Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:25
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - За творчеството » Ошо. Втората пречка: Перфекционизъм

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Втората пречка: Перфекционизъм

Чух една прекрасна история. Имало един велик скулптор, художник, велик човек на изкуството. Неговото изкуство било толкова съвършено, че когато правел статуя на някой човек, било трудно да се каже кой бил човекът и коя статуята му. Статуята била като жива, сякаш изпълнена с живот, толкова приличала на човека.

Някакъв астролог му казал, че смъртта му е близо и че той скоро ще умре. Той естествено много се стреснал и се уплашил, и както, всеки човек иска да избегне смъртта, така и той поискал да я избегне. Мислил за това, медитирал и намерил разрешение на проблема. Направил си статуи на самия себе си, единадесет на брой, и когато смъртта почукала на вратата му и ангелът на смъртта влязъл, той застанал скрит сред своите единадесет статуи и спрял дишането си.

Ангелът на смъртта се изненадал, не могъл да повярва на очите си. Това никога преди не се било случвало - толкова необичайно нещо! Бог е известен с това, че никога не прави двама души абсолютно еднакви - Той винаги създава уникати. Той никога не е вярвал в каквато и да било рутина, Той не е като конвейер. Той е напълно против индиговите копия, Той създава само оригинали. Какво се е случило? Дванадесет души на брой и всичките абсолютно еднакви? Кого да вземеш сега? Само един трябва да бъде взет....

Ангелът на смъртта не могъл да реши. Озадачен, разтревожен, нервиран, той се върнал и попитал Бога:
- Какво си направил? Там има дванадесет души, които са абсолютно еднакви, а аз трябва да взема само един. Как да го избера?

Бог се засмял. Той повикал ангела на смъртта да се приближи до него и му прошепнал една формула в ухото, един ключ, с който да различи реалното от нереалното. Дал му един таен код и му казал:
- Сега отиди и го кажи в тази стая, където художникът се крие сред собствените си статуи.
Ангелът на смъртта попитал:
- А това как ще проработи? Бог рекъл:
- Не се тревожи. Просто отиди и опитай.
Ангелът на смъртта отишъл, без още да вярва, че това ще свърши работа, но щом Бог го казвал, трябвало да го направи. Той влязъл в стаята, огледал се, и без да се обръща конкретно към някого, казал:
- Господине, всичко е съвършено с изключение на едно нещо. Добре си се справил, но едно нещо си пропуснал. Има една грешка.
Човекът съвсем забравил, че се крие. Изскочил и попитал:
- Каква е грешката?
Ангелът на смъртта се засмял и казал:
- Хванах те! Ето я единствената грешка: ти не можеш да забравиш себе си. Хайде, тръгвай с мен.

Човекът на изкуството е обикновено най-егоистичният човек на света. Но тогава той не е истински човек на изкуството. Той използва изкуството като средство за проява на своето его. Хората на изкуството са много егоистични, непрестанно се хвалят и непрестанно се борят помежду си. Всеки си мисли, че той е първият и последният. Но това не е истинско изкуство.

Истинският човек на изкуството напълно изчезва. Другите са само техничари - аз не бих ги нарекъл хора на изкуството, а техничари. Не бих ги нарекъл творци, а само съчинители. Да, да съчиниш поема е едно нещо, а да създадеш поема е нещо съвършено различно. За да съчинява поезия, човек има нужда да знае езика, граматиката, правилата на поезията. Това е игра с думите. И ако познаваш цялата игра, можеш да правиш поезия. Тя няма да е много поетична, но ще изглежда като поезия. Технически може да е съвършена, но ще има само тяло - душата ще липсва. Душата се появява само тогава, когато човекът на изкуството изчезне в своето изкуство - и вече не е отделен от него. Когато художникът рисува с такава отдаденост, че него просто го няма, че дори чувства някаква вина подписвайки картината си, защото знае, че не той я е направил... Някаква непозната сила я е направила чрез него: той знае, че е бил обсебен. Това са изпитали през вековете всички наистина велики хора на изкуството - чувството, че са били обсебени. Колкото по-велик е човекът на изкуството, толкова по-ясно е чувството.


А тези, които са най-великите - като Моцарт, като Бетовен, като Калидас, като Рабиндранат Тагор - тези, които са най-великите, са абсолютно сигурни, че не са нищо друго освен кухи бамбуци, през които пее съществуванието. Те са флейтите, но песента не е тяхна. Тя тече през тях, но идва от някакъв непознат източник. Те не са я възпрепятствали - това е всичкото, което са направили - но не те са я създали.


Това е парадоксът. Истинският творец знае, че той не е създал нищо, че съществуванието е работило чрез него. То го е обсебило - неговите ръце, неговото същество - и е създало нещо чрез него. Той е бил един инструмент. Това е истинското изкуство, в което човекът на изкуството изчезва - тогава не става въпрос за егото. И тогава изкуството се превръща в религиозност. Тогава човекът на изкуството става мистик -не само технически коректен, но и екзистенциално автентичен. Колкото по-малко от човека на изкуството присъства в неговата творба, толкова по-съвършена е тя. Когато творецът напълно липсва, тогава творчеството е абсолютно съвършено - помнете, нещата стават в тази пропорция. Колкото повече човекът на изкуството присъства, толкова по-малко съвършен ще бъде продуктът. Ако човекът на изкуство присъства твърде много, продуктът ще се получи отвратителен, невротичен. Той ще е само его - какво друго би могъл да бъде?

