Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS
Бутон за дарения чрез BITCOIN

Please Donate To Bitcoin Address: [[address]]

Donation of [[value]] BTC Received. Thank You.
[[error]]

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви
Lifestyle (2) (3)
(4) (5) (6) (7)
Business, Careers
(2) (3) (4) (5)
The 9th D


03:47
06.12.2019
Петък
3.94.129.211


Онлайн: 2
Гости: 2
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Трансформация на седемте тела » Ошо. Вътрешната революция

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]


Ошо. Вътрешната революция

Въпрос: Възможно ли е в еволюционния си път в някакъв бъдещ момент цялото човечество да постигне просветление?
В каква точка на еволюцията се намира човекът днес?

Естественият, автоматичен процес на еволюцията, свършва с човека. С човека завършва безсъзнателната еволюция и започва осъзнатата еволюция. Затова трябва да се имат предвид много неща.

Първо, неосъзнатата еволюция е механично и естествено явление. То се извършва от само себе си. От този тип еволюция възниква съзнанието. Но щом съзнанието възникне, неосъзнатата еволюция спира, тъй като мисията й е изпълнена. Неосъзнатата еволюция е необходима само до момента на поява на съзнанието. А то се появява у човека. Той, по някакъв начин, е надминал природата. Природата е безсилна - вече се е появил крайният продукт на естествената еволюция. Сега човекът е свободен да избира дали да продължи да еволюира по-нататък или не.

Второ, неосъзнатата еволюция е колективно явление, но щом стане осъзната, тя се превръща в индивидуално явление. Няма колективна, автоматична еволюция, след възникването на човечеството. От този момент тя става индивидуален процес. Съзнанието поражда индивидуалността. До възникването на съзнание не съществува индивидуалност. Има видове неиндивидуалност.

Докато еволюцията е неосъзната, процесът е автоматичен, в него няма нищо неопределено. Всичко става по закона на причината и следствието. Съществуването е механично и определено. Но с появата на човека и съзнанието в живота прониква неопределеността. Днес вече нищо не е определено. Еволюция може да има, а може и да няма. Потенциалната възможност съществува, но изборът е в ръцете на всеки отделен индивид. Ето защо безпокойството е човешко качество. Под нивото на човека няма безпокойство, защото няма избор. Всичко си върви по реда. Няма избор, следователно, няма и избиращ. И отсъствието на избиращ изключва безпокойството. Кой да се безпокои? Кой да се напряга?

Зад възможността за избор като сянка следва безпокойството. Сега всичко трябва да се избира, всичко коства осъзнато усилие. И за това отговаряш само ти. Ако не успееш, ти си отговорен, ако преуспееш, също ти си отговорен. И всеки избор, в определен смисъл, е окончателен. Не можеш нито да го поправиш, нито да го забравиш, нито да се върнеш назад. Твоят избор става твоя съдба. Той остава с теб като твоя неразделна част, не можеш да го отречеш. Но изборът ти винаги е игра, той се прави слепешката, затова нищо не е ясно.

Ето защо човек страда от безпокойство, което прониква до самите му корени. Преди всичко го терзаят въпросите: да бъда или да не бъда? Да правя или да не правя? Да правя това или онова? Да не се избира е невъзможно. Ако не избираш, правиш избор в полза на отказа от избор, а това също е избор. Ти през цялото време си принуден да избираш, не си свободен от избор. Отказът от избор има същите последици, както всеки друг избор.

Съзнанието е достойнство, красота и величие за човека, но също и бреме. Величието и бремето се появяват едновременно с появата на съзнанието. Всяка крачка е движение между двете противоположности.

С човека в света идват изборът и осъзнатата индивидуалност. Можеш да се развиваш, но еволюцията ще ти струва индивидуално усилие. Можеш да еволюираш в Буда, а може и да не го направиш. Сам избираш.

И тъй, има два типа еволюция: колективна и индивидуална (осъзната). Еволюцията предполага неосъзнато колективно движение, затова, говорейки за човека, по-правилно е да се употребява думата "революция". С появата на човека става възможна революцията.

