Въпрос: Моля, опишете ни духовното значение на сексу­алната енергия. Как можем ние да сублимираме сек­са и да го направим духовен. Може ли да се използва сексът и любовта като медитация, като трамплин към висшите степени на съзнанието.

Няма такова нещо като сексуална енергия.

Енергията е една. Сексът е един изход за нея, едно от нейните направления, едно от приложенията на енер­гията. Енергията на живота е една, но може да се проя­вява в различни насоки. Сексът е една от проявите й. Когато жизнената енергия стане биологична, тя се прев­ръща в сексуална енергия. Сексът е само приложение на жизнената енергия, затова въпросът за сублимация не възниква. Ако жизнената енергия тече в друго направ­ление, няма секс. Но това не е сублимация, а трансформация. Сексът е естествен биологичен поток на жизне­ната енергия и най-нисшето й приложение. Това е ес­тествено, защото животът не може да съществува без нея, и е най-нисшето, защото това е фундаментът, а не върхът. Когато сексът стане тоталност, целият живот се пропилява напразно. Това е като да се изгради основа, без да се строи домът, за който е предназначена. Сексът е само възможност за висша трансформация на жизне­ната енергия. Докато е така, всичко е наред. Но когато сексът стане всичко, когато стане единственият изход на жизнената енергия, той става разрушителен.

Сексът мо­же да бъде само средство, не и цел. Средствата имат значение само когато се постигат целите. Когато човек злоупотребява със средствата, целта се разрушава. Ако сексът стане център на живота, тогава средствата стават цел. Сексът създава биологичната основа на съществу­ването и продължението на живота. Това е средство, не бива да се превръща в цел. В момента, в който сексът стане цел, духовното измерение е изгубено. Но ако сек­сът стане медитативен, тогава той се отправя в духовно­то измерение. Превръща се в отправна точка, в трамп­лин. Няма нужда от сублимация, защото енергията по същество не е нито сексуална, нито духовна. Енергията винаги е неутрална. Сама по себе си тя няма име. Името се дава от названието на вратата, през която излиза енергията. То не е име на самата енергия, а името на формата, която тя приема. Когато казвате "сексуална енергия", значи е енергия, която идва чрез секса, чрез биологията. Същата енергия е духовна, когато протича чрез божественото.

Сама по себе си енергията е неутрална. Когато тя се изразява биологически, се превръща в секс. Когато се изразява емоционално, тя може да се прояви като любов, ненавист или гняв. Когато се изразява интелектуално, тя се проявява в науката или литературата. Когато се движи по тялото, става физическа, когато минава през ума, става ментална. Разликата не е в енергията, а в приложението на проявите й. Затова е невярно твърде­нието "сублимиране на сексуалната енергия". Ако не се ползва вратата на секса, енергията отново става чиста. Енергията винаги е чиста. Когато се прояви през божес­твената врата, тя е духовна, но това е само форма на нейната проява.

С думата "сублимира" са свързани лоши асоциа­ции. Всички теории за сублимация са теории на потис­кането. Говорейки за "сублимация на секса", вие изразя­вате своя антагонизъм към него. Самата дума излъчва осъждане.

Питате какво може да се направи със секса. Всяко действие, пряко насочено към секса, го потиска. Има непреки методи, когато не се занимавате със сексуална­та енергия, а по-скоро търсите начин да отворите врата­та към божественото. Когато вратите към божественото са отворени, тогава всички енергии вътре във вас се уст­ремяват към него. И сексът се поглъща. Когато е въз­можно висшето блаженство, всички нисши форми на блаженство губят смисъл, защото вие ги потискате или им се съпротивлявате. Те сами отпадат. Сексът не суб­лимира, трансформира се. Всяко негативно действие спрямо секса не преобразува енергията. Напротив, съз­дава вътре във вас конфликт, който е разрушителен. Ни­кой не може да победи в тази схватка. В един момент ще почувствате, че сте победили вие, в друг ще усетите, че сексът взема връх. И тъй ще е постоянно. Понякога ще ви се струва, че сте взели секса под контрол, а след ми­нута ще усетите сексуално влечение и всичко, което ви се е струвало, че сте постигнали, ще се окаже изгубено. Никой не може да победи в битката със собствената си енергия. Ако вашата енергия ви е нужна за нещо друго, което ви доставя повече радост, сексът ще изчезне. Това не значи, че сте сублимирали енергията. Просто се е от­ворил път към по-голямо блаженство и автоматично, непроизволно, цялата енергия е потекла в новата посока.

