22 април 1977
Съществува ли някаква разлика между подходите на Шива и Сараха към тантра?
Винаги съм съгласен с всичко, което казвате - защо тогава животът ми не се променя?
Не бях ли по-щастлив, когато считах, че съществува цел? Тантра път на отдаване на удоволствията ли е?
Нещо съществено се пропуска - нещо не е наред с мене?
По какъв начин определяте добрата реч?

Първия въпрос:
Съществува ли някаква разлика между подходите на Шива и Сараха към тантра?

Не наистина, не по същество. Но доколкото става въпрос за формата, да. Религиите се различават единствено по своята форма. Религиите се различават само по своята методология. Религиите са различни една от друга що се отнася до вратата към божественото, но не по същество. Съществуват само две основни формални различия: пътя на отдаването, молитвата, любовта и пътя на медитацията, осъзнаването. Това са двете разлики.

Подходът на Шива спада към този на отдаването; той е този на молитвата, на любовта. Подходът на Сараха спада към този на медитацията, осъзнаването. Разграничението все пак е формално, защото когато любещият и медитиращият постигнат, постигат една и съща цел. Стрелите им са пуснати от различни лъкове, но достигат до една и съща цел. В крайна сметка лъковете губят своето значение. Няма никакво значение какъв вид лък си избрал, ако целта е поразена.

Това са двата основни лъка, защото човек в общи линии се дели на два вида: мислещ и чувстващ. Можеш да пристъпиш към реалността или чрез мислене, или чрез чувство.

Будисткият подход - подходът на Буда и Сараха - е чрез интелекта. Сараха действа главно чрез ума. Разбира се, умът трябва да бъде оставен. Малко по малко умът трябва да изчезне в медитацията - но умът трябва да изчезне, мисленето трябва да бъде трансформирано. И трябва да се изгради състояние на отрицание на мисълта. Ала запомни: това е състояние на отрицание на мисълта, а то може да се постигне само чрез постепенното отстраняване на мислите, малко по малко. Затова цялата работа се съсредоточава в мисловен аспект.

Подходът на Шива е свързан с чувството, със сърцето. Трябва да се трансформира чувството. Трябва да се трансформира любовта, за да се превърне в молитва. На пътя на Шива остават отдаденият човек и божеството, остават бхакта и Бхагван. В най-върховния миг те изчезват един в друг. Чуй внимателно: когато тантра на Шива достигне до върховния си оргазъм "аз" изчезва в "ти" и "ти" изчезва в "аз" - те са заедно, превръщат се в едно цяло.

Когато тантра на Сараха достигне до своя върховен връх, приемането е: нито ти си прав, нито ти си истината, нито ти съществуваш, нито аз - и двамата изчезват. Срещат се две нули - не аз и ти, нито аз, нито ти. Две нули, две празни пространства, се разтварят едно в друго; защото цялото усилие на пътя на Сараха е да разтвори мисълта, а аз и ти са части на мисълта.

Когато накрая мисълта изчезне, как можеш да наречеш себе си "аз"? И кого ще наречеш свой Бог? Бог е част от мисълта, той е творение на мисълта, конструкция на мисълта, конструкция на ума. Та всички мисловни конструкции изчезват и изгрява шуния, пустотата.

На пътя на Шива не обичаш вече формата, не обичаш вече индивида - започваш да обичаш цялото съществуване. Цялото съществуване се превръща в твоето "ти"; обръщаш се към цялото съществуване. Собственическото чувство е отстранено. И чувството става все по-чисто. Настъпва един момент, в който има само чиста любов. В момента на чистата любов ти се разтваряш в "ти" и "ти" се разтваря в тебе. Ти също изчезваш, но изчезваш не като две нули, изчезваш, както любимият изчезва в любимата и любимата изчезва в любимия.

До този момент са различни, но това също е формална разлика. Отвъд това, какво значение има, дали ще изчезнеш като любим и любима или като две нули? Основният момент, главният момент е, че изчезваш, че не остава нищо, не остава и следа след тебе. Това изчезване е просветлението.

Така че трябва да го разбереш: ако любовта те привлича, Шива ще те привлича, и "книга на тайните" ще е твоята тантра Библия. Ако те привлича медитацията, тогава ще те привлича и Сараха. Зависи от тебе. И двамата са верни, и двамата се отправят на едно и също пътешествие. С кого би искал да пътуваш, е въпрос на твой избор.

Ако можеш да си сам и блажен, тогава Сараха; ако не можеш да си блажен, когато си сам и блаженството ти е резултат, само когато си в отношение с някого, тогава Шива.

Това е разликата между индуистката тантра и будистката тантра.


Втория въпрос:
Бхагван, каквото и да кажете, винаги съм съгласен с него. Защо тогава животът ми не се променя?

Може би е заради съгласието. Заради това, че се съгласяваш с мене или не се съгласяваш с мене, животът ти няма да се промени. Това не е въпрос на съгласие или несъгласие - то е въпрос на разбиране. А разбирането е над съгласието и несъгласието.

Обикновено, когато се съгласяваш, си мислиш, че си ме разбрал. Ако си ме разбрал, тогава няма да става дума за съгласие или несъгласие. Как можеш да си съгласен с истината? Слънцето е изгряло - съгласен ли си или не си съгласен? Ще кажеш, че този въпрос не е от значение.

Съгласието, несъгласието, е по отношение на теориите, то не се отнася до истината. Затова, когато се съгласяваш с мене, в действителност не се съгласяваш с мене - започваш да чувстваш, че аз съответствам на теорията, която ти вече си си изградил. Когато почувстваш, че Бхагван е в съответствие с тебе, чувстваш, че ти си в съответствие с Бхагван. Когато аз не съм в съответствие с тебе, тогава възниква проблем, тогава не можеш да се съгласиш с мене. Или не го слушаш, не го чуваш. Ти просто се затваряш, когато казвам нещо, с което не си съгласен.

Това не е въпрос на съгласие или несъгласие. Остави това! Аз не съм тук, за да обръщам твоята религия; не се опитвам да ти представя някаква философия; не съм тук, за да проповядвам някаква теология; не търся последователи - и това е нещо напълно различно, съвършено различно. Ученикът не е този, който се съгласява: ученикът е този, който слуша, който учи. Самата дума "ученик" произлиза от учене, обучение.

Ученикът е този, който е открит към усвояване. Последователят е затворен. Последователят мисли, че е съгласен; тогава няма защо и няма нужда да бъде отворен - може да остане затворен, може да си позволи да се затвори. Един ученик никога не може да си позволи да се затвори; има толкова много да се учи. Как може да си съгласен или несъгласен? А ученикът има его, кой тогава в действителност ще се съгласи или няма да се съгласи? Ученикът е просто един отвор - вътре в него няма кой да се съгласява или да не се съгласява. Самото съгласие създава проблема.

Никой до сега не е бил трансформиран чрез съгласието. Съгласието е твърде повърхностно, прекалено интелектуално. За да бъде трансформиран, човек се нуждае от разбиране. Разбирането винаги е това, което води към трансформиране, което променя. И, когато разбереш, не трябва да правиш нищо - разбирането ще започне да прави нещата. Не е истина, че първо разбираш, а после започваш да правиш нещата - не. Самото разбиране, самият факт на разбирането, прониква дълбоко в сърцето ти, потапя се и трансформацията възниква.

