В. Моето схващане е, че когато всичко е едно, човешките същества са едно. Така че според мене да се пренебрегва мизерията на улицата, е да се отрича това едно. Моля кажете нещо за него.

О. Когато всичко е едно, не може да се поставя въпросът за пренебрегване или непренебрегване. Когато всичкото не е едно, възниква въпросът дали да се пренебрегва или не, тогава има избор. Но когато чувствувате, че всичко е едно, няма избор. Аз не казвам, че вие ще пренебрегвате или че вие няма да пренебрегвате, защото вас ви няма, и каквото ще стане, ще стане.

Ако вземете да помагате на хората от улицата, това е хубаво нещо. Но ако не стане, нищо не може да се направи.

Опитайте се да ме разберете, защото вие мислите, че когато осъзнаете, че всичко е едно, ще започнете да се грижите за тези хора. Това може да е така, но може и да не е така. Защото, когато почувствувате това едно, кой ще е този, който ще се грижи и за кого ще се грижи? Тогава вие кои сте? Кой чувствува нещастието и състраданието? Кои са те?

Те изчезват. Затова нищо не може да се каже, какво ще се случи. Нещо ще стане, но никой не може да предскаже.

Въпросът се поставя, защото не е разбрано едното - то е само идея на ума. Вие размишлявате и това е логически извод, не е екзистенциално.

На улицата има просяк. Вие минавате и чувствувате болка. Егото е това, което чувствува болката. Вие чувствувате състрадание или не чувствувате състрадание и просто го игнорирате. Игнорирането е егото и чувствуването на състрадание също е его - и в двата случая това сте вие, вие разграждате пластовете на ума. Вие сте като лука - сами се отлюспвате: един пласт - най-повърхностният, се отлюспва, друг пласт се показва и него обелвате - махате го, друг се появява и т.н. Но един ден последният пласт е отлюспен и в ръцете ви остава нищото. Целият лук е изчезнал. Оглеждате се и не можете да откриете себе си.

Моите усилия са за нещо съвсем различно. Моите усилия са насочени към това вас да ви няма и да оставите да става каквото ще става.

Ако почувствувате появата на състрадание, значи, че вас ви няма, а има само състрадание. Тогава вие не можете да кажете: "Аз чувствувам състрадание към този просяк". Тъй като това Аз не може да чувствува състрадание. Аз-а как може да чувствува състрадание? А състраданието, което протича през Аз-а, е вече корумпирано. То няма тази невинност, тази красота, която трябва да е налице. Това е част от егото и тя укрепва егото. Тя ще ви създаде препятствия при постигане на егото. Вие ще бъдете милосърдният, вие ще станете велик мъж или велика жена, велик слуга на народа. А великите слуги на народа са извършили толкова зло през вековете. Няма вече нужда от тях. Те са пакостливи хора.

Всъщност, ако ви радва вашето его чрез състрадание, дълбоко в себе си вие ще искате по улицата да има просяци, иначе как ще почувствувате състрадание? Дълбоко в себе си ще искате да има прокажени, просяци, сакати, слепи - навсякъде, така че да ви е приятно да давате милостиня и да сте в услуга.

Ако цялото нещастие изчезне от земята, великите слуги на народа ще бъдат много нещастни, защото тогава те няма да има какво да правят. Изглежда, че бог е милостив към тях и поддържа нещастията.

Не, аз не съм дошъл да ви казвам да ставате слуги на народа. Това не помага. Това създава лукаво набожно его, а когато егото е набожно, то е още по-отровно, защото изглежда много красиво и ти можеш да се привържеш към него.

Аз съм тук, за да ви помогна да зарежете егото - набожен или не, светец или грешник. Егото трябва да се изхвърли и тогава каквото и да се случи, ще е хубаво.

Отивате и сядате до просяка, помагате, но вас вече ви няма там. Бог преминава през вас и цялото работи чрез вас. Тогава вие не очаквате резултат, нито благодарност от просяка. Вие не търсите фотограф да ви снима, нито журналист да ви интервюира, нито пък правителството да ви забележи, или пък комитетът за нобелови награди да помисли за вас. Не! Вас ви няма и вие не слагате в ума си, че сте изпълнили дълг, че сте помогнали, че вие сте били в услуга на някого, изпаднал в беда. Не, не го отнасяте, защото не сте го извършили. Бог е бил там и той е работил чрез вас. Вие сте били обсебени: когато сте празни вие сте обсебени от небесни сили. И тогава всичко, което се случва, е много хубаво.

Понякога е възможно вие да сте в услуга, в помощ, но понякога може да се случи вие просто да отминете. Човек не знае. Може просто да се отмине. Ако цялото не пожелае, ако цялото си има други планове, вие не можете да се намесите.

Ако на онзи мъж му е нужно нещастието, ако онова нещастие ще се превърне в растяща болка в него, ако то ще му даде ново прераждане - тогава бог няма да му помогне. Той трябва да узрее чрез нещастието и помощта ще бъде вредна за него.

Така че не насилвайте себе си заради него - оставете го. Ако бог, а когато казвам бог, аз имам предвид цялото, не отделен човек, а цялото - ако цялото иска да го измъкне от нещастието, то ще започне да действува чрез твоите ръце....

Ти не знаеш какво става и какво ще стане. Защо този човек е нещастен? Трябва да има нещо. Той може да страда за нещо, което е сторил - може да е неговата карма, или може да се преражда в родилни мъки, след което ще бъде обновен.

Това е точно като да попаднеш на жена в родов процес. Тя вика, ридае и крещи, а ти чувствуваш състрадание и помагаш, но по такъв начин, че детето не се ражда. Тогава ти си враг, а не приятел. Защото това дете ще умре, в утробата и жената ще умре заради него. Понякога е нужна хирургическа намеса, понякога е нужно безразличие, понякога е нужно състрадание, но не си ти, който ще решиш. Решението не вземаш ти. Така че ти можеш да направиш само едно нещо, а то е: остави се, ненаучавай, изключи се и стани проводник. Но тогава изборът не е твой. Тогава просто заявяваш с цялата си същност: да бъде волята Ти! И това, което става, е хубаво.


ДАО – трите съкровища
Том 3