Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


06:16
12.12.2019
Четвъртък
3.233.224.8


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Трансформация на седемте тела » Ошо. Трансцеденция на седемте тела

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Трансцеденция на седемте тела

Въпрос:
Вие казахте, че имаме седем тела: етерно, ментално и т.н. Понякога е трудно да се съвместят индийските слова с термините на западната психология. На Запад няма такава теория, как да преведем тези различни тела на наш език? Духовното се разбира, но етерното? Астралното?


Думите могат да се преведат, като се обърнете към източници, в които не сте търсили. Юнг е много по-добър от Фройд в навлизане отвъд рамките на повърхностното съзнание, но и той е само начинаещ. Затова може да научите повече от антропософията на Щайнер, от теософските съчинения "Тайната доктрина" и "Разбулената Изида"на мадам Блаватска, от работите на Ани Безант, Летбитер и полковник Олкът. Известна представа може да добиете от доктрините на розенкройцерите. Западна е и великата традиция на магията и алхимията на Хермес Трисмегист, както и тайните писма на есеите - братство на херметици, инициирало Христос. От по-съвременните - Гурджиев и Успенски също могат да бъдат полезни.

Това, което ви говорих, се опитах да го изложа с вашата терминология. Употребих само една дума, която не е от западната терминология - нирванично тяло. Останалите шест термини - физическо, етерно, астрално, ментално, духовно и космическо, нямат индийски произход. Те принадлежат на Запада. На Запад никога не са споменавали за седмото тяло, не защото там не е имало хора, които са го познавали, а защото седмото не се поддава на описание.

Ако тези термини са сложни за вас, наричайте ги просто "първо тяло", "второ", "трето" и т.н. Описвайте ги без термини. Самото описание е достатъчно, терминологията не е съществена.

Към тези седем тела може да се подходи от различни страни. За сънищата може да се използват термините на Фройд, Юнг, Адлер. Това, което те наричат съзнание, всъщност е първото тяло. Подсъзнанието е второто, не съвсем точно казано, но достатъчно близко. Това, което те наричат колективно неосъзнато (безсъзнателно), е третото тяло, но пак не е точно, а само приблизително.

Ако няма общи термини, може да се създадат нови. Дори е по-добре, защото новите термини не носят стари, странични нюанси в значението си. Когато се употребява нов термин, той става по-значим, тъй като не носи предишните асоциации и се усвоява по-дълбоко. Затова без страх създавайте нови слова.

Етерното тяло е свързано с небето и пространството. Астралното е най-малкото, сукшма, последното, атомът, след който изчезва материята.

Менталното не е трудно да се обясни, духовното - също. Космическото също не представлява трудност.


После стигаме до седмото, нирваничното. Нирвана означава пълно прекратяване, абсолютна пустота. Не съществува даже семето, всичко е изчезнало. В превод означава "угасване на пламъка". Пламъкът е угаснал. Светлината я няма. Не си задаваме въпроса, къде е отишла. Тя просто е престанала да бъде.

Нирвана означава пламък, който е угаснал. Няма го никъде или е навсякъде. Няма определено място на съществуване, няма определено време или момент на съществуване. Нирвана е самото пространство, самото време. Може да е битие или небитие, няма значение. Тя е навсякъде, затова може да се използва и едната и другата дума. Ако е някъде, не може да бъде навсякъде, ако е навсякъде, не може да бъде някъде, затова никъде и навсякъде означават едно й също. За седмото тяло се налага да се ползва думата нирванично тяло, защото няма по-подходящо слово.

Сами по себе си думите са без значение. Само преживяното има значение. Ако сте опознали донякъде някои от тези седем тела, казаното добива смисъл за вас. Има различни методи, които могат да ви помогнат да опознаете всяко от тях.

Започнете от физическото и тогава ще ви се открие всяка следваща крачка. Щом почнете да работите с първото тяло, ще добиете представа за второто. Затова започнете от физическото. Усещайте го, осъзнавайте го във всеки момент. И не само външно. Тялото може да се усеща и отвътре. Аз усещам ръката си такава, каквато я виждам отвън, но имам и вътрешно усещане за нея. Като си затворя очите и не я виждам, остава вътрешното усещане, че там нещо има. Осъзнавайте тялото си не само такова, каквото го виждате отвън. Очите няма да ви заведат вътре. Вътрешното чувство е съвсем друго.

Когато за пръв път усетите тялото си отвътре, ще разберете какво е да си вътре в тялото. Като го виждате само отвън не може да узнаете тайните му, защото познавате само външните му очертания, както го виждат другите. Ако виждам тялото си отвън, аз го познавам такова, каквото го виждат другите, а не каквото е за мен. Вие виждате ръката ми и аз я виждам. Това е нещо обективно. И вие, и аз я познаваме еднакво. Но по този начин ръката не може да се опознае вътрешно. Тя е станала обществена собственост. Познавате я, и аз я познавам.

Само като я видя отвътре, тя ще стане моя, а това не може да се сподели. За вас не е достъпно моето усещане за ръката ми отвътре. Само аз го познавам. Тялото, което познаваме, не е нашето тяло. То е обективно и познато на всички. Лекарят може да го изследва в лабораторията си, но това не е вашето тяло. Само личното знание може да ви води навътре, общодостъпното не може. Ето защо нито физиологията, нито психологията, занимаващи се с наблюдения отвън, не довеждат до опознаване на вътрешните ни тела. Опознато е само физическото тяло.

