Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


03:28
06.12.2019
Петък
3.94.129.211


Онлайн: 4
Гости: 4
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Трансформация на седемте тела » Ошо. За напреженията и релаксацията на седемте тела

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. За напреженията и релаксацията на седемте тела

Първичният източник на всяко напрежение е ставането. Всеки се стреми да стане нещо, никой не се приема какъвто е. Битието се отрича, битието не се приема и човек си измисля някакъв идеал, който следва. Затова основното противоречие е между това, което си и това, което искаш да бъдеш.

Вие желаете да станете някакви. Напрежението означава, че не сте д
оволен от това, което сте и се стремите да сте нещо, което не сте. Така се поражда напрежение. Не е важно какъв искаш да станеш - богат, знаменит и могъщ или освободен, божествен и безсмъртен. Дори ако жадуваш спасение - мокша - и тогава ще чувстваш напрежение.

Всяко желание, насочено към бъдещето, в противовес на настоящето, поражда напрежение. Колкото по-недостижим е идеалът, толкова по-силно е напрежението. Затова материалистът обикновено не е толкова напрегнат, колкото религиозният човек, тъй като религиозният човек се стреми към невъзможното, към твърде далечното. Разстоянието е толкова голямо, че само голямото напрежение е в състояние да запълни разрива.


Напрежението е промеждутък между това, което сте и това, което искате да бъдете. Колкото по-голям е той, толкова по-силно е напрежението. Ако промеждутъкът е малък, напрежението е незначително. А ако въобще няма промеждутък, значи сте доволни от себе си. С други думи, не се стремите да сте нещо друго, различно от настоящото. Тогава умът съществува в момента. Няма причини за напрежение; вие сте в съгласие със себе си. Вие сте в дао. За мен, ако няма разрив, вие сте религиозни, вие сте в дхарма.

Този промеждутък може да е многопластов. Ако желанието е физическо, напрежението също е физическо. Ако ви се иска да имате друга форма, друго тяло - ако желаете да сте нещо, което не сте на физически план, тогава напрежението се създава във физическото ви тяло. Искате да сте по-красиви. И тялото ви се напряга. Това напрежение започва от първото, физиологическото тяло, но ако е постоянно и последователно, може да проникне в дълбочина и да се разпространи в другите слоеве на битието ви.

Ако жадувате духовно могъщество, напрежението започва на духовно ниво и се разпространява, подобно на камък, хвърлен във водата. Хвърляте камъка от едно място, а предизвиканата от него вибрация се разпростира до безкрайност. Напрежението може да възникне в което и да е от седемте тела, но причината му е винаги една и съща - промеждутъкът между съществуващото състояние и онова състояние, към което се стремите.

Ако имате определен тип ум и искате да го промените и трансформирате, ако искате да станете по-умни, по-интелектуални, възниква напрежение. Само ако се приемаме тотално няма напрежение. Това пълно приемане е чудо, единственото чудо. Да се намери човек, приел себе си напълно, поражда удивление.


Самото съществуване не е напрегнато. Напрежението винаги идва от създадени в представите ни, несъществуващи възможности. В настоящето няма напрежение, напрежението винаги е насочено в бъдещето. То се поражда от въображението. Въобразявате си, че сте нещо, което не сте. Тази измислена възможност поражда напрежение. И колкото по-богато е въображението на човека, толкова по-голямо е възможното напрежение. В този случай въображението е деструктивно.


Въображението може да бъде конструктивно и творческо. Ако цялата сила на въображението ви е фокусирана върху настоящето, върху момента, не върху бъдещето, тогава ще успеете да видите живота си като поезия. Тогава въображението ви няма да породи стремеж към нещо, а ще е част от жизнения процес. Животът, обърнат към настоящето, е без напрежение.

Животните и растенията не са напрегнати, защото нямат въображение. Те са под напрежението, не над него. Тяхното напрежение е потенциално, още не е станало действителност. Те са в развитие. Ще настане момент, когато напрежението ще се взриви в битието им и те ще се устремят към бъдещето. Това неизбежно ще се случи, когато въображението стане активно.

Първото нещо, което активизира въображението, е бъдещето. Създавате си образи и понеже те нямат съответната реалност, продължавате да създавате все повече и повече образи. Но въображението не може да се съвмести с настоящето. Как може да се въобрази и измисли нещо, което се случва в дадения момент.