Ако в ръцете си държите камъни и внезапно наме­рите диаманти, дори няма да забележите, че сте изпус­нали камъните. Те сами ще падат, сякаш не сте ги носи­ли. И дори няма да забележите как сте се отказали от тях, как сте ги изхвърлили. Даже няма да разберете кога е станало. Нищо не е сублимирано. Отворил се е голям извор от радост и изворите на по-малката радост са пре­съхнали от само себе си. Това става така автоматично и спонтанно, че не са необходими никакви действия, на­сочени против секса. Пагубно е да предприемете някак­во действие, насочено против енергията. Истинското, положително действие дори не е свързано със секса. То е свързано с медитацията. Даже няма да разберете, че сексът е изчезнал. Просто новото го е погълнало.

"Сублимация" е много уродлива дума. Тя носи в себе си отзвук от антагонизъм, от конфликт. Сексът трябва да се приеме такъв, какъвто е. Той е биологична­та основа на съществуването на живота. Не му прида­вайте никакво духовно или недуховно значение. Просто го разберете. Когато го приемете като биологичен факт, той престава да ви занимава. Човек започва да се безпо­кои, когато му придаде някакво духовно значение. Зато­ва не му придавайте никакви значения, не създавайте около секса философия. Само наблюдавайте фактите. Не правете нищо нито за, нито против секса. Нека бъде та­къв, какъвто е, приемете го като нещо нормално. Не зас­тавайте срещу него в неестествена поза.

Както имате ръце и очи, тъй имате и секс. Нали не сте против ръцете и очите си, не бъдете и против секса. Тогава въпросът какво да се прави със секса престава да бъде важен. Да се създава дихотомия за или против сек­са е безсмислено. Той е даденост. Дошли сте в света чрез секса и във вас е заложена програмата за продъл­жаване на живота чрез секса. Вие сте част от великата непрекъснатост. Тялото ви трябва да умре, затова в него е заложена програма за създаване на друго тяло, което да замени вашето.

Смъртта е неизбежна, затова сексът е станал идея-фикс. Вие няма вечно да сте тук, нужно е да ви замени ново тяло. Сексът придобива такова значение, защото природата настоява за него. Без него е невъзможно про­дължението на човека. Ако той беше произволен, на Зе­мята не би останал никой. Сексът е привличащ и все-поглъщащ. И сексуалното влечение е много интензивно, защото цялата природа е зад него. Без него няма да има живот. Сексът е много важен за всички религиозни тър­сещи поради своята привлекателност, естественост и спонтанност. Той е станал критерий, по който съдят да­ли енергията в даден човек е достигнала божественото или не. Ние не сме в състояние непосредствено да знаем срещнал ли се е човекът с божественото. Ние не знаем със сигурност притежава ли даден човека диамант, но сме способни да забележим, че е изхвърлил камъните си, защото разбираме от камъни. И сме в състояние да видим, че някой е трансцедентирал секса, защото позна­ваме самия секс. Сексът е задължителен и спонтанен, той носи толкова велика сила, че не е възможно да се трансцедентира, докато не постигнеш божественото.

И брахмачарията става критерий за божественото. За такъв човек сексът е престанал да съществува във ви­да, в който съществува за обикновените хора. Това не значи, че отхвърляйки секса, човек се съединява с божеството. Не съществува такава обратна връзка. Чове­кът, намерил диаманти, изхвърля камъните, които носи, но обратното не е вярно. Можете да изхвърлите всички камъни, но това не означава, че сте открили диаманти. Тогава ще се окажете между двете състояния. Ще по­тиснете ума си, а няма да го трансцедентирате. Сексът ще се стреми навън и вие ще си създадете вътрешен ад. Това не означава издигане над секса. Когато сексът се потиска, той става уродлив, болен, невротичен. Става извратен.

Тъй нареченото религиозно отношение към секса е породило извратена сексуалност и невротична сексу­ална култура. Аз съм против това. Сексът е биологичен факт, и в него няма нищо лошо. Затова не се борете с него, защото ще се превърне в извращение, а извратени­ят секс не е крачка напред, а падане под нормалното ни­во, крачка към безумието. Когато угнетяването стане много интензивно, не можете да издържите, то се взри­вява, и в този взрив вие ще се изгубите.