От това са възникнали много дилеми. Човек се чувства прекрасен отвътре, но ние можем да го принудим да повярва, че е уродлив. Ако всички до един считаме, че е такъв, на него също му се налага да се съгласи с нас. Но никой не се усеща гаден отвътре. Вътрешното усещане е винаги усещане за красота. А външното усещане дори не е чувство. То е просто мода, критерии, натрапени отвън. Човек, прекрасен за едно общество, може да е уродлив за друго; може да бъде красив в един момент на историята, а в друг момент да не е такъв. Но съкровеното ни чувство е винаги усещане за красота и ако нямаше външни критерии, нямаше да съществува и уродливост. Ние носим фиксиран образец за красота. Оттук и делението на красиво и безобразно. Ако всички ослепеем, няма да има уроди. Всички ще са красиви.

Затова първата крачка е да усетим тялото си отвътре. В различните ситуации тялото отвътре се усеща различно. Когато сте влюбени имате едно усещане, когато ненавиждате, вътрешното чувство е съвсем друго. Попитайте Буда, той ще отговори: "Любовта е красота", защото знае вътрешно, че когато обича е прекрасен. Когато възниква ненавист, гняв, завист, вътре у вас се появява нещо, което предизвиква усещането за безобразие. Затова се усещате различни при различни обстоятелства, в различни моменти и състояния на ума.

Усещането за мързел е различно от чувството за активност, съвсем друго е усещането, когато ви се спи. Тези разлики трябва добре да се познават. Само тогава ще успеете да се запознаете с вътрешния живот на тялото си. Тогава ще узнаете вътрешната история и вътрешната география на самия себе си в детството, юношеството, старостта.

Щом човек започне напълно да опознава тялото си отвътре, автоматично в полезрението му се появява второто тяло и той започва да го опознава отвън. По-точно, когато опознаете първото тяло отвътре, започвате да осъзнавате второто отвън.

Оставайки извън първото тяло, не е възможно да опознаете второто, но ако сте вътре в първото, можете да видите външната страна на второто. Всяко тяло има две измерения - външно и вътрешно. Както стената има две страни - една, обърната навън и втора - навътре, така всяко тяло има две очертания. Опознавайки първото тяло отвътре, започваш да усещаш второто отвън.

Вече си между тях, вътре в първото и отвън на второто. Това второ, етерно тяло, прилича на гъст облак. През него се минава безпрепятствено, но то не е прозрачно и отвън не се вижда какво има в него. Първото тяло е плътно, второто е със същата форма, но не е плътно.

Когато умре първото тяло, второто живее тринадесет дни. То пътешества с вас. След тринадесет дни то също умира. Разтваря се, изчезва. Ако опознаете второто си тяло, докато е живо първото, ще можете да усетите как става това.

Второто тяло може да излиза от първото. Понякога, по време на медитация, това второ тяло се вдига или спуска и ви се струва, че гравитацията не ви действа, че сте напуснали планетата Земя. Но като отворите очи, виждате, че сте на земята и не сте я напускали. Това усещане за реене идва от второто тяло, не от първото. За второто тяло не съществува законът за гравитацията и когато го опознаете, усещате особено чувство на свобода, което е непознато за първото тяло. Вече можете спокойно да напускате тялото си и да се връщате в него.

Това е втората степен на познание на преживяванията на второто тяло. Методът не е сложен. Просто пожелайте да излезете от тялото си и ще се окажете извън него. Самото желание води до осъществяване. Няма нужда от усилия, защото няма сила на притегляне. За първото тяло голяма трудност представлява гравитацията. Ако искам да дойда до вас, ще трябва да преодолея силата на земното притегляне. Ако нея я няма, достатъчно е само да пожелая нещо и то става.

Точно върху етерното тяло се работи при хипнотичните сеанси. Първото тяло не участва в хипнозата, а само второто. Ето как човек с отлично зрение може да ослепее. Ако хипнотизаторът ви каже, че сте ослепели и вие му повярвате, ще загубите зрението си. Въздействал е върху етерното ви тяло, внушението е било насочено натам. Ако сте в дълбок транс, може да се въздейства върху второто ви тяло. Здрав човек може да се парализира, ако му бъде внушено, че е парализиран. Хипнотизаторът не трябва да употребява думи, които предизвикват съмнение. Ако каже: "Струва ми се, че си ослепял", това няма да проработи. Той трябва да бъде абсолютно уверен. Само тогава внушението се осъществява.

Затова просто кажете: "Аз съм извън тялото си". Пожелайте го и ще бъдете извън него.

Обикновено сънят принадлежи на първото тяло. Умореното от дневните грижи първо тяло се отпуска. По време на хипноза второто тяло потъва в сън. Ако то заспи, можете да работите с него.

Когато се разболеете помнете, че седемдесет и пет процента от болестите идват от второто тяло и се разпространяват в първото. Второто е толкова внушаемо, че студентите-медици първокурсници обикновено се разболяват от болестите, които изучават. Появяват им се симптомите на тези болести. Ако се обсъжда главоболието, всеки несъзнателно се потопява в себе си и се пита: "Не ме ли боли главата?" Потъването вътре в себе си влияе върху етерното тяло, предположението се подема, проектира се и поражда главоболие.