Трансформацията е следствие от разбирането.

Ако се съгласиш, тогава възниква проблемът: какво да правиш сега? Съгласил съм се, тогава сега трябва да се практикува нещо. Съгласието е нещо твърде глупаво, толкова глупаво, колкото и несъгласието.

Ала умът е много хитър! Никога не си знаел какво е това съгласие...Няколко истории - първо:

Майката на момчето починала, когато било съвсем невръстно и баща му трябвало здравата да работи, за да го отгледа по подходящ начин. Накрая, младежът заминал да учи в колежа. Първото му писмо било голямо разочарование за бащата. Било голямо разочарование, обаче старият човек не знаел точно защо. Вероятно в писмото нямало нищо, което да го отчае така. Може би нещо в самия тон на писмото предизвикало неговото безпокойство. В писмото пишело:

"Скъпи, татко, всичко е чудесно, тук в колежа много ми харесва. Играя в отбора по футбол. Настанен съм в най-добрия район на университета. Получих отличен на първия си изпит по алгебра..."

След като помислил известно време, бащата разбрал къде е проблемът. Той написал на сина си:

"Виж, сине, не искам да изглеждам като стар глупак, но има нещо, което би ме направило много щастлив. Не си мисля, че си неблагодарен по някакъв начин. Но трябваше здравата да се трудя, за да те отгледам и да те изпратя в колеж, а самият аз никога нямах щастието да завърша колеж. Това, което искам да кажа, е следното: за мене ще е много приятно, ако казваш: "Ние правим това, ние правим онова", вместо "Аз правя това, аз правя онова". Ще ме накара да се почувствам - все едно съм част от всичко това."

Момчето схванало незабавно за какво става дума и оттук нататък писмата пристигали във вида: "Е, тате, ние спечелихме играта миналата събота. Определихме си среща с една сладурана.

Ще изкараме отличен по история." Старият човек изпитвал истинско удоволствие от споделянето на опита на сина си по този начин. Дните му се превърнали в празник.

Един ден пристигнала телеграма: "Скъпи, тате, създадохме проблеми на дъщерята на Дийн. Има близнаци. Моето почина. Какво смяташ да правиш с твоето?"

Умът е много хитър. Наблюдавай...когато се съгласяваш с мене, наистина ли си съгласен с мене? Или чувстваш, че съм в съответствие с тебе? А умът е голям правист, голям адвокат:

Може да открие пътища да се съгласи и да си остане същият. И не само това, когато се съгласиш, започваш да си мислиш, че ако сега задължение на Бхагван е да те трансформира - какво повече можеш да направиш ти - ти си се съгласил, станал си санясин, предал си се, какво повече можеш да направиш?

И, ако нищо не се случи, започваш да ми се нервираш. И когато ти кажа нещо, то не е точно това, което ти си чул. Ти ме чуваш по свой собствен начин. Чуваш ме заедно с всички твои тълкувания. Чуваш ме чрез своето минало, през своите спомени, през знанието си, през своите условни рефлекси. Чуваш през ума.  Умът оцветява всичко, което чуваш. Той незабавно се нахвърля върху него, променя го, прави го в съответствие с тебе; омаловажава някои неща, преувеличава други, запълва празнотите. В него остава само една малка част от това, което съм казал - а частта никога не може да трансформира, единствено цялото.

Ала цялото може да остане цяло, само когато не правиш никакъв опит да се съгласяваш или да не съгласяваш. Когато не правиш опит да се съгласяваш или да не се съгласяваш, можеш да отстраниш ума. Ако правиш усилие да се съгласиш, как можеш да отстраниш ума? Умът е този, който се съгласява или не се съгласява.

Разбирането е нещо по-голямо от ума. Разбирането се осъществява в тоталното ти съществото. То се намира в главата в такава степен, в каквато и в пръста на крака ти. Разбирането е нещо тотално. Умът е една съвсем малка част, но е твърде авторитарна. И продължава да претендира, че е цялото.

Втората история:

Имало един бизнесмен на средна възраст, който взел жена си със себе си в Париж. След като се мъкнал с нея от магазин на магазин, я помолил да го остави на мира през останалата част на деня и тя се съгласила. Жена му отново тръгнала да пазарува по магазините. А той отишъл право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала петдесет американски долара; той предлагал десет. Не могли да се споразумеят за цената и работата не станала.

Същата вечер завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, с което не се разбрал следобед.

- Виждаш ли, мосю - казало момичето, докато минавали покрай него, - виж какво си хванал за твоите въшливи десет долара.

Твоето разбиране е твое разбиране. Твоята интерпретация е твоя интерпретация. Ще гледаш от своя ъгъл.

Това, което чуваш, е твоя интерпретация, винаги го помни - и внимавай за нея! То не е това, което аз съм казал: то е това, което ти си мислиш, че си чул - а те не са едно и също нещо. Съгласяваш се със собственото си ехо; не се съгласяваш с мене. Съгласяваш се със своята идея. Как тогава можеш да се промениш? Идеята е твоя, съгласието е твое, така че не съществува възможност за промяна.

Моля те, спри да се съгласяваш и да не се съгласяваш. Само ме слушай.

Твоят метод на съгласие може да е само трик, за да защитиш себе си, за да не бъдеш шокиран. То действа като буфер. Казвам нещо: ти незабавно се съгласяваш. Шокът е избегнат. Ако не беше се съгласил с мене, можеше да те порази до корените, можеше да разтърси най-съкровената ти същност. Казвам нещо, ти казваш: "Да, съгласен съм." С това съгласие, отхвърляш. Вече няма нужда са бъдеш разтърсван - съгласен си. Ако не беше се съгласил или ако си несъгласен - същото е и с несъгласието. В момента, в който казвам нещо и има някой, който казва: "Не съм съгласен", той отхвърля енергията. Тогава енергията няма да стигне до корените му и няма да го разтърси.

Около нас сме създали хиляди буфери, защити. Тези защити няма да ти дадат възможност да се промениш. За да се промениш, ще имаш нужда от това да бъдеш потресен - ужасно потресен, страхотно потресен. Ще бъде болезнено. Съгласието е много удобно, така е и с несъгласието. Не правя голяма разлика между съгласието и несъгласието; те са двете страни на една монета.

Истинският индивид, който иска да е близо до мене, който наистина иска да установи контакт с мене, няма да се съгласи, нито да не се съгласи. Просто ще ме слуша - чисто слушане. Абсолютно чисто слушане, без никаква интерпретация. Той ще отстрани себе си. Ще ми направи път.

Третата история:

Учителят току що приключил с изложението на основните факти за живота пред своите първокласници. Малката Мери вдигнала ръка от първия чин:
- Може ли едно шестгодишно момче да направи дете?
- Не - казал усмихвайки се учителят, - това няма да е възможно. Някакви други въпроси?
Тишина. Мери отново вдигнала ръка:
- Може ли едно шестгодишно момиче да има дете?
- Не. - отговорил учителят.
След което момчето, което седяло зад Мери, се навело напред и й прошепнало високо на ухото:
- Е, виждаш ли! Казах ти, че няма за какво да се тревожиш!

