеството произтича от тази хармония.
Не може да съществува каквото и да било интелектуално творчество. То
може да произведе боклук - то е продуктивно, може да произвежда - но не
може да твори.
А каква е разликата между произвеждане и
творене? Произвеждането е механична дейност. Компютрите могат да го
правят - те вече го правят и го правят по един далеч по-ефективен начин,
отколкото можеш да се надяваш човек да го прави.
Интелигентността твори, тя не произвежда. Производство означава
повтарящо се упражнение: ти правиш все отново и отново това, което вече е
било направено.
Творчество означава да внесеш нещо ново в
съществуванието, да направиш път на непознатото да проникне в познатото,
да направиш път на небето да слезе на земята.
Когато се
появява един Бетовен или Микеланджело или Калидас, небесата се отварят,
цветя се посипват от отвъдното. Не ви казвам нищо за Буда, за Христос,
за Кришна, за Махавира, за Заратустра, за Мохамед, поради определена
причина: защото това, което те създават, е толкова фино, че няма да
можете да го схванете. Това, което Микеланджело създава, е в груба
форма; това, което Ван Гог създава, може да се види, видимо е. Това,
което един буда създава, е напълно невидимо. За да може да бъде
разбрано, има нужда от един напълно различен вид възприемчивост. За да
разбереш един буда, трябва да си интелигентен. Творението на Буда не
само че е твореше на огромна интелигентност, но е и толкова върховно,
толкова свръхумствено, че дори и само за да го разбереш, ще трябва да си
интелигентен. Интелектът няма да ти помогне да го разбереш.
Има само два вида хора, които творят - поетите и мистиците. Поетите
творят в грубия свят, а мистиците творят във финия свят. Поетите творят
във външния свят - картини, поеми, песни, музика, танц, - а мистикът
твори във вътрешния свят. Творчеството на поета е обективно, а
творчеството на мистика е субективно, изцяло вътрешно. Първо трябва да
разбереш поета, едва тогава можеш един ден - поне можеш да се надяваш
някой ден - да разбереш мистика. Мистикът е най-висшето цвете на
творчеството. Но може и да не видиш нищо от това, което мистикът прави.
Буда никога не е нарисувал и една-единствена картина, никога не е
взимал четка в своите ръце, никога не е композирал и една поема, никога
не е изпял и една песен. Никой никога не го е видял да танцува. Ако го
наблюдаваш, ще го видиш да седи в тишина, цялото му същество е тишина.
Да, той е обгърнат от някаква грация, грация с безкрайна, изискана
красота, но трябва да си много уязвим, за да я почувстваш. Трябва да си
много отворен, а не настроен за спор. При Буда не можеш да си публика,
трябва да участваш, защото това е мистерия, в която се участва. Тогава
ще видиш какво създава той. Той създава съзнание, а съзнанието е
най-чистата форма, възможно най-висшата форма на изразяване.
Песента е прекрасна, танцът е прекрасен, защото присъства нещо от
божественото. Но в Буда присъства целият Бог. Ето защо сме нарекли Буда
„Бхагван", нарекли сме Махавира „Бхагван" - Бог присъства изцяло.
Интелектуалната активност може да ви направи експерти в определени неща
- полезни, ефикасни. Но интелектът напипва в тъмното. Той няма очи,
защото още не е медитативен. Интелектът е заимстван, той няма собствено
прозрение.
Темата е секс. Артър цели седмици вече отговаря успешно
на всички въпроси, които му задават на телевизионното шоу. Той вече се
класира за джакпота от сто хиляди долара. За този единствен въпрос му е
позволено да се обади на експерт. Естествено, Артър избира един световно
известен професор по сексология от Франция.
Въпросът за
джакпота е следният: „Ако бяхте император през първите петдесет години
от епохата на асирийската империя, кои три части от анатомията на вашата
невеста би се очаквало да целунете през първата ви брачна нощ?"
Първите два отговора идват бързо. Артър отговаря: „Устните и шията."
И сега, в безизходица как да отговори на третата част от въпроса, Артър
трескаво пита своя експерт, французинът вдига ръце и жално простенва:
- Е, приятелю - недей да питаш мен! Аз вече два пъти сгреших.
Експертът, познавачът, интелектуалецът няма свое прозрение. Той се
осланя на заимствано знание, на традицията, на обичая. Той носи в
главата си цели библиотеки, огромен товар, но няма своя визия. Той знае
много, без да познава каквото и да било.