Ако можете осъзнато да присъствате в настоящето, няма да живеете във въображението си. Тогава въображението свободно ще твори вътре в самото настояще. Необходим е само правилен фокус. Ако въображението е фокусирано върху реалното, то започва да твори. Творчеството може да приеме всякаква форма. Ако сте поет, ще се взриви в поезията. И поезията няма да е стремеж към бъдещето, а ще е израз на настоящето. Ако сте художник, взривът ще е в живописта. А живописта не е нещо, което сте си въобразили, а което сте познали и преживели.


Когато не живеете в света на въображението, тогава ви се дава настоящият момент. Можете да го изразите или да останете в мълчание. Но това не е мъртво мълчание. То също е израз на настоящия момент. Момент, толкова дълбок, че може да бъде изразен само чрез безмълвие. Нито поезията, нито животът могат адекватно да го направят. Не е възможен материален израз. Мълчанието е единственият израз на този момент. Това мълчание не е негативно, то е позитивно, то е разцъфване. Нещо е разцъфнало вътре във вас с цвета на безмълвието и чрез това безмълвие е изразено всичко, в което живеете.


И второто, което трябва да разберете, е, че проявяването на настоящето чрез въображението не е нито измисляне на бъдещето, нито реакция на миналото. То не е израз на познатия опит. То е опит за придобиване на нов опит - как сте го преживели, как се е случило във вас. Не е преживян опит, а процес на живо усещане.


Тогава опитът и преживяването на настоящето не са две различни неща. Те са едно и също. Няма художник. Самото преживяване е станало живопис, самото изживяване изразява себе си. Вече не сте творец, а самото творчество, живата енергия. Вие не сте поет, вие сте самата поезия. Това не е преживяване, породено от мигналото или бъдещето, не е минало или бъдеще. Самият миг е станал вечност и всичко произтича от него. Това е цъфтене.

Това цъфтене има седем слоя, така, както напрежението има седем пласта. То съществува във всяко тяло. Например, ако става на физическо ниво, вие сте по новому прекрасни. Тази красота не идва от формата, а от безформеното, не от видимото, а от невидимото. И ако сте в състояние да почувствате този момент на напрежение в тялото си, ще познаете благодат, непозната преди.

Ние познаваме само отрицателните състояния на здравето, отрицателни, в смисъл, че смятаме себе си за здрави тогава, когато не сме болни. Щом няма болест, се приема, че е налице здраве. В това няма нищо положително, то просто е отсъствие на болест. Медицинското определение за здраве е, че човекът е здрав, тогава когато не е болен. Но здравето има и положително измерение - това е присъствието на здраве.

Тялото ви не е напрегнато само когато живеете от момент в момент. Вие се храните и този момент е станал вечност - тогава няма нито минало, нито бъдеще. Има само хранене, само процес. Не правите нещото, превръщате се в процеса. И в тялото ви няма да има напрежение, то ще е удовлетворено. Или общувате сексуално и сексът не е просто освобождаване от сексуално напрежение, а положително изразяване на любовта - ако моментът е цялостен и сте напълно потопени в него, тогава ще изживеете положително благополучие в тялото си.

Ако тичате и бягането е станало цялостност на съществото ви, ако сте станали едно с усещанията, които възникват у вас, а не нещо отделно от тях, ако няма бъдеще и цели, свързани с това бягане, а самото то е целта - тогава ще познаете положителното благополучие. Тогава тялото ви не е напрегнато. На физиологично ниво сте опознали момента на битието без напрежение.

Така е с всяко от седемте тела. Лесно ни е да разберем отсъствието на напрежение в първото тяло, защото познаваме двете му състояния - болестта, позитивната болест и негативно определяното благополучие, отсъствието на болест. Познато ни е, тъй че можем да си представим и трета възможност - позитивно здраве. Но е малко по-трудно да си представите ненапрегнато етерно тяло, защото за него не знаете нищо. Но някои неща могат да се разберат.

Сънищата са свързани основно с второто, етерното тяло. Затова, когато говорим за сънищата, имаме предвид сънищата на етерното тяло. Но ако физическото ви тяло живее в напрежение, то може да породи много сънища. Например, ако постите, възникват определен тип сънища. Те нямат отношение към етерното тяло.