Съгласието ти. Несъгласието ти, са само начини, чрез които да останеш там, където си, да не се промениш. Цял живот хората се посвещават на едно нещо: как да не се променят. Продължават да повтарят: "Не искам да съм нещастен" и продължават да правят това, което ги прави нещастни. Непрекъснато повтарят: "Искам да се променя". Но аз поглеждам дълбоко в тях и виждам, че не желаят да се променят.

Не можеш да се промениш - последното нещо, което бих искал да кажа по този въпрос - ти не можеш да се промениш. Можеш само да дадеш възможност на промяната да стане. Опитвайки се да се промениш, никога няма да се промениш. Кой се опитва? Старото? Отбележи вътрешната логика на това положение: ти се опитваш да промениш себе си. Все едно се опитваш да се повдигнеш, като се дърпаш за връзките на обувките си. Какво може да излезе от това? Нищо не е възможно. Не можеш да промениш себе си, защото, кой е този, който се опитва да извърши промяната? Твоето минало. Това си ти.

Можеш да позволиш на промяната да се осъществи. Какво можеш да направиш, за да й дадеш тази възможност? Моля те, недей да се съгласяваш или да не се съгласяваш с мене. Само слушай! Само бъди тук. Дай само възможност на моето присъствие да играе ролята на катализатор. Дай ми възможност, да те заразя. Просто хвани болестта, която нося, шарката, от която боледувам. Просто ме пусни. Недей да се опитваш да се променяш.

Това допускане е всичко онова, което представлява предаването.

Санясин не е този, който е съгласен с мене. Ако се е съгласил с мене, тогава не е санясин, тогава е последовател. Като християните са последователи на Христос - те са се съгласили с Христос, но това не ги е променило. Както будистите са последователи на Буда - съгласили са се с Буда, но това не ги е променило. Не виждаш ли, че по целият свят хората следват един или друг?

Та да следваш, означава да избягваш промяната. Моля те, недей да ме следваш. Само слушай това, което става тук, гледай това, което става тук. Просто ме гледай и ми направи път - така че моята енергия да започне да работи върху твоята енергия. Това не е работа на ума: това е нещо тотално, за да затрептиш на същата честота на вълната - пък дори и само за няколко мига.

Тези мигове ще донесат промяната, тези мигове ще ти дадат възможност да надзърнеш в непознатото. Тези мигове ще те накарат да осъзнаеш, че вечността е над времето. Тези мигове ще ти дадат чувството за това, което трябва да се случи по време на медитацията. Тези мигове ще ти дадат възможност да вкусиш от Бога, от дао, от тантра, от зен. Тези моменти ще ти дадат възможността да се промениш, защото тези мигове ще дойдат не от твоето минало, а от твоето бъдеще.

Да се съгласиш, означава че с мене се съгласява твоето минало. Да се отвориш, да позволиш, твоето бъдеще е това, което отваря - отваря се с мене. Възможността да се трансформираш, е в твоето бъдеще. Миналото е мъртво, заминало, свършило. Изгори го! вече няма никакво значение. Престани да го носиш със себе си; то е безполезен багаж. Заради този багаж, не можеш да се изкачиш твърде високо. Какво имаш предвид, когато казваш: "Съгласен съм с вас"? Означава, че твоето минало е съгласно, миналото ти се чувства добре, поздравява те и ти казва:

- Да, винаги съм си мислил точно това.

Това е начин, да се избяга от бъдещето. Внимавай...

Просто бъди с мене - това е сатсанг. Това е висш контакт. Просто да бъдеш с мене...заради тебе, няколко лъча ще проникнат в твоето същество и ще започнат да играят. После ще проумееш, че животът, който си живял, изобщо не е бил живот. Че си живял в илюзии, че си сънувал. Тези няколко погледа върху реалността ще разбият цялото ти минало. А след това ще настъпи трансформацията.

Тя настъпва естествено, по свое усмотрение - следва разбирането.


Третия въпрос:
Понякога, когато наблюдавам хората да играят едни и същи игрички отново и отново, очите ми се чувстват стари и преситени, а сърцето ми е изморено и изтощено. Предполагам, че се дължи на това, че все повече виждам моите собствени игри и номера и слушам вашия влудяващ глас в ушите си да казва: "всичко е наред - просто трябва да приемеш и обичаш себе си и след това няма проблеми."  ПРОСТО???!

Чувствам, че ако произнесете отново тази дума, ще се разпищя. Не бях ли по-щастлив, когато мислех, че съществува цел?

Въпросът е зададен от Ма Дева Анандо. Той е важен. Въпросът може да бъде зададен почти от всички, които се намират тук. Чуй те го. Той отразява ситуацията, през която всеки търсещ трябва да мине.

Първо, Анандо казва:

- Понякога, когато наблюдавам хората да играят едни и същи игрички отново и отново, очите ми се чувстват стари и преситени, а сърцето ми е изморено и изтощено.

Моля те, не се опитвай да гледаш другите - това не е твоя работа. Ако са решили да играят едни и същи стари игри, ако искат да играят старите игрички, ако са щастливи, като играят старите си игри, кой си ти, че ще се намесваш? Кой си, та да съдиш?

Непрекъснатият стремеж да съдиш другите, трябва да се премахне. Той не помага на другите. Само те наранява, наранява тебе. Защо трябва да си създаваш неприятности? Нямаш работа тук. Това си е техен проблем, Ако искат да си останат същите и да се движат по старите коловози. Добре! Животът си е техен и те имат правото да го живеят както пожелаят.

По някакъв начин не можем да позволим останалите да живеят по свой собствен начин. По един или друг начин продължаваме да съдим. Понякога казваме, че са грешници, понякога твърдим, че ще отидат в ада, друг път казваме, че са това или онова - престъпници. Ако всичко това се промени, тогава ще последва нова оценка, че те играят старите си игри и "Аз съм изморен." Защо трябва да си уморен от техните игри? Дай им възможност, да се уморят от своите игри, ако го желаят; а ако не го искат - това е техен избор. Моля те, не гледай другите.

Цялата ти енергия трябва да се концентрира върху тебе. Може би съдиш другите, заради техните стари игри, само като един трик, защото не искаш да осъдиш себе си. Винаги става така; това е психически номер: проектираме себе си върху другите. Крадецът мисли, че всички са крадци - за него това е съвсем естествено; това е начинът да проектира своето его. Ако чувства, че целият свят е лош, при това сравнение се чувства добре. Убиецът си мисли, че целият свят е пълен с убийци - това го кара да се чувства добре и спокоен. Удобно е да мисли, че светът е пълен с убийци; тогава може да убива и да не се чувства виновен; няма да има нужда да измъчва съвестта си.

Затова продължаваме да пренасяме върху другите това, което не желаем да видим в себе си. Моля те, престани с това! Ако наистина си уморен от старите игри, тогава това е старата игра - най-старата. Играл си я цял живот: Пренасяш своите недостатъци върху другите и след това се чувстваш добре. И разбира се, трябва да преувеличиш, да го подсилиш. Ако си крадец, трябва да преувеличиш образа на другите, да ги изкараш, че са по-големи крадци от тебе. Тогава ще ти е добре; когато се сравняваш, ще се изкараш много по-добър от тях.