Тук използвам думата "революция" за обозначаване на осъзнатото индивидуално усилие в посока на еволюцията. Тя повдига индивидуалната отговорност до върха. Само вие сте отговорни за собствената си еволюция. Обикновено, човек се стреми да избяга от отговорността за еволюцията си, от отговорността за свободния избор. Хората много се боят от свободата. Робът не носи отговорност за живота си, за него отговаря някой друг. Затова робството, по своему, е много удобно. Няма никакво бреме. В този смисъл, робството е свобода - свобода от осъзнат избор.

Щом получиш пълна свобода, налага ти се да правиш избор. Вече никой не те принуждава да правиш нещо, пред теб стоят много възможности. И започваш борба с ума. Затова всички се боят от свободата.

Привлекателността на такива идеологии, като фашизма и комунизма, частично се обяснява с факта, че те дават възможност да се избегне индивидуалната свобода и човек да свали от себе си всяка лична отговорност.

От индивида се снема тежестта на отговорността, защото обществото носи отговорността за него. Ако нещо е лошо, винаги може да се заклейми държавата, организацията. Човекът става част от една колективна структура. Но отричайки индивидуалната свобода, фашизмът и комунизмът отричат и възможността за човешка еволюция. Това е връщане назад, в сравнение с огромните възможности, които предлага революцията - тотална трансформация на човешкото същество. Когато това се случи, разрушаваш възможността за достигане на по-висшето. Ти падаш назад, отново ставаш подобен на животните.

За мен по-нататъшната еволюция е възможна единствено с поемане на индивидуална отговорност. Само ти си отговорен. Тази отговорност е голямо блаженство. Но с индивидуалната отговорност идва борбата, която, в крайна сметка, води към неизбиращо съзнание.

Старият тип безсъзнателна еволюция за нас завърши. Човек може отново да попадне в него, но не може да остане там. Ще въстане твоето съществуване. Човекът е станал съзнателен и трябва да остане съзнателен. Друг път няма.

Философите, подобни на Ауробиндо, много приличат на ескапистите. Те казват, че е възможна колективната еволюция. Ще слезе божествената воля и всеки ще се просветли. Според мен, това е невъзможно. И даже и да изглежда възможно, то това не си струва. Да се просветлиш без собственото си индивидуално усилие - такова просветление не ти трябва. То няма да ти даде екстаза, който увенчава усилията. То ще се възприема като дължимо - както очите ти, ръцете ти, дишането ти. Те са голямо блаженство, но никой не ги цени и уважава наистина.

Една сутрин ще се събудиш просветлен, както обещава Ауробиндо. Но няма да го оцениш. Ще получиш много, но тъй като е дошло до теб без усилия, без труд, цялото значение и смисъл на това събитие ще бъдат изгубени. Необходимо е осъзнато усилие. Постижението не е толкова важно, колкото самото учение. Усилието му придава смисъл, борбата му предава значение.

Според мен, просветление, идващо колективно, безсъзнателно, не само не е възможно, но е и безсмислено. Трябва да се бориш за просветлението. Чрез борбата създаваш възможност да видиш и почувстваш блаженството, което идва.

Безсъзнателната еволюция завършва до човека и започва осъзнатата еволюция - революцията. Но осъзната еволюция не се случва задължително с всекиго. Тя започва само ако избереш да започне. Ако не я избереш, както повечето хора, ще си в много напрегната ситуация. Такова е съвременното човечество. Няма накъде да се върви, няма какво да се постига. Вече нищо не може да се постигне без осъзнато усилие. Няма връщане и към неосъзнато състояние. Вратата е затворена, мостът е разрушен.

Осъзнатият избор за еволюиране е голямо приключение, единствено достойно за човека. Пътят е труден, иначе не може да бъде. Неизбежни са грешките и неуспехите, защото всички е много неопределено. Тази ситуация поражда напрежение в ума. Не знаеш къде си, не си представяш накъде вървиш. Губи се личността ти. Тази ситуация може да те доведе до точката, когато да стигнеш до самоубийство.

Самоубийството е чисто човешко явление. То се появява с избора. Животните не се самоубиват, защото не могат осъзнато да изберат смъртта. Раждането е безсъзнателно, смъртта е безсъзнателна. Но за невежия човек, за неразвития, има само една възможност - възможността да избере смъртта си.