Родилните болки идват от второто, не от първото тяло. Чрез хипноза раждането на дете може да стане съвсем безболезнено. Има първобитни общества, в които жените не познават родилните мъки, защото не им е идвало на ум, че съществуват. Но всеки тип цивилизация създава общи представи, които после стават неразделна част от очакванията на всеки човек.

В състояние на хипноза няма болка. Под хипноза може да се правят дори хирургични операции, защото ако се внуши на второто тяло, че няма да боли, човек наистина няма да изпита болка. Лично аз предполагам, че всяка болка, както впрочем и всяко удоволствие, идва от второто тяло и се разпространява в първото. Затова, ако се промени внушението, причиняващо болка, ще започне да се изпитва удоволствие и обратното.

Променете представите си, променете етерния ум, и всичко ще се измени. Бъдете цялостни в желанието си и то ще се изпълни. Единственото, което отличава желанието от волята, е целостността. Когато пожелаете нещо напълно, изцяло, с всички сили на душата си, то се превръща в сила на волята.

Ако сте цялостен в желанието си да излезете извън тялото си, ще успеете. Само тогава ще имате възможност да опознаете второто тяло отвътре. Когато излезете извън физическото си тяло, вече не сте по средата между първото и второто. Вие сте вътре във второто. Първото тяло го няма.

В този момент можете да опознаете второто си тяло отвътре, както преди сте го направили с първото. Ще усетите вътрешната му работа, вътрешния му механизъм, неговия вътрешен живот. Първият опит ще бъде труден, но после ще се научите да пребивавате в двете тела: първото и второто. Вниманието ви ще е съсредоточено в две измерения, в две сфери.

Щом влезете във второто тяло ще се окажете от външната страна на третото, астралното тяло. При астралното не е необходима дори воля. Достатъчно е желанието да сте вътре в него. Вече не е нужна цялостност. Ако искате да влезете, можете да го направите. Астралното тяло е газообразно, подобно на етерното, но е и прозрачно. Щом излезете от второто, ще попаднете в центъра на третото тяло. И няма да сте наясно къде сте, отвън ли, отвътре ли, защото границата е прозрачна. Астралното тяло е с размерите на първите две тела. До петото тяло размерът на всички тела е еднакъв. Съдържанието се променя, но размерите остават същите. Шестото тяло вече има космически размер. А седмото изобщо няма размер, дори космически.

Четвъртото тяло няма никакви граници, между него и третото тяло няма дори прозрачна стена. Има очертание, но няма стена, затова и не е необходим никакъв метод за проникване в него. Който е достигнал третото си тяло, лесно може да влезе в четвъртото.

Но да се излезе от рамките на четвъртото е също толкова трудно, колкото и от първото, тъй като завършва менталното ниво. Петото тяло е духовното тяло.

Петото тяло е духовно. Преди да се достигне, трябва да се преодолее стена, но не такава, каквато е стената между първото и второто. Сега стената е между различните измерения. Започва нов план.

Четирите предишни тела принадлежат на едно и също измерение. Разделени са по хоризонталата. Сега вече разделението е по вертикалата. И стената между четвъртото и петото тела е по-висока, отколкото при което и да е от по-нисшите тела, защото нашият поглед по традиция е хоризонтален, а не вертикален. Ние гледаме на една или друга страна, а не нагоре и надолу. Движението от четвъртото към петото тяло е преход от нисш към висш план. Разликата вече не е между външното и вътрешното, а между нисшето и висшето. Не можете да преминете към петото ниво, докато не започнете да гледате нагоре.

Умът винаги гледа надолу. Ето защо системата йога е против ума. Умът тече надолу като вода. Водата никога не е била символ на духовна система, защото самата й природа е да тече надолу. Огънят е символ в много духовни системи. Огънят винаги е устремен нагоре и никога надолу. Затова той е символ на придвижването от четвъртото към петото тяло. Трябва да престанете да гледате надолу и да погледнете нагоре.

Но как да се гледа нагоре? Какъв е начинът? Навярно сте чували, че по време на медитация очите трябва да са насочени към аджна чакра. Очите са фокусирани нагоре, сякаш искате да видите черепа си отвътре. Очите са също символ, символ на виждането. Нашето зрение, способността да виждаме се асоциира с очите, те стават средство за вътрешно виждане. Ако вдигнете очи нагоре, виждането ви също се обръща нагоре.

Раджа йога започва от четвъртото тяло. Само хатха йога започва от първото, другите йоги - от другите тела. Теософията започва от второто, а някои други системи от третото тяло. Тъй като цивилизацията започва да прогресира след четвъртото тяло, много системи започват от него. Но от него може да се започне само когато предишните три тела са отработени в предишни животи. Тези, които изучават раджа йога по книги или под ръководството на свами и гуру, без да знаят дали са отработили трите си по-нисши тела, непременно ще се разочароват, защото не може да се започва директно от четвърто ниво. Отначало трябва да се преминат първите три. И едва тогава - четвъртото. Четвъртото тяло е последното, от което може да се започва. Има четири вида йога: хатха йога - за първото, мантра йога - за второто, бхакти йога - за третото, раджа йога - за четвъртото тяло. В предишните времена всички трябвало да почват от първото тяло, но днес не е така, защото съществуват много и различни хора - едни са стигнали в предишния си живот до второто тяло, други - до третото и т.н. Но що се отнася до сънищата, непременно трябва да се започва от първото тяло. Само тогава ще узнаете всичките му диапазони и граници.