Затова хората продължават да четат вестници. Вестниците много ти помагат. Рано сутрин, преди дори да си изпил чая си, вече си готов за вестника. А вестникът не ти осигурява някакви новини, защото няма нищо ново. Все едни и същи познати неща. Но се чувстваш добре: някъде, някой е бил убит, някъде има Уотъргейт, а някъде другаде, нещо друго. Някъде някой е окраден. Жената на някой е избягала с някой друг...и т.н., и т.н. Отбелязвайки всичко това, се отпускаш; чувстваш: "Значи не съм чак толкова лош - целият свят отива по дяволите. Аз съм далеч по-добър от останалите. Все още не съм избягал с жената на съседа. Все още никого не съм убил - въпреки, че понякога съм си го мислил, но мисленето не е престъпление, което наистина се извършва." Чувстваш се добре. И в момента, в който се почувстваш добре, си оставаш същия.

Моля те, не гледай другите. Това няма да ти помогне. Използвай енергията си, наблюдението, върху себе си.

А в наблюдението има нещо страхотно трансформиращо. Ако наблюдаваш себе си, нещата започват да се променят. Ако наблюдаваш гнева си, един ден ще откриеш, че гневът вече не притежава енергията по начина, по който обикновено го прави; вече не е така пламенен. В него нещо е умряло. Ако започнеш да наблюдаваш себе си, постепенно ще забележиш, че отрицателното умира, а положителното става все по-живо; че нещастието изчезва, а в живота ти навлиза щастието; че се смееш повече. Понякога дори без никаква причина; че в тебе се появява чувство за хумор - ако започнеш да наблюдаваш - че старото, потиснато, удължено лице, изчезва. Появява се чувство за хумор. Започваш да приемаш в по-голяма степен живота на шега, ако наблюдаваш; сериозността има все по-малко значение. Ставаш все по-невинен, доверчив, все по-малко се съмняваш.

Не казвам, че твоята вяра винаги ще бъде засягана. Не, това не е така. Може по-често да бъдеш мамен, защото, когато се доверяваш, можеш да бъдеш мамен в по-голяма степен. Но дори и когато си мамен, това няма да разруши вярата ти - всъщност, даже може да се увеличи. Може да започнеш да си мислиш, че дори ако си измамен - някой те е излъгал с малко пари - ще видиш, че си запазил нещо много по-ценно - вярата; а нещо почти без стойност, парите, си загубил. Можеш да запазиш парите си, а да загубиш вярата - това ще бъде много по-голяма загуба, защото още никой не е бил щастлив само заради парите. А с вярата хората са живеели като богове на земята. Заради вярата хората са се наслаждавали на живота така тотално, че са били благодарни на Бога. Вярата е благодат. Парите в най-добрия случай, могат да ти осигурят малко удобство. Но не и празничност.

Да избереш удобството пред празника е просто глупаво - защото удобният живот не е нищо друго, освен удобна смърт. Удобно можеш да живееш и удобно да умреш. Но истинският вкус на живота е възможен, само когато си празнично настроен, когато твоята факла гори едновременно и от двата края. Може би само за един миг, но с цялата си интензивност, с цялата си тоталност, с пълнотата си! Това е възможно единствено чрез наблюдението.

Наблюдението е една от най-великите сили на трансформацията. Започваш да наблюдаваш себе си. Не пилей енергия, за да гледаш другите - това си е чиста загуба! А и никой няма да ти благодари за това; то е неблагодарна работа. При това този, когото наблюдаваш, ще се чувства уязвен - защото никой не обича да бъде наблюдаван; всеки иска да има личен живот. Добър или лош, глупав или умен, но всеки човек иска да има свой личен живот. Кой си ти, че да се намесваш? Недей да се превръщаш в надничащия Том, недей да надзърташ през ключалките на хорските врати и да зяпаш. Това си е техният живот. Ако желаят и ако им харесва да играят старите игри, остави ги да ги играят!

И тъй, първото нещо: "Предполагам, че се дължи на това, че все повече виждам моите собствени игри и номера и слушам вашия влудяващ глас в ушите си. Да казва: "всичко е наред - просто трябва да приемеш и обичаш себе си и след това няма проблеми."

Трябва да го повторя: Няма проблеми. Никога до сега не съм се срещал с истински проблем - с нито един до този момент. А трябва да съм изслушал хиляди хора с техните хиляди проблеми. Все още не съм се срещал с нито един действителен проблем. А не мисля, че това някога ще се случи - защото истинският проблем не съществува. "Проблем" е нещо изкуствено създадено. Съществуват ситуациите: проблемите не съществуват. Проблемите са твоите интерпретации на ситуациите. Една и съща ситуация може да не се превърне в проблем за един човек и да стане проблем за някой друг.

Така че от тебе зависи, дали ще възникне проблем или няма да възникне - проблемите не съществуват: Те се намират в психиката на човека.

Следващият път, когато имаш някакво затруднение, което трябва да решиш, наблюдавай. Застани отстрани и разгледай проблема. Наистина ли съществува или е създаден от тебе? Разгледай го задълбочено и в един момент ще откриеш, че той не се задълбочава, а изчезва; става все по-малък и по-малък. Колкото повече енергия отделяш за наблюдение, толкова повече се смалява той. Настъпва един момент, в който той изчезва, а ти се смееш от сърце.

По което и време пред тебе да възникне проблем, просто го разгледай. Проблемите са фикции, те не съществуват. Обиколи отвсякъде проблема, погледни го от всички възможни ъгли - как така съществува? Той е призрак! Ти го желаеш, затова е възникнал. Стремиш се към него, затова е тук. каниш го, затова идва.

Но хората не са доволни, ако им кажеш, че техният проблем не е проблем - не остават доволни. Чувстват се зле. Ако изслушаш проблемите им, се чувстват добре. Ако им кажеш: "Да, това е много голям проблем", те са много щастливи. Затова психоанализата е станала едно от най-важните неща през този век. Психоаналитикът не може да помогне на никого - може би помага на себе си, но на никой друг. Не може. И въпреки това, хората отиват при него и си плащат - той приема техните проблеми; с какъвто и абсурден проблем да отидеш при психоаналитика, той ще те приеме и изслуша много искрено и сериозно, като че ли наистина проблемът е налице. Приема за чиста монета това, че страдаш и започва усърдно да се занимава с него, да го изучава. Прави го с години.

Дори и след години на психоанализа проблемът не е решен - защото, на първо място, той никога не е съществувал, как тогава някой може да го реши? Но след години на психоанализа, си уморен; приключваш със стария проблем и ти се иска да имаш някакъв нов проблем. Един ден внезапно казваш: "Да, той вече не съществува, вече е премахнат" и благодариш на психоаналитика. Времето обаче ти е помогнало, времето те е излекувало. Не психоанализата. Ала има хора, които просто не желаят да чакат и да наблюдават.