Вие - това са всички човешки качества, всичките възможности. Нормалният секс е здраво явление, но ко­гато неестествено го потискат, той става болезнен. От нормално състояние да се движиш към божественото е леко, но да вървиш към божественото чрез невротичния ум е невероятно трудно и, в някакъв смисъл, невъзмож­но. Първо ще трябва да оздравеете и да станете нормал­ни. И тогава се появява възможност да се трансцедентира сексът.

И какво да се прави? Да се опознае сексът. Да се влезе в него осъзнато, в това е тайната как да се отвори новата врата. Ако се занимавате със секс неосъзнато, то­гава сте само инструмент в ръцете на биологичната ево­люция, но ако сте способни в сексуалния акт да оставате осъзнаващи, тогава самото осъзнаване се превръща в медитация. Сексуалният акт е толкова спонтанен и не­постоянен, че е трудно да останеш в него осъзнаващ. Трудно, но не и невъзможно. И ако можете осъзнато да влизате в сексуалния акт, то няма никакъв друг акт в живота, в който да не можете да останете осъзнати, за­щото няма нищо по-дълбоко от секса. Ако в секса сте станали осъзнаващи, тогава даже и в смъртта ще бъдете осъзнаващи. Дълбочината на сексуалния акт и дълбочи­ната на смъртта са еднакви, паралелни. Вие отивате към същата точка. И ако можете да оставате осъзнаващи в сексуалния акт, постигнали сте много. Постигнали сте нещо безценно. Така че използвайте секса като форма на медитация. Не му се съпротивлявайте, не се борете с не­го. Не може да се борите с природата, вие сте нейна не­разделна част. Отношението ви към секса трябва да е приятелско и благожелателно. Това е най-дълбокият диалог между вас и природата. По същество, сексуални­ят акт не е диалог между мъжа и жената. Това е разговор на мъжа с природата чрез жената, или на жената с при­родата чрез мъжа. Това е диалог с природата. За миг се оказвате в космическия поток, в небесната хармония, в съзвучие с цялото. По такъв начин мъжът се осъществя­ва чрез жената, а жената чрез мъжа.

Мъжът не е цялостен, жената също не е. Те са двете части на единното цяло. Затова, когато в сексуал­ния акт се слеят в едно, те достигат хармония със съкровената същност на нещата, с Дао. Тази хармония може да даде биологичен живот на ново същество. Ако не сте осъзнати, това е единствената възможност. Но ако осъз­наете, този акт може да стане вашето раждане, духовно раждане. Чрез него може да станеш "втори път роден". Ако участвате осъзнато в него, вие ставате свидетел на случващото се. И когато станете наблюдател в сексуал­ния акт, вие трансцедентирате секса, защото в наблюда­ването ставате свободни. Тогава няма принуда, вече не сте неосъзнаващ участник. Ставайки наблюдател на ак­та, вие го трансцедентирате.

Разбирате, че не сте само тяло. Силата на наблюдението във вас е познала нещо зад пределите на тялото. А то може да се опознае само когато се намираш дълбоко в себе си. Това не е повърх­ностна среща. Когато търгувате на пазара, съзнанието ви не може да потъне в дълбочина, защото самият акт е по­върхностен. За човека сексуалният акт обикновено е единственият, чрез който може да стане наблюдател на вътрешните глъбини. Колкото повече медитирате чрез секса, толкова по-малко е неговото влияние. Медитаци­ята израства от него, а от тази медитация се отваря нова врата и сексът отпада. Но това не е сублимация. То при­лича на опадването на сухите листа от дървото. Дървото дори не подозира, че листата падат. Тъй и вие не ще за­бележите как изчезва механичният стремеж към секса. Създайте от секса медитация, направете секса обект на медитация. Отнасяйте се към секса като към храм и вие ще го трансцедентирате и ще бъдете преобразен. Тогава сексът ще изчезне, но без потискане, без сублимация. Сексът просто ще изгуби значението и смисъла си. Ще израснете от него. За вас той ще стане безсмислен.

Когато детето порасне, играчките губят смисъла за него. То нищо не сублимира, нищо не потиска, просто пораства, става възрастен. И играчките стават ненужни. Те са за децата, а той вече не е дете.