Вашето раждане не зависи от вас. По отношение на раждането вие сте в ръцете на неосъзнатата еволюция.

Раждането по природа не е човешко явление, а животинско, защото не зависи от теб. Човекът се появява, когато се появи изборът. Но можеш да избереш смъртта си - това е явно действие. Така самоубийството става определено човешки акт. И ако не правиш избор в полза на осъзнатата еволюция, вероятността да избереш самоубийството е много голяма. Може да нямаш смелост активно да се лишиш от живота си, но ще преминеш през бавен, разтеглен процес на самоубийство, влачейки едно жалко съществуване в очакване на смъртта.

Не можеш на никого да стовариш отговорността за собствената си еволюция. Приемането на тази ситуация ти дава сила. Ти стъпваш на своя път на развитие, вървиш към своята еволюция сам.

Ние създаваме богове, търсим убежище при някой гуру, за да не отговаряме сами за живота си, за еволюцията си, стараем се да прехвърлим отговорността на някого, по-далеч от себе си. Ако не сме способни да признаем някакъв бог или гуру, тогава се опитваме да избягаме от отговорност с помощта на различни наркотици и всичко, което ни прави безсъзнателни. Но тези опити да се избяга от отговорност са абсурдни и незрели, чисти детинщини. Те само отлагат проблема, а не го решават. Може да го отлагаш до самата си смърт, но проблемът остава и в новото ти прераждане всичко пак ще се повтори.

Когато разбереш, че само ти си отговорен, става невъзможно бягството в безсъзнателното. И е глупаво да се прави опит за бягство. Защото отговорността е прекрасна възможност за еволюция. От възникналата борба може да се роди нещо ново. Да осъзнаеш, значи да разбереш, че всичко зависи от теб. Даже твоят Бог, който също е създаден от въображението ти. В крайна сметка всичко е част от теб и ти отговаряш за това. Няма кой да изслушва оправданията ти, няма арбитраж, цялата отговорност си е само твоя! Ти си съвсем сам, трябва да го разбереш. Щом човек започне да осъзнава, той става сам. И колкото е по-високо съзнанието, толкова по-дълбоко се осъзнава това. Затова не бягайте от този факт при приятели, асоциации и тълпи. Това е най-великото явление - целият процес на еволюцията се е стремил към него.


Съзнанието ти е доближило момента, в който разбираш, че си сам. И само в уединение може да се постигне просветление. Аз не казвам "самота". Чувството за самота и изоставеност се проявява, когато бягаш от уединението, когато не си готов да го приемеш. Ако не приемеш факта на уединението, тогава се чувстваш изоставен. Тогава търсиш някаква тълпа или друг начин за опиянение, за да се забравиш. Самотата създава свои вълшебни начини за забрава.

Ако си в състояние да бъдеш сам, напълно сам, дори и за миг, егото ще умре, ще умре "аз"-ът. Ти се взривяваш, но него вече го няма. Егото не може да пребивава в самота. То съществува само във връзка с другите. Когато си сам се случва чудо. Егото отслабва. Трудно му е да съществува повече. И ако имаш достатъчно мъжество да останеш сам, постепенно ставаш човек без его.

Да си в уединение е много осъзнат и преднамерен акт, повече преднамерен, отколкото самоубийството, защото егото не може да съществува в самота, но се утвърждава чрез самоубийството. Към самоубийство са склонни повече егоистите. Самоубийството винаги е отношение към някой друг, то никога не е акт на уединение. При самоубийството егото не страда, напротив, самоутвърждава се. И в новото раждане то ще встъпи още по-укрепнало.

Чрез уединението егото се разбива. Няма с кого да общува, затова не може да съществува. И ако ти си готов да бъдеш сам, твърд и решителен в уединението си, да не избягаш, да не се върнеш, а да приемеш уединението такова, каквото е, то се превръща в огромна възможност. Тогава си като семе, в което много е заложено. Но не забравяйте, за да израсте растението, самото то трябва да се разруши. Егото е семе, потенциална възможност. Ако то се разруши, се ражда божественото. Това божествено не е нито "мен", нито "теб" - то е единно. Чрез уединението стигаш до единното. Може да се създадат лъжезаместители на това единство. Индусите са станали единни, християните и мюсюлманите - също. Китай е единен, Индия е единна. Но това са заместители на единството, което идва само чрез пълно уединение.