Етерното тяло носи свое напрежение. Ние познаваме етерното тяло само в сънищата и ако то е напрегнато, сънищата се превръщат в кошмари. Даже на сън ще усетите напрежение, то ще ви преследва. Първото напрежение в етерното тяло е свързано с изпълнението на желанията ви. Всички имаме любовни сънища. Сексът е физиологичен, но любовта не е. Любовта няма нищо общо с физическото тяло. Тя е свързана с етерното тяло, но ако не е осъществена, може да страда и физическото тяло. Необходимо е да се удовлетворяват нуждите не само на физическото, но и на етерното тяло. То чувства свой глад и също има нужда от храна. Тази храна е любовта.


Ние мечтаем за любовта, но не обичаме. Всички мечтаят за любовта - каква трябва да бъде, кого да обичаме - и всички са разочаровани от нея. Ние или мечтаем за бъдещето, или се огорчаваме в миналото, но никога не обичаме истински. В етерното тяло има и други напрежения, но любовта е едно от тях, което най-лесно можем да разберем. Ако можете да обичате в настоящия момент, тогава в етерното тяло не се създава напрежение. Но не сте в състояние да обичате в момента, ако предявявате към любовта изисквания, очаквания и условия, защото изискванията, очакванията и условията са свързани с бъдещето. Настоящето е извън пределите на нашите определения. То е такова, каквото е. Но за бъдещето може да имаме очаквания. Любовта също се е превърната в "трябва да бъде". Можете да обичате в настоящето само тогава, когато любовта ви е без очаквания и изисквания, когато е безусловна.

Не е възможно да обичаш в настоящето, ако любовта ти е насочена само към един човек и към никой друг. Ако любовта ви е отношение, а не състояние на ума, не можете да обичате в настоящето, защото в нея има едно много съществено условие. Ако кажа, че мога да обичам само теб, когато теб те няма аз няма да обичам. Двадесет и три часа ще съм нелюбящ и само един час, когато съм с теб, ще съм любящ. Това е невъзможно! Не може в един момент да обичаш, а в следващия вече да не обичаш. Ако си здрав, здрав си през всичките двадесет и четири часа в денонощието. Не е възможно да си здрав един час, а останалите двадесет и три часа да си болен. Здравето не е взаимно отношение, здравето е състояние на битието.


Любовта не е взаимоотношения между двама души. Тя е състояние на ума вътре в нас. Ако обичате, вие обичате всички. И не само хората, но и предметите. Любовта преминава от вас в предметите. Даже когато сте сами, когато няма никой до вас, вие обичате. То е подобно на дишането. Ако се закълна, че ще дишам само когато съм с теб, в резултат ще умра. Дишането не е взаимоотношение, то не е свързано с никакви отношения. И за етерното тяло любовта е като дишане. Тя е неговият въздух. Тъй че или обичате, или не обичате. Този тип любов, който човечеството е измислило, е много опасен. Дори болестите не са донесли толкова нещастия, колкото тъй наречената любов. Цялото човечество е болно, поради това грешно разбиране на любовта.


Ако сте в състояние да обичате и бъдете любящи независимо от никого, тогава второто ви тяло ще изпитва благополучие, положителна непринуденост и лекота. Тогава няма да има нощни кошмари. Сънищата ще се превърнат в поезия. Тогава става нещо с второто ви тяло и неговият аромат изпълва не само вас самите, но и другите. Където и да сте, ароматът на вашата любовта се разпространява. И разбира се, той предизвиква ответна реакция, ответен отзвук.


Истинската любов не е его. Егото винаги изисква власт, дори когато обичате, защото любовта ви не е истинска, а е проява само на част от егото ви. Тогава вашата любов неизбежно ще е насилствена. Когато обичаме, проявяваме истинска жестокост, своего рода война.


Баща и син, майка и дъщеря, мъж и жена - те не обичат истински, а са се превърнали във врагове. Те постоянно воюват, и когато не воюват, казваме, че се обичат. Определението е отрицателно. Между двете битки има прекъсване, примирие. Но в действителност, между две войни няма възможност за истински мир. Тъй нареченият мир е само подготовка за предстояща война. Между мъжа и жената няма нито мир, нито любов. Промеждутъкът, който наричаме любов, е само подготовка за следващата схватка. Ние смятаме, че между две заболявания сме здрави, а между две сражения - обичащи. Това не е любов. То е само почивка между две битки. Не е възможно всичките двадесет и четири часа в денонощието да се сражаваме, затова и в някои моменти почваме да обичаме противника си.