В четвъртото тяло съзнанието ви трябва да прилича на огън - да се стреми нагоре. Има много начини за проверка. Например, ако умът е насочен към секса, това е като течението на водата надолу, защото сексуалният центърът се намира надолу.

В четвъртото тяло е нужно погледът да се обърне, нагоре, а не надолу. Ако на съзнанието му предстои да се издига, трябва да се започва от центъра над очите, не по-ниско. Има само един център по-високо от очите, от който може да се тръгне нагоре - аджна. Затова погледът трябва да се концентрира нагоре, в третото око.

В живота постоянно ни се напомня за третото око. В Индия омъжената жена се различава от девойката по червената точка върху третото си око. Девойката трябва да гледа надолу към сексуалния си център, а щом се омъжи, трябва да насочи поглед нагоре. Сексът трябва да се промени от сексуалност към нещо извън нея. За да й се напомня това, жената носи цветния знак тилак на третото око.

Много хора носят на челото си тилак. Различните саняси и поклонници ползват голямо разнообразие от знаци. Използват също и сандалова паста - чандан. Щом очите бъдат обърнати нагоре към третото око, в този център се разгаря силен пламък. Усеща се парене. Отваря се третото око и е необходимо да се охлади. За тази цел в Индия използват сандалова паста, тя притежава характерен аромат, който има отношение към третото тяло и неговата трансцедентация. Прохладният аромат на пастата и особеното място на нанасянето й напомнят за третото око, привличат вниманието нагоре.

Ако затворите очи и аз докосна с пръст мястото на третото око, всъщност няма да се докосна до него, но вие ще го усетите. Достатъчно е едно леко докосване без натискане, съвсем леко докосване. Затова сандаловият аромат, нежното допиране и усещането за прохлада е напълно достатъчен, за да се насочи постоянно вниманието ви в третото око.

За да се премине отвъд четвъртото тяло има само една техника, един метод - гледане нагоре. Сиршасана - челната стойка на глава, обърнатата поза на тялото, дава добри резултати, защото очите по принцип гледат надолу. Дори ако стоите на глава, вие пак гледате надолу. Но в тази поза "надолу" е всъщност "нагоре". Течението на енергията надолу е пренасочена възходящо.

Ето защо по време на медитация, без да знаят това, много хора застават в обърнати пози. Започват да правят сиршасана, защото се е променила посоката на потока от енергия. Умът толкова е свикнал енергията да тече надолу, че когато това се промени, той не се чувства добре.

Заставайки на глава хората се успокояват, защото енергията отново тече надолу. Но по отношение на центровете, на чакрите, това е възходящо движение.

Сиршасана е използвана като метод за преход от четвъртото в петото тяло. Главното, което трябва да се запомни, е че трябва да се гледа нагоре. Това може да се постигне чрез тратака (втренчено гледане в определен предмет), концентрация върху слънцето и по много други начини.

Но най-добре е да се прави вътрешно. Просто затворете очи!

Все пак, отначало трябва да се премине през първите четири тела, иначе техниката няма да ви помогне, а само може да ви причини разстройство и психични заболявания, защото се нарушава приспособимостта на цялата система. Четирите тела гледат надолу, а вие, с вътрешния си ум, гледате нагоре. Тогава е голяма вероятността да заболеете от шизофрения.

Аз считам, че шизофренията е резултат от точно такава ситуация. Ето защо обикновената психиатрия не може да проникне в шизофренията. Умът на шизофреника работи едновременно в две противоположни посоки - намира се отвън, а гледа навътре, стои вън и гледа нагоре. Необходимо е цялата система да е в хармония. Ако още не познавате физическото си тяло отвътре, тогава съзнанието ви ще е насочено надолу. Това е здравият, верният подход. Никога не се опитвайте да обърнете нагоре ум, който се движи отвън, защото ще завършите с раздвояване и шизофрения.

Нашата цивилизация и религия носят главната отговорност за раздвояването на личността на човека. Те не се интересуват от пълната хармония. Има учители, които преподават методи за вдигане на енергията нагоре на хора, които още дори не са влезли вътре във физическото си тяло. Методите работят, но половината от личността остава извън тялото си, а втората половина се движи нагоре. И се получава страшно раздвоение. Човек става двама различни души - понякога един, понякога друг, веднъж мистър Джекил, друг път д-р Хайд.

Съществува възможност да станем седем различни души наведнъж. Тогава се получава тотално разцепление. Човекът става седем различни енергии. Една част от него се движи надолу, държейки се за първото тяло, друга е свързана с второто, някаква друга - с третото. Една част върви нагоре, друга - кой знае накъде. Липсва му център.

Гурджиев оприличава такъв човек на дом, в който стопанинът отсъства и всеки слуга заявява, че именно той е стопанин. Когато почука някой, слугата, който е най-близко до вратата, влиза в ролята на стопанин. На следващия ден друг слуга отваря вратата и заявява, че той е стопанинът.

Шизофреникът няма център. А ние всички сме такива! Ние просто мъничко сме се приспособили към обществото, това е всичко. Разликата е само в степента. Стопанинът отсъства или спи и всяка наша част заявява правата си. При сексуално влечение стопанин става сексът. Морал, семейство, религия - всичко е забравено. Сексът става пълноправен собственик на дома. А когато премине, след него идва разочарованието. Здравият смисъл взема връх и заявява: "Аз съм стопанинът". Сега той се разполага и лишава секса от всякакви права.