Когато заведеш някой луд в манастирите на зен, те го поставят в ъгъла на малка колиба, далече от манастира; осигуряват му храна и му казват: "Стой тука, тихо." Никой не отива да разговаря с него: осигуряват му храна, грижат се за удобствата му, но никой не се занимава с него. И това, което психоаналитиците правят за три години, те го постигат в продължение на три седмици. След три седмици човекът излиза и казва:
- Да, проблемът е решен.

В продължение на три седмици си оставен с проблема си - как можеш да избегнеш това, да го видиш? Не ти правят никакви анализи, затова няма разделяне, не се разсейваш. Психоаналитикът отвлича вниманието ти. Проблемът може да изчезне за три седмици, но това няма да стане, защото с помощта на психоаналитика, той ще съществува още три години, а дори и повече. Зависи от това, колко си богат. Ако си достатъчно богат, проблемът може да продължи през целия ти живот. Зависи от това, до колко можеш да си го позволиш.

Бедните не страдат от много проблеми. Богатите ги имат - могат да си го позволят. Могат да се радват на играта с многото проблеми. Бедните не могат да си позволят и не могат да се радват на тази игра.

Следващият път, когато имаш проблем, се вгледай в него, разгледай го много сериозно. Няма нужда от някакъв анализ; не го анализирай, защото анализът е начин за отклоняване на вниманието. Когато започнеш да правиш анализи, не се вглеждаш в проблема. Започваш да питаш, защо? Откъде? Как се появи? В детството ти, отношението с майка ти, отношението с баща ти. Бил си заблуден. Няма да разгледаш проблема сам по себе си. Фройдистката психоанализа е в действителност игра на ума и се играе с голяма вещина.

Не се занимавай с причините! От това няма нужда, защото причина не съществува. Не се занимавай с миналото - няма нужда, защото това ще те отдалечи от настоящия проблем. Погледни в него като нещо, което съществува в момента, просто навлез в него. И недей да разсъждаваш за причини, фактори. Просто разгледай проблема такъв, какъвто е.

Ще се изненадаш от това, че разглеждайки го задълбочено, той започва да изчезва. Продължавай да го разглеждаш и той ще си отиде.

Проблемите не съществуват. Ние ги създаваме - защото не можем да живеем без проблеми. Това е единствената причина, поради която имаме проблеми. Да имаш проблем, означава да си зает с нещо. Чувстваш се добре; има какво да правиш. Когато няма проблеми, си сам, празен - какво ще правиш? Всички проблеми са решени.

Помисли само: някой ден идва Бог и казва:
- Никакви проблеми вече - край! Всички проблеми са решени.
Какво ще правиш? Помисли за този ден. Хората ще бъдат озадачени; ще се нервират на Господа. Ще кажат:
- Това не е блаженство! Какво ни предлагаш да правим сега? Никакви проблеми?

В един момент енергията няма накъде да се движи: чувстваш се парализиран. Проблемът е твоят начин да живееш, да вървиш за някъде, да продължаваш, да се надяваш, да желаеш, да мечтаеш. Проблемите ти дават толкова много възможности, да си зает с нещо.

А да си незает или да си способен на незаетост, е това, което аз наричам медитация: незаетият ум, който се наслаждава на мига на незаетост, е медитативният ум.
Започни да се радваш на свободните си мигове. Дори и ако съществува проблем - чувстваш, че го има, аз казвам, че той не съществува, но ти чувстваш, че го има - постави го настрани и му кажи:
- Чакай! Животът е тук, целият живот. Ще те реша, но точно сега ми остави малко пространство. Незаето от никакви проблеми.

Започни да си осигуряваш по няколко незаети момента и след като си им си се радвал, ще осъзнаеш факта, че проблемите са създавани от тебе. Защото не можеш да се наслаждаваш на незаетите мигове. По този начин проблемите запълват празнината.

Не си ли наблюдавал себе си? Когато седиш в стаята, ако няма какво да правиш, започва да не те свърта на едно място, не се чувстваш комфортно, не се чувстваш удобно - ще пуснеш радиото или телевизора, ще се зачетеш във вестника, който си чел вече три пъти от сутринта насам. Или, ако има само един начин, ще си легнеш, за да сънуваш и отново да си зает с нещо. Или ще запалиш цигара. Забелязвал ли си го? Когато няма какво да правиш, става много трудно да бъдеш, просто да бъдеш.

Ще повторя отново: Проблеми няма, Анандо. Приеми факта, че в живота проблеми няма. Ако желаеш да ги имаш, това си е твоя работа - имаш моята благословия, да им се радваш. Но истината е, че в живота проблеми не съществуват.

 Животът изобщо не е проблем - той е една мистерия, която трябва да се изживее и на която да се насладиш. Проблемите се създават от тебе, защото се страхуваш, да се радваш на живота и се страхуваш, да живееш живота. Проблемите ти осигуряват защита - срещу живота, срещу радостта, срещу любовта. Можеш да си кажеш: "как мога да се радвам? Имам толкова много проблеми, как мога да обичам някой мъж или жена. Имам толкова много проблеми, как мога да танцувам и да пея - невъзможно!" Трябва да намериш някакви причини, за да не пееш, за да не танцуваш. Твоите проблеми ти дават идеалната възможност да се откачиш.

Разгледай проблемите и ще разбереш, че те просто са една фикция.

А дори и да имаш проблеми и да чувстваш, че са реални, пак казвам, че всичко е наред. Защо казвам, че всичко е наред? Защото в момента, в който започнеш да чувстваш, че всичко е наред, проблемът изчезва. В момента, в който кажеш на проблема, че с него всичко е наред, преставаш да го подхранваш с енергия. Ти си го приел! В момента, в който приемеш проблема, той вече не е проблем. Един проблем може да бъде проблем, само когато го отхвърляш, когато казваш, че не трябва да е така...а той е. Тогава проблемът укрепва.

Затова говоря така. Хората идват при мене с техните големи проблеми, а аз им казвам:
- Всичко е наред, много добре, приеми го, казвам:
- Ти просто трябва да приемеш себе си и да се обичаш. А на мене ми е ясно. Анандо казва:
- Направо е влудяващо, гласът ви непрекъснато твърди:
"всичко е наред...а проблемът е налице." "ПРОСТО???!" Анандо казва:
- Мисля, че ако отново произнесете тази дума, ще запищя.

Пищял си цял живот - дали пищиш или не, не е важно - пищял си цял живот. Нищо друго не си правил до този момент. Някой път на глас, някой път безмълвно, но си пищял. По този начин виждам хората - пискащи хора, сърцето им пищи, цялото им същество пищи. Ала това няма да помогне. Можеш да пискаш, но няма да се оправиш.

Вместо да се оплакваш, по-добре се опитай да разбереш. Опитай се да схванеш това, което ти казвам. А това, което ти казвам, не е теория - то е факт. И ти го казвам, защото съм го познал по този начин. Ако може да стане с мене, няма никакъв проблем, защо да не може да стане и с тебе? Приеми неговото предизвикателство! Аз съм толкова обикновен човек, колкото си и ти; не притежавам някакви изключителни чудотворни сили.