Любовта никога не е отношение, тя е вътрешно състояние. Ако любовта идва като състояние, тогава второто ви тяло - етерното, става леко и ненапрегнато. То е отпуснато. Има и други причини за напрежение на второто тяло, но аз говоря за това, което може лесно да разберете. Тъй като считаме, че познаваме любовта, можем да си поговорим за нея.


Третото тяло е астралното. То носи свои напрежения. Те са свързани не само със сегашния, но и с вашите предишни животи. Напрежението в третото тяло е предизвикано от натрупването на всичко, което сте били и което сте се стремели да бъдете. Всичките ви желания през вашите хиляди и хиляди животи, са в астралното тяло, всички са затворени в него. А вие винаги сте желали! Не е важно какво. Важното е, че сте желали.

Астралното тяло е склад на всичките ви стремежи, на всичките ви желания. Ето защо това е най-напрегнатата част на съществото ви. Когато се потопявате в медитация, започвате да осъзнавате астралните си напрежения, защото медитацията започва от третото тяло. Тези, които са усетили в медитация тези напрежения, идват и ми казват: "Откакто започнах да медитирам, напрежението ми се увеличи". Не се е увеличило, просто сте започнали да го осъзнавате. Осъзнали сте нещо, което по-рано не сте знаели.

Усещате астралното напрежение. Тъй като то е отзвук от много животи, не е възможно да се изрази с една определена дума. За това напрежение не може да се каже нищо, което да бъде разбрано. Може само да бъде преживяно и осъзнато.


Самото желание е напрежение. А човек не може без да желае нещо. Дори има хора, които желаят нежеланието. Това е пълен абсурд. В третото, астралното тяло, можете да желаете да нямате желания. В действителност, желанието да нямате желания е едно от най-силните желания. То е способно да създаде най-големия промеждутък между това, което сте и това, което бихте искали да бъдете.


Затова приемете желанията си такива, каквито са и знайте, че в течение на много животи сте имали твърде много желания. Желали сте твърде много и това се е насъбрало. Затова в третото, астралното тяло приемете желанията си такива, каквито са. Не се борете с тях, не създавайте желание да нямате желания. Просто ги приемете. Знайте, че сте пълни с желание, но нека това не ви тежи. Тогава ще станете ненапрегнати в астралното тяло.

Ако можете да приемете тази безкрайна тълпа от желания вътре в себе си и да не поискате да нямате желания, ако сте способни да сте всред тези желания (цялото ви натрупано минало) и да ги приемете такива, каквито са, ако това приемане стане тотално - тогава в един миг цялата тълпа изчезва. Тях вече няма да ги има, защото могат да съществуват само на фона на постоянния стремеж към това, което го няма.

Не е важен обектът на желание. Дори ако желаете да сте без желание, създавате фон за появата на цялата тълпа. Но ако приемете желанието си, идва момент на отсъствие на желание. Защото приемате желанието си такова, каквото е. Вече няма какво да желаете. Приели сте всичко, дори желанията си. Тогава желанията се изпаряват. Астралното тяло става леко и стига до състояние на позитивно благополучие. Само след това може да се премине към четвъртото тяло.

Четвъртото тяло е менталното. Подобно на астралното тяло, в което има желания, в менталното тяло съществуват мисли - безброй противоречиви мисли, цяла тълпа мисли и всяка мисъл утвърждава себе си като цялост, всяка мисъл ви владее така, както ако тя беше цялото. И така, напрежението в четвъртото тяло е породено от мислите. Да си без мисли - не на сън, не в безсъзнателното състояние, а да останеш съзнателно без мисли - това е здравето, благополучието на четвъртото тяло. Но как можеш да нямаш мисли?

Всеки миг възникват нови мисли. Ежеминутно нещо от миналото ви влиза в конфликт с нещо в настоящето. Бил сте комунист, а сега сте католик и вярвате в нещо друго, но старото все още остава. Можете да станете католик, но не можете да отхвърлите комунизма си. Той остава във вас. Мислите може да бъдат сменени, но отхвърлените мисли остават и чакат. Не можете да ги забравите. Те проникват вътре във вас, отиват в подсъзнанието. Няма да ви се покажат, защото сте ги отхвърлили, но остават и чакат удобен момент. И такъв момент идва. Дори в рамките на същото денонощие ще дойде момент, когато отново ще станете комунист, а после пак ще се превърнете в католик. И тъй ще е без край - натам и насам и в резултат - само объркване.