Всеки сам иска да управлява дома. Когато възникне гняв, той става стопанин. Сега няма място нито за здравия разум, нито за съзнанието. Никой не е в състояние да противостои на гнева. Поради това и не се разбираме един друг.

Човекът, който ви обича, изведнъж се разсърдва и любовта изчезва. Вие сте в недоумение - всъщност обичал ли ви е изобщо? Любовта е била само слугата, така както и гневът. А стопанинът не си е вкъщи. Затова обикновено на никого не може да се доверите. Нали човекът не е стопанин и всеки слуга може да оглави дома му. А самият човек го няма, той е никой, той не е единен.

Съветвам ви да не правите опити с техниките за гледане нагоре, докато не бъдат преминати първите четири тела. Иначе ще настъпи разцепление, през което не може да се прехвърли мост, и ще се наложи да чакате ново въплъщение, за да започнете всичко отначало. Най-добре е да се практикуват техниките, които започват от началото. Ако в предишните си раждания вече сте преминали трите първи тела, много бързо ще преминете през тях. Няма да имате затруднения. Вие ще познавате пространството, ще познавате пътя. Те ще преминат през вас и вие ще ги познаете - нали вече сте ги минали! Тогава можете да вървите нататък. Затова настоявам винаги всеки да започва от първото тяло. Всеки!

Движението след пределите на четвъртото тяло е много важно. До четвъртото тяло вие сте човек. Сега ставате свръхчовек. В първото тяло сте просто само животно. С второто у вас се проявява човешкото. И чак в четвъртото то напълно разцъфтява. Цивилизацията не е стигнала по-далеч от четвъртото.

След четвъртото тяло се появява надчовешкото ниво. Христос не може да се причисли към хората, Буда, Махавира, Кришна - всички те са над човешките предели. Те са свръхчовеци. Погледът нагоре е скок от четвъртото тяло. Като гледам отвън първото си тяло, аз съм само животно, което може да стане човек. Разликата е в това, че аз мога да стана човек, а животното - не. На дадения момент и двамата с него сме под човешкото ниво, недоочовечени. Но аз имам възможност да продължа нататък. И започвайки от второто тяло, разцъфтява човешкото същество. Тези, които са в четвъртото тяло, ни изглеждат свръхчовеци. А всъщност не е така. Айнщайн и Волтер ни се струват свръхчовеци. Но не са. Те са проявили пълния разцвет на човешкото същество, а ние сме на човешкото ниво, затова те са по-високо от нас. Но те не са се издигнали над човешкото измерение. Само Буда, Христос и Заратустра са повече от хора. Поглеждайки нагоре, повдигайки съзнанието си нагоре от четвъртото тяло, те са преминали границата на ума. Те са трансцентирали менталното тяло.

Има притчи, които си струва да обсъдим. Мохамед казва, че когато погледнал нагоре, нещо слязло отгоре в него. Ние обясняваме това "отгоре" с географски понятия, затова небето става жилище на богове. За нас "горе" значи небе, "долу" значи пространство под земята. Но при такова обяснение символът не е разбран. Когато Мохамед гледа нагоре, не гледа небето, а аджна. Когато казва: нещо слезе отгоре - това е вярното усещане. Но за нас "горе" има друго значение.

На всички изображения Заратустра гледа нагоре, неговите очи никога не са наведени надолу. Той гледал нагоре, когато за пръв път видял божественото. Божественото слязло при него във вид на огън. Ето защо персийците се покланяли на огъня. Усещането за огън идва от аджна. Когато устремиш взор нагоре, тази точка почва да пламти, сякаш всичко гори. Благодарение на това горене човек се трансформира. Долната същност изгаря, унищожава се и се ражда висшето същество. Това означава "да минеш през огъня".

След петото тяло попадате в друга област, в друго измерение. Движението от първото към четвъртото тяло върви от външното към вътрешното, от четвъртото към петото - отдолу-нагоре, от петото тяло движението е от егото към не-егото. Това е съвсем друго измерение. Става дума не за външно и вътрешно, изкачване или слизане. Въпросът е в "аз" и "не-аз". Цялата работа е в това - има ли център или няма.

До петото тяло човек няма център - разделен е на множество части. Чак в петото тяло има център, единство, цялостност. Но центърът става его. Сега този център ще бъде препятствие за по-нататъшния прогрес. Всяка крачка, която до момента е била крачка напред, се превръща в пречка. Налага се да изоставите всички мостове, които преминавате. Те са ви помогнали да се прехвърлите на другия бряг, но ако се привържете към тях, ще се превърнат в пречка.

В петото тяло е необходимо да се създава центърът. Гурджиев нарича този пети център кристализация. Вече няма слуги. Стопанинът е взел в ръцете си всичко и е станал истински стопанин. Събудил се е, върнал се е у дома. В негово присъствие слугите млъкват и пазят тишина.

Когато влезете в петото тяло, става кристализация на егото. Ето такова е по-нататъшното движение. И кристализацията трябва да се изостави. Да се изгуби в пустотата, в космоса. Само който има нещо, може да го загуби, затова да се говори за неегоистичност (липса на его) до петото тяло е нелепо и абсурдно. Вие нямате его, как може да го загубите. Или може да се каже, че имате много различни видове его. Всеки слуга има свое его, затова вие сте с мулти-его, вие сте мултиличности, мул-типсихологични, а не цялостни.