Аз съм съвсем обикновен, точно какъвто си и ти. Единствената разлика между мене и тебе е, че ти не казваш окей на себе си, а аз съм казал едно абсолютно окей на себе си - това е единствената разлика. Ти непрекъснато се опитваш да докажеш себе си, а аз не се опитвам да го направя. Казал съм: Несъвършенството е начинът на живот. Ти се опитваш да бъдеш съвършен, а аз съм приел моите несъвършенства. Това е единствената разлика.

Затова нямам никакви проблеми. Когато приемеш своето несъвършенство, откъде може да се появи проблемът? Когато, каквото и да се случи, казваш: "всичко е наред", откъде в такъв случай може да се появи проблемът? Проблемът възниква от твоето неприемане. Не можеш да приемеш своя начин на живот, оттук и проблемите. А никога не приемаш своя живот, затова винаги ще има проблеми. Можеш ли да представиш себе си един ден приемащ, тотално приемащ своя начин на живот? Ако можеш да си представиш, тогава защо да не го направиш точно сега? Защо да чакаш? За кого? За какво?

Аз съм приел своя начин на живот и на момента всички проблеми изчезнаха. На момента всички грижи изчезнаха. Не защото станах съвършен, а защото започнах да се наслаждавам на своето несъвършенство. Все още никой не е станал съвършен - защото да станеш съвършен, означава да бъдеш напълно умъртвен. Съвършенството е невъзможно, защото животът е вечен. Съвършенството е невъзможно, защото животът продължава и продължава - той няма край.

Единственият начин, да се измъкнеш от така наречените проблеми, е да приемеш своя живот такъв, какъвто е още в този момент, да го живееш, да се радваш, да му се наслаждаваш. Следващият момент ще е изпълнен с още по-голяма радост, защото ще произтича от този момент; а следващият след него ще е още по-радостен, защото постепенно ще ставаш все по-радостен. Не защото радостта ти ще се дължи на някакво развитие, а защото ще изживяваш момента.

Ала ще си останеш несъвършен. Винаги ще имаш ограничения и винаги ще има ситуации, в които, ако искаш да създадеш проблеми, незабавно ще ги създадеш. Ако не искаш да създаваш проблеми, не е необходимо да ги създаваш. Можеш да се оплакваш, но това няма да помогне. Именно това си правил до сега - не ти е помогнало.

Дори и първичната терапия няма да ти помогне. Само ти дава възможност да се оплакваш - да. Носи ти известно облекчение - тя е терапия на внезапното избухване. Помага ти да избълваш всичко. Чувстваш се малко по-добре, защото се чувстваш малко по-облекчен, по-разтоварен, но след няколко дена еуфорията ще изчезне; отново ще се върнеш към старото си състояние, отново ще започнеш да натрупваш. И отново се отправяш към първичната терапия - ще се чувстваш добре в продължение на няколко дена - отново същото.

Докато не разбереш, че човек трябва да престане да създава проблеми, ще продължиш да създаваш проблеми. Можеш да отидеш в група за срещи, можеш да отидеш на първична терапия, можеш да посещаваш хиляди други групи и след всяка група ще се чувстваш значително по-добре, защото си изхвърлил нещо, което е било в главата ти - но не си изхвърлил механизма, който го поражда. Изхвърлил си нещо, което си имал, но не си изхвърлил фабриката, която продължава да го произвежда. Отново ще го изработиш. Няма да ти е от особена полза. Просто за известно време ще си дадеш почивка.

Но ако наистина разбереш как стоят нещата, въпросът се свежда до това, че трябва да престанеш да създаваш проблеми - в противен случай можеш да се разхождаш от група на група, от психоаналитик на психоаналитик, от психиатър на психиатър, от терапия на терапия...и всеки от тях временно ще те облекчава, ще ти дава кратка почивка, а след това отново ще се върнат старите проблеми.

Цялото ми усилие тук е насочено към това, да отсека проблема от самия му корен. Моля те, не създавай проблеми - тях ги няма, те не съществуват.


И накрая Анандо казва: "Не бях ли по-щастлив, когато мислех, че съществува цел?"

Да, беше по-щастлив и същевременно - по-нещастен - защото щастието ти беше в надеждата; не беше истинско щастие. Затова твърдя, че беше по-щастлив и същевременно по-нещастен. Нещастен беше тук, в настоящето, а щастлив беше в бъдещето - как обаче можеш да се намираш в бъдещето? Целта е в бъдещето.

Нещастен беше тук; щастлив беше там. "Там" не съществува - всичко е тук. То винаги е "тук". Навсякъде и всичко е "тук"! 'Там" съществува единствено в речниците. Същото е положението и с "тогава". Винаги всичко е "сега". "Тогава" не съществува. Да, беше по-щастлив в своите блянове да мислиш за целта, да мислиш за прекрасното бъдеще. Ала защо човек мисли за прекрасното бъдеще? Защото е нещастен в настоящето.

Аз не мисля за прекрасното бъдеще. Не мога да си представя как може да е по-прекрасно! Как може да е по-хубаво, отколкото това е сега, в настоящия момент? как така животът ще бъде по-щастлив и радостен отколкото е в момента? Погледни - как може да е по-щастлив, по-радостен? Това е само един трик, отново номер на ума: за да избегнем настоящето, продължаваме да мислим за бъдещето. Така че да няма нужда да се вглеждаме в настоящето. А настоящето е всичко, което съществува.

Така че си прав - беше по-щастлив, по-щастлив в своите блянове. А аз съм разбил всичките ти мечти. По-щастлив в надеждите си - а аз се опитвам по всякакъв начин, да те вкарам в състоянието на безнадеждността и да не ти оставя никаква надежда. Опитвам се да те доведа до настоящето. Ти си блуждаел в бъдещето; аз те връщам обратно в настоящето. Това е трудна работа. И да премахна всички цели - човек много се ядосва. Понякога ми се ядосваш страхотно. Отнел съм ти надеждата, мечтите или поне се опитвам - ти се привързваш към тях. Така си пристрастен към тях, че започваш да се надяваш дори чрез мене.

Започваш да се надяваш чрез мене: "Бхагван ще направи това." Този човек няма намерение да прави нищо. Започваш да се надяваш: "Сега съм с Бхагван, така че няма нужда да се страхувам. Рано или късно ще получа просветление." Забрави всичко това! Просветлението не е надежда! Не е желание и не е в бъдещето. Ако започнеш да живееш точно в този момент, ти си просветлен. Всеки ден се опитвам да те направя просветлен, а ти ми казваш: "Утре." Да бъде, както искаш - но утре то никога няма да стане. Или сега, или никога!

Стани просветлен точно в момента! А можеш да станеш, защото си...но си просто малко заблуден. Просто си мислиш, че не си.

Та не ме питай как. В момента, в който ме попиташ как, започваш да се надяваш. Затова не задавай въпроса "как" и недей да казваш: "Да ще стана". Аз не твърдя това. Твърдя, че си. Сомендра!...гъската е навън. Гъската никога не е била вътре. Човек трябва само да е нащрек в момента. Само един миг на внимание, на разтърсване и си свободен.

Всеки ден се опитвам да те направя просветлен, защото знам, че си просветлен. Но ако искаш да продължаваш да играеш играта на самсара, можеш да го правиш.