И тъй, за менталното тяло напрежението е смущение, породено от противоречиви мисли, противоречиви преживявания, противоречиви очаквания. В крайна сметка се явява заблуждаващ се ум. И този ум още повече ще се обърка, ако се опита да се измъкне от объркването, защото от заплетено състояние не може да се стигне до яснота.

Вие сте в объркване. Духовните търсения създават ново измерение на объркването ви. Към всичките предишни неясноти се добавят нови. Срещате един гуру, после друг, и всеки от тях ви донася нови смущения. Към съществуващото досега се добавя ново объркване и става истинска лудница.

Ето какво се случва в четвъртото, менталното тяло. Смущението поражда напрежение.

Как може да се излезе от състоянието на объркване? Можете да престанете да се смущавате само ако не отричате една мисъл заради друга, ако изобщо нищо не отричате - не отричате комунизма в полза на религиозността, не отричате Бога в полза на философията на атеизма. Ако приемете всичко, което мислите, и не е нужно да правите избор, напрежението изчезва. Ако през цялото време избирате, вие непрекъснато увеличавате напрежението.

Осъзнаването трябва да е без избор. Трябва да осъзнавате целия си мисловен процес, цялата обърканост. Щом го осъзнавате, ще разберете, че всичко е една бърканица. Не трябва да се избира, трябва да се разруши целият дом. И щом осъзнаете, че това е просто една главоблъсканица, домът може да бъде разрушен във всеки един момент. Няма да има нищо трудно.

Затова започнете с осъзнаване на целия си ум. Не избирайте, останете извън избора. Не казвайте: "Аз съм атеист" или "Аз съм вярващ". Не твърдете: "Аз съм християнин" или "Аз съм индус". Не избирайте. Просто вижте, че понякога вярвате в бога, а понякога - не, понякога сте християнин, а в друго време - комунист, понякога светец, а понякога грешник. Понякога ви привлича една идеология, понякога друга, но всичко това са капризи.

Осъзнавайте напълно това. Моментът, в който разберете процеса на работа на ума си, ще стане момент на неотъждествяване. Тогава вие преставате да сте едно с ума си. За пръв път ще се опознаете като съзнание, не като ум. Умът става обект за вас. Подобно на вашето възприемане на околните хора или мебелите в стаята, ще започнете да възприемате и осъзнавате ума си, умствените процеси. Ще станете самото осъзнаване, без да се отъждествявате с ума.

Цялата трудност с четвъртото, менталното тяло, се състои в това, че ние се отъждествяваме със своя ум.

Когато заболее тялото ви и ви кажат, че сте болни, не се обиждате, но ако заболее умът ви и ви кажат: "Разсъдъкът ви е болен, вие май се побърквате", се оскърбявате. Защо?


Когато някой ви каже, че тялото ви е болно, чувствате, че сте му симпатични. Но ако ви намекнат, че не всичко ви е наред с главата, че сте неврастеник, "малко мръднал", тогава се оскърбявате, защото отъждествяването с ума е много по-дълбоко, отколкото с тялото.

Може да се чувстваш отделен от тялото. Можеш да кажеш: "Това е моята ръка". Но не може да се каже: "Това е моят ум", тъй като смятате, че "моят ум, това съм аз". Можете да ми позволите да оперирам тялото ви, но няма да ми позволите да направя операция на мозъка ви. Ще прецените, че е прекалено рисковано. Ще загубите свободата си. Отъждествяването с ума е по-дълбоко. Той става самите нас. Ние не познаваме нищо извън пределите на ума, затова се отъждествяваме с него.

Но познаваме нещо извън пределите на тялото - ума. Ето защо съществува възможността за отъждествяване с тялото. Но по-далеч от ума не познаваме нищо. Само ако започнете да опознавате мислите си, ще успеете да разберете, че умът е само един процес, натрупване: механизъм, склад, компютър на миналите ви преживявания, на миналите ви навици и предишни знания. Той не сте вие, можете да съществувате и без него, умът може да се оперира, да се промени, да се извади от вас.

