 В. Моля ви обяснете свободната воля на човека и нейната връзка с битието и бездействието.
О. Няма такова нещо свободна воля. Това е само понятието за егото и
нищо друго не може да бъде. Аз не твърдя противното, че вие сте
подчинени и роби. Умът лесно предполага противоположното. Той създава
дихотомията: или си със свободна воля или си роб. И двете положения са
не-истинни, и двете са грешни представи. След като тебе те няма, не можеш да си роб и не можеш да си свободен деятел, тъй като и за двете е нужно ти да бъдеш.
Животът е една огромна взаимна зависимост. Ти си само органична част от
цялото, не си отделен, така че как можеш да бъдеш свободен? Но аз не
казвам, че ти не си свободен, запомни това добре. Как можеш да не си
свободен или да си свободен след като ти не си и изобщо не съществуваш?
Това е голямата взаимна зависимост, а тази взаимна зависимост е
тоталността - бог. Но егото продължава да търси своите пътеки.
Чувал съм как веднъж един голям слон преминавал през мост. Мостът бил
стар и се тресял застрашително. Една муха седяла на главата на слона
близо до ушите му. Когато преминали и почти разрушили моста - аз казвам
почти - когато преминали, мухата казала на слона: - Момко, виж как
разтресохме това нещо! - Но слонът не чул. Затова мухата казала: - Какво
ти е? Глупак ли си или нещо подобно? Не ме ли чуваш? - Слонът не чул.
Цялото е огромно. А ние не сме дори като мухи. Пропорциите са много
много огромни. Това не е пропорцията между мухата и слона - тя е нищо.
Ние сме почти нищожни, а цялото е огромно.
И вие продължавате да упорствувате, че мостът се е разтресъл от вас.
Мухата била много деликатна в известен смисъл. Тя казала: - Момко, ние ли разтресохме този мост? - "Ние" е от деликатност.
Ако мухата имаше човешки ум, естествено, че щеше да каже "Аз". Мухите
са много деликатни. Тя поне включила и слона. Но човекът казва "свободна
воля" и дори не включва цялото - то е напълно шкартирано. Той казва
"Аз".
Така че на света има две философии и едната провъзгласява
свободната воля. Но тъй като това цяло понятие е грешно, абсолютно
погрешно, то може да се оспори и се е оспорвало. Съществува и друга
страна, която казва: "Никой не е свободен". Ние просто сме марионетки, а
конците ги дърпат ръцете на непознат и каквото той реши, това става.
Ние сме само роби и нищо друго.
И двете страни грешат. Ние не
сме нито роби, нито свободни деятели. Това е малко трудно за разбиране,
тъй като вие не сте, значи сте част от цялото. Но, ако вие мислите себе
си отделно, вие ще сте чувствувате роб. Ако разбирате себе си като част
от цялото, вие ставате господар, но ставате господар с цялото, а не
срещу цялото. Ако сте срещу цялото, вие ставате роб. Ако течете с
реката, вие ставате господар. Вие ставате реката. Ако се опитвате да
вървите срещу течението, ставате роб.
Няма свободна воля, нито
пък робство. Зависимост и независимост са две фалшиви думи. Те трябва
изцяло да отпаднат и не бива да се употребяват. Има взаимна зависимост.
Аз съществувам в тебе, а ти съществуваш в мене. Такъв е животът: ние
съществуваме един в друг, ние населяваме един дух. Дъхът, който преди
малко беше в мене, се придвижи и влезе в тебе. Само преди миг аз можех
да кажа: "Това е моят дъх - но къде е той сега?" Сърцето на някой друг
бие чрез него.
В твоето сърце тече кръв, а само преди няколко
дни тя е текла като сок в дърво - станала е плод и сега тече в твоето
тяло. После ти ще отидеш в земята - пръст в пръстта - и отново ще
израсне дърво, ти ставаш тор и дървото оживява, ражда се плодът на
твоите дела, децата ще го изядат. Ти си изял прадедите си - ти си ги
изял.
И това така си продължава! Цялото минало е изядено от
настоящето. Цялото настояще ще бъде изядено от бъдещето. Животът е
взаимно свързан, дълбоко взаимообвързан. Точно като мрежа. Ти си само
пресечната точка на два конеца, тебе те няма, ти си само една връзка
между два преминаващи конеца. Когато разбереш това, ти се смееш,
наистина се смееш! Ти си толкова много обременен!
Затова
Христос казва: Ела след мене, моето бреме е леко. Твоето бреме е много
тежко. Твоето бреме си ти. Христос казва: Моето бреме е леко, то е
безтегловно, защото когато те няма, няма тегло, гравитацията не
действува. Започваш да се издигаш. Порастват ти криле и можеш да летиш.
Остави дихотомията: независимост - зависимост - те са взаимосвързани.
Ако се опиташ да бъдеш независим, веднага ще почувствуваш, че си
зависим. Ако се опиташ да бъдеш независим, няма да успееш и ще се
разочароваш, ще разбереш, че си зависим. И двете положения са грешни.
Само погледни навътре: тебе те няма, а космически лъчи преминават и
плетат паяжина, рисунки... Няколко дни си тука, после изчезваш, а след
това отново си тук, пак изчезваш. Откъде идваш? Къде отиваш? - в цялото!
Ти изчезваш, за да си починеш. След това си отново тук.
Настъпва пролет, дърветата разцъфтяват и птичките запяват - нов живот.
Това отминава и всичко се успокоява, тя пак ще дойде. Ти си бил тук
много пъти и много пъти ще бъдеш тук. Но веднъж разбереш ли, че ти не
си, а това е цялото, което си играе чрез тебе. Веднъж разбереш ли, няма
да е нужно да бъдеш постоянно връщан в тялото. Не е нужно, защото ти си
станал бдителен и съзнателен. Сега не е нужно да се проявяваш - ти си
почиваш в цялото и това ние наричаме мокша, нирвана. Него наричаме
съвършената свобода.
На Запад е трудно да го разберете, защото,
когато вие говорите за свобода, мислите за свободната воля. А когато
Изтокът говори за свобода, той говори за състоянието да бъдеш свободен
от всякаква свободна воля. Свобода означава да се освободиш от себе си.
На Запад тя означава да се освободиш от всякакви пречки и ограничения,
но Ти оставаш и това е Твоята свобода.
На Изток, когато говорим
за свобода, ти не оставаш в нея - ти си неразривна част от ярема, ти
вървиш с робството. Свободата остава, но Ти не - това е мокша. Не значи,
че ти ставаш свободен. Напротив, ти се освобождаваш от себе си. Няма го
себето. Себето просто изчезва - то е фалшива представа, произволно
понятие, полезно, но неистинно.
ДАО – трите съкровища
Том 3 |
Нумерология
3.16.51.237 