По-щастлив, сигурно, беше - но и по-нещастен. Отнех ти щастието, защото не можеш да се надяваш повече. Ако ми дадеш още малко възможност, ще ти отнема и нещастието. Но най-напред трябва да си отиде щастието, защото нещастието е като сянка на надеждата за щастие. Затова най-напред трябва да си замине надеждата за щастие, само тогава ще си отиде и неговата сянка.

Така че можеш да плачеш, ако искаш да плачеш, но ще повторя за хиляда и първи път: Анандо, няма проблем. Просто трябва да приемеш и обичаш себе си - да, просто.


Четвъртия въпрос:
Тантра път на отдаване на удоволствията ли е?

Не е. Тя е единствения път да се освободиш от отдаването на удоволствията. Тя е единствения път да се освободиш от сексуалността. Никой друг път не е помагал някога на човека; всички останали пътища са правили човека по-сексуален.

Сексът не е изчезнал. Религиите са го правели още по-отровен. Продължава да съществува - в по-отровна форма, Да, човекът изпитва вина, но сексът не е изчезнал. Не може да изчезне, защото е биологична реалност. Той е екзистенциален; не може току така да изчезне за това, че е потискан. Може да изчезне, само когато застанеш така нащрек, че да освободиш енергията, която е затворена в секса - енергията не се освобождава чрез потискане, а чрез разбиране. А след като енергията е освободена, от калта се ражда лотос...Лотосът трябва да израсте от калта, трябва да стане по-висок, а потискането го държи под калта. Продължава да го притиска.

Това, което си правил до момента, цялото човечество, е потискането на секса в калта на подсъзнанието. Продължавай да го потискаш, да седиш върху него; не му давай да мърда; убий го с въздържание, с дисциплина, като отидеш в пещерата в Хималаите, като отидеш в манастир, където няма жени. Има манастири, в които от векове не са влизали Жени. Има манастири, в който живеят само монахини и в които не е стъпвал мъжки крак. Това са начините за потискане. А те развиват още по-голяма сексуалност и още по-силни блянове за отдаване.

Не, тантра не е пътят на отдаването. Тя е единственият път за освобождаването. Тантра казва: какво и да е положението на нещата, то трябва да бъде разбрано - и чрез разбирането промените стават от само себе си.

Затова слушайки мене или слушайки Сараха, недей да си мислиш, че Сараха поддържа отдаването ти. Ако си го помислиш, си много зле. Чуй тази история:
Един възрастен джентълмен, на име Мартин, отишъл при лекаря за преглед.

- Искам да ми кажете какво не е наред, докторе. Имам някакви болки тук и тук и не мога да разбера защо. Живял съм много здравословно - не пуша, не пия, не тичам насам натам. Лягам си сам, всяка вечер в девет часа. Защо се чувствам така?
- На колко сте години? - попитал лекарят.

- Ще навърша седемдесет и четири. - казал Мартин. Докторът отговорил:
- Вече сте на години, трябва да очаквате подобни неща. Но пред вас има още много време. Приемете го спокойно и не се тревожете. Предлагам ви да отидете на топли минерални бани.

И така, Мартин отишъл на минерални бани. Там срещнал друг джентълмен, който изглеждал толкова стар и немощен, че Мартин се окуражил от сравнението.
- Братко - казал Мартин, - сигурно добре трябва да си се грижил за себе си, след като си доживял до такава дълбока старост. Аз живях тих, спокоен живот; но не като твоя, хващам се на бас. Каква е твоята формула, с която си достигнал до дълбока старост?

Треперещият, стар човек, казал:

- Точно обратното, сър. Когато, бях на седемнадесет, баща ми ми каза: "Сине, наслаждавай се на живота, Яж, пий и се весели от сърце. Изживей пълноценно живота си, вместо да се жениш за една жена, остани ерген и имай десет. Харчи парите си за забавления, за себе си, вместо за жена и деца." Пих вино, жени и песни, пълноценен живот. Това беше моята политика, братко!

- Хора като тебе са спечелили нещо - казал Мартин. - На колко години си, братко? Другият отговорил:
- На двадесет и четири.

Отдаването на удоволствията е самоубийство - такова самоубийство, каквото е и потискането. Това са двете крайности, за които Буда казва, че трябва да се избегнат. Едната крайност е потискането, другата е отдаването на удоволствията. Бъди точно по средата; нито потискай, нито се отдавай. Бъди просто по средата. С внимание, нащрек, буден. Това е твоят живот! Не е необходимо нито да го потискаш, нито да го пилееш - той трябва да бъде разбиран.

Това е твоят живот - грижи се за него! Обичай го! Отнасяй се приятелски с него! Ако можеш да се отнасяш приятелски с него, той ще ти разкрие много тайни, ще те заведе пред самата врата на Бога.

Ала тантра изобщо не е отдаване на удоволствията. Потиснатите хора винаги считат, че тантра е отдаване на удоволствията; умът им е завладян от идея фикс. Например: някой мъж, който е отишъл в манастир и живее там, без да вижда никога жени, как може да повярва, че Сараха не се отдава на удоволствията, след като живее с жена? И не само че живее, ами практикува странни неща: седи пред гола жена, жената е гола, а той непрекъснато я гледа; ами че дори когато прави любов с нея, непрекъснато я гледа.

А ти не можеш да видиш неговото наблюдение; можеш да забележиш само, че прави любов с нея. Ако си потиснат, потиснатата ти сексуалност ще избликне. Може и да се побъркаш! Ще пренесеш всичко, което си потиснал в себе си, върху Сараха - но Сараха не прави нищо подобно; той се движи в абсолютно различно измерение. В действителност не се интересува от тялото: иска да разбере какво представлява сексуалността; иска да разбере какво представлява притегателната сила на оргазма; иска да разбере какво точно представлява оргазма; иска да бъде медитативен в този върховен момент, за да открие някакво указание и ключ...може би тук е ключът за отварянето на вратата към Божественото. Всъщност, той е тук.

Бог е скрил ключа в твоята сексуалност. От една страна, чрез секса, животът оцелява; това е частичното използване на сексуалната енергия. От друга страна, ако работиш с пълно осъзнаване на сексуалната енергия, ще откриеш, че си се натъкнал на ключа, който може да ти помогне да влезеш във вечния живот. Една малка част от секса се занимава със създаването на деца. Другият аспект, по-висшият аспект е, че можеш да живееш във вечността. Сексуалната енергия е жизнената енергия.

Обикновено не отиваме по-далече от портала, никога не влизаме в двореца. Сараха се опитва да влезе в двореца. Та хората, които отишли при царя, трябва да са били потиснати. Както са потиснати всички останали хора.

Политиците и проповедниците трябва да учат на потискане, защото само чрез потискането могат да те накарат да се побъркаш. А много по-лесно можеш да управляваш побъркания, отколкото нормалния човек. Когато хората са побъркани по отношение на сексуалната си енергия, тръгват в други посоки - насочват се към парите или към властта, или към общественото положение. Трябва да покажат някъде или на някого своята сексуална енергия; тя ври в тях - по един или друг начин трябва да се освободят от нея. Оттук и лудостта по парите или страстта към властта се превръщат в тяхното облекчение.