По същия начин колкото повече медитирате, тол­кова по-малко ще ви привлича сексът. И постепенно, неволно, без съзнателно усилие да се сублимира сексът, енергията ще намери нова посока на движение. Същата енергия, която по-рано се е изразявала чрез секса, сега се движи чрез медитацията. А когато тя тече в медита­цията, се отварят вратите на божественото.

По-нататък употребихте думите "секс" и "любов". Обикновено смятаме, че двете думи са вътрешно свър­зани. Не е така. Любовта идва само когато сексът си отиде. Дотогава любовта е само заиграване, предвари­телна игра и нищо друго. Тя подготвя почвата за сексу­алния акт. Това е предисловие към секса. И колкото по­вече е сексът между двама, толкова по-малко е любовта помежду им, защото предисловие повече не им трябва. Когато двама са влюбени един в друг и помежду им ня­ма секс, тяхната любов е много романтична. Но щом се появи сексът, любовта веднага си отива. Сексът е рязък, по същество е пълен с насилие. Необходимо му е пре­дисловие, предварителна игра. Любовта, тази, която познаваме, е само облекло за голия факт на секса. Ако се вгледате по-дълбоко в това, което наричате любов, ще видите там секс, готвещ се за скок. Той непременно се е скрил зад ъгъла. Любовта говори, а сексът се подготвя. Тъй наречената любов се асоциира със секса, но само като предисловие. Ако сексът се случи, любовта изчезва. Ето защо бракът убива романтичната любов, убива я докрай. Двамата се опознават един друг и отпада необходимостта от любов, от предварителна игра.

Истинска­та любов не е предисловие. Тя е аромат. Тя не е преди секса, след него е. Любовта не е пролог, а епилог. Ако преминете през секса и чувствате един към друг състра­дание, тогава възниква любовта. Ако медитирате в мо­мента на сексуалния акт, тогава партньорът ви вече няма да е просто инструмент за физическото ви наслаждение. Вие ще сте му благодарни, защото и двамата сте се по­топили в дълбока медитация. Ако се медитира в секса, между двама ви възниква ново другарство. Защото бла­годарение на другия двамата сте се слели с природата, чрез другия сте надзърнали в неизследваните дълбини на реалността. Ще изпитвате благодарност и състрада­ние един към друг, ще разберете страданията и търсени­ята на спътника си по същия път, той както и вие, на­пипва пътя. Ако сексът стане медитативен, само тогава остава след себе си аромат, чувство, което не е предис­ловие към секса, а зрялост, израстване, медитативна ре­ализация. Затова ако сексуалният акт стане медитативен, вие ще усещате любов. Любовта е състояние на благо­дарност, другарство и състрадание. Ако трите компо­нента ги има, значи вие обичате.

Ако се породи такава любов, тя трансцедентира секса. Любовта се развива чрез секса, но тя надхвърля неговите предели. Както цветето - излиза от корените, но се издига по-високо и не се връща назад, защото ня­ма обратен път. Ако се развие любов, сексът изчезва. В действителност това е един от начините да се узнае, че любовта се е развила напълно. Сексът е подобен на че­рупката на яйце, през която трябва да си пробие път лю­бовта. Щом се появи тя на света, черупката е счупена и захвърлена.

Сексът може да достигне любовта само при ме­дитация, не и по друг начин. Без медитация ще има са­мо повторение на сексуални актове, което ще ви доскучае. Сексът ще става все по-скучен и ще престанете да изпитвате благодарност към другия. Напротив, ще за­почнете да изпитвате враждебност към него, сякаш ви е излъгал. Той ви владее, станал е ваш господар чрез сек­са, който се е превърнал в потребност за вас. Станали сте роби, защото не можете да живеете без секс. И не може да се изпитват дружески чувства към онзи, който ви е заробил. Двамата чувстват едно и също, че другият му е собственик. Вие ще отречете това заробване и ще се борите с него, но сексът ще продължава. Това ще стане ваш начин на живот. Ще се карате с партньора си, пак ще се сдобрявате. После пак ще воювате и пак ще има примирие. Любовта, в най-добрия случай, ще е само мирно съглашение. Няма да сте в състояние да изпитва­те дружески чувства, състрадание, а само жестокост и насилие. И през цялото време ще се чувствате измамени. Превърнали сте се в роби. Сексът вече няма да може да се развие в любов, тъй ще си и остане просто секс.