Не можете да се разделите с егото, защото го нямате. Богаташът може да се откаже от богатствата си, но не и беднякът. Той няма от какво да се отказва, няма какво да губи, но има бедняци, които си мислят за отказ. Богатият винаги се бои да се откаже, защото има какво да губи, а бедният винаги е готов да се откаже. Готов е, но няма от какво. Петото тяло е най-богатото. То е кулминация на всичко достъпно на човешкото същество. Петото тяло е връх на индивидуалността, връх на любовта, състраданието, на всичко достойно и красиво. Бодлите са изчезнали. Вече трябва да изчезне и цветето. И да остане само ароматът.

Шестото тяло е област на благоухание, на космически аромат. Няма нито цвете, нито център. Има окръжност, но няма център. Може да се каже, че всичко е станало център, или че няма център. Има само чувство за разпростиране. Няма раздвоеност, няма разделение, няма дори деление на "аз" и "не-аз", на "аз" и на "другите". Изобщо няма разделение.

И тъй, индивидуалността може да бъде изгубена по един от двата начина: първият - шизофрения, разпиляване в много подличности, вторият - космически, изчезване във висшето, във великото, в Брахма, разтваряне в пространството. Няма цвете, но има аромат.


Цветето също е пречка, но когато съществува само аромат - това е съвършенство. Вече няма източник и той не може да умре. Той е безсмъртен. Всичко, което има източник, ще умре, но когато няма цвете, няма и източник. Ароматът е вечен и безпричинен, за него няма граници, няма смърт. Цветето има свои ограничения, ароматът - не. За него няма прегради, той продължава да се разпространява и отива извън пределите.

Затова от петото тяло вече не става дума за движение нито нагоре, нито надолу, нито встрани, навътре или навън. Въпросът е в това да си с его или без его. А егото е нещо, с което най-трудно се разделяш. Егото не е проблем до петото тяло, защото целият прогрес се дължи на егото. Никой не иска да е шизофреник. Всеки предпочита да има кристализирана личност. Затова всеки садхака, всеки търсещ може да достигне до петото тяло.

За да се излезе обаче отвъд границите на петото тяло, няма метод, тъй като всеки метод е свързан с егото. Когато използвате метод, укрепвате егото. Ето защо тези, които искат да излязат извън петото тяло, говорят за не-метод. Говорят за липса на метод, за не-техника. Вече няма накъде. От петото тяло нататък не е възможен никакъв метод.


До петото тяло използвате метод, но след него това не е възможно. Защото трябва да изчезне този, който го използва. Когато използвате нещо, ставате по-силни.

Егото ви кристализира, става ядро на кристализация. Ето защо тези, които са останали в петото тяло, говорят за безкрайни души, за безкраен дух. Те приемат всеки дух като един атом. Два атома не могат да се срещнат. Те нямат нито вход, нито изход, те са затворени за всичко извън тях.

Егото няма прозорче. Може да се използва думата на Лайбниц монада. Тези, които остават в петото тяло, се превръщат в монади, в атоми без вход и изход. Те са сами, съвсем сами.

Но и това кристализирано его трябва да се изгуби, а как да се разделиш с него, ако няма някакъв метод за това? Как да се излезе извън него, ако няма път? Как да се избяга от него? Няма никакъв изход. Дзен-монасите говорят за порта без врати. Врати няма, но все пак трябва да се излезе от тях. Тъй че, какво да се прави? Първо, да не се отъждествяваш с тази кристализация. Просто осъзнай тази заключена къща на "аз"-а. Просто го осъзнай, нищо не прави и тогава се получава експлозия! Оказвате се извън пределите. Има такава дзен-притча.

Слага се в бутилка гъше яйце. Излюпва се малко гъсенце и започва да расте, но гърлото на шишето е тясно и то не може да излезе извън него. Трябва или да се счупи шишето, или гъската да загине. Питат търсещия. "Какво да се прави? Не искаме да изгубим нито едното, нито другото. Трябва да се спаси и гъската и бутилката. Как да се постъпи?" Това е въпросът към петото тяло. Когато няма изход, когато гъската расте, когато е завършила кристализацията, как да се постъпи?

Ученикът се затваря в стаята си и започва да размишлява. Какво да прави? Възможни са само два варианта - да се разбие бутилката и да се спаси гъската или тя да умре и да се запази шишето. Медитиращият мисли, мисли и мисли. Измисля нещо, после го отхвърля, защото нищо не може да се направи. Учителят го връща отново да мисли, за да измисли нещо.

В течение на много дни и нощи ученикът размишлява и все нищо не може да измисли. Накрая настъпва момент, когато самото мислене спира. Той изхвръква от стаята с вик: "Еврика! Гъската е на свобода!" Учителят не пита по какъв начин е излязла, защото думите са празна работа. За да се излезе от петото тяло е необходим дзенски коан. Нужно е само да се осъзнае кристализацията - и гъската е на свобода! Настъпва момент, когато изчезвате, няма "аз". Кристализацията е изоставена. За петото тяло главното е било кристализацията - центърът, егото. Това е необходимо като преход, като мостче, без което не може да се премине петото тяло. Но мостчето вече не е потребно.