Вече се появиха и нови възможности. Някой ден умът ви може да бъде присаден на друг човек. Както присаждат сърце, рано или късно ще присадят и памет. Тогава умиращият няма да умре напълно. В крайна сметка, неговата памет може да бъде спасена и присадена на новородено. И детето ще получи цялата памет на този човек. То ще разсъждава за преживявания, които не е изпитало. Ще знае всичко, което е знаел умрелият, защото целият му ум е предаден на детето.

На нас това ще ни се струва опасно и ние очевидно няма да допуснем да се случи, за да не загубим личността си. Та това си е нашият ум. Но за мен в тази хипотеза се крият големи възможности. Може да се роди ново човечество.

Ние сме в състояние да осъзнаваме ума си, защото той не сме ние, не е "аз"-ът. Умът ми е част от тялото, подобно на бъбреците. Както могат да ми присадят нов бъбрек и аз ще остана същия човек, без никакви изменения, така ще мога да живея и с присаден ум, без нещо да се измени. Ще продължавам да съм предишния "аз", но с добавка на нов ум. Умът също е механизъм. Но поради отъждествяването ни с него възниква напрежение.

И тъй, в четвъртото тяло осъзнатостта е здраве, а неосъзнатостта е болест: осъзнаването е ненапрегнатост, а неосъзнаването поражда напрежение. Заради мислите, заради отъждествяването ви с тях, вие продължавате да живеете в мислите си и да създавате бариера между себе си и екзистенциалното си битие.

Можете да достигнете до цветето, но няма никога да го разберете, защото ще мислите за него. Цветето ще увехне, а вие ще продължите да мислите за него. Мисленето е създало стена между вас и опита - уж изглежда прозрачна, но това е само илюзия за прозрачност. Например, вие ме слушате. Но е възможно в действителност да не слушате. Ако мислите за това, което говоря, вие сте престанали да ме слушате. Тогава вие или избързвате, или закъснявате, но не сте с мен. Или повтаряте наум миналото или виждате бъдещето, проектирано чрез миналото, но и двете са различни от това, което казвам.

Възможно е дословно да повторите това, което съм казал. Механизмът в главата ви записва всичко. Тогава ще ми възразите: "Ако не съм слушал, как бих могъл да повторя всичко?" Но магнетофонът не ме слуша. Умът ви работи като машина. Не е важно дали присъствате или не. Вие не сте необходими. Можете да мислите и пак да слушате. Умът - четвъртото, менталното тяло - се е превърнал в препятствие.

Между вас и действителността съществува бариера. Щом я докоснете, се отдалечавате от истинското усещане. Щом започнете да се вглеждате и си отивате. Хващам ръката ви. Това е нещо екзистенциално. Но вас в този момент може да ви няма. И вие сте изпуснали случването. Узнали сте, докоснали сте се и сте почувствали, но сте били заети с мислите си.

В четвъртото тяло е необходимо изцяло да осъзнаете своя мисловен процес. Не да се избира, не да се решава, не да се обсъжда - просто да се осъзнава. Ако сте осъзнали нещо, не се отъждествявате с него. А неотъждествяването с механизма на ума води до липса на напрежение.

Петото тяло е духовното. В духовното тяло единствено непознаването на самия себе си поражда напрежение. Винаги, когато ви има, вие прекрасно знаете, че не познавате себе си. Минавате през живота, правите едно-друго, постигате едно-друго, но чувството, че не се познавате, е постоянно с вас. То ви причаква, става ваш постоянен спътник, колкото и да се стараете да го забравите или да избягате от него. Невъзможно е човек да избяга от невежеството си. Вие знаете, че нищо не знаете. Това е болестта на петото ниво.

Тези, които са написали на Делфийския храм "Познай себе си", са познавали петото тяло. Работили са с него. Сократ постоянно повтарял: "Познай себе си". Той бил зает с петото тяло. За петото тяло атма джана, самопознанието, е единственото знание".

Махавира казва: "Опознавайки себе си, ще опознаеш всичко". Не е така. Не може да опознаеш всичко, опознавайки себе си. Но е вярна антитезата. Непознавайки себе си, не можеш нищо да опознаеш. И за да уравновеси това, Махавира казва: "Опознай себе си и ще опознаеш всичко". Даже да знам всичко, ако не познавам себе си, каква полза имам? Нима може да опознаеш основното, фундаменталното, крайното, ако дори себе си не познаваш? Не е възможно.