Преминете през секса! Не се страхувайте от него, защото страхът не води до никъде. Ако има смисъл да се боите от нещо, то това нещо е самият страх. Не се бойте от секса и не му се съпротивлявайте, защото съпротива­та е също вид страх. "Сражавай се или бягай" - това са двата пътя на страха. Затова не бягайте от секса и не воювайте с него. Приемете го, приемете го като даде­ност. Потопете се в него, опознайте го напълно, разбе­рете го, медитирайте в него и вие ще го трансцедентирате. В минутата, когато медитирате в сексуалния акт, ще се отвори нова врата. Влизате в ново измерение, съвършено непознато, нечувано и ви поглъща по-дълбоко блаженство. Ще срещнете нещо толкова блажено, че сексът ще избледнее и ще отпадне от само себе си. И ве­че енергията ви няма да тече в тази посока. Енергията винаги тече към блаженството. Доколкото сексът дава блаженство, енергията се устремява към него, но ако търсите още по-голямо блаженство - блаженство, надх­върлящо пределите на секса, повече удовлетворяващо, дълбоко и завършено - тогава енергията от само себе си ще престане да тече към секса.

Когато сексът стане медитация, той разцъфтява в любов и това цъфтене е движение към божественото. Ето защо любовта е божествена. Сексът е физиологи­чен. Любовта - духовна. А когато разцъфтява любовта, идва молитвата, непременно идва. Сега вече сте близо до божественото, почти сте си дошли у дома. Сега за­почвате да медитирате в любовта. Това е втората степен. В момента на сливане, в момента на любов започнете да медитирате. Потапяйте се в нея дълбоко, осъзнавайте това. Сега телата не се срещат. В секса телата се среща­ха, в любовта се срещат душите. Но това е среща, среща на двама души. Вижте любовта също както видяхте сек­са. Вижте общността, вътрешната среща, вътрешната връзка. Тогава ще трансцедентирате даже любовта и ще стигнете до молитвата. Тази молитва е вратата. Това все още е среща, но вече не между двама души. Това е об­щуване между вас и цялото. Сега другият човек го няма. Той е безличен друг, той е цялото съществувание.

Но и молитвата също е среща, защото и тя, в крайна сметка, трябва да бъде трансцедентирана. В мо­литвата молещият и Божеството са различни, "бхакта" и "бхагван" са различни. Това все още е среща. Затова Мира и Тереза използват сексуални термини за молит­вения си опит.

Нужно е да се медитира и в моментите на молитва. Наблюдавайте! Наблюдавайте общуването между себе си и цялото. Това изисква най-фино състояние на осъзнатост. Ако успеете да осъзнавате срещата между себе си и цялото, тогава вие трансцедентирате и себе си и ця­лото. Тогава вие сте цялото. И в това цяло няма двойст­веност, има само единство. Към тази цялостност хората се стремят чрез секса, любовта, молитвата. Именно нея жадуват. Даже и в секса се стремят към това единство. Блаженството настъпва, защото за миг вие се сливате в едно. Сексът прераства в любов, любовта в молитва, а молитвата прераства в пълна трансцедентация, в пълно единение. Тази дълбочина винаги идва чрез ме­дитацията. Методът във всички случаи е един. Различни са само нивата, измеренията, степените, но методът си остава един и същ. Захванете се както следва за секса и ще откриете любовта. Задълбочете се в любовта и ще стигнете до молитвата. Потопете се в молитвата и ще се взривите в целостта. Това единство е цялото, това един­ство е блаженството, това блаженство е екстазът. Затова е много важно да не се застава в поза на отрицание и противодействие. Божественото присъства във всеки факт. То може да е скрито под безброй одежди. Снемете одеждите от него, съблечете го. Ще откриете още по-фини одежди. Свалете и тях. Докато не се срещнете с единството в пълната му голота, няма да имате удовлет­ворение, няма да усетите пълнота.

Когато намерите това единно, неприкрито от ни­какви одежди, вие се сливате с него, защото когато го познаете, разбирате, че това не е нещо друго, а самите вие. Нали по същество всеки търси самия себе си чрез другите. Своя дом трябва да намериш, чукайки по всич­ки други врати. Когато от реалността падат одеждите, вие се сливате с нея, защото одеждите създават различи­ята. Одеждите са препятствия, но не е възможно да сне­меш покровите от реалността, докато не разкриете себе си. Затова медитацията е двойно оръжие, тя разголва ре­алността, разголва и самите вас. И от вас са свалени покривалата на реалността. И в момент на абсолютна голота и пустота ставате единен.