Има хора, стигнали до петото, без да минат през четвъртото. Хората с големи достойнства в някакъв смисъл завършват кристализацията и достигат петото тяло. По-своему е кристализиран и този, който е станал президент на дадена страна. Своеобразна кристализация са постигнали и Хитлер и Мусолини. Но тя е само в петото тяло. Ако четирите по-ниски тела не са в съгласие с петото, тази кристализация се превръща в болест. Ма-хавира и Буда също са кристализирали, но по съвършено различен начин.

Ние всички жадуваме да осъществим егото си поради съкровената потребност да достигнем петото тяло. Но ако избираме по-кратък път, накрая губим пътя. Най-краткият път е чрез пари, власт, политика. Може да се постигне его, но това е лъжлива кристализация, тя е в разрез с личността ви. Тя е като мазол, образувал се върху крака и закоравял. Това е лъжлива кристализация, аномално образование, болест.

Ако в петото тялото гъската се окаже на свобода, попадате в шестото. Този процес е от сферата на тайнствата. Да петото ниво могат да се използват научни методи, йога също може да помогне. Но по-нататък тя е безсмислена, защото йога е методология, научна техника.

В петото помага дзен, който е метод за изкачване от петото в шестото. Дзен е разцъфтял в Япония, но се е родил в Индия. Корените му са в йога. Йога е разцъфтяла в дзен.

Дзен много привлича хората от Запада, защото западното его е кристализирано до известна степен. На Запад хората се чувстват стопани на света, имат всичко. Но егото не е кристализирано по верния начин. Не се е развило чрез трансцедентация на първите четири тела. Дзен стана популярен на Запад, но не може много да помогне поради лъжливата кристализация. На западния човек много повече му помага Гурджиев, защото работи от първото към петото тяло. Не стига по-далеч от петото, защото работи само до постигане на кристализацията. Но чрез техниките му може да се достигне необходимата кристализация.

На Запад дзен е само едно проява на снобизъм, защото е без корени. На Изток дзен е минал дълъг път на развитие, тръгвайки от хатха йога и достигайки върховете в Буда. Чрез хиляди години на смирение - не его, а пасивност, не целенасочено действие, а приемане - чрез развиване и преобладаване на женски всеприемащия ум. На Изток винаги е преобладавало женското начало, на Запад - мъжкото, агресивно, целенасочено. Изтокът е отворен, приемащ. Дзен можа да помогне на хората от Изтока, защото други методи, други системи са работили над четирите по-ниски тела. Тези четири тела стават корените, върху които дзен може да разцъфти.

Днес дзен почти изцяло е загубил смисъла си в Япония. Причината е, че Япония стана абсолютно западна държава. Някога японците бяха най-скромните и смирени хора, но сега смирението им е показно. То вече не е част от съкровената им същност. И дзен загуби почва в Япония и стана популярен на Запад. Но популярността му е предизвикана от лъжливата кристализация на егото.

За прехода от петото към шестото ниво дзен е много полезен. Но само тогава - нито по-рано, нито по-късно. За другите тела не само не е полезен, но дори е вреден. В началното училище не може да се учи по университетска програма.

Ако се използва дзен преди петото тяло, може да се изживее сатори, но не и самадхи. Сатори е лъжливо самадхи. То е проблясване на самадхи, но нищо повече. По отношение на четвъртото, менталното тяло сатори придава повече артистичност и естетичност. То ще ви донесе усещане за прекрасното и радост от живота. Но няма да подпомогне кристализацията и преминаването от четвъртото в петото тяло.

Дзен помага само след кристализацията. Гъската се оказва на свобода без всякакви "как". Но може да се практикува само след прилагането на много други методи. Художникът може да рисува със затворени очи, може да го прави играейки си. Актьорът може да е толкова естествен в ролята си, че да изглежда, че не играе. Но за това са потребни много години труд и тренировка. Актьорът става съвсем непринуден, но тази лекота не се постига за един ден. Там също имат методика.

Всички вървим, но не знаем как го правим. Ако някой ви попита как вървите, ще отговорите: "Просто вървя". Тук няма "как". Но това "как" е станало в детството, когато детето прохожда. То се учи. Ако му кажете: "Не трябва да се учиш. Просто върви!" - това ще е нелепост. Тъй казва Кришнамурти на възрастни хора с детски ум: "Способни сте да вървите! Просто вървете!" И те го слушат с възторг. Колко е просто! Не трябват никакви методи. Тогава всеки може да проходи.

Кришнамурти става популярен на Запад точно затова. Като погледнеш хатха йога, бхакти или мантра йога, раджа йога или тантра, те изглеждат много трудни, дълги и уморителни. Нужни са столетия труд, безброй прераждания. А хората не могат да чакат. Дай им незабавен, най-кратък път. Затова Кришнамурти много им допада. Той твърди: "Няма никакви методи. Просто вървете. Вървете към бога". Но отсъствието на метод (не-метод) е най-сложното нещо. Да играеш така, че да изглежда, че не играеш, да говориш така, все едно не говориш, да вървиш така, сякаш не вървиш, без всякакво напрежение - всичко това е резултат на дълги усилия. Усилията и трудът са необходими. Те са задължителни. Но и те имат граници. До петото тяло са необходими, но по-нататък, от петото към шестото, са безполезни. Никъде няма да стигнете, гъската никога няма да получи свобода.