Цялото общество е преследвано от мисълта за секса. Ако сексманията изчезне от света, хората няма да са побъркани на тема пари. Кой ще го е грижа за парите? Няма да се интересуват от властта. Никой няма да желае да стане президент или министър-председател - за какво? Животът е така ужасно хубав със своята обичайност, той е великолепен със своята обичайност, защо човек ще иска да бъде някой? Да бъдеш никой е толкова възхитително - нищо не изпускаш. Но ако унищожиш сексуалността на хората и ги потиснеш, се изпуска толкова много, че винаги ще изпитват копнеж: някъде трябва да съществува радост - тук тя липсва.

Сексът е една от активностите, дадени от природата и Бога, при която непрекъснато си захвърлян в настоящия момент. Обикновено никога не си в настоящето - освен когато правиш любов, но и тогава то е само за няколко секунди.

Тантра твърди, че човек трябва да разбере секса, да разшифрова секса. Ако сексът е толкова жизнен, че от него може да се роди живот, тогава в него трябва да има нещо повече. Това нещо повече е ключът към Божественото, към Бога.


Петия въпрос:
Какво не е наред с мене? Разбирам всичко, което казвате, чета книгите ви и те ми харесват страхотно, но все пак изпускам нещо твърде съществено.


МЕДИТИРАЙ ВЪРХУ СЛЕДНИТЕ ХУБАВИ ДУМИ:

Светът е непосилен за нас, късно или рано, печелейки и харчейки, пилеем нашите сили:

Малко разбираме природата, която е наша;

Жертвали сме нашите сърца, жалък дар. Морето, което разкрива своята гръд на луната, ветровете, които ще реват във всички часове и са се надигнали сега като спящи цветя. Заради това, заради всичко, не му подхождаме. Той не ни вълнува...

Ето това липсва. Той не ни вълнува....не сме в хармония със съществуването. Този свят е непосилен за нас...печелейки и харчейки, пилеем нашите сили: Малко разбираме природата...как можеш да откриеш Бога и как можеш да откриеш блаженството, ако не гледаш природата? Природата е проявения Бог. Природата е тялото на Бога. Формата на Бога. храма на Бога.

Жертвали сме нашите сърца...

Това е, което липсва. Заради това, заради всичко, не му подхождаме Той не ни вълнува...

Затова само да ме слушаш и да ме четеш, няма да е от голяма полза...започни да чувстваш. Слушайки ме, също така ме чувствай - недей само да ме слушаш, когато ме слушаш, ме слушай и със сърцето. Нека то се потопи в чувството. Това е смисълът, когато всички религии казват, че шрадха - вяра, доверие - е необходима. Вярата означава начин да се слуша от сърцето - не чрез съмнението, не чрез логиката, не чрез разсъждението, не чрез интелекта, а чрез сърцето.

Както слушаш музика, слушай ме по същия начин. Недей да ме слушаш, както слушаш някой философ; слушай ме, все едно слушаш птиците. Слушай ме, все едно слушаш водопада. Слушай ме, както слушаш вятъра, който духа през боровете. Слушай ме не с дедуктивния ум, а с взимащо участие сърце. И после това, което непрекъснато чувстваш, че изпускаш, няма да бъде изпуснато.

Главата се е превърнала в прекалено голям специалист; отишла е до своята крайност. Тя е добър инструмент; да, като роб, главата е чудесна - като шеф е много опасна. Отишла е до самата крайност. Погълнала е всички твои енергии. Превърнала се е в диктатор. Разбира, работи, но понеже работи, си започнал прекалено много да зависиш от нея. Човек винаги може да отиде в едната крайност, а умът притежава тенденцията да отива в крайността.

Младият Уорън бил много амбициозен и когато си намерил работа в един офис, го накарали да научи всичко възможно, за да може да направи впечатление на шефа предварително. Един ден шефът го извикал и му казал:

- Кажи на отдела за командировки да ми ангажира билет за "Куин Мери", която отплува в единадесет.
- Извинете ме, сър - казало момчето. - но този кораб няма да отплува преди дванадесет.
Шефът го погледнал, силно впечатлен. След това казал:
- Предай на закупчиците да дадат незабавно нареждане за доставка на алуминий в продължение на шест месеца.
- Мога ли да предложа, сър - отговорил Уорън, - нареждането да бъде дадено утре, тъй като цената ще е по-ниска. Освен това, наредете доставка само за месец, тъй като тенденцията на пазара сочи, че цената ще пада.
- Много добре, млади човече, сече ти пипето. Изпрати ми мис Мери, искам да й продиктувам нещо.
- Мис Мери днес не е на работа. - отговорил Уорън.
- Някакви проблеми ли, да не е болна?
- Не, сър, не и преди деветия.

Това знание е прекалено, отишло е прекалено далече. Точно това става с човешкия ум: отишъл е прекалено далеч, надскочил е възможностите си. Погълнал е цялата енергия, та за сърцето не е останало нищо. Напълно си пренебрегнал сърцето. Не преминаваш през сърцето. Повече не можеш да живееш по този начин. Сърцето е почти мъртво, мъртъв товар. Това е пропуснато.

Можеш да ме слушаш с главата и разбира се, ще разбереш това, което казвам - и все пак нищо няма да разбереш, нито дума, защото това е разбиране от напълно различен вид. Това е разбиране, което е свързано повече с любовта, отколкото със знанието.

Ако ме обичаш, само тогава...ако започнеш да ме чувстваш, само тогава...ако между мене и тебе възникне някаква привързаност, ако това е въпрос на любов, само тогава...


И последния въпрос:
Бхагван, как бихте определили добрата реч?

Трудно е да се каже. Никога през моя живот не съм произнасял речи. Не питаш когото трябва. Но съм чувал едно определение, което харесвам и което бих искал да ти кажа, за да го знаеш:

Доброто начало и добрият край правят добрата реч - ако наистина са много близо едно до друго, началото и края. Разбира се, най-добрата реч изобщо няма среда, а най-добрата никога не се произнася.

А аз винаги съм държал най-добрата, непроизносимата реч. Никога през живота си не съм държал реч, защото се занимавам с мълчанието, а не с думите. Дори когато чуваш думи, не това е целта. Дори когато използвам думи, думите се използват само като необходимо зло - защото трябва да бъдат използвани, тъй като все още не можеш да разбереш мълчанието.

Аз не ти говоря. Нямам какво да ти кажа, защото това, което притежавам, не може да се изрази с думи, не може да се опише. Ала ти не можеш да разбереш нищо друго, освен думите, затова трябва да се мъча. Трябва да използвам думите, които са безсмислени. Трябва да кажа неща, които не трябва да се казват - с надеждата, че постепенно ще започнеш да ме разбираш по-директно; постепенно ще започнеш да се вслушваш не в думите, а в посланието.

Запомни: посредникът не е посланието. Думите не са моето послание, Посланието е безсловесно.

Опитвам се да ти представя непроизносимата реч. Това е предаване, което е над думите. Затова само тези, които са свързани с мене чрез сърцата си, ще могат да я възприемат.


ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том   
ОШО