Тълпата нарича себе си единство, но такова обединяване винаги се противопоставя на нещо друго. Докато си в тълпата ти е уютно. За нищо не отговаряш. Сам ти не би подпалил джамията, не би разрушил храма, но когато си част от тълпата, го правиш, защото вече за нищо не отговаряш лично. Отговорни са всички, значи никой в частност. Отсъства индивидуалното съзнание, остава само груповото. В тълпата падаш до състоянието на животно.

Тълпата е лъжлив заместител на чувство за единство. Който разбира тази ситуация, осъзнава отговорността си като човешко същество и вижда колко е трудна и напрегната задачата, стояща пред човека, той никога няма да потърси знаменатели. Такъв човек живее с фактите, такива каквито са, не създава измислици. Вашите религии и политически идеологии са само фикции, създаващи илюзия за единство.


Единството идва само след изчезването на егото, а егото може да умре само когато си абсолютно сам. Когато си напълно сам, теб те няма. И това е моментът на взрива. Взривяваш се с вечността. Това и само това е еволюция. Аз го наричам революция, защото не е неосъзнат процес. Можеш да се откажеш от егото, можеш и да не се откажеш. Това си е твоя работа. Да бъдеш в уединение - това е единствената истинска революция, необходимо е много мъжество.


Само Буда е сам, сами са само Христос или Махавира. Това не значи, че те непременно са изоставяли семействата си и света. Съвсем не е така. Не е имало напускане, отрицание на нещо. Актът е бил позитивен, той е движение в посока към уединението. Те нищо не са захвърлили, само са търсили пълното уединение. Всичките търсения са насочени към онзи момент на взрив, когато си сам. В това уединение е блаженството. И само тогава се постига просветление. Ние не можем да сме сами, другите - също. Затова създаваме групи, семейства, общества, нации. Всичките нации, семейства, групировки се състоят от страхливци, от такива, които не са достатъчно храбри да останат сами.

Истинското мъжество е в смелостта да оставаш в уединение. То означава осъзнато разбиране на факта, че си сам и че иначе не може. Можеш или да се заблуждаваш, или да приемеш този факт. Можеш да се заблуждаваш много животи и да се движиш в омагьосан кръг. Само ако се осмелиш да приемеш факта на уединението, можеш за разкъсаш омагьосания кръг и да стигнеш до центъра. Този център е божествеността, целостта, светостта. Не мога да си представя времето, когато всеки човек ще получи това с раждането си. Това е невъзможно.

Съзнанието е индивидуално. Само безсъзнателността е колективна. Човешките същества са дошли до момента на развитие на съзнанието, когато са се превърнали в индивиди. Няма човечество, има отделни личности. Всяко човешко същество трябва да реализира своята индивидуалност и носи отговорност за това. Първото, което трябва да направим, е да приемем уединението като главен факт и да се научим да живеем с него. Не трябва да създаваме фикции. Ако изобретяваш фикции, никога няма да узнаеш истината. Проектираните, измислени, отгледани фикции ти пречат да познаеш каква е действителността. Живей в уединението си. Ако можеш да живееш с този факт, ако между теб и него няма измислици, истината ще ти се открие. Всеки факт, ако се вгледаш в него, разкрива някаква истина.


Затова живей с отговорността, живей в уединението. Ако можеш да живееш така, ще се получи взрив. Много е трудно, но друг път няма. Чрез трудността, чрез приемането на тази истина, стигаш до точката на взрива. Само тогава има блаженство. Ако то ти е поднесено наготово, губи цялата си ценност, защото не си го заслужил. Лишен си от способността да изпиташ блаженство. Тази способност се появява само от дисциплината.