Това е проблемът на индийските йоги. Трудно им е да преминат петото тяло, защото са ориентирани към метода, хипнотизирани са от него. Те винаги са работили с метод. Това е ясно формулирана наука и до петото тяло всичко върви лесно. Изисква се усилие - те го извършват! Никакво напрежение не им е трудно. Те могат да направят всякакво усилие. Но в петото тяло им предстои да преминат от метода към не-метод. И се оказват объркани. Спират се. За много търсещи петото тяло се оказва последно. Ето защо говорят за пет, а не за седем тела. Тези, които стигат да петото, решават, че това е всичко. А това не е краят, това е ново начало. Сега трябва да се върви от индивидуалното към не-индивидуалното. Дзен и методите, подобни на дзен, извършвани без усилия, могат да помогнат.

Дзадзен означава да се седи просто така, без нищо да се прави. Този, който е правил безброй неща, не може да си го представи. Просто да седи и нищо да не прави. Непостижимо е. Ганди не може да си представи такова нещо. Той казва: "Ще въртя чакрите си. Все трябва нещо да се прави. Това е моята молитва, медитацията ми". Неправенето за него не значи нищо. Неправенето има собствена сфера, свое блаженство, своя настройка, но всичко това става при прехода от петото към шестото тяло. Преди това човек не може да го разбере.

От шестото към седмото тяло дори и не-метод няма. Методът се изгубва в петото, не-методът - в шестото. В един прекрасен ден просто откривате, че се намирате в седмото тяло. Изчезва даже космосът, остава само нищото. То просто се случва. Случва се при прехода от шестото към седмото. Непредизвикано, непознато.

И само ако не е предизвикано от нищо, се прекъсва връзката с това, което е било преди. Ако има причина, тогава остава непрекъснатостта и битието не може да изчезне дори в седмото тяло. Седмото тяло е пълно небитие, нирвана, пустота, несъществуване.

В преминаването от битие към небитие не може да има непрекъснатост. Това е съвсем безпричинен скок. Ако имаше причина, не би се нарушила непрекъснатостта и седмото тяло с нищо няма да се различава от шестото, затова за придвижването от шестото към седмото тяло е невъзможно дори да се говори. Това е прекъсване, пропаст. Нещо е имало, има нещо и сега, но помежду им няма никаква връзка. Нещо е изчезнало и нещо се е появило, но те нямат отношение едно към друго. Както когато един гост излиза през една врата, а друг влиза от друга врата. Няма никаква взаимозависимост между излизането на единия и влизането на другия, те не са свързани.

Седмото тяло е висшето, крайното, защото сега сте излезли дори от света на причинната обусловеност. Върнали сте се към първоизточника, към това, което е било преди сътворението и което ще бъде след унищожението му. И тъй, от шестото към седмото няма дори и не-метод. Всичко ще бъде пречка, а не помощ. От космическото към небитието води само ставащото: безпричинно, неподготвено, нечакано. Случва се внезапно. Помнете само едно: не се залепвайте за шестото тяло. Привързаността към шестото ще ви попречи да преминете в седмото. Няма позитивен път за преход към седмото тяло, но е възможна негативна пречка. Можете да се привържете към Брахма, към космоса. Да кажете: "Аз стигнах!" Тези, които казват, че са стигнали, не могат да преминат в седмото измерение. Тези, които казват:"Аз постигнах!" остават в шестото. Тези, които са написали Ведите, са останали в шестото. Само Буда е преминал след шестото, защото казал: "Не знам". Отказвал да дава отговори на висши въпроси. Казва: "Никой не знае. Никой не е опознал". Не разбрали Буда. Тези, които го слушали, казвали: "Но нашите учители знаят. Те твърдят, че има Брахма." А Буда им говорел за седмото тяло. Нито един учител не може да каже, че е опознал седмото тяло. Защото щом каже това, губи връзка с него. Опознавайки го, не можеш да го разкажеш. До шестото тяло е възможно символично описание, но за седмото няма символи. То е само пустота.

В Китай има един абсолютно пуст храм. В него няма нищо - няма изображения, няма свещени текстове, нищо. Само голи стени. Даже жрецът е извън храма. Той казва: "Жрецът може да е само вън от храма. Вътре не може да бъде." Ако го запитате: "Къде е божеството на храма?" ще отговори: "Ето, погледнете!" - а там има само пустота, няма никой. А той казва: "Вижте де! Сега!". А там стоят голи стени и празен храм. Ако търсите обекти, не можете да преминете от шестото в седмото тяло. Затова подготовката има негативен характер. Трябва негативен ум, който не жадува за нищо, дори за мокша - за освобождение - дори за нирвана или за истината, ум, който не чака нищо - нито Бог, нито Брахма. Ум прост, без стремежи, без желания. Само същност. И тогава се случва това... и дори космосът изчезва. Така, постепенно, може да се стигне до седмото тяло. Започнете от физическото, поработете върху етерното, после върху астралното, менталното и духовното. До петото можете да работите, а от петото нататък - просто осъзнавайте. Действието вече не е задължително, важно е съзнанието. И накрая, от шестото към седмото тяло, дори съзнанието не е важно. Само същността, битието. Това е нашата единствена възможност.


Трансформация на седемте тела
Ошо
Папка: Ошо - Трансформация на седемте тела | Посещения: 1042 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.233.224.8