Аз съвсем не съм против секса. Това не значи, че съм за секса. Аз съм за това да се навлезе дълбоко в него и да се отвори това, което е зад пределите. То винаги е там, но обикновено никой не отива в секса достатъчно дълбоко - щом се допреш и веднага бягаш. Ако можете да влезете дълбоко в него, ще изпитате благодарност към божеството, че чрез секса се е отворила вратата, но ако сексът за вас е само игра - удряш и бягаш - няма да узнаете, че сте били близко до нещо велико.
Ние сме толкова хитри, че сме създали лъжовна любов, която възниква не след секса, а преди него. Това е нещо изкус­твено създадено. Ето защо чувстваме, че когато сексът е удовлетворителен, любовта е загубена. Такава любов е само предисловие, а то вече не е нужно. Но истинската любов е винаги зад пределите на секса. Тя се крие зад него. Потопете се дълбоко в него, медитирайте в него религиозно и ще разцъфтите в любящо състояние на съзнанието. Това не значи, че съм против секса за смет­ка на любовта. Нея също ще се наложи да я трансцедентирате. Медитирайте в нея, трансцедентирайте я. Под медитация аз разбирам да преминете през нея напълно бдителни и осъзнаващи. Това не бива да се прави сляпо и неосъзнато. Това велико блаженство, затворено в нея, можете поради слепотата си просто да не го забележите. Слепотата трябва да се трансформира, очите трябва да са отворени. Когато очите ви са отворени, сексът може да ви изведе на пътя на единството.

Капката може да стане океан. Това жадува сър­цето на всяка капка. Във всяко действие, във всяко же­лание се скрива един и същ стремеж. Открийте го и го следвайте. Това е най-великото приключение. Такива, каквито сме днес, ние живеем неосъзнато. То е трудно, но не е невъзможно. То е било възможно за Исус, Буда, Махавира. То е възможно за всеки. Когато се потапяте в секса с такава интензивност, бдителност и чувствител­ност, вие го транцедентирате. Тогава няма да има суб­лимация. Когато го трансцедентирате, няма да има секс, даже сублимиран секс. Ще има само любов, молитва и единство.

Това са трите степени на любовта: физическа лю­бов, психическа любов и духовна любов. А когато се трансцедентират и трите е божественото. Думите на Исус: "Бог е любов" са най-близкото определение, тъй като последното, което узнаваме по пътя към Бог, е лю­бовта. След нея идва неизвестното, а неизвестното не може да бъде определено. Ние само можем да посочим божественото с помощта на последната ни реализация - любовта. Зад нейните предели няма опит, защото няма кой да усеща. Капката е станала океан!

Вървете крачка след крачка, приятелски настрое­ни, без напрежение, без борба. Просто вървете, запаз­вайки бдителността си. Бдителността е единствената светлина в тъмната нощ на живота. С тази светлина иде­те в него. Претърсете и изследвайте всяко ъгълче. Навсякъде е божественото, затова не бъдете против нищо. Но също така не се спирайте върху нищо. Вървете по-нататък, защото ви очаква още по-голямо блаженство. Пътешествието трябва да продължи. Ако редом с вас се е оказал сексът, използвайте го. Ако сте се приближили до любовта, използвайте я. Не мислете с термините на подтискането и сублимацията, не мислете с категориите на борбата. Божеството може да се крие зад всичко, за­това не се борете, не бягайте от нищо. Всъщност, то е навсякъде, тъй че където и да сте, отворете най-близката врата и тръгнете напред. Не се застоявайте ни­къде, защото животът е навсякъде.

Исус казва: "Бог е под всеки камък", но вие вижда­те само камъните. Ще ви се наложи да преминете през вкаменено състояние на ума. Когато в секса виждате враг, той става камък. Тогава той губи прозрачността си и вие не можете да видите по-далеч от него. Използвай­те го, медитирайте с него и камъкът ще стане прозрачен, като стъкло. Ще видите през него какво е по-нататък и ще забравите за стъклото. Ще запомните това, което е зад стъклото. Всичко, което става прозрачно, ще изчез­не. Не превръщайте секса в камък, направете го прозра­чен. Той ще стане прозрачен чрез медитацията.


Трансформация на седемте тела
Ошо