Ако си способен да живееш с факта, че си отговорен за всичко, което ти се случва, автоматично придобиваш дисциплина. Носейки отговорността за себе си, не можеш да не си дисциплиниран. Но тази дисциплина не е наложена отвън. Тя идва отвътре. Когато носиш пълната отговорност за себе си, обмисляш всяка крачка. И не можеш да произнесеш дори една безотговорна дума.

Ако изпитваш своето уединение, ще разбереш страданията на другите хора. Тогава няма да си в състояние да направиш дори една безотговорна постъпка, защото ще чувстваш отговорност не само за себе си, а и за другите. Ако можеш да живееш в уединение, ще знаеш, че всеки човек е сам. Тогава синът знае, че бащата е сам, жената знае, че мъжът й е сам, мъжът знае, че жена му е сама. Знаейки това, не е възможно да не си милосърден.

Да живееш с фактите - това е единствената йога, единствената дисциплина. Само когато напълно си осъзнал положението на човека, ставаш религиозен. Ставаш собственик на живота си. И строгата простота, която идва у теб, няма нищо общо със суровата аскетичност. Тя не е натрапена и затова не е безобразна. Тази простота е високо естетична. Чувстваш, че не можеш да живееш по друг начин. Тогава се отричаш от вещите, преставаш да бъдеш собственик.

Жаждата да притежаваш е желание да избегнеш уединението. Човек не може да е сам, той търси общество. Но обществото на другите хора е несигурно, затова в замяна човек търси обществото на вещите. Да живееш с жена си е трудно, но с автомобила - не е. И в крайна сметка, собственичеството се насочва към вещите.

Дори може да се опиташ да превърнеш хората във вещи. Опитваш се да ги оформиш така, че да изгубят индивидуалността си. Съпругата става вещ, не личност, съпругът става вещ, а не личност.


Ако осъзнаеш, че си сам, ще осъзнаеш, че и другите са сами. Тогава ще разбереш, че опитът да притежаваш другите е злоупотреба. Не можеш позитивно да се отречеш. Отричането става негативна сянка на твоето уединение. Ти преставаш да си собственик. Тогава можеш да си любим, а не съпруг или съпруга.


От това несобственическо отношение се ражда състраданието и простотата. Идва невинността. Когато не можеш да бъдеш простодушен, отхвърляйки фактите на живота, ти започваш за хитруваш. Заблуждаваш себе си и другите. Но ако имаш мъжеството да приемеш нещата от живота такива, каквито са, придобиваш невинност. Това не е игра на невинност. То е просто самата невинност.


Струва ми се, че освен невинността нищо друго не трябва да се постига. Бъди простодушен и божественото само с радост ще се обърне към теб. Невинността е способността да приемаш, да си част от божественото. Бъди невинен и ето го гостът. Приеми го. Такава невинност не може да се имитира, имитацията е капан. Предварителен разчет. Невинността не може да се пресметне, просто не може.

Невинността е религиозност. Да си невинен означава да достигнеш върха на истинската реализация. Но истинската невинност идва само чрез съзнателната революция, не е възможно да се реализира чрез някаква неосъзната еволюция. Човек е сам. Свободен е да избере рая или ада, живота или смъртта, екстаза на осъществяването или страданието на нашия тъй наречен живот.

Сартр казва някъде: "Човекът е обречен да бъде свободен". Свободни сте да изберете рая или ада. Свободата е право да избираш! Ако ти е разрешено да избираш само рая, това не е избор, не е свобода. Рай без право да избереш ада, става ад. Изборът винаги означава или-или. Това не значи, че си длъжен да избереш само хубавото. Тогава няма да има свобода.

Ако не си избрал вярно, свободата става проклятие, но ако си направил правилния избор, тя става блаженство. От теб зависи дали превръщаш свободата си в проклятие или в блаженство. Ти напълно отговаряш за този избор.

Ако си готов, в твоите дълбини възниква ново измерение - измерението на революцията. Еволюцията е завършила. Сега ти е нужна революция, за да откриеш задпределното. Това е индивидуална революция. Вътрешна революция.

Трансформация на седемте тела
Ошо
Папка: Ошо - Трансформация на седемте тела | Посещения: 857 | Ченълинги | The Arcturians


Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Business [40]
Контакт          3.94.129.211