И тъй, в петото тяло напрежението е между познанието и невежеството. Но помнете, аз казвам познание и невежество, не казвам знание и невежество. Могат да се черпят знания от свещените писанията, но познанието не може да се вземе отникъде. Твърде много хора действат, неразбирайки разликата между знание и познание. Познание се дава свише. Аз не мога да ви предам познанието си, мога да ви предам само моите знания. Писанията предават знания, не познание. Знанието може да утвърждава, че сте атман, че сте божествени, че сте всичко, но това не е познание.

Ако прилепнете към това знание, възниква огромно напрежение. Невежеството става брат на лъжата, придобиването на знание и информация не е познание.

Вие сте невинен, но чувствате, че знаете, оттук идва напрежението. Много по-добре е човек да не знае и да не разбира, че е невеж. Ще има напрежение, но няма да е толкова голямо. Ако не заблуждавате себе си със знание, получено от другите, ще можете да търсите себе си и тогава е възможно да достигнете до познанието.

Едно е истина - това, че сте. Каквото и да сте, вие сте. Това не може да се отрича. Второ: вие сте някой, който знае. Възможно е да знаете нещо за другите или да познавате само илюзиите, възможно е това, което знаете, да е лъжливо, но вие го знаете. Затова може уверено да се потвърдят две неща - вашето съществуване и вашето съзнание.

Но липсва третото. Същността на личността на човека може да се представи чрез три измерения - съществуване, съзнание и блаженство – сат-чит-ананда. Знаем, че сме някой, който знае, който има съзнание. Не достига само блаженството. И ако търсите вътре в себе си, ще познаете и третото. То е там. Блаженството, екстазът от битието са там. И когато ги познаете напълно, ще познаете себе си - своето битие, своето съзнание и своето блаженство.

Не можеш изцяло да се познаваш, непознавайки блаженството, защото този, който не изживява блаженството, през цялото време бяга от себе си. Животът ни е бягство от себе си. Затова другите са толкова важни за нас - помагат ни да избягаме от себе си. Ето защо всички сме ориентирани към другите. Дори като станеш религиозен, ти си създаваш Бог, който да е другият. И пак си ориентиран към друг, повтаряш все същата грешка.
В петия стадий трябва да търсиш себе си вътре. Това не е търсене, а "пребиваване в дирене".

Вие сте необходими само до петото тяло. След неговите предели всичко върви леко и спонтанно.

Шестото тяло е космическото. Напрежението е между вас - вашите усещания за индивидуалност или ограниченост - и неограничения космос. Даже на петото стъпало вие сте затворени в духовното си тяло. Вие сте личност. Тази "личност" поражда напрежение в шестото тяло. И за да постигнете ненапрегнатото съществуване в космоса, за да сте в хармония с него, трябва да престанете да бъдете индивиди.

Исус казва: "Този, който загуби себе си, ще намери себе си". Това твърдение е свързано с шестото тяло. До петото тяло то не може да бъде разбрано, защото не е рационално. Но от шестото нататък това е единствената възможна сметка, единствената рационална възможност - да изгубиш себе си.

Ние укрепваме, усилваме и кристализираме себе си. Тази кристализация, тази същност или индивидуалност може да се пренесе до петото тяло, но този, който настоява на индивидуалността, си остава там. На петото ниво се спират много духовни системи. Всички, които твърдят, че душата има индивидуалност, че тя се запазва и в освободено състояние ще остане индивидуалност - всяка такава система спира до петото тяло. В такава система няма концепция за Бога. Не е необходима.

Концепцията за бога се появява чак със шестото тяло. "Бог" означава космическа индивидуалност или по-точно казано, космическа не-индивидуалност. Това не е "аз съществувам", това е цялото, намиращо се в мен, което ми дава възможност да съществувам. Аз съм само точка, звено сред безкрайността на звената на битието. Ако утре слънцето не изгрее и мен няма да ме има. Аз също ще изчезна, пламъкът ще угасне. Аз съм тук, защото съществува слънцето. То е много далеч, но е свързано с мен. Ако умре Земята, както са умрели много планети преди нея, аз също няма да живея, защото животът ми е единен с живота на Земята. Всичко съществува във веригата на битието. Ние не сме островчета. Всички ние сме океана.