Егото е невроза. И още едно нещо трябва да се помни: егото винаги иска да бъде съвършено. Егото е много перфекционистко. Егото винаги иска да е по-висше и по-добро от другите - оттук и перфекционизмът. Но перфекционизмът никога не е възможен чрез егото, затова и усилието е абсурдно. Перфекционизмът е възможен само тогава, когато егото го няма - но тогава човек изобщо никога не мисли за перфекционизъм.

Така че истинският човек на изкуството никога не мисли за перфекционизъм. Той няма никаква идея за перфекционизма, той просто си позволява да изпадне в състояние на себеотдаденост, да се остави и каквото ще да става, да става. Истинският човек на изкуството определено мисли за цялостност, но никога за съвършенство. Той иска да е изцяло в това, което прави, и това е всичко. Когато танцува, той иска да изчезне в танца. Той не иска да присъства, защото присъствието на танцьора ще разстрои танца. Грацията, потокът ще се разстроят, ще се възпрепятстват. Когато танцьора го няма, всички камъни са изчезнали и потокът е много тих, плавен.


Истинският човек на изкуството мисли за цялостността - как да бъда тотален? - но никога не мисли за съвършенство. И красотата е в това, че тези, които са тотални, са съвършени. Тези, които мислят за съвършенство, никога не са съвършени, никога не са цялостни. Тъкмо напротив - колкото повече мислят за съвършенство, толкова по-невротични стават. Те си имат идеали. Те винаги сравняват и винаги нещо не им достига!


Ако имаш някакъв идеал и ако не можеш да се смяташ за съвършен, докато не осъществиш този идеал, как можеш да бъдеш цялостен в своите действия? Ако например си мислиш, че трябва да си танцьор като Нижински, как би могъл да бъдеш цялостен в своя танц? Ти непрестанно гледаш, наблюдаваш себе си, опитваш се да се усъвършенстваш, страхуваш се да не направиш някаква грешка... ти си раздвоен. Една част от теб танцува, а друга част присъства там и съди, стои отстрани и осъжда, критикува. Ти си разделен, раздвоен.

Нижински бил съвършен, защото бил цялостен. Случвало се е когато танцува да прави скокове в своя танц... хората не могли да повярват на очите си, дори и учените не могли да повярват. Скоковете му били такива, че противоречали на законите на гравитацията - такова нещо не може да се случи! И когато слизал към земята, той падал толкова бавно, като перце... това също противоречи на законите на гравитацията.

Питали го все отново и отново. Колкото повече го питали хората, толкова по-съзнателен ставал той за това нещо и толкова повече то изчезвало. В живота му дошъл момент, когато то спряло напълно, и причината била, че той станал себесъзнателен - той загубил своята тоталност. Тогава го разбрал, разбрал защо е изчезнало това явление. Когато преди се случвало, то се случвало само тогава, когато Нижински напълно се изгубвал в танца. В това пълно загубване, в тази пълна релаксация, човек действа в един напълно различен свят, според съвсем други закони.

Нека ви кажа за един закон, който науката рано или късно ще открие. Наричам го закон на грацията. Така както има закон за гравитацията... който преди триста години не е бил известен. Той действал дори и преди да стане известен - за да може да действа, един закон няма нужда да бъде познат. Законът открай време си действал. Той няма нищо общо нито с Нютон, нито пък с ябълката, падаща от дървото. Ябълките си падали и преди Нютон! Не че Нютон първо открил закона, а след това ябълките почнали да падат. Законът си бил там и Нютон го открил.

Съвсем по същия начин присъства и друг един закон - законът за грацията, който издига нагоре. Законът за гравитацията придърпва нещата надолу; законът за грацията ги издига нагоре. Това в Йога се нарича левитация. Този закон започва да действа в някакво състояние на себеоставяне, на опиянение - опиянение от божественото - в някакво състояние на пълно себеотдаване, липса на его. Човек се издига нагоре. Става безтегловен.

Ето това ставало в случая с Нижински. Но не можеш да го направиш да се случи, защото ако ти си там, то няма да се случи.

Егото е като камък на шията ти. Когато егото го няма, ти си безтегловен. Не се ли е случвало понякога да почувствате това в живота си? Има моменти, когато чувстваш някаква безтегловност. Ходиш по земята, но въпреки това стъпалата ти не докосват земята. - ти си на една педя отгоре. Моменти на радост, моменти на молитва, моменти на медитация, моменти на празнуване, моменти на любов... и ти си безтегловен, издигнал си се нагоре.

Аз казвам, че рано или късно науката ще трябва да открие това, защото науката вярва в някакъв принцип: принципът на полярните противоположности. Никой закон не може да стои самичък, той трябва да има своята противоположност. Електричеството не може да действа само с един полюс, положителен или отрицателен - има нужда и от двата. Те се допълват един друг.

Науката знае, че всеки закон има своя противоположност, която го допълва. Гравитацията трябва да има закон, който да е противоположен на нея, да я допълва. Този закон, засега поне, аз го наричам грация - в бъдеще всяко име може да се използва, защото учените, ако го открият, няма да го нарекат грация. Но това изглежда най-подходящото име.


За творчеството
ОШО
Папка: Ошо - За творчеството | Посещения: 1279 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8