И тъй като животът никога
не е същият - той непрестанно се променя, във всеки момент е нов -
експертът винаги изостава, отговорът му е винаги неадекватен. Той може
само да реагира, не може да откликва, защото не е спонтанен. Той вече си
е направил заключенията, вече носи готовите отговори - а въпросите,
които животът повдига, са винаги нови.
Освен това животът не е
нещо логично, а интелектуалецът живее чрез логиката - поради това той
никога не съответства на живота и животът никога не му съответства. От
това животът, разбира се, не губи, самият интелектуалец губи. Той винаги
се чувства като аутсайдер - не че животът го е изгонил, той самият е
решил да остане извън живота. Ако се придържаш твърде много към
логиката, никога няма да можеш да бъдеш част от живия процес, който
представлява съществуванието.
Животът е нещо повече от логика: животът е парадокс, мистерия.
Ганауей и Джейси си обявили дуел с пистолети. Ганауей бил доста дебел и
когато видял своя мършав противник пред себе си, възразил:
-
Чакай! - рекъл той, - аз съм двойно по-дебел от него, значи трябва да
застана два пъти по-далеч от него, отколкото той от мен.
Напълно логично, но как да го постигнеш?
- Спокойно - отговорил секундантът му. - Веднага ще го уредя. - И като
извадил от джоба си парче тебешир, начертал две вертикални успоредни
линии върху дрехата на дебелия, като оставил разстояние между тях.
- Ето - обърнал се той към Джейси, - можеш да стреляш, но помни, че всяко попадение извън тебеширените линии не се брои.
Съвсем правилно математически, съвършено логично! - но животът не е
толкова логичен, не е толкова математичен. А хората продължават да
живеят в своя интелект съвсем според логиката. Логиката им дава
чувството сякаш знаят, но това е едно голямо „сякаш", макар човек да има
склонността да го забравя напълно. Каквото и да правиш чрез интелекта,
то ще е само умозаключение. То не е преживяване на истината, но само
умозаключение, основано на логиката - а вашата логика си е ваше
изобретение.
Кюдахи се насмукал до козирката и застанал да
гледа парада за деня на Св. Патрик И без да забележи, си изтървал
запалената цигара върху някакъв стар дюшек, който бил сложен до бордюра.
Точно тогава с важна походка минали възрастните дами от Корпуса на
медицинските сестри. Същевременно дюшекът вече се подпалил и взел да
изпуска гаден мирис.
Кюдахи помирисал един-два пъти и казал на полицая, който стоял до него:
- Сержант, тези медицински сестри май твърде бързо са ги подкарали!
Интелектът може да си направи определени изводи, обаче той е несъзнателен. То е все едно да действаш насън.
Интелигентността е събуждане, а докато не се събудиш напълно, каквото и
да решиш, ще бъде грешно по един или друг начин. Не може да не е така,
при всяко положение ще е грешно, защото е извод, направен от
безсъзнателен ум.
За да внесеш интелигентност в действието, ти
нямаш нужда от повече информация, а от повече медитация. Трябва да бъдеш
по-тих, да се изпразниш от мисли. Трябва да станеш по-малко ум и повече
сърце. Трябва да осъзнаеш магията, която те заобикаля - магията, която е
живот, която е Бог, която е в зелените дървета и в червените цветя,
магията, която е в очите на хората. Магията се случва навсякъде! Всичко е
магическо, но поради своя интелект ти си оставаш затворен вътре в себе
си, държейки се за своите глупави изводи, направени в безсъзнание, или
получени от други, които са толкова безсъзнателни, колкото си и ти.
Но интелигентността определено е творческа, защото вкарва в действие
твоята цялостност - а не само част, една малка част: главата.
Интелигентността кара цялото твое същество да вибрира - всяка клетка от
твоето същество, всяка фибра от твоя живот започва да танцува и да
изпада в една фина хармония с цялото.
Ето това е творчество: да
пулсираш в абсолютна хармония с цялото. Нещата започват да се случват
от само себе си. Сърцето ти започва да излива песни на радост, ръцете ти
започват да трансформират нещата. Докосваш калта и тя се превръща в
лотус. Можеш да бъдеш алхимик. Но това е възможно само чрез едно велико
събуждане на интелигентността, на сърцето.
За творчеството
ОШО |
Нумерология
3.133.124.161 