В шестото тяло единственото напрежение е усещането за индивидуалност, противопоставящо се на усещането на океана - състояние без граници, чувство за безначалност и безкрайност, усещане не "за мен", а "за нас". И това "ние" включва всичко. Не само хората, не само органичните вещества, а всичко, което е. "Ние" означава самото битие. И тъй, напрежението в шестото тяло е "аз"-ът. Как да изгубим "аз"-а, как да изгубим егото? Сега не можете да разберете това, но ако стигнете до петото няма да ви е трудно. Сега приличате на дете, което е привързано към играчката си и не може да си представи, че играчката може да се изхвърли. Но когато детството премине, играчката се изхвърля. Детето повече не се връща към нея. До петото тяло егото има много голямо значение, но след него се превръща в играчка, с която детето си е играло. Отхвърлете егото без затруднение.

Единственото затруднение може да се появи в случай, че сте достигнали петото тяло в резултат на дълъг процес, а не на внезапно просветление. Тогава е трудно напълно да се отхвърли "аз"-ът в шестото тяло. Затова след границите на петото тяло всички внезапни процеси помагат. До петото тяло постепенните процеси изглеждат по-леки, но след него вече са препятствие.

В шестото тяло възниква напрежение между индивидуалността и подобното на океан съзнание. Капката трябва да изчезне, за да стане океан. Всъщност, капката не се изгубва, само така й се струва. Напротив, в момента, когато капката изчезва, тя придобива целия океан. Капката не е изчезнала, просто се е превърнала в океан.

Седмото тяло е нирваническото. В него съществува напрежение между съществуването и несъществуването. В шестото търсещият трябва да изгуби себе си в несъществуването. Той е, но не като индивидуалност, а като космическо битие. Но съществуването остава. Има философии и системи, които се спират на шестото тяло. Те спират на Бога или на мокша. Реализиране на седмото тяло означава дори съществуването да се изгуби в несъществуването. Това не значи да изгубиш себе си, а просто да изгубиш. Съществуващото става несъществуващо. Тогава се доближаваш до първичния извор, от който се е появило цялото съществуване и в който то се връща. От него извира битието и в него се връща небитието.

Само по себе си съществуването е фаза и трябва да се върне обратно. Както след деня идва нощта, след нощта следва денят, така се появява съществуването и след него идва несъществуването; идва несъществуването, а след него следва съществуването. Ако някой иска да се опознае напълно, не трябва да избягва несъществуването. Ако иска да опознае пълния кръг, той трябва да стане несъществуващ.

Даже космическото не е пълнота, защото отвъд неговите предели е несъществуването. Дори Бог не е цялото, Бог е само част от Брахма. Бог не е самият Брахман. Брахман означава сливането на цялата светлина и тъмнина, сливане на живота и смъртта, сливане на съществуването и несъществуването. Бог не е смърт, Бог е само живот. Бог не е несъществуване, Бог е само съществуване, Бог не е тъмнина, Бог е само светлина. Той е само част от цялото, не и самото цяло. Да опознаеш цялото, означава да станеш нищо. Само нищото може да познае цялото. Всеобщото е нищо и нищото е единствената всеобщност за седмото тяло.

Ето това са напреженията, които се пораждат във всяко от седемте тела, започвайки от физическото. Ако откриете физическото напрежение, освободете се от него и тогава ще можете без труд да преминете към всичките седем тела. Осъществяването на релаксацията на първото тяло става стъпало към второто. А ако реализирате нещо във второто, ако почувствате ненапрегнат етерен момент, то вие сте направили крачка в посока на третото тяло. Ако в първото си тяло оставите напрежение, ще ви бъде много трудно, дори невъзможно, да отворите следващите врати.

Затова започвайте от първото тяло и не мислете за останалите шест. Живейте цялостно във физическото тяло и изведнъж ще откриете, че се е отворила нова врата. Тогава продължавайте да вървите нататък. Но не мислете за другите тела, защото това ще ви дърпа и ще създава напрежение. А всичко, което ви разказах, просто го забравете!


Трансформация на седемте тела
Ошо
Папка: Ошо - Трансформация на седемте тела | Посещения: 903 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.94.129.211